Търсене в текстове за 'Почерк'

Галилей Величков (1911-1985)

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
към текста >>

2. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.
Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя. Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"? Вероятно това беше Негов метод.
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък.
Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал. Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие. Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото. Затова, братя, за мен е кощунство и богохулство да посягаме върху Словото на Бога.
към текста >>

4. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк.
Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка. Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк. Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в песнарката ти". Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам. Какво се оказа? Този оригинал го бе написала собственоръчно Катя Грива. И тя стоеше пред него, мигаше и се чудеше какво да каже.
към текста >>

5. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен.
Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали? Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката. Той беше голям музикант и голям талант. По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа.
към текста >>

6. 3_55 Учителят и толстоистите

Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
към текста >>

7. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва".
Той каза: "Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите? " Отговорът бе даден. Значи, съдържанието е по-важно, а не формата. Важен е Духът на нещата, а не буквата. През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на "Деветдесет и първи Псалом". Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
към текста >>

8. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Борис Николов

ТОМ 2

От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора.
Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителят бе казал, че онези които са десничари трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с лявата си ръка. Този урок го научих на лозето. И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа започнах да нося вода с големи тумбести стомни от 15 кг едната, от доста далеч.
към текста >>

9. 89. ПЕЧАТ НА РЕЗЮМЕТА

Борис Николов

ТОМ 2

89. ПЕЧАТ НА РЕЗЮМЕТА Още в първите години когато Учителят държеше някаква беседа, приятелите я записваха с хубав почерк в специално подготвена тетрадка и тя се изпращаше до някое от братствата, които си я преписваха на място, след което тя се препращаше по определен маршрут по градове и села.
89. ПЕЧАТ НА РЕЗЮМЕТА Още в първите години когато Учителят държеше някаква беседа, приятелите я записваха с хубав почерк в специално подготвена тетрадка и тя се изпращаше до някое от братствата, които си я преписваха на място, след което тя се препращаше по определен маршрут по градове и села. След време тази тетрадка се връщаше в София и отзад имаше страница, на която бе отбелязано кога и къде е преписана и кой е преписвача. След излизането на пишещи машини започнаха да се преписват и изпращат по същия маршрут. Но това беше една трудна работа. А когато Учителят даде задачата да се прави резюме на всяка беседа, то тогава тези резюмета се препращаха по определения начин. За тях се грижеха Боян Боев, Жечо Панайотов, Георги Тахчиев.
към текста >>

10. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж.
Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
към текста >>

11. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете.
Аз разбрах работата - кой стои зад всичко това. Братът отива при Боянчо и онзи признава, че ги е свалил по нареждане на Петър Филипов и със съгласието на Лалка Кръстева. Отива при Петър и започва голяма разправия. Петър вижда как са нещата и нарежда на Боянчо да му предаде архива на Савка. Боянчо го завежда в неговата барака и му предава няколко вързопа. Боянчо му признава, че е занесъл всичките неща при Лалка и тя е прибрала пет-шест тефтерчета на Савка, написани с нейният почерк, а останалите стенограми ги върнали понеже никой не може да ги разчете. Аз поисках да ми се върнат тефтерчетата, но те сметнаха, че аз съм вече много стар и че съм си изпял вече песента. Получи се много голям конфликт. Беше нарушен един окултен закон и някой трябваше да отговаря. Отношенията с Боянчо се развалиха, а с Петър Филопов се обтегнаха и се скъсаха. Дойде се до пълен разрив.
към текста >>

12. 97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА

Лалка Кръстева посочва, че това е почерк на Учителя.
Тук се получава същото. На стр. 251 е отбелязано: „Един ден намирам в Савкините бележки, собственоръчно написано от Учителя какво още Савка трябва да направи. А то е следното:" След това на следващата страница се прилага ксерокс-копие на един ръкопис. И ето тук се намества Небето. Лалка Кръстева посочва, че това е почерк на Учителя. А това е също една голяма лъжа. Този ръкопис е на Савка Керемидчиева. Това може да се докаже на всеки, като се покаже почерка на Савка Керемидчиева от нейните тефтерчета и тетрадки. Ето тук Небето предлага едно доказателство за онези, които едно не познават почерка на Савка, друго не познават почерка на Учителя, но същевременно са обсебили нейния архив като едновременно с това крадат и труда на Борис Николов. По този начин завършва историята на една лъжа и една кражба. 12.
към текста >>

Това може да се докаже на всеки, като се покаже почерка на Савка Керемидчиева от нейните тефтерчета и тетрадки.
А то е следното:" След това на следващата страница се прилага ксерокс-копие на един ръкопис. И ето тук се намества Небето. Лалка Кръстева посочва, че това е почерк на Учителя. А това е също една голяма лъжа. Този ръкопис е на Савка Керемидчиева. Това може да се докаже на всеки, като се покаже почерка на Савка Керемидчиева от нейните тефтерчета и тетрадки. Ето тук Небето предлага едно доказателство за онези, които едно не познават почерка на Савка, друго не познават почерка на Учителя, но същевременно са обсебили нейния архив като едновременно с това крадат и труда на Борис Николов. По този начин завършва историята на една лъжа и една кражба. 12. Нарочно не е отбелязано, че целия този труд е извършен от Борис Николов. Това се прави умишлено, за да си присвоят заслугите Лалка Кръстева и Мария Митовска. Какви доказателства могат да се дадат в потвърждение на горното?
към текста >>

Ето тук Небето предлага едно доказателство за онези, които едно не познават почерка на Савка, друго не познават почерка на Учителя, но същевременно са обсебили нейния архив като едновременно с това крадат и труда на Борис Николов.
И ето тук се намества Небето. Лалка Кръстева посочва, че това е почерк на Учителя. А това е също една голяма лъжа. Този ръкопис е на Савка Керемидчиева. Това може да се докаже на всеки, като се покаже почерка на Савка Керемидчиева от нейните тефтерчета и тетрадки. Ето тук Небето предлага едно доказателство за онези, които едно не познават почерка на Савка, друго не познават почерка на Учителя, но същевременно са обсебили нейния архив като едновременно с това крадат и труда на Борис Николов. По този начин завършва историята на една лъжа и една кражба. 12. Нарочно не е отбелязано, че целия този труд е извършен от Борис Николов. Това се прави умишлено, за да си присвоят заслугите Лалка Кръстева и Мария Митовска. Какви доказателства могат да се дадат в потвърждение на горното? а. Съществуват непечатани на пишеща машина три томчета подвързани, като текста е написан на пишеща машина и е с подписа на Борис Николов. б.
към текста >>

При разчитането на стенограмите Борис Николов ги е писал с български ръкопис и с неговият неповторим почерк, понеже той е левак, а пише с дясната ръка, при което е видно, че той е дешифрирал стенограмите и те отговарят на машинописния текст на трите томчета. в.
По този начин завършва историята на една лъжа и една кражба. 12. Нарочно не е отбелязано, че целия този труд е извършен от Борис Николов. Това се прави умишлено, за да си присвоят заслугите Лалка Кръстева и Мария Митовска. Какви доказателства могат да се дадат в потвърждение на горното? а. Съществуват непечатани на пишеща машина три томчета подвързани, като текста е написан на пишеща машина и е с подписа на Борис Николов. б. При разчитането на стенограмите Борис Николов ги е писал с български ръкопис и с неговият неповторим почерк, понеже той е левак, а пише с дясната ръка, при което е видно, че той е дешифрирал стенограмите и те отговарят на машинописния текст на трите томчета. в. При ръкописа той е поставял индиго на всяка страница и така съществува копие от ръкописа му и на индиго. г. Тези три томчета с ръкописа на Борис и неговия почерк са преснети на негатив и са извадени на фото-хартия с подписа на Борис Николов. д. Всичко това доказва кой е разчел стенограмите, кой е подготвял материала на тези три томчета и показва кой и как е изменил и променил оригиналния текст на Борис Николов. е. В оригиналната тетрадка на Борис Николов на стр. 75 има следния заключителен текст на Борис Николов написан собственоръчно от него по настояване на редактора и съставителя на този труд и е предназначен за следващите поколения.
към текста >>

Тези три томчета с ръкописа на Борис и неговия почерк са преснети на негатив и са извадени на фото-хартия с подписа на Борис Николов. д.
Това се прави умишлено, за да си присвоят заслугите Лалка Кръстева и Мария Митовска. Какви доказателства могат да се дадат в потвърждение на горното? а. Съществуват непечатани на пишеща машина три томчета подвързани, като текста е написан на пишеща машина и е с подписа на Борис Николов. б. При разчитането на стенограмите Борис Николов ги е писал с български ръкопис и с неговият неповторим почерк, понеже той е левак, а пише с дясната ръка, при което е видно, че той е дешифрирал стенограмите и те отговарят на машинописния текст на трите томчета. в. При ръкописа той е поставял индиго на всяка страница и така съществува копие от ръкописа му и на индиго. г. Тези три томчета с ръкописа на Борис и неговия почерк са преснети на негатив и са извадени на фото-хартия с подписа на Борис Николов. д. Всичко това доказва кой е разчел стенограмите, кой е подготвял материала на тези три томчета и показва кой и как е изменил и променил оригиналния текст на Борис Николов. е. В оригиналната тетрадка на Борис Николов на стр. 75 има следния заключителен текст на Борис Николов написан собственоръчно от него по настояване на редактора и съставителя на този труд и е предназначен за следващите поколения. Той е следния: „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ" продължава - това е втората книжка - Съвети на Учителя към ученика. Учителят ги е диктувал на сестра Савка.
към текста >>

13. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис.
Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение.
към текста >>

А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него.
Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата.
към текста >>

14. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора.
към текста >>

15. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк.
Значимостта се определя от доминантата на времето. За онзи, който разбира развитието на живота не е трудно да я търси и да я открие. А когато я намери, той дава оценка. Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк. Най-светлите страници на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного. Тази историческа среща може да обхване низа от много години, през които, ден след ден, живот след живот, се изписват светещите слова на века. Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време. Чест е за човечеството, че прие Христовото съвремие за повратен момент. Тази бележита доминанта определи многостранно развитие.
към текста >>

16. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки.
На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната библия, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи. Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки.
към текста >>

Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря.
към текста >>

17. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание.
към текста >>

18. ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ

Някои дори си пазеха поканите, които им бяха връчвани лично от Учителя с Неговия почерк.
44. ГАРАНЦИЯ От 1922 г. беше образуван Младежки Окултен клас и в него първоначално влизаха младежи, които Учителят лично бе поканвал и бяха влезнали със специално разрешение на Учителя. Някои дори си пазеха поканите, които им бяха връчвани лично от Учителя с Неговия почерк. Не всеки можеше да влезе в Младежкия Клас. Бяха изминали много години и когато аз дойдох на Изгрева, бях готов за този клас. Аз бях музикант, свирех на цигулка и имах вътрешен стремеж да влезна в Школата. Но в Младежкия Окултен Клас не се приемаше току-така - идваш, записваш се и влизаш в клас. Случи се така, че бях се запознал с Тодор Стоименов, който бе председател на Младежкия Клас.
към текста >>

19. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева.
Днес е събота. В понеделник, рано сутринта, искам да си тук. Дай си военния билет, да ти подпиша отпуската". Той се подписа и аз бързо се отправих за влака. В купето прочитах много пъти пощенската картичка. Това беше почеркът на стенографката Савка Керемидчиева. Разбрах, че се касае за особена среща с Учителя. Пристъпвам на Изгрева с военната си униформа. Почуках на прозорчето на малката дървена къщичка на Савка. „Веднага иди при Учителя! Той има скъп гост - Блудният син.
към текста >>

20. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои страници от предишния текст се отнасят.
Този предишен текст Методи го бе дал няколко човека и те бяха го изкарали на ксерокс и той се пазеше досега на много места. Но той не би могъл да се публикува в първият му вариант, защото има много неизяснени неща и дори на мен ми създаваше трудности при разчитането на текста, макар че съм запознат с много лица и събития. През юни 1995 година аз работих с магнетофонния запис и машинописния текст на Методи Константинов от 1966 година. Извадих всички допълнения, което бе една голяма трудоемка работа. Всяко изречение трябваше да се запише и нееднократно да се връща магнетофонният запис. Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои страници от предишния текст се отнасят. Машинописният текст бе осъществен от Марийка Марашлиева и бе направен през юли и август 1995 година в нейният дом. При прослушването на текста на магнетофонния запис се оказа, че няма записа на една от пистите към един час и половина. Това бяха последните записи. Обикновено Методи имаше навик да ме спира и след това да му пускам, за да чуе как му звучи неговия глас, да види дали добре звучи. При един от тези опити аз съм забравил да включа клавиша на магнетофонен запис.
към текста >>

21. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М.
Аз отидох при тях без пари като им казах, че Учителят ме изпраща при тях. Те вече знаеха целият случай с подробностите. Групата се състоеше от Олга Славчева, сестра Янакиева и още една сестра. Останах при тях на нощувка както и на пълен пансион с храна и завивки. Минаха дни, отивам при Учителя и той ми подава един плик: „Вземи този плик". На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М. Т.", т.е. Мария Тодорова. Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо.
към текста >>

22. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг.
към текста >>

23. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста.
219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА Той беше още от самото начало при отварянето на Школата. Висок, суховат, но интелигентен и умен. Имаше необикновен почерк и буквите ги изнизваше като мъниста. Но езикът му беше хаплив към чуждите слабости. Но към своите слабости беше великодушен. По негов адрес Учителят много неща е споменавал и след време ако съберете всичко, което е казал за Георги Радев ще може да изградите един образ за него. Към него аз лично имах разположение, защото той живееше в друг свят, който за мене беше непознат и ние само се разминавахме като обикновени познати на Изгрева. Аз не навлизах 8 неговия интелектуален свят понеже не можех, а и той не навлизаше в моя свят, защото не можеше да издържи.
към текста >>

24. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Те от своя страна поемаха тези листчета написани с почерка на Савка и ги разнасяха насам-натам и разказваха как Савка им се доверила и им е дала мисъл от Учителя.
Тя имаше материал и програма от Учителя да издаде и други книги, но така те не можаха да се издадат поради нейното щестлавие. А защо ли? Ето как. Тя получаваше свещените Слово от Учителя, записваше ги в тефтерчетата си чрез стенограма. Но след известно време тя изваждаше някои от тези мисли на Учителя, написваше ги на българско четмо на отделни листчета и ги раздаваше на свои близки, които я заобикаляха. Те от своя страна поемаха тези листчета написани с почерка на Савка и ги разнасяха насам-натам и разказваха как Савка им се доверила и им е дала мисъл от Учителя. „Савка ни даде мисъл от Учителя, дадена само на нея." Около нея се оформи една група от почитатели и почитателки, които започнаха да я боготворят повече отколкото Учителя. Повече слушаха нея отколкото Учителя. Да, това бе факт и аз няколко пъти реагирах пред Учителя заради тази работа. Учителят мълчеше и веднъж ми каза: „Савка има работа за три години. Дал съм й работа за три години.
към текста >>

25. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте".
Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи. Само Паша работи" И той го каза с такава болка и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка. Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя. Това бе нейното място и нейната работа, за която бе дошла в Школата. Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели.
към текста >>

26. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Но тя познаваше почерка ми и така оставяше писмата да си ги прочете сам.
Дори и за мен, рождената му сестра той стана недостъпен. Да, тя пречеше на нашия контакт и на нашата евентуална среща. Аз идвах от Габрово, носех новини от Габрово, поръка от баща ми и майка ми, но всичко това не можех да му предам, а предавах само онова малко пакетче, което майка ми изпращаше за него. Аз го оставях на масата с бележка, че е от родителите ми, а тя „грижовната сестра" го преглеждаше и го проверяваше. По-късно казах на родителите ми, че не мога да му предам устно поръченията им и те вече му пишеха писмо и което аз му оставях на масата. Но тя познаваше почерка ми и така оставяше писмата да си ги прочете сам. Когато тя зае позицията над него като „хранителница и закрилница" дойде време да застане пред мен и ми заяви: „Ти си чудовище на моят път и ми пречиш. Ти нямаш право да му бъдеш сестра, защото аз съм приятелка и нашето приятелство е от повече години. Ти трябва да се махнеш от тук! " Аз не отговорих нищо, само преглътнах. Разбрах, че това тяхно приятелство „от повече години" бе една стара карма, която трябва да се разрешава.
към текста >>

27. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

Родителите ми са били съвсем обикновени хора от село, баща ми всестранно надарен, много интелигентен природно, свиреше на народния инструмент тамбура, свиреше на пиано, без да е пипал пиано, изобщо бе с един много красив почерк, а майка ми една обикновена дъщеря на един богат чорбаджия.
ЙОТКА ВАСИЛЕВА МЛАДЕНОВА (22.V.1919-30.X.1995 г.) 1. ЗАПОЗНАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ Родена съм на 22.V.1919 г. в село Врачеш. Родителите ми са родени също от село Врачеш, като и дядо ми и баба ми. Майка ми се наричаше Мария Петрова по баща, а баща ми Васил. Родителите ми са били съвсем обикновени хора от село, баща ми всестранно надарен, много интелигентен природно, свиреше на народния инструмент тамбура, свиреше на пиано, без да е пипал пиано, изобщо бе с един много красив почерк, а майка ми една обикновена дъщеря на един богат чорбаджия. Бяхме три деца. Аз съм втората, а имам двама братя. Първия се наричаше Тано Гешев, а другия Илия Гешев. Аз съм средната. На девет месеца съм донесена в София и тук съм израснала.
към текста >>

28. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

И: Но както тия снимки, така и по планините, така и навсякъде и във всички редакции където съм бил, моя почерк е един.
Язък. Хем искахме да ги съхраним най-сигурно, а пък това сигурно не излезе сигурно. В: Не, те са съхранени тези снимки. И: Да, дано. В: Аз имам част от тях. И други ги имат, съхранени са снимките. И: Но както тия снимки, така и по планините, така и навсякъде и във всички редакции където съм бил, моя почерк е един. Аз 19 години бях без работа, уволнен, но не съм гладувал. Пращан съм командировки от Държавното фото. В: С какъв апарат работехте? И: Лайка. В: Колко - 6/9 ли е?
към текста >>

29. 58. Дългоочакваната среща

Имаше и една тетрадка, в която Ангел със своят почерк е записвал когато на спиритически сеанс е говорила Гръблашева всеки четвъртък.
Георги Йорданов, който го погреба и прие неговите неща ми даде един кашон от негови тетрадки. И там намерих онази втората тетрадка, която му бях връчил преди 20 години. Накрая тетрадките дойдоха. А кой ли ги докара обратно? Неговите спомени са подготвени от двете тетрадки и от моите бележки, които съм водил при нашите срещи. Имаше и една тетрадка, в която Ангел със своят почерк е записвал когато на спиритически сеанс е говорила Гръблашева всеки четвъртък. Значи в сряда Учителят говори на Общия окултен клас, а в четвъртък учениците Му се събират да слушат какво ще каже Гръблашева чрез онзи дух, който е в нея. Според този дух, то той говорил за интелигентните ученици, а Учителят Дънов говорел за по-простите. Като казали това на Учителя, Той отсякъл: „Познавам го този дух, той от памти века ми краде Словото и го представя за свое. Той е най-големия враг на Словото Божие“. Така, че учениците от Школата всеки четвъртък са слушали проповедите на този дух.
към текста >>

30. 8. Биографията, която не се написа

Анина Бертоли

В: Имате ли тук в България някои негови тефтерчета, писма, почерка му.
Той като замина за Франция Учителят беше си заминал вече. В: Тука той понеже е бил в различни места в България, може да има писма от Учителя. А: Не, не вярвам. В: Вие преглеждали ли сте неговите неща, така писма. А: Той въобще писмата ги изгаряше, не са останали, само неговите тефтерчета. В: Имате ли тук в България някои негови тефтерчета, писма, почерка му. А: А почерка му имам, да, разбира се. В: Въпроса е, аз искам да запазя неговия архив. Искам вие да напишете, ама искам да напишете биографията, да ми предоставите целия снимков материал, за да подготвим една хубава монография, която, тя на този етап не може да се издаде, знаете нали, искаме да я запазим за следващото поколение. Ако аз доживея до вашите години, като дойдат другите, ще кажа, ето тука това е от Анина Бертоли. А: Може да живеете повече.
към текста >>

А: А почерка му имам, да, разбира се.
В: Тука той понеже е бил в различни места в България, може да има писма от Учителя. А: Не, не вярвам. В: Вие преглеждали ли сте неговите неща, така писма. А: Той въобще писмата ги изгаряше, не са останали, само неговите тефтерчета. В: Имате ли тук в България някои негови тефтерчета, писма, почерка му. А: А почерка му имам, да, разбира се. В: Въпроса е, аз искам да запазя неговия архив. Искам вие да напишете, ама искам да напишете биографията, да ми предоставите целия снимков материал, за да подготвим една хубава монография, която, тя на този етап не може да се издаде, знаете нали, искаме да я запазим за следващото поколение. Ако аз доживея до вашите години, като дойдат другите, ще кажа, ето тука това е от Анина Бертоли. А: Може да живеете повече. В: Живея, не живея, ние искаме да приготвим материала.
към текста >>

31. 16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ

ТОМ 8

След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна.
Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази. Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна. Натика бележката в ръцете ми и затвори пред мен вратата. Аз долу на двора я разгънах и през просълзените си очи успях да прочета следното: "Правило: Не лъжи себе си, не лъжи Учителя Си и не лъжи Бога! " Тази бележка с почерка Му я пазя и до днес. Разбрахте ли кой е този, който спасява?
към текста >>

" Тази бележка с почерка Му я пазя и до днес.
Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна. Натика бележката в ръцете ми и затвори пред мен вратата. Аз долу на двора я разгънах и през просълзените си очи успях да прочета следното: "Правило: Не лъжи себе си, не лъжи Учителя Си и не лъжи Бога! " Тази бележка с почерка Му я пазя и до днес. Разбрахте ли кой е този, който спасява?
към текста >>

32. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

ТОМ 8

На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА.
Какво да кажа? Да ме кръстят отново, изключено е. За друго нещо нито мога да мисля, нито зная какво да мисля, или какво да искам. В този момент на мълчание от моя страна, Учителят влезе в своята стая и скоро, не повече от пет минути, дойде пак при мене с едно листче в ръка и ми го подаде. "Ето, каза Той, това е твоето име". На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА. Аз го прочетох, мислено в себе си, но не посмях да го изговоря гласно. Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му.
към текста >>

33. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

В едно от тефтерчетата на стенографката Савка Керемидчиева собственоръчно Учителят Дънов е отбелязал с почерка си слизането върху Него на Божествения Дух по следния начин: "1897, 7 март.
Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята. Той не учи тук това Божествено знание, а то само протичаше през Него, отгоре от Главата. Забележка на редактора: Никола Нанков не е запознат с това събитие. За него виж "Изгревът", том I, стр. 636 от 9 ред отгоре до 20 ред. В едно от тефтерчетата на стенографката Савка Керемидчиева собственоръчно Учителят Дънов е отбелязал с почерка си слизането върху Него на Божествения Дух по следния начин: "1897, 7 март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. М.В.У., 14. VII. 1922г., 11 сутринта, понеделник, Чам Курия" Когато слиза Божествения Дух - създава се Учителя. Когато се вселява Христовия Дух - създава се Мировия Учител.
към текста >>

34. 45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ

В.К.:Товае почерка на Учителя, нали?
В.К.: Кога сте го получили, така ли? Е. А.: Да -1931 год. В.К.: След обед ли, на обед ли и т.н. Понеже тука има няколко плика, които са стенограми. Е.А.: Ето ги. В.К.:Товае почерка на Учителя, нали? Е.А.: На Учителя, да. В.К.: Значи вие сте получили писмото направо от Учителя в стаята Му. Сега в тези пликове разкажете ми какво имаше и какво получавахте Вие? Е.А.: Само пари ми даваше в тях. В.К.: За издръжката.
към текста >>

Е мога ли сега да ги хвърля, та това е почерка на Учителя.
В.К.: Те са някъде към 53 плика. Аз ги преброих. Е.А.: Моите, В.К.: Да, 53. Е.А.: Значи аз съм ги събирала. Събирах ги защото Учителят ми ги даваше. Е мога ли сега да ги хвърля, та това е почерка на Учителя. Разбира се това е документ. В.К.: Да, сега с тези пари Вие си попълвахте нуждите. Е.А.: Нуждите, да. В.К.: Той как Ви ги даваше, през няколко месеца или? Е.А.: Всеки месец.
към текста >>

35. 46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА

Забележка на редактора: Писмото е публикувано с почерка на Учителя в „Изгревът", том III, стр. 392.
Добре, ама чакахме Учителят да дойде, чакахме и вместо Учителя да дойде донесоха едно писмо със следното съдържание: „Когато Любовта царува смут не става. Когато Мъдростта управлява редът не се нарушава. Когато Истината грее плода цъфти и зрее." Йаве. Ива. Шела Шалу. 14.1.1923 год. София. Забележка на редактора: Писмото е публикувано с почерка на Учителя в „Изгревът", том III, стр. 392. Нотният текст е публикуван в „Изгревът", том I, стр. 706. В том 1, стр. 541 е публикувана подробна история за даване на песента „Писмото". Там е дадено, че се отнася за 1926 год., като датата на Писмото е 14.1.1923 год. Има две положения: Или да се отнася за 1923 год., или за 1926 год.
към текста >>

36. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

И аз видях неговия почерк.
Дето му казвал „каша" онзи, това е, две ложи бяха в него. Сега как си замина, дали накрая му е просветнало, когато е бил в затвора, щото когато от затвора дал една книга на адвоката си да я предаде на Невена, „На Невена Андреева", рекъл той. Той адвоката не е разбрал за кого е казал поръката, но имаше някаква поръка за мене, но тя не можа да стигне до мене. И в нея беше писал, в тая книга на полето: „За двата месеца които прекарах в затвора, научих повече, отколкото 20 години при Учителя". Това беше писал на полето на книгата. И аз видях неговия почерк. Адвокатът беше казал него за Невена, но той е объркал Невена и Елена и аз впоследствие се позаинтересувах, щото тогава бях отделена и казвам, не искам повече, аз можех и в съда да го видя, и това, аз не направих нищо. Не исках, да. Е тогава и Учителя не беше добре, и аз даже вестниците не ги четох. Такова напрежение живеехме с Учителя, последните дни, като виждаме, че не е добре. Много трудно се издържа.
към текста >>

37. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

А ето с почерка на Паша Теодорова извадки от тези екскурзии.
Аз, което стенографирах се отпечати в „Заветът на Любовта". В.К.: Аз съм виждал направени резюмета на циклостил и на пишеща машина. Е.А.: Има ги. И аз имам от тях. Трябва да ти предам от тях. А ето с почерка на Паша Теодорова извадки от тези екскурзии. ИЗВАДКИ ОТ БЕСЕДИТЕ, ДЪРЖАНИ НА 25, 26, 27 И 28 АВГУСТ 1944 ГОДИНА, НА ВИТОША, В ОКОЛНОСТТА НА ХИЖА „ОСТРЕЦ" И „ЕДЕЛВАЙС" Различаваме два вида заповеди: Човешки и Божествени. Човешките заповеди произвеждат противоречия, а Божествените никога не произвеждат противоречия: каквото кажеш става. Щом завъртиш ключа, светлината иде, водата иде, хлябът иде. Човешките заповеди нямат сила. Каквото кажеш, нищо не става.
към текста >>

38. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Това е лист с почерка на Паша Теодорова, която ми го е изпратила.
В.К.: А пък това трябва да се каже, трябва да се знае. Щото, ако не се знае, утре други ще имат същите изкушения и ще се чудят как е било, що е било. Ето един метод. Ще предложиме един разговор на Учителя през август 1944 год. в Мърчаево за човешката душа, която се среща с обичта и Любовта на Бога. Това е лист с почерка на Паша Теодорова, която ми го е изпратила. ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1944 ГОДИНА. Човешката душа преди да дойде на земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Колкото по-търпелив е човек, толкова е по-събуден, ако е сприхав, толкова по-малко е събуден. Човек идва тук на земята за стока, за материала, който после горе ще образува.
към текста >>

39. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати: 1.
След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или приема в стаята Си. Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати: 1. На 24 юни 1936 год. на Изгрева Учителят е дал следното мото: „Любовта носи живот; Мъдростта носи светлина; Истината носи Свобода. Служи на тях." /Свещеният подпис на Учителя/ 2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете".
към текста >>

40. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк.
Художник ли беше? Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Е.А.: Шиваров, да. В.К.: Защото аз виждам една много голяма кореспонденция и се чудех. Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк. Значи това е Николай Шиваров. Е.А.: Шиваров, да. В.К.: Щото има една голяма кореспонденция. Това е 1938 год. Е.А.: Е да, то е дълго време.
към текста >>

В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк.
Дъщеря, син? Е.А.: Има една дъщеря. И син има. И дъщеря и син има, но не ги знам. Виж дъщерята е, тя ми беше пратила много здраве, ама аз се чудех защото тя не ме поглеждаше, пък сега как й дошло на ум да се сети да ме поздравява не можах да разбера. В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк. Е.А.: Да, той така пише. В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е?
към текста >>

Сега това му са писмата, които са нали негов почерк.
И дъщеря и син има, но не ги знам. Виж дъщерята е, тя ми беше пратила много здраве, ама аз се чудех защото тя не ме поглеждаше, пък сега как й дошло на ум да се сети да ме поздравява не можах да разбера. В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк. Е.А.: Да, той така пише. В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е? Е.А.: За Елена, да. В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък.
към текста >>

Виждаме почерка му.
Виж дъщерята е, тя ми беше пратила много здраве, ама аз се чудех защото тя не ме поглеждаше, пък сега как й дошло на ум да се сети да ме поздравява не можах да разбера. В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк. Е.А.: Да, той така пише. В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е? Е.А.: За Елена, да. В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък. Това нещо.
към текста >>

Това негов почерк ли е?
В.К.: Сега тук е на Любомир Лулчев почерк. Е.А.: Да, той така пише. В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е? Е.А.: За Елена, да. В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък. Това нещо. Е.А.: Е ами не мога да ти кажа.
към текста >>

В.К.: Негов почерк.
В.К.: Това се вижда. Сега това му са писмата, които са нали негов почерк. Виждаме почерка му. Това негов почерк ли е? Е.А.: За Елена, да. В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък. Това нещо. Е.А.: Е ами не мога да ти кажа. В.К.: Той понеже е от Тетевен, това е пак негов почерк. Е.А.: А от Тетевен, негово е.
към текста >>

В.К.: Той понеже е от Тетевен, това е пак негов почерк.
Е.А.: За Елена, да. В.К.: Негов почерк. Сега по-нататък. Това нещо. Е.А.: Е ами не мога да ти кажа. В.К.: Той понеже е от Тетевен, това е пак негов почерк. Е.А.: А от Тетевен, негово е. В.К.: Сега тоя почерк чий е? Искам да те питам. Писмата с печат, госпожица, до Макоцево са. Е.А.: Е учителка бях.
към текста >>

В.К.: Сега тоя почерк чий е?
Сега по-нататък. Това нещо. Е.А.: Е ами не мога да ти кажа. В.К.: Той понеже е от Тетевен, това е пак негов почерк. Е.А.: А от Тетевен, негово е. В.К.: Сега тоя почерк чий е? Искам да те питам. Писмата с печат, госпожица, до Макоцево са. Е.А.: Е учителка бях. В.К.: Да, учителка беше. Тука виждам, тука пише с пликове, редакция в-к „Живот", отдел „Графологични анализи".
към текста >>

Гледай какъв почерк има.
Какво пише тука, някаква емблема. Е.А.: Где да знам? В.К.: Значи това се писмата до госпожицата в с. Макоцево. Значи въпроса е приключен. Е.А.: Е така се казваше тогава госпожица. Гледай какъв почерк има. В.К.: Да, видях. Е.А.: Ситен. В.К.:Не съм ги преглеждал след време ще се оправим. Той ситно пишеше много. Хубаво, че сте ги запазили.
към текста >>

41. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

/Почерк на Паша/.
Днес, обаче, петък няма да отидем. Като написах „петък", веднага ми дойде главната мисъл от тазутринната лекция на Учителя: „ Човек трябва да мисли, като природата, да чувствува като природата и да постъпва като природата". Довиждане, Еленуца! Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша! Много здраве на Верка, ако я видиш. /Почерк на Паша/. Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е студено и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето. Както и да е сега продължавам. Мисля си и ти ходиш всяка сутрин до Бабутица и обратно до школото. Паша иска да върви, че ми иска писмото да го вземе, нали утре трябва да го получиш. Сърдечни привети и добропожелание. Савка.
към текста >>

42. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

/Почерка е разкривен, че платната само ме бутат и не мога спокойно да пиша/ .
След няколко часа, стоях си тъй коленичела пред палатката си и си мислех нещо, стоях разбира се с лице към отвора, нещо си оправях и Учителят мина, станах веднага. „Какво се подвизаваш там? " ме запита Той, сочейки палатката ми. Защото излизам само по работа из нея или да подишам чист въздух. Аз само можах да Му кажа едно „Ами" и друго незнаех какво да кажа. /Почерка е разкривен, че платната само ме бутат и не мога спокойно да пиша/ . Снощи слушам Савка говори на Паша, че някой си питал кога ще стават сутринта и не само питат, а и дават нареждане да се става в 4 1/2 и да се ходи на изгрев и да се правят гимнастики. „А Учителят мълчи и нищо не казва" -разправя Савка. Онзи, незная кой, пак викал „Нали Учителят в толкова часа? " А Учителят мълчал и после казал: „Ще видим". А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат.
към текста >>

43. 01-ЯСНОВИДСТВОТО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАР

Лулчев бил всякакъв гадател, познавал бъдещето по почерка, по линиите на ръцете и по звездите.
той бил един от най-доверените хора на царя. Царят го приемал всеки ден и по всяко време, когато дойде. Използувал го за връзка с всички министри и политически лица, вземал участие при посочването и назначаването на нови министри. За дъновиста Лулчев каза, че не го познавал добре, но че чувал, за неговото грамадно влияние върху царя. При всяко по-голямо събитие и пред всяко по-важно решение на царя се съвещавал с него. Лулчев бил всякакъв гадател, познавал бъдещето по почерка, по линиите на ръцете и по звездите. По-положително нещо за това не можел да каже, защото връзките на царя с частните лица се пазели в тайна дори и в двореца". Вестник „Отечествен фронт", бр. 93/21 .XII.1944 год. А ще поместиме от книгата на Ангел Томов „Ясновидските предсказания и науката" от 1930 год. от стр.
към текста >>

44. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -2

Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на характера по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр.
- Значи, казва председателят, царят ви е питал, вие сте си казвали мнението и той го е възприемал? - Е, да, отговаря подсъдимият. След това той разказа кога се запознал за пръв път с цар Борис, първата му среща с него, както и за честите му срещи през последните години. - Имах, започна подсъдимият, един приятел на служба в двореца, който ме викаше от време навреме на разговори. Аз влязох в братството на Дънов през 1919 год. Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на характера по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр. Този мой приятел в двореца се съвещаваше често пъти по някои въпроси с мен. Един ден той ме повика и разговаряхме по някакъв доста важен въпрос. Аз си казах мнението ясно и определено. После узнах, че тоя ми разговор е бил слушан от царя по телефона, тъй като моя приятел оставил слушалката на телефона без аз да забележа. - Кой е този ваш приятел?
към текста >>

45. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Забележка на Редактора: Последното изречение е написано саморъчно с почерка на Георги Радев.
До 15 декември ние трябва да разполагаме с известни налични средства за да почнем издаването на списанието. Редакционният комитет ви поздравява братски. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Покани ще се изпратят допълнително. Пишете на адрес: Редакция „Житно зърно" - Оборище 14, София. Забележка на Редактора: Последното изречение е написано саморъчно с почерка на Георги Радев. Отзад на листа е написал още: „Имайте добрината да прочетете писмото на всички братя". (С.Б.Л.Е.Л.) - Само Божията Любов е Любов. * * * I—. София, 12 Ноември 1928 г. 7. Любезни брат Краев, Излезе от печат 6-7 книжка от „Житно зърно".
към текста >>

От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев.
Тези дни ще я получите. Големи трудности причинява закъсняването в изплащането на абонаментите. Молим съберете абонаментите от неплатилите абонати и ги внесете колкото се може по-скоро в редакцията, за да се улесни навременното излизане на следующите броеве. Желающите могат да внесат, ако обичат и волни пожертвувания, за да се закрепи финансово списанието. Вярваме, че ще вземете присърце настоящата покана. От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев. * * * 8. ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.).
към текста >>

46. II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя.
Това е лъжа. Това е кражба. Това е дело на Духът на Антихриста. Доказателствата! Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете. Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя. Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му. Освен това Георги Радев не е редактор на „Свещени думи на Учителя", а е редактор на „Учителят говори". Още и това, че Мария Тодорова не е дешифрирала, а това го направи Борис Николов.
към текста >>

Това е почерка на Савка Керемидчиева.
Това е дело на Духът на Антихриста. Доказателствата! Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете. Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя. Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му. Освен това Георги Радев не е редактор на „Свещени думи на Учителя", а е редактор на „Учителят говори". Още и това, че Мария Тодорова не е дешифрирала, а това го направи Борис Николов. Тя не познава дори почерка на Савка Керемидчиева, макар че присвои и открадна 6-7 нейни тефтерчета. За това виж „Изгревът", т.
към текста >>

Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му.
Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете. Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя. Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му. Освен това Георги Радев не е редактор на „Свещени думи на Учителя", а е редактор на „Учителят говори". Още и това, че Мария Тодорова не е дешифрирала, а това го направи Борис Николов. Тя не познава дори почерка на Савка Керемидчиева, макар че присвои и открадна 6-7 нейни тефтерчета. За това виж „Изгревът", т. Ill, стр.
към текста >>

