НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
556
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Втората Голгота и Възкресението на Духа на
песента
“Поздрав на Учителя” 18.
Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител 13. Старинната цигулка на Учителя 14. Великата симфония на теменужките 15. Духът на Истината и часовоят с цигулката 16. Пълководците от миналото 17.
Втората Голгота и Възкресението на Духа на
песента
“Поздрав на Учителя” 18.
Кой управлява света 19. В чии ръце е съдбата на света 20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя 21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога 22. Военните маршове на немските дивизии 23.
към текста >>
Любовта е
песен
, но бракът е изпитание и съдба 9.
Учение и служение на Високия Идеал 4. На Рила с песните на Учителя 5. Песните на Учителя и вселяване на Духът Божий 6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот 7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя 8.
Любовта е
песен
, но бракът е изпитание и съдба 9.
Начало на музикалния живот на “Изрева” 10. Музикалните опитности на учениците 11. Последният концерт пред Учителя 12. Музикална пауза в живота на ученика 13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева” V.
към текста >>
Как Учителят даде
песента
“Идилията” 17.
Блудният син 12. Запустялата кръчма 13. Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15. Първият закон 16.
Как Учителят даде
песента
“Идилията” 17.
“Идилията” и брат Георги Куртев 18. “Идилията” в село Тополица 19. Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече!
към текста >>
Българската народна
песен
25.
Краят на войната е близо 20. Войната 21. Мирът иде вече! 22. Диригентската пръчица 23. Сламената шапка и общественото мнение 24.
Българската народна
песен
25.
Колективно творчество 26. Таксата 27. Ще се развеселя премного заради Господа 28. “Изгревът” и Бялото Братство 29. Жабата, която донесе материализма 30.
към текста >>
Защо Учителят даде
песента
“Писмото”?
3. Паневритмията на Учителя и българският народ 4. Мория и Кут Хуми VII. НЕСТОР ИЛИЕВ 1. С арфа под бомбите в града Мюнхен 2. Бомбите и цената на духовния капитал 3.
Защо Учителят даде
песента
“Писмото”?
4. Да бих Те слушал Господи! 5. Бракосъчетание на музиканти 6. Как Катя Грива разреши задачата си 7. Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев” 8. Благославяй душе моя Господа VIII.
към текста >>
Как и за какво бе дадена
песента
“Писмото”?
в 23.45 ч.) 1.Песните на Учителя 2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя? 3. Симеон Симеонов 4. Музиканти при Учителя 5. Катя Грива – певица и ученик 6.
Как и за какво бе дадена
песента
“Писмото”?
7. Кога и как бе създадена Паневритмията? 8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила 9. Молитвеният връх при Седемте рилски езера 10. Побоят върху Учителя през 1936 г. 11. Последните дни на Учителя на земята 12.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия
песенен
репертоар на Учителя.
Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия
песенен
репертоар на Учителя.
Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура. Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
към текста >>
Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка
песен
, всяка ария се постига след упорит труд.
Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.
Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка
песен
, всяка ария се постига след упорит труд.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона.
към текста >>
Тогава ще се уверите, че
песента
е неделима от Словото.
Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Тогава ще се уверите, че
песента
е неделима от Словото.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
към текста >>
В такива дни нотните бележници изписват нова
песен
или мотив - принос към голямото
песенно
богатство на Школата.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
В такива дни нотните бележници изписват нова
песен
или мотив - принос към голямото
песенно
богатство на Школата.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни.
към текста >>
След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна
песен
, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.
След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна
песен
, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди. Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове.
към текста >>
Повторното изпълнение на дадената
песен
Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.
Повторното изпълнение на дадената
песен
Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници.
към текста >>
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат
песента
, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението. Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат
песента
, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
към текста >>
Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия
песенен
репертоар на изгревяни.
От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири".
Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия
песенен
репертоар на изгревяни.
Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А за българската
песен
- весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
А за българската
песен
- весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят продължи: - Само ние нямаме
песен
за Луната!
Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
Учителят продължи: - Само ние нямаме
песен
за Луната!
Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето.
към текста >>
От пианото зазвучаха встъпителните акорди на
песента
и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!
От пианото зазвучаха встъпителните акорди на
песента
и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят.
към текста >>
Многогласното изпълнение на
песента
бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на
песента
бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на
песен
, за първи път изпълнявана от Него.
Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на
песен
, за първи път изпълнявана от Него.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
към текста >>
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената
песен
прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената
песен
прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
Приветствената
песен
завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Приветствената
песен
завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.
към текста >>
Двугласната
песен
бе израз на внимание към гостите от луната.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласната
песен
бе израз на внимание към гостите от луната.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
към текста >>
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна
песен
, изпълнена от двете ръце.
Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна
песен
, изпълнена от двете ръце.
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
към текста >>
Свирих по възможност най-тихо, за да достигне
песента
до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката?
Свирих по възможност най-тихо, за да достигне
песента
до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Иде, иде, иде..." Начален текст на
песента
: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година.
"Иде, иде, иде..." Начален текст на
песента
: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година.
Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция.
към текста >>
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща
песенния
репертоар на Учителя.
Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща
песенния
репертоар на Учителя.
С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.
към текста >>
Встъплението бе обща
песен
, изпята от всички.
Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.
Встъплението бе обща
песен
, изпята от всички.
А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
към текста >>
А това бе обичаната и динамична
песен
в българска ритмика "Сила жива".
Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички.
А това бе обичаната и динамична
песен
в българска ритмика "Сила жива".
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!
към текста >>
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и
песента
бе изпята с усет към изворите на живота.
Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и
песента
бе изпята с усет към изворите на живота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението.
към текста >>
След изпълнението на
песента
Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
След изпълнението на
песента
Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
към текста >>
Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа,
песента
бе изпята.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.
Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа,
песента
бе изпята.
Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
към текста >>
Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне
песента
, за да можем да я запишем.
Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.
Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне
песента
, за да можем да я запишем.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя.
към текста >>
Поисках Учителят да изпълни още веднъж
песента
.
Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
Поисках Учителят да изпълни още веднъж
песента
.
Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста!
към текста >>
Учителят продължи да пее, докато
песента
не бе нанесена на нотните листове.
Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта.
Учителят продължи да пее, докато
песента
не бе нанесена на нотните листове.
Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен?
към текста >>
Нанесохме текста под нотите и
песента
бе готова за разучаване.
Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".
Нанесохме текста под нотите и
песента
бе готова за разучаване.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
към текста >>
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата
песен
?
Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата
песен
?
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
към текста >>
След няколко сполучливи пропявания
песента
бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.
След няколко сполучливи пропявания
песента
бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
към текста >>
С неколкократното изпяване на новата
песен
ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С неколкократното изпяване на новата
песен
ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата
песен
, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата
песен
.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата
песен
, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата
песен
.
Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на
песента
.
Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително.
Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на
песента
.
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на
песента
с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на
песента
с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена
песен
.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена
песен
.
към текста >>
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аранжиментът за контрабас на известната
песен
"фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Аранжиментът за контрабас на известната
песен
"фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
към текста >>
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им
песен
и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им
песен
и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.
към текста >>
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на
песента
.
Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на
песента
.
Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
към текста >>
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена
песен
на Учителя.
Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена
песен
на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
към текста >>
В големият дом на "Изгрева"
песента
бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
В големият дом на "Изгрева"
песента
бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество. Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.
към текста >>
Светът не познава друга мистична Школа, в която
песента
да е била метод на възпитание и възход.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.
Светът не познава друга мистична Школа, в която
песента
да е била метод на възпитание и възход.
В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество. Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.
към текста >>
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова
песен
.
Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.
Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова
песен
.
Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение. Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках. След настройката на цигулката настъпи тишина. А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам.
към текста >>
Остава великата загадка: Словото на Учителя в
песен
и хармония.
А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите. Друго не видях и друго не чух.
Остава великата загадка: Словото на Учителя в
песен
и хармония.
Това е Великата Загадка. Отговорът ще намерите в Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
8.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга
песен
на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.
"Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве! Но твоето свирене наистина ни хареса много.
Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга
песен
на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.
Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя. Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми. Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение. Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".
към текста >>
9.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква
песен
, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.
Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква
песен
, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
към текста >>
10.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на
песента
" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на
песента
" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя.
Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори.
към текста >>
Изведнъж всички запяхме Неговата
песен
"Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме.
Изведнъж всички запяхме Неговата
песен
"Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
към текста >>
Тази
песен
е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева.
" Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта.
Тази
песен
е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева.
Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!
към текста >>
Това бе нашият поздрав от
песента
на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи. Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната.
Това бе нашият поздрав от
песента
на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата. Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>
И когато братята и сестрите запеят тази
песен
, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази
песен
към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята. Това беше втората Голгота на земята. Това бе втората Голгота за Христовия Дух и за Учителя, за българския народ и за Русия. Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на Русия от пепелищата и разрухата на войната. Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
И когато братята и сестрите запеят тази
песен
, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази
песен
към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
Поздрав от мен, Учителю любим, Учителю на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>
11.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една
песен
от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една
песен
от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.
към текста >>
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил
песента
, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
" Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил
песента
, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
"Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.
към текста >>
"Ама ти знаеш ли, че тази
песен
много ми хареса!
" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията. - Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
"Ама ти знаеш ли, че тази
песен
много ми хареса!
" - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят. Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя.
към текста >>
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга
песен
от Учителя.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината". И след това ще ти я изпея." Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията. След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга
песен
от Учителя.
И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея. А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят. Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие.
към текста >>
12.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра
песен
, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра
песен
, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний". Пихме чай.
към текста >>
13.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна
песен
с напълно хармонични мотиви.
Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил.
В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна
песен
с напълно хармонични мотиви.
Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
към текста >>
Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив,
песен
, или по- широка композиция.
Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив,
песен
, или по- широка композиция.
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
към текста >>
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в
песен
поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в
песен
поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>
Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата
песен
напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия.
Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата
песен
напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация.
към текста >>
Озвучаването на Словото в
песен
е голямо изкуство.
Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото.
Озвучаването на Словото в
песен
е голямо изкуство.
Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.
към текста >>
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена
песен
.
Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума.
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена
песен
.
А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.
към текста >>
Тогава Той ни запознава с авторите на дадена
песен
.
Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена.
Тогава Той ни запознава с авторите на дадена
песен
.
А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден.
към текста >>
Обаче
песента
отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.
Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция.
Обаче
песента
отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.
Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
към текста >>
14.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Същата
песен
се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.
Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг).
Същата
песен
се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.
Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом.
към текста >>
Цялата
песен
се повтаря три пъти.
Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. -мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу.
Цялата
песен
се повтаря три пъти.
към текста >>
15.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия
песенен
репертоар на даден автор.
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси?
Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия
песенен
репертоар на даден автор.
Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал.
към текста >>
Това правило важи и за
песенния
репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно.
Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор.
Това правило важи и за
песенния
репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно.
Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко.
към текста >>
Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата
песен
, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че
песента
се изпълнява в оригинал.
Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт.
Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата
песен
, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че
песента
се изпълнява в оригинал.
Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.
към текста >>
16.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в
песента
"Братство-единство".
Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в
песента
"Братство-единство".
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички.
към текста >>
17.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "
Песента
на странника".
Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "
Песента
на странника".
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
18.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора
песента
: "В начало бе Словото".
Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо.
Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора
песента
: "В начало бе Словото".
Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не! Не! Не! " Три пъти повтори "Не!
към текста >>
Всичко, което имаше в
песента
на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света.
" Три пъти повтори "Не! " и три пъти отрицателно поклати глава. После добави: "Чужди по дух хармонизации! " Не се прие от Учителя. В нея нямаше духовен елемент.
Всичко, което имаше в
песента
на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света.
Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
към текста >>
Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира
песента
и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата.
Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира
песента
и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.
към текста >>
Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази
песен
, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.
Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази
песен
, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.
Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи.
към текста >>
Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава
песен
и то
песента
"В начало бе Словото"?
А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух.
Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава
песен
и то
песента
"В начало бе Словото"?
Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.
към текста >>
Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на
песента
с други полета от музикалния свят.
Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи.
Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на
песента
с други полета от музикалния свят.
От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери.
към текста >>
От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха
песента
и я отклоняваха от нейния първоизточник.
Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи. Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха
песента
и я отклоняваха от нейния първоизточник.
Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха жестоко за това.
към текста >>
19.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През времето на Школата аз бях решила да разработя
песента
"Изгрява слънцето".
Помнех и знаех всички песни на Учителя наизуст - значи и тази памет я имах. Тогава защо я нямаше паметта за хармонизациите на песните на Учителя? Беше ясно за мен: бях ударена в гърба коварно и бях ограбена, окрадена от професионален крадец, който знаеше цената на откраднатото. Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше.
През времето на Школата аз бях решила да разработя
песента
"Изгрява слънцето".
Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен".
към текста >>
За трета част сложих
песента
"Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част.
Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше. През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето". Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо.
За трета част сложих
песента
"Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част.
Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.
към текста >>
Не може на всяка
песен
безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.
Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен".
Не може на всяка
песен
безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.
Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
към текста >>
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя
песен
.
Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя
песен
.
В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия.
към текста >>
20.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори на един свой концерт изсвири
песен
от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот.
Дори на един свой концерт изсвири
песен
от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>
21.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше
песента
и мъчеше всички, които живееха около него.
Беше цяло мъчение да го слуша някой. А той упорствува и свири. Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво.
Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше
песента
и мъчеше всички, които живееха около него.
И, щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше. Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре.
към текста >>
А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една
песен
с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове
песента
проточваше вой и виеше.
Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме.
А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една
песен
с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове
песента
проточваше вой и виеше.
Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.
към текста >>
Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на
песента
.
Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.
Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на
песента
.
Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя.
към текста >>
22.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя
песен
, ние я изпявахме.
Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва.
Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя
песен
, ние я изпявахме.
Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!
към текста >>
23.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж - бях аранжирала
песента
"Химн на Великата Душа" - отидох до салона.
Този стремеж бе у всички ни. Доктор Жеков си имаше място до Учителя. От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него.
Веднъж - бях аранжирала
песента
"Химн на Великата Душа" - отидох до салона.
Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент.
към текста >>
Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната
песен
и Му задавах въпроси.
Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент.
Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната
песен
и Му задавах въпроси.
След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.
към текста >>
След като изсвирих
песента
, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?
След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.
След като изсвирих
песента
, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?
" Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора.
към текста >>
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата
песен
за обяд.
" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят.
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата
песен
за обяд.
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
към текста >>
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена
песента
"Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".
Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната.
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена
песента
"Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".
Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.
към текста >>
24.
3_12 Христо Дързев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той направи аранжимент на
песента
"Благост" в четири гласа.
Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се омърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант.
Той направи аранжимент на
песента
"Благост" в четири гласа.
Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие. Имаше една друга негова песен: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател. Мелодията на стиховете от 91 Псалом е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие.
към текста >>
Имаше една друга негова
песен
: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател.
Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие.
Имаше една друга негова
песен
: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател.
Мелодията на стиховете от 91 Псалом е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие. И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат.
към текста >>
25.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една
песен
, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото.
"Асен Арнаудов и чистотата" Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя.
Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една
песен
, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото.
Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена.
към текста >>
Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една
песен
: "Запали се огъня на огнището".
Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една
песен
: "Запали се огъня на огнището".
Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>
26.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му
песента
на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката.
Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе. Той каза: "Да не се коригира Божественото! " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание.
После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му
песента
на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката.
Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал. Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.
към текста >>
Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих
песента
така, както той бе я дал.
Той каза: "Да не се коригира Божественото! " Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката.
Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих
песента
така, както той бе я дал.
Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано Божественото! " Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока.
към текста >>
27.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Мелодията навлиза в Словото на
песента
, а
песента
представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат.
Мелодията навлиза в Словото на
песента
, а
песента
представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
към текста >>
Листенцата са думите на
песента
, а багрите - мелодията.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
Листенцата са думите на
песента
, а багрите - мелодията.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.
към текста >>
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез
песен
.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко.
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез
песен
.
"Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
към текста >>
Учителят казва: "Ако твоята
песен
е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
Учителят казва: "Ако твоята
песен
е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>
В
песента
"Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
В
песента
"Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.
"Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност.
към текста >>
28.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така например, една от песните бе "
Песента
на ангелите".
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.
Така например, една от песните бе "
Песента
на ангелите".
За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
към текста >>
Но за да възприемеш една
песен
в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения.
Но за да възприемеш една
песен
в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика.
към текста >>
При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в
песента
на Учителя.
За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в
песента
на Учителя.
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея.
към текста >>
29.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една
песен
от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя,
песента
, все беше вън от мене.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една
песен
от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя,
песента
, все беше вън от мене.
Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
към текста >>
Тогава видях едно светло същество, което пееше същата
песен
.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим.
Тогава видях едно светло същество, което пееше същата
песен
.
Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност.
към текста >>
Влезнах в духа на
песента
и
песента
влезна в мен.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен.
Влезнах в духа на
песента
и
песента
влезна в мен.
Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни.
към текста >>
Ето това е идеалният критерий кога една
песен
е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен.
Ето това е идеалният критерий кога една
песен
е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.
Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира.
към текста >>
А дали тя е дадена чрез
песен
или чрез Слово, е без значение.
Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира.
А дали тя е дадена чрез
песен
или чрез Слово, е без значение.
Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява. Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви.
към текста >>
Взима Кисьова, че хармонизира една
песен
- "Той иде" и започва да я свири в салона.
Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите.
Взима Кисьова, че хармонизира една
песен
- "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
към текста >>
Учителят чува
песента
, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят чува
песента
, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>
Учителят беше чул
песента
и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва. В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул
песента
и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
" Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
към текста >>
30.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя
песен
след коя да почвам да свиря.
В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя
песен
след коя да почвам да свиря.
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
към текста >>
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя
песен
и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.
Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя
песен
и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.
Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
към текста >>
Когато Учителят даваше нова
песен
, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели.
Когато Учителят даваше нова
песен
, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
към текста >>
Обикновено аз взимах нотираната
песен
и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на
песента
.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
Обикновено аз взимах нотираната
песен
и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на
песента
.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
към текста >>
Аз пресвирвах
песента
ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на
песента
.
Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото.
Аз пресвирвах
песента
ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на
песента
.
Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
към текста >>
Забележете, че
песента
звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.
Забележете, че
песента
звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>
Той долавяше
песента
освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
Той долавяше
песента
освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.
към текста >>
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше
песента
, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше
песента
, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.
към текста >>
В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя
песен
в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев.
В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя
песен
в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три. Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка. Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят.
към текста >>
В такива случаи аз не присъствувах на записването на
песента
, но Боян Боев ми подаваше новата
песен
, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.
Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
В такива случаи аз не присъствувах на записването на
песента
, но Боян Боев ми подаваше новата
песен
, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.
Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три. Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка. Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят. Тетрадки на "Изгрева" имаше много.
към текста >>
Питах ги: Защо тази
песен
не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката?
Затова те решиха, вместо в две, да ги пишат в една тетрадка. Мнозина от нашите музиканти са вписвали в тази тетрадка точния и оригинален, нотиран предварително и одобрен от Учителя нотен текст. Почти всички сестри-музиканти взеха участие във вписването на песните на Учителя в тази тетрадка. Вие можете да проверите, че в нея са записани с различни почерци, но независимо от това, аз гарантирам за оригиналността и точността на песните. Имаше песни, които бяха дадени от Учителя на някои приятели, но те бяха ги задържали и когато излезе песнарката, те дойдоха, сърдеха се, а накрая ме упрекваха, че не съм дала и тези песни.
Питах ги: Защо тази
песен
не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката?
" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен. Е, какво ще кажете за това? Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма?
към текста >>
" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си
песен
.
Мнозина от нашите музиканти са вписвали в тази тетрадка точния и оригинален, нотиран предварително и одобрен от Учителя нотен текст. Почти всички сестри-музиканти взеха участие във вписването на песните на Учителя в тази тетрадка. Вие можете да проверите, че в нея са записани с различни почерци, но независимо от това, аз гарантирам за оригиналността и точността на песните. Имаше песни, които бяха дадени от Учителя на някои приятели, но те бяха ги задържали и когато излезе песнарката, те дойдоха, сърдеха се, а накрая ме упрекваха, че не съм дала и тези песни. Питах ги: Защо тази песен не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката?
" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си
песен
.
Е, какво ще кажете за това? Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма.
към текста >>
Така веднъж
песента
"Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина.
Така веднъж
песента
"Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
към текста >>
Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря
песента
!
Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти.
Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря
песента
!
Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване.
към текста >>
Вероятно бях попаднала в Духа на
песента
и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.
Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента!
Вероятно бях попаднала в Духа на
песента
и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.
Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души.
към текста >>
Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с
песента
, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат.
Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.
Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с
песента
, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат.
То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание.
към текста >>
То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на
песента
.
Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат.
То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на
песента
.
Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога.
към текста >>
Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща
песен
не бе отегчение, а небивало изживяване.
Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий.
Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща
песен
не бе отегчение, а небивало изживяване.
Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма.
към текста >>
31.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на
песента
в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били.
Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит.
А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на
песента
в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били.
Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него.
към текста >>
А когато вие се доберете до Духа на
песента
на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на
песента
, изразяващ се в миг от Вечността.
За тях тя е елементарна, наивна и упражнение за начинаещи ученици по цигулка. Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа.
А когато вие се доберете до Духа на
песента
на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на
песента
, изразяващ се в миг от Вечността.
Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.
към текста >>
Тогава този Дух на
песента
ще влезне в него и ще го преобрази.
Затова ние прескочихме своето разочарование от градските музиканти, че не признаваха музиката на Учителя. От друга страна, ние престанахме да доказваме пред другите музиканти същността на музиката Му. Беше излишно. Защо? Музиката на Учителя и песните Му са за Неговата Школа. А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността.
Тогава този Дух на
песента
ще влезне в него и ще го преобрази.
И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин!
към текста >>
Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на
песента
, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.
А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя.
Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на
песента
, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.
Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".
към текста >>
По онова време приятелите бяха дали
песента
"В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.
А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.
По онова време приятелите бяха дали
песента
"В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.
И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
към текста >>
Та той направи хармонизацията на
песента
.
Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
Та той направи хармонизацията на
песента
.
Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата.
към текста >>
Тогава разбрахме, че всяка
песен
има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка.
Тогава разбрахме, че всяка
песен
има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща.
към текста >>
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на
песента
, изявила се по време и пространство в един определен миг.
Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на
песента
, изявила се по време и пространство в един определен миг.
Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания.
към текста >>
Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез
песен
.
Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг.
Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез
песен
.
Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя.
към текста >>
Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала
песента
на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години.
Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш. И не само го усвоиш, но и приложиш. А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот. И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя.
Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала
песента
на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години.
Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя.
към текста >>
Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една
песен
е изпявана чрез Него.
А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот. И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него.
Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една
песен
е изпявана чрез Него.
Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример.
към текста >>
Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и
песен
.
И накрая да се посветиш в служенето на това Слово - а дали чрез Слово, чрез музика или чрез делата на твоя собствен живот - това е част от хармонията, която излиза от музиката на Учителя. Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него.
Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и
песен
.
Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис?
към текста >>
Сега можете ли вие да изпеете правилно
песента
"Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис?
Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример.
Сега можете ли вие да изпеете правилно
песента
"Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис?
Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото.
към текста >>
Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на
песента
?
Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец.
Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на
песента
?
Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор. Тогава ще видите, че това бе годината на най-голямата атака срещу Учителя от страна на църквата и обществото. Тогава бяха призовани силите Господни: и буря от дъжд, гръмотевици се изсипаха над Търново и попречиха на владиците да направят диспут и да предизвикат обществото да поиска намесата на властта, за да се спре събора. Прочетете тази книга.
към текста >>
И тогава Учителят даде
песента
"Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".
Ще видите, че врагът бе и в нашите среди, като беше намерил свои служители и проводници - те пречеха и отклоняваха приятелите отвътре. А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно.
И тогава Учителят даде
песента
"Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".
Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен. Тогава ще видите величието й. Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител. Сега разбрахте ли какво значи да се добереш до Духа на Словото и до Духа на песните на Учителя? Ако сте разбрали - добре.
към текста >>
Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази
песен
.
А целта им беше дa се възпре да се отвори Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тази Школа се отваряше за пръв път на земята и в цялата Вселена. За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно. И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".
Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази
песен
.
Тогава ще видите величието й. Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител. Сега разбрахте ли какво значи да се добереш до Духа на Словото и до Духа на песните на Учителя? Ако сте разбрали - добре. Ако не сте - вие сте пропуснали времето, когато Великият Учител се прояви чрез Словото и чрез Духа на Песните Си.
към текста >>
Ще почувствувате бойния дух на тази
песен
, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител.
За пръв път се отваряше Божествена Школа за человеците на земята, за Духовния свят и за Божествения свят. Защото тук бе слязъл Всемировият Учител -Беинса Дуно. И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична". Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен. Тогава ще видите величието й.
Ще почувствувате бойния дух на тази
песен
, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител.
Сега разбрахте ли какво значи да се добереш до Духа на Словото и до Духа на песните на Учителя? Ако сте разбрали - добре. Ако не сте - вие сте пропуснали времето, когато Великият Учител се прояви чрез Словото и чрез Духа на Песните Си.
към текста >>
32.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всичко в къщи беше
песен
.
Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех.
Всичко в къщи беше
песен
.
А когато сядах на пианото, свирех по шест часа на ден. Това не беше малко време. Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя.
към текста >>
Учителят беше дал
песента
"Аум".
Бях по едно време разработила четиридесетминутна пиеса, бях я изсвирила на Учителя и Той ми каза: "Главата ти е малка за възможностите, с които разполагаш". Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък.
Учителят беше дал
песента
"Аум".
Това е старинна песен. Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език. Там е написана думата "Аумен". Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен". Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е.
към текста >>
Това е старинна
песен
.
Но аз и това не записах. След това всичко се загуби от съзнанието ми. Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум".
Това е старинна
песен
.
Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език. Там е написана думата "Аумен". Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен". Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е. едно междинно съчетание на гласни между "о" затворено и "у" затворено - така, че се получава "Оумен".
към текста >>
Учителят каза за тази
песен
така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е.
Учителят беше дал песента "Аум". Това е старинна песен. Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език. Там е написана думата "Аумен". Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен".
Учителят каза за тази
песен
така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е.
едно междинно съчетание на гласни между "о" затворено и "у" затворено - така, че се получава "Оумен". Такова е произношението и на санскритски език. Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света. А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение. Това не беше еднократен процес.
към текста >>
Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка
песен
се дава съобразно тяхното движение и посока.
Тогава аз го извиках, заведох го при Учителя и там му казах пред Учителя онова, което ми беше поръчал да му кажа. Аз му го казвам, а Учителят седи и слуша. Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: "Това нещо не го знаех". И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам.
Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка
песен
се дава съобразно тяхното движение и посока.
Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.
към текста >>
Имаше една
песен
от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка.
