НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
330
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по
почерка
узнаваме характера на човека от Гр. ф-та.
Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък.
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по
почерка
узнаваме характера на човека от Гр. ф-та.
Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп.
към текста >>
2.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по
почерка
, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.
Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония.
По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по
почерка
, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.
Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката.
към текста >>
3.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете,
почерка
и пр.
ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр. Любомир Лулчев.
Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете,
почерка
и пр.
- с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки.
към текста >>
4.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз
почерк
, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен.
– Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света. – Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон.
На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз
почерк
, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен.
Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб.
към текста >>
5.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В своя голям труд „
Почерк
и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони.
Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията. Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен.
В своя голям труд „
Почерк
и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони.
Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем. философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се дължи заслугата за популяризиране на графологията, като резултат на което графологич. движение във Франция станало европейско движение. В Италия е известен със своя графологич. труд всемирният знаменит учен Ломброзо[2], в Германия проф. В.
към текста >>
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на
почерка
под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.
В Италия е известен със своя графологич. труд всемирният знаменит учен Ломброзо[2], в Германия проф. В. Прайер[3] издал ред значителни по своето постижение, графологич. съчинения. Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити. През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология.
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на
почерка
под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.
Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
към текста >>
Резултатите били следните: във всички случаи
почеркът
бил различен и съвсем неприличен на
почерка
на субекта в нормално състояние, напр.
труд всемирният знаменит учен Ломброзо[2], в Германия проф. В. Прайер[3] издал ред значителни по своето постижение, графологич. съчинения. Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити. През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология. Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.
Резултатите били следните: във всички случаи
почеркът
бил различен и съвсем неприличен на
почерка
на субекта в нормално състояние, напр.
скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
към текста >>
скъперничеството в
почерка
се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа.
Прайер[3] издал ред значителни по своето постижение, графологич. съчинения. Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити. През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология. Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр.
скъперничеството в
почерка
се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа.
Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
към текста >>
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в
почерка
на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества.
През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология. Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти.
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в
почерка
на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества.
Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността.
към текста >>
Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и
почеркът
във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества.
Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и
почеркът
във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка.
към текста >>
Почеркът
се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на
почерка
от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
Почеркът
се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на
почерка
от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения.
към текста >>
Също така реагирал
почеркът
и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Също така реагирал
почеркът
и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък.
към текста >>
Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между
почерка
и личността.
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването.
Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между
почерка
и личността.
Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит.
към текста >>
Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно,
почеркът
, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.
Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя.
Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно,
почеркът
, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.
Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука.
към текста >>
Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите,
почерка
, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент.
Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение.
Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите,
почерка
, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент.
По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане.
към текста >>
Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като
почеркът
притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане.
Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека.
Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като
почеркът
притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане.
Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат.
към текста >>
Забелязано е, че има определена връзка между
почерка
и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката.
Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат.
Забелязано е, че има определена връзка между
почерка
и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката.
По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен.
към текста >>
Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е
почеркът
на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен.
Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза.
Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е
почеркът
на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен.
Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост.
към текста >>
С такъв специфически канцеларски
почерк
се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има
почеркът
, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на
почерка
авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
С такъв специфически канцеларски
почерк
се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има
почеркът
, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на
почерка
авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.
към текста >>
Неговият
почерк
се отличаваше също с простота и естественост.
Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко.
Неговият
почерк
се отличаваше също с простота и естественост.
Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви. Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот. --------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година.
към текста >>
Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на
почерка
му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.
С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин.
Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на
почерка
му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.
Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот. --------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година. [2] С. Lombroso – „Grafologia",Milano 1895. [3] Ргеуег.
към текста >>
--------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „
Почерк
и личност", издадена в Москва в 1930 година.
Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви. Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот.
--------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „
Почерк
и личност", издадена в Москва в 1930 година.
[2] С. Lombroso – „Grafologia",Milano 1895. [3] Ргеуег. „Handschrift und Character" 1894
към текста >>
6.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така
почеркът
е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума).
Д. М. 3.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така
почеркът
е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума).
За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
към текста >>
възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете,
почеркът
на когото показва подобни особености.
Д. М. 3. Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил.
възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете,
почеркът
на когото показва подобни особености.
Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно.
към текста >>
Забелязано е, че във време на бременност
почеркът
на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи.
Д. М. 3. Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености.
Забелязано е, че във време на бременност
почеркът
на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи.
Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си.
към текста >>
Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на
почерка
при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1].
За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на
почерка
при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1].
Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд.
към текста >>
Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на
почерка
и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за
почерка
си.
Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно.
Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на
почерка
и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за
почерка
си.
Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост.
към текста >>
Първите признаци на умората също така се отразяват на
почерка
, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си.
Първите признаци на умората също така се отразяват на
почерка
, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др.
към текста >>
По същия начин върху
почерка
влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия.
Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд.
По същия начин върху
почерка
влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия.
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски.
към текста >>
Младежи, в
почерка
на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония,
почеркът
на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др.
Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост.
Младежи, в
почерка
на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония,
почеркът
на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др.
„Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности.
към текста >>
Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на
почерка
.
„Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности.
Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на
почерка
.
Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр. в известна стилизация, фигурност в рисуване в буквите, често пъти в типографността на главните букви. Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в почерка им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци. Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв.
към текста >>
Така например,
почеркът
на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо.
Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка.
Така например,
почеркът
на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо.
Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр. в известна стилизация, фигурност в рисуване в буквите, често пъти в типографността на главните букви. Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в почерка им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци. Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр.
към текста >>
Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в
почерка
им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци.
Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр. в известна стилизация, фигурност в рисуване в буквите, често пъти в типографността на главните букви.
Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в
почерка
им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци.
Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески.
към текста >>
Също така оставят отпечатък на
почерка
и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески.
Математиците дотолкова привикват в писането на формули и цифри, че в почерка им някои букви съвсем напомнят алгебрически знаци. Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист).
Също така оставят отпечатък на
почерка
и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески.
При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме.
към текста >>
При механическия буквите са почти много ясни,
почеркът
почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран
почерк
, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често
почеркът
на учените, литераторите).
Също тъй у лица, които се занимават с цифрен труд, някои букви поразително приличат на цифри напр.: букв. „з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески.
При механическия буквите са почти много ясни,
почеркът
почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран
почерк
, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често
почеркът
на учените, литераторите).
Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд.
към текста >>
Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на
почерка
му.
„10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н.
Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на
почерка
му.
Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите.
към текста >>
1929 год.) Еволюционно изменение на
почерка
.
Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд.
1929 год.) Еволюционно изменение на
почерка
.
Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията.
към текста >>
Всеки
почерк
се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите.
Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка.
Всеки
почерк
се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите.
Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност.
към текста >>
Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой
почерк
и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане.
Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите.
Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой
почерк
и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане.
При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.
към текста >>
При това трябва да се отбележи, че всеки отделен
почерк
, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.
Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане.
При това трябва да се отбележи, че всеки отделен
почерк
, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.
От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената.
към текста >>
От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на
почерка
, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност.
(Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.
От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на
почерка
, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност.
Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките.
към текста >>
Отразиха се в
почерка
и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.
Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност.
Отразиха се в
почерка
и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна.
към текста >>
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в
почерка
на жената.
При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години.
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в
почерка
на жената.
Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено.
към текста >>
На старост
почеркът
се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.
Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения.
На старост
почеркът
се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени.
Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви. В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са.
към текста >>
Почеркът
почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено.
Почеркът
почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н.
към текста >>
В
почерка
се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото.
Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
В
почерка
се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото.
Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко.
към текста >>
Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на
почерка
известни психически особености.
Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви. В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4].
Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на
почерка
известни психически особености.
Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът.
към текста >>
При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на
почерка
; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на
почерка
може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето.
Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко.
При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на
почерка
; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на
почерка
може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето.
Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили.
към текста >>
Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два
почерка
, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този
почерк
се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият
почерк
– „параден", строг, ясно написан и повече прав.
забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето.
Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два
почерка
, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този
почерк
се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият
почерк
– „параден", строг, ясно написан и повече прав.
Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото.
към текста >>
Такава разлика може да се види също между
почерка
на текста на писмото и
почерка
, с който е написан адресът.
Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав.
Такава разлика може да се види също между
почерка
на текста на писмото и
почерка
, с който е написан адресът.
Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително.
към текста >>
Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто
почерк
почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др.
Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека.
Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто
почерк
почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др.
Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата.
към текста >>
Почеркът
се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото.
Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително.
Почеркът
се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото.
Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо. Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище.
към текста >>
По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на
почерка
на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им.
Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата.
По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на
почерка
на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им.
Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо. Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград.
към текста >>
Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на
почерка
, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати.
Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на
почерка
, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925.
към текста >>
Бързото писане, простотата и свободата на
почерка
се явяват като основно положение в съвременното училище.
Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото. Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо.
Бързото писане, простотата и свободата на
почерка
се явяват като основно положение в съвременното училище.
--------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф.
към текста >>
Викторов,
почеркът
трябва да отразява вътрешно и онези нравствени (психически) възстановявания, които са станали в човека след операцията.
Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф. П. П.
Викторов,
почеркът
трябва да отразява вътрешно и онези нравствени (психически) възстановявания, които са станали в човека след операцията.
С изучаванията на такива възстановявания в писмото, във връзка с направената операция „за подмладяване", сега работи авторът на тази книга.
към текста >>
7.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Можем ли ние да дешифрираме поне неговия
почерк
по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот!
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца?
Можем ли ние да дешифрираме поне неговия
почерк
по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот!
Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения.
към текста >>
8.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Също никакво съмнение няма, че
почеркът
- не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека.
Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека.
Също никакво съмнение няма, че
почеркът
- не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека.
По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта.
към текста >>
9.
ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Говори и
почеркът
- изключително обект на графологията.
За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала. Говорят и движенията и жестовете и походката. Говори и тембъра на гласа.
Говори и
почеркът
- изключително обект на графологията.
Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства. Мимиката на веждите, на очите, на устните му разкриват сума скрити намерения и мисли, сума скрити чувства. Каква е ползата от вярната преценка на хората, всред които протича животът ни, с които е свързана съдбата ни, всеки сам може да предвиди. Във всеки случай може с увереност да се твърди, че много злополуки в живота, много фатални сдружения и връзки, много нещастни бракове биха се избегнати. Ползата от характерологичните науки при възпитанието и самовъзпитанието също така е очевидна.
към текста >>
10.
LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на
почерка
.
„Житно Зърно" за разпространение в чужбина идеите на новото учение. Говорът като огледало на личността и характера. - Човек познава толкова малко тона на гласа си, колкото и физиономията и походката си. Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни пориви, които и за него самия остават скрити. Изследванията, които прави от десетки години вече прочутият професор по фонетика на говора в университета в Берлин, д-р Рииферт, са довели до изнамирането на една много интересна система, чрез която може по гласа да се „прислуша" характера на човека по най-точен и безспорен начин.
Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на
почерка
.
Тя не се поддава на преиначаване и преструвка, без да се познае това и при най-малкия опит. Между безкрайните особености на всеки говор, който, разбира се, е различен при всеки индивид, могат да се отбележат определени типове говор и да се сортират в известни класи. Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали. В говора на всеки човек доминира един от тези два типа. Винаги тези, чийто основен тон на говора е мелодичен, са повече хора на чувствата - това са артистични и творчески дарования във всички области.
към текста >>
11.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Последната може по
почерка
да се произнася за характера на човека.
Берта Броаняр от Лион. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица. Това момиче, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого. И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология.
Последната може по
почерка
да се произнася за характера на човека.
Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология. При нея имаме този вид ясновидство, който в окултизма е известен под името „психометрия". Психометрия се нарича ясновидство, посредством гледане или пипане на някой предмет, който лицето е употребявало. За пръв път това момиче изявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняването на детето си в един пансион.
към текста >>
Това е било едно Бертино писмо на млади години и
почеркът
й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.
При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала.
Това е било едно Бертино писмо на млади години и
почеркът
й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае.
И всичко се изпълнило. След 6 седмици Берта заболяла от ангина. Напразно са отишли всички грижи на най-добрите лекари. И Берта починала точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. Необикновен случай на прераждане.
към текста >>
12.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че
почеркът
разкрива характерните черти на човешката личност.
Много обстоятелства се стекоха благоприятно за това и, най-вече, особеното внимание, което ù посветиха някои видни европейски учени, които подложиха на проверка графологичните данни. Не че графологията спечели нещо съществено от това - тя не се обогати нито откъм съдържание, нито откъм методи и техника. Едничката ù придобивка беше само тази, че избегна високомерното равнодушие и пасивен скептицизъм, с които често пъти официалните учени посрещат окултните истини. Вярно е, от друга страна, че признаването на графологията за положителна наука, мина без сътресение за научните теории, защото твърденията на графологията можеха да се обяснят задоволително в кръга на общоприетите научни теории за движението като нервно-мозъчно явление. Както да е, но опитите, почиващи върху хипнотичното внушение, които предприеха още в 1886 год.
френските учени Пол Жане, Шарл Рише, докторите Ферари и Ерикур, членове на Обществото за физиологична психология, са наистина убедителни - те наистина идат да подкрепят основната теза на графологията: че
почеркът
разкрива характерните черти на човешката личност.
След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини. Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,.
към текста >>
Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в
почерка
си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.
и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват.
Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в
почерка
си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.
Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния.
към текста >>
Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст,
почеркът
им тутакси става детски.
Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.
Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст,
почеркът
им тутакси става детски.
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля.
към текста >>
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст -
почеркът
е различен.
Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски.
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст -
почеркът
е различен.
Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
към текста >>
Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски
почерк
.
Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти.
Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски
почерк
.
Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение.
към текста >>
Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че
почеркът
на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния.
Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк.
Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че
почеркът
на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния.
А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане.
към текста >>
Измежду разните графологични белези, характеризиращи
почерка
, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на
почерка
, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля.
Измежду разните графологични белези, характеризиращи
почерка
, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на
почерка
, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си.
към текста >>
Ясно е, следователно, че като следи човек
почерка
си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение.
Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение.
Ясно е, следователно, че като следи човек
почерка
си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение.
Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи.
към текста >>
У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та
почеркът
им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи.
У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та
почеркът
им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне.
към текста >>
Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв
почерк
.
У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда.
Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв
почерк
.
Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост.
към текста >>
Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв
почерк
.
У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк.
Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв
почерк
.
При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу.
към текста >>
Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ
почерк
, те са слаби.
При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу.
Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ
почерк
, те са слаби.
Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята.
към текста >>
Почерк
с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните.
Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования.
Почерк
с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните.
И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.
към текста >>
Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в
почерка
, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили.
Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята.
Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в
почерка
, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили.
Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията.
към текста >>
Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм,
почеркът
загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.
Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили.
Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм,
почеркът
загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си.
Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние. Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в почерка е характерна, било поради променливост в настроенията. Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така.
към текста >>
Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в
почерка
е характерна, било поради променливост в настроенията.
Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека. Когато думите образуват редове, които наподобяват схемата (b), това показва постоянна борба у индивида - в първия случай да преодолее своята тенденция към импулсивност, възпламеняване, прекалено въодушевяване и афектиране, а във втория - да преодолее своето потиснато състояние.
Изпъкналата линия показва възторг и въодушевление отпървом, които постепенно се изпаряват, било поради самонадценка, за която тази линия в
почерка
е характерна, било поради променливост в настроенията.
Хора със сангвичен темперамент, които бързо се въодушевяват и пламват, но и бързо угасват, когато работата изисква продължителни усилия и воля, често пишат така. Вдлъбнатата линия, която очертават редовете при някои почерци, говорят обратното: колебание и обезсърчение отначало, подем и решителност отпосле. Тия хора - да употребим една кратка формула - започват зле, а свършват добре. Изпъкналите редове биха ни дали тогава обратната формула: тия, които пишат така, започват добре, а свършват зле. Кои биха ни дали тогава идеалната формула: да започват добре и да свършват добре?
към текста >>
Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия
почерк
- вълнообразният.
Този начин на писане, в идеалния случай, означава равновесие между ума и чувствата, дисциплинирана воля, самообладание. Хора, които пишат така, не се поддават на своите афекти, на своите емоции и временни настроения. Чувството, емоцията се изразява у тях не в изменяне посоката на редовете, а във формата на буквите. Волята, от своя страна, се проявява в съответните нормални графични белези. Писането в прави, успоредни редове трябва да служи за норма и при графологичните, характерологични изследвания и при самовъзпитанието.
Остава да спомена няколко думи за най-неустойчивия
почерк
- вълнообразният.
Характерологичното му значение, в най-общ смисъл, е: гъвкавина и приспособимост на мисълта, дипломатичност, способност у човека да се огъва според обстоятелствата. Змиевидна линия - змийска гъвкавост у хора без морален гръбнак. Ясно е от изложеното дотук, колко богат по съдържание, от характерологично гледище, е един прост наглед признак - посока и вид на редовете. Той е така важен затова, защото е графичен резултат от онова общо движение, на което са подчинени енергиите на човека, към два центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Г.
към текста >>
13.
ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН
ПОЧЕРК
Разгледайте, коя да е страница от някоя книга.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН
ПОЧЕРК
Разгледайте, коя да е страница от някоя книга.
Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо.
към текста >>
Никой
почерк
не може да ви даде такава изискана правилност.
Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо.
Никой
почерк
не може да ви даде такава изискана правилност.
Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
към текста >>
И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски
почерк
с неговата конвенционалност,
почеркът
на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират.
И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски
почерк
с неговата конвенционалност,
почеркът
на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.
към текста >>
И наистина, един разхвърлян
почерк
; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление.
Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина. Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност.
И наистина, един разхвърлян
почерк
; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление.
Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?
към текста >>
Кой би нарекъл красив един
почерк
, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление.
Кой би нарекъл красив един
почерк
, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
към текста >>
Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен
почерк
, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство.
Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен
почерк
, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство.
Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно.
към текста >>
Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава
почерка
като повече или по-малко неправилен.
И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност.
Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава
почерка
като повече или по-малко неправилен.
Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.
към текста >>
Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен
почерк
изобщо?
И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен.
Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен
почерк
изобщо?
Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк.
към текста >>
Правилният
почерк
, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо?
Правилният
почерк
, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”.
към текста >>
Такъв
почерк
е израз на една рационализация на душевната енергия.
Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно.
Такъв
почерк
е израз на една рационализация на душевната енергия.
Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение.
към текста >>
Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на
почерка
.
Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия.
Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на
почерка
.
Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури.
към текста >>
Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен
почерк
.
Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка.
Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен
почерк
.
И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение.
към текста >>
Разбира се,
почеркът
на тия хора почти винаги бива банален.
малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на линиите, едно равномерно редуване и гъстота на буквите, най-сетне успоредност и еднакво разстояние на редовете, говори изобщо за една по спокойна, по-уравновесена, по-разсъдъчна и дисциплинирана натура, чиито чувства и афекти са достатъчно дисциплинирани, а въображе¬нието е или слабо или овладяно. Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”.
Разбира се,
почеркът
на тия хора почти винаги бива банален.
Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство.
към текста >>
Неправилният
почерк
показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение.
Такъв почерк е израз на една рационализация на душевната енергия. Дали, обаче, имаме пред нас хора с уравновесен характер, които се направляват от разума и волята, у които чувствата се проявяват в една красива форма, а въображението е подчинено на една творческа воля, или имаме някои от ония посредствени на¬тури, податливи на външна дисциплина, покорни и послушни, спо¬собни да усвоят едно количество полезни знания и сръчности, известни външни форми и правила, да се подчинят на известен установен ред, това ще преценим по други белези на почерка. Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален.
Неправилният
почерк
показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение.
Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
към текста >>
Този
почерк
често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение.
Защото всекиму е известно, че много посредствени хора, без опре¬делена индивидуалност и характер имат често типично правилен почерк. И наистина, тия хора, приспособени към околната среда, усвоили известна професия, в която не се изискват особени познания и творчество, нито пък е съпроводена с големи напрежения и будност, пишат правилно, този път вече в буквална смисъл на думата - сиреч пишат „по правила”. Разбира се, почеркът на тия хора почти винаги бива банален. Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури.
Този
почерк
често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр.
към текста >>
И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен
почерк
, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
Неправилният почерк показва изобщо жив темперамент, активни чувства и лекоподвижно въображение. Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство.
И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен
почерк
, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
към текста >>
Неправилността на
почерка
е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност.
Той е характерен за емоционалните и импулсивни натури. Този почерк често е признак на жив и чувствителен натюрел, на творческо въображение. Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези.
Неправилността на
почерка
е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност.
или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта.
към текста >>
От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния
почерк
, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния
почерк
.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр.
От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния
почерк
, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния
почерк
.
фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
към текста >>
фиг.1 Така запример един
почерк
като този, който даваме на фиг.
С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.
фиг.1 Така запример един
почерк
като този, който даваме на фиг.
1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг.
към текста >>
1 като образец на неправилен
почерк
- различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг.
1 като образец на неправилен
почерк
- различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк.
към текста >>
Това е
почерк
на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта.
Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание.
Това е
почерк
на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта.
Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност.
към текста >>
Други белези показват, че на индивида с този
почерк
не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните.
Други белези показват, че на индивида с този
почерк
не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
към текста >>
2 В примера за правилен
почерк
на фиг.
фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
2 В примера за правилен
почерк
на фиг.
2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
към текста >>
2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид
почерк
.
1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг.
2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид
почерк
.
Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер.
към текста >>
От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен
почерк
е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо.
От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен
почерк
е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>
Като по диаграма, ние можем да съдим от
почерка
си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен
почерк
.
2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
Като по диаграма, ние можем да съдим от
почерка
си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен
почерк
.
И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>
14.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
НАКЛОН НА
ПОЧЕРКА
Наклонът на
почерка
е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи.
НАКЛОН НА
ПОЧЕРКА
Наклонът на
почерка
е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи.
Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°.
към текста >>
Като се има пред вид, че наклонът на
почерка
психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.
Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°.
Като се има пред вид, че наклонът на
почерка
психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.
Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка. При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване.
към текста >>
Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на
почерка
– чувствителността.
Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.
Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на
почерка
– чувствителността.
Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка. При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин .
към текста >>
При това, не трябва да се забравя, че наклонът на
почерка
е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека.
На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи. Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка.
При това, не трябва да се забравя, че наклонът на
почерка
е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека.
Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
към текста >>
След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на
почерка
.
Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка. При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало.
След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на
почерка
.
Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята.
към текста >>
Силно-наклоненият вляво
почерк
означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка.
Силно-наклоненият вляво
почерк
означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност.
към текста >>
Човек с такъв
почерк
дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.
Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата.
Човек с такъв
почерк
дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.
Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани.
към текста >>
Външната среда силно влияе на субекти с подобен
почерк
Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда.
Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно.
Външната среда силно влияе на субекти с подобен
почерк
Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда.
Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие.
към текста >>
Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен
почерк
често действуват под влияние на другите.
Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало. След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда.
Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен
почерк
често действуват под влияние на другите.
Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол.
към текста >>
Колкото повече
почеркът
се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята.
След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка. Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите.
Колкото повече
почеркът
се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята.
Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
към текста >>
Така че, средно-наклоненият
почерк
показва вече сдържана чувствителност.
Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята.
Така че, средно-наклоненият
почерк
показва вече сдържана чувствителност.
Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
към текста >>
Хора с такъв
почерк
не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани.
Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност.
Хора с такъв
почерк
не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани.
Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
към текста >>
Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен
почерк
, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол.
Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие.
Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен
почерк
, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол.
Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.
към текста >>
Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия
почерк
, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол.
Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия
почерк
, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.
към текста >>
Отвесният или прав
почерк
показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.
Отвесният или прав
почерк
показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
към текста >>
Хора с такъв
почерк
, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека.
Хора с такъв
почерк
, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
към текста >>
И този тип
почерк
, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.
Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето.
И този тип
почерк
, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.
Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).
към текста >>
Ала отвесният
почерк
винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.
Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.
Ала отвесният
почерк
винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.
Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка?
към текста >>
Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на
почерка
– с други графологични признаци.
Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.
Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на
почерка
– с други графологични признаци.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля.
към текста >>
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият
почерк
на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци.
Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият
почерк
на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
към текста >>
Един е отвесният
почерк
на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Един е отвесният
почерк
на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.
към текста >>
Представете си, да речем, един отвесен
почерк
, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).
И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".
Представете си, да речем, един отвесен
почерк
, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
към текста >>
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на
почерка
?
Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство).
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на
почерка
?
– Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк.
към текста >>
Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения
почерк
) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.
Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения
почерк
) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие.
Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами.
към текста >>
Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния
почерк
.
Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи).
Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния
почерк
.
Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци.
към текста >>
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид
почерк
.
И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид
почерк
.
Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
към текста >>
Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно
почерк
го правят подсъзнателно.
Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами.
Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно
почерк
го правят подсъзнателно.
Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период.
към текста >>
Този
почерк
често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.
Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр. Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци.
Този
почерк
често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво.
Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони.
към текста >>
Това тутакси се отразява в
почерка
, който добива рязко изразен вдясно наклон.
Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Това тутакси се отразява в
почерка
, който добива рязко изразен вдясно наклон.
Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави.
към текста >>
Характерен е този
почерк
и у девойките, които минават през пубертетния период.
Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон.
Характерен е този
почерк
и у девойките, които минават през пубертетния период.
Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави. Очевидно, такива почерци издават една постоянна борба между волята и чувствата.
към текста >>
Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен
почерк
!) събуждащия се сексуален живот.
Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период.
Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен
почерк
!) събуждащия се сексуален живот.
Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави. Очевидно, такива почерци издават една постоянна борба между волята и чувствата. И тук срещаме най-различни случаи у най-различни почерци – нещо, което ни води до най-различни тълкувания.
към текста >>
Понякога дори
почеркът
, от наведен в началото, става към края изправен.
И тук срещаме най-различни случаи у най-различни почерци – нещо, което ни води до най-различни тълкувания. Има, запример, почерци, които започват с прави букви и след това, по-рязко или постепенно, изменят своя наклон, като полягат вляво. Задържащите импулси, силни отначало, постепенно отслабват и човек се оставя на свободното течение на своите чувства и на волната игра на фантазията. Контролът на ума и волята, силен отпървом, постепенно изчезва. Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки.
Понякога дори
почеркът
, от наведен в началото, става към края изправен.
Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
към текста >>
От всичко казано дотук за наклона на
почерка
, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.
Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки. Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси.
От всичко казано дотук за наклона на
почерка
, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.
Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията. Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>
15.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ГОЛЕМИНА НА
ПОЧЕРКА
Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви.
ГОЛЕМИНА НА
ПОЧЕРКА
Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви.
Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време. Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век.
към текста >>
Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на
почерка
в различните страни и въобще за средната големина на
почерка
, характерна за нашето време.
ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви.
Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на
почерка
в различните страни и въобще за средната големина на
почерка
, характерна за нашето време.
Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.
към текста >>
Защото, знайно е, че в различните епохи,
почеркът
на хората е имал изобщо различна големина.
ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви. Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време.
Защото, знайно е, че в различните епохи,
почеркът
на хората е имал изобщо различна големина.
Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут. Към края на XVIII век почеркът става по-дребен.
към текста >>
Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове
почеркът
е бил много едър, груб и тромав.
ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви. Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време. Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина.
Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове
почеркът
е бил много едър, груб и тромав.
В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут. Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията.
към текста >>
Тази големина на
почерка
се запазва дори до XVII век.
ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви. Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време. Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи.
Тази големина на
почерка
се запазва дори до XVII век.
във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут. Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият.
към текста >>
във времето на Людовика XIV
почеркът
е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.
Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време. Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век.
във времето на Людовика XIV
почеркът
е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.
Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият. За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра.
към текста >>
Към края на XVIII век
почеркът
става по-дребен.
Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.
Към края на XVIII век
почеркът
става по-дребен.
Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият. За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра. Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм.
към текста >>
През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен
почерк
, средно-едрият.
Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут. Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес.
През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен
почерк
, средно-едрият.
За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра. Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл?
към текста >>
За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня
почерк
, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра.
във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут. Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият.
За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня
почерк
, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра.
Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
към текста >>
Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият
почерк
, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра. Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл?
Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият
почерк
, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен.
към текста >>
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият
почерк
означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.
Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ.
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият
почерк
означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.
(Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка.
към текста >>
Както виждате на един признак на
почерка
- големина, графолозите са.
А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ. Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal).
Както виждате на един признак на
почерка
- големина, графолозите са.
придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка. И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка.
към текста >>
Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на
почерка
.
Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен.
Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на
почерка
.
И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н. И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях.
към текста >>
Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на
почерка
.
Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка. И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка.
Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на
почерка
.
Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н. И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция.
към текста >>
Така го поясняват, че едрият
почерк
, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н.
придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка. И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка.
Така го поясняват, че едрият
почерк
, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н.
И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство.
към текста >>
И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър
почерк
, са.
Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка. И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н.
И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър
почерк
, са.
"горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен".
към текста >>
Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия
почерк
на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа".
И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н. И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях.
Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия
почерк
на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа".
В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора.
към текста >>
В дворцовите и аристократични среди едрият
почерк
е една традиция.
Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н. И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа".
В дворцовите и аристократични среди едрият
почерк
е една традиция.
И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.
към текста >>
Тъкмо затова този
почерк
открай време се нарича "аристократичен".
И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство.
Тъкмо затова този
почерк
открай време се нарича "аристократичен".
Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането.
към текста >>
Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият
почерк
е естествен за него.
"горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен".
Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият
почерк
е естествен за него.
Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване.
към текста >>
Разбира се, едрият
почерк
в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.
В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора.
Разбира се, едрият
почерк
в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.
Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството".
към текста >>
Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на
почерка
", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо.
И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.
Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на
почерка
", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо.
Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро.
към текста >>
Накъсо казано, големината на
почерка
съответства на големината на личното самочувство.
Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване.
Накъсо казано, големината на
почерка
съответства на големината на личното самочувство.
Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно.
към текста >>
Едрият
почерк
показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството".
Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство.
Едрият
почерк
показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството".
Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание.
към текста >>
Ясно е, следователно, че само по големината на
почерка
не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро.
Ясно е, следователно, че само по големината на
почерка
не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр.
към текста >>
За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на
почерка
участвува като съставка.
Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на
почерка
участвува като съставка.
Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции.
към текста >>
Ако едрият
почерк
показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно.
Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка.
Ако едрият
почерк
показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно.
С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
към текста >>
С други думи, дребният
почерк
- подразбираме
почерк
близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният
почерк
- не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание.
Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно.
С други думи, дребният
почерк
- подразбираме
почерк
близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният
почерк
- не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание.
В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога.
към текста >>
В много случаи, обаче, това е действително така: дребният
почерк
, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи.
Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание.
В много случаи, обаче, това е действително така: дребният
почерк
, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи.
Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели.
към текста >>
Но в много случаи средно-големият
почерк
показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр.
Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка. Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи.
Но в много случаи средно-големият
почерк
показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр.
Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното.
към текста >>
Този
почерк
е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции.
Този
почерк
е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.
към текста >>
Сравнително дребен
почерк
имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога.
С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света.
Сравнително дребен
почерк
имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога.
Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
към текста >>
Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният
почерк
произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното.
Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели.
Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният
почерк
произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното.
И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти". Ала с разясняване психологичния смисъл на тоя признак, ние разполагаме с още една от съставките на тия резултанти - нещо, което беше и целта на настоящата статия. Г.
към текста >>
И тук, обаче, както и при едрия
почерк
се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци.
Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното.
И тук, обаче, както и при едрия
почерк
се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци.
