Търсене в текстове за 'Проповедник'

Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник?
Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102. Песента “Завръщане на блудния син” 103. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109.
към текста >>

5. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески.
към текста >>

6. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

Той е проповедник и туй му е задачата.
Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа.
към текста >>

7. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Борис Николов

103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства.
към текста >>

След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система.
към текста >>

Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове.
към текста >>

По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището.
към текста >>

Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата.
Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец.
към текста >>

Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.
В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ.
към текста >>

Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя.
Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него.
към текста >>

Той беше станал евангелски проповедник.
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ.
към текста >>

А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака.
" Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>

След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ.
Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>

8. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Пеню също решил да стане проповедник по земята българска.
Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя.
към текста >>

Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя.
Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси.
към текста >>

9. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
към текста >>

Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник!
„Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока.
към текста >>

А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
към текста >>

Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее.
към текста >>

Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове.
Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
към текста >>

10. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

11. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник.
Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе.
към текста >>

12. 56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник.
Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него. И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева.
към текста >>

13. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Чиста проба проповедник.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница.
към текста >>

14. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
към текста >>

Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

15. 3.02. Болният фабрикант

НЕСТОР ИЛИЕВ

2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици.
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
към текста >>

16. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника.
Той говореше тихо. Но Неговият глас беше проникновен. Той се чуваше надалече и преминаваше безпрепятствено. Тембърът Му беше много кадифен и нежен. Един тембър, който поддържа не само мекотата и дълбочината, но и в него имаше едно проникновение към човешката душа. Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника. Напротив, Той оставяше човека свободен. Ако иска - да Го приеме, ако не иска, да не Го приема. Както слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и Неговото Слово. Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината. Но когато ние открием завесите, то огрява ни слънцето.
към текста >>

17. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща.
Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа.
към текста >>

18. 6.15. Космичната вълна на любовта

Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят.
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му предала съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество. Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи. Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят. От всичко туй станах малко ексцентричен. Тази ексцентричност се изрази в напущането на университета и напълно отдаден на големите проекти за този голям мисианизъм. В същото положение беше и Георги Марков и той не можа да си вземе изпита по аналитична геометрия, въпреки настояванията на Учителя. Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно.
към текста >>

19. 6.35. Mладежките събори

Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник.
Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник. Където се спре и седне, говори за вегетарианство, за есперанто, за толстоизъм. Имаше условия да ходи в чужбина като есперантист. Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите. А това бяха политически идеи, които застъпваха комунистите. В него имаше някакъв наивитет.
към текста >>

20. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

В техните очи Учителят бе един проповедник.
Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно.
към текста >>

21. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства.
А това е една голяма, голяма лъжа. Освен това, Милка Периклиева беше от групата на Любомир Лулчев, така наречените „Упанишади" и това обяснява всичко, защото според Учителя Лулчев бе от Черната Ложа. За да потвърдим това и че изнесеното е вярно и истинно, ще ви поднесем цитат от Словото на Учителя „Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от 1921 г., стр. 115-116. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. А лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината! Ако каже някой, че чрез него може да говори Бог, лъже се.
към текста >>

22. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства.
Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината! Ако каже някой, че чрез него може да говори Бог, лъже се.
към текста >>

23. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Понякога те възприемаха Учителят като проповедник.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Около Учителят по онова време, когато ние бяхме млади се движеха старите братя и сестри със своя по-голям житейски опит. Те тогава бяха действуващите и се грижеха за много неща и от тях зависеше формалното осъществяване на работата на Школата. Те осъзнаваха това и понякога се отнасяха към нас доста пренебрежително. Понякога те възприемаха Учителят като проповедник. Други го приемаха като господин Дънов, за трети път бе един образован и учен човек, за четвърти бе Учител, за нас младите бе изява на Божествения Дух, за пети бе слезнал Живия Бог на земята, за шести бе изява на Абсолютния Дух на Битието. Да се доближиш до някой от тези етапи на познанието, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение. По това време старите братя и сестри решиха, че ние младите непрекъснато безпокоим Учителя и че трябва да бъдем отстранени от него, за да не му пречим. Речено - сторено. Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри.
към текста >>

24. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело.
А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века. И светът като ги види казва „Това сме го виждали, защото това е около нас". А като ги чуе казва: „Ето, едно говорят, а друго вършат - и това сме го виждали". Ето това е цялата ни неудача по времето на Школата, това заварихме от старите, това преживяхме, а дойде време, когато и ние станахме стари и видях, че някои от моето поколение тръгнаха да стават проповедници. Повториха същото прегрешение на старото поколение. Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело. В една от редовните екскурзии на планината, когато всички се бяхме разположили и устроили, когато се изпълняваше онзи порядък, който бяхме свикнали да правим там горе на Бивака. Изведнъж се яви един малък, ама мъничък проблем, който накрая така израсна и се уголеми, че стана толкова голям, че застана между нас и Учителя. Една от сестрите дошла на Бивака трябваше да слезне от планината в града по обед, защото имаше някаква работа в града, нещо се бе случило и тя бе споделила само с Учителя. Той одобри и се съгласи тя да слезне. Обикновено ние си тръгвахме след обед към 4-5 часа.
към текста >>

25. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител.
Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение. Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя. Страхуваха се, че щяха да им сложат табелата „Дъновисти", а с това име идваха и упреците, и присмехулниците, и хулите. Та голяма част от онези души, които трябваше да слезнат между българският народ, слязоха, но не дойдоха поради различни съображения в школата на Учителя. Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител. По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили.
към текста >>

26. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те.
Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго. Те, учениците, които бяха на Изгрева и се въртяха около Учителя не познаваха кой е той. Не познаваха, че той е Всемиров Учител, не знаеха, че в него беше Божествения Дух, че в него беше Христовия Дух, че над него беше и Господния Дух и че той беше живо изявление на Бога. Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те. Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен. Учителят беше посочил сестрата. Савка и Милка Аламанчева се опитваха да коригират Учителя, да не отивала сестрата понеже те имали еди какви си съображения към този брат. Учителят помълча и продължи: „Нека сестрата да отиде". Сестрата целуна ръка на Учителя и отиде да изпълни нареждането му, а Савка и Милка Аламанчева продължаваха да коментират пред Учителя гласно, че не било уместно и че не знам какво си още.
към текста >>

27. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся.
към текста >>

Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка.
И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници.
към текста >>

28. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов.
Да, за един чайник. Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя. Тогава в първите години Толев бе голяма личност, с авторитет, адвокат, редактор на едно голямо по размер списание, в което участваха доста изтъкнати личности. В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов. За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание. За младите Дънов беше Учител, но за старите бе господин Дънов. Когато му казах, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал в него, тогава той видя, че неговият авторитет става за посмешище и че трябва да покаже на всички какво представлява, за да могат всички да разберат, че той е не кой да е, а редактор на „Всемирна летопис". Но накрая нещата се развиха така, че след известно време той банкрутира, списанието бе материално съсипано и спряно и той изчезна от небето там където бе записано името на списанието му. По това време той бе изискал от Учителя да накара приятелите в провинцията от всички кръжоци да се запишат и абонират за неговото списание, но Учителят не позволи и това още повече озлоби Толев към него,-Учителят каза за него: „У Толев имаше една добра черта.
към текста >>

За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание.
Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя. Тогава в първите години Толев бе голяма личност, с авторитет, адвокат, редактор на едно голямо по размер списание, в което участваха доста изтъкнати личности. В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов. За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание. За младите Дънов беше Учител, но за старите бе господин Дънов. Когато му казах, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал в него, тогава той видя, че неговият авторитет става за посмешище и че трябва да покаже на всички какво представлява, за да могат всички да разберат, че той е не кой да е, а редактор на „Всемирна летопис". Но накрая нещата се развиха така, че след известно време той банкрутира, списанието бе материално съсипано и спряно и той изчезна от небето там където бе записано името на списанието му. По това време той бе изискал от Учителя да накара приятелите в провинцията от всички кръжоци да се запишат и абонират за неговото списание, но Учителят не позволи и това още повече озлоби Толев към него,-Учителят каза за него: „У Толев имаше една добра черта. Той четири години издържа да издава това списание.
към текста >>

29. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г. заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала".
към текста >>

30. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас.
Дънов, седнали са: Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров и Иван Тодоров. По настояване на евангелистите-методисти той е бил назначен за учител в село Хотанца, Русе и там престоява две години -1886/87 г. и 1887/88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М.
към текста >>

Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74.
Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
към текста >>

След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов.
към текста >>

добил повторно назначение проповедник в града ни.
се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение.
към текста >>

Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев.
Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г.
към текста >>

Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас.
През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя.
към текста >>

Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик.
Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г.
към текста >>

31. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква.
А Петко това го нямаше, но той идваше от името на ръководителите на Изгрева. Но за ръководителите от провинцията, която не бяха случайни хора, а бяха люде родени с амбиции за ръководители и не си даваха мястото току-така, защото за тях единствен ръководител в София и на Изгрева беше Учителя. За тях имаше един Учител, който беше в София на Изгрева и нямаше никакви ръководители освен Учителя докато в провинцията имаше ръководители понеже имаше местни братства. Така че тази философска постановка на ръководителите от провинцията пречеше на Петко да се изявява като ръководител. Него го посрещаха само като брат и нищо повече, но го посрещаха като брат, който знаеше много, беше чел много и беше преминал цялата Школа на Учителя и от него можеха да се чуят какви ли не интересни неща. Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква. Аз не искам да го обиждам, но нещата бяха точно така. Той беше много деен и заедно с другите възрастни приятели организираха съборите в Търново, а после в София и цялата организация на Изгрева преминаваше през тях. Но да се изясним: преминаваше за изпълнение за тях, но само ако се одобри предварително от Учителя. Но те понякога залитаха, а ние, младите, за да се противопоставим на тях и на тяхното желание за ръководство, винаги питахме Учителя за техните инициативи и ако не излизаха от Учителя, то ние коригирахме онова, което не беше смислено и което Учителят не желаеше да се провежда. Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители.
към текста >>

32. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами.
Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо.
към текста >>

33. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите.
Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води.
към текста >>

Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов.
Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец".
към текста >>

34. 250. ТЪРПИМОСТ

Някои се опитваха да приложат знанията си навън в света, но всички опити свършваха с неудачи и всеки проповедник се завръщаше обратно на Изгрева ,като си облизваше раните от неудачите.
Но моите думи разведриха атмосферата и всички се смееха от сърце. Учителят също се смее и продължава: „Е да, първо да се научим да ги търпим". Разговорът и темата бяха много сполучливи както и забележката ми и никой не се нахвърли върху мен, че се самоизтьквам, защото изказвах едно мое несъвършенство, което бе общо за всички и което никой не посмя да изкаже пред Учителя. А на Изгрева това бе най-трудното, не можехме да се търпим, защото се бяхме напълнили със знание и опитности, мозъците ни ставаха положително наелектризирани и се отблъсквахме, ставаха сблъсъци, защото нямаше къде да приложим това знание. А в собствения си живот беше много трудно. Някои се опитваха да приложат знанията си навън в света, но всички опити свършваха с неудачи и всеки проповедник се завръщаше обратно на Изгрева ,като си облизваше раните от неудачите. Не може да се проповядва за нещо отвън на хората ако ти това нещо го нямаш отвътре и да не е съградено като твой собствен живот. Та търпимостта я нямахме тогава и трудно се учехме на нея. Веднъж Учителят по един повод каза: „Човек трябва да бъде мно-о-о-го снизходителен към другите". И така силно го проточи, че почувствувахме, че това не беше миг, ни минута, ни час,- ни ден или месец, а беше цяла вечност. Това проточване на гласа му го почувствувахме като вечност.
към текста >>

35. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града.
Ще ви преразкажа два случая от друга гледна точка. Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е.
към текста >>

Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога".
Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо.
към текста >>

36. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината.
Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя.
към текста >>

37. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината.
Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя" . То й отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя.
към текста >>

38. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

Те си имаха църква и проповедник.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник. От време на време ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживи-телни събрания, както ги наричаха те. Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил.
към текста >>

Доведе го местният проповедник.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник. От време на време ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживи-телни събрания, както ги наричаха те. Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил. Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик." Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион.
към текста >>

39. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово".
По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си. Аз бях дошла в България заради Школата на Учителя. Бях работник на Школата. Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово". И наистина аз имах онази склонност да преписвам и да разпространявам Божието Слово на Учителя. Когато бях в Габрово, минавах от къща в къща и в пощенските им кутии пущах по една тъничка беседа. Имаше такива напечатани. Те знаеха ,че това мога да направя само аз. Някои благодаряха, други се усмихваха, трети ме поглеждаха учудено защо правя тези неща и кому е нужно.
към текста >>

40. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия.
В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията.
към текста >>

41. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Марийка Великова Марашлиева

По това време архимандрит Ефтимий, ректор на пловдивската семинария заедно със синодалния проповедник руснак Калнев бяха дошли в Търново и бяха повели борба срещу Учителя.
Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г. Съборът на толстоистите се състоя една седмица преди събора на Бялото Братство в същия салон на читалището в Търново. Петър Камбуров ме заведе на събора. С мен беше още един мой приятел и така ние присъствувахме на събора на Бялото Братство. Аз бях почнал да чета беседи на Учителя. По това време архимандрит Ефтимий, ректор на пловдивската семинария заедно със синодалния проповедник руснак Калнев бяха дошли в Търново и бяха повели борба срещу Учителя. Бяха дошли с него много свещеници, които искаха да правят диспут с Учителя и искаха да осуетят публичната му беседа. Но това не можаха да направят, понеже Учителят ги приспа в салона и те спаха през време на цялата Му беседа. Те се събудиха, когато беседата на Учителя свърши. Опитаха се да правят повторен диспут след обед, но Учителят им каза, че ако някой иска диспут трябва да го направи в този момент, защото след обед в два часа няма да има условие за това. А те в този момент не бяха в състояние да се опомнят, защото през цялото време бяха спали и сега бяха се пробудили, сънливи и не можеха да се опомнят, къде се намират.
към текста >>

42. 15. БОЯН БОЕВ

В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник.
15. БОЯН БОЕВ Запознанството на моите родители с Боян Боев датират още от времето, когато се създаваше русенското братство. В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник. По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи. Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител. След това той продължи да посещава приятелите по градове и села и да изнася беседи на различни теми. Така той познаваше всички по цяла България и всички познаваха него. Затова всички въпроси, които трябваше да бъдат отправени до Учителя от нуждаещите се се отправяха до него и той с разпечатаното писмо отиваше при Учителя, прочиташе го, Учителя изслушваше внимателно писмото и даваше своят отговор, като Боев стенографираше отговора, след което написваше писмо като изпращаше писмото препоръчано или с обикновена поща.
към текста >>

43. 1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА

Марийка Харизанова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина.
Учила съм в Търговище. След прогимназията изкарах и четвърти гимназиален клас, след което постъпих в стопанското училище, където учих три години. През 1931 г. се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа. При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради простудяване. Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден.
към текста >>

44. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна.
ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА 1. ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна. Тя е омъжена за съпруга си Найден и понеже той я напуснал, то Учителят Дънов я съветва, че ако не може да живее със съпруга си да се разведе. От брака си има една дъщеря на име Лиляна, а по-късно осиновява едно подхвърлено бебе и го назовава Кирил. Обгръща го с внимание, че дори оставя на втори план роденото си дете. Обикновено Учителят когато отива във Варна е посещавал домът й. По-късно в едно писмо Той я съветва да освободи стаята в хотел „Лондон“, където Учителят я обитавал в разстояние на една година.
към текста >>

В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр.
А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев. През 1920 г. тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним.
към текста >>

Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие.
Това е описание на нейни мистични опитности както и пътувания в другия свят. даден е призив към майките да се завърнат към свещеното си призвание, да се предадат външно и духовно в една обща Божествена работа. А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но младите, които влизат в Школата стават ученици в Школата и изучават Словото на Учителя. Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие. В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе.
към текста >>

Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни.
А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но младите, които влизат в Школата стават ученици в Школата и изучават Словото на Учителя. Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие. В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе. Предоставяме ви препис на писмата на Учителя до Елена, което е едно съкровище за ученика. Мария Младенова
към текста >>

45. 39. Истинският Учител

Георги Йорданов Добрев

дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др.
39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха. Но един случай, интересен също, ще го разкажа. Първите години точно не мога да определя, те бяха може би към 1930,1935 г. Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може. Но сега не идва, не идва духът, който друг път идва да им говори, да ги занимава, да ги лъже изобщо. Не идва. Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът. Той, Учителят го спрял.
към текста >>

46. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието.
Баща му е грък, а майка му българка, запознават се в Пловдив, там баща му се оженва за майка му и там той се ражда. След това баща му отива в Гърция, в гр. Ксанти. Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си. На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието. На следващия ден през нощта той има сън, където му се явява Учителят и му казва: „Аз дойдох заради теб в Ксанти“. До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години. След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя. Като Го зърнал, веднага Го познал, че това е същото лице от неговия сън в Ксанти и разбира вече думите на Учителя какво значи случайно преместване от Ксанти в България. Така той идва в България и ако не му се бе явил Учителя на сън, той окончателно би се загубил в Гърция.
към текста >>

47. 14. Иван Антонов

Драган Петков

И наистина той беше добър проповедник и в двете посоки, защото работеше и с двата метода.
То влиза у човека по два начина. Ето Аз ти давам правото да работиш с тези два метода. Но това се отнася само за теб. На другите това не е позволено. На другите е позволено да работят само с методите на доброто“. И наистина той беше добър проповедник и в двете посоки, защото работеше и с двата метода. Затова някои го помнят като много груб, а други го помнят като много благ. Но едните и другите го помнеха с нещо. А това бе най-важното. Значи бе изпълнил Волята на Учителя.
към текста >>

48. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

Тя беше една сестра от първото поколение и бе жив проповедник на Словото на Учителя сред тоя народ.
Той поздрави учениците на Любовта, а това е идеалът на ученика в Школата на земята. Той поздрави учениците на Мъдростта, а това е идеалът на Школата в Невидимия свят. Едната е Школа на Светлината, а това е Школата на Любовта, а другата Школа е на Мъдростта, а това значи, че това е Школа на Виделината. Затова Учителят държеше повече на тази песен. Тази песен е създадена по текст и мелодия на сестра Елена Казанаклиева. Тя беше една сестра от първото поколение и бе жив проповедник на Словото на Учителя сред тоя народ. Тя имаше поетически дарби, имаше дар слово, беше музикална и което е още по-важно имаше дарби да вижда и разрешава някои лични проблеми на приятелите. А това не беше малко за онези години. Но това тя правеше с единствена цел да подпомогне приятелските семейства, за да бъдат по-ревностни в изучаване Словото на Учителя. Има и още една друга много мелодична и популярна песен. Казва се „На Учителя“.
към текста >>

