НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От далечни задморски царства, царете изпращали
поздрави
на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.
От далечни задморски царства, царете изпращали
поздрави
на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяка утрин тия статуи
поздравяват
изгряващото слънце с песен.
Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки.
Всяка утрин тия статуи
поздравяват
изгряващото слънце с песен.
Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас". Едно земетресение през 27 год. сл.Р.Хр. разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи.
към текста >>
3.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме
поздрави
първа.
„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа.
Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме
поздрави
първа.
– Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло.
към текста >>
4.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го
поздравят
по особен начин, който причинява болка.
Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие. И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието. Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие.
Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го
поздравят
по особен начин, който причинява болка.
Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия.
към текста >>
5.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася
поздравите
и ведрият взор на трите златокоси сестри.
Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя.
Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася
поздравите
и ведрият взор на трите златокоси сестри.
Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри.
към текста >>
6.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да
поздравят
стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете.
Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники.
Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да
поздравят
стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете.
Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него. Те забелязали, че и други животни напущали своите скривалища из трънливите храсталаци и други още работи. Най-сетне един от тези самотници поискал от Йосиф датата на раждането на това дивно дете. Докле баща му и майка му приказвали, малкият Исус, застанал под една канара, изглеждало че се забавлява, като си чертае по земята разни резки с една тръстика.
към текста >>
7.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Денят ме
поздрави
и аз му отворих.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час. Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери. Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе.
Денят ме
поздрави
и аз му отворих.
Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина.
към текста >>
От тоя ден дърветата ме
поздравяваха
, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик.
Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина.
От тоя ден дърветата ме
поздравяваха
, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик.
Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!...
към текста >>
8.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те
поздравя
в светлината на деня.
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те
поздравя
в светлината на деня.
– Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>
9.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Там го
поздравяваха
неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом.
Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго.
Там го
поздравяваха
неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом.
Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете?
към текста >>
10.
И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не,
поздравляват
... Тържествен час настава, свят момент е!
Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли!
Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не,
поздравляват
... Тържествен час настава, свят момент е!
Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!...
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво
поздрави
вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град.
Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата.
Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво
поздрави
вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град.
Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
към текста >>
12.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И той ме
поздрави
и си замина, без да мисля да го спра.
– Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак.
И той ме
поздрави
и си замина, без да мисля да го спра.
Тая физиономия не ми беше непозната и особено този поглед. Но де бях го срещнал? И тези загадъчни думи! Когато той произнесе думата овчар, аз усетих лек тласък в гърдите; и сега една вълна на сила ме проникваше цял. Какво искаше да каже той?
към текста >>
Той стана и
поздрави
.
Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците. Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост.
Той стана и
поздрави
.
Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения. Стана дума за човешкия магнетизъм и Андреас каза: - Показалецът може да се употреби при лекуване черния дроб, средният пръст при лекуване на костите, безименният пръст (слънчев или аполонов) при лекуване сърцето, малкият пръст при лекуване на нервната система, а палецът при психични разстройства. При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието. Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите.
към текста >>
13.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин,
поздрави
ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина.
Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин,
поздрави
ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
към текста >>
14.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Братски
поздрави
: А. Бертоли.
От старото няма да остане помен и това ние ще го видим. Други са, които работят. Ние трябва само да държим ума си и сърцето си будни. Крайно активни да помагаме, където можем по всякакъв начин, тактично използувайки най-малките прояви на нашите братя и близки за да ги пробудим. Нека божествената светлина ръководи нашите стъпки.
Братски
поздрави
: А. Бертоли.
София, февруари, 1929 год.
към текста >>
15.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Поздравявали
ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден?
Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва?
Поздравявали
ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден?
Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>
16.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато бързах за гишето, едно лице ме
поздрави
и ми каза: – Не бързай, докторе, ще чакаме още 10 минути, защото мисля, че ще вземеш влака за Понтарлие.
Но са малцина тези, които никой удар на съдбата не разколебава! Другите, които се разколебават, ще дойдат малко по-късно. И трайната връзка, която ги свързва с нас, е първия прием, който им правим - прием, за който ти погрешно укоряваш себе си, като липса на ясновидство или твърдост. Във влака Една телеграма ме викаше в Нион. Стигнах на гарата малко преди тръгване на влака.
Когато бързах за гишето, едно лице ме
поздрави
и ми каза: – Не бързай, докторе, ще чакаме още 10 минути, защото мисля, че ще вземеш влака за Понтарлие.
Машината му е повредена, ще я сменят. Това беше Андреас. – Искаш ли до Дижон да вървим заедно? Влакът наистина тръгна с закъснение. Ние намерихме едно празно купе.
към текста >>
17.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Аз ви
поздравява
м с тази нова идея.
Следователно новите идеи носят живот; те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят, те важат за нас. Затова, младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладят. Тогаз ще настане мир между хората и общо братство.
Аз ви
поздравява
м с тази нова идея.
Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята оставят ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора. Само те могат да живеят.
към текста >>
Ако между вас има и от други народности, ние ви
поздравяваме
като братя и сестри на това човечество.
Човек се отличава по това, че ходи право. И само правият човек, или човекът, който се е изправил, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл.
Ако между вас има и от други народности, ние ви
поздравяваме
като братя и сестри на това човечество.
И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава.
към текста >>
18.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето че отдавна с добре дошъл са
поздравили
Властимира мъжете от обителта Деяна.
Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки.
Ето че отдавна с добре дошъл са
поздравили
Властимира мъжете от обителта Деяна.
С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава.
към текста >>
19.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ще се
поздравим
на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
И ще се
поздравим
на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>
20.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С
поздрав
: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници.
Нежно сърце, Здраво тяло. Ошънсайд (Калифорния) 10. VI. 1930 година. „При прочитането на тая книжка[1] добихме впечатлението, че Г-н Петър Дънов е написал най-хубаво съчинение, пълно с прекрасни и възвишени мисли. Бихме казали, че лицето, което я е написало, трябва да познава дълбоко тайните на живота".
С
поздрав
: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници.
* * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева". * * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях.
към текста >>
21.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нито световна слава, нито богатство бяха
поздравили
неговия живот.
Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи.
Нито световна слава, нито богатство бяха
поздравили
неговия живот.
Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза.
към текста >>
22.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Само рояци врабци
поздравяха
първите му лъчи.
В нужда ще познаете приятеля; ала по е хубаво, без нея да го познаеш" – промълви Бен Йосеф. Но за размисъл време нямаше. Запъти се към градския площад. Беше ранна утрин. Слънцето гледаше вече през оголелите клони на дърветата.
Само рояци врабци
поздравяха
първите му лъчи.
Бен Йосеф почука веднъж, дваж на големите железни врата. – Отворете за Бога, рече той. – Кой е там – обади се един от слугите. – Бен Йосеф. Известете за мен на господаря си.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Слънцето
поздрави
земята.
Еделвайс Първите лъчи 1. ЛЪЧИТЕ на слънцето проникват вече. Пред тебе е книгата на великата природа. Възрадвай се със светлината на зората. Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната песен на светлия ден.
Слънцето
поздрави
земята.
Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?
към текста >>
24.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Като видиш някоя звезда,
поздрави
я.
Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека.
Като видиш някоя звезда,
поздрави
я.
Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание.
към текста >>
25.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят
поздравите
на Любовта от незнайни светове!
Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце!
Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят
поздравите
на Любовта от незнайни светове!
Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера! Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи песента на великата, чистата, всеотдайната любов! Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2.
към текста >>
26.
I'influence de I'energie solaire
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха
поздравите
Ви.
Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год. 75, окт. 1932 год. Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията.
Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха
поздравите
Ви.
Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него.
към текста >>
Ние Ви благодарим за
поздравите
и Ви
поздравяваме
сърдечно. Братя!
1932 год. Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж.
Ние Ви благодарим за
поздравите
и Ви
поздравяваме
сърдечно. Братя!
С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността.
към текста >>
За това аз казвам на нашите братя и сестри: Бялото Братство принадлежи на нас, както и ние на него и в тоя смисъл
поздравявам
Вас и братята и сестрите сърдечно: Вилхелм Хайдорн, основател на движението Menschheitspartei.
Паскалев и М. Вълчева. Предговорите третират въобще приближаващата се нова култура и специално окултното движение в България на Бялото Братство. Лекцията „Високият идеал” обяснява с топли сърдечни думи идеята, че природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че и в България е дошло ново чувство и че българските есперантисти работят за нашата обща цел – обединяване на човечеството.” Писмо от Хамбург Получи се от Вилхелм Хайдорн – Хамбург следното писмо: Скъпи приятелю, Макар че вече сме отдавна в връзка с Бялото Братство, аз досега съм нямал отношения с Вас самите. Сега като получих Трите основи на живота и Картини из живота на Бялото Братство, аз от сърце се нуждая да Ви кажа, че бих желал да живея с Вас, а не да бъда само далечен Ваш приятел.
За това аз казвам на нашите братя и сестри: Бялото Братство принадлежи на нас, както и ние на него и в тоя смисъл
поздравявам
Вас и братята и сестрите сърдечно: Вилхелм Хайдорн, основател на движението Menschheitspartei.
* * * 1. „Frateco”, месечен вестник за братски живот, год. I, брой. 1, окт, 1932. Год. абон.
към текста >>
27.
ИСКАХ - ЛИЯ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре,
поздрави
ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес.
............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника.
Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре,
поздрави
ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес.
Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място.
към текста >>
28.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Жените
поздравявали
, като навеждали глава и туряли ръце на гърди.
Във време на опасност те ги скривали и ги предизвестявали за наближаването на неприятеля и сами се излагали, за да ги заведат до някое безопасно място. С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен.
Жените
поздравявали
, като навеждали глава и туряли ръце на гърди.
При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал.
към текста >>
29.
ТОЙ - ТЕОФАНА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Кралицата му казала: „Когато го срещнеш,
поздрави
го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица.
Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор.
Кралицата му казала: „Когато го срещнеш,
поздрави
го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица.
Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща.
към текста >>
Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да
поздравя
брат ви при среща.
Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата.
Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да
поздравя
брат ви при среща.
Това сторих. За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час. Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“.
към текста >>
30.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Поздрави
го само.
Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина.
Поздрави
го само.
Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич. Така, ти получаваш и плод, и неговото благословение.
към текста >>
31.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Целта ни е да
поздравим
първия слънчев лъч горе от планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев На планината Ранна пролет. Три часа след полунощ.
Целта ни е да
поздравим
първия слънчев лъч горе от планината!
Силуети от всички страни се стичат към сборния пункт на „Изгрева"! Тръгваме! Пред нас се очертават тъмните контури на гората. Минаваме през „арката". Отминаваме гората.
към текста >>
Те като че ли първи искат да
поздравят
настъпването на великото тържество, наречено ден!
Но какво значи природосъобразен живот. Някои го разбират много външно! В същност то е нещо по-дълбоко, отколкото го мислят. Изток става постепенно все по-бледен, после розов, и после все по-ярко червен. Чучулиги се издигат над нас и пеят.
Те като че ли първи искат да
поздравят
настъпването на великото тържество, наречено ден!
Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник!
към текста >>
И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни
поздравява
с първия си лъч.
Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и Лозен, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия. Краските на изток се менят всеки миг. По едно време птиците почват да пят около нас. Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева!
И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни
поздравява
с първия си лъч.
Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев! Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред умствения ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно! Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе!
към текста >>
Представи си тази картина: Всяка пролетна сутрин при
поздрава
на първите слънчеви лъчи във всички градове, паланки и села в България едновременно се изпълняват от народа тези красиви музикални движения всред чистотата на събуждащата се природа.
Светъл е вечният път на живота! Всичко е красиво. У ближния ти има нещо добро." Упражненията са съвършени, но всички сме още потопени в атмосферата на музиката! Музиката, като че ли минава през нас! Това не ни ли улеснява през целия ден да бъде живот ни музикален?
Представи си тази картина: Всяка пролетна сутрин при
поздрава
на първите слънчеви лъчи във всички градове, паланки и села в България едновременно се изпълняват от народа тези красиви музикални движения всред чистотата на събуждащата се природа.
И след това, обновени, освежени, с нови идеи, с полет на духа всички отиват да творят нови ценности в живота! Красив метод за преобразяваме на целия народ! Събираме се около Учителя. Задават му се няколко въпроса. Той почва да ни говори.
към текста >>
32.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни
поздрави
със своята тиха усмивка.
Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата.
В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни
поздрави
със своята тиха усмивка.
В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>
33.
Из „Живото слово”
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да, той ни носи
поздрав
от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица!
Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове.
Да, той ни носи
поздрав
от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица!
Благодарим ви! Ние сме на Изгревния връх! Има ли нещо по-красиво от това, да очакваш изгрева! Когато детските уста изговорят първата дума, това не е ли изгрев? Когато то за пръв път стъпи на двата си крака и се изправи, ето други изгрев почва за него.
към текста >>
Слънцето изгрява,
поздравява
ни с първия си лъч.
Красиво е, когато всеки ден ни носи нов Изгрев. Вечен, непреривен изгрев, ето тайната, която осмисля живота! Красиво е, когато видиш една душа, която живее в зазоряване и изгрев. Ако днес нова красива мисъл просияе ярко в теб, ако нов подтик разгори свещения ти огън, ако ново чувство получиш като скъпоценен дар, чувство, чрез което добиваш по-голямо прозрение за глъбините на живота, тогаз твоят път е зазоряване и е изгрев! Мълчаливо съзерцание.
Слънцето изгрява,
поздравява
ни с първия си лъч.
Всички размишляваме върху Любовта на Безграничния. Сърцата, душите са отворени като цветя, за да приемат това, което им праща Неговата любов. Как всички същества тук са близки и мили! Ти тук ги виждаш вече в нова светлина. Погледът на душата ти вече надхвърля външните форми на съществата и ти ставаш способен да се свържеш с неугасимия огън, който гори във всички тях.
към текста >>
Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе
поздрав
от върховете, от които слиза.
Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си.
Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе
поздрав
от върховете, от които слиза.
Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него.
към текста >>
34.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Мили цветя, занесете им нашия
поздрав
!
Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си.