От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности. Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти". Ала с разясняване психологичния смисъл на тоя признак, ние разполагаме с още една от съставките на тия резултанти - нещо, което беше и целта на настоящата статия. Г.
към текста >>
От дребния
почерк
на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния
почерк
на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия
почерк
на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.
Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци.
От дребния
почерк
на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния
почерк
на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия
почерк
на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.
Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти". Ала с разясняване психологичния смисъл на тоя признак, ние разполагаме с още една от съставките на тия резултанти - нещо, което беше и целта на настоящата статия. Г.
към текста >>
Разглеждайки общо признака големина на
почерка
, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели. Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.
Разглеждайки общо признака големина на
почерка
, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти".
Ала с разясняване психологичния смисъл на тоя признак, ние разполагаме с още една от съставките на тия резултанти - нещо, което беше и целта на настоящата статия. Г.
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ФОРМА НА
ПОЧЕРКА
Ръкописното писмо, което повечето европейски народи употребяват, има две главни особености - първо, у него преобладават кривите линии, и второ, буквите, чрез съединителни черти, могат лесно да се свързват една с друга, така че да образуват непрекъснати групи, представящи отделните думи.
ФОРМА НА
ПОЧЕРКА
Ръкописното писмо, което повечето европейски народи употребяват, има две главни особености - първо, у него преобладават кривите линии, и второ, буквите, чрез съединителни черти, могат лесно да се свързват една с друга, така че да образуват непрекъснати групи, представящи отделните думи.
Наистина, някои букви трудно се съединяват и затова в много почерци, иначе свързани, се явяват тук-там прекъсвания. Мнозина, обаче, които чувствуват вътрешна нужда да пишат свързано, преодоляват и тия малки пръчки. Като видоизменят общоприетия белег на буквите чрез разни допълнителни линии, те успяват да свържат буквите в непрекъснати думи. Този факт, от графологично гледище, е особено важен. Тъй както е важно и противоположното нему графологично явление - склонността да се отделят буквите една от друга при писането, макар че в повечето случаи те могат преспокойно да се свържат.
към текста >>
Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид,
почеркът
, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява.
Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт.
Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид,
почеркът
, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява.
Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми. Интересна е проявата на електричеството и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева.
към текста >>
Само магнетизмът, само живата магнетична сила, която иде от слънцето и се акумулира от симпатичната нервна система, може да превърне описания по-горе процес и да му даде полезен за човека обрат." След тия кратки изяснения върху електричеството и магнетизъма, взети из споменатата беседа, ние можем да се спрем на
почерка
от гледище, именно, на неговия линеен строеж.
Изобщо, мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната нервна система -- на магнетизма. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организъма, човек се изтощава, става сух. Неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно започва да руши вътрешното -единство на организъма. Психичната причина за преобладаване на електричеството е преодоляващото влияние на личните чувства. Последните често задържат електричеството в мозъчните центрове и го правят взривно.
Само магнетизмът, само живата магнетична сила, която иде от слънцето и се акумулира от симпатичната нервна система, може да превърне описания по-горе процес и да му даде полезен за човека обрат." След тия кратки изяснения върху електричеството и магнетизъма, взети из споменатата беседа, ние можем да се спрем на
почерка
от гледище, именно, на неговия линеен строеж.
Най-простите наблюдения показват, че имаме две главни разновидности почерци - едни, в които преобладават кривите линии, добре закръглените букви, стремежът към притъпяване на ъглите и други - остри, ъгловати, в които взимат надмощие правите линии и ъглите. Ще дам психологичното значение на ония основни линии, които влизат в почерците, както и в другите форми на природата. А с това тутакси ще се получи и общата характеристика на закръглените .и ъгловати почерци. Правата линия изразява сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата. Последното е вярно за ония почерци, в които кръглите букви имат тенденция да се "изправят", да добият по-праволинеен вид, но в които все пак липсват резки ъгли - преливането между прави и криви става гладко.
към текста >>
Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат
почерк
.
Кривите линии - линиите на магнетизма - изразяват чувствителност, приспособимост и гъвкавина, мекота и женственост. Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост. Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост.
Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат
почерк
.
Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът. Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува. Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено.
към текста >>
Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява
почеркът
.
Те са линии предимно на чувствата. В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост. Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост. Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк.
Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява
почеркът
.
Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува. Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото.
към текста >>
Обаче един остър
почерк
, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува.
В природата те са се явили в света на първичните органически същества, у които започват елементарните движения на живота и съзнанието и се появяват първите наченки от усетливост, чувствителност, жизнена отзивчивост и приспособимост. Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост. Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк. Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът.
Обаче един остър
почерк
, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува.
Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека.
към текста >>
Такъв
почерк
изобщо изразява душевна сухота.
Леките, извилисти линии, които се срещат в някои почерци, са белег на деликатност и грация. Чупените линии, които се пресичат в резки ъгли, така характерни за острите и ъгловати почерци, показват преди всичко енергия, холеричен нрав, на който не са чужди импулсивност, рязкост, буйност и сприхавост. Като се вземат пред вид и други графологични признаци, те често показват разрушителни склонности у индивида, който има ъгловат почерк. Изобщо, колкото са по-остри ъглите, колкото по-рязко се пречупват линиите, колкото по е силен натискът при изписване на буквите, толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява почеркът. Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува.
Такъв
почерк
изобщо изразява душевна сухота.
При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека. Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво.
към текста >>
Близко е до ума, че
почеркът
показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека.
Обаче един остър почерк, който е блед, лишен от енергия и темперамент, който се хвърля на очи преди всичко със своята сухота, принадлежи на човек със студен и сух интелект, който само разчепква нещата и ги критикува. Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото.
Близко е до ума, че
почеркът
показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека.
Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво. Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични.
към текста >>
Така запример
почеркът
на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво.
Такъв почерк изобщо изразява душевна сухота. При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека.
Така запример
почеркът
на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво.
Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.
към текста >>
Ъгловатият, не особено енергичен
почерк
, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент.
При разглеждане на почерците трябва, разбира се, да се внимава на хармонията или дисхармонията, която преобладава при изписване на буквите, било закръглени, било ъгловати. Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека. Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво.
Ъгловатият, не особено енергичен
почерк
, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент.
Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато.
към текста >>
Кръглият
почерк
, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците.
Правилните и добре очертани линии са белег на нещо красиво и завършено. Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека. Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво. Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент.
Кръглият
почерк
, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците.
Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"?
към текста >>
Острият пък и сякаш ръбат
почерк
е характерен за хора с холеричен темперамент.
Наопаки, тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани букви са признак на рудиментарното и грубото. Близко е до ума, че почеркът показва доста ясно и недвусмислено темперамента на човека. Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво. Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците.
Острият пък и сякаш ръбат
почерк
е характерен за хора с холеричен темперамент.
Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи.
към текста >>
Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на
почерка
с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на
почерка
с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.
Така запример почеркът на флегматиците се отличава със своите широки, силно заоблени букви, в които има нещо отпуснато и халтаво. Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични.
Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на
почерка
с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на
почерка
с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.
Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния.
към текста >>
Значението на нормално кръглия
почерк
ни е вече познато.
Ъгловатият, не особено енергичен почерк, чиито букви са сякаш набръчкани, е характерен за меланхоличния темперамент. Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека.
Значението на нормално кръглия
почерк
ни е вече познато.
Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие.
към текста >>
Какво показва, обаче, силно закръгленият
почерк
, в който буквите стават действително "кръгли"?
Кръглият почерк, с леки и извилисти линии, оживен често от разни украшения, е типичен за сангвиниците. Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато.
Какво показва, обаче, силно закръгленият
почерк
, в който буквите стават действително "кръгли"?
Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир.
към текста >>
Пътем ще кажа, че названието "кръгъл
почерк
" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи.
Острият пък и сякаш ръбат почерк е характерен за хора с холеричен темперамент. Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"?
Пътем ще кажа, че названието "кръгъл
почерк
" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи.
В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост.
към текста >>
В случая, обаче,
почеркът
наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.
Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи.
В случая, обаче,
почеркът
наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.
Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията.
към текста >>
Хора с такъв
почерк
са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния.
Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.
Хора с такъв
почерк
са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния.
В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк.
към текста >>
ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв
почерк
липсва всякаква устойчивост.
Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир.
ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв
почерк
липсва всякаква устойчивост.
Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота.
към текста >>
Рязък контраст на поменатия по-горе
почерк
представя прекалено острият и ъгловат
почерк
.
Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията.
Рязък контраст на поменатия по-горе
почерк
представя прекалено острият и ъгловат
почерк
.
Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота. Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно.
към текста >>
Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е
почерк
на едно "шило".
Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност.
Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е
почерк
на едно "шило".
Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота. Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност.
към текста >>
Такъв
почерк
е признак на крайна душевна сухота.
ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило".
Такъв
почерк
е признак на крайна душевна сухота.
Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус.
към текста >>
Иначе, нормално ъгловатият
почерк
, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски.
Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота.
Иначе, нормално ъгловатият
почерк
, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски.
Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота.
към текста >>
Такъв
почерк
показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения.
Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота. Един от най-положителните ъгловати почерци е оня, в който буквите - доволно "праволинейни" - имат еднаква височина и еднакъв наклон.
Такъв
почерк
показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения.
Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив.
към текста >>
Това намира отражение в кръглия му
почерк
чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите.
Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив.
Това намира отражение в кръглия му
почерк
чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите.
Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират.
към текста >>
Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му
почерк
, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.
Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода.
Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му
почерк
, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.
Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират. От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>
Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният
почерк
с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.
Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.
Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният
почерк
с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.
Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират. От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>
Това е
почерк
на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират.
Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.
Това е
почерк
на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират.
От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
СВЪРЗАНОСТ НА
ПОЧЕРКА
В миналия брой на списанието, в статията "Форма на
почерка
", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи.
СВЪРЗАНОСТ НА
ПОЧЕРКА
В миналия брой на списанието, в статията "Форма на
почерка
", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи.
Разбира се, идеално свързване не може да се постигне, защото някои букви не допускат гладко и непосредствено спояване с другите букви. Но въпреки това, има хора, които успяват да свържат буквите в отделните думи дори и там, където се явяват естествени прекъсвания. Те изменят стереотипната форма на буквите чрез разни съединителни линийки, само и само да свържат буквите в непрекъснати думи. Безсъмнено, това отговаря на една вътрешна нужда у тях. Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма.
към текста >>
Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан
почерк
има много степени.
Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик. При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика.
Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан
почерк
има много степени.
Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания. Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания. Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак? Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк. Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване.
към текста >>
Изобщо, за свързан
почерк
се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания.
При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика. Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени.
Изобщо, за свързан
почерк
се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания.
Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания. Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак? Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк. Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване. Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност.
към текста >>
Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания
почерк
.
Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика. Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени. Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания. Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания. Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак?
Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания
почерк
.
Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване. Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност. Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах.
към текста >>
Свързаният
почерк
означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване.
Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени. Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания. Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания. Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак? Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк.
Свързаният
почерк
означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване.
Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност. Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите.
към текста >>
Ако такъв
почерк
принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.
Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност. Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите.
Ако такъв
почерк
принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.
На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.
към текста >>
На хората с типично свързан
почерк
липсва оригиналност - в литературата този
почерк
се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника.
Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.
На хората с типично свързан
почерк
липсва оригиналност - в литературата този
почерк
се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника.
Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк?
към текста >>
Свързаният
почерк
винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.
Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр.
Свързаният
почерк
винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.
Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
към текста >>
Свързан
почерк
имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.
Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази.
Свързан
почерк
имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи.
към текста >>
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания
почерк
?
На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания
почерк
?
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
към текста >>
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на
почерка
, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният
почерк
характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният
почерк
пък характеризира дедуктивния тип.
Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк?
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на
почерка
, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният
почерк
характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният
почерк
пък характеризира дедуктивния тип.
Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
към текста >>
Несвързаният
почерк
, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип.
Несвързаният
почерк
, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
към текста >>
От тази характеристика на несвързания
почерк
и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания
почерк
и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи.
От тази характеристика на несвързания
почерк
и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания
почерк
и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена.
към текста >>
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният
почерк
характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният
почерк
се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
- Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси.
Защото наивно би било да се мисли, че свързаният
почерк
характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният
почерк
се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея.
към текста >>
У творческите натури прекъснатият несвързан
почерк
действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр.
У творческите натури прекъснатият несвързан
почерк
действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес.
Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите.
към текста >>
У масовия тип, обаче, несвързаният
почерк
показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена.
От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред.
У масовия тип, обаче, несвързаният
почерк
показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена.
Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
към текста >>
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният
почерк
характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите.
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният
почерк
характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът.
към текста >>
По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан
почерк
.
Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан
почерк
.
Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
Ако свързването на буквите в неговия
почерк
е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк.
Ако свързването на буквите в неговия
почерк
е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
Човек с такъв
почерк
асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
Човек с такъв
почерк
асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания
почерк
, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания
почерк
.
Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания
почерк
, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания
почерк
.
И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
И в случая със свързаността на
почерка
, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя
почеркът
.
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк.
И в случая със свързаността на
почерка
, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя
почеркът
.
Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
18.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Защото един
почерк
може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури.
Буквите са едри, което е признак на повишено лично самочувствие. Те заемат голямо пространство на хартията, каквото са заемали на дело и носителите на тия подписи: Ришельо и Бисмарк са "големи хора", тяхната власт се е разпростирала над големи народи, над силни държави. Буквите и в двата подписа са свързани - признак на логична последователност в мисъл и дело. Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята.
Защото един
почерк
може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури.
Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни". Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите.
към текста >>
Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как
почеркът
на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".
Буквите и в двата подписа са свързани - признак на логична последователност в мисъл и дело. Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури. Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци.
Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как
почеркът
на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".
Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота.
към текста >>
Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци,
почерка
на видния френски писател Ернест Льогуве.
Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури. Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".
Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци,
почерка
на видния френски писател Ернест Льогуве.
В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота. Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие.
към текста >>
Такъв
почерк
имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота.
Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни". Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила.
Такъв
почерк
имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота.
Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие. Често, както е случаят с приведения тук образец, те показват само липса на борческа сила и воля за мощ, но не и липса на постоянство и способност за тиха и плодотворна работа, където взима участие най-вече въображението. Нека сега преминем към разглеждане на натиска като отделен графологичен признак, така както се среща най-често изразен при писане. Преди всичко, графологичният разбор на почерците показва, че натискът, изразен в надебеляване най-вече на ония черти от буквите, които слизат надолу, бива разпределен или равномерно, или неравномерно. При равномерното разпределяне на натиска, както трябва да се очаква, надебеляванията следват правилно възходящо-низходящия ритъм на писането.
към текста >>
Работата на хора с такъв
почерк
добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато.
Същото съответствие в движенията имаме и при импулсивните натури, чиято дейност се характеризира с отделни, нередовни изблици на енергия. И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията. Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав. Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека.
Работата на хора с такъв
почерк
добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато.
Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно бездействие. Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект. Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване.
към текста >>
19.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият
почерк
.
По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна. Ето това са в кратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти.
В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият
почерк
.
Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота, и понеже изписваше всяка буква по отделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше ръката, му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници.
към текста >>
20.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
* * *
Почерк
и личност, от Д. М.
Желязната епоха си отива Знае се, че най-търсеният и употребяван метал в техниката беше желязото. Но напоследък алуминият и магнезият почнаха да го заместват все повече, понеже имат някои предимства, между които е и лекотата им. А добиването на алуминия е много лесно, понеже той е един от много разпространените елементи в природата. Производството на алуминия ще се увеличи още повече, понеже съветските учени са намерили начин за добиване на алуминий много евтино от лесно достъпни материали. Постепенният залез на желязната епоха не може ли да се вземе и като символ за край на една културна епоха и начало на една друга?
* * *
Почерк
и личност, от Д. М.
Зуев-Инсаров, графолог – експерт. Преведе Г. Радев. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 144. Цена 40 лв.
към текста >>
Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен
почерк
", „Наклон на
почерка
", „Големина на
почерка
", „Форма на
почерка
", „Свързаност на
почерка
", „Натиск при писане".
Радваме се, че тая ценна книга се преведе на български. Преводачът Георги Радев при подбиране за превод на графология, се е спрял на руска книга, а не на западноевропейска, макар и на запад да имаме отлични учебници по графология. Причината е, че руските букви и българските се схождат и за това една руска графология има по-голямо практическо значение за нас. Българският превод добива особена цена с ценните статии на Георги Радев, дадени на края на книгата като приложение. Тези статии съдържат подробности, които липсват в съчинението на съветския графолог.
Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен
почерк
", „Наклон на
почерка
", „Големина на
почерка
", „Форма на
почерка
", „Свързаност на
почерка
", „Натиск при писане".
„Ново село". Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов. Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв.
към текста >>
21.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В едно такова потиснато състояние на чувствата по смъртта на любимия си шеф, той се изнервил толкова, че първо това се отразило на
почерка
му, след което колегите му забелязали да си клати главата от нервност.
Той е бил привързан много към шефа на фирмата, където работи и е бил негов най-доверен човек. Работил е под пълна контрола и воля на същия. След смъртта на последния чиновникът се почувствувал, като че ли е останал сираче, без ръководство. С тъга и подпушени чувства той е продължил работата си по неволя. С новия си шеф той не можел да се спогажда, защото същият имал нов метод на работа, който не се схождал с този на стария.
В едно такова потиснато състояние на чувствата по смъртта на любимия си шеф, той се изнервил толкова, че първо това се отразило на
почерка
му, след което колегите му забелязали да си клати главата от нервност.
Това нервно разстройство обхванало в късо време цялата му снага. Неврозите са състояния, при които става едно максимално изчерпване на нервната енергия. В такива случаи енергиите се изхарчват неконтролирани и неоползотворени. Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята.
към текста >>
22.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В съвременната графология по
почерка
се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по
почерка
може да се познае.
Има заблуждение и във вътрешния и във външния свят. Уподобявам вътрешния свят на позлатен, отвън позлатен. Когато дойдат големите страдания изтрива се позлатата. Божественото и отвън и отвътре е златно, по това се отличава. Човешкото е без разлика - и външното е както и вътрешното.
В съвременната графология по
почерка
се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по
почерка
може да се познае.
И когато гледате кой как играе Паневритмия по същия начин може да се разбере кой какъв е. Кому какво липсва, веднага се познава. Като правите упражненията трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате.
към текста >>
23.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
А имах много красив
почерк
...Моята последна творба е инспирирана и е много строга, но е Истината!
Моето страдание е от невъзможността да предам на околните прекрасната опитност, събрана през тези 60 години и вдъхновена от Новото Учение. В същото положение се намират всички Учители и духовни братя, защото средата не отговаря на Новото. Винаги е било така. 15 октомври 1994 Новото е, че след като съм си блъскал главата 260 часа, творбата е завършена с успех. Виждам, че от много работа, ми се е втвърдила дясната ръка.
А имах много красив
почерк
...Моята последна творба е инспирирана и е много строга, но е Истината!
25 октомври 1994 Този механизъм, който задвижва творбите ми, аз съм го изработил, включително зъбчатите колела. Показал съм новата творба на 6 души. Казват, че това е Истината. Повече коментарии няма. И ако това не може да даде тласък, кой може да го даде?
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за
почерка
" и т. н.
Всяка една резка, всяка форма, всяка линия и проява, в нас и около нас са израз на една истина, въплъщение на един духовен закон. Нищо не е без смисъл, нищо не е случайно, нищо не е резултат на слепи, несъзнателни сили. Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл. Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ. „Водолей“ иска да ни запознае.
Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за
почерка
" и т. н.
Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата.
към текста >>
25.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по
почерка
) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр.
Жени се слепия и — не вижда кого взема. Има деца и не знае — каква служба или занаят да им избере. Тегли детето, тегли и той цял живот. Природата е написала това по главата, ръцете, лицето на всекиго, само че трябва да се прочете. Всяка болест има и своя белег, било на лицето, било на ръцете и с време може да се опознае и вземат мерки.
Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по
почерка
) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр.
и пр. един опитен човек може по почерка, портрета, отпечатъци от ръцете и пр. да направи вярна характеристика на дадено лице. За да запознае практически своите абонати с тези науки, редакцията на Есперантската Окултна Библиотека „Nova Kulturo“ е ангажирала опитен и вещ графолог, физиогном, хиромант, френолог и астролог, който да прави анализите. Достатъчно е да изпратите портрета си и няколко реда, за да получите Вашата характеристика, здравословното Ви състояние, известни хигиенични наставления, нещо от Вашите наследствени черти и пр.
към текста >>
един опитен човек може по
почерка
, портрета, отпечатъци от ръцете и пр.
Тегли детето, тегли и той цял живот. Природата е написала това по главата, ръцете, лицето на всекиго, само че трябва да се прочете. Всяка болест има и своя белег, било на лицето, било на ръцете и с време може да се опознае и вземат мерки. Със светлината на науките: — графология (наука за определяне на характера по почерка) хиромактия (определяне характера по ръцете и по линиите им, но да не се смесва с дактилоскопията), физиогномия ( — по чертите на лицето), френология (наука за определяне характера по черепа) и пр. и пр.
един опитен човек може по
почерка
, портрета, отпечатъци от ръцете и пр.
