Търсене в текстове за 'Позор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 71 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада?
Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите.
към текста >>

2. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
към текста >>

3. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие.
към текста >>

А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно.
Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
към текста >>

4. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб.
Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека.
към текста >>

5. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците.
Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции.
към текста >>

6. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие сте опозорени!
Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите? Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота! Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници!
към текста >>

7. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация.
А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот.
към текста >>

8. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола.
народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
към текста >>

9. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той усещал в душата си нещо низко и позорно.
” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас. И по-рано той го набивал, но никога с такъва жестокост. Отишъл след това Зосим да спи; заспал в три часа и станал на разсъмване. Отворил прозореца; греело слънцето и птичките пеели. Той усещал в душата си нещо низко и позорно. И мислил си, какво е това нещо? Дали затова, че ще пролива кръв? Не, съвсем не е за това. Дали за това, че се бои от смъртта? Не, съвсем не е за това.
към текста >>

10. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека.
към текста >>

11. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
към текста >>

12. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената?
В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство.
към текста >>

13. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение.
Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота.
към текста >>

Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!
Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерния спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и "омъжестви" типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-плен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде – и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напоено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена.
към текста >>

14. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество.
И ония. които служат на тая идея, служат на мира, толкоз необходим за живота на човечеството". (Д-р Вълчев - България) "Работата се тълкува като нещо, което органически е свързано с душата" (Проф. Луварис - Гърция). "Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ". "Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа". "Добра светлина - добра работа.
към текста >>

15. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм. – Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм. – Необикновен, тайнствен живот; дисхарм.
към текста >>

16. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места.
Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г.
е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх". Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III. И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.
към текста >>

18. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив?
към текста >>

19. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля!
Бъдете готови в дадения случай всичко да жертвате заради Него! С това се е отличил Христос: “Дойдох да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратил”, казва Христос. Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.” Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме освободят? - Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? - в послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа!
към текста >>

20. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За някои затворнишкият халат е позор, за други е чест.
Ние сме Един Живот чрез него. Ние ще се явяваме всякога, когато Той се явява - това е Живот вечен. Учението на Бялото Братство е учение на Божествения Живот. Учението на Бялото Братство е учение за Доброто. Доброто е велика наука. За някои затворнишкият халат е позор, за други е чест. След всичко, което се случи с Братството, има ли значение личната ми участ? Ако Господ е с тебе ти не си затворник. Да разгънеш живота си върху малка площ, като корала: да го проведеш между стотици хора без да го усетят - между надзорници и наблюдатели, в часове, които ще избереш - ето какво уча тук. Велик е Господ! Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук в затвора.
към текста >>

21. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола.
Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви. Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот.
към текста >>

22. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ?
към текста >>

И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"?
А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ?
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни.
Затова още не се признава, защото сме свикнали да гледаме на всички като на себе си. На всекиго ние приписваме своите недостатъци: „И той е човек като нас", без, обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства.
Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възвърнете му неговата свобода, престанете да изсмуквате сетните му сили, дайте му възможности за човешки живот, и вие няма да имате нужда от такива позорни закони за печата.
И не мислят ли, че идва нов 21 юни, когато народът ще изрече своята тежка, но справедлива присъда над всички ония, които най безмилостно се подиграха с неговите надежди, с неговите болки и страдания? Управници, опомнете се! Не с насилия ще премахнете негодуванието, надигащо се отвред срещу вас. Народа иска предана служба, вярност към интересите му, свобода и хляб. Той, който е правил и прави толкова жертви, иска и вие най сетне да направите такива за него. Възвърнете му неговата свобода, престанете да изсмуквате сетните му сили, дайте му възможности за човешки живот, и вие няма да имате нужда от такива позорни закони за печата. Новият законопроект за печата След като цяла година бяxa най-редовни сътрудници на толкова вестници с ежедневните си изявления, г. г министрите се явяват неочаквано с един проект — намордник на целия печат, с цел да го направят благопристоен, хрисим и благочестив — да пише само туй, за което ще благоволят да му разрешат ... Монопола на ума е обявен. Нови „величества“ и „Табу“ са провъзгласени. Не може да се пише за едно, за друго, за трето ... Блажена България! Но не са ли вестниците днес в ръцете на господа министрите ако не всичките, поне тия на собствените им партии?
към текста >>

