Търсене в текстове за 'Пласт'

Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята.
"Ясновидци и светци" Представете си, че сте в онази епоха в Търново, където Учителят започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи.
към текста >>

2. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични.
Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе.
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек.
След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме свидетели на всичко това, което нашето поколение преживя, а следващото поколение може да го проучва по исторически материали. Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка. Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството.
към текста >>

4. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ

Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония!
Чрез тези неща, научени при преписването, аз по-късно разрешавах някои проблеми в живота си". Словото става Живот за ученика, когато се приложи. Катя Грива е онази сестра, която първа е заучавала Паневритмията по указание на Учителя. Тя по-късно показваше упражненията на желаещите да ги учат. Онези, които са научили упражненията от нея, по-късно ги играеха най-правилно. Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония! Бащата на Катя Грива е бил полковник от пехотата през време на Балканската и Европейската война. Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка. Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време. Другото е слама. Видях Рим, Париж, Венеция.
към текста >>

5. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше.
Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето". Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни. Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие.
към текста >>

6. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено.
Но те не бяха от Пентаграма. Защо ни ги даваше, след като предната година се провалихме? Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество. Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме.
към текста >>

Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце. Тялото Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество. Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза.
към текста >>

Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й.
И понеже Учителят беше наредил на Ярмила да оправи упражненията с помощта на други сестри, които също я знаеха, дойде се до решение да се опишат отново. Оформи се работна група от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и мен - Елена Андреева. Ярмила беше балерина и отначало играеше упражненията "по балерински", както ние се изразявахме тогава, защото нейните движения наподобяваха танц на балерина. Но когато се събрахме да правим описанието на всички упражнения, тогава всички й показвахме и обяснявахме как ги е давал Учителят да се играят. Тогава Ярмила се коригира, научи ги много добре и според мен тя ги играеше вече много хубаво, но не като балерина. Имаше пластика, имаше изящество, красота и чистота в движенията на ръцете и краката й. Тя бе школувана балерина и за нея това не бе никакъв проблем. Но когато уточнявахме как всяко едно упражнение е било давано от Учителя, ние го разчленявахме на различни фази и търсехме най-точната фаза, която е дал Учителят. Но ни трябваше модел, на който да уточним предварително всяка отделна фаза от упражнението. Намерихме една сестра. Тя се съгласи и ни беше модела, на който уточнявахме всички фази на дадено упражнение така, както го бе дал Учителят.
към текста >>

7. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
Това го забелязваме ние всички, които сме на масата. Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано. Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше.
към текста >>

8. 9_05 Кой бе Учителят?

Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята.
Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".
към текста >>

9. 10_02 ПРОТОКОЛ

Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално естество и пластични способности.
Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя. Затова в бъдеще, когато се оформи показна група, би било добре да се използува тази традиция. Задачата на оформилата се днес група се състои в следното: 1. Да се оформи група на професионално ниво, която да проучи основно работната документация, спомената по-горе, да се уеднаквят всички упражнения и фигури. Определя се групата в състав: Ина Дойнова, Мария Арсова, Мария Митовска и Веселина Маркова. 2. Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално естество и пластични способности. Тези лица ще бъдат определени, след уеднаквяване, лично от четиримата, понеже те ще обучават и ще създават групата, която трябва да изиграе изцяло Паневритмията и по този начин ще дадат един образец, по който ще се обучават останалите. 3. Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4.
към текста >>

10. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

Борис Николов

ТОМ 2

Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър.
И там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви. Въпреки всичко Учителят като изследва долината на рекичката намери един син пясък. „В този пясък има вода" Ние като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма.
към текста >>

Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела.
„В този пясък има вода" Ние като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода.
към текста >>

11. 136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората.
136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА Учителят често посещаваше малкия ни дом. Беше дошъл на обяд у нас, а с Него пристигнаха и приятели. През време на обеда имаше един гост, който препоръчваше безсолна диета и беше фанатик в това отношение. Ние всички се огледахме. Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания. Този въпрос Учителят го доразви в една от беседите си. Сега вече никой не се съмнява в това. Та на мен като лежах болен, ми преливаха във вените разтвор от глюкоза и натриев хлорат, което е фактически готварска сол в разтвор в проценти както физиологическия разтвор у човека. Но тогава залитанията бяха големи.
към текста >>

12. 23. БОЖИЯТА РЪКА

Борис Николов

ТОМ 2

Като проучи местността Учителят откри в един от пясъчните пластове малка водичка.
23. БОЖИЯТА РЪКА Първите години, когато се устройваше Изгревът въпроса за водата беше труден. Нямаше наблизо вода. Там където е днес квартал Диана бад, Ловния парк, бяха само ниви и ливади. Никакво жилище, едно открито поле. Малката рекичка си течеше на свобода, чиста, нямаше наоколо никакви жилища. Като проучи местността Учителят откри в един от пясъчните пластове малка водичка. Заловихме се на работа, каптирахме водичката. Получи се малка чешмичка, водата беше много хубава, чиста и леко радиоактивна, понеже идеше от сините глаоконитови пясъци. По това време Учителят даде ред упражнения с водата. Това е цял отдел от водолечението. Той трябва да се проучава.
към текста >>

13. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище.
Измъчваше го много, но никога не се оплака. Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено. На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам!
към текста >>

14. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята.
В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство. Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода.
към текста >>

Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби.
Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодно Богу, че такива хора се движат по земята.
към текста >>

15. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона.
Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб. А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук.
към текста >>

Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата.
Значи римски строеж е имало. Значи тук е имало селище. И действително тук на един хълм имаше остатък от римско селище. Така с копане слизахме надолу повече от два метра, дори стигнахме до три метра дълбочина и все подпираме с як зид от камъни, да не може тинята да проникне. И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм.
към текста >>

Но аз предварително знаех, че ще излезе на височина, защото гледам по пластовете, от които иде водата.
Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме. Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни. Ако погледнете на снимката ще видите от чучура каква голяма вода излиза. Но аз предварително знаех, че ще излезе на височина, защото гледам по пластовете, от които иде водата. А те идват от високо и ще има достатъчно налягане, хидростатично налягане, за да излезе на по-голяма височина. Това нещо се учи по физика в училищата. Затова аз бях спокоен, но селяните не вярваха. И ето сега водата бе излязла. Цялото село седи, радват се, кръстят се, плачат, целуват се, голяма радост.
към текста >>

Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума.
Над едрите камъни сложихме по-дребни камъни. Запълни се и излязохме над водата. Над тези по-дребни камъни сложихме речен чакъл. Над този речен чакъл турихме хума с каквото бяхме изолирали наоколо басейна. Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума. Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа. Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат.
към текста >>

16. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете.
Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща. Изминаха много години. Аз навлезнах в почтена възраст и трябваше да мисля за свой приемник. Небето докара при мен един млад брат, който започна да работи с мен и сестра Мария и да записва нашите спомени още през 1970 г.
към текста >>

От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан.
Защото освен тази кражба бе извършена още една кражба. А това бяха материали, непечатани беседи, които бях укрил на Витоша, в областта „Резньовите" и бяха поставени в същите такива буркани. Така по внушение на Лалка Кръстева и нареждане на Петър Филипов, Боянчо се подчини на тях и свали материалите отгоре. А само той знаеше къде са укрити. Освен Боянчо, същият млад брат знаеше мястото на скривалището, което аз лично му бях показал. От разместването на пластовете горе имаше само един счупен буркан. Това бе втората кражба, която разкъса връзките между хора, с които съм работил 30 години. Настъпи озлобление и те се разделиха с мене като с врагове. Петър Филипов си замина от този свят през 1984 г., а Боянчо през 1986 г., а аз останах и преживях всички, защото трябваше да остане онзи, който Учителят бе определил да съхранява Словото. Всички мои опоненти и врагове си заминаха. Аз също ще си замина, но някой трябва да провери как действува окултния закон.
към текста >>

17. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат.
Това му го съобщил по-късно един от началниците в милицията, на който дядо Влайчо помогнал със съвет за болната му жена. Казал му: „Ти знаеш ли, че оня дето те изпрати в концлагера и гдето ние го изпратихме след тебе също там, се опита да избяга през границата и го утрепаха." Дядо Влайчо поклатил глава: „Аз го предупредих! " Комунистите приложиха друга нова тактика към затворниците. Те започнаха да ги карат да работят. В този концлагер, в който е бил дядо Влайчо затворниците са копаели каменни въглища в рудник. Един ден дядо Влайчо отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в рудника, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. Ще загинат стотици хора. А защо да загинат когато могат да работят. Началникът го запитал: „От къде знаеш това? " Казал му: „Бог ми го каза." Началника не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи стария следовател, който го изпратил в затвора и който сега е затворник като него и го помолил да свидетелства пред началника, че това което му е казал се е сбъднало.
към текста >>

18. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

С отговорност за плавност и пластичност, за красота.
При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
към текста >>

19. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове.
Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас, обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати, познаваше написаното писмо от дългите векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да бъдем съпричастни на Неговото знание, да се поучим и да правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове. С тях Той се срещаше, обменяше мисли и идеи за доброто, правдата и любовта, необходими не само на нас, облечените в тленните дрехи. УЧИТЕЛЯТ общуваше с творческите духове на земята и небето, с гениите и светиите, с представителите на ангелските йерархии и заедно с тях решаваше проблемите на великия живот. УЧИТЕЛЯТ не скриваше връзките си с тези същества и ни зовеше да ни запознае с тях. Прочутите съборни дни на школата не бяха друго, освен едно тържествено общуване със Силите Господни - както ги назоваваха едни от първите ученици на УЧИТЕЛЯ. Да, Той ни покани да видим и усетим с цялата си душа Неговия път, осеян не само с песни и възторзи.
към текста >>

20. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Летопис Вергилий Кръстев

Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма.
Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение. Така ние видяхме какво означава истинската Паневритмия. След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя. Беше прието да се наредим един след друг и да целунем ръката Му. Приемахме това като Божие Благословение.
към текста >>

Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение.
Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение. Така ние видяхме какво означава истинската Паневритмия. След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя. Беше прието да се наредим един след друг и да целунем ръката Му. Приемахме това като Божие Благословение. Никой не пропускаше да целуне ръка на Учителя.
към текста >>

21. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на походката.
Но ние, младежите, не разрешихме. Двадесетина дни преминаха. Целият лагер бе обвит в мълчание и неизвестност. Сестрите, които Го обслужваха, бяха свикнали с безмълвието на Учителя. В своят бележник Савка Керемедчиева с академична последователност всеки ден отбелязваше Неговото състояние. След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на походката. В неподвижната ръка се появяват някакви далечни опити за хватка на стола. Сълзи вече не пробягват по страните на лицето Му. Погледът Му става по-топъл и мил. Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на надежда. Към 25-я ден движението не е тъй сковано.
към текста >>

22. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения.
Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа. Възпитанието и самовъзпитанието на ученика не са възможни без музика, без ритмика, без контакт със силите на разумната природа. Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си. Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения. Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето, Мисли и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена. „Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония.
към текста >>

Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове.
Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма.
към текста >>

С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота.
Всеки има нужда от благото на песента, всички имат нужда от уравновесен характер, от здрави чувства и отмерена изява на волята. Само една добре тонирана физика и психика е сигурно стъпало към хармония с разумната природа. Всички имат нужда от съзнателна душевност и се стремят към по-смислен живот. Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход.
към текста >>

Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения.
През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон. Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на кръга от играещите. Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи. Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм. По преценка от многогодишният опит при изпълнение на „живо" и при магнетофонни записи, съчетанието от I-ва и II-ра цигулка при добре издържан двуглас и акомпанимент от китара и контрабас, или пиано и контрабас, задоволяват във всяко отношение както изпълнителите, така и играещите.
към текста >>

Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд.
Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне. Един по-внимателен поглед може да открие, че играещите със своите отмерени движения наподобяват маховете на диригент, който изисква спазването на ритъма - това важно условие. За добрите и школувани музиканти, които свирят чисто и ритмично, горните две условия не са проблем за превъзмогване. Третият проблем, необходим за доброто изпълнение на Паневритмията е този за ТЕМПАТА - на отделните упражнения. Правилното разрешение на проблема не е нито в „спомена" на онези, които са играли или свирили, нито някакво преднамерено тълкуване. Изходна база на решението е: познаване отлично Паневритмията като музикални мотиви, свързани с пластична ритмика и богат духовен заряд. Музикалните мотиви са свежи и с ободрителни движения. Те са свързани в чутовно единство с динамичните импулси на разумната природа. А това е един мощен и основен стимул, втъкан в Паневритмията. Ученикът, занимаващ се с Паневритмията и всеки привърженик на нейната възможност за утринна ведрина, трябва добре да познава теоретичната постановка на тези, единствени по рода си „гимнастически упражнения". За правилното отношение изпълнителят, или играещият, трябва да имат музикално чувство, което подлежи на развитие.
към текста >>

23. 6.20. Международната обстановка и България

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Надежда Георгиева Кьосева

Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях.
Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях. България преминаваше през тежки кармични положения. Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера. При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата.
към текста >>

24. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

ТОМ 5

Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор. Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне.
към текста >>

Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор. Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам.
към текста >>

25. 270. ЛУЧКА

ТОМ 5

Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия.
към текста >>

26. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

ТОМ 5

Учителят го изслуша и каза: „Е, и животните минават стотици километри, за да намерят някъде някой оголен пласт земя и да близнат малко сол.
Навремето селяните го замесваха на малки парчета и ги оставяха да изсъхнат, после ги разкисваха с вода и с тях замесваха тестото и то впоследствие втасваше. Така че се взимаше от този втасал квас, слагаше се в една торбичка и се полагаше на главата. Вечер се слага, а сутрин се сваля. Учителят спомена, че гъбичките, които се намират в селския квас при размножението им отделят голямо количество енергия и тя е, която лекува болния. Веднъж бях завела баща ми на Изгрева да се запознае с Учителя и така в кръг от приятели баща ми беше чул, че някой беше препоръчал безсолна храна. Учителят го изслуша и каза: „Е, и животните минават стотици километри, за да намерят някъде някой оголен пласт земя и да близнат малко сол. И те ближат сол ако да са тревопасни". Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре.
към текста >>

27. 39. ПОЛЯНКАТА

ТОМ 6

Движенията им са пластични, ритмични, изящни.
Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи!
към текста >>

28. 11. СКИТНИЦИ

ТОМ 6

Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло.
Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка. Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един параход. Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила. Например, той имал една гостенка, която била донесла в един куфар някаква прикя - нещо много хубаво.
към текста >>

29. 15. БОЯН БОЕВ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Учителят каза на болните места ще туряте топли компреси по следния начин: Ще вземете дебел и широк пласт памук.
Всичко се преобърна за добро за онези, които работеха за Бога. 19.06.1990 г. Марийка Марашлиева Писмо писано от брат Боян Боев Изгрев, 15.IX.1944 г. Любезна сестра Мария Марашлиева, Получих писмото ви. Говорих с Учителя за майка ви. Учителят каза на болните места ще туряте топли компреси по следния начин: Ще вземете дебел и широк пласт памук. Ще го облеете с гореща вода, докато хубаво се напои с водата. След това няма да се изстиска, а ще се остави да се изцеди излишната вода и ще се постави веднага върху болното от ишиас място. Водата ще бъде толкова гореща, че едвам болната ви майка да изтърпява горещината. Ако е много горещ памукът, дигнете го за една секунда във въздуха, за да изстине малко и пак го турете веднага върху болното място. Върху памука ще поставите гутаперка или мушама и върху мушамата вълнен плат, с който покрийте много добре памука.
към текста >>

30. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

ТОМ 7

После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги.
към текста >>

31. ТЕОФАНА САВОВА (7.I.1894-5.V.1990 г.)

