Търсене в текстове за 'Планина'

Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
към текста >>

2. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече.
към текста >>

3. 2_42 Общение на човешките души

"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости.
към текста >>

Случи се така, че излязох сам в планината.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината. През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости. Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма.
към текста >>

А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове.
" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева". По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя.
към текста >>

4. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм.
Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
към текста >>

5. 3_16 Георги Куртев

Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>

6. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади.
Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност. Братството беше излязло на екскурзия на Витоша - една от редовните екскурзии, когато тръгвахме много рано от "Изгрева" и дочаквахме изгрева на слънцето някъде в подножието на Витоша. Бяхме се разположили в полите на планината, в едни чудни поляни и ливади. Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено.
към текста >>

При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала.
Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено.
към текста >>

7. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си.
към текста >>

8. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях.
"Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя" Всемирното Велико Бяло Братство е давало подтик за създаване на всички минали човешки култури. Ако исторически се проследи пътят, по който са минали тези култури, ще се види, че те възлизат от едно и също място и правят един кръг, като минават от място на място през всички народи, които са обозначени от един Божествен план. Накрая се връщат на същото място откъдето са излезли. Първата култура на петата раса е индуската и тя опира на Хималаите. Пътят минава на запад и започва да прави кръг, като минава през Персия, Египет, Палестина, Гърция, Рим, отива в западна Европа и се връща отново на изток, като минава през славяните, за да стигне до планината Памир, която се допира до Хималаите и е част от тях. Това е затвореният кръг на тези култури на петата раса. Там, където Бялото Братство е работило и е създавало Школи, там се е създавала култура и начало на нова цивилизация. Това е златният век на тези народи. Организирането на света и човечеството се дължи на Всемирното Велико Бяло Братство през вековете. Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури.
към текста >>

9. 3_71 Последните дни на Учителя

Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого.
Това продължи дълго. За нас това бе разпит. Както и по направената стенограма. Борис ползуваше добре руски и като стенограф записа всичко. Учителят не бълнуваше, както някои биха сметнали. Ние сме имали много опитности, особено при нашите екскурзии с Учителя, когато преспивахме в някои хижи в планината и онези, които лежаха на леглата до Учителя, понякога чуваха, събуждаха се и виждаха следното: Учителят е полегнал със затворени очи, но разговаря на чужд, но непонятен за нас език с някого. Когато на следващия ден Му разказвахме това, Той се учудваше: "Ама вие чухте ли всичко това? Значи съм забравил да затворя копчето на радиото Си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото Си, за да бъдем свидетели на всичко това. Това бяха събития на края на една епоха, която отминаваше. Руските войски бяха отдавна преминали през България, властта бе сменена, а в страната имаше руско комендантство и бяхме под контрола на руснаците. А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия.
към текста >>

10. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.
Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера.
към текста >>

С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността.
По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
към текста >>

Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
към текста >>

11. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Планината също.
Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години. И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя. Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт?
към текста >>

12. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири.
към текста >>

Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни.
към текста >>

Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината.
Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване. Учителят му казал само една дума: "Сей!
към текста >>

13. 5_06 Песните на Учителя

" Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината.
По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>

14. 5_09 Песни и танци на слънцето

Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика.
към текста >>

15. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали.
На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня. Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него.
към текста >>

16. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината.
Но това беше вече 1942-44 година - Той бе седемдесет и осем - осемдесет годишен. Някой път се изкачвахме с една лека кола "Форд" - Учителят и пет- шест души заедно с Него. Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак. Изкачвахме се с колата до паметника на скиора. Слизахме и отсядахме в една малка хижа. След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината. Често се изкачвахме с Учителя на Черни връх. Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна.
към текста >>

17. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина.
Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина. Ако имате условия, наемете си салон, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри. Учителят бе казал: "Това Учение и това Слово е за вас, които сте в тази Школа. За света аз ще ви дам друго нещо. За света ще останат вашите дела, които да благоухаят на Чистота и на Съвършенство, защото само чистите по сърце ще видят Бога и Бог се проявява в човека само чрез Чистота и Съвършенство в малките дела." Ето това е Пътят. Друг път няма.
към текста >>

18. 5_53 Учителят е болен

При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи.
Това не е кощунство спрямо Него, но самата истина. През последните години по Негово настояване направихме няколко екскурзии до планините. През 1942 година посетихме за последен път Седемте рилски езера. Посетихме Черни връх на Витоша. Посетихме Мусала, а през 1944 година, когато Учителят бе в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
към текста >>

При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах.
През 1942 година посетихме за последен път Седемте рилски езера. Посетихме Черни връх на Витоша. Посетихме Мусала, а през 1944 година, когато Учителят бе в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя.
към текста >>

19. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек.
Слушайте внимателно и още по-внимателно я проучете, защото това е финалът на моя разказ досега за следващите поколения! Много примери ни е привеждал Учителят и много приказки е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси. В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи. Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора - и бедни, и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници.
към текста >>

20. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...".
Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена.
към текста >>

21. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите.
От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин.
към текста >>

22. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Така се изтеглихме от планината.
За всеки нов човек, който идваше при нас беше изкушение тази гледка около Учителя. Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона.
към текста >>

23. 9_02 Божият огън и Силите Господни

На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина.
Времето беше много студено. Едвам стояхме там от студа. Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството? " Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен. А тук, на върха, Словото на Учителя беше строго. Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството. Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас.
към текста >>

24. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен.
През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред.
към текста >>

25. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.
Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него. Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син. На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21).
към текста >>

Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека.
(I Поел. към Тим. гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Поел. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога.
към текста >>

26. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Това са братските срещи и братските обеди, братските събори, излетите в планината, посрещането изгревите на слънцето, летуването и лагерите в планината на Седемте рилски езера.
Казвам: Проверете, колко хиляди българи са минали през мен. Всяка среща на един българин с мен бе за него една опитност, а за мен бе един реализиран Божи закон от Словото на Бога." Школата на Бялото Братство има Слово - то е напечатано. Школата на Бялото Братство има Музика - тя е напечатана. Школата на Бялото Братство има Паневритмия - тя е дадена. Школата на Бялото Братство има Традиции - те са дадени и проверени през време на Школата. Това са братските срещи и братските обеди, братските събори, излетите в планината, посрещането изгревите на слънцето, летуването и лагерите в планината на Седемте рилски езера. Общението на учениците от Школата на Бялото Братство става чрез общение на техните души чрез Словото на Великия Учител, чрез песните Му, чрез живота на Високия Идеал от Словото Му. Общението на учениците от Школата чрез Словото на Великия Учител създава Общество "Бяло Братство". А то е духовно общество на учениците. А ученик е онзи, който изучава, проучава и прилага Словото на Учителя в живота си чрез живите идеи на Словото. Така, чрез Словото Му, учениците се обединяват вътрешно, чрез идеите на това Слово се свързват вътрешно в една духовна верига, а с приложението в живота си на тези идеи те създават началата на Общество "Бяло Братство".
към текста >>

27. ПОСЛЕСЛОВ

Борис Николов го поема и го съхранява като го укрива в един направен от него „тайник" на планината Витоша.
Това тя изпълнява след заминаването на Учителя, още през януари 1945 год. През месец май 1945 год. Савка си заминава от този свят. Преди това тя е наредила на рождения си брат Филип Керемидчиев да предаде нейния архив да се съхранява от Борис Николов. Той в присъствие на дванадесет свидетели от Изгрева предава архива. Борис Николов го поема и го съхранява като го укрива в един направен от него „тайник" на планината Витоша. За мястото на „тайника" се знае само от Борис Николов, Мария Тодорова и едно лице, което му служи като личен куриер двадесет години. И от 1945 год. до 1980 год. архивът е съхранен и се пази на Витоша. През 1980 год.
към текста >>

28. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас.
Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня. Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат.
към текста >>

29. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е.
бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс.
към текста >>

малката планина.
Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми.
към текста >>

30. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

А наоколо гори, а зад тях планина.
От Виена два часа пътувам до Щаермарк. Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея. Слизам на гарата, а градчето е картина, като че ли е измито със сапун, че покривите, че стените, че и улиците. Такава чистота не съм виждал и не видях повече в живота си. Греят къщите, всички хубави в готически стил. А наоколо гори, а зад тях планина. Викам си: „Таман такова нещо ми трябва." Отивам в университета. Няма навалица никаква. Оказа се, че в тази Минна академия има свободни места, понеже бе по-настрана от големите градове. Веднага ме приеха и ме записаха за студент. Намерих си и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал в уредено градче.
към текста >>

31. 33. МАЛАРИЯТА

Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види.
Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва. От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка.
към текста >>

32. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината.
Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина.
към текста >>

33. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха.
Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева. От картофите се приготовляваха кюфтета, като се прибавяше лук опържен. Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък.
към текста >>

