Търсене в текстове за 'Периоди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт.
Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
към текста >>

докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност.
На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание.
към текста >>

Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.
______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
към текста >>

Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл.
Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм.
Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
към текста >>

3. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено.
Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота. Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго.
към текста >>

Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота. Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти.
към текста >>

Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството.
Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота. Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
към текста >>

4. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека?
И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение.
към текста >>

5. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки.
Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това.
към текста >>

Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия).
9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
към текста >>

7. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди.
За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано. И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание. Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди. Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата). [1]Виж списание „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5
към текста >>

8. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата.
към текста >>

И наистина Сулейр казва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето. И наистина Сулейр казва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периодичността на валежите; между тях и известни епидемии. Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо.
към текста >>

От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периодичността на валежите; между тях и известни епидемии.
(Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето. И наистина Сулейр казва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периодичността на валежите; между тях и известни епидемии. Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите (Ш.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ. Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр.
62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила. Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
към текста >>

11. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски.
Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
към текста >>

12. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>

Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6).
Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки.
към текста >>

13. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд.
Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато. Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в периодичния ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд. По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
към текста >>

14. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
към текста >>

15. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда.
Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни. Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата. Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда. От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно.
към текста >>

Тия колебания са периодични и непериодични.
В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър.
към текста >>

Различават се денонощни и годишни периодични колебания.
Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос.
към текста >>

Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето.
Един кръг се наблюдава и около слънцето. Когато тоя кръг около слънцето е по пладне, времето се разваля до 24 часа. Ако тоя кръг е малък, разваля се същия ден, ако е голям разваля се след 2-3 дни. Същото се отнася и до луната. Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа. Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
към текста >>

По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр.
в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в.
към текста >>

И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна.
На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада.
към текста >>

И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо.
реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г.
към текста >>

Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време.
През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети. Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае.
към текста >>

Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години. Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето.
към текста >>

По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания периодичните ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и периодичност.
През 1859 г., когато беше голямата магнитна буря, северното сияние е било видяно в Рим, Калкута, Куба. Австралия, Южна Америка. От друга страна установено е, че максималното количество на слънчевите петна дава намаление на средната годишна температура на земята, което увеличава образуването на перестите облаци, които от своя страна са вече видимите признаци на скорошни атмосферни осадъци. И обратното – намалението на слънчевите петна дава повишение на средната годишна температура на земята и се явява като резултат от това с малко валежи. Тук се корени интимната връзка между магнитните бури в слънцето и нашите атмосферни колебания. По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания периодичните ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и периодичност. На какво се дължат тия магнетични колебания на слънцето ние точно още не знаем Но почти е факт, че нашите атмосферни промени се намират в голяма зависимост с тия слънчеви колебания. Това, установено веднъж, нам става ясно обяснението на някои явления в природата в царството на растенията, животните и човека, които явления могат да служат като верен показател на атмосферните промени. Тия показатели се наричат живи барометри. (Следва)
към текста >>

16. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>

Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
към текста >>

17. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив.
Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология.
към текста >>

18. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция.
„ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман. Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие. Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта. Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция. Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева. Всеки който запише седем (7) абонати получава един екземпляр. Всичко се адресира до Г.
към текста >>

19. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната периодичност в размножението на някои животни.
Никой път няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им. Това значи да ги изучим по съдържание. Всяка планета е само точка на най-голямата концентрация на действието на тези сили. И тези сили действуват наоколо в една голяма сфера; сферите на действие на разните планети се проникват. Сега ще дам няколко примра за влиянието на етерните строителни сили на луната върху земните организми. X. Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната периодичност в размножението на някои животни. Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
към текста >>

Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната периодичност в размножението на някои животни. Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година.
към текста >>

Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав .
Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр.
към текста >>

През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние.
към текста >>

Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр.
За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние. Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
към текста >>

20. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят.
към текста >>

21. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м.
На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията?
към текста >>

22. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Периодически иде тя.
Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят.
към текста >>

23. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър?
Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част.
към текста >>

Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи?
И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм.
към текста >>

24. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И двамата са работели периодично.
Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес.
към текста >>

25. Съдържание на 8-9 бр. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет.
Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет. Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите идеи, които ще бъдат строители на новата култура, която иде. Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи.
към текста >>

26. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън.
към текста >>

Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения.
За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън. Подир това в течение на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят. Аз бях поставен в тяхното присъствие на седмия ден.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в периодичното явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята.
ВЕСТИ За слънчевите петна (от Л. Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в периодичното явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята. Слънчевите петна бяха открити приблизително в едно и също време от няколко души. В 1600 година ги е наблюдавал Галилей, също така и Томас Хариот. В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето.
към текста >>

техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години.
Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си. Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца. Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя.
към текста >>

28. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот.
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
към текста >>

29. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести.
Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
към текста >>

30. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
към текста >>

31. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Братство", периодичен лист за братски живот.
Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева. В тая книга се хвърля светлина върху природата на човека, върху прераждането и кармата, върху принципите на Бялото Братство и пътя на ученика. 4. В. „Братство", периодичен лист за братски живот. Подържа се от доброволните помощи на своите читатели. Лдрес: Сава Калименов, Севлиево. Излезе 33 брой от год. III с интересно съдържание. Всеки брой ще съдържа основните мисли от една нова беседа на Учителя. 5.
към текста >>

32. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
към текста >>

33. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време.
към текста >>

34. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване.
– и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания.
към текста >>

владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология.
Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето.
към текста >>

35. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно.
към текста >>

36. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма.
към текста >>

Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете.
И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете. в слънчевия спектър и пр., също така и зависимостта между планетите и металите се среща и в по-горните октави на природните царства, между другото и в растителното царство. От тук вече ясно принципиално можем да видим важността на определяне на времето за засяване на едно растение. Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи върху туризма“, днешната биология вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията. И с това психично именно неовитализмът и неоламаркизмът се стремят днес да обяснят чудната онази целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Ако се откъсне основата на хидрата и се присади на горния край на хидрата, дето са пипалата, тогаз хидрата ще си образува нова уста с венец от пипала на долния край, дето по-рано е била основата.
към текста >>

38. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода.
Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя. Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности.
към текста >>

Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно.
Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм.
към текста >>

Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр.
Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм. Неговото устройство и белези е друг въпрос. Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората.
към текста >>

40. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

периодично по-силно и по-слабо.
Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо. Навсякъде виждаме ритъм около нас! И ритъмът има магична сила. Даже и в обикновения живот могат да се правят наблюдения: всяка работа, макар и тежка, ако се внесе ритъм в нея, става полека. Знае се законът: Ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичните движения не уморяват.
към текста >>

41. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява.
Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура.
към текста >>

42. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

През периодите на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в периодите на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват.
За съжаление, тези предсказания се сбъднаха много скоро. Връзката между слънчевите петна и живота на земната кора и атмосферата е вече отдавна установена. Всяко слънчево петно се явява гигантски резервоар на енергия, който изпраща на земята потоци от наелектризирани частици; тези потоци нарушават електромагнитното равновесие на атмосферата и стимулират вулканическата деятелност върху земята. Механизмът, обаче, на това въздействие и досега още не е обяснен удовлетворително. През последните години се появиха много изследвания, които се опитаха да установят зависимостта от слънчевите петна не само на природните явления, но и на събитията от социален характер. През периодите на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в периодите на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват. Значението на дихателните упражнения. - Д-р мед. и филос. професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай трите способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод. Той не е почти никога безрезултатен, особено при високото кръвно налягане без явна органическа промяна, и при редица болезнени симптоми, които са в зависимост от настъпващата артериосклероза.
към текста >>

43. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри.
Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване.
към текста >>

44. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури.
Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>

45. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга.
Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия.
към текста >>

46. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори.
Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят?
към текста >>

Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение.
към текста >>

А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар.
Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно.
към текста >>

47. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони.
За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
към текста >>

Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват.
към текста >>

48. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия.
И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление.
към текста >>

49. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито.
Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито. В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено.
към текста >>

50. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история.
А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба.
към текста >>

51. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена.
Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони.
към текста >>

Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл.
Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли.
към текста >>

52. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи.
Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера", явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие. (Тия две точки са „краищата" на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката).
към текста >>

53. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен.
Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
към текста >>

54. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При това съчетание има големи атмосферни смущения, дълги дъждовни периоди, през време на които човек е най-много склонен към простуда.
Но сега това се констатира и за грипа. Прсфесор Делъри, председател на кралското астрономично общество в Канада, твърди, че гриповите епидемии са също така в свръзка с максимума на слънчевите петна. Оказва в случая за грипа влияние и по-голямото приближаване на Юпитер и Сатурн, какъвто е бил случаят с тежката грипова епидемия през зимата 1917—1918 година. През годината, предшествуваща спомената година, е върлувал лек грип, подобен на тазгодишния. За следната година трябва да очакваме ново, по-силно избухване на грипа, защото Юпитер и Сатурн отново ще се приближат и с това петната по слънцето ще се увеличат. При това съчетание има големи атмосферни смущения, дълги дъждовни периоди, през време на които човек е най-много склонен към простуда. Фактът, че тая болест се нарича още "инфлуенца", което значи влияние, показва, че човек повече или по-малко съзнава тая зависимост, която астрономите приписват на планетите. В подкрепа на мисълта за зависимостта на епидемиите от неизвестни космически и атмосферни влияния, идват някои интересни наблюдения над животни и птици в периоди, предшествуващи избухването на някоя епидемия всред хората. Например е наблюдавано в Либерия, че когато епидемията заплашва страната, то се забелязва странно държане на животните и това е било вече белег че опасността наближава. Птиците били обхващани от силно безпокойство, те на ята напущали страната, даже и рибите бягали далеч от засегнатите крайбрежия. Американската изследователка Ами Хилеро имала случай да наблюдава това в Либерия.
към текста >>