1. ПЛАНЪТ

Учителят върви леко, пластично, но сериозен и концентриран.
Аз съвсем се смутих и казах нещо, но Той потръгна към пътната врата, отговаряйки ми и аз трябваше да Го последвам, за да чуя отговора. Милият Учител! Той вече има план за моя живот при Него, а аз нищо не разбирам. Тръгнахме по улица "Опълченска", влязохме в "Пиротска", сега улица "Жданов", и се отправихме към булевард "Мария Луиза", сега "Георги Димитров". Аз не мога да се сбогувам и отделя. Учителят върви леко, пластично, но сериозен и концентриран. От дясната страна на Учителя върви брат. И двамата сме внимателни към стъпките на Учителя. А Той, когато срещне някоя група от хора или файтон, минава в страни, така че, аз отивам до тротоара и стъпвам дори на бордюра. Това се случи два и или три пъти през целия път, а у мен остави силно впечатление. Достигнахме булеварда.
към текста >>

32. 36. ПЕТРОВДЕН- РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ

Паневритмията днес е по-пластична.
Да! Празник Велик! 5. Рожден ден и имен е денят честити, Учителят Благи е именик днес, запълнен за всеки, че Той го насища с чар много и обич, и знание, мир. 6. Трапеза Той слага пред гостите мили, от Обич и Знание, от Мир, Светлина. Във пир се превръща, когато засвири оркестърът братски пред бор извисен. 7. Паневритмията днес е по-пластична. И музика, песен се носи навред, Учителят Благ е днес по-мил, въздушен -хармония, вечност се сливат в едно. 8. Ръката пак искат. Целуват я всички. И жадно поемат живота с любов, и силата тайно, която раздава обилно и щедро на всичките тук. 9. Поляната мила е Слънце и свети, цветята по нея - мънички слънца.
към текста >>

33. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени.
"В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето. Сега е студент, М-та година медицина. Ожених го. И снахата е медичка. И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени. В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук. "В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб.
към текста >>

Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт.
И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени. В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук. "В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб. Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е?
към текста >>

34. 66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Още един час на висша хармония и пластика.
А каква мъдрост в Словото Ти. Един час или един час и половина ние сме във възторг от учудване и красота. Бъди благословен. И великото Ти Слово и Дело да бъдат благословени сега, всякога и през всичките векове. Упражнения! Още един час сме пред Тебе, Учителю. Още един час на висша хармония и пластика. Гледат очите, радва се сърцето. Наистина, къде живеем ние? На земята ли сме? И възможно ли е тук да е земя? Очаква се Царството БОжие да дойде на земята.
към текста >>

35. 69. ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

1938

Музика и пластика се преливат!
И виждаш! И сън ли е това или действителност? - Но душата се изпълва със светлина, очите - с красота. - Пъстър низ от живи мъниста! Гимнастически упражнения! Музика и пластика се преливат! Слушаш и гледаш. И се чудиш. И отправяш поглед нагоре и благодариш: на Учителя, Който даде тази утринна приказка за човека. Песента на славея се претвори в слънчев лъч. А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
към текста >>

А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
Музика и пластика се преливат! Слушаш и гледаш. И се чудиш. И отправяш поглед нагоре и благодариш: на Учителя, Който даде тази утринна приказка за човека. Песента на славея се претвори в слънчев лъч. А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
към текста >>

36. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Тогава се виждаха Неговите стъпки, леки и пластични, които знаеха къде да стъпят и без тези малки лампички.
Толкова ме радваше тази жива картина, която биваше всеки момент различна и всеки момент беше една и съща: Учителят с учениците. Картината започваше още от Изгрева. Интересна и мила. Защото Учителят тръгваше след като поздравеше чакащите, след като се осведомеше за това или онова. Алеята се осветяваше от няколко батерийни лампички, които светваха пред Учителя или след Него, и които имаха за цел да осветят мястото където ще стъпи УЧителят. Тогава се виждаха Неговите стъпки, леки и пластични, които знаеха къде да стъпят и без тези малки лампички. И се виждаха силуети и виолетовото утро, което приближаваше. Живата картина се очертаваше по шосето по-ясно. Малките лампички бяха изиграли вече своята роля. Групата се разширяваше. Учителят се виждаше в целя си ръст.
към текста >>

37. 85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО

Понякога поляната обхожда -походката пластична, лека, всекиго привлича.
Той слиза лекичко по стълбата и лекичко се качва, а ритъмът на стъпката е тъй отмерен. А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5. Понякога поляната обхожда -походката пластична, лека, всекиго привлича. Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря.
към текста >>

38. 1. ПАНЕВРИТМИЯ (СПОМЕНИ НА СЕСТРА КАТЯ ГРИВА)

МАРИЯ АРСОВА

Движенията му са били толкова изящни, хармонични, пластични, красиви и мистични, че тя, която го е гледала и вървяла след Него, в никакъв случай, не е могла да ги повтори като Него (При това сестра Катя Грива е завършила Римската консерватория и е била готова за оперна певица, но като се запознава с Учителя, остава на Изгрева при Него.).
Тя я играеше много точно, защото по нейните думи, Учителят на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителят е играел и тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри. Учителят също е показвал упражненията на другите братя и сестри на поляната на Изгрева. Сестра Катя ми казваше, че ние изобщо не можем да си представим, как Учителят е правил движенията в стаята си. Движенията му са били толкова изящни, хармонични, пластични, красиви и мистични, че тя, която го е гледала и вървяла след Него, в никакъв случай, не е могла да ги повтори като Него (При това сестра Катя Грива е завършила Римската консерватория и е била готова за оперна певица, но като се запознава с Учителя, остава на Изгрева при Него.). Но, казваше ми тя, когато Той играеше навън пред всички, играеше по друг начин - съвсем обикновен, и въпреки това, никой не можеше да прави движенията като Него.
към текста >>

39. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност.
Думите са като инструмент. За да произведеш повече светлина, ще си послужим с думи, които имат стойността на цигулката "Страдивариус". Трябва да се работи в това направление. За сега мозъкът на хората е в състояние на инертност. Малка част от клетките на човешкия мозък работи. Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят. Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта.
към текста >>

40. 6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В него има музика, пластика, грация, красота.
Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката! " Друг ще каже -поезията, трети - художсетвото. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много други.
към текста >>

41. 67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

ТОМ 9

Но ще Ви кажа едно, когато Учителят ги даваше упражненията, Той ги играеше пластично, художествено, леко, така като перце беше тялото Му.
Например това „Побеждаването" - Лулчев ми го е предал. „Аз каза с Учителя от горния край на поляната до долния сме го играли с Него". Значи Учителят го играе и той с Него гледа и така. И после Учителят го е играл много пъти пред нас, нали? При Паневритмията сме гледали. Но ще Ви кажа едно, когато Учителят ги даваше упражненията, Той ги играеше пластично, художествено, леко, така като перце беше тялото Му. И много пластично, с много изящество в движенията. Той като си подвижи ръката прави го с изящество. Учителят имаше, Той въобще беше в движенията си изискан. А друг път например, някога ги играе в Паневритмията, но е зает с нещо. Отвън личеше вече че не ги играе, както ни ги е показвал, защото аз виждах това, зает е Учителят с нещо.
към текста >>