Вижте, закачиха я на всички бесилки, заковаха я на всички позорни стълбове; тя освети с лъчите си бесилките, запали с огъня на ореола си позорните стълбове!
За тънкото ухо, и комарът е музика! Любомир Лулчев Мисълта ... Добра или лоша, това е човешката мисъл. Не хвърляйте мисълта в затвора. Винаги ще се изплъзне от там. Не се стремете да я убиете винаги ще възкръсне! Вижте, закачиха я на всички бесилки, заковаха я на всички позорни стълбове; тя освети с лъчите си бесилките, запали с огъня на ореола си позорните стълбове! Обезглавяваха я, горяxa я, мъчиха я, разпъваха я на кръст! В зали, подобни на тая, съдии, облечени със същите пурпурни дрехи, с шапки като тая на г. прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице! За мисълта, затвора Консиержри е предверие на Пантеона! И съдиите не могат вече да излязат, без да минат покрай статуята на някоя от жертвите си!
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!
Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството.
Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината на това твърдение е, че в течение на западноевропейската култура се разви конкретния ум на човека, който още като малолетен е бил повече под ръководството на човешките чувства, и в тези си връзки той създава варварството и позора на западноевропейската култура.
Затова — мислете! … Мислете — преди да вземате решения; мислете — преди да действате; мислете — преди да говорите; мислете — преди да дадете свобода на чувствата си; мислете — преди да погледнете по един или друг начин ближния си! Винаги мислете преди да извършите това, от чиито следствия не можете избегна. Защото — всичко се плаща ! К. ЩО Е, ЧОВЕКЪТ и каква е неговата задача (продължение от брой 19) Често се говори, даже и в окултната литература, че съвременната западноевропейската култура била култура на ума, а будещата култура на славянството ще бъде култура на сърцето. Истината на това твърдение е, че в течение на западноевропейската култура се разви конкретния ум на човека, който още като малолетен е бил повече под ръководството на човешките чувства, и в тези си връзки той създава варварството и позора на западноевропейската култура. А ценното, възвишеното в Запада е създадено от връзката и отношенията на конкретния ум със света на чистата мисъл. Ето какво казва Учителя за мисълта: „мисълта е една мярка с която човек трябва да почне да регулира своя живот.“ И още: „мисълта е потребна, понеже без нея не могат да станат никакви преобразования в света. И докато човек не почне да мисли, нищо не може да стане от него, нищо не може да постигне в света.“ Но както казах, в първия стадий на своето развитие мисълта е напълно под влиянието на чувствата. Това е онази проява на способностите, която наричаме нисш ум, или обективен ум, с който изучаваме нещата в обективния свят, като ги приспособяваме и използваме за наше и общо благо. Но понеже той няма един по-широк психологичен поглед, той изпълнява това, което сърцето му подскаже.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха.
През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии.
Не ще и дума, че не може! Иначе Бог би отрекъл Себе си. Иначе Той не би бил справедлив, не би бил мъдър и вселюбещ, не би бил Бог. Но Бог не може да бъде несправедлив! Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му щедрости, а други да бъдат онеправдани. Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии. Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота. Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор.
Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой. — Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората.
към текста >>

Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината. Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помисли тайно той, но за позор, когато с жад ръката си протегна разкри Темида своите очи, със вледеняващ поглед го погледна и каза, рече: „Идеята смучи!
От дългото седене най-подир гладът в стомасите им се кръстоса. И възрастният мъж със лек допир посегна биберона с умна дума: — Това не може ми уби глада, защото е една безплодна гума, Езикът пъл — в устата ни следа! — И той Идеята попипна, поизучи: — Ах, само цветен дим! — Но в този миг зачу, че нещичко детето смучи и беззаветно млащи със уста. Помисли възрастният мъж разкаен прикрито от темидиния взор да вземе биберона — дар по-траен. Помисли тайно той, но за позор, когато с жад ръката си протегна разкри Темида своите очи, със вледеняващ поглед го погледна и каза, рече: „Идеята смучи! “ Идеята, духът, е истинската храна на нашия живот. Радиозо
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но те изнесоха спокойно, със самообладание, търпение и вяра всички досегашни гонения при които тъй безславно и позорно се провалиха един след друг всички техни гонители.
Винаги съм се възхищавал от неговите селяни. Това са крепки, самобитни характери, това са светли души, които се стремят нагоре. Те познават истинския път на живота, знаят смисъла и основните му закони много по-добре от мнозина учени. Айтос със своята околия, е красноречиво доказателство, че окултизмът не е и не трябва да бъде едно учение само за „избраници“ само за едно ограничено малцинство хора, но че неговите велики истини могат да бъдат възприети, разбрани и живени от широките народни маси. Окултното движение в Айтоско има зад себе си цяла история Неговите последователи, още от зараждането на движението, са преживели такива гонения и преследвания, че ако това бяха хора със слаби характери, отдавна не би останало ни помен от окултизъм там. Но те изнесоха спокойно, със самообладание, търпение и вяра всички досегашни гонения при които тъй безславно и позорно се провалиха един след друг всички техни гонители. Братската вечеринка в Баня (Лъджекьой). В Айтоско и съседните околии, Бургаско и Поморско съществува от около двадесет години една хубава традиция, спазвана редовно от Братствата в този край. Всяко село си има един определен ден от годината, (обикновено това бива през есента), когато там става братско събрание, на което идват братя и сестри от околния села и градове. Присъствах на една такава Братска среща в с. Баня, Бургаско.
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И не ще има в света ни сълзи, ви вражди, Ни роби, ни безкръстни гробове; Ни нужди, безпросветни и гнетящи нужди, Ни меч, ни позорни стълбове.
Недев С. Я. Надсон Приятелю и братко мой! Приятелю, изнурений и страдающий брат, Който и да си ти, не падай духом: Нека неправда и зло пълновластно царят Над умитата от сълзи земя. Нека е разбит и поруган свещенний Идеал И да се лее невинна кръв: Вярвай, ще дойде време и ще погине Ваал, * И ще се върне на земята светлата Любов. Не в търнов венец и не во вериги, Не с кръст на прегъващи се нозе, В света ще дойде тя в своята сила и слава С яркий светилник на щастие в ръце. И не ще има в света ни сълзи, ви вражди, Ни роби, ни безкръстни гробове; Ни нужди, безпросветни и гнетящи нужди, Ни меч, ни позорни стълбове. * О братко мой! Не е мечта туй светло пришествие, Не е само празна надежда една; Погледни, злото твърде много гнети, Нощта наоколо е твърде тъмна! Светът ще се изнури от мъки, ще се потопи в кърви Ще се изтощи във безумна борба, И ще вдигне към Любовта, към беззаветната Любов. Очи пълни със скръбна молба! . . .
към текста >>

37. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кръстът е едно от позорните наказания.
Обикновените хора не знаят това. Трябват ни учени хора — химици, за да ни обяснят какво нещо е водата. И духовните истини трябва да се обясняват. Кръстът е емблема, останал от най-стари времена, от незапомнени времена, още от преди времето на Христа. Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна.
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял.
Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте. Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял. легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание.
към текста >>

39. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството.
Бъдете верни пазители на това, което ви е поверено, защото безброй очи от други светове са отправени към вас: Идва времето на най-великото, на истински великото събитие: да се установи Божия порядък на тая земя. Безброй светли същества, изпълнени със сила и власт, с мъдрост и любов, с истина и светлина, работят за идването на този порядък. Вие ще бъдете само техни проводници и помощници. Велика е ролята на малка България за идването на Новия Ден за човечеството. Велико е вашето ръководство, което вие никога не трябва да огорчавате, а трябва винаги да бъдете готови да слагате по малко съчки на Божественото огнище, за да не изгасва никога Свещения Огън, който е за-пален тук и който ще обгърне цялата земя, ще вдъхнови и възпламени за нов живот цялото човечество. Безброй големи и силни неща на днешния ден ще отминат без следа, земните величия, чието обаяние днес пълни света, ще бъдат забравени, от техните дела не ще остане нищо, освен, може би, само позорни съсипии, но Светлината, която изгря над тебе, Българийо, и която днес никой не вижда, дори и твоите собствени чада, вечно ще свети по цялата земя, ще озарява и ще вдъхновява човечеството. Затова вий, малцината, които сте пробудени днес, слушайте гласа на Учителя, защото Божественото Слово, което излиза от неговата уста ще стане насъщния хляб за бъдещите, които идват след вас, по-всички кътища на света. Българино! Не огорчаван Божественото ръководство, което благоволи да се изяви към теб. Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е едно позорно и срамно минало, с което новите хора, хората от новите поколения, хората на новия живот, трябва да ликвидират, тъй както е ликвидирано вече с робството и с човекоядството.
Ще има блага за всички, ще има доволство и добри условия за всички, защото извора на разрушението ще пресъхне. Естествената, истинската най-приятната и най полезна храна за човека е растителната храна: плодове, зеленчуци, варива, корени, семена, орехи и т. н. Като се прибавят към тях и млякото и млечните произведения, човек вече може да бъде напълно задоволен. Той има всичко, което е нужно за задоволяване нуждите на организма му и го има в най-чист и бързо усвоим вид. В течение на много хилядолетия хората са извратили своя вкус, като са придобили противоестествения навик да се хранят с месо. Това е едно позорно и срамно минало, с което новите хора, хората от новите поколения, хората на новия живот, трябва да ликвидират, тъй както е ликвидирано вече с робството и с човекоядството. Защото, в същност, няма голяма разлика между това да изядеш един човек и да изядеш едно животно. Това е все същото отвратително месоядство, което само нашите лъжливи изкуствени схващания разделят на две съвсем различни категории. Бъдещото човечество, новото човечество, което ще живее в мир и любов, в доволство и благоденствие и в най-висока духовна и материална култура няма да употребява месото на животните за храна. То ще се задоволи само с труда им, вълната им и млякото им, без да отнема живота им. Към това бъдеще трябва всички да оправим очи, особено младите поколения.
към текста >>

41. -

В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда.
Един път - той ще роди доброто, на втория път - правдата, на третия път — знанието и светлината, на четвъртия път — истината и свободата, на петия път — любовта. И любовта трябва да се роди, защото казано е в Писанието, че плода на духа е любовта. Казвате: с какво трябва да се занимаваме? Ще раждате — и мъже, и жени трябва да раждат, нищо повече. Съвременните хора не искат да раждат. В еврейският народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие ако жената не ражда. Наистина, че е нещастие, но кога? Наистина, нещастие е за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи.
към текста >>

42. -

— Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас.
Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света.
към текста >>

Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления.
Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе. И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“ Както виждате, любовта може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления. Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления. Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час.
към текста >>

43. -

Аз да бъда позор.
Каквото ще става с мене, аз полагам душата си в Твоите ръце. Прави с мене каквото ти е угодно. Каквото Ти си решил, приемам всичко.“ Ето човекът. Той казва: Приемам всичко. Той не каза: „Господи, мене ли остави да се подиграват? Аз да бъда позор. Защо ме прати да им проповядвам? “ Долу мърморенето. Долу падението на духа! Че някой ви обидил, всички тия работи ги изхвърлете навън. Аз само си турям памук в ушите.
към текста >>

44. -

Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си место вършат всички ония способни, синове на селата и на малките градове, които искат на всека цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия“, да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове.
Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение? От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село. Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите мисли и идеали. При това положение, нищо не може да издигне истински българското село и да го преобрази коренно, освен запазването на неговите живи сили, запазването на неговите будни и способни синове и дъщери — за самото него. Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си место вършат всички ония способни, синове на селата и на малките градове, които искат на всека цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия“, да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове. Истински годният, истински силният не търси никога наготово създадените условия. Той има непоколебима вяра в себе си, той има вяра в своите сили и той твори - превръща пустинята в рай, твори нови светове, прави чудеса. Ние дълбоко вярваме, че тия, които бягат от родните си места, безразлично дали те са села или малки градове, търсейки да направят своята кариера, да проявят способностите си в по-подходящата и благоприятна среда на големите градове — не са истинските най-способни и най-годни за действително творчество синове на родната земя. Защото — нека повторим и подчертаем — истинските творци не търсят готови условия — те винаги предпочитат да градят изново, върху голата, изравнена, гладка почва, некултивирана още от техни предшественици. В това е именно и същината на творческия процес — създаване на нещо ново.
към текста >>