34. 88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Мнозина от нас имат невероятни преживявания с Учителя на планината.
Това е интересен материал за проучване. По-късно този фонд се опита да подпомогне издаването на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали. Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя пребивавахме много дни сред природата. Обикновено ходехме на Мусала. Мнозина от нас имат невероятни преживявания с Учителя на планината. Идеята за Младежките събори даде Учителят и се проведоха осем младежки събора от 1923 до 1930 г". С голяма любов и при голямо участие Учителят изнасяше по няколко беседи и даваше разяснение на всеки от младежите, които имаше да изнесе по някой въпрос, реферат или доклад. Имаше и общо разговори където се повдигаха онези въпроси, които ни вълнуват и които ни предстои да разрешим в бъдеще. Те бяха много хубава среда за разговор. Младежките събори бяха светло явление в братството.
към текста >>

35. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА През 1922 г. месец август, съборът на Бялото Братство се състоя във Велико Търново в лозята. Тук дойдоха много млади хора от София и от страната. Но ние младежите нали сме млади, все се отделяхме и правехме излети ту до планината, ту до някои забележителни места. Ние бяхме млади и друг вятър ни надуваше отвътре. Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото. Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри.
към текста >>

36. 114. КНЯГИНЯТА

При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка.
Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня.
към текста >>

37. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия.
Но тя издържа. Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива.
към текста >>

38. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

Това бяха последните ни години с Мария на планината.
Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя. След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха. Там преживяхме последните години от нашия съвместен живот. При своите излети приятелите минаваха покрай нас, гостуваха ни и след това се връщаха в лагера. Това бяха последните ни години с Мария на планината. Учителят й даде духовното име Амриха, което значи безсмъртна.
към текста >>

39. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения.
Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения. При изпълнението им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал. Значи тука има мисъл, идеи и затуй тези упражнения са особено ценни, освежителни и укрепителни за човека.
към текста >>

40. 139. РИЦАРЯТ

Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож.
Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове. Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа.
към текста >>

41. 188. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И ЕКСКУРЗИИ ДО СИМЕОНОВО

Приятелите питат Учителя: „Кого и какво търсят разбойниците в това село на 20 км от града и закътано в планината?
Пита ги: „Пострадал ли е някой на Изгрева? " Отговарят: „Никой". Той добавя: „Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було". Това було охраняваше Изгрева. В село Симеоново самолетите ръсят, пускат бомби. Приятелите питат Учителя: „Кого и какво търсят разбойниците в това село на 20 км от града и закътано в планината? " Брат Желю отговаря вместо Учителя: „Погреби и складове". След него Учителят отсича: „Не! Те Мене търсят".
към текста >>

42. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША, ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС Учителят предприемаше екскурзии много често. През седмица, пред две, поне един път в месеца обикновено излизахме на екскурзия в околностите или се качвахме на Витоша. От Мърчаево има една пътека, която отива към хижа Острица. Хижа Острица е известна и оттам има една хубава алея, която води до хижа Еделвайс. В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките. Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните. Ние като отидем на хижите, дори пазач нямаше. Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене.
към текста >>

Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината.
В тези места отсядахме с Учителя. Хижите бяха празни, планината бе пуста, няма жив човек, всичко бе избягало от София, от бомбардировките. Софиянци пълнеха хижите, а не.,селяните. Ние като отидем на хижите, дори пазач нямаше. Разположим се като в наш дом. Прекараме колкото искаме, понякога до две седмици прекарвахме горе в планината. В хижа Острица прекарахме последния път около две седмици и вече се канехме да слизаме когато Учителят дойде една привечер към мене. Защото аз организирах транспорта и продоволствието и като дойде при мен погледна небето, а то хубаво и спокойно. Каза ми: „То като че ли е хубаво да останем още някой ден." Аз веднага казах: „Учителю, хубаво, да останем! " И взех грижата на 26 август 1944 г. да се преместим за разнообразие от хижа Острица в хижа Еделвайс, която бе на 40 минути път.
към текста >>

Това бяха последните излизания с Учителя в планината.
Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах каквото ми каза Учителя: „България - пълен неутралитет! " След туй с Учителя си тръгнахме вече двамата. Приятелите бяха отишли напред. Минахме през хижа „Брокс" т. е. хижа Острица и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. После тръгнахме надолу с Учителя. Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка.
към текста >>

Когато Учителят ми каза: „То добре е да останем още някой ден на планината", то Той замълча малко и прибави: „Защото няма да дойдем вече".
А така ли стана? Това ще го проверите вие. Ние го проверихме и изпитахме на гърбът си цели тридесет години след заминаването на Учителя. Ще го проверите, че едните от едната страна и другите от другата страна - все един чешит са. Служат на един и същи господар - Князът на този свят. Когато Учителят ми каза: „То добре е да останем още някой ден на планината", то Той замълча малко и прибави: „Защото няма да дойдем вече". Мен ме жегна нещо щом каза „Няма да дойдем вече". Обаче аз си го после изтълкувах по моему, че няма да дойдем вече тази година. Но другата година можем да дойдем. Това беше мое тълкуване. Но Учителят каза: „Няма да дойдем вече!
към текста >>

