Търсене в текстове за 'Поздрав'

Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18.
Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя” 18. Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23.
към текста >>

2. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
към текста >>

3. 2_08 Пророческа дарба

Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления.
Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя. Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления. Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята.
към текста >>

4. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
към текста >>

5. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
към текста >>

" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.
към текста >>

6. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори.
към текста >>

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
към текста >>

Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи. Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас. И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата. Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас. И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата. Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

7. 2_18 Кой управлява света?

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник! " Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар. Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
към текста >>

8. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Честито и поздравления!
Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място.
към текста >>

9. 3_02 Чужди по дух хора

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.
Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат!
към текста >>

10. 2_14 Великата симфония на теменужките

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

11. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.
Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.
към текста >>

12. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност.
Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото.
към текста >>

13. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс.
А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен.
към текста >>

14. 3_31 Истинската работа

За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили.
Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият.
към текста >>

15. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството.
Тя е жива, трепти и тази светлина се движи в кръг. Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат. Методи Шивачев е унесен и прехласнат и само наблюдава. Минават минути, почти час. По едно време горе кръгът от светлина придобива по-силен блясък. Танцът е свършил, светлите същества се събират, поздравяват се, събират се вкупом в центъра и после като едно огнено кълбо се отдалечават в пространството. Светлината горе над главата му изчезва. Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето.
към текста >>

Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>

16. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това.
След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз.
към текста >>

17. 3_68 Самозванецът

Моят поздрав вам и на всички приятели.
В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека.
към текста >>

Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил.
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил. Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи.
към текста >>

А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.).
Братчета няма - има Братство. Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа.
към текста >>

18. 3_74 Политически събития

Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук.
Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
към текста >>

Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи.
Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш.
към текста >>

А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
към текста >>

А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение.
към текста >>

19. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава.
В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път. Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с ръка слънчевия възел. "Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия.
към текста >>

Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча.
Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев.
към текста >>

Той много се зарадва на поздрава на Учителя.
Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат.
към текста >>

Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов.
Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха.
към текста >>

Без този поздрав не зная какво щеше да бъде.
Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи.
към текста >>

Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов. Неговата бащинска милост и грижа ми стоплиха душата. Така продължих да следвам и да задоволявам силното си желание да уча в специалния отдел по цигулка, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. Всичко за материалната ми издръжка се нареди много добре. Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца.
към текста >>

20. 5_53 Учителят е болен

" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>

21. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук!
По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урокът свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсистите бягат и гледат по-скоро да свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат да им се увеличават часовете при тези игри". Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре да се съчетае движението с музиката. Кънчева, от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че, ако може, обръщането на упражнението "Евера" да бъде с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи музикантите да посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше.
към текста >>

22. 5_11 Блудният син

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>

23. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав.
Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата.
към текста >>

Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка.
Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си.
към текста >>

24. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.
Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.
към текста >>

25. Разговор Седмий. Заключение

Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.
Господ няма да ви лиши от нищо добро. Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие.
към текста >>

26. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>

Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора.
Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1.
към текста >>

„Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр.
И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ. " (Стр. 103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име Петър Константинов Дънов. 4. „Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство ЗаеДНО ... " (Стр. 104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."
към текста >>

27. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант.
към текста >>

28. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас.
Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>

29. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Приеми поздрави от всички ни вкъщи.
Никога не можех и да помисля, че ти ще постъпиш тъй. Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде. Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш весело тези велики празници. Приеми поздрави от всички ни вкъщи. Целува те майка ти.
към текста >>

30. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл.
Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
към текста >>

Поздрав на Учителя Привет на братя и сестри от нас Ваш духовен брат в Христа.
Сега цената на добитъка спадна. Сега е 3-4000.Спираме пак продажбата. Имаме дълг около 6000 лв. без други странични т. е. 6000 на записи към дружества и банки. Поздрав на Учителя Привет на братя и сестри от нас Ваш духовен брат в Христа. Жечо Бележка на Редактора 1. Учителят в първите години препоръчва ризи направени от коноп, затова го търсят по селата. 2. Владиците пътуват по селата и говорят срещу Учителя като решение на Синода.
към текста >>

31. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам.
Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам. Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането.
към текста >>

Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо.
Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам. Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя братя искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало.
към текста >>

32. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления. Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни.
към текста >>

33. 90. НАРЯДИТЕ

И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч.
Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>

34. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени.
Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>

35. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа!
Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта. Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа! С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>

С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4. От гр. София могат да тръгнат от четвъртък вечерта. Забележка: Умоляват се братята и сестрите при пътуването да се държат коректно, сдържано и без много излишни песни. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа! С братски поздрав: подпис" /Петко Епитропов/
към текста >>

36. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя".
Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена. Жива сцена сред природата, а приятелите са били нейните първи слушатели. По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя". Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух. Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите. Тя написа и издаде няколко книжки.
към текста >>

37. 140. СКИЦИ ОТ СЛОВОТО

С тях ви поздравява брат Борис.
Но за мен това бяха образи и картини идващи от Словото на Учителя. Кажете ми какво да им кажа и как да им обясня? Ще кажат: „Брат Борис се прави на ясновидец". Затова тези скици са за другите, които ще приемат Словото на Учителя по Дух и тогава ще разберат как в тях то се проектира чрез светлината, която се носи от Словото във вид на образи, картини, хармония и музика. Но това е за следващото поколение, а за вас оставам своите скици. С тях ви поздравява брат Борис.
към текста >>

