Търсене в текстове за 'Порядък'

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
към текста >>

2. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

В нея имаше ред и порядък.
Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
към текста >>

А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък.
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.
към текста >>

3. 2_16 Пълководците от миналото

Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
към текста >>

Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
към текста >>

4. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.
Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина. Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия. Тишина, мълчание.
към текста >>

5. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
към текста >>

6. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
към текста >>

Държеше за порядък и чистота.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.
към текста >>

Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря.
Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат.
към текста >>

7. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък.
Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави?
към текста >>

Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
към текста >>

8. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък.
Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа. А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път. Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път. А всички пътища водят към Бога!
към текста >>

9. 3_23 Окултната музика на Учителя

В нея има образи, идеи, ред и порядък.
"Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина.
към текста >>

10. 3_31 Истинската работа

Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас.
Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете!
към текста >>

11. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя. Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
към текста >>

12. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък.
Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата.
към текста >>

13. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Четвърто: В нея имаше ред и порядък.
Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея. Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера. Трето: Имаше изключителна музикална памет, която Учителят изпробва, когато пристигна големият диригент Карл Бьом и Лиляна за броени дни трябваше да научи целия репертоар наизуст, което учуди всички. Четвърто: В нея имаше ред и порядък. Тя поддържаше в ред материалите си. Впоследствие тя записа заучените песни при професионалист диригент, така че написаният нотен текст бе верен. Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя. Тези отклонения се отнасяха до онези небесни височини, до които стигаше нейният глас. Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя.
към текста >>

14. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов". Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска салона като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея. Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя.
към текста >>

15. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото.
към текста >>

16. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност.
Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено. Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти? Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света.
към текста >>

17. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
към текста >>

18. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер".
към текста >>

19. 3_68 Самозванецът

Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален.
А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния.
към текста >>

В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек.
Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса.
към текста >>

Злото се шири е тоя, последния порядък.
Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството.
към текста >>

Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния.
Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише.
към текста >>

Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален.
В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.
към текста >>

Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата.
Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък.
към текста >>

Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил.
Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
към текста >>

А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки.
към текста >>

Това е отговорът в писмото за първия порядък.
Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс.
към текста >>

А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят.
Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
към текста >>

А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
към текста >>

Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила.
към текста >>

Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
към текста >>

А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно.
към текста >>

20. 3_71 Последните дни на Учителя

А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък.
Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче. Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие.
към текста >>

21. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки.
Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите.
към текста >>

22. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно.
"Музикалните опитности на учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя.
към текста >>

23. 5_32 Имотите на богатите братя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ. Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от преди войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си порядък, според който знаеха кое се позволява и кое е неприлично. Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам.
към текста >>

А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение.
Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя. Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя. А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение. Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък. Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята. Това е Пътят на ученика в Школата.
към текста >>

Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък.
Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя. Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя. А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение. Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък. Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята. Това е Пътят на ученика в Школата.
към текста >>

24. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
към текста >>

25. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

НЕСТОР ИЛИЕВ

Затова трябва да се сложи ред и порядък.
Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това.
към текста >>

Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя?
към текста >>

26. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък.
И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията.
към текста >>

Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква.
към текста >>

Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция.
На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза.
към текста >>

За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него.
Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината.
към текста >>

Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка.
И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя.
към текста >>

27. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Всички се движехме в пълен порядък и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро.
Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това. А всяка една от сестрите знаеше своето си място и задължение. Но в този случай - само за един ден и една нощ приготвихме всичко. На "Изгрева" никой не ядеше и не спеше. Всички се движехме в пълен порядък и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро. Всичко бе готово. Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка.
към текста >>

Сестринската обич е от порядъка на духовната обич.
Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко! " Ще Го подхване нежничко. Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата.
към текста >>

28. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Защото Учителят обичаше реда и порядъка.
Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих. "Занесете плика на брат Дряновски! " - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък.
към текста >>

Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък.
"Занесете плика на брат Дряновски! " - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил.
към текста >>

Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък.
Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути.
към текста >>

29. 8_13 Построяване на Изгрева

Учителят беше за ред и порядък.
Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие.
към текста >>

30. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Вие искате да турите ред и порядък.
Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави!
към текста >>

Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък. Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
към текста >>

31. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната.
Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството.
към текста >>

32. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък.
Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък. Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя. Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година. Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира.
към текста >>

33. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Редът, порядъкът са заети отгоре.
Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
към текста >>

34. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

" Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време.
Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите.
към текста >>

35. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък.
Ако бяха видели Учителя не биха направили караницата. Накрая премина този тъмен облак. Учителят беше много недоволен и сериозен и каза на братята, които бяха до Него, а аз бях един от тези. „Виждате ли за какво се карат, за една педя земя. То Изгревът е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята." Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели. А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко.
към текста >>

36. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък.
Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление. Преди да се разруши Изгрева един млад брат, който проучи историята на тази къщичка най-подробно, взе размерите й и беше решил да я даде на един архитект, да направи по снимките и размерите архитектурен план на тази къща, за да остане за поколенията като образец построена по идея и план на Учителя.
към текста >>

37. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода.
Екзалтация, такова нещо нямаше. Държеше се строго, сериозно и приятно. Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха.
към текста >>

38. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък.
Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним.
към текста >>

39. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята.
Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина. Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога! Ние преживяхме всичко това.
към текста >>

40. 173. ОХРАНАТА

Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа.
Кучето придружава сестра Маргарита до Изгрева. След това врътва опашка и изчезва. Сестра Маргарита е вече в клас. Учителят започва беседата. По едно време вмъква тази мисъл: „Колко пъти ви говорих да си носите лют червен пипер, но малцина изпълниха това което казах. Когато търсите помощ от Небето знайте, че то е място на порядък и всички същества са заняти със своята работа. Те не могат непрекъснато да си напускат работата, за да идват и да ви охраняват и пазят поради вашето лекомислие." Спрял за малко и тихичко добавил: „Е, понякога и едно куче ако ви придружава може да се окаже по-ефикасно от лютия червен пипер". Сестра Маргарита Вонидова слуша, мълчи и знае, че това се отнася за нея. Знае вече и кой е изпратил онова същество, за да влезне в кучето и да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий хранител.
към текста >>

41. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък.
Ето това е една поука за българските писатели. На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н. А ти не си техен съвременик. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш". Накрая Учителят му казва: „Е-ех, остани си с „Митар-пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество.
към текста >>

42. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него.
Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание.
към текста >>

43. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому. Но Жорж не се подчини на тоя порядък, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите. Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика. Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив.
към текста >>

Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък.
Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно.
към текста >>

44. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още.
Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им.
към текста >>

45. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

Получи се един безпорядък.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г.
към текста >>

46. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък.
24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ? Всички беседи бяха опаковани й поставени на рафтове. Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък. Когато направиха големият обиск на 6.ХII. 1957 г. намериха близо 180 000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър. По време на следствието, когато започна процес срещу Братството, заместник главния прокурор Руменов ми каза така: „Няма защо да търсите повече вашата литература. Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50 000 лв." Казах му: „Значи вие стопихте 180 000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50 000 лв.
към текста >>

47. 41. ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ЗАТВОРНИК

Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък.
Това изумяваше всички, защото най-голямото наказание на затворниците беше да бъдат поставени в самостоятелни килии. Беше ги страх от самотата и не можеха да се справят с нея. Причината бе, че в ада кръжаха онези души, онези заминали души, които бяха изпратени в ада. Те въртяха около тях, влизаха в затворниците и те не можеха да се справят с тези чужди влияния. А те свързваха тези натрапливи мисли и състояния, че идват от самотата. Така си обясняваха, но нещата бяха от друг порядък. Истината бе, че всички бяхме подложени и трябваше да изтърпиме на силите адови и на преизподнята, на пъкъла. Ето, какво представлява цената на самотата и цената на самостоятелната килия, която избрах по мое собствено желание.
към текста >>

48. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме.
Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!
към текста >>

Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък.
Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога! " 27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото.
към текста >>

Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв.
Дни благословени от Господа. Дни осветени от Неговото присъствие. Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите. 96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно. Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
към текста >>

ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК.
Аз съм тук в затвор, но моят свят сияй в светлина. Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа.
към текста >>

Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102.
Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля.
към текста >>

49. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните.
Това е Денят Господен, когато хората са направили съдба с Господа. Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт." 9. Новата Епоха иде. „Какво е решил Бог, който иде в света? Нова Епоха иде, Нова Култура и Нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие своят Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на земята. Бог е започнал вече преустройството на света.
към текста >>

Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък.
Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат души, които стоят в пространството в рая. Вас защо ви извиках? Вие ще бъдете, ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: ето, това е животът. Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". Виждате, че този човек е съвсем друг.
към текста >>

50. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората.
(Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33) Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето виждате как тези държави се стремят към обединение, към обща конфедерация. Тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т. е. Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората. То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък.
към текста >>

Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък.
Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората. То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора.
към текста >>

Той е век за възстановяване навред на нов ред и порядък в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем.
Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдба на света. Пред двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син. Той е век за възстановяване навред на нов ред и порядък в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем. В двадесет и втория век ще се въдвори, възстанови Царството Божие, Царството Христово на земята.
към текста >>

51. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Идва порядък, в който ще царува Любовта в света.
Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората - Братство и Единство. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде.
към текста >>

52. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр. 10,11 ред отдолу. „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях?
към текста >>

53. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта.
Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е.
към текста >>

Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови.
Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел.
към текста >>

54. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
към текста >>

55. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
към текста >>

56. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната. Двугласът завърши, за да започне още по-нежно и едвам доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само УЧИТЕЛЯТ можеше да направи. За ухото ми, музиката бе непозната и много странна. Явно, това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквото на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя път между изобилието от хармонични акорди и арпежи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между УЧИТЕЛЯ и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едвам доловимото пианисимо. УЧИТЕЛЯТ освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
към текста >>

57. ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ

Затова неговата поезия за тези революционери е от най-висш порядък.
Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история. А тези духове са изпратени от Невидимия Свят да пробудят този народ. Затова неговата поезия за тези революционери е от най-висш порядък. Тя е поезия и Слово на Духовните ръководители, които са ръководили онези личности, като Раковски, Левски и всички останали, описани в „Епопея на забравените". А ти не си съвременник на тези хора и те не те познават, и затова няма кой да ти диктува. Или, ако ти диктуват, трябва да можеш и да записваш. Много условия са необходими, за да бъдеш голям поет и белетрист. И много работа.
към текста >>

58. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък.
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък. В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите.
към текста >>

59. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата.
Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й. Тя лежи на леглото и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща. Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва.
към текста >>

60. ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

Те бяха най-различни от друг порядък, непознат за нас.
А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се задоволи твоето любопитство. С това време и с тази сила можеш да свършиш тук на земята една работа за Бога." Аз останах изненадан от всичко, което чух. Друг път не бяха ми се изявявали и не ми се изявиха такива същества. За мен бяха важни думите на Учителя. Чувах и слушах приятелите, които разказваха за такива подобни проявления от Невидимия свят. Те бяха най-различни от друг порядък, непознат за нас. Може някои случаи те да са ги описали. За тях са опитности, а за вас поучения. От мен имате обяснението на Учителя за тези случаи. Другото ще намерите в Словото на Учителя. В Школата на Учителя всички неща, които се случваха, бяха и необикновени, и напълно естествени.
към текста >>

61. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове.
към текста >>

62. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно.
към текста >>

63. 3.23. Болшевиките и България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Другарството е от друг порядък.
Не го пенсионираха веднага, остана в министерството на войната като инспектор на артилерията. Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина. И разбира се Тодор Бошков отива на срещата и генерал Илиев казва: „Тодоре, благодарение на тебе, на твоето уведомление, че у нас ще дойдат Съветските войски и болшевизма, аз останах жив. Ако не знаех това, което ми каза, аз може би щях да се съблазня от предложението на цар Борис да стана министър на войната и както видя, след като приключи войната и дойде новото правителство, всички министри бяха разстреляни". Двамата приятели се прегърнали като бойни другари. Другарството е от друг порядък. Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
към текста >>

64. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък.
Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него. Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си. Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи? Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт.
към текста >>

65. 6.10. Младежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят показа, че в Школата има друг порядък и се управлява от друго място.
Те бяха повторение на старото. Младежките събори бяха идеалната среда. В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата. А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички представители на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения. Учителят показа, че в Школата има друг порядък и се управлява от друго място. Пред могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място. Той говори и разкрива живота в хоризонтално и вертикално направление, за да може да се даде общия тон на Учението. Тези други течения, те са малки потоци, които се вливат в голямата обширна река от Словото на Учителя. Голямото поглъща малкото. Първият Младежки събор се състоя от 1 до 5 юли 1923 г.
към текста >>

66. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя.
към текста >>

67. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас.
Аз бях свидетел и на едното, и на другото. Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие". И именно в тези възвишени негови моменти успях да работя с Димитър Грива и да запиша неговите спомени от времето на Учителя. Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал.
към текста >>

68. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък.
Тогава всички бяхме бедни и всички търсехме смисъла на живота. Онези, които се добраха до Учителя завариха възрастни приятели, които бяха в различна възраст. Те съпътстваха Учителя от началото на века и десетки години те го придружаваха и постепенно техния брой нарастваше, за да стигнат в съборите на Търново на 500-600 човека. Тези възрастни приятели за нас бяха израз на авторитет, който изискваше безпрекословно подчинение и съобразяване с онези норми на морал, който те изповядваха. Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас.
към текста >>

69. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък.
А знаете ли коя бе тази страна? Тази страна бе Обетованата земя и тя се наричаше България. Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му. И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък. Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от духовенството, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си. Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха непосредствените спътници на Учителя. Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща.
към текста >>

70. 28. СТРАЖАТА

28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят.
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят. Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни определено пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен. Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли?
към текста >>

71. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

В една от редовните екскурзии на планината, когато всички се бяхме разположили и устроили, когато се изпълняваше онзи порядък, който бяхме свикнали да правим там горе на Бивака.
И светът като ги види казва „Това сме го виждали, защото това е около нас". А като ги чуе казва: „Ето, едно говорят, а друго вършат - и това сме го виждали". Ето това е цялата ни неудача по времето на Школата, това заварихме от старите, това преживяхме, а дойде време, когато и ние станахме стари и видях, че някои от моето поколение тръгнаха да стават проповедници. Повториха същото прегрешение на старото поколение. Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело. В една от редовните екскурзии на планината, когато всички се бяхме разположили и устроили, когато се изпълняваше онзи порядък, който бяхме свикнали да правим там горе на Бивака. Изведнъж се яви един малък, ама мъничък проблем, който накрая така израсна и се уголеми, че стана толкова голям, че застана между нас и Учителя. Една от сестрите дошла на Бивака трябваше да слезне от планината в града по обед, защото имаше някаква работа в града, нещо се бе случило и тя бе споделила само с Учителя. Той одобри и се съгласи тя да слезне. Обикновено ние си тръгвахме след обед към 4-5 часа. Но тя трябваше да слезне самичка, а сама жена в планината как ви се струва.
към текста >>

72. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък.
Отначало Изгревът беше една голяма поляна, обрасла с хубава зелена трева и малка борова горичка. Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея.
към текста >>

73. 51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите.
С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество. Точно в 5 ч. сутринта Учителят влизаше с Библия в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от Библията, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен. Всички ставахме и под вътрешното разположение на Духа в Учителя той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни. Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни. Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите.
към текста >>

Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата.
Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна се към нас и започна своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни. Учителят не зачете нито неговият план, нито своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха. В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред понеже свирех на пиано но в тази атмосфера и аура в салона гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последни?
към текста >>

74. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК Да не смятате, че бидейки около Учителя и в Школата му съм била цялата изтъкана от добродетели и то от най-висш порядък или пък съм била толкова изрядна, че от мене е греело слънце или месечина, както обикновено казват тук шопите в Софийско.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК Да не смятате, че бидейки около Учителя и в Школата му съм била цялата изтъкана от добродетели и то от най-висш порядък или пък съм била толкова изрядна, че от мене е греело слънце или месечина, както обикновено казват тук шопите в Софийско. Напротив имаше дни, че и месеци не можех да се справя с моите вътрешни състояния. А те не бяха малко, но това бяха последици от ред прераждания от много връзки от миналото, които ме обвиваха с въжета и ме задушаваха. Освен това в Школата имаше противоречия, които идваха не само от нейните членове, но и от самите нас с нашите несъвършенства и разбира се от нашето непослушание към думите на Учителя. Че какви ли нямаше при нас. Това бяха представители и души преминали всички окултни школи на земята, че Източни, че Западни, че африкански, че хималайски и не знам какви си още.
към текста >>

75. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето.
Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички.
към текста >>

76. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ Това беше времето, когато бях обучавана на ул. „Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през седмицата. Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше.
към текста >>

Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост.
Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята. Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост. Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора. Това беше всичко скрито от погледите на другите и се пазеше в тайна. Когато чуех нещо такова, аз си казвах: „Ето, излезна още едно пълно, скрито гърне на Учителя на яве". Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г.
към текста >>

77. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък.
Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак.
към текста >>

78. 78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША

Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа.
78. БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША Бяхме на събора в град Търново, разположили се в лозята до града. Наредени бели палатки, ред и порядък, приятелите сновяха насам-нататък -всеки по своята си работа. Във въздуха цареше мир и светлина. Едно хубаво слънце, че топло, че лъчезарно и проникваше направо отгоре през самите нас. Тогава имах възможност да усетя, че слънчевите лъчи излизаха от слънцето, преминаваха през нас, нещо влизаше от тях в нас, облагородяваше ни, повдигаше ни и наставаше необикновен мир в душите ни. Затова във въздуха цареше мир и светлина. Ето това е едно от пожеланията и поздравленията на Бялото Братство с думите „Мир и светлина на душите им".
към текста >>

79. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък.
Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени.
към текста >>

80. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък.
Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени.
към текста >>

81. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация.
И тази сестра, която имаше философска жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава? " „Ние винаги сме съществували като души." И това е бил отговорът на УчИтеля и това е закон на Бялото Братство. По онези години когато Учителят определи моят път, че ще бъда най-хулената, най-чернената, най-гонената тогава аз се отказах от своите амбиции за някаква роля. Трябваше да се смиря. Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни. Аз смятах, че във всяко нещо трябва да има ред и порядък и че и в гоненията срещу мен трябва да има система и организация. А тук какво ставаше - всеки кой от където дойде и от къде завари дойде и върху мен се стовари. Ама точно така беше. Беше не беше, ама ми дойде до гушата и си рекох: отивам при Учителя да му се оплаквам. Бива гонение бива, ама да бъда бивол не бива, не мога да издържа, защото нямам биволска кожа. Вече съм при него и искам така на шега да подхвана и му казвам: „Учителю, бива гонение, бива настървение срещу мен, но и от бивол мезе не бива да се взема".
към текста >>

82. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха.
Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница.
към текста >>

83. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

А тя е от друг порядък и тя не може да се излее в река Искър и да изтече надолу по Дефилето.
Ето какво. Един от нейните привърженици дойде на Изгрева, мъжага и половина, отива при Учителя и започва да говори срещу него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя той я изхвърли срещу лицето му. Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя. Ама нали тази кал и воня и мръсотия трябва да се излее нанякъде. А тя е от друг порядък и тя не може да се излее в река Искър и да изтече надолу по Дефилето. Но тук тя се излива срещу Учителя, а той седи, слуша и търпи. До Учителя са няколко приятели, включително и Борис Николов. Но онзи говорител на „Ангелската тръба" дето тръби, хули не можа да изтрае, защото всички мълчим и слушаме, но накрая замахва с ръка да удари Учителя по лицето. Точно в този момент когато ръката му е във въздуха и е насочена срещу Учителя то Борис със своите дълги и силни ръце му хваща ръката, а с другата ръка го хваща за гърлото и онзи замлъква и пада на земята така както пада чувал с пясък. В този момент се чува гласа на Учителя: „Спри".
към текста >>

