Търсене в текстове за 'Планина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 239 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.
Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
към текста >>

2. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Излязох на планината и видях сразена цялата гора.
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата.
към текста >>

Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.
към текста >>

3. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра.
към текста >>

Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно. Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.
към текста >>

4. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа.
към текста >>

Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата.
към текста >>

5. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета.
Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците. Запали най-голямата лампа на най-високата кула.
към текста >>

6. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук?
към текста >>

Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот?
Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята?
към текста >>

7. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината".
Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>

Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>

8. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце.
към текста >>

9. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!...
към текста >>

10. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина.
Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М. Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.). Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово.
към текста >>

11. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен.
към текста >>

12. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова.
към текста >>

Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние.
Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.
към текста >>

Тогаз той може да посочи път към върха на планината!
предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали. Тогаз той може да посочи път към върха на планината! Иначе неговите стихове или песни може би ще бъдат външно прекрасни, но няма да имат силата да завладяват душата. Казаното за художественото творчество се отнася и до всички други видове творчество. Винаги връзката с Бога носи подем, радост, светлина, разширение на душата. Г-н Дънов привежда следния пример: ако някой неразположен направи добро, веднага се премахва неразположението му и става радостен. А това е, защото Бог се проявява чрез него.
към текста >>

13. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса.
Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето. Ако те не вярваха в своя идеал, ни един не би умрял. Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора. Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки. По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен.
към текста >>

14. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата.
към текста >>

15. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния.
към текста >>

Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу.
1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници.
към текста >>

И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
към текста >>

16. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата.
За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство.
към текста >>

17. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява.
– Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз.
към текста >>

18. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тайнствена е планината преди да изгрее слънцето... Хладен тръпен покой цари в нея.
АКВАРЕЛ „На този който ни дава светлината". Тайнствена е планината преди да изгрее слънцето... Хладен тръпен покой цари в нея. Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише. Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото. В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета.
към текста >>

Наистина..., красива и тайнствена е планината.
В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета. Това са вълни, довяващи шума на водите, песента на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали. Настава отлив..., шумът отлита далеч напред, а едно мълчание и спотаеност, заливат всичко наоколо, само далеч някъде тътен на клокочещи подземни води се чуе. Наистина..., красива и тайнствена е планината. Радост ражда нейното дихание, сила блика в нейното лице, живот творят нейните обятия, простор дават нейните върхове. Мирис се носи из въздуха, мирис от овлажнелите треви. Горе, над гордо изстъпените скали започва блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки. Той се закрива навръх от пръстен сребристи мъгли. В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета.
към текста >>

А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина.
Той се закрива навръх от пръстен сребристи мъгли. В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока.
към текста >>

Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци.
Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци.
към текста >>

Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал.
Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени.
към текста >>

19. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас.
И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот.
към текста >>

20. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м.
Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета. На изток от Нюфаундлен под 300 м. също се намира дълга планинска верига.
към текста >>

21. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата.
Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда.
към текста >>

От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата?
към текста >>

За кого припява тъжен напев старият букак в планината?
Те са деца, родени под знака на жертвата. Коя уста ще дръзне да каже, че безумец е тоя, що гине напразно за чуждите сълзи. Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове.
към текста >>

22. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
към текста >>

23. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината.
Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото.
към текста >>

Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица.
Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано.
към текста >>

Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината.
Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание.
към текста >>

Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар.
И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии. Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден.
към текста >>

24. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини.
............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
към текста >>

25. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С песен поточето тече сред канарите на планината.
За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето.
към текста >>

26. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя ще те изведе в планината.
Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба. Там ще видиш един старец. Той ще ти каже що е и как се намира Живият Огън. ........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината. Помагаше му и се учеше.
към текста >>

........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината.
Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба. Там ще видиш един старец. Той ще ти каже що е и как се намира Живият Огън. ........................................................................................................................... Земру заживя при стареца на Планината. Помагаше му и се учеше. Той всеки ден очакваше да му каже той нещо за Живия Огън. Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето. Ала мъдрецът мълчеше. За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше.
към текста >>

И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината.
Той всеки ден очакваше да му каже той нещо за Живия Огън. Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето. Ала мъдрецът мълчеше. За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън? Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят. Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях.
към текста >>

Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи.
Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят. Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя.
към текста >>

Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко.
И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня.
към текста >>

Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина.
И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж! ” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа.
към текста >>

27. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе.
Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая.
към текста >>

28. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината.
Да идем да дишаме свежия въздух на усамотението. – Нима не сещаш, че ставаш чужд на душата си? Нима не сещаш, че я загубваш? Ти погледна с пожелаващ поглед на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение. Тя стана за тебе нещо далечно-далечно по пространство и по време за което смътно се спомня. Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината. – Нагоре, към оня връх, що се виси над всички облаци. За този, който смогне да иде там, слънцето никога не залязва. – Бъди разумен, брат! По чия воля сме събрани ний тримата: Аз, Ти и душата ти – не знам. Но нали разбираш, че тъй трябва да бъде!?
към текста >>

29. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух?
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света.
към текста >>

Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода!
Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината!
към текста >>

II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината!
Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината! Гледайте натам! Не видите ли литналите бели знамена? Не чувате ли как звънти отнякъде победно шествие на войнство? Те отминават, отиват! В царството на сенките отхождат тия, които носят само светлина.
към текста >>

Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината.
Не чувате ли как звънти отнякъде победно шествие на войнство? Те отминават, отиват! В царството на сенките отхождат тия, които носят само светлина. Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството.
към текста >>

30. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм.
Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
към текста >>

31. Списанието PDF Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гласове в планината - Georg Nordman 6.
2,Изток и Запад - Вел. Вл. 3. Окултна биология - Б. Боев 4. Живите барометри - Добран 5. Гласове в планината - Georg Nordman 6. Звездна симфония – Gis Moll 7. Гостуване у Мусала - X. 8. Книжнина и вести
към текста >>

32. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм.
Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета.
към текста >>

33. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината.
* Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка!
към текста >>

34. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината.
Колко сърца туптят! Колко ръце се протягат! Защото Бог иска. Птичките пеят за Него, И слънчевите лъчи обагрят цветята. Лазурното небе се усмихва и гали, То прониква с чистота и мир. Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината. За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето.
към текста >>

35. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
към текста >>

36. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ОТ ПЛАНИНАТА Светли дни, сини нощи!
ОТ ПЛАНИНАТА Светли дни, сини нощи! Хубав е животът! Дните са едно шумолене, а нощите една приказка... Един неделен ден, дойде един човек при мене, който целият беше от влакна, коси, смола и мед. Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред.
към текста >>

- От планината!
Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете? - запитах аз човека. - От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто.
към текста >>

- Та какво ли има в планината?
Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете? - запитах аз човека. - От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така.
към текста >>

В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто.
- От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината?
към текста >>

Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде!
Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори!
към текста >>

Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината?
В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това.
към текста >>

Планината, планината!...
Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги!
към текста >>

Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори!
Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?...
към текста >>

Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?...
Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?... Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли!
към текста >>

Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината.
Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?... Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!...
към текста >>

Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го?
Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?... Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован.
към текста >>

Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи?
Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог!
към текста >>

В планината, в планината!
Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад.
към текста >>

Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи.
Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми.
към текста >>

- В планината, там живее Бог!
Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?...
към текста >>

В планината, в планината, какво ли няма там?...
- В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог! Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!... (Волен превод)
към текста >>

В планината, там живее Бог!
- промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог! Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!... (Волен превод)
към текста >>

Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!...
Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог! Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!... (Волен превод)
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук.
А това беше вярно за всички светове. Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице. Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание.
към текста >>

Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно.
Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице. Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието.
към текста >>

38. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа.
Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте".
към текста >>

39. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св.
Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията? Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
към текста >>

40. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво.
Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
към текста >>

Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана".
Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина.
към текста >>

41. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка.
Добран Айя СИМВОЛИ И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята.
към текста >>

Гур е син на планината и значи Път.
Добран Айя СИМВОЛИ И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко.
към текста >>

Гур е върхът на планината.
Добран Айя СИМВОЛИ И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели.
към текста >>

А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки.
Добран Айя СИМВОЛИ И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него.
към текста >>

Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината.
Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна. Нямаше я. Хората дълго я търсиха, но я не намериха. Някакъв чужди овчар доведе стадото. Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове.
към текста >>

Величествена е планината Ашар.
Нямаше я. Хората дълго я търсиха, но я не намериха. Някакъв чужди овчар доведе стадото. Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове. И направи Айя царица там. Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните.
към текста >>

На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината.
Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно. Айя отвори прозорец и чу. Сърцето ù трепна.
към текста >>