За това да се внимава! И да го знаете в бъдеще много добре! Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен. Защо стана така и аз не мога да кажа! Любовта на Учителя, независимо към кого и как се проявяваше външно, е винаги нова, защото тя тече като голям извор.
Имаше една
песен
от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка.
Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят.
към текста >>
Затова тази
песен
не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници.
И да го знаете в бъдеще много добре! Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен. Защо стана така и аз не мога да кажа! Любовта на Учителя, независимо към кого и как се проявяваше външно, е винаги нова, защото тя тече като голям извор. Имаше една песен от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка.
Затова тази
песен
не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници.
Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
към текста >>
Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази
песен
.
Защо стана така и аз не мога да кажа! Любовта на Учителя, независимо към кого и как се проявяваше външно, е винаги нова, защото тя тече като голям извор. Имаше една песен от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка. Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече.
Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази
песен
.
Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка.
към текста >>
Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата
песен
.
Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят.
Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата
песен
.
Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя.
към текста >>
Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя
песен
чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия.
Какво стана с тези цигулки, не мога да ви кажа. Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това.
Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя
песен
чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия.
Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец. Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни. А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея. За да дойде накрая времето да заяви: "Имам още три песни от Учителя, но на никого не си ги давам.
към текста >>
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в
песента
на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".
Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо.
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в
песента
на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
към текста >>
Когато ученикът пее една
песен
на Учителя, той всъщност се моли.
Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.
Когато ученикът пее една
песен
на Учителя, той всъщност се моли.
Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика.
към текста >>
33.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тя изпълни пред всички ни
песента
"Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова.
Тя изпълни пред всички ни
песента
"Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.
към текста >>
След свършването на
песента
, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази
песен
".
Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
След свършването на
песента
, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази
песен
".
Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия.
към текста >>
Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази
песен
, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".
След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона.
Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази
песен
, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".
Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката. Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше.
към текста >>
Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази
песен
.
Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".
Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази
песен
.
Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката. Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни.
към текста >>
Във всяка
песен
има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази
песен
е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.
Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен.
Във всяка
песен
има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази
песен
е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.
Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката. Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина".
към текста >>
Та Учителят сваляше тази
песен
не когато Той искаше, а когато
песента
идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше.
Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката.
Та Учителят сваляше тази
песен
не когато Той искаше, а когато
песента
идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше.
Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме.
към текста >>
Учителят обичаше да казва: "
Песента
си замина".
Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия. В зависимост от това в какво поле, в каква сфера е това движение - такова е и състоянието на онези същества, чийто живот е да изявят живота на Духа чрез музиката. Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни.
Учителят обичаше да казва: "
Песента
си замина".
Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията.
към текста >>
Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "
Песен
за двете сестри".
Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията. Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул. "Симеоновско шосе" 14.
Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "
Песен
за двете сестри".
Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер? Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица? Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия?
към текста >>
Тази
песен
по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя.
Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията. Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри".
Тази
песен
по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя.
А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер? Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица? Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия? Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя?
към текста >>
Или искаше в
песента
да прокара своето чувствено състояние, облечено в
песен
и мелодия?
Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри". Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер? Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица?
Или искаше в
песента
да прокара своето чувствено състояние, облечено в
песен
и мелодия?
Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя? За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам.
към текста >>
Беше ли това стремеж да се промени
песента
на Учителя?
Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер? Искаше да изпъкне и да изтъкне личния си елемент като певица? Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия?
Беше ли това стремеж да се промени
песента
на Учителя?
За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.
към текста >>
Но да се променя
песента
на Учителя, аз това не го разбирам.
Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия? Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя? За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки.
Но да се променя
песента
на Учителя, аз това не го разбирам.
Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
към текста >>
Да се промени
песента
на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.
Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя? За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам.
Да се промени
песента
на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.
Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви?
към текста >>
Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и
песен
в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания.
За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.
Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и
песен
в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания.
Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели.
към текста >>
И затова, почти при всяка
песен
се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и
песента
се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.
Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона.
И затова, почти при всяка
песен
се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и
песента
се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.
Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях. А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка.
към текста >>
Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази
песен
така не се пее, както е в песнарката ти".
А щом така не се пеят от тях, то песните в песнарката не са точни. Просто и ясно обяснение, според певиците-примадони. Така певиците-примадони в своята суета и тщеславие бяха забравили, че имаме оригинали от двете папки и в голямата тетрадка. Беше много интересно как те мигаха пред оригинала, та дори стигаха и дотам, че не го приемаха за оригинал. Дори и когато някои от тях сами бяха писали в тетрадката със своя почерк.
Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази
песен
така не се пее, както е в песнарката ти".
Случайно в този момент при мен беше оригиналът, аз го изваждам и го показвам. Какво се оказа? Този оригинал го бе написала собственоръчно Катя Грива. И тя стоеше пред него, мигаше и се чудеше какво да каже. Тогава аз се обърнах към нея и й казах: "Сестра, виждате ли този оригинал?
към текста >>
Да продължим с "
Песен
за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер.
Тогава аз се обърнах към нея и й казах: "Сестра, виждате ли този оригинал? Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче.
Да продължим с "
Песен
за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер.
Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението.
към текста >>
Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от
песента
пред мене - че това не е
песен
от Учителя, а разработка от Беса Несторова.
Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер.
Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от
песента
пред мене - че това не е
песен
от Учителя, а разработка от Беса Несторова.
Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре.
към текста >>
Преди това аз бях чула
песента
от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не
песен
от Учителя".
Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото.
Преди това аз бях чула
песента
от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не
песен
от Учителя".
След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя.
към текста >>
Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че
песента
излиза вече добре.
Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението.
Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че
песента
излиза вече добре.
Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя.
към текста >>
Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една
песен
, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".
Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре.
Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една
песен
, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
към текста >>
А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва
песента
"Химн на Великата Душа".
Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя.
А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва
песента
"Химн на Великата Душа".
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
към текста >>
Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази
песен
, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините.
Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази
песен
, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?
към текста >>
Привърши
песента
, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Привърши
песента
, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя.
към текста >>
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на
песента
!
Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на
песента
!
" Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си.
към текста >>
Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените
песента
и да я изпеете така, както не трябва?
" Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си.
Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените
песента
и да я изпеете така, както не трябва?
Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят. Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>
34.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Ами така - Учителят даде една
песен
, тя се запише на лист.
Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така?
" Ами така - Учителят даде една
песен
, тя се запише на лист.
После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече.
към текста >>
Записаната
песен
след това започваше да се разучава и да се пее.
Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска.
Записаната
песен
след това започваше да се разучава и да се пее.
Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично.
към текста >>
Но с годините
песента
се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността.
Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите.
Но с годините
песента
се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността.
Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички.
към текста >>
Те не се съобразяваха, че това е окултна
песен
и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.
Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично.
Те не се съобразяваха, че това е окултна
песен
и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.
Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите.
към текста >>
Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с
песента
от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха.
Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните.
Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с
песента
от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха.
Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов? " Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото?
към текста >>
Тази
песен
се прие от всички.
" Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха.
Тази
песен
се прие от всички.
После преминаха на друга песен. Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми!
към текста >>
После преминаха на друга
песен
.
По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички.
После преминаха на друга
песен
.
Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов.
към текста >>
Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила
песента
.
" Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен.
Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила
песента
.
Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми.
към текста >>
Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга
песен
.
Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса.
Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга
песен
.
Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек.
към текста >>
Накрая приеха и тази моя
песен
по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка.
Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек.
Накрая приеха и тази моя
песен
по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка.
Е, как ви се струва това? Бяха принудени да коригират написаното в протокола. Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си.
към текста >>
Преминахме на третата
песен
.
Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек. Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка. Е, как ви се струва това? Бяха принудени да коригират написаното в протокола.
Преминахме на третата
песен
.
Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен.
към текста >>
Дали имам и на тази
песен
оригинала.
Бяха принудени да коригират написаното в протокола. Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва.
Дали имам и на тази
песен
оригинала.
Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен?
към текста >>
Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази
песен
.
Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала.
Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази
песен
.
Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му.
към текста >>
Каза, че това е любимата му
песен
и я изпя.
Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна.
Каза, че това е любимата му
песен
и я изпя.
Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен? " "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така".
към текста >>
Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази
песен
?
Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат.
Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази
песен
?
" "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам.
към текста >>
Томалевски беше научил
песента
в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на
песента
, а не това, което пееха приятелите.
Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала? " Беше притиснат до стената.
Томалевски беше научил
песента
в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на
песента
, а не това, което пееха приятелите.
Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето! " И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди.
към текста >>
35.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на
песента
.
Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят.
За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на
песента
.
Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен.
към текста >>
В
песента
"В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж.
Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм.
В
песента
"В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж.
Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
към текста >>
Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за
песента
.
Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя.
Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за
песента
.
Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика.
към текста >>
36.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пред комисията всяка
песен
се представяше отделно и тя приемаше
песен
след
песен
с протокол.
А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него. Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа. Те познаваха много добре обстановката, но някои от тях се правеха, че сега за пръв път научават нещата.
Пред комисията всяка
песен
се представяше отделно и тя приемаше
песен
след
песен
с протокол.
Забележете това - с протокол! При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто. Разглеждаше се всяка песен.
към текста >>
Разглеждаше се всяка
песен
.
Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол. Забележете това - с протокол! При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто.
Разглеждаше се всяка
песен
.
Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста. За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката. Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели.
към текста >>
Аз казвах къде е различието на
песента
в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.
Забележете това - с протокол! При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто. Разглеждаше се всяка песен.
Аз казвах къде е различието на
песента
в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.
За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката. Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата.
към текста >>
За доказателство представях към всяка една
песен
оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката.
При приемането на песните, много от тях се коригираха от самата комисия. Как ставаше това ли? Много просто. Разглеждаше се всяка песен. Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.
За доказателство представях към всяка една
песен
оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката.
Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават.
към текста >>
Кирил отстъпваше
песен
след
песен
.
Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала.
Кирил отстъпваше
песен
след
песен
.
И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки? Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала.
към текста >>
Така се приемаше
песен
след
песен
, така аз докладвах за всяка
песен
измененията на Кирил по текста или мелодията.
Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията. Искам да кажа, че комисията се беше събрала по принцип да одобри и даде оригиналните песни на Учителя. Повтарям: комисията се беше събрала да одобри и даде веднъж завинаги оригиналните песни на Учителя. Но тази комисия беше убедена предварително сто на сто, че ще ме срази окончателно, веднъж завинаги ще се справи с мен и ще се даде правото на Кирил Икономов. Само Боян Боев знаеше, че работя с оригинала и очакваше да види какво ще решат другите и тогава и той да се приобщи.
Така се приемаше
песен
след
песен
, така аз докладвах за всяка
песен
измененията на Кирил по текста или мелодията.
Всички ме гледаха враждебно. Показвах им оригинала. Никой не възразяваше срещу оригинала. Никой не смееше, след като го види, да изкаже съмнение в него. Зачитаха и подкрепяха възраженията на Кирил, но накрая винаги аз вземах думата и казвах: "На кого ще се подчините?
към текста >>
37.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И което е най-интересното - при приемането на всяка
песен
аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил.
Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание.
И което е най-интересното - при приемането на всяка
песен
аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил.
Накрая аз ги питах: "Вие срещу кого сте - срещу мен или срещу Учителя? Ако сте срещу мен - добре. Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте! Това оригиналът ли е или не е?
към текста >>
Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка
песен
, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана.
Който нареди каква свирня да се свири, той определя как се играе хорото, защото има различни свирни и за всяка свирня си има хоро, играе се по друг начин, с други стъпки, съвсем различни от предишните на другите хора. Затова хоро от хоро се различава по ритъм, по стъпки. Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха.
Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка
песен
, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана.
Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.
към текста >>
Тя започна да приема
песен
след
песен
по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.
Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана.
Тя започна да приема
песен
след
песен
по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.
Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис. Намерихме оригинала, показахме го и обяснихме всичко. Всички гледат и се чудят. "Ами защо е така?
към текста >>
Имаше една
песен
- "В зорите на живота".
Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.
Имаше една
песен
- "В зорите на живота".
В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис. Намерихме оригинала, показахме го и обяснихме всичко. Всички гледат и се чудят. "Ами защо е така? " - питат Кирил.
към текста >>
Така Кирил отстъпваше, а те приемаха
песента
и се подписваха в протокола.
Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях.
Така Кирил отстъпваше, а те приемаха
песента
и се подписваха в протокола.
Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби.
към текста >>
Така се приемаше
песен
след
песен
.
" Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола.
Така се приемаше
песен
след
песен
.
Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби. За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата.
към текста >>
Имаше друга
песен
- "Блага дума на устата".
Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби. За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата.
Имаше друга
песен
- "Блага дума на устата".
Представих и нея пред комисията. Тази песен също бе променена от Кирил. И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря.
към текста >>
Тази
песен
също бе променена от Кирил.
Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби. За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата. Имаше друга песен - "Блага дума на устата". Представих и нея пред комисията.
Тази
песен
също бе променена от Кирил.
И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря. Всички ме гледат и чакат да им покажа оригинала, а аз добавих, че съм го забравила у дома. Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато.
към текста >>
Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази
песен
беше дадена в негово присъствие от Учителя.
Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема. Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя. Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията.
Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази
песен
беше дадена в негово присъствие от Учителя.
Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя.
към текста >>
Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази
песен
, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.
Всички ахнаха в глас и зачакаха какво ще стане сега. Предугаждаха голямо събитие - нещо голямо, че ще се случи. А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години.
Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази
песен
, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.
Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила.
