Търсене в текстове за 'Прах'

Галилей Величков (1911-1985)

Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах.
Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие? " Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина! " И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални!
към текста >>

2. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.
Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече.
към текста >>

3. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>

4. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Поглежда Асен - няма частичка прах върху него.
Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш.
към текста >>

Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.
Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
към текста >>

5. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго.
Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника.
към текста >>

6. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година.
Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие. Обичаше печени чушки, каквито имаше по това време и ние Му ги печахме на жар на огъня. Понеже Учителят обичаше много чушките и за да ги задържи по-дълго време, брат Ради ги зариваше в праха на въглищата и така, на "Изгрева", те се задържаха пресни чак до Нова година. Тогава нямаше консервиране, нито хладилници. Методът на брат Ради, макар и чудноват и смешен за мнозина, бе много сполучлив. Неговите чушки, зарити в пепелта от въглищата, се запазваха до зимата. Тази година -193 6 - Братството бе подложено на голямо изпитание.
към текста >>

7. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове.
Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше.
към текста >>

8. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец.
Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко.
към текста >>

9. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата.
Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията.
към текста >>

10. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на лозето Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен. Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им. Единствено аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си ги прерисуваха и също си направиха такива.
към текста >>

11. 44. „ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи.
Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума.
към текста >>

Тогава врагът пред него трябваше да бъде унищожен и прахът му пръснат в Небитието.
Затова Христос казва: „Любете враговете си! " Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След време той разказва този случай и се смееше. Но това беше след време, а преди това нещата бяха другояче. Тогава врагът пред него трябваше да бъде унищожен и прахът му пръснат в Небитието. След срещата с Учителя, на следващия ден Методи случайно се среща на улицата с Елиезер. „Благодари, че казах на Учителя всичко, което мислех да правя с теб, иначе ти би бил загубен." Елиезер го пита какво му е казал Учителя. Но Методи му казва само втората част от изказването на Учителя, т. е. „Любете враговете си! " Не пожелал да му каже окултния закон на тази формула.
към текста >>

12. 47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ През време на Школата наблюдавахме как стремглаво препускаха събития и политически личности, които управляваха тази страна. Понякога по чужди внушения те се нахвърляха върху Учителя и върху Школата. След това следваха други събития и от онези заплашителите, насилниците и рушителите нищо не оставаше. На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи. Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото. Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха.
към текста >>

13. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя.
КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците. А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах?
към текста >>

Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства.
Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш!
към текста >>

14. 65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ

Приятелите Му поднесоха прах от графит, в който Той сложи ръцете си.
Неговото изкуство като художник потвърждава именно това. Този художник се казваше Герасимов. Затова вие трябва да издирите този учител-художник и да откупите скиците от неговите наследници. Спомням си, че веднъж приятелите поискаха разрешение от Учителя да остави в изображение дланите на двете си ръце. Учителят се съгласи. Приятелите Му поднесоха прах от графит, в който Той сложи ръцете си. Графита полепна по дланите Му и след това Учителят последователно сложи двете си длани на ръцете на два отделни листа хартия. Така се отпечатаха всички линии на Учителя от дланите Му върху двата листа. После ние ги прибрахме. Но къде са сега не мога да ви кажа, защото изминаха 30 години от тогава. Те са прибрани и укрити от постоянните обиски, които правеха властвуващите срещу Братството.
към текста >>

15. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме. Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва.
към текста >>

16. 22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК

За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин.
Разбира се свинете и добитъка не му донасят печалба, а дори започва да губи. И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., приспива у Антов и какво са се разговаряли никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната. А Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото се реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен сви-нарник на онзи, който го имаше залепен на гърба на салона, от където се носеше смрад, която достигаше до стаята на Учителя. Панайот Ковачев след това получи удар, парализира се и няколко години лежа парализиран на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. След време ме запитваха как е възможно един брат да похарчи по този начин братски пари?
към текста >>

17. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Галилей Величков

Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще прибавите личните си впечатления от контакта с Неговото слово. Това е първата предпоставка, за да станете „съавтори" в трудната и непосилна задача. Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му. Така, чрез взаимни творчески усилия, през един по-дълъг период ще изградим Образа на Учителя, с Когото дълго бродихме по тази земя. Годините на общуване с Него са отлетели във вечността. Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени. А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго. Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята. Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>

18. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи.
След две седмици се зададоха няколко коня, които докараха сиренето в тенекии. Приехме го, заплатихме според уговореното и започнахме да умуваме, как да го свалим долу и пренесем в София. Знаехме, че вършим нередни неща според тогавашния закон. Накрая решихме, че трябва да изцедим сиренето, да отстраним саламурата и така, в сухо състояние, да го пренесем в раниците си. Онези, които искаха сирене, предварително се бяха записали и си го бяха заплатили. Намерихме няколко чисти чаршафа, изпрахме ги в езерните води, постлахме ги върху скалите, отгоре наредихме сиренето, завихме го в чаршафите, като върху тях сложихме плочи. От натиска на плочите саламурата изтичаше и така големите буци сирене за няколко дни се свиха и станаха като калъпи сапун. Дори ние се изненадахме. Буците сирене се свиха и намаляха наполовина. Мина известно време, сиренето се изцеди и се получи сирене, голяма колкото калъпи сапуни. Всички наблюдаваха нашия опит и клатеха глава и цъкаха с език.
към текста >>

19. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Почиствах лъковия прах.
103. ПЕСЕНТА "БЛУДНИЯТ СИН" Между приятелите и почитателите на Учителя имаше такива, които Му подаряваха цигулки. Те бяха няколко. Някои от тях бяха ученически инструменти, а имаше и по-добри. Обичах да се отбивам в Неговата приемна, за да поддържам инструментите. Почиствах лъковия прах. Подменявах струните. Проверявах квинтовата нагласа. Това все повече и повече ме приближаваше до Учителя. Случи се така, че един ден заварих Учителя сам в салона. Току-що бе свалил капака на пианото.
към текста >>

20. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът.
Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук! " Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко. Ако бях останал, нямаше да остане нищо от мене. От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът. Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха. Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени.
към текста >>

Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха.
Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук! " Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко. Ако бях останал, нямаше да остане нищо от мене. От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът. Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха. Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори.
към текста >>

21. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Приближава един работник - бай Илия, и обяснява: „Абе, другарко, то камъчета са изцапани и са в прахоляк, някой път не можем да видим, че между черните камъчета е попаднало някое бяло." Тя беше страшно ядосана.
Наслагахме тези камъчета, но като изтъркахме с машината мозайката, те се виждаха. На черната мозайка имаше тук - там бели камъчета. Грозно от по-грозно. Идва тя, оглежда работата ни и побеснява. Тя искаше само черна мозайка, а се получи шарена - грозна. Приближава един работник - бай Илия, и обяснява: „Абе, другарко, то камъчета са изцапани и са в прахоляк, някой път не можем да видим, че между черните камъчета е попаднало някое бяло." Тя беше страшно ядосана. „Ако сте го направили нарочно, аз зная къде да ги изпратя. Направо на концлагер в Белене." И щеше да ме изпрати мене на лагер, защото аз ги поставях. Едвам се спасих. Затова аз реших да не ходя при нея и да не й припомням онзи случай, когато я спасихме от полицията, защото щеше да разбере кой съм и ще се досети, че нарочно сме го направили. Едвам, едвам се отървах.
към текста >>

22. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

„Това ли ти е работа с тази метла, та да разбутваш нещата и да вдигаш прах".
И все се питах къде ли се е скрила, в кое ли кюше на стаите се е завряла, че не я виждах. Веднъж бях взела метлата, с която събираха паяжините по ъглите и нарочно тръгнах да я търся та дано да я намеря и изгоня от къщата. Обрах паяжините по ъглите, но нищо не намерих. Изведнъж идва майка ми и ме пита какво правя с тази метла. Отговарям й, че събират паяжините по ъглите. „Това ли ти е работа с тази метла, та да разбутваш нещата и да вдигаш прах". Още неизрекла думите видях като че ли нещо влезе в нея, очите й се отвориха ей такива големи и с такова озлобление ме удари, че аз паднах на земята: „Ще разбутваш нещата" чувах гласа в ушите си. Още тогава като дете видях с очите си как тази кавга вече влизаше в.майка ми и тази кавга създаваше всички разправии у дома, и че тя, кавгата, ме гонеше чрез майка ми. Това го разбрах като дете. По-късно когато станах голяма, когато се запознах с учението на Учителя разбрах, че майка ми беше медиум и я обладаваха и завладяваха духове и безпричинно ме гонеше като налиташе да ме бие. Но аз вече бях голяма в гимназията и вече можех да се противопоставям.
към текста >>

23. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах.
Според моите предвиждания Учителят трябваше да бъде свободен, отпочинал и готов да ме приеме. Така се бях настроила вътрешно, че Учителят трябва да ме приеме като че ли само аз съществувах на земята и че Учителят е специално дошъл тук на земята, за да ме приема лично и то точно в този ден и час. Отворих и затворих вратника на малкия дом и таман запристьпвах леко-леко по плочника ето излиза кака Гина, пресреща ме и ми се скарва. Ама ми дръпна едно такова хокане, че аз онемях. Аз отивам при Учителя, където очаквам да намеря светлина, благост, а ме пресрещат с хули. Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах. Изобщо нареди всички възможни положения, с които трябва да се занимава една жена и домакиня от онова време. Говореше насечено, натъртено, сърдито и много-много грубо. И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя.
към текста >>

24. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството.
С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството. През годините виждах много пъти Учителят как се държеше с величията: просто не ги приемаше и ги отклоняваше от себе си. Когато посредством някои наши приятели се опитваха да заведат някое величие при Учителя или пък му определяха среща без да го питат Учителят беше недостъпен както външно, така и вътрешно, както за нашите приятели, така и онези посетители. На тях не бе им дадено от вътре да разберат какво представлява този Петър Дънов, около който се събираха толкова много хора. Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път. Ние виждахме това, дори го запитахме веднъж, че ето тези външни хора като дойдат и като си заминат ще имат погрешна представа за него.
към текста >>

25. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги.
Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си. Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо момиче да му вари супа. Аз приготвих супата и я занесох. Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя. Той я пита: „Ти храни ли се? " Тя отговаря: „Да, Учителю". „Ами не си ли още малко гладна? " „Не, Учителю." „Ами храни ли се в училището където си на стаж, ами закусва ли сутринта, ами какво закусва?
към текста >>

Аз бях в същата стая някъде в страни и чистех от прах книгите на Учителя, а той се хранеше сам на масата.
" Тя отговаря: „Да, Учителю". „Ами не си ли още малко гладна? " „Не, Учителю." „Ами храни ли се в училището където си на стаж, ами закусва ли сутринта, ами какво закусва? " С голямо внимание Учителят я разпитваше и същевременно се хранеше. Савка след като отговори на всички изчерпателни въпроси на Учителя с едно „не" или „да" в зависимост от въпросите, поогледа се и остана доволна от вниманието на Учителя, което й обърна и то в мое присъствие. Аз бях в същата стая някъде в страни и чистех от прах книгите на Учителя, а той се хранеше сам на масата. Ако Учителят ме беше поканил на масата и Савка ме бе заварила да се храня с него нещата биха се обърнали наопаки и тя щеше да ревнува и не се знае как ще се развият нещата, а можеше и да се дойде и до скандал от нейна страна. Но тя се задоволи с това, което чу от Учителя, което видя и си отиде успокоена. Накрая Учителят се обърна към мен, погледна ме хладно и с безразличен тон ми каза: „Прибери масата" и си тръгна. Аз останах сама, объркана, смутена. Бях объркана, та такова голямо внимание бе отделено на Савка с непрекъснати въпроси дали е гладна или не, а на мен не обърна никакво внимание и изобщо не ме попита яла ли съм, гладна ли съм, жадна ли съм.
към текста >>

26. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си.
Така че те се застъпваха всяка една по начин, че долната трябваше да бъде с три см повече от горната. Приближава се тази сестра с многото фусти и всичко помита по земята като метла. Върви тя по пътеката като една от последните от колоната и фустите се веят на ляво и на дясно и повлича по земята и една тенекия, която се закачва за фустата, която тя не усеща и не чува кой знае защо. Така тя пристъпва към Учителя, тенекията дрънка и фустите се влачат по земята. Приятелите се обръщат към нея привлечени от тракането на тенекията и като виждат тази картина едни се смеят, други си затварят очите от срам, трети гледат встрани да не гледат резил. Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя.
към текста >>

27. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах.
Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах. За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет. А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
към текста >>

28. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов.
към текста >>

29. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел.
Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания.
към текста >>

30. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино.
Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро.
към текста >>

Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури.
Друг случай имах когато бях болна от ангина, бях с висока температура, цялата ме тресеше, болеше ме гърлото, бяха подути сливиците ми и имах гнойни налепи по тях. Отидох на ул. „Опълченска" 66 пешком. Учителят ме прие, отвори вратата и пита: „Какво има? " „Болна съм. Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури. Духна ми, беше ми неприятно, но търпях. Загря ми гърлото. После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях.
към текста >>

31. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов.
към текста >>

32. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел.
Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания.
към текста >>

33. 60. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Най-после, една вечер в полусънно състояние или в сън, не можах да разбера чувам един познат, нежен шепот: „Ха, сега вземи този прах".
Така Той ми беше казал когато ме изпращаше от Изгрева: „Пишете, пишете подробности". Аз още от Изгрева бях недобре. Сестрата, обаче, до която пращах писмата да Му ги предава понеже не знаела важността им или улисана в свои грижи и работа забавяла да Му ги предава и особено едно - най-важното писмо. И така минаха 15 дни. Аз боледувам тежко, не спя по цели нощи, лекарят настоява всеки ден да извади водата, лекува ме, аз къде пила, къде не пила лекарствата, чакам отговор от Изгрева. Най-после, една вечер в полусънно състояние или в сън, не можах да разбера чувам един познат, нежен шепот: „Ха, сега вземи този прах". И аз го взимам. Шепотът продължава: „Ха, заспи сега". Но кой ми шепне? Струва ми се, че съм будна и искам да се обърна и видя кой стои зад мене, до леглото ми и ми шепне. Две ръце, обаче, не ми позволяват да се обърна.
към текста >>

