Търсене в текстове за 'Погрешки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 182 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
към текста >>

2. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди.
Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души. Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди. Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът! Спрете с кървите! Кръвта не се измива лесно, вслушайте се в гласа на вашата съвест. Там говори Той. Гласът на вашата душа еднакво ви зове, еднакво подканя, еднакво порицава едните и другите.
към текста >>

3. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно".
Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр. – виждам това, което светът не вижда. И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове. Ние знаем, защо мухите са мухи.
към текста >>

4. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога. за Него имам само едно мнение. Аз го познавам, защото живея, а Бог е живот.
към текста >>

5. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо?
към текста >>

6. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите".
Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога.
към текста >>

Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите.
Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога".
към текста >>

7. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

"... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си.
Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица. Georg Nordmann
към текста >>

8. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”.
И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди.
към текста >>

Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"!
Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб.
към текста >>

Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече.
Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне.
към текста >>

9. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли.
Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6].
към текста >>

10. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува.
Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта.
към текста >>

11. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки!
А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си. Ние не сме и за това религиозно схващане, което смята, че Господ наказва тоя или оня за неговите грехове. Колко смешни са наистина нашите понятия за едно най-мъдро Върховно Същество, като Го правим съдия на всекидневните наши погрешки! Та то само от занимание с нашите глупости би изгубило своето време напразно. А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите.
към текста >>

12. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота.
Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка.
към текста >>

13. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво.
Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува. Самонаблюдението е основа на знанието и условие за самоовладяване. Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво. Такъв скоро ще се изправи. Само едно дълбоко разбиране на живота прави човека търпелив и пълни душата му с мир и любов.
към текста >>

14. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки.
Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея.
към текста >>

Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин.
Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден.
към текста >>

15. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца.
към текста >>

16. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят.
при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора. Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука.
към текста >>

17. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета.
към текста >>

18. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки".
Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието. Аналитичният интелект не може никога да постигне пряко целта: „детето". Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток". Това е неговият метод: той изследва живота, след като го умъртви.
към текста >>

19. ПЛАНИНАРИ - Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

* 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути.
Еделвайс 1.ДОКАТО човек се пред Бога смирява, на своята трапеза Господ го зове. Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце. Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини. * 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска. И в скръбта аз зная, че не съм самин.
към текста >>

20. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си.
Животът като изкуство Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления. Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки.
към текста >>

Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки.
Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие.
към текста >>

И затова допущат фатални погрешки в своята работа.
Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени.
към текста >>

Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт.
Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение.
към текста >>

21. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост.
към текста >>

22. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На Теб да разказвам тъгите и радостите си, на Теб да изповядвам погрешките си и от Теб да приема всякоя похвала.
Вестител Хелмира О, искам да те виждам всеки ден! Щом отворя очите си от сън, ти да си при мене. На Теб да разказвам тъгите и радостите си, на Теб да изповядвам погрешките си и от Теб да приема всякоя похвала. Когато съгреша, Ти ме укорявай. И тогаз дори, от Твоите устни капе меден сок. С Теб искам да бъда всеки ден. И в сън Твоя образ искам да съзерцавам. И ето, ти си ме посетил сега.
към текста >>

23. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието.
Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание.
към текста >>

24. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
Но сам по себе си, Той не е ни светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство.
към текста >>

25. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки.
Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек?
към текста >>

26. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото.
Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е.
към текста >>

Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм.
Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът.
към текста >>

Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът.
Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост.
към текста >>

Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си.
Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примри из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка. Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка.
към текста >>

Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е.
Няма добро, както няма и престъпления, последствията на които да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато на хората се проповядва добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещето зло. Строг е великият закон на живота. Никой не може да го избегне. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон. Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото. Някой казва : „Материализмът трябва да се премахне! " Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили.
към текста >>

Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото.
Строг е великият закон на живота. Никой не може да го избегне. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон. Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото. Някой казва : „Материализмът трябва да се премахне! " Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде.
към текста >>

За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили.
Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото. Някой казва : „Материализмът трябва да се премахне! " Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде. Идеята, която Христос внесе в света, реализирана ли е? Тя и днес продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос даде живота си за човечеството.
към текста >>

27. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него.
Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви!
към текста >>

28. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения.
Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може истински да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен . И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са се намирали затрупани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които си мислят, че трябва да се борят с природата, за да я покорят, винаги когато са достигали до върха на своето предприятие и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения. Човек не бива да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли, кое е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е тази, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото помнете, Природата така лесно не прощава. Вие може десет пъти да се покаете и пак греховете ви да останат непростени.
към текста >>

29. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям.
Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света.
към текста >>

Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света.
първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война.
към текста >>

30. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието.
Същото вършеха и асирийците, вавилонците и пр. Някой би могъл да запита: Как се обяснява, че пътят на неправдите, насилията и пр. непременно води към израждане на дадено общество, култура, народ или раса. Причината на това се крие в следното: Както всеки индивид, тъй и всяко общество или народ получава животворни сили от Божествения свят. Но когато индивидът, обществото или народът се отклони от правилния път чрез неправди, насилия и пр., то вече има преграда между него и божествения свят, става вече невъзприемчив към енергиите, които идат отгоре, и това именно причинява израждането. Всека култура на миналото, която е загинала, загинала е единствено поради погрешките си, поради неразумния си живот, поради нарушение на вечните закони на битието. Втората причина за слизането и възлизането на народите в се състои в следното : Всяка година тревите се обновяват, дърветата обновяват своите листа; всеки ден човек обновява материята на своето тяло и за няколко години материята на цялото тяло е съвсем друга. Обновява се всеки ден и лицето на земята. Планините се измиват и рушат, и материалите им запълват ниските места и морските дълбочини. Всеки ден незабелязано се обновява земното лице, и след векове картината на земната кора е вече съвсем друга. Обнова виждаме и в слънчевите системи.
към текста >>

31. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той съвсем не се занимава с погрешките на хората.
Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.
към текста >>

32. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ти събуди в нас стремеж да вървим напред, да се развиваме, да изправяме себе си в своето отклонение от пътя, в своите погрешки, да работим за създаване в нас на права, силна мисъл, на топли, чисти, благородни чувства и красиви постъпки.
Ние разбрахме онзи прави съотношения, които отначало съществуват между всичко в природата. И видехме, че основната връзка се изразява в дивна хармония. В чара на Твоята виделина, душата ни се изпълни с полъха на Истината. Тогава ние видяхме, че сме се отдалечили от пътя, който ни свързва с всичко в дивна, неизменна хармония. Ние разбрахме нашето собствено естество и познахме нашата немощ. Ти събуди в нас стремеж да вървим напред, да се развиваме, да изправяме себе си в своето отклонение от пътя, в своите погрешки, да работим за създаване в нас на права, силна мисъл, на топли, чисти, благородни чувства и красиви постъпки. Ти ни каза, че човек е само тогава човек, когато има светъл ум, благородно и чисто сърце, разумна воля и възвишена душа и дух. Ти ни каза в своя живот да почнем от малките работи. Защото малките неща създават големите последствия. И като не пренебрегваме малките неща, ние ще се научим да ценим и пазим нашите малки, светли мисли, нашити благородни чувства и подтици и да даваме винаги ход на хубави постъпки и дела. С това ще ценим хубавите си идеи и начинания и ще се стараем да ги осъществим.
към текста >>

33. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

34. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя поправя всички погрешки.
Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете. Знанието се добива с любов. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Тя носи всички възможности. Тя поправя всички погрешки. Ако носим великата Любов, с която можем да говорим на всички братя и сестри, ще бъдем добре дошли навсякъде. Само като обичаш дълго време един човек, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод! Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката.
към текста >>

35. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно.
За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда.
към текста >>

36. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го съди.
Само в светлината на това разбиране могат да престанат ония борби, които се водят между мъже и жени. Докато мъжът мисли, че може да владее жената, той се заблуждава. И докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж Какво става, обаче, днес? Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го съди. Но тогава постепенно мъжът затваря ключовете на светлината, и жената остава в тъмнина. Тя, обаче, трябва само да се ползува от светлината на мъжа и да го остави напълно свободен да се проявява така, както знае и както разбира. Същото се отнася и до мъжа по отношение на жената. За да дойде, обаче, човек до тия отношения, той трябва да е придобил вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива, когато в всичко и навсякъде човек вижда Бога.
към текста >>

37. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват.
Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг. Това е една обширна и много интересна област, но още съвсем нова и неразработена от днешната медицина, но отдавна известна на окултната медицина. Тъй че, много болести освен че са в свръзка с известни погрешки в процеса на мисълта и чувството, но тия болести със своите последствия тъкмо действат изправително върху този род мисли и чувства, чиято причина те представляват. Трябва точно да се проучи, коя болест какви промени внася в характера, в душевния живот на човека. Някой може да каже: „Какво е отношението между външните и вътрешните условия? Щом при заболяване играят известна роля вътрешните условия, каква е ролята и значението на външните условия? " Тук се явява и втори въпрос: „И при лекуването каква е ролята и значението на външните и вътрешни фактори? " На първия въпрос се отговори вече по-горе: Вътрешните причини създават предразположение на органа към заболяване; той става тъй податлив към това, че при най-малки неблагоприятни външни условия заболява.
към текста >>

38. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи.
Светът е предметно учение. Трябва да придобием нещо тук на земята. Всяко нещо. което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Всеки трябва да поправи погрeшките си. Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи. Който не се изправя сам, ще се унищожи, т.е. ще деградира. Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то? Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки.
към текста >>

При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш.
В бъдеще ето как ще се поправи светът: най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Любовта в човека сега е в затвор. Тя трябва да се извади. Тя трябва да се тури навсякъде, за да тръгне светът напред. Кои са признаците на Любовта? При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш. Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш. Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен. Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека.
към текста >>

Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш.
Любовта в човека сега е в затвор. Тя трябва да се извади. Тя трябва да се тури навсякъде, за да тръгне светът напред. Кои са признаците на Любовта? При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш. Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш. Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен. Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна.
към текста >>

39. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ.
Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ. Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ. И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си. Мнозина англичани, обаче, не вярват в предричанията на своя сънародник, хранейки илюзията, че нищо не е в състояние да съкруши британската империя. У всеки народ трябва да има доблестни хора, които да изнасят погрешките на своите държавници. От друга страна, трябва да се изтъкват ценните качества, които отличават всички народи, защото те са достойните за подражание. За да добие човек добрите качества на един народ, трябва да го обикне.
към текста >>

И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си.
Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ. И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си. Мнозина англичани, обаче, не вярват в предричанията на своя сънародник, хранейки илюзията, че нищо не е в състояние да съкруши британската империя. У всеки народ трябва да има доблестни хора, които да изнасят погрешките на своите държавници. От друга страна, трябва да се изтъкват ценните качества, които отличават всички народи, защото те са достойните за подражание. За да добие човек добрите качества на един народ, трябва да го обикне. Така например, ако иска да добие честност, трябва да обикне англичаните Ако иска да стане трудолюбив, трябва да обикне германците.
към текста >>

У всеки народ трябва да има доблестни хора, които да изнасят погрешките на своите държавници.
Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ. И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си. Мнозина англичани, обаче, не вярват в предричанията на своя сънародник, хранейки илюзията, че нищо не е в състояние да съкруши британската империя. У всеки народ трябва да има доблестни хора, които да изнасят погрешките на своите държавници. От друга страна, трябва да се изтъкват ценните качества, които отличават всички народи, защото те са достойните за подражание. За да добие човек добрите качества на един народ, трябва да го обикне. Така например, ако иска да добие честност, трябва да обикне англичаните Ако иска да стане трудолюбив, трябва да обикне германците. Германецът е крайно работлив. Дадете ли му някаква работа, той ще я свърши добросъвестно и на време, без да има нужда да го надзиравате.
към текста >>