Мили цветя, занесете им нашия
поздрав
!
Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх".
към текста >>
Нежният зефир ни носи
поздрав
от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя.
Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им.
Нежният зефир ни носи
поздрав
от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя.
Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове!
към текста >>
Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш
поздрава
от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове!
Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването". Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш!
Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш
поздрава
от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове!
Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна.
към текста >>
35.
ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
При всеки
поздрав
, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга.
При всеки
поздрав
, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
към текста >>
Поздравява
съседа си - неин познат очевидно.
Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол.
Поздравява
съседа си - неин познат очевидно.
Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка.
към текста >>
Напразно очаквате тоя съсед - след сухия
поздрав
- да заговори със своята блестяща съседка.
Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и хлътнали.
Напразно очаквате тоя съсед - след сухия
поздрав
- да заговори със своята блестяща съседка.
Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста.
към текста >>
Думите му, обаче, се прекъсват от резкия
поздрав
на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама.
И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно.
Думите му, обаче, се прекъсват от резкия
поздрав
на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама.
След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите на залата, наблюдава. И се усмихва. „Цяла слънчева система в една концертна зала!
към текста >>
36.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Знаменит е неговият отговор на руския император, когато той го
поздравил
след един негов бляскав концерт с думите, че му е драго да види пред себе си един велик русин.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДЕРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Ръката на Игнац Падеревски Игнац Падеревски е първият председател на свободната полска република. Човек с голям, дори пословичен патриотичен дух.
Знаменит е неговият отговор на руския император, когато той го
поздравил
след един негов бляскав концерт с думите, че му е драго да види пред себе си един велик русин.
Падеревски му отговорил, че той е поляк. Тогава Полша не беше още свободна. Кому не е известен още гениалният менует от Падеревски. Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм. Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски.
към текста >>
37.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
По пътя е тихо, но от време на време ни
поздравява
силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!
По пътя е тихо, но от време на време ни
поздравява
силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
към текста >>
38.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето как един поет разказва за един свой разговор с цветята: Веднъж погледът ми се спря върху едно малко цвете, сгушено в един храст; то приветливо ме
поздрави
и заговори: „Виж, каза то, Творецът ме е надарил с корени и листа, необходими за моето съществуване; и аз добре ги използувам.
Както ние, тъй и цветята си имат свой език и своя музика. Обикнем ли ги, те ще ни проговорят. От тях човек може да научи чудни неща. От цветята може човек да научи тайни, които само те знаят. Има хора, които разбират езика на цветята и те се разговарят с тях.
Ето как един поет разказва за един свой разговор с цветята: Веднъж погледът ми се спря върху едно малко цвете, сгушено в един храст; то приветливо ме
поздрави
и заговори: „Виж, каза то, Творецът ме е надарил с корени и листа, необходими за моето съществуване; и аз добре ги използувам.
Коренчетата си аз спускам дълбоко в почвата и смуча хранителен сок, а в моята малка лаборатория от листа аз старателно обръщам въздушните газове в храна и жива тъкан; аз черпя с чашката си от слънчевите лъчи, багрите и парфюма си. Аз разумно използувам средствата, що ми са дадени, а за слънце и роса, без които не мога, не се безпокоя. Оставям за това на Твореца да промисли. И Той промисля. Виж, всяка година полето, гората и планината са обкичени с милиони цветя.
към текста >>
39.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Поздрави
ни и ние заговорихме с него.
Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци. Той имаше проницателен поглед.
Поздрави
ни и ние заговорихме с него.
Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада.
към текста >>
40.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я
поздрави
.
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ.
Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я
поздрави
.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
към текста >>
Щом Елисавета чула Марииния
поздрав
, младенецът заиграл в утробата ù.
Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
Щом Елисавета чула Марииния
поздрав
, младенецът заиграл в утробата ù.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
към текста >>
Защото, ето, щом стигна гласа на твоя
поздрав
до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
Защото, ето, щом стигна гласа на твоя
поздрав
до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ.
към текста >>
Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от
поздрава
на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от
поздрава
на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>
41.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
” Те ме
поздравяват
, вярват че ме виждат и чуват понеже аз живея още, но това съм аз който ги вижда, който ги чува, понеже те не са вече мъртви ... Ще дойде ден - може би по-скоро, отколкото може човек да си помисли - когато медиците и хирурзите ще могат да ни дадат един стомах, черва, жлъчка, бъбреци, сърце, бели дробове, жлези с вътрешна секреция, с една реч нови или възобновени органи.
Там чувам, самият аз, вика на старата анхуза: Venisti tandem, tuaque expectata parenti Vicit iter durum pietas. Datur ora tueri, Nate, tua, et notas audire et reddere voces. „Ти идваш най-после! Твоята синовна, родствена милост е победила трудния път. Аз виждам твоето лице, аз чувам твоя скъп глас, аз му отговарям!
” Те ме
поздравяват
, вярват че ме виждат и чуват понеже аз живея още, но това съм аз който ги вижда, който ги чува, понеже те не са вече мъртви ... Ще дойде ден - може би по-скоро, отколкото може човек да си помисли - когато медиците и хирурзите ще могат да ни дадат един стомах, черва, жлъчка, бъбреци, сърце, бели дробове, жлези с вътрешна секреция, с една реч нови или възобновени органи.
Но ще могат ли те да заместят или да възобновят мозъка? И при такъв случай, какво би станало с паметта; и, загубена паметта, какво би станало с личността? Навият живот, ако ние бихме запазили паметта, ще почне съвсем по старому или по право би продължил живота в същите граници. Но изчезнали спомените, в този нов живот, ние ще бъдем мъртви като да сме в гроба. Ние бихме загубили всичко, което ние загубваме, когато преставаме да живеем.
към текста >>
42.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев
ПОЗДРАВЪТ
НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев
ПОЗДРАВЪТ
НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала.
От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там! Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават!
към текста >>
Още с пристигането си
поздравявам
своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там!
Още с пристигането си
поздравявам
своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара!
Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате. И като ни познавате, обичате ни.
към текста >>
Разбирам: Това е
поздравът
на планината!
Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе !
Разбирам: Това е
поздравът
на планината!
Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен!
към текста >>
Тя ни
поздрави
!
Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе ! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината!
Тя ни
поздрави
!
И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език!
към текста >>
Нейният
поздрав
ни направи богати!
Всички вериги са паднали от тебе ! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
Нейният
поздрав
ни направи богати!
Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него.
към текста >>
Нейният
поздрав
е любовен!
Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати!
Нейният
поздрав
е любовен!
Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения.
към текста >>
Светли Същества, това е
поздрав
от вас!
Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен!
Светли Същества, това е
поздрав
от вас!
Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта.
към текста >>
Вашият
поздрав
ни говори тъй много!
Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи!
Вашият
поздрав
ни говори тъй много!
Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства.
към текста >>
Идете на планината и приемете нейния
поздрав
!
Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце. То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот. Лесни са страданията за онзи, който ви познава.
Идете на планината и приемете нейния
поздрав
!
към текста >>
43.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Насядалите около масата станаха и
поздравиха
Учителя с дигане на ръка.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. (Продължение) Дойде Учителят.
Насядалите около масата станаха и
поздравиха
Учителя с дигане на ръка.
