Търсене в текстове за 'Позор'

47. - 20. ОТКЪДЕ ИДА Неделна беседа от Учителя, държана на 13.ХІІ.1925 г., София. - В: Сила и ЖивотНеделни беседи, серия VII. Русе, 1926, стр. 33 ÷ 34

ТОМ 21

Единствено Начо Петров е събирал тези изрезки от вестниците, но след неговата смърт ги унищожават, за да няма следа според тях от позора и падението. 7.
42/1036 6. Любовните похождения на Лулчев предизвикват много следствени дела срещу него, а също и срещу Учителя. Много от тях са описани и споменавани в тоговашните вестници. Последователите на Учителя Дънов са се срамували от тези следствени дела. Накрая са се страхували от тях, да не би властта да предприеме действия срещу Братството. Единствено Начо Петров е събирал тези изрезки от вестниците, но след неговата смърт ги унищожават, за да няма следа според тях от позора и падението. 7. По този начин всеки може да си обясни поведението и действията на Лулчев в Школата на Учителя, описани от неговите съвременници, които са публикувани в „Изгревът” и като справка могат да се намерят а том XIX, стр. 559 под номер 51, както и астрологичната му карта на стр. 610. 8. Написаният биографичен очерк за Любомир Лулчев от Светозар Няголов удоюстоверяваше това, което е отпечатано в поредицата „Изгревът”. 9. Тълкуванието на хороскопа доказва връзката между неговата биография, неговата астрологична карта и накрая изводите за един житейски път на земята. 10.
към текста >>

48. 53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Нека паднем убити от собствените си бойни началници и другари, но не просия унизителна, просия е позорна за нас, пострадалите от войните.
Героите, тези които не са искали милост дори когато смъртта е била ясно над главите им, сега на събора те плачеха. „Милост искаме” - се чувашеот устата на ораторите. Чудно, нали? Героите, титаните искаха милост, защото загиваха. Още тогава имаше доста инвалиди, които порицаха този път на водене съюзите и им ясно казаха: че не ще се успее и изпуснахте момента, неплачене, не просия, а смели акции им се каза. Нека паднем убити от собствените си бойни началници и другари, но не просия унизителна, просия е позорна за нас, пострадалите от войните. Тогава ни се отговори, че било обещано от министрите, че ще ни удовлетворят. Каза им се не веднъж, нам се обещава пред вратата на Народното събрание. Не вярвайте! Нямаше кой да слуша. Мили бяха кожите на едни, други партийните им устави не позволяваха, но акцията пропадна, а тя коства стотици хиляди левове.
към текста >>

49. 76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)

ТОМ 21

Кражби, позор, несправедливости, жестокости, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по жестокост и величина всичко минало.
76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VI.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, Светът около нас ври. Кражби, позор, несправедливости, жестокости, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по жестокост и величина всичко минало. В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка. Брат забива в гърдите на брата си ножа, или му тегли куршума с по-голямо равнодушие, отколкото към едно добиче; баща продава сина си, син изиграва баща; хора от една къща се ненавиждат, съседи от една махала се псуват, селяни от едно село се избиват помежду си. Защо? Защото Иван мисли, че ако дойде еди-коя си партия, ще се оправи България, а Стоян мисли, че това ще направи друга партия!... И като че ли всичко в света се руши, няма устои, няма нещо постоянно, няма нещо, което да спира и радва душата. Не всичко в света е старо, не всичко се руши, макар че на пръв поглед така да се вижда.
към текста >>

50. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

ТОМ 21

Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа.
Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт? ” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България. Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа. От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви. Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи... В продължение на 53 години свободен политически живот повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи. Бързото преливане на част на народа от властвующата партия към новата такава, клатушкането от една крайност към друга, желанието за власт, и до властта да бъде, нямането на едно вътрешно верую, липсата на един собствен критерий - мярка, липса на воля, обич - всичко това е почва, удобна почва, върху която никнеха хитрите политически акробати и водеха и водят народа към нови катастрофи. Всички наследници на някогашните ибрикчии - чабукчии искат днес бърза власт. Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат!
към текста >>

51. 5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Този млад и малочислен народ не иска да си лепне петното на позора.
Възможностите бяха малки, но величието на делото даде криле на тяхната борба. Те трябваше да държат будно българското обществено мнение. А това не беше лесно. Българското еврейство не падна духом и не скръсти ръце нито през периода на изселването, нито из трудовашките лагери, нито в Сомовит - никъде. Но евреите в България успяха, защото се бориха смело и съумяха да привлекат и организират за тази гигантска борба всички приятелски среди всред българския народ. Този млад и малочислен народ не иска да си лепне петното на позора. Той се противопостави на пъклените намерения на едно самозабравило се и продажно правителство. И селячество, и работничество, и интелигенция, и част от запасното войнство начело с Дамян Велчев, и духовенство, и македонци, и политици, пък даже и някои нацистко настроени общественици като Димитър Пешев, Кюсеиванов и др. Съзнателната част от народа се издигна на онази висота, на която застава един честен и морално издигнат народ, когато трябва да защити своята чест и своите съграждани. Би ли могъл евреинът от България да си представи каква би била неговата съдба - даже в случай, че българските евреи не биха били изселени, - ако обкръжаващите го българи бяха неприязнено настроени? Не биха ли се повторили в България изстъпленията от Румъния?
към текста >>

52. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен!
Но седнахме веднага с майка и записахме на касетки нейните примери с Учителя, Така, че изпълних задачата веднага! И когато научих, че се бил оженил за тази Милка Кралева, много се учудих. И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много! Нямах много добро впечатление за нея и баща й Кралю. И толкова много са изтормозили Вергилий! Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен! Това може да се случи само с хора от това Братство. Защото няма по-добри хора от тези в него, но няма и по-лоши от тях! Навсякъде в света си има закони и детето има право да вижда баща си. Дори има организации „за защита правата на децата”. Така е на Запад.
към текста >>

53. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Това посещение на Благи е позор. 6.
На Рила съществата имат лагер на изток от Молитвения връх в палатки, наредени в права линия, по две, и са облечени в бели дрехи. И малко да сме, важно е да поддържаме огъня на доброто и любовта. Най-важна е нашата вътрешна работа. Сега ще се отделят овцете от козите (свързани с отрицателните сили) и ще се създадат благоприятни условия за духовна работа. „Бон фен” няма нищо общо с Братството. Това посещение на Благи е позор. 6. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 15.10.1996 г. Б. е Л. 15.10.1996 г. Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям с малко закъснение. Бог има грижа за всяка душа и всеки, който работи за делото Божие, няма да остане в лишение.
към текста >>

54. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Тази стена на позора, която разделяше Берлин на 2 зони - комунистическа и капиталистическа.
А в началото, много ме беше яд на него, като представител на комунизма и на Съветския съюз. И така - работих с години. И чудото стана! В 1989 г. падна Берлинската стена без война, без жертви - в мир и разбирателство. Тази стена на позора, която разделяше Берлин на 2 зони - комунистическа и капиталистическа. И колко млади хора бяха загинали да се опитват да я преминат. Това е! Послушах повика на Небето, веднага отговорих и може би и аз имам малък принос за ролята на Горбачов в тези важни исторически събития! Важно е будността на съзнанието. И така Горбачов изпълни с чест мисията си, като представител на Великото Всемирно Братство и Учителя, Който отговаря за нашата земя.
към текста >>

55. XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г.

ТОМ 21

” Срам и позор за България, о Учителю благословен!
Но аз мисля, че някои от тези българи се продадоха! О, продажен народ! И защо. Учителю, те отидоха и се поклониха на Михаил, да нямат там никаква дума, да не могат да Ви защитят, да слушат „неговите откраднати от Вас Слова”, да не могат да коригират ритъма на Вашите песни и на Паневритмията? Да гледат „безпомощни” всички изопачения, да навеждат глави, а някои от тях дори влязоха в „лъжите на този Михаил! ” Срам и позор за България, о Учителю благословен! Те са богати там, имат голямо издателство и могат да издават каквото си желаят! Кои са тези заблудени души? Защо служат на лъжата? Не може ли да намерят пътя на Истината? Това е възможно за Вас, Учителю благи!
към текста >>

Срам и позор!
Какво огромно творчество! Колко пари печелят те! Какви грамадни имения, градини, хотел, къмпинг, книжарница, голяма зала - трапезария, украсена с чудни картини, разни малки бараки и помещения, пиана и народ- народ от всякакви държави! Колко много последователи! И всички му казват „Учителю”, а за Вас казват „Петър Дънов”! Срам и позор! О Небе, отвори се и го глътни, заедно с неговата измама и лъжи! Ако той е работил против Вас, значи е работил против Бога! Не го критикувам, Великий Учителю, но Ви пиша за всичко, което констатирах там. За ритуалите, за картата и членски внос, за тези беседи, които той е изнасял, със знание, черпено от Вас и смесено и с други течения, за неговия бял портрет навсякъде и на всяка книга, без да има и дума за Вас, за това огромно, дълго име с титли! Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов!
към текста >>

Срам и позор за България!
Това са и Вашите истински ученици! Ние, всички други, сме само кандидати! И на това сме благодарни. А Те са Велики и Мощни в тяхната Любов, Мъдрост и Истина, и светят като Слънца, заливайки тази Земя с дивна могъща Светлина! Още искам да споделя с Вас, Учителю, че в България са взели да издават книгите на Михаил, превеждат ги и ги издават! Срам и позор за България! Какво ли я чака? И тези, които се наричат там Ваши ученици, или последователи, съдействуват това престъпно дело! Поставих въпроса на Благи - той ми отговори, че те си имали издателство и си издавали каквото си желаели! Не ми обясни кой е позволил този резил! Попитах го: „А защо не издавате беседите и материалите от Учителя?
към текста >>

56. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Така че аз много благодаря на този брат Лулчев за помощта му и съм длъжна да изтрия позора над него.
Та този брат много години (почти 20 години) все край майка ни беше и то 24 часа в денонощието. И неуморно й помагаше в беди и съветваше. А колко е помагал и на мене! * То се вижда от разговорите. Защото аз бях в много трудно положение в брака си и се разболях и имаше опасност и за живота ми. Така че аз много благодаря на този брат Лулчев за помощта му и съм длъжна да изтрия позора над него. Правил бил грешки! Да! Вярно е! Че кой не е правил? И колкото по-високо стои човек, повече и грешки прави.
към текста >>

57. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

302) „Правилото на Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за някоя жен а и се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен.
Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици в бъдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг въпрос... От осем хиляди години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство!.. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените." (50, с. 302) „Правилото на Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за някоя жен а и се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. То не е брак - свършва се вече." (50, с. 301) Учителя се обръща към кандидатите за ученици в Школата и казва: „Тия възгледи трябва да ви бъдат ясни на вас, като ученици. Като на ученици, казвам, който не е ученик, може да разрешава този въпрос както иска, но за ученика този въпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мъж отива." (50, с.201) В събора се обаждат някои приятели, че никой не може да изпълни този труден закон и няма да има ученици в Специалния клас. Учителят им отговаря: „И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик, тъй мислите. Много се лъжете.
към текста >>

58. VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя

1. Политически събития

ТОМ 22

Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ.
към текста >>

59. 1. България-пълен неутралитет

ТОМ 22

Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вярва и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява името Божие и изпълнява волята Му.
" Само така ще дойде съзнанието у българите и ще се повдигнат те като народ . Тогава те ще се обърнат и към комунисти, и към социалисти, и ще кажат: „Братя, ние ви обичаме, ние виждаме във вашите стремежи хубави идеи, които ни са потребни, няма какво да делим, всичко на земята е наше, хайде заедно да работим." Ще ми възразят някои: „Добре, но те не вярват в Господа, не обичат хората." Как да не вярват? И те си имат Господ, щом обичат, имат Господ. Ако ме срещне някой и ме обере, осакати крака ми, а вярва в Бога, каква полза имам аз и другите хора от неговото вярване? Ако ме срещне някой и ми направи добро, а не вярва в Бога, той ще бъде по-полезен от първия, който остава само със своята теория. Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вярва и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява името Божие и изпълнява волята Му. Това е новото учение, което сегашното поколение трябва да има пред вид. Тази обществена проказа трябва да се изчисти от дъно.
към текста >>

60. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

ТОМ 22

Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя, този, който не вярва, и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява името Божие и изпълнява волята Му.
- Хубаво, ясно и топло: слънцето грее отлично.Ясното време показва, че всичко ще се развие добре за в бъдеще, ще има голяма топлина, и в скоро време между българите ще има едно течение на добро, умовете на хората ще се изменят, ще се стоплят и ще започнат да мислят правилно Тихото време показва, че българите ще дойдат до съзнание, няма да правят опити за нови войни, няма да направят грешката на 1912 и 1915 години; сега вече българите няма да воюват с оръжие,а с любовта, ще пазят строг неутралитет и ще кажат: „Досега служихме на централните сили, на съглашението, а сега искаме вече да опитаме тоя нов живот по Господа и да устроим живота си според Неговата воля." Само така ще дойде съзнанието у българите и ще се повдигнат те като народ . Тогава те ще се обърнат и към комунисти , и към социалисти и ще кажат: „Братя, ние ви обичаме, ние виждаме във вашите стремежи хубави идеи, които ни са потребни, няма какво да делим, всичко на земята е наше, хайде заедно да работим." Ще ми възразят някои: „Добре, но те не вярват в Господа, не обичат хората." Как да не вярват? И те си имат Господ, щом обичат, имат Господ. Ако ме срещне някой и ме обере, осакати крака ми, а вярва в Бога, каква полза имам аз и другите хора от неговото вярване? Ако ме срещне някой и ми направи добро, а не вярва в Бога, той ще бъде по-полезен от първия, който остава само със своята теория. Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя, този, който не вярва, и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява името Божие и изпълнява волята Му. Това е новото учение, което сегашното поколение трябва да има пред вид. Тази обществена проказа трябва да се изчисти от дъно. Така трябва да проповядват всички свещеници, така трябва да проповядват всички българи. Ако така проповядват, моето благословение на тях, но ако не вярват и не проповядват така, сами ще се оплюят. Нека свещениците кажат: „С името на Христа ще служим на Бога, без пари ще живеем.
към текста >>

61. 12. НОВИТЕ ИДЕИ ЗА БРАТСТВОТО И КОМУНИСТИТЕ

ТОМ 22

Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря името Божие, а искам един ден, като ви срещна, да зная, че съм бил всякога справедлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по тоя път.
Аз казвам: Ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законите на вашата държава, но във всеки случай, постъпвайте като честен и справедлив човек, не изменяйте на думата си. А вие постъпвате ту според Мойсея, ту според Христа. Смесвате законите. Някои ме запитват: „Ти говориш ли винаги истината? " - Да, аз съм мислил върху всяка дума, която казвам. Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря името Божие, а искам един ден, като ви срещна, да зная, че съм бил всякога справедлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по тоя път. Само така, с това учение, ще може да се подобрят майките и бащите, а всяко друго учение носи страдания, страдания, страдания! "
към текста >>

62. Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба

ТОМ 22

Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт.
Тогава просветеният ще бъде озарен от Божията любов, която ще го изпълни с благост, милосърдие и смирение. Христос слезе на Земята да нахрани човечеството с манна - Божествата храна - Словото Божие и да го излекува от всичките му недъзи. Той освобождаваше готовите души от тъмните духове и ги вкарваше във враговете на новото учение, фарисеи и садукеи, където тези демони намерили богата храна да се хранят и работят. Христос знае, че ще плаща за това духовно насилие от изгонването на демоните от готовите души и вкарването им във фарисеите и садукеите. Знае, че ще страда и ще бъде разпнат за Божието Дело. Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт. Чрез зодиакалния знак Дева пред това невинно велико същество протича светлина, виделина, мъдрост и вътрешна свобода към последователите му. Той ни остави своя завет: „Възлюбете се усърдно един други от чисто сърце. Обичайте се един други с братска любов. Има приятел по тесен и от брат.
към текста >>

63. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: «Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.» Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: «Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.» Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: «Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.» А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината.
към текста >>

64. VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

А за срам и позор, лакомството у някои е достигнало своя връх - особено у посредници и някои производители.
И понеже, от една страна, у всички няма това гражданско съзнание, а от друга - неоснователен страх, повечето гледат да се запасят, а спекуланти и някои производители това и чакат. Е, добре, това запасяване е в ущърб на закони, на власт, на морал, на другите души. Защо? Защото, първо, няма известни артикули в изобилие на пазара; второ, някои неща се продават по на тайно, на по- висока цена. А някои, които нямат милост и съвест към другите, при това имат пари, ще купят това-онова, но ще лишат другите - чиновници, работници, средна ръка хора, бедните. При това кой е осигурен, ме ще е жив и здрав, та да го употреби? А за срам и позор, лакомството у някои е достигнало своя връх - особено у посредници и някои производители. Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 -2 дни несъ- вестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3-4 лева достигнаха 7, 8-10 лева килограм. Не е ли това срам, не е ли това престъпление? Какво ще ги правят тези картофи лакомците за пари, ако се задоволят повечето хора - каквито са тия с по-тежък физически труд, с доволно количество хляб!
към текста >>

почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали, свършекът на света наближава!
Защо? Защото сме изопачили извънредно много Христовото учение. Войните показват това, животът показва това! Турците имат една знаменателна пословица за идването на второто пришествие. Те казват: «Инсанън пичи гелдими, туранън тучу чиктими, дюнянън сон- битими гелисръ», т. е. почнат ли да се раждат много незаконородени деца, както това бе в болшевишкия режим, а за срам и позор, в по-малък процент е и в много християнски държави; почнат ли да се секат пари от желязо и други прости, неблагородни метали, свършекът на света наближава! Действително, най-благородният метал - златото, се изпокри от държави и отделни хора. Взе да се преследва и свободното продаване на златото по пазаря, особено златните монети, и то достигна до баснословна цена! Нима Божият Дух, Който работи и в земята и от разни молекули си съчетава начатък на злато и ни дава възможност да го имаме за най-хубавите украшения и правене на златни монети, трябва да го докараме до такова унижение? Да не бъде! Златото при това е и едно хубаво доказателство как ние, хората, като чада на Бога, трябва, и в ада да сме, пак да творим най-хубавите добродетели, както върши това Божият Дух.
към текста >>

65. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др.
Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници. И действително, в същия час, когато членовете на Бялото братство бяха събрани в своя салон на беседа, дохожда полицията и съобщава да се разотидат, защото някои лица щели да хвърлят бомби и да избият много души. При тази покана Бялото братство се разотиде. Нас не ни безпокои поведението на духовенството. Нас ни интересува нашият личен живот и нашите дела, дали те са сходни с Христовите желания и как по-скоро да достигнем това, защото Той е, който ще дава награда и за едното, и за другото и на едните, и на другите. Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др. за това ново учение на г-н Дънова, което е ново от две хиляди години. Защото, поради кривото му тълкуване и прилагане в живота, то е давало и дава много отрицателни резултати. Ние смятаме, че всяка критика ще допринесе полза само тогава, когато тя е безпристрастна. Но щом ядката, съдържанието на подлежащото за критика е изопачено, както е в случая с тия брошури и вестници, които пишат против това учение, или поради липса на духовна основа в пътя на Христовите принципи, или от злъч и мъст, като се цитират факти и извадки, които не само не уясняват, но и заблуждават читателя, само и само да се предизвика настроение в противната страна, това смятаме, че не е в пътя на тия Христови принципи. Когато пък тази критика излиза, както е в случая, от хора, които стоят начело на християнството, или пък писачите са оръдия на духовенството, то е непростимо, щом тази критика е пристрастна.
към текста >>

Тъй, на едно място в беседите се говори за лишна духовна енергия, а тя се взема за плътска и разврат; говори се за съпружеска вярност от страна на мъжа и жената, а се взема пак за разврат; говори се, че блудството е грях, а зачатието е прощение на греха, което се отнася само за отделни случки, например, когато годена мома е изневерена и оставена от любовника си и тя, лично за себе си, от състрадание към плода си, да не го убие и с риск да понесе позора пред обществото, роди го и даде живот на едно същество, и това пак се взема в извратена форма, че се препоръчвало разврат!
Той иска абсолютна чистота: в тялото, в сърцето, в душата, в мислите, в делата. И който не притежава и не се стреми да придобие тия качества, той не може да бъде истински окултист. Писаното по този въпрос в споменатите брошурки, че се проповядвало някакъв разврат, е непростима грешка и извъртвание на истината. Писачите, като не разбират духовното схващание на писаното от г-н Дънова, тълкуват го чисто по светски с всичката злъч. Ние ще молим Бога да прости на тези писачи, защото от гняв не знаят що са писали. Тъй, на едно място в беседите се говори за лишна духовна енергия, а тя се взема за плътска и разврат; говори се за съпружеска вярност от страна на мъжа и жената, а се взема пак за разврат; говори се, че блудството е грях, а зачатието е прощение на греха, което се отнася само за отделни случки, например, когато годена мома е изневерена и оставена от любовника си и тя, лично за себе си, от състрадание към плода си, да не го убие и с риск да понесе позора пред обществото, роди го и даде живот на едно същество, и това пак се взема в извратена форма, че се препоръчвало разврат! Сигурни сме, че ако писачите имаха сестри и са прекарали туй изпитание в живота си, щяха да се срамят да пишат това. Но като не са озарени с Божествената любов, писачите без срам, с най-ярки краски искат да позорят името на г-н Дънова, че препоръчвал разврат на своите последователи, а следователно и на всички в България. Какво извратено разбирание! Ами този разврат, който съществува и днес у някои царе, министри, управници, духовници, интелигенция и прости, на какво да се отдаде! Ние ще спомним, че чистият по душа човек, поставен и при най-развалени- те, ще си излезе чист, както е и с един въздържател: когато попадне всред разни бъчви с вино, ракия и пр., той не ще вкуси.
към текста >>