38. 165. ВРЕМЕ Е

Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине".
Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма.
към текста >>

39. 16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА

Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен. Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва! " Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място.
към текста >>

40. 20.Лудият кон

Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват.
". Разправяше ми по-късно брат Гръблев: „Усетих, че една мощна сила ни хвана, мен и конят и ни пови на завоя. Една сила от светлина, блясък, която ме ослепи. Като отворих очите си, конят си тича направо към казармата. Офицери и войници бяха наизлезли да гледат. Пристигнахме на двора, коня целия в пяна". Притичаха се войници, хващат го, той слиза, офицерите го поздравяват. А Гръблев мълчи смутен, объркан и благодари мислено на Бога, че е останал жив. В това време сестра Иларионова е в София при Учителя. Дошла да си вземе сбогом. Ще тръгва на другия ден за Търново. Както разговарят, изведнъж Учителят спира думата си, затваря очи и после като ги отваря казва: „Спасихме брат Гръблев!
към текста >>

41. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му.
Колите, които бяха позакъснели заради киселото мляко, което изядоха останаха оттатък пороя и не можеха да преминат. Върнаха се и на другия ден се прибраха през Самоков. Пристигнахме на Изгрева благополучно, измихме се, преоблякохме се и отидохме в нашата скромна трапезарийка на картофена чорба. Сестрите, които ни очакваха бяха се погрижили за това. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат, разположен, весел. Като се приближих до Него и Го поздравих и му целунах ръката Му. А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя.
към текста >>

42. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази.
От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успяват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит.
към текста >>

Имате нарочен поздрав от баща ми.
Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и свято име. Защото негово е царството силата и славата вовеки. Колко са благи Божиите пътища, и колко са сладки Неговите размишления. Неговите елова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за вази Господ Бог да ви подкрепи и ръководи. Имате нарочен поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в града Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш Верен П. К. Дънов
към текста >>

Приемете моя приятелски поздрав.
Неговите елова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за вази Господ Бог да ви подкрепи и ръководи. Имате нарочен поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в града Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш Верен П. К. Дънов
към текста >>

43. 27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО

Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало - или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя. Един се среща с Учителя на яве, а друг в другия свят.
към текста >>

44. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Поздравяваме ви с Духовната Нова Година.
В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди. И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство. В Духът е силата, а не в множеството. Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?! И тъй - „Не бой се мало стадо". Поздравяваме ви с Духовната Нова Година. За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега. „Винаги се радвайте, За всичко благодарете, Духът не угасяйте, Непрестанно се молете". София, март, 1969 г. Братският Съвет. Борис Николов
към текста >>

45. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>

46. 63: БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Поздрав на всички братя и сестри.
Като се връща Учителят му казва: „Вземи парите, виждаш тя си плаща." Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Брат Иван Антонов прибира парите за десятък за Господа. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети той със своята мисъл, да почувстваме Неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към него - „Да ни ръководи и крепи в пътя на живота." С него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към него. Поздрав на всички братя и сестри. Братският съвет Борис Николов
към текста >>

47. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Ползвам се от случая да поздравя Братския съвет, който ме покани за гост на годишния им отчет пред ръководителите.
Още тогава го казах на Тодор Стоименов. Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят." От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света. Ето защо изказвам мнение Братския съвет да нареди за четенето в 10 часа в неделя да се редуват и други братя и сестри да четат, а не само Симеон. За да не се създава както в мен, така и в други, че Симеон не иска други да четат Словото на Учителя пред външния свет, които идват от града. Това мое мнение го одобриха всички ония ръководители, които са ходили на Търновските събори и на практика са видели какви трябва да бъдат братските отношения... Един ден Симеон ще ми благодари, за това мнение, което е за негово добро, колкото сега да му се вижда, че засяга неговото честолюбие. Ползвам се от случая да поздравя Братския съвет, който ме покани за гост на годишния им отчет пред ръководителите. С Братски Поздрав/подпис/ Н. Петров 1.Х. 1951 г. София /"Расте, но не старее"/
към текста >>

С Братски Поздрав/подпис/ Н.
Казах го и на подполковник Божков още същия ден и на другарката Божкова, която води бележки и тя ми отговори: „Такова нещо не е казал Учителят." От тоя ден със Симеон аз не съм говорил по духовни работи, щом той има такова разбиране, че Учителят може да фалира, та такива прашинки като мен и него ще управляват света. Ето защо изказвам мнение Братския съвет да нареди за четенето в 10 часа в неделя да се редуват и други братя и сестри да четат, а не само Симеон. За да не се създава както в мен, така и в други, че Симеон не иска други да четат Словото на Учителя пред външния свет, които идват от града. Това мое мнение го одобриха всички ония ръководители, които са ходили на Търновските събори и на практика са видели какви трябва да бъдат братските отношения... Един ден Симеон ще ми благодари, за това мнение, което е за негово добро, колкото сега да му се вижда, че засяга неговото честолюбие. Ползвам се от случая да поздравя Братския съвет, който ме покани за гост на годишния им отчет пред ръководителите. С Братски Поздрав/подпис/ Н. Петров 1.Х. 1951 г. София /"Расте, но не старее"/
към текста >>

48. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Моят привет и поздрав вам и на сестра ви.
Всяка болест донася нещо ново в живота. Бъди бодра и весела Духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето Духът действува всичко се урежда. Лекар в света е само Господ и природата е Негова сестра милоеерна, а земните лекари са нейни помощници там гдето те добре разбират нейния език. Моят привет и поздрав вам и на сестра ви. София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си. А тя е едва на 24 години. Постепенно се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева. Среща се с Учителя, целува Му ръка, а Той я поглежда и й казва: „Добре дошла!
към текста >>

49. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
към текста >>

50. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

Поздрав на теб и на всички братя и сестри.
Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат. Това е гонение против идеите. Идеологична борба. От учениците се иска смелост, самообладание, вяра и упование в Бога. Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III. В този дух сме говорили пред тях." Борис Забележка: Протоколът за обиск на 6.ХII.1957 г. бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на отделение въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г. на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г.
към текста >>

51. 26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

С братски поздрав ваш верен: Боян Боев"
С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях. С братски поздрав ваш верен: Боян Боев"
към текста >>

52. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си.
Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата. За него те бяха затворници, но за мен бяха работници. Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш? " „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите работници в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха. Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си. Онзи по-зеленя от яд. Отиде и ме наклевети на управата на затвора. Викат ме в канцеларията. „Ти защо бунтуваш хората? " „Аз съм за справедливостта.
към текста >>

Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим.
Заведоха ме в стаята на циганите и там ми определиха място за спане. А всички цигани бяха криминални затворници. В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас. Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници.
към текста >>

53. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни.
Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си, човек работи и върху онези души, с които е свързан. Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея. И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух. Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не може да върви в пътя. Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни. Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви, да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите. София, 9 август 1965 г. За Братският съвет. Борис Николов
към текста >>

54. IX. НОВАТА ЕПОХА

Поздрав на всички братя и сестри." С братски поздрав Ваш Боян Боев МИРЪТ ИДЕ!
Тази война не е човешка! Черните Братя са виновни за тази война! Сега в днешната епоха се свършва тъмната епоха. Кали-Юга е епохата на тъмнината и почва светлата епоха! Земята излиза от тринайстата сфера." Днес, когато Учителят изсвири тази музика у всички имаше чувство, че се даде голям подтик за идването на Новото в света! Поздрав на всички братя и сестри." С братски поздрав Ваш Боян Боев МИРЪТ ИДЕ! Писмо на Боян Боев до Мария Тодорова и Борис Николов Село Мърчаево, 9.VII.1944 г. „Любезна сестра Мария, любезни брат Борисе, Вчера бях на Изгрева, но за малко и нямах време да се отбия. Желаех да дойда, за да си поговорим. Учителят каза, че ще ходим на хижа Острец по няколко дена след Петровден. Вие, ако ви е възможно елате за Петровден.
към текста >>

Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович.
Учителят каза, че ще ходим на хижа Острец по няколко дена след Петровден. Вие, ако ви е възможно елате за Петровден. Разбира се за отиването до хижа Острец ще ви съобщя предварително. Днес Учителят каза: „Мирът скоро ще дойде. Скоро ще се върнем на Изгрева". Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович. С братски поздрав Ваш Боян." Забележка на редактора: На 9.09.1944 г. се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на руските войски, които навлизат на 8.09.1944 г. в България. Учителят се завръща на Изгрева в средата на месец октомври - 19 октомври 1944 г.
към текста >>

С братски поздрав Ваш Боян." Забележка на редактора: На 9.09.1944 г.
Вие, ако ви е възможно елате за Петровден. Разбира се за отиването до хижа Острец ще ви съобщя предварително. Днес Учителят каза: „Мирът скоро ще дойде. Скоро ще се върнем на Изгрева". Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович. С братски поздрав Ваш Боян." Забележка на редактора: На 9.09.1944 г. се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на руските войски, които навлизат на 8.09.1944 г. в България. Учителят се завръща на Изгрева в средата на месец октомври - 19 октомври 1944 г.
към текста >>

55. XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Моя поздрав на добрите ученици
Разумността води, направлява, Силата пази, Добротата въздига. Разумността носи всичките възможности на Божествения свят, Силата носи всички възможности на Духовния свят, Добротата носи всички възможности на човешкия свят. Блажен онзи, що от тях се води, пази и крепи. Той е там - в светлия ПЪТ, в светлата ИСТИНА, в светлия ЖИВОТ. Там е МИРЪТ, РАДОСТТА И ВЕСЕЛИЕТО. Моя поздрав на добрите ученици
към текста >>

56. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав.
Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта!
към текста >>

Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.
към текста >>

Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело.
Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат.
към текста >>

Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г.
Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат. 3. Домакинство. 4.
към текста >>

С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.
Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство. Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г. благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! София - Изгрев 31 декември 1945 г. С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

57. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др.
Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов. Кога мислите да дойдете на Изгрева? Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др. Ваш верен Боян Боев
към текста >>

58. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

С поздрав: Вергилий София
Ако не съдействувате, то си останете със здраве и с добри възпоминания от земния ви живот по времето, когато бяхте в Школата на Учителя. Но непременно ще се яви един, който ще ви довърши работата. В това съм сигурен! И съм убеден! 8.03.1995 г. С поздрав: Вергилий София
към текста >>

59. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави.
А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките? " Отговарям: „Такъв е окултният закон.
към текста >>

Намери я, поздрави я и я разцелува.
Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките? " Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>

Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави.
Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави. Други не дойдоха. Пита ме: „Такива ли са всичките? " Отговарям: „Такъв е окултният закон. По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! " Тя се успокои.
към текста >>

60. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език.
Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества!
към текста >>

Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена.
Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата.
към текста >>

61. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме.
8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС (Случаят с Белеви) Години наред, през школните дни, пресичах улиците на града в ранни зори и поемах пътя към Изгрева. В тези часове градът спеше. По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия.
към текста >>

62. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Поздравих Го.
Белите дрехи, бялата панамена шапка изглеждаха още по-светли и по-лъчисти. Опрян на балкона, Той оглеждаше Изгрева, който заспиваше. Дежурните от столовата отдавна бяха по домовете си. Една по една загасваха светлините на големия дом. УЧИТЕЛЯТ ме забеляза. Поздравих Го. Той ме запита: - Прибираш ли се? - Да. - А Вие? - поставих смутено въпроса. - Очаквам още една от учителките!
към текста >>

Вместо да отговоря, че съм съгласен, вдигнах ръка за поздрав и бързо тръгнах към шосето.
Олга не е дошла. Тя идва отдалече. Тя пътува с влак, пристигащ късно и ще можеш ли да я посрещнеш? Тръгни по шосето и нейде по средата на пътя ще я видиш. Иди и я доведи! Вместо да отговоря, че съм съгласен, вдигнах ръка за поздрав и бързо тръгнах към шосето. Тогава то бе тясно, застлано с чакъл. Оградено от високи дъбови дървета изглеждаше още по-бяло и по-светло. Лунната светлина му придаваше особена красота. Шосето бе безлюдно. Никакво движение.
към текста >>

63. І.14. НЕСТИНАРИ

Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.
Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата.
към текста >>

64. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси.
Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън. Тази тава е обиколила Търновските огнища по време на съборите, посетила и Рилските езера. Сладкото бе готово. Трябваше да поизстине, преди да се постави в строените около огнището буркани. Заварих УЧИТЕЛЯ до сестрата, която опитваше сладкото. Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси. Преди да сме разгледали някои от моментите на ежедневието, до нас се приближи един от братята, известен със своята математическа подготовка, солидни познания на историята и заучаването на няколко от европейските езици. Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо пътуване към една от западните страни. Този брат имаше интересен път. При него благоприятните аспекти не бяха само книжни знаци, но реален факт, изразен в добро обществено положение и богати възможности за смислен и разумен живот. - Визата за чужбина е готова - продума братът.
към текста >>

65. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав.
Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева. Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин.
към текста >>

В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш.
Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева. Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание!
към текста >>

66. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Вдигна ръка за поздрав.
Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката. Погледна часовника си. Направих същото. Моят часовник сочеше 12 часа полунощ. Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание! Наоколо всички спяха. Дежурната сестра спеше. Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!...
към текста >>

Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?!
Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание! Наоколо всички спяха. Дежурната сестра спеше. Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!... Потърках очи. Бях буден! Тогава... Това е реалност! УЧИТЕЛЯТ има гости!...
към текста >>

Кратко мълчание... Той стана... Вдигна десницата си за поздрав и дълго отправяше поглед... към тези, които продължаваха своя път!...
Тази среща трая около 10 - 15 минути. Диалогът се водеше по всички правила. УЧИТЕЛЯТ поклащаше утвърдително глава. Протягаше ръка. Странният разговор бе явно оживен. Кратко мълчание... Той стана... Вдигна десницата си за поздрав и дълго отправяше поглед... към тези, които продължаваха своя път!... Последва нова подготовка на леглото. Това стори сам. УЧИТЕЛЯТ дръпна одеялото. Аз заспах. Когато се пробудих, забелязах, че всички приятели са станали и готови, чакаха да тръгнат към Мечата поляна.
към текста >>

67. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Приятелите приемат личният поздрав на УЧИТЕЛЯ.
Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо. Второто езеро - Елбур отразява образите на всички, които изиграха паневритмията. Музикалната вълна отлетя в просторите. Приятелите приемат личният поздрав на УЧИТЕЛЯ. Един по един, те целуват Неговата десница. Свещено целувание! Душите благоговеят! Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно.
към текста >>

68. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва.
Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ. Точно в 5 часа сутринта, вратата на салона се отваря. С библия в ръка, УЧИТЕЛЯТ влиза. Изправени Го посрещаме. Следват поздравителни формули, молитва, песен, лекцията започва. Прочитат се дадените теми от предишната лекция, а понякога и резюме на същата лекция. Темата на лекцията УЧИТЕЛЯТ може да извлече от резюмето, ако проблема е обширен и е необходимо да се окръгли изясняването му. Ако проблемът засяга въпроси из областта на положителните, или абстрактни науки, Той ползва пергела, линията, транспортира и разчертава геометрични фигури. Прави възможното, материята да бъде изяснена и разбрана. В геометрията Той съзираше безспорна точност.
към текста >>

69. ІІ.33. ЛУНАТА

С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари.
Подобни утрини са редки дори и за Рилските езера. Ние, живущите в града, лишени от възможността да приветстваме настъпилия лъчезарен ден, оставахме до късна вечер на Изгрева, между приятелите, и ако случаят можеше да ни поднесе среща, или разговор с УЧИТЕЛЯ, приемахме това като богат дар на красивия ден. Тази вечер диханието на Изгрева бе така спокойно, на душите ни бе така приятно, че не ни се прибираше в аурата на големия град. Лунният изгрев ни завари в кръга на добрите приятели. Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях.
Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях. А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам. УЧИТЕЛЯТ, в полугласа на баритоновия тембър, изнасяше пред Цанка цяла лекция за Луната. - Тази вечер, по-добре от всякога, ние се радваме на това небесно светило, но и тя ни се радва.
към текста >>

70. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език.
А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение. По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на леглото. Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя. Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език. Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания.
към текста >>

После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката.
Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя. Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език. Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания. Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде? Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже. На следващата сутрин аз наблюдавам Учителя и се стараех да не правя впечатление някому, че нещо съм видял и чул през нощта. За мен това беше нещо повече от откровение.
към текста >>

71. ІІІ.57. КОНЯТ И НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на необяздения кон.
Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му, така както е дошъл. Конят е целият в пот и пяна, но вече е спешен и обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на необяздения кон. Вече този кон може да се използва и за езда, а не само да украсява конюшнята. Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели на масата. Изведнъж Учителят казва: „Гръблев е в опасност." Тутакси Учителят затваря очи и главата Му леко кимва напред, сякаш като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си, оставил Го е тук при тях и сега е отишъл в помощ на Гръблев. Тя дава знак с пръст другите да мируват и да не се докосват до тялото Му.
към текста >>

72. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче.
Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това. Била е малко момиче.
към текста >>

73. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя.
Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение. Така ние видяхме какво означава истинската Паневритмия. След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя. Беше прието да се наредим един след друг и да целунем ръката Му. Приемахме това като Божие Благословение. Никой не пропускаше да целуне ръка на Учителя. А ние, музикантите, чакахме най-накрая. Веднъж видях как Борис Николов стоеше настрана от паневритмията, когато тя свърши.
към текста >>

74. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Поздравяваме се.
Спирах се, заставах пред елипсата, под която бе положено тялото на Учителя. Правих молитвата си. Градината беше още запазена. Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила. Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам? " Сестрата ме погледна и заплака.
към текста >>

75. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Последва поздрав.
„Тогава утре ела на клас. Поканен си на концерт. Ще изсвиря „Блудния син" - мотивът, който след тридесет години пак ме посети." Учителят си подаде ръката. Двете войнишки ръце обхванаха Неговата десница. Целунах я. Последва поздрав. Аз тръгнах и заслизах по стъпалата. Чудна неочаквана покана за концерт. Савка ме очакваше в нейната стаичка. Пихме чай. Тя слушаше и аз разказвах за войнишкия си живот.
към текста >>

76. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ
Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му. София, 19 септември 1948 г. С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ
към текста >>

77. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Усмихнат е и раздава насам - нататък усмивки и поздрави.
Така че Антов и жена му получаваха не големи заплати, но редовен доход. Антов си купува плат, поръчва един бял костюм и за най-голямо учудване, шивача му го ушива безукорно. Облича го и с него се явява на един братски празник. Целият свети като слънце. Белият костюм му лежи като излят. Усмихнат е и раздава насам - нататък усмивки и поздрави. Всички му оглеждат костюма и вместо да се зарадват, че му е ушит хубаво и че му стои добре, то срещу него се надига една вълна на озлобление. „Вижте го, с братските пари си ушил бял костюм, а ние нямаме пари да си купим хляб и картофи". Това вече не е завист и не е преминало озлоблението, а нещо повече. Решават, че на това положение трябва да се сложи край. А как да се сложи край, като той е директор на печатницата, председател на финансовия съвет, а жена му работи в книговезницата.
към текста >>

Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло.
А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон. След това той бе разрушен. Въпросното събрание стана на 9.VI.1957 година. Има протокол за него.
към текста >>

78. ІІІ.117. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Моят поздрав на всички приятели там.
Стихът: „Аз съм пътят, истината и живота" дава ясна представа. Път с Любов, Мъдрост и Истина е Божествен живот. Радваме се, че сте тръгнали в тоя път. Работете и живейте за Любовта. Там е Той. Моят поздрав на всички приятели там. Поздрави и вам. Хармонията да ви е настолна книга. Хармония, в която се носи звука на вечната Любов. Подпис Мърчаево, 16 март 1944 г.
към текста >>

Поздрави и вам.
Път с Любов, Мъдрост и Истина е Божествен живот. Радваме се, че сте тръгнали в тоя път. Работете и живейте за Любовта. Там е Той. Моят поздрав на всички приятели там. Поздрави и вам. Хармонията да ви е настолна книга. Хармония, в която се носи звука на вечната Любов. Подпис Мърчаево, 16 март 1944 г.
към текста >>

79. 3.29. Белите братя

Така се поздравяват и Учителят, и брат Боян тръгнали напред, а човекът отива надолу.
Като срещат този човек, той им казва: „Добро утро". Те му отговарят: „Дал Бог добро". „Имате ли хляб? " „Имаме". „Приятно пътуване". Така се поздравяват и Учителят, и брат Боян тръгнали напред, а човекът отива надолу. И веднага се обърнал брат Боян, обаче човекът го няма. Тогава поглежда Учителя. Учителят усмихнат казва: „Бояне, доведох те тук, да видиш един от Белите Братя". Толкова за случая. А обяснението ще намерите в Словото на Учителя, където той много пъти говори за Белите Братя.
към текста >>

80. 3.42. Мария - Захарната

Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани.
42. Мария - Захарната Сестра Мария я наричаха "захарната", защото живееше в квартала на Захарна фабрика. И такава предана, тази душа тръгва още в три часа през нощта, за да дойде на беседа на Изгрева в пет часа. Един интересен случай зная, ми го е разказала Катя Грива. Тя присъствала при този случай. Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани. Мария поздравява Учителя, целува Му ръка. С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала.
към текста >>