да направи вярна характеристика на дадено лице. За да запознае практически своите абонати с тези науки, редакцията на Есперантската Окултна Библиотека „Nova Kulturo“ е ангажирала опитен и вещ графолог, физиогном, хиромант, френолог и астролог, който да прави анализите. Достатъчно е да изпратите портрета си и няколко реда, за да получите Вашата характеристика, здравословното Ви състояние, известни хигиенични наставления, нещо от Вашите наследствени черти и пр. и пр. ПРАВО HА БЕЗПЛАТНА ПРЕМИЯ ИМА: а) всеки, който е платил абонамента си за библиотеката — или го плати най късно до 1 месец след прочитането на настоящето.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни
почерк
, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на
почерка
.
Тая магична сила с нашите мисли. Макар и да с невидими за окото, те с така действителни, както цветята, дърветата, плодовете. Мислите непрестанно огъват нашите мускули според ритъма на движението, който се дава от вида на характера. Решителния има друг ход, тоя, който се колебае, — друг. Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно.
Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни
почерк
, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на
почерка
.
Всеки ден ние вземаме все по-вече образа на една фаза на съществувание, вживяваме се с мислите си в някакъв въображаем характер. Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града.
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителят й бил особено доволен от красивия
почерк
, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й.
Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота. В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на Учителя, тя мислела че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки.
Учителят й бил особено доволен от красивия
почерк
, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й.
Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората.
към текста >>
28.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
251) – Емил Греф Покана за записване абонати на книгите:
Почерк
и характер (Д. М.
365 (стих.) – Елвилюри. Планетите на нашата слънчева система и техните жители – Еман. Сведенборг Словото на Учителя. Хвалете Господа. (из неделната беседа – 15 октомври 1939 г.) Орфей – Андрей Андреев Въведение в духовния живот (продължение от бр.
251) – Емил Греф Покана за записване абонати на книгите:
Почерк
и характер (Д. М.
Зуев — Инсаров) и Орфей (Андрей Андрвев) Астрология. (продължение от бр. 251) – Влад Пашов НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ Ето я, дойде вече и новата хиляда деветстотин и четиридесета година. На всички уста е застинал въпроса: Какво ще ни донесе тя?... Какво да пожелаем.
към текста >>
край ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * *
ПОЧЕРК
И ХАРАКТЕР от Д. М.
Тези правила съществуват. Те са съществували през цялата вечност. Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко. Нашият ум, възпитан от науката, ще може, благодарение на тази същата наука, да прескочи рова, който я отделя от религията. Противоречивия дуализъм ще се превърне в една цялостна синтеза, защото материята и духа няма вече да бъдат противопоставяни: те са само двете крайни състояния на различите прояви на една и съща Енергия.
край ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * *
ПОЧЕРК
И ХАРАКТЕР от Д. М.
ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание. С много клишета в текста. Обема около 8 коли, формат 15/20 см. Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.
към текста >>
Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по
почерка
, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.
край ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * * ПОЧЕРК И ХАРАКТЕР от Д. М. ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание. С много клишета в текста. Обема около 8 коли, формат 15/20 см.
Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по
почерка
, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.
За да дадем представа за характера на „Почерк и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I. Що е графология. История на графологията. Проверка на графологичните данни чрез хипнотични опити. Основни положения.
към текста >>
За да дадем представа за характера на „
Почерк
и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I.
ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание. С много клишета в текста. Обема около 8 коли, формат 15/20 см. Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.
За да дадем представа за характера на „
Почерк
и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I.
Що е графология. История на графологията. Проверка на графологичните данни чрез хипнотични опити. Основни положения. Еволюционни изменения на почерка.
към текста >>
Еволюционни изменения на
почерка
.
За да дадем представа за характера на „Почерк и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I. Що е графология. История на графологията. Проверка на графологичните данни чрез хипнотични опити. Основни положения.
Еволюционни изменения на
почерка
.
Практично значение на графологията. Съвременни задачи на графологията. Въпроси и отговори. Из лекционните ми записки. II. Основни графологични признаци.
към текста >>
Наклон на
почерка
.
Из лекционните ми записки. II. Основни графологични признаци. Общи положения. Метод на графологичните изследвания. Натиск. Посока на редовете.
Наклон на
почерка
.
Свързаност на почерка. Съединителни и други линийки. Височина и ширина на почерка. Класификация на почерците. Ъгли и дъги в почерка.
към текста >>
Свързаност на
почерка
.
Основни графологични признаци. Общи положения. Метод на графологичните изследвания. Натиск. Посока на редовете. Наклон на почерка.
Свързаност на
почерка
.
Съединителни и други линийки. Височина и ширина на почерка. Класификация на почерците. Ъгли и дъги в почерка. Аркадичен и гирлянден вид на писмото. Букви.
към текста >>
Височина и ширина на
почерка
.
Метод на графологичните изследвания. Натиск. Посока на редовете. Наклон на почерка. Свързаност на почерка. Съединителни и други линийки.
Височина и ширина на
почерка
.
Класификация на почерците. Ъгли и дъги в почерка. Аркадичен и гирлянден вид на писмото. Букви. Графологични разбори на отделни букви. Конфигурация на думите.
към текста >>
Ъгли и дъги в
почерка
.
Наклон на почерка. Свързаност на почерка. Съединителни и други линийки. Височина и ширина на почерка. Класификация на почерците.
Ъгли и дъги в
почерка
.
Аркадичен и гирлянден вид на писмото. Букви. Графологични разбори на отделни букви. Конфигурация на думите. Отделни знаци. Подпис и украшенията, които го съпровождат.
към текста >>
Патологични прояви в
почерка
.
Отделни знаци. Подпис и украшенията, които го съпровождат. Графологични признаци. Резюме на графологичните бележки с 3 страници клишета —образци . От какво трябва да се ръководи начеващият графолог.
Патологични прояви в
почерка
.
III. Характеристики. Разбор — образец на почерка на С. Есенин (посочени са признаците, въз основа на които се прави разбора) Графологично изследване почерците на А. Луначарски, Н. Семашко. Лев Толстой, М.
към текста >>
Разбор — образец на
почерка
на С.
Графологични признаци. Резюме на графологичните бележки с 3 страници клишета —образци . От какво трябва да се ръководи начеващият графолог. Патологични прояви в почерка. III. Характеристики.
Разбор — образец на
почерка
на С.
Есенин (посочени са признаците, въз основа на които се прави разбора) Графологично изследване почерците на А. Луначарски, Н. Семашко. Лев Толстой, М. Горки, Пушкин, Чехов, Анри Барбюс, Вайан Кутюрие. Вс. Иванов. Мих.
към текста >>
29.
 
-
Твърде е характерен в случая
почеркът
на професионалните борци.
После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа. ГРАФОЛОГИЯ НАТИСК Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата. Ако пишещият усили налягането до такава степен, че перото се разкрачи, него очевидно го задоволява съзнанието за преодоляване на съпротивата, и той с удоволствие гледа дебелата черта, която е написал — иначе няма защо да натиска толкова. Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка.
Твърде е характерен в случая
почеркът
на професионалните борци.
Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането. Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти.
към текста >>
Напротив,
почеркът
на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.
Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци. Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска.
Напротив,
почеркът
на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.
Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие.
към текста >>
Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци. Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни. Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането.
Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви.
към текста >>
(И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви.
(И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения). Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите). Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка). (Следва) НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ (Истинска случка) Цено и Пенка бяха добри приятели. Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели.
към текста >>
Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако
почеркът
се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите).
Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения).
Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако
почеркът
се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите).
Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка). (Следва) НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ (Истинска случка) Цено и Пенка бяха добри приятели. Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели. В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба.
към текста >>
Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни
почерка
).
най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие. Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни пориви. (И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения). Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите).
Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни
почерка
).
(Следва) НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ (Истинска случка) Цено и Пенка бяха добри приятели. Голяма любов ги свързваше още от малки и, когато пораснаха, нищо не бе в състояние да ги раздели. В селото ги знаеха. Всички ги обичаха и се радваха на хубавата им дружба. Цено беше син на бедни родители.
към текста >>
30.
 
-
На плочата с познатия на него
почерк
било написано мотото, което само той и приятелят му знаели.
После започнал да се среща с адепти с ясновидци, които не могли де го убедят. Най после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видел.
На плочата с познатия на него
почерк
било написано мотото, което само той и приятелят му знаели.
След мотото се виждали още няколко реда със съдържанието: „Две години вече от как съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Из беседите БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ В ЧОВЕКА Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга.
към текста >>
31.
 
-
И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на
почерка
).
После идва за да забогатее с добродетели. След това идва за да върви по най-трудния път: Да вземе чуждите погрешки и да ги из прави — да плати за чуждите погрешки, както направи Христос! И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога.
И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост.
към текста >>
Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на
почерка
: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока).
ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване.
Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на
почерка
: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока).
Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи.
към текста >>
Графолозите приписват на хора с отвесен
почерк
по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**).
Като че ли, колкото и да се мъчат да обучават децата на определен начин на писане, ръката си избира свой начин, който е най удобен. Повечето почерци с наведени от 45о — 50 о (наклонени почерци), но има и отвесни почерци, образуващи прав ъгъл с редовете (прави почерци), има и почерци наклонени в ляво до 125°. Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*). Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%.
Графолозите приписват на хора с отвесен
почерк
по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**).
Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели.
към текста >>
Твърде наведен, или току-речи полегнал
почерк
, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление.
Повечето почерци с наведени от 45о — 50 о (наклонени почерци), но има и отвесни почерци, образуващи прав ъгъл с редовете (прави почерци), има и почерци наклонени в ляво до 125°. Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*). Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**).
Твърде наведен, или току-речи полегнал
почерк
, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление.
Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят.
към текста >>
Наведеният вляво
почерк
(достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал.
Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*). Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**). Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление.
Наведеният вляво
почерк
(достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал.
Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура.
към текста >>
Такъв
почерк
показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост.
Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**). Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал.
Такъв
почерк
показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост.
Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура. Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка).
към текста >>
Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на
почерка
).
Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура.
Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на
почерка
).
(следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек.
към текста >>
чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в
почерка
на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.
(следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек.
чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в
почерка
на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.
В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания.
към текста >>
В тях
почеркът
, от наведен става все по-прав и по-прав.
**) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек. чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма.
В тях
почеркът
, от наведен става все по-прав и по-прав.
В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания. Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно.
към текста >>
В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец,
почеркът
от силно наведен става прав.
Тази колекция показва, как един човек. чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма. В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен.
В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец,
почеркът
от силно наведен става прав.
Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания. Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си, почерка й отново станал наведен вдясно. Надеждата на човечеството Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък.
към текста >>
Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си,
почерка
й отново станал наведен вдясно.