Така се поздравяват членовете на братството при среща и раздяла. По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята.
към текста >>
Така се
поздравяват
членовете на братството при среща и раздяла.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. (Продължение) Дойде Учителят. Насядалите около масата станаха и поздравиха Учителя с дигане на ръка.
Така се
поздравяват
членовете на братството при среща и раздяла.
По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване.
към текста >>
44.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат
поздрави
по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви.
Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие.
Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат
поздрави
по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви.
Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот". Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така яни, че не се нуждаят от тълкуване.
към текста >>
45.
ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Не беше ли тогава нашето запознанство и първият ни
поздрав
?
Не ти ли пях песни цял живот, не стоях ли свит като малко дете, пълен със свещен страх в тия часове, когато ти се сърдеше и вълните се разбиваха с тежки въздишки в скалите на моите родни брегове? Помниш ли, когато първи път те доближих и пуснах книжна ладийка? Ти мируваше тогава и ми се усмихваше. Ладийката плуваше едва люляна. Ти я галеше, а аз се смеех щастлив и доволен.
Не беше ли тогава нашето запознанство и първият ни
поздрав
?
Не ме ли ти примами с твоя чар и не останах ли ти верен до сега? Ето, ти ще ме погълнеш заедно с моя кораб, но изпълни моята сетна молба. Нека твоите вълни ме вземат и ме изхвърлят там, на пясъка, до родните скали, до бялата висока кула, където събирах камъчета и мидени черупки, откъдето старата ми майка ме прибираше в бедната ни хижа. Кой ме прокле за тоя ден? " – Ти сам – отвърна оня глас.
към текста >>
46.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Първите, които приемат
поздрава
на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце!
Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете.
Първите, които приемат
поздрава
на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце!
Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота.
към текста >>
47.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На мода са навсякъде
поздрави
значки, ала национал социалистическа Германия.
Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония.
На мода са навсякъде
поздрави
значки, ала национал социалистическа Германия.
Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота.
към текста >>
48.
ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако срещна тия зеници, които ми донесоха
поздрав
от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани.
Той ще я приеме като дар от едно сърце, в което са останали само мълчаливи жалби. За Великата Обич, която ще ни посети, тая сълза на огорченото сърце е най-скъпия дар! ОЧИТЕ Понякога светът изчезва в зениците на две очи, които носят обич. Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич. На утринта видях, как ураганът е изтръгнал корените на огромните дървета и е отвлякъл стадата на бедните пастири, но аз нищо не чух, защото сънувах, че зениците на две чисти очи ме люлееха в люлката на своята любов.
Ако срещна тия зеници, които ми донесоха
поздрав
от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани.
Очите, през които гледа любовта на Великия, знаят повече от мъдреците. СРEДНОЩНИЯТ ГОСТЕНИН Тази нощ някой похлопа на моята порта. „Стани и посрещни скъпия гостенин" - рече моето сърце. Аз станах, отворих вратата и спрях на прага. Нямаше никой.
към текста >>
49.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин
поздравявахме
слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя.
Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин
поздравявахме
слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.
към текста >>
Ние го
поздравихме
.
Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
Ние го
поздравихме
.
Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
Поздравлявам
ви сърдечно: принц Франц Фердинанд.
До шофьора седял един офицер. От двете страни на улицата многобройна тълпа. Изведнъж той видял, как от една странична улица изскочили двама младежи и стреляли срещу принца. В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат. Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца.
Поздравлявам
ви сърдечно: принц Франц Фердинанд.
Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията. После повикал старата си майка и един приятел, който бил на гости у него и заедно с тях се помолил за здравето на принца и неговата жена. След това повикал двама свидетели и в тяхно присъствие преписал писмото с техните подписи и го изпратил на брат си Едуард.
към текста >>
50.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Вечността сякаш ни е
поздравила
през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи.
Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай! Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира.
Вечността сякаш ни е
поздравила
през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи.
В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца.
към текста >>
51.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
След обичайните
поздрави
в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество.
Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси.
След обичайните
поздрави
в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество.
Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички!
към текста >>
52.
ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Твоето знамение ще бъде тихият
поздрав
на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце!
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново.
Твоето знамение ще бъде тихият
поздрав
на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце!
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова.
към текста >>
Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия
поздрав
на юга.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново. Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха.
Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия
поздрав
на юга.
Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира.
към текста >>
Ще се
поздравят
Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира.
Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
Ще се
поздравят
Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира.
Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта.
към текста >>
53.
СТИХОВЕ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Те ù се радваха,
поздравяваха
я.
Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост. Инка пристъпи. Тя спре току-що до самия бряг. И седна. И малките вълнички на езерото заприиждаха към нея.
Те ù се радваха,
поздравяваха
я.
И отминаваха. Отминаваха да съобщят на далечните си сестри радостната вест: Инка е тук! Приятелката ни от миналата година! Колко приказки са ù разказали те, колко песни са ù пели! А и тя на тях!
към текста >>
54.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Не е ли това техният радостен, молитвен
поздрав
?
Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток.
Не е ли това техният радостен, молитвен
поздрав
?
Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта.
към текста >>
55.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Душите мълчаливо се опознават и си протягат ръце за
поздрав
.
Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка. Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът. И ти видиш в дълбочината на тия зеници някакво далечно забравено родство.
Душите мълчаливо се опознават и си протягат ръце за
поздрав
.
Дали хората един ден не ще направят това далечно, едва мъждукащо чувство, да се разрасне до степен на единствено и най-скъпо? Ще дойдат ли времена, когато човек в очите на друг човек, ще прочете името на Великото Едно? Има на земята такива, които живеят с тая светла надежда. За третия основен клон и път, изхождащ от човешкото аз – волята, няма да кажем нищо. Ние я третираме като неутрална динамична енергия, която има власт да осъществи всичко онова, за което стана дума до сега.
към текста >>
56.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Аз съм слънчевият
поздрав
на живота, изворът на Любовта, чрез която Вечният създава времената и разкрива своята безгранична мъдрост.
Навсякъде се говори за тебе. За тебе всичко пее и слави слънцето, което щедро облива земята със светлина. Вървях по твоите следи. В гората се заслушах с затаен дъх. Чух твоя глас в моето сърце; ти ми казваше: „Аз съм тази, която будя мисълта ти.
Аз съм слънчевият
поздрав
на живота, изворът на Любовта, чрез която Вечният създава времената и разкрива своята безгранична мъдрост.
аз съм първа рожба на слънцето. Аз съм вечна. Онези, които имат отворени очите на душата си, не спират да ме виждат. Те виждат и слънцето, което ме е родило. В света, в който живея, то вечно грее.
към текста >>
57.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
След паневритмията всички
поздравяваме
Учителя.
Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката. Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот. Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар.
След паневритмията всички
поздравяваме
Учителя.
Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа. Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя.
към текста >>
58.
ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си
поздрава
и докосването на слънцето и земята.
Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си
поздрава
и докосването на слънцето и земята.
Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
към текста >>
59.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя
поздрав
на всемира, който е най-скъпият дар.
В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка. Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца. Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната страница, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич. Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк.
Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя
поздрав
на всемира, който е най-скъпият дар.
Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън! Обилна жетва пада по нивята.
към текста >>
60.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нося ти
поздрав
от твоите далечни приятели.
То му казва: „С радост отварям сутрин венчето си на слънчевите лъчи! Радвам се на моите гости: мушички, пчелички и хора. Радвам се най-вече, когато някой може да прочете това, което е писал в мен Онзи, който ме е пратил от моята далечна родина. Имам да ти кажа много неща, да ти разкрия много тайни, понеже аз съм посланик, пратен от други светове. Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида!
Нося ти
поздрав
от твоите далечни приятели.
И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Поливай ги всеки ден и от плодовете им раздавай на всички! " Когато нежният пролетен ветрец те облъхне, мисли за нея, Великата Майка на света — Любовта! Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите мисли на чистите сфери! Любовта управлява живота.
към текста >>
61.
СТИХОВЕ-S.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено
поздравява
в този момент, да изгрее и вътре в тебе!
Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина!
Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено
поздравява
в този момент, да изгрее и вътре в тебе!
Аз ти давам запалката на духовната светлина! Драсни и запали! Погледни, виж и осветли! Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни. Човешкият образ грее в светлина!
към текста >>
62.
МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Дойдох да те намеря между многото, да ти донеса един далечен
поздрав
и да си отида пак. 4.
Защо дойдох Родих се на света, за да те срещна и да ти разкажа своите приказки за слънцето. Исках да те науча да познаваш говора на дъждовните капки, които тропат по стъклата на твоя прозорец и песните на първия кос, скрит между белите цветове на сливата. Дойдох да ти разкажа, кой слага багри по крилата на пеперу¬дите и кой научи малката калинка да разтваря крилца. Дойдох да намеря опънатите- в тебе златни нишки и да събудя по тях с трепетна ръка една забравена мелодия. Исках да направя дните ти бляскави брилянти, нощите — сини приказки.
Дойдох да те намеря между многото, да ти донеса един далечен
поздрав
и да си отида пак. 4.
Градинарят Щом дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блестят като бели видения цъфналите вишни на твоята градина, Тогава Аз ще бъда градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш лехите или веселите ята на идещите птици, Може би, ще зърна скритом твоята усмивка и пролетта ще потропа и на моето сърце. При залез работниците ще прибират своите мотики и смирено ще чакат да ги наградиш за труда на изминалия ден. Мене няма да ме има в редицата. Откраднал чистия чар на твоята усмивка, Аз ще съм далеко, получил вече своята заплата. 5.
към текста >>
63.
КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Изпрати старицата с
поздрав
и поръчка до царкинята: „Бащата бди и неговата ръка ще бъде винаги върху нея.
Пуснаха я веднага. — Какво те носи насам, вярна майко? — За съдбата и щастието на Суани-Ом идвам, царю. — Така ли, седни тогава и кажи, аз слушам. Мъдър беше Великият господар на Небесната империя, не отрони тежка дума.
Изпрати старицата с
поздрав
и поръчка до царкинята: „Бащата бди и неговата ръка ще бъде винаги върху нея.
Ней¬ното щастие му е по-скъпо от всичко на света". Суани-Ом трепетно зачака. Часовете се отронваха мъчителни и дълги. Бледа и измъчена с будни очи, готова да защити своето ща¬стие, тя чакаше баща си. В среднощния час той дойде.
към текста >>
64.
DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Отваря се вратата, влиза баба ми,
поздравява
ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Необикновено посещение Д-р Р-в, от София, разказва следното: — Това беше преди повече от 20 години. Следвах по медицина в Париж. Поддържаше ме баба ми, която беше много привързана към мен. Една вечеря към 12 часа полунощ тъкмо ще си лягам. Лампата още светеше.
Отваря се вратата, влиза баба ми,
поздравява
ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя.
И след това си излиза. Аз толкова се развълнувах, че останах вкаменен на мястото си и не знаех, какво да отговоря. След като тя излезе и затвори вратата, постепенно дойдох на себе си и казах, че това трябва да е нейният дух. На другия ден веднага телеграфирах в София за нея. Отговори ми се, че тя се преселила отвъд през същата нощ.
към текста >>
65.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като
поздрави
, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет.
Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд. Аз бях наблизо.
При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като
поздрави
, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет.
Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю.
към текста >>
66.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всички се
поздравяват
с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости.
Всички се
поздравяват
с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове.
към текста >>
67.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Нали испанците бяха
поздравени
като бели богове, които се връщат наново.
Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида.
Нали испанците бяха
поздравени
като бели богове, които се връщат наново.
През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил.
към текста >>
68.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Госпожа Желе се надява, че ще се запознае с мен и че ще ме види наскоро." Писмото съдържа следното: „
Поздравлявам
Ви, Господин Оссовиетски, с притежаването на такива чудни дарби.
Оссовиетски казал: „Това е писмо от Вашата жена: то е адресирано до мен. Това е нещо прочувствено. Писмо на възхищение и пожелания. Една от нейните дъщери е при нея. Написано е на втория етаж, на 22 август, между 4-5 часа вечерта.
Госпожа Желе се надява, че ще се запознае с мен и че ще ме види наскоро." Писмото съдържа следното: „
Поздравлявам
Ви, Господин Оссовиетски, с притежаването на такива чудни дарби.
Надявам се, че наскоро ще ни направите удоволствието да дойдете да ни видите в Париж. 22. август 1921 год." „За останалото, казва Желе, всичко е вярно, с изключение подробностите, отнасящи се за столовете, покрити с кожи. Писмото е написано на 22 август, между 4-5 часа вечерта, на втория етаж, в присъствието на една от моите дъщери. Оссовиетски тогава още не бе идвал в Метапсихичния институт." Лудвиг Кан. Тоя ясновидец е дал доказателства за своите способности пред много видни учени.
към текста >>
69.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
С песен искаме да
поздравим
скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес, Песента ни обединява.
При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове. Елате при мене, за да се научите, че трябва да бъдете чисти като мен! Само при чистотата ще познаете, кои сте вие и ще влезете във великото си предназначение в света! Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай".
С песен искаме да
поздравим
скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес, Песента ни обединява.
Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва: — Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ. Изпяваме същата песен с движения.
към текста >>
70.
ПРИ МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ - ДИМ ЗВЕЗДИНСКИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Озарени от лъчите на възхождащия ден,
поздравяват
върховете небосвода озарен.
Спомена за него е далечен... Бели дрехи в слънце озарени носят всички там родени, като братя и сестри живеят, кротко в чиста обич греят. Все натам е моя поглед тъжен, с копнежа — лъч отправен към родината ми свидна, вечна — блян и красота далечна! Дим. Антонова ВЪРХОВЕ Слънце. Изгрев. На талази озарени върхове — коронясани, избрани, светли, царски, синове. В тишината на зората и при първите лъчи, обич светла и красива над тях ласкаво трепти.
Озарени от лъчите на възхождащия ден,
поздравяват
върховете небосвода озарен.
27.X.1943 г.
към текста >>
71.
ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един
поздрав
от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават.
Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един
поздрав
от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие.
към текста >>
72.
ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и
поздравявахме
с богомилския свещен
поздрав
: "Словото на живота пазим!
