Търсене в текстове за 'Правоъгълник'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3. Новите спартанци

Ангел Вълков

Те бяха поставени и наредени в правоъгълник.
„Оборище“ 14 и после пак имаше излет колективно до връх Мусала. Когато стигнахме на хижата, до старата дървена хижа времето, беше дъждовно. Установихме се на бивак до първото езеро. Споменах, че още с пристигането ни започна да вали дъжд. Туристическото дружество нея година бяха приготвили камъни за строеж на нова каменна и солидна хижа. Те бяха поставени и наредени в правоъгълник. Те бяха един метър височина и половин метър дебелина към стотина на брой. Ние използвахме това положение, че вътре в този четириъгълник мястото беше празно и там запалихме огньове и така бяхме на завет. Който имаше по някое платнище туряше едната страна на платнището на камъните, а другия край на платнището се подпираше с две колчета и така се образуваше едно малко навесче и там се подслонявахме през нощта. Така се запазвахме от вятъра. А другите, които нямаха платнища и навесчета бяха денонощно около огъня.
към текста >>

2. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Богородица Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат.
От Стара Загора: Панайот Ковачев. От с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев. От Еленско: Симеон Драганов Белковски, поклонник. 15 август, Св. Богородица Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат. върху която бе проточена морава лента. На източната страна на салона личаха отдясно ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция. Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента.
към текста >>

3. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила).
Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата.
към текста >>

4. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник.
Главата му е заоблена, горната част от веждите до коренната част, е доволно висока. Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос, и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона на лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда пo-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За „линия”, за фино изящество и дума не може да става.
към текста >>

5. 10. САТУРН

Лицето има формата на правоъгълник, с дългата си част е отдолу нагоре и формите по него са все ъглови.
Ръцете са дълги, кокалести, показващи способността за прецизна и добра работа. Краката са също такива, в многото случаи изкривени навън или навътре. Косите на главата са тъмни, черни, гъсти, изобилни, с дебел косъм и са обикновено гладки и лъскави. Тя се спуща към челото обезателно под остър ъгъл. Това е много характерен белег за ясно изразеното Сатурново влияние е даден човек. Лицето има формата на правоъгълник, с дългата си част е отдолу нагоре и формите по него са все ъглови. Челото, както вече отбелязахме, е издуто в горната си част и се разширява като че този правоъгълник в тази част. То има интелигентен израз. Космите по лицето бързо растат и като черни, ясно се открояват по него, затова тези типове трябва едва ли не да се бръснат по два пъти на ден. Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, ъгълът обърнат с върха на горе. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните.
към текста >>

Челото, както вече отбелязахме, е издуто в горната си част и се разширява като че този правоъгълник в тази част.
Краката са също такива, в многото случаи изкривени навън или навътре. Косите на главата са тъмни, черни, гъсти, изобилни, с дебел косъм и са обикновено гладки и лъскави. Тя се спуща към челото обезателно под остър ъгъл. Това е много характерен белег за ясно изразеното Сатурново влияние е даден човек. Лицето има формата на правоъгълник, с дългата си част е отдолу нагоре и формите по него са все ъглови. Челото, както вече отбелязахме, е издуто в горната си част и се разширява като че този правоъгълник в тази част. То има интелигентен израз. Космите по лицето бързо растат и като черни, ясно се открояват по него, затова тези типове трябва едва ли не да се бръснат по два пъти на ден. Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, ъгълът обърнат с върха на горе. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка.
към текста >>

6. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Очите му бяха вперени в силуета на Учителя, ясно очертан в светлия правоъгълник на прозореца.
Изведнъж там се мярна сянка-той позна ореола от коси около силуета на Учителя, който се мярна вече съвсем ясно. Генко поиска изведнъж да изтича да му викне, да му каже нещо, без да беше мислил предварително какво. Изведнъж му се стори, че той е малко дете, изгубено всред големия град, и най-неочаквано среща майка си, тъкмо когато е най-отчаян. Но изведнъж пак тая тъмна мисъл му се мерна - а ако това е случайно и сега всичко угасне отново? И Генко пак се сви, като шибнат от невидим камшик. Очите му бяха вперени в силуета на Учителя, ясно очертан в светлия правоъгълник на прозореца. Стори му се, че Учителят гледа към него. Но то беше тъй далеч, че и денем би трудно се забележило. Но Генко почувствува - как - не знаеше, - че Учителят го гледа. След миг ръката на Учителя помръдна и прозорецът бе отворен. Генко се превърна цял на внимание.
към текста >>

7. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни.
Да, хората бяха различни и се движеха с различен темп. Ритъмът определяше всичко, най-вече мисленето, а след това и живота. Всеки си беше избрал един геометрически елемент и като на стан тъчеше съдбата си. Не беше важно кой беше този елемент, важното беше движението, вихъра, който изразено с езика на математиката определяше измеренията. На физическия свят те бяха познати, уточнени и сведени до разбирането на средно образования човек. От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни. Това познание, обаче, не пречеше на хората да се различават. Трите, познатите измерения не лежаха само отвън, като понятия, те бяха средство само чрез което се измерваха дължините, широчините и дълбочините на видимите предмети. Измеренията бяха живи и те циркулираха не само на физическия свят, до тях не се стигаше само по пътя на нашето зрение, те проникваха невидимо и незнайно света на мисълта, на идеите, на философията. Хората построяваха живота и живееха върху тях. От измеренията зависеше всичко.
към текста >>

8. 5. Приемната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Имаше форма на правоъгълник не много голям, но с много прозорци за тази площ, и вътре беше много светло и много приветливо, за нас не би се намерила равна на нея, носеше скромното име: “Приемна".
5. ПРИЕМНАТА Когато тази първа постройка на изгревския двор беше готова, прозорци не бяха успели да поставят и по време на събора имаше само бели завеси на тях. Отвън и отвътре тя блестеше от белота. Имаше форма на правоъгълник не много голям, но с много прозорци за тази площ, и вътре беше много светло и много приветливо, за нас не би се намерила равна на нея, носеше скромното име: “Приемна". Едно малко антре, което по-късно се остъкли и над външната фасада на същото бяха поставили емблемата на Братството. Сега, когато се спираме на нея като един важен обект на Изгрева и като твърде скъп за нас, ние си казваме: Да, ето на лице е салона, горницата и приемната - странно нямаше помещение, което можеше да се нарече Негово жилище, Негова собствена стая. Такава Той нямаше - един факт навява на много мисли и на едно отношение, което имаше към частната собственост. И докато целият свят се бореше отчаяно за лична жилищна площ, Той нямаше нищо и се задоволяваше да споделя всичко с другите - да бъде гост и в салона, и в горницата и в тая стая, наречена приемна, където влизаха и излизаха толкова хора. Спирайки се на нея, нямаме желание да я опишем подробно, няколко контури са достатъчни, за да ни дадат представа за нея.
към текста >>

9. 6. Горницата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Тя водеше до Неговото жилище - тая именно стая с форма на правоъгълник с единични прозорци, с един малък балкон, югоизточно изложение - добра светлина.
6. ГОРНИЦАТА Пристъпихме някак си колебливо - огледахме темата, отидохме до обекта, спряхме се, замислихме се и накрая се запитахме да влезем ли, или не. Ако беше врата, бихме почукали само веднаж леко, тихо и ако ни кажат - влез, тогава да, бихме влезли Но не е врата, как и от кого да искаме позволение, разрешение, за да не подминем тая важна и съществена контура на Изгрева, тоя скромен жилищен обект, който внушително, по някакъв необикновен план се изправя пред нас, наред със големия салон, изваян също така необикновено - салонът и горницата са нещо неделимо. Тая постройка се направи, когато се построи и салона и беше крайно скромна по размери и по стил. Едно малко преддверие, може да се вземе като антре без прозорци, до него една дървена стълба, извита. Тя водеше до Неговото жилище - тая именно стая с форма на правоъгълник с единични прозорци, с един малък балкон, югоизточно изложение - добра светлина. Тази стая се наричаше “Горница”. Ще кажем защо, фактът бе налице. След като Учителят живя на "Опълченска” 66, дойде да живее на Изгрева. Известно време през летния сезон на палатка, а по-късно в тази стая над салона и издигаща се малко по-високо от височината на салона. Това е най-краткото описание на Неговото жилище.
към текста >>