В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав. Прайер обяснява това с понесените от младата жена силни душевни преживявания.
Когато, след неволно години, тя се примирила с мъжа си,
почерка
й отново станал наведен вдясно.
Надеждата на човечеството Заплашителното разпространение на материализма, поради факта, че хората вече не чувстват. Божественото присъствие във вселената, е довело днешната цивилизация до една опасна криза. Историята учи, че винаги когато чистият пламък на духовното познание се е разколебавал и загасвал, моралът на народа е отслабвал, и макар че умът е бил все така жив и подвижен, цивилизацията е отивала към бърз упадък. Днес ние се намираме пред едно подобно положение. Силно развития интелект направи чудеса в областта на науката, но нравствената страна на човешкото същество е изоставена вече и затова е неспособна да направлява външна.
към текста >>
32.
 
-
Еволюционно изменение на
почерка
Двата врага на щастието.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта! — Пламен Учене Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя. Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология.
Еволюционно изменение на
почерка
Двата врага на щастието.
Страхът и ядосването — Ор, С. Марден Из науката и живота. Шипките — Д-р Б. Р. Из науката и живота. Човек — радиоприемник Книгопис ЩЕ ПОБЕДИ ЛЮБОВТА!
към текста >>
Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на
почерка
Всеки
почерк
се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите.
Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание. Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година. От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж.
Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на
почерка
Всеки
почерк
се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите.
Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи. Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги. Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно. И върху почерка.
към текста >>
Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой
почерк
, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи.
Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година. От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на почерка Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите.
Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой
почерк
, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи.
Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги. Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно. И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането.
към текста >>
Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен
почерк
, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги.
Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година. От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на почерка Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите. Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи.
Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен
почерк
, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги.
Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно. И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност.
към текста >>
И върху
почерка
.
Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на почерка Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите. Срещат се сходни родствени почерци, но еднакви почерци няма — всеки си има свой почерк, и той му принадлежи още от първите стъпки п обучението по писане, макар съзнателно да се е старал да не отстъпва от краснописните образи. Трябва да се отбележи при това, че всеки отделен почерк, колко типичен и ярък да е, съвсем не е нещо застинало, определено веднъж за винаги. Наопаки, той може да търпи промени, понякога твърде съществени. От една страна, човек постоянно се издига на по-високо душевно развитие (тоя процес на .психично растене на писмото е най-силен в първите години на обучението, а също и в предучилищната възраст), а от друга — всека горе-долу съществена промяна на околните условия и влияния неизбежно се отразява върху общия строй на личността, а следователно.
И върху
почерка
.
При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност. Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските. Съвременното писмо се отличава със своята простота, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената.
към текста >>
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху
почерка
на жената.
И върху почерка. При това, ако тази промяна на окръжаващите условия се явява обща за отделна група хора или дори за цел народ (глад, война, революция), не ще бъде никак чудно, ако тя намери определен израз и в общия характер на писането. Така запример, ние познаваме епохи, когато писането се е отличавало с голяма предвзетост и натруфеност. Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските. Съвременното писмо се отличава със своята простота, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична.
Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху
почерка
на жената.
Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено.
към текста >>
На старини
почеркът
физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти.
Завъртулките под подписите са били така надути, както са били надути и езикът и обноските. Съвременното писмо се отличава със своята простота, с липсата на украси, на излишни черти, със своята икономичност в движенията, със своя темп — всичко това говори и за характерните свойства на преживяваната от нас епоха: деловита, практична, пресметлива, реалистична. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие характерните особености на мъжа, без съмнение са се отразили и върху почерка на жената. Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения.
На старини
почеркът
физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти.
Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява. В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви).
към текста >>
Почеркът
почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
Често трябва най-внимателно да се изследват известни женски почерци, за да се различават от мъжките. Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено.
Почеркът
почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.
към текста >>
В
почерка
се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото.
Редица наблюдения са показали, че човек никога не може да преповтори точно написаното от него, както никога не се повтаря и този или оня комплекс от чувства и настроения. На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява.
В
почерка
се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото.
Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика.
към текста >>
Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два
почерка
, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви).
На старини почеркът физиологически се изменя и се характеризира с треперливост, със замяната на правите линии с вълнисти. Той е забележителен и по това, че във власинковидните линийки, както и в основите, вместо равни, гладки линии, се срещат разни извивки и отклонения в страни. Писаното се ската на хартията бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява. В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото.
Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два
почерка
, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви).
Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен.
към текста >>
Той е по-наклонен от втория ни „параден“
почерк
, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.
Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките щрихи, резките преходи в натиска, големината на отделните букви се изравнява. В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено.
Той е по-наклонен от втория ни „параден“
почерк
, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.
Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н.
към текста >>
Подобна разлика може да се види и в
почерка
, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика.
В почерка се проявява свойственото на старостта забулване на индивидуалните особености на писмото. Често сме установявали, че всеки от нас може да пише с два почерка, понякога твърде различни един от друг (в основния си стремеж, обаче, те са непременно еднакви). Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен.
Подобна разлика може да се види и в
почерка
, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика.
Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека. Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях.
към текста >>
Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория
почерк
, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.
Един от почерците си ние употребяваме когато пишем на приятели, когато си водим бележки. В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен.
Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория
почерк
, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.
Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто почерк е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи. Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават.
към текста >>
Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто
почерк
е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи.
В него се чувства нещо волно, непринудено. Той е по-наклонен от втория ни „параден“ почерк, който пък е по-строг, по-изискан, по-ясен, по-отвесен. Подобна разлика може да се види и в почерка, с който е написано писмото и този, с който е написа и адреса върху плика. Първия като чели е домашната ни дреха, вторият — грижливо закопчан костюм, спретнат, официално строг и по-безличен. Забелязано е, че колкото повече се различава първият от втория почерк, толкова по-голяма е разликата в личния и обществен живот на човека.
Мирогледът на хора, които пишат почти краснописно (особено в личния си живот), и чийто
почерк
е почти неизменен, рядко се отличава с някакви характерни, самостойни идеи.
Най-често той е почти изцяло усвоен чрез възпитанието, влиянието на средата, традицията и т. н. Такива люде се приспособяват към готовите вече, напълно установени форми на обществения живот и затова често не могат да се примирят с новите за тях условия и да се нагодят към тях. Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци.
към текста >>
ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на
почерка
, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.
Те се остават непроменени до края на живота, макар външните условия и околната среда да са се коренно изменили. Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи.
ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на
почерка
, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.
Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане. (следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването.
към текста >>
Скоропис, простота и волност на
почерка
— ето основните черти на съвременното училищно писане.
Според мнението, изказано в един от мюнхенските конгреси по психология, много по-важно е да се следи за свободното развитие на почерците на децата, отколкото да се изопачават. като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо.
Скоропис, простота и волност на
почерка
— ето основните черти на съвременното училищно писане.
(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие.
към текста >>
33.
 
-
Почерк
и личност.
(из неделната беседа „Двата метода на природата“ – 9 септември 1923 г.) Словото на Учителя. Методите на природата. Изхвърлете ги! (из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30 декември 1923 г.) Лебед (стих.) — К. Балмонт Пророческа геометрия (продължение от брой 283) Графология.
Почерк
и личност.
Общи положения. (продължение от брой 283) Ябълките — Д-р . Б. Р. Из науката и живота. За лечебното изкуство — проф.
към текста >>
(следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283)
Почерк
и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между
почерк
и личност.
Египтяните, евреите и други народи на древността са измервали с педя и с обикновени лакти. Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените. Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при направата на Ковчега на завета. „В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис.
(следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283)
Почерк
и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между
почерк
и личност.
Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.
към текста >>
Почеркът
, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения.
Свещеният лакът е бил употребяван само от посветените. Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при направата на Ковчега на завета. „В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис. (следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност.
Почеркът
, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения.
Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност.
към текста >>
Всеки
почерк
се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци.
Той е служил за основна мярка при изграждане на Соломоновия храм, и при направата на Ковчега на завета. „В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис. (следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения.
Всеки
почерк
се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци.
Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса.
към текста >>
Два съвсем еднакви
почерка
няма.
„В Преддверието — казва Давидсон, има една отвесна гранитна плоча, чиято северна страна представлява една изпъкналост, представляваща един железен кон с дълбочина на релефа една педя и двадесет и пет педи в окръжност. Тези размери отговарят на двете основни мерки (лакът и педя) на строителите на пирамидата и показват на изследователите на бъдещето с помощта на кое единство трябва да бъде измерван този архитектурен Апокалипсис. (следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци.
Два съвсем еднакви
почерка
няма.
Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа.
към текста >>
Всеки
почерк
, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.
(следва) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 283) Почерк и личност Графологията е наука, която изучава законите на зависимостта между почерк и личност. Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален.
Всеки
почерк
, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.
Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка.
към текста >>
Своеобразността на
почерка
е пропорционална на своеобразността на човешката личност.
Почеркът, както вече казахме това, е проекция на нашето съзнание във форма на определени фиксирани движения. Всеки почерк се характеризира с определен комплекс от признаци, който го отличава от други почерци. Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени.
Своеобразността на
почерка
е пропорционална на своеобразността на човешката личност.
Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка. Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони.
към текста >>
Почеркът
, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения.
Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа.
Почеркът
, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения.
Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка. Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони. Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура.
към текста >>
Почеркът
е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка.
Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения.
Почеркът
е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка.
Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони. Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно.
към текста >>
Степента на геометричната издържаност на
почерка
(равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност.
Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка. Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони. Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1.
Степента на геометричната издържаност на
почерка
(равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност.
Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно. Това, впрочем, може лесно да се обясни физиологически. 2. Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание. Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н.
към текста >>
Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен
почерк
, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание.
Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно. Това, впрочем, може лесно да се обясни физиологически. 2.
Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен
почерк
, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание.
Нещо подобно се изразява и в натруфеността на почерка, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н. В това се проявява вече известно самодоволство, тщеславие, самохвалство, а често ограниченост. Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си.
към текста >>
Нещо подобно се изразява и в натруфеността на
почерка
, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н.
Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно. Това, впрочем, може лесно да се обясни физиологически. 2. Всички преувеличения в отделните елементи на писмото, като запример твърде уголемени главни букви, твърде едър или, наопаки, твърде дребен почерк, очевидно показват стремеж за проява на личността, желание да изпъкне, да обърне на себе си внимание.
Нещо подобно се изразява и в натруфеността на
почерка
, като запример в злоупотребата с големи дъги, завъркулки, клупове и т. н.
В това се проявява вече известно самодоволство, тщеславие, самохвалство, а често ограниченост. Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3.
към текста >>
Кръглите букви и линии в
почерка
, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив.
У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти.
Кръглите букви и линии в
почерка
, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив.
Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр. (Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета. Забелязва се, че броят на младите още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните.
към текста >>
Резките, ъгловати движения в
почерка
, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.
Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4. Преобладаването на ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване на своите възгледи и в осъществяване на своите замисли, а също и склонност към конфликти. Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив.
Резките, ъгловати движения в
почерка
, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр.
(Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета. Забелязва се, че броят на младите още неплодородни ябълкови дръвчета е бил много по-голям от броя на плодоносните. Това показва, че се насаждат масово нови дръвчета, и че тая култура е във възход.
към текста >>
34.
 
-
ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 284) В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на
почерка
, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен
почерк
“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н.
Някои от тях отговарят на известни геометрични из числения и не възбуждат толкова много интереса на изследователя. Изобщо, те не са именно ней-важните. Но колкото се отнася до големите и важни епохи в историята на човечеството, те винаги са отбелязани с някой по голям и забележителен структурен релеф. Интересно е да се отбележи, че началната точка на календара на пирамидата — преди 6000 години, започва в 4000-та година преди Христа, или с други думи с датата означено преди 300 години от известния Ъшер. който започва библейската хронология 4004 година преди Христа.
ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 284) В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на
почерка
, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен
почерк
“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н.
Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина. За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк.
към текста >>
За да се подведе
почеркът
под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен
почерк
.
Но колкото се отнася до големите и важни епохи в историята на човечеството, те винаги са отбелязани с някой по голям и забележителен структурен релеф. Интересно е да се отбележи, че началната точка на календара на пирамидата — преди 6000 години, започва в 4000-та година преди Христа, или с други думи с датата означено преди 300 години от известния Ъшер. който започва библейската хронология 4004 година преди Христа. ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 284) В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на почерка, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен почерк“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н. Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина.
За да се подведе
почеркът
под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен
почерк
.
Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк.
към текста >>
Така че за едър
почерк
може да се сметне
почеркът
, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм.
който започва библейската хронология 4004 година преди Христа. ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 284) В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на почерка, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен почерк“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н. Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина. За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина.
Така че за едър
почерк
може да се сметне
почеркът
, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм.
Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк.
към текста >>
Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният
почерк
.
ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 284) В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на почерка, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен почерк“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н. Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина. За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм.
Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният
почерк
.
Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност.
към текста >>
Едър или дребен може да се сматря оня
почерк
, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им.
Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина. За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк.
Едър или дребен може да се сматря оня
почерк
, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им.
Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота.
към текста >>
Широк и тесен
почерк
.
За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им.
Широк и тесен
почерк
.
За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота.
към текста >>
За широк
почерк
може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината.
Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк.
За широк
почерк
може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината.
При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах.
към текста >>
При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли
почеркът
нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк
почерк
и едър или дребен тесен
почерк
.
Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината.
При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли
почеркът
нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк
почерк
и едър или дребен тесен
почерк
.
Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения.
към текста >>
Едрият замашен*
почерк
показва склонност у пишещия да се прояви като личност.
Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк.
Едрият замашен*
почерк
показва склонност у пишещия да се прояви като личност.
Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения. Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
към текста >>
Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен
почерк
колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота.
Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност.
Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен
почерк
колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота.
Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения. Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**. Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество.
към текста >>
Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от
почерка
.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения.
Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от
почерка
.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.
към текста >>
Сбитият
почерк
е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество.
Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения. Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.
Сбитият
почерк
е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество.
Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка. Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост.
към текста >>
Бързият
почерк
, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.
Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**. Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***).
Бързият
почерк
, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.
Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост. Той говори още за прекомерна афективност, за слабо развитие на задържащите импулси. Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност). Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти.
към текста >>
Почерк
, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост.
Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.
Почерк
, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост.
Той говори още за прекомерна афективност, за слабо развитие на задържащите импулси. Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност). Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости.
към текста >>
Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен
почерк
с акуратен, но без престараване и красниписност.
Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***). Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка. Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост. Той говори още за прекомерна афективност, за слабо развитие на задържащите импулси. Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност).
Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен
почерк
с акуратен, но без престараване и красниписност.
В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен.
към текста >>
Почеркът
е доста сбит, ала не е тесен.
Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи.
Почеркът
е доста сбит, ала не е тесен.
Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект.
към текста >>
Четливостта на
почерка
показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на
почерка
).
Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма.
Четливостта на
почерка
показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на
почерка
).
Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект. ***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито.
към текста >>
Който има ясен, четлив
почерк
е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават.
Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка).
Който има ясен, четлив
почерк
е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават.
(следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект. ***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито. ПИТАГОР Учението му за хармонията на сферите В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа.
към текста >>
(следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият
почерк
(особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие.
Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават.
(следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият
почерк
(особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие.
Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект. ***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито. ПИТАГОР Учението му за хармонията на сферите В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Един от големите му познавачи, наред с музикалния теоретик Лас от арголидския град Хермион, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона.
към текста >>
Но за същото говори понякога и крайно-дребният
почерк
: той също иска да произведе ефект.
Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие.
Но за същото говори понякога и крайно-дребният
почерк
: той също иска да произведе ефект.
***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито. ПИТАГОР Учението му за хармонията на сферите В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Един от големите му познавачи, наред с музикалния теоретик Лас от арголидския град Хермион, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона. Питагор е от о.
към текста >>
***) Тази особеност на
почерка
е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори.
Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект.
***) Тази особеност на
почерка
е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори.
Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито. ПИТАГОР Учението му за хармонията на сферите В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Един от големите му познавачи, наред с музикалния теоретик Лас от арголидския град Хермион, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона. Питагор е от о. Самос (585 г.
към текста >>
35.
 
-
Почерк
и личност, от Д. М.
която вършеше чудеса! Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и свещенодействие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей.
Почерк
и личност, от Д. М.
Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ.
към текста >>
Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между
почерка
и характера на човека.
Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето. Тя е още и свещенодействие, което претворява нещата. Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей. Почерк и личност, от Д. М.
Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между
почерка
и характера на човека.
В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ. читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк.
към текста >>
читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния
почерк
.
Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан. Луначарски, Наполеон, Бисмарк и др. С нейна помощ.
читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния
почерк
.
Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим. „Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски.
към текста >>
36.
 
-
Радев
Почерк
и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г.
Щайнер Път към себепознание, от Р. Щайнер Катехизис на душевния покой, Ед. Леви Съзнателно самовнушение, от Емил Куе Мъдрост и съдба, Метерлинк Бен Хур, Е. Уолес Философия на живота според розенкройцерското учение, от Граблашев Бхагават Гита или Божествената песен Лица и души, физиогиомични портрети, от Георги Радев Живите сили на слънцето, от Г. Радев Пътят на звездата, от Г.
Радев
Почерк
и личност (Графология) от Зуев-Инсаров с приложение от Г.
Радев Ръкогадание (Хирология) от В. А. Вреда Ръката говори от Е. Холдане Тайната на живота или свързани души (роман) от Изаб. Инглез Безсмъртна любов, от Дук да Помар Занони, роман от Б. Литон Любовта във вселената, от К.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен,
почерк
наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.
Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6.
Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен,
почерк
наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност.
Челото 1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина. Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски
почерк
, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.
Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите. Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му. Като излезем пък От становището, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите.
Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски
почерк
, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии.
Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа. Трябва да се оформят и известни типични писмовни особености. Ако известните вече професионални признаци се срещнат в ръкописа на едно лице, трябва да приемем, че това лице има и привичките на своето съсловие и притежава онези характерни черти, които са способствали за успешното упражнение на професията. По ръкописа може да се съди, дали известно лице притежава нужните качества, за да може с успех да се посвети на определена професия. Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само че
почеркът
бил различен.
Другарят му писал нещо, турнал го в един плик, надписал и плика, станал и го тикнал между книгите си на рафта. Когато на другия ден сутринта Чинтулов го укорил за нощното занимание, той отрекъл енергично подобно нещо. Тогава потърсили писмото между книгите. В това време се потракало на вратата и пощенският раздавач донесъл на другаря писмо от родителите му. Голямо било смайването на двамата, когато проверили и констатирали, че съдържанието на написаното от сомнамбула писмо било досущ еднакво със съдържанието на полученото от пощата писмо!
Само че
почеркът
бил различен.
Този факт е важен не само като ясновидски случай, но и като характерен за манталитета на поета Чинтулов. Сливен, 15 VIII 1919 Съобщава: С. Г. Една случка с баща ми. На 18 януари 1907 г. баща ми спеше спокойно в една от стаите на братовата си къща в.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия
почерк
).
Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове).
Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия
почерк
).
Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др. Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вие ще познаете
почерка
и мислите ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.
Общността на фактите, при наличността на известна сила, посочва, че съществуват закони. Интелектуалните закони по необходимост се извеждат и управляват от ума. Единството в законите извиква предположението за единството на законодателния ум. Тоя ум, който ние познаваме неволно, по проявените му творения, но когото не можем да определим, е това, което ние наричаме Бог. Вие ще получите писмото ми — това е един очевиден факт.
Вие ще познаете
почерка
и мислите ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.
Това е една разумна хипотеза, но необходима е хипотезата, че някой е написал това писмо. То може да бъде подправено, но Вие нямате основание да предполагате това, а ако у Вас се яви това предположение без никакво основание, то Вие ще съставите една съмнителна хипотеза. Ако Вие предположите, че това писмо е написано и паднало от небето, ще съставите една нелепа хипотеза. Ето как се явява достоверността, съгласно кабалистическия метод: Очевидността. . .
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скоро преди смъртта на кръстника ми, неговата дъщеря, в полубудно състояние, видела една ръка, която е написала нещо на стената в стаята, но
почеркът
бил неразбран, и скоро писаното се изгубило.
е заминала за тия градини и библиотеки на невидимия мир. 2. Също преди години почина и моя кръстник Спас Соколов, живущ в София. Същата нощ, когато да се помине, една негова племенница сънувала сина на кръстника ми, капитан А. Соколов, който се помина като пленник в Сърбия: той дошъл при нея, парадно облечен, и на въпроса й, защо е дошъл, той й отговорил, че е дошъл за баща си, и се изгубил. Не се минало един час и съобщили им, че кръстникът ми се е поминал. 3.
Скоро преди смъртта на кръстника ми, неговата дъщеря, в полубудно състояние, видела една ръка, която е написала нещо на стената в стаята, но
почеркът
бил неразбран, и скоро писаното се изгубило.
Изглежда, че това било предупреждение за неговата смърт. Съобщава: М. Т-ва. Разни вести Астрологически предсказания за 1924 год. Известният датски астролог и почетен подпредседател на British Astrological Society в Лондон, Д-р И. Т. Кронщром, е публикувал подробните си предсказания за 1924 г.
към текста >>
НАГОРЕ