В подкрепа на мисълта за зависимостта на епидемиите от неизвестни космически и атмосферни влияния, идват някои интересни наблюдения над животни и птици в периоди, предшествуващи избухването на някоя епидемия всред хората.
Оказва в случая за грипа влияние и по-голямото приближаване на Юпитер и Сатурн, какъвто е бил случаят с тежката грипова епидемия през зимата 1917—1918 година. През годината, предшествуваща спомената година, е върлувал лек грип, подобен на тазгодишния. За следната година трябва да очакваме ново, по-силно избухване на грипа, защото Юпитер и Сатурн отново ще се приближат и с това петната по слънцето ще се увеличат. При това съчетание има големи атмосферни смущения, дълги дъждовни периоди, през време на които човек е най-много склонен към простуда. Фактът, че тая болест се нарича още "инфлуенца", което значи влияние, показва, че човек повече или по-малко съзнава тая зависимост, която астрономите приписват на планетите. В подкрепа на мисълта за зависимостта на епидемиите от неизвестни космически и атмосферни влияния, идват някои интересни наблюдения над животни и птици в периоди, предшествуващи избухването на някоя епидемия всред хората. Например е наблюдавано в Либерия, че когато епидемията заплашва страната, то се забелязва странно държане на животните и това е било вече белег че опасността наближава. Птиците били обхващани от силно безпокойство, те на ята напущали страната, даже и рибите бягали далеч от засегнатите крайбрежия. Американската изследователка Ами Хилеро имала случай да наблюдава това в Либерия. В последно време са правени подобни наблюдения в области, в които върлува грипа. Според френските орнитолози това явление особено било ясно в ненаселени места, дето птиците са запазили остротата на своите инстинкти.
към текста >>

55. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия.
към текста >>

Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време. А в училището с помощта на по-знаещите, по-напредналите, то ще ги научи за няколко години.
към текста >>

Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство.
Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три? Това означава трите страни на божественото човешко естество. Богинята Деметра има дъщеря Персефона, която бива грабната от Аид. Последният я занася в подземното си царство. Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел. Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности.
към текста >>

* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
към текста >>

56. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили.
Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човек бара несъзнателно някое място на главата си например, той иска с това или да разнесе набралата се там излишна енергия или пък иска да придаде енергия на някое място, дето има недоимък. Човек, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения.
към текста >>

Например в периодичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства.
Това са тъй наречените "мантри" на източните школи. И тия движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента. Значението на паневритмията ще стане по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме "съответствие" в природата. Има съответствие между всички неща. И то се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. Например в периодичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните. Има безброй съответствия в природата.
към текста >>

57. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт.
За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети, 2) 3наците, като зони на астрална енергия (Селва), 3) Домовете или силови полета и 4) Аспектите. I. Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на "Житно Зърно"). Затова, ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем пред вид гравитацията, която подържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респ. обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на "космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – "рентгеновите", установи, че "смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние" и още, че "космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота" (виж брошурата "Космични лъчи" от проф.
към текста >>

58. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква.
Особено съжалявах за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата. По този начин българското културно постижение се дига до велик двигател в историята на нашия материк, дори и на Северна - пуританска - Америка. Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци.
към текста >>

59. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически.
ЧОВЕШКАТА ДУША Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича.
към текста >>

60. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода.
КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Боян Боев Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко. Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло. Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят.
към текста >>

Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя?
Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически.
към текста >>

61. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Интересно е да се взре човек в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години.
Ето една страничка от „духа" на времето. Мода е това. Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине. То ще стане. Интересно е да се взре човек в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години. Вземете дамите, които са най-податливи на модата. До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития.
към текста >>

62. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма.
Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова. Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има всестранно практическо приложение в живота.
към текста >>

63. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама.
Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан. Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който заема долния меридиан – надир или имум цели. Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб.
към текста >>

64. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони.
Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията. Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение! Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото.
към текста >>

65. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото.
Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили. За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията. Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години. След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата последователност... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото. Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение. До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане. С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност. С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси.
към текста >>

Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи.
С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси. Навсякъде ние виждаме неспирната борба между импулса на силата и инерцията на материята. Импулсът се стреми да надвие инерцията, а последната да угаси импулса. Една предвечна воля е поставила в борба тия две начала – живот и смърт, в чиято смяна се гради калейдоскопичния и грандиозен световен живот. Под знака на импулса и на инерцията се дирижира разгледания в началото живот на макрокосмоса под същия ритъм се въртят електроните около централното ядро на атома. Пулсациите в живота на слънчевата система докарват периодичната смяна на годишните времена, които манифестират с удивителна точност и красота живота с неговите приливи и отливи. Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух.
към текста >>

Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието.
За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г.
към текста >>

Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично.
Това са твърдели и древни мислители, чийто мисловен пермеабилитет е бил мощен, и който е давал откровенията за световната същност направо, с едно вътрешно просветление, без истините да са били завладявани с такъв труд. Какъвто е необходим за аналитичната мисъл на нашата съвременност. Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение.
към текста >>

66. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ.
Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се. ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ. времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид. Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдали от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи, само един единствен аргумент – опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна и като средство за проверка на същите – от друга. Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори.
към текста >>

67. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета.
Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм.
към текста >>

Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм.
към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията.
към текста >>

Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността.
Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика.
към текста >>

68. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия.
От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е местото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си "Влиянието на слънчевата енергия" . Понеже са изложени много сбито, би требвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използуване животворната енергия на слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се върнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо.
към текста >>

Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви".
Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви". Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса - златисто-руса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично.
към текста >>

69. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек минава през разни периоди в своя жизнен път.
Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата. А това целесъобразно реагиране не е плод на естествения подбор, понеже той е нямал време да действа. От подобни опити се вижда, че целесъобразността у организмите не е плод на механически процеси, и тогава трябва да търсим друг фактор за тая целесъобразност, а именно психичният фактор. Човек минава през разни периоди в своя жизнен път. Първият период е от раждането до седмата година. Той е период предимно на физическо развитие. Вторият период е от 7 до 14 година. Той е период на развитието на характера, темперамента, съвестта, паметта и пр. Третият период е от 14 до 21 година.
към текста >>

70. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания.
Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае.
към текста >>

71. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят.
Най-първо, вие вярвате, че няма, кой да ви обича. То е едно заблуждение. Щом живеете на земята, значи има, кой да ви обича. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да изрази правилно нейното значение. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта периодически иде на земята, периодически иде в духовния свят и периодически иде и в умствения свят. – Кое е основното заблуждение на днешното човечество? – Ние се заблуждаваме, като искаме да направим живота личен. Той не е личен, а е всеобщ. Когато един обича някого, ти мисли, че тебе обича. Когато поливат някое цвете, мисли, че за тебе го поливат Когато изгряват звездите или слънцето, мисли, че за тебе изгряват.
към текста >>

72. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

* Духовни прояви в Швеция — Дейността на Оскар Свантесон За проникването на новите идеи навсякъде по света и за тяхното популяризиране, той периодически печата и изпраща бюлетини на есперанто, в които излага в сбита форма проявите на всяко движение за новото в разните страни на света.
Форматът на книгата е като българския. Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал разкошно всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга. Той счита, че тя ще играе важна роля за пробуждането на ново съзнание в човечеството. Книгата е пръсната по всички щати на Америка. Книгата „Общение с Бога" от Учителя се превежда в Чикаго на английски от руския превод. * Духовни прояви в Швеция — Дейността на Оскар Свантесон За проникването на новите идеи навсякъде по света и за тяхното популяризиране, той периодически печата и изпраща бюлетини на есперанто, в които излага в сбита форма проявите на всяко движение за новото в разните страни на света. Ето един добър начин, чрез който есперанто може да служи за идването на новата култура на земята. Тая дейност на Оскар Свантесон е един симптом, че навсякъде в света има вече предани работници за новите идеи. Това е един белег, че съзнанието на човечеството се пробужда във всички части на света. Един рядък случай на сензитивност в Америка Напоследък печатът говори много за една необикновена жена в Съединените щати. Един лекар е изследвал нейните способности и е намерил у нея необикновена способност.
към текста >>

73. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И този ритъм, тази периодичност е многолика.
Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това.
към текста >>

Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време.
Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това. Идването на пролетта зависи от обикалянето на земята около слънцето, т.е. то предимно е свързано с живота вътре в слънчевата система, а не толкоз с живота на целия космос.
към текста >>

Но има и още по-големи периоди.
в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това. Идването на пролетта зависи от обикалянето на земята около слънцето, т.е. то предимно е свързано с живота вътре в слънчевата система, а не толкоз с живота на целия космос. Но има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот. И по законите на този ритъм пак идва пролет от друг характер, която можем да наречем космична пролет.
към текста >>

Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Бързината, с която земята се движи по своята орбита, е 29 километра в секунда, а бързината, с която слънчевата система като нещо цяло се движи към други съзвездия, е друга. И естествено е, че тя в своя път в междузвездния свит ще срещне пространства от различен характер. И това не може да не се отрази върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато слънчевата система се издига в по-високите области на космичното пространство. По-рано тя е слизала надолу, а сега е в началото на качването. Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква друг въпрос: що е „горе" и що е „долу" в езика на окултната космология? На пръв поглед понятията горе и долу са. неща относителни, които всъщност не важат като нещо обективно в природата. Например, по-конкретно казано, за един земен жител „долу" е посоката към центъра на земята, а „горе" е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр.
към текста >>

74. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система.
Четириизмерното мислене е последствие от това, че понятията пространство и време, които по-рано се разглеждаха непосредствено едно до друго, без връзка помежду им, се сляха в едно единство. Или другояче казано: пространството доби едно ново измерение — времето. Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум. Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата. Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и въглеродът В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото. Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост. Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен. Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение.
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също.
към текста >>

76. DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Както се вижда от този първи номер на новата библиотека, тя има за цел да даде на българския читател периодически редица пътешествия и живописни географски описания на далечни екзотични страни, които крият за европееца твърде много чудеса.
Препоръчваме тия две нови книги на всички наши читатели. Зовът на Малайските джунгли от Гарвет Уелс, книга 1 от новата библ. „Нови хоризонти", издание на Жорж Кьосев. Ц. 40 лв., стр. 214, фр. формат. Както се вижда от този първи номер на новата библиотека, тя има за цел да даде на българския читател периодически редица пътешествия и живописни географски описания на далечни екзотични страни, които крият за европееца твърде много чудеса. Тази стегната първа книга, превод на самия издател, наш добър приятел, представя изживяванията на самия автор – строителният инженер Уелс, който е прекарал цели 6 години в Малайските джунгли. Книгата е снабдена на края с един официален отдел, съдържащ географски данни за федералните Малайски държави. Този отдел, както и дадените в текста фотографски клишета, допълват самото съдържание на книгата. Библ. Нови хоризонти, ако съдим по първия ù номер, се очертава като библиотека за пътешествия и изящна география. Тя е много навременна и ценна не само за школската младеж, но и за всеки, чийто поглед и любов към безкрайно разнообразната природа на майката земя не са изгаснали.
към текста >>

77. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Мистичният елемент в унгарската литература По случай гостуването на унгарските писатели в България, в нашия периодичен печат се печатаха в превод много произведения на унгарски писатели.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Мистичният елемент в унгарската литература По случай гостуването на унгарските писатели в България, в нашия периодичен печат се печатаха в превод много произведения на унгарски писатели. Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година. Този разказ беше печатан в „Заря". „Скитникът" представя човека, който има ново, мистично отношение към нещата. Ето няколко по-важни пасажи от думите му: „Всичко, което обичаш, ти принадлежи напълно, защото любовта означава най-чистото злато, най-голямото богатство. Целокупността на хората и всички същества на земята са братя и сестри.
към текста >>

78. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3.
През първия образователен период — предучилищната възраст — това, което се прави от други около детето, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди. 3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта. 4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов.
към текста >>

79. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години.
Спокойният период — минимумът на слънчеви петна — продължава три години. След това петната постепенно се увеличават и достигат максимум, който продължава около три години. Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните.
към текста >>

С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил.
Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е. повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен тиф, дифтерит, грип, коремен тиф, менингит и пр.
към текста >>

в повечето случаи съвпадат с периодите на максимум и само като рядко изключение се появяват през годините на минимум. Напр.
В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е. повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен тиф, дифтерит, грип, коремен тиф, менингит и пр. в повечето случаи съвпадат с периодите на максимум и само като рядко изключение се появяват през годините на минимум. Напр. от 8 епидемии на холера през 19 век, 7 са съвпадали с максимума и само една се паднала на минимума. През месец август 1892 година е имало кратко избухване на холера в Хамбург, която точно съвпадала с рязкото кратко засилване на слънчевата активност през тая година. Внезапните смъртни случаи, безсмислените престъпления и пр. са в по-голям брой при преминаване на петната през меридиана. Колкото странно да изглежда това, но кривата линия, изработена от астронома Дъглас, позволява да се установи едно поразително съвпадение на най-големите световни събития точно с максимума на слънчевите петна.
към текста >>

80. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Следователно, от тогава досега земята е извършила и едно друго периодично вековно движение, за което древните строители са имали прецизни познания.
Тъй като полярната звезда не се намира точно в точката на полюса (мястото в което мисленото продължение на земната ос пресича небесната сфера), при денонощното въртене на земята, полярната звезда описва един малък кръг, който пресича меридиана веднъж над полюса, веднъж под него. Първото пресичане се нарича горна, а второто — долна кулминация. Египтяните са познавали и явлението за преместване на равноденствените точки и са оставили явни доказателства за това. От сведенията, които са стигнали до наши дни, е явно, че по времето, когато се е строяла Хеопсовата пирамида, за полярна звезда светът е имал звездата алфа от съзвездието Дракон. Днес друга звезда е близо до полюса, на която ние казваме Полярна. Следователно, от тогава досега земята е извършила и едно друго периодично вековно движение, за което древните строители са имали прецизни познания. Географската широчина на върха на Голямата пирамида е 29°58'51". Тоя паралел съвпада по един любопитен начин с един странен извод от теорията на Drayson за космичната година. Ето в много бегли линии същността на тая теория: Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'. Този ъгъл, обаче, не е постоянен, но се мени по причина на един двоен феномен: 1) Преместването на еклиптичния полюс с 50".2 за една година и 2) Преместването на голямата ос на еклиптиката или линията на абсидите с 11".7 за една година. Тези две ъглови премествания действуват в такъв смисъл, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години!
към текста >>

81. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

След свършването на тия периоди тя ги започва отново и все така — със тъщата последователност... Енергията, която получаваме от слънцето — нашият мощен склад на живота — също се движи, пулсира в максимуми и минимуми, които се сменят, според научната статистика, всеки единадесет и половина години.
Извън обсега на човешкия поглед съществува една обща първична аура от сили, която свързва всички атомни ядра — галактични, слънчеви и планетарни — съставляващи структурата на космоса, която е атомична. Трябва да се пребродят аналите на космоса, за да се установи тази ритмичност в живота на вселената нещо, което е вън от нашите сили. Затова, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на анологията. Ето, животът на нашата планета — земята е ритмичен. Тя се върти около своята полярна ос и се завърта за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около двадесет и шест хиляди години. След свършването на тия периоди тя ги започва отново и все така — със тъщата последователност... Енергията, която получаваме от слънцето — нашият мощен склад на живота — също се движи, пулсира в максимуми и минимуми, които се сменят, според научната статистика, всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях. Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката.
към текста >>

Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността.
Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях. Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността. Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите.
към текста >>

82. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар.
Но тяхната дейност се извършва в една област, дето промяната на настроението може да се изрази много по-лесно, отколкото в другите клонове на социалния живот — само един телефонен разговор е достатъчен, за да се закупят или продадат акции за милион тогава, когато са потребни месеци, за да се постави в движение или да се ликвидира едно търговско предприятие, а години — за да се развие една индустрия или да се построи една железница! Доколкото човешките акции и реакции са подложени на космични влияния, прочее, вариациите на тия влияния — техните „стимулиращи" или „потискащи" ефекти — могат да се изразят най-пряко поради това най-бързо при финансистите. Не стига ли най малката „вълна на доверие", за да увеличи пропорцията на лицата, желаещи да купуват, спрямо тия, разположени продават — и това е покачване на цените! Ако едно такова „стимулиращо влияние" продължи няколко седмици, мнозина от песимистите са принудени да следват, дори засилят движението, като извършват покупки „при най-добри условия" (това, което при подобни обстоятелства означава най-често „при най-лоши условия", т.е. при най-високи курсове!). Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар. Достатъчни са няколко продажби, извършени „при най-добри условия", за да накарат курсовете да паднат с 5, 10 или 15% само в едно заседание. Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения. В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените.
към текста >>

Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави.
едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт. По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото. Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни. Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност. Модерни изследвания. — В по-ново време проучванията на Мооге, Beveridge и на Сгаbtгее изясниха някои икономически периодичности, универсалността на които позволява да се допуснат космични причини. Така, Мооге, професор по политическа икономия в университета „Колумбия", смята, че е установил едно съотношение между вариациите на дъждовното количество, известни икономически явления и егоцентричното движение на планетата Венера.
към текста >>

— В по-ново време проучванията на Мооге, Beveridge и на Сгаbtгее изясниха някои икономически периодичности, универсалността на които позволява да се допуснат космични причини.
Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни. Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност. Модерни изследвания. — В по-ново време проучванията на Мооге, Beveridge и на Сгаbtгее изясниха някои икономически периодичности, универсалността на които позволява да се допуснат космични причини. Така, Мооге, професор по политическа икономия в университета „Колумбия", смята, че е установил едно съотношение между вариациите на дъждовното количество, известни икономически явления и егоцентричното движение на планетата Венера. Като противоположност на опитите за предсказания, повече многобройни, отколкото ефикасни, предприети от привърженици на, астрологичната традиция, нека споменем проучванията на G.L.Brahy който се отличи в сп. „Demain" със забележителен успех в областта на икономическите и политически предвиждания. Най-после Ad Ferriere, доктор по социология, резюмира по един плодовит начин днешните ни познания в областта на социалните и икономически предвиждания. От цялата документация, с която разполагаме до 1938, най-широките изследвания и най-точно установените резултати са ни дадени сигурно от две проучвания на Сър Уилям Бевъридж, директор на Лондонското училище за икономически и политически науки.
към текста >>

Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години.
Бевъридж бе привлякъл вниманието върху едно тясно съотношение, съществуващо между известни цифри, отнасящи се до британския износ и цените на хранителните стоки, от една страна, и вариациите на барометричното налагане, от друга, — съотношение, което позволяваше да се допусне съществуването на един правилен и важен за реколтите метеорологичен цикъл от прибл. 15 години. Заинтересуван от тая установка, Бевъридж е предприел една анкета върху годишните колебания на цените на житото в западна и централна Европа от 1500 до 1869 г., изразявайки тия цени като числа-показатели. Подлагайки така получената серия на хармоничен анализ, той е стигнал до резултати, достойни за всеобщо внимание, но които, както това се случва често, изглежда, бяха погребани в уговореното мълчание на тия, инерцията на които можеше да бъде смутена от подобни открития. Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж: 1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години. във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат метеорологичен цикъл. 2. Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия. 3. Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5.
към текста >>