34. 3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА

Петър Камбуров

Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в паяжина и прах.
Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет. Убивах пъдпъдъци, яребици и зайци, за което по-късно скъпо платих. Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки живот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад. През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в паяжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време научих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин. След това проявих голямо желание и воля и в скоро време, не минаха 5-6 месеца, аз вече можех сравнително добре да свиря хора и ръченици. Така продължих дълги години са свиря по слух, без ноти. Усвоих добре народната музика, така както я изпълняваше баща ми.
към текста >>

35. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Цанка Екимова

Смлях ги на прах, омесих ги на седем хляба и ме накараха да ги изям.
А със съпруга си Юрдан живях над 50 години и накрая го погребах в София. Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода ,смлях ги и отрязах седемте глави на змея. Накрая Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха „бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. То е така, защото аз отрязах седемте глави на змея преди това. Смлях ги на прах, омесих ги на седем хляба и ме накараха да ги изям. Символика и реалност до края. Няма що...
към текста >>

36. 37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ

Цанка Екимова

Той я остави, аз я закърпих много хубаво и накрая я изпрах и изсуших.
Ако не сме го сторили, то вината е у нас. Така смятахме тогава, когато бяхме млади. Имаше един мъж от геодезите, комуто бе разпрана винтягата и бе изцапана. Казах му да я даде да я закърпя. Той се съгласи с охота. Той я остави, аз я закърпих много хубаво и накрая я изпрах и изсуших. Той беше много доволен. Предложи ми да излезем на разходка извън лагера. Аз се съгласих, защото бях свикнала да пътувам сама в планината и не се страхувах от нищо. След обед Учителят изведнъж каза: „Довечера всички ще бъдат около огъня". По тона, с който го каза разбрах, че е насочен лично към мене, че не ми се позволява да правя разходки с непознат мъж.
към текста >>

37. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Не може безразборно да се прахосват.
В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва. Затова силното ражда слабото. Силният баща ражда слаби деца и слабия баща ражда силни деца. когато се сблъскат две противоположни сили, движението се отправя или нагоре или надолу. Света, в който живеете трябва да знаете къде да отправяте вашите енергии. Не може безразборно да се прахосват. Разговор 5.III.1936 г. Словото е материализирана светлина. Музиката е материализирано движение на Духа. Като направиш добро на някое млекопитающе, ти правиш добро на тази душа, която е затворена вътре в тази форма за наказание. Като знаеш да направиш добро на краката си, ще знаеш да направиш добро и на другите.
към текста >>

38. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Маргарита Рангелова Стратева

Ако бях дошъл точно ако бях го сварил онзи, щях да го смажа този побойник на прах, този, който бе посегнал на Учителя.
Ние сме седнали на скамейката до беседката. Учителят се бърше с една по-голяма кърпа, която Му бе донесла една сестра. Аз ту седях до Него, ту ставах, ту отново седях. Не можех да си намеря място. Аз бях тогава много буен и силен и исках да съм дошъл с една минута по-рано. Ако бях дошъл точно ако бях го сварил онзи, щях да го смажа този побойник на прах, този, който бе посегнал на Учителя. Това не беше гняв. Това беше сила, която идваше от вековете. Голяма сила имаше у мене тогава. Но бях закъснял с една минута. И то именно с онази минута, с която онзи невидим мой ръководител ме караше ту да бързам, ту да спирам, когато пътувах за Изгрева, за да дойда в строго определено време за мен.
към текста >>

39. 10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

" Дори когато ставало дума за децата изобщо, нали са палави и вдигат шум и прах, че се биели и т. н.
Тя си е била вече възрастна жена. Но това е най-важното, че макар сега да е проста селянка в миналото е била поетеса. Гита: Заменхов имаше дълбочина в разбиранията си, но както казваше Учителят „Човечеството е много затънало, много, много и време се изисква, за да излезе от това състояние. Но макар и при това положение всичко може да се оправи само с Любовта. Няма друг начин! " Дори когато ставало дума за децата изобщо, нали са палави и вдигат шум и прах, че се биели и т. н. Учителят казвал, да им кажем тихичко: „Хайде, деца, седнете сега, да отворим прозореца да влезе чист въздух! " Значи трябва да имаме подход - тихо и с любов! Децата ми пораснаха, изучиха се, станаха музиканти и днес свирят песните на Учителя. Днес всеки един от тях върви своя път с музиката на Учителя. Аз вървях по моя път с китарата, а децата ми Георги и Йоанна - всеки съобразно своята съдба, но винаги носеха в себе си музиката на Учителя и духа в себе си, че трябва да се служи на това велико дело - Учението на Учителя.
към текста >>

40. 24. Самолетнатат бомба и втората плоча

Лиляна Младенова

Сложете си кърпа на устата, за да не дишате праха".
Каза: „Ако бомбата пробие втората плоча - загубени сме". Аз се помолих на Учителя. Бомбата проби първата горна плоча на сградата и избухна на втората плоча. Всичко се тресеше. Военният каза: „Издържа зданието. Сложете си кърпа на устата, за да не дишате праха". Всички там наоколо пищяха, че са затрупани, беше хаос. Аз останах спокойна, защото Учителят каза да остана в София. Знаех, че всички могат да умрат, но мен ще ме извадят жива. Изминаха десет минути, но за секунда не се усъмних. Бях с вяра в Учителя.
към текста >>

41. 6. Кой ще помете салона

Боян Атанасов Златарев

Но след всяко ползване на салона той трябваше да се почисти, да се измете, да се избърше праха, да се почистят стъклата на прозорците, които заемаха почти едната страна на салона.
6. КОЙ ЩЕ ПОМЕТЕ САЛОНА Салонът на Изгрева бе построен през 1927 г. и до края на 1944 г. по времето на Учителя в него се събирахме и той четири пъти в седмицата държеше своето Слово. Освен това там се събираха музикантите, репетираха и се изнасяха концерти. Но след всяко ползване на салона той трябваше да се почисти, да се измете, да се избърше праха, да се почистят стъклата на прозорците, които заемаха почти едната страна на салона. Големи прозорци, хубави прозорци, през тях влизаше обилно светлина, но трябваше всяка седмица да се мият и избърсват. А това не бе лека работа. Обикновено Изгрева се почистваше за големите празници на Братството. Но когато вървяха класовете през седмицата имаше дни, когато няма кой да го помете. Веднъж Учителят среща едного и казва: „Няма ли кой да помете салона?
към текста >>

По калта и праха, който оставяте в салона разбирам колко сте прогресирали“.
Обикновено Изгрева се почистваше за големите празници на Братството. Но когато вървяха класовете през седмицата имаше дни, когато няма кой да го помете. Веднъж Учителят среща едного и казва: „Няма ли кой да помете салона? Години наред наблюдавам колко кал се внася в салона. С тази кал внасяте своето влияние и то не се изчиства лесно. По калта и праха, който оставяте в салона разбирам колко сте прогресирали“. Братът тръгва да търси сестри, които да изметат салона. Нали това е женска работа. Но понеже не намира никого, спретва се сам и макар че е мъж помита салона. Накрая отива при Учителя и Му казва: „Ако не друго, то поне го пометох“. „А пък аз за благодарност ще ти кажа какъв е окултния закон на този салон: Каквото правиш на физическото поле, това го правиш и в духовните полета“.
към текста >>

42. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

„Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от месеци спи.
Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“. „Как ще спи“, викам, тука нали... И гледам черния плат посипан с прах, като че от месеци спи. И отместих плата откъм главата й, да й видя лицето. Тя в това време ми каза (спящата): „Гради! “ „Нали не виждаш“, й казах аз. „Познах те“, казва, „по гласа“. Пък аз въпреки, че тихо говоря, тя ме чула.
към текста >>

43. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах.
Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата.
към текста >>

44. 6. Задачата с боровите дъски

Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах.
Тая задача май, че няма да мога да я изпълня. И на другия ден, както си върви по улицата, хоп един стражар идва, арестува го. Нито му казва защо, за какво, нищо. Просто го арестува и го закарва в участъка. Веднага го хвърлят в една стая там, където никой нямало. Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах. Майстора току-що си бил излязъл. И Иван пренощувал там 2-3 нощи и така по чужда принуда изпълнил задачата, която бил дал Учителят и след 2-3 нощи излязло, че са го арестували на вятъра, по погрешка. Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса. По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста. Вземат го и го затварят.
към текста >>

45. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива.
Хем с машини работят. Петър: С тия машини е по-лошо. Аз съм началник цех, работя по кариерата и зная какво е положението. Тези вибрации по машините дават 70% заболявания. В.: Когато човек работи такава професия - каменарска, се свързват с тоя камък, нали и хора, които имат тази професия са по-здрави, по-спокойни, защото самият камък ги прави да бъдат здрави. А сега като работят с машините вдига се прах, поглъщат я и ги хваща силикозата и тя ги затрива. В.: Вашето поколение не може да издържи като тех. Неспокойни са, имат си различни проблеми. Петър: Аз съм вече на 32 години и вижте целият съм вече побелял. Напрежение, много. В.: Напрежение, изнервя се човек, изразходва се.
към текста >>

Харно, ама дигат прах и тая прах гълтат хората и ги хваща силикоза.
Тогаз немаше ни болници, ни лекари у кариерите. Сега и лекари и всичко, всичко имаше. По-хубаво обзаведено беше. Но сега много ги повредиха машините. Донесоха машини, да облекчат труда на хората. Харно, ама дигат прах и тая прах гълтат хората и ги хваща силикоза. В.: Силикоза. Тя е много страшна работа. Аз просто се чудя как си издържал толкоз години и на това нещо. Т.: Ама друго нещо е ръчното, а пък друго е машината. Карат 5-6 години и заболе.
към текста >>

46. 24. Недоволството

Ангел Вълков

Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене.
Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки.
към текста >>

47. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5.
СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6. "Изгревът"... т.
към текста >>

48. 12. ОТКУПЪТ

На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място.
Те бяха в една седмица три неща. Аз бях гимназист, връщам се от гимназията на обед, в това време едни глупаци в Пловдив в общината разваляха "Куршумхан". Това е една старина, интересна, останала от турско време. И понеже това са едни грамадни зидове с взривове ги развалят и гръмва един взрив и една такава голяма буца вар и тухли профучава тука край врата ми и разбива една витрина. По онова време имаше македонски убийства и имаше нареждане щом се гърми и трещи всички да лягат по земята. На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място. Това става в понеделник. В сряда след обед имаше една сказка с двама сказчици във военния клуб. Така както е салона и тука е печката. Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата. Пред печката имаше един стол.
към текста >>

49. 4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МИ УЧЕНИК

УЧителят й казвал, че не прябва да прахосва толкова много.
4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МУ УЧЕНИК Сестра Катя е обичала да харчи много пари. УЧителят й казвал, че не прябва да прахосва толкова много. Как е станало така, не зная, че Учителят поискал да държи при себе си парите на сестра Катя, сложил ги в един плик и когато тя имала нужда от тях, отивала да иска от Него да й даде. Така Учителят е искал да контролира нейните разходи. Един ден, когато имала нужда, сестра Катя отишла при Учителя за пари. Тя почукала и когато вратата на стаята му се отворила, Той застанал срещу нея и тя казала: "Учителю,..." Той отговорил: "Учителят Го няма! " Тя се стъписала, вижда пред нея Учителят стои, а Той казва: "Учителят Го няма".
към текста >>

50. 72. БЛАГОСТ

Ако от праха човек не може да направи дъжд, ако от дъжда не може да направи кал, и от калта не може да направи грънци, той не е гениален майстор.
Бъдете щедри. Давайте изобилно! Постоянно се молете! Желая ви да бъдете добри слуги! Когато човек правилно възприема любовта, в душата му изчезват всички противоречия. Ако от праха човек не може да направи дъжд, ако от дъжда не може да направи кал, и от калта не може да направи грънци, той не е гениален майстор. Сърцето не си служи с езика на устата. Ако вашите уши бяха отворени, вий щяхте да чуете езика на ангелите. Любовта превръща скърбите в радости и противоречията в блага. Човек да не спира благата при себе си. Последното благо, което никой не иска, то е за вас!
към текста >>

51. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията.
Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91.псалм и я оставих така на масата. Заслизахме от третия етаж към първия етаж, за да сме по на безопасно място. Мама беше успяла да запази великолепно спокойствие. Аз тихо произнасях думите на 91.псалм и така долу при стълбището престояхме през цялото време на бомбардировката. Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията. Върху съседната на нас къща падна бомба и до основи я разруши. От детонацията се счупиха и нашите прозорци. Чухме как издрънчаха, а пясъчно дребни стъкълца попадаха и върху нас. Но останахме абсолютно невредими. А брат ми Гавраил преди това е бил на разговор при Учителя.
към текста >>

52. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив!
Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха! Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:12
към текста >>

53. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

А той нямаше и време за прахосване.
Него Любомир Лулчев отдавна и твърде от близо познава; на Него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към Него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някога пророкът на река Йордан можа да изрази към Великия Назарянин с думите: "Не съм достоен да развържа ремъка на обувката му". И днес има хора, които обвиняват Лулчев, че бил горд, не дружал много с изгревяни, изолирвал се. Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения.
към текста >>

54. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

Някога се случвало да духне вятър, буря, нали така, носи прах, такива имало е моменти, които не са били приятни, но при условията при които сме били, така сме ги понасяли.
Обедът беше общ и общо се хранехме. Долу, дето правехме гимнастиките слизаше всеки, носеше с и чинийка, хляб и кърпа там и толкоз. Само за Учителя бяха направили една малка масичка и столче. Всички седяхме по земята. Когато беше слънчево, беше хубаво, но когато вали дъжд, тогава всеки си взимаше храната и се хранехме в палатките, при дъжд, при лошо време нали. Някога се случвало да духне вятър, буря, нали така, носи прах, такива имало е моменти, които не са били приятни, но при условията при които сме били, така сме ги понасяли. Обикновено се правеше едно ядене, никога второ ядене не се правеше. Най-много някой път някоя салата, но много често ние си правехме салата, защото имаше магазин нали и който искаше си купуваше домати отделно, чушки, печеше си и си правеше салата. На Учителя винаги правеха салата. Той понеже обичаше салатите и на Него Му предлагаха, но и ние другите си правехме. Аз си спомням, че рядко сме сядали без салата, винаги сме си приготовлявали.
към текста >>

55. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Е.А.: Да, и аз като прах дрехите даже, отидох нарочно да искам сапун от Лулчев да му покажа, че кървава Му е ризата и че „И ти имаш вина в това".
В.К.: И той през 1936 год. вече не е в управлението. Е.А.: Той не е в управлението, ама той е чул това което казва Учителя. Той там е засегнат. В.К.: Ясно, да. Е.А.: Да, и аз като прах дрехите даже, отидох нарочно да искам сапун от Лулчев да му покажа, че кървава Му е ризата и че „И ти имаш вина в това". И се скарахме малко. Скарахме се направо. После аз много се разсърдих, че му се сърдих на това: „Че като хванахте този човек, защо не го разпитахте кой го прати? " Но то всички бяхме сигурни кой го е пратил. Но все пак трябваше да го пита, за да има доказателство.
към текста >>

56. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My.
Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да. А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по хиромантия. Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа. Аз не съм хиромант. В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My. Е.А.: Може, може. Аз не съм го виждала.
към текста >>

57. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки.
Брат Ради като прати кошче или голяма кошница, то стига за всичките . И като прати, ние ги давахме за общия стол. От храните например обичаше бамя, зелен грах обичаше. Така с удоволствие ги ядеше. Чушки обичаше печени. Даже за есента, за да ги задържим дълго, една година брат Ради беше купил дървени въглища, че в праха, те са сухи и ги налага чушките едни върху други, за да има до Коледа чушки. Щото тогава не правехме компоти както сега. Нямаше буркани, нямаше капачки за затваряне на компоти.
към текста >>

58. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим".
И даже в „Пътят на ученика" там накрая, ако си спомняте дава съвети и да си измиваме под мишниците, така съветва и тия неща. Значи явно Той беше за една хигиена нали на тялото. Ами казвал е тия работи. В стаята си имаше печка, с която се отопляваше с въглища. В стаята горе гдето беше на Изгрева, тя беше в коридорчето печката. В нея повече с дърва се отопляваше, но и въглища слагаше понякога, но в последно време, даже сестрите Му казваха: „Учителю, какво пестите с въглища прах да се образува, дърва ще Ви носим". Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи. Много нещо имаше. И всеки Му подаряваше.
към текста >>

59. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Измива всичкия прах и опреснява всичко.
Така се чувствувам след всяка скръб, изпитана в последно време. Радостта е много приятна, желана, но тя не поддържа пряснотията на чувствата, а ги прави бледи, сиви, опрашнени, ако дълго време са изложени на нейните лъчи. Ако скръбта е силна, тя потъпква всичко, може да задуши дори умори нежното, красивото в душата. Е ли тя, лека, непотискваща, действието й е удивително благотворно. Тя прилича на тих и спокоен дъжд след горещ ден. Измива всичкия прах и опреснява всичко. Друго благотворно действие на умерената скръб е, че тя винаги държи съзнанието будно, не оставя да заспи човек. Докато наистина внася спокойствие, умирява бушуването в човека, но същевременно и с успокояването идва едно състояние на отпущане и слаба будност дори заспиване. Радостта внасяйки успокоение, внася и забравяне. Затова мисля скръбта е еднакво необходима, както и радостта. Аз постоянно съм преминавала и преминавам тия състояния на радост и скръб.
към текста >>

60. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Че ги взели държавата, те по друг начин ще ги прахосат пак.
Независимо, че държавата ги взе. Виж дошли са парите идват с Учителя, Учителят си създава условия, Божественият Дух създава условия. Е.А.: Да. В.К.: И тия пари са били средства за печатане, за това, за онова. Учителят си заминава, Божественият Дух се оттегля, условията изчезват и възможностите изчезват. Че ги взели държавата, те по друг начин ще ги прахосат пак. Е.А.: Не знам. В.К.: Тия пари как, изчезнаха, аз заварих възрастни приятели, които ми говореха за толкова много пари, за милиони левове и т.н. Е.А.: Ами, когато бяха 7-8 милиона. В.К.: Милиона. Е.А.: Милиона бяха. Ама виж какво, това бяха пари Учителюви, знаеш.
към текста >>

61. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана.
Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл, и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати. Какво ще кажете? Ще кажат, той се е заблудил. Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлекъл, добре. Пък, ако не ви е привлекъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана. Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете ПРОВОДНИЦИ на БОЖЕСТВЕНОТО в себе си.
към текста >>

62. 01 - 74. НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тялото му тленно, може би е прах, но духът му с нас е и не ни е страх.
74. НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Един живот дълъг, преминал в несгоди с пример да ни свети, Бог го нам проводи. На тънещите в мрака, той беше светило, че здраво държеше духовното кормило. Честността му грее. Животът му свети. Пазеше свещено Божиите завети. Тялото му тленно, може би е прах, но духът му с нас е и не ни е страх. Бог ще ни помага, кога сме в беда. В пътя на доброто, чертаем следа. Заветът му беше от кратки слова, които отекват във всяка душа. Люби, учи, мълчи. Брата си прости и пътя си напред продължи.
към текста >>

63. 01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

И прахът ти чист сега лежи под земята, над него шибои цъфтят.
" Напусна ти дом и семейство, в градината сам заживя: всеки, кой любеше Бога, за теб' бе брат, син и баща. Изчистен и в бели одежди в молитви звездите те сварваха, а денем при слънчевий зрак Словото Божие сееше: „Олум братя, по братски живейте, сръдни и недоразумения между ви да няма, цепнатините помежду си заглаждайте и Божията благодат върху ви ще бъде. Мили братя, от мен запомнете: няма по-велико нещо от това - Бога да обичаш, на Бога да служиш, ученик на Бога да си ти. " И семето в хубава почва попадна, хубава жетва роди - будни души тук имаше много, краят се с братства покри... Най-после дойде и уречений ден и Бог призова те Отвъд. И ти си замина готов и спокоен, тъй както се тръгва на път. И прахът ти чист сега лежи под земята, над него шибои цъфтят. „А где е паметникът? - някой ще запита, нали той велик бе човек? " На любопитния ний ще отговорим: „Взри се, друже мой ти, в тези дела: любима на всички градина, обединени в Бога братства и обич сърдечна от всички - ей какъв паметник той сам си дигна. " Брат Куртев, ти верна преценка за брат Боев някога даде: „Ако на земята един ангел има - това е той - Боев. " Но брат Боев също верно прецени те: „Има ли България сал един светец - това е той — Куртев.
към текста >>

64. 02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

През градината минала само една мека роса, която измила наседналия прах по тавана.
Но тъй като цялата сграда е разкрита, ако дъждът се усили, ще падне цялата мазилка от тавана, ще се намокрят картините по стените, а освен това няма и къде да нощуваме. Ето защо, да се изправим за молитва и да поискаме да се отложи дъждът за 24 часа, за да можем утре да сложим покрива. " Всички се изправили в сърдечна молитва. Молбата им била чута: Дъждовните облаци, които идвали откъм река Тополница, се разделили на два ръкава, като единият поел на юг и минал през село Пирня, а другият поел по посока на север и минал по билото на връх Караманица. Градината била заобиколена и отмината от дъждовните облаци, в Айтос те пак се слели в едно и се излели в пороен дъжд. През градината минала само една мека роса, която измила наседналия прах по тавана. На следния ден, току що бил завършен покривът и завалял пороен дъжд. И работата била вече свършена, и земята пиела щедро животворната влага. Такъв подобен случай има през времето на Търновските събори през 1922 г., когато е бил пререждан покривът на вилата на лозето. Покривът бил разкрит, надошли дъждовни облаци и Учителят с формула спира дъжда за два часа, докато се покрие покривът, след което облаците се връщат и завалял пороен дъжд от няколко часа. Брат Куртев е споделял с по- младите, че всякога, когато човек искрено и безкористно се помоли, не е било Бог да не чуе молбата му.
към текста >>

65. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Изкарахме необходимите документи, качихме се на прахода и отпътувахме.
На екскурзия до Цариград /Истамбул/. Това беше около 1910 година. Уреди се екскурзия до Цариград за десет дни. Пожелах да посетя Цариград. Шефът ме обичаше и ми даде отпуска. Изкарахме необходимите документи, качихме се на прахода и отпътувахме. Радвах се, че ще видя най-после този тъй прославен град, където си бяха дали среща природната красота и огромното човешко богатство и архитектурното изкуство. Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления. Искаше ни се по-скоро да пристигнем на това приказно място. На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии. Ето, вече пристигнахме на пристанището.
към текста >>

66. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ Коренът на родословието се губи в праха на турското робство.
36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО 1. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ Коренът на родословието се губи в праха на турското робство. Родословието води от бащата на бащата на Георги Събев, т.е. на дядото, който се казвал Ганю Генев. Родоначалникът е Ганю Генев. Първият му син е Геню, който бил с изключителна сила, не само в рода но и цялото село. В борби, които се устройвали по празниците, е побеждавал, взимал първите награди, заради което турците го мразели.
към текста >>

67. 09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

На Братската градина поваля слаб дъжд, колкото да угаси праха, нанесен през покрива на тавана.
Молим ти се, Господи, направи така, че да не стане пакост. Ако може, отмени дъжда поне за 24 часа. После нека да вали, да напои жадната земя, да зарадва хора, животни и растения." В този дух бе молитвата. Бог, нашият любим Баща и покровител, чу сърдечната ни молитва, Облакът още от Тополица се раздели на две. Единият мина горе, по Балкана, в посока на изток, другият на юг, през село Пирня и замина за града. На Братската градина поваля слаб дъжд, колкото да угаси праха, нанесен през покрива на тавана. На следния ден при хубаво време работата продължи и завърши до вечерта. Всички бяхме радостни, че Бог чу молитвата ни и ни помогна. Разказал: брат Синемир. 1 юли 1961 г. - Братската градина в Айтос.
към текста >>

68. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си.
Казах на класната им учителка, когато види в него едно промяна, да го импулсира, а не да го унищожи. Каквато оценка заслужава, такава ще му сложи. Той излиза по математика. Тя беше класна наставница, много ни беше близка. „Ний, учителите, не можем да се оправим, нека да видим какво ще излезе." Изпитват го по математика, пише му пет тя. Таз, която беше заместник- директорката, отивам, каза в класа: „Николай, искам, ти в междучасието няма да позволяваш да се скача, да се вдига прах, ще отваряте прозореца и ти си, който ще въвеждаш реда." Тодора Тошева, учителката, каза: „Наде, като отивам в класа, Николай кротък, всички взели книжките си, четат си. В междучасието няма едно нарушение." И така, така се създаде и той се издигна, послушен, възпитан. Майката му прати при Добри да му ушият един костюм, червените тези пионерки да му купи, да му оглади, да му я слага "Шапката ще я махаш. В клас не се седи с шапка. " Той ме послуша много и после знаеш как ме уважаваше. „Лельо Наде, ти ме направи човек." После мина няколко години, той заболя от някакъв ревматизъм, но 7-ми клас изкара и след това взема някаква професия и си създаде семейство и т.н.
към текста >>

69. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах.
През своя жизнен път тялото на човек се износва, защото проникват в него чужди, неорганизирани вещества, които образуват утайки. Те подпушват каналите, по които протичат жизнените сили на душата. От това тялото става тежко, инертно, неспособно за творческа работа и не може повече да служи на душата. Затова тя го напуска, като изтегля всичките жизнени сили от него. Ето защо тялото остава неподвижно и като купчина разнородни елементи, събрани някога по волята на Духа да му служат, сега остават свободни, отблъсквайки се взаимно. Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество.
към текста >>

70. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята.
Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие на природата.
към текста >>

71. І.02.18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ

Някои и сега са запазени, захвърлени от невежеството в праха на забравата. 4.
Разказите за духовния ръководител на поп Константин Дъновски са приемливи и са верни. 3. През 1907 г. Тодор Бъчваров е видял Антиминс, отпечатан на литографски камък. Тези отпечатани Антиминси са на хартия и са се разпространявали между последователите на Учителя Дънов, син на Константин Дъновски. Аз съм ги виждал, окачени в рамка по стените на някои салони. Някои и сега са запазени, захвърлени от невежеството в праха на забравата. 4. През 1897 г. се отпечатват 8 Русия на копринен плат много антиминси, които се разпространяват в България. Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език. Така че е напълно възможно в църквата „Св. Архангел Михаил" да има такъв екземпляр.
към текста >>

72. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба.
Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло.
към текста >>

73. IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Да не ви безпокои прахът, който се повдига в пространството, не си напрягайте ума да отгатнете защо се повдига нагоре.
Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; на когото езикът е развързан, нека говори. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и използувал всичко за добро. Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло. Грешките са за глухите и паданието - за слепите. Вий, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да не ви безпокои прахът, който се повдига в пространството, не си напрягайте ума да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба, той е носител на небесните капки, слуга на небесните разпореждания. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате зимно и лятно време през пустиня, зелена гора или хубави прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво - в пустинята ще усещате униние, в зелената гора - радост, а в подема на планинските върхове - повдигане на вашия дух; но това са само условия, при които животът се появява. В промяната на нещата е и хармонията на живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие.
към текста >>

74. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен.
После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа. Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха западен вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата. Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа.
към текста >>

Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа.
Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа. Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха западен вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата. Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа. След това настъпи слаб дъждец, придружен с гръмотевица.
към текста >>

75. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко?
Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22).
към текста >>

76. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко?
Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например, ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22).
към текста >>

77. НАРЯД за 1916 година

Когато стане някоя буря, когато се дигне прах във въздуха, кои са причините?
Какви изобретения са направили: германците изнамерили 42-сантиметрови оръдия, французите -52-сантиметрови, американците-54-сантиметрови, германците имат толкоз цепелини. Питам: Каква философия ще се научите от това? Когато мине един аероплан над София, ще ви се разтупа сърцето и после казвате: „Слава Богу, отървахме се." Бог не създаде света, за да се бият хората в него. Има закони, които регулират нещата. Стават войни - имат причини. Когато стане някоя буря, когато се дигне прах във въздуха, кои са причините? - Станали са известни течения, казват учените. Някъде се е нагорещил въздухът повече, някъде - по-малко. - Защо трябва да се нагорещява въздухът и защо трябва да се изстудява? Не може ли без да се нагорещява и изстудява? - Не може.
към текста >>

78. НАРЯДИ за 1917 година

Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма.
Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! " Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание и спасение" имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите.
към текста >>

Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! " Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание и спасение" имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал." Значи вие сте хора с къси крака, когато истината иска хора с дълги крака и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления.
към текста >>

" Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах.
Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! " Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание и спасение" имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал." Значи вие сте хора с къси крака, когато истината иска хора с дълги крака и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща.
към текста >>

Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават.
Користолюбието ражда користолюбие; нещастието ражда нещастие; скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри.
към текста >>

79. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

Каза ми, че това е прах в очите, хвърлен от йезуитите във Франция срещу българите.
Аз чаках. Аз знаех, че клопката е задействала. На 9.XI.1999 год. идва в книжарница „Изгрев" Светлозар Няголов и съобщава, че компакт-дискът, който е получил, е бил отворен и в него нямало нищо особено. И онова, което има в него, е вече публикувано и се намира като отпечатани томчета, сложени по рафтовете на книжарница „Изгрев". Каза ми, че това е прах в очите, хвърлен от йезуитите във Франция срещу българите. Величка Няголова ми разказа, че Пиер Гобо раздал един от компактдисковете на Георги Петков от Габрово, онзи, който им беше написал писмо да не им се предава нищо. Георги Петков, вместо да го вземе и да го предаде на двете сестри-близначки Шкодреви от Габрово, които няколко години набират оригиналното Слово на Учителя Дънов, то той го предава на Светлозар Няголов. Няколко пъти Жана Иванова подканва Светлозар да предаде компакт-диска да го видим, но той все отклонява въпроса. Не искаха да го предадат. И накрая, когато разбраха, че са изиграни от французите и йезуитите и са в клопката, решиха да ми се предаде един компакт-диск.
към текста >>

80. Наряди за 1919 г.

Аз зная как да си очистя очите от вашия прах, но другите как ще изчистят своя прах?
Божествените думи за мен имат една и съща цена, от когото и да се изговорят. Пазете за себе си Божественото; бъдете мост на Господа, а не на хората. Христос казва: „Аз станах път да минат другите." Той казва: „Говори! " и аз говоря. И вие спрямо мен ще имате същото и отношенията ви един към други ще бъдат същите. Аз зная как да си очистя очите от вашия прах, но другите как ще изчистят своя прах? Годините 1919-1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години. Тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години, и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение - ще работите чрез мироваталюбов и космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко.
към текста >>

81. Наряди за 1922 г.

Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха.
Ще започнем сега едни малки упражнения. Новият Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Забележете си това! Когато срещате някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? - 6 ч.
към текста >>

Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял.
Новият Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Забележете си това! Когато срещате някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? - 6 ч. без 20 мин.
към текста >>

82. Наряди за 1938 г.

Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото!
Царят казал: „Колко струва? " Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото. Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото! " У всичките хора има една алчност. Отвореното око е алчността. Човек и милиони да има, пак остава ненаситен. И да е най-красивият човек, пак остава ненаситен. И да е най-силният или най-богатият човек, пак остава ненаситен.
към текста >>

83. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Без вода не може да се чисти, вдига се прах.
Думата „мога“ - по нея ще ви говоря. Вие не съзнавате вашето положение. Трябва да се пробудите, за благото на вашето щастие - то е около вас, но да почнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете жиците на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода не може да се чисти, вдига се прах. На първо място - да имате вяра. Всяко нещо, което ви е дадено да го проверите, е да се ползувате. Защо се молите? Защо ядете? Защо пиете?
към текста >>

84. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Вие често дигате прах в умовете и сърцата си, няма нужда от това.
Гдето се увеличава доброто, там се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи къса и др. Всеки от вас да стане едно огнище за Божествений Дух. Господ изпраща всеки ден Духа Си, но ние да бъдем готови да го приемем, благото, което Бог ни праща. Искам да ми дадете съдействие, да изгладите недоразуменията между вас. Вие често дигате прах в умовете и сърцата си, няма нужда от това. Гледайте да успокоите мислите си, подайте си ръка и работете. Гледам, делите се на партии, на млади и стари. Да се добие Божественият Дух е първото нещо, доброто да се гради, иначе с лошите си мисли вие си създавате карма и болести. Господ е писал, че всичко ще се уреди и аз ви желая да растете по ум и сърце, в мъдрост, знание и любов, да не се спъвате един други.- закон е на страданието.- законът на изкушението. Духовете ви изкушават чрез хората.- законът на Божественото благословение.
към текста >>

85. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма.
Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения.
към текста >>

Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите.
към текста >>

“ Казвам: Нагълтахте се с прах.
Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления.
към текста >>

Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах.
Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме! “ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща.
към текста >>

Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават.
Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри.
към текста >>

86. 6. ПРОСТОТА

Като дойде прах на листята, те ще се оцапат.
Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листята като на трепетликата, които повявания показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че аз друг път няма да правя това нещо и се разкаях.“ Ден след ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса. Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон. Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване. Сърцето желае едно, умът - друго.
към текста >>

87. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига.
Когато вашият ум си поклати главата като един часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига. Обяснявам си закона на скръбта. Някои казват: „Скърбен съм.“ Хубаво, дръж очите си отворени. „Но много ми е тежко на душата.“ Дръж очите си отворени. „Боли ме гърбът.“ Изложи го на слънце. Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога.
към текста >>

88. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Вие с четката изчиствате само праха.
Това, което умира, то е човешко. Вие може да разберете вашите приятели по два начина: приятел, който само ви хвали или показва само погрешките ви, той не ви е истински приятел. Онзи, който ви показва погрешките ви и ви хвали, той е истинският ви приятел. Последният, като види, че имате едно леке, взема четката и ви изчиства, а вие му благодарите. С тази четка той ви показва погрешките. Вие с четката изчиствате само праха. Ако четката употребявате на лицето си, не е на мястото си тя. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както не съм и против да измазвате и къщите си, но казвам: никога да не прекарвате четката по лицето си грубо, макар пудрата да е екстра. По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това учение не съм срещал. Затова ви го препоръчвам.
към текста >>

89. 17. ВЯРА

Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах.
Ще развивате вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.
към текста >>

90. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг.
Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване.
към текста >>

Затова понякога, като се наслои вашият живот и се заемете да го опитате, дигне се от вас само прах и вие мислите, че го знаете. Защо?
Вие не може да го разберете. Защо? По простата причина, че вие не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелие, четете какво казал Христос, какво казал Исаия, но ле знаете кое е подбудило Христа да каже това нещо. Докато не дойдете до същите условия в живота, вие не можете да разберете това учение. Като дойде Духът, Той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, като се наслои вашият живот и се заемете да го опитате, дигне се от вас само прах и вие мислите, че го знаете. Защо? Всички тези частици се отделят, но то не е нещо органическо. Това го има у вас. Вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.“ Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали. Това не е живо нещо. Като мине водата през вашия прах 9 пъти и той остане, не се задигне, то е нещо органическо, а ако се задигне, то е несъществено.
към текста >>

Като мине водата през вашия прах 9 пъти и той остане, не се задигне, то е нещо органическо, а ако се задигне, то е несъществено.
Затова понякога, като се наслои вашият живот и се заемете да го опитате, дигне се от вас само прах и вие мислите, че го знаете. Защо? Всички тези частици се отделят, но то не е нещо органическо. Това го има у вас. Вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.“ Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали. Това не е живо нещо. Като мине водата през вашия прах 9 пъти и той остане, не се задигне, то е нещо органическо, а ако се задигне, то е несъществено. Сега констатирам закона, който направлява живота. Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни, не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието, гнева, омразата, завистта, лъжата много неща са неизбежни. Запитват: - Ако тази свещица е запалена в умовете ни, както казвате, то тези неща неизбежни ли са?
към текста >>

