Търсене в текстове за 'Постепенност'

И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот!

Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно? Ето – казваха, – как естествознанието става крепост, най-силната позиция на материализма! При ланцетника почти нямаме главен мозък. Нервната тръба само малко се издува в предната си част и нищо повече.
към текста >>

Техните идеали са стабилности, равномерност, ред, постепенност и симетрия.

Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда. Тази форма срещаме у хора педанти, у чиновници и военни, които се славят с правдивост и строгост на своите схващания, но не и с особени привлекателни форми на обноски. Качествата на хората с такива ръце са, следователно, тъкмо противоположни на качествата на хората с художнически ръце. Защото при последните липсата на вътрешен морал често се прикрива чрез бляскави способности за държане в обществото. Притежателите на ъглести ръце проявяват особена издръжливост и предвидливост, както и чувство за ред и елегантности. Техните идеали са стабилности, равномерност, ред, постепенност и симетрия. Такива хора проявяват наклонност към организаторска, регулираща и уредническа дейност. В своя стремеж към единство и равномерност те подчиняват всичко на дълга и не разбират, нито търпят друга дейност на душата, духа и сърцето освен тази, която е предначертана от разума. На техния силен и енергичен дух липсва, обаче, оня замах, който отличава художника. Хората с ъглестите ръце имат особена наклонности към моралните, политическите и социалните науки, към дидактичната поезия, граматиката, езиците, логиката и геометрията и към популярното изкуство. Техните възгледи не могат да се издигнат над традиционното, но те са добри търговци, но и в това отношение не задминават средната мярка.
към текста >>

Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас.

Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6.
към текста >>

Законът за изобилието почва да се проявява в втората класа, тая на умствения и физическия работник, който може да достигне с бавна постепенност до третата класа, дето тоя закон се проявява в всичката си пълнота.

Законът за изобилието почва да се проявява в втората класа, тая на умствения и физическия работник, който може да достигне с бавна постепенност до третата класа, дето тоя закон се проявява в всичката си пълнота.
В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област. Всеки се поставя самичък в една от тия три класи работници, според своето развитие. В първата от посочените класи, законът за изобилието никога не се проявява. Ония, които работят само физически и индивидуално, никога няма да достигнат до изобилие. Те спечелват най-необходимото за живота, с малък излишък, може би, но до там се ограничава целия резултат. Законът за изобилието почва да се проявява в втората класа, тая на умствения и физическия работник, който може да достигне с бавна постепенност до третата класа, дето тоя закон се проявява в всичката си пълнота. Всяко същество, в течение на еволюцията си, трябва да премине през всяко едно от тия три състояния. В нашата точка на развитието, мнозина са част от втората класа, сиреч, работят съзнателно с природните закони, в съгласие с един център, който им помага да при- влекат изобилието. Под думата „център“ искам да кажа известно опре делено призвание или занятие, от дето му идат парите. Да вземем, например, един търговец или един вестникопродавач. Като е научил,че има един закон за предлагането и търсенето, той желае да си послужи с него за финансовото си подобрение.
към текста >>