Мария поздравява Учителя, целува Му ръка.
42. Мария - Захарната Сестра Мария я наричаха "захарната", защото живееше в квартала на Захарна фабрика. И такава предана, тази душа тръгва още в три часа през нощта, за да дойде на беседа на Изгрева в пет часа. Един интересен случай зная, ми го е разказала Катя Грива. Тя присъствала при този случай. Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани. Мария поздравява Учителя, целува Му ръка. С едната ръка Му подава геврек и Му казва: „Това, Учителю, е за Вас". А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде.
към текста >>

81. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия.
Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист? " „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов?
към текста >>

82. 3.54. Дом за приеми и гости

" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова.
Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден. И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>

Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест.
И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>

83. 3.55. Ненадейни срещи

Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме.
55. Ненадейни срещи Настоявам да кажа нещо от моите начални посещения на Изгрева, на беседите и особено в дни, когато нямаше беседи. То аз пак съм на Изгрева. Искам да бъда в стола и да слушам, и да гледам Учителя, обаче когато и в делничен ден отида, няма никой, другите са на работа, аз щом съм свободен, седна на пейките в двора. Пред салона имаше маси с пейки, боядисани в бяло. Лятно време и при хубаво зимно време се сервираха обеди там. Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме. Така, но не съм се задържал (дълго) много, защото не съм знаел, че Той има време. Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по посока към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти. Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там. Аз, гледайки към стаята, съм Го извикал с мисълта си, без аз да зная. Учителят често повтаряше нали, този израз: „Доста наши братя и приятели не идват при мен, смятайки, че ме безпокоят.
към текста >>

84. 3.59. Божествената партия

Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро".
И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре". „Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи". Той е квартален и знае всичкото.
към текста >>

„Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо.
" Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер". „Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо. През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул.
към текста >>

85. 5.21. Тереза Керемидчиева

Накрая ви поздравявам най-сърдечно.
Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците. Как се радвам за тези дни, когато ще си приказваме само за Бога и за Учителя ни. Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но студът ме въздържа да сторя това. Накрая ви поздравявам най-сърдечно. Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни.
към текста >>

Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с.
Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме. Тук продължават сказките, концертите. Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло. Дано да сте доволни, и ако тези редове може да ви донесат една малка радост, аз ще бъда доволна. Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с. Тереза. 3. Писмо от................ Мила и обична с. Драга и Цвета, Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София. Аз схващам, че това е една мисъл, която сте хванали от Невидимия свят. Ще се молим да се осъществи това наше желание, нали и аз желая това.
към текста >>

Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза.
Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне. Желая ви всичко най-добро и скоро виждане. Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза.
към текста >>

86. 5.22. Как да се играе Паневритмията

На времето Хитлеристите се поздравяваха с опъната ръка напред, косо издигната и викаха „Хайл Хитлер".
Когато има някой да каже как са нещата, то останалите нямат извинение, че не знаят, как да се играе Паневритмията. Има едно упражнение „Аум". Учителят Го бе показал как да се играе. Играе се с дланта, обърната напред, но ръката не е изправена, а е леко свита. Някои се опитваха тогава да изтеглят и да изправят ръката напред, като че ли е стрела в полет. На времето Хитлеристите се поздравяваха с опъната ръка напред, косо издигната и викаха „Хайл Хитлер". Учителят бе недоволен, защото те имитираха навремето поздрава на хитлеристите. Веднъж Учителят се спря и каза: „Ръката е сгъната леко в лакета, на височина на погледа, с длан напред." А сега гледам, че го играят с опъната ръка. Спомням си също, че Учителят веднъж се бе скарал: „Какво играете вие? Това е упражнение „Аум", а не поздрава „Хайл Хитлер"! Ето, тези неща аз знам и това го казах днес на младите, но никой не иска да слуша.
към текста >>

Учителят бе недоволен, защото те имитираха навремето поздрава на хитлеристите.
Има едно упражнение „Аум". Учителят Го бе показал как да се играе. Играе се с дланта, обърната напред, но ръката не е изправена, а е леко свита. Някои се опитваха тогава да изтеглят и да изправят ръката напред, като че ли е стрела в полет. На времето Хитлеристите се поздравяваха с опъната ръка напред, косо издигната и викаха „Хайл Хитлер". Учителят бе недоволен, защото те имитираха навремето поздрава на хитлеристите. Веднъж Учителят се спря и каза: „Ръката е сгъната леко в лакета, на височина на погледа, с длан напред." А сега гледам, че го играят с опъната ръка. Спомням си също, че Учителят веднъж се бе скарал: „Какво играете вие? Това е упражнение „Аум", а не поздрава „Хайл Хитлер"! Ето, тези неща аз знам и това го казах днес на младите, но никой не иска да слуша. Оставих ги.
към текста >>