43. 200. НОВАТА ЕПОХА

От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша.
„Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него.
към текста >>

44. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме.
към текста >>

45. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

На планината запалвам огън и с подръчни средства.
Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга.
към текста >>

46. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен".
Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка. Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов. Брат Тодорчо Стоименов като целува ръката на Учителя, казва му: „Им желание да мина пеша през планината от Провадия до Айтос." Учителят му казва: „Пътят ти е отворен". Брат Тодорчо тръгва. Тогава 22-годишен, момчерлак, селяните го питат: „За къде? " „През Балкана за Айтос". „Знаеш ли пътя? " „Не." „Пътят е опасен.
към текста >>

" Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки.
Като се загубиш, едва жив ще се измъкнеш от Аонгоза. А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш? " „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене! " Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки.
към текста >>

Благополучно преминава планината и стига в Айтос.
Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина. Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката. Взема дясната пътечка. Благополучно преминава планината и стига в Айтос. Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави? „Благият Божий промисъл ме спаси! ", казва брат Тодорчо. Но той помнеше и думите на Учителя: „Пътят ти е отворен! " Да, Бог всякога ни придружава и видимо и невидимо.
към текста >>

47. 59. ПРОПОВЕДТА

" Учителя казва: „Ходил ли си на планината?
59. ПРОПОВЕДТА Един брат отива при Учителя и Му казва: „Ще отида да проповядвам на хората Новото учение". Учителя му казва: „Това са стари методи. Те не дават резултати. Ние ще ви дадем нови методи за работа." Братът пита: „Какви са тези методи, Учителю? " Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха? Усещал ли си аромата на теменужката? Ще проповядвате като цветята! Усещаш дъхът им, а самите тях не виждаш." Така и ние ще живеем с този народ и делата ни ще ухаят на чистота и доброта. Това е„новата проповед според Новото Учение.
към текста >>

48. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината.
Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска. Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно.
към текста >>

А горе в планината всичко вреше.
Спускахме се вече по стръмните склонове след хижата, тук пътеката е най-трудна, стръмна, каменлива, товара голям, муленцата слаби, почти на ръце ги снехме по склона. Но минахме благополучно. Не бяхме достигнали още Паничище и времето внезапно се промени, задуха западния силен вятър. Тежки облаци покриха небето, зачу се тътнеж на гръмотевици, проблеснаха мълнии, облаците станаха тъмни, куршумени, мълниите разкриваха зловещо движение в тях. Ние вече тичахме надолу, край Паничище минахме, първите едри капки дъжд почнаха да падат. А горе в планината всичко вреше. Виждаше се дъжда как се излива на потоци. Пристигнахме в селото в дъжд, колите току-що бяха пристигнали и на шофьорите им се искаше да си похапнат, но Учителят не даде. „Тръгваме веднага! " Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна.
към текста >>

А горе в планината беше страшно да се гледа.
" Първата кола потегли. В нея беше и Учителят, втората кола след нея тръгна. Другите две коли се позабавиха малко, искаха приятелите да си похапнат кисело мляко от селяните. А дъждът се уплътни, то не беше вече дъжд, а водопади. По шосето потекоха реки, колите хвърчаха, навлизахме във водната стихия, а тя се усилваше. А горе в планината беше страшно да се гледа. Когато достигнахме най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката беше придошла, но освен това отгоре се задаваше водна стихия като стена висока два метра . Втората кола се възземаше вече по отсрещния склон, когато пороят я удари отзад. Още малко и щеше да я отвлече, но мощната фордова кола се измъкна и пое високият насрещен склон. Долу водната стихия влачеше всичко. Купи сено, плевни, че и цели къщи.
към текста >>

49. 105. АЛХИМИЯТА

Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор.
105. АЛХИМИЯТА Сестра Паша разправя следующето: „Отивахме на екскурзия на Мусала. Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор. Като че съм зад някаква решетка. Всичко ми е мрачно, нищо не ме радва, като че нищо не виждам. В това състояние се качвам, в това слязох от Мусала, приятелите разговарят, пеят, смеят се, възхищават се, а аз нищо не усещам. Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори. Като видях Учителя в това състояние, изпитах ужас.
към текста >>