40. НАБРОСКИ ВЪРХУ НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ В ЖИВОТА НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Има хора, които са дошли до онова стъпало на развитие, от което виждат само погрешките на околните, без да знаят начин, как да се поправят тия погрешки.
Разположението упражнява едва ли не решително влияние върху успеха на човека в живота. Ние често не подозираме, каква важна роля играе разположението в живота на хората. Обаче независимо от това, ние всеки ден даваме своята дан на доброто или лошо разположение на околните, с които работата, времето или дългът ни свързват. При добра воля и добро разположение всички работи се уреждат лесно; дори и невъзможното става възможно. Доброто разположение ни поставя в контакт с един нов, обширен свят – свят на безброй възможности. Има хора, които са дошли до онова стъпало на развитие, от което виждат само погрешките на околните, без да знаят начин, как да се поправят тия погрешки. Затова те често губят доброто си разположение. Научим ли се да плащаме като свои дълговете на ближните си, тогава нищо не ще е в състояние да ни лиши от доброто ни разположение. Разположението на човека зависи, преди всичко, от правилните му отношения с околните. Научим ли се да ценим онова, което имаме и да помагаме на ония, които и това нямат, ние всякога ще имаме причина да се радваме и да имаме добро разположение. Защото радостта на околните е и наша радост.
към текста >>

41. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува.
Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз! — Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу дух. И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>

42. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

— Тя като дойде, заличава всички погрешки на хората, и тебе ти става приятно да гледаш на миналото си.
Един дойде при мен и ми каза: „Защо съм длъжен да обичам? " – Казах му: „Ти като любиш, ще живееш. За да не умреш, трябва да обичаш". Тогава той ми каза: „Това е друг въпрос". — Какво е действието на любовта? — Тя като дойде, заличава всички погрешки на хората, и тебе ти става приятно да гледаш на миналото си. Като дойде любовта, никой не може да те лъже. Щом я няма, всеки може да те излъже. Тя е една нова наука. Най-първо трябва да се отучите от старото. Вие обичате никого.
към текста >>

43. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По закона на любовта могат да се поправят най-евтино всички погрешки.
Под радост разбирам хармония между ума, сърцето, душата и духа. Всяко нещо трябва да се направи от любов. Всяка работа, направена от любов, е свещена. Всяко нещо, което любовта прави, е ценно. В любовта не може да има криви работи. По закона на любовта могат да се поправят най-евтино всички погрешки. Любовта е динамичен елемент. Ти имаш достатъчно горивен материал, но нямаш запалка. А запалката е любовта. Хората не познават още любовта. Те са кандидати за нея едвам отсега нататък.
към текста >>

44. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления.
За разлика от нея, парапсихологията изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми". Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно". Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления.
към текста >>

45. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съвършенството може да бъде психично — когато едно същество постъпва разумно, никакви погрешки не прави.
Тъй че и когато даваме и когато вземаме да бъдем свободни, или да бъдем съвършени и в даването и във вземането. Какво нещо е съвършенството? Съвършенството не е нещо статично. Съвършенството може да бъде механично — едно тяло е съвършено създадено. Съвършенството може да бъде органично — туй тяло може да функционира съвършено, съвършено да свършва работата си. Съвършенството може да бъде психично — когато едно същество постъпва разумно, никакви погрешки не прави. Съвършенството е една безгранична цел на Божествения живот. Ние непреривно се стремим към съвършенството. То показва, че трябва да имаме едно непреривно желание да изучаваме и постигаме онова, което е вложено в нас. Съвършеният човек никога не се обезсърчава. Той винаги знае какво да прави и никога не пита, с какво трябва да се занимава.
към текста >>

Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка.
Той винаги знае какво да прави и никога не пита, с какво трябва да се занимава. в живота на съвършения човек лъжата и насилието са изключени. Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува мислите, чувствата и постъпките на другите. Той е искрен в себе си. Винаги представя работата, както е. Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен. Недоволство в него няма.
към текста >>

Той изправя погрешките си още в своята мисъл.
в живота на съвършения човек лъжата и насилието са изключени. Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува мислите, чувствата и постъпките на другите. Той е искрен в себе си. Винаги представя работата, както е. Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен. Недоволство в него няма. Той никога не роптае.
към текста >>

Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки.
Той никога не принуждава другите хора, не иска да се бори, не използува мислите, чувствата и постъпките на другите. Той е искрен в себе си. Винаги представя работата, както е. Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен. Недоволство в него няма. Той никога не роптае. Съвършеният човек прави всяко нещо навреме и на място,нито по-рано, нито по-късно.
към текста >>

Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна.
Щом имаме достатъчно светлина, ще мислим право; щом имаме достатъчно топлина, чувствата ни ще бъдат благородни; щом имаме достатъчно сила в себе си, всичко, каквото искаме, ще постигнем. в правите мисли, в правите чувства и постъпки се проявява Божият дух. Да имаме достатъчно светлина в ума, достатъчно топлина в сърцето и достатъчно сила в тялото, това значи да бъдем съвършени. За да бъдем съвършени, трябва да съгласуваме нашата воля с разумната воля в природата. в живота всякога великата разумност да ни бъде мерило. Погрешките ни се дължат на това, че нашата връзка с нея не е правилна. В нас се зараждат два процеса: пробуждане на съзнанието ни и проява на свръхсъзнанието ни. Когато се пробужда нашето съзнание, ние разбираме смисъла на противоречията в живота и обикваме всичко, което ги създава. Когато се проявява нашето свръхсъзнание, ние ще разберем, защо светът е създаден и какво е неговото предназначение. То ще ни научи, какво нещо е любов и мъдрост. Това са два пътя, по които ще добием съвършенство.
към текста >>

Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света.
Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство.
към текста >>

46. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е единствената сила, която изправя погрешките.
Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето.
към текста >>

47. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили.
Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си!
към текста >>

48. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората.
Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка — един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. в допълнение на казаното в миналата книжка, за психичните условия на дишането, Учителят дава още следните разяснения (24): „Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
към текста >>

Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух.
към текста >>

Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко.
към текста >>

49. СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената.
към текста >>

Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
към текста >>

Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече.
към текста >>

От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля.
към текста >>

Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му.
Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя". Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира. Стомахът е много учен.
към текста >>

50. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим.
И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе. * И в кремъка, и в огнивото няма огън, но като се удрят, излизат искри, които подпалват. И народите сега като огнивото и кремъка се удрят.
към текста >>

51. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Да не виждате погрешките им!
Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. — Има някои естествено лениви. — Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата. А пък да обичаш тези, които не те обичат, там е съвършенството. Да обичаш този, който обича другиго, там е съвършенството. Ти помогни на една душа и остави на страна, дали те обича или не. Сега хората искат изключителната любов: този, когото те обичат, да не го обичат други и той да не обича други.
към текста >>

52. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г.
означавала едно начало и то на политическо събитие, интимно свързано с тайната на тия съчинения, за което коментаторът, обаче, не смее да говори. Всички изчисления със символичните числа се прибавят към изчисленията на хронокосмографската система, за която авторът говори в книгата си от 1927 год. (вж. „Ж. 3.", бр. 10/1941 г.). Докато през 1927 г. Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г. е вече на мнение, че се е лъгал. Ако такива се констатират, напр. изкривени редове, изместени букви, объркани номерации на куплетите и пр., всичко това е било желано, както и останалото. В някоя главна буква, разглеждана под лупа, той е открил портрет. Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а искала да каже нещо съвсем друго.
към текста >>

53. ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА - Д. Антонова Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Не направените погрешки, а Любовта трябва да определя отношението на человеците помежду им.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Не направените погрешки, а Любовта трябва да определя отношението на человеците помежду им. Една храна може да съществува от много време, но добива смисъл и значение, когато ти лично си я ял — тогава само разполагаш със силите й. Една идея може да си я чувал отдавна, но само когато я разбереш органически — да стане плът от плътта ти и кръв от кръвта ти — и я приложиш в една постъпка на живота си — тогава само можеш да знаеш истински нейното значение за твоя живот. * Люби — това е Великата тайна! Не е важно, че тоя, когото любиш, е такъв или онакъв: моделът преминава — картината остава; временното си отива, вечното пребъдва! А вечното — това е Любовта!
към текста >>

54. СВЕТЪТ НА АЗРАИЛ - Б. К. Б. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— Ето защо тъгувам, скъпа майко — моите погрешки са в това, че очите ми не виждат прелестта на малките неща.
Той ще ме чака край розовите храсти. — Нима това са добродетелите, с които младата девойка трябва да се украсява, за да даде щастие на своя възлюблен? — с упрек й отвърнах аз. Тя нищо не рече. Видях — тежка сянка помрачи очите й. — Ето защо тъгувам, скъпа майко — моите погрешки са в това, че очите ми не виждат прелестта на малките неща. — Дете мое, упреците са безплодни. Направи радостта на другите своя радост.
към текста >>

55. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това са все погрешки от миналото.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Вие често казвате, защо Господ не оправи света? — Ние виждаме, че светът е оправен. Господ е оправил света. Щом кажеш, дотегна ми да бъда здрав, Господ казва: повалете го, дайте му болест. Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях. Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората.
към текста >>

56. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това е една от най-големите погрешки.
Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде. Нашият свят сега е един болен свят. Трябва едно ново възпитание. Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света. Ние свързваме грешките на хората с душите. Грехът е една външна дреха на човека. Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови.
към текста >>

57. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца.
В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония. На една малка микроскопическа частица от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.
към текста >>

58. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не повтаряйте погрешките на вашето детинство.
Като стоите на едно място, нито една круша няма да дойде при вас. Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползувате от посещението на любовта, само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на любовта. Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това значи: който не приеме Словото, няма живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава?
към текста >>

59. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24.
Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно.
към текста >>

60. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не е важно, дали хората виждат погрешките ти; важно е, дали Бог ги вижда.
Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно, дали хората виждат погрешките ти; важно е, дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Мнозина се оплакват, че нямат достатъчно светлина в ума си.
към текста >>

Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви.
Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно, дали хората виждат погрешките ти; важно е, дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Мнозина се оплакват, че нямат достатъчно светлина в ума си. Причината на това е, че те сами са поставили някакво препятствие между душата си и Бога. От тях зависи да потече отново светлината.
към текста >>

61. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Човек като действува според него, не прави никакви погрешки.
Истинската основа ние наричаме “разумното човешко сърце”. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: “физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.” вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действува Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действува според него, не прави никакви погрешки. Всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашния ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш, по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави.
към текста >>

Всичките погрешки се разрешават моментално.
Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: “физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.” вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действува Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действува според него, не прави никакви погрешки. Всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашния ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш, по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Или трябва да знае да плува или трябва да се учи да плува?
към текста >>

Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека.
Апостол Павел казва: “физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.” вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действува Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действува според него, не прави никакви погрешки. Всичките погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашния ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш, по кой начин да я приложиш и изгубваш условията. Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може да се удави. Или трябва да знае да плува или трябва да се учи да плува? Питам: в кое училище е учило изкуството на плуване онова малко патенце, което щом се измъти и знае да плува?
към текста >>

Вие можете да изправите всичките ваши погрешки.
Сега, искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса, как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас, от свое гледище, да разреши, как се обхожда с другите, и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, то е съдене. Вие можете да изправите всичките ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер.
към текста >>

62. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Какво ще търсите погрешки те на света?
Не е въпросът да философстват, да разискват, защо светът е направен така, а не иначе. - Тъй както е създаден светът, това говори за правата мисъл на великия. Значи, ние не трябва да питаме, защо светът е създаден така, а трябва да питаме, защо е създаден. Защо е създаден светът? - Да мислим. Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите.
към текста >>

- Бог е съвършен, Той няма погрешки.
- Тъй както е създаден светът, това говори за правата мисъл на великия. Значи, ние не трябва да питаме, защо светът е създаден така, а трябва да питаме, защо е създаден. Защо е създаден светът? - Да мислим. Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл.
към текста >>

Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки.
Значи, ние не трябва да питаме, защо светът е създаден така, а трябва да питаме, защо е създаден. Защо е създаден светът? - Да мислим. Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка.
към текста >>

Погрешките са в хората.
Защо е създаден светът? - Да мислим. Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка?
към текста >>

Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите.
- Да мислим. Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов.
към текста >>

Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите.
Какво ще търсите погрешки те на света? - Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите “любов", “добро”, те са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш.
към текста >>

Аз не се спирам върху погрешките на хората, но казвам, че по този път, по който сега вървят, светът не може да се изправи.
Дали той е Петко, Драган, Стоян - това е безразлично. Който и да е сгрешил, това е все някой мой брат, или някоя моя сестра. Следователно, все едно, че съм аз. Важното е, че всеки, който няма търпение, той греши. Нетърпението пък се дължи на отсъствието на мисъл. Аз не се спирам върху погрешките на хората, но казвам, че по този път, по който сега вървят, светът не може да се изправи. - Ама да се обичаме, да правим добро. - Това са стари методи, по които светът не може да се изправи. Светът може да се изправи чрез мисъл - нищо повече. Ще мислите така, както Бог мисли. И при най-големите противоречия ще мислите.
към текста >>

63. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее.
Само така можете да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкият живот? Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после погрешките ти ще кажат: Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: От нас няма да стане нищо. - Това са хора без идеал.
към текста >>

Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му.
Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека,значи, да го познаваш. Да любиш човечеството,значи, да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него.
към текста >>

Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки.
Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека,значи, да го познаваш. Да любиш човечеството,значи, да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината.
към текста >>

64. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят.
Залезе ли слънцето, всичко се прибира. Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява.всеки трябва да го използва. Нова епоха иде в света! Новото учение ще тури ред и порядък в света. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота.Името на Бога да осветим с правда и справедливост!
към текста >>

Не дръжте сметка за чуждите погрешки.
Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява.всеки трябва да го използва. Нова епоха иде в света! Новото учение ще тури ред и порядък в света. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота.Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога,да тури ред и порядък в света!
към текста >>

65. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си.
Който и да е от вас елате при мене, да направим един опит и да видим, кой говори истината. Правдата аз я разбирам съвсем друго яче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност, и аз да зная, че към всички постъпвам тъй както и към себе си. Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се ,че те срещнах, радвам се , че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека да се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява, както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме, както се радваме на една хубава ябълка, както се радваме на един хубав извор,при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа!
към текста >>

66. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик.
Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Моралът на всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител.
към текста >>

Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му.
Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Моралът на всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види не може да ги изправи. - Учителят може ли да изправи погрешките на своя ученик?
към текста >>

От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител.
Моралът на всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види не може да ги изправи. - Учителят може ли да изправи погрешките на своя ученик? - Някога той не може.
към текста >>

- Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител.
С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, Той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види не може да ги изправи. - Учителят може ли да изправи погрешките на своя ученик? - Някога той не може. - Защо не може? - Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон.
към текста >>

- Учителят може ли да изправи погрешките на своя ученик?
Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна ученикът не разбира погрешките на своя Учител. - Защо? - Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види не може да ги изправи. - Учителят може ли да изправи погрешките на своя ученик? - Някога той не може. - Защо не може? - Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. Представете си, че Учителят не се е хранил цели дни. Какво ще бъде неговото състояние?
към текста >>

67. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли. За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди. И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството.
към текста >>

68. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Cпрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек, да каже: аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки.
А хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли от някъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. * „Истината ще ви направи свободни". Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешни в себе си. Cпрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек, да каже: аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя. * Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш силен само във физическия свят. Нима мислите, че един силен, богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
към текста >>

Аз съм по горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя.
Това са съвременни любители, дошли от някъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. * „Истината ще ви направи свободни". Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешни в себе си. Cпрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек, да каже: аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя. * Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш силен само във физическия свят. Нима мислите, че един силен, богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Следователно, умствено свободния човек и физически свободния човек не е едно и също нещо.
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи.
Едни вярват, че има Бог и цел, а други — не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и само съзнание. Всеки, който няма тази вяpa на съзнанието и самосъзнанието го считат за безверник. Но има хора които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяpa, а в подсъзнанието и свърхсъзнанието имат вяpa. Но те не мислят за нея ни най-малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективния ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целия съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си.
Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване.
към текста >>

Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единствено средство за изправление на погрешките, е духовното въздействие.
Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма. В нея всичко е на всички, а властта е заменена с авторитета на един ръководител, комуто отделните членове доброволно и съзнателно са предоставили да ръководи общото дело. Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува. Единствено средство за изправление на погрешките, е духовното въздействие. Любовта е гранитната основа на Братската задруга, тя изправя и поправя всичко. За Братската задруга са нужни хора с високо съзнание. Нужни са хора, който намират смисъла на живота си в това да служат, а не да господаруват. Те са истинските членове на Братската задруга, които създават хармонията и единството в нея. Братската задруга е един пчелен кошер, в който всеки отделен член всекидневно принася по нещо.
към текста >>

Този закон не е жесток, а справедлив, защото не прощава, но дава възможност на човека да изправи своите погрешки.
Най-първо човек трябва да си създаде една красива форма. Лицето и цялото му тяло трябва да изявяват онова Божественото, което работи в него. Хубавите мисли и желания създават красиви форми, защото в Природата съществува един закон, според който не могат да се избегнат последствията на мислите, желанията и постъпките. Никой не може да избегне от този закон. И Адам в рая попадна под ъгъл. Този закон не е жесток, а справедлив, защото не прощава, но дава възможност на човека да изправи своите погрешки. И силата на човека седи в това, да изправи погрешките си, а човек може да изправи погрешките си, когато има един висок идеал, към който да се стреми, или когато има един жив морал. Не е въпросът само да вярваме в Бога, но се искат едни отношения на любов и взаимопомощ. А любовта иска жертви - да направиш нещо за Бога. Любовта иска служене, а не господаруване. И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят.
към текста >>

И силата на човека седи в това, да изправи погрешките си, а човек може да изправи погрешките си, когато има един висок идеал, към който да се стреми, или когато има един жив морал.
Лицето и цялото му тяло трябва да изявяват онова Божественото, което работи в него. Хубавите мисли и желания създават красиви форми, защото в Природата съществува един закон, според който не могат да се избегнат последствията на мислите, желанията и постъпките. Никой не може да избегне от този закон. И Адам в рая попадна под ъгъл. Този закон не е жесток, а справедлив, защото не прощава, но дава възможност на човека да изправи своите погрешки. И силата на човека седи в това, да изправи погрешките си, а човек може да изправи погрешките си, когато има един висок идеал, към който да се стреми, или когато има един жив морал. Не е въпросът само да вярваме в Бога, но се искат едни отношения на любов и взаимопомощ. А любовта иска жертви - да направиш нещо за Бога. Любовта иска служене, а не господаруване. И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят. Това е един свят, в който няма гниене, а е свят на пълна хармония и чистота.
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданията са резултати на известни погрешки, които сме допуснали в живота си от миналото.
Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни. Резултатите от страданията са големи. Страданията са резултати на известни погрешки, които сме допуснали в живота си от миналото. И ако човек не иска да страда, тогава той не разбира живота. Ако човек не иска да страда, с това той причинява вреда и на себе си и на приятелите си и на човечеството. Чрез страданието се разрешават проблемите на живота; защото чрез тях ще дойде Любовта, с която животът на земята се осмисля. Най-първо в страданията вие ще се освободите от всички ваши заблуждения. В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте.
Има много различни комбинации, на земеделието с други занаяти, които за доброто на задругата, ще трябва да се осъществят. Накрай, още веднъж ще повторим: всичко отведнъж не може. Нека тогава се започва от малко, със стремеж за постоянно развитие. Така ще действуваме по-разумно и изграденото от нас ще бъде по-здраво. С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с всестранно и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С. Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки.
към текста >>

А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали.
С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с всестранно и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С. Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил. И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде. Н. Неделчева За ледената планина Веднъж се почувствах много смутен в душата си.
към текста >>

И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки.
Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали. И поучавайки се от тях, те биха изправили своите днешни погрешки. И настъпило би едно повдигане на човечеството, морално и духовно и тогава не би имало завист и омраза между хората, а биха се радвали един на друг за благата, конто Бог им е дарил. И би настъпила епоха на творчество и радост ще бъде на човека да дава. защото изобилие ще има навсякъде. Н. Неделчева За ледената планина Веднъж се почувствах много смутен в душата си. То беше на седмата година от как бях се срещнал с Учителя, казах Му: Учителю, съвсем се обърках!
към текста >>

И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения.
В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог.
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки.
Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек?
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване.
Да оставим, за сега, настрана тия, които говорят за съветска власт и за безвластие. Печалното във всички тия случаи е това, че тия които говорят за реформи, действат по подражание, учат се на тях при хора, чийто ум е прозрял, повече или по-малко, нещо ново и целесъобразно, но забравят да потърсят и почерпят знания и сили, образци и упътвания при единствения върховен учител на всички, при единствения източник на всяка мъдрост и знание, на всяка разумност и целесъобразност — природата. Природата е нашата велика учителка, в която ние всички можем да намерим отговор на ония наболели въпроси, които ни занимават. В нея ще намерим разрешението на всеки вид проблеми. Единствена тя ще ни научи да постъпваме разумно и целесъобразно при изграждане на новото, което животът иска. Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване. Законите на природата са Божествени, съвършени и вечни, и затова на нас, хората, не остава нищо друго, освен това, да ги проучим старателно и да ги приложим по възможност най-добре в нашия обществен живот. Да се откажем да измисляме и създаваме закони, които са наше, човешко изобретение, които нямат никакво съответствие с разумните и вечни начала, положени от природата в живота, и затова са нетрайни — бързо се изхабяват, и безрезултатни. Да се възвърнем към природата и от нея да вземем поука! Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико!
към текста >>

В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората.
Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки.
И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте.
към текста >>

Искрено си днес прощават минали погрешки и се вричат да живеят братски и човешки.
А хранителната му стойност се запазва почти напълно, защото загряването става не на прям огън, а чрез водно баня, бързо, в затвореното пространство, и само при 75 —80°С. По отношение на този начин смеем да кажем, че сме направили първата солидна и сигурна стъпка. И надяваме се. че тази година с подобренията, които ще се внесат в това производство, ще се сложи гранитна основа на едно народно производство на гроздов сок за през цялата година, което производство, уверени сме, ще измести старото — алкохолното и ще донесе здраве на народа ни и благосъстояние на лозарите. М. Едрев Южното славянство Слънцето изгрявя, сяйна над Балкгна свода, сладко, мило се целуват братски два народа. Искрено си днес прощават минали погрешки и се вричат да живеят братски и човешки. Царствено вълни повдигат Вардар, Дунав, Сава, и Балканът шумно пее химни на прослава. Колко радост този случай в наша гръд заима, да ни каже може само който сърце има. Умножи ни, Боже мили, чест и постоянство, възкреси в любов и мъдрост Южното славянство! Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп. „Окултизъм и Йога“.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кооперация или задруга Възвръщане, стих. (Х) Възпитанието на човека преди раждането (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас) Преглед. Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С. Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред.
към текста >>

За хатъра на този или онзи той прави погрешки.
Всеки човек носи своите заложби, които Бог му е дал, но същевременно носи и резултатите на усилията, които той е проявил в миналото. Ако вземете двама души - единият има тънки вежди, а другият - дебели и надвесени вежди, то ще видите, че човекът с дебелите вежди е практичен, обективен - разбира физическия живот и може да бъде справедлив, но няма да има онези фини чувства в него. Той иска да се изпълнява каквото каже. А онзи с тънките вежди е отстъпчив. Той с голямата си отстъпчивост си създава големи пакости. За хатъра на този или онзи той прави погрешки. От какво произтича хатърът? Той произтича от едно чувство на тщеславие, когато чувствителността е чрезмерно развита и човек иска да има доброто мнение на хората. Хубаво е това, то служи за един подтик, но туй чувство трябва да бъде под контрола на разумността, защото човек не може да има всякога доброто мнение на хората. За да имаш доброто мнение на хората, ти трябва да даваш нещо. Ако не можеш да дадеш на хората това, което те искат от теб, не можеш да имаш доброто им мнение.
към текста >>

