НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
86
резултата в
72
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от
презрението
на всички, той беше почти отчаян човек.
Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях. Той бе останал самичък. Беше греховен за всички.
Така както бе угнетен от постъпката си, както бе измъчен от
презрението
на всички, той беше почти отчаян човек.
Никой не го приемаше в групата, за да може да се качи горе в Горницата и да се помоли заедно с тях. Не го щат. Всички групи се изредиха в Горницата да си направят молитвата. Тази задача бе приключена. Тогава Петко случайно минава покрай вилата, Учителят излиза и му казва: „Петко!
към текста >>
2.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тя го поглежда бегло, после с
презрение
си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя.
Селянинът му подава катрани-цата, той бръква с пръст и си намазва пъпките по лицето. Влиза в двора, сяда на пейката и изважда огледалце и се оглежда как се е разкрасил, така че не може да се познае. И точно по това време в двора влиза една много-хубава жена, но извънредно разтревожена. Георги забравя, че е разкрасен с катрана и скача да я посреща. Може ли такава една хубава жена да се оставя да се лута по двора?
Но тя го поглежда бегло, после с
презрение
си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя.
Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае.
към текста >>
3.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК
,
,
ТОМ 5
Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с
презрение
да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака.
Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с
презрение
да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел.
Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона.
към текста >>
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко
презрение
ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици.
Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко
презрение
ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
към текста >>
4.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с
презрение
: „Дъновистка".
Тя беше здрава, кога се разболя? Не, те ще се погаврят, ще се подиграят, ще хвърлят кал върху Учителя. Не! Не! Като си помислих това, казах си: „Не! Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра.
Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда съвестна и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с
презрение
: „Дъновистка".
И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти. Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли. Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други.
към текста >>
5.
67. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО
,
1929-1930
,
ТОМ 8
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
- Достоен ли съм да се ползувам от благата й? - Щом минаваш край нея, имаш право да се ползуваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора.
Към по-долностоящите от него той поглежда с
презрение
.
Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите - да се учи. Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? - В природата процесите са безпределни.
към текста >>
6.
2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно
презрение
на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери.
И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: "Крум и Стефка с многото деца! " Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на Учителя. Светозар, Любомир и аз, Величка.
Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно
презрение
на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери.
Само Светозар не можа да получи висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство.
към текста >>
7.
18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
И повече никога няма да ме видиш и срещнеш, докато съм жив на земята." Тя стоеше, гледаше ме с
презрение
.
Не казва, че не си спомня или че е забравила, което може да я извини. Но отрича, че е имало такова нещо. В мен нещо се надигна от дъното на цялото ми естество, надигна се и изригна като вулкан. „Аз от този миг се разделям от теб. Напускам те.
И повече никога няма да ме видиш и срещнеш, докато съм жив на земята." Тя стоеше, гледаше ме с
презрение
.
Разбрах, че бе обсебена от майстор Борис. Обадих се по телефона на Вихър Пенков да дойде да прибере електрическата пишуща машина, с която тя работеше. Тя ми струваше четири лекарски заплати, а майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Прибрах си касетките, които и бях дал да ги изважда на машинописен текст, На следващия ден. 6 май 1999 година Вихър ми докара електрическата машина и онези книги от „Изгревът", том 9, които бях оставил при нея.
към текста >>
8.
15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 12
Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и
презрение
и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда; любовта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18.
Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и
презрение
и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал.
към текста >>
9.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Аз ще заместя думата „
презрение
" със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване).
Дънов на Кадемлията; приготви се да му задаваш въпроси. * * * Казанлък, 15.05.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих Вашата статия и ще я поместим в идния брой. Г-н Дънов, комуто разправих съдържанието на писмото, каза, че не правите добре, гдето излазяте с подписа си. Но аз му казах, че писмото е така надписано и свързано с вас, че не ще може без подпис.
Аз ще заместя думата „
презрение
" със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване).
Учителят ни съветва да избягваме личностите и да се борим на принципи. Вижда се, че Вий сте ги застъргали вече там. Ще трябва да имате там една група, която да действува. Ти сам много се трудиш и добре ще е да ти отнемат някои от товара. Този, Който нагласява всичко, ще нареди и това, аз съм сигурен за това.
към текста >>
10.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Не с
презрение
, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал.
Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето. Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него. Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!?
Не с
презрение
, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал.
От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова?
към текста >>
11.
21. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Хем иронично, хем като един мъж, който когато
презрение
има към любовните работи.
Буквално... „Рекох, много те занимават любовните работи! " Ама тъй ми го каза, че аз потънах в земята. "Аз ще Ви докажа! " И три години след това аз нямах никаква връзка. Наистина така ми го каза някак-си.
Хем иронично, хем като един мъж, който когато
презрение
има към любовните работи.
Потънах в земята, потънах в земята. И това беше, нали това, което бе с Учителя. А друг път Учителят в беседа казваше така към тия сестри, които го задирят: „Разбирам да ми иска един светъл ум, едно любящо сърце, една воля диамантена. Нещо, от което да се ползва тя, нали, да расте, а не да ме занимава ..." И аз като чух това, понеже стенографирах... „Сега непременно ще искам среща с Учителя и точно това ще Му искам." Отивам при Учителя и викам: „Нещо много важно." Казва: „Малко съм зает." - „Ама аз, Учителю, две минути, няма да ви отнема..." Аз влязох. Това, за което отидох, изфиряса из главата ми и почнах с глупости да го занимавам и се чудя за какво дойдох.
към текста >>
12.
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)
,
,
ТОМ 13
Даже веднъж край Изгрева се срещнахме и той ме погледна с такова
презрение
, че от притеснение паднах в канавката край пътя.
Оказа се, че не са. Но вместо да се зарадват, ме намразиха още повече в Изгрева. Бях докаран до крайна мизерия. Знаех, че Борис Николов разполага с много пари и реших да му поискам. Той категорично ми отказа.
Даже веднъж край Изгрева се срещнахме и той ме погледна с такова
презрение
, че от притеснение паднах в канавката край пътя.
Години по-късно, когато той излезе от затвора, се срещнахме на същото място. Погледнахме се и сега той падна в канавката по същия начин. Веднъж отидох да питам Боян Боев за нещо. Когато влязох в стаята, където беше той, го заварих с шапката на Учителя на глава, седящ пред куп с пари. Като ме видя, се стресна, легна върху парите и ме запита какво искам.
към текста >>
13.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Към хората, не трябва да имаш
презрение
, но не очаквай много, те много обещават, но много малко дават.
543 Бог е Единственият, за когото човек трябва да пожертва живота си. Вяра. 544 Жива Вяра - знаеш каква Вяра, която създава основа за един добър ум, който ще съгради основа за едно сърце към Бога. В школата. 545 Ученикът трябва да защищава правата на Учителя си, а Учителят - правата на ученика. Съвет. 546 - Не давай ухо на никакви обещания.
Към хората, не трябва да имаш
презрение
, но не очаквай много, те много обещават, но много малко дават.
Няма по-ужасно от това да живееш с хора, които не те обичат. Единствената къща, която имате, това е тялото. Чистота. 547 Чистотата е качество на сърцето, но се добива с ума. Чувствуванията на сърцето са по-верни от мислите на ума. Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувствувание на сърцето.
към текста >>
14.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
И
презрение
и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
(Псалом 13: 7 стих) Любовта дълготър- пи, благосклонна е. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордей, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, във всичко търпи. XVIII. (Псалом 73:10 стих) Който ще въздаде всекиму според делата му. Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие.
И
презрение
и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
Затова трябва да се стремим да имаме удобрението в душата си от Бога. XIX. (Псалом 63: 7 стих) Истина ви казвам, Аз съм вратата. През мене ако влезе някой, спасен ще бъде и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам, и те идат след мене, и аз им давам живот вечен; и няма да загинат. Никой няма да ги грабне от ръката ми.
към текста >>
15.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
Към хората не трябва да имаш
презрение
, но не очаквай много.
А Учителят ще защитава правата на ученика. Ако вие защитавате вашите права, то не е естествено, аз трябва да защитавам вашите права, то е естествено. Аз тъй те възпитавах, не да бъдеш индиферентна, но да кажеш: „Оставям Учителят да защитава моите права, а аз ще защитавам правата на Учителя и тогава щеше да видиш аз какво щях да направя. А тъй не си на правата страна. ЕДИН СЪВЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ Не давай ухо на никакви обещания.
Към хората не трябва да имаш
презрение
, но не очаквай много.
Те много обещават, но много малко дават. Изпитанията ще дойдат отвсякъде, по-добре Господ да те наказва, отколкото хората да те наказват. Ако те бие някой, който те обича, той пак ще те остави, път ако те бие някой, който не те обича, той ще те смаже. Тъй трябва да мислиш, туй е една философия на вековете, ти трябва да придобиеш стабилност. Преди пет хиляди години си живяла в Египет.
към текста >>
16.
3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Той му е предлагал да откупят поне къщата, трябвало да се платят около 1200 лева; баща ни, за да покаже известно
презрение
към целият тогавашен порядък и към хората, които го опропастиха, отказал да се интересува.
Ямбол, той е станал гарант на някой свой приятел, заемащ служба с парична отговорност. Но така служил, че бил „начетен" за липса на суми, като нямал имот, посягат на баща ни като гарант. Обявяват къщата ни за продажба чрез съдия-изпълнител. Баща ни ядосан от всичко това, не помръднал пръст да отхвърли отговорността или да откупи той къщата. Единствено се е съветвал и споделял грижите си със своят „баджанак", мъжът на леля ни Анастасия.
Той му е предлагал да откупят поне къщата, трябвало да се платят около 1200 лева; баща ни, за да покаже известно
презрение
към целият тогавашен порядък и към хората, които го опропастиха, отказал да се интересува.
Та сме останали без къщата. Тия преживявания, обаче са изтормозили баща ни, вътрешно не се е успокоил - започна да се оплаква и от болки в стомаха. Ще опиша един случай от онова време, от който се вижда, че баща ни имаше тънко чувство за роднински отношения. Най-големият син на леля ни Баласка, мой братовчет - Панайот Георгиев, беше вече завършил юридически науки и работеше в Сливен, като адвокат. Така се наредило, че се ожени за мома от Бесарабия - гр. Болград.