50. 121. БОЛНАТА СЕСТРА НА КОН

Покачиха я на коня и слезе благополучно от планината.
121. БОЛНАТА СЕСТРА НА КОН Една година на езерата, вече слизахме, а една сестра се разболя тежко и около нея се суетят братя и сестри, не знаят какво да я правят. Не може да ходи, не може и на кон да седи. Учителят наблюдава това отстрани, тогава насочи погледа си към сестрата, известно време я фиксира, в този поглед имаше сила, власт, повеление. Сестрата се сепна, отърси се и се изправи. Покачиха я на коня и слезе благополучно от планината. Разбира се придружаваха я двама братя. Щом слезе обаче долу при колата, първото й състояние се върна пак. Положиха я да полегне, пристига в София и известно време боледува. Но тогава трябваше да бъде свалена от горе, да не затрудни останалите. Учителят й помогна.
към текста >>

51. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София) При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София) При всеки удобен случай ние се отправяхме към планината Витоша. Тогава тя не се посещаваше много. Само местното население от околните села бродеше по нея. Това бяха овчари и пастири, или косачи, които косяха тучните ливади. А до там се отиваше пешком за няколко часа. Решихме да отидем на местността „Яворови пресои" на Витоша.
към текста >>

На планината нощем е много студено.
Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено. На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам! " Да, обичахме този хубав живот на планините. Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много.
към текста >>

На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса.
Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока. Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи. Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете. Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят пръстите. Няколко седмици не можеше да ги движи. Това беше последната му зимна екскурзия.
към текста >>

52. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
към текста >>

Всички произшествия в планината се дължат на това правило.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах.
към текста >>

Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя.
към текста >>

Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината.
Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка. Свечеряваше се.
към текста >>

53. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

„Разговорите на Ел-Шадай", това бяха разговорите с Учителя на Бивака, повече в четвъртък, когато правехме излети до планината Витоша.
„Изворът на доброто", това са разговори на Боян Боев с Учителя в Мър-чаево. Там Учителят откри един малък извор, който Учителят нарече „Изворът на доброто". Доброто се проявявя в най-малките неща. „Изгревите на слънцето". Това са разговорите на Учителя с посетителите записани от брат Боян, когато идваха на Изгрева. „Разговорите на Ел-Шадай", това бяха разговорите с Учителя на Бивака, повече в четвъртък, когато правехме излети до планината Витоша. „Писма до приятелите", това са различни"разговори, случки и събития, които брат Боян извади от тетрадките си като всяко писмо имаше по 3-4 листа, които той изпращаше на ръководителите на Братствата в страната. Така те успяха да се запазят при обиските.
към текста >>

54. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Имаше извор на планината с чиста прохладна вода.
Наистина ние извървяхме светъл творчески път с него. Път на служене и на жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка с вечния живот. Сега какво да кажем? Имаше извор на планината с чиста прохладна вода. Всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което принасяше много плод. Питат ме къде е дръвчето? Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило.
към текста >>

55. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Колко екскурзии сме правили в планината!
Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра".
към текста >>

56. 92. МЪГЛАТА

Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева.
Спира се, прави молитва и търси мислено помощта на Учителя. По едно време вижда пред нея застанал Учителят. Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: „Хайде сега двамата да намериме пътя". Извел я на пътя, посочил й посоката, която трябва да следва и тя тръгнала с Него. Вървели що вървели заедно и Учителят изведнъж изчезнал. Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Така Паша прави своят опит. Тя не би могла да стигне върха, дори и да е било слънчево времето, тя не беше подготвена за такива преходи. Не случайно по средата на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре.
към текста >>

57. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година.
Смятаха се издигнати, привилегировани. Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална.
към текста >>

Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината.
Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора.
към текста >>

58. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета.
към текста >>

Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
към текста >>

Без брадва не ходя в планината.
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно.
към текста >>

А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н.
Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между нас. Според мен това бе единствената среща на цар Борис III с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега.
към текста >>

59. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината.
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
към текста >>

60. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ Като се излиза от хижата и се застане с лице към Мусала от дясната страна като се излезне склона, стръмния склон идва се до хребета на планината.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ Като се излиза от хижата и се застане с лице към Мусала от дясната страна като се излезне склона, стръмния склон идва се до хребета на планината. Тука този връх Учителят го нарече „Незнайният връх А-Бе". Един тайнствен връх е той. Учителят го смяташе като един голям духовен център. Няколко пъти Той ни е извеждал на него. А до него пътеки няма.
към текста >>

Такива места има в планината и на Рила.
Тези места се пазят, не се допуска всеки човек да отиде там. Може само един чист човек да бъде допуснат. Но един обикновен човек - не. Тези места се наричат „святи места". В Писанието се казва: „Изуй обущата си,-защото мястото, на което стоиш е свето". Такива места има в планината и на Рила. На такова място като отидеш ти получаваш нещо незаменимо. За едно такова място Учителят считаше „Незнайният връх А-Бе".
към текста >>

61. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена.
След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река Марица. Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица. Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха. Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена. След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на Марица. Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река Марица. Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна.
към текста >>

62. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

На планината човек трябва да бъде с будно съзнание.
Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>

63. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Един път в неделята се отива в планината.
Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак. Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Обаче въпреки туй ние излизахме по него. Виждаме как педагогично Учителят постъпи.
към текста >>

64. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога.
Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим.
към текста >>

Ние дадохме тон на пътуванията в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>

65. 18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ

Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи.
18 СИЛАТА НА ОБЩАТА МИСЪЛ Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината.
към текста >>

Слънцето огря и стопли планината.
Току-що наваляли чисти, пръхкави, ветровете ги носеха в планината по всички посоки и натрупваха преспи. Ние предприехме обща екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака „Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно, слънцето не се виждаше. Нагазили в снега по указание на Учителя ние се наредихме в две-три редици на обща молитва, изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно. Може и да не е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Ето това бе една опитност за силата на общата мисъл.
към текста >>

Ние, които бяхме горе в планината, след тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете огрявани от слънцето при тихо време.
Прекарахме горе целият ден в снеговете. Ще каже някой, че е случайно. Може и да не е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Ето това бе една опитност за силата на общата мисъл. Ние, които бяхме горе в планината, след тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и препичаха на слънцето. Е, може ли да има нещо случайно за тези, които присъстваха този ден на тази екскурзия с Учителя на Витоша? Ето, това е силата на общата мисъл.
към текста >>

66. 19. ЗАКАНАТА

Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо.
Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни. Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен.
към текста >>

67. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена.
Тя събираше десет човека. Пазарих го, а той беше много точен човек. Взема ни той с колата, изкара ни по онуй време, когато пътят не беше готов както сега, изкара ни почти до паметника на скиора. От там ние по пътеката възлязохме пешком до върха, до самата наблюдателница. А там пазач бе Гошо. Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена. Гошо и майка му баба Мария ни приеха много радушно, като родни синове. На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво.
към текста >>

Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината.
Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни. Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината. А пък сестрите, които се грижеха съдържанието на раниците и готвеха казаха: „Учителю, свършихме продуктите, хляб нямаме. Да отиде един от братята та да донесе хляб от София." И поглеждат към мене. Защото знаят кой ходи за хляб при такива случаи. Учителят ги спря: „Няма да ходи никой. Той хлябът сам ще си дойде." Сестрите поглеждат нагоре към небето, усмихват се и казват: „Небето е прекрасно, само за манна небесна." Учителят също се усмихва.
към текста >>

68. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно.
От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя.
към текста >>

Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни.
Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове.
към текста >>

69. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища.
Пътя до Говедарци беше хубав, но от там беше горски път до Гюлечица, който не бе много удобен за такава голяма и мощна кола. Мостчетата не можеха да издържат тежестта обаче този човек беше много усърден, беше обикнал Учителя и Братството и изкарваше с удоволствие багажа до където можеше да стигне колата. Тя излизаше над горите на село Говедарци. Беше известен шофьор, беше се сприятелил с нас и когато отивахме в Самоков да го търсим, винаги ни поканваше у тях на гости. Той стоварваше багажа до гората. Там идваха власите с конете, а те бяха овчари в планината и пасеха овцете по високите пасища. Имаха по 10-20 коня. Яки планински кончета, специална порода, за да носят на гърбовете си тежки товари. Бяха с къси, но много здрави крака и мускули. Тези кончета можеха да товарят по 100-200 кг багаж и го изнасяха по най-стръмните пътеки нагоре. Това беше едно благословение за нас.
към текста >>

70. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година.
към текста >>

71. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък.
Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни.
към текста >>

72. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ" Понякога сме правили екскурзии по билото като сме минавали през връх Дамга, насочвали сме се към Додов връх и се движехме по билата. Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки. Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх. Срещу Еленин връх се издига скалата на Мальовица с отвесни скали. От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците.
към текста >>

73. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми.
към текста >>

„Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи.
Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига. „Рупеи" значи „Планина на духовете", така Учителят преведе името Рупеи. От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък.
към текста >>

„Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще.
От тук се вижда, като се почне от Еленин връх, Мальовица, от него веригата на Рупеите като се дойде до Злият зъб и погледа се отмества до фигурата на „Титана", който си е легнал на гърба си. Погледът отива чак до Попова шапка. Това е една чудесна верига със странни и необикновени форми, каквито няма подобни другаде в България, а може би и по целия свят. На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще. Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета. От двете му страни има преспи, които не се стопяват през лятото. Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м.
към текста >>

