Търсене в текстове за 'Погрешки'

Галилей Величков (1911-1985)

По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки?
"Времето на Великия Учител" Намираме се на разговор при Учителя. Разговаряме за обикновеното ни ежедневие. По едно време аз запитвам: "Учителю, не Ви ли омръзнахме с нашите въпроси, не Ви ли затрудняваме с нашите погрешки, не Ви ли отнемаме от времето с нашите забежки? " Учителят изведнъж се променя. Усмивката Му изчезва. Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея? Навремето Христос беше само три години. А днес на земята е слязъл Великият Учител и толкова години говори на българите с човешка реч, сваля Словото Божие и никой не проумява това.
към текста >>

2. 2_50 Учителят

Не се спирайте на погрешките им.
Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на земята. Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно. Същевременно ще работиш, за да се справиш с него.
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд.
" Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят. Те се разразиха, но Той беше взел мерки да не се позволи, да се попречи, защото слънцето трябваше да изгрее отново зад тези буреносни облаци, защото Словото Божие трябваше да се излее с благодат в душите на учениците. Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя. Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.
към текста >>

4. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

" Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили?
към текста >>

5. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява.
Не можах да си довърша докрай задачата от Учителя. Заръката на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината. При едно следващо издание трябва да се коригират нещата. А как ще стане това ли? Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това. Всеки друг опит е нов удар срещу песните на Учителя, независимо кой ще издаде новото издание. И този, който направи нов несполучлив опит, ще отговаря много повече от онези, които не си свършиха работата. Докато онези, които не си завършиха работата, не познаваха нещата, то за вас, които ще четете това, което аз диктувам, няма да има оправдание. Пред вас ще стои въпросът дали ще изпълните Волята на Учителя?
към текста >>

6. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки.
Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина. Ти не можеш да направиш връзка с Небето и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината. Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки. Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя. Аз я изказах. Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Проверете си я сами чрез живота си!
към текста >>

7. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

"Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа.
Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми. Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган. След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо.
към текста >>

8. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме.
Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него.
към текста >>

9. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Означихме погрешките, но не довършихме.
Не съм съгласен с нея, тоест с Мария, но понеже тя беше много нервна и за да няма кавги, аз си замълчавах. Това ми тежи много и аз искам да се коригирам." Тази идея ми хареса и след много години, по този повод, аз събрах у дома си следните музиканти: Асен Арнаудов, Митко Грива, Галилей Величков, Йоанна Стратева и моя милост - Мария Златева. Разгледахме двете песнарки. Един от нас държеше песнарката на Кирил Икономов, а друг - песнарката на Мария Тодорова. Сверявахме ги и където не одобрявахме - коригирахме. Означихме погрешките, но не довършихме. Например, в "Химн на Великата Душа", така, както е записано - не го изпълняваме така. Там е записано така, само за да се запълни тактът. Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния.
към текста >>

10. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога.
Много примери ни е привеждал Учителят и много приказки е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси. В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи. Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора - и бедни, и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек.
към текста >>

11. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

ТОМ 2

Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила.
В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същия този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край. Защото ще ти говоря като на разумен.
към текста >>

12. Разговор Седмий. Заключение

ТОМ 2

Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди.
към текста >>

13. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат.
А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него. А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат. Като изнасяш една погрешка на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата грешка. Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме. Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор. Мълчеше през цялото време. А това много рядко се случваше.
към текста >>

Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме.
Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат. Като изнасяш една погрешка на другия, това означава че ти го чистиш отвътре и има опасност, това което изчистиш от него да влезне в тебе и ти да повториш същата грешка. Онзи, който иска да чисти погрешките на другите, трябва да има сила и мощ." Да, но ние това не го спазвахме. Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор. Мълчеше през цялото време. А това много рядко се случваше. Защо се случи ли? Защото това за Него бяха несъществени разговори и несъществени неща.
към текста >>

14. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците." 2.
към текста >>

15. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките.
Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.
към текста >>

16. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.
Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
към текста >>

17. ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

Така ние, които бяхме последователи на Учението Му, с нашето несъвършенство и погрешки, ставахме причина да Го кори обществото.
Но ние не ги създадохме, защото не можахме да приложим това учение. Учителят веднъж бе разочарован от нас и бе казал: „Колкото можахте, толкова направихте." А ние направихме много малко. Дори бяхме причина, чрез личния си живот, да даваме поводи долу в града, светът да говори и да обвинява Учителя във всички възможни грехове. Ако имаше някакви грехове, то бяха наши, те бяха на последователите Му, но не на Него и на Словото Му. Но чрез нашите грешки другите съдеха за Словото Му и за Учението Му. Така ние, които бяхме последователи на Учението Му, с нашето несъвършенство и погрешки, ставахме причина да Го кори обществото. Така ние бяхме по-големи противници на Учителя, от онези, които бяха в града и Го хулеха по вестници и по трибуни. Те го хулеха заради нас. Те смятаха, че Той е причината за нашето несъвършенство и недостатъци. А ние си ги носехме от миналото. Примери, колкото искаш.
към текста >>

18. ІІІ.87. МОЛИТВА

Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6.
Молим Ти се Господи, съдействай ни да издържим и изтърпим бъдните изпитания, като придобием потребната опитност, която ще помогне да растем и се приближим до пълнотата на живота. 2. Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3. Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас. Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4. Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави. 24 ноември 1939 година През лятото на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера. Втората световна война се задаваше. През есента беше изпратена една молитва по братствата, за да я четем и измолим Небето да ни съдейства.
към текста >>

19. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Добрият ученик не трябва да прави погрешки, които да допуска да бъдат правени от други.
Обаче правите ли грешки в Паневритмичните движения, вие насочвате оръжието към Великото, т.е. против самите вас, против собствените си желания и стремежи към Бога и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този, или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на Паневритмичните движения предизвиква отрицателното движение на силите в природата, и те именно разбъркват кашата в света, а виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, за да ви изненада и нанесе неочаквания от вас удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, които да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Той ще бъде жигосван от неговата пръчица. Правилното движение на Паневритмията е правилното държание на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА.
към текста >>

20. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Но защо и как стана така, че той, който беше крайно критичен към погрешките на другите, изведнъж се разочарова, напусна Учението и започна да пише статии срещу Учителя.
„Оборище" 14, на тема „Ученичество". Той бе интересен тип за наблюдение. Беше масивен, имаше една голяма глава. Следваше медицина и беше крайно критичен. Той завърши медицина и отиде в Пловдив да работи. Но защо и как стана така, че той, който беше крайно критичен към погрешките на другите, изведнъж се разочарова, напусна Учението и започна да пише статии срещу Учителя. Понеже знаеше много неща на Изгрева, започна да ги изнася на показ. Впоследствие заболя и млад почина. А беше крайно общителен. Какви същества дойдоха в неговото съзнание, не зная. Обсебиха го, отклониха го и го спънаха.
към текста >>

21. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Временно тя може да отложи урока, който го е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави." „Трябва да знаете, че при това непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки.
А сега ще цитираме от Словото на Учителя от томчето „Смени в природата" на Общият окултен клас, 8-ма година, том II, стр. 304: „Произволно нещо ли е съдбата? Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога е и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до 9-ти род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с Великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който го е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави." „Трябва да знаете, че при това непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията." (Стр. 306 от същия том) Ето с това приключваме очерка си за Стоянка Илиева и разказахме как един чужд човек идва да работи за една идея, и как веднага се явяват други, които да работят срещу тази идея. Каква по-хубава илюстрация от това, че в Школата на Учителя присъстват представители и на Лявото Посвещение и на Дясното Посвещение, т.е. на Черната и на Бялата Ложа. Но има една Космическа ложа, която управлява и двете Ложи.
към текста >>

22. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си.
С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова".
към текста >>

23. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си.
С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова".
към текста >>

24. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Там е една от погрешките.
Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти. Човешката любов е капка от океана, но то не е любов. Любовта трябва да е океан безбрежен. Любовта трябва да е такава, че нищо да не може да я размъти.
към текста >>

25. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе.
А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш.
към текста >>

26. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ Отново съм пред Учителя, а той ми посочва стола да седна и казва „Искам да ми помогнеш в нещо. Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен характеристика на всички приятели на Изгрева". Аз го оглеждам и се питам какво означава пък това. Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки. А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън. А това не е лесно и не всеки има сила и знание да стори това. Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане. Съгласих се. Учителят започна да споменава имената на някои братя, а аз започвах да обрисувам всички така, както аз ги виждах и да давам своето мнение, но така както аз ги възприемах този или онзи и не се съобразявах какво след време някой би казал за моята преценка.
към текста >>

А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ Отново съм пред Учителя, а той ми посочва стола да седна и казва „Искам да ми помогнеш в нещо. Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен характеристика на всички приятели на Изгрева". Аз го оглеждам и се питам какво означава пък това. Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки. А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън. А това не е лесно и не всеки има сила и знание да стори това. Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане. Съгласих се. Учителят започна да споменава имената на някои братя, а аз започвах да обрисувам всички така, както аз ги виждах и да давам своето мнение, но така както аз ги възприемах този или онзи и не се съобразявах какво след време някой би казал за моята преценка. Не изпитвах никакво смущение от Учителя.
към текста >>

27. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му.
Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко. Но не мога да разбера що за свян, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
към текста >>

Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия".
Ако вие ще сте като онези герои, с които светът е пълен защо ми сте? Ти трябва да знаеш: твоето никой не може да го вземе. По човешки казано и като си богат трепериш, за да си не изгубиш богатството и когато си беден пак трепериш. Като ги погледна, че треперят казвам си: „Тези не са герои". Трябва вътрешно да се молиш като отпаднеш духом. Кажи: „Господи, грешила съм в миналото и сега много погрешки направих, но ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия". На физическия свят един човек като е седнал на един стол други човек не може да седне на същия стол. Но в духовния свят могат да седнат колкото искат на този стол. Ако ти си голяма колкото слънцето земята не може да те побере, но ако станеш малка колкото един лешник колко такива могат да се съберат? Когато човек умее да се смалява навсякъде е приет. Бог работи с малките неща.
към текста >>

28. 166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА

Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките на учениците.
Тогава ние всички се чувствувахме виновни пред него, виновни пред себе си, че сме причина да се затруднят условията на Учителя. А онези - скараните след като научаваха думите на Учителя се стресваха, примиряваха се, одобряваха се, но търпяха мълчаливите упреци на всички и изтърпяваха лошото време с нас. Ако времето бърже се оправяше то всички се радваха. Веднъж след едно такова разваляне на времето на следващия ден се изясни и пекна слънце. Идва брата и казва: „Да знаете, просветна ми, защото ми се стовари един голям товар, като че цялото Братство ми се бе качило на главата". Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките на учениците. А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим. Защото това бе Школа на Живота и Живия Бог бе отворил тази Школа за днешното и утрешно човечество.
към текста >>

А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим.
А онези - скараните след като научаваха думите на Учителя се стресваха, примиряваха се, одобряваха се, но търпяха мълчаливите упреци на всички и изтърпяваха лошото време с нас. Ако времето бърже се оправяше то всички се радваха. Веднъж след едно такова разваляне на времето на следващия ден се изясни и пекна слънце. Идва брата и казва: „Да знаете, просветна ми, защото ми се стовари един голям товар, като че цялото Братство ми се бе качило на главата". Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките на учениците. А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим. Защото това бе Школа на Живота и Живия Бог бе отворил тази Школа за днешното и утрешно човечество.
към текста >>

29. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

И сам като останеш той пак ти разправя за погрешките на този, на онзи, все те занимава с отрицателните работи.
Любовта започва най-после. Животът, който не е озарен от Любовта, остава в тъмнина и тогава никакъв живот не може да се използва. В почетната глава се говори за крадеца. Крадецът - това са големите хора. В човека има едно същество вътре, което постоянно роптае, критикува, каквото направят хората, все ще намери някоя погрешка, все ще каже: „Не трябваше да бъде такъв". И сам като останеш той пак ти разправя за погрешките на този, на онзи, все те занимава с отрицателните работи. Та казвам: Този е крадецът. Човек като го хване, трябва да го отстрани. Това същество е критик, ще каже, че светът не е направен хубаво, че Господ не е предвидил всичко, и той дава веднага план, мнението си. Ако го попитате, като как трябва да се направи света, не може да каже. Сега казвате, че сме малко.
към текста >>

30. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя.
А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така. Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно. Други пък се срещаха с Учителя, имаха вътрешен стремеж към Словото му и понеже ни сравняваха с Учението му виждаха, че ние сме несъвършени и това ги отблъскваше. А те имаха чист стремеж към Словото на Учителя. Поради нашето несъвършенство те се отдалечаваха. Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя. Около Учителя непрекъснато кръжаха десетки братя и сестри, които се смятаха за приближени на Учителя. Някои от тях се забелязваше един подсъзнателен стремеж да изпъкнат над другите и с добитите знания да стоят над останалите. Това поставяше Школата върху хлъзгава почва. Искате пример, ще ви го дам. Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в непосредствена близост до него.
към текста >>

31. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Веднъж беше огорчен от нашите погрешки и нашето непослушание.
Онова, което видяхме в Школата при Учителя се намираше и в света. Учителят се опитваше чрез нас, понеже бяхме представители на този свят, чрез нас да работи върху света. Чрез нас се опитваше да работи с всичко, което имаше в света, защото този свят го носехме в себе си. Но с останалите външни хора от света той не работеше, защото бе безпредметно. Много пъти в часове на непослушание на учениците, Учителят се огорчаваше към всички, а особено от онези, които бяха около Него и които трябваше да работят най-съвестно. Веднъж беше огорчен от нашите погрешки и нашето непослушание. Обърна се и каза: „Само за пет минути мога да скъсам връзката си с вас". Изтръпнахме и се уплашихме много. Имаше случаи когато някой път Учителят държеше много строги беседи, дори не позволяваше на стенографите да ги записват. В тези моменти Учителят беше много строг и думите му бяха точно определени към дадени категории личности. Имах чувството, че той беше не само строг към нас, но и към невидимата аудитория в салона на Духовния свят.
към текста >>

32. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките.
Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага. Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август.
към текста >>

33. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени.
Не си ли доволна от съня си, че е така жив и описателен? " Отговорът бе даден. Учителят използваше Савка да учат другите с нея. А дали другите, които бяха около нея, дали ще си създадат отношения, какви ще бъдат те към Савка, то не беше толкова важно за Учителя. Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците. Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците.
към текста >>

34. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

„Да бъдеш справедлива и да не се извиняваш за погрешките, но и да не осъждаш другите.
Той седи на своят стол пред масата, а аз съм седнала от другата страна и записвам. Запитвам: „Учителю, какви са моите слаби страни в характера ми". Той ме погледна и каза: 1. „Да придобиеш търпението. Да имаш търпение значи като ти се случи нещо неприятно да ти е приятно". 2. „Да бъдеш справедлива и да не се извиняваш за погрешките, но и да не осъждаш другите. Ще кажеш: „Тази погрешка, която направих не трябва да я правя повече." 3. „Ще развивате закона на милосърдието. Ти го имаш, но не го прилагаш. Мекота е то, нежно чувство. Когато човек има дълбоко желание да помогне на някого - то създава мекотата.
към текста >>

35. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най-забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешки и в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място.
към текста >>

„Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки?
Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят. Нека я направят, за да има какво да поправят, изправят и да се учат". Ние наистина пребивавахме в една необикновена Школа. Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони. Този учител беше строг и онези, които не си издържаха изпитите бяха скъсани.
към текста >>

36. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

" Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения.
Аз седнах и се смях от сърце, отдавна не бях се смяла така. Борис чак след 50 години беше успял да се добере до едно положение, което Учителят го беше казал навремето. Беше най- забавното, че повтори същите думи на Учителя от преди 50 години. Аз му извадих тетрадката си и му показах на коя дата е записано това изказване на Учителя. А той с изненада се обръща към мен: „Ами защо не ми си го казала досега, за да зная и да се предпазвам? " Ето такъв беше Борис, живееше в своя свят, мъчеше се, страдаше, правеше погрешкии в един момент му се отварят очите, когато вече е не само късно, но и безпредметно да се говори и правят обобщения. Трудно се издържаше на такова съжителство с него. А адвоката дойде у дома и каза: „Аз съм 50 години адвокат и за пръв път в живота си виждам такъв изпечен мошеник като Славчо Печеников". През време на процеса срещу Братството през 1957/58 г. Славчо отиде в другият лагер срещу нас. Не се учудих много, защото беше заявил впоследствие пред всички, че след като Борис е влезнал в затвора той си е изиграл вече ролята и други трябва да дойдат на негово място.
към текста >>

„Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ?
Той постави Славчо в напълно естествени условия да се прояви такъв какъвто е. Така се познава естеството на човека и това, което разказвам не се отнася нито за ученици на Учителя, а е дори под всякаква критика, защото онези в града, светските хора, постъпваха много по-честно и доброжелателно. Учителят виждаше и знаеше това и търпеше. Учениците трябва да се опознаят чрез последиците на своите действия. Отидох веднъж при Учителя да протестирам защо се правят толкова безобразия на Изгрева. „Учителю, защо не им кажете да не правят такива погрешки ? " Учителят отговори: „Аз да им кажа, пак ще я направят. Нека я направят, за да има какво да поправят, изправят и да се учат". Ние наистина пребивавахме в една необикновена Школа. Дойде време, Учителят си замина и дойде учителя на света, който да ни учи на светските закони. Този учител беше строг и онези, които не си издържаха изпитите бяха скъсани.
към текста >>

37. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Много лесно може да избегнете техните погрешки.
Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна. Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде.
към текста >>

Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа.
В Европа никаква война няма да има. Това е Божествения план. А човешкия план е друг. 24.VII.1935 г. Всички хора, които ни помагат сега, то в миналото ние сме им направили услуга. Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките. Учителят, това е „Азът". Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци.
към текста >>

Това е учителя в поправянето на погрешките.
А човешкия план е друг. 24.VII.1935 г. Всички хора, които ни помагат сега, то в миналото ние сме им направили услуга. Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките. Учителят, това е „Азът". Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели.
към текста >>

38. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Погрешки правят и млади, и стари.
Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия.
към текста >>

39. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки." „Ето например вече толкова години поповете вдигат шум.
Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки." „Ето например вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение те разбраха - набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха.
към текста >>

40. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Нарушение на окултните закони

Засилих се да скоча, но ме спряха погрешките.
И ето аз вече четиридесет години след заминаването на Учителя си ги плащам. И то заслужено. Полиците се плащат и с лихвите. Така както каза Учителят, така и стана. Можеше да стане и друго яче, обаче аз не успях да прескоча и да премина на другия бряг. Засилих се да скоча, но ме спряха погрешките. Те ме спънаха и аз цопнах във водата и сега се давя и не мога да се освободя. Учителят ми беше казал, че едно от кардиналните ми пререждания е в Римската империя и че аз съм дошъл там с голям капитал и с голяма мисия и съм направил една връзка с жена и съм се сгромолясал в бездната: „Увлече се в една италианка и не ме послуша и падна от онази височина, от която бе дошъл и се сгромоляса надолу р-р-р-р-р-р-р-р-р в бездната". Тогава ми каза какви големи адепти идват с мисия на земята, обличат се в плът и плътта ги обърква и те падат и започват да пълзят като червеи. Не могат да се справят с човешката плът, със силите, които минават през нея и напускат посоката на вътрешния си път, започват да живеят двойнствен живот. Започват да се кланят на плътта и на Духа, опитват се да бъдат слуги на двата господари и накрая се провалят.
към текста >>

Някои се упрекваха за погрешките си.
Е, какво ще кажете за това? Велико непослушание и Велико падение и Велик провал. Ако бях само послушал, щях да прескоча от единия бряг и ще се прехвърля на другия бряг, но не успях. Сега се съдя сам. Всеки един от Школата допускаше грешки и някои ги коригираха след като искаха съвета на Учителя. Някои се упрекваха за погрешките си. Веднъж съм застанал пред Учителя и се кая, и се съжалявам, и се вайкам за една своя грешка и пропуск. Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях.
към текста >>

А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него.
Учителят ме изслуша и продължава: „Е, рекох нали когато човек прави една къща, ще я зида, ще я маже и ще се изцапа целия. Като свърши работния ден, ще отиде и ще си съблече мръсните дрехи, ще се изкъпе и ще се измие и така ще се изчисти и ще стане чист. Използвай този метод! " Ето, виждате ли как Учителят разрешаваше въпроса за грешките и за човешкия грях. Учителят не ги гледаше като нещо съдбоносно и убийствено за човека. А това беше път вътрешен и външен и погрешките излизаха и се проектираха навън в човешкия път, както и грешките идваха отвън, от пътя му и влизаха в него. Човек бе живо кръстовище и кръстопът от опитности и грешки. Веднъж питам Учителя: „Учителю, има ли смисъл да идвам тук при Вас? Аз съм едно нищожество за света и нищожество за Вас". Учителят ме повдигна и каза: „Точно такива като теб ми трябват. Страданието не е само право на учениците, а то е широк харман и за човеците.
към текста >>

41. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

А и в Писанието Христос казва, учете се от чуждите погрешки!
Създадоха ги Братски съвети след заминаването на Учителя и те претърпяха катастрофа. Сега отново създават пак Братски съвети. Защо? За да претърпят още по-голяма катастрофа. Е, ама човек, който не се учи от грешките на миналото, той не може да бъде и ръководител. Защото какъв ръководител ще бъде той ако не вижда другите грешки? А и в Писанието Христос казва, учете се от чуждите погрешки! Ама Христос го казва сигурно за някои други, а те си мислят, че това не е за тях. Те се смятат за безгрешни. Е, щом е тъй, нека да карат. И така салона спря да съществува в Русе, но не по причина на това, че баща ми е имал някакво лошо отношение към Учението или към братството или към каквото и да е, или пък е трябвало да се решава някаква задача. Пък видите ли, ако беше питал Пенка Краева или някой друг, той щеше да го научи.
към текста >>

42. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души.
Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна. За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия. Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В.
към текста >>

43. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития.
Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат. Да благодарим за най-малкото Божествено Благо.
към текста >>

44. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“.
И той извади един плик от джоба си и ми го подаде. Вътре бяха 6000 лв. С тия пари аз започнах отново работа в Лом. Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“. Той ми каза, че имам едно запалено въгленче и го нося, да запаля тук, да запаля там. „Нищо няма да запалите и въгленчето ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи. И наистина, това въгленче каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън. Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай.
към текста >>

45. 48. Главоболие

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

На следващата беседа Той споменал: „Когато аз изнеса погрешките на някого вземам половината от товара му на гърба си.
А Той омекотил тона си и казал: „Аз ти казвам това, което други щяха да ти кажат, за да те предпазя от другите, които щяха да го изрекат в много по-тежка форма и можеше да изгориш, защото и думите човешки, когато са напоени с огън, изгарят човека отвътре“. Тя стояла и не могла да схване какво иска да й каже Учителят. Само след няколко часа я пресрещат две сестри от Изгрева и като започват да я обвиняват в същите онези неща, които преди няколко часа тя е чула от устата на Учителя. Но в момента тя почувствала, че била обвита с една обвивка и думите, които са изрекли сестрите срещу нея направо са се отблъсквали от тази невидима, стъклена ограда между нея и онези, които я обвинявали. Тогава Мара разбира, че Учителят я спасил. На следващата беседа Той споменал: „Когато аз изнеса погрешките на някого вземам половината от товара му на гърба си. По този начин му помагам да продължи пътя си като ученик, за да може да се справи сам с останалата част от товара му. Но при всички случаи той трябва да разреши задачата си и този товар да го свали на земята, за да бъде свободен“. Ето, разказахме една милионна част от главоболията, които ние, учениците създавахме на Учителя. Ами другите главоболия, които Му създаваха от другите светове и на чиито телеграми Той трябваше да дава отговор? Помислете върху това.
към текста >>

46. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки.
Сега се кове бъдещата съдба на християнската култура. Онзи звяр, в 13.глава и числото 666 има трояко значение. Там казва, че е число на човек. Той ще дава на хората с купони да взимат всичко. То означава всички човешки лъжливи системи и учения, които отдалечават човека от правия път на Любовта. Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки. На християнски език означава възкресение. 3 - смърт, 6 - спожертвование, 9 - възвисение. 3 - слизание, 6 - труд, еволюция, 9 - братство, равенство. 666 - животинство, грубост, война, алчност. И всички, които имат тия качества особено държавни глави водители са 666.
към текста >>

47. 10. Паневритмия в Париж

Анина Бертоли

Ето викам тази страница трябва да сложите там, това там и поправиха някои неща, но много книги така излизат с погрешки.
А пък самата Йоана казва, особено втората цигулка никак не е хубаво направена. Не трябваше да я сложат, трябваше да сложат тая гдето е за пеене, една мелодия с думи. Нея трябваше да сложат и са объркани местата на мелодиите въобще. Та добре, че ми каза Галилей и аз им казах, трябва да коригирате. Тази жена започна да идва при мене. Ето викам тази страница трябва да сложите там, това там и поправиха някои неща, но много книги така излизат с погрешки. В: Сега следующия път ще може ли да ни донесете от вашите там две издания на циклостил по една книжка като документ и евентуално от тия на Ярмила. А: На Ярмила Паневритмията мога да искам там дето приятелката й живееше. В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. В: И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли? А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия.
към текста >>

48. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

От по-малките ни погрешки оставяше да се поучим, да придобием опитност.
По невидими пътища Учителя съдействаше да се прояви Божественото начало, вложено у всеки човек и следеше зорко кой как се развива. Но задачите, изпитите, противоречията, които се нижеха, Той не докосваше, това беше индивидуална работа за всеки ученик, която той трябваше да върши. В този вътрешен процес на мисъл, на търсене много рядко Той се намесваше със загатване, с леко подсказване да насочи ученика, когато го виждаше, че се е вплел. В цялото си отношение и поведение Учителя беше строго последователен, верен на принципите си, един от които беше свободата. Учителят ни оставяше да постъпваме както мислим, свободно, разчиташе на вложената разумност у нас и се намесваше само, когато някой се готви да направи постъпки, фатална за развитието му. От по-малките ни погрешки оставяше да се поучим, да придобием опитност.
към текста >>