Това знание е за всички, но то бе записано от нас, българите. Наша привилегия е да го проучим и да се стремим да го приложим. А свята задача на онези от нас, които го съхранихме през годините на мрака, е да го дадем вече на вас, пробудените българи. В поредица от тематично организирани броеве на списанието "СИЛА И ЖИВОТ" ние ще публикуваме Знанието за Живота, дадено от Учителя, по начин съобразен с нуждите на всички вас, които сте непредубедени и духовно прогледнали. В четири броя годишно вие ще можете да четете онези полезни и нужни за духовния растеж знания, които Учителят щедро остави за всички нас.
В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и
поздравявахме
с богомилския свещен
поздрав
: "Словото на живота пазим!
", 3а да можем сега, чрез нашето списание да кажем на всички вас: "Словото на Живота опазихме! " .... 3а вас, пробудените! ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д. Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т ! " 12 СЪБОРНИ БЕСЕДИ „Обяснения", 1919г 15 ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА „Психическо наблюдение" 16 „Задълженията на у ч е н и к а " 18 РИЛСКИ БЕСЕДИ „ И д е а л ъ т на ч о в е к а " 20 УТРИННИ СЛОВА Из „ Ц е л т а на ж и в о т а " 23 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Ж и в о т ъ т на П.К.Дънов - г о д и н и и с ъ б и т и я
към текста >>
73.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Моя душевен
поздрав
към всички приятели и братя.
Малкото с любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разлиства, да се умножава и разплодява във Вас и да принесе плод достоен за ядене. Дайте място на Бащата -Любов и на майката - Радост и на чедото им - Мирът, да сте във връзка с Бога Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката - благост и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката -кроткост и на чедото им - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас напреднали братя и сестри в Царството на Мирът.
Моя душевен
поздрав
към всички приятели и братя.
Ваш всякога верен: П.К. Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01. 1918 г. Любезна Здр.
към текста >>
Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот
Поздрав
на всички добри приятели.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота.
Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот
Поздрав
на всички добри приятели.
Поздрав и Вам. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов
към текста >>
Поздрав
и Вам.
Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели.
Поздрав
и Вам.
В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов
към текста >>
74.
БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това трябва да произтича от човека като вътрешна светлина.” Със сърдечен братски
поздрав
: ваш верен: Б.
Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Той ще им стане майка. Защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира с висшите чувства, с любовта.
Това трябва да произтича от човека като вътрешна светлина.” Със сърдечен братски
поздрав
: ваш верен: Б.
Боев Изгрев, 21.11.1953 г. Боян Боев Из книгата “Писма”/неизд./
към текста >>
75.
Д-р Миркович (1825-1905)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Моя
поздрав
на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
За това ще ви съобщя по-нататък. За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики.
Моя
поздрав
на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите.
към текста >>
Приеми моя сърдечен
поздрав
.
Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7.
Приеми моя сърдечен
поздрав
.
Ваш верен П. К. Дънов Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава.
към текста >>
” Новогодишна
поздравителна
картичка до Пеню Киров от Учителя
В гр. Бургас. В наследство ни оставя: “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава. Мъдростта - тя е веселие, тя ни възпитава. Истината, тя е Божество - тя просветява!
” Новогодишна
поздравителна
картичка до Пеню Киров от Учителя
към текста >>
76.
Мария Казакова (1852-1908)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Киров Учителя предава
поздрави
и за Т. Стоименов.
От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П.
Киров Учителя предава
поздрави
и за Т. Стоименов.
Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования.
към текста >>
Киров той пише: “
Поздравявам
нашия приятел Тодора.
Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П.
Киров той пише: “
Поздравявам
нашия приятел Тодора.
Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.
към текста >>
77.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С
поздрав
в Господа: П. К.
Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички.
С
поздрав
в Господа: П. К.
Дънов Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново. Тя е в непрекъсната кореспонденция със свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г.
към текста >>
Поздравяваме
ви аз, Петко Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.
Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г. Петко Гумнеров се обръща така: Драга сестро, Това съобщение ни се даде от Господа чрез бр. Дънов на 19 того, сряда, вечерта в 10 часа в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе божествено - съвършено ясно и тихо.
Поздравяваме
ви аз, Петко Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.
“Опълченска” N 70. Съобщението да се чете само на Избраните ВЕРУЮЩИ и никому другиму. Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10. Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене.
към текста >>
78.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Поздравих
и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал.
- Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз.
Поздравих
и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота.
към текста >>
79.
Брой 3-4 -1995г.
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Със сърдечен братски
поздрав
.
Инак при други случаи ти не можеш да го накараш да приказва. Той си отива. На чешмичката при Дианабад турете този надпис: Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички.
Със сърдечен братски
поздрав
.
Ваш верен: Б.Боев Боян Боев е бил високо образована личност. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на естествените науки и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание, постоянно уверявайки се в силата на неговия дух да предрича научните открития. Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи. Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г.
към текста >>
80.
Марин Камбуров (1902-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го
поздравят
, да му целунат ръка.
Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той застанал пред отворения прозорец в стаята, говореше.
Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го
поздравят
, да му целунат ръка.
На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти. Това беше истинска комуна. Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер.
към текста >>
Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го
поздрави
.
Около 1930 година Петър Камбуров случайно научава за международния език есперанто и за благородната цел, която неговият създател Заменхоф си е поставил - побратимяване на всичките народи. Започва да учи есперанто с любов и упоритост. Усвоява го така добре, че сам започва да води курсове и дори през 1938 г. става съавтор на учебник по есперанто. Но цигулката е постоянно с него.
Всякога, когато е в София той отива при Учителя, за да го
поздрави
.
Следните откъси от неговата неиздадена книга “Моят път с Учителя” илюстрират две такива срещи: “Ползвах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната му се бяха събрали няколко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят да ги прередя, като им казах, че никак няма да се бавя. “Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам.
към текста >>
81.
Георги Томалевски (1897-1988)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те
поздравя
, ти издържа изпита си като човек!
Тя е един от учениците на Учителя, за когото можем да кажем че не смеси никога човешкото с Божественото. Тя знаеше кой е Духът, Който й предаде Новото Битие, и всякога благоговееше пред Неговата възвишена природа. Никога не отстъпи от идеите си. Уволнението, веднага след 9 септември 1944, което е предизвикано от идеалистически- те й убеждения, не я сломява. Тя е верна на своето вътрешно убеждение.
И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те
поздравя
, ти издържа изпита си като човек!
Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота. Тя живя край Учителя само 4 години, но след това още 50 години му служи с твърдост, искреност, и постоянство! Концерт на Л. Табакова в салона на Изгрева
към текста >>
82.
Влад Пашов (1902-1974)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Поздравих
и се упътих към Него да му целуна ръка.
Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и движението по неравния път не бе лесна работа. Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя.
Поздравих
и се упътих към Него да му целуна ръка.
Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост.
към текста >>
83.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С братски
поздрав
!
хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас!
С братски
поздрав
!
В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е. с великото, със Цялото. Той не е сам, с него са всички Светли Души, които населяват Големия Живот. Тяхното присъствие е сила велика.
към текста >>
84.