74. 53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН

И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете.
53. ПАДНАЛИЯТ ТИТАН Бяхме на екскурзия до „Салоните" насядали на скалите почивахме с обърнато лице към Рупите на връх Мальовица. Виждаха се чудни неща и невероятни картини. С минути стояхме захласнати. А там в далечината възвишенията очертаваха контурите на легнал великан. Когато Учителят погледна натам и видя великана, усмихна се и каза: „Това е един от падналите титани, които на времето воюваха срещу Боговете". И тогава Той ни разказа едно предание: „В далечното минало Рила, Родопите, Пирин и Олимп представлявали една планина на „Великия Олимп", на който живеели боговете. Това е легендата. Боговете живеели щастливо и управлявали човечеството. Давали му съвети, упътвали го и го ръководели. Но като слизали между хората харесали човешките дъщери и се влюбили в тях. От тяхната любов се народили тъй наречените Титани, които били безсмъртни като боговете, но имали тела на човеци.
към текста >>

75. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него.
Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца.
към текста >>

А жадувах за планината.
Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца.
към текста >>

76. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши.
Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим.
към текста >>

Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет!
Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога! " 27.
към текста >>

77. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме.
Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме. 19. Победата. Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: „Ние ще победим. Досега Злото е все побеждавало, а сега ние ще победим." 20. Трите посвещения в християнството.
към текста >>

78. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб.
За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество.
към текста >>

А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му.
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от Библията, написваше ги на едно листче и ги слагаше в Библията. После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила. Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им. .1. Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди." 2. Глава 11,стих 42.„И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящият народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил." 3. Глава 12,стих 23.„А Исус им отговори и рече: дойде часът да се прослави Син человечески." 4.
към текста >>

79. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Пак може да пием един чай и пак можем да чуем една беседа навсякъде и да направим една екскурзия в планината.
Всичко е в идеите, в тяхната сила. Сега нямаме външна организация. Няма условия за това. Нямаме управа, което е най-малкото, което ни трябва. Все пак ние използваме най-малките условия, които ги имаме. Пак може да пием един чай и пак можем да чуем една беседа навсякъде и да направим една екскурзия в планината. Смалявайте се, смалявайте се, смалявайте се. Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина. Запомнете това добре и го приложете. Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим.
към текста >>

80. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Полихрон" в Мало-азиатската планина Олимп.
Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира "Св. Полихрон" в Мало-азиатската планина Олимп. Двамата братя са замонашени почти в едно и също време - около 845 година. По това време Константин се уединява, живее в безмълвие и унесен в себе си, съсредоточен. Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г.
към текста >>

81. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Това е вселяването на Христовия Дух в Исуса на планината Тавор и приемането на Славата Божия и приемайки Божият Образ.
Казваме още ЕМАНУИЛ, Който е Великият Учител, дошъл от Вселената на земята. ВСЕ и ВСЯ означават: Всичко и навсякъде, всичко и всички, навсякъде във всичко. И затова Учителят Дънов говори, че Емануил е единственият ангел, въплътил се на земята в плът и кръв. 1. А това е слизането и раждането на Исуса като човек на земята. 2. Това е слизането на Божественият Дух върху Исуса и новораждането Му чрез Дух. 3. Това е вселяването на Христовия Дух в Исуса на планината Тавор и приемането на Славата Божия и приемайки Божият Образ. Това е Преображение Господне (Лука гл.9, ст. 28-36; Мат. гл.17, ст. 1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас.
към текста >>

82. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично.
2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни преди 9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни. Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен. Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично. Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача.
към текста >>

Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места.
към текста >>

„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>

83. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Скромната, но питателна закуска в планината разполага.
Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие.
към текста >>

Днес планината бе гостоприемна.
Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир.
към текста >>

На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината.
УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден!
към текста >>

А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир.
Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
към текста >>

84. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна.
Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове!
към текста >>

85. І.6. ЛОДКАТА

Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата.
Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка. Положена на зеления губер и тя очакваше с нетърпение онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води. Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима.
към текста >>

Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината.
Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим.
към текста >>

86. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена.
към текста >>

Програмата на тази планина е написана.
В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението.
към текста >>

87. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл.
Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие.
към текста >>

Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет?
към текста >>

Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината.
5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт.
към текста >>

Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед.
Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
към текста >>

В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието.
Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби! В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието. Паметна лекция!
към текста >>

88. І.14. НЕСТИНАРИ

Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
към текста >>

89. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон.
Времето е отбелязало културни и политически върхове. Цар Борис е станал виновник за покръстването на българите, а неговият син - цар Симеон - е позлатил своето време с достиженията на блестящи културни изяви. Поради това, изкачвайки се по стръмния склон на каменливите сипеи по пътеката към бивака, запитах УЧИТЕЛЯ: - Има ли някаква връзка между настоящата царска фамилия и двете имена цар Борис и цар Симеон, известни в българската история? - Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом!... Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение, каква ще бъде съдбата на новото историческо русло.
към текста >>

