Търсене в текстове за 'Посоки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки.
Да се върнем към болестите. Ако един болезнен процес се развие във физическото тяло, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина. Ако се развие в астралното, ще се прояви като едно емоционално страдание и т.н. В действителност обаче едно такова строго разграничение не съществува. Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
към текста >>

3. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна.
Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.
към текста >>

триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено.
Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
към текста >>

5. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива.
И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката.
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи.
към текста >>

7. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение.
Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя.
към текста >>

[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

8. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки.
Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното. Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници. Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни.
към текста >>

9. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тези вариации са в разни посоки.
у дивия карамфил, който расте на сухи, припечни места, листата са съвсем тесни (средство против изпарението). Различията се явяват, когато дойдем до обяснение на тази целесъобразност. Материалистическото обяснение за произхода на целесъобразността я счита като резултат на чисто механически фактори. Привържениците на механическото обяснение са няколко лагера, но в края на краищата те имат нещо общо. Дарвинизмът твърди, че се пораждат в организма случайни вариации или изменения, за произхода на които Дарвин не говори големи подробности. Тези вариации са в разни посоки. Върху тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида. А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е.
към текста >>

в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е.
Върху тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида. А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора.
към текста >>

Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата.
Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие. Горните опити имат за цел само да установят, коя ос е фиксирана у зачатъка и коя – не. Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити. Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата. Защото, когато организмът реагира (отговаря) целесъобразно на дадени външни дразнения, винаги това реагиране е в зависимост и в границите на средствата и възможностите, с които той разполага в дадения случай. За да хвърли светлина върху по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници. Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр. две гръбни половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е. предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина).
към текста >>

10. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
към текста >>

11. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
към текста >>

12. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл! "
към текста >>

13. Фарисей и митар Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява.
Новото иде отвсякъде: и отвън и отвътре. То иде чрез всеки слънчев лъч – „От слънцето иде новото". „От слънцето иде нова вълна..." думи на един Учител. Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат. Иде и отвътре – чрез чувството, чрез мисълта. То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява. Психологически, у човека то се проявява в онова ново чувство за живота. Явява се в онова първично, живо чувство, което всички съзнателни същества имат за живота - в жизненото самочувствие. Трепне ли то в човека, в него се е зародило новото, заченало се е. Не е ли трепнало, новото е чуждо за него, макар да е запознат с „новите идеи", с ,,новите веяния и течения". Чрез това именно чувство човек схваща новото, където и да се проявява то – и в духовния и във физическия, материалния живот на човека.
към текста >>

14. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония.
към текста >>

Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече.
Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>

15. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки.
са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор. Неоламаркистите или психоламаркистите казват, че целесъобразността има и други, по-дълбоки причини, именно влиянието на вътрешния, психичния фактор. Значи те твърдят, че има пряко приспособление.
към текста >>

16. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3].
Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка).
към текста >>

17. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там потоци от светлина текат във всички посоки.
Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак. Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там. Там потоци от светлина текат във всички посоки. Малцина само мотат да достигнат тоя бряг.
към текста >>

18. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации?
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации. Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките.
към текста >>

19. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока.
След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр.
към текста >>

20. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение.
Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни.
към текста >>

21. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система.
Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
към текста >>

22. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки.
Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена.
към текста >>

23. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

24. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
към текста >>

25. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр.
Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат. После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция.
към текста >>

когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти.
Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
към текста >>

И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки.
По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават.
към текста >>

Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.
Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество.
към текста >>

След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки.
Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки. Испанците си служеха с инквизицията за избиването на „еретиците". Те извършиха големи насилия и върху арабите и затова от първостепенна държава трябваше да станат второстепенна. Във Франция избиха и изгониха хугенотите. И това беше една от причините за страшното, катастрофално рухване на тогавашния режим във Франция. В Русия преследваха духоборите и даже ги изгониха, защото им направиха просто невъзможен живота в Русия.
към текста >>

26. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени.
Пред тази зала се намират грамадните гардероби. По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел.
към текста >>

27. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки.
Значи земетресенията имат връзка с електромагнитните влияния, които ни идат от слънцето. От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват.
към текста >>

28. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота.
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно: Първият стремеж на духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третият му стремеж е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух.
към текста >>

29. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Злото и доброто действуват в две противоположни посоки.
В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание!
към текста >>

30. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф.
Това, което туй растение по изкуствен начин предизвиква у човека, последният може да го прояви и по естествен начин, когато се развият у него известни сили и заложби, спящи досега у него. Тези сили са вътре в него. Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр. Пирано и да подложи на научно изследване светещата жена Ана Морано - 49 годишната рибарка. Морано била пренесена в университетската медицинска клиника в Рим. Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф. Витали, физикалната - на проф. Табашки, а пък физиологическата - на проф. Де Санктис. Установено било, че Морано страдала от задух, обаче иначе тя е била физически и душевно здрава. Самата тя разказва следното явление от 2.
към текста >>

31. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род.
В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета. Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух.
към текста >>

Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!...
Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?!
към текста >>

32. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В дъното на долините гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури.
И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен. Не само изтокъг, но и навсякъде хоризонтът се прочиства. Ние сме вече на Мусала. Поглеждам наоколо. Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво виждам долу? В дъното на долините гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури. Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
към текста >>

33. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството.
Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви нормално. Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение. А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти.
към текста >>

34. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце!
Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места!
към текста >>

35. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми.
Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили.
към текста >>

36. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник.
Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса. Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората. Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата.
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили.
Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги.
към текста >>

38. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Първата част - туй е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част - туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат. Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то?
към текста >>

39. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол.
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът.
към текста >>

40. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието.
Той вече знае, какво трябва да прави през деня. На едного отвътре може да му се каже да отиде да иска извинение от някого, когото е излъгал предния ден, на друг може да се каже да остави тютюна или алкохола, да посети някого и пр. Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов. Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота. Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г.
към текста >>

41. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни.
Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип. Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя. Знае се, че един радиоапарат може да приема всевъзможни видове радиовълни, които са навсякъде около нас. Хиляди най-разнообразни видове радиовълни проникват пространсътвото около нас и ние можем да ги слушаме, щом поставим съответния възприемателен апарат. Обаче, от ред изследвания се знае, че и човек, когато мисли, изпуща от себе си по всички посоки радиовълни, които можем да наречем мислителни или по-добре психични радиовълни. В това отношение всеки човешки организъм е жив радиоапарат – възприемателен и предавателен едновременно. От друга страна, установено е с множество научни опити, че мислителните радиовълни, изпратени от едного, могат да се доловят от друг човек. Туй е тъй наречената телепатия. Но не е човек едничкото същество, което има психичен живот. Има същества по-висши и по-низши от него – на разните стъпала на великата еволюционна стълба.
към текста >>

42. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти.
Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак заема първи дом, вторият знак – втори дом и т.н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка. Хоризонтът разделя домовете на долни, намиращи се под хоризонта – 1 до 6 – и горни, разположени над хоризонта – 7 до 12. Меридианът ги разделя на източни, разположени на изток от него, това са: 10., 11., 12., 1., 2.
към текста >>

43. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси.
Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки. Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията. Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>

Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.
Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси. От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията. Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека. Г.
към текста >>

44. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Прочел и страницата от книга, отворена напосоки.
В такъв вид д-р Тарбел бил въведен в една стая, в която той никога не е влизал и му било предложено да намери в нея телефона. Той с уверени крачки пристъпил към телефона, стоящ на нощната масичка между двата кревата, без да се сблъска о някой предмет по пътя. Като дошъл при телефона, той уверено повикал някое лице по съобщения му номер; след това прочел номера на едно удостоверение, което му е било дадено от едного от присъстващите журналисти. „Прочел" и името на журналиста, написано в удостоверението. След това той прочел късче хартия, на която една госпожа била записала с молив нужните ù покупки. Прочел и страницата от книга, отворена напосоки. Освен това д-р Тарбел ясно казал номера на книжния долар, който държали пред него обърнат наопаки. ГОЛЕМИЯТ БРАТ. Две беседи от Учителя, стр. 39. София, 1939. Цена 5 лева.
към текста >>

45. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи.
И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром.
към текста >>

46. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки.
Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него.
към текста >>

Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него.
Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са запример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.
Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират. От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>

48. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки.
Те са принципите на мъдростта и на любовта. В своята истинска същина те са едно. Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена. Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки. Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие. Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот.
към текста >>

49. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден.
Този международен водовъртеж, в който човечеството влиза сега, е резултат на миналото - на миналите погрешни мисли, чувства и постъпки на народите. Днешното хаотично положение е жетва на дълбокото минало. А сегашните нови идеи - сегашните творчески мисли, чувства и постъпки - са сеитба за бъдещето. Всяка мисъл на новото време, всяка мисъл за обединение, за хармония, е сеитба на ново красиво, светло бъдеще. Нека всеки човек на новите идеи стане мощен център, светло огнище, от дето да се изпращат в света обновителни, светли идеи за мир, разбирателство, сътрудничество и подпомагане между народите, за общочовешко братство! Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света.
към текста >>

Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси.
Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта!
към текста >>

50. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него.
Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади. Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване. Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето? Нека не обвиняваме младите за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота". Сега само поместваме тая статия без коментарии.
към текста >>

51. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки.
Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще. Обаче, в последното се крие бъдещето, понеже то е по-жизнеспособно и е в хармония с посоката на развитието.
към текста >>

52. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки.
Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот. Колкото повече човек се издига до върховете на Духа, толкова вътрешният му живот става по-интензивен, по-дълбок; по-дълбоки сили на неговата душа и дух са в активност. Но въпросът тук е да не се губи вътрешната хармония, вътрешното равновесие и светлина при промените във външния живот! Има и друга причина, поради която материалистичното разбиране на живота води към отслабване, изтощение и даже към израждане на нервната система. Разглеждането на тая причина ще помогне да изпъкне по-ясно връзката между материалистичната култура и отслабването на нервната система днес. Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки. Това е тъй наречената радиация на организмите. Но важното е, че има връзка между енергиите, които организмът приема и изпраща. Ако човек е изпълнен с тревоги, смущения, безпокойства и пр., той ще се свърже с разрушителните подобни енергии в природата, понеже антената му е нагодена към тях, ще ги възприеме в себе си и те ще действат разрушително върху него. Ако човек е изпълнен с хармония, той ще възприеме положителните енергии в природата, и те ще действат укрепително върху организма му. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото битие.
към текста >>

53. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам.
Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа.
към текста >>

Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки.
Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе?
към текста >>

54. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Планети в аспект (Продължение) Според Морена има две възможности за тълкуване на всяка от двете посоки на аспекта в зависимост от това, дали ще разглеждаме планетата, която хвърля интересуващия ни аспект, 1) сама по себе си, по проста аналогия; ако напр.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 3. Планети в аспект (Продължение) Според Морена има две възможности за тълкуване на всяка от двете посоки на аспекта в зависимост от това, дали ще разглеждаме планетата, която хвърля интересуващия ни аспект, 1) сама по себе си, по проста аналогия; ако напр. господарят на хороскопа се намира в благоприятен аспект със слънцето, то той би бил с това „детерминиран" в слънчев смисъл към почести, достойнство и пр.; 2) от гледна точка на локалната детерминация на планетата, т.е. според значенията на домовете, в които се намира или владее аспектиращата планета. За сега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага привличането на третия астрологичен фактор– домовете. 1. Тълкуване на аспектите по аналогия То се основава на правилото, че чрез аспектите планетите предават своите качества и слабости на аспектните си партньори. За да определим това взаимодействие, трябва да си припомним значенията на планетите, както теса дадени напр.
към текста >>

55. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвременната наука и пък всичките науки от памтивека доказват, че животът се проявява по две посоки: по посоката на доброто и по посоката на злото.
ДОБРОТО И ЗЛОТО В ЖИВОТА Животът е най ценното за човеците, затова той интересува всички. Животът има две страни. Съвременната наука и пък всичките науки от памтивека доказват, че животът се проявява по две посоки: по посоката на доброто и по посоката на злото. Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът. Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към текста >>

56. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя може многократно да отклони своето течение по всички посоки и все пак да запази първоначалната си посока — с това наподобява на самосъзнанието Това е всичко, което ме кара така редовно да наблюдавам реката." Ли Ги.
Плъзга се равномерно по равнината, като образува тук-там дълбочини — с това е подобна на мъдростта. Трябва да преодолява много препятствия, които й се изпречват — а с това е като издръжливостта. Оставя се да бъде отвеждана, да бъде замърсявана, но винаги се стреми веднага да се изчиства — а с това притежава качеството винаги да се възобновява. Тя изпълва равномерно всички дълбочини — а с това наподобява на справедливостта. Не взима никога повече място, отколкото й се позволява — с това наподобява на въздържанието. Тя може многократно да отклони своето течение по всички посоки и все пак да запази първоначалната си посока — с това наподобява на самосъзнанието Това е всичко, което ме кара така редовно да наблюдавам реката." Ли Ги. Превод от немски Д-р Ил. Стр.
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Знанието му се простира във всички посоки.
Д-р Ил. Стр. ТОВА ЩО МОЖЕМ И НЕ МОЖЕМ Днес човечеството, твърди че преживява една от най-великите си епохи. Знанието му се простира във всички посоки. Човек изучава звездите, следи техния живот, разгадава законите, които крепят звездното небе, познава движението на планетите и се взира да открие тяхното битие. Земята вече не е загадка за човешкия ум. Атмосферните висини са вече само простори за волни пътувания. Птичият полет не е вече идеал. Глъбините на морето са само място, където ученият изследва първичния живот.
към текста >>

58. DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки.
към текста >>

Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки.
С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки. След това се дига и по най-късия път по права линия отлита към женската. С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано.
към текста >>

Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù.
Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината?
към текста >>

59. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки,взаимно се унищожават.
- Съществуват ли ангели? -За мене, който живея едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки,взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си, и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи 3а работа в това направление. Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуска никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят, и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря 3а това.
към текста >>

60. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.
Aз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Като вярвам, ще работя, и разумните същества ще помагат. Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г. Куртев -метало пластика 30. ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл.
към текста >>

Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла.
Като вярвам, ще работя, и разумните същества ще помагат. Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г. Куртев -метало пластика 30. ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети.
към текста >>

61. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете.
Страхът и съмнението показват още, че висшата мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите. В това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си.*** 3. ДОПИРНИ ТОЧКИ в ПРИРОДАТА II година / I том (София, 1922-1923) Всички хора се запитват, какво представя злото, и какво - доброто в живота. Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете. Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не".
към текста >>

62. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки.
- Да работи, за да придобие богатство. - Богатият? - Да вложи богатство-то си в обръщение. - Невежият? - Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо? - Защото всички не могат да я възприемат по един и същи начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво.
към текста >>

63. Път на зазоряване - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е Божият дом, от който идат всички блага в живота, по всички посоки и във всички области.
В такава атмосфера човек се задушава, мъчно работи. Не е лесно човек изведнъж да приложи любовта и да подобри състоянието си, но като се стреми, той постепенно ще постигне желанието си. Доброто желание оправя пътя на човека. Стремете се да се свържете с Първата Причина, с живата природа, отдето ще потекат енергиите на живота. Какво представя живата природа? Тя е Божият дом, от който идат всички блага в живота, по всички посоки и във всички области. Изучавайте природата с всички нейни форми - минерали, растения и животни. Това значи, да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно. Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват.
към текста >>

64. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ... Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки !
Ней да посветим живота си! И когато искрено решим така именно, в дух и истина, да служим, без да делим хората на наши и ваши, Той, вездесъщият небесен Баща ще ни посети и тихо ще ни прошепне, че всяко нещо, което сме сторили на по-малкия си брат сме сторили и Нему, и че пътят на служене Богу е служенето на ближния. За индивидуалността. Днес хората говорят за индивидуалния живот като за нещо положително... Но ако вие стоите до масата си в своята стая, мислите ли, че сте сам? Хиляди пъти в час сменуващата се потенция на електрическия и магнегическия океан със своите течения, влияни от слънчевите петна, напрежения и гравитации, изменят всекиминутно онзи основен фонд, върху който стават всички биохимични и физически явления, които съставляват нашия нервен и физиологичен живот. При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ... Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки ! ... Колко cтpaнно е наистина да се мисли човек, че е сам, че живее сам, че може някой момент да бъде сам ! ... Само невежеството и ограничението може да поддържат такова погрешно мнение. Л. Л. Към тебе Аз те познавам. Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен.
към текста >>

65. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост.
Съдържание: 22 март! Влиянието но слънчевата енергия. Празникът на природата. (Пламен) Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен) Геоцентризъм и Хелиоценризъм ПPОЛЕТ Молитви. КНИЖНИНА 22 МАРТ! Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост. любов и щастие. Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си същество живота, който Господ им праща. Всички са доволни и — благодарни! * Човече! Господ кани и тебе на пир!
към текста >>

Животът, както ни се представя в своето всекидневно течение, дава материал на нашето съзнание в две посоки: едната е към земята, надолу, а другата нагоре.
Геоцентризъм и Хелиоценризъм Голяма е разликата между човек, който не е напущал родното си място и тоя, който е скитал по други градове или в чужбина. Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“. Тая песен е детинска за тоя, който познава Родопите, Рила, който е чувал за Алпите или е ходил на тях, както и за тоя. който е виждал море. Съзнанието на човека борави с тия величини в живота, до които е имало контакт. Животът, както ни се представя в своето всекидневно течение, дава материал на нашето съзнание в две посоки: едната е към земята, надолу, а другата нагоре. Връзката на съзнанието ни с земята има отношение към нашите физически нужди, от които — без съмнение — не можем да отбегнем. Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот. Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа.
към текста >>

66. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се издигне Дома на Човеколюбието и нека той бъде това, което трябва да бъде: център, из който да радиираг по всички посоки лъчите на Божествената Любов към всичко съществуващо, Любовта която не знае граници, за която няма партии, класи, народи и раси.
rue de la Pompe, Paris, 16-e, France. „Oomoto Internacia“ Б. P. Света е пълен с разкошни здания и палати. — крепости на насилието, в които здраво се е загнездило злото и от които то владее и управлява целия свят. Защо да няма и един величествен Дом, който да излъчва по всички части на света любовта на човека към човека, да вдъхновява мирните творци на новия братски живот, да призовава към обединение и побратимяване взаимноизяждащите се днес отделни човеци, класи, народи и раси, да ни напомня всекиминутно че в света има само един Бог и затова трябва да има само едно обединено човечество, една религия и един общ език, на който всички да се разбират. Нека се издигне Дома на Човеколюбието и нека той бъде това, което трябва да бъде: център, из който да радиираг по всички посоки лъчите на Божествената Любов към всичко съществуващо, Любовта която не знае граници, за която няма партии, класи, народи и раси. Нека той бъде храм на Единствения Бог, пред когото всички са равни и за когото няма никакви различия. Най-после, нека Дома на Човеколюбието бъде един опит да се реализира в малък мащаб, като в едно опитно поле, прототипа на Царството Божие на земята. Ние изпращаме нашите сърдечни братски поздрави на инициаторите за започнатото от тях дело и каним нашите читатели да го подпомогнат както им е възможно. Фонд „Братство“ В-к „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Всеки един лев, получен в редакцията, спомага за увеличаването тиража на в-ка и изобщо за разширяването на започнатата работа.
към текста >>

67. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки.
И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си. Той никога не проповядва морал с обикновените шаблонни форми, а си служи с езика на природата. Така Божествените истини на живота се запечатват дълбоко в детската душа и тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния. Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна.
Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай.
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина!
Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико свещенодействие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става. Може би ти си виждал досега хиляди човешки „представления“ — драми, опери, концерти, религиозни церемонии и обреди. Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н. Може би ти си присъствал на големи човешки културни, просветни и национални тържества, които са те изпълвали с възхищение. О! как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина! Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората? Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина?
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред.
Една постоянна, будна интелигентност лъха от цялото му същество. С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е. най-вече от руския и американски опити. На въпроса на г. Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“, Цар Борис е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още. Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред. Голямата задача, която трябва да се разреши, е сътрудничеството, всеобщото желание и воля за избягване катастрофата. Един интересен опит в тази насока, който цели примирението на тия две сили и преодоляването на кризата без революция, е днешния опит на Америка. Ако актът за националното превъздигане сполучи, ако един нов строй възтържествува без помощта на насилието, американския експеримент ще бъде дори и от по-голямо значение за останалите държави в света, отколкото за самите. Съединени щати. Примерът ще породи надеждата.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По всички посоки трябва да стане едно разширение на главата а отгоре да се образува една хубава крива линия.
Най-първо ще се стремите вашето чело да не бъде триъгълно, ще се стремите да разширите горната част на челото си поне с и половина см. В разстояние на 30 години човек може да разшири главата си. Но за да я разшири, той трябва да мисли. Ако не мисли, няма да стане разширение; а ако мисли ще стане разширение. Но един и половина см разширение се отнася за цялата глава, да се разпредели пропорционално по всички части и ще се падне на челото няколко милиметра. По всички посоки трябва да стане едно разширение на главата а отгоре да се образува една хубава крива линия. Когато тази горна линия на темето е правилно развита, там се намира тъй нареченият „хилядолистник“ или центърът на любовта към Бога. И от прехода от челото към косата трябва да има една хубава крива линия. У съвременните хора този център е слабо развит. Когато един човек приказва какво трябва и какво не трябва, това показва, че този център у него не е развит. Който не разбира ще каже, че условията на хората трябва да се подобрят.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той не ни е направил като кукли, като механизми, които се движат по точно определени посоки, направлявани от вън.
Под всевиждащото око на Бога, под действието на Неговата всеобгръщаща Любов и под ръководството на Неговата безгранична Мъдрост, всичко, което става по всички части на необятната Вселена - всичко, което ние. хората, вършим — всичко се използва и превръща от Всемогъщия Творец за наше добро и за доброто на всички същества. Има една Върховна Сила, която не само че ни е създала, не само че ни подтиква постоянно напред, като ни е обградила с всички условия, способстващи за нашето развитие, но, свръх всичко това, ни е надарила и със свобода — да постъпваме по един или по друг начин, според нашия собствен избор. В тая именно свобода, която е едновременно нашето върховно благо, и — извора на нашите отклонения, грешки, престъпления и страдания, е залога на нашата божественост, е доказателството че ние наистина, сме деца на Бога Бог, нашият Небесен Баща, след като ни е създал и ни е обградил с всички необходими условия за развитие и растене, ни оставя свободни да вършим всичко, което пожелаем. Той не ни заставя да вършим само доброто. Той не ни е направил като кукли, като механизми, които се движат по точно определени посоки, направлявани от вън. Не, той ни е дал правото на свободен избор. на свободни движения — той ни е оставил свободно да се отдалечаваме и свободно да отиваме при Него. И не насилието, не механичната връзка, — а само своята безгранична, всеобгръщаща Любов е оставил Той като една неразривна, неунищожима връзка между нашите души и Него. И тази именно Любов е, която, в края на краищата превръща всичко във добро. Ограниченият човешки ум в своето късогледство, не винаги може да схване това.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там.
Някой казва: аз мога да скъсам една нишка, можеш, защо не, но трябва да знаеш, че лесно се къса нишката, а мъчно се връзва. И в този смисъл може да се каже, че човек е изтъкан. Целия Космос тъче Всички тия течения изтъкават човека. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разните планетни влияния, вследствие на което постоянно се мени. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
към текста >>