И много пластично, с много изящество в движенията.
„Аз каза с Учителя от горния край на поляната до долния сме го играли с Него". Значи Учителят го играе и той с Него гледа и така. И после Учителят го е играл много пъти пред нас, нали? При Паневритмията сме гледали. Но ще Ви кажа едно, когато Учителят ги даваше упражненията, Той ги играеше пластично, художествено, леко, така като перце беше тялото Му. И много пластично, с много изящество в движенията. Той като си подвижи ръката прави го с изящество. Учителят имаше, Той въобще беше в движенията си изискан. А друг път например, някога ги играе в Паневритмията, но е зает с нещо. Отвън личеше вече че не ги играе, както ни ги е показвал, защото аз виждах това, зает е Учителят с нещо. Или както Ви казах, когато не можеше да си вдигне ръката когато Го биха, ей такива неща.
към текста >>

42. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 9

Те бяха естествени, свободни, пластични и красиви.
Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или надясно. Винаги ми е правило силно впечатление бързото и силно устремено движение напред. Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях. Те бяха естествени, свободни, пластични и красиви. Когато отиваше на по-дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него. Когато се качвахме по стръмнините на Витоша и Рила, само тогава си послужваше с него за опора. Бастунът си държеше и в дясната, и в лявата ръка, и го държеше близо до горната част, а долната част бе насочена напред. Когато сме се качвали по планините, Учителят и тогава вървеше бързо. Когато настъпваше умора се спираше и казваше: „Да поспрем за тридесет секунди".
към текста >>

В движенията имаше замах, лекота, красота и пластика.
Обикновено, когато се качвахме към Бивака при първата чешма той си сменяше ризата и още веднъж, когато пристигахме на Бивака. Правило ми е впечатление, че ризата, която сменяше не беше овлажнена, но мокра. Това беше един от методите за поддържане чистотата на тялото, за освобождаване на организма и почистването му от непотребните утайки. Когато Учителят ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията му. Той вдигнеше ли ръка нагоре, сваляше ли ръката си надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато. В движенията имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, той играеше хубаво, правилно, но изяществото не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме.
към текста >>

43. 09 - 22. ИЗЯЖ ПИТКАТА И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ

ТОМ 10

Учителят по всяка вероятност ги е изнесъл, но нея я е нямало, за да ги чуе и да се освободи от известни напластени в съзнанието й изопачени идеи.
ВидялаУчителя на вратата. Той я повикал, дал й една книжка и й казал, че там ще намери отговор на своите мисли спрямо него. Поканил я в неделя да отиде на беседа. Тя си отишла в дома си, там изяла питката и веднага престанало главоболието, но на беседа не отишла, защото домашните й не я пуснали. Тази студентка загубила много, дето не отишла на беседа, защото там щяла да чуе отговора на ония въпроси, които я вълнували и спъвали. Учителят по всяка вероятност ги е изнесъл, но нея я е нямало, за да ги чуе и да се освободи от известни напластени в съзнанието й изопачени идеи.
към текста >>

44. 09 - 361. ПАНЕВРИТМИЯТА ЛЕКУВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Но играта им така плавна, пластична и така отмерено и грациозно играеха, та аз се удивих и захласнах в прекрасната картина.
По едно време чух глас, който ми каза: „Сега минаваме първото небе." Продължихме нашия полет все със същата скорост. След известно време отново чух глас: „Сега минаваме второто небе. '' Продължавахме да летим и така чух глас: „Сега минаваме третото небе." Веднага след това се намерихме на една хубава голяма поляна, сред борова гора, нещо наподобяващо на Изгрева, но много, много красиво. Видях на поляната два големи кръга от ангели. Всички облечени в красиви бели дрехи, играят двама по двама, играят паневритмията. Но играта им така плавна, пластична и така отмерено и грациозно играеха, та аз се удивих и захласнах в прекрасната картина. Голям оркестър с много инструменти. Музиката се лееше отгоре над главите на всички, лека, приятна, мелодична, Божествена. Ангелът, който ме донесе тук, ми каза: „Влез в кръга! " Аз, без да разсъждавам, влязох в кръга и веднага се понесох във вихъра на играта, заедно с всички. Унесох се в мелодията, в играта и забравих всичко, забравих, че съм болен.
към текста >>

45. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава.
Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там, дето Господ не е орал. Та, преди да отидем на работа негде, трябва да внимаваме дали Господ е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналите си животи вие сте били грешни, а от тия ваши грехове трябва да извлечете поучение, като се ползувате от живота, без ни най-малко да се връщате назад. Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата.
към текста >>

Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод.
Тогава приложете вашата вяра и градете върху нея, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови за довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масите. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една втора мисъл с малко думи, след което г-н Дънов каза: - Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
към текста >>

46. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Нам ни трябва пластичност, да изпитаме и [да] знаем каква е Божията воля и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение волята Божия.
Аз съм ви казал: Вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали може да осолявате, но бъдещето на народа и вашето до висша степен зависи от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тези работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тези работи, за които ви говоря, или не. По отношение работата вие вземете дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам ни трябва пластичност, да изпитаме и [да] знаем каква е Божията воля и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим в смисъл за поправяне. И колкото по-скоро се очистим от скритите грехове и желания, толкова по-добре е за нас. Ние трябва да работим в кръга, който Господ ни е поверил, и не бива да излизаме никъде из него, докато сам Господ не го разширочи. Някои от приятелите не стоят добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.
към текста >>

Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам.
Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества.
към текста >>

47. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане.
Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините. Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват. Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.
към текста >>

48. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето.
Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят.
към текста >>

49. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сферата представя пластичност на елементите.
Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите. Където се появи счупена линия, тя преплита енергията. Когато има хармония във физическия свят, ако гледате себе си, правите една счупена линия и хората познават, че сте в своята форма. „Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на онзи свят какви са.
към текста >>

Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни.
Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.
към текста >>

- Една жена, която е добра, тялото й е пластично.
- Ще падне, доде се скарат. - Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях). П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.
към текста >>

50. Наряди за 1948 г.

Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее.
Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 август 1948 г. Изгрев-София 5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи. Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави. Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият характер, а човек с изработен характер е носител на новото.
към текста >>

Ако се извърши само външна промяна в религиозния или обществения живот, без едно вътрешно преобразование, без едно възраждане на самия човек, такава промяна няма никакво значение, тя ще бъде само механично разместване на обществените пластове, без значение за самия живот.
Не е въпрос кой в какво вярва или не вярва, а в това как живее, за кои принципи в живота той отстоява със своите дела. Учениците на Божествената школа отстояват за принципите на Бялото Братство. Идеята, че човеците са братя, е идея на Бялото Братство, идея на Любовта. Нея внасяме сега в живота, за нея работим. Не е достатъчно само едно външно преустройство на живота. Ако се извърши само външна промяна в религиозния или обществения живот, без едно вътрешно преобразование, без едно възраждане на самия човек, такава промяна няма никакво значение, тя ще бъде само механично разместване на обществените пластове, без значение за самия живот. Необходимо е вътрешно преобразование на самия човек, за да излезе от света на личния, егоистичен живот, да дойде до идеята за Цялото, да живее за Бога. Днес човек изживява разочарование от старите идеи и разбирания за Бога. Той напуска вече заблужденията на миналото, ала в своето отрицание отива в друга крайност, изпада в друго заблуждение - отрича Бога. Затваря се само в материалния, конкретния свят и иска тук, с оскъдните и корави средства на този свят да устрои живота си и да го осмисли. Ала човек не може да се задоволи само с материалното.
към текста >>

51. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на живота от един пласт в друг и излизане на добър чучур.
Не плачете и двама, защото ще изгубите вяра и двама. Умрял някой. Не е умрял, само къщата е съборена. След година ще се създаде пак. Човекът е добрите качества в своята душа. Смъртта е прецеждане на водата, преминаване на живота от един пласт в друг и излизане на добър чучур. Трябва да преминете през този свят, през материята, да се прецедите. Тук чувате това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете „мога, мога“. Ще вземете 119-и псалом. Всеки ден ще учите науст една част с думата „мога“.
към текста >>

52. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото.
Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото. С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония . Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него.
към текста >>

С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония .
Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото. С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония . Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си.
към текста >>

53. 17. ВЯРА

Тази пластична форма, която остава винаги във вашия ум, е една и съща, та, като се обърнете към нея, от нея изтичат някакви разумни сили.
И това чувство е още непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на обичта. Когато вие обичате някой човек и не усещате някаква промяна, безразлично дали той е при вас или не, дали той ви пише или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени, а онези, които не се менят, те са съществени. Вие си представяте Христа тъй, както едно време сте Го знаяли. Тази пластична форма, която остава винаги във вашия ум, е една и съща, та, като се обърнете към нея, от нея изтичат някакви разумни сили. Запитват: - Тази форма еднаква ли е за всички? Тя е различна за всички. Щом имате състоянието на гладния човек, ще си представите Христа бос и ходи из Палестина. Някои видели Христа в светлина, с ореол на глава и т.н. Има форми, чрез които Христос се изявява някога във физическия свят, някога в астралния свят, а някога в Божествения.
към текста >>

54. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг.
Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване.
към текста >>

55. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Това е само един тънък пласт отгоре.
Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре. Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го представя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност. Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.
към текста >>

56. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение.
В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм.
към текста >>

А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение.
В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв.
към текста >>

Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично.
Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст.
към текста >>

57. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна.
И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам.
към текста >>

58. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

Образува се дебел пласт.
Можеш да си представиш с нейното зрение тя да се качи на колело. А го правеше. И Учителят й беше забранил, беше й казал: „Ходи където искаш, но не сама." А тя, божем, може да тръгне. Спомням си една екскурзия. Падна един дълбок сняг и то изведнъж. Образува се дебел пласт. Паша трепти за планината. Кой ще й уйдиса - Гена. Тръгваме ние двете и всички от Драгалевци, жени имаше: „Къде, мари, къде сте тръгнали? " Там не можеш да излезеш от селото." И все пак ние тръгнахме за там, за Зеленка, не знам дали стигнахме до Зеленка. Не вървяхме, а плувахме в снега и понеже много енергия, много топлина се отделяше, снегът се стопи по нас, ние се намокрихме и се връщаме.
към текста >>

59. 6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР Диляна Ангелова Куманова

Вяра Христова

И така, както занемарената къща от домакинята хваща паяжина по стените, които не се очистят дълги години, се напластяват с прах, тъй и съзнанието на човека хваща такава прах, духовна.
Беседата беше за „Житното зърно". Зърното в земята, после стеблото, плода, виждането на слънчевото сияние и т.н. Мислено си казвам: „Нищо не разбирам от всичко това." Учителят започна на мен да говори с мисълта си: „Когато житното зърно е в тъмната земя, то не вижда и не разбира красотата на слънцето." Пак нищо не разбирам какво иска да каже с тези думи, си казвам на себе си. Тогава почвам да чувам следните думи от беседата: „Съзнанието на мнозина от вас е в мъгла и те не могат да разбират много неща. Но когато тази мъгла или мрак се оттегли, те ще видят много повече неща. И така, както занемарената къща от домакинята хваща паяжина по стените, които не се очистят дълги години, се напластяват с прах, тъй и съзнанието на човека хваща такава прах, духовна. Още по-ясно, когато тази паяжина е в някоя колиба, нестабилна, и се оросява и от дъжд, вече тогава прах, паяжина, вода, става с течение на времето и бетон. За да се очисти тази колиба или къща, е необходим по-голям натиск, т.е. някоя дървена метла, страданието." Аз при тази мисъл Му отговарям, че не искам да страдам, защото и без друго доста страдам и сега при родителите си. Тогава започва нашият мислен разговор с Учителя. Той тогава ми беше казал: „Говоря: Добре дошла, добре дошла, добре дошла" - три пъти.
към текста >>

60. 2. БЯЛОТО БРАТСТВО

Димитър Кочев

Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце.
Събранията се провеждат обикновено от ръководителя на групата, без особен ритуал и външни форми. Всичко протича естествено, семпло, чистосърдечно. Пищността на ритуала е заменена с богатството на тихата дълбока простота. Освен тези събрания, братствата уреждат общи трапези, музикални вечери, екскурзии всред природата. Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове. Природосъобразен живот и природосъобразни методи. Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно разсъждение, и запитват: „Какво точно характеризира, отличава това движение от множеството подобни? Не е ли бил достатъчен един Миров Учител, един само Божествен Пратеник?
към текста >>

61. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

А що се отнася до скиците, които е правила предварително и които са един подготвителен етап, чрез който е трябвало да мине от онази физическа форма на линията, която е дело на пластичността на всяко едно лице, а тази пластичност се определя от силовите линии, излизащи от това лице, а тези силови линии представляват посоката на силите на това лице, а силите са проекция на силите, които движат човешкия дух, а човешкият дух, когато е в общение с Божествения Дух, то силата на Божествения дух е сила на човешкия дух, а силата на човешкия дух се проектира чрез неговите силови линии, които са посоки и проекции на енергии в умствения, чувствен и физически свят.
А светлината, която излъчва всяка една личност, е светлината на неговата аура, а неговата аура се създава и осъществява от чувствения му свят, т.е. от астралното му тяло, както и от умствения му свят или от менталното му тяло. Или по-точно казано, каквито мисли минават през ума му и каквито чувства минават през сърцето му, такъв е неговият умствен и чувствен свят. И такава е неговата аура и такава светлина излиза от аурата. В случая духовните очи на художника Щилянова е запечатала много неща на тези платна от образите на последователите на Учителя, така че от тези платна можем да съдим за духовния образ и лик на тези последователи на Учителя. А що се отнася до скиците, които е правила предварително и които са един подготвителен етап, чрез който е трябвало да мине от онази физическа форма на линията, която е дело на пластичността на всяко едно лице, а тази пластичност се определя от силовите линии, излизащи от това лице, а тези силови линии представляват посоката на силите на това лице, а силите са проекция на силите, които движат човешкия дух, а човешкият дух, когато е в общение с Божествения Дух, то силата на Божествения дух е сила на човешкия дух, а силата на човешкия дух се проектира чрез неговите силови линии, които са посоки и проекции на енергии в умствения, чувствен и физически свят. Затова тези скици са ценни именно от тази гледна точка, която бе описана по-горе. Те ще останат като едно завършено цяло заедно с портрета на Учителя, защото това е и мнението на Учителя. Тези скици бяха предадени от племенника на Петър Филипов на д-р Вергилий Кръстев, който съхранява и самия оригинал, както е отбелязано в протокола. Получаването на писмата бе цяла одисея и е трудно да се опише този процес, но все пак те пристигнаха и ние работихме с тях. Когато научихме според нашите очаквания, че тя има и тефтерчета, направихме неимоверни усилия, за да ги получим и ние ги получихме съвсем случайно, по съвсем случаен начин, като аз отидох и те ми бяха връчени случайно.
към текста >>

62. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка.
Спомням си, че завърших с биографията на Никола Каишев. Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа. Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение. От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка.
към текста >>

На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно.
Предполагам, че от писмата, които ви пиша, вие ще изберете най-важното за вас. За жалост не мога да пиша красиво върху коленете си, почти лежешком. Простете, това ще ви създаде много работа. Кракът ми не е само навехнат. Горе в ханша естественият пласт хрущял, който помага при движение меко да се плъзга бедрената кост в тазовото легло за нея - този пласт се е остъргал, преди две години от пресилване бях си позволила да купя плодове, прибавих и хляб - общо към 5 кг тяжест - и така се осакатих, костите се търкат незащитени, това ми причинява болка. На моята възраст възстановяването на този хрущялен пласт е невъзможно или много бавно - всички жизнени процеси в организма се извършват много бавно. Благодарна съм, че все пак имам подобрение. От Павлина получих писмо от 14 май. Рисувала съм й портрет през 1977 г. Пише, че е натоварена от Историческия музей на Велико Търново да напише биографията на моята майка. Моли ме най-любезно, настойчиво да й отговоря.
към текста >>

63. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен.
Четвъртък - благородство, мощ. Петък - облагородяване сърцето. * * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния. В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род.
към текста >>

64. 3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г.