И онзи си отиде, онзи служител на така наречената „Ангелска тръба" дето трябва да тръби и да известява силите Господни, които трябва да сложат порядък в света и да донесат Божията правда.
Жалка мидена черупка. Чу се гласът на Учителя: „Пуснете го да си върви". Пуснаха го. Онзи се обръща към Учителя и мълчи. Учителят му казва: „На теб говоря, върви си". И онзи си отиде, онзи служител на така наречената „Ангелска тръба" дето трябва да тръби и да известява силите Господни, които трябва да сложат порядък в света и да донесат Божията правда. Ето такива бяха онези проводници, които българското общество изпращаше, за да бълва своята мръсотия срещу лицето на Учителя. Това не трябва да се забравя. Тези сили съществуваха по време на Учителя, но тези сили останаха и след закриването на Школата. Тези Сили влезнаха в новата власт, обсебиха някои представители от нея и с властта, която те имаха организираха нашето физическо унищожение като присъствие и като Школа. Сега всичко на Изгрева е разрушено и то бе разрушено от онези служители дето надуват разни тръби, тромпети, за да известят своята правда.
към текста >>

84. 121. БРАКЪТ

А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в ред и порядък.
121. БРАКЪТ Семейството, това е една от първите задачи на ученика комуто е определено да мине през Школата на семейния живот. И семейният живот е Школа за обучение и то какво обучение. Но не на всеки му е дадено да мине през семейния живот. По наше време ние можехме да питаме него и това бе една привилегия и то не малка. Да отидеш и да питаш дали трябва да се омъжиш, после кого да избереш, после дали Учителят ще одобри избора ти това означаваше разрешаване на половиния проблем, а другата част щеше да си го носиш сама като семейни задължения. А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в ред и порядък. Нали казахме, че тук се беше събрал света на земята и на небето от памти века, за да бъде опитно поле на Учителя. Той работеше с нас, а ние доколкото изпълнявахме и доколко устоявахме - това беше трудно в онези години да се определи. По-късно с годините виждах сполуките и несполуките в семейни и личния си живот. Но във зсички случаи нямаше изключения, когато казана дума от Учителя да не се е изпълнила ако не веднага, то след известно време, така както е определено да стане. Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на мястото на Учителя.
към текста >>

Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва.
След като свършила разговора сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има поставено лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи". Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата".
към текста >>

85. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

Бяха все от порядъка на наивни, но интересни стихове.
Беше учителка, тихичка, скромна като буболечка. Беше поетеса и пишеше стихове. Обикновено както сме се събрали някъде тя се обърне и каже: „Учителю, може ли да кажа едно стихотворение? " Той кимва с глава: „Може". Тя заставаше като малка ученичка, поклони се пред нас и напевно нареждаше точно както ученичките в началните отделения. Бяха все от порядъка на наивни, но интересни стихове. Чудех се от къде толкова наивност имаше в тази сестра и толкова детска откровеност в стиховете, а същевременно бяха много интересни. Учителят ги изслушваше. Ние от начало не можехме да изслушваме нейния наивитет, но после свиквахме на маниера й и се забавлявахме от самата й поезия като мисъл и като теми за разрешаване. Учителят стоеше и слушаше. Зад всяка форма имаше и стоеше нещо разумно, което движеше поетичното Слово на сестрата.
към текста >>

Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго.
Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота. А се оказа, че с тази постановка той сам се постави вън от кръга, в който бе Учителя. Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго. Онова, което е морал за човека не е морал за Бога и обратното е вярно, защото отклонението на човека от Божествения порядък не е еднократен процес, а е повторение на хиляди прераждания на земята и тяхното изправяне не може да стане в един човешки живот. С двайсетгодишен съзнателен живот човек не може да заличи отклонението си от хиляди години. Малко е това време затова пред него стои другото време на вечността. На ул. „Опълченска" 66 имаше шкаф с книги на Учителя, повечето му бяха подарявани от приятели и като някой види някоя окултна книга, купи я и търчи така, че краката ще си строши докато я подари на Учителя.
към текста >>