49. 13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

За Учителя като българи ние бяхме твърд, груб материал, обаче Той имаше предвид какво ще излезе от нас за в бъдеще, затова и не се спираше много на нашите погрешки, но изискваше да ги поправяме и вървим напред.
13. СЛОВОТО ЗА УЧЕНИЦИТЕ Самото изнасяне на беседи и лекции не е било лесна работа, защото аудиторията винаги е била нехомогенна. Различавахме се по интелигентност, по степен на съзнание и развитие, а онова, което ни свързваше, бе общия идеал, който бяхме прегърнали и стремежа у всичко да учим, да растем, да се повдигаме. За Учителя като българи ние бяхме твърд, груб материал, обаче Той имаше предвид какво ще излезе от нас за в бъдеще, затова и не се спираше много на нашите погрешки, но изискваше да ги поправяме и вървим напред. Все пак, в паметта ми се е запазил спомена за един момент, в който Учителя ми каза: "Други ако бяха на вашето място, досега светии щяха да станат". Беше огорчен от някои прояви, за които узнах и аз. Колкото бе взискателен, толкова бе и снизходителен, радваше се на най-малките ни положителни прояви, петимен бе да види особено прояви на любовта и да ги насърчи, дори и тогава, когато бяха примесени, преплетени с човешки противоречия. Но за мен Учителя си остана най-високото, най-съвършеното нещо, което видях, едно реално, непреривно проявление на Бога. А какво да кажа за изявленията Му по време на съборите?
към текста >>

50. 21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА

А мен ежечасно ме ръзпъват вашите погрешки и те се забиват като копия в мен".
Аз ги успокоявам, че това е урок за всички ни, а те ми казват: "Да знаеш, сестра, като ходим от барака на барака, за да разкажем какво стана и как ни излъгаха, то ние виждаме на всяка стена закачена снимката на Учителя изрязана от този вестник и виждаме грехът си закачен на всяка стена и забоден с по няколко карфици". Казах им, да отидат при Учителя и да Му се извинят. Учителят ги прие. Като Му разказаха всичко, че си виждат погрешката закачена с Неговия портрет на всяка стена от онзи вестник -направо се срамуват и като че те са разпънати там с тези карфици. Учителят ги успокоява: "Е, вас са ви разпънали нашите приятели с карфици и висите сега по техните стени. А мен ежечасно ме ръзпъват вашите погрешки и те се забиват като копия в мен". Те целуват ръка и се отдалечават. Дойде след време друг журналист, но вече с фотоапарат. Ние вече си бяхме научили урока и бяхме въздържани. Той се учудваше защо всички мълчим и го гледаме с недоверие. Накрая той бе приет от Учителя и разговаря с Него.
към текста >>

51. 28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА

Като й се скара пред нас, то чухме и ние и тези погрешки не трябваше вече да ги прави никой на Изгрева.
Приемам всичко". Тогава Учителят спря и я отпрати внимателно към вратата. Тя се промъкна през насъбралата се група, цялата зачервена и разплакана. Никой от нас и през ум не му мина да я кори или да й се присмива, защото чухме всичко и видяхме всичко. Защото и ние правехме тези грешки. Като й се скара пред нас, то чухме и ние и тези погрешки не трябваше вече да ги прави никой на Изгрева. Грешката беше нейна, а урокът на Учителя бе за всички. А ние всички правехме същите погрешки. Затова никой не посмя дори да се усмихне пренебрежително. Учителят излезе много внимателно навън и с усмивка се обърна към нас. "Учителят преподава урока, а ученикът го усвоява." Ние кимваме с глава, че разбираме и че знаем какъв е урока, който току-що усвоихме, този урок по-късно ние го нарекохме "Тихият урок за ученика."
към текста >>

А ние всички правехме същите погрешки.
Тя се промъкна през насъбралата се група, цялата зачервена и разплакана. Никой от нас и през ум не му мина да я кори или да й се присмива, защото чухме всичко и видяхме всичко. Защото и ние правехме тези грешки. Като й се скара пред нас, то чухме и ние и тези погрешки не трябваше вече да ги прави никой на Изгрева. Грешката беше нейна, а урокът на Учителя бе за всички. А ние всички правехме същите погрешки. Затова никой не посмя дори да се усмихне пренебрежително. Учителят излезе много внимателно навън и с усмивка се обърна към нас. "Учителят преподава урока, а ученикът го усвоява." Ние кимваме с глава, че разбираме и че знаем какъв е урока, който току-що усвоихме, този урок по-късно ние го нарекохме "Тихият урок за ученика."
към текста >>

52. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Въпросът за историята на братството аз смятам, че тези неща трябва да се пишат, че това са отделни етапи, които трябва да се знаят, защото могат да се направят същите погрешки.
Така че ако ние имаме противоречия и т.н. и трудности, това са из нашия свят, човешкия свят. В: Тука се засяга една много важна тема. Въпросът за историята на братството и въпроса за Учението. За Учението е работа на Бога. Въпросът за историята на братството аз смятам, че тези неща трябва да се пишат, че това са отделни етапи, които трябва да се знаят, защото могат да се направят същите погрешки. Д: Ами да, има даже хора, които са написали, даже са имали куражът и данни да напишат. Те си имат повече мемоарна стойност и много може да са субективни, от друга страна аз намирам, че много трудно е да се пише за Учителя. Да се пише за Школата, хайде по-лесно е. Вземи самата книга на Георги Томалевски. У дома ние се събирахме няколко души.
към текста >>

53. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Понякога Асен беше доволен от тази кавга, защото Ангел по-малко правеше тези погрешки.
Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката. Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората. Това нещо започнах да разбирам още по-добре, когато Асен вътрешно вземаше страната на двама ни, на Ангел или на мен. Тогава възникваше спор между мен и Ангел и често се карахме пред Асен. Почнах да го разбирам този закон, но никога не го казах на тях. Понякога Асен беше доволен от тази кавга, защото Ангел по-малко правеше тези погрешки. Много спорове имаше, Много грешки се правеха. Но бях доволна, когато бях вътрешно уравновесена, вътрешно спокойна и можех да бъда еднаква и с двамата. Тогава имахме такова хубаво задружно чувство. В такова едно съзвучие на тримата, ние сме в салона и си говорим за Учителя. Трябваше да има голям салон с пиано, много инструменти и бял роял.
към текста >>

54. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

А ти можеш да го заприщиш този път с твоите погрешки.
Има причини за това. А за ученика на една Окултна Школа най-важният изпит, който трябва да издържи е, да остане верен и да се противопостави на силите, които искат да го отклонят от Школата. И от там започва отклонението да заблуждава другите за своето отклонение и за своето падение. Затова трябва да се казва истината, колкото и да е болезнена - поне ако не за себе си, то поне за другите. Защото ако ти не можеш да извървиш част от своят път в общият път на Школата, нямаш право да заставаш на него и да не пропущаш другите да минат по него. А ти можеш да го заприщиш този път с твоите погрешки. И оттам почва твоето отклонение от пътя на Школата и твоето падение в твоя живот. Останалото е лесно - то се вижда от всички. Времето е това, което определя и показва истината за нещата, за делата на ученика в неговия път.
към текста >>

55. 34. ЧИСТЕНЕ

Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата.
Но практически нещата в Школата на Учителя изглеждаха другояче, защото всеки един от нас преминаваше през различни фази по различно време и в различна възраст. Ето аз понякога отивах потисната, подпушена, със замъглено съзнание, с което не можех да се справя. Отивам при Учителя и Му се оплаквам, че съм нито жива, нито умряла. Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето. Чистене трябва в мислите, чувствата и действията. Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата. Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, човек не може да мисли.
към текста >>

Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън.
Тук въпроса не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради твоят мир. Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва ще го туриш настрана. У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава.
към текста >>

56. 29. ПОСВЕЩЕНИЕТО

Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез поезията."
Този, който обича, пръв се ползува от любовта. И всички, които обича , и те се ползват. Като слънцето: щом изгрее, огрява всичко. Не гледа, дали заслужава, или не. Любовта всичко чисти, всичко разтопява. Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез поезията."
към текста >>

57. 48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА

"Как може човек да измие своите погрешки и престъпления?
Той мисли, че това благо му е дадено за вечни времена. Не, човек се ползува от благата на любовта, докато чешмата тече. Човек се ползува от любовта, докато водата е чиста. Щом чистата вода престане да тече, и от чешмата почне да излиза мътна вода, човек се отказва от любовта." ("Човешки и Божествен свят", стр. 416) 5.I.1941 г. "Как може човек да измие своите погрешки и престъпления? -Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. Защо трябва да обичаме?
към текста >>

Божията любов прави човека силен, тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки." ("Човешки и Божествен свят", стр. 26)
325-326) 9.I.1942 г. "Дето има състезание, там любовта отсъствува. Дето любовта отсъствува, там идат ограниченията." "Какво да правим, за да се освободим? " "Дайте място на Божията любов в себе си. Щом Божията любов обхване човешката душа, любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията любов прави човека силен, тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки." ("Човешки и Божествен свят", стр. 26)
към текста >>

58. 62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО

" "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно.
Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар? " "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята? " "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото. И че това е кармична развръзка. Значи, ще си плащам грехове от миналото. Но с какво ли ще ги плащам? Вероятно със страдания, както е досега откакто се помня.
към текста >>

59. 72. БЛАГОСТ

Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората.
Определено е за житното зърно да поникне и да даде плод. За човека също, но той трябва да работи. Когато в ума ви се изпречи едно противоречие, отстъпете пред него. Когато сте неразположение, отправете мисълта си нагоре. Природата иска човек да използува благата, които му е дала. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия. Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ. Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане.
към текста >>

60. 73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Изправи погрешките си и повече не греши!
73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ (Мисли от Учителя) „Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента.
към текста >>

Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента.
Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. "Любовта не завижда" - Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата Вселена, да я изучавате.
към текста >>

В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не.
Там, дето не е ума, там е безправието. Как може човек да бъда чадо Божие и да върши престъпление. Чувствата идват по закона на дишането. Как да живеем? - Като слънцето. В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не. При добрия живот човек предлага на ближните си сладки и красиви плодове, а при лошия - кисели. Добрият живот прилича на затоплена и чиста стая. Измръзналият влиза, стопля се и благодари. Той излиза след това с нови сили и отива да изпълни Божията воля. Лошият живот е тъмна, студена стая.
към текста >>

61. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър и Галилей Величков?
Всъщност брат Петър успя в тази си акция и Светозар го напусна и дойде при моите родители. И се сбъдна неговото желание. Всъщност това се оказа много благоприятно за Светозар, защото по-късно, когато събориха бараката и дадоха един голям апартамент, Светозар можа да отиде да живее там. Дори след като се ожени за Еленка и се роди синът им Павел, те всичките трима отидоха да живеят там и до ден днешен използват този апартамент, който бе получен благодарение на малката барачка построена от баща ни на Изгрева. Това беше един прекрасен шанс за Светозар в неговия живот и тука брат Галилей Величков изигра действително една положителна роля, както за Петър, така и за Светозар. Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока объркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков.
към текста >>

Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото.
Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.
към текста >>

62. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Действително, че брат Лулчев е извършил много погрешки и ето създава тези "Упанишади", за да може да обяснява на братя и сестри, които се са разбирали Словото на Учителя, да може да им обясни нещо от Словото.
Този голям дух Лулчев действително е правил разни опити с Учителя, но целта му е била да се убеди за себе си и да се убеди дали чрез Учителя работи Великият Божествен Дух. И той се е убедил в това. Казва се, че брат Любомир Лулчев бил свързан с Мория, за когото Учителят казва, че е ученик на Черното Братство. Предполагам, че е вярно, че е бил свързан с него, но може да се каже за всеки един от нас и от тези добри братя и сестри, че в даден момент мнозина от тях, пък и от нас са работили с Черната Ложа, а в дадени други моменти са с Бялото Братство. Това е типично изразено чрез брат Любомир Лулчев и не напразно Учителят е негодувал против него, един вид го е нападал. Действително, че брат Лулчев е извършил много погрешки и ето създава тези "Упанишади", за да може да обяснява на братя и сестри, които се са разбирали Словото на Учителя, да може да им обясни нещо от Словото. Учителят бил недоволен от тази един вид втора Школа, която се е създала на Изгрева. Но както вече подчертах, при брат Петър беше нещо подобно, защото брат Петър, който ръководеше нашите събирания, един вид той беше ръководителят. Че това е било грешка от брат Любомир Лулчев да дели хората настрана, да прави свои групи и да им проповядва Учението на Учителя и да им го обяснява. Но със своя велик и мощен дух и голяма, висока интелигентност, него точно Учителят избира да бъде съветник на Царя и брат Любомир Лулчев, който имаше познания по всички науки, и по астрология, и по френология и също така беше медиум и ясновидец, всъщност той отива в двореца, за да може да предава съветите на Учителя. Казва се, че не винаги е предавал точно съветите.
към текста >>

Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него.
Брат Лулчев не се е страхувал от смъртта и там в затвора той е подготвил групата от министри и други от висшия елит, които са били с него ги е подготвил за Невидимия свят и е бил много категоричен с тях, да не се страхуват от смъртта и че само преходът е труден между този и онзи свят и след това животът им ще продължи в едно друго измерение. Така че той прие с радост тази насилствена смърт, и досега още не се знае къде се намира неговия гроб. Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша тези обяснения върху Словото на Учителя. Всъщност понеже братът е имал много големи знания, той е могъл добре да обяснява всичко, което Учителят е казвал в беседата. Но не го казвам, за да го оправдая. Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него. Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля!
към текста >>

63. 25. ПОДЛОСТТА

Така ще разберат нашите погрешки и най-вече, че няма "ученици", а само "кандидат-ученици", които непрестанно Небето и Учителят поставят на изпити и кой ли ще ги издържи?
Ти прави каквото знаеш. Жалко, че трябва в "Изгревът" да се публикуват и такива долни истории! Това намалява стойността както на Братството, така и на интернационалните ученици на Великия Учител. Но нищо! Нека бъдещите поколения да четат и да се учат! Така ще разберат нашите погрешки и най-вече, че няма "ученици", а само "кандидат-ученици", които непрестанно Небето и Учителят поставят на изпити и кой ли ще ги издържи? Значи, че Великото Всемирно Бяло Братство е горе, истинските ученици също, те са голяма рядкост на тази земя, а всички, които се кичат с подобни титли, не са сигурни. По делата им ще ги познаем! Това ще бъде и поуката за бъдещите поколения. А не да се отчаят и отвратят от нас, и от това братство, и от думата "ученик". Така още повече ще изпъкне Великият образ на Учителя и трудните условия, при които той самият е трябвало да работи.
към текста >>

Ти ми разкри тази тайна в България, чрез тебе Учителят ми възложи такава отговорна задача, а и горе сестра Анина желае да коригира погрешките си, аз поех върху гърба си тази работа, щеше и живота ми да струва, писах ти вече!
За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да го коригират." Това е. Като казва, че тези материали щели да дойдат при мене предполагам, че това е негово предчувствие. Да, ти можеш да бъде абсолютно сигурен, че аз "ще си свърша работата" до този етап. Но знай, че аз ще продължа задачата и за в бъдеще, макар че с тези хора повече няма да имам нищо общо, въпреки техните думи, че си оставаме приятели, че аз не съм виновна, че съм само посредник и т.н. Но аз ще работя по вътрешен път. Ти ми разкри тази тайна в България, чрез тебе Учителят ми възложи такава отговорна задача, а и горе сестра Анина желае да коригира погрешките си, аз поех върху гърба си тази работа, щеше и живота ми да струва, писах ти вече! Но Учителят ме запази и спаси в един миг! Аз съм на поста си и ще чакам търпеливо решението на Учителя за Гобо. Но знай, че ще има решение, и то скоро и ние всички ще сме свидетели на това. Дано и франция не пострада заради тези безотговорни хора, защото и тя вече не веднъж е участвала в действията си срещу Учителя - знайно или не. Че нали тук на френска територия Михаил Иванов намери подходяща почва и пълна свобода да разгърне своето дело срещу Учителя.
към текста >>

64. 4. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ РИСУВА И ПЕЕ ЗА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

"Високият идеал е на Небето, а земята е място за училище и изп-равление на погрешките", добавил Учителя и всички се успокоили.
Разговорът се движел от тема на тема, когато дошло време Цветка да изсвири нещо на Учителя. Тя свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. След като изпълнила онова, което е имало да изпълни за Учителя, всички обърнали поглед към Учителя, какво има Той да каже за нейното изпълнение. "Цветка е била ангел на небето, но е съгрешила в нещо, поради което е изпратена на земята, за да изкупи грешката си! " Всички изтръпнали. "Високият идеал е на Небето, а земята е място за училище и изп-равление на погрешките", добавил Учителя и всички се успокоили. Обедът завършил с обща песен.
към текста >>

65. 48. ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН МОРАЛ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото Учителят ни е казвал: „Грешете, но изправяйте погрешките си!
И хората че са изопачавали тези неща, то е друго нещо. После аз ще ти кажа друго: Поведенията на някои сестри, които искаха да покажат че са близки на Учителя, които парадираха това, че могат да бъдат с Него, в държанието си някога показваха някои работи и имаше хора които ги тълкуваха така. Лошо ги тълкуваха. Но това беше защото тези сестри живееха в това съзнание. Сега Учителят не може с камшик да ги удари и да им промени съзнанията, Той всичкото това го изтърпяваше, изчакваше да се пробуди съзнанието във всички ни и ние сами да се коригираме. Щото Учителят ни е казвал: „Грешете, но изправяйте погрешките си! " Принцип. Значи то не се отнася само в едно поле брат, то не се отнася само за мисъл, то се отнася за целият живот, във всички случаи и всякакви. И ако да речем някои хора някога са сбъркали така, то не значи че трябва да ги съдим, но то не значи пък и насърчаване към разврат. После и общественото мнение, което така лошо съдеше братството, то е, защото те изискваха от нас. Те искаха ние да дадем пример.
към текста >>

66. 64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Ами сега при дешифрирането сме правили такива погрешки.
Е сега то е пак въпрос на чувство. Друг може да го каже другояче. Да Ви кажа, всякога може да има различия такива и такива спорове всякога може да има. Но казвам, те и нас са ни коригирали, които сме дешифрирали. Аз понеже съм главно дешифрирала, не сме го дешифрирали точно. Ами сега при дешифрирането сме правили такива погрешки. Пунктуацията да не я сложим на място. Аз после като чета беседата, виждам, че пунктуацията не е на място. При дешифрирането човек не е разбрал. Нашето внимание е било насочено да разберем само мисълта и то да го разчетем правилно. Не сме държали толкова за външната форма, защото след това пак ще се прегледа, ние знам че пак ще се прегледа и затова първото ни внимание е било това.
към текста >>

67. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен.
Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка.
към текста >>

68. 89. СТИЛИЗИРАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ

Аз дешифрирах, давах ги да се стилизират и тя ги даваше на печатарите и тя си правеше корекцията на печатните погрешки.
Тя е в „Заветът на Любовта", те са печатани и другите томчета излязоха пък на класовете пак отделно, за да има ред в издаването на беседите, и другите се издаваха след това. Докъдето бяхме стигнали печатането на класовете продължихме следващата година. По години ги издавахме. За издаването се грижеше Просветния съвет, но всъщност ние ги определяхме, подреждахме томчетата, когато решаваха например какво да се печати, тогава ако имаше нещо неподредено, аз понеже тогава бях поела отговорността за поддържането на оригиналите нали на Словото на Учителя, подреждах го и го давах на Паша за работа. Паша вече почваше да го стилизира и го даваше на печатарите и дали в града се печаташе или на Изгрева безразлично, но тя работеше. Аз дешифрирах, давах ги да се стилизират и тя ги даваше на печатарите и тя си правеше корекцията на печатните погрешки. Паша много работеше. Тя работлива беше много Паша и издръжлива на работа много, и имаше чувство на отговорност. Ако днеска не е могла да я направи, тя след всичко ще седне след 10 часа до дванадесет, до един ще пише, за да приготви материал за печатницата. В това отношение беше абсолютно съзнателна в работата.
към текста >>

69. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни.
Щото това е език, който не е Негов, нали? Той не може да говори така както човеците говорят, макар че ние заслужавахме и по-строго да ни се каже. Но, това е мое разбиране, дали съм права или не, то е друг въпрос, но това е моето разбиране е така. Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето естество да говоря така. Той трябва да направи нещо, което не Му е в естеството да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва. За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това. Например станало някакво събитие и ние сме събрани около него пред салона или в салона, на групички, както вън от часовете на беседите. Дойде някой разкаже го.
към текста >>

Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим.
Художникът, който работи в него, той има още да поправя в картината". А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него. И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим. Да ни даде метода как да излезем от тях. И винаги безлично и винаги така пример за някого някъде. А пък ние не се научихме така да постъпваме и за сега ви казвам. Аз това го виждам като един общ недостатък. Имаше приятели, които спазваха това правило.
към текста >>

70. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Иде нова светлина, която ще проникне в хората и те ще видят своите погрешки.
- Погрешката е неразбрана добродетел. Какво нещо е добродетел та ? - Разбрана погрешка. Днес времето е ясно, което показва, че положението на хората почва да се подобрява. От невидимия свят са турили един проект: скоро ще дойде нещо ново. Иде нова светлина, която ще проникне в хората и те ще видят своите погрешки. Те ще видят престъпленията, които са правили, и ще почнат да ги изправят. Всички хора носят и доброто, и злото в себе си. Злото трябва да се спре, а доброто да се използува за разрешаване на неразрешените задачи. Разрешените задача пък трябва да се изпълнят. Красотата в живота се крие в изпълнението на разрешените задачи.
към текста >>

71. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

В.К.: И погрешките на съподвижниците са за Учителя и за Учението.
Всичко върху Него се товари. В.К.: И всички тия хули срещу Учителя, като една голяма част причината идва от неговите съподвижници. Е.А.: Неговите ученици. В.К.: Несъвършенства. Е.А.: Не, от техните грешки. В.К.: И погрешките на съподвижниците са за Учителя и за Учението. Е.А.: И Учението, да. В.К.: Оттам идва цялата работа, че обществото се опълчва срещу Учителя. В.К.: Веднъж брат Игнат Котаров запали къщата на една сестра на Изгрева. Разправяха ми за там, че имало толкова боклуци и такива работи. Е.А.: Тя беше проста женица, но държеше разхвърлено.
към текста >>

72. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

" И когато през март дойде да ме ревизира инспектора, не ми установи никакви погрешки, но въпросът беше, че попита ме къде спя.
Учителят просто ме изпрати нарочно за нещо, за да се отделя. Аз това го преживях много страшно и много тежко, и много болезнено. И всякога, когато тръгвах в Макоцево казвах: „Господи, кога ще е за последен път? " Нямаше да тръгна в Макоцево и да не кажа тая формула. „Господи, кога ще бъде за последен път? " И когато през март дойде да ме ревизира инспектора, не ми установи никакви погрешки, но въпросът беше, че попита ме къде спя. Като отивам в София къде спя. Ами аз спях само на Изгрева, а не при баща си. Баща ми живееше в града. Аз не спях при баща си, а спях на Изгрева. Аз нито една нощ не прекарах докато бях учителка на друго място, никъде.
към текста >>

73. 4.Учителят не проповядваше

Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки.
Той посочваше някои наши криви прояви, неправилни постъпки, но в поучението си никого не упрекваше лично, за всички наши прояви се изказваше безлично, без да засегне някого макар понякога ние да се досещахме кого има предвид. Той даваше пълна свобода за изява на всеки един от нас. Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото и сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода.
към текста >>

Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост.
Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото и сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота.
към текста >>

Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва.
Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас.
към текста >>

При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост.
Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това.
към текста >>

Погрешките ограничават.
И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас укрепваше нашата самоувереност. Вярата в собствените ни сили.
към текста >>

74. 5.Учителят ни оставаше свободни

Учителят ни оставаше свободни Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане.
Учителят ни оставаше свободни Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителят ни водеше по пътя на вътрешното само ограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят от край време се бори за свобода, но свободата се добива отвътре, не отвън, не с борби. Свободата се добива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничение на животинската природа, която човек още носи в себе си. Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение.
към текста >>

75. 10.Учителят ни води по нов път

Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието.
То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано.
към текста >>

76. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина.
Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина. Той бе поел да ни води и той носеше нашите слабости. Понякога така се натоварваше, че трябваше да се отдели от нас за известно време, както казваше понякога, да отиде в друг свят, в друго поле, където да се обнови, да се пречисти от всичките нечистотии, които е приел. Тогава той прекъсваше контакта си с нас за известно време - 3-4 дни, оставаше сам, никого не приемаше и нищо не приемаше от нас, дори и храна. Така прекарваше няколко дни във външна самота, без контакт с нас. Казвал ни е, че отива в един по-висш свят, да се пречисти.
към текста >>

77. 12.Като слушах Словото на Учителя

Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си.
Тогава видях колко грозно съм постъпила, колко заслепена съм била в своето чувство, за да не мога да преценя постъпката си. Има постъпки в живота ми, за които когато и да си спомня през мен минава една огнена вълна на срам от моите лоши прояви. Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци. Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки. Понякога като каменна плоча лежеше на сърцето ми. Ще разкажа една хубава опитност, която имах, едно хубаво преживяване. От града бях отишла на Изгрева.
към текста >>

Много мъка съм изпитала за своите погрешки.
Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци. Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки. Понякога като каменна плоча лежеше на сърцето ми. Ще разкажа една хубава опитност, която имах, едно хубаво преживяване. От града бях отишла на Изгрева. Любомир там имаше палатка и аз отидох да го посетя. Него го нямаше.
към текста >>

78. 21.Казах на Учителя

Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си.
Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм. Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си. Мислено проследявах живота си, преценявах къде какво съм вършила и какво трябва да направя за да изляза от тая бъркотия, в която съм влязла. Мислех, преценявах, търсех, виждах погрешки, нарушения, криви разбирания. Аз бях дошла при Учителя да следвам едно високо нравствено учение, да следвам духовната школа, за която душата ми копнееше. А сега виждах, че аз съм била влюбена само в човека и по човешки. Толкоз години съм била заблудена, че обичам, но по човешки.
към текста >>

Мислех, преценявах, търсех, виждах погрешки, нарушения, криви разбирания.
Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм. Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си. Мислено проследявах живота си, преценявах къде какво съм вършила и какво трябва да направя за да изляза от тая бъркотия, в която съм влязла. Мислех, преценявах, търсех, виждах погрешки, нарушения, криви разбирания. Аз бях дошла при Учителя да следвам едно високо нравствено учение, да следвам духовната школа, за която душата ми копнееше. А сега виждах, че аз съм била влюбена само в човека и по човешки. Толкоз години съм била заблудена, че обичам, но по човешки. Тази ми обич не е била Божествена, тя е била оцапана от нисши чувства, на които съм се поддала. Аз съм принизила обичта си, защото съм позволила непозволеното.
към текста >>

79. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Сега Еленуце, да ти кажа главната мисъл от последната неделна беседа:" Любовта покрива всички погрешки".
Значи, у мене остават още 7 лв. Не знаех дали не би ти трябвало още пергелчета. Еленуце-же, копривата редовно получаваме и винаги за нея благодарим. Аня е особено доволна от нея и всеки ден се готви. Също така редовно предавам копривата и на Надиния любимец. Сега Еленуце, да ти кажа главната мисъл от последната неделна беседа:" Любовта покрива всички погрешки". Този е стихът, върху който Учителят говори. Обаче, каза: „Аз бих добавил към този стих следното: Любовта не само покрива погрешките, но ги и изправя. Ако само покрива, това е наполовина свършена работа. Тя покрива и изправя погрешките". Днес, сряда - 24.IV.
към текста >>

Обаче, каза: „Аз бих добавил към този стих следното: Любовта не само покрива погрешките, но ги и изправя.
Еленуце-же, копривата редовно получаваме и винаги за нея благодарим. Аня е особено доволна от нея и всеки ден се готви. Също така редовно предавам копривата и на Надиния любимец. Сега Еленуце, да ти кажа главната мисъл от последната неделна беседа:" Любовта покрива всички погрешки". Този е стихът, върху който Учителят говори. Обаче, каза: „Аз бих добавил към този стих следното: Любовта не само покрива погрешките, но ги и изправя. Ако само покрива, това е наполовина свършена работа. Тя покрива и изправя погрешките". Днес, сряда - 24.IV. 1932 год. Учителят говори върху „Динамическият живот" или-же „Динамика на живота".
към текста >>

Тя покрива и изправя погрешките".
Също така редовно предавам копривата и на Надиния любимец. Сега Еленуце, да ти кажа главната мисъл от последната неделна беседа:" Любовта покрива всички погрешки". Този е стихът, върху който Учителят говори. Обаче, каза: „Аз бих добавил към този стих следното: Любовта не само покрива погрешките, но ги и изправя. Ако само покрива, това е наполовина свършена работа. Тя покрива и изправя погрешките". Днес, сряда - 24.IV. 1932 год. Учителят говори върху „Динамическият живот" или-же „Динамика на живота". Истинската музика е динамическата музика. Във всичко трябва да има динамика.
към текста >>

80. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Дано добитата опитност ми послужи като здрава опора за бъдеще, дано не повтарям вече погрешките.
Но нали ние сами сме си понякога най-големите врагове, даже викам срещу тоя, който ни освобождава. Мен не ми е стигало вяра и обич, за да вървя по пътя на освобождение, които ми черта той. Трябваше да преживея много страдания, за да се убедя в думите му. Дано занапред не правя същото. Трябваше много мъчения да мина, трябваше много огорчения и разочарования даопитам, за да видя, колко по-лек път ми показваше той и колко неприятности нямаше да причиня на околните си. Дано добитата опитност ми послужи като здрава опора за бъдеще, дано не повтарям вече погрешките. Аз чакам условията да се променят, като забравях, че е по-лесно аз да се променя. Условията не са много по-други отколкото преди пет години, но изменяйки мястото си, изменяйки отношението си към тях и всичко се променя. Ти как си, как върви чиракството ти? Ще станеш ли майстор по постройките? Как върви работата?
към текста >>

81. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Паша имаше такова силно чувство на отговорност, че едва ли не се чувстваше виновна за всички погрешки на другите.
Но тя се държеше другарски, като равна, макар, че ми е била учителка в гимназията. Паша беше общителна, с весел нрав и с широко, отворено сърце. Към всички готова да помага с каквото може. И Паша и Савка бяха миролюбиви. И двете обичаха хумора и то чистия хумор. Паша имаше такова силно чувство на отговорност, че едва ли не се чувстваше виновна за всички погрешки на другите. Тя много страдаше, когато хулеха и пишеха ред клевети за Учителя. На всички ни беше мъчно за калта, която хвърляха върху Него, но у нея беше силно подчертано. Паша страдаше,като че ли тя е виновната. Тя имаше самообладание, уравновесеност, сдържаност. Бяхме живели няколко години и Паша каза, че ние трите сме семейни.
към текста >>

82. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили.
Ние всички имаме възможности и свободата да направим това, което Учителят ни учи и ни учи сега. Кой от нас не знае какво трябва да правим. Всички знаем какво трябва да правим. Защо не го правим? Защото не го искаме достатъчно, защото се изискват усилия, да приложим знанието дадено ни от Учителя. Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили. Будното съзнание никой няма да ни го даде наготово. Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост. Кое ни пречи? - Мързелът. Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто.
към текста >>

Да не се измъчваме от онова, което не сме направили, да не се терзаем от сторените погрешки, но да бъдем готови да ги изправим.
Учителят ни даде знание, приложи го, всеки трябва да изработи в себе си. Учителят ни даде знание, приложи го, всеки от нас, нека всеки сам за себе си да си отговори приложил ли го е. Ние преживяваме критични моменти. Този критичен момент може да продължи дълго, а ние можем всеки момент да го прекратим, зависи от нас, ще продължаваме ли още да бездействаме, ще решим ли да дадем път на душата си да се прояви. Нека застанем всеки пред себе си, онова което ни предстои да направим и да разберем, че то е постижимо. Да не се измъчваме от онова, което не сме направили, да не се терзаем от сторените погрешки, но да бъдем готови да ги изправим. От нас не се иска нещо невъзможно. Има нещо, което всеки от нас трябва да направи и то с разбиране и обич. Колко светли души има, които са се заели и ни водят в пътя на Виделината и Свободата. Учителят дойде на земята, даде ни знание и светлина, показа ни пътя. Той живееше това, което ни говореше.
към текста >>

83. XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Вергилий Кръстев

б) Изхвърляне на цели пасажи от Словото насочени към погрешките на учениците посочени от Учителя.
17.В следното: а) Тя променя своеволно заглавията. А едно заглавие се определя от цитирания от Учителя Божествен принцип. В Словото Му има мисъл, има духовни закони, но има и принципи. А какво е принципа? Духът на Словото се облича в принципите и се проявява като духовен окултен закон. б) Изхвърляне на цели пасажи от Словото насочени към погрешките на учениците посочени от Учителя. в) Преразказване на беседата или лекцията с нейни думи и с преразказа си променя мисълта на Учителя. г) Изхвърляне на лични имена и събития отнасящи се до Школата на Учитиля. д) Заместване на почти всички думи и изречения на Учителя с други изречения нямащи нищо общо с оригиналния текст. е) Изхвърлят се в самото начало и онези молитви и песни, с които се започва беседата или лекцията. ж) Изхвърлят се темите, названията на темите, които са четени преди беседата и които са били зададени от Учителя предния път на класа.
към текста >>

84. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин.
Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясъл. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата.
към текста >>

85. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

Ако има погрешки, аз ще ги изправя.
13 в оригинала и стр. 153 в томчето) „Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас, всинца ви. Не искам повече противоречия и да се разправям повече, не искам. Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук, има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова 10 години ти си едно отражение на това, което съществува в братството. И аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър, ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко.
към текста >>

86. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР II

159 в томчето) „Аз ви казах, Учителят не се занимава с погрешките, аз съм чужд за погрешките, чужд за морализиране, ч\-жд за отрицателните страни!
157 в томчето) „По какво се отличава специалният клас от общия? Сега, онези от вас, които принадлежат към специалния клас, те да кажат, пък онези, които са от вънка и само са изучили езика на специалния клас, те нямат думата. Онези, които са родени, родените в специалния клас, те да кажат. Вие сега говорите за специален клас, аз ви казах онзи ден, че не искам да се занимавам с преповторение на нещата." (Стр. 3 в оригинала и стр. 159 в томчето) „Аз ви казах, Учителят не се занимава с погрешките, аз съм чужд за погрешките, чужд за морализиране, ч\-жд за отрицателните страни! Казвате, той Учителят нас ни напуща, сега какво ще правим? " (Стр. 4 в оригинала и стр. 161 в томчето) „Та казвам, в какво именно вие вземате специалния клас? Кое трябва да бъде качеството на специалния клас?
към текста >>

87. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

„Тъй щото Новата година отмина на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки.
Условията, която носи 1939 год. се дължи на числото 9, което представлява проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията Сила в света. А творческия принцип е Словото на Учителя Дънов. Онези, които работеха с него и го прилагаха в живота си щяха да имат условия. А другите, които не работиха щяха да фалират. „Тъй щото Новата година отмина на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира." И това се сбъдна. Цялото това поколение се провали, както в личния си живот, така и като последователи на Учителя Дънов. Първо промениха Словото Му и го отпечатаха. Последователите му четяха промененото му Слово и се отклониха от Пътя на Словото. И накрая се провалиха по всички посоки, като се опитаха от Школата да правят църква и религия и я регистрираха чрез устави и те са там записани, където е мястото на всички църкви и религии т.е.
към текста >>

88. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

България направи погрешки, че имаше неприязнени отношения с Русия.
В Славянството има проявление на Бога. Бог извика славяните за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да носят една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на славяните. У славяните има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. България направи погрешки, че имаше неприязнени отношения с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. Ако българите спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мъчнотии, на които се изложиха сега. На много от мъчнотиите, които имат сега, те сами са причината.
към текста >>

89. 08 - 09. КАК ДЕЙСТВУВА РАЗРУШЕНИЕТО?

ТОМ 10

Ти не си отговорен за чуждите погрешки или слабости.
МИСЛИ ЗА ОБХОДАТА ИЛИ НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОКОЛНИТЕ (ПО УЧИТЕЛЯ) Кратки упътвания: Пазете свободата на душата си като нещо свято. Ето защо не налагайте мнението си. Ако те питат нещо, кажи. Ако ли не, мълчи. Не коригирайте никого, ако той не иска съвет от тебе. Ти не си отговорен за чуждите погрешки или слабости. Ето защо оставете хората свободни да постъпват тъй, както те разбират. Ти оправи своя живот, като го изчистиш от всичко отрицателно. За света не се грижи, остави го в ръцете на Онзи, Който го е създал. Той ще го оправи. Много мислете, малко говорете и малко се тревожете.
към текста >>

Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане.
Ограждайте се, уважавайте се и си давайте свобода. Взаимна почит и уважение. Не търсете лесния път. т.е. не бягайте от мъчнотиите, защото те са необходими, полезни за развиване на полезни качества у вас. Туй съм го добавил аз. Ставайте и изправяйте погрешките си без отлагане. Вслушвайте се във вътрешния глас, тогава по-малко ще грешите. Бъдете деликатни, внимателни и вежливи помежду си, като пазите свободата на ближния. Изслушвайте се търпеливо. Никого не подпушвайте Вземайте последно място на трапезата, а на работа бъдете на първо място. Бъдете първи на мястото, където трябва да се прави добро, да се помага.
към текста >>

90. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

ТОМ 10

Ние сме готови да изправим всичките погрешки." В тази си беседа Учителят каза много неща.
Владиците заеха първите места, имаше и официални лица и всички извадиха бележници. Личеше, че всички идат в този салон да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Учителят погледна часовника си, взе присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът. Моето Учение не е теория и диспут. То е основано на строг научен опит. Ние сме готови да изправим всичките погрешки." В тази си беседа Учителят каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да ги прочетат. През време на беседата на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе един смях, като седеше на първия ред срещу Учителя и който изтърва молива си, както го държеше. И вместо да си го потърси и вземе, той наведе глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
към текста >>

91. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Не крий погрешкитеси пред себе си; не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха.
Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали; за себе си не говори, понеже е губение на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата; за това друг се грижи, само върши това, що ти се дава и края ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешкитеси пред себе си; не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване.
към текста >>

92. IV.17 август, петък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си.
В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си. Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействуват, за да се усили този, който желае.
към текста >>

Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място.
Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си. Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействуват, за да се усили този, който желае. Сега във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара други, който е по-силен, да изхарчи повече сила.
към текста >>

Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите.
Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаехте как да ги премахнете, щяхте да изучите много добре себе си. Вие трябва да се радвате на погрешките си, защото от погрешката именно се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да не ги направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействуват, за да се усили този, който желае. Сега във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара други, който е по-силен, да изхарчи повече сила. отколкото трябва.
към текста >>

93. IV.9 август, събота

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда борба между вас.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва. Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда борба между вас. У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши другия от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако не се вземе предвид доброто, следва наказание. Аз ще ви накарам всинца или да любите, или ще приложим закона на Любовта. Тази година искам да научите този закон, щото лошите елементи да се обръщат във ваша полза.
към текста >>

94. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга.
Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае.
към текста >>

Когато ме търсите, не ме търсете в своите погрешки и оправдания.
Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш. Ако брат ти се подвизава в любовта и вярата, това значи, че и ти можеш като него да се подвизаваш с него заедно. Затова добродетелите и греховете поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш - с това на себе си ще помогнеш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко за добро. Когато ме търсите, не ме търсете в своите погрешки и оправдания. Търсете ме чрез вяра, чрез любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви на безопасно пристанище. Каквито и блага да притежавате на Земята, те са временни; те са за ваше упражнение, назидание и подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, щом си излезете, защото те принадлежат на училището. Но любовта, това е благото на живота, което единствено можете да вземете със себе си.
към текста >>

Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка.
към текста >>

95. IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Мъдростта се добива от ред погрешки.
Бялата краска съответствува на седемте краски. Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците.
към текста >>

96. IV.17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си.
Трето - в образ, което значи Живот. Божествената Любов спрямо вас се показва в падание, което значи Истина; в ставание, което значи Благост; и в Смърт, което значи осиновление. Сега се въздигате и когато един ден стигнете върха на съвършенството, ще разберете любовта си към Бога, а когато оттам се възвръщате, ще разберете Божествената Любов в себе си. Това е вечната радост - блаженството. Добродетелният не се гневи, той е богат, а богатият никога не се гневи; гневи се само сиромахът - грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. Всякой, когато има нужда, да отправите кратко писмо до Г-н Дънов, и той ще определи, като означи името му с първата буква от името му, според секретния шифър. Тогава, в такъв случай винаги ще призовавате името на тримата приятели: Отец, Дух - Син. Отец - Адонай - Ехова - Елохим. „Господи, Иисусе Христе - Ехова - Елохим - Адонай, молим Ти се..."
към текста >>

97. IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Който всякога прави погрешки, трябва всякога да ги поправлява, защото, ако би бил мъдър, не би бил слуга.
Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата, чрез тая вяра се развива техният слаб живот. Чрез нея те заставляват майките и бащите да се грижат за тях, да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е качество на бащата и майката, чрез нея те удовлетворяват всичките нужди на своите деца, тя е силата, тя е вдъхновението на техния живот. Покаяние - това е качество на раба. Който всякога прави погрешки, трябва всякога да ги поправлява, защото, ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се извинява за своите грехове, да търси оправдание и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението - това е качество на свободния, който минава от положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерението да се изправи. Да се оправдаваме пред Бога, то значи да не вярваме в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира. Тия две качества, на оправдание и покаяние, са само един начин на грешника да възстанови любовта и вярата.
към текста >>

Кога Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание, търсете Ме с вяра, с любов и чрез възражданието на вашия дух.
Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш. Ако брат ти се подвизава в любовта и във вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно, затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го поправиш, с това на себе си ще помогнеш; грешките са за глухите и паданието - за слепите. Ако той се подвизава в любовта и вярата, радвай се заедно с него, с това на себе си ще помогнеш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и използува всичко за доброто. Кога Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание, търсете Ме с вяра, с любов и чрез възражданието на вашия дух. По този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко в добро и да изведа душата ви в безопасното пристанище на живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни, те са за ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще си останат в училището, след като си излезете, защото те са принадлежности на това училище. Но Любовта, това е благото на живота, което единствено само можете да вземете със себе си, да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и баща, и майка, и деца, и слуги, и грешници - едно от тия звания може да изпълнявате в даден момент.
към текста >>

98. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз.
Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова. „Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла?
към текста >>

Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни.
„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.
към текста >>

Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки?
Така мислех и аз. Но не е въпросът колко голяма работа съм захванала, но колко добре е свършена. Как мислите? В колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр. Това е то работата на Казакова! Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата.
към текста >>

99. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако ударят по една, на мене стоварват три плесници.
Аз искам от вас всички да не ни препращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре да си седи у дома. Ако някой от вас мисли, че парите, които се събират тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лв., които може да взимам годишно, по случай годишната среща, другите стоят и се употребяват там, дето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така достатъчно си имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да не се оставяте на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако ударят по една, на мене стоварват три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и с празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия стъпки и недоразумения, нашите приятели отгоре закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се явят и д-р Миркович и Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, а включително и той, написахме по една дума, та всичко се написаха 28 + 1 = 29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, помощ, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, светотърпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата изпълнение.
към текста >>

Всичките погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че майка ни ни е научила така.
Гумнеров, така: - Върху отношението на написансто ще бъде текстът на Словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ, това е първото същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото същество, което е създало света. В това число се е проявило и второто лице -правдата, която има съотношение към всички същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2, което трябва да страда, защото винаги този, който се съди между хората, не е най-обичаният Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, който е настаняван, ще го гледа с криво око. Всичките погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че майка ни ни е научила така. В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всеки трябва да разбира думата „правда" в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда"? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да се помириш с другите неща, че знаем нашите отношения, какво и как да ги примиряваме с другите неща и после имаме стремеж към Бога. Числото 3 - това е изкупление.
към текста >>

100. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