Търсене в текстове за 'Периоди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 50 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г.
ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. " Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г. списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града. Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език.
към текста >>

2. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.
Първото издание на "Науката и възпитанието" е издадена във Варна, Печатница на К. Николов, 1896, 80 с. Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”. Преработката на книгата от Г.Радев става по молба на Учителя.
към текста >>

3. В Бургас се създава първата духовна група

Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата.
Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци. В края на годината, при приключване на братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко десетки лева (ок. 90 лв.). ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта. Опитът даде положителен резултат.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен.
Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4 Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление.
Моето желание при задаванието на ребуса бе вий да се ползвате, като мислите върху великите неща в природата, която Бог е направил училище за добро. И когато човек мисли, той трябва да разтваря всичките прозорци на своята душа, за да може Божествената виделина свободно да влиза и озарява всичките кътчета на негова ум. Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени. Прахът е потребен за образуванието на водните капки. Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот.
Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Периодически кога е болно поставяйте диета пълен пост.
Люб. М. Сотиров, Получих писмото ви. За вашето дете, за да може да се възстанови здравето му подлагайте го на диета. Давайте му на ден до 300-400 грама марна вода да изпива на глътки. Когато не е разположено да яде не му давайте нищо освен вода. Периодически кога е болно поставяйте диета пълен пост. От глад хората по-малко умират отколкото от преяждане. При това ония храни, които нему приятни, не му давайте. Правете му слънчеви бани сутрин на слънцето, като поставяте гърба му да се пече от 10-15-20-25 минути. Това отлично действува на нервната система. При сегашните условия домовете изобщо хронически заболяват от тъй наречените епидемически болести.
към текста >>

8. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.
Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ
към текста >>

грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр.
Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано.
към текста >>

9. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността.
към текста >>

10. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността.
към текста >>

11. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Учителят в говора Си си служеше с дълги изречения и в дълги периоди изразяваше мисълта си.
В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи. Учителят също е казал на Паша, да прави връзки между отделните пасажи в беседата, където са засегнати отделни теми. И така Паша си изработва един метод за работа. При приготвените за печат беседи Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите. Учителят в говора Си си служеше с дълги изречения и в дълги периоди изразяваше мисълта си. Пък Паша ги предаваше в къси изречения, по-кратки за по-голяма яснота на мисълта. Ние при дешифрирането пишехме беседите така, както Учителят ги е изказал. Следяхме внимателно мисълта на Учителя и се стараехме да запишем всичко, което е казано. Нищо не променяхме. Това правехме и трите.
към текста >>

12. Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'

Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време.
Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове. И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството.След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности.
към текста >>

13. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?
към текста >>

Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически.
По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам? " И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме.6.III.1936 год.От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване.
към текста >>

Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>

14. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?
към текста >>

Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически.
По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам? " И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме.6.III.1936 год.От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване.
към текста >>

Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>

15. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?
към текста >>

Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически.
По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам? " И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме.6.III.1936 год.От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване.
към текста >>

Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>

16. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм.
Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно. На изгрев имаше плаващи редки облачета, които пътуват на север. Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим. По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам?
към текста >>

Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически.
По едно време си рекох: „Защо да вървя тъй полека, когато аз мога да хвъркам? " И започнах с ръце, отначало бе трудно, уж мъчно, но после свикнах. Викам си на себе си: „На сън съм хвъркал, а сега пък в будно състояние да си похвъркам." И хубаво си похвърках надолу, а после със Станю Ралев се върнахме нагоре, над камбанарията, и все говорехме.6.III.1936 год.От снощи времето бе към промяна. Тая заран бе облачно. Югоизточен вятър вее. Следобед започна да вали дъжд, който се превърна в сняг, но това бе периодически. В низините вали дъжд, а тук сняг. А завчера пък бе много хубаво време. Тази сутрин станах в 4 ч. Но нещо бях неразположен. Докато бях в школа, към 7 ч ми се додряма и си полегнах до развиделяване.
към текста >>

Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>

17. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно".
Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри. Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя.
към текста >>

18. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

19. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

20. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

21. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

22. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди.
Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.
към текста >>

23. Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април

Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят.
Щом живеете на земята, значи има кой да ви обича. Бог ни обича. Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят. Хората, които умират, понеже тука няма условия за тях, отиват на другия свят да я търсят. В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област. И само тогава ще можете да разберете любовта. Скъпоценните камъни при каква температура и при какво налягане се образуват? Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва:“Докато стана такъв, аз си знаех.“ Съвременните хора искат да станат като диаманта, но не искат да минат по пътя на диаманта.
към текста >>

24. Циркулярно писмо във връзка с проведената на 1 септември педагогическа среща на Изгрева