към текста >>
17.
56. НИКОЛА АНТОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Но и сега няма здравомислещ човек в Братството, който да не таи в душата си
презрение
към предателя и да не е готов да го нарече „Юда".
Разговаряхме се за това-онова, разбира се и за теми около братския живот. Стана дума и за Антов. Братът каза: „Антов сега пишел историята на Братството! Можем да си представим каква ще я опише! " Ония, които някога ще четат описанията на Антов, трябва да имат предвид, че той ще се стреми да изкара себе си по-чист от ангел.
Но и сега няма здравомислещ човек в Братството, който да не таи в душата си
презрение
към предателя и да не е готов да го нарече „Юда".
Без да съм чел, това което той ще пише, уверен съм, че ще изложи едно измислено от него събитие. През времето на властвуването му из Братството, Антов съчини нещо и го разказваше, за да изтъкне, че Учителят го е оценил и му е помогнал, когато бил гонен като анархист. Той твърдеше, че наистина бил анархист и при едно преследване, озовал се в квартирата на Учителя - домът на брат Петко Гумнеров, ул. „Опълченска" N 66. Правил, струвал, влизал при Учителя и Той по някакъв начин го е укрил.
към текста >>
18.
89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Английският крал Едуар Осмий с
презрение
отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
Така поне бяха я обрисували, сестрите от Изгрева, които бяха я видяли. Народът посрещна тази мила и симпатична двойка с една рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време, в Англия са на власт консерваторите, с министър председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можеше да се примири, че младият крал наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да се ожени за една жена от народа. Правителството му поставя ултиматум или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.
Английският крал Едуар Осмий с
презрение
отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертвува всичко това, заради любовта. Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за Боговете, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка.
към текста >>
19.
106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Много такива в обикновеният ни живот с невнимание и често дори и с
презрение
се отнасяме към тях.
А по това време по магазините нямаше газ за горене. Тя го донесе и го сложихме в общия братски багаж. В голямата си залисия бях забравил за него. И сега това бидонче, някак с радостен глас викаше: „Ето ме, не се тревожи, работата ще бъде свършена, спасението е тука". Какво нещо са ценностите в този свят.
Много такива в обикновеният ни живот с невнимание и често дори и с
презрение
се отнасяме към тях.
Газ, кой я поглеждаше, една вонеща, неприятна, мазна течност, като полепне по тебе не можеш да я измиеш, а сега бях готов от радост да я разцелувам. Грабнах бидона, беше пълен непобутнат. Някой го беше сложил там и така си стоеше, просто за да дочака този напрегнат момент. Дървата бяха затрупани със сняг, но това вече не беше така сериозно. С крака и ръце можах да разчистя снега, улових и измъкнах няколко щайги и кафези, с които пренасяхме хляба и продуктите, строших ги с крака и ръце, и ето първите дърва за огъня бяха вече готови.
към текста >>
20.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето
презрение
към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето
презрение
към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
към текста >>
21.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Особено, един изказа някакво си вътрешно
презрение
към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина.
Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше.
Особено, един изказа някакво си вътрешно
презрение
към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина.
Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особно не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада.
към текста >>
22.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой,
презрение
, ругане.
Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени.
Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой,
презрение
, ругане.
Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с.
към текста >>
23.
III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и
презрение
към българския народ.
Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд.
Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и
презрение
към българския народ.
Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр.
към текста >>
24.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост,
презрение
към нискостоящите и пр.
Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място.
Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост,
презрение
към нискостоящите и пр.
Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената.
към текста >>
25.
8. ЛУНАТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и
презрението
е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник.
Явно е, че толкова отрицателни качества и чувства образуват отрови в кръвта на такива люде, нарушават функциите на много техни органи и най-вече на черния дроб, който е химическата лаборатория на Сатурн. За да се образуват дисхармонични съчетания между Луната и Сатурн, както и всички лоши последици от тях, такъв човек в много от последните си животи е нарушавал Божествената правда по отношение на всички слоеве на обществото, но главно по отношение на простолюдието. Прегрешенията на такъв човек са станали причина всички пострадали да му изпратят своите проклятия, които образуват неговата карма. За такива люде народната мъдрост казва: „Посял ветрове - пожънал бури”. На тях е чужда всяка радост, те не виждат нищо смислено и красиво в живота.
Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и
презрението
е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник.
При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив. При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн. Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника Йов от Библията. 8.6.
към текста >>
Такъв човек мисли за себе си, че много знае и се отнася към другите с
презрение
и надменност, като ги смята за глупави.
Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие. Пламенни и предприемчиви, те лесно угасват и се разочароват при първите затруднения, губят бързо вярата и надеждата си и изоставят толкова бързо начинанията ей, колкото бързо са ги захванали. Дисхармонията между Луната и Уран е най-неблагоприятна и съдбоносна главно в мъжки хороскоп. В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут.
Такъв човек мисли за себе си, че много знае и се отнася към другите с
презрение
и надменност, като ги смята за глупави.
Тази диехармония често се превръща в болезнено честолюбие, болезнена чувствителност - обидчивост, сръдливост, неотстъпчивост, непримиримост, инат. Ако освен диехармоничното съчетание с Уран, Луната има и хармонични съчетания от добротворците, тогава много от казаните отрицателни качества ще се намалят и съответно видоизменят, в зависимост от аспектите, които облекчават дисхармонията. ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания на Луната с Уран са хармонични, благотворни, усилват духовните дарби и способности на човека, толкова повече, колкото по-силна е неговата любов към Бога, към окултните идеи и науки, колкото е по-духовен и по-определен в следването на своя висш идеал. Люде с материалистически схващания и разбирания, които нямат вяра в Бога и стремежи към духовните науки, ако имат в звездослова си някое от горните съчетания на Луната с Уран, това означава, че у тях те засилват материалистическите нагони и действат като отрицателни съчетания, т. е. проявяват се с гореказаните отрицателни качества и прояви.
към текста >>
26.
9. МЕРКУРИЙ
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с
презрение
към обикновените или слабите.
Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост, самостоятелност, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост. Хармонията между Меркурий и Уран дава дарби и способности за изучаване и разбиране на всички окултни науки и особено на АСТРОЛОГИЯТА. Човек с хармония между Меркурий и Уран може да стане окултен ученик. Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества.
Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с
презрение
към обикновените или слабите.
Хармонията между Меркурий и Нептун придава на човешкия ум най-хубавите Нептунови качества: любов към всички мистични учения и идеи, дарби и способности за пророчески съновидения, телепатични и психометрични способности, гениални заложби изобщо. Дисхармонията между Меркурий и Нептун прави човешкия ум ексцентричен, хаотичен и неопределен, неориентиран, непрактичен, разсеян, занесен. Артисти с дисхармония между Меркурий и Нептун често създават всевъзможни изопачени възгледи в изкуството (кубизъм, сюрреализъм и др.). Хармонията между Меркурий и Плутон придава на човешкия ум положителните Плутонови качества: дарби и способности за съпротива срещу всякакви изкушения и съблазни, за използване на подземните богатства. Дисхармонията между Меркурий и Плутон показва податливост на ума към всякакви изкушения и съблазни, към всякакви заблуди и прегрешения.
към текста >>
27.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато преобладаващите Сатурнови дисхармонични съчетания са главно върху ума на човека, той се отличава с неверие, необикновена гордост,
презрение
към другите, с жажда за власт и богатства, добити по всички нечестни начини.
Колкото по-недоволен и неблагодарен от всичко, което става с него, толкова по-силно е дисхармоничното Сатурново влияние върху него. Човекът с преобладаващо Сатурново влияние се познава освен по недоволството и неблагодарността му, но и по малката му любов към другите или по омразата му към тях. Силната и трайна омраза откриват много силна Сатурновска дисхармония в хороскопа на проявяващи тази омраза. Колкото повече и по-силни са Сатурновските дисхармонии, толкова по-силно е у такъв човек непослушанието му към Божествените закони и Божието слово, толкова по-силни са съмненията му в справедливия Божествен ред и толкова по-тежко е неговото черногледство. Само люде с твърде дисхармоничен Сатурн могат да кажат: „Ако Господ беше справедлив и всезнаещ, нямаше да устрои такъв свят, в който има страдания”.
Когато преобладаващите Сатурнови дисхармонични съчетания са главно върху ума на човека, той се отличава с неверие, необикновена гордост,
презрение
към другите, с жажда за власт и богатства, добити по всички нечестни начини.
Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват. Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество. Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека.
към текста >>
28.
4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ
,
,
ТОМ 19
Имат
презрение
и фалшиво отношение към околните.
Имат добро здраве и като характер са разположени към всички, с подчертана бащинска обхода към тях. Имат оптимистично, ведро гледане на живота. Самото разположение към живота създава в тях една приятна широта, хумор и с разположение приемат всичко, що е за ядене, обикновено са по-едри и пълнички. При лоши аспекти имаме хора, крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират.
Имат
презрение
и фалшиво отношение към околните.
Общественото им положение е с промени, и при точни аспекти, поради сметнато от тяхна страна, че са обидени от началствата, често напущат работата си, една погрешна тяхна стъпка. Здравето им е също добро, Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често пъти тя е не на място. При липса на аспекти, това са хора без какъвто и да било устрем за изява. Тласкат ги вълните на живота без цел и насока, изобщо имат слабо изразен живот. ВУЛКАН - САТУРН При съвпад, които е лош аспект, до известни години имаме човек със слаба жизненост, не е устойчив към пристъпите на неразположенията и болестите.
към текста >>
29.
9. ЮПИТЕР
,
,
ТОМ 19
А именно: гордостта, тщеславието,
презрението
, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека.
А именно: гордостта, тщеславието,
презрението
, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин.
От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета.
към текста >>
30.
