НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
226
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна
песен
... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга
песен
–
песента
на свободата.
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна
песен
... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга
песен
–
песента
на свободата.
Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там звучи
песента
на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето.
Там звучи
песента
на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".
Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
към текста >>
3.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Светлината на светилника все по се разширява, разширява и живо зазвучава с
песента
на ангелите.
Някога, спомняш ли си, ти го беше небрежно разсипал от твоята огърлица. А без него не-можеш да се върнеш при баща си. Ти сещаш, нещо леко да те подига. То са крилата на радостта. Чуй, ангели пеят.
Светлината на светилника все по се разширява, разширява и живо зазвучава с
песента
на ангелите.
Превод от френски
към текста >>
4.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла
песен
.
Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване.
И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла
песен
.
Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки. Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване.
към текста >>
5.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща
песен
на скръбта.
Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.
Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща
песен
на скръбта.
Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган.
към текста >>
6.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към Коринтяни) са
песен
на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.
Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл.
към Коринтяни) са
песен
на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието.
към текста >>
7.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
У някои народи (германския, в
Песен
на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура.
Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците.
У някои народи (германския, в
Песен
на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура.
Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания.
към текста >>
8.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка
песен
.
Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора.
В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка
песен
.
Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола.
към текста >>
Пеехме
песента
на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот.
Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата.
Пеехме
песента
на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот.
И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт.
към текста >>
9.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име –
песен
или музика.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая.
Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име –
песен
или музика.
От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден.
към текста >>
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе
песента
, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе
песента
, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език!
към текста >>
Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като
песен
, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците.
Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като
песен
, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
към текста >>
Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая
песен
... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно.
Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая
песен
... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>
10.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна
песен
или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна
песен
или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>
Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая
песен
с възторг и възхищение.
С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех. Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха.
Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая
песен
с възторг и възхищение.
Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка.
към текста >>
Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова
песен
.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление.
Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова
песен
.
Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море.
към текста >>
Понякога
песента
на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му.
Понякога
песента
на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
към текста >>
Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая
песен
на природата.
Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая
песен
на природата.
Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия.
към текста >>
В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата
песен
на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата
песен
на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра.
към текста >>
Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с
песен
.
Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки.
Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с
песен
.
Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас". Едно земетресение през 27 год. сл.Р.Хр. разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи.
към текста >>
Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна
песен
... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин.
Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна
песен
... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г.
към текста >>
Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна
песен
или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен.
Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна
песен
или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
към текста >>
11.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Чистите тонове на тая
песен
ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата.
Чистите тонове на тая
песен
ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове.
Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
към текста >>
В моето сърце се намесва една друга
песен
, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост.
В моето сърце се намесва една друга
песен
, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта.
Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието.
към текста >>
Простите тонове на чистата
песен
се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
Простите тонове на чистата
песен
се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
към текста >>
Тъгата оформя своята мелодия в
песента
, която радостта ни носи от небето.
Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Тъгата оформя своята мелодия в
песента
, която радостта ни носи от небето.
Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието.
към текста >>
12.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тяхната
песен
се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
Тяхната
песен
се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама.
към текста >>
13.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вслушах се в
песента
на птичките, които прелитаха към лазурното небе.
Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.
Вслушах се в
песента
на птичките, които прелитаха към лазурното небе.
Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний.
към текста >>
О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде
песента
ни да изрази твоята велика, безкрайна същина.
Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим.
О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде
песента
ни да изрази твоята велика, безкрайна същина.
За тебе ще пеят нашите арфи хилядострунни, тъй както е било, тъй както и ще бъде: От памти века, до памти века.
към текста >>
14.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се
песента
на птичка.
Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух тъга. Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана?
Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се
песента
на птичка.
Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех?
към текста >>
15.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на
песента
(сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи.
В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на
песента
(сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията.
към текста >>
16.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва
песен
, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.
И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва
песен
, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
към текста >>
Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна
песен
или на обикновена еротична
песен
.
Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта.
Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна
песен
или на обикновена еротична
песен
.
По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка.
към текста >>
Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез
песен
и ритмични движения или звуковете на един оркестър.
Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла. Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф.
Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез
песен
и ритмични движения или звуковете на един оркестър.
За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
към текста >>
Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с
песен
от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила.
Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с
песен
от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин.
към текста >>
в разпалена жерава под звуците на една монотонна
песен
и един особен тъпан, който се употребява само за случая.
Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание. И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент. И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин.
в разпалена жерава под звуците на една монотонна
песен
и един особен тъпан, който се употребява само за случая.
То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат .
към текста >>
И самата
песен
е особена.
И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан.
И самата
песен
е особена.
Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже.
към текста >>
17.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух
песента
за душата от твоята уста.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух
песента
за душата от твоята уста.
Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден?
към текста >>
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна
песен
, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда.
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна
песен
, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни.
Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето?
към текста >>
Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта
песен
се докоснаха до моята душа.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер.
Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта
песен
се докоснаха до моята душа.
Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук?
към текста >>
Хубава
песен
е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено.
Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
Хубава
песен
е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено.
Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини. Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха
песен
, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой.
Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха
песен
, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
Да бъде благословен тоя час, в който чух
песента
ти.
За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
Да бъде благословен тоя час, в който чух
песента
ти.
Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
18.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива
песента
на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива
песента
на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
към текста >>
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата
песен
ще достигнат далечни страни.
Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот.
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата
песен
ще достигнат далечни страни.
Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
към текста >>
„Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената
песен
на ранните птички събудила жителите на земята.
Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
„Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената
песен
на ранните птички събудила жителите на земята.
Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя.
към текста >>
19.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна
песен
, тогава онзи когото „прихване св.
224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава.
Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна
песен
, тогава онзи когото „прихване св.
Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня.
към текста >>
20.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната
песен
за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната
песен
за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
към текста >>
Като някаква неземна приказка се разливаше
песента
от флейтата.
Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири.
Като някаква неземна приказка се разливаше
песента
от флейтата.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури.
към текста >>
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази
песен
, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази
песен
, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
към текста >>
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая
песен
и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство.
В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая
песен
и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство.
И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя.
към текста >>
И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е
песента
.
Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство.
И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е
песента
.
Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече.
към текста >>
21.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Песента
на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание.
В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин. Новите книжки представят голям интерес, както за любители така и за специалисти. Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание.
Песента
на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание.
В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр.
към текста >>
22.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или
песента
на камбаната от Шилер.
Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение.
Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или
песента
на камбаната от Шилер.
Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството. И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството.
към текста >>
23.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата
песен
на вечния идеал.
Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри.
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата
песен
на вечния идеал.
Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там!
към текста >>
Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена
песен
.
Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини.
Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена
песен
.
Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа.
към текста >>
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата
песен
на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход.
В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата
песен
на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход.
Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
към текста >>
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна
песен
на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна
песен
на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>
Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева,
песен
на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука.
Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева,
песен
на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
към текста >>
по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш
песен
.
– Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра.
по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш
песен
.
Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Картината трябва да изобразява как спокойната
песен
на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов.
Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор.
Картината трябва да изобразява как спокойната
песен
на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов.
Цветовете са смътно черно-виолетови и кафяво-черни. В тъмнината се различават поотделно ясно-червени точки и неясно зелено. Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето". Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област.
към текста >>
25.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Специалната нестинарска
песен
, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите.
Специалната нестинарска
песен
, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.
към текста >>
При весела, игрива, хороводна
песен
, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят.
Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.
При весела, игрива, хороводна
песен
, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят.
Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта.
към текста >>
Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска
песен
", тъпана, хората, и т.н.
Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации.
Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска
песен
", тъпана, хората, и т.н.
представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
към текста >>
26.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила,
песен
на чучулиги.
Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми.
В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила,
песен
на чучулиги.
Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят.
към текста >>
27.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и
песен
на преминало лято шепнат белите пенливи гребени.
Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга.
Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и
песен
на преминало лято шепнат белите пенливи гребени.
Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час.
към текста >>
Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата
песен
.
Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда.
Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата
песен
.
Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае. В тях се научи да дириш своя път!
към текста >>
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна
песен
!
Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен.
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна
песен
!
В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен.
към текста >>
Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна
песен
.
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата.
Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна
песен
.
И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност.
към текста >>
В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна
песен
.
Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час.
В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна
песен
.
Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли.
към текста >>
Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му
песен
!
Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден.
Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му
песен
!
Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни.
към текста >>
БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна
песен
на нашите дни.
Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V.
БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна
песен
на нашите дни.
Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе!
към текста >>
Нова
песен
ще пеят тогава живите човеци.
Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни.
Нова
песен
ще пеят тогава живите човеци.
Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден?
към текста >>
Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си
песен
.
В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен.
Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си
песен
.
Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти.
към текста >>
Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната
песен
на нашите дни ще секне, че нова
песен
ще пеят някога живите човеци.
Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната
песен
на нашите дни ще секне, че нова
песен
ще пеят някога живите човеци.
Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той.
към текста >>
Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна
песен
.
Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове.
Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна
песен
.
През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
към текста >>
28.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ученикът на живия живот чете велика книга – книгата на природата и пее
песен
на хваление – възпява Вечния.
Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота. И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с лъчезарната светлина на истината.
Ученикът на живия живот чете велика книга – книгата на природата и пее
песен
на хваление – възпява Вечния.
към текста >>
29.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са вълни, довяващи шума на водите,
песента
на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали.
Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише. Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото. В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета.
Това са вълни, довяващи шума на водите,
песента
на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали.
Настава отлив..., шумът отлита далеч напред, а едно мълчание и спотаеност, заливат всичко наоколо, само далеч някъде тътен на клокочещи подземни води се чуе. Наистина..., красива и тайнствена е планината. Радост ражда нейното дихание, сила блика в нейното лице, живот творят нейните обятия, простор дават нейните върхове. Мирис се носи из въздуха, мирис от овлажнелите треви. Горе, над гордо изстъпените скали започва блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки.
към текста >>
30.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна
песента
на птичките.
Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата.
Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна
песента
на птичките.
Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече.
към текста >>
Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна
песен
!
Коя уста ще дръзне да каже, че безумец е тоя, що гине напразно за чуждите сълзи. Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината?
Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна
песен
!
Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината.
към текста >>
Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си
песен
за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост.
Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река.
Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си
песен
за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост.
II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми.
към текста >>
Към нея отлита и моята
песен
, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея.
Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик.
Към нея отлита и моята
песен
, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея.
Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
към текста >>
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха
песен
донася съня на очите му.
Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха
песен
донася съня на очите му.
Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла.
към текста >>
Тъжна
песен
доизпява
песента
на краткото гостуване.
Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
Тъжна
песен
доизпява
песента
на краткото гостуване.
Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта. Смъртта е само миг в безкрая на живота!
към текста >>
31.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бетховен чуваше неговата нерадостна
песен
, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта.
Бетховен чуваше неговата нерадостна
песен
, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
към текста >>
Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова
песен
.
Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова
песен
.
РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот. Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път.
към текста >>
32.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И пак тиха
песен
житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.
И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
И пак тиха
песен
житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.
Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори.
към текста >>
33.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе
песента
на вечната хармония.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище.
Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе
песента
на вечната хармония.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов.
към текста >>
34.
Музиката в живота - Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна
песен
.
Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край.
Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна
песен
.
Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост.
към текста >>
Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като
песента
на хиляди птички.
Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам.
Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като
песента
на хиляди птички.
Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева! Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек! Благословен Богът на Любовта!
към текста >>
35.
Вести и книжнина
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с
песен
.
Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с
песен
.
Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука.
към текста >>
С
песен
войските се хвърлят в бой.
Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва.
С
песен
войските се хвърлят в бой.
С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си.
към текста >>
С
песен
птичката посреща слънцето.
Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой.
С
песен
птичката посреща слънцето.
С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта.
към текста >>
С
песен
поточето тече сред канарите на планината.
За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето.
С
песен
поточето тече сред канарите на планината.
И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето.
към текста >>
Бурната
песен
, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението.
И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето.
Бурната
песен
, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението.
Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат.
към текста >>
Те оставят жажда по звука, по
песента
.
Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат.
Те оставят жажда по звука, по
песента
.
Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика.
към текста >>
Всяка работа да почват с
песен
.
Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога.
Всяка работа да почват с
песен
.
И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен.
към текста >>
Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат
песен
.
Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята.
Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат
песен
.
Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот. Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>
36.
Съдържание на бр. 2
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
* Мълчанието е език на Боговете,
Песента
и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят.
* Мълчанието е език на Боговете,
Песента
и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците.
* Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>
37.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята
песен
я подеха всички птици.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.
Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята
песен
я подеха всички птици.
Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>
38.
Сините очи – Ели
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в
песен
моите мисли.
Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря.
Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в
песен
моите мисли.
* Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове. Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание. * Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека.
към текста >>
39.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда
песен
.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда
песен
.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
към текста >>
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „
Песента
на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на
песента
, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „
Песента
на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на
песента
, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били
песен
, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били
песен
, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на
песента
или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при
песента
, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на
песента
или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при
песента
, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>
Всичко това се схваща предимно по формата на
песента
или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
Всичко това се схваща предимно по формата на
песента
или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето!
към текста >>
Сведенборг казва тъй: „Небесната
песен
е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
" Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство.
Сведенборг казва тъй: „Небесната
песен
е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя?
към текста >>
Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез
песента
".
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез
песента
".
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
към текста >>
Гласът на нейната
песен
леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония".
– Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов.
Гласът на нейната
песен
леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония".
От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>
40.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената
песен
на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур!
Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес.
Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената
песен
на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур!
Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев.
към текста >>
41.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее
песента
за вечно съграждащия Дух.
Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее
песента
за вечно съграждащия Дух.
Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
към текста >>
Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна
песен
към морето.
Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина.
Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна
песен
към морето.
За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света!
към текста >>
Хиляди припеви на една и съща, вечна
песен
-
песента
на световната душа.
Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца.
Хиляди припеви на една и съща, вечна
песен
-
песента
на световната душа.
В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите.
към текста >>
Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща
песен
-
песента
на голямата, световната душа!
Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо.
Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща
песен
-
песента
на голямата, световната душа!
Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас.
към текста >>
Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща
песен
сме -
песента
на световната душа.
Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка!
Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща
песен
сме -
песента
на световната душа.
към текста >>
42.
Книжнина и вести
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Небесните светила тихо му шепнеха вечната
песен
за Божията любов.
D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх.
Небесните светила тихо му шепнеха вечната
песен
за Божията любов.
И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече!
към текста >>
И тая велика
песен
понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов.
Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов.
И тая велика
песен
понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов.
Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"!
към текста >>
То беше дружна
песен
, излизаща от бодри вдъхновени гласове.
Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха.
То беше дружна
песен
, излизаща от бодри вдъхновени гласове.
Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”! Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки. Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>
Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена
песен
и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки.
Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена
песен
и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки.
Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>
43.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Прав или седнал, аз не мога Го забрави, защото ритъмът на неговата
песен
звучи в ушите ми.
Кога си лягам, аз се просвам при нозете Му. Едничък Него обожавам. Други не познавам. Езикът ми не произнася вече скверни думи. Денем и нощем той Му възпява хвали.
Прав или седнал, аз не мога Го забрави, защото ритъмът на неговата
песен
звучи в ушите ми.
Кабар казва: Сърцето ми пламти от мощна радост и аз откривам всички тайни в душата си. - Аз тъна в безкрайно блаженство, което стои над всяка радост и над всяка скръб". Прост тъкач е бил Кабир. Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор.