На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла.
В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце. Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се. Беше песен на жена. В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!... Трети прибави: – Или потокът в планината . . .
към текста >>

Планината я погълна.
Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се. Беше песен на жена. В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!... Трети прибави: – Или потокът в планината . . . Някой каза: – Можа би, е сън.
към текста >>

Трети прибави: – Или потокът в планината .
В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!... Трети прибави: – Или потокът в планината . . . Някой каза: – Можа би, е сън. ............................................. А истината беше, че от онзи ден На-Ну заживя като в сън. Всяка заран той извеждаше стадото си до онова същото място, всеки ден пееше от ранна утрин до късна вечер, но Айя гой веч не чу. И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя!
към текста >>

II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя! Един ден хората видяха овцете на На-Ну затворени и нямаше кой да ги изведе на паша. Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха. II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син. На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур. Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна.
към текста >>

Планината беше кротка.
Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син. На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур. Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна. В първия ден той пя. Планината беше кротка. На втория ден излезе вятър и валя дъжд. На-Ну не пя за Айя, но мисли за нея. На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди. Ашар стана страшна: Настръхна, загърчи се. От устата ù излезе огън и пепел.
към текста >>

На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди.
Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна. В първия ден той пя. Планината беше кротка. На втория ден излезе вятър и валя дъжд. На-Ну не пя за Айя, но мисли за нея. На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди. Ашар стана страшна: Настръхна, загърчи се. От устата ù излезе огън и пепел. От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави. Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори.
към текста >>

Човек се уморява, планина е.
За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е. Не се качвай!
към текста >>

Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави.
Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е. Не се качвай! ............................................. Когато раните оздравиха, На-Ну стана. Сбогом! рече, отивам към съдбата си. Айя е горе, там ще съм и аз.
към текста >>

Аз чух Айя да пее в планината.
– Тъй е. Който се качи на Гур, умира. Или става безсмъртен, прибави На-Ну. Вечен е Гур. Вечен става и оня, който се качи на Гур. Аз чух Айя да пее в планината. Ето, станах мъченик. Когато видя Айя ще стана по-могъщ от Гур, а когато я целуна - безсмъртен, Айя е съдбата ми. Ш ида при нея, – Чуй, рече Хо. Верни са думите ти, но Айя е мечта. Гур висок.
към текста >>

– Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми.
– О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур. – Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна. – Вент-Вено, – рече овчарят. – Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми. Бръкни в жилите ми и виж: за нея кръвта си дадох. Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните.
към текста >>

ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха.
към текста >>

Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си.
А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината.
към текста >>

Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина.
Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните.
към текста >>

Чували ли сте мълчанието на планината?
За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти.
към текста >>

Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината.
Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну.
към текста >>

42. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат.
– ми каза Андреас на сбогуване. ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из източните страни. Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея. Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите. Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни.
към текста >>

43. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера.
– Една или две минути. Настани се добре. Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение.
към текста >>

44. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

II Далеч от шум, сред планината през сенките, срещу зората; сред ароматна тишина следя си мисълта — сърна.
Мара Белчева I Вихрушка префуча, дъжда премина на птичките през пъстрите перца. И буките наметнати с коприна отърсват младите листца. Приказва нови приказки небето И пролетни надежди вред цъфтят. Унесен славеят си лей сърцето. Усмихва се и моят стръмен път. II Далеч от шум, сред планината през сенките, срещу зората; сред ароматна тишина следя си мисълта — сърна. Към извора летя със нея със вечността си да се слея, — оттам, отдето съм дошла И в миг, изчезне тя — стрела... Звънец, провря се шум и врява, И тук отново ме смущават... Не нося ли аз своя мир, не ще го найда в цял всемир.
към текста >>

45. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо.
Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха. Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля.
към текста >>

Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане.
На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
към текста >>

46. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината!
Иди! И тръгвам аз в дъжда. Вечер. Навън е мрачно и студено. Камината се смее. Буен огън пламти и пей. Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината! Сънувах сън. Учителят ни учи и нова песен ни предава. „Да живеем в мир и светлина! " „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина!
към текста >>

47. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината.
Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ!
към текста >>

48. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина.
Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа.
към текста >>

49. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората.
към текста >>

Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си.
Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя.
към текста >>

50. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се поразговори с Него и когато мине отливът, ще си дойде на земята. Учителят
======================== Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да жив&е и да чувствува вечния живот, да придобие туй което иска - разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си - в своя мозък, в своето тяло. Човек се гневи, неразположен е, значи в него има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се поразговори с Него и когато мине отливът, ще си дойде на земята. Учителят
към текста >>

51. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината.
П. Г. Пампоров НА МУСАЛЛА І. В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота. Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо, въздухът - по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата. Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла. Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла.
към текста >>

52. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пампоров ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1.
П. Г. Пампоров ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1. Искаш ли? Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите?
към текста >>

Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите?
Пампоров ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1. Искаш ли? Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя.
към текста >>

2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха!
Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода.
към текста >>

Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3.
С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо.
към текста >>

Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината.
С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>

53. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си. Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива! Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух. Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир. Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли!
към текста >>

Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба.
Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си.
към текста >>

54. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той!
А. Т. НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже!
към текста >>

55. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот.
към текста >>

56. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно.
към текста >>

57. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата.
БОЯН МАГЪТ * * * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите?
към текста >>

58. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

59. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели.
Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите".
към текста >>

60. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>

61. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

62. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

63. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на пътя си.
Клончето получава от цялото растение нужните материали, обработва ги и ги връща обратно за храна на целия организъм. Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата. Изворът много добре разбира закона за даването. Той дава всичко, което получава, но с това се отваря място за нова вода. Всичко ще дадеш, за да получиш всичко. С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на пътя си. Сравнете сега този бистър извор или чистото кристално езеро с застоялата вода на едно блато, в което няма втичане и изтичане и в което поради това има процес на разлагане и се развиват миазми, отрови! Един живот откъснат от Цялото, без правилни връзки с Цялото можем да сравним със застоялата вода на такова блато. По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане.
към текста >>

64. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя.
Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина.
към текста >>

Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах.
бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли?
към текста >>

Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя.
В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя.
към текста >>

Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г.
Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

65. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
към текста >>

ПЛАНИНАТА ме познава.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта.
към текста >>

Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
към текста >>

66. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо Молитва – Т.
СЪДЪРЖАНИЕ Разширение на съзнанието Сънят на Небукаднецара –Г. Вътрешният глас – Г. Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис Молитвата – Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г. Пампоров Строежът на човека според кабалистите – Алберт Калев Графология – Д. М. З. Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо Молитва – Т. Стихове – Олга Славчева Стихове – Еос Призов – Ана В. Милс Идеите. Законът на условията – Ана В. Милс Вести Книгопис Ce Que la Vie apporte de nouveau Съдържание
към текста >>

67. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът.
Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
към текста >>

68. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен.
Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя".
към текста >>

Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина".
Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва.
към текста >>

69. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина.
Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете. Знаете ли, как ще се захласнете? Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина. Постил, молил се, плакал. Явил му се един старец. Отшелникът му казал: „Може би не си избрал хубаво место. Ела с мен". Завежда го в една пещера, при една дупка.
към текста >>

70. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество".
Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда".
към текста >>

71. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Т. ПЛАНИНАРИ 1.
Т. ПЛАНИНАРИ 1. Те Нея търсят. Срещнах ги в планината. След дълго търсене из целия град, те тук дошли са зарад Нея. Тя в града е с други образ, тук – със друг. Те градския ù образ знаят, него търсят.
към текста >>

Срещнах ги в планината.
Т. ПЛАНИНАРИ 1. Те Нея търсят. Срещнах ги в планината. След дълго търсене из целия град, те тук дошли са зарад Нея. Тя в града е с други образ, тук – със друг. Те градския ù образ знаят, него търсят. Те никак и не подозират, че тукашният е по-красив, че по красота далеч с градския не може се сравни! А Тя, по-блестяща от слънчев лъч, очаква ги по върховете.
към текста >>

Срещнах ги горе в планината.
И по-красив, и по-блестящ за вас приготвен имам. Образът на Любовта безкрайно форми има, а те – преливат се от красота в красота. А тази красота на вас Аз ще открия. Само за красивата човешка душа създадена е красотата, и – за твойта търсеща душа". Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината. 2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път? Планинецо, открий ми тази тайна!
към текста >>

Какво открил си в планината?
А тази красота на вас Аз ще открия. Само за красивата човешка душа създадена е красотата, и – за твойта търсеща душа". Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината. 2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път? Планинецо, открий ми тази тайна! Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я!
към текста >>

Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах.
Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я! Срещнах там горе Любовта. На връх един бях спрял замислен. Замислен за суетата в града, за туй, че смисъл няма в живота, че няма цел. Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика. Туй съкровище открих аз в планината.
към текста >>