20.4. ВЕНЕРА
,
,
ТОМ 19
При по-елементарните и с лоши аспекти имаме сьщите чувства, но са само с външен ефект - неискрени, фалшиви и често пьти с един израз на
презрение
.
При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълните и ясно изразени качества, които Венера дава в своята добра изява, преди всичко подтици в изкуството. При по-елементарните и с лоши аспекти, същото, но в по-ниските полета, а също и една неискреност във всяка проява. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри прояви имаме подсилване и с ясно изразена изява на чувствата, често пъти дотолкова, че всяко желание се постига. При по-елементарните и с лоши аспекти имаме рязко и неочаквано ликвидиране на чувствата - любовта към обекта, любимия човек от противоположния пол. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме обилие и богатство на чувствата към всички и най-вече към обекта от противоположния пол.
При по-елементарните и с лоши аспекти имаме сьщите чувства, но са само с външен ефект - неискрени, фалшиви и често пьти с един израз на
презрение
.
В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме една задълбоченост и устои на чувствата. При по-елементарните и с лоши аспекги - повърхностност на тези чувства, липса на устои и стремеж към потъпкване и ликвидирането им. Във Водолей - При издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек. При по-елементарните и слоши аспекти - подчертана капризност в изявата на чувствата и често без някаква сериозна причина, скъсване ликвидиране на любовта към човека от противоположния пол. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме израз на меките, мили, нежни, на по- високо равнище чувства.
към текста >>
31.
20.6. ЮПИТЕР
,
,
ТОМ 19
Едно
презрение
към всички, от които нищо повече не може да очаква.
Също и подтика към голям материален придобив. При по-примитивните и с лоши аспекти, склонност към грандомания и необмислено разточителство кьм материалните ценности. В Стрелец - Юпитер е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти - ще даде пълноценният израз на всички добри негови влияния. При по-примитивните и с лоши аспекти - неговите отрицателни влияния.
Едно
презрение
към всички, от които нищо повече не може да очаква.
В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти дава възможност за добра организация в осъществяването на всеки творчески процес. Добър организаторски талант. При по-примитивните и с лоши аспекти един стремеж за залавяне с много задачи, една разпръснатост на вниманието към тях, което отнема възможността за осъществяване, постигане на една от тях. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме стремежа кьм прилагане на по-оригинални - нови методи в осъществяването на всяка задача. При по-примитивните и с лоши аспекти - подчертано честолюбие, а в творчеството - неприемливи методи и похвати.
към текста >>
32.
3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ
,
,
ТОМ 19
То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството,
презрението
, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт.
Но най-интересните обекти в него са един звезден куп, които блести сто милиона пъти по-ярко от нашето Слънце. Този куп е величието на това съзвездие, създал двойника на лъчезарния Фаетон и всички най-хубави влияния на съзвездието Дева. Но там има и едно черно слънце-гигант: с размера, колкото цялата наша Слънчева система. Веществото му е толкова плътно, че само кубически сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове. То е царство на смъртта, покоя, разрушението, царство на диаметралност по отношение на разумния творчески подтик в природата със своите излъчвания.
То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството,
презрението
, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт.
Затова Учителят казва: „Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.” Това се отнася както за самия човек, така и за обществата и народите. Най-лъчезарният, най-яркият звезден куп беше заедно с най-мрачното, с най-противоречивото черно Слънце. Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес. В своето развитие отделният човек започва с Луната, Меркурий, Марс, които създават центровете в основния пласт на човешкия мозък и стигне до най- горните мозъчни центрове, създадени от планетите Плутон и Хано. Затова Учителят казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества”.
към текста >>
Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството,
презрението
, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес.
Веществото му е толкова плътно, че само кубически сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове. То е царство на смъртта, покоя, разрушението, царство на диаметралност по отношение на разумния творчески подтик в природата със своите излъчвания. То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт. Затова Учителят казва: „Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.” Това се отнася както за самия човек, така и за обществата и народите. Най-лъчезарният, най-яркият звезден куп беше заедно с най-мрачното, с най-противоречивото черно Слънце.
Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството,
презрението
, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес.
В своето развитие отделният човек започва с Луната, Меркурий, Марс, които създават центровете в основния пласт на човешкия мозък и стигне до най- горните мозъчни центрове, създадени от планетите Плутон и Хано. Затова Учителят казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества”. Затова крайните планети създават в човешкия мозък най- висшите центрове. Тези две крайни планети създават в човека най-горните мозъчни центрове, които му дават господството над силите в природата, а също да владее живота и смъртта. Интересно е - от историята знаем, че най-големите завоеватели на нашата Земя са били монголците.
към текста >>
Първите, след разрушението на Фаетон за своето развитие, се поеха от планетата Вулкан, а вторите, които носят
презрението
към висшата природа - атеизма, бавно, но сигурно се атрофират, като само при някои хора намират още място да се изявят.
При едно отиване в храм-паметника със златните кубета в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава. Чудно е какво е дало подтика на този художник да нарисува Христа с такава неестествено заострена глава. Съзнателен или несъзнателен подтик той е изразил голямата мощ на Христа. Фаетон, и той създаде в човешкия мозък центрове, които се оформиха в предната горна част над центровете, създадени от Сатурна, в съседство с центровете, създадени от планетата Вулкан. Той създаде още и противолежащи на тези в основата на мозъка между центровете на Меркурий и Марс.
Първите, след разрушението на Фаетон за своето развитие, се поеха от планетата Вулкан, а вторите, които носят
презрението
към висшата природа - атеизма, бавно, но сигурно се атрофират, като само при някои хора намират още място да се изявят.
Гледал съм такива с тъмни, злобни, бляскави очи и злъчно да говорят против Бог и някаква висша природа и разумност в света. В своето развитие в някои от хората, след 21-та си годишна възраст, настъпва едно отпуснато състояние, липса на стремеж и ориентация в живота, лапнал цигарата да седи с безцелно бродещ поглед без каквото и да било чувство за благоговение и уважение, към каквото и когото и да било. Този човек минава през развалините на Фаетон. Усилие се изисква, за да се превъзмогне това упадъчно състояние. Усилия се изискват, за да се премине широкият пояс от тези развалини, докато се стигне до зоната до динамичния Юпитер, за да се събуди устрема за дейност и творчество.
към текста >>
33.
4. КЪМ МИРОВИЯ СИЛОВ ОКЕАН
,
,
ТОМ 19
Това са клетките на негодуванието, недоволството, които в своята изява възбуждат и съседните до тях: групи мозъчни клетки на егоизма, омразата и
презрението
към всичко благородно и възвишено, с това отнемат силите, отиващи към по-висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка и парализират тяхната дейност.
Съгласно казаното от Джордано Бруно и Учителя, и там има живот. Тези живи форми, обитаващи планетата Плутон, са стигнали в своето развитие до усъвършенстването веществото на своите тела до такава степен, до каквато степен е естеството на развитието на елементарните частици, които както вече казахме, черпят сили за своята изява от Мировия Силов Океан. По същия начин жителите на планетата Плутон черпят сили от него. При възпитанието на своите ученици Великите Учители всякога са се старали да ги приучват към по-голяма независимост от тези пет условия на живота, както ние го познаваме. Оскъдността на тези условия всякога предизвиква в обикновения човек буря от негодувания, протести на групите мозъчни клетки, намиращи се е най-долният слой на главния мозък, създадени от разрушената планета Фаетон и пръстените на планетата Сатурн.
Това са клетките на негодуванието, недоволството, които в своята изява възбуждат и съседните до тях: групи мозъчни клетки на егоизма, омразата и
презрението
към всичко благородно и възвишено, с това отнемат силите, отиващи към по-висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка и парализират тяхната дейност.
Тези висши центрове именно създават условията за усъвършенстването на веществото, с което е облечен човека.. Да остане човек спокоен, без нарушено равновесие, непоклатим при оскъдност на условията на нашия живот или при липса на някои от тях, е голямо постижение за него. Ние добре знаем, че ако имаме група хора, поставени при крайно благоприятни условия - уютна, добре наредена обстановка, приятна топлина, ведра атмосфера, богато наредена трапеза, приятна компания, хора близки по манталитет, с лустросано възпитание. Всичко това естествено ще предизвика у всеки човек едно силно изразено доволство и разположение. Естествено е да се приеме, че всеки може да бъде разположен, внимателен, отзивчив и като че ли тези хора са просто ангели. При такива условия не трябва да се преценяват хората.
към текста >>
34.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
И я отхвърлят с
презрение
.
Почива на 21 юли 1963 г. Не може да види кражбата на Методи. Но другия виждат. Като преглеждах българския оригинал може да се каже че 90 % са материали от темите на Боян Боев. Това го знаят всички на Изгрева.
И я отхвърлят с
презрение
.
Там във Франция никои не я купува. Това се знае от милицията и оставят дъновистите да се справят с него. И те се справят. Отхвърлят го. И понеже си служи с лъжа, лъжите намират своите служители и така осакатяват оригиналния материал окончателно и безвъзвратно.
към текста >>
35.
ВИДЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Лицето му се сгърчи от
презрение
и той плю.
- О, свещено невежество! - викна той. - Това са плодовете на нашите дървета. Без да ща, незнайна сила потегли погледа ми към далечната планина, на която се виждаше самотното светло дърво с плодове, блестящи като живи звезди, и аз го запитах: - А онова там какво е? - и му го посочих.
Лицето му се сгърчи от
презрение
и той плю.
- Онова? Дърво на Живота го наричат - а химера и безумие е истинското му име. Глупци вярват, че ако ядат от него, ще бъдат вечно живи - глупост, в която са вярвали безумците от всички епохи. Единственото истинно и знайно, едничката реалност е тук и само тук! Другото е суеверие, предания, опиум за малодушни.
към текста >>
36.
5. ОЩЕ ЕДИН ВРАГ НА ДЪНОВИСТИТЕ
,
,
ТОМ 20
Един ден поколенията на два братски народа високо ще изкажат «благодарностите» си към Вас със своето
презрение
и забрава.