към текста >>
44.
Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тъмни зори се
песен
разнася, Подема я предутрен повей самотен.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари.
В тъмни зори се
песен
разнася, Подема я предутрен повей самотен.
От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш. Върви самин напред Че вятърът попътен е роб На чужда воля! А само смелият чертае собствен друм.
към текста >>
45.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята
песен
смути нощта!
Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята
песен
смути нощта!
V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
към текста >>
46.
Тайната на живота – А. Бертоли
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДВАМА СВЕТИИ (По народна
песен
) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време.
ДВАМА СВЕТИИ (По народна
песен
) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време.
Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния.
към текста >>
47.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сутрин, веднага след първата
песен
на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
Сутрин, веднага след първата
песен
на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
към текста >>
След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната
песен
на петлите, ако той желаеше.
Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон.
След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната
песен
на петлите, ако той желаеше.
Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите.
към текста >>
48.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една
песен
на устните си.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не!
Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една
песен
на устните си.
Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел.
към текста >>
49.
Пролетта на свободния – Иедидия
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата
песен
беше чужда на моята тъга.
Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши.
Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата
песен
беше чужда на моята тъга.
Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората.
към текста >>
Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна
песен
.
Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората.
Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна
песен
.
Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл.
към текста >>
Това не беше само
песен
.
Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така.
Това не беше само
песен
.
Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка.
към текста >>
В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая
песен
, потънал в размисъл.
Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса.
В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая
песен
, потънал в размисъл.
Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши!
към текста >>
Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята
песен
, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък.
Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл.
Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята
песен
, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък.
..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми.
към текста >>
Слънчева
песен
сега звъни по нея.
Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни.
Слънчева
песен
сега звъни по нея.
Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка. Злато разсипано е в полето. Невидими ръце пилеят щедро дарове. Класовете шепнат златни думи, невидими уста разказват приказки за слънцето, което ни гори в пладнен пек, което сутрин се ражда с химни и потъва вечер там, на запад, със златни, гривести коне. Сърцата ни са арфи многострунни.
към текста >>
50.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна
песен
, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна
песен
, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика.
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна
песен
, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна
песен
, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
" „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят
песента
на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец!
" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят
песента
на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
51.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ - Ив. Изворов
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Разбуди ме някакъв глас, приличен на тиха
песен
.
G. Normann ТИХИЯТ ГЛАС Нощ.
Разбуди ме някакъв глас, приличен на тиха
песен
.
Станах, вслушах се - навред бе тишина. През тъмно-синьото стъкло надничаше звезда. Приближих до прозореца: Още хиляди, хиляди видях, поели път в далечното небе, но глас не чух от никъде. Нощта бе властница, нейното мълчание царуваше и ничий глас не смееше да го прекъсне. Кой ли ме събуди от моя сън?
към текста >>
52.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха
песен
, с която славеха справедливостта на Брама.
Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове.
Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха
песен
, с която славеха справедливостта на Брама.
Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора.
към текста >>
53.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно
песен
, нека звучи дене и нощем.
Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости? Хората от люлката още си внушават, че те са слаби, че те са грешни. Такива учения все повече и повече разслабват хората. Не, казвайте че те са изпълнени със слава и облечени в безсмъртие, всички, даже и най-слабия. Казвайте им, повтаряйте и на себе си: „Аз съм Той, аз съм Той”.
Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно
песен
, нека звучи дене и нощем.
Даже пред лицето на смъртта повтаряйте. „Аз, това е Той". Гонете далеч суеверието, което помрачава вашия разум! Бъдете мъжествени! Познайте Истината и я осъществете във вашия живот.
към текста >>
54.
Вълк и елен – Дядо Благо
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната
песен
на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път".
Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви!
Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната
песен
на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път".
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още.
към текста >>
55.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Бхагавад Гита или Божествената
песен
– 20 лева.
– 6 лева. Първи стъпки към света на живота— Дж. Ален – 66 лева. Мисълта творец на характера — Дж. Ален – 9 лева.
Бхагавад Гита или Божествената
песен
– 20 лева.
Философията на живота (Учението на розенкройцерите) – В. Граблашев – 35 лева. При нозете на Учителя — Кришнамурти – 6 лева. Четвърто измерение. — Нуаркарма.
към текста >>
56.
АЙЯ - Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е
песен
на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената.
Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е
песен
на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми.
към текста >>
От всички дарове, с които си дарил човека: лира,
песен
, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него.
Чрез звездите знахарите говорят с Бога! Псалом девети: ИСТИНАТА Препасан ли си с Истина, ще чакаш търпеливо. Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите. Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина.
От всички дарове, с които си дарил човека: лира,
песен
, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него.
Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи. Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света.
към текста >>
57.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Беше
песен
на жена.
Сърцето ù трепна. Човек пееше. В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце. Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се.
Беше
песен
на жена.
В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!...
към текста >>
На-Ну в прехлас слушаше:
Песента
беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла.
В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце. Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се. Беше песен на жена. В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!...
На-Ну в прехлас слушаше:
Песента
беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла.
Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!... Трети прибави: – Или потокът в планината . . .
към текста >>
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, –
Песента
укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя.