Тя не познава дори почерка на Савка Керемидчиева, макар че присвои и открадна 6-7 нейни тефтерчета.
Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му. Освен това Георги Радев не е редактор на „Свещени думи на Учителя", а е редактор на „Учителят говори". Още и това, че Мария Тодорова не е дешифрирала, а това го направи Борис Николов. Тя не познава дори почерка на Савка Керемидчиева, макар че присвои и открадна 6-7 нейни тефтерчета. За това виж „Изгревът", т. Ill, стр. 113-115 и приложението 393-394. Поместваме нейните „Исторически бележки" и писмата, които бяха изпратени до Мария Митовска и до Лалка Кръстева. Поместваме обяснението на Лалка Кръстева към издадените от нея „Свещени думи на Учителя - Беинса Дуно", т.Ш, стр. 251-253.
към текста >>

47. 1.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска

не е почерк на Учителя, както е писано в книгата, а е почерк на Савка.
Заради тази кражба Борис се скара с Боянчо, Лалка и Петър Филипов. И те се разделиха като смъртни врагове. Те си заплатиха и си заминаха, а Борис ги надживя с много години. И Лалка сега притежаваше оттам неща на Савка. И като похлупак на всичко, за да видиш как небето работи и как символично прави своята оценка, искам да ти кажа, че ръкописа, който е публикуван на 252 стр. не е почерк на Учителя, както е писано в книгата, а е почерк на Савка. И нещата, които са написани от Лалка изобщо не са верни. Мога да ти ги докажа само за минути. 9. Лалка е тази, която подмами Боянчо и той свали от Витоша от „Резньовете" оригинални беседи на Елена Андреева. Те бяха укрити там от Борис и за тях отговарях аз и Борис. И Боянчо това знаеше.
към текста >>

48. 2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева

Онзи ръкописен текст, който сте публикували не е почерк на Учителя, а е почерк на Савка, който го имате от откраднатите тефтерчета на Савка от Вас.
Те бяха напечатани на пишуща машина и предадени на някои хора за съхранение. 2. Оригиналите бяха предадени от Борис на мене с неговия подпис. Вие сега се осмелихте и издадохте чрез Мария Митовска две томчета. Но това не са оригиналите на Борис, а Вие сте работили с мошинописен текст, който самоволно сте редактирали, като сте променяли цели изрази и сте изхвърлили неща, които не сте харесали. Накрая заключителните Ви думи не са верни и нещата не стоят така, защото аз имам цялата история разказана от Борис. Онзи ръкописен текст, който сте публикували не е почерк на Учителя, а е почерк на Савка, който го имате от откраднатите тефтерчета на Савка от Вас. Това е един символичен жест от небето, който стои на последната страница на Вашето издание. Така не се работи за Учителя с лъжа и кражба. 3. Аз отговарям за всички беседи поставени от Боянчо и Борис на Присоите на Витоша. И само аз имах право и по мое нареждане да бъдат свалени. За това знаеше Боянчо и беше уточнено с Борис.
към текста >>

49. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Можеш да прочетеш отново онова мое дълго писмо написано с моя нечетлив почерк. 12.
Това ти е третия провал. Първият провал бе със Симпозиума в Габрово. Вторият ти провал беше със съдействието в списание „Йога" и третия ти провал е сега. Как ще се оправяш, това си е твоя работа. Аз те предупредих. Можеш да прочетеш отново онова мое дълго писмо написано с моя нечетлив почерк. 12. Има и друг вариант. Може Мария Кисова да е работила с оригинал предаден й лично от Кралю. Но защо тогава ще те поставят в неудобно положение и ще търсят начин да те компрометират. Ако това е така и ако ти не си предавал никакъв материал нито на Кралюви, нито на Мария Кисова, то тогава трябва да се защитиш от тази лъжа. В единия или в другия случай има лъжа и кражба.
към текста >>

50. XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ?

Вергилий Кръстев

Почти на всеки свитък има отгоре отбелязано с почерка на Паша Теодорова следното: „Готова за печат".
XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ? 16. От този архив виждаме: а) Оригиналите са запазени добре, охраняват се от държавата и всеки има достъп до тях и може да ги публикува; б) Повечето лекции и беседи са ги отпечатали вече в томчета до 1945 год. и след 1945-1950 год. когато е имало свободен печат. Почти на всеки свитък има отгоре отбелязано с почерка на Паша Теодорова следното: „Готова за печат". След това следва една черта на всеки лист отгоре до долу, че с тази беседа, лекция е работено. Как е работено? Ето това е целият проблем. Тази оригинална дешифрирана беседа Паша Теодорова я взима и я преразказва, прави своя литературна обработка, която я пише на пишеща машина и я изпраща на печатарите за печат. Томчето се отпечатва и последователите на Учителя Дънов четат не оригиналното Му слово, но преразказаното от Паша Теодорова. Доказателства?
към текста >>

и сверявахме с оригиналния текст, на който стоеше горе почерка на Паша „Готово за печат".
Как е работено? Ето това е целият проблем. Тази оригинална дешифрирана беседа Паша Теодорова я взима и я преразказва, прави своя литературна обработка, която я пише на пишеща машина и я изпраща на печатарите за печат. Томчето се отпечатва и последователите на Учителя Дънов четат не оригиналното Му слово, но преразказаното от Паша Теодорова. Доказателства? Ефросина носеше поредното издадено томче до 1950 год. и сверявахме с оригиналния текст, на който стоеше горе почерка на Паша „Готово за печат". Сравнихме и се учудвахме, възмущавахме се. Разбрахме и се убедихме, че онези, които целуваха ръка на Учителя и бяха най-близко до него му бяха променили Словото. Те са явяваха негови врагове. Врагове на Словото. А държавната власт в лицето на комунистическата власт беше прибрала, запазила, съхранила оригинала.
към текста >>

в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год.
А държавната власт в лицето на комунистическата власт беше прибрала, запазила, съхранила оригинала. И днес и утре всеки може с очите си да се убеди в това, като сравни оригинала с печатаното Слово. А дали това е оригинал? Това е оригинал. А защо? в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год. Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат".
към текста >>

Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици.
И днес и утре всеки може с очите си да се убеди в това, като сравни оригинала с печатаното Слово. А дали това е оригинал? Това е оригинал. А защо? в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год. Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали.
към текста >>

Почеркът е един и същ.
А дали това е оригинал? Това е оригинал. А защо? в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год. Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели.
към текста >>

Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат".
в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год. Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели. Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год.
към текста >>

г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали.
Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременици. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели. Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год. в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша.
към текста >>

Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели.
Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели. Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год. в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша. д) Беседата от 1916 год.
към текста >>

в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша.
г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели. Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год. в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша. д) Беседата от 1916 год. са с почерка на Паша, както и тези от 1917,1920, 1921 год., защото тогава не е имало още пишеща машина. Цялата беседа от 60-70 листа е написана на ръка от Паша Теодорова. е) Понякога по 2 беседи са сложени в една папка, като архивна единица. В този архив има оригинали, които не са печатани и оригинали, които са напечатани до 1950 год.
към текста >>

са с почерка на Паша, както и тези от 1917,1920, 1921 год., защото тогава не е имало още пишеща машина.
Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год. в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша. д) Беседата от 1916 год. са с почерка на Паша, както и тези от 1917,1920, 1921 год., защото тогава не е имало още пишеща машина. Цялата беседа от 60-70 листа е написана на ръка от Паша Теодорова. е) Понякога по 2 беседи са сложени в една папка, като архивна единица. В този архив има оригинали, които не са печатани и оригинали, които са напечатани до 1950 год. в отделни томчета. Следващото поколение ще изучава и ще провери, че е направен опит да се промени и подмени, повтарям и подчертавам, подмени Словото на Учителя. Как?
към текста >>

51. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В моят архив се намира една оригинална лекция написана лично от Паша Теодорова с нейния почерк.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В моят архив се намира една оригинална лекция написана лично от Паша Теодорова с нейния почерк. След като е стенографирала Словото на Учителя Дънов и след като го е дешифрирала тя го е написала със своя почерк. По онези години не са имали още пишещи машини. Лекцията е първата лекция от l-та година на специалния младежки клас. Тази оригинална лекция е държана от Учителя Дънов на 24.11.1922 год. петък в 18.30 ч.
към текста >>

След като е стенографирала Словото на Учителя Дънов и след като го е дешифрирала тя го е написала със своя почерк.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В моят архив се намира една оригинална лекция написана лично от Паша Теодорова с нейния почерк. След като е стенографирала Словото на Учителя Дънов и след като го е дешифрирала тя го е написала със своя почерк. По онези години не са имали още пишещи машини. Лекцията е първата лекция от l-та година на специалния младежки клас. Тази оригинална лекция е държана от Учителя Дънов на 24.11.1922 год. петък в 18.30 ч. до 19.00 ч.
към текста >>

Цялата годишнина е с нейния почерк.
Защото в Словото на Учителя Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената се намира Духът на Истината, който слиза от Божествения Дух. С него редом до него, дори успоредно на земята върви и Духът на Заблуждението, Духът на Антихриста и той е онзи, който променя Словото на Великия Учител. Това е Духът на Заблуждението си намира своите проводници и действува чрез тях. Един такъв проводник и изпълнител волята на Духът на Заблуждението е Паша Теодорова. Доказателства? Ето публикуваме оригинала с нейния ръкопис на посочената беседа. Цялата годишнина е с нейния почерк. 801 51. Изгревът... т. 9 24.11.1922 год. /в салона/, II Събрание Петък, 61/2-7 ч.в. „ДВАТА ПЪТЯ" I.
към текста >>

52. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат". 2.
/Петък, сутрин/. Лекцията е отпечатана в томчето „Закони на доброто": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год IX (1929-1930), т. 2 -София, 1940 (София-Литопечат) подзаглавие „Направление в живота" - стр. 137-155. Какво прави впечатление? 1. Разлика в заглавието. Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат". 2. Само едно изречение е оригинално в отпечатаната беседа: „Знанието трябва да носи в себе си добро" - страница 1 а (в оригинала), страница 137 (в томчето). 3. Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-копието са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка. 4. Отбелязаното от нея с удивителна (!) е Слово, което ЛИПСВА в отпечатаната лекция и което ще ви го предоставим дословно, за да се убедите защо то не е включено и защо не е отпечатано в посоченото томче. „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС" Съзерцание „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал.
към текста >>

53. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

На заглавната страница на беседата е написано с почерка на стенографката Савка Керемидчиева „Готова за печат".
Ето какво и ето къде се намери: Фонд 1534, опис 1, архивна единица 650 - „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ": Неделна беседа, държана на 10.VIII.1930 год. в салона на бивака на Второто езеро - Рила. 1. Няма я в каталога на Елена Андреева, пропусната е. 2. Не е отпечатана!!! - Липсва в томчетата като съборна беседа и неделна беседа. 3. На заглавната страница на беседата е написано с почерка на стенографката Савка Керемидчиева „Готова за печат". Ето защо ще ви цитираме началото на беседата и края на „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ", за да се разбере, къде е началото и края на този процес у човека. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука. Ще взема само думите: „Наближило е Царството Божие". Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква.
към текста >>

54. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

Първото е разбира се стенограмата, която е дешифрирана от Паша Теодорова с нейния почерк и я записана на 26 страници.
Имаш ли любовта, всичко имаш. А доброто е плод на любовта. Ако вие държите моята идея, ще опитате резултатите й." (Стр.13-14 в оригинала и стр. 89 в томчето) Тук ви показваме нещо необикновенно. Тук има два текста от една и съща лекция. Първото е разбира се стенограмата, която е дешифрирана от Паша Теодорова с нейния почерк и я записана на 26 страници. Това е оригинала. После прави нова редакция на машинописен текст на 6 страници, като я съкращава и променя. А в напечатаното томче е в трета редакция. Това означава, че оригиналната лекция е променена два пъти и напечатана в трети вариант. Ето защо някои се намесва, спира това опорочение и прибира всичко в Държавния архив.
към текста >>

Ще предоставим цитат накрая на ръкописа с почерка на Паша Теодорова.
После прави нова редакция на машинописен текст на 6 страници, като я съкращава и променя. А в напечатаното томче е в трета редакция. Това означава, че оригиналната лекция е променена два пъти и напечатана в трети вариант. Ето защо някои се намесва, спира това опорочение и прибира всичко в Държавния архив. А кой е този Някой? Ще предоставим цитат накрая на ръкописа с почерка на Паша Теодорова. Тогава ще разберете кой е онзи, който управлява Небето и Земята. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 455 - 7 Лекция на Общия окултен клас „ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО. ДВОЕН ДЯЛ", XI година. Държана на 11.XI.1931 год. на Изгрева.
към текста >>