Защото за великото дело на Македония Вие и крака си не мърдате. Вие карате Вашите колеги да си дават оставката и да се турят на разположението на Вашия Христос, а сам седите на топло из софийските гимназии. Вие не сте наивен, защото умеете да карате другите да вадят за Вас кестените от огъня. Вие не сте несретник, защото вместо на Вас, аз виждам «бялото сияние на смъртта» по високото чело на един достоен син на Македония, който от един далечен морски край се беше запътил към Голгота. А Вие стойте тука, защищавайте поповете, пишете за наивните дъновисти, окултисти и теософи.
Един ден поколенията на два братски народа високо ще изкажат «благодарностите» си към Вас със своето
презрение
и забрава.
Помните ли атестацията си във «Вик»? Ние, несретниците и наивниците, ще Ви я припомним и ще Ви я допълним. Случаен дъновист
към текста >>
37.
35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС
,
,
ТОМ 20
А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с
презрение
гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н.
- Цял вързоп от диви змии, които рядко имат спокойствие една до друга - и ето, те излизат поотделно и търсят плячка в света.» «Държава? Що е? Я сега си отворете ушите, защото сега ще ви кажа своята дума за смъртта на народите. - Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени чудовища. Също студено лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам.
А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с
презрение
гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н.
А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това? Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в периферията на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят.
към текста >>
38.
48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА
,
,
ТОМ 20
Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание,
презрение
към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител.
Християнинът стана синоним на мъченичеството. Но воеки осъден чувствуваше небето близко до себе си и неговата усмивка и спокойствие в последните минути раждаше стотици нови последователи. Не можеше да се мре тъй спокойно, ако не се знаеше нещо положително, ако те не владееха на друго място нещо, което правеше тукашния им живот нищожен! Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка.
Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание,
презрение
към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител.
И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха, лицемерието ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си. Идеите на гръцките и римски философи, които се кръстосваха на мировото пазарище в Рим, неволно намираха отек и в първите християнски общества. Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло. Преломът в човешкия мироглед никога не е достатъчно пълен, да унищожи изцяло едно минало - развалините му обикновено послужват поне за пиедестал на новоиздигнатата статуя. Във всеки случай, то дава един неминуем нюанс на новия живот.
към текста >>
39.
50. КОЙ ПОБЕЖДАВА (Размишления на един православен)
,
,
ТОМ 20
Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат
презрението
си. Суетно!
тогава тежък ти е животът. Ще бъдеш гонен, затварян, ще изгубиш имот и челяд, и, оплют и опозорен ще срещаш тържеството на пияната тълпа, злорадството на тъмните сили. Жалко, но такива са сегашните времена - казва Петър Дънов. Влез в своята тъмна стаичка, усамоти се и реши за себе си: с Бога ли си или против Бога. Ако твърдо решиш първото, ти си победител на света, ако решиш второто, ти си един от многото.
Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат
презрението
си. Суетно!
Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот. Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога! И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото. Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
към текста >>
40.
74. СКЪПА ЖЕРТВА (бр. 21, 2.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Ний жалим, че загубихме една добра наша сътрудница - скъпа жертва на свой дълг, но ний се възмущаваме и пращаме нашето
презрение
на всички онези, жадни за пари вестникари, които изсипаха ред глупости, за да печелят пари от хорското нещастие и услужат и харесат на някои.
Следствието се приключи. Убийците си признаха и след като ги е нахранила Гела Пулчева, те са я убили с тесла, за да прикрият кражбите на скъпоценностите. Къде останаха твърденията на жадните за пари вестници? Имат ли те малко поне съвест? Ний скърбим, че загубихме една от най-добрите ни ратнички.
Ний жалим, че загубихме една добра наша сътрудница - скъпа жертва на свой дълг, но ний се възмущаваме и пращаме нашето
презрение
на всички онези, жадни за пари вестникари, които изсипаха ред глупости, за да печелят пари от хорското нещастие и услужат и харесат на някои.
По този въпрос ще се повърнем.* От Соф. Група: Ратници на Свободата * Подготвена е отделна глава под заглавие „Убийството на „дъновистката” Лулчева”, която е в отдел IV на настоящия том. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
41.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Знаете ли колко мръсота и
презрение
изсипа Братството против този брат!
Че и нови имена на езерата - той ги дава - Гриша Кьосев и духът, който работи с него. Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий! Ценете го! И няма да намерите друг като него! И сега пише материалите за брата Любомир Лулчев.
Знаете ли колко мръсота и
презрение
изсипа Братството против този брат!
И той си замина насилствено с името на Бога и Учителят на уста! И колко хора спаси той от смърт, чрез близостта си с царя и правителството! Имал грешки! Че кой няма! А той беше един истински ученик на Учителя и Бог разчиташе на него.
към текста >>
42.
6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака
,
,
ТОМ 22
Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали
презрение
към оногова, който с нея бил оценяван.
Той го предаде, заплащат му сумата от 30 сребърника, която евреите са давали за продаден роб (виж Захария, гл. 12, ст. 13, или за слугата, убит от вол. (Изход, гл. 22, ст. 32).
Изобщо оценката от 30 сребърника в очите на евреите от времето на Исуса служели за символ на нищожество и изразявали
презрение
към оногова, който с нея бил оценяван.
Това е била цена долна и за роб. Тя е била цена ,с която да се унижи и да се отмъсти на Исус от Галилея, да бъде пренебрежение към лъжемесия, като към човек, който не струва повече от който и да е роб. С тази сума се е изпълнило древното пророчество на Захария за ЗО-те сребърника, с които неблагодарния еврейски народ оценил бащински грижи за него от Йехова (Захария, гл. 11, ст. 12-13) Господ Йехова се обръща към еврейския народ: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата (заплатата), ако ли не - отречете я.
към текста >>
43.
13.4. Писмо от френското до българското братство
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Ако вие не можете да обичате един благороден българин, който е работил за вас цял живот, който можал да победи мизерията, болестта,
презрението
и унижението, което сте го накарали да понася с години, за каква любов говорите в писмата си?
Французите са по-образовани люде. За да можеш да ги учиш, трябва поне колкото тях да си просветен. Този, който би забравил това, ще бъде посмешище в нашите очи, защото невежеството и гордостта е онова, което французите най-малко търпят. Само чрез изявлението на очевидни добродетели чужденците могат да ни обаят, а никога - чрез цитати. VIII. За нас любовта, за която Учителят говори, не може да се изяви другояче, освен чрез една помощ, дадена за работата на неговите истински ученици, ония, избрани от него, а не от дисхармонията и раздора.
Ако вие не можете да обичате един благороден българин, който е работил за вас цял живот, който можал да победи мизерията, болестта,
презрението
и унижението, което сте го накарали да понася с години, за каква любов говорите в писмата си?
Лесно е да се дават цитати, но дайте ни доказателства, че внасяте хармонията и помощта за делото на Учителя. IX. Предупреждаваме ви, драги братя и сестри, че трябва да се пазите да не попаднете в заблуждението, тъй обикновено, исторически, за учениците на Великите Учители, когато последните заминават отвъд, което ги кара да претендират, че не може да има истина извън формите, използвани приживе от тези Велики Учители. Последователите забравят, че тези Учители продължават да работят чрез своите големи ученици, и че дават често нови форми, по- пригодни от тези, използувани в миналото. Божественият Дух няма граници нито във формите, нито в изразите на Своето изявление. Това хората не могат да разберат и това събужда фанатизма, прекалената набожност, тесногърдието и безполезните ежби.
към текста >>
44.
VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Пратете своето
презрение
на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия.
Всички сме отговорни пред бъдещето. Нека така да се предадем на труд, на съпротива, на борба, че тия, които ще дойдат след нас, да кичат челата ни с венци на признателност и благодарност. В решителните часове от своята история народите се сплотяват. Всички сили се насочват към едно огнище, към една воля. Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава.
Пратете своето
презрение
на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия.
Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ.Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина.
към текста >>
45.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
Православното фанариотство обезличи и подхвърли народността ни на всеобщо
презрение
.
1 -2. Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността. Възраждането в тия две страни е дълго и неговия процес много муден, въпреки гениалното творчество и големите усилия на тогавашните велики умове. Ако такъв е бил процесът на Ренесанса в Италия и Франция, не ще съмнение, че у нас, гдето и условията и факторите са били, и продължават да са още съвсем други, процесът ще бъде още по-муден. Потиснат в продължение на векове под политическото иго на турците и духовния гнет на фанариотите, българският народ тънеше в мрака на забвението.
Православното фанариотство обезличи и подхвърли народността ни на всеобщо
презрение
.
Нашата писменост, нашият език стана жертва на фанариотската елинизаторска мания. Мнозина от нашите сънародници, като княз Богориди от Котел и доктор Никола Савов (Пиколо) от гр. Търново, прочут елинист с гениална ерудиция, за когото Egger и д-р Mussy казват, че "е бил гордостта на културна Франция" (Заб. Реч надгробна, 1860 г.), са представени и познати като гърци! Такова е било положението преди 50-60 години.
към текста >>
46.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с
презрение
или насмешка.
Ти чул ли си нейде другаде таквиз светли и крилати думи, таквиз мъдри и дълбоки мисли, таквиз сияйни и божествени идеи! " * * * Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им; и братствени, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелствуват, че това бяха отличителните качества на първите християни; и че тези, именно, качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура.
Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с
презрение
или насмешка.
Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омрази, при вида на християните казваше: - "Я вижте как се любят помежду си! " И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитвайте: днес няма ли нужда или жажда за братствен живот? * * * Ето това са в бегли черти Белите Братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата.
към текста >>
47.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда,
презрение
." (Заб.
Правдата разпределява Всекиму, що заслужава. Който мисли, че Христос е учил да постъпваме към всички еднакво, нека прочете Словото на Гората: Мат. 5-7 глави, и главите 23 и 25. А подир, Апостол Павла (Римл. 13:7). Та не е ли прав и г.
Михайловски с учението си за "Обща разплата": "На всеки, който люби истината - поклон и уважение; На всеки, който страда и се бори (срещу злото) - помощ И насърчение; А на деспот, от людска гибел що живее, Вражда,
презрение
." (Заб.
