Търсене в текстове за 'Правоъгълник'

Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета.

Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е страница от някоя книга. Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност.
към текста >>

Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник.

Главата му е заоблена, горната част от веждите до коронната част, е доволно висока. Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона и лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда по-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За "линия", за фино изящество и дума не може да става.
към текста >>

При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.

Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
към текста >>

Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма.

Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята.
към текста >>

Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.

Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части. Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението. Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>

Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг.

11) ни показват в недостатъчна степен характера на промяната, която описахме. Противните условия обръщат тая промяна, чрез извикването към активност на други центрове на качества и основата на мозъка се разширява, долните лицеви черти се уголемяват, вратът става по-дебел, очите по-тъпи, устата по-груба и цялото лице по-кръгло и по-малко изразително. Има, разбира се, хиляди модификации на тези три типични форми на лица, причинявани от различието на пропорциите, в които трите темпераментни елементи са комбинирани във всеки един случаи, от относителното развитие на много черти и от възрастта, здравето и други физиогномически условия. При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна. Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава.
към текста >>