Търсене в текстове за 'Порядък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени.
Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена).
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда? Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси.
към текста >>

3. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не.
Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност. Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда. С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение.
към текста >>

4. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
към текста >>

Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз.
За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
към текста >>

5. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота? Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е братолюбието, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
към текста >>

6. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>

7. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот.
Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници.
към текста >>

9. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света.
Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
към текста >>

10. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
към текста >>

Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>

11. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си.
Рабиндранат Тагор РЕЛИГИЯТА НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво.
към текста >>

12. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък.
Георги Томалевски. ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
към текста >>

13. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък.
При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене.
към текста >>

14. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък.
Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
към текста >>

Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си.
Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя?
към текста >>

15. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>

16. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони.
„Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя. Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо. Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока.
към текста >>

17. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн.
към текста >>

18. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък.
По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък. Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му същество. Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното.
към текста >>

Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него.
Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки. Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание. Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир.
към текста >>

19. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях.
Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават. Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост.
към текста >>

20. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр.
към текста >>

Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите.
към текста >>

21. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
към текста >>

22. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък.
Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н. Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и опитности. Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение. Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи. В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал парите си. В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот.
към текста >>

23. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Помен няма да остане от този порядък.
Развихреният размах на времето премахва вече мъглата, която забулваше с някаква омая тия неща, които макар и тачени за свещени, са деца на вечната, бродещата по цялата земя лъжа. Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да приказват за истината, че една сигурна, смела ръка вътре в душата на човека, неотменно и настойчиво твори новото, чиито победни стъпки кънтят вече в ушит на будните и на тия, които могат да чуват отдалеко, Кой е властен в тоя свят да спре тая ръка? Кой може да заповяда на пролетта да не разтопява със своите ветрове снега, остатък от зимата? Никой, защото природата, времето, великият Промисъл, необятният план на развоя изискват това.
към текста >>

24. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света.
Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр.
И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования.
към текста >>

26. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък.
Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира.
към текста >>

27. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък.
Всичко това не е ли едно богатство и една тайна, която за голямо съжаление, човекът още не знае, или по-право не иска да знае? И засега все още е нужен лекарят отвън. Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест. Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак. Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък. Този живот се черпи от самия организъм, от вслушване в него. Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга опитност в самия себе си. Може би до тази опитност той е дошъл съвсем случайно и несъзнателно, но това нищо не значи. И това е проява на самия него. Ще завърша статията с цитат от един съвременен учен и педагог: „Физическото богатство само по себе си ще дойде.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък.
Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч. Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората. Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък. Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно. Какво още констатирва той? Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният.
към текста >>

30. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели.
Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен.
към текста >>

Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка.
Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник.
към текста >>

31. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Непостоянен, без ред и порядък.
Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния. Човек без гръбнак. На него не може да се уповава. Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост.
към текста >>

32. В царството на Ормузд-Дай Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не е лесно да се измени съвременния порядък.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО” Не е лесно. Не е лесно да се измени съвременния порядък. Това са два милиарда мозъци! Два милиарда хора, групирани в нации и раси, всяка от които представлява мощна сила! Два милиарда хора, два милиарда мозъци, които работят, мислят по своему! Да се координират всички тези мозъци, изисква се време. Не е лесно.
към текста >>

И много лесно е да се измени съвременния порядък.
Това са два милиарда мозъци! Два милиарда хора, групирани в нации и раси, всяка от които представлява мощна сила! Два милиарда хора, два милиарда мозъци, които работят, мислят по своему! Да се координират всички тези мозъци, изисква се време. Не е лесно. И много лесно е да се измени съвременния порядък. Но трябва да се координират тези два милиарда мозъци в една идея, която има предвид благото на цялото човечество. * * * Божествен организъм! Цялото човечество представя велик Божествен организъм. И всека нация, всяка раса, общество и човек, не са друго, освен уд в този организъм. със специфична организация.
към текста >>

33. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Стремят се да запазят съществуващия порядък и затова са по-консервативни.
Ако човек със силно отдалечени от главата уши почне да работи върху своя характер и се стреми да придобие мекота и спокойствие в своите мисли и чувства, като отстранява стремежа към отричане на нещата, тогаз ушите изгубват своето електрическо напрежение и с време стават по-прилегнали към главата. Чиновници, които дълги години са изпълнявали спокойна и редовна служба и при това са имали хармоничен живот, имат повечето пъти уши, прилегнали към главата. Такива уши показват по-малко електричество у човека. Такива хора поради това са спокойни; те избягват спорове, безполезни възбуждения. Те обичат мира. Стремят се да запазят съществуващия порядък и затова са по-консервативни. Човек с такива хора може да общува спокойно. Ако ушите са много прилепнали, горните признаци могат да са придружени с по-малка активност и предприемчивост. Такива хора не обичат постоянните възбуди и промени. При уши, умерено отдалечени от главата, електрическата енергия е доста силна. Затова у такива хора вътрешният стремеж да действуват и да променят нещата, е доста силен.
към текста >>

34. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления.
Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план. Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала. Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване.
към текста >>

35. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр.
Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото. Всеки чувствува, че за новото време трябват нови хора. Ала малцина знаят качествата на новите хора, на човеците потребни днес, за да изведат света към светли насоки и бъднини. От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят, животът, който кипи около него. светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр. вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир.
към текста >>

36. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята.
Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида". 5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе". 5]„Това което спъва живота, трябва да се махне. А то е в съзнанието, в разбирането на хората. Върху съзнанието, трябва да се работи. Ако съзнанието не се измени, животът не може да се измени.
към текста >>

37. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот.
към текста >>

38. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света.
Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>

39. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В царството на Ариман-Таад съществувал железен ред и порядък.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ В далечното минало, в далечните предисторични времена, съществували две царства, два силни народа в света. Жителите на първото царство били светещи и се наричали синове на Светлината. Жителите на второто царство били тъмни и се зовели синове на Мрака. Ала и едните и другите били еднакво умни и мъдри, еднакво силни. Царят на Светещите се наричал Ормузд-дей, а царят на тъмните - Ариман Таад. В царството на Ариман-Таад съществувал железен ред и порядък. Всичко в неговата държава вървяло като машина. Жителите му били покорните части на тази огромна машина и ако само някой дръзнел да се възпротиви на неумолимия й ход, очаквала го неминуема смърт. Това царство разполагало с такава грамадна армия, с такива усъвършенствувани оръжия и с толкова смъртоносни задушливи газове, че днешните изглеждат, в сравнение с тях, жалка играчка. Не само това, но те си служели с мощните токове на атмосферното електричество и с други още по-фини сили, които работят в пространството. В царството пък на Ормузд-дей владеела пълна свобода.
към текста >>

40. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък.
се живот. Много е просто да се схване, защо богомилството не е желало да реформира нито политическия, нито черковния живот на своето време. За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време?
към текста >>

41. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
към текста >>

42. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда.
към текста >>

43. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс.
И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници-промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано.
към текста >>

44. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай!
Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай! " - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши!
към текста >>

45. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота.
Коен ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот.
към текста >>

46. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него. В този кръг на мисли, ние намираме у Учителя в една от недавнашните му беседи онези отношения, които трябва да изградим към Великото, за да вървим в пътя.
към текста >>

47. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата.
Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат.
към текста >>

И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения?
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-нисшите, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм. Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата. Безработните - това са огромния дефицит в равносметката на човешкия обществен живот, равносметка, която природата прави в наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората този дефицит, природата иска да им даде да разберат, колко са далеч те от едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро им отпуща. Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността. А природата, която не търпи „празни пространства", която не търпи „празни ръце", сигурно е впрегнала на работа и безработните.
към текста >>

48. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред.
Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт. На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича. Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред. Всеки миг човек трябва да знае, кое е божествено, кое човешко. Очевидно, това изисква едно необикновено будно съзнание, едно непрекъснато различаване, една постоянна вътрешна работа, която е тъй чужда на повечето хора, свикнали само механически, пасивно да се нагаждат към външните условия на живота, към външния човешки ред. Тия хора, все едно дали са религиозни или безбожници, чакат „спасението" си отвън, от други. Те чакат то да настъпи чисто автоматично, механически. Те не виждат, че зад постоянните промени, които стават в света - в природата, в човешките общества - сядат мислещи умове, чутки сърца, деятелни воли.
към текста >>

Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки.
Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс.
към текста >>

49. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието.
Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, вие не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовта е вратата за Царството Божие. Любовта носи Живот, Светлина и Свобода. Тя изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Докато се пробуди божественото съзнание на човека, той минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданието. Който люби, той от нищо не се бои. В края на краищата всеки човек трябва да умре за старото, за човешкото и да влезе в живота на любовта! " Нови хора, роман от Любомир Лулчев, издание на Ст. Атанасов.
към текста >>

50. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи.
Пометеш, да речем. Тя ще смери с поглед стаята, ще кресне: "Тъй ли се мете! ", па ще грабне метлата от ръцете ти - да премете още веднъж. Съдове, чинии, тенджери - все недомити ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят. Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи. Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов.
към текста >>

51. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е.
към текста >>

Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
към текста >>

Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата.
към текста >>

Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
към текста >>

Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
към текста >>

Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта?
към текста >>

И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света".
към текста >>

Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
към текста >>

Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
към текста >>

Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
към текста >>

И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят.
към текста >>

Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния.
При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния.
към текста >>

Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения.
Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум.
към текста >>

Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки.
Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване.
към текста >>

52. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти.
Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си.
към текста >>

53. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни.
В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини.
към текста >>

Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък.
Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща. Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи?
към текста >>

Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят.
Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание? Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
към текста >>

54. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
към текста >>

55. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно.
Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло.
към текста >>

А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък.
към текста >>

И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък.
А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.
към текста >>

Съвременният порядък, който хората имат, е човешки.
– Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството?
към текста >>

За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
– Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история.
към текста >>

56. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа.
Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
към текста >>

57. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна".
В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>

58. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какъв е този безпорядък в моята къща?
Той се сърдеше на някого, недоумяваше, ходеше насам-нататък, не можеше да си намери място и току натискаше с пръста си, както се натиска електрически звънец; чакаше една секунда отговор, който все не идеше и започна пак да вика и да се ядосва. Когато и на неговия вик никой не се обади, той се провикна с цяло гърло: „Лазаре! " – Какво, господарю? – проехтя отговор от небесата сякаш. – Не чуваш ли, оглушахте ли всички? Какъв е този безпорядък в моята къща? – Какво искаш? – Какво искам? Ела ми дай обущата, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме. Полей ми да се умия! – Е, Сафра, не мога!
към текста >>

59. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот.
след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот. Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце. В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва.
към текста >>

60. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно.
Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило. На земята всичко е разумно, предвидено. Казват: "Има ли Бог? " Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат!
към текста >>

61. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък.
Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя. И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов. Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него.
към текста >>

А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък.
И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов. Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Кога го отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него.
към текста >>

62. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението.
Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях. Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението. Те нямат дълбоката власт да пренареждат трайното, което се нарича човешка култура. Тяхната власт е над краткото време, което трае колкото един изстрел, но не и върху дългата и неизбродена панорама на столетията. Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата беднота и на страха от утрешния ден. Към желязото бързат да прибягнат ония народи, които имат гладни стомаси и жадни очи. Те търсят краткия път, защото в глада има нещо, което не знае да чака.
към текста >>

Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно.
Това нещо е духът. Златото е богатство, но то поглъща много друго богатство, за да бъде запазено. Народите, които имат злато, излизат победители, но те трябва да изразходват много други средства, за да запазят златото си, тъй както богатият, който трябва да храни много слуги и вардяни, за да не посегнат на имота му. Духът е съвсем друго нещо. За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре.
към текста >>

63. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието.
Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта?
към текста >>

64. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи.
Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа! " Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот.
към текста >>

И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия.
Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби. Ето това е смисълът на съвременната криза на християнския свят.
към текста >>

65. МАЛКИЯТ ДАР - Е. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Приемането на тези принципи и заживяването с тях води към осъществяване на един нов порядък, който е хиляди пъти по-добър от сегашния.
Пробудените души престават да делят хората на добри и лоши – за тях последните са само живи души, които са на различни степени на развитие и които по различни пътища се стремят към една и съща цел – съвършенство. Tе не се безпокоят, когато нещата стават не така, както са ги желали или предполагали. Не се обезсърчават като виждат колко далеч са още повечето хора от едно правилно разбиране на живота. Защото знаят, че в природата има един разумен план, който постепенно се реализира. И това ще стане толкова по-скоро, колкото повече хора едновременно заработят за неговото реализиране и заживеят съгласно принципите на този план. Приемането на тези принципи и заживяването с тях води към осъществяване на един нов порядък, който е хиляди пъти по-добър от сегашния. Основен закон в този нов порядък е Свободата. А най-добър метод за неговото осъществяване е Любовта. От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение. Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия.
към текста >>

Основен закон в този нов порядък е Свободата.
Tе не се безпокоят, когато нещата стават не така, както са ги желали или предполагали. Не се обезсърчават като виждат колко далеч са още повечето хора от едно правилно разбиране на живота. Защото знаят, че в природата има един разумен план, който постепенно се реализира. И това ще стане толкова по-скоро, колкото повече хора едновременно заработят за неговото реализиране и заживеят съгласно принципите на този план. Приемането на тези принципи и заживяването с тях води към осъществяване на един нов порядък, който е хиляди пъти по-добър от сегашния. Основен закон в този нов порядък е Свободата. А най-добър метод за неговото осъществяване е Любовта. От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение. Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия. Там го намираме изразено по следния начин: „Животът е тайнствен дар, свещен, На всички същества еднакво драгоценен, Да се отнема, е грях неизплатим".
към текста >>