„Братство" и в други периодически издания в страната.
При срещата се изказа желание за кореспондиране по педагогически въпроси между братя и сестри-учители, за да се ползуват взаимно от своите опитности. Всички сме изпълнени с живата надежда, че станалата педагогическа среща е началото на подобни срещи всяка година по същото време и така да израсне едно мощно педагогическо движение, проникнато от новите идеи, и това движение да има своя научна задача, в бъдеще да има свое списание и педагогически трудове. Първият труд в тази област излиза наскоро със заглавие: „Значението на образованието и възпитанието в живота според Учителя". При срещата се изказаха пожелания да се дават педагогически статии в сп. „Житно дърво", във в. „Братство" и в други периодически издания в страната. Също така се изказа пожелание да се участвува живо във всички педагогически конференции, които се уреждат от българското учителство. Нека всеки брат и сестра да запознае със съдържанието на настоящото писмо ония братя и сестри-учители, които желаят да работят в това направление. Молим, изпратете адресите на такива братя и сестри-учители от вашата околия, за да ги имаме пред вид при изпращане съобщения и пр. При срещата се реши всеки учител да вземе един том беседи и да извади из него педагогическите мисли - да ги изкара в буквален препис, без коментарии. И тия извадки да бъдат предадени до август идната година.
към текста >>

25. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски. Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е.
към текста >>

26. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща.
Изгревът - Том 15 I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.
към текста >>

Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир.
към текста >>

Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926).
И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации.
към текста >>

27. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи.
Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..."
към текста >>

28. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София.
Боян Боев е бил постоянно край Учителя и участвал актив- но във всяка братска дейност. Общият живот тогава все още се е изразявал само в посещение на беседите и предприемане на общи екскурзии до Витоша, или до Мусала. Добре владеещ стенографията, Б. Боев неотлъчно е бил до Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания в провежданите разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие. Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9. 1957 год. Обични брат,
към текста >>

29. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи.
Хрониката на варненските години на Михаил Иванов Димитров съдържа многозначителен смисъл. На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..."
към текста >>

30. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено.
Тя пак избягва. Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка? " Пак й се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето й отново придобива нормалния си вид. Учителя й е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат. Известен период Учителя й диктува „Свещени думи на Учителя към ученика". Когато е била на 23 години, на един Петров ден, на Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика", която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване.
към текста >>

31. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500.
Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”… В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката.
към текста >>

Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат
към текста >>

32. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Манев в периодичния печат, полагат основата на новата българска астрологична традиция.
В началото на 40-те години на ХХ в. тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология“, която на практика е първото книжно авторско издание в България на тема „Астрология“. Така тази книга, наред със статиите на Г. Радев, Г. Томалевски, П. Манев в периодичния печат, полагат основата на новата българска астрологична традиция. Един паралел, който прави Т. Ковачев между Вл. Пашов и Ив. Антонов, поместен като материал в поредицата „Изгревът“ т. ХVІІІ, красноречиво говори за братския дух между учениците на Учителя и за отношенията помежду им – жив модел, който е оставен за бъдното поколение: „Така бараките им бяха с общ покрив една до друга.
към текста >>

33. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът.
И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде.
към текста >>

34. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът.
И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде.
към текста >>

35. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания.
Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г.
към текста >>

36. Упражнение с букви, дадено в лекцията 'Гласните и съгласните букви'

Неразположение всеки един човек е имал, във всеки един живот те идват периодически.
Упражнението описано в лекцията в изданието на ИК "Жануа": Ще се върнем към гласните и съгласните букви, ще ги вземем като методи. Може да направите известни опити. Ще направите сега първия опит. Да кажем, едно тъжно чувство някой път минава. Неразположение всеки един човек е имал, във всеки един живот те идват периодически. На деня по няколко пъти идват. Употребявайте сега най-първо съгласните и започнете с една, втора, трета, четвърта и т.н. и вижте при коя буква състоянието ви ще се измени. Тогава – спрете се. Щом вашето състояние се измени, спрете.
към текста >>

37. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме.
Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи. Оказа се, че той всяка година е чел целия цикъл съборни беседи от 1927 г. И всяка година с различни цвят е подчертавал редовете и това в продължение на пет години, значи с пет различни цвята.
към текста >>

Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза.
(Виж "Изгревът", том I, стр. 434-507). Истината е проста и ясна: Учителят нарежда на брат Лулчев да се уреди въвеждането на Паневритмията в училищата. Лулчев естествено от най-високо място захваща реализацията. Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата. Лулчев свързва Милка Периклиева с министър Йоцов и нещата тръгват. Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече! " Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева. В главата N0 11 Борис Николов ще ви разкажа как и защо бе разрушен "Изгревът". 4. Не можаха да пуснат слухове, че Лулчев е виновен и за идването на комунистическия строй в България, защото Учителя още в 1941 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.330237865448