Ръкопис с почерка на Паша Теодорова от 26 страници.
Тогава ще разберете кой е онзи, който управлява Небето и Земята. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 455 - 7 Лекция на Общия окултен клас „ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО. ДВОЕН ДЯЛ", XI година. Държана на 11.XI.1931 год. на Изгрева. Ръкопис с почерка на Паша Теодорова от 26 страници. фонд 1534, опис 1, архивна единица 454. Без заглавие, същата лекция от 6 страници е съкратена и изменена. Машинопис, а на заглавната страница стои почерка на Паша Теодорова „Печатана", но с друго заглавие - „ПЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО". Двете архивни единици са 7 лекция на Общия окултен клас, държана на 11.XI.1931 г., Изгрев (2 варианта - машинопис и ръкопис). Лекцията е отпечатана (като трети вариант) в томчето „СЪБУЖДАНЕ": Лекции на Учителя на Общия окултен клас; Год.
към текста >>

Машинопис, а на заглавната страница стои почерка на Паша Теодорова „Печатана", но с друго заглавие - „ПЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО".
Държана на 11.XI.1931 год. на Изгрева. Ръкопис с почерка на Паша Теодорова от 26 страници. фонд 1534, опис 1, архивна единица 454. Без заглавие, същата лекция от 6 страници е съкратена и изменена. Машинопис, а на заглавната страница стои почерка на Паша Теодорова „Печатана", но с друго заглавие - „ПЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО". Двете архивни единици са 7 лекция на Общия окултен клас, държана на 11.XI.1931 г., Изгрев (2 варианта - машинопис и ръкопис). Лекцията е отпечатана (като трети вариант) в томчето „СЪБУЖДАНЕ": Лекции на Учителя на Общия окултен клас; Год. XI (1931-1932), т.1 - София, 1944 г. под заглавие: „ДВОЕН ДЯЛ", стр. 125-148. „ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО" „Докато Бог се изявява в живота, животът е приятен, когато Бог не се изявява в живота, животът е неприятен.
към текста >>

55. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

На оригиналната лицева страница с почерка на Паша Теодорова е написано: „Непечатана, понеже Учителят дава кратка ваканция.
На 29 юни 1931 год. Андрей Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов. Така, че между произнасянето на беседата и срока до 29 юни има символичен смисъл. И окултни закони. Ще ги намерите в лекцията, която отпечатваме цялата по оригинала. На оригиналната лицева страница с почерка на Паша Теодорова е написано: „Непечатана, понеже Учителят дава кратка ваканция. Дава самостоятелна работа". Лекцията е стенографирана от Савка Керемидчиева и е дешифрирана от нея. Това личи от нейния метод на работа да описва времето преди беседа и състоянието на природата, на учениците след произнесената беседа. фонд 1534, опис 1, архивна единица 651-30 Неделно утринно Слово: „ДО 29-ТИ ЮНИ": 30 Неделно утринно слово, 19.V.1935, 5 ч. с. След силен снощен дъжд.
към текста >>

- това е уточнено и на оригинала и е с почерка на Паша Теодорова. 4.
Небето малко облачно, но слънцето ще изгрее. Изгрев. 1. Стенографирано от Савка Керемидчиева. 2. Лекцията я няма в каталога на Елена Андреева. 3. Не е отпечатана!!! - това е уточнено и на оригинала и е с почерка на Паша Теодорова. 4. Учителят отказва да им изнася лекции! Обяснява защо. „ДО 29 ЮНИ" „Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас като дойде ще си носи Библията, ще си четете.
към текста >>

56. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Беше им показал извадения на ксерокс оригинален почерк на Учителя Дънов написал Писмото.
След като предадох в Стара Загора да се набира оригиналното Слово на Учителя „Неделни беседи" 1940-1941, както материалите на Боян Боев за един от томовете на „Изгревът" започна голямата разпра в Старозагорското Братство. Момчил Николов в едно събрание ръководено от Георги Стойчев стана и им изпя „Писмото", което е текст и музика от Учителя създадено специално срещу организация, уставите, които искат неговите последователи. /Виж „Изгревът", том I, стр. 513-515, стр. 541-549, стр. 685/. Беше им показал извадения на ксерокс оригинален почерк на Учителя Дънов написал Писмото. Показа им оригиналната беседа извадена на ксерокс „Работа на окултните сили", 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год., стр.10-11, където Учителят говори срещу уставите. Отговориха му, че това е било казано за 1923 год., а сега е 1998 година и не важало. А те не знаеха, че Христовият Дух, който бе влезнал в Учителя Дънов през 1912 год. е този, който дава Словото. А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>

57. 01 - 40. ПОКАНЕН ЗА СЪБОР

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

И опипал с ръката си в джоба едно малко четириъгълно картонче, на което с почерка на Учителя било написано, че се поканва на събор в гр. Търново.
Не завързвай устата на кон, който вършее на гумното" - посъветвал го кметът. Лекарят се съгласил, че доводът за вършитбата е разумен. На другия ден лекарят среща Куртев на улицата и му казва да си подаде молба за отпуск и ще му бъде разрешен. „Аз и без ваше разрешение мога. Аз вече си взех отпуск и утре заминавам" - казал Куртев. И опипал с ръката си в джоба едно малко четириъгълно картонче, на което с почерка на Учителя било написано, че се поканва на събор в гр. Търново. Така че той вече е получил и покана за събора, и отпуск за него Свише, от Оня, който разполага със съдби, събития и времена Когато брат Куртев е трябвало да предприеме нещо, първо добре го обмислял и след това предприемал намисленото. Той бил умен и тактичен и упорито следвал веднъж избраната цел. Сякаш природата го била предопределила за водач. А Учителят го определил за ръководител.
към текста >>

58. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат.
Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква.
към текста >>

59. 06 - 10. ЗАПОВЕД ЗА СЛУЖБАТА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ П. К. ДЪНОВ НА 2. XI. 1913 ГОДИНА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

(Почерк на Георги Куртев. )
Псалмите и молитвите и по единично. 2. Женското събрание ще бъде от З до 4 часа след обяд всеки неделен ден. Ще се четат същите псалми в Събранието и като се разотидат всяка грамотна жена в дома си същите псалми ще си изчита. 3. Когато ще се молим за нещо, то ще се събираме по 2-ма или 3-ма, та със същите псалми ще се молим. 4. Всяка сутрин всеки от членовете на кружока след молитвата ще изчита по 10 стиха като почне от 1 глава на Евангелие от Матея и следва до свършванието му и така ще се продължавало свършванието на 4-те Евангелия. (Почерк на Георги Куртев. )
към текста >>

60. 06 - 18. ЗАПОВЕД ЗА ОТПРАЗНУВАНИЕ ДУХОВНАТА НОВА ГОДИНА, КОЯТО СТАВА НА 9 МАРТ ВСЯКА ГОДИНА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

(Почерк на Георги Куртев. )
Във време на Литургията всякой в себе си ще чете: Добрата Молитва и Господната Молитва. 2. Женското Събрание ще стане между 2 и 4 часа след обяд. 3. Смесеното събрание ще стане между 7 и 9 часа вечерта, в което ще се четат Евангелията от 4-тях Евангелиста за възкресението на Господа Исуса Христа. И всякой от членовете на събранието с глас ще благодари на Господа за великата му милост, с която ни е оградил. Тази заповед се предаде устно чрез Г-жа Стойчева на 3 Март 1914 година, като идеше от София. (Почерк на Георги Куртев. )
към текста >>

61. 06 - 23.ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Куртев Г-н Георги Вълков Куртев (почерк на Учителя Дънов) върху празен плик
23.ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ Г. Б. В. Куртев Г-н Георги Вълков Куртев (почерк на Учителя Дънов) върху празен плик
към текста >>

62. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът.
Завършил е гимназията с една тетрадка. Но завършва и университета. Неговите състуденти са преподаватели в университета. Жорж, като техен приятел, има много математици, с които аз съм близка. Те казват, той беше наш преподавател. Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителн почерк имаше, изключителен. Изключителна личност. За мен той е първият ученик на Учителя. В.К,: Значи той завъшва гимназия в Пловдив и идва тука. Верка: В София и в София, като студент, 20-годишен се запознава с Учителя.
към текста >>

Изключителн почерк имаше, изключителен.
Но завършва и университета. Неговите състуденти са преподаватели в университета. Жорж, като техен приятел, има много математици, с които аз съм близка. Те казват, той беше наш преподавател. Строг, а като започне да пише, в туй „Житно зърно" пише за неговия почерк как скрибуца тебеширът. Изключителн почерк имаше, изключителен. Изключителна личност. За мен той е първият ученик на Учителя. В.К,: Значи той завъшва гимназия в Пловдив и идва тука. Верка: В София и в София, като студент, 20-годишен се запознава с Учителя. В.К.: Как се запознава?
към текста >>

63. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

В.К.: За почерка на Георги Радев?
Стари на времето си, щото аз съм сега много стара вече, те не бяха даже и колкото мене, но имаше хубавата обхода, която е имал с тях. И едни турци от Цариград му купили воденичка и още я имаме, кафе да си мелим. Още я имаме. Тя е у Донка, една от сестрите. Хубав човек беше и баща ми, ама... За братската градина ще ти кажа друг път. В.К.: За почерка на Георги Радев? Верка: Рядко изработен почерк имаше. В.К.: Никъде не сте виждали такъв почерк. Верка: Никъде. В.К.: Добре, останаха ли някои писма от него? Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех.
към текста >>

Верка: Рядко изработен почерк имаше.
И едни турци от Цариград му купили воденичка и още я имаме, кафе да си мелим. Още я имаме. Тя е у Донка, една от сестрите. Хубав човек беше и баща ми, ама... За братската градина ще ти кажа друг път. В.К.: За почерка на Георги Радев? Верка: Рядко изработен почерк имаше. В.К.: Никъде не сте виждали такъв почерк. Верка: Никъде. В.К.: Добре, останаха ли някои писма от него? Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех. Не исках да се четат от други, То е вече личен характер, личен характер.
към текста >>

В.К.: Никъде не сте виждали такъв почерк.
Още я имаме. Тя е у Донка, една от сестрите. Хубав човек беше и баща ми, ама... За братската градина ще ти кажа друг път. В.К.: За почерка на Георги Радев? Верка: Рядко изработен почерк имаше. В.К.: Никъде не сте виждали такъв почерк. Верка: Никъде. В.К.: Добре, останаха ли някои писма от него? Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех. Не исках да се четат от други, То е вече личен характер, личен характер. Важното е идейното.
към текста >>

В.К.: Добре де, не остана ли някое писмо, заради почерка му да имате поне.
Верка: Никъде. В.К.: Добре, останаха ли някои писма от него? Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех. Не исках да се четат от други, То е вече личен характер, личен характер. Важното е идейното. В.К.: Добре де, не остана ли някое писмо, заради почерка му да имате поне. Верка: Ама аз ще намеря бе, аз ще намеря. В.К.; Така поне заради почерка му. Верка: Почеркът му е чуден. Аз и с Георги Томалевски ще се срещна и ако има някои работи да ми ги даде на мен, пък аз ще ги донеса тука. Ще ги дадем.
към текста >>

В.К.; Така поне заради почерка му.
Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех. Не исках да се четат от други, То е вече личен характер, личен характер. Важното е идейното. В.К.: Добре де, не остана ли някое писмо, заради почерка му да имате поне. Верка: Ама аз ще намеря бе, аз ще намеря. В.К.; Така поне заради почерка му. Верка: Почеркът му е чуден. Аз и с Георги Томалевски ще се срещна и ако има някои работи да ми ги даде на мен, пък аз ще ги донеса тука. Ще ги дадем. В.К.: Случайно ако намерите някое забутано писмо от Жорж, все пак ни интересува, трябва да го публикуваме. Верка: Аз имах едно хубаво стихотворение, което е написал той на Рила и от Георги сега ще искам второ копие.
към текста >>

Верка: Почеркът му е чуден.
Не исках да се четат от други, То е вече личен характер, личен характер. Важното е идейното. В.К.: Добре де, не остана ли някое писмо, заради почерка му да имате поне. Верка: Ама аз ще намеря бе, аз ще намеря. В.К.; Така поне заради почерка му. Верка: Почеркът му е чуден. Аз и с Георги Томалевски ще се срещна и ако има някои работи да ми ги даде на мен, пък аз ще ги донеса тука. Ще ги дадем. В.К.: Случайно ако намерите някое забутано писмо от Жорж, все пак ни интересува, трябва да го публикуваме. Верка: Аз имах едно хубаво стихотворение, което е написал той на Рила и от Георги сега ще искам второ копие. Аз му го дадох, той ми го напечати на пишуща машина и ми го даде.
към текста >>

Искам да видя оригинала на неговия почерк.
Аз му го дадох, той ми го напечати на пишуща машина и ми го даде. В.К.: Оригинала имате ли го на ръкопис или го нямате? Верка: Оригинала аз го дадох на Томалевски, дадох го, не ми го е върнал, но ще го поискам. Ако го има, ще ми го даде човекът. В.К.: За да може да го отпечатаме. Искам да видя оригинала на неговия почерк. Ако ви попаднат пак така някои неща от него. Верка; Не, аз което си помисля и за Жорж и брат Боев, пък и за Учителя вече има такива хубави работи. Но за почерка - само от това, което му дадох да го напише и да го прегледа и изчезна от тука. Някой го е вземал от мене и изчезна. Давам на някого да го прочете и те го приберат.
към текста >>