И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки.
И в този смисъл може да се каже, че човек е изтъкан. Целия Космос тъче Всички тия течения изтъкават човека. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разните планетни влияния, вследствие на което постоянно се мени. Всички хора се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат от там. И тъй, има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това може да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашия астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото, когато сте будни и когато спите, цялата природа работи върху вас.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще се пръснат в пространството по всички посоки и с бързината на светлината ще се понесат към планетите и звездите.
Смята се, че етерните светлини и радио-вълните са вечни или поне могат да просъществуват стотици хиляди и милиони години. Едно е положително, че днес ние получаваме светлинни вълни, на които са били потребни повече от милион години за да преминат пространството н стигат до нас. И радио-вълните спадат към това семейство вълни и даже в известни отношения са сходни със светлинните вълни, затова и тяхната безсмъртност е съвсем възможна. Смята се дори, че не само радио-концертите са вечни, но също и образите на всички предмети, върху които светлината с блестяла още от началото на света. Ако бъдат пуснати сега радио-вълни или светлинни образи! Те ще се пръснат в пространството по всички посоки и с бързината на светлината ще се понесат към планетите и звездите. Пресмята се, че те ще стигнат след четири светлинни години до съзвездието Центавър, а след 25,000 години —до първите мъглявини на млечния път. И, следователно, ако днес от млечния път бъдат насочени силни далекогледи, за да се наблюдава земята, тя не ще бъде видяна не в днешния й вид, а каквато е била преди 25,000 години, когато е живял кроманьонският човек в Европа заедно с тигрите и маймуните. Следователно, гледани от там, хората на земята ще бъдат виждани още в първобитното им състояние и ще ги мислят за не напреднали. Дали Наистина нашите потомци ще могат да слушат днешните радиоконцерти, макар и да отлитат в пространството? Възможно е те да се върнат към земята, защото се знае, че вълните описват голям кръг и е вероятно да се върнат към източника си.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане, подмладяване на съвременното физически и душевно болно човечество.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Към слънцето! (К.) Да бъде пролет (стихове – Радиозо) Прана или жизнена сила (N.) Словото на Учителя. Умът като основа на света (Из неделната беседа „Не съдете по лице„ - 12. I. 1936 г.) Минзухарче и кокиче (стихове от Auroro) Слънцепоклонението на практика (Ст.) Песен на Слънцето Белият лотос (продължение от брой 152 - Мейбъл Колинз) КЪМ СЛЪНЦЕТО! Ние се лутаме и дирим напразно, по всички посоки на света, цяр за болката си, мехлем за раната си — изплуване, възраждане, подмладяване на съвременното физически и душевно болно човечество. Ние проучваме какви ли не системи, слушаме, изпълняваме какви ли не съвети, предписания на всякакви учени — лекари. педагози, социолози, богослови. Ние даваме мило и драго за да за пазим най-ценното — здравето си, и все пак рядко може де се срещне напълно здрав човек на земята. Това е защото ние сме прекъснали, или най малко, разхлабили сме физическата и духовна връзка със слънцето — извора на нашия живот. Вън от тялото, клетката умира.
към текста >>

От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне!
Над тебе грея аз, аз. Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето !
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги.
Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, много опасно е положението на един държавен кораб, когато неговите ръководители са привличани от сладкогласните сирени към две различни посоки, ако не знаят че, в същност, се намират между Сцила и Харибда и че единственият спасителен път е да се върви право напред, без ни най-малко отклонение в ляво или в дясно, по посока към тия или ония международни сирени.
Тъкмо тук е голямата гласност за малките народи, какъвто е напр. нашият. И едните и другите ще искат да ни съблазнят — да вземем тяхната страна И едните и другите ще ни обещават какво ли не. Но и едните и другите ще мислят само за себе си. а не за нас. И едните и другите ще искат да ни използват, а не да ни направят добро. Наистина, много опасно е положението на един държавен кораб, когато неговите ръководители са привличани от сладкогласните сирени към две различни посоки, ако не знаят че, в същност, се намират между Сцила и Харибда и че единственият спасителен път е да се върви право напред, без ни най-малко отклонение в ляво или в дясно, по посока към тия или ония международни сирени. Бог да пази България от увлечения! Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К. Вегетарианска кухня Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу. Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение.
Обаче, животът на земята не е такъв. На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо. Това показва, че на земята, или по право в човека, още няма онези условия, при които може да се реализира щастието. За да се постигне щастието като вътрешно съдържание на живота, изискват се, както казах, хармонични условия, т. е. силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Противоречие значи, гледане на нещата от две противоположни посоки — смяна на перспективата.
Ако вземем едно движение по кръг, тогава едната половина има движение противоположно на другата. Единството обаче на движението е несъмнено. Това е особено ясно и в колата — задните колелета като че слизат надолу, когато предните се качват — и въпреки това, колата върви в една посока. Разбира се, повтарям, това е една аналогия, но тя може да ни помогне в много случаи да се допусне противоречието единство. Обяснението на това единство ще изисква може би много повече знание, но на първо време нека се задоволим с това. Противоречие значи, гледане на нещата от две противоположни посоки — смяна на перспективата. Но противоречията, както и разбиранията, може да бъдат вътрешни или външни, индивидуални или колективни. Субективни или обективни. В същност, всичко това са само думи и ако ги характеризираме пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата. Ако си вътре в сферата, тя ще е вглъбната, ако си отвън сферата, тя е изпъкнала. Значи, положението ти може да се характеризира чрез схващането ти — и обратна, схващането ти може да послужи да очертае положението ти.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват.
Казвате: Трябва да се вярва в Христа. Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това.
към текста >>

Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу.
Така, както вярват съвременните хора, малко ги ползва тази вяра. Те държат Христа някъде вън от себе си. Докато държите Христа вън от себе си, вие няма да имате никаква култура. Щом възприемем Христа — Божественото в себе си, ние ще създадем новата култура. За да работим съзнателно за новата култура, ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идват. Теченията идват от шест посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Всяко течение, има свои специфични прояви. Освен тези течения, във вашата симпатична система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притиснати, усещате, че нещо ви е мъчно, криво, но не знаете причината за това. А причината е в неправилните течения, които стават във вас.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички изкуства и науки,практическия живот във всички посоки на човешката дейност, прояви на духовния живот, всички са пътища на духа при условие, че те съдействат за великата цел, че те са органически свързани, а не разединени.
Божието име трябва да се освети, абсолютно, във всички светове, във всички условия, във всички области на живота — в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да бъде Всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие и да съдействаме за неговото приближение. Делото, свободата, хармоничното развитие на човечеството, есе странното проявление на Духа, изпълнение волята Божия— всичко това изразява синтезата — основната идея във философията на Тйежковски. Уводът към „Отче наш“ — „Пътищата на Духа“ — разглежда този въпрос. Всички изкуства и науки,практическия живот във всички посоки на човешката дейност, прояви на духовния живот, всички са пътища на духа при условие, че те съдействат за великата цел, че те са органически свързани, а не разединени. „Волята е най-пълното изражение на човешкото аз защото съсредоточава всички сили и способности но Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността“. Само творческата воля подпечатва за истинско притежание на аза това, което проявява. Същината на делото не е само съсредоточаване на всички сили и способности — на цялото същество в нас. но и съединение, връзка на „взе“ с външния свят, на индивида с обществото, на човека с ближните, върху които той действа.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот.
Често върховете се покриват с бели мъгли, а така също не рядко те изплуват над тях като острови, когато паднат мъгли в низините. Тогава, каква красота се открива пред погледа на ония, които са на височината — обширно, море с най-различни багри. О, ако бихме могли така лесно да се издигаме над мъглите в живота, които много често ни спохождат, ние бихме били съвсем други, светът би добил друг облик. Там на височината, човек вижда по ясно величието на Оня Архитект, който е издигнал тоя висок стълб и много други по низки и по високи. Там той ще се запознае с извора на живота, ще почувства трепета на нещо неземно. Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот. Освен тая видима красота и чудна инсталация има и скрита красота, достъпна за будни души, способни да живеят вътрешен, но интензивен живот. Тоя висок исполин е проводник на сили, на енергии, той излъчва висши вибрации и човек, който се изкачи на него се чувства в нов свят, с изобилна светлина, с чист въздух, чиста вода. И наистина светлината на планината другояче действа върху човека. Да се изкачваме по високите планини, да проучваме величието на природата и да влезем в хармония с нея! Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни.
към текста >>

Компетентните учени заявяват, че, пропорционално на радиоактивността на почвата, гама лъчите имат по-малка или по-голяма сила, но са еднакво разпределени във всички посоки и неделими.
Гама-лъчите може да бъдат считани като къси етерни вълни; те са много силни и приличат на твърдите рентгенови лъчи. Те преминават лесно през дебели метални плочи. Известно е, че рентгеновите лъчи, в случай на дълготрайно облъчване, причиняват импотентност, лупус и даже рак, следователно могат да бъдат вредни за здравето. Не само гама-лъчите, но също така и други видове лъчи, за които се счита, че идват от земната вътрешност, много приличат на твърдите рентгенови излъчвания, Въпросът със само в това, дали те имат същите фатални последствия. По-долу ние ще докажем, че това наистина е така. Компетентните учени заявяват, че, пропорционално на радиоактивността на почвата, гама лъчите имат по-малка или по-голяма сила, но са еднакво разпределени във всички посоки и неделими. Следователно, тук се отваря широко поле за научни изследвания. Съществуването на тези лъчи е безсъмнено, защото има много убедителни доказателства. Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им. Последната парира от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се на границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна. Освен това те са могли да изследват тяхното електромагнитно естество.
към текста >>

84. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е.
като въздуха е активния принцип, а земята пасивния. На друга основа елементите имат друга една поляризация помежду си, а именно— Земя и Вода са полярни; и огън и въздух. Първите са наречени пасивни, а вторите активни. Полярността е, както видяхме, един от принципите на херметичната философия и играе голяма роля в астрологията. При тази втора полярност елементите се взаимно допълват. Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е. обемат в себе си цялото космично пространство. Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.
Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на Божията любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина.
Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот. Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. * Всяка година нашият летен лагер в Рила се уголемява и устройва все по-добре. Всяка година нашата духовна радиостанция расте и се засилва. Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на Божията любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина. И светлината свети! П л а м е н Рила, август. 1937 гол. (превод от есперанто)
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена.
И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите света. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: Кардинални, (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат овен , рак , везни и козирог . Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, — началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който слънцето стига най високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септември слънцето влиза в Везните, третия кардинален знак, — знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог четвъртия кардинален знак. Тук слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг — до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север.
към текста >>

88. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Тази свобода не е окончателния идеал, тя не съдържа пълния смисъл, тя е само предговор онази велика свобода, към която душата се стреми. Когато аз говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека, Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате пред вид. Живата природа е решила да даде свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? — Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Сега съвременните хора са попаднали в едно заблуждение. Те очакват света да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да стенат свободни. Това е едно заблуждение. В основата на това схващане лежи нещо невярно. Първоначално всички същества са създадени свободни.
към текста >>

89. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И безгранични, необхватни потоци от жива любов, съзнателна и разумна, се разливат по всички посоки, по всички части на света, из цялата наша система, изпълват всички форми на живота — растения, животни, хора и ангели, създават и градят, възрастват и издигат.
Слънцето люби! И само затова ний можем да любим! Нашата любов, любовта на всички земни същества, е частичка от Неговата любов. Нашата мисъл, нашето съзнание, нашата воля, нашия живот — това са само частички от неговия Велик Живот... Слънцето люби!. . . И безгранични, необхватни потоци от жива любов, съзнателна и разумна, се разливат по всички посоки, по всички части на света, из цялата наша система, изпълват всички форми на живота — растения, животни, хора и ангели, създават и градят, възрастват и издигат. Слънцето люби!. . . И всичко навсякъде се движи, живее, диша , стреми се, люби и страда, ражда се и умира, и отново възкръсва за нов живот. Слънцето люби с велика, безгранична, неизчерпаема, свещена любов,- която създава и крепи живота. Слънцето люби!
към текста >>

90. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изследователят няма друга задача, освен да върви право напред, да изследва във всички посоки, стъпка след стъпка, имайки разума за факел, да следва истината навсякъде, гдето тя би могла да го заведе, дори тогава, когато на пръв поглед изглежда че го води към тресавище“.
Кой повече от тях е спъвал хода на революциите в областта на знанието? Всяка светлина, запалена от някой щастлив гений, безразлично в коя област на науката, е срещнала поставените от тях пречки. Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване. Затова, няма по-непримирим противник, няма по завистлив сътрудник, няма човек, който е толкова склонен да обявява другите за еретици, както професионалния учен“. Уви! Колко далеч сме ние от правилото, толкова красиво в своята абсолютност, дадено ни от Уйлям Крукс, един гигант, когато той казва: „Да се спрем внезапно пред изследванията, които се насочват вън от границите на нашите досегашни познания, да се колебаем, от страх пред трудностите или пред злобните критики, това значи да изложим науката на заслужени критики. Изследователят няма друга задача, освен да върви право напред, да изследва във всички посоки, стъпка след стъпка, имайки разума за факел, да следва истината навсякъде, гдето тя би могла да го заведе, дори тогава, когато на пръв поглед изглежда че го води към тресавище“. В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо? Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва? И тъй нататък!
към текста >>

91. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията.
Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние. Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа.
към текста >>

92. -

Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход.
Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . . Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се.
към текста >>

93. -

Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка в най различни посоки.
И когато пророкът изказвал това мощно слово за Духа, според, както му било казано, той видел, че всичкото това множество станало на краката си като един голям народ и тръгнало напред. Съвременното човечество мяза на тия сухи кости. Те са разхвърлени по цялото лице на земята без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях или постоянно стълкновение от движенията на земните бури. Затова те питат сега: защо е това стълкновение между нас? Отговаряме: защото няма никаква връзка помежду ви. Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка в най различни посоки. Това са най-различните политически движения и обществени ежби, които произтичат от хиляди стоящи и неразрешени обществени въпроси. И сега Господ наново пита пророка: тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божественото Царство на земята? И пророкът отговаря: може, Господи, ако Ти кажеш. И този живият Господ казва на пророка: кажи тогава мощното слово в Моето име.
към текста >>

94. -

Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив свят.
А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието? (езотерични учения са говорили винаги за живота като космично явление). Какво от това че днес считат междупланетното разпространение на жизнени форми за възможно? Що от това, че днес знаем и можем повече от вчера? Ценностите се отнасят до онези, които знаят стойността им. Никой не е могъл и не ще може да отнеме копнежа на човешката душа към вечното и необятното Пътищата водещи от близкото към далечното, нишките що свързват малкото с голямото, човека с Бога това са проблеми, посоки на мисълта, достойни поприща на всеки дух, копнеещ да живее в по-широк, по-велик, по-красив свят. . . Представи, понятия, идеи, знания, растат, зреят. Днес стануват тук, утре там: обхождат на шир, обхождат на длъж. Тръпне радост в окото що вижда и все повече вижда. Крепне човекът, вглъбява се и се възвисява.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки.
И когато пророкът изказал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като едно голямо войнство и тръгнало напред. Съвременното човечество мяза на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движенията на земните бури. Затова те питат сега: Защо е това стълкновение между нас? Отговаряме: Защото няма никаква връзка помежду ви. Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки. Това са всичките политически движения и обществени ежби, които произтичат от хилядите стоящи и неразрешени обществени въпроси. И сега Господ наново пита пророка: Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието Царство на земята? И пророкът отговаря: Може, Господи, ако Ти кажеш. И този, живият Господ казва на пророка: Изкажи тогава мощното Слово в Моето име.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Недостатък: неспособност да се помнят места; лесно изгубване; не може да покаже посоките на компаса.
30. Пресметливост. — Способност да се пресмятат числа умствено; да се събира, изважда, дели и умножава; да се правят сметки и пр.; Излишък: предразположение да се пресмята всяко нещо. Недостатък: неспособност да се разбират и най-простите числени отношения. 31. Място. — Припомняне на места; географическа способност; желание да се пътува, за да се види света. Недостатък: неспособност да се помнят места; лесно изгубване; не може да покаже посоките на компаса. Литературни способности 32. Запомняне случки. — Памет за събития; любов към история, анекдоти, факти, хроники от всякакъв вид; един вид жив вестник. Излишък: постоянно разказване истории и пренебрегване длъжностите си. Недостатък: забравеност; слаба памет за събития.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода.
В народните митове и легенди често се крият дълбоки окултни истини, Когато човек, въоръжен с окултни познания, ги изучи в първоначалния им вид, ще види, че много от тях са алегорично изложение на велики истини. Това именно е направил лекторът със северно-германската митология. Ще взема един пример от гръцката митология, за да обясня това. Напр. легендата за Тезея. Ималр едно подземие, казва тази легенда, наречено лабиринт. То имало много ходове, кръстосани в разни посоки, тъй че човек, влязъл вътре, не можел да намери изхода. В лабиринта живяло чудовището минотавър, което изтребвало сума народ. Но никой не могъл да излезе на среща му и да го убие. Тезей се наел с тази работа. Помогнала му жената Ариадна.Тя държала единия край на кълбо с конци, а кълбото дал на Тезея. Той навлязъл в лабиринта и постоянно отвивал от кълбото.
към текста >>

Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства.
Понеже тя иде от висшия силов център (И) и се долавя най-напред от най-високо- стоящите, на които съзнанието наднича в най-висшите полета, а след това слиза до най-низшите и заминава вън]. Изобщо ние живеем в ред вълни-идеи, които идат постоянно в концентрични кръгове (в същност, сфери) и ние проникваме ту в едни от тях, според движението ни в пространството, ту в други. Това е вярно за макро и микрокосмоса. ТЕМА СЕДМА Човешките и универсалните идеи 1. Ритмичността в универсалните вълни се проявява и в ритмичността на слънчевите петна и лъчи, а от там и в цялата дейност на планетите, включително, разбира се, човека, неговата мисъл, цел и дело. 2. Понеже вълните са по всичките посоки еднакви, би трябвало да дадат и еднакви резултати, но тъй като те са идеи — сили, то тия сили, според срещнатите препятствия, ще се проявят различно (тия препятствия са разните степени на съзнание) и според това се проявяват в разни свойства. Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1.
към текста >>

Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери.
Но действителността, основата на всички неща, е една и съща — тия мирови вълни. Като държим винаги в ума си тоя факт и като виждаме различието, пречупването, което е станало при проявяването на живот — делото, ще разберем състоянието на съзнанието в индивида, обществото, държавата и пр. Еднакви вълни — еднакви идеи, живот и дейност, но понеже пречупванията в съзнанията са разни, подбират се и нови форми, еволюирали от старите, но в същност те са еднакви (само кръгът става еднакъв с повече допирни точки до универсалната хармония). Значи, това са нови форми, но основната идея постепенно се съблича от формите, които сме й дали (форми — заблуди) докато най-после остане същината: идея — истина. Допълнение: 1. Мислените вълни се разпространяват по всички посоки едновременно и образуват не кръгове, а сфери. Хармонични вълни на човешката мисъл са тези, които се сливат в по-голямата си част поне с универсалните (естествените, Божиите), излизащи от център И. Тези сфери (И) се преплитат и проникват и хармоничната им част дава еволюция — другата, регрес. („Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е. един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея.
към текста >>

Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи.
Лъчът ще употреби по-дълго време сега, отколкото ако летеше от В към А, защото в първия случай В също се движи пред А с скорост q, когато в втория случай А иде срещу В. Следователно, в първия случай измерването на светлинната скорост е с грешка с — q, а втория с с + q. Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад.
Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна. Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава. Причината е в смукването на нейния од от околните предмети (постелка, завивка, възглавница), вследствие на което има изономно действие, което е неприятно и причинява въртене в леглото. Несензитивният не чувства подобна неприятност, понеже изобщо е нечувствителен към ода. Сензитивният спи предпочтително на дясната си страна, понеже тя е хетерономно полярна спрямо ода на земната повърхнина, именно: дясната страна на човека е одо-положителна, а земната повърхнина одо-отрицателна. Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад. Райхенбах е намерил, че сензитивите не спят спокойно с глава към юг или запад, а спят спокойно с глава към север или изток. Ето причината: север има поляритет противоположен на поляритета на главата, а при глава обърната към юг ще има изономно действие. В театъра сензитивът желае (и най-добре се чувства тогава) да вземе място не в средата между другите, но краен стол, и то предпочтително от дясна страна, понеже тогава ще бъде до положителната страна на съседа си, а положителният од е по-приятен от отрицателния. Сензитивният избягва изобщо голямата навалица, и то не поради блъсканицата, но поради чувствителността към ода. Несензитивният еднакво се отнася към всички цветове, а сензитивният не обича жълтия цвят, а най-обича синия.
към текста >>

За контрола може да служи и движението на главата в разни посоки.
Ето няколко доказателства за това: 1) Г-ца Баради казвала Райхенбаху в тъмна стая всички негови движения; той отдалечавал ръцете си една от друга, после ги приближавал, — и всички негови движения тя вярно описвала. Подобни опити могат да служат като превъзходно контролно средство. Сензитивът различава в тъмното движенията и на отделните пръсти. От върха на всеки пръст излиза пламъкообразна светлина. Движенията на отделните пръсти сензитивите много добре забелязват поради светлината, която те изпущат. За контрола може да служи и движението на главата в разни посоки. Сензитивите винаги вярно познават в тъмната стая всяко ново положение на главата. 2) Съвпадението на показанията на всички сензитиви е едно силно доказателство. Всички сензитиви по един и същ начин описват одичните явления у човека, животното, растението, кристала, магнита и пр., както при изономно, така и при хетерономно действие. Между сензитивите имало както учени, така и най-прости, повикани случайно. Често сензитивите са нямали никакво понятие от това, което той изследвал.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки.
Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер. Но той може спокойно да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин. Върху този въпрос ще се върнем. Във всеки случай, обаче, остава като установено, както и да въртим и усукваме, че ММ и F си противоречат.
към текста >>

Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки.
Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“?
към текста >>

После аз бих могъл да се позова на принципа С, според който в моята система светлината се разпространява по всички посоки с еднаква скорост.
Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1. Наблюдаващият в огледалото на въздушния кораб ще възприеме, следователно, първия лъч (х2) по-рано от втория, на основание на което и ще твърди, че сигналите не са били възпламенени едновременно. И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени. Защото ако този би подхвърлил на наблюдателя от въздушния кораб, какао „погрешното“ му заключение произтичало от това, че въздушният кораб се движел, докато земята била неподвижна, то наблюдателят от въздушния кораб може да му отвърне следното: според KRP със същото право мога да твърдя, че въздушният кораб е неподвижен, а земята се движи. После аз бих могъл да се позова на принципа С, според който в моята система светлината се разпространява по всички посоки с еднаква скорост. Щом като произведените под точките x'1 и х'2 на моята система светлинни лъчи достигат до огледалото ми в различни времена, то това не означава освен че не са и произведени в същото време, и часовниците ми в x'1 и х'2. при излизането на лъчите са имали различно положение на стрелките. Така че подмятането, което ми прави земният наблюдател, с пълно право му го връщам. Ако този вижда двата лъча са се срещат в едно и също време в неговото огледало, това се дължи на обстоятелството, че неговата система се движи със скоростта q в направление противоположно на означеното със стрелката. Тя се движи пред по-рано изходящия светлинен лъч, (от х2) и насреща по-къс, но изходящия лъч, така че и двата се срещат в едно и също време в неговото огледало.
към текста >>

Нека един, намиращ се в нулевата точка, наблюдател разглежда разпространяващите се по всички посоки лъчи.
Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал. Нека един, намиращ се в нулевата точка, наблюдател разглежда разпространяващите се по всички посоки лъчи. В такъв случай крайните точки ще образуват за него (според принципа С) всякога една сфера, независимо от скоростта на системата (или по-точно: повърхността на вълните е една сфера). Радиусът на тази все повече разширяваща се сфера, в даден момент на времето t, има винаги дължината на такъв един лъч, именно c.t (скоростта по времето). Уравнението на тази сфера ще гласи: х2 + у2 + z2- с2t2 = 0. Тъкмо тъй ще съди и един наблюдател в системата x'y'z', нулевата точка на която в времето t=0 съвпада с тази на другата система, и който поради това може да твърди, че блясването на светлинния сигнал е станало в неговата нулева точка. Той, обаче, написва уравнението на сферата x'2 + y'2 + z'2 - с2t1'2= 0, където вместо t имаме t'1 за да означим, че времето на тази система може да бъде друго.
към текста >>

Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение.
Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика. Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4032289981842