90. І.18. БЪЛГАРИЯ

В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си.
Откритият вагон, натоварен с аварийни камиони, беше отлично място за оглеждане на редуващите се изгледи. Призори влакът напусна Югославската територия и ние се озовахме в България. Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама.
към текста >>

Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека.
Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята.
към текста >>

Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб.
Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
към текста >>

Това е планината на най-чистите и пивки води.
Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води. Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до другия, опъната като гръбначен стълб. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечните светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество.
към текста >>

91. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече.
към текста >>

92. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината.
Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината. Дни без начало и без край. Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на умора. С нея се борехме както знаем и както можем. Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване.
към текста >>

93. ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Там горе на планината се изискваше пълна чистота от всички.
Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете. Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки. Идваха съпрузите с децата си. Но имаше едно правило, което се спазваше от всички. Там горе на планината се изискваше пълна чистота от всички. В помисли и желания и общуване. Това го спазвахме, доколкото можем. Семейните там се въздържаха от всякакви плътски връзки. Така беше години наред. Но трябваше да се случи случка и тя се случи.
към текста >>

94. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината.
Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя. А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец.
към текста >>

95. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас.
Най-удобните аранжименти са били тези, разписани за камерен състав (намален или нормален), при основната идея разработката да е на квартетна, или квинтетна основа. А когато стане въпрос за аранжировки на огромния песенен репертоар на Учителя, вниманието на аранжора трябва да бъде насочено към две направления: подбиране на подходящ глас, съответен на дадената песен и акомпаниран от пиано, орган или щрайх в смесен или камерен състав. Примерно -представяте ли си как биха звучали песните на Учителя, изпълнявани от добър солист, придружаван от камерния състав на прочутите в страната ни и чужбина „Софийски солисти"? Ще отбележим още, че има опити да се изпълнява Паневритмията само в един глас, с акомпанимент на китара. Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония.
към текста >>

96. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Така те-зи села, те са по склоновете на планината.
Има такива езикови особености при нас. Населението 95% са строителни работници, понеже нашето село е планинско и е от 12 махали. Между другото, ще ви кажа и махалите си. Моята махала се казва Пешковци. Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци. Така те-зи села, те са по склоновете на планината. Планината е Бистра. Разбира се 5% от населението се занимавали и в миналото, и до 1939 г. със скотовъдство. През 1939 г. се обяви II-та Световна война и след нея вече намаляха скотовъдците, а след II-та Световна война окончателно намаляха.
към текста >>

Планината е Бистра.
Населението 95% са строителни работници, понеже нашето село е планинско и е от 12 махали. Между другото, ще ви кажа и махалите си. Моята махала се казва Пешковци. Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци. Така те-зи села, те са по склоновете на планината. Планината е Бистра. Разбира се 5% от населението се занимавали и в миналото, и до 1939 г. със скотовъдство. През 1939 г. се обяви II-та Световна война и след нея вече намаляха скотовъдците, а след II-та Световна война окончателно намаляха. От 1939 г.
към текста >>

97. 4.25. Опасни истини

ИЛИЯ УЗУНОВ

Имаше екскурзия на Мусала и там, високо в планината, Учителят казваше неща, на които не позволяваше да се записват.
Тогава се обръщаше към стенографите и казваше: „Да не се записва това! " И те не го записваха. Слушахме и го запомняхме. Беше опасно да се слуша, а камо ли, да се записва. Това беше необходимост за нашия път и ние осъзнавахме това. Имаше екскурзия на Мусала и там, високо в планината, Учителят казваше неща, на които не позволяваше да се записват. Това бяха Истини от един друг свят, високо стоящ над нас и идеите на този свят, ако се записваха, то се омърсяваха от нашите съзнания и се получаваше дисхармония в този свят. Затова Учителят спазваше чистотата на тези светове и съхраняваше нашите души да не се опетнят от несъвършенството на възприемането на светлината в нашето съзнание. А тази светлина идваше от идеите на този високо организиран свят. Затова Учителят пазеше чистотата на онзи висок идеен свят, така и пазеше нашите съзнания - да не опорочим тези идеи с нашето несъвършенство. Имахме и други случаи, които бяха много по-драстични.
към текста >>

98. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.
То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост. Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия". Как ще кажете, нали велико нещо е това, смирението. Но не лесно става човек смирен. Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението.
към текста >>

99. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето.
към текста >>

100. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