Това е упражнение „Аум", а не поздрава „Хайл Хитлер"!
Някои се опитваха тогава да изтеглят и да изправят ръката напред, като че ли е стрела в полет. На времето Хитлеристите се поздравяваха с опъната ръка напред, косо издигната и викаха „Хайл Хитлер". Учителят бе недоволен, защото те имитираха навремето поздрава на хитлеристите. Веднъж Учителят се спря и каза: „Ръката е сгъната леко в лакета, на височина на погледа, с длан напред." А сега гледам, че го играят с опъната ръка. Спомням си също, че Учителят веднъж се бе скарал: „Какво играете вие? Това е упражнение „Аум", а не поздрава „Хайл Хитлер"! Ето, тези неща аз знам и това го казах днес на младите, но никой не иска да слуша. Оставих ги. Те вече не ми обръщат внимание, защото смятат, че съм бабичка. Аз не съм бабичка, а съм духовна сестра от Школата на Учителя. Е, сега дойде един човек при тази бабичка, да запише някои неща.
към текста >>

87. 5. 23. Братски песни за Учителя

Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева.
Ще си я намерите и ще си я прочетете. Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи живота си за Христа и за делото на Учителя, то той напразно се е родил на земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението. А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението. Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента. Изпя я и след това си отиде. После я записаха. Авторът на текста е Димитринка Антонова, която бе поетеса.
към текста >>

88. 5.29. Баницата

Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше.
Пристига след малко Учителят, без някой да Го е викал, без някой да Му е казвал за нашата молба. Идва и нарежда: „Станке, дай две парчета на сестрите. А едно парче от баницата ще оставите за мене." „Но, Учителю, те са оставени за Вас! " „Аз пък ти казвам - две парчета ще им дадеш, а едно ще оставиш за мен." Обръща се към нас и казва: „Много здраве на баща Ви от мене и дайте му баницата, за която плаче." Учителят се обръща и си тръгва. Както беше дошъл, без някой да Го е викал, без някой да Му казва за нашата молба, така си и тръгва, както си дойде. Занесохме баницата на баща ни, казахме, че е от Учителя, предадохме му поздравленията, а той непрекъснато плачеше от радост и благославяше. След време баща ми оздравя и живя още много, много дълго.
към текста >>

89. 5.41. Ученички на изгрева

Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви.
Много време се мина оттогава и някои от болните може да са оздравели; и за това ми пишете отново за някои, които са болни, и ако им е възможно, мога да ви пратя някои упътвания въз основа на казаното от Учителя. Тук имаме интензивен живот - на 8 и 9 май вечерта имаше концерти. На 15 май вечерта също ще има концерт. Утре вечер брат Филип Стоицев ще държи сказка върху Паневритмията с демонстрации. Сказките в сряда следобед продължават. Поздрав до всички ученички и до Цвета, сестра ви. С брат ви Иван се виждаме често. Той снощи беше у дома. Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията нива. Небето Ви помага и ще ви помага, ще оправя пътя Ви, ще Ви създава условия за работа, ще ви дава идеи и ще ви учи какво да говорите. От друга страна и ще благослови труда ви.
към текста >>

С братски поздрав: Боян Боев (подпис)
Той снощи беше у дома. Пожелавам ви вдъхновение и творческа сила при работата Ви на Божията нива. Небето Ви помага и ще ви помага, ще оправя пътя Ви, ще Ви създава условия за работа, ще ви дава идеи и ще ви учи какво да говорите. От друга страна и ще благослови труда ви. Тъй че, при вашата работа на Божията нива няма да сте сами, но винаги ще чувствате присъствието и съдействието на Невидимия свят. С братски поздрав: Боян Боев (подпис)
към текста >>

90. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

Поздравих ги.
Аз съм най-последната. Моята стая с класът ми бе до учителската стая. Всички минаха по останалите стаи, а при мен не минаха. Влизам в клас. Учениците стоят мирно, мълчат и не мърдат. Поздравих ги. Става председателят на класа. „Другарко учителко, ние знаем какво искат от Вас да ни говорите. Но ние не желаем да слушаме тази лекция. Говорете ни нещо друго." Казах си: „Господи Боже, благодаря ти! " Седнаха си на чиновете.
към текста >>

91. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех.
Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си. Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно.
към текста >>

92. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Той ме видя и ме поздрави.
Той неохотно ме прие. Просто не искаше да ме приеме. Аз бях свикнал да ме приема всякога. Стана ми много мъчно и започнах да се разхождам из поляната на Изгрева. Разхождах се, пък по едно време отидох при Любомир Лулчев, кой знае защо, и виждам там двата човека с пистолети, които дошли да го арестуват. Той ме видя и ме поздрави. Онези го попитаха „Кой е този човек? " „Това е д-р Методи Константинов". Ако беше казал „този е наш съсед", нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата дулцинея Невена Неделчева, която плачеше и която излезна вън от бараката. Аз вървя и я утешавам.
към текста >>

93. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Ти ще го поздравяваш." Наистина заканата на Елиезер Коен се сбъдна.
Аз скочих и напуснах масата. Чаках да се освободи Учителят. Накрая отивам при Него и Му казвам: „Учителю, знам толкова закони от Вас, но този евреин ще го разсипя и ще го унищожа." Като избълвах това, което беше в мен, Учителят тропна с крака си и ми каза: „Ти не си прав. Човек, който няма врагове не може да расте и прогресира в живота си. Ти се радвай, че имаш врагове. Ти ще го поздравяваш." Наистина заканата на Елиезер Коен се сбъдна. Аз наистина бях арестуван и заедно с Лулчев преспахме една нощ в Обществена безопасност. Спаси ме Учителят и балтона на Учителя. Елиезер по-късно се опълчи против Изгрева, Братството и Учителя. Всички го намразиха. На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах.
към текста >>