е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4.
Ето няколко от фактите и заключенията, публикувани от Бевъридж: 1. Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години. във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат метеорологичен цикъл. 2. Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия. 3. Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.
към текста >>

Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5.
Най-важната от намерените периодичности, изглежда, да има една трайност малко по-голяма от петнадесет години. във всеки случай тя не е нито проста, нито еднородна и не съвпада с някой познат метеорологичен цикъл. 2. Изглежда, там се суперпонира един цикъл от 30 до 31 години, и който е включил няколко от най-страшните гладни години на миналите три столетия. 3. Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г.
към текста >>

Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.
е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта!
към текста >>

Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях.
Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта! Това, впрочем, не е единственият факт, който ни кара да мислим, че периодичностите, установени от Бевъридж, се отнасят до цените и само до тях. Прочее, ясно е, че тия цени не са по необходимост, функция нито на добива от реколтите, нито само на метеорологичните условия: фактори и отношения от друго естество се намесват, върху които ще имаме случай да се повърнем по-късно. (следва краят) От френски: П. М-в -------------------------------------------------------- [1] Из „Трактат по астробиология" от К. Е. Крафт
към текста >>

83. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото.
Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа.
към текста >>

84. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя.
Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи.
към текста >>

85. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ритъмът е свързан с универсалния принцип на Периодичността, считан за организиращ принцип.
РИТМИЯ - означава онова, което тече във времето. Това е хармонията на отделните части на Цялото. Също, това е правил- ната пропорция между времетраенето на отделните движения, и съответното редуване на силните и слабите времена в музиката. Виждаме го в хармонич- ното съчетание между музика, слово, движение и мисъл, т.е. между главните компоненти на Паневритмията. Ритъмът е свързан с универсалния принцип на Периодичността, считан за организиращ принцип. Паневритмията е един процес на регулиране човешките про- яви, който се осъществява посредством специфични упражнения. Вследствие на тези упражнения, някои твърде противоположни енергии, действащи в човешкото тяло се хармонизират помежду си, обединявайки се около висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите от духовното поле. Беинса Дуно казва в една от своите беседи: “Паневритмията не съдържа просто мускулни и дихателни упражнения, нито трябва да се смесва с обикновената гимнастика или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва.
към текста >>

При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал.
На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на Йога, така и за Паневритмията. И двете дисциплини ни довеждат до идентификация с нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло. Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер на церемониален или религиозен ритуал, в обичайния смисъл на тези термини, макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения, съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се считат за израз на свещенодействие, чиято цел е постижение на известен благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост. Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията?
към текста >>

86. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача.
Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството.
към текста >>

87. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София.
Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала. Добре владеещ стенографията, Б. Боев неотлъчно е бил до Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания в провежданите разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие. Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9. 1957 год. Обични брат, Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева.
към текста >>

88. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител.
Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения.
Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието.
към текста >>

Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност.
Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е.
към текста >>

Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата.
И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен.
към текста >>

Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони.
Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр.
към текста >>

90. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редовно се получават следните периодични издания: сп.
Рилски" 36. Емоции от Илия Т. Червенов. Противоречията между вътр. и външ. условия на живота, от Павел Русев. Редовно се получават следните периодични издания: сп. Отец Паисий, в. в. Мисъл, Седмица на жената, Женски глас, Българ. фашист, Разградско слово, Известия на библ. Априлов и Палаузов. Развитие. Тракиец, Стопанска България, Земл.
към текста >>

91. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично.
При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост. Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система. След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - - Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне. Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично. Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. Г. Р а д е в Изгрев Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища! Неизчерпаема е Твоята благодат ... Ръцете са пълни.
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси?
На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос. Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя? Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси? Чудно ли е че неизбежното сблъскване на тия егоистични интереси дава и ще дава в резултат само кризи? Но кой е виновен? Кой е виновен за оная всестранна, всеобгръщаща духовна криза, малко, незначително следствие от която е и днешната стопанска криза, във връзка с която толкова шум се вдига? — Виновни сме всички! Виновен е всеки един от нас.
към текста >>

93. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Hещo повече, тия среди у нас, които би трябвало за подигнат и разяснят този въпрос —ръководителите на периодичния печат, като че ли съзнателно избягват да се занимаят и произнесат по този въпрос.
тия среди, които повдигат въпроса, да изградят тая Балканска Федерация. Не ни е известно дали те са достатъчно разумни и идейни, дали те са достатъчно здрави, за да могат да издържат едно такова предприятие и, следователно, дали те са приемливи за нас. Но, въпреки това, нас ни учудва и озадачава обстоятелството, че българският печат, българското общество, в лицето на своите официални и неофициални представители, пази почти пълно мълчание по този въпрос, като че ли той никак не ни засяга и не може да ни интересува. Предложенията на нашите съседи не са били до сега подложени на обсъждането и преценката на нашето обществено мнение. Последното не си е казало думата по тях. Hещo повече, тия среди у нас, които би трябвало за подигнат и разяснят този въпрос —ръководителите на периодичния печат, като че ли съзнателно избягват да се занимаят и произнесат по този въпрос. Доколкото ни е известно, единствения случай, в който се разглежда този въпрос, е статията на проф. С. Киров под заглавие „Балканската Федерация“, печатана в бр. 6. тази годишнина на сп. „Отец Паисий". Но достатъчно ли е това?
към текста >>

94. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу.
Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
към текста >>

95. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите.
една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно. В биологията е доказано, че раждането, зрелостта и смъртта на много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици.
към текста >>

Дали това са само случайни периоди?
Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно. В биологията е доказано, че раждането, зрелостта и смъртта на много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици. Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно?
към текста >>

Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните.
Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Извор, независим периодичен лист, излиза в с.
Г-в — Петрич. Книжнина В-к „FRАTECO", на есперанто, ще излезе наскоро. Абонамента за година само 10 лева. Записване чрез редакцията на в. Братство — Севлиево. Извор, независим периодичен лист, излиза в с. Любимец. Свиленградско. Пратете 10—20 лв. и ще получите толкова броя. Адрес К. Д. Бакалов, с. Любимец.
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Умът и сърцето В живота съществуват 2 състояния или течения, радост и скръб, който периодически се сменяват.
Всички са нещастни: и едните и другите, защото им липсва любовта (това най-висшо благо) от която напълно зависи правилното разпределение на благата е живота. Навред, където има любов, в семейството, в обществото, в държавата, в света, навред само тя, само любовта може наравно да осигури всички в живота, наравно да се ползва всеки от земните блага. Любовта е най-нужна в живота на хората. Има ли любов, ще има всичко и за всички. Т. Чаушев. Словото на Учителя Умът и сърцето В живота съществуват 2 състояния или течения, радост и скръб, който периодически се сменяват. Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от умът. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето; нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват, дълбоките причини им са неизвестни; те може би познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон.
към текста >>

98. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
към текста >>

99. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год.
Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото. Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел. Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще. П. Г.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците.
След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие. След това идвали часовете на обучението, които продължавали до обеда, който бил общ. Месната храна била напълно изключена, за да може да се запази чистотата на жизнените сили. Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците. След това идвало четене с висок глас, придружено с коментарии от най-напредналите. Вечерта наново разходка, но този път тя била обща. И при всички положения било изисквано безрезервно послушание, основано върху йерархията и чувството на уважение към по-високо стоящите по мъдрост и добродетел. Успеха на Питагоровото възпитание бил бърз и блестящ. Клонове от питагоровото общество се появили в много градове на Италия и Гърция.
към текста >>

Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят.
Щастливият и нещастният човек се различават по строежа на техния организъм. Има известни мерки в природата, които определят щастливия и нещастния човек. Щастливия човек не можете да го съблазните с нищо в света. Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив. Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи. Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят. В щастливите епохи има всичко в изобилие, а в нещастните - хората едва преживяват. Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна. На всички хора, които са паднали в нещастните епохи, трябва да се благовествува, че има едно щастливо число в живота им. Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага. В природата съществува един закон, по който благата се разпределят.
към текста >>

Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна.
Щастливия човек не можете да го съблазните с нищо в света. Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив. Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи. Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят. В щастливите епохи има всичко в изобилие, а в нещастните - хората едва преживяват. Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна. На всички хора, които са паднали в нещастните епохи, трябва да се благовествува, че има едно щастливо число в живота им. Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага. В природата съществува един закон, по който благата се разпределят. Това е, както казах, в зависимост от Слънцето. След две години отсега нататък, ще настане една малка криза в плодородието.
към текста >>

Известни периоди от вашия живот може да бъдат щастливи, а други - нещастни.
Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага. В природата съществува един закон, по който благата се разпределят. Това е, както казах, в зависимост от Слънцето. След две години отсега нататък, ще настане една малка криза в плодородието. Същият този закон за разпределянето на благата има отношение и към вашия личен живот. Известни периоди от вашия живот може да бъдат щастливи, а други - нещастни. И това зависи от вашето слънце. Всеки човек си има по едно слънце, от което зависят щастливите и нещастните епохи в неговия живот. Туй, което съществува в големия свят, космоса, съществува и в малкия свят - човека. Слънцето на човека е това, което наричаме дух на човека. Това е животворното слънце, което носи благата на живота и способства да се развият всички негови способности и чувства, понеже успехът на човека зависи от неговите дарби.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54503989219666