Онова, което е морал за човека не е морал за Бога и обратното е вярно, защото отклонението на човека от Божествения порядък не е еднократен процес, а е повторение на хиляди прераждания на земята и тяхното изправяне не може да стане в един човешки живот.
Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота. А се оказа, че с тази постановка той сам се постави вън от кръга, в който бе Учителя. Тогава разбрахме, че човешкото мнение за морал и чистота е едно, а Божествения порядък е нещо друго. Онова, което е морал за човека не е морал за Бога и обратното е вярно, защото отклонението на човека от Божествения порядък не е еднократен процес, а е повторение на хиляди прераждания на земята и тяхното изправяне не може да стане в един човешки живот. С двайсетгодишен съзнателен живот човек не може да заличи отклонението си от хиляди години. Малко е това време затова пред него стои другото време на вечността. На ул. „Опълченска" 66 имаше шкаф с книги на Учителя, повечето му бяха подарявани от приятели и като някой види някоя окултна книга, купи я и търчи така, че краката ще си строши докато я подари на Учителя. А той нареди да я сложат към лавицата с другите книги.
към текста >>

86. 134. ХИЩНИЦИ

Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата.
134. ХИЩНИЦИ Имахме много случаи, когато бяхме свидетели на различни събития и явления в природата и Учителят държеше много правилно да отреагираме и да се насочим за едно вътрешно прозрение. Защото когато човек се определи правилно дава правилна насока и на тези сили, които преминават през тези събития и явления, защото човек е свързан без да осъзнава с много неща в този свят. Светът от вън понякога е отражение на светът от вътре. Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата. По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням. Един път бяхме на екскурзия на Витоша към Бистрица по ливадите, разхождахме се и седнахме да си починем. Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините. Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си.
към текста >>

87. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък.
Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина. В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата. Но сега нищо не може да ти направи. Сега те пращам в света.
към текста >>

88. 145. ОТПЛАТАТА

" „Това на вас ви се вижда безпорядък.
По-нататък като се срещнете с разумните същества трябва да им разбирате езика и да се съобразявате с техните закони. Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука? Как си дошъл? " и веднага го изпъждат навън". „Учителю, защо на едни не само, че нуждите им са задоволени, но имат и излишък, а пък други търпят нужда? " „Това на вас ви се вижда безпорядък. Всъщност всичко е наредено много справедливо. Тези, които търпят нужда - това е последица от тяхната карма". „Е, хубаво, но аз виждам, че тези, които имат излишък не са по-добри, следователно не са вършили по-добри дела в миналото? " „То не е благо. Богатството, което им се дава не е привилегия.
към текста >>

89. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините. Всеки свободен ден правеха екскурзии по Рила, по Витоша за по няколко дни или седмици. Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме оредели и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше. Никой не го питаше. Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък. Хвърчаха по екскурзии, млади бяха. Смятаха, че като ходят в планините ще получат по-бързо посвещение. Така смятахме тогава. Учителят беше казал, че в планините са кондензатори на енергии и човек като върви по тях енергиите, които се движат там преминават през нашите мозъчни центрове и ги развиват. Това е така и в това никой не се съмняваше особено, че това бяха думи на Учителя.
към текста >>

90. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Има ли нещо комунално в един такъв порядък?
Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната. Нали комуната трябва да живее? А без храна не се живее. Изпратят му от Габрово колети и той остави колета на масата.
към текста >>

91. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Едната се трудила безвъзмездно три месеца на Изгрева в името на една идея, а другата е устоявала в дома, за да го поддържа в ред и порядък.
През това време снахата стрически издържа да поддържа цялата къща и да носи на гърбът си караниците на свекъра. Накрая преминава в третия месец и по чудо се явява новата смяна. Сестрата се завръща в домът си след една седмица и онези, които са се били разбунтували се умиряват от нейното присъствие. Дори забравят за случилото се. Само свекървата и снахата Мария Шопова не забравят думите на Учителя, защото знаят, че за тази опитност те са заплатили с голяма цена. Едната се трудила безвъзмездно три месеца на Изгрева в името на една идея, а другата е устоявала в дома, за да го поддържа в ред и порядък. Години след това при особени случаи Мария Шопова разказваше този случай, особено когато се явиха неразбориите в Братството. Дойде време, Изгрева беше разрушен и вече го нямаше. Веднъж се бяхме събрали и тя разказа целия случай. Изгрева го нямаше и ние бяхме останали сами. Сбъднаха се думите на Учителя, че дойде време, когато искахме да служим на Духа, но нямаше кому.
към текста >>

92. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Щяхме да се срещнем отново през вековете, но не в тази човешка форма, а като души и като част от живота на великия Божествен порядък.
Майка му беше омесила и изпекла хляб за Учителя. Всички бяхме в едно особено разположение, защото видяхме по какъв начин хлябът пристигна. Тогава Олга Славчева запита Учителя: „Ще се срещнем ли пак отново след време? " Той ни изгледа всички и каза категорично: „Ще се срещнем, но не в тази форма". По-добър завършек на екскурзията от тези думи едва ли има. Щяхме да се срещнем отново през вековете, но не в тази човешка форма, а като души и като част от живота на великия Божествен порядък. Учителят понякога разказваше за някои случки през това време на екскурзията на някои от онези, които по една или друга причина не бяха присъствували. Обикновено това беше някоя тема, която интересуваше Учителя и беше свързано с някакво преживяване на онзи,комуто Учителят разказваше. Този метод беше много удачен за работа. Така отивам аз при него да споделя една моя дребна тревога, но той ме спря и каза: „Първо аз ще ти разкажа, че после ти. Съгласна ли си?
към текста >>

93. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

За да упрекнат и обвинят Учителят в действия срещу порядъка и гражданския мир те намериха свидетели, които да дадат показания за излизането на приятелите при изгрев слънце.
Там при изгрев слънце се събират, съсредоточават се, правят молитви, пеят духовни песни и там дочакват изгрева на слънцето. Съзерцават пред величественото събуждане на природата след изгряването на слънчевия диск. След това Учителят понякога говори и произнася кратко слово. Тези истории бяха ни разказани от първите приятели, но никой от тях не седна да ги запише подробно понеже за тях това бе едно обикновено ежедневие и не беше от някаква важност, за да се документира. Това те не го направиха и не го документираха, но го направиха другите, онези които водеха война срещу Учителя. За да упрекнат и обвинят Учителят в действия срещу порядъка и гражданския мир те намериха свидетели, които да дадат показания за излизането на приятелите при изгрев слънце. Ето така благодарение на тези, които воюваха срещу Учителя днес имаме данни за началните години как съмишлениците на Учителя излизаха на края на града да посрещат изгрева. Градоначалникът Иван Свинаров изпраща лично полицейския пристав Митович, който проследява онези, които отиват да посрещат изгрева на слънцето. Тези показания са публикувани на стр. 41-42 и ние ги цитираме дословно от „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.
към текста >>

94. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>

И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
към текста >>

- Тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата.
Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия. - Тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол".
към текста >>

95. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме.
към текста >>

Старият порядък е тъмен, а новият е светъл.
Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа.
към текста >>

В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа. Любовта да ви подбужда.
към текста >>

В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък.
Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим трябва да бъдем крайно искрени.
към текста >>

96. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме.
към текста >>

Старият порядък е тъмен, а новият е светъл.
Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа.
към текста >>

В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа. Любовта да ви подбужда.
към текста >>

В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък.
Ако не живеете в съгласие с Божествените закони, пътят ви ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете. Аз виждам онзи свят. Аз го виждам. Как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам онзи свят. В света старият порядък е човешки порядък, а новият порядък е Божествен порядък. Да се върнем в райската градина. Човек по-рано 6 живял в рая и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички ние не трябва да употребяваме нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим трябва да бъдем крайно искрени.
към текста >>

97. 208. ДЯДО БЛАГО

208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор.
208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор. Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу пред входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя. Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани.
към текста >>

Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
към текста >>

98. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък.
или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси. Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес. По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща. Та по такъв начин тя блестеше пред всички. Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер. Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето.
към текста >>

99. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света.
През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя. Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия?
към текста >>

Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък.
Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия. Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели.
към текста >>

100. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