Но за почерка - само от това, което му дадох да го напише и да го прегледа и изчезна от тука.
Ако го има, ще ми го даде човекът. В.К.: За да може да го отпечатаме. Искам да видя оригинала на неговия почерк. Ако ви попаднат пак така някои неща от него. Верка; Не, аз което си помисля и за Жорж и брат Боев, пък и за Учителя вече има такива хубави работи. Но за почерка - само от това, което му дадох да го напише и да го прегледа и изчезна от тука. Някой го е вземал от мене и изчезна. Давам на някого да го прочете и те го приберат. От Мара Белчева искате ли нещо? Да ви кажа да го запишете? В.К.: Да, да.
към текста >>

64. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Верка: Ами то почерка ще го видиш, чакай да видим дали го имам.
В.К.: Да. Верка: После на Доганови, на Норка и на брат им, и той стенограф е бил и след туй вече почнаха другите наши три сестри, даже и братБоев. Две сестри и брат Боев. Това е. В.К.: Понеже аз съм виждал брат Боев така да стенографира, на снимки съм виждал. Верка: Ами то почерка ще го видиш, чакай да видим дали го имам. В.К: А в „Житно зърно" той освен че е редактор, то има и негови статии. Верка: Има, той всичко пишеше. След туй няколко души-Томалевски. Петър Манев и други писаха след неговото заминаване в „Житно зърно". Георг Норман, това е Томалевски, той пише.
към текста >>

65. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

А беше толкова природно интелигентен, такъв почерк, малко хора съм виждала така красиво да пишат.
Не знам колко километра е от Айтос, три и оттам четири. Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците. Тя и семейството й, синът и. Тя е приела Учението, бати Иванчо, синът й, от нас много no-възрастен, много дейно, много добро семейство бяха, го води 12-годишен и идваха в Айтос и казала: „Брат Георги, да ми благословиш сина. Желая да стане служител на Бога." И наистина той стана ръководител на Братството. А беше толкова природно интелигентен, такъв почерк, малко хора съм виждала така красиво да пишат. И тогава беседите ги нямаше да се четат. По Библията, една глава от Библията, той я преглежда, подготвя се и съм присъствала в Ченге на събранието, да ти е драго да го слушаш в тяхното село, Карагеоргиево сега. В.К.: Как се казваше този брат? Надка: Иван Георгев. В.К.: Иван Георгев Надка: Иванчо му казвахме.
към текста >>

66. 12 - 39. ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ В ГРАДИНАТА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

На гърба пише: Георги Вълчев Куртев, роден 3.03.1870 година, град Айтос, 27.08.1945 год, град Айтос - неговият почерк.
Надка: Не мога да ви кажа. Тука имаме друга снимка. Тук той е по-млад, направи снимка и подари на всички ни по една снимчица. Да, това е същата снимка. На този формат на лицето тук ще го видите. На гърба пише: Георги Вълчев Куртев, роден 3.03.1870 година, град Айтос, 27.08.1945 год, град Айтос - неговият почерк. Той имаше толкова красив почерк, Борис му е виждал, цели тетрадки на времето са писали. Казва: „Такъв почерк, толкова красив." Но той със средно образование, фелдшер, това-онова. Обаче има хора с образование, но грозно пишат. В.К.:Тук виждам една снимка в айтоската градина. Надка: Да, да, дали ме има тук някъде?
към текста >>

Той имаше толкова красив почерк, Борис му е виждал, цели тетрадки на времето са писали.
Тука имаме друга снимка. Тук той е по-млад, направи снимка и подари на всички ни по една снимчица. Да, това е същата снимка. На този формат на лицето тук ще го видите. На гърба пише: Георги Вълчев Куртев, роден 3.03.1870 година, град Айтос, 27.08.1945 год, град Айтос - неговият почерк. Той имаше толкова красив почерк, Борис му е виждал, цели тетрадки на времето са писали. Казва: „Такъв почерк, толкова красив." Но той със средно образование, фелдшер, това-онова. Обаче има хора с образование, но грозно пишат. В.К.:Тук виждам една снимка в айтоската градина. Надка: Да, да, дали ме има тук някъде? В.К.: Да.
към текста >>

Казва: „Такъв почерк, толкова красив." Но той със средно образование, фелдшер, това-онова.
Тук той е по-млад, направи снимка и подари на всички ни по една снимчица. Да, това е същата снимка. На този формат на лицето тук ще го видите. На гърба пише: Георги Вълчев Куртев, роден 3.03.1870 година, град Айтос, 27.08.1945 год, град Айтос - неговият почерк. Той имаше толкова красив почерк, Борис му е виждал, цели тетрадки на времето са писали. Казва: „Такъв почерк, толкова красив." Но той със средно образование, фелдшер, това-онова. Обаче има хора с образование, но грозно пишат. В.К.:Тук виждам една снимка в айтоската градина. Надка: Да, да, дали ме има тук някъде? В.К.: Да. минаха много години и няма кой да разказва.
към текста >>

67. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото.
Снимков материал от братските посещения в градината с Георги Куртев и такива без него, разговори с приятели. 5. Съборни снимки от живота в градината до 1944 година и такива след заминаването на Учителя, като Георги Куртев е в градината. ж/ Снимков материал от различни лица, взели участие в братския живот в Айтос, които по един или друг повод имат опитности с Учителя, които са записани. Ж. Писмена документация по темата Георги Куртев. а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя. б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото. в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини. Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от редакторите. г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод. Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата. д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г.
към текста >>

68. 18 - 6. КАК БЕ СПАСЕНА И КАК СЕ ОТПЕЧАТИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ С УЧИТЕЛЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

с неговия почерк.
когото посочи Надка. Целта е да довършим работата, а Н. Куртева да разкаже подробно как са запазени писмата и да разправи за обиските и как Георги Куртев, като видял опразнената стая, заплакал. Б/ Всички снимки от Георги Куртев и от Айтоското Братство да ги предаде за преснемане и ще ги върнем, ако настоява, като на гърба бъде означено времето, местността и имената на хората. В/ Всички собственоръчно направени записки, извадки, тетрадки.и др. с неговия почерк. Г/ Всички допълнително събрани опитности, случки от живота на Братството, Георги Куртев и Братството, разказани от други членове на Айтоското Братство. По този начин няма да бъдат отхвърлени и другите, които могат да разкажат или запишат нещо. Така ще се осъществи една обща работа и една братска работа, в която са участвували всички. А защо? Защото Божественият Дух се изявява в единствено число чрез Словото на Учителя, а се проявява на земята в множеството чрез онези последователи на Учителя, които искат да работят за Бога. 11.
към текста >>

69. 18 - 9. СЪДБАТА НА ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

А последователите на Учителя Дънов могат да ги четат в отпечатани издания, а почеркът на Учителя в издадените фотокопия в печатни книги. 6.
На съхранение. 4. Междувременно се свързах със съпругата на Андон и заявих, че рано или късно аз ще върна писмата. Тя бе разочарована от цялата тази история с писмата. 5. Според мен в бъдеще цялата кореспонденция на Учителя с учениците му трябва да се издаде по оригинала. А самите оригинални писма да се пазят в Държавен архив. А последователите на Учителя Дънов могат да ги четат в отпечатани издания, а почеркът на Учителя в издадените фотокопия в печатни книги. 6. С напредъка на размножителната техника и новите технологии за печат, ще осигурим всеки, който се интересува да види, да прочете и да се запознае както с почерка, така и със съдържанието на писмата. 7. Но това е друг етап, към който сме се устремили, но не сме стигнали още. Може да се осъществи по мое време или по друго време след мен. Аз държа да бъде по мое време. 8. Една от задачите ми е да осъществя приемствеността на поколенията.
към текста >>

С напредъка на размножителната техника и новите технологии за печат, ще осигурим всеки, който се интересува да види, да прочете и да се запознае както с почерка, така и със съдържанието на писмата. 7.
Междувременно се свързах със съпругата на Андон и заявих, че рано или късно аз ще върна писмата. Тя бе разочарована от цялата тази история с писмата. 5. Според мен в бъдеще цялата кореспонденция на Учителя с учениците му трябва да се издаде по оригинала. А самите оригинални писма да се пазят в Държавен архив. А последователите на Учителя Дънов могат да ги четат в отпечатани издания, а почеркът на Учителя в издадените фотокопия в печатни книги. 6. С напредъка на размножителната техника и новите технологии за печат, ще осигурим всеки, който се интересува да види, да прочете и да се запознае както с почерка, така и със съдържанието на писмата. 7. Но това е друг етап, към който сме се устремили, но не сме стигнали още. Може да се осъществи по мое време или по друго време след мен. Аз държа да бъде по мое време. 8. Една от задачите ми е да осъществя приемствеността на поколенията. Това може да стане по три начина.
към текста >>

70. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

ТОМ 11

Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото.
28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА Предоставените бележки по точки се отнасят към точките, отбелязани в Пророчеството: 1. Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века. То бе намерено от мен в архива, който притежавам. Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото. А за доказателство ще служи това, което се е сбъднало чрез това пророчество. Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов. 2. Това пророчество има една определена дата, в която трябва да се съберат в едно събития, пророчество и съдбините на света. Тази дата е 1923 г. Погледнато тази дата от 1999 г.
към текста >>

Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов. 2.
28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА Предоставените бележки по точки се отнасят към точките, отбелязани в Пророчеството: 1. Това пророчество е преписано от стар ръкопис на печатни букви още в началото на века. То бе намерено от мен в архива, който притежавам. Достоверността му е без всяко съмнение, както от листа, почерка и мастилото. А за доказателство ще служи това, което се е сбъднало чрез това пророчество. Това пророчество е написано с почерка на Учителя Дънов. 2. Това пророчество има една определена дата, в която трябва да се съберат в едно събития, пророчество и съдбините на света. Тази дата е 1923 г. Погледнато тази дата от 1999 г. за нас представлява интерес, какво се е случило тогава, за да бъде определена за окончание мира в 1923 година. 3. Наистина 1912 г.
към текста >>

71. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

ТОМ 11

Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70.
учебна година се отваря за пръв път отделно девическо училище в наетата за тая цел къща на хаджи Катинка, която къща и днес съществува. Тя е двоетажно здание и се намервра във II. участък, до новата къща на Д. Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас. В I клас преподавал свещена история, българска граматика и география, а във II - катехизис, граматика, аритметика, всеобща и българска история. От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр.
към текста >>

72. V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 11

По-късно Той е изпращал лично някои молитви написани с неговия почерк и подпис до приятелите.
И да се пришият в куртките на братята заминаващи на фронта. Всички се завръщат живи и здрави. Скрижалите на Бога и Силите Господни са ги охранявали. Има много записани опитности на тези първи приятели за силата на молитвите на Бялото Братство, публикувани сега в поредицата „Изгревът"' том XI. Отначало Учителят е диктувал лично молитвите, а първите членове на духовната верига от съборите са ги записвали. По-късно Той е изпращал лично някои молитви написани с неговия почерк и подпис до приятелите. Някои от тях са запазени до сега. След отварянето на Школата 1922 година в някои от отпечатаните томчета от съборите са дадени няколко от молитвите. В много от беседите има понякога кратки молитви. Те трябва да се извадят впоследствие, когато се отпечата по оригинал цялото Му Слово. В частните си разговори в София и в провинцията Учителят е давал някои молитви на отделни братя, които по-късно са ги преписвали на ръка.
към текста >>

73. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

22 септември - 22 октомври 1922 г. София

Ако вие сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка.
Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис. Какво ще ви ползува? Не че не е хубаво, хубаво е то. Ако вие сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. (Учителят написа на дъската: „Прелюбезни ми.“) Защо „прелюбезни“? Може би ще подчертаете. Той е вече над всичко, освен него друг няма. Ще му кажете така: „Откак Ви срещнах, моят живот се осмисли.“ Защо се осмисли? За да се осмисли животът, разбрали сте нещо.
към текста >>

74. ВТОРИ МЕСЕЦ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

ВТОРИ МЕСЕЦ [Материал с почерка на Савка] 22 септември - 22 октомври 1922 г.
ВТОРИ МЕСЕЦ [Материал с почерка на Савка] 22 септември - 22 октомври 1922 г. София Добродетел - Марика Правда - Сотирка Истина - Паша Мъдрост - Савка Любов - Мария Второ писмо ще пише Марика на Учителя До Мика върху Мъдростта 22.09. - 22.10. „Начало на Мъдростта е Любовта." Търсейки да намеря мъдростта в нейното приложение в живота разбрах, че тя е преди всичко един вътрешен процес, процес на навлизане в себе, на поглъщане и изучаване на ония най-вътрешни скрити гънки на човешката душа, процес, чрез който може да разкрием в себе си една дълбочина, в която живее душата. Мъдростта, това е онзи вътрешен страж, който ни запазва и предпазва от прибързани постъпки и необмислени дела, всичко в мъдростта се движи с бавния, но спокоен и сигурен темп на Духа. Мъдростта живее вътре, а се проявява чрез Любовта навън.
към текста >>