Стоян Михайловски. Съчинения, т. I, с 51) * * * 2. Предимството на правдата. Защо трябва да се практикува и изисква от всички?
към текста >>
48.
I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Всички сили ни гледаха или с
презрение
за нашето немирство, или със злорадство; бидейки на един такъв кръстопът и имайки такъв трезв и пестелив народ, мнозина предвкусваха даже радост от едно наше евентуално заграбване. Търговия?
I. ОПРАВДАНИЕ HA МИЛИТАРИЗМА Софроний Ников София, Военно книгоизд. на Гужгулов и Котев, 1912, с. 20-25. Нека дадем пример и с една мирна победа, едно мирно политическо тържество - Това е примерат с нашето отечество, с България. Всички знаем, какво беше нашето състояние и положение преди 20 години: размирици, кръвопролития, снемане и качване на царе, слаба търговия, почти никакви съобщения, никаква култура.
Всички сили ни гледаха или с
презрение
за нашето немирство, или със злорадство; бидейки на един такъв кръстопът и имайки такъв трезв и пестелив народ, мнозина предвкусваха даже радост от едно наше евентуално заграбване. Търговия?
— почти никаква. Търговията днес става само с крупни капитали, а ние нямахме такива, защото никой не ни даваше. Даже държавата не можеше да намери заем, колко повече търговците. Кой беше луд да си даде парите в една страна, която беше постоянно разкъсвана от вътрешни размирици и заплашвана отвън? Но дойде моментът, когато нашият умен цар взе властта в ръцете си, извади армията настрана от партизанските борби, умири по този начин партизанските страсти - ако щем даже с тази тактика, в която го обвиняват, „разделяй и владей" (Която тактика, ако е вярно обвинението е била само докато се отслаби борбата, защото ние днес виждаме царят сам да обединява партиите) — и държавата си отдъхна.
към текста >>
49.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно
презрение
, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох".
Задължението е едно духовно робство, тъй же реално, както и физическото. Това е една психологическа истина известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влизал в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго. Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно
презрение
, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох".
Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
към текста >>
50.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно,
презрение
, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох".
Задължението е едно духовно робство, тъй же както и физическото. Това е една психологическа истина, известна на всеки човек, защото няма човек, който повече или по-малко да не е влязъл в задължения. Даден човек получава известно благодеяние от другиго. Тези двама души не могат вече да бъдат приятели. Облагодетелствуваният винаги ще се счита задължен, в присъствието на благодетеля ще се чувствува стеснен и никога свободен.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно,
презрение
, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох".
Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
към текста >>
51.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с
презрение
в обятията на смъртта.
Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред! "... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!... Започна най-страшното-ръкопашният бой. Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група.
Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с
презрение
в обятията на смъртта.
А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага! И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса! Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници! Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце.
към текста >>
52.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Маса снаряди се изсипват със страшен трясък върху това място, за да се накаже чудното
презрение
към французката мощ от този герой.
Старши подофицер Флоро Гуголов от с. Гъмзово, Видинско, се изправи из снега, готов да отиде на опасното разузнаване напред, за да види лично що става там в безредната лутаница из окопите на I дружина. Получил ясна заповед, храбрецът с едно "слушам" се спусна като орел надолу към празната ниша II линия окопи, посрещнат от силния огън на противника - артилерийски и картечен, и се загуби зад снежната завеса. Пъргав, енергичен и безстрашен, той се хвърля с няколко скока в един от празните там окопи на около 200 кр. пред позицията на I дружина и почва да наблюдава блуждаещите снежни силуети; обаче, открит от противника, мястото му се запалва от огъня му.
Маса снаряди се изсипват със страшен трясък върху това място, за да се накаже чудното
презрение
към французката мощ от този герой.
Наблюдението става вече невъзможно, но храбрецът не се отказва, а излиза из окопа и се повлича из дълбокия сняг напред и макар с бързината на охлюва, той печели нов терен, а това го приближава към целта. Добре заровен в снега, отрупан отгоре с такъв, той е маскиран и продължава да наблюдава, като успява лично да види с очите си, че белите силуети са французи, които се събирали от разни посоки, за да настъпят напред и че от I дружина нямало никакви следи та Намерен и тук от окото на противника, той бива обсипан отново с огъня му, но това не го смущава вече; той е изпълнил задачата си и без това готов да отстъпи, защото застояването му в този снежен гроб го води към "бялата" смърт. Запазил достатъчно още сили, храбрецът напуща бързо мястото си и със силен бяг на скокове се насочва по обратния път. Но огънят на противника го съпътства, като се стреми да го унищожи. Гонен така от смъртта, след тежки усилия из дълбокия сняг, героят пристига в дружината и прави лично доклада.си на к-ра на полка.
към текста >>
53.
9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.
,
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.
,
ТОМ 25
Сторите ли това, ще имате
презрението
на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: "Не убий!
И това е християнски морал! Не се лъжете. Това е грях, направен против Духа Света го. И онзи, който убие някого, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия век. Изхвърлете от себе си мисълта за убийство.
Сторите ли това, ще имате
презрението
на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: "Не убий!
" Аз говоря за религиозните хора, за тези християнски народи, които от 2000 години са дигнали ножове, пушки, топове, а свещениците казват: "Ще им се чете молитва". Всички свещеници, проповедници, които така са учили, са осъдени от Бога. Виждали сте едно време на картини, как водят свещениците на съд и после ги пращат в ада. Това е вярно! Нека ми се сърдят свещениците.
към текста >>
54.
6. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 12/14 август 1912 г., Созопол
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Псалом 123, стих 3[1]: "Помилуй ни Господи, помилуй ни, защото се преуморихме от
презрение
, пресите се душата ни от укора на безгрижните, и от
презрението
на гордите." Молитствуваме Всемогъщия щедро да излее милостта Си, за да дойде обещаният Му ден, да наследиме очакваните нови небеса и нова земя в които живее правда.
6. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 12/14 август 1912 г., Созопол "Благословен грядий во имя Господне." Учителю! Поднасяме нашите искрени поздравления на събраните в Господа Нашего Исуса Христа братя и сестри за Славата Божия.
Псалом 123, стих 3[1]: "Помилуй ни Господи, помилуй ни, защото се преуморихме от
презрение
, пресите се душата ни от укора на безгрижните, и от
презрението
на гордите." Молитствуваме Всемогъщия щедро да излее милостта Си, за да дойде обещаният Му ден, да наследиме очакваните нови небеса и нова земя в които живее правда.
Вярваме Господи в идването на Твоя ден и че пред Теб тисящи години са като един ден. На Теб, Богородице, като на победоносна Военачалница приписваме победна слава, а като избавени от злини Ти принасяме благодарствена песен. Радвай се чиста и пречиста Дево. Приемете, Учителю, нашите приветствия, както Господ прие двете лепти на вдовицата. Молитствувайте, съдействувайте за слабите и немощните Ваши ученици в Господа Нашего Исуса Христа, които винаги прегрешаваме в Божиите пътища.
към текста >>
55.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и
презрение
.
”, каза Вождът благи. „Поглеж на този образ драги...” И аз повдигнах се, о, сили - Видях във него образ мили, Усмивка блага озарила, Сърдити образ променила. Пред него бях аз на колене - С любов той гледаше на мене. И от гърди му пламен чисти Разливаше поток лъчисти, А от чело му озарено Шарилки грееха засмено. Лъчи блестяха кат дъгата И в тях четяха се словата: ... „Привет, каза ми, душе скъпа, В скърбта доволно ти се къпа; Във твоя път съм пак поставен, Във твоя път към Бога славен.
Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и
презрение
.
За злото вече те не дира И веч оставам те на мира. Словата светли прочети ги И във сърцето си сложи ги. Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение. И трето, знай, това е Благост; Носи навсъде тази радост. Приемеш ли ги за водител И всекидневен твой учител - През дверите тогаз свещени Ще минеш вече без стеснение...” Отново паднах на земята На щастието пред вратата.
към текста >>
56.
7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
” И ето, след това
презрение
, посягвам да направя опити на духовен подвиг, дали наистина това е така.
След това, което преживях, продължавам да скърбя и ще скърбя дълго може би още, ако ли не и цял живот; нарочно Господ ме поставя в това състояние, за да израсна колкото Той желае! Не Ви пиша за същината на моя изпит, но неговото име е „жъртва свята и непорочна...” Не мислете и Вий за него повече, до време. Вий казвате, че сте щастлива в часовете на нашето общение! А знаете ли, че сред скърбите си винаги си задавам въпроса: „Кому моята душа е потребна в този свят? Щом една само душа ме е презряла, може би наистина нищо ценно няма в мен!
” И ето, след това
презрение
, посягвам да направя опити на духовен подвиг, дали наистина това е така.
Жадни и страждущи души много са около нас, даже във всекиго трагедия ще видиш! Приближа се при Хелмира чрез нашите писма, вслушам се във воплите на тогова или оногова и видиш, че всекиму можеш да осмислиш и живота, и трудът по нанагорний път; от всякъде ти шепнат: „Остани, остани още миг при мен! Ний можем да вкусим от благата на духовният живот! ” И след всичко това, виждам че при когото и да се приближа, Господ отваря ръката ми да давам, да давам и вечно това... Радостта ми е само като гледам тяхното щастие. Една Хелмира само ми отвръща по моята мярка... Господи, благослови я и пак благослови!
към текста >>
Прочее, от гдето и да е отправено това „
презрение
”, важно е, че носи благословение за известни души.
Приближа се при Хелмира чрез нашите писма, вслушам се във воплите на тогова или оногова и видиш, че всекиму можеш да осмислиш и живота, и трудът по нанагорний път; от всякъде ти шепнат: „Остани, остани още миг при мен! Ний можем да вкусим от благата на духовният живот! ” И след всичко това, виждам че при когото и да се приближа, Господ отваря ръката ми да давам, да давам и вечно това... Радостта ми е само като гледам тяхното щастие. Една Хелмира само ми отвръща по моята мярка... Господи, благослови я и пак благослови! 7 юлий 1927 г.