45. -

И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани.
„Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.
към текста >>

46. -

Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста.
Днес пред него стоят маса предразсъдъци, от които то трябва да се освободи. И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички.
към текста >>

47. -

ти си човек достоен за свобода, ти не бива повече да стоиш в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава.
Да се облечен в Христа, да си облечен в Любовта. Когато в вашия живот любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот. Това не е една обикновена дреха. Когато тази сила на любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, когато тази Божествена дреха проникне така във вас, във всичките ваши клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мен! “ Т. е. ти си човек достоен за свобода, ти не бива повече да стоиш в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава. Вие казвате: „Тъй било писано“. Да ви освободя от едно заблуждение. Влизате в кръчмата. Нямате никакъв дълг. Казвате: „Иване, дай едно кило вино“ — Ето ви едно кило вино.
към текста >>

48. -

В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви.
Ако завиждаш и страдаш за външни придобивки това е признак, че вътрешните още не са достатъчни да запълнят твоята душа. Отправи своя ум, сърце и воля към реални, вътрешни постижения. Ако си успял де се радваш на външните постижения на своя ближен, ти си станал по-богат от него. Станете съдружница, за да бъдете и двама доволни и приятели. Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели. В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви. Насилието, омразата и отмъщението сигурно водят към безсилие и фалит. Който не познава и не спазва закона на възмездието като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия. И обратното. . . Само човекът с прозорлив усет може де разбере тази велика и основна истина на еволюцията.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От пътника, чийто таржик е изпразнен много преди да довърши странствуването си, чиято дреха е изпокъсана и отрупана с прах, чиито сили са изтощени, снеми позорът и бедността.
Нищо не се вижда отпред. Къде ли се простира Твоя път! По задрезгавилия ли се бряг на почернялата река, но отдалечената ля крайника па мрачния гъсталак Ти бързаш към мен в неверната тъмнина. приятелю мой? 24. Ако денят гасней, ако птичките не пеят, ако утихне умореният вятър, обгърни ме с покривалото на гъста тъмнина, както си обгърнал земята с покривалото на съня и нежно си скрил листенцата на поникналия лотос в дрезгавината. От пътника, чийто таржик е изпразнен много преди да довърши странствуването си, чиято дреха е изпокъсана и отрупана с прах, чиито сили са изтощени, снеми позорът и бедността. и обнови го, кат цветец под сянката на кротката Ти нощ, 25. В нощта на умората желал бих да заспя безбурно с надежди за всичко на Теб. Не принуждаван отслабналия ми дух в оскъдното ми служене на Теб. С това Ти нахвърляш покривалото на нощта на морните очи на деня. за да оживиш неговия поглед с нова радости при събуждането. 26.
към текста >>