Туй съкровище открих аз в планината.
Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика. Туй съкровище открих аз в планината. Срещнах там горе Любовта.
към текста >>

72. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

РАФАЙЛОВА НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС ПЛАНИНАРИ - Т.
СЪДЪРЖАНИЕ на бр. 9-10 НОВАТА ВЛАСТ СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. СЪЮЗЪТ "НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ" МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС ПЛАНИНАРИ - Т. КНИГОПИС L"AUQUSTE MEASSAGE СЪДЪРЖАНИЕ
към текста >>

73. АКО ВСИЧКИЯТ СВЯТ СПЕЧЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Димитров Така говори планината – П. Г.
Съдържание на 1 бр. Ако всичкият свят спечели Животът като изкуство – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Мисията на богомилството Учителят говори Каменар, Отронен лист – Теофана Преображение – Емануил П. Димитров Така говори планината – П. Г. Пампоров Поеми в проза – Georg Nordmann Вести Книгопис Valuable thoughts from the Book of the Great Life. Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

74. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири.
П. Г. Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце.
към текста >>

Така говори Духът на Вечния в планината.
И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината. Синът на Слънцето Отдавна, отдавна, преди милиарди години, милиони слънчеви лъчи – живи души – излязоха от Слънцето на Любовта, за да се учат във великата школа на живота. И дошли на земята – те забравиха своя произход на царски синове под булото на материята. Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат пътя на освобождението. Един от тях сега е между нас. И отново ни сочи той светлия път на мъдростта, който води към Истината, чистия път на Любовта, който води към живота.
към текста >>

75. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

76. ДИГНЕТЕ КАМЪКА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата.
Съдържание на 2 бр. Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата. Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г. Случай, който озадачават – Аспарух Бирников Вести и книгопис L`influence de I'energie solaire Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г.
Съдържание на 2 бр. Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата. Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г. Случай, който озадачават – Аспарух Бирников Вести и книгопис L`influence de I'energie solaire Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

77. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ В клас, в дома и на планината Идеалът на ученика.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ В клас, в дома и на планината Идеалът на ученика. Изпитанията и страданията не са по-силни от идеала на ученика, затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има души и на условията, но те не могат да имат никакъв идеал. Човек с идеал е човек с непоколебима воля.
към текста >>

78. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината.
Georg Nordmann Мъдреците и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския бряг. Има нещо, по което си приличат великите люде с малките деца: и едните и другите назовават просто, с една душевна чистота всички неща, направо с техните имена. И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води. По нея също са преминали много друмници. Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е частица от Аза на Всемира
към текста >>

Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е частица от Аза на Всемира
И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води. По нея също са преминали много друмници. Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е частица от Аза на Всемира
към текста >>

79. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата.
към текста >>

* Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината.
Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я.
към текста >>

Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги.
Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите!
към текста >>

Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор.
Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба. – Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца. * Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън. Като един!
към текста >>

* И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите!
Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба. – Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца. * Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън. Като един! Как чудно знаят те и да работят!
към текста >>

80. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари.
към текста >>

81. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята!
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!...
към текста >>

И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината.
Неволно се питаш, кой създава тия вълшебни творби, кой се грижи за тия цветни градинки, кой дава тоя вечен поток от елексир, що напълва пространните планински чаши, през които гледа окото на небето? А тия стръмни скални откоси, скулптурирани странно от неведом художник, неизвестно кога, придават на всичко упоението на един храм, в който се твори нещо велико и свято. И тоя вътрешен глас ни подсказва – тука живеят същества нечувани и невидени, те редят цветните полянки и по тях оправят съдбините на земните люде; те пращат от елексира на тия небесно-сини чаши долу на хората. И мъдреци от прастари времена служат тук на Вечния и чертаят дни и радост на хора, зверове и треви. Ниска котловина се простира на запад от Дамка, Пазар-дере – така се нарича, защото хората дават имената, само ако там е ставало нещо за всички видимо и реално. И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината. Калинините върхове, Голям и Малък Полич крият в своите скали Карагьолските и Градинските езера. Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им. В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали.
към текста >>

82. ГРАДИНАРЯТ. СЛЕД БУРЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово.
Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление.
към текста >>