Прочее, от гдето и да е отправено това „
презрение
”, важно е, че носи благословение за известни души.
Чудя се при това, защо именно върху Вас си вземате обвинението, че сте способна да презирате. Колко много приличате на мен в тия самообвинения! Не е имало случай в школата, когато Учителя да отправи някакъв упрек, та да не счета себе си виновна! Така дълги дни нося това обвинение в себе си, проверявам няма ли ги тия недостатъци в мен, страдам дълги дни, докато пак се усмихне слънцето и се проясни правдата в душата ми. Много говорих на тази тема.
към текста >>
57.
3. Максим Горки и Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
В следсмъртния дневник на Леонид Андреев се намираха следните и странни, и страшни дори слова: „...Моята ненавист и
презрението
ми към Горки ще останат бездоказателствени, трябва да се напише цял обвинителен акт, за да се докаже престъпността на Горки, степента на неговото участие в разрушението и гибелта на Русия".* /Заб.
Те дори до известна степен бяха у нас в мода. Идеите, които ни носеха техните произведения, подхраняха настроенията на цели кръгове от тая интелигенция и в тоя смисъл те са във връзка с историята на последната. Па и днес дори техните почитатели у нас не са малцина. Политиката от последните години, обаче ни отчужди. Дори и те двамата - Максим Горки и Леонид Андреев - някога добри другари се разделиха като два врага.
В следсмъртния дневник на Леонид Андреев се намираха следните и странни, и страшни дори слова: „...Моята ненавист и
презрението
ми към Горки ще останат бездоказателствени, трябва да се напише цял обвинителен акт, за да се докаже престъпността на Горки, степента на неговото участие в разрушението и гибелта на Русия".* /Заб.
под черта. Вж. Евг. Чириков, Смерядков. Руской революцм, София, 1921 г./ Странни са тия слова, защото се отнасят до един добър бивш другар, а и страшни са, защото голямото обвинение, което съдържат е недоказано. Но с това ще има да се занимае историка на руската обществена мисъл.
към текста >>
58.
10. Бягството от затвора
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Изглежда, че той е поканил и Тинко Симов да вземе участие в Русе, обаче той е отказал и затуй после, когато ни освободи, така, че той се отнасял с голямо
презрение
към този Тинко Симов и го нарича така с неморални имена, обидни към него.
Понеже кражбата на съндъчето той знаеше, че туй нещо го гласяхме общо да го правим. Знаеше, че не го правя за себе си, а по идейни съображения. Той беше ми казал, аз да се върна преди туй, че трябва да направим революцията за себе си, че в смисъл, че да се сдобием със средства така, за да можем да финансираме акциите си. И Христо го е почувствал, тъй да се изразя като свещен дълг да ме освободи от затвора, защото не съм го сторил само зарад мене. Сега ние общо сме решавали какво ще направим.
Изглежда, че той е поканил и Тинко Симов да вземе участие в Русе, обаче той е отказал и затуй после, когато ни освободи, така, че той се отнасял с голямо
презрение
към този Тинко Симов и го нарича така с неморални имена, обидни към него.
Но по-късно се разбра, че е затуй, че той не се съгласил, отказал е и Христо намерил друг един човек от нашите, от анархистическата група от Дебелец и е взел него, той е дошъл. А по-възрастен от нас беше тоз човек. Той си пострада заради нас в какъв смисъл, в туй, че той после се страхува, че ще дойде работата до него, напусна тогава селото си и изчезна някъде и не зная после какво стана, дали се е върнал. Но изобщо тогава той не се е върнал в дома си, може би се е обадил само. Не зная, ние нали избягахме тогава в Румъния.
към текста >>
59.
49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
При Теб ний не идем с
човекопрезрение
, Ни с догми да спорим за вери - Ний слагаме днес навсегда помирени Сърцата си пред Твоите двери; И с вяра от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Пред Твоите олтари!
Ni juris labori, ni juris batali, Por reunuigi Г homaron Subtenu nin, Forto, ne lasu nin fali Sed lasu nin venki la baron; Donacu Vi benon al nia laboro, Donacu Vi forton al nia fervoro, Ke clam ni kontrau atakoj sovagaj Nin tenu kuragaj La verdan stardaron tre altre ni tenos; Gi signas la bonon kaj belon. La Forto mistera de I'mondo nin benos kaj nian atingos ni celon. . Ni inter popoloj la murrojn detruos, Kaj il ekkrakos kaj ili ekbruos Kaj falos рог ciam, kaj Amo kaj Vero Ekregos surtero. L. L. Zamenhof МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на Истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
При Теб ний не идем с
човекопрезрение
, Ни с догми да спорим за вери - Ний слагаме днес навсегда помирени Сърцата си пред Твоите двери; И с вяра от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Пред Твоите олтари!
Красиви създани Ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, не давай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова- Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще дигнем - Добро, красота то вещае.
към текста >>
60.
56. Правото на силния в ново осветление. - В: Братство, Севлиево. Г 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
И колко време може да трае неговата сила и неговата власт над слабите и беззащитните, които той с
презрение
и с безумна самоувереност тъпче?
Ако, обаче, днес ние смятаме, че светът се намира пред дверите на една истинска нова ера в своя живот и в своето развитие, ако ние смятаме, че миналото не е и не може да бъде идеал за настоящето и бъдещето, ако ние смятаме, че наистина ще трябва да вървим, да се движим напред, а не да замръзнем върху почвата, върху идеалите и разбиранията на едно отрицателно минало, чиито плодове, това е безсъмнено, се оказаха горчиви - то ние сме длъжни, ние трябва непременно да направим една основна корекция, да изменим коренно възгледите си върху правото на силния... И не само да изменим възгледите си, но да променим коренно и делата си. Защото, има ли смисъл, разумно и оправдано ли е да се борим против и да отричаме правото на силния, тъй както то е разбирано досега, само докато то е в ръцете на другите? Но, преди да разгледаме основно този въпрос, ние трябва да си уясним добре - от едно гледище, надхвърлящо гледището на обикновените, банални човешки схващания - кой е наистина силен? Силен ли е, наистина, насилникът? Този, който безогледно и безмилостно стъпква и премазва всичко, което среща на пътя си?
И колко време може да трае неговата сила и неговата власт над слабите и беззащитните, които той с
презрение
и с безумна самоувереност тъпче?
Историята ни дава блестящ отговор на този въпрос: Насилникът не е в действителност силен, защото в противен случай той не би се нуждал от насилието за закрепване на своята власт. Властта на насилника е временна, краткотрайна. Тя няма здрави основи. Тя е отречена преди всичко от съзнанието на подтиснатите, а след това и от съзнанието на всички обичащи свободата, правдата и истината, тя е отречена и от съзнанието на всички, чиито интереси са засегнати или заплашени, а чии интереси не са засегнати или, най-малко, заплашени, от действията, от явните стремежи и домогвания и от скритите и оставяни за по-сетнешно реализиране планове на насилника? Ясно е, че насилника, с характера на своето поведение, обединява всички против себе си, той подига срещу себе си всичко.
към текста >>
61.
2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Да, това е падение, това е робство, това е езичеството.” „Сократ, който цял живот търси Доброто и Истината е бил обвинен, че развращава младежта, и не зачита законите, и в
презрение
към Боговете.
Всяко същество е свързано с Бога с тънка, невидима нишка. Христос казва: „Аз имам храна, която не знаете.” Ако имаш само външен живот, могат да ти го отнемат - ти си уязвим. Но ако имаш вътрешния живот, никой не може да ти го отнеме. Вътрешния живот, живота с Бога - в него е свободата.” „Псалмопевецът казва: „Да живея в Домът Господен през всичките дни на живота си.” Където и да се намираш, при каквито условия, това е пътя на ученика - нашия път, нашата сила. Като отстъпи от вярата в Бога, съвременния човек си издигна други култ - на много Богове, и сега не знае на кои по-напред да се кланя.
Да, това е падение, това е робство, това е езичеството.” „Сократ, който цял живот търси Доброто и Истината е бил обвинен, че развращава младежта, и не зачита законите, и в
презрение
към Боговете.
Всяка радост, всяко щастие се изкупува със страдание на любящите. Такъв е закона. Страданията са здрав материал. Той се туря в основата на всяка величествена сграда. Мъчениците, страданието се превръща в радост, щастие, блаженство.” „Господи, където ме изпратиш да работя, ще отида.
към текста >>
62.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Сократ, който цял живот е търсил доброто и истината е бил обвинен, че развращавал младежта, не зачитал законите и проповядвал
презрението
на боговете.
Там те са величествени хорали, също и песните. От там ги е вземал Учителя и е направил превод в нашия свят. Сега трябва да се съсредоточим и вдълбочим в работата си, за да внесем, за да вникнем в онова, което Учителят ни е дал, и то да се прилага. На ученика на Божествената Школа не е позволено да съди никого. Не съдете!
Сократ, който цял живот е търсил доброто и истината е бил обвинен, че развращавал младежта, не зачитал законите и проповядвал
презрението
на боговете.
Същите обвинения отправят и днес същите сили. Писмо от брат Боян Боев до брат Борис, [Изгрев, февруари 1960 г.] Обични брат Борис, Учителят казва, че иде мощна, духовна вълна. Тя почва от сега и постепенно ще се засилва. Тя ще бъде в голяма сила към 1965 г. Тая духовна вълна ще причини голям преврат в човечествата.
към текста >>
63.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с
презрение
или насмешка.
Ти чул ли си нейде другаде таквиз светли и крилати думи, таквиз мъдри и дълбоки мисли, таквиз сияйни и божествени идеи! " * * * Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им; и братствени, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелствуват, че това бяха отличителните качества на първите християни; и че тези, именно, качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура.
Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с
презрение
или насмешка.
Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омрази, при вида на християните казваше: - „Я вижте как се любят помежду си! " И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитвайте: днес няма ли нужда или жажда за братствен живот? * * * Ето това са в бегли черти Белите Братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата.
към текста >>
64.
153. Монолог за заекващият Мойсей
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Стои всред съмнение,
презрение
и явна ненавист!