Но като не са озарени с Божествената любов, писачите без срам, с най-ярки краски искат да позорят името на г-н Дънова, че препоръчвал разврат на своите последователи, а следователно и на всички в България.
Писаното по този въпрос в споменатите брошурки, че се проповядвало някакъв разврат, е непростима грешка и извъртвание на истината. Писачите, като не разбират духовното схващание на писаното от г-н Дънова, тълкуват го чисто по светски с всичката злъч. Ние ще молим Бога да прости на тези писачи, защото от гняв не знаят що са писали. Тъй, на едно място в беседите се говори за лишна духовна енергия, а тя се взема за плътска и разврат; говори се за съпружеска вярност от страна на мъжа и жената, а се взема пак за разврат; говори се, че блудството е грях, а зачатието е прощение на греха, което се отнася само за отделни случки, например, когато годена мома е изневерена и оставена от любовника си и тя, лично за себе си, от състрадание към плода си, да не го убие и с риск да понесе позора пред обществото, роди го и даде живот на едно същество, и това пак се взема в извратена форма, че се препоръчвало разврат! Сигурни сме, че ако писачите имаха сестри и са прекарали туй изпитание в живота си, щяха да се срамят да пишат това. Но като не са озарени с Божествената любов, писачите без срам, с най-ярки краски искат да позорят името на г-н Дънова, че препоръчвал разврат на своите последователи, а следователно и на всички в България. Какво извратено разбирание! Ами този разврат, който съществува и днес у някои царе, министри, управници, духовници, интелигенция и прости, на какво да се отдаде! Ние ще спомним, че чистият по душа човек, поставен и при най-развалени- те, ще си излезе чист, както е и с един въздържател: когато попадне всред разни бъчви с вино, ракия и пр., той не ще вкуси. Нещо повече. От 22 март до 23 юни[2] всяка година, когато Слънцето е във възходящо движение и пробужда цялата природа със своя магнетизъм, препоръчва се да се излиза преди изгрев Слънце, за да се използват неговите лъчи за организма.
към текста >>

66. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

ТОМ 24

Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци.
Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея. Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани. Папата търси помощта на Филип Испански,който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ.
към текста >>

67. Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4.

ТОМ 24

Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували.
Исус възвести своето учение свободно. Религиозните гении, хората на науката - никога не са налагали и не могат да налагат идеите си със сила. Там, дето има насилие, няма истинска религия, ни истинска наука. Духовниците, откак са станали сила, служат си против меншествата с помощта на силата, със стражарите. На изток, на запад, в България "сектантите" били гонени, мъчени, убивани. Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували. . . . Ортодоксалната църква на изток и запад, е гонила и гони и хората на науката. Тя живее в мрака на незнанието и заблудата. В България, благодарение заспалостта, изоставеността, фанатичността, суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират-тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите.
към текста >>

68. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

ТОМ 24

" - би било позорно.
Мнозина жертвуваха - някои и живота си. Годините ми ме изключваха от боевия строй. Мислех за себе си. Срам ме бе да остана назад. Проповядвал съм често за длъжности и самоотвержие, а сега, кога други практикуват тези добродетели, аз от топло да викам "Ура! " - би било позорно. Който говори, без да върши, е отвратително същество. Много мислих каква е моята длъжност в случая. Една нощ ми дойде мисъл като откровение. Откри ми се, че след войната, както след Руско-турската война, великите сили ще имат работа с нас; ще има конференции, решения. Ценно е да имаме в наша полза общественото европейско мнение.
към текста >>

69. 199. Кармата на непокорния син

Весела Несторова

ТОМ 24

За да прослави Любовта, Христос мина през позора на Любовта.
Музиката отваря вратата за Любовта на физическото поле." През 1944 година, когато бяхме евакуирани с Учителя в село Мърчаево, Учителят ми каза: "Твоята мисия е да раждаш сърцата и умовете на хората." Като заключение на преживяното, Учителят ми каза: "Шейсет хиляди римляни похулиха и оплюха Христа, но Той вярваше, че това волята на Единния и какво загуби от това? Бог Го възкреси. Когато човек страда за човешкото, той регресира, а когато страда за Божественото, той се издига. Колкото повече страда един музикант, по-добре пее. Ти търсиш Любовта - Единния във всичко, ще минеш през всички фази на Любовта. За да прослави Любовта, Христос мина през позора на Любовта. В рая всички са разумни проводници на Божиите блага."
към текста >>

70. 200. Защо бях обстрелвана на Изгрева

Весела Несторова

ТОМ 24

Светът се плаши от Любовта, защото пътя й е път на големи страдания, позор и унижения.
И най-върлият враг рухва в нозете ти под силата на Любовта, и най-силните куршуми и изстрели се стопяват в огъня на Любовта. Когато бях обстрелвана на Изгрева от десетки страни, вървях с наведена от умора и мъка глава, но не паднах. Учителят каза в беседа: "Да минеш на бойното поле, обстрелван отвсякъде от куршуми, но да минеш невредим, това е геройство." Той често ми казваше: "Герой трябва да бъдете! " "Добре минахте", бе заключението Му в края на битката. Това ми стигаше. Светът се плаши от Любовта, защото пътя й е път на големи страдания, позор и унижения. Чувствах се отпаднала, но духът ми беше бодър. Най-много ми помагаше Учителят насън. Постоянно Го сънувах в най- насърчителни положения. Той държеше крепко ръката ми и водеше стъпките ми. Любовта Му говореше чрез устата ми, защото бях отдала душата си на Бога.
към текста >>

71. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния?
Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява. Всичко с нея ще се свърши благополучно, ако д-р Данев не съобщава това Неклюдову, който докладва на правителството си, и това му дава инструкции, както сигурно и до Атина, да се осуетят тези прави споразумения. Българското правителство не иска да спре преговорите, но Гърция отказва. Ако тя не виждаше, или не й се обещаваше полза от това, щеше ли да спре успешно отиващите мирни преговори?
към текста >>

Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие.
Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява. Всичко с нея ще се свърши благополучно, ако д-р Данев не съобщава това Неклюдову, който докладва на правителството си, и това му дава инструкции, както сигурно и до Атина, да се осуетят тези прави споразумения. Българското правителство не иска да спре преговорите, но Гърция отказва. Ако тя не виждаше, или не й се обещаваше полза от това, щеше ли да спре успешно отиващите мирни преговори? Румъния повдига нови претенции.
към текста >>

Можеше ли той да допусне, че велика Русия ще опозори името си като не попречи на контрагентите да спорят върху гарантирания от нея договор, но и сама тя да го наруши?
Д-р Данев като президент иде със своята беззаветна детска доверчивост към Русия и заговорва по-войнствено към Сърбия. Праща се паметната телеграма до руския цар, телеграма прегледана и одобрена в руската легация. И д-р Данев все още вярва, или пък е бил непосредствено лъган от руския агент? Па и как можеше д-р Данев тъй скоро да се отърве от руската хипноза, станала негова окончателна жертва след толкова годишно себехипнотизиране с руската добродетелност? Можеше ли той да допусне сериозността на измяна от страна на Русия на договора, сключен и гарантиран от самата Русия? Можеше ли той да допусне, че велика Русия ще опозори името си като не попречи на контрагентите да спорят върху гарантирания от нея договор, но и сама тя да го наруши? Чистото русофилско сърце на д-р Данева не може да възприеме това, и с него целия народ. Разбира се, непосветеният народ не знае задкулисните машинации и затова смета за виновница само Сърбия, като чистосърдечно вярва на официалните публикации, че Русия ще запази договора; но един човек в самата среда на нещата трябваше да гледа по-трезво. Разбира се, това заслепение на д-р Данева си има своето оправдание както психологическо, тъй и историческо, но това ние ще разгледаме по-сетне и ще видим, че това е главната причина на погрома. Ако д-р Данев беше тогава се отърсил, той лично, от казаната хипноза, той щеше да последва примера на г. Гешев, за честта на когото може да се каже, че той схванал положението и подал оставката си с мотивировка, че ако продължаваме тази фатална политика ще свършим с погром.
към текста >>

Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила.
На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите. Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п. съобщения, и поклон на железния български войник, който не се сломи от толкова несгоди и теглила!
към текста >>

72. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил?
4. Още с влизането си в Македония Сърбия взе да върши дела, които явно говореха за намерението на нашата съюзница. Още през ноември М.-О. организация в София дала обширен доклад на българското правителство за противобългарските изстъпления от страна на сръбската войска. Това поведение на сърбите не престана цели осем месеци. Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13.
към текста >>

Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия?
Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия? 5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения.
към текста >>

Русия знаеше нашата не готовност за война: тя знаеше по откровените донесения на нашите русофили министри, че създаваме инциденти, защото няма какда защитаваме правата си, па и вярвайки, може би, че ние на самия арбитър отслужваме, принуждавайки уж непокорния контрагент да се подчини и не позори арбитъра.
Следователно, с всички гореказани предупреждения не се ли е приготовлявало общественото мнение в дома и на чужбина? 21. На 17-и нашето нападение имаше чистия характер на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса. Но при Ангиста и Нигрита не последва нищо освен "Уравнение на инцидента". Защо подир "Овчо поле" готовите прокламации се попълват и прочитат, и война се обявява на не готова и изтощена България? Че нападането на 17-и не беше нищо друго, освен един мъчителен "инцидент" за нас, се вижда от това, гдето вече тържествующи на 18-и сами ние спираме военните действия. Русия знаеше нашата не готовност за война: тя знаеше по откровените донесения на нашите русофили министри, че създаваме инциденти, защото няма какда защитаваме правата си, па и вярвайки, може би, че ние на самия арбитър отслужваме, принуждавайки уж непокорния контрагент да се подчини и не позори арбитъра. Тя знаеше, че ние може да създадем и инцидента на 17-и, но не с цел да воюваме, защото нямахме ни амуниции, нито бяхме си сменили политиката, Данев бидейки на власт, за да се опълчим против нея. и още повече доказахме това, като сами спряхме на 18-и; защо тогава тя приложи наказанието само срещу нас? Да, ние създадохме "инцидента", но не ние обявихме войната; войната се обяви от сърби и гърци. Защо "първите инциденти" се свършиха с "изравнение", но Щипския с погром?... Дали тогава не се очакваше този "инцидент"?
към текста >>

Тя, като една обичана и вярвана майка, с ласки и милувки поведе чистата си дъщеря до позора... но чистотата на дъщерята в последния момент откри очите на нещастната излъгана, даде й свръхчовешка сила, и тя рипна, скъса булото и изскочи на свободната улица!
Трябват ли още въпроси, за да разбере и тъпоумия, че всичко това - съюз, договор, гаранция на императора, доброжелателства, са имали за задача само съсипването на България? "Умному мало довляет..." И в тази работа се падна на д-р Данева да играе ролята... и да бъде изкупителната жертва! Защото д-р Данев играеше ролята на самозавързало очите си дете, затова той трябваше да бъде и жертвата. Колко са виновати русите пред този човек - тъй трогателно доверен тем!... Да, Русия си изигра великата задача... но не съвсем. Тя, като една обичана и вярвана майка, с ласки и милувки поведе чистата си дъщеря до позора... но чистотата на дъщерята в последния момент откри очите на нещастната излъгана, даде й свръхчовешка сила, и тя рипна, скъса булото и изскочи на свободната улица! О, Русия, Божествената Правда е по-силна от 160-милиони империи. О, "православна", "християнска" и "светая" (?!) Русь, знаеш ли, че Данев, когото ти лъжеше, беше фокусът на българското сърце, че него лъжейки, ти лъжеше целия тоя добър, скромен и безхитростен български народ! Сещаш ли се ти, която претендираш, че твоята правда, "руската правда", била едничка останала в развратния свет правда, която щяла да спаси света, сещаш ли се ти какво значи това, гдето българският селяк се биеше като лев и разгромяваше една десет пъти по-голяма империя, само защото скрито в сърцето си, като в едно светилище, носеше из тракийските полета, посред ужаси и несгоди, топлата, съживителната, радостната вяра, че ако турците ни разбият, "Майка" Русия бди над нас и не ще ни остави. Разбирате ли вие, руски люде, какво значи тази вяра, тази надежда? Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя?
към текста >>

Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна.
Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя? И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна. Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота... Прощавай вярвана и слушана някога Русия! Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха. Любов на освободител!
към текста >>

73. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана!
Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни.
към текста >>

74. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор!
Разбира се войната се благославя на победа. Но защо когато ние приближавахме победоносно към Чаталджа и Цариград Русия бе изненадана и уплашена? Как? Че ти си благословила на победа, значи ние ще отиваме към Цариград, а не другаде, защо си уплашена? А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита!
към текста >>

Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А!
Но защо когато ние приближавахме победоносно към Чаталджа и Цариград Русия бе изненадана и уплашена? Как? Че ти си благословила на победа, значи ние ще отиваме към Цариград, а не другаде, защо си уплашена? А! значи ти, о Русийо, не си се надявала на тържество, а на позор! Ами как може да се допусне любимицата Сърбия и собствената околия Черна Гора да бъдат пуснати на позор?...А! ясно е: главната сила на Турция ще бъде против България, а против Сърбия няма да има освен слаби части. Когато първата ще бъде разгромена и ще трябва да бъде спасявана от нахлулите в цяла Тракия турски войски, Сърбия победоносно ще завладее Македония. И, разбира се, Турция ще бъде върната от Южна България, но Сърбия, като победителка, не ще бъде върната от Македония. Ето защо Сърбия още преди войната се готви за цяла Македония, защото и тя е уверена, че България ще бъде бита! Па, най-после, ако случайно България тържествува, тя пък ще бъде изтощена и тогава лесно може да се ограби. 7.
към текста >>

75. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Тъй че величие чака нашето отечество, а не позор, още повече подир величественияегзамен, който той издържа в 1912-1913 година.
Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание. Няма в света престъпление, което да не си получи един ден наказанието; няма и заслуга, която да не бъде един ден наградена. Това е по великия закон на равновесието, или, иначе казано, на справедливостта. Ние можем да бъдем спокойни в това отношение. От такива народи като българския Историята има нужда, още повече в междината на едни нещастни нации като румънската, сръбската, гръцката и турската, и не само тя не дава да пропадне, но даже тя ще го въздигне за великите си задачи. Тъй че величие чака нашето отечество, а не позор, още повече подир величественияегзамен, който той издържа в 1912-1913 година. Той се показа възмъжал и героично узрял. И така, не остава освен да се гордеем с него и да го обичаме, а не да ни е срам за него и да го ненавиждаме.
към текста >>

76. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината!
Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!... Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир. Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?... Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне. Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на Живота и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца? "... И така стоящ неподвижно седнал върху канарата и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха.
към текста >>

Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено.
.. При все това, иска се "отгоре" да се знае мнението на войниците: да воюваме ли с досегашните ни съюзници сърби и гърци, или да не воюваме?... Положение смешно от една страна и трагично от друга: да се допитваме до подчинените си за известни мероприятия от държавен интерес, когато те не са в състояние да знаят нищо в момента, то значи да нямат вяра в себе си водача или началника, да няма вяра в успеха при реализирането на своя или общия идеал, та като е в това съмнение и след като претърпи крах, неуспех, да има смелостта да каже: "И вие, подчинените на народ и армия, бяхте всички съгласни с нас, водачите ви! "... Т.е. измиваме си ръцете, като Пилата!... Не е така, началници и водачи народни. Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено. Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?... Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето.
към текста >>

77. 1.3. ВРЪШКА-ЧУКА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

В цялата линия лежат безжизнени, замръзнали трупове - офицери и войници, тела, в които е жив още само духът... Черният призрак напусна трона опозорен и посрамен.
Те помагат на леко ранените и пренасят тежко ранените и убити. Не свършили още работа, нова атака и ... още други осем последователни през всеки половина час! Героите надминаха себе си. И те победиха себе си, многочисления враг и стихията. И тук неволно ми идваше на ум безсмъртно възпятата Шипченска епопея от народния певец Вазов, която всеки от нас още като ученик е учил да декламира. В цялата линия лежат безжизнени, замръзнали трупове - офицери и войници, тела, в които е жив още само духът... Черният призрак напусна трона опозорен и посрамен. Смъртта избяга победена. Тя умъртви телата, но не сломи духовете: духът на българския войник остана и сега безсмъртен. Картината е и трогателна, и величествена! Противникът е изгубил веднъж завинаги желанието и смелостта да ни напада. Но, възможността не е изключена!
към текста >>

78. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци!
Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин. Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия! Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът!
към текста >>

79. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!...
Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха. Куршумите и бомбите отстъпват мястото си на камъните. О, велик час!... Няколко минути още и противникът ще се хвърли върху нашите окопи!... Но, тук стана нещо, което никой не можеше да предвиди и очаква: в гладните, измършавели и полузамръзнали тела се пробуди изведнъж лъвът, яростният Бдински лъв и всички защитници - здрави и ранени - до един мигновено изхвръкват из своите окопчета и с мощен вик "ура" насочват блестящите острила на своите ножове към гърдите на бясно щурмуващия противник! Той не можа да издържи, както никога, контраудара и позорно обърна гръб!... Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява.
към текста >>

80. 1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!

Ал. П. Игнатиев

ТОМ 25

Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт.
Игнатиев Лелея те с песен, надеждо крилата, О сине, едничка утеха на мен, Че слънчо чаровен във първа позлата Ще прати и нази по-хубав ден! Измина се маят, увехнаха рози, Набрани за твоето морно чело: Целувки безумни, сълзи и възторзи - Букет за героя на свято дело. Аз чакам те вечер и луда весден С молитви те пазя от страшни беди В съня ил наяве, едничък мой блян, И шепнат уста ми: "дойди си, дойди! " - Не чуваш ли тука, кой глас те зове - Народу ни щастие се днеска кове, При мене ще бъдеш велики блажен: По сладък от всичко дългът е свещен! Предсмъртният момков пробудил я вик, Зората огряла бе Родния край: Слънчо вторачен в студения лик - Усмивката мъртва целува се май! Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт. какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството!
към текста >>

И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството!
Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт. какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот!
към текста >>

81. 2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472

ТОМ 25

Омайните звуци на народния химн се носеха над гори и долове и изпълваха пространството, а ехото на гръмогласното наше "ура" отскачаше от скала на скала и догонваше позорно бягащия противник, който не дочака удара, защото страшен бе блясъкът на българския нож... той нямаше сили да го срещне.
Огънят у противника отслабваше и замираше, куршумите му летяха над главите ни, шрапнелите безвредно се пукаха във въздуха, а всичко това бе признак на голяма умора или страхливо и частично напущане позицията. Мълчаливата маса, стопила се в чернилото на нощта, невидима и страшна, се бързо носеше напред с устрема на стихията към вражеските окопи, които вече се очертаваха в сивата нощ. Решителният момент настъпи, условният знак е предаден. Гръмна "Шуми Марица", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност. Всеки се натискаше да бъде пръв в борбата. Омайните звуци на народния химн се носеха над гори и долове и изпълваха пространството, а ехото на гръмогласното наше "ура" отскачаше от скала на скала и догонваше позорно бягащия противник, който не дочака удара, защото страшен бе блясъкът на българския нож... той нямаше сили да го срещне. Разля се стихията като морска вълна върху позицията, в окопите на която залови няколко десетки пленници, защото всичко друго се пръсна и в паническо бягство се насочи към Оснич и Болевац, прикривайки се из горите. Резултатът бе бляскав: противникът, който бе целия 5-и п. полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите. Така също убитите и много ранени не бяха прибрани. Бляскав бе резултатът още и за това, че от страна на атаката не се дадоха никакви жертви - нито убити, нито ранени, нито загубени.
към текста >>

82. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

ТОМ 25

Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.
Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията. Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях.
към текста >>

83. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Панически бягаха французите, гонени вече от отлично действащата в момента наша артилерия, като увлякоха в позорно бягство не само по-задните вълни, но и поддръжките из окопите.
Всичко живо се размърда из развалините на окопа, затракаха ножовете, приготвиха се бомбите. С широко разтворени и кървясали очи, със силно биещи сърца, с напрегнати нерви бдинци чакаха решителната заповед. Храбрият подпоручик Витанов, командир на 8 рота, срещу която се носеше освирепелия противник, виждайки вече последния така наблизо и получил заповед за действие, се изправя и извиква "Напред на нож! " Цялата 8 рота и част от 5 рота с поручик Милчев се хвърлиха с бойния рев върху врага, земята се друсаше от избухването на техните бомби, гъстият дим на които скри всичко в своята непрогледност. Само откъслечно се чуваше писъка и тежкото охкане на ранените от противника, а когато нашето страшно "ура" се разнесе из пространството, булото от дима се разкъса и картината бе открита. Панически бягаха французите, гонени вече от отлично действащата в момента наша артилерия, като увлякоха в позорно бягство не само по-задните вълни, но и поддръжките из окопите. Всичко в безредие бягаше към Битоля. Само строгата заповед върна в окопите контраатакуващите, за да се прикрият от почналия, с по-голяма ярост барабанен огън, насочен срещу тях. Противникът бе отстъпил и на десния си фланг, така щото там не стана нужда от контраатака. Тежки загуби понесе тази наша дружина (II), но победата бе на бдинци, котата 1248 - обекта на противника, беше далеч от него. Още по-ценна е тази победа, защото бе спечелена от шепа борци, бити непрекъснато цели 4 денонощия от барабанния огън на повече от 150 оръдия и безброй минохвъргачки и защото противникът покри бойното поле с много жертви и изразходва стотици хиляди снаряди!
към текста >>

84. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и доблестни войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор.
А кой би бил спокоен зрител на предаването му във вражески ръце? Това не можеше да стане, макар че враговете ни бяха стегнали тясно кордона, с който бяхме обградени. Кордонът трябва да се пробие, макар че ще трябват още рискове, а може би и жертви. Потребно бе да се намерят героите, които да се подложат на нови смъртни изпитания, като поемат всички отговорности, но знамето да спасят. Полкът можеше временно да се лиши от него в новото си робство, а след това, ако съдбата би пожелала, той пак ще се събере под неговата сянка. И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и доблестни войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор. * * * 2 октомврий бе ден красив и слънчев, но съкрушителна скръб и тежка тъга донесе на полка, който едва тук - на 20 км от лобното място - Скопие, разбра и почувствува горчивата участ, която му поднасяше злата съдба, като отплата на героизма, проявен от него в кървавите борби срещу враговете от целия свят. Към 1 часа след обед, в малка селска къщица, близо до самия бивак, при командира на полка бе повикана една малка група офицери, а заедно с тях и ст. подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята храброст, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия. Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за храброст, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия. Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка.
към текста >>

85. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго.
Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие!
към текста >>

Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи.
Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи. Нека вземем пример в това отношение от народите със силно развито чувство на родолюбие и народно съзнание. Например, англичаните и французите. Англичанинът, където и да отиде не се отказва от своето Отечество. Ще накара другите да учат и говорят неговия език, но той техния - никога! А от народността и езика си англичанинът за нищо в света няма да се откаже и да приеме чужда народност и език.
към текста >>

86. 4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ

БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Неделна беседа; 19. X. 1921 г.

ТОМ 25

" И помислете тогава, как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор.
" Ще кажете още: "Нали сме ние християнски народ, служим на Христа, познаваме учението му? " 1914 г. показа, какви са християнските народи. 25 милиона християни станаха жертва на бойното поле, а още 25 милиона останаха осакатени, инвалид, значи, всичко 50 000 000. А Христос е казал: "Не убий! " И помислете тогава, как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в небето. Тия народи не са християнски, а езически, под християнска табела. И сега е дадена заповед от природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух. Ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура.
към текста >>

87. 5.4. ВОЙНИТЕ И МИРЪТ

МОЛИХ СЕ: Неделна беседа; 18 април, 1920 г.

ТОМ 25

Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие.
Той ще каже на Михаил: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде, Христос ще ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение? Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под "нива" разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас. Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение. Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдете повикани при Христа. Против вас е заведено дело.
към текста >>

Посипете главите си с пепел и кажете: Господи, ние опозорихме Твоето име!
Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение. Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдете повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: Какво чакахте досега, че от две хиляди години още не сте приложили моето учение? Като се върнете по домовете си, ето какво трябва да направите: Съблечете белите си дрехи и се облечете в кожи, във вретища. Посипете главите си с пепел и кажете: Господи, ние опозорихме Твоето име! Не изпълнихме Твоята воля и Твоя закон, и станахме за посмешище. Ако не знаете, как се обличат кожени дрехи, ще ви покажа. Не гледайте моите дрехи. Те са модерни, с такива дрехи човек не се спасява. Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъде облечен; аз съм дошъл в ада, между вас.
към текста >>

88. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

ТОМ 25

Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята.
Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори Живият Господ, на Когото аз служа. И те ще проверят Неговите думи. Мнозина казват, че обичат Господа. - Никого не обичат те. Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва "Христос възкресе! " Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот.
към текста >>

89. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

ТОМ 25

С нашия морал сме смешни: чист отвън, а нечист отвътре, чистия бил опозорен от нечистотия, богатия направил сиромаха нещастен.
Който има връзки и обещания с духове - трябва да им даде плът, иначе, ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той вече е женен Кармически свързания човек, той трябва да се ожени, за да се разплати. С нашия морал сме смешни: чист отвън, а нечист отвътре, чистия бил опозорен от нечистотия, богатия направил сиромаха нещастен. Смешни са такива разсъждения. Безбрачието е на Черната ложа, да ядат и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод.
към текста >>

90. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Никой не усети позорното му бягство и не потърси от него сметка.
В навечерието на детронацията моли чрез пратеник Учителя какво да прави сега. - Да си иде, казва Учителя, нищо друго. Поради неговия немски гений сега имаме толкоз сакати, луди и мъртви. Хищният му нос само това можа да измисли. Ничие българско сърце не го пожали. Никой не усети позорното му бягство и не потърси от него сметка. Такъв горделивец е и Моис Коен - братува с нас, но се държи за теософията или... масоните. Много е сведующ по окултни въпроси. Говори за някакви „акашеви записки”, които аз смирено моля да прочета. Той язвително се смее. - Не мога да ти дам акашевите записки - отсича той.
към текста >>

91. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил?
Прочел е почти всичките му съчинения: романи, драми, разкази, „Моето детство”, „Молитвата му”, „Изповедите му” и всичките му философски размишления. За Елиезера той е най-големият духовен гений след Христа, който е дал разрешение на всички нравствени проблеми. Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената етика. Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани. Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд... Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски.
към текста >>

92. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура.
Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше. Грижата за растенията, за животните, за човека бяха еднакви. Той каза: “Аз съм дълбок извор, от моята вода се ползуват растенията, животните и човека. Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”. Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят? ” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура. Лицемерие е тя да има претенции за човечност.
към текста >>

93. 21. Новата година -1977

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Да ни върнат правата, които имахме преди оная тъмна дата, която ни отне всичко; да ни върнат правата, както върнаха тия на евреите и със закон свалиха позорните знаци и им върнаха всичките свободи и имоти - да пътуват, където си искат, да живеят свободно като пълноправни граждани.
Защо ние само нямаме право да се събираме и да празнуваме нашите празници, както това сме правили от десетилетия насам, както сме разбирали? Защо? Вън от закона ли сме? Може би това е друга тема? Сега вече ще си кажа пожеланието. Да ни върнат правата, които имахме преди оная тъмна дата, която ни отне всичко; да ни върнат правата, както върнаха тия на евреите и със закон свалиха позорните знаци и им върнаха всичките свободи и имоти - да пътуват, където си искат, да живеят свободно като пълноправни граждани. Нацизмът беше залязъл безславно. Искам да празнуваме Новата година и всичките останали празници, както някога, когато бяхме свободни граждани, каквито се мъчат да ни уверяват и сега. Казах го; Птиченце, отговорих ти. Нека е честита Новата 1977 година на всички от всичките паралели!
към текста >>

94. 60. Българи, сърби и Македонската организация.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство.
Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо. „Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”. В.К.: Каква беше реакцията? С.К.: Ами виж какво, реакцията беше, че няколко дена след излизане на туй, дойде този, как се казва в полицията тогаз, как беше тоз ръководител, полицейския пристав, още бе съдебен пристав, той е към съда, пък този е полицейския пристав, който беше, непосредствено след околийския началник.
към текста >>

И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”.
Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо. „Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”. В.К.: Каква беше реакцията? С.К.: Ами виж какво, реакцията беше, че няколко дена след излизане на туй, дойде този, как се казва в полицията тогаз, как беше тоз ръководител, полицейския пристав, още бе съдебен пристав, той е към съда, пък този е полицейския пристав, който беше, непосредствено след околийския началник. Околийския началник, пък той началник така административен от Севлиево.
към текста >>

95. 61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите! Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”?
към текста >>

И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ?
А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите! Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ? ”* Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство?
към текста >>

96. 70.2. Статията „Пророк не е признат в отечеството си” / Стела [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни.
Иа всекиго ние приписваме своите недостатъци. „И той е човек като нас”, без обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно. Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовечното изгонване на богомилите с петвековно робство.
към текста >>