Бях на планината и слушах Твоето слово.
Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление. Бях на планината и слушах Твоето слово. Била съм и Магдалина. А сега съм едно от ония мънички деца, които Ти благославяш. И сега виждам в душите на някогашните избранници и чувам мелодията на сърцето им, защото това е мелодията на собственото ми сърце.
към текста >>

83. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
към текста >>

84. СТЪПКИ - ТЕОФАНА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

*** Тя слезе от планината, дето първият небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога.
Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея – тази малка Искрица – наричаш Бог – и добиваш всичко. Сега тя мълчи, защото сърцето ù е изпълнено. Ти любиш само Бога – ти живееш. *** Тя слезе от планината, дето първият небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи Великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му. Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът ù се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към Вечното! Събуди се от съня си, който и да си.
към текста >>

85. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее.
В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими.
към текста >>

Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими.
Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината ! 12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина.
към текста >>

86. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма.
Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят. И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини.
към текста >>

Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина.
Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини. Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас. Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
към текста >>

В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси.
Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят. Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него. Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова.
към текста >>

Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад.
Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят. Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него. Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова. А второто няма да има това действие.
към текста >>

После ще изучи влиянието на разните височини над морското равнище в планината не само физиологически, но и психически, върху мисловния, чувствения и волевия живот на човека.
Силовите линии край реките даже някой път обхващат област, широка няколко стотин метра и повече от двете страни на реката. Екскурзиантът може да прави много интересни наблюдения и опити в планините. Чрез тях той от една страна ще се обогати с по-големи познания за природата, а от друга страна ще се свърже с вътрешния живот на природата. Напр. той може да прави наблюдения, в кои планински места преобладава електричеството и в кои магнетизмът. И тогаз ще открие една връзка между формата и разположението на дадено планинско място и неговата електричност или магнетичност. После ще изучи влиянието на разните височини над морското равнище в планината не само физиологически, но и психически, върху мисловния, чувствения и волевия живот на човека. Това е една съвсем нова област .за изследване, обаче за окултизма тези работи са отдавна известни. Ще наблюдаваш, какви идеи и чувства ти идат на разните планински височини и ще видиш, че колкото се качваш по-нагоре, толкоз се променяш в това отношение. И може да се изучи точно каква височина какво психично действие има върху човека, към какви идеи и чувства предразполага човека. После има друг един въпрос, близък с предидущия и не по-малко интересен; и този въпрос е свързан с по-дълбоките действащи сили в планината. Той е следният: изучаване на дадени планински области (независимо от тяхната височина) от гледището на вътрешните, психични преживявания, които човек има там.
към текста >>

После има друг един въпрос, близък с предидущия и не по-малко интересен; и този въпрос е свързан с по-дълбоките действащи сили в планината.
И тогаз ще открие една връзка между формата и разположението на дадено планинско място и неговата електричност или магнетичност. После ще изучи влиянието на разните височини над морското равнище в планината не само физиологически, но и психически, върху мисловния, чувствения и волевия живот на човека. Това е една съвсем нова област .за изследване, обаче за окултизма тези работи са отдавна известни. Ще наблюдаваш, какви идеи и чувства ти идат на разните планински височини и ще видиш, че колкото се качваш по-нагоре, толкоз се променяш в това отношение. И може да се изучи точно каква височина какво психично действие има върху човека, към какви идеи и чувства предразполага човека. После има друг един въпрос, близък с предидущия и не по-малко интересен; и този въпрос е свързан с по-дълбоките действащи сили в планината. Той е следният: изучаване на дадени планински области (независимо от тяхната височина) от гледището на вътрешните, психични преживявания, които човек има там. Трябва да се знае, че планинските върхове са един вид приемателни и предавателни радиостанции. Чрез течения електромагнитни и по-високи, планинските върхове са свързани с други по-близки и по-далечни, по-високи и по-ниски планински върхове, а също така и с известни космични центрове на сили: слънцето, планетите и другите небесни тела. Планинските върхове могат да се считат като възли на електромагнитни и по-високи течения, които кръстосват през пространството. Обаче зад теченията седят разумни сили.
към текста >>

И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата.
Чрез течения електромагнитни и по-високи, планинските върхове са свързани с други по-близки и по-далечни, по-високи и по-ниски планински върхове, а също така и с известни космични центрове на сили: слънцето, планетите и другите небесни тела. Планинските върхове могат да се считат като възли на електромагнитни и по-високи течения, които кръстосват през пространството. Обаче зад теченията седят разумни сили. Тези течения са ръководени от тях. Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание.
към текста >>

* * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината!
Какво незабравимо впечатление и какво грамадно значение може да има при такова съзнание едно посрещане на слънчевия изгрев от един висок планински връх! Какви нови идеи, какви благородни подтици ще роди това в човешката душа! Градската атмосфера е напоена в своята аура с мислите на хората, а тези мисли не са винаги от най-възвишен характер. Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с нисши мисли, желания, чувства и пр. Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”. „Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници.
към текста >>

Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят.
Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове.
към текста >>

Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината.
Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм.
към текста >>

Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му!
към текста >>

Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>

Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир!
И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница.
към текста >>

Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница.
Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала.
към текста >>

Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя?
Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата!
към текста >>

Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни!
И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата.
към текста >>

Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала.
Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото.
към текста >>

Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него.
” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа.
към текста >>

Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината.
Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото! После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо.
към текста >>

Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр.
После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо. Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя. Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление. За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели.
към текста >>

Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради.
Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя. Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление. За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение.
към текста >>

Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор.
към текста >>

Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината.
Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него.
към текста >>

Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор.
Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа. Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината!
към текста >>

Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите.
Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори.
към текста >>

Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината!
Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор.
към текста >>

Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината.
Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината!
към текста >>

Научи се да слушаш на планината!
Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш!
към текста >>

Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори.
Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята.
към текста >>

Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там.
Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните.
към текста >>

Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината!
Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти.
към текста >>

Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината!
Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения.
към текста >>

87. ПРИШЕСТВИЕ. ПОСЕЩЕНИЕ- О.СЛАВЧЕВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар!
Теофана ТОЙ. Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
към текста >>

88. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>

89. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София.
Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето. По шосето за с. Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София. Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето. Славеите пеят непрестанно, без дъх, безспир. Ние поемаме свежия въздух с пълни гърди, сякаш не можем да му се наситим. Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки.
към текста >>

90. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с.
Д-р Ел. Р. Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици.
към текста >>

Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове.
Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било.
към текста >>

91. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха.
към текста >>

На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник.
Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда – конят и без това тичаше твърде силно. ..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже.
към текста >>

Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане.
към текста >>

92. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности.
Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали. Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не! Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред! Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод. Само така, в такава светлина разбирано и прилагано, вегетарианството има да изиграе важна роля, както в индивидуалния, тъй и в общия живот. Г. С. Г
към текста >>

93. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Боев На планината Ранна пролет.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев На планината Ранна пролет. Три часа след полунощ. Целта ни е да поздравим първия слънчев лъч горе от планината! Силуети от всички страни се стичат към сборния пункт на „Изгрева"! Тръгваме! Пред нас се очертават тъмните контури на гората.
към текста >>

Целта ни е да поздравим първия слънчев лъч горе от планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев На планината Ранна пролет. Три часа след полунощ. Целта ни е да поздравим първия слънчев лъч горе от планината! Силуети от всички страни се стичат към сборния пункт на „Изгрева"! Тръгваме! Пред нас се очертават тъмните контури на гората. Минаваме през „арката". Отминаваме гората.
към текста >>

Вървим нагоре към планината млади и стари.
Лъв залязва на запад; Водолей изгрява. Гледането на звездите не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен? Коя е тайната на подмладяването? Природосъобразният живот!
към текста >>

„Тези, които се качват на планината, трябва да бъдат чисти, а не с техните хилави мисли, желания, със своя егоизъм.
Утринният ветрец леко развява косите му. Главата му е озарена от лъчите на пролетното слънце. Едни си водят бележки, а други слушат със сияещи лица. В очите им не се ли чете радостта на бъдния ден? Ето Словото на Учителя при Ел-Шадай! „Тези, които се качват на планината, трябва да бъдат чисти, а не с техните хилави мисли, желания, със своя егоизъм. Животът се подкрепя с великия закон на любовта. Ако ти не разбираш този закон, няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. С любовта всичко се придобива. Без любовта всичко е мъртво. Под любовта се разбира метод за постижения.
към текста >>

Други ни прочитат това, което им е казала планината днес.
Това, за което човек пее, то може да се реализира. Това, за което човек не пее, то не може да се реализира. Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музикален". Някои прочитат известни места из беседите на Учителя. Други ни прочитат това, което им е казала планината днес. Те са го записали. И наистина, когато отидем на планината, тя ни говори, тя ни разкрива своите тайни, които от векове пази за нас! И като отидем при нея, непременно трябва да чуем това, което тя ще ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето.
към текста >>