– Знай: отиваш при царете на четирите стихии. Внимавай! Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай! – Нека, – отвърна На Ну. И тръгна. ............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв.
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, –
Песента
укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя.
Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента! Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица.
към текста >>
Песента
му се разливаше цол ден от изгрев до залез.
Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай! – Нека, – отвърна На Ну. И тръгна. ............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв. Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя.
Песента
му се разливаше цол ден от изгрев до залез.
И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента! Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица. Звярът беше станал жена.
към текста >>
Велико нещо е
песента
!
............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв. Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя. Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор.
Велико нещо е
песента
!
Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица. Звярът беше станал жена. Цу-Зан-Хор беше царица. Тя попита: – Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш?
към текста >>
Когато свърши
песента
си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица.
Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя. Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента!
Когато свърши
песента
си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица.
Звярът беше станал жена. Цу-Зан-Хор беше царица. Тя попита: – Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш? – Айя, – рече На-Ну.
към текста >>
– Каква награда искаш за твоята чудна
песен
?
Тя попита: – Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш? – Айя, – рече На-Ну. – За кого пееш? – За Айя.
– Каква награда искаш за твоята чудна
песен
?
– Арфа от най-хубавото дърво. – Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор. В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О. Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ.
към текста >>
– О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си
песен
.
Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове.
– О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си
песен
.
– Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна.
към текста >>
– Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от
песен
.
– Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен.
– Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от
песен
.
Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна. Как да прогледа слепия?
към текста >>
Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в
песен
твоето могъщество.
Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя.
Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в
песен
твоето могъщество.
Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур.
към текста >>
Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си,
песен
в гърдите си и Айя в ума си.
А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха.
Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си,
песен
в гърдите си и Айя в ума си.
И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината.
към текста >>
Разнесе се
песен
– настъпи мълчание.
Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина.
Разнесе се
песен
– настъпи мълчание.
Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха.
към текста >>
Песента
му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните.
Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну.
Песента
му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните.
И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо.
към текста >>
Слънцето чу
песента
.
Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну.
Слънцето чу
песента
.
То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе. Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева.
към текста >>
Ашар задряма унесено от чудната
песен
.
И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо.
Ашар задряма унесено от чудната
песен
.
Гур се унесе. Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха.
към текста >>
Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената
песен
.
Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе.
Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената
песен
.
И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите.
към текста >>
V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една
песен
в гърдите, най-хубавата от песните.
Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях.
V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една
песен
в гърдите, най-хубавата от песните.
Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
към текста >>
Песента
му не е обикновена
песен
.
Тъй е, иди при тях. V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните. Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну.
Песента
му не е обикновена
песен
.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път.
към текста >>
певец, с лира в ръка, и видиш, че за
песента
си пари не взима знай: На-Ну е.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път.
певец, с лира в ръка, и видиш, че за
песента
си пари не взима знай: На-Ну е.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
към текста >>
Светът слуша
песента
на овчаря.
Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
Светът слуша
песента
на овчаря.
Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен. * * * Има връзка, съотношение между материалните и духовни работи на човка.
към текста >>
Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в
песента
на На-Ну?
Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм.
Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в
песента
на На-Ну?
Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен. * * * Има връзка, съотношение между материалните и духовни работи на човка. Какви са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. * * * Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си.
към текста >>
58.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в
песента
.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в
песента
.
Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
към текста >>
59.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя
песен
.
Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо. Защото си Любов, душата ми се радва тихо.
Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя
песен
.
Не пее сърцето нито за мъдрите, нито за силните, - сърцето пее зарад Любовта: Ела, отваряме вратите на нашия град. Влезни, развесели ни, защото си Любов! Псалом дванадесети: МЛАДОСТ. Младост вечна, непрестанна младост царува в света. Летят години, отминава времето с нестихващ бяг, а светът живее млад, не уязвен от неговата шеметна игра.
към текста >>
60.
Амриха
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
С буен стремеж и радостна
песен
се спусна потокът към долините да намери голямата река.
– Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла.
С буен стремеж и радостна
песен
се спусна потокът към долините да намери голямата река.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
към текста >>
61.
В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù
песен
.
Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата.
Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù
песен
.
Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост! Светът е украсен като за празник.
към текста >>
Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната
песен
на радостта, която нивга не е секвала от памти векове.
Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата. Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен.
Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната
песен
на радостта, която нивга не е секвала от памти векове.
Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост! Светът е украсен като за празник. За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост.
към текста >>
Песента
на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи.
Песента
на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето. Тогава ще се родим отново. (Следва)
към текста >>
62.
Вести
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителят ни учи и нова
песен
ни предава.
Навън е мрачно и студено. Камината се смее. Буен огън пламти и пей. Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината! Сънувах сън.
Учителят ни учи и нова
песен
ни предава.
„Да живеем в мир и светлина! " „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина! ” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва.
към текста >>
" „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата
песен
.
Буен огън пламти и пей. Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината! Сънувах сън. Учителят ни учи и нова песен ни предава. „Да живеем в мир и светлина!
" „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата
песен
.
„Да живеем в мир и светлина! ” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта.
към текста >>
Душата се събужда за новия живот с новата
песен
, в новия ден - ден на Слънцето и радостта.
" „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина! ” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла!
Душата се събужда за новия живот с новата
песен
, в новия ден - ден на Слънцето и радостта.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая?
