НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
23
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни
посоки
чрез тяхната взаимопритегателна сила.
Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.
Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни
посоки
чрез тяхната взаимопритегателна сила.
Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 20.10.1911 г.
Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни
посоки
, защото всяка една изключва другата.
Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен. И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута.
Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни
посоки
, защото всяка една изключва другата.
Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките. Аз ще видя, ако кармата на В.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Затова трябва да се стараем да добием единство, за която цел тази година ви се дават 3
посоки
на мисъл и действие: първо, прославление името Божие на Земята; второ, идването на царството Божие на Земята, и трето, изпълнение волята Му.
Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че е невъзможно, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух непременно да бъде Неговият, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас и ние следва първом да работим, да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всички.
Затова трябва да се стараем да добием единство, за която цел тази година ви се дават 3
посоки
на мисъл и действие: първо, прославление името Божие на Земята; второ, идването на царството Божие на Земята, и трето, изпълнение волята Му.
В това направление като работите чрез молитва, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите. Мислете повече за любовта Божия, но не се страхувайте. Внушавайте си, че можете да постигнете всичко за Христа и Господ ще ви благослови.Утре ще имаме тъй наречена Господня вечеря и затова ще направим едно малко приготовление. Ще направим нашето бдение от 12 часа през нощта по 9 минути всеки и ще сзършим до 12 часа утре на обед.
към текста >>
4.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
От всички
посоки
пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде.
Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва. 02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА Изгревът - Том 10 6. ИЗГРЕВЪТ
От всички
посоки
пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде.
Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички
посоки
и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)
(2, 169) Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя на ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя на ученика. Чрез Пентаграма е изложен целия път на ученичеството. По този начин пътя на ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички
посоки
и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5) Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5) Работете повече със себе си, нежели със света.
към текста >>
6.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни
посоки
и само за пет минути салонът се опразни.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни
посоки
и само за пет минути салонът се опразни.
Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките.
към текста >>
7.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу?
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
към текста >>
8.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу?
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
към текста >>
9.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше. Ние бяхме вече на Мусала. Поглеждахме наоколо. Цялото небе беше вече пречистено, чисто, синьо. А какво виждахме долу?
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни
посоки
, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск. От тази височина на всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
към текста >>
10.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички
посоки
и викаха.”
Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.
Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички
посоки
и викаха.”
Пораженията в църквата
към текста >>
11.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
Последователно се обръщахме по четирите
посоки
на света и произнасяхме следните формули:
Не е дадена точната дата и затова са сложени в последния ден - 12 юли 1926 г. Спомени на Борис Николов: ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг.
Последователно се обръщахме по четирите
посоки
на света и произнасяхме следните формули:
Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
към текста >>
Последователно се обръщахме по четирите
посоки
на света и произнасяхме следните формули:
От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава.ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг.
Последователно се обръщахме по четирите
посоки
на света и произнасяхме следните формули:
Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Тя ще осмисли живота по всички
посоки
и ще даде на човека това, което той желае.
Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата.
Тя ще осмисли живота по всички
посоки
и ще даде на човека това, което той желае.
Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон!
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
- Широко и спокойно, разляло води в две
посоки
, обгръща като че ли с любящи ръце малък връх.
Тука всички са юноши, сърцата са чисти, детски. Душите се сливат с ефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота. Идете при рилските езера! Пътеката извива нагоре, вие не знаете каква изненада ви носи следващата стъпка. Ето го и третото езеро!
- Широко и спокойно, разляло води в две
посоки
, обгръща като че ли с любящи ръце малък връх.
Езерото Близнаците ви задържа по-дълго с тайнствения полъх, който идва от непристъпните скали, с далечната симфония в потайните си глъбини. С мъка се отдалечавате. След всяка стъпка погледът ви открива нова красота, възхищавате се и съзерцавате. Скали, цветя, птички, извори - всичко е така красиво и художествено наредено! Къде ли е великият Майстор?
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Следователно тия двата процеса имат две противоположни
посоки
.
Начало за едно нещо в природата подразбираме, когато то се проявява, когато никне и когато то цъфти, а завършен процес подразбираме това, което зрее, което придобива своята сладчина и носи живот в себе си. Всичките завършени процеси в природата носят в себе си условията за новите форми, в които могат да се проявят. Когато [1] в незавършените процеси това не съществува. Раждането е един завършен процес. Смъртта е един незавършен процес.