49. 10. Методът на теменужките

Стефка Няголова

Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
„Ами как“, отговори той, Звездински. „Рекох, трябва да се работи като теменужките. Те растат между тревите и когато минаваме покрай тях те ни даряват своето ухание“. Брат Звездински в отговор навел глава, взел беседите и си излязъл. Разбрал, че не с проповеди и пропаганда ще се разпространява Учението, а с живия пример на живота ни. Така, че на брат Звездиски не му беше дошло времето да бъде истински проповедник.
към текста >>

50. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Така дойде и при нас като проповедник.
Но не дойде никой. Значи, никой не ги е чел или ако ги е чел някой, не му е било времето да дойде при нас. Та този опит бе направен, а резултата го знаем. Следващият път, когато дойде ни разказа как Учителят я пращал и тя с файтон е пътувала от село на село. Ходела да проповядва. Така дойде и при нас като проповедник. Точно в този момент се случи едно голямо нещастие у дома ни. Имах брат по-голям от мене - Димитър се казваше. А той имаше един приятел - Кирил. Взел един пищов и почнали да го пробват, та да пукат с него. Обаче пищова гръмнал в ръцете им.
към текста >>

Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник.
Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник. Тя ни разказа как са нещата с тази беда, а пък аз я после проверих, че това се оказа вярно. Третият път когато дойде Веска Козарева у Петрич ни разказа друга случка, която се случила на Изгрева. Михаил Иванов и Кръстю Христов, куция се бият с юмруци пред Учителя. Ама яко се бият с боксове. Учителят е застанал пред тях и ги наблюдава.
към текста >>

51. Съдържание

Проповедник или служител 27.
Урок по музика 22. На кръстопът 23. Последната среща с Учителя 24. На Рила с конопени рокли 25. Незаетото място 26. Проповедник или служител 27. Зазоряване – из беседите на Учителя 28. Писмо от Паша Теодорова 29. Кратка биография 30. За музиката на Учителя – мисли от Словото на Учителя 31. Музиката на Учителя, която освобождава Духа и извисява Душата 32.
към текста >>

52. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята.
Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята. Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ. Не случайно бе изказал думите: "Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная". Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде. Изобщо стъпеше ли някъде и останеше за известно време, неизбежно бе да останат следи на видимо подобрение.
към текста >>

53. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Д: Сега Школата предизвикваше, оставяше доста противоречия на много хора, особено на света, щото как да ти кажа, Той не беше един проповедник, който имаше една готова тема, че да я развие по логичния път както се поставя, а чисто и просто правеше контакт с тези души, които са вътре.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН В: Така. За Школата. Д: Сега Школата предизвикваше, оставяше доста противоречия на много хора, особено на света, щото как да ти кажа, Той не беше един проповедник, който имаше една готова тема, че да я развие по логичния път както се поставя, а чисто и просто правеше контакт с тези души, които са вътре. И като дам примера как всеки момент ни усеща, да тръгна с примера на полковник Бошков, който сутринта като тръгва рано в 4 часа за беседа и трябва да мине през гората си казва: "Да си взема ли пистолета или не? " и идва на беседата, закъснява малко и когато влиза, Учителят се обръща и казва: "Когато тръгнеш към Божественото, не си взимай револвера". Това показва, че Той всеки един момент е в едно съзнание с нас и това се разговаря не с интелектуалния ни багаж, не, не, не, това не са интелектуални срещи, а срещи на Духът с душите на хората. Затуй всеки един от нас намираше отговор на проблемите си и на въпросите си. Да кажем, ако Учителят трябваше да говори, да беше дошъл в Англия, Той нямаше да говори на тоя език, нямаше да взема примери от Настрадин Ходжа и Хитър Петър, щеше да говори на някакъв си друг език с оглед на нагласата на английския манталитет и на английската култура.
към текста >>

54. 26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ 22.1.1945 г., Дупница.
26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ 22.1.1945 г., Дупница. Учителю, поднасям молба към Теб. Осветли ме по въпроса за моята дейност. Нека, Учителю, да бъда полезна, но искам вече да работя за Теб. Какво правя аз тук в гимназията на гр. Дупница? На кого приказвам за Теб?
към текста >>

Проповедник на Твоето Слово между българите не мога да стана.
Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи. И ми изпъква тази картина. Какви ли страдания носеше Ти тогава, Учителю, и ние нищо не разбирахме. Сега ще почне да ни става ясно по малко Твоят живот на земята. Велик беше, Учителю, не ме оставяй от пътя си, който съм поела след Теб. Проповедник на Твоето Слово между българите не мога да стана. Служител на Твоето Слово не мога да стана между българите, понеже сили не ми достигат и нямам това знание. Изповядвам се пред Теб. Покажи ми верният път! Мина известно време и аз получих един свитък от Боян Боев на пишеща машина. Прочетох го и там намерих отговор на моята молба.
към текста >>

55. 7. СПИРИТИЧЕСКИЯТ СЕАНС

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Започнахме да се молим заедно, и мама най-после дойде на себе си освободена от този стар проповедник.
На сутринта опитах се да убедя мама да се молим заедно, тя отказа. Тогава аз реших да я имитирам, почнах да пея химни, отказах да се храня. Мама силно се изплаши. Нейната любов към мене я. просто пробуди и укрепи волята й. Започнахме да се молим заедно, и мама най-после дойде на себе си освободена от този стар проповедник.
към текста >>

56. 2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА

Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си.
и си заминава 1976 г. в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г.
към текста >>

57. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

А за отказване на Учителя като евангелски проповедник виж "Изгревът", том II, стр. 224.
Двете родни сестри на председателя на теософите у нас Софрони Ников: Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя - Петър Дънов. Бележка на редактора: За да се изясни на читателя Истината за този въпрос виж "Изгревът", том I, стр. 274-280, както и стр. 280-283. Отново това е документирано в "Изгревът", том III, стр. 77-79. Виж "Изгревът", том IV, стр. 138-189. А за отказване на Учителя като евангелски проповедник виж "Изгревът", том II, стр. 224. Защо се изнасят тези цитати по томове и страници? Причината е една. Тези автори бяха дали сведения и материали на Томалевски, които ги бяха написали, но той ги присвои, преразказа ги и ги даде от свое име като автор. Авторът, стр. 124 и 125; от напечатаната книга стр.
към текста >>

58. 96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

И по тая линия после го изпращат нали да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България.
А дават този миг отрицателния, на голямото изпитание на Христа. Тъй че това е едно отрицателно влияние в църквата, което са приели. Не е положителното. А съм убедена че тези неща още от младини ги е разбрал и затуй се е отказал от църквата. Той не че искал да печели нещо друго. И по тая линия после го изпращат нали да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България. Даже скоро научих, че когато се е върнал Учителят от Америка, живял е три години в Нови Пазар, където баща му е бил свещеник. Там е бил Учителя при баща си, а после вече когато дядо поп Константин Дъновски остава, той живял в църквата, където е и погребан в двора, защото той е голям възрожденец, бащата на Учителя. В.К.: Сега какво ще си спомните за баба Мария? Значи тя така му е казвала: „Петре! " Е.А.: Да, така Му е казвала.
към текста >>

59. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И Неделчо Попов решил да става проповедник, вероятно под нейно влияние.
Но сега спазвал ли го е или не той си знае и другите знаят. Но има една друга опитност затова продължение, може за свидетелство да го кажа и него. Неделчо Попов под влиянието може би на нея, щото тя беше така малко екзалтирана жена, направо го казвам, защото така го мисля. Например един път тя една година си беше махнала цялата покъщнина, нищо не й трябва, нищо не е нужно и са спяли на дюшеците направо на земята. Сега все пак това е едно увлечение без разум. И Неделчо Попов решил да става проповедник, вероятно под нейно влияние. Отива при Учителя и казва: „Учителю, аз съм решил да си подам заявление, да напускам работата и ще почна да проповядвам Новото Учение по градове и по села". Учителят му рекъл само: „Тебе яли ли са те въшки? " Сега с това Той иска да изрази, че като отиде да проповядва, той няма да има никакви условия и нищо, и няма да има и пари, значи може би и наистина де факто така да стане, да го ядат въшки, но му казал конкретно: „Няма да даваш никакво заявление и ще си гледаш работата! " А пък когато Неделчо заболя, един път ме помоли да му направя компрес, горещите компреси и аз отидох. Тези горещи компреси Учителят ги беше дал с формули бяха те и аз ги имах, и формулите, и ги направихме тъй както знаех.
към текста >>

60. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Как го възприемаха: като проповедник, като ясновидец или като Учител?
144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ В.К.: На Изгрева е имало богати индивидуалности така ли? Е.А.: Безусловно. Образи възможни и невъзможни. Образ с образ не се покрива, ако решиш да ги наложиш един върху друг. В.К.: Тогава как Учителя ги обединяваше? Как го възприемаха: като проповедник, като ясновидец или като Учител? Е.А.: Всякак, зависи от човека какво търси да види. Чакайте да си спомня нещо. Един момент. В.К.: И какво казвате за тая опитност, за ясновидството на Учителя? Е.А.: Аз имах една връзка и с нея ми се създадоха доста много изпитания.
към текста >>

61. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

" Той беше под влиянието на Балтова, която искаше да го прави проповедник.
Друг случай не съм чула. Така ярък да бъде. Така ярък, определен, да. В.К.: Чета: Неделчо Попов иска да проповядва и Учителят му казва: „Тебе въшки яли ли са те? Ще работиш и с това ще проповядваш! " Той беше под влиянието на Балтова, която искаше да го прави проповедник. Я ми разкажи този случай. Изобщо какво беше влечението на приятелите да стават проповедници и т.н. Е.А.: Ами виж сега, то е влиянието на света, нали те искат изведнъж да се проявят. Но не им беше брат ясно за проявата, която трябва да имаме. Да станеш проповедник още нищо не значи. Ти трябва да станеш първо човек, да имаш всичката духовна светлина и тогава става, ако можеш проповедник.
към текста >>

Да станеш проповедник още нищо не значи.
Ще работиш и с това ще проповядваш! " Той беше под влиянието на Балтова, която искаше да го прави проповедник. Я ми разкажи този случай. Изобщо какво беше влечението на приятелите да стават проповедници и т.н. Е.А.: Ами виж сега, то е влиянието на света, нали те искат изведнъж да се проявят. Но не им беше брат ясно за проявата, която трябва да имаме. Да станеш проповедник още нищо не значи. Ти трябва да станеш първо човек, да имаш всичката духовна светлина и тогава става, ако можеш проповедник. А така, както се опитваха те да стават, това нищо не е. То е светска работа. В.К.: Никой няма да ги приеме. Е.А.: Ами разбира се.
към текста >>

Ти трябва да станеш първо човек, да имаш всичката духовна светлина и тогава става, ако можеш проповедник.
" Той беше под влиянието на Балтова, която искаше да го прави проповедник. Я ми разкажи този случай. Изобщо какво беше влечението на приятелите да стават проповедници и т.н. Е.А.: Ами виж сега, то е влиянието на света, нали те искат изведнъж да се проявят. Но не им беше брат ясно за проявата, която трябва да имаме. Да станеш проповедник още нищо не значи. Ти трябва да станеш първо човек, да имаш всичката духовна светлина и тогава става, ако можеш проповедник. А така, както се опитваха те да стават, това нищо не е. То е светска работа. В.К.: Никой няма да ги приеме. Е.А.: Ами разбира се. Пък затова и Учителят му е казал: „Теб яли ли са те въшки?
към текста >>

62. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Е.А.: Като проповедник Го имаха повечето.
Това е лошото, че си позволяваха да правят забележки на Учителя. Сега, ти отиваш при едно същество да те учи и ще му даваш акъл, как да те учи. В.К.: Сега впоследствие на какво се дължеше това нещо? В.К.: Сега, чеса прости, прости са. Че нямат образование и възпитание, според мене колкото се отнася до простотията, те вътрешно не Го възприемат и не Го познават и не можеха да Го възприемат Учителя като Учител. Е.А.: Като проповедник Го имаха повечето. Повечето Го имаха, да. В.К.: Щото онзи, който е ученик, който по Дух Го възприема. Е.А.: Е, който Го възприема по Дух. В.К.: Не би направил такова нещо. Е.А.: Е, как ще направи!
към текста >>

63. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Нали като проповедник Го смяташе?
В.К.:Учителят направо стои пред изкусителя. Оня го изкушава да Го питатова-онова, но Той Учителят стои мълчалив, затворен като сфинкс. Сега той не позна Учителя, така ли? Е.А.: Ами как? В.К.: А пък аз винаги исках да те питам накрая, значи той не можа да познае Учителя? Нали като проповедник Го смяташе? Е. А.: Виж сега какво да ти кажа. Според мене не можа да Го познае. Защото, ако Го познаеше щеше ли да прави такива работи? В.К.: Значи не можа да познае Учителя. Е.А.: Не можа.
към текста >>

64. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник.
Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита.
към текста >>

Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина.
За мен беше възрастен тогава. Не, не, не е било на друго духовно поле, стояли са там няколко дни. Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл. Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание".
към текста >>

65. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ТОМ 10

Тогава било обмислено и решено каква точно трябва да бъде чешмата, за да бъде един жив паметник и проповедник на идеите на Новото учение, идеи, облечени в символи.
На 10 август се турило начало на работата по направата на чешмата. Било през 1929 година, която година валели по-малко дъждове, а това благоприятствало за работа на мочурливи места. По указанията на брат Лулчев бил поканен и брат Бертоли, който да изработи мозаечната работа, на която покана той веднага се отзовал със своята работна група. В групата на брат Бертоли работел тогава и брат Борис Николов. Брат Борис и Бертоли дали идеята за формата и вида на бъдещата чешма. Тогава било обмислено и решено каква точно трябва да бъде чешмата, за да бъде един жив паметник и проповедник на идеите на Новото учение, идеи, облечени в символи. Веществен израз на тия символи са астрологическите знаци, които красят чешмата и карат посетителя да се замисли. Тези астрологични знаци да бъдат едно загатване, една мълчалива проповед на ония велики идеи, които идват да се въплотят в света, идеи, които идват да обновят и осмислят живота, да го направят красив и желан.
към текста >>

66. 16 - 1. ПЪРВИ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Учителят казва: „Те ме смятат за обикновен проповедник."
Учителят отвсякъде се вижда, а оня образ около Учителя. Казвам си: Учителя познавам, но този образ, викам, не познавам и тогава чух глас, които ми казва: Това е Бог Отец! Това бе кратката картина с Учителя. Че Учителят дето казва, че Бог говори чрез мен, аз го видях картинно. В.К.: Някои го усещат по Дух, друг му го дават във видение, в сънища, пьк някои го разбират. Учителят казва: „Те ме смятат за обикновен проповедник."
към текста >>

67. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села.
Тук при изречението „Паденти царства Измаила", а също и „Восстановление Греции", сбора на цифрите и при двете изречения поотделно дава 1828 година. А това е началото на Руско-турската война 1828-1829 г. по повод на гръцкото въстание, започнало през 1821 година. Със сключване на Одринския мир през 1829 г., Гърция получава свобода и независимост. А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св. Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр. Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.
към текста >>

68. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Момъкът станал проповедник.
Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си. Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме. Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна?
към текста >>

Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някакво нещастие и роптае, той греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа.
към текста >>

69. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди.
Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет.
към текста >>

70. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди.
Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет.
към текста >>

71. Наряди за 1942 г.

Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича." Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът?
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави. Джон Холм, английски проповедник, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича." Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба. Божественото е, което ни свързва.
към текста >>

72. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Туй е едно вродено чувство в художника, в поета, в описателя, в свещеника, в проповедника.
„Мога“ - тази дума е почнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, „не можете“, разбира се. Всякога за туй, което спира думата „мога“, трябва да има вътре някаква спънка. Спънката в живота ще бъде или в ума - в идеите, или в сърцето - в чувствата, или във волята - в действията. В идеите ви може да бъде спънка, понеже всеки един от вас мисли, че туй, което той ще направи, то ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има, тъй си мисли той. Туй е едно вродено чувство в художника, в поета, в описателя, в свещеника, в проповедника. И всеки, като е сам, мисли, че туй, което е минало през неговия ум, такива идеи, мисли, през друг ум не са минали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава почва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казвал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи“, а сам се изповядал в училището, че след като казал 4 пъти по нея нещо, намерил се в чудо, какво може още да каже. То е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, туй показва, че има някакви дефекти вътре в живота му.
към текста >>

Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казвал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи“, а сам се изповядал в училището, че след като казал 4 пъти по нея нещо, намерил се в чудо, какво може още да каже.
Спънката в живота ще бъде или в ума - в идеите, или в сърцето - в чувствата, или във волята - в действията. В идеите ви може да бъде спънка, понеже всеки един от вас мисли, че туй, което той ще направи, то ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има, тъй си мисли той. Туй е едно вродено чувство в художника, в поета, в описателя, в свещеника, в проповедника. И всеки, като е сам, мисли, че туй, което е минало през неговия ум, такива идеи, мисли, през друг ум не са минали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава почва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казвал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи“, а сам се изповядал в училището, че след като казал 4 пъти по нея нещо, намерил се в чудо, какво може още да каже. То е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, туй показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. Някаква кауза, която вие застъпвате, или идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произходът им, Божествен ли е или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди.
към текста >>

Един проповедник, който иска да обърне някого, той трябва да отиде на негово място.
Но, щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, не, Той ще ви остави свободно да си изберете. Ние насила не можем да направим някой праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействуваме. Един проповедник, който иска да обърне някого, той трябва да отиде на негово място. Казва Господ: „Измени ролята си сега! “ Не, ние не искаме да си сменим ролята с никого. Сега тия неща, като ученици, трябва да ги спазвате. За в бъдеще ще искам да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Като се събирате, тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви.
към текста >>

73. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото, лоши са тия навици.
А вие ще я раздрънкате наляво, надясно и след туй тази задача няма да стане. И вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля, защото мисля, че сте вече израснали, че разбирате нещата. У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото, лоши са тия навици. И всеки трябва да се стреми да обуздае своите навици. Другите, които го слушат, всички се смеят, а той не се досеща, че си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си.
към текста >>

74. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Аз мислех, че ще дойде някой проповедник да ми казва: „Братко, недей да пиеш.“ Няма някой от вас, който да не е налаган.
“ Но онзи започва да го бие, удря го, казва: „Този човек така ме наложи, та в мене влезе едно отвращение към пиянството. Щом като река да ида някъде да пия, изскочи в ума ми: „Никакво пиене! “ Този човек страх внесе в мене, толкова страх внесе, че много му благодаря, че ме наби. Спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси Господ по някой начин. Аз мислех, че ще дойде някой проповедник да ми казва: „Братко, недей да пиеш.“ Няма някой от вас, който да не е налаган. И вас по някой път ви налагат по общо правило. Ако туй налагане, по който начин и да е станало, ако придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място. Сега закон е: Никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа как е, кажи: „Тази работа е за добро.“ Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от тебе човек няма да стане, ти какво печелиш? Кажи: „Тъй както съм, няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света.“ Тия правила, ще почнете да ги прилагате.
към текста >>

75. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни.
Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят. А пък сега чрез тях, човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, той лесно преодолява една нова болест. А другите, които не са боледували, като дойде болестта, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: „Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери? “ Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат.
към текста >>

Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал.
Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: „Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери? “ Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат. Ето какво щеше да стане. Бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после ще дойде време да ходят без шапки. Ще задлъжнеят и токовете ще почнат да идват. Няма да го възпитават другите хора отвън.
към текста >>

76. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Един проповедник казва в едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.“ И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи.
Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-хубавия начин на приложение и приложиш, тогава едновременно си и млад, и стар. Тогава работят в тебе едновременно законите на Любовта и Мъдростта. Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.“ И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че 10 сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-хубавото е без да спи, човек да изпълни.
към текста >>

77. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1. За Боян Боев е написано достатъчно много в „Изгревът" том II, III, IV, V, както и в другите томове. В разказите на съвременниците той присъствуваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъствува. 2. Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3.
към текста >>

Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века.
Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после? " Отговорил: „Сега, сега, сега! " И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии. Но за Учителя Дънов нищо не се споменава. Било ли е забранено да се говори за това? Или не го познават? 5. Започва да превежда от немски Рудолф Щайнер и до края на живота си е негов застъпник.
към текста >>

Той е един записвач, преписвач и проповедник. 2.
И такива да бъдат до края на света земен! 6. ПЛАН ЗА ИЗДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСТВОТО ОТ АРХИВА НА БОЯН БОЕВ 1. Всичко, което Боян Боев е написал във връзка с Школата на Учителя и Учението му е от наследството и Словото на Учителя Дънов. То не е негово. А той това забравя вчера и днес. Той е един записвач, преписвач и проповедник. 2. Той не можа да си довърши работата, но в общи черти онова, което се запази от неговото творчество, се дължи не на него, а на други лица от различни поколения. А това той забравя вчера и днес. Другите го запазиха, а от него го прибра милицията. Запомнете това! Другите, а не той самият!
към текста >>

78. 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ

Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града.
На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох. Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература.
към текста >>

79. 4. ПСАЛМИТЕ

Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон.
Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.
към текста >>

80. 14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ

Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип.
Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му.
към текста >>

81. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков.
Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г. бях назначен мирови съдия в град Свищов. След няколки дни от пребиваването ми в Свищов научих, че евангелски проповедник в този град е същият Четвъртаков. Казаха ми, че бил болен. Посетих му квартирата и разбрах, че вследствие на силна простуда заболял от туберкулоза и е постъпил в болницата. Една вечер, в края на април 1920 г. се прибрах в квартирата си след вечеря. Свалих си шапката и почнах да си събличам балтона.
към текста >>

82. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник.
Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души.
към текста >>

- напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя.
Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне.
към текста >>

83. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Сърдечен поздрав до вашите домашни, Гелинови, Денка, проповедника и всички други.
Аз пращам в друг град резюме от беседите, които е държал Учителят. И наредихме да ги препращат и на вас. Те съдържат ценни мисли, отварят широки хоризонти. Напоследък в лекциите Учителят много се спира върху въпроси от хиромантията. Как е братГелинов? Сърдечен поздрав до вашите домашни, Гелинови, Денка, проповедника и всички други. Сърдечни поздрави: Твой Б. Боев Адрес: Б. Боев, Бул. „Дондуков" N 71 - София София, 29.12.1928 г. Любезний брат Тошев, Ч. Н.
към текста >>

84. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Един проповедник проповядвал 20 години, но ни един не можал да обърне.
", не говори така, кажи в себе си: „Аз не говоря ли такива глупости в молитвите си? " Това е волята Божия, ако така гледате, иначе става подпушване. Някой иска да се изкаже, оставете го, за да не се явят обратни действия. Искате да примирите двама души, дайте от себе си, за да ги примирите. Ако така изпълват всички волята Божия, света ще се оправи. Един проповедник проповядвал 20 години, но ни един не можал да обърне. Един ден се решил да проповядва, каквото Христос е говорил. Той казал: "Ако имате две ризи, дайте едната на другиго." Тогава те го разбрали и му казали: да разделим всичко, каквото има и го оставили гол, но бил доволен. Питал Господа, какво трябва да направи. След 2-3 дена тези, които му взели всичко, си помислили: „Този човек нищо не ни е направил лошо, ние трябва да му върнем всичко" и му го занесли. У тях е проработил законът.
към текста >>

85. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник.
Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани. Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден пак.
към текста >>

86. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Боян Боев да се изпрати като проповедник на научни реферати.
Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани. От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, (на) беседите пречат и други някои. Между присъствующите изказа се желание и се препоръчва бр. Боян Боев да се изпрати като проповедник на научни реферати. Пречки в успеха на делото са още и събиранието на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира",, Алфа", „Ратник на свободата". Това се отрази на платилите абонати, а някъде не получили нито един брой. Учителят: - Вашите въпроси вие разрешете. Можете да се съберете тук или в салона, а духовните въпроси оставете на мене, аз ще ги разреша. Отче наш.
към текста >>

87. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Да бъде човек лекар, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание.
Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради. В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание за живота. Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна. Да бъде човек лекар, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание. Животът включва всичко в себе си. Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот. Ще си правите къща. Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я.
към текста >>

Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи.
Да допуснем, че и в нашето общество се образува един комитет, както в световните общества - това е един метод световен. Избират ръководител, касиер, секретар - тук нямаме положението като на онзи ректор в университета, избран да управлява своето учреждение. Обаче в Духовния свят закона е друг. Той, Духовният свят си поставя своя ръководител на обществото. Тоя ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв. Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи. В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от Духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка, и като се запали отвън, тогава ще четат. Да кажеме, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото жерави, какво прави ръководителя им - дава им посока. И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух.
към текста >>

88. 10. ПЕНЮ КИРОВ

Жечо Панайотов

Той често казваше: „Книгопродавецът трябва да бъде проповедник, а проповедникът не може да си свърши работата, ако не продава книги".
са били интересни за тях. Познанството им е датирало много отдавна, когато всички с голям ентусиазъм са прегърнали идеята на духовния живот. Тук може да се спомене за ръководството и дейността на брат Пеню Киров, развита през годините 1902-1906. Всяка година за 2-3 месеца, той е напускал Бургас и е поемал пешком от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот, а също да споходи ония, които вече сериозно се подвизават. Товарът му е бил един пакет с прочетни книги и брошури, които е продавал и предлагал на ония, с които е водил разговор. Той често казваше: „Книгопродавецът трябва да бъде проповедник, а проповедникът не може да си свърши работата, ако не продава книги". Разгледал съм неговата спестовна книжка, с която си е служил при пътуването. Там е внасял дребни сумички от няколко лева -това, което е постъпвало от продадени книги. Несъмнено е преживявал твърде скромно и от месец на месец е изпращал на семейството си в Бургас по 5 лв. Пътуването си е завършвал в София, като се е разплащал с книжарите. Не ще и дума, че срещата му с Учителя е била на първо място - да разговаря и да поеме нови сили за подвизаване.
към текста >>

89. 33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ

Жечо Панайотов

А всеки проповедник, трябва да бъде и книжар, да има на разположение книги, които да раздава на слушателите".
В него участвуваха братята Н. Камбуров, Захари Желев, Христо Тончев и др. Но освен духовните статии, които съдържаше това вестниче имаше и полемика с духовните власти - поповете, които не одобряваха явяването на Бялото Братство, също така и към някои неверующи - например социалисти и др. такива. Той беше ценен вестник и продължава да излиза доста време - до Първата европейска война. За пътуването на брат Пеню има интересни данни и съм слушал лично от него едно правило от онова време: „Който продава книги, трябва да проповядва. А всеки проповедник, трябва да бъде и книжар, да има на разположение книги, които да раздава на слушателите". Той в това виждаше оформяне на неговата дейност и винаги се е запасявал с достатъчно книги, с духовно съдържание, които си доставяше от издателството на Димитър Голов от София - наш много добър брат, също от издателството на брат Тодор Бъчваров и други някои, които намирал за нужно. Значи вземал е тези книги и с такъв един пакет, където е посещавал, след като е говорил, давал е някои от тях. Получаваните суми той не е носил със себе си, но ги е внасял в пощата по спестовна книжка и впоследствие, когато привършва обиколката си отива в София, изтеглял пари от тая книжка и се е разплащал на ония, които са го кредитирали с книги. Интересен е дневника на брат Пеню Киров от онова време. Всякъде където е посещавал - малки градчета, паланки, където главно е циркулирал по него време, интересно е това, че той е отразил в дневника преживяванията си и може да се види, че всички места, дето е посещавал, са с една особена слаба духовна светлина.
към текста >>

90. 5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Софрони Ников бе ходил при Учителя да го кани да стане техен проповедник, но му е отказал.
След Първата световна воина 1918-1919 г., изключително като взрив се явиха ред идеини течения. На първо място - теософите, начело със Софрони Ников, които имаха салон на ул. „Раковска" и си държаха там беседи. Издаваха списания, превеждаха книги от чужди автори. Бяха наводнили пазара с тяхна литература. Софрони Ников бе ходил при Учителя да го кани да стане техен проповедник, но му е отказал. Последователите на Лев Толстои - толстоистите. Те имаха голямо разпространение, за живот по-близък до природата и за вегетарианство. Имаха много добре уредени вегетариански ресторанти в София и в провинцията. Превеждаха и печатаха книгите на Лев Толстои. Имаше много разклонения на православната църква - петдесятници, съботяни, баптисти, които бяха плъзнали по страната и проповядваха.
към текста >>

91. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников.
Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото. Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности.
към текста >>

Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал.
Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Всичко това се поглъщаше от зажаднялото за нещо ново човечество, особено от по- младите. Бай Дончо почва да ръководи събранията, тъй както Учителят ги е ръководил.
към текста >>

92. 67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА Имаше един евангелист Стоян Ватралски. На събора през 1926г. е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски. Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „Зорница", бр. 38, 39, 41 от 1926 г. Нашият приятел Михаил Стоицев от Пловдив я издаде в отделна книжка с надслов „Кои и какви са Белите Братя /Дъновистите/". По-късно Петко Камбуров я отпечата в гр. Нова Загора.
към текста >>

93. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане.
Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи".
към текста >>

94. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

И за 33 му година, когато Христос е вече проповедник, носител на едно велико учение.
12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ В четирите евангелия, с които сега разполагаме за живота на Христа от 13 годишната му възраст, когато Той е в Ерусалимския храм пред книжниците и фарисеите - първосвещениците в спор с тях, е дадена една прекрасна сцена. И за 33 му година, когато Христос е вече проповедник, носител на едно велико учение. За този именно период между тях от около 20 години нищо не е казано в тях. За този период от живота на Христа не се среща в никой летопис нещо записано или някой да казва нещо. За този период Учителят казва, че Христос е бил в братството на Есеите. От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от Йосиф Флавий думи ще се подразбира. В.К. Откъде си го чул, че Учителят е казал, че Христос е бил в братството на Есеите?
към текста >>

За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".
Трябва да му го обясниш със закон даден от някой гениален, учен човек. Затуй, аз написах тази работа за ползата от отиването да посрещаме слънцето със закона на Доплер. Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност. По всяка вероятност той е основател на това братство. В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен". За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".
към текста >>

95. 20. СЪН

Това учение беше създадено от Боян Магът, а поп Богомил е бил само един негов проповедник, а детето е самото това учение.
Когато се доближил съвсем близо до нея, той си казва: „Чудно хубаво красиво беше това дете, организмът му работеше като часовник. Но имаше само един мъничък, много мъничък дефект в едното си око заради, който то не можа да живее". Под детето сестрата видяла цифри написани, които тя добре запомнила. Още на сутринта тя отива при Учителя и Му разказва своя сън. Учителят я погледнал, вземал молив и хартия, и написал цифрите, които сестрата видяла написани под детето в съня й и казал: „Наредените цифри дават годината на началото на богомилското учение. Това учение беше създадено от Боян Магът, а поп Богомил е бил само един негов проповедник, а детето е самото това учение. Това учение беше съвършено във всяко едно отношение и работеше безупречно, но прие този малък недостатък, че то критикуваше висшето духовенство и дворцовите хора. Занимаваха се с тяхните недостатъци, поради което беше жестоко гонено и преследвано". То е символичния дефект в едното око. В.К. Искам да те питам. Ти чувал ли си нещо и знаеш ли нещо повече от Учителя за Богомилското движение?
към текста >>

96. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма.
към текста >>

Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>

Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
към текста >>

Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия.
Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух.
към текста >>

Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите.
отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е.
към текста >>

97. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
към текста >>

98. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