долитат злъчни глуми към „Странник“, който иска да свие топъл кът у „бащино огнище“ опозорено от врага ; .
. . дочуват се сладкогорестни звуци на копнеж към свобода у милото и гордо „На прощаване“ с майка и либе за да се рушат вериги на иго; ... полъхват нежните трепети на хайдушка любов в „Пристанала“ — как хубава девойка напуска дом и род, за да иде в прегръдки на бунтовник-себежъртва за народа;... лъхтят ропоти на възмущение у „Гергьовден“ против идоли, що тачи сляпа тълпа; . . . ехтят викове на бран у „Борба“ за пробуда на задрямнал народ, тлеещ в заблуден мрак; . . . долитат злъчни глуми към „Странник“, който иска да свие топъл кът у „бащино огнище“ опозорено от врага ; . . . пърхат ядни стрели към „Патриот“, затулил егоизма с лицемерни дела; и рухват заблудни скрижали у „Моята молитва“, а властно пръст повеля: търси Бога у себе — през своята душа . . . низ волния път на своето оголено сърце, низ стръмния дум на разбудения разум — дири неговия слънчев лъч у себе, той е там, чуй безмлъвния му глас и нека той да бъде вожд! * И как дивно възкръсва в нашата душа величествения образ на Ботйова: — хайдутин-разрушител на забулени лъжи.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О, позор!
Някой рече: „Погледнете — царски флаг! “ Ние станахме и завикахме: „Не трябва повече да се бавим! “ „Царят е дошъл, но де са светилниците, д са венците? де е седалището за него? О, срам! О, позор! Де е чертога, де са украшенията? “ Някой каза: „Напразно викате! Посрещнете го с празни ръце, въведете го в празни покои! “ Отворете вратата, нека звучат рогове от раковина! В глуха нощ дойде Царят на нашето тъмно, мрачно жилище!
към текста >>

На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт.
От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно. Звезда на Марсовия хълм означава, че лицето е убиец. Звезда на хълма на Луната означава, че лицето е склонно към предателство, лицемерие и преструване, или предсказва опасност поради преувеличена фантазия, или смъртна опасност от удавяне. На хълма на Венера звездата предсказва нещастие от жени.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята?
* * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. * * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? * Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? * О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. * Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!...
към текста >>

* О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней.
1919 г. * * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? * Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? * О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. * Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... * * * БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! * И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... * И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! * Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз лъч, ти роза в моите гърди! .. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира?
към текста >>

Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава.
Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел?
към текста >>

... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“.
Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание. По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини!
. . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1).
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха!
И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не ще вършиш никога нещо позорно нито с друг, нито насаме.
Отстъпвай с кротки думи и с полезни дела. Не мрази приятеля си заради малка грешка, за да си силен. Защото Силата обитава близо до Нуждата. Това тъй знай. Свиквай да си господар на следните неща: най-напред на стомаха, и на съня, и на невъздържанието, и на гнева. Не ще вършиш никога нещо позорно нито с друг, нито насаме. От всички най-много срамувай се от себе си. След това да упражняваш правото и делом, и словом. Не привиквай себе си да се отнасяш безразсъдно към нещо. Но знай, че е орисано за всички да мрат. Обикновено ту се придобиват парите, ту се губят.
към текста >>

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд.
А чумата, увита в дълъг сив саван, с коса в ръка се носи над нивята и покосява туй, що е остало след беса на войната, враг на Милосърдие. О мои бедни старци, о сираци мои, о майки в отчаяние! Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи . . . О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди! О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта .
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после!
Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес! Неправдите на брат си не простих, а сам ги вършех аз — като негодник. И от тълпата бягах във погнуса, от черните, отрудени ръце, от дрипите, пропити с труд и пот. Свещена риза слагах аз и митра и вземах скиптър и Държава — пред мойте заповеди нека коленичат, като че ли го няма вече Твойто царство!
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария.
В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат. децата я подигравали. Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария. Той казал: „Ето тази е причината за смъртта на майка си, като я опозори. Ето тя стои пред вас боса и в парцали и не смее да ви погледне, понеже е отбелязана с пръст Божи“. Цялото село подигравало Мария. Не й давали вече работа. Само по некога пияни й хвърляли по некоя пара.
към текста >>

Той казал: „Ето тази е причината за смъртта на майка си, като я опозори.
Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат. децата я подигравали. Майка й се разсърдила, понеже завела любовни връзки с един търговски агент,който я измамил и след това напуснал, След смъртта на майката, пасторът в църква опозорил всенародно Мария. Той казал: „Ето тази е причината за смъртта на майка си, като я опозори. Ето тя стои пред вас боса и в парцали и не смее да ви погледне, понеже е отбелязана с пръст Божи“. Цялото село подигравало Мария. Не й давали вече работа. Само по некога пияни й хвърляли по некоя пара. Тя почнала да повръща кръв.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт.
Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55250811576843