Ще ви махна праха, да не ви смущава.
Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна вяра? Имате ли я? Аз взимам положителната вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави. Ще ви махна праха, да не ви смущава. В Божествения свят нещата са тъй, както когато се качвате на някой трен. Ще спазвате правилата на трена. Закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите, ще слезете на определено място. Няма да правите усилия да мислите какъв е машинистът и че по пътя машината може да се раздели.
към текста >>

91. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

И светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!
“ - „Обичам Го! “ - „Не Го обичаш! “ И ще почне спор. Тогава ти ще кажеш: „Бог ме обича. И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Негова обич аз нямам никакво съмнение. И светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! “ В първата формула няма никакво съмнение. Във втората формула може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, всички замълчават. Сега, това са формули, ще се учите. По някой път аз съм опитвал да видя дали ще се обезсърчите. Запример, мога да ви кажа тъй: От вас нищо няма да стане.
към текста >>

92. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Но в къщата на един праведен човек прах не пада.
Запример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи 4-5 часа да се разговаря с мен, но казва ми: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да Ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето. И тъй, както си поприказвахме 4-5 минути, всичко ми става ясно.“ Значи, от Невидимия свят му ги обясниха. Другояче, аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след 4-5 часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен. Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. Запример, един светия, като стане сутрин, той каже с устата си: „Пфу, пфу,“ и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла. Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога?
към текста >>

Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън.
И тъй, както си поприказвахме 4-5 минути, всичко ми става ясно.“ Значи, от Невидимия свят му ги обясниха. Другояче, аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след 4-5 часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен. Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. Запример, един светия, като стане сутрин, той каже с устата си: „Пфу, пфу,“ и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла. Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та, трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати, да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме.
към текста >>

Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън.
Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. Запример, един светия, като стане сутрин, той каже с устата си: „Пфу, пфу,“ и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла. Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та, трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати, да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително много работим сега. Три часа на ден работа е достатъчна, а не [както] сега - всички сме станали роби на труда. Работа трябва вече!
към текста >>

93. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си.
“ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Тъй щото душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят. Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Туй е сега тъй наречената философска страна, от части философската страна на въпроса. Сега, думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл“ аз разбирам Божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по-право си има свое Божествено приложение.
към текста >>

94. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя.
към текста >>

95. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Аз ще заместя думата „презрение " със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване).
Дънов на Кадемлията; приготви се да му задаваш въпроси. * * * Казанлък, 15.05.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих Вашата статия и ще я поместим в идния брой. Г-н Дънов, комуто разправих съдържанието на писмото, каза, че не правите добре, гдето излазяте с подписа си. Но аз му казах, че писмото е така надписано и свързано с вас, че не ще може без подпис. Аз ще заместя думата „презрение " със „съжаление" и ще изменя ония думи, гдето е казано че кръвеничане ще отупат праха на Конова (да няма заканване). Учителят ни съветва да избягваме личностите и да се борим на принципи. Вижда се, че Вий сте ги застъргали вече там. Ще трябва да имате там една група, която да действува. Ти сам много се трудиш и добре ще е да ти отнемат някои от товара. Този, Който нагласява всичко, ще нареди и това, аз съм сигурен за това.
към текста >>

96. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб. Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река. Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема?
към текста >>

97. 29. ИЗБЕГНАТО ПРЕМЕЖДИЕ

Паша Теодорова

При влизането ми в приемната стаичка на Учителя аз събух кецовете си отвън и влязох по чорапи, за да не нося прах от улицата.
Обаче Учителят все още продължава да гледа наляво към главата ми. Свърших работата си, целунах ръка на Учителя и се готвя да си отивам. Отворих вратата, но Учителят върви след мене. Исках да затворя вратата след себе си, както това съм правила всякога, но Учителят остана прав на вратата, като че искаше да ме изпрати, нещо, което никога не е правил. Това малко ме смути, защото докато тръгна, нужно ми беше повече време. При влизането ми в приемната стаичка на Учителя аз събух кецовете си отвън и влязох по чорапи, за да не нося прах от улицата. Следователно, предстоеше да обувам високите кецове и да нанизвам дългите връзки. Трябваше ли всичкото това време Учителят да ме чака, докато си тръгна? Това не можех да допусна. Аз съм толкова обикновен човек и толкова малък, затова още повече се смутих. Обърнах се с лице към Учителя и внимателно, почтително се поклоних, с което исках да кажа, че си отивам вече, та той да затвори вратата и да се прибере в стаята.
към текста >>

98. 21. ЕДИН НЕНАДМИНАТ ВРЪХ

Паша Теодорова

Отвори затворения от вековете мозък, очисти всички клетки от натрупалия се прах, вкара в тях необятна светлина, освети всички кътчета на мозъка, вкара там светлината на новото знание и мъдрост.
И тук той не спря. Проникна дълбоко в сърцето, направи там безболезнена операция и вкара в него топлите лъчи на животворното слънце и лъчите на жизнения елексир. Пое каменното сърце и го превърна чрез магически формули в плътско и работеше плътското сърце да превърне в духовно. И днес ние смело казваме за него: Ако не беше дошъл и не беше ни говорил, грях не щяхме да имаме, но сега за греховете си извинение нямаме. И тук той не спря. Отвори затворения от вековете мозък, очисти всички клетки от натрупалия се прах, вкара в тях необятна светлина, освети всички кътчета на мозъка, вкара там светлината на новото знание и мъдрост. И пак ние смело казваме: Тръст смазана той не пречупи и кандило замъждяло не загаси. Със светлината на новото знание той превърна искрата на това кандило в пламъче, пламъчето в пламък и пламъкът във фар, който осветява пътя на всички пътници в бурното житейско море. Един Ненадминат връх бе. Много върхове видяхме, високи и ниски, един от друг по-красиви, но всички огрени от една или друга страна, но Ненадминатият връх бе осветен от всички страни с необикновено силна, ослепителна светлина. И не знаем какво да кажем днес: връх ли бе, глава ли бе, която постоянно лъчеизпуска, свети и озарява целия свят.
към текста >>

99. 30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

И тръгвам с него, той така сакън да се не доближиш до него, така правеше с дрехите си, отърсваше се от прахта.
И сега Учителят е на Мърчаево и някой трябва да го заведе. Аз бях там. Никой не отива на Мърчаево, а пък аз бях решила да отида на Мърчаево. И казват: „Хайде бе, Милке, заведи Асен на Мърчаево." Той един елегантен, изтукан, дето се казва, целият така облечен. В сравнение с мене де, която бях така много зле облечена по него време. И тръгвам с него, той така сакън да се не доближиш до него, така правеше с дрехите си, отърсваше се от прахта. Такъв един беше, иска да види Учителя. И вървим, мълчи той и аз мълча. Тогава нямаше рейс. Вървеше се от Владая нагоре пеш, нали. И вървяхме пеш нагоре до Мърчаево, до Темелко, където беше Учителят, завеждам го аз там.
към текста >>

100. 6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР Диляна Ангелова Куманова

Вяра Христова