10. 7. Параходът

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

После се боядиса бяло отвън и тази стая, която не беше нито квадрат, нито правоъгълник, боровете бяха определили неправилната геометрическа фигура, бе наречена от Паша, която беше находчива при даване на имена - Параходът.
Околовръст в началото дори то не бе покрито с платно, както това се правеше с палатките, намотаха зебло, тавана бе покрит с непромокаема мушама и “кабинета” бе готов. Така беше. Чуваше се тракането на машините - нищо по-бедно, по-скромно и нищо по-прекрасно не можеше да съществува в света, което правеше стенографките щастливи. Работата тръгна! Младостта е крепка и непретенциозна и първото лято мина сравнително добре... По-късно преобразованията естествено дойдоха, направи се под, зеблото бе махнато, обкова се с дъски, отвътре с шперплат и вътре вече стана приятно и уютно. После се боядиса бяло отвън и тази стая, която не беше нито квадрат, нито правоъгълник, боровете бяха определили неправилната геометрическа фигура, бе наречена от Паша, която беше находчива при даване на имена - Параходът. С това наименование си остана до края. Параходът получи хубав и приветлив вид, когато направиха голям прозорец на тавана като мансардните стаи, защото гората напираше отвред, после се направи едно малко антре, за да не духа и в него вече можеше дори и да се зимува. Странични прозорци почти нямаше. Параходът вече не съществува, отдавна по него мина багера, никакви следи от него не съществуват, следите ще избледнеят в спомените на много хора, но ето, че този жив тон от Изгрева не иска да изчезне и заглъхне, това скромно табло ще си остане някъде и ще продължава да звучи своеобразно, живо и пламенно, защото не другаде, а там три чифта очи, вдълбочени в йероглифното писмо оживяваха стенографните знаци, за да ги облекат в стройна българска реч. Всичко се нанасяше на машина, за да бъдат поети след това от Паша, която стилизираше Словото саморъчно с перо на хартия - това може да се каже подчертано, представяше се пред Учителя и се изпращаше в печатницата.
към текста >>

11. 8. Трапезарията: малкият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Виждаме я още с изглед на югозапад, цялата стена е с прозорци с форма на правоъгълник - напомняща сайвантите, които обикновено са свързани направо с двора.
Човекът е роден за да бъде пълноправен член на колектива. Твърде рано още в началото на века, Учителят нахвърли първите си идеи за колективното съзнание, а общото хранене от тогава беше един от важните и съществени ритуали, като програма, която влизаше в обсега на школата дори. Затова, където и да отсядаше общата група веднага се сформируваше - за ден или за повече дни, общата трапеза се слагаше, поднасяше се горещ чай и топло ядене и вече е реализирана тази тънка, ала здрава връзка, която ни спояваше, и от група без роднински връзки, ние ставахме семейство: братство. Бяха наченки, бяха стъпки и опити на вид плахи, но те бавно залягаха, те се развиваха, те заякваха, процъфтяваха и думата колектив беше нещо познато, естествено, любимо. Нашата тема е за трапезарията, но колко много лико е това понятие за нас и колко идеи се крият в него. Виждаме я още с изглед на югозапад, цялата стена е с прозорци с форма на правоъгълник - напомняща сайвантите, които обикновено са свързани направо с двора. Нейната история започна именно от “сайванта”. Беше тогава, когато големият салон бе завършен и на това странично празно място от останалите материали, предимно греди се построи солиден сайвант. Сайвант дълъг и не много широк с масивни греди, неизмазан, със солиден покрив. Имаше само три стени, цялата постройка приличаше направо на голям български селски сайвант, където бате Ради заканваше царевични повесма, там се сушеха плодове, низи от чушки и др. Там понякога се спираше Учителя и водеше разговори, намирахме Го там и веднага се присъединявахме към групата.
към текста >>

1.0293998718262