И наистина, когато отидем на планината, тя ни говори, тя ни разкрива своите тайни, които от векове пази за нас!
Ако искате да чувствувате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музикален". Някои прочитат известни места из беседите на Учителя. Други ни прочитат това, което им е казала планината днес. Те са го записали. И наистина, когато отидем на планината, тя ни говори, тя ни разкрива своите тайни, които от векове пази за нас! И като отидем при нея, непременно трябва да чуем това, което тя ще ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни.
към текста >>

Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината.
Някои прочитат известни места из беседите на Учителя. Други ни прочитат това, което им е казала планината днес. Те са го записали. И наистина, когато отидем на планината, тя ни говори, тя ни разкрива своите тайни, които от векове пази за нас! И като отидем при нея, непременно трябва да чуем това, което тя ще ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа!
към текста >>

Горе на планината събираме, вземаме!
Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо. И тя има, какво да ни даде! Горе се получава, за да се раздава долу. До виждане, Ел-Шадай!
към текста >>

В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо.
При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо. И тя има, какво да ни даде! Горе се получава, за да се раздава долу. До виждане, Ел-Шадай!
към текста >>

94. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

– запита Учителят, като гледаше към планината.
– 2927 м., Учителю. Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза: – Мусалла има повече от 3000 м. – Как е възможно това ? – учудих се аз, той е толкова пъти измерван и при това най-точно. – А как измерват? – запита Учителят, като гледаше към планината. Аз пък бързо, бързо, като да се намирах пред някакво началство, което далеч надминавах по знанията си (което в нашия офицерски живот се случваше не особено рядко!), започнах да Му изреждам: Чрез барометри, анероидни и живачни, чрез кипене на вода, чрез геодезични методи, проверки чрез... Той всичко това слушаше търпеливо, както винаги и когато свърших моето ораторствуване. Той пак ме погледна с дълбоките си очи и ми каза тихо: – По-висок е Мусалла! Той има над 3000 метра! – Е, как може това да се констатира? - запитах аз с едно скрито желание да проверя, колко е прав тоя метод, върху който Той се базира.
към текста >>

95. Положителна подкрепа Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Д Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Учителят говори - Духът Из „Живото слово" - Бисери На планината - Б.
8 КН.3-4 Какво знамение показваш Всемирното братство - Б. Боев Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло -Г. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Наука за ръката - М. И. Д Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Учителят говори - Духът Из „Живото слово" - Бисери На планината - Б. Боев Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Притчи и приказки За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Вести Книгопис Съдържание
към текста >>

96. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Малките, незабележимите неща стават големи като планина.
Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават. Разумността учи човека, как да се справя с резултатите на миналото (с противоречията). А любовта учи човека, как да живее в настоящето, което се осмисля единствено чрез нея - Любовта. Г.
към текста >>

97. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове.
Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха.
към текста >>

98. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години!
към текста >>

Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години! Как всяко кътче тук е скъпо за нас! Как то е свързано със свещени мигове от нашия живот!
към текста >>

И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо!
Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години! Как всяко кътче тук е скъпо за нас! Как то е свързано със свещени мигове от нашия живот! Но какви са тези мигове?
към текста >>

Виждат се ясно и Витоша и Стара планина.
Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен! Минаваме по тесни пътеки всред гъсти клекове; тук-там вървим по скали, и най-после се намираме на отворено място, отдето се откриват широки простори, Ние сме вече на Изгревния връх. Ще имаме хубав изгрев. От тук се вижда голяма част от Рила. Виждат се ясно и Витоша и Стара планина. Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори.
към текста >>

99. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш.
Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни. На свиждане! Но не за разговор с любимата мечта, а с грохота на бури и гръмотевици. Колко време бушува стихията в планината и колко пъти привидно стихва, за да подхване отново буйната си игра, ти не помниш. Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг.
към текста >>

100. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина.
Златни капки - разкази и легенди от Йордан Ковачев. Издание на Посредник, 1934 г. София, 143 стр. 50 лв. Разкази, приказки, легенди като скъпоценни камъни се нижат пред очите на читателя. Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина. Една от друга по-хубави, по-дълбоки, по-примамливи - те държат вниманието на четеца от първата до последната страница. Дълбоко разбрана, почувствувана и изживяна човещина диша от всяка фраза там. Не златни, а светли капки от любов, човещина и надежда би трябвало да се нарекат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.077600002288818