към текста >>
63.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува
песента
на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега".
..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро. Помни: само веднъж иде всяко твое „сега" и никога то няма да се върне вече. Неговото благо, неговата радост, неговото благословение са изгубени за тебе, ако ти не умееш да го посрещнеш и изпратиш. Не приличай на неразумния; вечно бързащ, вечно суетящ се - пътник е той в живота.
С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува
песента
на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега".
Помнете, о ученици, вашето свещено „сега". Умейте да го посрещнете, умейте да го изпратите! Да бъде то винаги за вас едно благословение. Да бъде всяко „сега" за вас растене в светлина, мъдрост, любов. Да бъде всяко „сега" възмогване в сила и творчество.
към текста >>
64.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна
песен
.
П. Г. Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо.
Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна
песен
.
Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л.
към текста >>
65.
РАДОСТ-СМИСЪЛ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И възсепнат той чува
песен
от страни незнайни.
Боян Магът ЧАР І Облъхват ме размахани крила – издигат, слагат ме - издигат пак. И пак. И пак. - И тъй без край. - На бряг задрямал ромоли вълнà и тайни потихом му нашепва.
И възсепнат той чува
песен
от страни незнайни.
Обзет от трепет, ето че не знам Не съм ли аз превърнат сам на трепет. II Не стихвай, не стихвай, не стихвай, ти грейнала радост – родена самичка от себе, стопена навред и во всичко! - Не стихвай! Носи се, носи се, носи се, над днес и над утре - над време, пространство - и тленното бреме покитил, дух мощен, носи се!
към текста >>
66.
ПРОЗРЕНИЕ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В сърцата ни смирени кротки грее слънцето на
песента
.
Мара Белчева ПРОЛЕТ Навлязохме със тихи лодки в залива на пролетта.
В сърцата ни смирени кротки грее слънцето на
песента
.
От люляка облъхан трепет зове обречени крилца. И вяра вярата подкрепя – превръща старци на деца. Зората наше е кормило. Ветрецът, с розови криле, песни в пътя ни постила и към безсмъртното поле – излъчили се виолини – невидим движи ни лъкът, Летиме по вълните сини: пауни лодките следят...
към текста >>
67.
ПРОЗРЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Направи да чуя отново тихата
песен
на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри!
Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои. Дали ще дойде отново ден на радост? Ще се протегне ли десницата на Благия по моите рани, ще запали ли отново угасналото кандило? На Тебе се моля.
Направи да чуя отново тихата
песен
на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри!
Благословен и велик! Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака. Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден! Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето. Душата ми е като земя, заета и оставена от вражески войски.
към текста >>
68.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната
песен
в славянските страни, 2) За българската народна
песен
и 3) За своята поезия.
Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти.
Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната
песен
в славянските страни, 2) За българската народна
песен
и 3) За своята поезия.
Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно.
към текста >>
69.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И кой би могъл да каже, какъв е припевът на
песента
ù?
Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя.
И кой би могъл да каже, какъв е припевът на
песента
ù?
Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя.
към текста >>
70.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тая тиха
песен
беше отплата и награда за тежкия му труд.
Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше.
Тая тиха
песен
беше отплата и награда за тежкия му труд.
Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб.
към текста >>
Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна
песен
на молитва.
Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето. Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже.
Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна
песен
на молитва.
Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело.
към текста >>
71.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В природните красоти, в
песента
на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
В природните красоти, в
песента
на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>
72.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си
песента
.
Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете!
V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си
песента
.
Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>
73.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Простата
песен
на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика. Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират.
Простата
песен
на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста песен в чудна музика. Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята.
към текста >>
Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста
песен
в чудна музика.
Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират. Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница. Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост.
Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста
песен
в чудна музика.
Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник.
към текста >>
74.
ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ - ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Кой горите украсява тиха
песен
да шептят, семенцата оросява към небето да растат?
Г. Капитанов КОЙ? КОЙ ли облаците движи, краски дава на цветята? Кой за птичките се грижи и помага на децата?
Кой горите украсява тиха
песен
да шептят, семенцата оросява към небето да растат?
Кой ни праща светлината, сладък хлебец ни дарява? През очите на децата и на майките сърцата, Кой ни с благост насърчава?
към текста >>
75.
СТЪПКИ - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от
песента
на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици.
Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала.
Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от
песента
на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици.
Разбирам, че сърдцето ми е подарено от Него – от великия Господар на световете и то ме учи да слушам през него мелодиите на кротката Му ръка. В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми. Онова, което разумът тълкува с дни и години, сърдцето ми го знае в миг, то различава по-лесно, по-ясно вижда, и би ме учило по-добре, стига да знаех и да можах всякога да чувам неговия глас. Аз имам сърце, което познава четирите годишни времена, седемте тайни на света. То е мое тогава, когато аз го слушам, защото колчем искам да засвиря на неговите струни друга мелодия, вън от песните за Великия Господар на световете, то ридае, мъчи се и плаче заедно с разплаканото, тъжно небе на тоя ден.
към текста >>
76.
ДУМИ НА ПРОРОКА - ИВ. ИЗВОРСКИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
* Ти, Любов, си
песен
.
Ти ме роди. Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина. Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди.
* Ти, Любов, си
песен
.
– Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
към текста >>
– Най-хубавата
песен
, долитнала до моя слух.
Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина. Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен.
– Най-хубавата
песен
, долитнала до моя слух.
Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
към текста >>
Ти, Любов, си
песен
!
Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път.
Ти, Любов, си
песен
!
– Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
към текста >>
– Най-хубавата
песен
, долитнала до моя слух!
Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен!
– Най-хубавата
песен
, долитнала до моя слух!
към текста >>
77.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете
песен
достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали.
Къде? По кой начин ще се стигне до това, което е било? Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото, как ще наречем тия 5-8000 години освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околния мрак с „факти", които съществуват, дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни, от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне, беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието.
Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете
песен
достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали.
От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
към текста >>
78.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
– Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната
песен
.
През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе.
– Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната
песен
.
Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови. Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни камъни, и направи от тях диадема за моето чело. Любов, това направи Ти. * * * Камъчето малко ми прошепна: Стоя тук заради нея.
към текста >>
79.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна
песен
.
След пустинята преминах море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Аз чаках мълчалив. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше моя дъх, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт, защото дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете.
Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна
песен
.
Ето ме сега съм пак скиталец – тъжен и унил. Тежки друмища изпокъсаха струните на моята лютня. Тя сега мълчи, а песните в душата ми ридаят неизпети, сълзите ме задушват неизплакани. Аз диря двете зеници с изумрудения блясък на море, с кроткото сияние от звездите на северната корона...
към текста >>
80.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял
песента
на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота.
Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота.
Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял
песента
на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота.
Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той.
към текста >>
81.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и
песен
творят радостен и красив свят?
Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят.
Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и
песен
творят радостен и красив свят?
Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание.
към текста >>
82.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята
песен
за младост, за свежест и нежност.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва.
Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята
песен
за младост, за свежест и нежност.
II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
към текста >>
83.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика,
песен
и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика,
песен
и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен.
Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>
Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й
песен
да пея.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная.
Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й
песен
да пея.
към текста >>
84.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Годините се нижеха като светла нишка, спомените прозвучаха като стройна
песен
.
На другия ден той се събуди озарен от една светла мисъл. Спомни си за стария приятел Бен Яаков. Години не бяха се срещнали. Но що значи това за ония, които някога бяха неразделни другари? Светли спомени нахлуха в душата му и той се пренесе в един далечен чуден мир, където неговото детство се преплиташе с това на Бен Яакова.
Годините се нижеха като светла нишка, спомените прозвучаха като стройна
песен
.
„Колко щастливи бяхме някога, промълви той и тихичко се зачете в книгата на миналото. При него ще ида. Той не ще ме е забравил, той не може да ме забрави, както не може да забрави себе си. Що от това, че години не сме се срещали? Различни са нашите пътища, но що от това?
към текста >>
85.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна
песен
!
Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд.
Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна
песен
!
По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха. Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква. Нещо тегне над стария град.
към текста >>
86.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната
песен
на светлия ден.
Еделвайс Първите лъчи 1. ЛЪЧИТЕ на слънцето проникват вече. Пред тебе е книгата на великата природа. Възрадвай се със светлината на зората.
Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната
песен
на светлия ден.
Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата.
към текста >>
Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата
песен
която звучи победно над всички бури, над всички вопли.
То пусна корени, издигна клони и в бурите закрепна. И тая пролет то трябва да прибави нови клонки към стеблото, да се окичи с листа и цветове от новите лъчи и от сегашния сок на земята. Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма. За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота.
Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата
песен
която звучи победно над всички бури, над всички вопли.
Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка.
към текста >>
87.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички се събраха в салона и след като изпяха една
песен
, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя".
Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата. В салона има черна дъска и геометрически помагала.
Всички се събраха в салона и след като изпяха една
песен
, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя".
Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха.
към текста >>
След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една
песен
и тихо се разотидоха.
Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата.
След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една
песен
и тихо се разотидоха.
Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може.
към текста >>
88.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Вдъхновена
песен
на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си!
Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец. Майн Ру: „Кръстопът". Бисерна огърлица от нови мисли за новия човек на светло бъдеще, която всеки трябва да окачи на врата си!
Вдъхновена
песен
на душата, която в обятията на Рила, при красивите Рилски езера, слуша Божия глас – на Учителя – не вън, а вътре в себе си!
Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват.
към текста >>
89.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи
песента
на великата, чистата, всеотдайната любов!
Благословени са! Благословени са тихите часове на ранното утро, когато ни приветствуват първите лъчи на изгряващото слънце! Благословени са тихите часове на звездните нощи, когато очите ни отправени към милионите звезди-слънца, долавят поздравите на Любовта от незнайни светове! Благословени са тихите часове на върха, когато пред нас се откриват необозрими кръгозори, полета, долини, гори, реки, потоци и цветя. Благословени са тихите часове на размисъл и съзерцание край сините кристално бистри езера!
Благословени са тихите часове при извора и поточето, пеещи
песента
на великата, чистата, всеотдайната любов!
Благословени са тихите часове на общение с Вечния! Рилски езера, 2. VIII. 1932
към текста >>
90.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Простата
песен
на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика. Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират.
Простата
песен
на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста песен в чудна музика. Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята.
към текста >>
Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста
песен
в чудна музика.
Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират. Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница. Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост.
Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста
песен
в чудна музика.
Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник.
към текста >>
91.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази
песен
толкова животрептяща мисъл и любов.
Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази
песен
толкова животрептяща мисъл и любов.
Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул.
към текста >>
92.
НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Трябва да е чувал
песента
на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти!
Трябва да е чувал
песента
на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път!
Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик.
към текста >>
* Седмострунната Рилска арфа пее възторжената
песен
на планината.
Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!
* Седмострунната Рилска арфа пее възторжената
песен
на планината.
Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я.
към текста >>
93.
ИСКАХ - ЛИЯ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата
песен
!
В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично.
Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата
песен
!
И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол.
към текста >>
94.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата
песен
: „Пролетта дойде!
Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта.
След нея вече ще дойдат безброй птички, които ще пеят същата
песен
: „Пролетта дойде!
" Добрата почва представя добрия живот, който не се налага, но тече сам по себе си. Ти отиваш при един извор и започваш да черпиш от него. Водата, която черпиш от извора, е доброто, към което се стремиш. Доброто продължава живота. То е привилегия за човека.
към текста >>
95.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш
песента
на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта.
И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш
песента
на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>
Чуй тази
песен
: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
Чуй тази
песен
: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот.
Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.”
към текста >>
96.
НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И грабвам мотиката и с
песен
отивам на лозето да копая.
Помогни сега да подам главичката си над земята. После ме целуни да стана златен клас. * * * Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели. Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват.
И грабвам мотиката и с
песен
отивам на лозето да копая.
* * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай! Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ? Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
към текста >>
97.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата
песен
, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си".
Паметта се разсейва, когато музикалното чувство не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна. Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите.
Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата
песен
, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си".
Така ще се свърши работата и ще се спести енергията. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично.
към текста >>
Опитайте се да изпеете най-простата
песен
и вижте как ще ви подействува тя.
Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите. Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение.
Опитайте се да изпеете най-простата
песен
и вижте как ще ви подействува тя.
Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всички губят, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този човек ще наскърбиш, онзи ще наскърбиш - така си създаваш неприятности. Ала, щом си музикално настроен, ще пееш, и обходата ти ще бъде музикална.
към текста >>
И според степента на нашата
песен
, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление.
И според степента на нашата
песен
, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят.
към текста >>
98.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Птички чуруликаха и пееха дивна
песен
на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта.
Ранна пролет; нощта вече довършваше своето велико дело да освободи земята от бремето на изтеклия ден - зазоряваше се. Бях готов, когато един приятел дойде да ме вземе. Ние тръгнахме на изток и след петнадесетина минути се измъкнахме из Варна. Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно.
Птички чуруликаха и пееха дивна
песен
на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката.
към текста >>
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с
песен
да посрещнат изгряващия ден.
Бях готов, когато един приятел дойде да ме вземе. Ние тръгнахме на изток и след петнадесетина минути се измъкнахме из Варна. Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно. Птички чуруликаха и пееха дивна песен на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с
песен
да посрещнат изгряващия ден.
- Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море.
към текста >>
Тиха
песен
долита до ушите ни.
Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя.
Тиха
песен
долита до ушите ни.
Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят.
към текста >>
Това са приятели, хора с трепет и
песен
очакващи светилото на деня.
Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни.
Това са приятели, хора с трепет и
песен
очакващи светилото на деня.
В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск.
към текста >>
За миг неговите лъчи попарват очите ти, те топлят, сгряват - нова благодарствена
песен
отеква хармонично от много гърла… Минават час, два горе на високото в песни и умни, мъдри разговори.
В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота. Можеш да го гледаш, докато се дигне една педя над хоризонта, ти си унесен, ти растеш заедно с изгряващото слънце.
За миг неговите лъчи попарват очите ти, те топлят, сгряват - нова благодарствена
песен
отеква хармонично от много гърла… Минават час, два горе на високото в песни и умни, мъдри разговори.
Тръгваме пак надолу към града, този човешки мравуняк. Сърцата ни са преизпълнени с нега, топлота и мисъл. Докоснало те е слънцето с първите си лъчи! То е напълнило чашата на твоя живот с еликсир, с радост и творчески поглед за живота. И всичко, всичко ти се смее, и радва ти се и ти се покланя.
към текста >>
99.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената
песен
на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота.
Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената
песен
на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
към текста >>
100.
ДОБРАТА ПОСТЪПКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Двата пътя –
ТеофанаПесен
на нивите – Д.АнтоноваСведенборг – Емануил п.
СЪДЪЖАНИЕДобрата постъпкаХляб наш – ЕлиПръсти – Г.За веждите - Емил Петерс (от немски Д-р К.)Сънят като обновителен процес – Б. БоевТайната на страданията – АверуниЖената днес и утре – Д. Ат-ваНай-новото в музиката – К. Ик.Учителят говори – ПравдатаИз нашият живот – една пролетна утрин на изгрева – ЕлиЕмануил СведенборгНа Учителя – Luigi Da Venezia (Bellotti)Душа велика – Луиджи БелотиИз живото словоТова се нарича любов.
Двата пътя –
ТеофанаПесен
на нивите – Д.АнтоноваСведенборг – Емануил п.
ДимитровВестиLe Maitre parle. La Sagesse.Съдържание
към текста >>
НАГОРЕ