Търсене в текстове за 'Прах'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.
И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията.
към текста >>

Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.
Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.
към текста >>

3. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>

5. *** – Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"!
към текста >>

6. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той.
към текста >>

Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея.
От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
към текста >>

Върху греховният прах на земята вали кален дъжд.
Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна. Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни.
към текста >>

7. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чардата, в прах обвита, отминава.
Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път. Ние изкарваме нашите крави и юници на край село. Чардата, в прах обвита, отминава. Остават групички жени, няколко деца и прегърбен дядко. Ние като граждани и чужди минаваме в очите на селяните, ей тъй незабелязано. Само някоя жена ни пита: „Е, бре момчета, научихте ли да доите кравите? " „Бах! Научихме, че то е лесна работа?
към текста >>

8. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
към текста >>

9. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
към текста >>

10. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах.
Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния.
към текста >>

11. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едното вдига шум, трясък, прахове.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи.
към текста >>

12. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко?
Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент.
към текста >>

13. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор!
— бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

14. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>

15. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи.
Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

16. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си.
Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
към текста >>

Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък.
Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар. Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите. Тогава неговата светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда. Не искам да го имам всеки миг, защото не ще го имам в мига, за който ми е потребен. В скритата стаичка на душата си аз имам притаено малкото зърно. Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята.
към текста >>

То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение.
но там отива само туй, което е свято – даденото от душата. Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там.
към текста >>

17. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно.
към текста >>

Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот.
към текста >>

18. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално.
Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
към текста >>

19. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя беше нявга твоя, обвиваше плещите ти, но ти я захвърли в праха." „Забравил съм... Прости ми, царице, красота!
Вдигни чело и нека пак да просияе предишната усмивка на твоята уста. Стани... Не свежда глава. Ти пак ще бъдеш мой служител. Стани, служителю мой? Вземи оная бяла тога, която там лежи простряна в пепелта. Тя беше нявга твоя, обвиваше плещите ти, но ти я захвърли в праха." „Забравил съм... Прости ми, царице, красота! " Аз станах. Наметнах тогата и бремето, което носех, отрони се от мен и падна на земята. Почувствувах лекота. Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса. Тогава моят взор се плъзна по необятната шир.
към текста >>

Ти прахоса в разгул цялото твое богатство.
Видях слънцето - слънцето изгряваше. Усмивка разтегна нейните устни и незнайно блаженство пълнеше душата ми. Тя отправи взор към мен и вля светлина и топлина в зениците на моите очи. „Побързай, сине мой, защото ти не можеш дълго да останеш в моя дом. Ти трябва отново да тръгнеш по света, да придобиеш съкровеното богатство, което Великият ти беше дал в деня, когато ти напусна своя дом. Ти прахоса в разгул цялото твое богатство. Иди сега и придобий това, което си изгубил." „Аз не искам да те напусна, царице, красота! ” „Тръгни, служителю мой! Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света. И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята.
към текста >>

20. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва.
към текста >>

21. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение.
Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли. * Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове. Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание. * Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека. В ширните води, в синьото небе няма следа на друм.
към текста >>

22. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове.
....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес.
към текста >>

23. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност.
Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии. Не се къпах вече в осветените води. Разбрах, че само аз бях безумен. Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде. Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър.
към текста >>

24. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гигантските замъци са превърнати в ситен прах.
Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега. Белите палати са сринати от дългата низа на годините, но белите птици долитат често. Дали е жив Оня, що броди из моретата и дири бисерите?
към текста >>

25. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах.
Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва.
към текста >>

26. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах.
Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
към текста >>

27. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите.
Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния.
към текста >>

28. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха.
Поради чия вина животът ми е тъй безсмислен? Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш.
към текста >>

Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха.
Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне? " ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста.
към текста >>

Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста.
Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта. Мачтата е напрегната, поради издутите от буйния вятър платна. Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир.
към текста >>

Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака.
То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта. Мачтата е напрегната, поради издутите от буйния вятър платна. Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир. Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си.
към текста >>

Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето.
Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас.
към текста >>

29. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе.
Издалеко звездна нощ притихва над полята. Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля. Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна.
към текста >>

30. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах.
И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода.
към текста >>

Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра.
Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода?
към текста >>

По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна.
Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може.
към текста >>

31. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.
Л Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
към текста >>

32. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец.
без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея.
към текста >>

33. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва.
След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора.
към текста >>

34. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах.
Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили!
към текста >>

35. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седнал е на един кух стол от лаврово дърво, плен с въглищен прах.
И Андреас, движейки се из стаята, почна да ми обяснява сцената и местата на действуващите лица. – Ето седмият оператор, продължи той. Той влиза в прозрачния ковчег, поставя се в диагонал, с протегнати крака и съединени ръце, според правилото на азана. Зад него се намира акумулаторът (блокът). На височина на ушите му се намира един излъскан златен диск. Седнал е на един кух стол от лаврово дърво, плен с въглищен прах. Той стои неподвижно в състояние дхарана. Всичко туй се върши мълчаливо при светлината на кандило с масло от растението камелия. Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран.
към текста >>

36. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ!
към текста >>

37. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах.
П. Г. Пампоров НА МУСАЛЛА І. В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота. Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо, въздухът - по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата. Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла. Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта.
към текста >>

38. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха!
Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода.
към текста >>

39. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът.
Вярвам Ти, защото Ти си благ и милосърден! Псалом тридесет и втори: ДЕН Залязва слънцето. Пожар има на далечния запад. Той бавно гасне и на дълбокия тъмен свод трепкат звезди. "Не тъгувай" - казват те - "Утре отново ще видиш слънцето". Аз събувам своите обувки, защото по тях има прах от преминалия ден, влизам в своя дом и запалвам светил ни кът. От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове. Велика е Мъдростта, велики са тайните на света! Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ. Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди.
към текста >>

40. В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах.
Опити с кристализация Знае се от окултните науки, че кристализацията се съдействува от жизнения етер. Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя. Когато при нормални условия след 10 минути се извършва кристализацията, при последния опит след 4-5 часа не се получава нищо. След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах. След повече часове този прах образува квадратни и полумесечни форми. Веднага щом се махне съдът с безвъздушното пространство, образуват се лъчи от иглести кристали, Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитвах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат турих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поставих в съд с безвъздушно пространство.
към текста >>

След повече часове този прах образува квадратни и полумесечни форми.
Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя. Когато при нормални условия след 10 минути се извършва кристализацията, при последния опит след 4-5 часа не се получава нищо. След това се образуват дребни безформени купчинки в една почти аморфна маса, която изглежда като снежен прах. След повече часове този прах образува квадратни и полумесечни форми. Веднага щом се махне съдът с безвъздушното пространство, образуват се лъчи от иглести кристали, Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитвах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат турих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поставих в съд с безвъздушно пространство. Никакъв успех.
към текста >>

41. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах.
Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар. Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици. Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му. Това явление се нарича феромагнетизъм. То е много рядко между хората. Преди много години германския учен, Груневалд, правил опити с медиума Йоханзен, който е бил магнетизиран, но не колкото Стоне.
към текста >>

Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина.
Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар. Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици. Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му. Това явление се нарича феромагнетизъм. То е много рядко между хората. Преди много години германския учен, Груневалд, правил опити с медиума Йоханзен, който е бил магнетизиран, но не колкото Стоне. Практичните хора налучкали една хубава идея за използуване необикновените способности на Стоне.
към текста >>

42. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Известно нещо може да бъде истина и да е приятно, не ползува ли то никого, да се съобщава е само прахосване на сила.
Както с дела, така и с мълчание работите за силите на Светлината. Бъдете тихи и при това деятелни; тихи за външния свят, дятелни да достигнете Мене. Стремете се неуморимо и непрестанно към това и скоро ще бъдете способни да владеете думите и мислите си. Истина Всичко, що съединява, е истина, всичко що разединява е неистина. Не е достатъчно нещо да е истина; за да бъде достойно за повторение, то трябва да служи на доброто. Известно нещо може да бъде истина и да е приятно, не ползува ли то никого, да се съобщава е само прахосване на сила. Никому не казвай нещо, което не е напълно истина. Бъди истинен и в думите и в мисли. Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие.
към текста >>

43. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите.
— О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека.
към текста >>

44. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми?
Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи.
към текста >>

45. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него.
Така постепенно ние се освобождаваме от онези полуживотински елементи, с които е примесена нашата култура. Идеалът е да работим както Разумното, Първичната Причина работи. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Като обичаш никого, ти го познаваш. Защо трябва да обичаш някого, за да го познаваш? Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделеност, отдалечава хората един от други. Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо?
към текста >>

46. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>

47. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот.
Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи. И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив организъм и си има творец. (Като че ли са го виждали.
към текста >>

Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място.
„Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато.
към текста >>

Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах.
бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли?
към текста >>

Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах?
Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
към текста >>

48. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността.
Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
към текста >>

49. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми.
Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб.
към текста >>

50. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха.
Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха. Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква. Нещо тегне над стария град. Спомени живеят в мрачните му кътища и потаен шепот се дочува в късен час.
към текста >>

51. ПЛАНИНАРИ - Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси".
Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце. Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини. * 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска. И в скръбта аз зная, че не съм самин.
към текста >>

52. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми?
Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи.
към текста >>

53. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах.
Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, но скоро настава смяна – хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах. Всичко се сменя бързо. (Следва) *) Вж. Дюрвил – Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето – Библ. „Водолей" – 1928. **) П.
към текста >>

54. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта.
При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите. Като работят за нея, те едновременно с това работят и за себе си.
към текста >>

55. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В такъв случай той става една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах.
Човек не е това, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това което умира, не е човекът. В него умират само лошите мисли, чувства и действия. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо да се философствува толкова за него. В такъв случай той става една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние подразбираме душата.
към текста >>

56. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А и по шосето прах!
След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен. А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго – дълго в очите и го запита тихо: – А знаеш ли кой е той? – Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе.
към текста >>

57. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта.
към текста >>

58. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах.
Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта.
към текста >>

59. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тогава, едно от двете - или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.
А зад Истината? Зад Истината няма нищо. Зад Истината не можеш да отидеш. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава, едно от двете - или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел. Ти викаш: „Кажи ми Истината? " Истината не може да се каже, Тя се живее. Истината представя плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват.
към текста >>

60. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са се намирали затрупани под праха на своите рухнали фантазии.
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може истински да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен . И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са се намирали затрупани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които си мислят, че трябва да се борят с природата, за да я покорят, винаги когато са достигали до върха на своето предприятие и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения. Човек не бива да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли, кое е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е тази, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори.
към текста >>

61. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Че пътя ми ще заличат пороите, Че в лутане ще губя време аз, Че сам сама ще бродя из усоите, Че ще се скитам в жега, прах, виявици и мраз.
НЕСГОДИТЕ Не искам аз да зная за несгодите, Които ме очаквате във света, За бурите стихийни на природата, За сетний край на всяка твар - смъртта. Че пътя ми ще заличат пороите, Че в лутане ще губя време аз, Че сам сама ще бродя из усоите, Че ще се скитам в жега, прах, виявици и мраз. Расте човеку силата в неволите Крепней душата в сълзи и беди, И яка и непобедима става волята, Сърдцето почва смело да тупти в гърди. Олга Славчева
към текста >>

62. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах.
С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете! В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима изследователи в Германия. Преди 2-3 години те свирили продължително специална монотонна музика срещу една каменна стълба и тя се събаря! Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар! Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях.
към текста >>

63. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш!
към текста >>

64. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си.
А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот. Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн.
към текста >>

65. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението!
Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите „Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време.
Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика" е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологичетки материал, Обаче, неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век" (проф. Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във франция - главно от X. Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер).
към текста >>

67. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Както метеорът бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване. На най-високо стъпало стои една любов, с която трудно може да се похвалим. За нея четем в далечните писания. Казват, че и сега тя живее на земята - някакви свръхчовешки същества са забравили своето лично аз и се превръщат на копнеж за сливане с безкрайната обич на всемира. Както метеорът бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
към текста >>

68. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби.
Микробите, които причиняват болестите, принадлежат към един по-нисш живот, който има много бавни трептения. Бързите вибрации на възвишения духовен подем правят невъзможно съществуването в тялото на такъв нисш живот и организмът се освобождава от тях. Затова именно в тялото на един светия, на един праведник, т.е. на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер.
към текста >>

69. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло? За нея казват, че ония, които са я следвали, са я обичали толкова много, че всеки е жертвувал своя благотворен елексир, благодарение на което Меру-Ир остана вечно в своята младост и хубост такава, каквато е била през оная паметна нощ, когато срещна Сатия-Ра. Те са уверени, че Сатия-Ра ще сключи велик съюз с Меру-Ир. А Дуна-Фу може да чака векове още. Прахът на времето ще покрие нейното тленно богатство и нейната красота, защото тя не позна Сатия-Ра и не тръгна по неговите светли пътища.
към текста >>

70. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали. И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>

71. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Дните са стихнали и угасват в златен прах.
Това е лятото на моята родна планина. Есента има невидими ръце, с които усява всичко в злато и тъмна мед. Вихрушката, която гони падналите листа, е като шепот на тъжна приказка. По клоните има бяла паяжина. Жеравите си отиват с кратки подвиквания, а по лицето се търкаля една сълза. Дните са стихнали и угасват в златен прах. Вечерникът донася хладни тръпки и Ралицата изгрява много рано. Планината е замислена. През зимата вятърът свири и планината е сурова и настръхнала. Само през ведрите нощи от небето са нависнали скъпоценни камъни. Белият ангел на планинската смърт слиза от звездите и търси залутани друмници.
към текста >>

72. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах.
Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява.
към текста >>

Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие.
Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух.
към текста >>

73. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки?
към текста >>

74. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа.
Те ни откриват един нов свет. __________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита човека. Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора. Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния. Брашното се пресява по все по-съвършен начин и така се лишава от най-ценните си съставни части.
към текста >>

75. ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Брандлер Прахт, Пикар и др.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 2) Планети и домове П. M. (продължение) Някои автори – К. Брандлер Прахт, Пикар и др. – работят не само с планетите и лунните възли, но и с така наречените чувствителни точки в хороскопа. Ето мнението на Синдбад и Д-р Вайс и по тоя въпрос: „Често пренебрегваният пункт на щастието в по-ново време се взима пак под внимание". Обикновено тоя пункт се получава като се прибави разстоянието между слънцето и луната в хороскопа към градусите, минутите и секундите на асцендента. Според Синдбад и Д-р Вайс тоя пункт ще подобри или влоши работите на дома, в който се намира, според неговите аспекти и според положението на планетата, управляваща неговия знак, т.е. неговия диспозитор.
към текста >>

76. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Рушат се, събарят заблудите стари, Вековни кумири превръщат се в прах.
Ще стигне – блясва всеки миг далеч Светлинния спасителен сигнал, Стоя с издигнати ръце на борда сам И вярвам – бурята ще стихне! След мрака пак ми се усмихва ден, Морето е сега като кристал, Държа кормилото в ръка и флаг развен, Че близко е желаний бряг. S. * * * Залива, прелива... Мнозина се питат: О, кой ще прекъсне потока горещ На огнена лава – огромната мъка заляла стихийно света? О, колко сърца изтерзани се лутат, О, колко опори да паднат клонят! Изпълня се тъмна, надвиснала съдба, Прогонен е нейде мирът. Рушат се, събарят заблудите стари, Вековни кумири превръщат се в прах. Дълбае потока скрижалите нови В душите с неспирен замах. S.
към текста >>

77. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Таблиците, които ще предадем по-долу, са попълнени или преработени според данни на Барле, Брандлер-Прахт, Бъргойн, Жюлевно, Кльоклер, А.
За сега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага привличането на третия астрологичен фактор– домовете. 1. Тълкуване на аспектите по аналогия То се основава на правилото, че чрез аспектите планетите предават своите качества и слабости на аспектните си партньори. За да определим това взаимодействие, трябва да си припомним значенията на планетите, както теса дадени напр. според Сефариал в главата за планетите в „Астрологични елементи". За улеснение ще приведем още няколко таблици от тоя род по Либра, Морен и Макс Хайндел, толкоз повече, че още на времето считахме дадените в „Астрологични елементи" планетни характеристики за твърде недостатъчни. Таблиците, които ще предадем по-долу, са попълнени или преработени според данни на Барле, Брандлер-Прахт, Бъргойн, Жюлевно, Кльоклер, А. Лео, Либра, Морен, Г. Радев, Сефариал, Синдбад – Д-р Вайс, Д-р Фанкхаузер, Фламбар, М. Хайндел и X. Щайн. Ето и самите таблици: I Някои общи аналогии на планетите за жизнения път по Либра и др. Слънце харм.
към текста >>

78. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил.
към текста >>

79. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките.
към текста >>

80. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Защото, ако днешното безумие на народите наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината. Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят.
към текста >>

81. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр.
Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по-дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителят по това (4): „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана". Други учени я наричат „животворно електричество" и „животворен магнетизъм". (Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е.
към текста >>

Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане и гимнастика поне един час.
Използувайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек требва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използуват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи.
към текста >>

82. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже долините, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието.
Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...” Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека. Непрестанно ръката на някакъв велик майстор мени лицето на нашата планета, а водата е неговата стихия. Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже долините, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието. Една и съща водна капчица преживява милиони години. Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към небесата. Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист! Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода.
към текста >>

83. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разбрах, на тоя в земен прах потънал жизнен път не ще оставиш чистите си стъпки.
Но нямам скръб в сърцето, а светло примирение. Аз не те чакам повече! Ще ида в малката градинка; там пролетта събужда цветните лехи и плодните дървета имат вече пъпки. Ще взема кошничка с различни семена, ще взема моята мотичка и с тиха песен и молитва ще подхвана благословена работа. От нея плод ще чакам, а тебе, аз не те чакам повече! Разбрах, на тоя в земен прах потънал жизнен път не ще оставиш чистите си стъпки. Ще ги засипе прах, ще ги покрие кал и тези от людете, които ги познаят, ще страдат от това. Аз не те чакам в образ на земята, щастие! S.
към текста >>

Ще ги засипе прах, ще ги покрие кал и тези от людете, които ги познаят, ще страдат от това.
Аз не те чакам повече! Ще ида в малката градинка; там пролетта събужда цветните лехи и плодните дървета имат вече пъпки. Ще взема кошничка с различни семена, ще взема моята мотичка и с тиха песен и молитва ще подхвана благословена работа. От нея плод ще чакам, а тебе, аз не те чакам повече! Разбрах, на тоя в земен прах потънал жизнен път не ще оставиш чистите си стъпки. Ще ги засипе прах, ще ги покрие кал и тези от людете, които ги познаят, ще страдат от това. Аз не те чакам в образ на земята, щастие! S.
към текста >>

84. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие.
Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята. Тя ти говори; „Мисли за Любовта която крепи света. Тя ни води в строен ред из всемира. Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план! Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея! Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи небеса, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл!
към текста >>

85. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18). Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие.
Той преживява един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете му с въздух, тялото му – с храна, очите – със светлина, ушити с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие. Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания.
към текста >>

87. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Създава машини и технически съоръжения, за да улесни живота, а те му служат за собственото унищожение.... Гради, гради човек върху морната земя, гради големи неща – гради наука, която да му отвори очите, да разбере света, да разбере живота, да разбере себе си, да разгадае, да открие пътя: откъде идва, кой е той и къде отива; гради и тоя градеж се разсипва върху главата му и затулва очите му с прах и тъмнина.
И в този луд бяг на неспирно пресилване и самоизмъчване, човек стига до смъртта. Ала не идва до завладяването ù. Той става сам плячка на нейните ненаситни лапи. Стреми се човек към господство в живота, а става роб на всичко, което създава. Иска да премахне нищетата, а тя го смазва, и той опростява все по-вече в себе си. Създава машини и технически съоръжения, за да улесни живота, а те му служат за собственото унищожение.... Гради, гради човек върху морната земя, гради големи неща – гради наука, която да му отвори очите, да разбере света, да разбере живота, да разбере себе си, да разгадае, да открие пътя: откъде идва, кой е той и къде отива; гради и тоя градеж се разсипва върху главата му и затулва очите му с прах и тъмнина. Строи човек храмове, създава движения с идейна мисъл, колективно чувство и социални разбирания. Ала всички тия неща отиват в полза само на отделни единици. И човек умира под тежкото бреме на своите "идейни" разбирания и верую... Така се нижат тежко, тежко дните на днешния човек, като желязото, с което е свързал живота си. И този железен наниз се сплита във венци на скърби, страдания, безсмислия, разрушения и смърт. Това постигна съвременният човек в своя луд набег към култура.
към текста >>

88. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах.
Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини.
към текста >>

89. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото.
Използувай допирните точки на светлината. Използувай възможностите на светлината. Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползуваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души.
към текста >>

Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него.
Използувай възможностите на светлината. Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползуваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага.
към текста >>

За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света.
Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползуваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се.
към текста >>

Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота.
В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползуваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро.
към текста >>

Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота.
Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползуваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро и зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно.
към текста >>

90. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него!
ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА Днес хората се занимават главно с недостатъците на живота. Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него! Какви недъзи има в света не е важно — важно е какви добродетели има. Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света. Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи. Съвършеният човек е доволен от всичко.
към текста >>

91. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах.
Така е и с променящата се и жива красота на тая природа. Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски. По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа.
към текста >>

92. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство.
Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото. Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
към текста >>

93. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея.
Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят. Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината. — Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше.
към текста >>

94. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах".
„Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица". „Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше. Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той!
към текста >>

95. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Розовите чашки на цветовете, поболи нежната корица на клоните, се къпеха в слънчев прах.
Б. К. Б. ПРИКАЗКА Тази сутрин градинската пътека беше свежа и чиста, измита от пролетния дъжд, който вал през нощта. Въздухът беше кристален, напоен с нежния аромат на цъфнали бадеми. От двете страни на градинската пътека цъфтяха плодни дръвчета. Тръгнах по нея. Розовите чашки на цветовете, поболи нежната корица на клоните, се къпеха в слънчев прах. Плодните дървета приличаха на невести, окичени с утварите си. Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет. Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта.
към текста >>

96. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще.
В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло.
към текста >>

97. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате я губите.
ТАЙНИ И ОТКРОВЕНИЯ Трябва да имате ясна представа за света, за да не се заблуждавате. Знаете, че мисълта, чувствата и движението са важни неща. мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението е облеклото, без което не може. Упражненията, които играете трябва да се коригират. Тъй както ги правите вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате я губите. в тези движения има движения на растенията, на животните, на човека - те са свързани и преплетени в живота. В гимнастическите упражнения трябва да се възстанови първоначалното движение. Има един външен свят човешки, има и един вътрешен свят човешки. Има един външен свят Божествен, има и един вътрешен свят Божествен. Някой казва: Слушай вътрешния си глас.
към текста >>

98. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел.
Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее, който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган.
към текста >>

99. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Истината минава тихо и незабелязано, по земния прах остават следи от нейните сандали.
Ние сме Идея, вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дреха. Делата трябва да предшестват думите, тогава думите имат сила. Истината благославя хляба и той се увеличава, но тя не обича пищните трапези. Истината минава тихо и незабелязано, по земния прах остават следи от нейните сандали. Тя не се вози в каляски. Празния шум на пиршествата е чужд на Нея, но Тя охотно посещава учениците и скромните Божии работници. Истината издирва кротките, смирените, чистите по сърце, на тях се открива. Истината е неизразимо красива! Тя взема най-скромната форма, но пред Нея се прекланят и боговете.
към текста >>

100. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Хорски почести и слава, одобрения и похвали, висок пост и громко име — дали те заслужават усилията, употребявани за достигането им, дали те заслужават да ги дириш и прахосаш живота си по тях?
... За кого ти живееш? … Приятелю мой! — за кого за какво, наистина, ти живееш? … Пари? ... Материални богатства и земни съкровища, — дали те са, и дали те могат до бъдат идеала и целта на твоя живот? ... Хорски почести и слава, одобрения и похвали, висок пост и громко име — дали те заслужават усилията, употребявани за достигането им, дали те заслужават да ги дириш и прахосаш живота си по тях? . . За какво живее човек? — За да насити плътта си? За да нахрани и облаче тялото си? За да си съгради и живее в хубаво и удобно жилище?
към текста >>

НАГОРЕ

0.18260407447815