На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах.
Ти ще го поздравяваш." Наистина заканата на Елиезер Коен се сбъдна. Аз наистина бях арестуван и заедно с Лулчев преспахме една нощ в Обществена безопасност. Спаси ме Учителят и балтона на Учителя. Елиезер по-късно се опълчи против Изгрева, Братството и Учителя. Всички го намразиха. На всички правеше силно впечатление, че единствено аз го поздравявах. Тогаз разбрах каква динамична сила има този закон. Дори Учителят ми каза още: „Има светии, които търсят начин как някой да дойде от черните адепти, та да ги обиди, оскърби и унижи, за да им дадат материали за работа, за да могат да превърнат Злото в Добро." Ето така Учителят даде този велик закон. Да искаш да простиш и да искаш извинение на тези, които си обидил, е нещо велико. Но да простиш на тези, които са те обидили е нещо по-велико. Затуй Христа даде този закон: „Боже, прости им, те не знаят какво вършат." Значи Той не пожела да извика онези окултни сили и стихии на Небесните легиони, за да ги помете.
към текста >>

94. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Тя ме поздрави.
Изминаха години и комунистите бяха дошли на власт. Това беше тяхното време. Елена беше взела голям пост и беше директор на партийната школа. В туй време бяха наели бригадата на Борис Николов да направи мозайки в сградата на партийната школа, която преди това беше френски пансион. По едно време аз я срещнах, облечен в работнически дрехи, изцапан, окъсан. Тя ме поздрави. „Другарко, аз съм взел много важно участие във вашия живот, помните ли ме? " Тя ме погледна и попита: „От Юч Бунар ли се познаваме? " „Като свършим мозайките, тогава ще дойда да Ви кажа." А Юч Бунар се казваше кварталът, в който се намираше техния дом. И какво става по-нататък? Ние правим черна мозайка.
към текста >>

95. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Моите поздравления за това!
И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов. За мен Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената. Но това нещо за пръв път се изнася в тази книга и то от мен, която Вие изхвърлихте. Моите поздравления за това! " Няколко дни, след като излезе книгата, на мястото, където се играе Паневритмията, в София идва една млада жена и съобщава, че тя е племенница на стенографката Савка Керемидчиева и е дъщеря на братът на Савка - Филип. Тя се явява за пръв път и започва да крещи срещу книгата, че онова, което било писано за баща й, не било вярно. Тя също придружава д-р Стратев при изхвърлянето на книгата. Това бе една много яростна атака срещу книгата. Нейните възражения бяха за едно изречение на стр.
към текста >>

Моите поздравления!
След това всички съжаляваха. Това нещо е написано подробно в „Изгревът" и понеже председателят на Братския съвет изхвърли книгата на улицата и други около него я отрекоха, то кръчмата отново дойде, но вече тя не е залепена, а вече минават през нея. А цялата история е описана в „Изгревът". Затова е тази поредица, за да се знае и помни пътят на предишните поколения. А сега си имате трафопост, имате си кръчма в нея, имате си президент и вицепрезидент на стената и една завеса, която да прикрива падението и опорочението на Школата на Учителя. Моите поздравления! В поредицата „Изгревът" вероятно ще има някои неточности. Те постепенно ще бъдат коригирани. Изминали са 50 години оттогава. Никои от съвременниците от Школата на Учителя не седнаха да запишат историята на Школата. Това бе направено по моя идея, по мое настояване и почти сам реализирах тази идея.
към текста >>

96. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Моите поздравления за това.
А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „ Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива. Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпяти от Катя Грива?
към текста >>

97. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

И така явиха се хора, които крадат Словото на Учителя, поставят си имената за автори и накрая променят Словото Му. Поздравления!
Това е недопустимо! И което е най-важното тя си позволява да променя Словото на Учителя. Пример: „Божието Обещание" на стр. 14 е изцяло променено от тях. Другите текстове от Словото на Учителя, които са включили в книгата също са променени. И така явиха се хора, които крадат Словото на Учителя, поставят си имената за автори и накрая променят Словото Му. Поздравления! А защо се е подписала под това „Отворено писмо", когато тя едва ли е чела „Изгревът"? Само за това, за да се присъедини към онези, за да могат в последствие да й определят място в някой Управителен съвет. А тя не знае, че ако съществува някакво Бяло Братство, то не се управлява от човеци, а от Духът Беинса Дуно, което ще го намерите в Словото Му. А тя се опитва да го променя. Кому служи тя?
към текста >>

98. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Поздравления и за едните и за другите!
до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал! Това е положението. Пълен провал за онези, които чакат да станат новите апостоли със Словото на Учителя и пълен успех за онези, които противодействуват на това. Поздравления и за едните и за другите! Ето защо след като беше отпечатано и подписано „Отворено писмо", аз реших да изложа как стоят нещата всъщност. А сега ще предложа един нов начин за отпечатване беседите на Учителя. Той е много прост и много достъпен. Ще ви го предложа по точки, за да бъда ясен и конкретен: 1. Там, където има Братски кръжоци и изучават Словото на Учителя и има негови последователи, то те трябва да си отделят техния десятък, но да го запазят при себе си и да не го препращат в никаква обща каса, в която всеки бърка без да е изработил тези средства и прави с тях каквото си иска. 2.
към текста >>

99. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Моите поздравления за това.
А те с действията си отдавна бяха за „Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения. 6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива. Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпети от Катя Грива?
към текста >>

100. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО