Търсене в текстове за 'Пласт'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 163 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка.
А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм.
Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици.
към текста >>

4. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество.
И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим. * В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети. Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество. Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
към текста >>

5. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето.
към текста >>

По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал.
Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.
към текста >>

II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.
По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”.
Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения".
към текста >>

7. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт.
Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока").
към текста >>

ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки.
Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
към текста >>

МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации.
Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно.
към текста >>

Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата.
*) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди.
към текста >>

По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели.
У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар.
към текста >>

Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора.
към текста >>

Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора.
Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока).
към текста >>

8. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
към текста >>

Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
към текста >>

9. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем.
Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат! В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем. Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>

10. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния период „фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали.
Мантовани изказа предположението, че континентите са се получили от разкъсването на сушата и тяхното ветрилообразно отдалечаване един от друг. За нас в случая е важно да се изнесат ония данни, които са в полза на Атлантида, по същата причина, по която и фактите на Вегенер се стремят да бъдат в полза на неговата теория. Остава бъдещето да разреши тоя голям въпрос. Засега ние напущаме тая хипотетична област и отново ще стъпим на фактическата страна. По-нататък палеонтологическите издирвания дават следните данни: среден тип от първата подраса на Атлантическата раса, т.н. рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния период „фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали. Като остатък пък от Тлаватлийската раса се сочи намерения в кватернерните пластове в средна Европа т.н. човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос.
към текста >>

Като остатък пък от Тлаватлийската раса се сочи намерения в кватернерните пластове в средна Европа т.н.
За нас в случая е важно да се изнесат ония данни, които са в полза на Атлантида, по същата причина, по която и фактите на Вегенер се стремят да бъдат в полза на неговата теория. Остава бъдещето да разреши тоя голям въпрос. Засега ние напущаме тая хипотетична област и отново ще стъпим на фактическата страна. По-нататък палеонтологическите издирвания дават следните данни: среден тип от първата подраса на Атлантическата раса, т.н. рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния период „фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали. Като остатък пък от Тлаватлийската раса се сочи намерения в кватернерните пластове в средна Европа т.н. човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис.
към текста >>

11. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт.
През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен. 4) Опит с двуразделката крамъчно водорасло Плевросигма естуарги. Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт. А когато морето пак дойде, те изчезват отново в пясъка на съда. Значи същото, което става в морето, същото ce повтаря и в съда в същите асове на деня. Но този ритъм се забелязва само денем, т.е. когато има денем отлив те излизат, а при прилив изчезват в пясъка. Опитът с тая двуразделка е много важен, защото показва, че в растенията срещаме съшия ритъм, който наблюдаваме у животните.
към текста >>

12. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
към текста >>

13. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка.
Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината.
към текста >>

14. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
към текста >>

15. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата.
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си. Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода. Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата. Значи само дънцевата му част е в упойката. Коренът в такова положение стои 18-22 часа. След изтичането им, с този корен се индуцира друг корен. От петтях направени опита три дали положителни резултати: корен с упоено дънце бил неспособен да индуцира. Индуциращият корен бил без митозни фигури, което показвало, че е упоен.
към текста >>

След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт.
изпущала лъчи. Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин.
към текста >>

Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е.
Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове.
към текста >>

6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил).
Контролирането става така: употребява се комутатор, чрез който променяме посоката на тока или го прекъсваме без знанието на субекта и го питаме за светлините. Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката. Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат. 4) Контролиране чрез поляризирана светлина (Де Роша). 5) Чрез спектроскоп (Де Роша). 6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил). Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год.
към текста >>

16. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни.
към текста >>

Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки.
Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност.
към текста >>

Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване.
Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси.
към текста >>

17. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3.
При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8.
към текста >>

Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11.
Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф.
към текста >>

Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13.
Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници.
към текста >>

18. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око.
Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг. Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта.
към текста >>

19. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна.
Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха.
към текста >>

За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене.
Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение.
към текста >>

20. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение.
Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища.
към текста >>

21. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.
Л Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
към текста >>

Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м.
На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията?
към текста >>

Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации.
Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание.
към текста >>

22. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр.
Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием.
към текста >>

Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6].
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише.
към текста >>

23. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3].
Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност.
към текста >>

Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата.
Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем .
към текста >>

Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4].
Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност.
към текста >>

И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове.
-------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието. И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя.
към текста >>

24. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при светлината на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва.
Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения. Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при светлината на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва. – Това е, може би, местото, дето е казано „Той смирява гордите и пр."? – Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко това, което им се дава отгоре. Ние сме неблагодарници. И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти.
към текста >>

25. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи.
Веднага един млад господин, инженер, се постави на мое разположение и заедно се качихме към новата сграда. Тя се издига на един хълм и има по големина и масивност импозантен вид. Цялата е от железобетон. Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек.
към текста >>

Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия.
Цялата е от железобетон. Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек. Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част.
към текста >>

26. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила. В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна. Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества.
към текста >>

Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи.
навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние. Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила. А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните. Аз чувствувам духовното направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи. Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
към текста >>

27. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр.
Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник.
към текста >>

28. ТАТКО НАШ - ОРИОНО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И мъдростта ми път пробива през земен пласт и канари, а истината в Мен цари и бистрите води излива.
Еделвайс Да дойдат страждущи при Мен, на Мен сърце си да разкрият, че Аз съм извора свещен и каня жадните да пият. И няма никога да спирам. В любов живота ми тече, любов към всичко ме влече и всяка болка Аз разбирам. И мъдростта ми път пробива през земен пласт и канари, а истината в Мен цари и бистрите води излива. II ДУША, която утешава и болката на всеки знай, ръка, която всичко дава и никога не казва: дай. Пресипва жадните да пият надежда в себе си открили, лице наново да умият които вчера са сгрешили. И малките деца приспива и бди над тях да порастат. И цел пред силните открива с любов и мисъл да творят.
към текста >>

29. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
към текста >>

Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
към текста >>

Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.
Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена.
към текста >>

30. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”.
На тия хора е присъщо изяществото, понякога те вследствие голямото високомерие, отблъскват. Гласът бива звучен, висок, топъл – хора, годни за добри певци. Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с величие. Предразположени са към социален живот, доверчиви и затова понякога наивни. Понякога биват още много капризни, променливи и арогантни. Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”. Редфилд казва за хората от типа кон, че биват едни от най-добрите артисти, певци, художници. Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение. Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците. Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса.
към текста >>

31. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1).
Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото.
към текста >>

Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система.
На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах.
към текста >>

Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел.
Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни.
към текста >>

32. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека.
Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат.
към текста >>

В пластиката трябва да има и ритъм.
Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила.
към текста >>

33. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика.
Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила. Особена ритмика съставя движенията на всяко гимнастическо упражнение. Тази масова картина завладява всеки зрител.
към текста >>

А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика.
Зареждат се шест типа мълчаливи упражнения. После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо!
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората.
В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува.
към текста >>

35. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум.
В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор.
към текста >>

Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света.
В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил.
към текста >>

36. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой!
Това отчасти е вярно. Но напоследък се доказа чрез многогодишни наблюдения, че слънчевите петна имат голямо влияние върху тези земни явления. Това вече ни навежда за съвсем друг характер на причините на тези явления. Значи земетресенията имат връзка с електромагнитните влияния, които ни идат от слънцето. От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението. Това показва електромагнитната основа на земетресенията. От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни.
към текста >>

По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват.
От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло.
към текста >>

37. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята.
Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид. Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята. Изобщо колкото по-сложен е вътрешният релеф на ухото, в зависимост и от неговата големина, толкова по-богат, по-обилен и с високи качества е и вътрешният, т.е. душевният живот на човека. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m. Тази гънка е характерен белег за човешкото ухо. В животните, обаче, тя отсъствува, което се дължи на факта, че те действуват под напора на първите импулси в тях.
към текста >>

39. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен.
към текста >>

40. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

У някои хора тя е добре очертана, у други е скрита, дълбоко заровена в земята: като семе, покрито отгоре с дълбок пласт тор.
Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата. Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос. Сатурновата линия - линията на съдбата, представя Божията благодат, която иде отвън. Никой не подозира нищо за тази линия. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия. У някои хора тя е добре очертана, у други е скрита, дълбоко заровена в земята: като семе, покрито отгоре с дълбок пласт тор. За да могат светлината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна. Това са големите богатства, към които човек се стреми. Малко тор е нужно на човека. Но зависи от почвата. Ако семето е в песъчлива почва, трябва да му се прибави малко тор.
към текста >>

41. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз.
Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност. При това, той има музикално ухо с много префинен строеж. Музикалното ухо трябва да има следните качества: 1) голяма възприемчивост към музика.
към текста >>

изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

42. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.
към текста >>

43. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всеки, който иска да пее, трябва да има светла мисъл и силна пластична воля.
Скоро работата е съвършена. Събираме се и изпяваме няколко песни. Текстът и мелодията са от Учителя. Един запита Учителя за музиката. Той каза: „Пението е начало на всяка култура, на всяка еволюция вътре в природата. Всеки, който иска да пее, трябва да има светла мисъл и силна пластична воля. С музиката можете да си служите за вашето развитие. Като изпееш една песен и след това у теб се зароди желание да се примириш с другите, тогаз тази музика има смисъл. Музиката е проводник на истинския живот. С пението ще дойде развитието на вашите способности и могат до известна степен да се реализират нещата, които желаете. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикант.
към текста >>

44. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни.
От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1. голяма длан 2. средна - ” - 3.
към текста >>

Пластика 1.
влажна - ” - 2. суха - ” - VІ. Плътност 1. месеста - ” - 2. мършава - ” - VІІ. Пластика 1. избраздена - ” - 2. плоска - ” - За пръстите: І. Дължина 1. дълги пръсти 2. къси - ” - ІІ.
към текста >>

Пластика 1.
дълги пръсти 2. къси - ” - ІІ. Дебелина 1. дебели - ” - 2. тънки - ” - ІІІ. Пластика 1. възлести - ” - 2. гладки - ” - ІV. Гъвкавост 1. корави, неподвижни пръсти 2. гъвкави пръсти V.
към текста >>

45. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За същото говорят и тесните, бледни и слаби носни крила, които показват слабост в дишането; същото показват и чертите на лицето, особено под очите; бузите показват слабост вместо сила и пластика.
Това говори за малко жизнена сила и слаба размножителна сила. Понеже силите в това ухо бързо се изчерпват, затова този човек трябва да води редовен живот. Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите. Ако ушите имат здрав изглед, с хубава краска, свежи, топли и добре снабдени с кръв, тогава здравето и жизнената сили са в добро състояние (виж фигури 1, 2, 3, 8). ------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве. За същото говорят и тесните, бледни и слаби носни крила, които показват слабост в дишането; същото показват и чертите на лицето, особено под очите; бузите показват слабост вместо сила и пластика. Ушите на това лице, макар и не лоши по форма, имат някаква особена краска. Те са полупрозрачни, бледни, студени и слаби. Ако ушите на някой болен са съвсем бледи и безкръвни, прозрачни и стъкловидни, имаме пълно отдалечаване от нормалното ухо. Това ухо постепенно започва да се навежда напред, което е тежко нарушаване посоката на действуващите сили. Такъв човек се намира близо до смъртта.
към текста >>

46. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност.
От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд. Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност. Картините му са рисувани с твърде голяма бързина. Той сега е 26 годишен. Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата реалност на невидимия свет. за да издигне човечеството към висок спиритуализъм. Той е нарисувал повече от 1000 картини.
към текста >>

47. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание!
В това е разрешението. Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов! Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази. Ако ти пееш от любов, без да чакаш нищо за своето пение, тогаз твоят глас ще има магическо действие! Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание! Те ще искат да се учат, ще искат да направят едно добро! Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм! Тоя дом ще има невидима красота, невидима аура. Там хората не ще могат да се карат. Защото всяка работа, вършена от любов, е свещенодействие; там е Безграничният!
към текста >>

48. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато преходната област между костната и долната месна част на носа е пластично оформена, това говори за едно дълбоко и мощно дишане.
Напротив, деловите хора във физически области, са били винаги с големи носове. Лице с правилно развити форми и части, трябва да има нос, толкова голям колкото е челото и колкото е долната част на лицето от под носа до върха на брадата (чокънчето). Това е закон на хармоничното развитие на човека, изразено в лицето. В долната част на носа е изразен физическият живот и то - дишането в ноздрите; храносмилането на носния връх; чувственият и полов живот в областта на носните отвори. Бразди, които се спущат от двете страни на носа към ъглите на устата, говорят за дейността на сърцето и то предимно за физическата дейност. Когато преходната област между костната и долната месна част на носа е пластично оформена, това говори за едно дълбоко и мощно дишане. Хора пък със силни бели дробове имат широки и силни носни крила (ноздри). Тези, които ядат и пият много имат силно задебелен носен връх. „Човек се познава по върха на носа", казва с право народната поговорка. Носът, изобщо, ни разкрива характера, особеностите на човека и духовния импулс и сила. Ето и нещо по-специално за развитието на формата на носа.
към текста >>

49. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вторият - мек и пластичен.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят. В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми.
към текста >>

Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят. В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми. Принцип на отделяне, индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Силният, със силата, която съдържа в себе си, сам се разрушава. Така, скорпионът, когато го заплашва смърт, сам забива в себе си своето отровно жило и се самоубива.
към текста >>

50. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел.
към текста >>

51. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
към текста >>

52. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие.
Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

53. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения.
Те са есенцията на народа. И един народ е щастлив, когато има повече такива носители на новите идеи. Колкото повече такива души има в един народ, в едно общество, толкоз по-голяма е гаранцията, че тоя народ е даровит, жизнеспособен и че ще може да върви по пътя на възлизането, а не на слизането. А един народ, невъзприемчив към новото, той вече е тръгнал по пътя на слизането, на израждането. Носителите на новите идеи може да са неразбирани още от своите съвременници, те даже може да са преследвани, гонени, но това ще трае, докато съзнанието на масите се издигне до по-висока степен, за да схване ценността на новото, което те носят. В своя възходящ път разумната природа може да срещне препятствия, а такива препятствия среща там, дето формите са се втвърдили, кристализирали и са изгубили своята първоначална пластичност и податливост за по-нататъшни изменения. Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат. Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия.
към текста >>

54. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот.
Жизнерадостта е признак на живот. Тя не е плитка проява на ненаситни чувства, на лакомство и суетност. Това не е жизнерадост! Жизнерадостта има дълбоки корени. Тя е израз на онази дълбока връзка с ритъма в целокупната природа. Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот. Всеки мускул на лицето му трепка неуловимо, чертите на лицето му са хармонични - той е красив човек. Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато жизнерадостта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на жизнерадостта! Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи!
към текста >>

Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства.
Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните.
към текста >>

55. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Освен това били уредени курсове по евритимия, по пластика, по живопис и пр.
„Бах и Хендел в завоя на музиката в 1750 година" от Д-р Е. Швебш. „Самопознание и свтопознание в художественото творчество" от Алберт Стефен. „Розенкройцерското движение на прага на модерната епоха" от проф. Маурер и пр. Освен това през време на конгреса били представени някои мистични драми: „Портите на посвещението" от Д-р Щайнер и избрани места от „Елевзинските мистерии" от Едуард Шюре и пр. Освен това били уредени курсове по евритимия, по пластика, по живопис и пр. Посетена била от гостите биологическата лаборатория под ръководството на Д-р Пфайер, Великото учение. Книжка първа: Няколко основни положения. От В. Т. Благодумов. 1935 г.
към текста >>

56. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата.
Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.
към текста >>

57. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр.
Шанти Деви няма физическа прилика с Лудги, но нейният глас, нейният характер, нейните жестове, всичко е като у покойната. Сбирка по окултна педагогика в Гьотеанум. Тя се състояла от 20 юли до 2 август в Гьотеанум - Швейцария. Били държани множество реферати, по-важни от които са: „Човекът в музиката на 16-19 век" - „Човек и музиката в 20 век", „Ритъмът и действието във възпитателното изкуство", „Произход на азбуката", „Възпитание чрез мисълта". „Философията като възпитателка", .Методика на естествознанието", „Методика на историята", „Из практиката по музикалното обучение", „Методика на математиката". Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр. Братството на Светлия град. В сборник „Окултизъм и йога", книга пета, намираме интересни сведения за мистическото братство на Светлия град в Съветска Русия. То е обхващало в средата си една будна част от руската младеж и то, предимно из средата на комсомолците. Това братство е имало клонове из цяла Русия и е било пазено в строга тайна. В крайните квартали на Москва се събрали осем души младежи и образували кръжок за духовно повдигане на младежта.
към текста >>

58. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той започва нов живот, в който всичко суетно изчезва и бавно, но сигурно започва да твори основите на нова култура, в която материята става пластична глина в ръцете на духовното, на разумното.
И той ще го постигне. В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява. Когато просветне и го огрее, било от лична опитност - защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма опитност за своята вечна духовна същина, било от придобитата опитност на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот. Той вижда, че животът не е само формата на нещата, той почва да изучава хилядите прояви на тази вечна, разумна същина, която е всичко. Той придобива нов смисъл, нова вяра, която от ден на ден става все по-голяма и по-творческа. Той започва нов живот, в който всичко суетно изчезва и бавно, но сигурно започва да твори основите на нова култура, в която материята става пластична глина в ръцете на духовното, на разумното. Но ние не разбираме това в пълнота... – Една култура на вечното, на разумното, един живот с пълна светлина за неговата неизменна същност, за всичките негови прояви и видоизменения, това е смисъл, това е велика човешка цел.
към текста >>

59. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила.
Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както възходящият ход означава стремеж към слънцето, към центъра на творческите, положителни, животворни сили. Ето защо, когато в известни мозъчни центрове се натрупа повече отрицателна енергия, която предизвиква меланхолия, страх от живота, обезсърчение, песимизъм, почеркът загубва своята енергичност, своята устойчивост, и редовете започват да клонят надолу, Констатира ли човек подобна тенденция в писането, той трябва съзнателно да си въздействува, като се стреми да пише равномерно, в прави редове, успоредни помежду си. Това е един прост, но ефикасен начин за въздействие, за самовъзпитание. Ето, покрай характерологичното значение на графологията, и нейното значение като фактор при самовъзпитанието на човека.
към текста >>

60. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид.
Явно е, че Вайсмановата теория е напълно невярна. Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр. Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон.
към текста >>

Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм.
Ако всичките тези явления са резултат на една ръководна същност в развитието и жизнените отправления на организма, то при опитите трябва да се получат и други резултати. Споменатите неовиталисти, особено Манголд в последното десетилетие, предприеха нов род опити. Съединяват се две оплодени яйцеклетки, от които според Вайсман би трябвало да се получат два съвсем отделни и различни организми; получава се един цял организъм. Прекръстосани яйцеклетки в стадий на деление четири, получават се зародиши с две предни части - с две глави и пр. Шпеман отива още по-нататък, взима части от тъй наречената медуларна плоча - предната част от зародиша вече диференциран на своите три зародишни листа (от всеки зародишен лист се развива една определена част от организма - от външния пласт - ектодермален - се образува нервната система, която се диференцира на централна и гръбначна; от средния - мезодермален пласт - се развива скелетът и мускулите, а от вътрешния - ектодермален - се развива храносмилателната система) и ги заменя с други части, от които би се получило не мозък, а друга част от организма; в резултат получава цялостно и нормално развит индивид. Maнголд - съпрузи, продължават опитите от този род и получават в резултат, заменяйки средния зародишен пласт с външен или външния със среден или вътрешен, нормалния зародиш, от който ще се развие цялостния организъм. В тези опити се установи, между другото, че „първичната уста" - онази част в медуларната плоча, от която се развива мозъкът, доминира във въздействието си в останалите части, на които е присадена (инплантирана). От това се вади заключение, че седалището на този ,,организатор" в живите организми е в предната част на медуларната плоча - в мозъка. Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир.
към текста >>

61. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор.
Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа. Че наистина психичното. указва влияние върху всички органи¬чески системи и върху физиологичните процеси, се доказва с мно¬жество опити. Д-р Фокашон привежда едно лице в хипнотичен сън, написва върху ръката му няколко думи и му казва: „Ти сега ще се пробудиш, и в еди-колко си часа на мястото на написаното с молив ще бликне кръв." В уречения час става това. Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор. След обед, в еди-колко си часа. на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир. Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични.
към текста >>

Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие".
указва влияние върху всички органи¬чески системи и върху физиологичните процеси, се доказва с мно¬жество опити. Д-р Фокашон привежда едно лице в хипнотичен сън, написва върху ръката му няколко думи и му казва: „Ти сега ще се пробудиш, и в еди-колко си часа на мястото на написаното с молив ще бликне кръв." В уречения час става това. Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор. След обед, в еди-колко си часа. на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир. Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични. Биолозите наричат това: саморегулация. Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр.
към текста >>

И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир.
Д-р Фокашон привежда едно лице в хипнотичен сън, написва върху ръката му няколко думи и му казва: „Ти сега ще се пробудиш, и в еди-колко си часа на мястото на написаното с молив ще бликне кръв." В уречения час става това. Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор. След обед, в еди-колко си часа. на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир. Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични. Биолозите наричат това: саморегулация. Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник.
към текста >>

62. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно тяло: Ако в отрицателния полюс на една електрическа батерия турим един металически предмет: напр.
Той знае това; и другите го знаят. Друго едно лице когато се приближи до детето, последното също така плаче и се дърпа настрани. И това лице има рак. Това лице не знае това; зная го само аз. Тия две лица излъчват неприятни радиации, които детето чувствува и у него настъпва криза." В този случай са действували ненормалните клетъчни радиации, и тия радиации са именно причината на рака. Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно тяло: Ако в отрицателния полюс на една електрическа батерия турим един металически предмет: напр. лъжичка или друго, а на положителния полюс една сребърна плоча, то като пуснем тока, след време среброто ще се премести от плочата и ще покрие лъжичката, която е на отрицателния полюс. Ако наблюдаваме водата, няма да можем да видим пренасянето на среброто. Сребърната плоча постепенно се разпада на електрони, които отиват на отрицателния полюс и там пак се възстановява среброто. Всеки ден получавам писма и статии от познати и непознати, които ме насърчават и които привеждат нови факти за потвърждение на моята теория!
към текста >>

63. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Високото и пластично чело, носът и оживените от мозъка мускули на лицето му, говорят красноречиво за умствения дял в неговия натюрел.
Ръката на Боби Джонс В лицето на Боби Джонс, ние разпознаваме още на пръв поглед двигателния натюрел. В неговото продълговато лице, силно развити форми (костна система) и мускули, се чете характера на човек с дълбоко чувство към делото, към което има едно непосредствено отношение. В него любовта към делото създава живата интуиция кое кога и как да направи. Джонс не е чист натюрел. Към двигателното, динамичното у него се примесва и умственото - той е едно хармонично съчетание между двигателен и умствен натюрел. Високото и пластично чело, носът и оживените от мозъка мускули на лицето му, говорят красноречиво за умствения дял в неговия натюрел. На ръката му виждаме характерно потвърждаване на казаното вече - на неговия двигателен и умствен натюрел. Линията на ума, която у чистите умствени типове отива винаги към лунната издигнатина, тук извива към Марсовото поле.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чрез нееднаквото нагряване на въздушните пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО Д-р С. Кошков Известно е, че само благодарение на слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза на въглехидратите в листата на растенията, при което се извършва разлагане на СО2, като въглеродът се използува за образуване на първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил мислим никакъв живот на земята. Слънцето е източник на светлина и топлина, то движи водата и въздуха и създава храна за растения и животни. Чрез нееднаквото нагряване на въздушните пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други. Слънчевата светлина е поощрител на жизнените явления, тя влияе и върху психичното състояние и създава повишена жизненост и самочувствие. Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце – весело и жизнерадостно. Така действува светлината и върху най-малките растения и животни. Ако, например, поставим във вода сладководната хидра под умерена слънчева светлина и сетне на тъмно, и наблюдаваме, ще забележим, как тя се свива в тъмнина. Слънчевата светлина действува убийствено на микробите.
към текста >>

65. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те падат под дебелите пластове на земята и стоят ь засипани с милиони години, овъглени, загубили някогашния си облик, запазили само енергията на слънцето.
От къде са взели каменните въглища тая енергия? Ние трябва да си представим някаква геологична епоха, отдалечена от нас на милиони години. Тогава по земята са расли грамадни дървета. Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още младата земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята. Така тия складове на слънчева енергия един ден биват срутени и засипани от страшни землетресения и урагани, каквито ние не можем да си представим. Те падат под дебелите пластове на земята и стоят ь засипани с милиони години, овъглени, загубили някогашния си облик, запазили само енергията на слънцето. И след тия милиони години, човек ги открива и впрегна отново в работа запасената в тях енергия. И така, ние затоплихме въздуха на нашата стая с енергията на слънцето, превърната при горенето в топлина. Ако след като стаята е затоплена, ние отворим прозореца, тя ще изстине. Ние неправилно казваме, че студът е нахлул в нея, защото истината е, че топлината, която се намираше в стаята, излезе Законът за термичното равновесие гласи, че топлината се предава от място с по-висока, към място с по-низка температура. Какво стана с топлинната енергия?
към текста >>

66. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн".
Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила.
към текста >>

67. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те били залепени за лицето с лепкав лейкопласт, поставен на кръст, тъй че очите били напълно закрити.
(Из в. „Сегодня"). ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВИЖДА БЕЗ ПОМОЩТА НА ОЧИТЕ Ню-Йоркските вестници разказват за интересно медицинско явление - човек, който може да вижда без помощта на очите; той с завързани очи може не само да се движи в непозната нему стая, но даже и да чете! Това е лекарят д-р Харлан Тарбел, който действително притежава тъй нареченото второ зрение. Ню-Йоркските журналисти за да изпитат неговите способности, се събрали за някои опити; по този начин те искали да се запознаят с чудния дар на д-р Тарбел. Върху очите му били завързани две големи вълнени покривки. Те били залепени за лицето с лепкав лейкопласт, поставен на кръст, тъй че очите били напълно закрити. След това главата на д-р Тарбел била обвита с къс гъсто черно кадифе, през което човек, притежаващ обикновеното зрение, не би видял нищо. В такъв вид д-р Тарбел бил въведен в една стая, в която той никога не е влизал и му било предложено да намери в нея телефона. Той с уверени крачки пристъпил към телефона, стоящ на нощната масичка между двата кревата, без да се сблъска о някой предмет по пътя. Като дошъл при телефона, той уверено повикал някое лице по съобщения му номер; след това прочел номера на едно удостоверение, което му е било дадено от едного от присъстващите журналисти. „Прочел" и името на журналиста, написано в удостоверението.
към текста >>

68. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове.
Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно. На затоплянето на водите на Баренцово море пръв обърнал внимание в 1921. г. H. M. Книпович. От 1919 година насам водата на Баренцово море значително се е затоплила в сравнение с предидущите времена. За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса. Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове. Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр.
към текста >>

Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр.
Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове. Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата. Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр.
към текста >>

в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата.
Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата. Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр.
към текста >>

Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област.
температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата. Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев.
към текста >>

69. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии.
Макар че в ръкописното писмо преобладава кривата линия и явния стремеж да се притъпяват ъглите, все пак в него има и прави линии и ъгли. Така запример, при изписване на буквата "а", ръката, след като опише един кръг или елипса, възвръща се надолу, като се спуща в права линия и образува един ъгъл. А в много букви, като запример к, л, м, н, и пр. ъгълът е особено подчертан. Изобщо, ръкописното писмо на европейските народи - славянски, латински и гръцки шрифт - представя едно съчетание на прави и криви линии, които образуват известни ъгли. Все пак, за него може да се каже, че е издържано в чисто криволинеен стил - то е писмо на гъвкавата, пластична, бързотечна крива линия, която се подава на свързване с други криволинейни образувания, без да оказва такава съпротива, както правата линия, която се съединява с други прави под рязко очертани ъгли, образувайки чупени линии. Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците.
към текста >>

Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви.
Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки. Това е почерк на хора раздразнителни и крайно променчиви, ту любезни, ту язвителни, със силна страст да противоречат и да се препират. От тия примери е ясно, какво разнообразие се получава всред кръглите и ъгловати почерци, като се намесят и други графологични белези. Г.
към текста >>

70. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята.
Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци. Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята. Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго закономерно последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод? Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили.
към текста >>

71. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид.
Най-подробно били прегледани краката му. Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката. Фотографирали краката му преди и после демонстрацията. Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус. Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки. Учените хора хвърлили в огъня разни работи, и те всички били изгорени от силния огън. Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока. Бос, Куда Бакс преминал по огъня два пъти, бавно, без да тича.
към текста >>

Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус.
Намерили, че кожата на ходилата му била мека и суха; измили му краката, и водата била анализирана; оказало се, че никакви химикали не са били приложени към краката. Фотографирали краката му преди и после демонстрацията. Изследването показало, че температурата на краката била същата, както преди, тъй и после ходенето по огъня. Краката били изследвани веднага след опита и втори път след 40 минути; не били намерени никакви следи от изгаряне. На ходилото на десния крак било прилепено малко парче пластир от цинков оксид. Пластирът останал неповреден, въпреки това, че той се е допирал до температура близо 120 градуса Целзиус. Дигбай Моинах и Морис Шипен пожелали в интереса на науката да направят сами опит, като стъпят в огъня и видят, какво е станало с него; и двамата се опарили добре; по краката им излезли големи пришки. Учените хора хвърлили в огъня разни работи, и те всички били изгорени от силния огън. Огънят бил разпален в една вада 4 метра дълга, 2 метра широка и 20 сантиметра дълбока. Бос, Куда Бакс преминал по огъня два пъти, бавно, без да тича. Опитът е бил много строг: през всичкото време огънят е бил раздухван, да не би пепелта да бъде някаква преградка между краката и огъня.
към текста >>

72. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди.
Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити. Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури? Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм. При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите.
към текста >>

С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота.
На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм. При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури.
към текста >>

И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични.
При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури. Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата. Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси. Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр.
към текста >>

Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата.
Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури. Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата. Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси. Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр. когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено. Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот.
към текста >>

73. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира.
Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

74. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето по този начин се съграждат нови земни пластове, които дават началото на нови планини, на нови обекти за разрушението... творческото разрушение.
Мъдреците свързват живота с водата. В природата тя разрушава, после гради. И пак разрушава, и пак гради, до безконечност. Така реките прояждат планините и ги изравняват с низините. Разрушеният материал водите наслагват по полетата, по езерните дъна и в моретата. Ето по този начин се съграждат нови земни пластове, които дават началото на нови планини, на нови обекти за разрушението... творческото разрушение. Процесът на съграждането и на разрушението се повтаря във всички кътчета и сфери на организованата и неорганичната природа. Той е тъй вечен, разнообразен и чудноват. Размишляваш върху него и виждаш, че е необхватен. Разбираш го само в някой свой откъс, в отделен само момент на съграждането или на разрушението. Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане.
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята.
Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно. Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното деление. Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е.
към текста >>

76. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики – да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н.
към текста >>

77. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността.
Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество. И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността. За какви абсолютни ценности и истини можем да приказваме ние, когато нашите най-първични инструменти за познанието на света са повлияни от силите на едно релативно поле? Да вземем като пример нашите представи за физическите дименсии на света. Ние си представяме само ония неща, които изцяло можем да включим в пределите на мисловното ни пространство. Един човек може да си представи един сантиметър, един метър, десет метра, дори два, три километра, но едно разстояние от десет или петнадесет километра вече избягва от нашата представа. Ние неволно прибягваме или до времето, за което с определена скорост преминаваме това разстояние или до сравненията – например географската карта, където си служим с мащаб.
към текста >>

78. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове.
В палеозойската ера срещаме останки от главоноги, наречени ортоцерас. Те имат прави черупки. В по-късна епоха, след няколко милиона години, те преминават в амонити, чиито черупки са завити спиралообразно, подобно на охлювите. След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години! Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват! Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза. Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен.
към текста >>

79. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр.
Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! " От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? " Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, той търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и той не може да остане в противоречия. Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. И всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естество-научния мироглед в книгата на Арнолд Додел: „Мойсей или Дарвин? " Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса.
към текста >>

80. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма.
Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите.
към текста >>

Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.
Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед.
към текста >>

81. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата.
След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси.
към текста >>

тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор.
Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му.
към текста >>

Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата".
– Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му. Във веригата движения няма никакво място за душата".
към текста >>

– И наистина, пластирът не упражнява никакво действие.
И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие. Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси. Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му. Във веригата движения няма никакво място за душата". Обаче, може ли да се изключи психичното като причинен фактор за движенията на машиниста и трябва ли да приемем неговите движения за несъзнателни, рефлекторни?
към текста >>

82. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща.
Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus. В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е.
към текста >>

83. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид.
Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление.
към текста >>

2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид.
Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори.
към текста >>

3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род.
Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция.
към текста >>

4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди.
Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане.
към текста >>

Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ.
У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г.
към текста >>

84. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва.
Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб. Смъртта е господар и властелин... Но преминаха като вихри годините над това поле и тия долини. Под пластовете на чернозема, наблизо там, където спят падналите в боя, прораства млад стрък и чака нова жетва. Рало пробраздява всяка пролет и всяка есен нивите. Тъжно мълчи зимата над посетите зърна и ето пак пролет пробужда света. Наблизо до забравеното, полузаровено оръдие прораства младо дръвче. То цъфти и се усмихва като мъничка девойка. Тревици зеленеят наоколо, а славеят разлива своята песен надалече, сам захласнат в нея, влюбен в пролетта,в изпръхналата бременна земя, вестител на живота, който бавно и победно иде от всички страни.
към текста >>

85. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби. Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки.
към текста >>

86. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА (откъс от студия) Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта. Ето кое става все по-малко за хората от нашата съвременност. Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост. Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.
към текста >>

87. НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма).
В това обитаемо от нас поле, в което наблюдаваме изявяващия се живот, ние срещаме видимото в три агрегатни фази: твърда, течна и газова. За тях Сведенборг казва: Атмосферите са деятелни сили, течностите посреднически, а твърдите страдащите, върху които се изявяват действията. Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия свят посредством слънцето. Триличието в строежа на физическия свят се среща във всички форми. Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми. Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата. Това става така, че там може да бъде проявен всестранно животът на вечността. В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата.
към текста >>

Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма.
За тях Сведенборг казва: Атмосферите са деятелни сили, течностите посреднически, а твърдите страдащите, върху които се изявяват действията. Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия свят посредством слънцето. Триличието в строежа на физическия свят се среща във всички форми. Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми. Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата. Това става така, че там може да бъде проявен всестранно животът на вечността. В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата. Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез физиката на тялото.
към текста >>

88. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска.
Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав! Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала. Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв". Събуждат го и в 4 часа наистина думата е вече написана с кръв на ръката му. На същия закон се основават и тъй наречените стигмати. Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани.
към текста >>

89. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия.
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично.
Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко?
към текста >>

91. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека.
Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние. — Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека. Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате. Постъпвайте така, както постъпвате с въздуха: т.е.
към текста >>

92. DU MAITRE - LA PATIENCE Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства.
Тя е приложила такива технически правила и закони, които човекът-изследовател открива отново сега. Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация. Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства. От там се заключава, че една част поне на йонизацията се дължи на лъчи, дошли от вън. От начало тия лъчи, които проникваха отвън в затворения въздух, се отъждествяваха с гама лъчи на радиоактивните вещества. Обаче Еве в 1905 год. доказа, че радиоактивните еманации, които се съдържат във въздуха, не са достатъчни, за да обяснят йонизацията на въздуха. Само една десета част от тая йонизация се дължи на гама лъчите.
към текста >>

93. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Докато при литературата и пластичните изкуства не е потребен всякога посредник-изпълнител, при музиката ние не можем да се приобщим до творението без такъв изпълнител.
И нищо не би могло да се намери там, което да послужи на композитора за образец, модел сюжет или тема. Никой не знае, .какво изразява музикалното творение, никой, дори и неговият автор не би могъл да ни предаде с думи съдържанието му. То е загадка, която упорито отказва да издаде своята тайна. Всички обяснения, които се дават или биха могли да се дадат, засягат само формата — външните белези и особености на творението". Ако трябва да задълбочим още в същината на музикалното творчество, ще открием специфичните неща, които го отличават от другите изкуства. Докато при литературата и пластичните изкуства не е потребен всякога посредник-изпълнител, при музиката ние не можем да се приобщим до творението без такъв изпълнител. В случая ние имаме една триполярност, един триъгълник: композитор, изпълнител и слушател. И колко много зависи от тоя посредник—изпълнител! Какъв голям дял от своята собствена душа влага той в изпълнението. Колко колорит от неговия темперамент, от индивидуалността, от личното му отношение към проблемите на изкуството и света. Има хора, които не могат да се сродят с мисълта, че във всеки удар върху клавиша на пианото, във всяко движение на лъка, във всяко докосване на лъка, във всяко докосване на пръста до струните, се прелива цялата същност на едно човешко същество, неговият духовен строеж, темперамент и всичко, което съставлява неговото аз.
към текста >>

94. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето.
Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия.
към текста >>

От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма.
Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята.
към текста >>

Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът.
Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си.
към текста >>

Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си.
Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята?
към текста >>

95. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа.
По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа. В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе частица от вечното. Едно кътче от света, в което се е осъществило нещо голямо и съдбоносно, за творческото съзнание придобива свое собствено безсмъртие. Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става частица от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност. То е история на развитието, защото триизмерната вещественост крие в себе си частица от един човешки поглед, следователно късче от един живот. Една от грешките, които често правят нашите съвременни художествени ценители е, че те се спират твърде много на стила, маниера, рисунъка и колорита, а твърде малко върху изобразената и загатната идея на едно художествено произведение.
към текста >>

96. ЗАХРИЙ ОТ ЮДЕЯ - Д. ЗВЕЗДИНСКИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ!
Др- С. Д. КРАСОТА Неуловима и безмълвна ти ме покоряваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През цветни везалици на оплетени, отмерени мелодии, в начупени зигзази и каскади от акорди прозира твойта неотменна власт... Неуловима и безмълвна ти ме овладяваш чрез силата на твойта безгранична мощ! Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През пламенното слово на свръхчовека обгаряш ме с божествен жар, превиваш ме под гордата си стъпка и с неумолимия си чар накарваш ме да плача... Неуловима и безмълвна ти ме натъжаваш чрез силата на твойта мощ, защото всека красота дълбоко в себе таи тъга!
към текста >>

97. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка.
Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача. Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери. Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата. Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето съзнание. Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина.
към текста >>

На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то.
Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери. Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата. Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето съзнание. Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв.
към текста >>

98. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп.
Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни. На това нещо Хубард е бил подтикнат от произвеждането на постоянни вълни — по количество и размер, — между колебателя и отражаващата повърхност.
към текста >>

99. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен.
Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза. В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен. Витамин А взима участие също в зрението; наистина, пигментът на ретината (мрежеста ципица) „porpora retinica" или rodopsima е съставен от един протеин, свързан с друга химическа група — „ретинен", която на светло се преобръща във витамин А. В сънно състояние, витамин А възобновява ретината. Кой можеше да предугади само преди 50 години, че тази производна на морковите — ретинент, може да се преобрази в един от най-важните фактори на хубавите очи. Други важни функции на витамин А в организма са да предпазва от инфекции, да стимулира образуването на червените кръвни телца, стомашните функции, да подпомага явленията на кърменето и възпроизвеждането. Какво количество витамин А е нужно за правилното функциониране на нашето тяло?
към текста >>

100. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Например, един геолог чете по камъните и земните пластове.
Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук! Например, един геолог чете по камъните и земните пластове. Хората днес имат механистично, материалистично разбиране на природата. Става дума за материализма. Учителят казва: — Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48141694068909