Мисията на изкуството
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“ Предай моя братски
поздрав
на Твоята Другарка.
Едва тези дни видях книгата за Учителя,която сте издали, и то за малко време. Останах с хубаво впечатление, бих искал да я имам. Ако може да я изпратите на Ана, и тя да ми я донесе - добре ще бъде. Ние, учениците, принадлежим на Големия всемирен Живот - „Живота за Цялото“, както го нарича Учителя! Псалмопевецът казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря, да живея в Дома Господен, през всичките дни на живота си!
“ Предай моя братски
поздрав
на Твоята Другарка.
Ще държа връзка с Тебе! Поздрав, бр.Борис Факсимиле от писмото на Борис Николов
към текста >>
Поздрав
, бр.Борис Факсимиле от писмото на Борис Николов
Ако може да я изпратите на Ана, и тя да ми я донесе - добре ще бъде. Ние, учениците, принадлежим на Големия всемирен Живот - „Живота за Цялото“, както го нарича Учителя! Псалмопевецът казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря, да живея в Дома Господен, през всичките дни на живота си! “ Предай моя братски поздрав на Твоята Другарка. Ще държа връзка с Тебе!
Поздрав
, бр.Борис Факсимиле от писмото на Борис Николов
към текста >>
85.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със сърдечен
поздрав
: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот!
Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо.
Със сърдечен
поздрав
: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот!
И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний.
към текста >>
86.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги
поздравя
— И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов!
... * * * Светъл лъч на изгряващото слънце се косва до морската повърхност — розов лъч озарява и отлита... — Постой! Тук е тъй красиво! Аз песен ще ти попея, дивната песен на вечната борба, на далечно минало, морски легенди за незнайни царе и красиви сирени! — шепне му вълната. — Чакат ме други — едни ясни очи ме чакат, да им занеса надежда за утрешния ден, сила за днешния.
Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги
поздравя
— И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов!
Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца. — Ех, ако можех.... КНИЖНИНА Nova Kulturo, есперантска библиотека, в която се издават на серии от по 10 номера беседите на Учителя. Абонамент за една серия 40 лв., отделна книжка 5 лв. Адрес: Ат. Николов, ул.
към текста >>
87.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поздравявам
най-сърдечно всички: Т. Чаушев.
По-полезно и по-приятно за мен четиво едва ли би се намерило от това, което дава в. Братство. Чувствам близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано. Благодаря на всички, които пишат в това вестниче! Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване!
Поздравявам
най-сърдечно всички: Т. Чаушев.
* Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло. Минаха втори, трети, четвърти, пети — все същото чувствах. А днес пред мен стои шести брой, прочетен един път с жадно поглъщани редове; повтарям още един път, защото то ми бе тъй леко, тъй приятно и сладостно, че аз, дребнавия и слабия всичко изживях и почувствах великата сила на Любовта. Почувствах как слънцето стопля всекиго, който се намира под открито небе ... с. Б. Осъм, Троянско П. Ст.
към текста >>
88.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дърветата тихо ги
поздравяват
.
Да би, изгряло слънцето! Тогава брат познал би своя брат. По тясната пътека що се вие по планината вървят хора. Бавно и отмерено пристъпят. Треви и цветя навеждат кротко главите си пред тях.
Дърветата тихо ги
поздравяват
.
И птичките започват песен ... През боя се долавя тая песен. Невем, се разсъмва! Нахлуват спомени в сърцето: за мирния роден край, за сладките песни на птичките, за скъпи приятели и братя далече забравени ... И секва се боя. И всеки в спомен потъва. Вие се пътеката в полето и се губи татък в безкрайната далечина.
към текста >>
Ние изпращаме нашите сърдечни братски
поздрави
на инициаторите за започнатото от тях дело и каним нашите читатели да го подпомогнат както им е възможно.
— крепости на насилието, в които здраво се е загнездило злото и от които то владее и управлява целия свят. Защо да няма и един величествен Дом, който да излъчва по всички части на света любовта на човека към човека, да вдъхновява мирните творци на новия братски живот, да призовава към обединение и побратимяване взаимноизяждащите се днес отделни човеци, класи, народи и раси, да ни напомня всекиминутно че в света има само един Бог и затова трябва да има само едно обединено човечество, една религия и един общ език, на който всички да се разбират. Нека се издигне Дома на Човеколюбието и нека той бъде това, което трябва да бъде: център, из който да радиираг по всички посоки лъчите на Божествената Любов към всичко съществуващо, Любовта която не знае граници, за която няма партии, класи, народи и раси. Нека той бъде храм на Единствения Бог, пред когото всички са равни и за когото няма никакви различия. Най-после, нека Дома на Човеколюбието бъде един опит да се реализира в малък мащаб, като в едно опитно поле, прототипа на Царството Божие на земята.
Ние изпращаме нашите сърдечни братски
поздрави
на инициаторите за започнатото от тях дело и каним нашите читатели да го подпомогнат както им е възможно.
Фонд „Братство“ В-к „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Всеки един лев, получен в редакцията, спомага за увеличаването тиража на в-ка и изобщо за разширяването на започнатата работа. Всички получени суми се разпределят така: 80 на сто за в. „Братство“, 10 на сто за библиотека „Братство“ и 10 на сто за фонд „Братско Общежитие“,
към текста >>
89.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърдечен
поздрав
от всички тукашни братя и сестри. Р.
Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал състоянието да разбере, че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество. Въобще, за сега ние напредваме, от ден на ден все по-вече и по-вече. Четоха се вече няколко беседи от Учителя и са печатани много отделни части из беседите.
Сърдечен
поздрав
от всички тукашни братя и сестри. Р.
Тодоров Гара Любимец. В-к „Братство" ни заинтересува и ни накара да заучим и есперанто ... Светлината съществува и се проявява чрез своите носители за освобождението на многоизмъчената човешка душа. Едно нещо вярно има, че Бог е верен и истинен вечно, а човешките изкривени понятия и мнения живеят много малко докато бъдат отречени и от самия човек. Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен. Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С.
към текста >>
90.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи
поздрави
, целува и милва всичко, що среща.
С благоговейно, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие. На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря. Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда.
Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи
поздрави
, целува и милва всичко, що среща.
Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа.
към текста >>
91.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз ви
поздравявам
с тази нова идея.
За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят , те важат за нас. Затова младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство.
Аз ви
поздравявам
с тази нова идея.
Милиони кора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека.
към текста >>
Ако между вас има и от други народности, ние ви
поздравяваме
като братя и сестри на това човечество.
Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели. Или, казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички същества оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света. И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия свят. В това отношение, ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този Велик Човек, който ни обединява в една мисъл.
Ако между вас има и от други народности, ние ви
поздравяваме
като братя и сестри на това човечество.
И ако е добре на този Велик Човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава.
към текста >>
92.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно
поздравително
писмо.
Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път? Да увеличаваме ли числото на тези милиарди? — Народите по цялото земно кълбо имат думата. Конгресът против войната, състоял се в края на миналия месец в Амстердам, според някои сведения, се бил изродил в една почти чисто комунистическа акция.
Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно
поздравително
писмо.