От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение.
Защото знаят, че в природата има един разумен план, който постепенно се реализира. И това ще стане толкова по-скоро, колкото повече хора едновременно заработят за неговото реализиране и заживеят съгласно принципите на този план. Приемането на тези принципи и заживяването с тях води към осъществяване на един нов порядък, който е хиляди пъти по-добър от сегашния. Основен закон в този нов порядък е Свободата. А най-добър метод за неговото осъществяване е Любовта. От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение. Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия. Там го намираме изразено по следния начин: „Животът е тайнствен дар, свещен, На всички същества еднакво драгоценен, Да се отнема, е грях неизплатим". Пробудените души приемат смирено неизбежното, търсят само необходимото и правят възможното за днес. Различават временното от вечното и никога не жертват великото зарад преходното.
към текста >>

66. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В света на човешкото общежитие тия първични дарове на природата създават всичките науки, изкуства, социален порядък.
Едни я сочат в материалното, други в духовното. Едни създават култ, религия от материалното, други от духовното. Това са два пътя на търсене истинските блага в живота. Ала същинските двигатели в живота са светлината, въздуха, хляба и свободата. Чрез тях човек може да прозре в самата реалност на живота. В света на човешкото общежитие тия първични дарове на природата създават всичките науки, изкуства, социален порядък. В света на индивидуалното растене, тия същите блага са най-великото откровение за проявата на великата Разумност в живота. Те са връзката, истинската религиозна основа, чрез която човек се свързва с Бога. * В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост.
към текста >>

67. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

НОВОТО, КОЕТО СЕ РАЖДА Ако разглеждаме живота, ще видим, че в цялата природа същества ред и порядък.
НОВОТО, КОЕТО СЕ РАЖДА Ако разглеждаме живота, ще видим, че в цялата природа същества ред и порядък. Там всяко нещо е на мястото си. Противоречия и смущения няма в нея. Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат. Ако това би могло да стане, то ще донесе най-големите нещастия на земята. За изяснение на тази мисъл, ще приведем един пример.
към текста >>

Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат.
НОВОТО, КОЕТО СЕ РАЖДА Ако разглеждаме живота, ще видим, че в цялата природа същества ред и порядък. Там всяко нещо е на мястото си. Противоречия и смущения няма в нея. Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат. Ако това би могло да стане, то ще донесе най-големите нещастия на земята. За изяснение на тази мисъл, ще приведем един пример. Един прочут гръцки майстор довършвал едно здание. Като работил на покрива, по невнимание паднал и си счупил двата крака. Започнал той да протестира, че светът не е направен добре и се обърнал с молба към Зевс, да отмени закона, да направи така, че хората да не си чупят краката.
към текста >>

Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия.
Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват. Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия свят. Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане. Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е. Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Всичките страдания, които съвременните хора преживяват, тази кръв, която се пролива, това са родилни болки.
към текста >>

68. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата.
Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит.
към текста >>

69. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
към текста >>

70. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При новия порядък на нещата няма да има лъжа.
Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието. И всички радости произтичат от закона на любовта. Новото, което иде, е любовта. То трябва да се разбере и приложи. При новия порядък на нещата няма да има лъжа. Като дойде любовта в човека и най-малките работи стават за него интересни и красиви. Хората трябва да се запалят и трябва да започнат да горят. И трябва да горят, без да изгарят. Тая любов е влязла в света и работи. Отворете душите си за любовта!
към текста >>

71. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят.
Д-р Ел. Р. К. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ Хората днес са към много неща и прояви на живота твърде безразлични. Естествено, много са причините, които правят човека и неговите подобни безразлични към живота. Преди всичко, активното отношение в живота е качество на младостта. Младият човек се интересува от всичко, той е пълен с идеи, той се бори за създаването на друг порядък, на нов свят. Нищо не е в състояние да го задоволи напълно. Пролет, той е изпълнен със сили, с копнежи, с идеи за нов живот — справедлив и хубав. Тези идеи черпи от самата природа, която през пролетта се пробужда за нов живот. Той ги получава от слънчевите лъчи, които щедро вливат живот във всичко през пролетта. Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества.
към текста >>

Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно.
Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност.
към текста >>

72. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Божественото начало в порядъка на природата биде отхвърлено.
През средните векове тя е служила, както всички научни дисциплини за прослава на Бога. Ernst H. Weber като физиолог и философ изказва следната мисъл: „Физиологията ни показва влиянието на духа в телесния свят". Descartes промени целите и насоката на възгледите в биологията. Той ги насочи повече към земното, материалното схващане. Божественото начало в порядъка на природата биде отхвърлено. С това проявата на божествената воля в природата се схвана като чист, механичен закон. От тогава насам този философски мироглед все повече и повече отстъпи мястото на научното, опитно изследване на фактите. Рафинираната техника създаде в науката специалистите. Като резултат от това, универсалното човешко знание се разпадна в отделни науки, някои от които нямат никаква връзка помежду си. На стария романтично и идеалистичен период в живота и науката на човека се противопостави един нов дух, който има желанието да подражава и владее природата.
към текста >>

73. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в Божия порядък и животът му естествено се урежда.
Тоя закон няма изменение. Някой иска другите да го обичат. Той иска това, което сам може да направи. Себе си човек може да накара да обича: може да стане проводник на Божията любов. Като стане проводник на любовта, човек първо повдига себе си, той урежда своето положение. Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в Божия порядък и животът му естествено се урежда. Някой иска да знае, дали другите го обичат. В това няма никакъв смисъл. Човек от само себе си не може да обича. Всеки, който обича, има подтик от Бога. Ако е верен на тоя подтик, той се благославя.
към текста >>

74. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността.
„Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел. Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието. Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост. Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността. Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Какъвто е отделният човек, такива ще бъдат и семейството, обществото, народът, човечеството. Да се преобрази обществото, ще рече първо да се преобрази отделната личност. Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право.
към текста >>

75. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание.
Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса. Но у новия тип човек този ъгъл ще бъде още по-голям.
към текста >>

76. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нов порядък ще настане в света.
Но това, което му е дадено е достатъчно, за да изпълни дадената му служба. Ръстът на всеки народ е определен. Този, Който е създал света, е дал всичките условия на народите да се развиват. Той сега ще им покаже, че земята не е място за война, но място за земеделие, за индустрия, за наука, за култура. За всички има условия да живеят и да работят. Нов порядък ще настане в света. Никой да не се противопоставя и да рита срещу новото. Наближава времето, когато ще се изяви хубавото в живота и ще избави хората от робството на злото. Всички да приемем новото, което иде и да бъдем негови изразители. В живота ще се изяви братството между човеците. Всички ще бъдем братя.
към текста >>

77. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света.
Любовта ще изправи всичко в света (8, 12). Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14). Христовото учение е за Любовта (8). Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве. Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света. Днешната епоха се нуждае най-много от Любов Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6). В света днес всичко има, само Любов няма. Любовта с мъчение не се постига. Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича. Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си.
към текста >>

78. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия.
В погледа на един непосветен наблюдател често израства едно голямо недоумение относно смисъла на това, което става през наше време. Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква жестокост, никое противоречие. Това всъщност, е така. Бог не присъствува при никоя жестокост, при ничие насилие, при никоя лъжа. Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит. Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия. Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот. Ако в даден момент един човек или група от хора поемат даден път, резултатите, които ще се получат, ще определят качеството на тоя път и възможностите, които може да се очакват от него. Никога Бог не участвува без наше желание в избора на нещата, както не участвува и в печалните им последици. Неговото присъствие се усеща само, когато Го позовем пред някое дело на светлината, и в момента, когато от огъня на страданията в душата ни се ражда мъдростта. Присъствието на Бога е неминуемо, когато с милостиво сърце приемаме в себе си някоя страдаща душа, но Той липсва, когато ръката ни е свита за мъст.
към текста >>

79. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр.
Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците?
към текста >>

80. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си?
към текста >>

– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите!
Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята! Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината". Виждаш ли светлия лик на Богочовека? – Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие.
към текста >>

81. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив.
ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА Често хората обичат да се мислят за център на вселената. Егоцентрирането е стара привичка на човека. Никога той е поставял и земята като център на световния организъм и е „карал" слънцето да заобикаля около нея. трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив. Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
към текста >>

Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество.
трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив. Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна.
към текста >>

Когато ние се „разсърдваме" на светов¬ния порядък, който води живота на отделния човек и на макрокос¬моса, приличаме на заека, който, подгонен от ловджийските хрътки, се връща пак, откъдето е тръгнал.
Чак тогава гората се обадила: — Нима ти ме беше напуснал! Виж, пък аз и не бях забелязала това. Добре, че ми се обади. Аз, ни като си излязъл, съм те видяла, ни като се връщаше! Така става обикновено. Когато ние се „разсърдваме" на светов¬ния порядък, който води живота на отделния човек и на макрокос¬моса, приличаме на заека, който, подгонен от ловджийските хрътки, се връща пак, откъдето е тръгнал. И ако, за да запазим своето неизменно честолюбие, се провикнем като него, че се помиряваме и про¬щаваме на световната мъдрост, ще чуем тихия глас, който ни казва: — Добре, че се обади. Иначе ни когато излезе те видехме, ни ко¬гато се връщаш, щяхме да те видим. Но, казват мъдреците, че любовта на световното сърце е нещо по¬вече от гората. То изпитва радост, когато един загубен се върне отново.
към текста >>

82. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това са хората на вечния мир и порядък в света.
На съвременните хора е дадена великата задача да бъдат носители на божественото. Като знаете това, не отлагайте нещата. Хората на шестата раса, която иде, ще създадат нещо велико в света. Това са хората, които ще приложат идеята за братството между хората. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света. Това са хората на вечния мир и порядък в света. Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Сега идат да ви поканят като съработници в общото дело". Звездни приказки за през зимни нощи от Алдебаран. Собствено издание, 1941 г. ц. 30 лв.
към текста >>

83. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък.
Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал. Ние сме пред прага на новия свят. Любовта ще ни въведе в него. * * *
към текста >>

84. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
към текста >>

85. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите".
Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата.
към текста >>

Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива.
Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр.
към текста >>

Те трябва да приемат хороскопите и всичко, което на пръв поглед изглежда вън от порядъка на нашето земно мимолетно съществувание.
Ако се бе явил Нютон още през живота на Кеплер и бе дал своя закон, Кеплер би казал сигурно, че Нютон откри "душата" на планетите. Един велик ум като Кеплер, знае, какво казва с думата душа. Той не знае само, как ще бъде разбран, но това сигурно не го е занимавало, защото сам той спокойно е казал на едно место: "Ще се роди читател и за това, което сега аз пиша", подразбирайки законите за движенията на планетите, които закони той откри. Това, че Кеплер си останал мистично настроен за през цял живот и че правил хороскопи, требва да накара съвременните учени да се позамислят малко по-дълбоко. Ако те приемат съществуването на един Бог, трябва да приемат и начина, по който хората вярват в тоя Бог. Те трябва да приемат хороскопите и всичко, което на пръв поглед изглежда вън от порядъка на нашето земно мимолетно съществувание. Ако ли пък не приемат съществуванието на Бога, трябва да помислят, в какво са повече от Кеплер, от Нютон, от Джордано Бруно, от Галилей и от всички светила в огромния невидим пантеон на науката и човешката култура. Те биха могли да направят и нещо друго: Да се възпретнат и да докажат или поне да изповядат несъществуването на Бога, смело пред всички хора, пред всички институти, а не да се преструват на вярващи и от друга страна да критикуват мисли като тия на Платон и Кеплер. И така, ще бъде смешно да защищаваме пред когото и да било такива великани като тия поменатите двама безсмъртни мислители. Не, не е това нашата задача. Това, което искахме да постигнем с настоящите редове, е да посочим, колко тъжно и нескопосно звучат думите на някои наши съвременници, които искат да снемат живота, мисълта, гениалните проблясъци и духовното величие на гигантите в човешката история, до жалкото ниво на тяхната немощ, до нивото на предметното им и грубо чувствено битие.
към текста >>

86. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Време е да излезем от човешкия порядък на мисли и да влезем в Божествения порядък.
— Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи. Сегашното положение се дължи на неизпълнението волята Божия. Хората, като мислят, определят съдбата си с мисълта си. Всеки народ, който изпълнява волята Божия, има добро бъдеще. Време е да излезем от човешкия порядък на мисли и да влезем в Божествения порядък. Низшето в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Законът е този: Направи едно добро, и хиляди хора ще дойдат подир тебе да помогнат. Намери една кофа и почни да поливаш градината и тогава много хора ще дойдат с кофи да поливат. Кажи една добра мисъл и други ще дойдат и ще помогнат за нейното реализиране. Великата любов и обич са реалността.
към текста >>

87. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие. Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка. Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност.
към текста >>

Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие. Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка. Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност. Само така душата уяква в доброто, в справедливостта и в разумността.
към текста >>

88. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи.
ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА Днес хората се занимават главно с недостатъците на живота. Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него! Какви недъзи има в света не е важно — важно е какви добродетели има. Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света. Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи. Съвършеният човек е доволен от всичко. Нему нищо не липсва. Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов свят. Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда.
към текста >>

89. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота.
Музиката, макар че се твори със знаци върху петолинието, е тоново изкуство. Тя въздействува с физическата материя и енергия върху органите на приемника, където физическите величини се превръщат във феномени, изпълващи нашия душевен живот. Музиката е комбиниране на тия тонове по височина, сила и тембър, съчетани по законите на хармонията или контрапунктния строеж, които комбинирания се стремят да изразят едно хрумване, един творчески проблясък, една идея. В интимните гънки на музикалното творчество лежи една дълбока потребност да се свали музиката на Всемира на нивото на земната музика. Иначе казано: да се направи една земна проекция на една друга музика, която „звучи" в уредбата на световния организъм. Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота. В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света. Те са най-свободни от забавността на другите видове музика, както по замисъл на произведението, така и по начина на изпълнението. Чрез такава музика ние не влизаме най-дълбоко в сферите на космичната хармония и до безплътните идеи на Всемира. За разлика от другите изкуства, музикалното творение възниква най-непосредствено в човешката душа без повод и без предварителен план. В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава частица от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание.
към текста >>

90. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората.
И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Те имат само един външен поглед за нещата, а вътрешен нямат. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. А радостта и веселието са израз на благодарността. Затова благодарете за всяка малка придобивка.
към текста >>

Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи.
Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Те имат само един външен поглед за нещата, а вътрешен нямат. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. А радостта и веселието са израз на благодарността. Затова благодарете за всяка малка придобивка. Така тя няма да ви се отнеме.
към текста >>

А дето ги няма, там е човешкият, временният порядък на нещата.
Само чрез благодарността ще се освободите от сиромашията. Като благодарите за всичко, което ви е дадено, вие сте богат. Който не може до благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. А дето ги няма, там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете". Мнозина се запитват, в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът в това. Всеки трябва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат.
към текста >>

91. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.
Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр. Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява. А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората.
към текста >>

92. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще дойде един нов порядък.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Стана въпрос за пътя на човешкото развитие. Учителят каза: — Бялата раса е доста прогресирала, каквото и да говорим. Новата раса, която иде, ще бъде още по-напреднала. Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще й покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание. Строи се нещо хубаво в света, което хората не могат да си представят, какво ще бъде. Сега е завършване на една стара епоха.
към текста >>

93. Списанието PDF Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

СЪДЪРЖАНИЕ брой 2 Благодарността Към висш обществен порядък – Е.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 2 Благодарността Към висш обществен порядък – Е. Взаимоотношение между човек и Природа – В. Пашов Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев Възможности за здрав живот – Г. Драганов Още няколко особености на Нострадамусовата система – П. М. Из нашия живот.
към текста >>

94. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защото „Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък.
Той иска да оздравее. Иска да живее. Той започва да вярва. Чрез тази новосъбудена вяра болният влиза в допир с душата и духа си. Той търси допир чрез същата и с Вечното в света, това, което дарява живот. Защото „Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите и се ползува от енергиите, които те възприемат и предавай. — У. Вярата в здравето дава възможност на нашия дух и душа да се проявят във физиката ни. И от степента на тази наша вяра, на това наше всеотдайно желание да бъдем здрави зависи скоростта на нашето оздравяване. Понякога болният се нуждае от две истинни думи, за да оздравее.
към текста >>

95. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вашата душа ще бъде свободна и ще внесе нов Божествен ред и порядък в света Вижда се вече края на старото.
Доставя се и от редакцията на сп. „Житно зърно". Това са беседи, държани от Учителя през 1918 г. За да се види важността им за днешната епоха, ще предадем следните извадки от тях: „Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Вашата душа ще бъде свободна и ще внесе нов Божествен ред и порядък в света Вижда се вече края на старото. Иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят. Какво е състоянието на човека, в който Божественото се проявява? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.
към текста >>

96. СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека.
След това при човека дошли ангелите от звездите на правдата и също се замислили, какво трябва да направят на новото творение. Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека.
към текста >>

И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ.
Тогава Господ казал и на тях: „Правдата ще бъде градящата, творческата сила на човешкия живот. Затова вие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото само в праведните му дела ще положа неговото дълголетие и неговите сили за творчество". И ангелите от звездите на правдата направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и творчески сили в живота си*, След направата на човешките ръце, при новото творение дошли ангелите от звездите на истината и попитали Господа, какво ще трябва те да направят. Тогава Господ погледнал с мил поглед ангелите на истината, най-красивите Му творения и казал: „Понеже в истината е скрит смисълът на живота, върховната цел на битието и светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на човека и го научите да вижда единството, разумността, величието, порядъка и красотата на света, който съм направил и който ще направя." И ангелите от звездите на истината направили очите на човека. И когато той прогледнал, те го благословили и казали: .Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще спира погледа си върху красотата и порядъка в природата и вселената и ги пази, дотолкова ще бъдат здрави и красиви очите му и дотолкова светлината ще му разкрива същността, целта и смисъла на живота му." След ангелите на истината при новото творение пристъпили ангелите от звездите на мъдростта и с благоговение зачакали, какво ще им каже Господ. Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества".
към текста >>

97. ЦАР БОРИС III Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Време е вече за ликвидиране на стария ред и порядък на живота.
Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Още първите човеци не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, и видяха, колко ценят свободата и как ценят любовта. И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. Дошло е време за изправянето на човечеството, — за възприемане любовта. Време е вече за ликвидиране на стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето любовта ще царува. Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята? — Да приготви условия за идването на Царството Божие. Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: „Тяхното царство е во веки веков".
към текста >>