И за тази трудна задача, е призван тъкмо той! И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог. Този заекващ Мойсей, не е знаел що е отчаяние! Когато всички са в безизходица, той намира изход от всички трудности! Той ясно вижда цялото море от народни нужди, лишения и страдания!
Стои всред съмнение,
презрение
и явна ненавист!
На много пъти, презрението и раздразнението, се смесват в пропитата му с любов душа със съчувствието и скръбта! НО ДА СЕ ОТКАЖЕ ИЛИ ОТЧАЯ - НИКОГА! ТОЙ Е УПОРИТ ДО БЕЗУМИЕ! - МАГ ОТ ВИСОКА КЛАСА! Отлично познава скритите сили на природата!
към текста >>
На много пъти,
презрението
и раздразнението, се смесват в пропитата му с любов душа със съчувствието и скръбта!
И наистина, той го изтръгва от ноктите на Фараона, дава му свобода, освобождава го от идолопоклонството и завежда при единния Бог. Този заекващ Мойсей, не е знаел що е отчаяние! Когато всички са в безизходица, той намира изход от всички трудности! Той ясно вижда цялото море от народни нужди, лишения и страдания! Стои всред съмнение, презрение и явна ненавист!
На много пъти,
презрението
и раздразнението, се смесват в пропитата му с любов душа със съчувствието и скръбта!
НО ДА СЕ ОТКАЖЕ ИЛИ ОТЧАЯ - НИКОГА! ТОЙ Е УПОРИТ ДО БЕЗУМИЕ! - МАГ ОТ ВИСОКА КЛАСА! Отлично познава скритите сили на природата! Душевед, лечител, икономист, историк, законодател - той е водач, който всичко може, и който е всичко за своя народ!
към текста >>
65.
355. Те в Истината са слаби. Ти само с Истината може да победиш
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Чувствуваше страшно
презрение
към директора, каквото към никого не беше чувствувал!
- Аз ще Ви го чета, а Вие ще казвате кое е лъжа и кое истина. - И извади от чекмеджето на бюрото си червен и син молив, и почна да подчертава истината със син, а лъжата с червен цвят. И накрая заяви: -Само това ли е голата истина? - Да! - Троснато отвърна Андрей, едвам задържайки яда и негодуванието си!
Чувствуваше страшно
презрение
към директора, каквото към никого не беше чувствувал!
Това беше само, защото и в директора търсеше да види Христов. Директорът - Петър Пенчев беше основателя на Кооперативна централа „Напред”. Като ръководеше и работите на кооперация „Напред”, той имаше способността да решава изведнъж и най-сложните и заплетени търговски операции от финансов и икономически характер, той винаги пронизваше с вещина в поставените му въпроси. Можеше да обхване въпроса изведнъж и от всички страни, и особено добре разбираше тази страна, която щеше да донесе най-големи печалби за „Напред”. Обаче сега, при този толкова обикновен случай наглед, се замисли.
към текста >>
66.
380. Призракът на безработицата
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Андрей въпреки изненадата си се наведе смирено да ги събира, но Христов нежно го хвана за рамото и спря, като продължаваше да гледа с
презрение
разпилените листи на романа си и се заканваше на себе си: - Няма да те погледна нито за минута десет дни!
Очите на Христов бяха влажни и видя как една сълза от тях се търколи по дясната му буза и падна върху ръкописа на романа му. Андрей не можеше да помисли, че този толкова суров човек може да рони сълзи! Скръбта и мъката на Андрей изчезнаха, като че са били скръб и мъка на сън, от който той беше се събудил. Но нова изненада - Христов с разярени и блеснали очи, замахна с ръка и изпрати ръкописа зад вратата! Листите се разпиляха по пода.
Андрей въпреки изненадата си се наведе смирено да ги събира, но Христов нежно го хвана за рамото и спря, като продължаваше да гледа с
презрение
разпилените листи на романа си и се заканваше на себе си: - Няма да те погледна нито за минута десет дни!
Да се науча, как се колебая! - Затвори си очите и почна да се моли. И в Андрей спонтанно се яви желание да се моли, и почна да повтаря своето „Отче наш”. Скоро му омръзна, а Христов продължаваше да се моли. Андрей отново си затвори очите и почна да се моли, но вече не с „Отче наш”, а направо и конкретно искаше от Бога: „Искам работа Боже, искам пак да бъда магазинер в „Напред", искам, искам, искам!
към текста >>
67.
2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.
,
,
ТОМ 35
Читатели наши знаят, че сички свещени лица от България, кои имаха слабост, та приеха уния, излъгани от самая реч, като видяха че езуити им налагат тутакси и католицизъм в сичка му обширност, оставиха ги с
презрение
и се завърнаха пак на православная българска вяра, като известиха писмено братям си българъм да се не лъже веке никой от тия хитролукави езуити.
от папска страна, кой под видом родолюбия лъсти и мами някои си простодушни българи. Той има преписки с лазаристи в Цариград върху това движение и най-паче се труди в Македония да впосей религиозний раздор и да въведе католицизма. На негови разноски се печатат и няколко си книги на сръбски и български и пръскат се в Турция да лъстят православни християни да приемнат католицизъм. Какви сплетни е правила досега в България тая пропаганда, то е веке доволно описано и познато. А как срамотно пропадна нихно съборище, кое бе събрало в това разстояние около езуитская сган, то не ще ни реч от тому.
Читатели наши знаят, че сички свещени лица от България, кои имаха слабост, та приеха уния, излъгани от самая реч, като видяха че езуити им налагат тутакси и католицизъм в сичка му обширност, оставиха ги с
презрение
и се завърнаха пак на православная българска вяра, като известиха писмено братям си българъм да се не лъже веке никой от тия хитролукави езуити.
От какви причини и от коги се е възбудил тойзи свещен въпрос в българи, описано е до сега в обширност, но тук еще можем каза няколко си речи. Гръцкое духовенство отначала еще кръщения Преславската двора е гонило българская народност и всякоги е искало да владей вероизповедно българи. В сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство. Българи же от своя страна всякоги са се трудили да имат независимо свещеноначалничество, както са го имали в толкова векове. Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.
към текста >>
68.
2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
18) Исуитская пропаганда ся отби и отхвърли от цял Български народ с най-голямое
презрение
и похуление.
избор, характеристика и обяснителни бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн.
18) Исуитская пропаганда ся отби и отхвърли от цял Български народ с най-голямое
презрение
и похуление.
В нейната история тая й страница оста ще въ веки зачърнена за безчестните средства и предателства коихто агентите й употребиха при отоманская порта са би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им! Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижника старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знамянито лице бългаскаго священства! Съдружва го Г. Боре с двама отчаяни злочестни Българи и завождат го в Рим да го ръкоположи святи Петровий наследник за българо-католишки патрик!
към текста >>
Сядат на стола да ядат, Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с
презрение
чи той не е католик да яде благо в петък!
Боре с двама отчаяни злочестни Българи и завождат го в Рим да го ръкоположи святи Петровий наследник за българо-католишки патрик! Поляшкий комитет прави контребуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка Европейска преса пред цялаго света чи три милиона и половина православни Българи веки пригърнали католицизма и чи другите остали скоро щат следова истое! Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г. Боре е било необходимо нужно за тълмач.
Сядат на стола да ядат, Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с
презрение
чи той не е католик да яде благо в петък!
Г. Боре ся унужда да изяви святейшему отцу, що говори Дядо Йосиф. Св. отец повелява да ся донесе постно ястие. Обяда следова и ся продължава, Дядо Йосиф ся чюди и удивява за тънката и крехката снага на Францувата царица. Подир обеда доносят сладки работи в скъпоценни съдове и подава ся от слугите сякому да си земи. Дядо Йосиф в нея минута приказва отломки от своята история, чи преди йоще да стани калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил имя Стоян войвода, бил ся с един черен и страшен арапин и най-после успял та убил с ятагана си неприятеля си арапина!
към текста >>
Доде время да му убръснат връха на главата, мустаците и брадата според католишкия обряд, Дядо Йосиф ся упря, почна да вика и не дади да ся изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговаряш ся гневом и
презрением
чи той никак нещо търпи да става поръгание на света в старите си години!
Вероятно чи святий отец е казал: и Христовите ученици бяха прости и безкнижници рибари, а Павел беше разбойник и Петър тегли нож и удряза ухото едному Евреину, нъ кату получиха дар Божии успяха е посолството си; и тойзи прост и безкнижен Българин, кату получи моята дарба, която само аз имам право да давам на тойзи свят, кату наследник Христов, той ще успее да убърни сички български род в католицизма и да го подчини под мой царски папски престол... и тъй сцената си следваше. Подир няколко дни заведоха Дяда Йосифа в чърквата няколко си кардинали да го ръкоположат. Свят зрители ся стекоха на тая триумфална церемония. Накараха Дяда Йосифа да изчете католишкое Верую, той сиромах не знай да чете! Четоха други за него!
Доде время да му убръснат връха на главата, мустаците и брадата според католишкия обряд, Дядо Йосиф ся упря, почна да вика и не дади да ся изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговаряш ся гневом и
презрением
чи той никак нещо търпи да става поръгание на света в старите си години!
И това ся пригълна от кардиналите, се за Христовото имя!... Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила. Неговата дарба далеч от да подействова в Дяда Йосифа, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход. Старий фанатизм ся възбуди в Дяда Йосифа йоще от обяда, де видя чи папата яде благо в петък! Усилванието, да му убръснат поне белокосото теме, разяри го йоще повеч и той не мислеше веч друго освен как да ся изтръгни от ръцете на католиците.
към текста >>
Нъ смъртоносний удар веки бе даден за пропагандата и Българите нямаше веки що да правят връху това освен едно ничтожно
презрение
.
От там той написа управдание си пред народа, иска прошка за погрешката си и исказа сичките лукавщини с които го бяха измамили пропагандистите. Това управдание ся напечати в повремяное съчинение „Български книжици”, кое ся издаваше тогава в Цариград. Пропагандата остана замаяна, кату чи бе ударена гръмом! Тичаха насам, тичаха нататък агентите и да търсят Патрика си, нъ той беше веки далеч и неприближим за тях! След малко время извадиха едно друго лице, съвсем непознато от Българите, именем Арабаджийски!?