97. 125. Новото българско село. Статията „Новото българско село” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 274, 22.03.1941, с.;1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си място вършат всички ония способни синове на селата и на малките градове, които искат на всяка цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия", да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове.
Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дали те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение? От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село. Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, целият живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувствуват и да осъществяват своите мисли и идеали. При това положение, нищо не може да издигне истински българското село и да го преобрази коренно, освен запазването на неговите живи сили, запазването на неговите будни и способни синове и дъщери - за самото него. Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си място вършат всички ония способни синове на селата и на малките градове, които искат на всяка цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия", да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове. Истински годният, истински силният не търси никога наготово създадените условия. Той има непоколебима вяра в себе си, той има вяра в своите сили и той твори - превръща пустинята в рай, твори нови светове, прави чудеса. Ние дълбоко вярваме, че тия, които бягат от родните си места, безразлично дали те са села или малки градове, търсейки да направят своята кариера, да проявят способностите си в по-подходящата и благоприятна среда на големите градове - не са истинските най-способни и най-годни за действително творчество синове на родната земя. Защото - нека повторим и подчертаем - истинските творци не търсят готови условия - те винаги предпочитат да градят изново, върху голата, изравнена, гладка почва, некултивирана още от техни предшественици. В това е именно и същината на творческия процес - създаване на нещо ново.
към текста >>

98. 131. Великото дело. Статията „Великото дело” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317, 1.10.1944, с. 1, 3

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Това Велико Божие Дело за освобождаване на света от всякакво робство, от всякакво зло, от всякакво насилие, и от позорното братоубийство и братоизползуване; това Велико Божие Дело за изграждането на новия свят на Правдата, на Мира, на Братството и на Любовта, е толкова мощно, такъв небесен, безграничен, неизчерпаем извор от сили е впрегнат на работа за неговото реализиране, че съвсем жалка и смешна е всякаква мисъл за някакво противопоставяне срещу него.
Един нов свят ще бъде изграден! У нас, в цяла Европа и по целия свят. Свързвайки се с мощните динамични сили, които са си поставили за цел изграждането на този нов свят, които, по-точно, са оръдията, проводниците, чрез които Бог изгражда този нов свят - ние, като отделни личности, и нашия народ, като колектив, нищо не можем да изгубим, а само можем да спечелим. Правият, истинският, верният Път към Новото, към Великото, ще бъде намерен. Пълна гаранция за това е свещения устрем към светлина, красота и висини, който буботи със страшна сила в душата на нашата младеж, пълна, абсолютна гаранция за това е простряната над нас десница на Бога, комуто служи „ В Дух и Истина" тази младеж, (дори и тогава, когато с уста си Го отрича) и Комуто принадлежи това Велико Дело, към което днес е призован да вложи своя дял и нашият народ. Това Велико Божие Дело за освобождаване на света от всякакво робство, от всякакво зло, от всякакво насилие, и от позорното братоубийство и братоизползуване; това Велико Божие Дело за изграждането на новия свят на Правдата, на Мира, на Братството и на Любовта, е толкова мощно, такъв небесен, безграничен, неизчерпаем извор от сили е впрегнат на работа за неговото реализиране, че съвсем жалка и смешна е всякаква мисъл за някакво противопоставяне срещу него. То е Божие Дело! Огромно, велико, необхватно. Ние се намираме само в началото му. В първите трепети на неговото зазоряване. Ние съвсем смътно, едва-едва можем да схванем да доловим само някои отделни, слаби черти от неговия велик образ.
към текста >>

99. 1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото, страшното, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството.
Той не може да не дойде. Той идва. Никой не трябва да губи вяра. Никой не трябва да се примирява със старото. Никой не трябва да се плаши, никой не трябва да се отдръпва назад пред великото изпитание, което изживяваме и голяма част от което все още ни предстои пред вратите на тази велика нова ера. Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото, страшното, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството. Хилядите, безбройни и неописуеми престъпления, хилядите, безбройни и неописуеми братоубийства на близкото и далечно минало, от които до нашето съзнание са дошли само една малка, нищожна част - всичко това представлява огромния дълг, огромното бреме, огромното и страшно, позорно, кърваво, Каиново петно, което тежи, което потиска, което разяжда от памти века душата на цялото човечество и което може да бъде измито само с мъки и болки, с кръв и страдания. Ето смисъла, ето великия смисъл на нашите страдания, на страданията на нашия народ и на всички други народи по земята. Да се ликвидира веднъж завинаги с миналото, със страшното минало, да се изкупи то с цената на всички необходими жертви. Да се очистим, да смъкнем кървавото Каиново петно от челото си, да изкупим грешките, заблужденията и греховете си, за да можем с чисто сърдце, със спокойна съвест, преминали през огъня на страданието и оставили в него всичко натрупано зло на вековете и хилядолетията, да пристъпим смело и свободно през вратите, водещи към новата ера на земята. Може да вярваме, може и да не вярваме в провидението.
към текста >>

Хилядите, безбройни и неописуеми престъпления, хилядите, безбройни и неописуеми братоубийства на близкото и далечно минало, от които до нашето съзнание са дошли само една малка, нищожна част - всичко това представлява огромния дълг, огромното бреме, огромното и страшно, позорно, кърваво, Каиново петно, което тежи, което потиска, което разяжда от памти века душата на цялото човечество и което може да бъде измито само с мъки и болки, с кръв и страдания.
Той идва. Никой не трябва да губи вяра. Никой не трябва да се примирява със старото. Никой не трябва да се плаши, никой не трябва да се отдръпва назад пред великото изпитание, което изживяваме и голяма част от което все още ни предстои пред вратите на тази велика нова ера. Наистина, ний, всички, цялото човечество, трябва да изкупим и ний изкупуваме миналото, страшното, небратско, нечовешко и позорно минало, страшните небратски нечовешки и позорни отношения между човек и човек, между народ и народ, които са царували досега в живота на човечеството. Хилядите, безбройни и неописуеми престъпления, хилядите, безбройни и неописуеми братоубийства на близкото и далечно минало, от които до нашето съзнание са дошли само една малка, нищожна част - всичко това представлява огромния дълг, огромното бреме, огромното и страшно, позорно, кърваво, Каиново петно, което тежи, което потиска, което разяжда от памти века душата на цялото човечество и което може да бъде измито само с мъки и болки, с кръв и страдания. Ето смисъла, ето великия смисъл на нашите страдания, на страданията на нашия народ и на всички други народи по земята. Да се ликвидира веднъж завинаги с миналото, със страшното минало, да се изкупи то с цената на всички необходими жертви. Да се очистим, да смъкнем кървавото Каиново петно от челото си, да изкупим грешките, заблужденията и греховете си, за да можем с чисто сърдце, със спокойна съвест, преминали през огъня на страданието и оставили в него всичко натрупано зло на вековете и хилядолетията, да пристъпим смело и свободно през вратите, водещи към новата ера на земята. Може да вярваме, може и да не вярваме в провидението. Това няма голямо значение.
към текста >>

100. 22. Възкръсналият човек / Пламен. - В: Братство, Севлиево, Г. 13, бр. 276, 20.04.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени, опозорявани, убивани, разпъвани.
„Доброто” и „злото" на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени, опозорявани, убивани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще получат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога - възкресението в сила и слава свръхчовешки. Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.
към текста >>

НАГОРЕ

0.9828999042511