[Няма подпис, почеркът е на Савка] ПЪРВО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО СОТИРКА Любезна Сотирка, Получих писмото ви.
- 22.10. „Начало на Мъдростта е Любовта." Търсейки да намеря мъдростта в нейното приложение в живота разбрах, че тя е преди всичко един вътрешен процес, процес на навлизане в себе, на поглъщане и изучаване на ония най-вътрешни скрити гънки на човешката душа, процес, чрез който може да разкрием в себе си една дълбочина, в която живее душата. Мъдростта, това е онзи вътрешен страж, който ни запазва и предпазва от прибързани постъпки и необмислени дела, всичко в мъдростта се движи с бавния, но спокоен и сигурен темп на Духа. Мъдростта живее вътре, а се проявява чрез Любовта навън. Чувствувам, че мъдростта е много скрита в глъбините на човешката душа, но тя открива една такава дълбочина на човешката душа, в която дълбочина човек намира себе си. [Няма подпис, почеркът е на Савка] ПЪРВО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО СОТИРКА Любезна Сотирка, Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средото- чение към великата цел на живота; това е благочестието не в неговата ограничена смисъл, но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога, Източника на всичко, с Христа изявената Любов в нейната пълнота. Вам ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, Мир и радост за душата.
към текста >>

75. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Съчинения и писма на ученичките

[Почеркът е на Паша ] Месец Април Любов - Чистота „Само чистите по сърце ще видят Бога." Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата.
Месец Март Мъдрост - светлина и знание Светла Мъдрост, за да те разбера, като че нарочно трябваше всичко да притъмите пред очите ми. Всичко до тогава поставено в ума ми, уж на положителна нога, всичко изгуби смисъл. Разби се туй несигурното, привидно знание и мъдрост, но болка страшна причини ми. Празнина, пустота пред мен. Страх, голям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича - която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах. [Почеркът е на Паша ] Месец Април Любов - Чистота „Само чистите по сърце ще видят Бога." Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всичкото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшест- вуваще я качество е смирението. Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожелавам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна. [Паша] Месец май Добродетел - Жертва „Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай." Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, из хвърли от себе си личния елемент.
към текста >>

76. Класът на Добродетелите

[Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03.
Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието.
към текста >>

[Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие.
В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са озарени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е. правдата която е от Бога чрез вярата." [Почеркът е на Василка] 23. 03.
към текста >>

правдата която е от Бога чрез вярата." [Почеркът е на Василка] 23. 03.
[Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са озарени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е. правдата която е от Бога чрез вярата." [Почеркът е на Василка] 23. 03. [Истина] Знаем, че истината ще ни направи свободни, но до колко можем да я проявим, всякой себе си познава. В ежедневния си живот аз искам да бъда изпълнителка, правя усилия в себе си, но не съм я приложила в пълнота, защото нямам изработено мълчанието „където не трябва да я кажа аз трябва да мълча" и затова страдам; но като си спомня думите на Учителя: „Ако вие говорите истината, ще ви направят луди." Но това не искам да ми бъде за оправдание, защото Бог изпитва сърдечните и душевни тайни. [Василка; III месец; Истина] За мъдростта Не мога нищо да кажа, освен ако имам повече Божествена светлина, по- умно ще постъпвам в живота и няма да създавам неприятност на околните си. Затова мъдростта е придружена със знание и то не от земята, егоистично, горделиво, завистливо, а знание, което иде отгоре и предава нежност в проявленията си у човека. Блажени, които имат мъдрост, такивато не правят грешки.
към текста >>

77. ПЪРВИ МЕСЕЦ

[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието.
[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са подтикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието.
към текста >>

78. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

------------------- [indent=1]* Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче.
15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- [indent=1]* Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче. На плика, в който са съхранявани, има стенографска бележка: „Наряд от Учителя. [...] Мисли за всеки ден."
към текста >>

79. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Боян Боев ги изпраща препоръчано по пощата с неговия почерк.
Намира се машинописка, на която се заплаща и той й диктува. Озаглавяват поредицата „Писма до приятелите". Те се изпращат до всички ръководители в страната. Започват да се правят преписи на пишуща машина в 4-5 екземпляра. Да се подготви едно писмо за изпращане се пишат около 15 дни. Боян Боев ги изпраща препоръчано по пощата с неговия почерк. Така се работи около 10 години. Цялата поредица е завършена. И се смята, че материалът му е запазен. Но възрастните приятели умират, а след това идва 1957/1958 година с многото обиски от милицията и много от тези писма са иззети от милицията. А там, където са останали, са разбити.
към текста >>

80. 15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Стефан Тошев

Почеркът е обработен, на интелигентен човек, след това бяха написани няколко реда от друг един дух, със съвсем неграмотен почерк.
Те ме поканиха да им гостувам след обед. Отидохме у тях с брат Лазар Котев, у когото бях на гости, с леката му кола - за да спестим време. Там след разговора, които водихме, чрез Дафинка се прояви медиумически един дух (които ги е посещавал и друг път), който е бил близък и на мен. Оригиналът е у мен и сега. В края на написаното д-р Доганов сложи дата и се подписа. Почеркът е обработен, на интелигентен човек, след това бяха написани няколко реда от друг един дух, със съвсем неграмотен почерк. Ето част от написаното. „... за малко, че братът в Господа - Стефан бърза. Исках поне да му кажа, че той не е забравил своите приятели, но и те него не забравят. Аз съм се интересувал за работата, която се върши чрез него и даже някога съм го подпомагал, без да разбира той това. Той е един от Господните, чиито помазание в службата не е от човешка ръка.
към текста >>

81. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Забележка на редактора: Тези правила са дадени от Учителя на Паша, която собственоръчно с почерка си ги е написала.
Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество. Не Го изкушавайте в безразсъдности. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш, где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас. Забележка на редактора: Тези правила са дадени от Учителя на Паша, която собственоръчно с почерка си ги е написала.
към текста >>

82. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

Търговище, с плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.
Той ходи „без страх и тъмнина, с обич и виделина". „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Мирът на Учителя да почива на всички ученици. Братският съвет София, август, 1966 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов, ул. „Васил Петлешков", 2а, гр. Търговище, с плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова. НАРЯДЪТ ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 г. Пет часа сутринта 1. Песента „В начало бе Словото". 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4.
към текста >>

Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, надписан с почерка на Паша Теодорова.
Имайте вяра и упование в Него. В това се изразява законът на Единството. Иде време. Ще настане глад по земята, глад за Небесния Хляб, глад за Божието Слово. Тогава човеците ще потърсят Учителя. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, надписан с почерка на Паша Теодорова. НАРЯД ЗА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА 1968 ГОДИНА Обични братя и сестри, На 22 септември т.г. ще открием новата учебна година с изпълнение на следния ред, в 5 часа сутринта: 1. „Благославяй, душе моя, Господа" 2. „В начало бе Словото" 3. Добрата молитва. 4.
към текста >>

Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.
Това са прости правила, които всеки може да спазва и да бъде здрав и щастлив. Пътят на ученика е чист и светъл. Пътят на ученика е като зазоряване. Братският съвет. София, септември, 1968 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.
към текста >>

83. 20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА

Гена Папазова

А какъв почерк!
А така седнала пиша по-добре. Но въобще аз мога да пиша на колене, когато пиша учебника, пиша го в кухнята, щото оттука е мама и дъщеря ми, оттатък мъжа ми Велизар. Паша нямаше такава обстановка. В.К.: Значи тя по всяко време може да работи. Г.П.: И на всяко място. А какъв почерк! В.К.: А онази приятелка, Савка, търси първо масата, покривката, столчето и всичко останало. Г.П.: Да, всичко, точно така. В.К.: Защото вие го разказахте много интересно. Тука покривката, там столчето. Г.П.: Всичко, всичко да бъде около нея.
към текста >>

84. 1. УВОД

Цветана Щилянова

Писмото е написано на пишуща машина със син шрифт, собственоръчно от Учителя, като някои печатни грешки от писаното поради това, че Той рядко е сядал да пише на пишуща машина и поправките на няколко букви са с Неговия почерк и със същото мастило, с което е подписано писмото.
Това е да имаш силна вяра и да се добереш до светлата страна на своя живот. А Надеждата е онзи метод, чрез който човек трябва да свали светлината от умствения му свят като чиста мисъл, в чувствения свят като чисто чувство и да го реализира чрез волята у човека като добра постъпка. Това е общият смисъл на писмото на Учителя, което той изпраща в Париж на Цветана Щилянова, когато тя специализира живопис. Писмото е написано на 19.02.1931 г. в София и под него стои подписа на Учителя Беинса Дуно. Писмото е написано на пишуща машина със син шрифт, собственоръчно от Учителя, като някои печатни грешки от писаното поради това, че Той рядко е сядал да пише на пишуща машина и поправките на няколко букви са с Неговия почерк и със същото мастило, с което е подписано писмото. Понеже сме виждали и други писма на Учителя до приятели, написано по същия начин, със същата машина и шрифт, и същия подпис, то удостоверяваме, че Учителят е автор на писмото. То не е диктувано на друго лице, нито е писано от друго лице, а е написано лично от Учителя, на Неговата пишуща машина. Всеки, който би изучавал живота на художника Цветана Щилянова, нейното изкуство, трябва обезателно подробно да се запознае с писмото на Учителя до нея. Всяко едно изречение представлява етап и път от нейния живот на земята. Освен това, всяко едно изречение представлява отделна епоха в пътя на нейната душа и нейния дух, от идването й на земята до влизането в Школата на Учителя, както и са начертани онези проекции, към които трябва да се стреми нейното същество, за да реализира съкровените стремления и стремежи на нейната душа и дух.
към текста >>

85. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина.
Предполагам, че това ще стане някога при Дина. Тринадесето писмо - 29.08.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих. Извинявате се, че е писано с пишуща машина. А аз Ви моля, винаги ми пишете с пишуща машина! При все, че почеркът ви е ясен, най-ясно и хубаво е на машина. По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми!
към текста >>

По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас.
Едва тогава ме пита какво ми се е случило. Много грижи му създадох. Не можех да се къпя цял месец. И до днес се споменава това мое „приключение". Благодаря Ви най-сърдечно за „анонимния" подарък. По почерка познах, че тези 10 лева бяха от Вас. Сега имаме и нови затруднения - тока го спират всеки ден, добре е да знаете, за да не попаднете в асансьора в такъв опасен час: сутрин от 6-7 ч. и от 10-11 ч., на обед от 2-3 ч., вечер от 10-11 ч. Мила Марийка, Сега трябва да спра, дано успея да завърша писмото, да го пусна и Вие скоро да го получите. Събота, 20 януари 1990 г. Писмото остана непуснато, тук ще отговоря на някои Ваши въпроси от 29 ноември 1989 г.
към текста >>

86. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк.
Елена: Да. Вижте сега, дрехите на Учителя много лошо са съхранени. В.Кр.: Е, не може да се съхраняват. В.Кр.: Сега друг портрет при Мария Райкова Сотирова, ул 5. „Портрет на Учителя", „В нивата" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата". Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк. Елена: Не е моя. М.М.: Аз мисля, че го видях у Влаевски тоз портрет. Елена: Влаевски, да. В.Кр.: Да, у Влаевски. Елена: И тука пише, че е у Влаевски.
към текста >>

В Катя Грива има, това е твой почерк, в Катя Грива има тенекия - кутия.
Елена: Кой е рисувал? Той е художникът. Писала съм го, но останало в писаното. В.Кр.: Сега за тези две картини се разбрахме. В.Кр.: Друг един въпрос. В Катя Грива има, това е твой почерк, в Катя Грива има тенекия - кутия. В нея има, ето, съдържа знамето на Братството. Какво представляваше това знаме? Елена: Картина. Не картина. Е да, картина.
към текста >>

87. III. ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА „ИЗГРЕВЪТ Кой създаде „Изгревът. И кой го ръководи?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Надолу, върху оригиналния текст с мастило е написано с почерка на Георги Радев следното изречение: „Това става в пълно съгласие с Учителя." Планът, който е написан от група ученици, е много подробен и отговаря на всички критики от зложелателите на „Изгревът", защо трябва да го има и защо се описва всичко това.
Отговорът е публикуван в „Изгревът", том XIII, стр. 94-96 в един апел, озаглавен: „До учениците на Всемирното Бяло Братство в България" с дата София, май 1934 г. С публикуването на този апел се вижда, че идеята за „Изгревът" е възникнала още през 1934 г. от последователите на Учителя. С неговото съгласие е изпратено това съобщение до всички братски кръжоци в цялата страна. Надолу, върху оригиналния текст с мастило е написано с почерка на Георги Радев следното изречение: „Това става в пълно съгласие с Учителя." Планът, който е написан от група ученици, е много подробен и отговаря на всички критики от зложелателите на „Изгревът", защо трябва да го има и защо се описва всичко това. Тук е даден отговорът. Прочетете го. Хайде, подчинете му се! И да искате, няма да можете. Защото времето е изтекло за вас, за да реализирате нещо от този апел.
към текста >>

88. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 221-225

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя са преписани от 2-то тефтерче на Савка Керемидчиева, написано с неиния почерк от N 1 до N 226.
Хубавите неща. 224 Хубавите неща са редките неща. Чистене. 225 Човек трябва винаги да се моли. Молитвата е процес на чистене. Чистотата внася дълбок стремеж в душата на човека към Бога. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя са преписани от 2-то тефтерче на Савка Керемидчиева, написано с неиния почерк от N 1 до N 226.
към текста >>

89. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 101-117

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя за Бога бяха извадени от 3-то тефтерче на Савка Керемидчиева, написано с нейния почерк.
Щом се обърне някой към Него, Той всякога прощава. Абсолютно свободен 114 Абсолютно свободен е само Бог! Отиване. 115 При Бога ще отидеш всякога сам! Проявления. 116 Във всичките си проявления давай място на Бога. Нека Бог действува у тебе. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя за Бога бяха извадени от 3-то тефтерче на Савка Керемидчиева, написано с нейния почерк.
към текста >>

90. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV

Учителят Дънов лично с почерка си е писал думите под N 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26. 2.
Неговата Виделина ще весели сърцето ти. 18.VII.(юли) 1922 г., вторник, 3 ч. сутринта Мусала, първото езеро.** * М.В.У.: Мировият Велик Учител. У.: Учителят. **3абележка на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Учителят Дънов лично с почерка си е писал думите под N 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26. 2. На 33 години влезе Божият Дух в Учителя Дънов. На 48 години слезе Христовият Дух в Учителя Дънов. На 58 години идва Господният Дух в Учителя Дънов. И стана Все и Вся! 3. Учител, Миров Учител, Всемировият Учител.
към текста >>

91. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140

140 Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Някои от тези мисли от Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче на Савка Керемидчиева, което е с почерка на Тереза Керемидчиева, майката на Савка.
139 Господи, изяви ни тайната на Твоето Благовестие чрез нашия Учител. Направи ни съвършени, да изпълним Твоята Воля, да се освети Твоето име и да се въдвори Твоето Царство на земята. Това е желанието на нашата душа. Това нуждата, която усещаме в този свят! 24 май 1939 г. 140 Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Някои от тези мисли от Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче на Савка Керемидчиева, което е с почерка на Тереза Керемидчиева, майката на Савка. А останалите са от тефтерчетата на Савка.
към текста >>

92. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 81-129

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче, което е написано с почерка на Тереза Керемидчиева - майката на Савка.
Велико е да обичаш Господа. Да обичаш Господа е Живот Вечен. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: След побоя, извършен върху Учителя през м. юли всички се качват на 7-те рилски езера. За побоя виж в „Бележки на съставителя" в края на том XIV. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тези мисли на Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче, което е написано с почерка на Тереза Керемидчиева - майката на Савка. Тя е преписвала от наличните Савкини тефтерчета, които по онова време са били при нея. Приемам, че преписът на Тереза е също оригинал, защото тя много добре знае кой е Учителят, кой е Духът, който дава Свещените думи за ученика и кой е духът Аверуни, че това е Верният ученик, записал чрез ръката на Савка думите на Бога за Космическия ученик
към текста >>

93. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

- Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител.
А туй, което само остава, туй е същината на живота. Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител? - Не, туй не прилича на моя Учител. - И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже. - Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител. Кой е най-силния глагол? (Искам, мога, обичам.) - Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова!
към текста >>

94. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

(Почерк на Павлина Даскалова.) 2.
Едни от задачите са били предаване мисли от разстояние, той предавал мисли на Аверуни и тя ги приема. В Латвия тя е държала 4 блестящи беседи. Забележка на съставителя: Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период. Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.) 2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА Павлина Даскалова Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство. Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт.
към текста >>

И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала.
Издиктува ми го целия материал. А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него. И като отидох следващият път да ми диктува, тя ми се оплака, че той ходил при нея и й се карал и ми каза, преди да си тръгна: „Не, ти непременно трябва да оставиш това, което си написала, държеше много да го има този материал и не знам вече имахме някакви пререкания, но аз не го оставих и за голямо съжаление тогава се загуби една страница. Девета страница изчезна от диктувания материал. Приблизително аз го написах после, какво беше, но като си отидох в Търново. И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала. Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас. Това е. М.М.: Ако обичаш да кажеш нещо за Богомил Малджиев. П.Д.: Трябва да ви кажа, че много го обичах брат Малджиев, защото той беше изключителен. Първо, като дете, когато се запознах в Търново, когато той идваше.
към текста >>

Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас.
А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него. И като отидох следващият път да ми диктува, тя ми се оплака, че той ходил при нея и й се карал и ми каза, преди да си тръгна: „Не, ти непременно трябва да оставиш това, което си написала, държеше много да го има този материал и не знам вече имахме някакви пререкания, но аз не го оставих и за голямо съжаление тогава се загуби една страница. Девета страница изчезна от диктувания материал. Приблизително аз го написах после, какво беше, но като си отидох в Търново. И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала. Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас. Това е. М.М.: Ако обичаш да кажеш нещо за Богомил Малджиев. П.Д.: Трябва да ви кажа, че много го обичах брат Малджиев, защото той беше изключителен. Първо, като дете, когато се запознах в Търново, когато той идваше. При нас идваше Галилей Величков и брат Малджиев, заради приятелките си там и се смееха на нашия хубав диалект, нашия специален език там, търновски.
към текста >>

**Ръкописът е с почерк на Савка.
Бог е тайна, която е над всяка наука! Бог е приношение, което надминава всяко справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум! Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие! Учителят ________________________ * Ръкописът е на Учителя. **Ръкописът е с почерк на Савка. РЕЗЮМЕ * Отличителните черти на смелостта и твърдостта. Смелостта е качество на решителния. Твърдостта е качество на силния човек. Смелостта е движение през опасности. Твърдостта е движение през несполуки.
към текста >>

София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова.
Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова. 9 . УПРАЖНЕНИЯ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ 31 ДЕНА 23.VІІ. - 22.VIII.1924 г. СОФИЯ ДОБРАТА МОЛИТВА 1. Господи Боже наш 23.VII. Сряда.
към текста >>

95. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

*** Записани са на отделно малко листче с почерка на Савка.
Един урок е той: зад страданието да види Бога, зад страданието да намери Любовта! (Музиката завършва с „Бог е Любов ".) 22 март 1933 г. веч. Изгрев * * * Сърцето - до дих. система - ре черния дроб - ми бъбреците - фа далака - сол жлъчния мехур - ла храносмилателната система - си.*** _________________________________________ * В ръкописния вариант, датата е 24 декември 1937 г., вероятно машинописният препис е направен няколко дни по-късно, пак от Савка. ** Добавено е с молив от Савка. *** Записани са на отделно малко листче с почерка на Савка. 20 . УПЪТВАНИЯ И ПРОРОЧЕСТВА 4 октомври 1939 г., сряда, 8-9 часа вечерта Учителят даде следните упътвания и пророчества : Четете пророците Данаил и Иезекил, там се разправя за събитията, които стават сега. Мисля, че това започва от 37 глава на Иезекил. Хората трябва да бъдат само проводници на Божественото. Нали Христос казва в Евангелието на Матея гл.
към текста >>

96. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Из архива на Тереза Керемидчиева

* _______________________________________________ * Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева.
Не смесвайте погрешките с греховете. Погрешката е неумишлена, а под думата грях, разбираме нещо умишлено, в което са взели участие умът, сърцето и волята. Всеки един човек, като иде на земята, определено му е къде ще бъде назначен, на кое място и при какви условия. Всеки си има своето предназначение. Вяра и смелост трябват! * _______________________________________________ * Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. 24 . ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ 19.11.1941 г., четвъртък, с. (желанието ми е да се прочете на 21.11.1942 г. събота сутринта Изгрев) С Б Л ! и Ч И Д!
към текста >>

**Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева.
В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив (да гледа, да се оглежда). 13. Защо цъфтят цветовете? 14. Защо Господ създаде светлината? 15. В що седи силата на добрата мисъл? 16. Ако се съмняваш, принасяш ли полза на себе си? **Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. 26 . РАБОТА НА УЧЕНИКА ВЪРХУ СТИХОВЕ НА БИБЛИЯТА * 1. Ефесяном гл. 2, ст. 7 -10 : Пътят е за страждующите. 2.
към текста >>

*Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева.
10, ст. 10; Еклесиаст, гл. 9, ст. 3, Притчи, гл. 10, ст. 9. *Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. 27 . СПИСЪК НА МЛАДЕЖКИЯ И ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС * I Братя 1. Филип Стоицев - стоматолог + музикант. 2. Георги Йорданов. 3. Панталей Карапетров. 4.
към текста >>

*Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева.
Манев - чиновник в общината. 67. Илия Узунов - машинен техник. 68. Петър Пампоров. 69. Цеко Етупов. 70. Кръстьо Христов. *Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. (Забележка на Савка- 60 бяхме първите ученици, от които 10 си заминаха от този свят и 20 се ожениха. 1. Анна Димова. II СЕСТРИ 2. Сийка Димова - чиновничка в БН Банка. 3. Анка Каназирова. 4.
към текста >>

Забележка: Списъкът е направен с почерка на Савка Керемидчиева с дата 11.IV.
Елена Хаджи Григорова - учителка. 92. Надя Цекова. ^ 93. Ана Матеева. 94. Цветанка Щилянова. Забележка: Списъкът е направен с почерка на Савка Керемидчиева с дата 11.IV. 1940 г., четвъртък, Изгрев.
към текста >>

97. V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ПАША ТЕОДОРОВА V ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ извадки от тетрадка с почерка на Паша Теодорова * * Из архива на Тереза Керемидчиева ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ * ____________________________________ * ТЕТРАДКА С ИЗВАДКИ, С почерк на Паша Теодорова.
ПАША ТЕОДОРОВА V ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ извадки от тетрадка с почерка на Паша Теодорова * * Из архива на Тереза Керемидчиева ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ * ____________________________________ * ТЕТРАДКА С ИЗВАДКИ, С почерк на Паша Теодорова. Из архива на Тереза Керемидчиева. 24.10.1940 г. Мирът носи светлина, а светлината - разум. 16.11.1940 г. Винаги мисли за доброто и го върши.
към текста >>

98. VI ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ИДЕАЛИТЕ

Варна 26 август 1917 (Свещеният подпис) _____________________________________ * Препис на писмо от Учителя с почерка на Тереза Керемидчиева
Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име, на всяко място и време. Варна 26 август 1917 (Свещеният подпис) _____________________________________ * Препис на писмо от Учителя с почерка на Тереза Керемидчиева
към текста >>

99. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ, ТОМ XIV

Само съвременниците познаваха почерка й.
След заминаването на Савка през май 1945 г., тя преписва голяма част от тефтерчетата и от бележките на Савка. Нейни тефтерчета са запазени и бяха ползвани при работата ни в настоящия том на „Изгревът" в раздела на „Свещените думи на Учителя". Вероятно има и други тефтерчета, пръснати между нейните съвременници. Интересно е, че всичко се пръсна, разби се на части и се изгубиха. Целта на това разрушение бе да се загубят и затрият. Само съвременниците познаваха почерка й. Аз го научих от Галилей Величков, понеже тя бе изпращала до него няколко писма, които той ми предаде. Поместеният материал в раздела „Тереза Керемидчиева" е от нейните тетрадки, написани собственоръчно. Не е променено нищо. Все пак успяхме да спасим нещо от разрушението. Дано в бъдеще да ни попаднат още от нейните ръкописи.
към текста >>

Едва ли днес има някой, който да познава почерка на Савка и майката Тереза.
Тя нямаше никакви материали от Тереза и от леля си Савка. Те бяха прехвърляни от ръка на ръка, от познатите им и накрая бяха загубени във времето. Снимковият материал, който предоставям съм го издирвал около 30 години. Образите на Савка и Тереза и на тяхните съвременници са ми били посочвани от Галилей Величков, Борис Николов и Мария Тодорова. Онова, което публикувам е голяма рядкост и не е малко. Едва ли днес има някой, който да познава почерка на Савка и майката Тереза. Минаха толкова години. Техните почерци ги познавах, посочени ми от предишните поколения и от техните писма до Галилей Величков. Това, което поместваме не е малко. Дори е много след една забрава повече от 50 човешки години.
към текста >>

100. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV