Търсене в текстове за 'Преобразуване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството.
Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди.
към текста >>

Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване.
В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

2. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 1 февруари 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Този брой е посветен на братското движение Оомото, чиято светлина иде към нас от Далечния Изток и на което ние изпращаме нашите сърдечни братски привети! (Някои от текстовете във вестника са публикувани и на есперанто. Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища. Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя. Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи.
към текста >>

3. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да!
Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието! Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива.
Книгата ще бъде около 8 коли, с приложение портрета на автора. За да я направим колкото се може по-достъпна за широк кръг читатели, ние определяме цената й за абонатите само 20 лева, а след като излезе от печат ще струва 30 лева. Всеки, който запише 10 абоната, ще получи една книга безплатно. Сумите, заедно със списъците на записаните абонати, да се изпратят най-късно до 20 октомври т. г. на следния адрес: Издателство „Братство“, гр. Севлиево Мирна революция От днешния капиталистически строй на частната собственост, може да се премине към бъдещето безкласово общество на колективната собственост не само чрез насилствена, кървава революция, но и по мирен път, с мирно и разумно преобразуване и заменяне сегашните форми на стопанския живот с нови, по-съвършени такива. За нас е ясно като бял ден, че бъдещето е на колективната собственост. Процеса на историческия развой ни сочи все по-ясно и по-ясно това. Всеобщата световна стопанска криза, безработицата, дезорганизацията в производството, класовите борби, националните и империалистични войни не ще престанат докато не се хармонира и обедини световното производство и докато не се обединят всички държави в една Всемирна Федерация на народите. Всички тия явления, съпроводени с такива големи страдания за хората, ни говорят ясно, че човечеството или ще се обедини политически и икономически, или ще загине. Но ний мислим и вярваме, че големите и кървави сътресения при трансформацията на днешния политико-обществен ред в нов.
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение.
(Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение.
към текста >>

6. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм.
към текста >>

7. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.
На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето?
към текста >>

8. -

Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване.
Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира. Това е, изказана в няколко прости думи. Бергсоновата главна мисъл и метода. Касае се тук за едно коренно преобразуване на нашия начин на мислене и философстване. Прокарва се рязка граница между разума и интуицията, като се ограничава компетентността на първия. Отделя се ясно науката от философията. Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото. Ако може да бъде да мислим един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част на своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение на енергията в тялото. (Следва). __________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих.
Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание. За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих. На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват. Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е. труповете на едомските царе ще бъдат претеглени върху блюдата на божествените везни, неколко примери ще пояснят тази философска истина.
към текста >>

0.28923296928406