Следователно тия двата процеса имат две противоположни
посоки
.
Първият процес носи радоств себе си, носи всичките възможности, които човешката душа очаква. Вторият процес не носи нищо в себе си, той носи само скръб и страдания. Скръбта и страданието, това е отрицание на разумните блага, които Бог е поставил в човека. Когато те му се вземат или човек се лишава от тях, това му причинява скръб и страдание. Следователно доброто в света или доброто в живота е да не лишаваме човека от онези блага, които му са дадени като негово право.
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Образува се буквално шествие от триъгълници, които изменяха своите
посоки
по общ, даден знак на водачите отстрани.
Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили.„Ако биха могли” - Обаче не могат! И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към живота. И ний видяхме новий Ерусалим. Природата показа своето вечно възкресение и ни приобщи към своята радост.Днешната екскурзия е особена. Още над София се наредихме в триъгълници по трима.
Образува се буквално шествие от триъгълници, които изменяха своите
посоки
по общ, даден знак на водачите отстрани.
Така че, всеки, който беше основа на триъгълника, ставаше връх, след малко се сменяваше в основа и т.н. Така бивахме крайно съсредоточени в себе си и тихо се движехме из пътя.Теменугите се смеят из тревицата и шепнат: „Пролет, пролет е сега, радвайте се! ” Здравец, закичил ухото над мъхнат камък, и той се провиква: „Радвайте се! ” Птички се разчуруликали, ластовички ниско се разлетели и с радостен цвьркот гонят мухичките из въздуха. Всичко вече се е раззеленило.
към текста >>
16.
Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.
, 24.12.1937 г.
Любовта към Бога и към ближния са две различни
посоки
.
Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия.
Любовта към Бога и към ближния са две различни
посоки
.
Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога. Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр.
към текста >>
17.
Упражнение от Учителя, (упражнение за урегулирате трептенията на симпатична нервна система)
, 22.11.1939 г.
Като прекарваш така ръцете си в обратни
посоки
, като дойде до четирите пръста, трябва да ги прекараш много деликатно.
В слънчевия възел някой път стават някои анормалности. И чрез това упражнение те се урегулирват. Някой може да е писал книги върху това, но трябва разбиране на това. С хиляди години ще се учите на това. Това е един обширен свят.
Като прекарваш така ръцете си в обратни
посоки
, като дойде до четирите пръста, трябва да ги прекараш много деликатно.
През цяла седмица, сутринта като станете и вечер, като си лягате, ще правите по 10 такива упражнения. Два пъти: сутрин и вечер. Нека да бъдат по 6 упражнения. Тези 6 упражнения ще се редуват с други 6 упражнения, при които ръцете ще бъдат поставени пак пред гърдите, но с дланите една срещу друга, при което лявата върху дясната. Пак бавно ще се протягат ръцете настрани, додето дойдат до хоризонтално положение встрани.
към текста >>
18.
Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.
, 10.01.1944 г.
На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички
посоки
тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града.
В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.
На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички
посоки
тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града.
Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса." /Източник/
към текста >>
19.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89
, 14.12.1904 г.
Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни
посоки
и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ]. Вънкашният изглед бе горе-долу този. Понеже таванът се състоеше от кубета, доста дебели и грамадни, то някои от тях бяха се съвършено съборили, та че наполовина и самата южна стена, и можеше свободно да се гледа вътре. Имаше доста дебели и високи стълбове, които бяха съградени от дребни камъни за дувари и по средата съвършено кухи.
Отгоре развалините бяха обрасли с трева, а от северната страна, където стената бе приравнена с града, течеше из разни
посоки
и дупки помии, геризи и всевъзможни нечистотии.
Та че и отвсякъде почти същото се виждаше. Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете.
към текста >>
20.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички
посоки
, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо.
Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички
посоки
, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа.
към текста >>
21.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни –
посоки
на нейното преживяване.
Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера?
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни –
посоки
на нейното преживяване.
Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ
към текста >>
22.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни –
посоки
на нейното преживяване.
Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера?
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни –
посоки
на нейното преживяване.
Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ
към текста >>
НАГОРЕ