Търсене в текстове за 'Презрение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>

Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо.
към текста >>

2. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен.
към текста >>

3. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва.
Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие.
към текста >>

Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой.
към текста >>

5. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат.
Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан.
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг.
Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. И когато простият направи погрешка, и когато царят направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата. Правдата е отношения на души. Дойде ли тя, ще се изяви онова уважение, онова почитание, което трябва да имат всички човеци един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш, как да постъпваш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие.
към текста >>

7. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания.
към текста >>

8. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение.
Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен.
към текста >>

9. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей.
Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието. Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия. То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон.
към текста >>

10. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение.
Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности. Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух. Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове. От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление.
към текста >>

11. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава.
И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа. В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише. При това, винаги придружено с риск за живота ù. Мнозина – редица напълно незаслужено – са.
към текста >>

12. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тях няма презрение и към най-долното човешко същество.
Те правят добро. А когато не сторят някому добро — не поясняват защо. Те напътствуват себе си право и вярно, обаче в тях няма никакво желание да се бъркат в работите на други и да ги урегулират по своя мярка. Те обичат хората. От всеки срещнат научават по нещо. В тях няма презрение и към най-долното човешко същество. Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението.
към текста >>

Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението.
В тях няма презрение и към най-долното човешко същество. Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението. Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-човеколюбиви растат те от ден в ден. Прев. Гео Чачаров
към текста >>

13. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно събужда у другите деца презрение към тия деца.
Това ще зависи от възрастта, от средата, от конкретния случай и пр. Тук учителят има широко поле за творчество, почини, съобразителност и пр. Той трябва да търси подходящи методи за всеки даден случай. Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример. Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно събужда у другите деца презрение към тия деца. А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това. Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива благоговейното чувство. А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата.
към текста >>

14. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка.
Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си! ” И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите, или питате защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда и жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти Белите братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари!
Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало.
В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало. Бог да ни пази от такова „родолюбие“! През м. Февруари, идущата 1932 год. ще се състои световна конференция за ограничение на въоръженията. Това става, разбира се, под натиска на общественото мнение, което е решително против въоръженията.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари!
Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония. Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията. Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви.
Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се.
Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“.
към текста >>

Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата!
И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва. Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата! Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават. И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа. И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно. Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур. Те усилили летенето си да го стигнат, но усетили внезапно, че са без крила и че не хвъркат, а стремглаво падат, падат ... Най подир намерили се на земята, ала черни, дребни и безкрайно бедни.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Тя изказа тези думи с един тон на дълбоко презрение и аз можах да чета върху нейната ужасна фигура, че тя го презираше за неговите ограничени амбиции.
Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя. Той ще удовлетвори желанията на техните сърца и в замяна те ще го поставят на пиедестал, който стои над всичко, с изключение на самата мен. Достатъчен ли е този дар? “ Тя изказа тези думи с един тон на дълбоко презрение и аз можах да чета върху нейната ужасна фигура, че тя го презираше за неговите ограничени амбиции. Но думите изгубваха своята острота, когато ги предавах аз, Камен наклони глава и една странна тържествуваща усмивка се появи на неговото лице. „Достатъчен е,“ каза той. „Тогава произнеси фаталните думи! “ Камен Бака падна на колене и дигна пъргаво ръце над главата си. Лицето му имаше тревожен израз.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

каза Мален с презрение.
„Слушайте, ми каза той, като видя очите ми да се отварят уморено и да се спират върху него. Те не трябва вече да ви измъчват със своите церемонии, дори ако вие бяхте единственият, който може да им даде живот. Вие живеете твърде много затворено. Желаете ли да дойдете в града, за да подишате друг въздух от този на храма.“ „Но ний не можем да не правим това“, отговорих аз. „Не можем ли?! каза Мален с презрение. Мислите ли, че ний сме пленници тук? “ „Но дори и ако ний намерим един изходен път от храма, народът ще ни познае ... Жреците не ходят между народа.“ „Народът не ще ни познае, каза Мален с весела усмивка. Агмад ни е дал свободата. Агмад ни е дал силата. Ела, ако желаеш.“ Двамата жреци станаха и протегнаха ръце да ми помогнат да стана и аз; но аз вече не чувствах слабост.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества.
Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите. Ако вие гледате с презрение на по-нисшите същества, тогава и тези по-висши същества. така ще се отнасят с вас. Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво. Никога не си давайте мнението защо Бог е създал това или онова. Ако си давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави.
“ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение.
Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение. В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол.
към текста >>

Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение.
Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате.
Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят. Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек. Когато трите вида любов функционират едновременно в човека, тогава той ще познае какво нещо е човек. Тогава той ще разбере, какво нещо е човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът. Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари!
Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви. * При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о Сила предвечна, изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, отново полюбен! * Заклехме се ний да се борим без спира да съединим вcu народи: крепи ни, недавай да паднем о, Сило, път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — могъщи да бъдем в борбата сурова, та диви напади щом би се подели, да бъдем ний смела! * Зеленото знаме високо ще дигнем — добро, красота то вещае.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр.
Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита.
Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3. Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита. Носът 1. Нос, който се счита физиогномически правилен, има неизказана тежест във везните на физиогномията; той не може да бъде надминат от нищо друго. Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики. Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да мислим носът физиогномически велик. 2.
към текста >>

Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си.
Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде поучителен, той ще ви нарани дълбоко. 4. Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг.
към текста >>

23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6.
22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение.
към текста >>

Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение.
Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2.
към текста >>

Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2.
Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
към текста >>

Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение.
Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения. Избягвайте и следното: 3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата. Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му. 4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде. Мъжествен характер Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост. Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията. Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния район или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те ме ругаят и отминават с презрение.
102. Аз се похвалих пред хората, че Те познавам. В всичките ми работи те виждат Твоя образ. Те дохождат и ме питат: „кой е Той? “ Аз не зная какво да им отговоря. Аз казвам: „наистина, не мога да кажа“. Те ме ругаят и отминават с презрение. А Ти гледаш и се усмихваш. В песни аз влагам моята повест за Тебе. Тайна пълни сърцето ми. Те дохождат и ме питат; „кажи ни смисъла им“. Аз не зная какво да отговоря.
към текста >>

Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората.
Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести. Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост. Това са децата на Венера и Юпитер. Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме работа с флегматик, който се намира под влиянието на луната. Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове. Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за обобщаване.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед.
- А сега. каза Джета, оставете ме самичък с Арада. С безпокойствие и недоумение се отдалечиха приятели и слуги. Арада стоеше със скръстени ръце и заканително гледаше на Джета. Не забелязвайки оскърбителното му държане и кръвнишкия му поглед, Джета се приближи към него, тури ръцете си на рамената му и втренчено гледаше на него. Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед. Това беше дълъг, мълчалив въпрос. „Погледът на мъдрия се насочва по вече върху , туй—да се намери причината и оправданието на просташката, отколкото на самата просташка“, казал е неговия Господ. Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя. Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си .
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“.
Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания. В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“. — Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието. Той е разбрал, че знанието е смърт. „Да знаеш много“ е равно на това „да знаеш нищо“. Културата и цивилизацията са само смяна на едно незнание с друго. В нощните мъгли на живота никога не може ла проникне светъл лъч.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона.
И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
към текста >>

Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмехи, презрение, обида, тъмница, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение, самотност.
“ За да стана по-ясен, нека взема Още един пример. Възпитанието трябва да става в духа на стихотворението в проза „Праг“ от Тургенев. Това стихотворение е едно от най-хубавите стихотворения в проза, писани от Тургенев. В това стихотворение е представено едно.здание, пред прага на което стои девойка рускиня. Зданието като символ представлява работилницата за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмехи, презрение, обида, тъмница, болести и самата смърт, може би пълно отчуждение, самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите, от другарите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита: готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете. Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от съжаление, че не иска да работи за име.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Странни чувства останаха у мен: и презрение, и симпатия, и ненавист, и удивление.
Но . . . нощта е ужасно мрачна, ще ви съпроводя . . . Тя отказа и излезе. Странни чувства останаха у мен: и презрение, и симпатия, и ненавист, и удивление. Цялата нощ седях с книгата на Харвея Шмидта. На сутринта, в 9 часа, аз отидох при Ламберта. Болната беше в същото печално положение, но щом се доближих до нея, тя леко затрепери, което по-рано не бе ставало, полека ме приближи към себе си, когато опитвах пулса й, и с любопитство пипаше ръката ми . . . Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от минута на минута.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение.
Както казахме и по-горе, окултизмът може да се обори много лесно, щом не е изучен. Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник!
И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника! . . Тщеславното му славолюбиво сърце се напои с презрение към кроткия смиреник! . . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята. И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
към текста >>

Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти.
Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо.
към текста >>

Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие.
След туй и аз ще Ви пратя моят. Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме. Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края.
към текста >>

Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението.
Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме. Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото.
към текста >>

Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение.
Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум. Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата. Правите носове са често студени и резервирани, но всякога прилични и вежливи. Гладко-издигнатите носове са сухи и надути, или сприхави и буйни; те могат да отидат до безсрамие и презрение. Издълбаните носове са безгрижни. Те са почти общи и с лоши наклонности. Всеки широк гръб, каквато и да е формата му, казва Лафатер, всякога представлява възвишени качества на ума, Характерности на долната част на носа Тук ние влизаме напълно в областта на живота на усещанията и чувствата. Долната част на носа, която се състои от края на носа, от ноздрите и крилата му, съответства на третата става на палеца, която образува една част от дланта на ръката и се нарича хълм на Венера. Там се отразява животинският и чувственият живот.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати.
Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м. г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро. Други, способни да разсъждават, отказаха да бъдат свидетели при произвеждането на етера, както това сториха Sir William Thompson и лорд Raleigh, които през това време бяха в Америка“. Откакто се образува компанията, за която се каза по-горе, тя стана трън в крака на изнамервача.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си.
С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко. Въпреки всичко, той никак не се чувствал щастлив, защото виждал твърде ясно, че жена му обичала не него, а парите му. Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си. Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена. Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод. Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение.
Аз не ще скрия нищо от тебе, който се отнасяш към мене с такова доверие. Аз вече съм зърнал твоята красива Фатиме, но зная, че тя е предназначена да бъде съпруга на един по-голям щастливец от мене“. Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37472081184387