към текста >>
И казах; "Георге, я изпей тази
песен
както я знаеш!
А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията. Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя. Той се бе отдалечил от "Изгрева" за цели десет години. Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен.
И казах; "Георге, я изпей тази
песен
както я знаеш!
" Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила. Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала.
към текста >>
Георги изпя
песента
така, както аз я бях записала и представила.
Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него. Сетих се и това бе една спасителна мисъл за мен. И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш! " Томалевски я изпя. Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма.
Георги изпя
песента
така, както аз я бях записала и представила.
Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха. Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала. А сега искаше оригинала.
към текста >>
Преди да изпее тази
песен
Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала.
Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма. Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила. Кирил я бе изменил значително. Всички скочиха срещу мен, че не може да се вярва на Георги Томалевски, а само на оригинала. Изведнъж нещата се обърнаха.
Преди да изпее тази
песен
Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала.
А сега искаше оригинала. Да се чудиш и маеш! Значи свирачът отгоре засвири друга свирня и друго хоро трябваше да се заиграе. Те не схващаха това, а аз го разбрах много добре. Оригиналът бе у дома.
към текста >>
Та той се гордееше години наред с това, че тази
песен
е дадена в негово присъствие.
Те не схващаха това, а аз го разбрах много добре. Оригиналът бе у дома. Ами сега? Георги скочи, за пръв път го виждах такъв. Беше дълбоко възмутен срещу всичко това.
Та той се гордееше години наред с това, че тази
песен
е дадена в негово присъствие.
И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха изменили приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева". Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея.
към текста >>
Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата
песен
е в нея!
Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача.
Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата
песен
е в нея!
Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка.
към текста >>
Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял
песента
точно по оригинала.
Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала.
Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял
песента
точно по оригинала.
"Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя. А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя.
към текста >>
" Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял
песента
по оригинала и то
песен
, която беше научил от Учителя.
Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо!
" Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял
песента
по оригинала и то
песен
, която беше научил от Учителя.
А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте, момичето тук има право". И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него.
към текста >>
Тя водеше протокол, всяка една
песен
бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази
песен
.
Ако аз не бях направила грешка и ако оригиналът бе в мен, вероятно хорото по друг начин щеше да се играе. Така мисля аз. Но онзи, който свиреше на свирка, по друг начин мислеше и по друг начин свиреше. Затова друга свирка се засвири и друго хоро се заигра, а комисията не знаеше как да играе това хоро и се саморазпусна. Комисията се разтури и повече не се събра.
Тя водеше протокол, всяка една
песен
бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази
песен
.
Но след като аз пристигнах с оригинала, видях, че комисията се е разтурила и е отнесла със себе си и протокола. Прибраха протокола и го укриха. Когато излезе моята песнарка, всички ме обвиняваха, че съм изменила песните на Учителя. А най-вече и най-безочливо - членовете на комисията. Аз им казвах: "Покажете протокола, за да видят останалите приятели кои песни са приети с вашия подпис!
към текста >>
38.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една
песен
, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една
песен
, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка.
към текста >>
Каква ирония за
песента
и за Школата на Учителя.
"Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Каква ирония за
песента
и за Школата на Учителя.
Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните.
към текста >>
Когато Учителят даваше една
песен
и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.
После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме". Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година.
Когато Учителят даваше една
песен
и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.
После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен.
към текста >>
Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща
песен
.
Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд. В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия кюп, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята". Смешно, нали?
Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща
песен
.
Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката. Той беше голям музикант и голям талант. По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа.
към текста >>
1.
Песента
"Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме.
Той беше голям музикант и голям талант. По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа. Ние работехме много бързо и под ударите на една тягостна атмосфера. Затова ние направихме някои пропуски в тази песнарка. Кои бяха те?
1.
Песента
"Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме.
Но ние не я знаехме добре. Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал. Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение. Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров.
към текста >>
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на
песента
, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде
песента
така, както я е свирил Петър Камбуров.
1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре. Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал. Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение.
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на
песента
, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде
песента
така, както я е свирил Петър Камбуров.
А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата.
към текста >>
А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази
песен
!
Но ние не я знаехме добре. Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал. Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение. Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров.
А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази
песен
!
Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата. Всички тези грешки аз съм ги коригирала в личната си песнарка, с която работя всеки ден пред пианото.
към текста >>
39.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но като поглеждам - на всяка
песен
беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".
А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен.
Но като поглеждам - на всяка
песен
беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".
Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво?
към текста >>
40.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и
песен
.
"Ето, виждате ли? Аз бях тогава права, че ще дойде това време. Това време дойде". По-късно тя се окопити, разбра, че напечатани, те са узаконени по този начин. Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона.
Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и
песен
.
Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю.
към текста >>
41.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Музика и
песен
звучат още в ушите му.
Настъпва отново тъмнина. Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч.
Музика и
песен
звучат още в ушите му.
Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството.
към текста >>
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и
песен
.
Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц.
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и
песен
.
Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност.
към текста >>
42.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това започва с
песента
"Ти си ме, мамо, човек красив родила".
Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич.
Това започва с
песента
"Ти си ме, мамо, човек красив родила".
Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си.
към текста >>
От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна
песен
.
Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него.
От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна
песен
.
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг". Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя.
към текста >>
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна
песен
от затворения кръг".
Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила". Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свърхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен.
Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна
песен
от затворения кръг".
Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя и пак да не се доберете до Словото Му.
към текста >>
Тя трябва да се свали отгоре, да премине през българската индивидуалност, да премине през българската личност, да премине през българската народна
песен
, през българските хороводни стъпки, за да се съчетае хармония между мелодия, ритъм и движение.
Тя ще се свали в следващата епоха. Паневритмията е хармония на човешката душа и на човешкия дух, направили общение с Бога. Засега човешката душа и човешкият дух могат да направят общение с Бога в пълна хармония само горе, в Невидимия свят, в света на Мъдростта, където е истинската Виделина и Светлина на човеците." "Ами тази Паневритмия, Учителю, каква ще бъде тя тука? " - обади се една сестра. "Тази Паневритмия тук е свалена за българската душа и българския дух.
Тя трябва да се свали отгоре, да премине през българската индивидуалност, да премине през българската личност, да премине през българската народна
песен
, през българските хороводни стъпки, за да се съчетае хармония между мелодия, ритъм и движение.
Защото българската душа и българският дух са определени да съчетаят тази мелодия, ритъм и движение и да направят долу на земята общение с Бога и с Великия Учител. За да се доберат останалите народи до Словото на Великия Учител, трябва да тръгнат от българска земя, от българско четмо и писмо, за да преминат през Паневритмията. Тогава ще се срещнат със Словото на Великия Учител. Друг път няма за човечеството. България е определена за това.
към текста >>
43.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това са "Бершид Ба", "Пролетна
песен
" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "
Песен
на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише.
Това са "Бершид Ба", "Пролетна
песен
" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "
Песен
на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята.
към текста >>
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена
песен
".
Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена
песен
".
На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
към текста >>
44.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на
песента
"Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст.
А преди двадесет и пет години е била на пет години. Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя?
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на
песента
"Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст.
Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми.
към текста >>
Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази
песен
и тя не бе записана както трябва от нас.
Тогава, какво може да знае тя с нейните пет години за онези събития? Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст.
Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази
песен
и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо.
към текста >>
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с
песента
"Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с
песента
"Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал.
към текста >>
45.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Там Учителят даде
песента
"Запали се огъня" с подходящи движения.
Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори".
Там Учителят даде
песента
"Запали се огъня" с подходящи движения.
Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме.
към текста >>
Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с
песента
.
Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.
Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с
песента
.
Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
към текста >>
Имаше и друга
песен
, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента.
Имаше и друга
песен
, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.
към текста >>
Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази
песен
.
Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.
Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази
песен
.
Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони.
към текста >>
Учителят я извиква и й изсвирва
песента
.
Той взима цигулката и започва да свири. Минават минути, минава час, минават два. Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко.
Учителят я извиква и й изсвирва
песента
.
После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.
към текста >>
Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди
песента
"Бурята".
Накрая, звуците, долитащи до ушите ни, се оформят в някакъв мотив. Бурята, която се надига в душата на Катя, се поема от този мотив. Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява.
Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди
песента
"Бурята".
Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам.
към текста >>
Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази
песен
и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.
Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла.
Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази
песен
и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.
Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен!
към текста >>
Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за
песента
: "БУРЯ.
Не останахме доволни от това изказване, защото ние, сестрите от "Изгрева", се изредихме всички в бараката на Катя, за да видим нейната нова булчинска рокля, която висеше на закачалката и която тя не облече никога. А Ангел се ожени в деня на сватбата с Катя за една друга певица, дошла от провинцията. Предния ден я видял, харесал я и се ожени. Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит!
Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за
песента
: "БУРЯ.
Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече.
към текста >>
Тази
песен
напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи.
Името й бе Дора. Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год.
Тази
песен
напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи.
Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила.
към текста >>
Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази
песен
.
Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи.
Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази
песен
.
Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро.
към текста >>
Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази
песен
, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.
1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше!
Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази
песен
, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.
Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
към текста >>
Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя
песента
"Да имаш вяра".
В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда.
Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя
песента
"Да имаш вяра".
Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година.
към текста >>
Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази
песен
, дадена тук за пръв път пред всички ни.
По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра".
Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази
песен
, дадена тук за пръв път пред всички ни.
Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката.
към текста >>
Текстът на
песента
беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.
Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.
Текстът на
песента
беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.
Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас.
към текста >>
Тогава се даде тази
песен
- на 9 октомври 1936 година.
Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
Тогава се даде тази
песен
- на 9 октомври 1936 година.
До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума.
към текста >>
Песента
се носеше около нас и в нас.
До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума.
Песента
се носеше около нас и в нас.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите".
към текста >>
Така тази
песен
се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството.
Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна.
Така тази
песен
се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството.
Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше.
към текста >>
46.
3_72 Последни Слова на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
13. Пейте
песента
'Благост". 14.
Моето Дело не е само тук. То ще продължи и горе. 11. Верни бъдете на призванието си. 12. Мир ви давам на всички. Приемете го!
13. Пейте
песента
'Благост". 14.
Да се четат псалмите 125, 134, 71, 77, 25, 31 и гл. 5 от Евангелието на Матея. Мотото: "Това е живот вечен да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил: " 15. Докато беше болен, Учителят даде следното мото: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." (три пъти) 16. Една малка работа се завърши!
към текста >>
47.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима
песен
"АУМ".
Той е свидетел, че започва една нова епоха. Знае, че преди това трябва да завърши предишната епоха на времето, кЬгато бе с Учителя. Учителят е вече на легло. Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов?
Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима
песен
"АУМ".
Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога. Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ". След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България.
към текста >>
Тази
песен
беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.
Знае, че преди това трябва да завърши предишната епоха на времето, кЬгато бе с Учителя. Учителят е вече на легло. Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ".
Тази
песен
беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.
В тази песен се намират скрижалите на Бога. Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ". След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево.
към текста >>
В тази
песен
се намират скрижалите на Бога.
Учителят е вече на легло. Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ". Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.
В тази
песен
се намират скрижалите на Бога.
Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ". След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена.
към текста >>
Тази
песен
съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ".
Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ". Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога.
Тази
песен
съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ".
След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година.
към текста >>
48.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той дирижираше
песента
"Любовта е извор", а всички пееха.
Дворът, в който влязохме, беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов.
Той дирижираше
песента
"Любовта е извор", а всички пееха.
Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави.
към текста >>
Бях изненадана, че
песента
се пееше от хор на четири гласа.
Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха.
Бях изненадана, че
песента
се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм.
към текста >>
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на
песента
, а може би, което е най- вярното, самата
песен
проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на
песента
, а може би, което е най- вярното, самата
песен
проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
към текста >>
След свършването на
песента
се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора.
Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет.
След свършването на
песента
се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора.
В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли. Запяха нова песен. След нея последваха още няколко.
към текста >>
Запяха нова
песен
.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
Запяха нова
песен
.
След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо.
към текста >>
За пръв път бях посрещната от Братството с
песента
"Любовта е извор".
Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
За пръв път бях посрещната от Братството с
песента
"Любовта е извор".
Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя. И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител.
към текста >>
Тази
песен
задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя.
Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор".
Тази
песен
задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя.
Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя. И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда.
към текста >>
Мен ме посрещнаха с тази
песен
и целият ми живот премина с песните на Учителя.
Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
Мен ме посрещнаха с тази
песен
и целият ми живот премина с песните на Учителя.
И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда. Любовта носи изобилието . Любовта е в Божествения свят. Тя е великият закон, който изпълва душата на ученика.
към текста >>
49.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на
песента
"фир- фюр-фен".
До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества.
Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на
песента
"фир- фюр-фен".
Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме.
към текста >>
Така Той ни даде
песента
на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й.
Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме.
Така Той ни даде
песента
на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й.
При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ.
към текста >>
" Ние всички, които бяхме там, запяхме
песента
"Братство, единство" и така - с
песен
- напуснахме читалището и града и отидохме на градината.
Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои!
" Ние всички, които бяхме там, запяхме
песента
"Братство, единство" и така - с
песен
- напуснахме читалището и града и отидохме на градината.
Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево. Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града.
към текста >>
Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово,
песен
и чрез Делата Господни.
Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна.
Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово,
песен
и чрез Делата Господни.
Пред мен остана задачата да се добера чрез моя живот до Високия Идеал. Словото и песните на Учителя сочеха пътя.
към текста >>
50.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
С
песен
тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона.
От София тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец. По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене.
С
песен
тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона.
Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре.
към текста >>
С
песен
пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала.
Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме.
С
песен
пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала.
Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай. Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре. И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове.
към текста >>
Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и
песен
.
Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда.
Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и
песен
.
Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила.
към текста >>
Песента
тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез
песента
навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.
Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят.
Песента
тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез
песента
навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.
Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя.
към текста >>
Ти си едно с
песента
, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.
Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.
Ти си едно с
песента
, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.
Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера.
към текста >>
Ти си едно с всичко, защото
песента
на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа.
Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.
Ти си едно с всичко, защото
песента
на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа.
Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре.
към текста >>
Учителят казва коя
песен
да изпеем.
Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч. Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака.
Учителят казва коя
песен
да изпеем.
Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички. Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота.
към текста >>
Някои от музикантите дават тон и
песента
се подема от всички.
Отначало, докато изгрее слънцето, всички сме в мълчание и съзерцание. Чакаме всички, заедно с Учителя. И ето - за миг на хоризонта блесва първият лъч. Всички ставаме на крака. Учителят казва коя песен да изпеем.
Някои от музикантите дават тон и
песента
се подема от всички.
Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа.
към текста >>
След Словото на Учителя завършвахме пак с
песен
и молитва.
Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх. Учителят е изправен. Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа.
След Словото на Учителя завършвахме пак с
песен
и молитва.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
към текста >>
Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с
песента
"Събуди се, братко мили".
Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни.
Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с
песента
"Събуди се, братко мили".
Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара.
към текста >>
51.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез
песента
на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя.
Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога.
Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез
песента
на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя.
Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Ето това е Възкресението чрез
песента
на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен.
Ето това е Възкресението чрез
песента
на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
52.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Веднага запявахме една братска
песен
"На Учителя покорен".
Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят. Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа".
Веднага запявахме една братска
песен
"На Учителя покорен".
По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга.
към текста >>
По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази
песен
.
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен".
По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази
песен
.
Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка.
към текста >>
53.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Любовта е
песен
, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви.
"Любовта е
песен
, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви.
Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко.
към текста >>
Веднъж той пееше една народна
песен
.
Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти. Това бяха дивни години и за двама ни. Той имаше хубав глас.
Веднъж той пееше една народна
песен
.
Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея.
към текста >>
Това бяха незабравими изживявания чрез
песен
и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония.
Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
Това бяха незабравими изживявания чрез
песен
и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония.
За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
За нас любовта ни бе
песен
, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония.
За нас любовта ни бе
песен
, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
54.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Същото каза и за
песента
"В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше
песента
: "Аз ще се подмладя".
Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
Същото каза и за
песента
"В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше
песента
: "Аз ще се подмладя".
Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена.
към текста >>
Аз слязох за малко от сцената, за да послушам
песента
отдалеч.
Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя". Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието.
Аз слязох за малко от сцената, за да послушам
песента
отдалеч.
Когато погледнах Учителя, останах поразена. Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме.
към текста >>
55.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Веднъж беше изпълнена
песента
"Идилията".
Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя.
Веднъж беше изпълнена
песента
"Идилията".
Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири? " Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
към текста >>
"Идилията" е
песен
за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина.
Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме. Те ще имат ръководство отгоре, от Небето, но дали тогава ще им вярват другите? Ето, това е въпросът. Отговорът ще го намерите в Словото на Учителя, което Той даде за песните Си. Той свали онази "Идилия", която можеше да се свали и да премине през българското индивидуално и обществено съзнание, през българската душа и през българския народ, за да бъде идеал не само за Школата, не само за този народ, но и за сегашното човечество, в което ние днес пребиваваме като ученици на Школата.
"Идилията" е
песен
за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина.
Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
към текста >>
След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше
песента
"Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
"Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят.
След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше
песента
"Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст.
към текста >>
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на
песента
.
Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на
песента
.
Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше.
към текста >>
Обикновено Учителят изпяваше
песента
или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група.
" "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните.
Обикновено Учителят изпяваше
песента
или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група.
Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията.
към текста >>
След като се научеше и запишеше
песента
, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града?
Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните. Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група. Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха.
След като се научеше и запишеше
песента
, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града?
" Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя.
към текста >>
" Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с
песента
да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази
песен
се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда.
От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните. Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група. Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града?
" Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с
песента
да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази
песен
се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда.
Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение.
към текста >>
Това е малка работа и не пречи на
песента
.
Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията.
Това е малка работа и не пречи на
песента
.
Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри.
към текста >>
След като
песента
преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя.
След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха.
След като
песента
преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя.
Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри. Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места. Но тя не направи това.
към текста >>
Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на
песента
".
Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя. Според мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове. Но след като излезе нейната песнарка, според мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега. Тези спорове продължават и днес, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Опорочаването е в лошото пеене.
Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на
песента
".
При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения.
към текста >>
Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на
песента
"Вехади".
Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше. Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас простосмъртните.
Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на
песента
"Вехади".
Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
към текста >>
През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на
песента
"Мога да те любя".
Това бе естествено за нас простосмъртните. Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни.
През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на
песента
"Мога да те любя".
Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония.
към текста >>
Към тази
песен
има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя".
Към тази
песен
има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов.
към текста >>
Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха
песента
, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше.
Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха
песента
, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти.
към текста >>
Често, когато изпееше една
песен
за втори път, можеше да я измени.
Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив.
Често, когато изпееше една
песен
за втори път, можеше да я измени.
Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
към текста >>
Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез
песента
да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.
Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага.
Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез
песента
да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.
Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите.
към текста >>
Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя
песен
, която Той посочваше и започваше беседа.
Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя
песен
, която Той посочваше и започваше беседа.
Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените.
към текста >>
Беседата завършваше също с молитва и
песен
.
Остава друго поколение да поправи нашия пропуск. В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в салона и се разпявахме с песните на Учителя. На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа.
Беседата завършваше също с молитва и
песен
.
Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените. Братята бяха с бели панталони и бели ризи.
към текста >>
56.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Изпълнявахме
песента
"Аин фаси".
А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка.
Изпълнявахме
песента
"Аин фаси".
Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб.
към текста >>
Посветих живота си да раздавам чрез
песен
и цигулката си това, което бях научила.
Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години.
Посветих живота си да раздавам чрез
песен
и цигулката си това, което бях научила.
Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>
57.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка
песен
- да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата
песен
.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.
Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка
песен
- да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата
песен
.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее.
към текста >>
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши
песента
, защото всяка една
песен
идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши
песента
, защото всяка една
песен
идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят.
А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка.
към текста >>
Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата
песен
.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните.
Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата
песен
.
За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше.
към текста >>
И сега още ми звучи как изпя
песента
"А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.
Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър.
И сега още ми звучи как изпя
песента
"А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.
Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
към текста >>
В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует
песента
"Мирът иде".
Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует
песента
"Мирът иде".
И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна.
към текста >>
58.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
В края на краищата, да изпеете
песента
с изживяване, да дадете израз на съдържанието на
песента
- това е най-важното.
Според мен Мария Тодорова направи голяма грешка, че не издаде песнарката по времето на Учителя. Втора грешка е, че тя, ако искаше да бъдат записани така, както са снети песните отгоре, можеше да напише в книгата: "Така са дадени от Учителя, а така се пяха в клас". И да се напишат песните на две петолиния. Тогава нямаше да има кавги и разправии. Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички.
В края на краищата, да изпеете
песента
с изживяване, да дадете израз на съдържанието на
песента
- това е най-важното.
А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
към текста >>
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с
песента
заминавам за онзи свят, който
песента
ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят.
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с
песента
заминавам за онзи свят, който
песента
ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.
При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти.
към текста >>
Учителят му подава текст на една
песен
и му казва: "Напишете мелодия на този текст!
Мога да кажа, че се намира в сина му Валентин. А. Д. Ковачев беше военен капелмайстор. Той написа няколко братски песни, като "Милосърдието" и "Сърдечен зов". През 1917 година той идва при Учителя, преди да замине за фронта.
Учителят му подава текст на една
песен
и му казва: "Напишете мелодия на този текст!
" И му дава мотива на песента. Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов".
към текста >>
" И му дава мотива на
песента
.
А. Д. Ковачев беше военен капелмайстор. Той написа няколко братски песни, като "Милосърдието" и "Сърдечен зов". През 1917 година той идва при Учителя, преди да замине за фронта. Учителят му подава текст на една песен и му казва: "Напишете мелодия на този текст!
" И му дава мотива на
песента
.
Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов". Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите!
към текста >>
Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на
песента
.
Ковачев беше военен капелмайстор. Той написа няколко братски песни, като "Милосърдието" и "Сърдечен зов". През 1917 година той идва при Учителя, преди да замине за фронта. Учителят му подава текст на една песен и му казва: "Напишете мелодия на този текст! " И му дава мотива на песента.
Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на
песента
.
В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов". Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си.
към текста >>
Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на
песента
.
През 1917 година той идва при Учителя, преди да замине за фронта. Учителят му подава текст на една песен и му казва: "Напишете мелодия на този текст! " И му дава мотива на песента. Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели.
Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на
песента
.
Така е написана музиката на "Сърдечен зов". Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения.
към текста >>
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази
песен
те спаси от шрапнелите!
" И му дава мотива на песента. Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента. В този момент става пробивът при Добро поле, наоколо падат шрапнели. Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента. Така е написана музиката на "Сърдечен зов".
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази
песен
те спаси от шрапнелите!
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
към текста >>
Той заяви: "На мен е дадена тази
песен
и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на
песента
, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите! " Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията.
Той заяви: "На мен е дадена тази
песен
и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на
песента
, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
В концертните изпълнения в салона на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов. Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти.
към текста >>
Каквато и
песен
Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Каквато и
песен
Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации.
към текста >>
59.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя
песен
, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни.
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя
песен
, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни.
Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си. А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните.
към текста >>
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази
песен
, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в
песен
, която нашите уши долавят.
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си.
А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази
песен
, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в
песен
, която нашите уши долавят.
Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис?
към текста >>
А онзи, който за пръв път вижда
песен
на Учителя записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
Питам: как ще го направите? Невъзможно е! Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща.
А онзи, който за пръв път вижда
песен
на Учителя записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извиквахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, музикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния текст. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
към текста >>
Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на
песен
на Учителя.
Беше трудно, беше невъзможно. Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствувах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя и не беше ги предал точно поради причините, които изложих, беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата.
Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на
песен
на Учителя.
Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря!
към текста >>
Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез
песента
на Учителя.
Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Слава, като Виделина и накрая като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика, която се е самоограничила и сега тази самоограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне, да се осакати в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз му викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо.
Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез
песента
на Учителя.
Учителят затова мълчи, Той не казва нищо, Той е дошъл по закона на Свободата - тя е в Него и извън Него. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни нему, макар че сме в Школата на Учителя. Защо ли? Защото сме човеци пред лицето на Учителя, пред нозете на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя!
към текста >>
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една
песен
, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя.
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една
песен
, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя. Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично.
към текста >>
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в
песен
и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика.
" Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя. Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в
песен
и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика.
Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя. Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично. Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика.
към текста >>
И казва: "Тази
песен
не се пее в Духа на песните на Учителя.
Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя. Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя. Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява.
И казва: "Тази
песен
не се пее в Духа на песните на Учителя.
Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично. Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един.
към текста >>
Тази
песен
не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично.
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя. Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя.
Тази
песен
не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично.
Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един. Трето условие е да влезнеш във Вътрешната Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител.
към текста >>
60.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на
песента
.
Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на
песента
.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
към текста >>
61.
5_06 Песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всяка
песен
има темпо.
"Песните на Учителя" За песните на Учителя ще се говори в бъдеще време.
Всяка
песен
има темпо.
Това е пространството на музиката, в която тя пребивава, а мелодията е пътят по който слиза тази музика, това е колоритът, това е начинът, по който тази мелодия слиза и се движи. Песните са образци на новата музика. Това е непознато за човечеството, те скоро няма да му се дадат, но един ден, при едно друго човечество, ще бъдат дадени. Кога се пеят песните на Учителя? Песните на Учителя са дълбоко духовни.
към текста >>
А всяка изпята от тебе
песен
никога не се повтаря вече.
Ти знаеш ли къде се намираш? Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш! " Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни.
А всяка изпята от тебе
песен
никога не се повтаря вече.
Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива. Химни на слънцето Тази песен е любимата ми песен. Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята.
към текста >>
Химни на слънцето Тази
песен
е любимата ми
песен
.
" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо. Обяснение за невежи. Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни. А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече. Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива.
Химни на слънцето Тази
песен
е любимата ми
песен
.
Защо ли? С тези химни, идващи от слънцето, аз слизам тук на земята, те ме довеждат тук, защото аз не съм тук; но с тях идвам тук. Те могат, тези химни, да ме извикат от слънцето като душа и да ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините.
към текста >>
А като
песен
, дадена от Учителя, означава много.
Човешката душа. Амриха, това е безсмъртната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха. Това е едно от стъпалата за възлизане на човешката душа към Бога.
А като
песен
, дадена от Учителя, означава много.
В каква красота я е облякъл Учителят, какви дрехи й е дал! В бъдещето човечеството ще разговаря с музика. Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше.
към текста >>
Песента
за двете сестри Тази
песен
я записа Весела Несторова.
Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя.
Песента
за двете сестри Тази
песен
я записа Весела Несторова.
Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея. Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя.
към текста >>
Но в
песента
има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея.
Мелодия - 31 В тази мелодия има много елементи на ученици, например на Кирил Икономов. Учителят даваше някаква музикална тема и те я разработваха. Даваше мотив и те работеха върху него. Това е метод за творчество на Учителя. Песента за двете сестри Тази песен я записа Весела Несторова.