Нъ смъртоносний удар веки бе даден за пропагандата и Българите нямаше веки що да правят връху това освен едно ничтожно
презрение
.
Бележка на М. Арнаудов: От пропагандата се оттеглили тогава и няколкото младежи, които били близки до нея, в. България спрял, а сам Д, Цанков, „първи двигател на тая злочеста пропаганда”, се настанил на турска служба в Свищов, гдето - спор. Раковски - шпионирал българите и вършал предателства. „Такав биде конеца на исуитская пропаганда в България.” Между това българските пълномощни представители в Цариград, вместо да постоянствуват за искането на народа - независимо свещеноначалие, пристанали да се образува една смесена комисия от българи и гърци, та да се изравни спорът.
към текста >>
69.
2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Езуитская пропаганда се отби и отхвърли от цял български народ с най-голямое
презрение
и похуление.
2.10.15. БЪЛГАРСКИ ВЕРОИЗПОВЕДЕН ВЪПРОС – ЕЗУИТСКАТА ПРОПАГАНДА В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 326-330.
Езуитская пропаганда се отби и отхвърли от цял български народ с най-голямое
презрение
и похуление.
В нейната история тая й страница оста ще във веки зачернена за безчестните средства и предателства, коихто агентите й употребиха при Отоманская порта да би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им! Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижнаго старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знаменито лице бългаскаго свещенства! Съдружва го г. Боре с двама отчаяни злочести българи и завождат го в Рим да го ръкоположи свети Петровий наследник за българо-католишки патрик!
към текста >>
Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с
презрение
, че той не е католик да яде благо в петък!
Поляшкий комитет прави контрибуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка европейска преса пред цялаго света, че три милиона и половина православни българи веке прегърнали католицизма и че другите остали скоро щат следова истое! Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си българи призовава дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г. Боре е било необходимо нужно за тълмач. Сядат на стола да ядат.
Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с
презрение
, че той не е католик да яде благо в петък!
Г. Боре се унужда да изяви святейшему отцу що говори дядо Йосиф. Св. отец повелява да се донесе постно ястие. Обяда следова и се продължава. Дядо Йосиф се чуди и удивява за тънката и крехка снага на Францовата царица. Подир обяда доносят сладки работи в скъпоценни съдове и подава се от слугите сякому да си земе.
към текста >>
Дядо Йосиф ся опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговарящ се гневом и
презрением
, че той никак не ще търпи да става поругание на света в старите си години!
Подир няколко дни заведоха дяда Йосифа в черквата няколко си кардинали да го ръкоположат. Свят зрители се стекоха на тая триумфална церемония. Накараха дяда Йосифа да изчете католишкое Верую, той сиромах не знай да чете! Четоха други за него! Доде време да му обръснат върха на главата, мустаците и брадата, според католишкия обряд.
Дядо Йосиф ся опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговарящ се гневом и
презрением
, че той никак не ще търпи да става поругание на света в старите си години!
И това ся прегърна от кардиналите, се за Христовото име!... Папата биде излъган в своите злати надежди и в своята сила. Неговата дарба далеч от да подействува в дяда Йосифа, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход. Старий фанатизм се възбуди в дяда Йосифа еще от обяда, де видя, че папата яде благо в петък! Усилването да му обръснат поне белокосото теме, разяри го еще повеч и той не мислеше веч друго освен как да се изтръгне от ръцете на католиците.
към текста >>
Но смъртоносний удар веке бе даден за пропагандата и българите нямаше веке що да правят върху това освен едно ничтожно
презрение
.
Оттамо той написа оправдание си пред народа, иска прошка за погрешката си и изказа сичките лукавщини с които го бяха измамили пропаган-дистите. Това оправдание ся напечати в повременое съчинение „Български книжици”, кое се издаваше тогава в Цариград. Пропагандата остана замаяна, като че бе ударена гръмом! Тичаха насам, тичаха нататък агентите и да търсят патрика си, но той беше веке далеч и неприближаем за тях! След малко време извадиха едно друго лице, съвсем непознато от българите, именем Арабаджийски!?
Но смъртоносний удар веке бе даден за пропагандата и българите нямаше веке що да правят върху това освен едно ничтожно
презрение
.
Някои си младежи, кои бяха се приближили при тая пропаганда, оттеглиха се и дойдоха пак в недрата народа си, като признаха, че са се излъгали като человеци. Народа ги прие с братска любов. Вестника же „България”, кой се издаваше от езуитите в Сан-Бенедето за тая цел, следова еще малко време и престана. Само мнимий му редактор, който се четеше уж и за първи двигател на тая злочеста пропаганда, оста католик и до днес, покатоличи и една българка, дъщеря едного отпадника попа, кого отодавно еще бяха изгонили българите от Сливен за развратното му поведение, и я зе за жена. Той преди няколко време, като свърши сметките с пропагандата, вкоренен в злото си към българский народ, издействува се пак чрез езуитите, та се изпроводи за явен спионин турски в Свищов да прегледва кой минува оттамо и какви книги се вносят в България и други гнусни предателства.
към текста >>
70.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно
презрение
, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си.
и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче? Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост.
Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно
презрение
, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си.
Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти.
към текста >>
Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с
презрение
предложението му.
По скомандование, сълдатите сложиха оръжието си долу и едни се наредиха по стълбата отсам и оттатък чак до горний кат на метохът, гдето бяха владиците, а други навлязоха в стаята им и извадиха един по един всичките Българе, които бяха в нея. Извадените се препращаха от ръка на ръка през редът на сълдатите, които бяха на стълбата и по улицата. После това владиците бидоха спокойно отведени през една от съседните с метохът къщи до каикът с 10 чифта лопати, който ги чакаше при нея, и чрез няколко минути бяха вече на параходът, който беше приготвен да ги заведе към бреговете на Мала Азия, отгдето преосвещений Иларион имаше да върви за Кютая, а преосвещений Авксентий за Воло. На вапорът отдавна чакаше пристигането на светите старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение. Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване.
Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с
презрение
предложението му.
След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст.
към текста >>
71.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и
презрение
към нашия език и нашия произход.
Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени. На това безобразие достойно отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни. Друг такъв пример е учителят от Свищов Емануил Васкидис. Със своите действия този човек направи така, че народът не иска да види и прост грък в своя град. В продължение на 20 г.
Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и
презрение
към нашия език и нашия произход.
Преди известно време по-образованите направиха опит да се освободят от този порочен човек или най-малкото да ограничат неговата дейност, но не успяха, защото той бе под закрилата на изгонения вече архиерей Неофит. Накрая действията на Васкидис се превърнаха в скандал за града и народът бе принуден да се оплаче на видинския паша, но за съжаление въпросът все още не е решен. Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители. Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г. в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г.
към текста >>
72.
6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
Сливен, 30 март 1868 На 1769 императрица Мария Тереза даде един бал в своя палат; за да благодари повече [на] своите гости, тя призова едного представителя на физически и магнетически удивителни неща.” В продължението на представителят, тя се приближи до един млад момък, когото гледаше, че с
презрение
внимаваше над представените неща, и го попита: и какво думате за тези извънредна наука?
6.10.4. ЕДИН АВТОМАТ. Човек машина показан във Виена Георги Миркович В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2-3.
Сливен, 30 март 1868 На 1769 императрица Мария Тереза даде един бал в своя палат; за да благодари повече [на] своите гости, тя призова едного представителя на физически и магнетически удивителни неща.” В продължението на представителят, тя се приближи до един млад момък, когото гледаше, че с
презрение
внимаваше над представените неща, и го попита: и какво думате за тези извънредна наука?
- Няма нищо ни извънредно, ни извънприродно, отговори той, което да ви удивлява; сичко е твърде просто, тъй щото секи един може да го направи без да заслужва удивление. - Ако да не бяхте един учен человек, щях да се съмнявам в това, що ми казвате; при това обичам да вярвам, че сичките неща, които видяхме са нищо, ако би вие пожелайте и можете да ни покажете нещо, което да е по-удивително и по-невероятно. - Приемам предложението на В. Височество и се надявам да ви убедя тъй щото да забравите за всегда тези чудеса. Само ви моля да ми отпуснете една година време преди да се представя пред вази.
към текста >>
И тъй горкият турчин Автомат с
презрение
се постави в едно кюше щото да лежи под прахът до дето му дойде време пак да възкресне.
Автоматът работи пред най-прочутите и най-изкустните математици и механици - без да могат да открият тайната му. Много като мислеха, че тайната му зависеше от следствието на магнетизма, барон де Кемпелен позволяваше да се поставя един доволно голям магнит въз масата. Някои са мислеха, че може да има някое дете, от 10 до 12 години, скрито вътре в автоматът; но сичките са чудеха като барон де Кемпелен им показа подробно вътрешността, която не събираше повече от една слапа113. На конец сичките се оттеглиха с удивление - и много секоха, че тази макина получаваше силите на своето движение и размишление от дяволът. На последък барон де Кемпелен, като се насити веки да си губи времето с тая машина - за да я показва и да разказва по толкоз пъти на ден на тогоз и оногоз - възгласи, че тя се веке развалила и не може да работи.
И тъй горкият турчин Автомат с
презрение
се постави в едно кюше щото да лежи под прахът до дето му дойде време пак да възкресне.
Руският велик принц Павел беше във Виена със съпругата си после няколко години. Австрийският монарх, като изчерпа сичките удоволствия, с които можеше да угоди на свойте гости, наповни си за Кемпелена и за неговият автомат. И тъй извести го, като го просеше, ако е възможно, да присъствува със своя автомат. Барон де Кемпелен понеже беше си напуснал автомата, требеше да го приготви, за да може да се представи; и тъй, в няколко дни той беше веке в положение дето да може да се представи. В представлението си, сполуката му беше превъзходна, тъй щото де Кемпелен се награди великолепно.
към текста >>
НАГОРЕ