По тия причини, конгресът е бил бойкотиран от някои пацифистични организации, в това число и от нашите толстоисти. Според някои западни вестници, голямата световна стопанска криза е вече към своето изживяване. До това заключение те идват поради забелязаното затвърдяване и покачване цените на стоките, — пазарите се подобрявали и падането на ценните книжа спирало. Ний искаме да вярваме че това е вярно и че стопанският живот на света постепенно ще премине към нов разцвет и усилена дейност. Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение.
към текста >>
93.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние
поздравихме
новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу справедливо разрешение на всички обществени въпроси.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Законът за печата Новият законопроект за печата (Любомир Лулчев) Мисълта (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното (Т. Чаушев.) Словото на Учителя. Умът и сърцето (27. XI. 1932) Законът за печата Когато, след 21 юни м. г., падна правителството на сговора и дойде това на народния блок, между многото искрено зарадвани 6tx ме и ние.
Ние
поздравихме
новото правителство, вярвайки, че то ще тръгне по един истински нов път, ще възстанови свободата, ще премахне насилията, ще даде горе долу справедливо разрешение на всички обществени въпроси.
Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали. Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа.
към текста >>
Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която
поздравява
пробуждането на Париж.
В зали, подобни на тая, съдии, облечени със същите пурпурни дрехи, с шапки като тая на г. прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице! За мисълта, затвора Консиержри е предверие на Пантеона! И съдиите не могат вече да излязат, без да минат покрай статуята на някоя от жертвите си! Мислеше се, че мисълта може да бъде задушена: Мисълта е лъчезарна!
Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която
поздравява
пробуждането на Париж.
Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте! Кои сте за да преградите пътя й? Мисълта е вселената! А вие сте само атоми! Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я поздравяват, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!
към текста >>
Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я
поздравяват
, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!
Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която поздравява пробуждането на Париж. Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте! Кои сте за да преградите пътя й? Мисълта е вселената! А вие сте само атоми!
Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я
поздравяват
, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!
Син ма общество, родено от мечти, оставете човешкия мозък да мечтае както си иска! Защищавайте се, но не преследвайте! (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното Има неща от първа необходимост в живота, има неща второстепенни, третостепенни и т. н. Най-нужното нещо в живота на хората е любовта. Любовта към ближните, любовта към околните, с които живеем, любовта към всички и всичко.
към текста >>
94.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски
поздрав
, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей!
Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация. Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ... М. Б о р е л Из друго писмо: Лион, 18. юли 1932 „ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов.
На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски
поздрав
, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей!
... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“. М. Борел * Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932 Мили брат, Получих от сестрата Ел. Г-ва.
към текста >>
от лагера при Седемте езера в красивата Рила планина, твърде дълго и интересно писмо, заедно с милите
поздрави
от вас и други братя и сестри.
... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“. М. Борел * Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932 Мили брат, Получих от сестрата Ел. Г-ва.
от лагера при Седемте езера в красивата Рила планина, твърде дълго и интересно писмо, заедно с милите
поздрави
от вас и други братя и сестри.
Получих също и вашата брошура „La tri fundamentoj de la vivo“ (Трите основи на живота) с „Идеи и картини из живота на Бялото Братство в България“ и нотите на песента „Фир-Фюр-Фен“. Моите дъщери веднага изсвириха на пиано нотите и очарователната мелодия на песента ме развълнува до сълзи. Моята най-сърдечна благодарност за всичко. Карл. Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек.
към текста >>
Със слънчев
поздрав
ваш предан Алберт де Йонг протестантски пастор ________________ *) Статия от Н.
Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“. Това, наистина, не е теория, а практика. И тъй, ако вие желаете, аз, из далечната Западна Европа, с радост ще ви съдействам.
Със слънчев
поздрав
ваш предан Алберт де Йонг протестантски пастор ________________ *) Статия от Н.
Неделчева, печатана във втория брой на „Freteco". Книжнина La mondo de la grandaj animoj, (Светът на великите души) от Beinsa Duno, на есперанто, цена 10 лв. Доставя се от редакция „Братство". Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв.
към текста >>
95.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да допуснем, че някой учен човек
поздравява
съвременното общество от далеч със своите гранати.
На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другитк небесни тела. Енергията, която земята взема от слънцето, може да се сравни с артериалната кръв. а тая, която изпраща към слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество.
Да допуснем, че някой учен човек
поздравява
съвременното общество от далеч със своите гранати.
Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна. във втория — ободрителна, a в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето.
към текста >>
Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите
поздрави
или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна.
Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на земята се възвръщат към слънцето, за да добият първоначалният ритъм .*) Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна.
Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите
поздрави
или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна.
във втория — ободрителна, a в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество.
към текста >>
Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни
поздравява
със своите шрапнели; ако сме умни, то ни
поздравява
със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение.
Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна. във втория — ободрителна, a в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето.
Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни
поздравява
със своите шрапнели; ако сме умни, то ни
поздравява
със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение.
Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди. Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
към текста >>
96.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той весело
поздравява
.
Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам. Усмихвам се.
Той весело
поздравява
.
Давам му от ягодите, той — парче хляб и отминаваме. Слизам в полето. От тук и тук класили ниви, цветя, птички и слънце. Обедна омара. Чуват се весели жетварски гласове.
към текста >>
Зората бърза да ги
поздрави
с розов привет.
В 10 часа е тихо. Гаснат лампите една по една. И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях. В четири часа е всичко на крак!
Зората бърза да ги
поздрави
с розов привет.
Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа. Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр.
към текста >>
97.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега ви
поздравявам
с Новата епоха.
Те ще турят ред и порядък в света. Ще дойдат много, а не един или двама. И тогава цялото лице на земята ще се измени и ще има благоприятни условия за всички. Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата.
Сега ви
поздравявам
с Новата епоха.
Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество. По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г. Съобщение Изпращаме този брой на известно число нови адреси. Връщането му е излишно, защото втори брой няма да им се праща.
към текста >>
98.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С братски
поздрав
Братството.
Сумите да се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626. До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски салон, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер. За целта са нужни още малко средства, защото салона е почти изграден. Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело.
С братски
поздрав
Братството.
Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с. Ветрен, Казанлъшко. Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем.
към текста >>
99.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека направим всички възможни усилия в течение на този месец, за да се
поздравим
в края му с успешното разрешение на поставената задача.
— Ето как: В населените места, където има повече съчувственици на в. „Братство", нека се образуват комисии от по няколко души (дето това е невъзможно може и единични лица), които да обиколят през този месец целия град или село, където живеят, като по-сетят всички домове, магазини, работилници и т. н и предложат на намиращите се там лица да се абонират за в. „Братство“. Искайте безплатни пробни броеве в количество, каквото ви е нужно. Отчитайте се за събраните абонаменти навреме.
Нека направим всички възможни усилия в течение на този месец, за да се
поздравим
в края му с успешното разрешение на поставената задача.
Днес „Братство" има тираж 2000 екз. Нека в края на месеца го направим 4000. Днес имаме около 1000 редовно плащащи абонамента си абонати. Нека до края на януари станат поне 2000! На работа всички — животът ни зове!
към текста >>
100.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви
поздравяват
и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека.
Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви
поздравяват
и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>
НАГОРЕ