Но в
песента
има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея.
Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя. Как се даде песента "Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него.
към текста >>
Как се даде
песента
"Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него.
Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея. Всеки по различен начин пречупваше песните на Учителя. Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи. Това вече не е музиката на Учителя! Това е вече големият въпрос за чистотата на песните на Учителя.
Как се даде
песента
"Странник съм в този свят" Бяхме на Витоша, заобиколили Учителя, насядали около Него.
По едно време всички разговори помежду ни някак си неусетно застинаха и настъпи внезапна тишина. Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее?
към текста >>
Това беше
песента
"Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят.
Има моменти, когато, след глъч и разговори, настъпва тишина - приятно е и е необходимо за човека, за да може да се съсредоточи в себе си. В този момент Неделчо Попов изневиделица се обърна към Учителя и каза: "Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пял никога досега." Ние се спогледахме и изтръпнахме. И се уплашихме - и от тишината, и от гласа на Неделчо. "Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее? " Но Учителят помълча, пък запя тихо, но гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината.
Това беше
песента
"Странник съм в този свят": "Странник съм във този свят.
Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик.
към текста >>
Но е евангелска
песен
.
Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Дързост в Христа Текст и мелодия, дадена от ученик.
Но е евангелска
песен
.
Ние с евангелистите сме братя. Аз не правя разлика. Не е речено с щампа да се определят нещата. Някои песни са от Иван Видинлиев - капелмайстор. Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор.
към текста >>
Страдна душо
Песента
"Страдна душо" е първата
песен
, която Учителят е дал.
После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет.
Страдна душо
Песента
"Страдна душо" е първата
песен
, която Учителят е дал.
Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство.
към текста >>
Текстът на тази
песен
е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя.
А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни.
Текстът на тази
песен
е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя.
А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш.
към текста >>
Шуми Учителят обичаше много тази
песен
.
Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя.
Шуми Учителят обичаше много тази
песен
.
Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях.
към текста >>
Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш
песента
.
Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях.
Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш
песента
.
Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година. Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света.
към текста >>
Това е първата
песен
, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея.
Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година.
Това е първата
песен
, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея.
Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя. Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>
62.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една
песен
.
Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас.
Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една
песен
.
(Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава.
към текста >>
До известно място ние слушаме звуците им,
песента
.
Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
До известно място ние слушаме звуците им,
песента
.
Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава. Музиката стимулира Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията. Престана да се играе Паневритмията.
към текста >>
Божият Дух твори с
песен
" - казва Учителят.
За животните пък средата е важна. Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите.
Божият Дух твори с
песен
" - казва Учителят.
Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее.
към текста >>
Старинна
песен
Учителят даде на 20 декември 1932 година следната
песен
на старинен език. 1.
В старите географии е част от Родопите. Ние няколко пъти сме летували на Маричините езера - там, където според думите на Учителя е била Школата на Орфея. Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът на Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик на гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор. Направете и вие същия опит и летувайте на Маричините езера. Ще имате подобно преживяване като нас.
Старинна
песен
Учителят даде на 20 декември 1932 година следната
песен
на старинен език. 1.
МЕР ХАИНЗИ 2. ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ 3. СИЛМЕН BE ХАНЗУ 4. ХИДАР КОНЗУ 5. ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ 6.
към текста >>
Например
песенчицата
"Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР. В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например
песенчицата
"Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
към текста >>
Прилагал съм
песента
и сега я прилагам.
Веднъж Учителят каза: "Вие не сте свирили още. Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди.
Прилагал съм
песента
и сега я прилагам.
Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента.
към текста >>
Когато сте болни, изпейте
песента
"Господи, колко Те обичам.
Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам.
Когато сте болни, изпейте
песента
"Господи, колко Те обичам.
Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя.
към текста >>
Обичам Те, Господи." Тази
песен
пейте и при други беди и страдания.
Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Обичам Те, Господи." Тази
песен
пейте и при други беди и страдания.
Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>
Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири
песента
.
Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири
песента
.
След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>
Ние стояхме онемели от магията на
песента
и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя.
Ние стояхме онемели от магията на
песента
и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>
63.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка
песенчица
.
След балета ние Го запитахме за много неща. Той така естествено ни каза някои неща и направи някои забележки за балета, че за нас бариерата за голото женско тяло падна. Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени. Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца.
На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка
песенчица
.
Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро? " Наредихме се, хванахме се "ръка за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме. Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото.
към текста >>
Тогава Учителят ни изпя една малка
песенчица
и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения?
Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село.
Тогава Учителят ни изпя една малка
песенчица
и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения?
" Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения.
към текста >>
За тази
песенчица
Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро.
Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения? " Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше- да е хоро ще го изиграеш. А това е мелодия и не става за хоро.
За тази
песенчица
Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро.
После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да й сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо, само виновно вдигахме рамене. Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение.
към текста >>
64.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм;
Песента
"Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;
Песент
а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) -
песен
-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази
песен
посрещайте изгревите на слънцето.
Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя".
Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм;
Песента
"Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;
Песент
а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) -
песен
-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази
песен
посрещайте изгревите на слънцето.
Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>
65.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Като свършва
песента
, сестрата се повдига и сяда на леглото.
Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка? " Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа".
Като свършва
песента
, сестрата се повдига и сяда на леглото.
"Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро!
към текста >>
66.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Три пъти изсвирва
песента
и сестрата се почувствувала по-добре.
Лекуват я с всички средства, които знаят сестрите по Учителя, но болестта не преминава. Казват на Учителя: "Не преминава болестта й! " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа!
" Три пъти изсвирва
песента
и сестрата се почувствувала по-добре.
Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва. Брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
към текста >>
67.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика
песенчица
.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята.
Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика
песенчица
.
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата!
към текста >>
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази
песенчица
.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица.
А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази
песенчица
.
Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката.
към текста >>
Накрая Учителят изсвирва на Петър
песента
"Идилията".
След малко идва Учителят, влиза в кухнята долу. Той носи своята цигулка и казва на Петър: "Ела сега да свирим заедно." И започват да свирят. Учителят изсвирва някоя мелодия, а Петър изсвирва друга. Учителят го кара да изсвири няколко български мелодии - народни мотиви. Тъй, те свирят до късно - става вече дванадесет часа през нощта.
Накрая Учителят изсвирва на Петър
песента
"Идилията".
Това са пречистени български народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". След това Учителят започва да го учи да я свири. Предава му как да я изсвири пасаж по пасаж, докато Петър я научава цялата. Чак тогава Учителят си отива горе.
към текста >>
68.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази
песен
ангелите водят душата на праведния при Бога".
"Идилията" и брат Георг и Куртев" Около два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо: "Брат Петре, като си замина, моля те, ела, и преди да вдигнат тялото ми в колесницата, изсвири ми "Идилията".
През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази
песен
ангелите водят душата на праведния при Бога".
Петър, като получава телеграма, че брат Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвирва "Идилията". Това беше по времето на пълното слънчево затъмнение през 1961 година, на 14 февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме. "Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда".
към текста >>
Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири
песенчицата
: "Напред да ходим смело".
Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири
песенчицата
: "Напред да ходим смело".
Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат.
към текста >>
69.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в
песента
"Мирът иде!
Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града.
Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в
песента
"Мирът иде!
". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.
към текста >>
70.
5_19 Войната
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Спря я с една
песен
.
Войните подготвят бъдещето на човечеството. На земята човечеството трябва да мине през тях. Но когато Учителят отвори Школата, каза: "Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил." По злото можем да съдим за величието на Доброто. Не се страхувайте, Доброто е господар на планетата. Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 година.
Спря я с една
песен
.
към текста >>
71.
5_20 Мирът иде вече!
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една
песен
: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха
песента
и започнаха да я пеят.
"Мирът иде вече! " През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде.
На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една
песен
: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха
песента
и започнаха да я пеят.
Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси.
към текста >>
И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез
песента
, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята.
И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез
песента
, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите.
към текста >>
Песента
на птичките е хваление на Господа.
Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела." Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца.
Песента
на птичките е хваление на Господа.
Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно.
към текста >>
Песента
на водите се чува - това е музика и говор.
Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела." Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх.
Песента
на водите се чува - това е музика и говор.
Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното. "Мирът иде вече!
към текста >>
" Години наред ние пеехме тази
песен
през време на Школата.
Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното. "Мирът иде вече!
" Години наред ние пеехме тази
песен
през време на Школата.
Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди. Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови дрехи. Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа.
към текста >>
Продължихме да пеем тази
песен
и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа.
" Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди. Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови дрехи.
Продължихме да пеем тази
песен
и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа.
"Господи, душата ми тихо уповава на Тебе! " Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе!
към текста >>
Божият Мир на земята идва с
песента
на Учителя "Мирът иде вече!
Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно!
Божият Мир на земята идва с
песента
на Учителя "Мирът иде вече!
"
към текста >>
72.
5_23 Българската народна песен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Българската народна
песен
" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство.
"Българската народна
песен
" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен.
към текста >>
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна
песен
се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна
песен
се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>
Учителят е работил дълги години върху българската народна
песен
.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач.
Учителят е работил дълги години върху българската народна
песен
.
На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват.
към текста >>
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна
песен
.
"Българската народна песен" Българският народ е прекарал петстотин години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна
песен
.
Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и момци."
към текста >>
Тази
песен
е един от опитите, които Учителят прави.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен.
Тази
песен
е един от опитите, които Учителят прави.
Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и момци."
към текста >>
73.
5_24 Колективно творчество
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След малко в същата тоналност Учителят започва
песента
"Иде, иде, Сам Той иде".
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков.
След малко в същата тоналност Учителят започва
песента
"Иде, иде, Сам Той иде".
Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
към текста >>
За втората част на
песента
изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я.
За втората част на
песента
изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
към текста >>
Учителят и той работят заедно до късно,
песента
все не се поддава.
Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
Учителят и той работят заедно до късно,
песента
все не се поддава.
Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента.
към текста >>
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на
песента
- "Ние ще работим с любов".
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията.
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на
песента
- "Ние ще работим с любов".
Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството.
към текста >>
Тъй беше създадена и завършена
песента
.
Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
Тъй беше създадена и завършена
песента
.
Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество. Той, Мощният, Силният, идеше да помага, а ние трябваше да работим с Любов. Бог е в Слово и в Сила! Духът слиза в Сила и Мощ чрез Едного, а се проявява чрез множеството. Бог е Любов чрез Едного и Бог е Любов за множеството!
към текста >>
74.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Там, на онова таванче, Учителят създаде
песента
"Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше.
Там, на онова таванче, Учителят създаде
песента
"Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
към текста >>
Учителят пееше на приятелите новата
песен
"Ще се развеселя премного заради Господа".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
Учителят пееше на приятелите новата
песен
"Ще се развеселя премного заради Господа".
Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
към текста >>
Но някои от приятелите пожелаха да се нотира
песента
, за да я изпратят и на другите приятели.
Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
Но някои от приятелите пожелаха да се нотира
песента
, за да я изпратят и на другите приятели.
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила.
към текста >>
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха
песента
.
Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели.
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха
песента
.
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката.
към текста >>
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на
песента
.
При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на
песента
.
А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия.
към текста >>
Учителят свали новата
песен
и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла.
Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение.
Учителят свали новата
песен
и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла.
Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа. Не послушаха и този път Учителя - толкоз можа да направи този народ.
към текста >>
75.
6_02 Кой измисли песните на Учителя
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тихичко се приближих до Него и когато
песента
, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?
Общите фрази, каквито се поднасят за изящното творчество като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази не ме задоволяваха. Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество.
Тихичко се приближих до Него и когато
песента
, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?
" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил". Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония. Изминаха няколко дни. Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не ги е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил?
към текста >>
Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова
песен
и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.
Търсех яснотата, конкретността - определено, точно как става това и как се създава това творчество. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да отида при Него и да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил".
Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова
песен
и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.
Изминаха няколко дни. Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не ги е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Случи се така, че отново застанах до Учителя и без да Го питам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез Виделината на Духовното Слънце.
към текста >>
76.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
"Защо Учителят даде
песента
"Писмото"?
"Защо Учителят даде
песента
"Писмото"?
" Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя.
към текста >>
" Сега ще ви разкажа за
песента
"Писмото".
"Защо Учителят даде песента "Писмото"?
" Сега ще ви разкажа за
песента
"Писмото".
Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват.
към текста >>
Поводът за раждането на тази
песен
е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
"Защо Учителят даде песента "Писмото"? " Сега ще ви разкажа за песента "Писмото".
Поводът за раждането на тази
песен
е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание.
към текста >>
Песента
е записана от брат Иван Кавалджиев.
Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия.
Песента
е записана от брат Иван Кавалджиев.
А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
към текста >>
А защо не бе включена
песента
"Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя?
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.
А защо не бе включена
песента
"Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя?
Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен.
към текста >>
Ако бе включена тази
песен
, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен.
Ако бе включена тази
песен
, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия.
И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?
към текста >>
Затова тази
песен
не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази
песен
.
А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Затова тази
песен
не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази
песен
.
А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим!
към текста >>
А това означаваше да живее вечно
песента
в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен.
А това означаваше да живее вечно
песента
в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим!
към текста >>
Е, разбрахте ли защо Учителят даде
песента
"Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?
Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.
Е, разбрахте ли защо Учителят даде
песента
"Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?
Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим!
към текста >>
77.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
След като изслушала
песента
, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя.
Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път.
След като изслушала
песента
, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя.
Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази песен. Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
към текста >>
Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази
песен
.
Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път. След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя.
Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази
песен
.
Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
към текста >>
78.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази
песен
.
Бях чел, че радостта и скръбта са две състояния на човешкото съзнание, с които ученикът в Школата на Учителя трябва да се справя. Знанието и методите за това са дадени в Словото на Учителя. Но тези приятели не можаха да разрешат своята задача с брака, въпреки съвета на Учителя. Това означаваше непослушание към Учителя. Те бяха музиканти.
И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази
песен
.
Щеше да се получи хармонично съчетание на две изкусни изпълнения - инструментално и вокално. И тогава щяхме да ги аплодираме като музиканти. Но те се ожениха, въпреки съвета на Учителя да не правят това и не можаха да съжителствуват в хармонични отношения. Поне изпълниха това, което им каза Учителят - да се разделят по взаимно споразумение, със съгласие и да останат с чисти отношения помежду си. Само чистите отношения между хората дават възможност на техните души да създадат правилно отношение към Словото на Учителя и Школата Му.
към текста >>
79.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
"Благославяй, душе моя, Господа" Тази
песен
е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година.
"Благославяй, душе моя, Господа" Тази
песен
е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година.
Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
към текста >>
Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази
песен
естествената, присъща й широта.
"Благославяй, душе моя, Господа" Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година. Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки".
Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази
песен
естествената, присъща й широта.
И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога.
към текста >>
И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко
песента
!
Тя е взета от 103 Псалом. От 1918 до 1936 година, а това са цели осемнадесет години, Той не е позволявал да се запише. Чак през 1936 година Учителят казал: "Запишете я! " И като я изсвирил, казал символично и образно така: "Е, скроихме й тесни дрешки". Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко
песента
!
Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин!
към текста >>
Човешката душа има отношение към
песента
на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога.
Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа.
Човешката душа има отношение към
песента
на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога.
Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин! Записал през 1988 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
80.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща
песен
.
Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща
песен
.
Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си.
към текста >>
Аз заварих, когато се пееше
песента
"Благословен Господ, Бог наш".
Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен.
Аз заварих, когато се пееше
песента
"Благословен Господ, Бог наш".
Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен.
към текста >>
Когато по-късно бе дадена
песента
"Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с
песента
"Благословен Господ, Бог наш".
Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14. След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни.
Когато по-късно бе дадена
песента
"Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с
песента
"Благословен Господ, Бог наш".
По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее.
към текста >>
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата
песен
.
Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си.
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата
песен
.
За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли!
към текста >>
За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в
песен
чрез Словото на Учителя.
Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците. Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен.
За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в
песен
чрез Словото на Учителя.
Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край".
към текста >>
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата
песен
в класа.
Учителят идваше в клас с цигулката Си. Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата
песен
в класа.
Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
към текста >>
Песента
"Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин.
Песента
"Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента.
към текста >>
Учителят там е дал тази
песен
.
Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази
песен
.
Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух.
към текста >>
Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили
песента
и да я изпеят".
Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили.
Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили
песента
и да я изпеят".
Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.
към текста >>
Те станаха и започнаха да пеят
песента
.
Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят".
Те станаха и започнаха да пеят
песента
.
През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее. Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес.
към текста >>
Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова
песен
, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.
Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух.
Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова
песен
, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес. Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза.
към текста >>
Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има
песен
, нещо ще се пее!
Виждахме резултата. Дойде една мисъл и Учителят я изнесе. Дойде друга мисъл, Той я изпее. И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни.
Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има
песен
, нещо ще се пее!
" С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен. Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика.
към текста >>
Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има
песен
.
И така - фраза след фраза. Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата.
Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има
песен
.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма. Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст.
към текста >>
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но
песен
няма.
Когато Учителят идваше с цигулка в клас, създаваше празник за душите и сърцата ни. Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее! " С много радост посрещахме песните. Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше на другиго да я донесе и влизаха двамата. Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
Но имаше дни, когато донесе цигулката - но
песен
няма.
Защото мисълта е отишла в друга посока, родила се е друга тема, която не поражда и не носи със себе си музика. Много пъти Той ни е изпявал песни, много мелодии ни е изсвирвал, които не са записани. По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия. Друг път, в младежкия окултен клас, Учителят е давал текст. Каза така: "Дух обичен и чист.
към текста >>
Онова поколение знаеше историята на всяка една
песен
, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.
Къде е тази мелодия днес? Ще попитате музикантите от "Изгрева". През 1921 година беше издадена книжката "Песни на Всемирното Братство". Това е един пръв опит на приятелите от онова поколение да напишат на нотен текст песните, които са пеели. Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени.
Онова поколение знаеше историята на всяка една
песен
, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
към текста >>
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя
песен
в думи.
През 1921 година беше издадена книжката "Песни на Всемирното Братство". Това е един пръв опит на приятелите от онова поколение да напишат на нотен текст песните, които са пеели. Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор.
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя
песен
в думи.
На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор".
към текста >>
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя
песен
.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя
песен
.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
По същия начин Той даде
песента
"Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...".
Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака.
По същия начин Той даде
песента
"Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...".
Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена.
към текста >>
Песента
и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено.
Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака. По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави.
Песента
и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено.
Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена. Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща.
към текста >>
А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква
песен
е дадена.
По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше.
А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква
песен
е дадена.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога!
към текста >>
А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и
песен
и поеше душите ни.
Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си.
А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и
песен
и поеше душите ни.
Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
към текста >>
Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше
песента
пред класа.
Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците. Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева".
Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше
песента
пред класа.
Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>
После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата
песен
.
Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата. Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.
После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата
песен
.
Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места.
към текста >>
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез
песента
на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез
песента
на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази
песен
, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази
песен
, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез
песента
, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез
песента
, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
Чрез тази
песен
Той обедини цялата Вселена в Едно.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
Чрез тази
песен
Той обедини цялата Вселена в Едно.
Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят".
към текста >>
Една друга
песен
Учителят изпя на Бивака през 1941 година.
Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Една друга
песен
Учителят изпя на Бивака през 1941 година.
Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме.
към текста >>
Мелодията и текстът на тази
песен
са записани.
Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Мелодията и текстът на тази
песен
са записани.
Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията.
към текста >>
Учителят свиреше дадена
песен
в мажорна или минорна гама.
Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани.
Учителят свиреше дадена
песен
в мажорна или минорна гама.
Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най- добрите и затова песните не се записваха така, както трябва.
към текста >>
Стенографирахме само думите на
песента
.
Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
Стенографирахме само думите на
песента
.
Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най- добрите и затова песните не се записваха така, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител.
към текста >>
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат
песента
, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава!
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат
песента
, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати.
към текста >>
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват
песента
.
Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват
песента
.
Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си.
към текста >>
След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем
песента
".
Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят.
След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем
песента
".
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
към текста >>
Присъствувах, когато Учителят даде
песента
"Духът ми шепне това".
Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята.
Присъствувах, когато Учителят даде
песента
"Духът ми шепне това".
Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.
към текста >>
Песента
бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.
Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение.
Песента
бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.
Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
към текста >>
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез
песента
"Духът ми шепне това".
Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез
песента
"Духът ми шепне това".
Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята".
към текста >>
Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази
песен
и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това".
Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази
песен
и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
към текста >>
Ще ви разкажа как Учителят даде
песента
"Химн на Великата Душа".
Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух.
Ще ви разкажа как Учителят даде
песента
"Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
към текста >>
Той даде думите и мелодията,
песента
бе научена и се пееше от нас.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията,
песента
бе научена и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази
песен
на земята".
Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази
песен
на земята".
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка!
към текста >>
Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на
песента
".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на
песента
".
Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>
Песента
бе дадена през лятото на 1933 година.
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка!
Песента
бе дадена през лятото на 1933 година.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
към текста >>
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази
песен
.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази
песен
.
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на
песента
.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на
песента
.
Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
към текста >>
Според думите на
песента
, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
Според думите на
песента
, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре".
към текста >>
Формула, от Учителя от
песента
"Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата.
В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.
Формула, от Учителя от
песента
"Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе.
към текста >>
81.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека
песен
трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.
А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия.
Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека
песен
трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.
Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието!
към текста >>
Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като
песен
.
Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата.
Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като
песен
.
И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха.
към текста >>
Учителят даваше
песента
.
Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път.
Учителят даваше
песента
.
Тя се записваше от няколко музиканти. При записа се явяваха различия, които се дължаха на различното умение и мнение на музикантите. Когато имаше различие, Учителят оставяше песните така, както музикантите ги бяха записали. Оставяше ги да се проявят такива, каквито са. И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички.
към текста >>
Песента
"При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо.
След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места - прибавяхме и допълвахме. След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят. А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос! Но когато започнах да работя с нея, аз й казах своето мнение, че вече и аз отговарям с нея. Паша възприе това разумно и ние работехме сполучливо.
Песента
"При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо.
Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин".
към текста >>
Имаше една
песен
"Вечер, сутрин".
Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо. Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните.
Имаше една
песен
"Вечер, сутрин".
Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст.
към текста >>
Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на
песента
и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде".
Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето. Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде.
Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на
песента
и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде".
Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях.
към текста >>
Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга
песен
- "Той иде".
" Отговарят му: "Оти не сакам! " "Оти не сакаш? " "Оти така ми се сака! " - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи.
Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга
песен
- "Той иде".
Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде".
към текста >>
Приятелите пеят
песента
в салона и идва един брат.
" "Оти така ми се сака! " - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде".
Приятелите пеят
песента
в салона и идва един брат.
Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите.
към текста >>
82.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една
песен
от Учителя, за да я изпее на сцената.
Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная.
Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една
песен
от Учителя, за да я изпее на сцената.
Вероятно Учителят е бил съгласен, защото Паша никога не би направила нещо без да го попита. Но Морфова не се съгласила да я изпее, под влияние на общественото мнение. Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една песен от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно. По-късно я помолиха да даде концерт на "Изгрева", но тя отново отказа. Това бяха певци и музиканти, родени сред българския народ именно за това - да работят с музиката на Учителя и да Му бъдат в помощ.
към текста >>
Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една
песен
от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно.
За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная. Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената. Вероятно Учителят е бил съгласен, защото Паша никога не би направила нещо без да го попита. Но Морфова не се съгласила да я изпее, под влияние на общественото мнение.
Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една
песен
от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно.
По-късно я помолиха да даде концерт на "Изгрева", но тя отново отказа. Това бяха певци и музиканти, родени сред българския народ именно за това - да работят с музиката на Учителя и да Му бъдат в помощ. А какво се оказа? - Точно обратното. Но Той я ценеше като педагог и изпращаше при нея наши братя и сестри да се учат.
към текста >>
Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга
песен
от Учителя.
Но след това се отдели от нас и отиде в света. Петър Камбуров беше слухар-музикант. Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя.
Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга
песен
от Учителя.
Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин. След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга песен от Учителя. Това какво означава? Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата? За мен е отклонение!
към текста >>
След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга
песен
от Учителя.
Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя. Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин.
След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга
песен
от Учителя.
Това какво означава? Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата? За мен е отклонение! А вие преценете сами за себе си.
към текста >>
83.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с
песента
на Учителя.
Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран.
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с
песента
на Учителя.
Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка.
към текста >>
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата
песен
на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата
песен
и от Божествения извор, откъдето тя идеше.
Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше.
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата
песен
на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата
песен
и от Божествения извор, откъдето тя идеше.
Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>
84.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Как и защо бе дадена
песента
"Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната.
"Как и защо бе дадена
песента
"Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната.
Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя.
към текста >>
И което е най-интересното - Учителят създаде
песен
по тези три изречения.
Това е Божественият свят и Принципът. Принципът е един. Бог е Един и Въздесъщ! Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото" на Учителя. Минаха години.
И което е най-интересното - Учителят създаде
песен
по тези три изречения.
Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен. Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата?
към текста >>
Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава
песен
.
Принципът е един. Бог е Един и Въздесъщ! Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото" на Учителя. Минаха години. И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения.
Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава
песен
.
Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство".
към текста >>
Те казваха трите изречения и пееха
песента
, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото" на Учителя. Минаха години. И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения. Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен. Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.
Те казваха трите изречения и пееха
песента
, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни.
към текста >>
После изпяха
песента
"Писмото".
Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни.
После изпяха
песента
"Писмото".
След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
към текста >>
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде
песента
"Писмото" с текст въпросните три изречения.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде
песента
"Писмото" с текст въпросните три изречения.
Хайде сега да се върнем отново в 1926 година и да видим за кого Учителят даде "Писмото"? Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата. Всичко това аз го разгледах досега. Ученикът на Школата може да си провери всички тези неща и в Словото на Учителя. На едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че идеалното ръководство е това, което се избира за един ден.
към текста >>
А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят
песента
"Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя. Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят
песента
"Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Ако след години някой стане и ви изпее
песента
"Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее
песента
"Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя
песента
"Писмото".
Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител.
Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя
песента
"Писмото".
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен. И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя?
към текста >>
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази
песен
.
Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази
песен
.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
И вместо, след изслушване на тази история, както и на
песента
, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на
песента
, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>
Още на следващия ден след изпяването на
песента
"Писмото", Братството се разцепи на две.
На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък?
Още на следващия ден след изпяването на
песента
"Писмото", Братството се разцепи на две.
Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен.
към текста >>
Окултните закони, по които бяха построени формулите на тези три изречения на
песента
"Писмото" задействуваха мигновенно.
Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата. А защо стана така? Отговорът е много прост и очевиден!
Окултните закони, по които бяха построени формулите на тези три изречения на
песента
"Писмото" задействуваха мигновенно.