К. Погрешките Всеки човек трябва да се стреми да изправя погрешните си, като същевременно се старае да не прави нови.
Житното зърно умира, жертва се, за да даде много плод — да храни човека. Така и човекът трябва да е готов да направи жертва за доброто, т. е. да бъде добър! Като се постъпва така, ще се постигне хармония с по-висшите сили, с Бога и ще се получи Неговото благоволение. Тогава ще станат излишни грамадните разходи на време, труд и пари, за борба с болести и неприятели, чиято причина е — човека с несъвършените си мисли, желания и постъпки! К. Погрешките Всеки човек трябва да се стреми да изправя погрешните си, като същевременно се старае да не прави нови. Това може да се постигне като се стреми да живее само с най-хубавото, най-възвишеното и благородното, което носи в дълбочината на душата си. По тоя начин се възпитава волята, като се култивират добродетели и се изгражда характера, който е съчетание от добродетели. Добре е когато човек не се меси в живота на другите, безразлично дали той е добър или не, по наша преценка, защото не знаем кои са скритите причини за това. „Живей, но остави и другите да живеят“ казва една поговорка. Добре е да не отклоняваме вниманието си от настоящето; живота тече с шеметна бързина и което сега пропуснем, никога не ще го достигнем.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете.
към текста >>

За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си.
Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност.
Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ученикът трябва съзнателно да работи над себе си, за да изправи всичките погрешки на миналото си“ 22.
С всички тия похвали той губи своята сила. Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21. „Ученикът трябва съзнателно да работи над себе си, за да изправи всичките погрешки на миналото си“ 22. „Ученикът трябва да тури умът си на работа, да проучва законите на живота и да не критикува никого. В себе си, в своята душа, ученикът трябва да бъде тъй снизходителен към хората, както към себе си.“ 23. „Онзи. който иска да бъде ученик, трябва да има сила да контролира своя ум, и да владее своето сърце.“ 24. „Ученикът трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд да изкарва прехраната си.“ 25. „Ученикът трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.“ 26.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова и цялото общество трябва да вземе участие в изправяне погрешките на миналото, като се стимулира доброто в човека, и не се дават условия на злото да се проявява.
А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни. Аз бих препоръчал вместо да се затварят престъпниците, да се впрегнат на работа, да станат производителни, и да ги хранят само с хляб. Престъпниците трябва да се възпитават чрез труда и храната, защото не е въпрос само да се освободи временно обществото от тях, но и те трябва де станат полезни и производителни в това общество. Затворите трябва да бъдат училища, които да стимулират добродетелите у човека, а не да възбуждат негативната страна на човешката природа. Защото причините за престъпленията лежат далеч в миналото, и те са свързани с живота на цялото общество. Затова и цялото общество трябва да вземе участие в изправяне погрешките на миналото, като се стимулира доброто в човека, и не се дават условия на злото да се проявява. Защото каквато насока се даде на човешкия живот, такива ще бъдат и резултатите — а нас-, ката на живота се определя от мисълта, която човек влага в ума си. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) (Следва) КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене.
Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света.
В процеса на историческото развитие, ят импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите. У всеки един народ има нещо специфично, което го няма у другите. Англичаните например са крайно точни, като кажат нещо, изпълняват го навреме. Българите се отличават с една твърдост, както англичаните, но не са точни. И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него.
към текста >>

От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него.
А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път.
към текста >>

Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм.
При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Разгледани в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от я процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва. Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления. Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм. Народите трябва да разберат, че са членове на един голям организъм, че всички имат еднакви права на Земята и всички трябва да живеят добре. Защото каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите и за семейството, за обществото, за народите и за цялото човечество. Законите които функционират в малките части, функционират и в Цялото, и само в своето приложение имат различни вариации. И който разбира законите на Цялото, които функционират и в частите, трябва да има възвишена идея - да не живее само за себе си. Старата философия казва, че всеки трябва да гледа само своите работи, а според новата философия на Любовта, трябва да държим в ума си интересите на Цялото.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света.
Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок. Това е едно неразумно желание от наша страна, което не е в съгласие със законите на разумната природа. А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея. Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си.
Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват. Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си. Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Едно е да знаеш нещата теоретически, друго е да знаеш да приложиш това знание. Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет. Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек прави погрешки, когато не знае.
Тези същества може да ги видите. Те ходят по земята. Нашите нещастия и противоречия се дължат на това, че ние нарушаваме някой от законите на живота, които се направляват от тези напреднали същества. Нещастието всякога е признак, че знайно или незнайно, сме нарушили някой закон. Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим. Човек прави погрешки, когато не знае. И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си тъга, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест. Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите. Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората. Те се вселяват сега в хората. Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях.
Постът, обаче, не трябва да бъде само на физическото поле, пост само от храна. Човек трябва да се въздържа и от лоши помисли и желания. Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества.
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем.
към текста >>

Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат.
Те са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция. Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват: не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате. Те са правили погрешките несъзнателно. тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост.
към текста >>

Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим.
Те са завършили една особена еволюция. Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват: не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате. Те са правили погрешките несъзнателно. тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че са ни използвали за своя облага и сега искат да ни се отплатят за онези услуги, които ние сме им правили в миналото. А тъмните Сили имат друга философия.
към текста >>

Те са правили погрешките несъзнателно.
Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват: не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате. Те са правили погрешките несъзнателно. тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че са ни използвали за своя облага и сега искат да ни се отплатят за онези услуги, които ние сме им правили в миналото. А тъмните Сили имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, да го повърнат назад в неговото развитие, за да могат да се въплътяват и те, и чрез въплътяване в хората, да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството на уровена, на който те се намират, понеже ако не повърнат човечеството на този уровен, на който те се намират, не могат да се въплътяват.
към текста >>

тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост.
Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват: не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате. Те са правили погрешките несъзнателно. тези погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че са ни използвали за своя облага и сега искат да ни се отплатят за онези услуги, които ние сме им правили в миналото. А тъмните Сили имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, да го повърнат назад в неговото развитие, за да могат да се въплътяват и те, и чрез въплътяване в хората, да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството на уровена, на който те се намират, понеже ако не повърнат човечеството на този уровен, на който те се намират, не могат да се въплътяват. А да повърнат човечеството до техния уровен — това значи човечеството да загине, и да загуби всичко, каквото е придобило.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.
За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз. По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли?
към текста >>

Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза.
Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца. Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот. Земята с всички добри условия е създадена от Твореца, а ние сме пратени на нея да се учим! Да станем и се заловим за съществената работа. N. Въздържанието от храна като лечебно средство Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни.
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве!
Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти. Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве! И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено. Колко пъти „лошите условия“ са само потик да се развият скритите дарби в нас! И природата като умна майка ни само предизвиква с тях.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си.
Ако висшето съзнание в човека се пробуди, за него тогава всичко оживява, всяка частица в природата престава да бъде безжизнена вещ, а всеки предмет добива смисъл и значение. Той представлява за него символ, буква от голямата книга на живата природа, с помощта на които той може да чете и да се учи. Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света.
към текста >>

Днес колко хора са готови да изправят погрешките си?
Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни.
Кошева) Природата (Любомир) Тихият час (Benitta) Словото на Учителя. Основите на синтетичното знание (Из неделната беседа „Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII. 1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали.
към текста >>

Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления.
Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки. Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват. Птичките прибират крилцата си и затаяват дъх по клоните на дърветата — в гнездата си. И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват.
към текста >>

Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления.
Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки. Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват. Птичките прибират крилцата си и затаяват дъх по клоните на дърветата — в гнездата си. И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват. Тихият час … И в този тих час, Той, този който е напуснал света и неговата суетност, стои пред малката си хижа и в безмълвието на настъпващата нощ отправя поглед към небето.
към текста >>

Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси.
Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи.
към текста >>

Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи.
Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията.
към текста >>

Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път. Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо.
към текста >>

А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто.
И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път. Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога.
към текста >>

но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си.
То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш?
към текста >>

За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства.
След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира.
към текста >>

Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите.
Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че има погрешки в хората, вярно е, но да се вярва, че човек е непоправим, това е едно криво заключение.
И ако допуснем, че има неща непоправими в нас, това би значило, че злото е вътре в нас. Може някои мисли, чувства и постъпки привидно да не са добри, но крайния резултат ще бъде добър. Ако не мислите така. вие не можете да се развивате правилно. А сегашните религиозни хора постоянно втълпяват на хората, че са грешни. Че има погрешки в хората, вярно е, но да се вярва, че човек е непоправим, това е едно криво заключение. Че някой е направил една постъпка, която се счита за лоша, това още не показва, че той е непоправим. Как ще обясните тогава следния факт: В писанието се казва, че Бог със Словото си създал всички животни. От къде тогава и как се появиха месоядните животни, като имаме пред-вид, че словото е разумно? Това е една фаза в човешкото развитие. Как се явиха рибите, птиците?
към текста >>

95. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят.
Тя е несъизмерима и се нарича Вечност. Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота. Ние вярваме в Разумното Начало на света, което е създало всичко, и което ни разкрива всички тайни на Битието. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества. колкото малки и да са те. И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях. За в бъдеще всички ни очаква нещо добро. И ако човек не вярваше, че го чака нещо добро, той не би живял не земята. Когато всички нещастия се струпат върху човека, той все пак има надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва: Все теки, Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва.
към текста >>

След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях.
Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота. Ние вярваме в Разумното Начало на света, което е създало всичко, и което ни разкрива всички тайни на Битието. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества. колкото малки и да са те. И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях. За в бъдеще всички ни очаква нещо добро. И ако човек не вярваше, че го чака нещо добро, той не би живял не земята. Когато всички нещастия се струпат върху човека, той все пак има надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва: Все теки, Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва. че има нещо добро за него.
към текста >>

но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи.
на които тялото е калено и може да издържа на големи тежести и напрежение. Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а светията е по-силен и от добрия. Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи. Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си. И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота.
към текста >>

Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си.
Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а светията е по-силен и от добрия. Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи. Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си. И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота.
към текста >>

И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си.
Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи. Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си. И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек.
към текста >>

За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си.
той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи. Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си. И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени.
към текста >>

А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане.
и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек.
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки.
И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение.
нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно. Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ?
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова има малки и големи погрешки.
Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки. които зависят от степента на любовта, която функционира в човешката душа. И сега, като сте дошли на земята, не съжалявайте, радвайте се, че сте дошли на земята. И като страдате, пак се радвайте, макар че страданията не са приятни. Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите.
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки сам трябва да изправя своите погрешки.
Като познаеш своя дух, в него ти ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят. Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите.
И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите. Но правите ли погрешни, трябва да бъдете герои да носите страданията, като последствие на погрешките и по този начин да ги изправите. Така човек постепенно ще премине в нова фаза на живот. И Христос казва: Излезте от обикновените разбирания на живота, подигнете съзнанието си по-високо, където ще влезете във връзка с напредналите същества, които ще ви помагат и ръководят. Когато човек влезе в тази нова фаза на живота, най-първо ще забележите, като външен израз на това ново съзнание, промяна на неговите отношения към хората. Той има вяра в хората като в себе си и се отнася с тях както със себе си. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете и се пазите от тях като от вълци, какъв е смисъла на живота?
към текста >>

И за да се освободите, вие постепенно ще трябва да се разплащате, докато изправите всичките си погрешки и престъпления.
Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божествения закон. Всички трябва да изпълнявате волята Божия. Не изпълните ли волята Божия, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало. И за да се освободите, вие постепенно ще трябва да се разплащате, докато изправите всичките си погрешки и престъпления. Това е единственото учение, върху което почива живота. Когато хората казват, че това учение е неприложимо, те изхождат от анормални състояния в себе си. Когато човек приложи това учение на Любовта, той ще добие възкресението, ще влезе в живота, а не в смъртта. Така само ще се освободи от всички страдания и мъчнотии. Някои казват: това учение е неприложимо за сега, в идущото прераждане ще го приложим.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7064220905304