Борис Петров Шаров

Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции.
Показаните живописни платна разкриват големите му възможности предимно в областта на интимния психологически портрет. Несъмнено една ретроспективна изложба ни задължава да хвърлим поглед назад в годините; и когато днес оценяваме тези творби, не може да не ги отнесем към времето, в което са създадени; само така можем да почувствуваме тяхното въздействие, да открием истинската им стойност. Роден на 19 август 1894 г. в Батак, Борис Шаров завършва живопис в Софийската художествена академия при професор Стефан Иванов. Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения, характерни за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата характеристика на образа. Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции. Верен на натюрела си, Борис Шаров възприема от своя професор предпочитанието към ония образи, които излъчват спокойствие и чистота, духовно равновесие; затова неговите творби понякога ни отвеждат към нашия възрожденски портрет, но винаги наситени с ново емоционално съдържание. Така в продължение на години художникът създава поредица от портрети не само на свои близки, но и на редица културни и обществени дейци. Някои от тях той излага както на времето в изложбите на дружество „Съвременно изкуство", така и в Общите художествени изложби от последните години. Син на селото, Борис Шаров често се връща към теми и образи от народния бит. Това са сериозни творби, в които възпява труда на селянина - уравновесени композиции, вещо изградени с дълбоко лирично чувство.
към текста >>

Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване.
Той рисува изключително по натура. Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност. И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас.
към текста >>

Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж.
Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност. И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба.
към текста >>

65. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Вий сте още деца. Пластичност.
706 Като влезе човек да живее в Любовта, да не търси стимули външни. Когато човек влезе в истинския живот, ще се задоволява с най- малкото, със същинското. Тогава живота му ще бъде хармоничен. Децата. 707 На децата се разправя по детински, на възрастните - като на възрастни. Учителят има за всеки ученик специален език. Вий сте още деца. Пластичност. 708 Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен.
към текста >>

708 Ученикът трябва да бъде пластичен.
Когато човек влезе в истинския живот, ще се задоволява с най- малкото, със същинското. Тогава живота му ще бъде хармоничен. Децата. 707 На децата се разправя по детински, на възрастните - като на възрастни. Учителят има за всеки ученик специален език. Вий сте още деца. Пластичност. 708 Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен. Той прощава.
към текста >>

Пластичността зависи от духа.
707 На децата се разправя по детински, на възрастните - като на възрастни. Учителят има за всеки ученик специален език. Вий сте още деца. Пластичност. 708 Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен. Той прощава. А ние хората казваме: „Не искам повече да прощавам" - пластичност на душата. Прощаването не произтича от човека.
към текста >>

Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка.
Учителят има за всеки ученик специален език. Вий сте още деца. Пластичност. 708 Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен. Той прощава. А ние хората казваме: „Не искам повече да прощавам" - пластичност на душата. Прощаването не произтича от човека. Ще дойде Господ и Духът ще каже: „Ти, заради Мен, това можеш ли да направиш?
към текста >>

А ние хората казваме: „Не искам повече да прощавам" - пластичност на душата.
Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен. Той прощава. А ние хората казваме: „Не искам повече да прощавам" - пластичност на душата. Прощаването не произтича от човека. Ще дойде Господ и Духът ще каже: „Ти, заради Мен, това можеш ли да направиш? " Защото щом остане ние да прощаваме, никога няма да простим. Без Духа всякога ще се прилага кармическия закон: „око за око, зъб за зъб." Господ като те попита и каквото решиш, това значи да те посети Духът. Страданията. 710 Вий страданията не сте опитали.
към текста >>

66. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2041-2060

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Сърцето - пластично, издръжливо и търпеливо.
Опитай и виж, че Бог е благ. Планината Витоша. 2059 Използувайте магнетичните сили на Вито- ша. Витоша е един богат магнит. Правила. 2060 Умът трябва да бъде силен, смел, решителен. Сърцето - пластично, издръжливо и търпеливо. Тези качества ученикът трябва да придобие, никой не се ражда с тях. Те трябва да се придобият. Те са условия, за да разбере ученикът великата природа.
към текста >>

67. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2201-2220

И онзи свят е като този, и в него има материя, но е по-фина, по- пластична.
Хиляди години може да живееш там, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. И като те възлюби Христос, ще влезеш в Божествения свят и тогава няма да бъдеш като съвременните хора. Докато не умреш, няма да оживееш. Няма по-приятно нещо от смъртта - да минеш от едно състояние в друго, да минеш от физическия в духовния свят, да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но е по-фина, по- пластична. Значи и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира. Целият Свят, цялата Слънчева система, целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но дохожда до такива условия, дето съзнанието му се пробужда. Този закон е неумолим - земята влиза в нови Божествени условия, целият свят се пробужда. Когато някой си замине, ще заровите тялото, но ще знаете, че душата не е в тялото, душата е свободна.
към текста >>

68. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Хубавото не се губи, само да се махне напластяването, за да се прояви доброто в човека.
Любовта вътре да седи, а не вън. Гениалните музикални парчета са извадени от Светилището. Не е важно многото, а малкото, но да бъде концентрирано, да бъде с голяма мощ. Една сестра каза: "За да се създаде в България новата музика, българинът трябва да стане нов човек". Учителят каза: На огъня, на който е турен българинът, ще се разтопи. Хубавото не се губи, само да се махне напластяването, за да се прояви доброто в човека. Доброто в човека е повече отколкото злото. За мене е голямо нещастие да се занимавам с недъзите на хората. Всичко, което става в природата, е за добро. Злото произтича от несъобразяване със законите на природата. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и душа.
към текста >>

69. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ

МОТО: „Изгревът" - място, център, епоха, в което и през която, Учителя Петър Константинов Дънов изяви най-ярко делото на Великото Бяло Братство в Слово, музика и пластика - Паневритмията и Пентограма"
Живееше там и разбрах после, че обслужва Учителя. Това е периода през 1923 г. и следващите години. Съображенията ми да започна с Ваучер, бяха туй, защото аз, когато отидох в София тази голяма разкошна поляна се наричаше Баучеровото. И исках да поднеса на приятелите откъде и защо се наричаше Баучеровото, а после се нарече „Изгрева". МОТО: „Изгревът" - място, център, епоха, в което и през която, Учителя Петър Константинов Дънов изяви най-ярко делото на Великото Бяло Братство в Слово, музика и пластика - Паневритмията и Пентограма"
към текста >>

70. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Когато щяхме да правим дюшеме в столовата на Изгрева, трябваше да изровим един пласт от 20-30 см. земя.
Една рядко прилежна и благородна сестра. Готвеше много добре. Сестра Янакиева беше мила и симпатична сестра, висока, стройна. С рядко умение готвеше на ул. „Опълченска" 66. Когато щяхме да правим дюшеме в столовата на Изгрева, трябваше да изровим един пласт от 20-30 см. земя. Разглеждахме къде да сложим изкопаната пръст и предложиха пръста да се изсипе и сложи пред салона и да се направи градинка с цветя. Но Учителя каза: „А кой ще се грижи за цветята? " Тогава сестра Янакиева стана и каза: „Аз". И тя се грижеше за тях, много успешно се грижеше за тази цветна градинка. Аз, Николай не съм участвувал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г.
към текста >>

71. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Бързо напластява земята.
Нека, ако ще и потоп да стане - щом сме с Него, не ни е страх. Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг. Бързо напластява земята. Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я".
към текста >>

72. 17. КРИСТАЛИТЕ

С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност.
През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи на древна култура от 7000 години преди нашата ера. Там както се отбелязва, са почнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано отколкото в средният Изток, където досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития попаднаха на своите места в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат по посока на ръбовете. Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни изделия направени от злато и едно във Франция от бронз. Те представляват един кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници.
към текста >>

73. 20. СЪН

В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови.
" Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли? " Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи. Като търговски пътник ходех в Кърджали. Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление.
към текста >>

74. 42. ЕТЪРА В ГАБРОВО

Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше.
Сега, няма, постържи малко, лениво се обърне на другата страна, извади гаванката и почива. В.К. В тези гаванки какво слагат? Н.Д. Всичко. Гаванките се правеха от буково дърво. Селяните в гаванки слагаха сирене, ядене, пиперки, чушки пекани. Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше. Аз съм запомнил тоз период. Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.
към текста >>

Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.
Н.Д. Всичко. Гаванките се правеха от буково дърво. Селяните в гаванки слагаха сирене, ядене, пиперки, чушки пекани. Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше. Аз съм запомнил тоз период. Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.
към текста >>

75. 43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА

И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев.
Аз си спомням възрастните, приятелите са ми разказвали как ти си им донасял работа, такива дребни неща, за да си изкарат прехраната и казваха благодарение на Николай оживяхме. Н.Д. Мойта задача, като бях търговец беше да мога да създам работа на приятелите, на братята и сестрите. Защото аз съм страдал много от търсене на работа и от безработица. Преди да се роди дъщеря ми, два месеца останах без работа бях готов дето се казва помиите да измитам. И този въпрос е залегнал здравата в мен. И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев. Туй ми беше основната задача да създавам работа на братята и сестрите. В.К. Беше ми разказано, че всеки правел различни неща. Н.Д. Да, всеки. Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови сапунери, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват. Мъчех се, мъчех се да създам работа така.
към текста >>

76. 2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му - Бъдещето, което предстои „Всемирна летопис", Г. I, Кн. 7 (1.XU. 1919), с. 1-2 Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет - да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
към текста >>

За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окур", т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>

77. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>

Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината.
Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек?
към текста >>

Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина.
към текста >>

Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради.
По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите.
към текста >>

78. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

- с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите?
към текста >>

79. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
към текста >>

80. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>

Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр.
За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател.
към текста >>

Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето.
Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви.
към текста >>

Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства.
Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения.
към текста >>

Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е.
(релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стоеща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука и извикал: "продумай! ".А може да говори само душата т. е. Бог, който я е излъчил. Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита.
към текста >>

Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена.
"Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него в форма на заповеди". Според таз, предписана от Бога, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона '). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
към текста >>

81. 1934 година

И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще.
Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си. 27.I.1934 год.,събота Снощи четох есперанто до 12 ч. Легнах си, но след недълго съм се събудил. Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си.
към текста >>

82. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична.
В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр. На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави. Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника. Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна. Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат.
към текста >>

83. V. Учителят за музиката

Тонът „re" дава истинска пластична походка.
Не оставяйте за утрешния ден. Утре носи други възможности. (12. \/.1939 г, петък) 9. Роден за певец Ако ти си родена за певица, никой не може да те спре. Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде. Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка.
към текста >>

Мекотата дава пластичност и почивка.
Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка. Без мекота човек терците не може да ги взема, става нервен, изгубва. Вие не може да обичате, ако не пеете. (17.V.1939 г, сряда) 10. Пеенето е дихание на Бога.Пеенето е закон на дишането. Първото дихание, което Бог е вдъхнал на човека, е било музикално - музика.
към текста >>

84. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

Българските народни песни Източното пеене има пластика.
Мъчнотиите са път на постижението. Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието - това е близкият път. По този път трябва да вървиш. Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти си в постижението си. (16.XII.1932 год., петък) 370. Българските народни песни Източното пеене има пластика. Българските песни са много резки, В българската ръченица има пречупени движения. (...) Учителите трябва да бъдат музиканти. (...) Трябва да се държи една беседа за музиката - каква е била едно време, каква е сега, каква трябва да бъде. Който пее, трябва да излиза сутрин преди да е изгряло слънцето, да пее, докато се покаже първият лъч. В първия лъч се крие най-голямата сила.
към текста >>

85. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Значително отегчен и много загрижен, той се бори да спечели поне едно бащинско благоволение срещу напластеното вече роднинско мъдруване, че цигулар къща не храни.
За пръв път на гласовите му способности се обръща внимание. Това събитие за него остава решающо, може би. Окрилен е един дух, макар и скромно, за тласък напред. Странното ободряване на добрия музикален познавач, Попгеоргиев. се сблъсква страшно с живота и с действителността... Мазаров е наново в селото ни! Значително отегчен и много загрижен, той се бори да спечели поне едно бащинско благоволение срещу напластеното вече роднинско мъдруване, че цигулар къща не храни. В такъв именно вид и силно разруменен, изморен и потен, ми беше представен от Казанлъшкия околийски началник през 1923 год.. при една обиколка около строящия [се] тогава мост над р. Тунджа при Павелбаня. Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо певече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка.
към текста >>

86. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа.
Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им. Каракачаните се затекоха да върнат конете, обаче не успяха. Конете със силния си бяг затьпкаха и размърдаха много от паважа и се насочиха над канарата надолу към село Водица. Тук почвата била хлъзгава. Имало подхлъзливи подземни пластове и така цели павирани надземни пластове се подхлъзнаха вследствие силното бягане на конете и се образуваха цепнатини в земята и размърдвание на паважа. Конете с устрем отидоха надолу към батя Бобиви - долната махала, към воденицата на Гайдарюв Пеня. В миг надойдоха много жени, но преобладаваха много млади момичета каракачански, които дойдоха да видят в суматохата що стана с конете. И без да се крият от мен, ме заприказваха. Момичетата бяха облечени добре, с всевъзможни пребрадки, обкичени със сребърни пари и пр. Изпърво те се не криеха, но после дойдоха техни мъже и те се прибраха и започнаха да се крият от мен.
към текста >>

87. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Децата работят с пластилин разни форми на живи същества.
Разкайва се, че е тръгнал по този път. Обръща се към мен [с] топло чувство, прегръща ме и ми казва: „Никой да те замести, аз [се] кая за постъпките си." След нея картина, гледаме на едно място движение на народ, между който се движат и онези паднали жени, които го търсят с погледите си и му дават разни знаци. Аз го питам с неспокоен глас и с бързо темпо: „Обещал ли си им на тези, че ще отиваш да се срещаш с тях? " Той седи при мене и ми казва, че не е обещал на никоя-и няма вече да иде при тях. На 14.VIII.1932 г., на Рила, срещу 15ий същи сънувах, че съм учителка, имам час по ръчна работа. Децата работят с пластилин разни форми на живи същества. Едно дете ме изненада с направата на един мечкарин, който свири на китара. Детето малко, а туй, което е направило, много ме зарадва. После влязох при Пеньо, и той също има ръчна работа. Неговите деца като че по- големи, но видях Стоянка, прави една стомна, но тъй изящна, че много ми хареса, лакирана. Питам Пеньо как се научиха тъй да ги лакират, а той ми отговори, че сега му казали с един мокър парцал, намокрен в пепел, като се мазнели, ставали такива.
към текста >>

88. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш.
Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате? Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш. Веднъж завинаги трябва да се освободиш от старото, ще си кажеш: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог ме е създал. Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда умен, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бога иска." Изведнъж няма да дойде хубавото, но всеки ден ще правиш това. Някой ще каже: „Ние се трудим да правим това"; ти си затварял, затварял, 10 години все си затварял!
към текста >>

89. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Данаил - за съня на цар Навуходоносор................ Причината на земетръса не е огънят, не е и разместването на пластовете - това са послешни неща, - но зад всичко това стои дълбоката причина; ако домакинята запали огън вкъщи, тури тенджера и вътре - месо за варене, това случайно ли е?
Ако се молите и не се чуе молитвата - има нещо криво в живота, изправете го, и ще се сбъдне молитвата ви. Неделя, 22JV. 1928 г. (За земетресенията). [извадки от беседа на Учителя от 22.IV.1928 г.] 2 гл. пр. Данаил - за съня на цар Навуходоносор................ Причината на земетръса не е огънят, не е и разместването на пластовете - това са послешни неща, - но зад всичко това стои дълбоката причина; ако домакинята запали огън вкъщи, тури тенджера и вътре - месо за варене, това случайно ли е? И огън има, и тенджера, и месо се вари, но зад всичко това има разумно същество - домакинята. Поповете и владиците трябва да се опомнят, те първо са виновни за това, после - управляващите, а след това - другите. Ако грешите, ще има земетрес, ако сте праведни, няма да има. Греховете причиняват страдания - земетресите. Избиването на добрите хора произвежда земетреса - не е случайно това.
към текста >>

90. 7. Писмо от Борис Николов до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Всеки човек има един имунитет - има един пласт много тънък, той е мек, облечени са тези хора с една дреха и щом се приближиш, усещаш нещо приятно да лъха от тях, една мекота се усеща.
Ще си отбележите и времето какво е: ветровито, облачно или ясно. Наблюдения ще правите. * Сряда, из школната лекция на общия клас - Добрата обхода Да се научи човек да се обхожда с хората, то е най-великото изкуство. Да се обхожда тъй, че всеки човек да остане доволен. Вий, като ученици, трябва да се стремите към обхода - тя може да се добие само съзнателно. Всеки човек има един имунитет - има един пласт много тънък, той е мек, облечени са тези хора с една дреха и щом се приближиш, усещаш нещо приятно да лъха от тях, една мекота се усеща. Здравето зависи от мекотата на човека. Щом човек изгуби своята мекота, почва да съхне, става недоволен. Има една велика страна в Божествения живот - науката е свързана със самовъзпитанието. Най-великото в съвременния свят е зазоряването на изгрева. Тук още нямаме един видим обект, но то включва в себе си всичко.
към текста >>

91. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Ученикът е длъжен да изпълнява нарежданията на своя Учител и след като изучи и приложи всичко в живота си, да достигне степента на своя Учител. Ученикът е длъжен да изучи всички Божествени закони и принципи и да стане достоен носител, изпълнител на същите. Ще влезем в школата с голямо смирение, ще седнем тихо на стола си, ще концентрираме ума си, ще пазим връзката с белите братя и ще чакаме тяхното благослове- ние, което ще приложим в живота си. Окултният ученик трябва да бъде добър във всичките си мисли, чувства и желания и действия и да проявява всякога в живота си Божествената Любов. Ученикът трябва да върви напред без страх и тъмнина, да изпълни волята Божия, да изправи себе си и да покаже светлината на другите. Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Ученикът е длъжен да се учи на всичко добро, да бъде точен и изпълнителен на всичко, каквото му се преподава в школата. Ученикът трябва да има пълно послушание към Учителя, пълно упование в Него, вяра без всякакво съмнение в думите Му и любов безгранична в учението Му, знаейки, че всичко, което Той учи, е изпитано и проверено от Него. Ученикът трябва да повдигне своя ум, да облагороди своето сърце и да възстанови волята си, след това да се предаде в служба на Любовта. Ученикът трябва да познае своя Учител и да изпълнява точно и вярно Неговите заповеди. Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна.
към текста >>

92. 30. V. 1922 г., София, Лекция IV-a от Учителя

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

(- Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете.
Значи, именно растенията виреят около изворите, намират, значи, изобилни условия за живот там. Но от своя страна, каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (- Задържат влагата и почвата.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение кои извори са по-хубави: южните, северните, западните или източните? (- Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благоприятно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце. Северните извори са по-студени и не са толкова здравословни. Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и ветровете. На вас ще дам едно упражнение.
към текста >>

93. 106. Смаляване и уголемяване

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Кривуцнеш - зарадвай се, че е станало упражнение на крака ти, да стане пластичен, да не ти се счупи.
Като се променят от големи в малки и от малки в големи, се радват; че в промяната е радостта. Ако си стражар и биеш 10 000 хора, дотегне ти и искаш да им правиш добро. Спасението е да ти дотегне да правиш зло и да почнеш да правиш добро. Опасността е да ти дотегне да правиш добро. В природата всичко е разумно. Кривуцнеш - зарадвай се, че е станало упражнение на крака ти, да стане пластичен, да не ти се счупи. Човек да се радва на туй състояние, в което се намира в дадения случай. Като си удариш крака, да се радваш; като оздравя, пак да се радваш. Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно.
към текста >>

94. 125. Мекотата

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тя е пластична, огъва се.
125. Мекотата Няма по-хубаво нещо от мекотата. Тя е пластична, огъва се. Най-твърдите стават меки. В моленето дохожда разумното, знаете как да го превърнете. Взеха му костта, но аз го повиках и го угостих. Не отказвай се да разрешиш мъчнотията. Разрешиш ли я, то е поклоняване.
към текста >>

95. 5.9. Чешмата на Дианабад

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки.
5.9. Чешмата на Дианабад През време на тоя събор аз лично наблюдавах една картина, която илюстрираше отношението на Учителя към явленията в живота. На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец. На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки. Под ръководството на Учителя тия капки се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка. Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди. Вдигаха се бригади от братя и сестри, които носеха големите казани.
към текста >>

96. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.2. „Аз няма да оставя гроб

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя.
Към това е склонен да вярва дори и Никола Антов. Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга. След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на гроба. Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя. Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация.
към текста >>

97. 9. Седемте езера

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима.
Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб и при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе на облаците не нарушават нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не. Те са сини, защото са дълбоки. Огромните водни пластове имат своя особена плътна, кондензирана синина, с нищо несравнима. Когато човек нагази лъхащата на мента трева край неговия бряг, той се сблъсква с една вечно будна, кристализирала, като твърда маса, мисъл: В Начало беше любов. Когато тя порасна във Вселената, тя роди Слънцето. Когато Любовта на Слънцето порасна, то роди Земята. Любовта на Земята порасна и тя роди човека. Когато оживя човекът, той срещна на пътя си Майя и забрави заради нея Любовта, която е Прамайката на всичко.
към текста >>

98. 13. Новата основа на медицината

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде зрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността, към която водят „седемте загадки" на „науката", легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по-мощно се чува гласът на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>

99. 1. Чистотата

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
Произходящ от незнайния Вечен Извор, животът се движи като могъщр течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствувано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на-зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците удушват живота, както недогорелият фитил на свещта удушва пламъка. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие.
към текста >>

Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
Всъщност - нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита насъбралия се под леглата и по шкафовете прах и смет - разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява според Мечников главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко - ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
към текста >>

Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.
Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява според Мечников главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко - ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче духовната система е занемарена.
към текста >>

100. 5. Материалистичният мироглед