През 1926 година Учителят бе изпратил това "Писмо", за да реши един проблем. Онези, които го чуха тогава, трябваше да изпълнят Волята Му. Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство.
към текста >>
Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на
песента
"Писмото" също задействуваха моментално.
Онези, които го чуха тогава, трябваше да изпълнят Волята Му. Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя.
Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на
песента
"Писмото" също задействуваха моментално.
Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му. Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията".
към текста >>
Песента
, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ
песента
, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Онези, които я изпълниха си разрешаха проблема. Онези, които не я изпълниха, разрешават проблема с човешки методи и до днес. А това не са методи на Учителя и на Бялото Братство. Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Песента
, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ
песента
, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.
Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот".
към текста >>
Възрастният приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя
песента
"Писмото", бе брат Нестор Илиев.
Днес той е разрушен и го няма. Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото на Всемировия Учител. Духовният "Изгрев", това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за да свалят Царството Божие. Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога.
Възрастният приятел, който бе целувал десницата на Всемировия Учител Беинса Дуно и който изпя
песента
"Писмото", бе брат Нестор Илиев.
към текста >>
85.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тогава Той изпя
песента
и ни показа движенията й.
Но това беше един по-късен етап, след няколко години. Значи Учителят започна с Паневритмията през 1927 година. Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано. Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година.
Тогава Той изпя
песента
и ни показа движенията й.
А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето". След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година. Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас. Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението.
към текста >>
А ние я заучихме като отделна
песен
, придружена с движения.
Значи Учителят започна с Паневритмията през 1927 година. Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано. Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й.
А ние я заучихме като отделна
песен
, придружена с движения.
И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето". След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година. Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас. Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето".
към текста >>
След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази
песен
бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година.
Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето".
След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази
песен
бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година.
Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас. Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас.
към текста >>
Дотогава ние бяхме пяли тази
песен
в клас.
Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година. Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето". След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година.
Дотогава ние бяхме пяли тази
песен
в клас.
Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението. Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас. Там го правехме в много малко пространство, защото бяхме сблъскани един до друг.
към текста >>
Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на
песента
, както и обяснението и описанието на упражнението.
Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й. А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения. И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето". След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година. Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас.
Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на
песента
, както и обяснението и описанието на упражнението.
Ако някое упражнение го зная най-точно, това е "Изгрява слънцето". След това описах и следващото движение на "Сила жива, изворна, текуща". Това движение го правехме седнали, а не прави, защото бяхме в клас. Там го правехме в много малко пространство, защото бяхме сблъскани един до друг. И затова, както го правехме при първия ритъм, така го правехме и при последния - нямахме пространство и се налагаше да го правим с малки тласъци.
към текста >>
Кирил Икономов също направи разработка към една
песен
, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол.
Цялата музика, както и упражненията на Паневритмията са от. Учителя. Има само една разработка от Ангел Янушев в упражнението "Колко сме доволни". Тя започва от "Въздух дишам благодат..." (Вж. "Паневритмия", София, 1941 г.) Но ние не всякога играехме и пеехме тази част. Все пак Учителят я одобри и тя се отпечата в малката "Паневритмия" от 1941 година.
Кирил Икономов също направи разработка към една
песен
, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол.
Приятелите бяха ревниви към Учителя и искаха да се пее само по текста, даден от Него. Учителят беше казал на Олга Славчева да напише текст към мелодията на Паневритмията. Веднъж присъствувам, когато Олга Славчева и Георги Радев са пред Учителя. Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста. Когато логическото ударение и музикалното ударение не съвпадаха, гледаха как да го поправят да бъде сполучливо.
към текста >>
86.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Събуждаха ни с
песента
"Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето.
Събуждаха ни с
песента
"Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина.
към текста >>
По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха
песента
и тя ни събуждаше.
Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха
песента
и тя ни събуждаше.
Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
към текста >>
87.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Пееше се и една църковна
песен
- "Хвала Теб, Господи".
Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песни "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата.
Пееше се и една църковна
песен
- "Хвала Теб, Господи".
Мелодията и думите на песента действуваха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. Така се започваше и така се завършваше. През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
към текста >>
Мелодията и думите на
песента
действуваха успокояващо.
След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песни "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи".
Мелодията и думите на
песента
действуваха успокояващо.
Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. Така се започваше и така се завършваше. През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора, зад Семинарията.
към текста >>
88.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А което трябваше да ви разкажа, вие ще го прочетете по-добре там, където говорих как Учителят даде
песента
"Писмото".
" Паша също не одобряваше тази работа, но не може да се противопостави на останалите. Този пожизнено избран Братски съвет доведе до много големи борби още от самото начало. Раздорите вървяха един след друг. Едни казваха, че това не било по Учителя, други пък казваха, че това го има писано в беседите. Каквото има писано в беседите, вие ще си го прочетете.
А което трябваше да ви разкажа, вие ще го прочетете по-добре там, където говорих как Учителят даде
песента
"Писмото".
А тя бе дадена именно за този момент. Но желанието за ръководство се оказа по-голямо. Първият въпрос, който се задаваше, е този - за колко време трябва да бъде избрано едно ръководство? През време на Школата Учителят е давал различни указания за това. Днес можете да прочетете беседата в томчето "Трите живота" на общия окултен клас, 13 школна лекция от 26 май, четвъртък, 1922 година, държана на Витоша от 11 до 12 часа и озаглавена "По пътя".
към текста >>
И тогава може да се пее
песента
"Братство, единство".
Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта. А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта.
И тогава може да се пее
песента
"Братство, единство".
Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат. Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост.
към текста >>
89.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше
песента
пред класа.
Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията.
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше
песента
пред класа.
Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето".
към текста >>
После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата
песен
.
И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.
После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата
песен
.
Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме. После даде мелодията и текста на "Изгрява слънцето". След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места.
към текста >>
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез
песента
на Учителя "Отче наш".
Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез
песента
на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>
Такава дълбочина имаше в тази
песен
, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път.
Такава дълбочина имаше в тази
песен
, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез
песента
, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез
песента
, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>
Чрез тази
песен
Той обедини цялата Вселена в Едно.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на "Изгрева". Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
Чрез тази
песен
Той обедини цялата Вселена в Едно.
Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това.
към текста >>
90.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една
песен
- и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя.
За целта на тази идея, бе предупредено лично от мен лицето, което съхранява оригиналите. Въпросното лице, макар и музикант, не е запознато с целия този материал, който се излага в настоящия сборник, по простата причина, че то не е работило с музикантите от времето на Школата на Учителя. Надявам се, че това лице ще може да превъзмогне постановката на Борис Николов, която бе не само погрешна, но и провали второто издание на Мария Тодорова. През 1980 година, въпреки моето настояване да се предадат оригиналите, Борис Николов направи едно частно издание от "Песните на Учителя". Той работи с една музикална педагожка и направиха това издание.
При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една
песен
- и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя.
Съжалявам, че тогава не записах на магнетофонен запис цялата тази история като документация, защото това е гавра с песните на Учителя и кощунство към Учителя. Борис Николов не бе школуван музикант, нито школуван певец. В това издание не бяха поправени онези пропуски, за които Мария Тодорова говори в нейните спомени. В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада.
към текста >>
91.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Най-висше състояние имаме на една
песен
, когато тя се превърне в Молитва.
Когато Словото се превърне в Музика чрез Славата и Виделината, която то носи със себе си - то тогава човешкият дух свири на човешката душа и изсвирва най-възвишената си молитва към Бога. Тогава Музиката преминава в Молитва. Само музика, преминала през човешката душа и човешкия дух, може да се излее в молитва към Бога. Словото предхожда Хармонията, предхожда Музиката. А Музиката облича дрехите на Виделината в света на Хармонията, създадени от форми в света на Мъдростта.
Най-висше състояние имаме на една
песен
, когато тя се превърне в Молитва.
А Молитвата е състояние на Духа като проява на Общение с Божествената Душа. А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа. Това е състояние на пълно Единение с Бога. А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата песен за човешката душа. Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена песен на човешката душа към Бога.
към текста >>
А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата
песен
за човешката душа.
А Музиката облича дрехите на Виделината в света на Хармонията, създадени от форми в света на Мъдростта. Най-висше състояние имаме на една песен, когато тя се превърне в Молитва. А Молитвата е състояние на Духа като проява на Общение с Божествената Душа. А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа. Това е състояние на пълно Единение с Бога.
А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата
песен
за човешката душа.
Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена песен на човешката душа към Бога. Те се съединяват в едно - това е творческият акт на Мирозданието на Вселената. Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли?
към текста >>
Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена
песен
на човешката душа към Бога.
Най-висше състояние имаме на една песен, когато тя се превърне в Молитва. А Молитвата е състояние на Духа като проява на Общение с Божествената Душа. А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа. Това е състояние на пълно Единение с Бога. А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата песен за човешката душа.
Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена
песен
на човешката душа към Бога.
Те се съединяват в едно - това е творческият акт на Мирозданието на Вселената. Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли? Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде.
към текста >>
92.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Нотите на
песента
"Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст.
Нотите на
песента
"Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус.
към текста >>
Песента
"Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова.
Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.
Песента
"Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова.
Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус. Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>
93.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Песента
“Завръщане на блудния син” 103.
Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102.
Песента
“Завръщане на блудния син” 103.
Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108.
към текста >>
Песента
“Сърдечният зов” 125.
Редакционният комитет 121. Песни на Учителя дадени чрез Лиляна-Цветана Табакова 122. Музиканти и музиката на Учителя. Братски песни 123. Музиката като педагогичен метод 124.
Песента
“Сърдечният зов” 125.
Песни край лагерния огън 126. Законът за преливането 127. Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130.
към текста >>
94.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем
песен
нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички.
Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем
песен
нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>
95.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му
песен
нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му
песен
нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо.
към текста >>
96.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял
песента
".
През 1980 год. под влияние на други лица, куриерът без разрешението на Борис Николов разваля тайника, изважда архива, който е непокътнат и съхранен, и го пренасят в София и го укриват в една барака, в един двор на една двуетажна къща. В този заговор за кражбата на архива участвуват три лица, от които и една жена. Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета.
Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял
песента
".
Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика.
към текста >>
97.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изведнъж дочух, че се пее
песен
.
Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам.
Изведнъж дочух, че се пее
песен
.
Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни. Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от лозето в Търново.
към текста >>
Учуди ме това да се пее
песен
толкова рано.
Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен.
Учуди ме това да се пее
песен
толкова рано.
А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни. Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от лозето в Търново. Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново.
към текста >>
Тръгнах по
песента
и излязох от пътеката на една обширна поляна.
Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора.
Тръгнах по
песента
и излязох от пътеката на една обширна поляна.
Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни. Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от лозето в Търново. Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново. Така се запознах пак с тях, влезнах в средата и отново намерих Братството и Учителя. А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София.
към текста >>
98.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обикновено кара да се изпее някоя
песен
, след това се каже общата молитва.
Мария Тодорова свиреше на хармониума. Точно в пет часа Учителят е на катедрата. Никой не закъснява, а онзи който закъснееше се връщаше обратно, понеже не се допускаше вътре да влиза и да нарушава реда и хармонията. Това беше желязно правило. Тогава Учителят седне на катедрата.
Обикновено кара да се изпее някоя
песен
, след това се каже общата молитва.
Учителят държи своето Слово. Завършва класа и после не се допускаха никакви спорове. Всичко минава в тишина и ред. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот.
към текста >>
99.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато Учителят даде някоя нова
песен
приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
Купихме хубаво пиано „фингер" и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя.
Когато Учителят даде някоя нова
песен
приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка.
към текста >>
И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на
песента
.
След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на
песента
.
По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата.
към текста >>
При всяка нова
песен
Мария заучаваше
песента
и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила.
Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума.
При всяка нова
песен
Мария заучаваше
песента
и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила.
Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона.
към текста >>
Така че всяка
песен
, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него.
Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети.
Така че всяка
песен
, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него.
Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа. Дойде до масата, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона. А приятелите седяха кой където си има място. С течение на времето всеки си намираше едно място, което му допада и като дойде там си сяда на него.
към текста >>
100.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А като го посреща Теофана винаги му изпява една
песен
.
Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол.
А като го посреща Теофана винаги му изпява една
песен
.
Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам? " Отговаря: „С песента „Бог е Любов".
към текста >>
„Ами ти знаеш ли с каква
песен
те посрещам?
И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене.
„Ами ти знаеш ли с каква
песен
те посрещам?
" Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата.
към текста >>
" Отговаря: „С
песента
„Бог е Любов".
А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?
" Отговаря: „С
песента
„Бог е Любов".
„Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов".
към текста >>
„Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на
песента
„Бог е Любов".
Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път? Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам? " Отговаря: „С песента „Бог е Любов".
„Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на
песента
„Бог е Любов".
Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов". Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така.
към текста >>
И всички посрещам с тази
песен
.
Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам? " Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички.
И всички посрещам с тази
песен
.
Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов". Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето?
към текста >>
И този музикален акорд в тази емблема означава
песента
„Бог е Любов".
" Отговаря: „С песента „Бог е Любов". „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов". Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата.
И този музикален акорд в тази емблема означава
песента
„Бог е Любов".
Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата.
към текста >>
Песента
„Бог е Любов" има две части.
И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова.
Песента
„Бог е Любов" има две части.
В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката.
към текста >>
В първата част на
песента
„Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота.
Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части.
В първата част на
песента
„Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота.
Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
към текста >>
Във втората част на
песента
е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота. Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката.
Във втората част на
песента
е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е.
към текста >>
Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи
песента
„Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов.
Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов.
Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи
песента
„Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов.
Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност.
към текста >>
НАГОРЕ