Всички растения, животни, хора ще се радват на новия ред и порядък в света.
Те са силни, защото са свързани с Бога. Блажени са, които очакват възкресението. Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек. В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни, хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питат, колко време има още за излизане на брега. Брегът се вижда вече. Наближила а пролетта.
към текста >>

98. ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ - G Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък.
август т.г. се пресели в отвъдния свят обичаният от всички Цар на българите Борис III Обединител. Една всенародна и спонтанна манифестация на непринудена и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот. Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали. Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък. Напусналият земното съществуване Цар Борис III беше. рядко верующ и смирен владетел. Нему не бяха чужди много познания от Великата наука за душата, за отвъдния свят и за вечните закони на развитието. Той не вярваше в смъртта. И Той ще живее!
към текста >>

99. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното.
В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
към текста >>

100. ЕДИН МУЗИКАТ НА БЪДЕЩЕТО - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Изворски БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Естественият стремеж, вроден у всички правилно мислещи и чувствуващи човеци, е всякога да бъдат здрави, красиви, дълголетни, даровити и добродетелни.
И. А. Изворски БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Естественият стремеж, вроден у всички правилно мислещи и чувствуващи човеци, е всякога да бъдат здрави, красиви, дълголетни, даровити и добродетелни. Защото само при постижението на казаните идеални условия е възможен хармоничен и щастлив живот. А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства.
към текста >>

А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека.
И. А. Изворски БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Естественият стремеж, вроден у всички правилно мислещи и чувствуващи човеци, е всякога да бъдат здрави, красиви, дълголетни, даровити и добродетелни. Защото само при постижението на казаните идеални условия е възможен хармоничен и щастлив живот. А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие.
към текста >>

Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството.
И. А. Изворски БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Естественият стремеж, вроден у всички правилно мислещи и чувствуващи човеци, е всякога да бъдат здрави, красиви, дълголетни, даровити и добродетелни. Защото само при постижението на казаните идеални условия е възможен хармоничен и щастлив живот. А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие.
към текста >>

Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати.
И. А. Изворски БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Естественият стремеж, вроден у всички правилно мислещи и чувствуващи човеци, е всякога да бъдат здрави, красиви, дълголетни, даровити и добродетелни. Защото само при постижението на казаните идеални условия е възможен хармоничен и щастлив живот. А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях.
към текста >>

Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие.
А постижението на тия условия може да стане само при Божествения порядък, защото той почива върху вечните принципи на любовта, мъдростта и истината, които управляват всичките сили и закони в природата и живота на човека. Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване.
към текста >>

Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие.
Съществуването на Божествения порядък и приложението на неговите принципи и закони в живота на людете е изявено и изяснено в учението на Христа и на всички други велики Учители на човечеството. Основно положение при тоя порядък е, че силните, разумните и богатите човеци и народи трябва да станат слуги на Бога и да помагат на слабите, невежите и бедните люде и народи, докато и те станат силни, разумни и богати. Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи.
към текста >>

Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата.
Приложението на тоя идеален ред се вежда най-добре в живота на образцовите семейства. Там и майката, и бащата са силните, които стават слуги на децата си, правят всякакви жертви за тях в продължение на много години, докато слабите същества станат силни, разумни и богати като родителите си. Доколкото личностите, семействата и народите са се стремили да устроят своя живот съобразно законите на Божествения порядък, дотолкова те са успявали да напреднат в културно отношение, да осъществят своите идеали, да постигнат благоденствие и щастие. Когато принципите на Висшия порядък станат ръководни начала в живота на всички хора и народи, едва тогава ще настане общочовешката хармония, общочовешкото щастие. Тогава всичко, което съществува в природата, ще служи само за придобиване на блага за човечеството, и последното ще знае да работи разумно с тях. Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък.
към текста >>

Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък.
Людете, които са отричали съществуването на Божествения порядък, са измислили разни човешки порядъци, които почти всякога са прилагани и поддържани със средствата на насилието и лъжата. А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>

Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение.
А лъжата и насилието са майка и баща на всички видове пороци и престъпления. Затова онези лица и народи, които най-много си служат с лъжата и насилието в разните им форми, стават носители на пороци, нещастия и разрушения и отиват бързо към израждане и изчезване. Така може да се обясни пропадането ни множество древни народи и големи империи. Когато Христос е казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Той не е имал намерение само да утеши слабите, подтиснатите и онеправданите люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно принципите и законите на Божествения порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение. И затова те ще наследят земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11764287948608