Търсене в текстове за 'Пеперуди'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя.
Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти?
към текста >>

И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета.
Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците. Запали най-голямата лампа на най-високата кула.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени.
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов.
Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда.
към текста >>

Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм.
Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата.
към текста >>

Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата.
към текста >>

Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите.
към текста >>

Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот.
да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно.
към текста >>

Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия. Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има влага и слънчева светлина и с тях и растене, т.е. човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко.
към текста >>

4. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Подобни предчувствия в по-голяма степен имат мравките, пеперудите и пр.
Някой паяк може да предскаже няколко дни наред промяната на времето. Изобщо днес се счита, че между насекомите най-точно предсказват атмосферните колебания паяците. Други насекоми които имат същите прояви са мухите и комарите. Когато те жилят или хапят силно и упорито се въртят около другите животни и силно бръмчат - ще вали. Ако пчелите сутрин не излизат рано или ако почнат рано да се връщат на големи групи - ще вали. Подобни предчувствия в по-голяма степен имат мравките, пеперудите и пр. Мравките напр. при силен дъжд се крият и запушват входовете на мравуняците си. От нисшите животни, особено водните, голяма роля в прогнозата на времето имат раците. При лошо време те изпълзяват из дупките си. Ако пък излизат из дупките си и отиват на сушата, означава нощна буря.
към текста >>

5. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

опитите с пеперудите.
И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр.
към текста >>

6. Витоша (стихове) - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във вазата ми стоеше увехнал отдавна карамфил, той изправи дръжката си, листенцата му окапаха като бели пеперуди по килима, а нови, свежи изпълниха пак чашата.
Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание. Във вазата ми стоеше увехнал отдавна карамфил, той изправи дръжката си, листенцата му окапаха като бели пеперуди по килима, а нови, свежи изпълниха пак чашата. Бях коленичил и опрял глава на неговите колене. Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не! Те пееха! Земята замря и се заслуша, славеят отдавна бе замлъкнал. Вятърът престана да разклаща цъфналите вишни.
към текста >>

7. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите.
Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот.
към текста >>

8. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца.
От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ.
към текста >>

9. ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди весело, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди весело, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава край цветята, усмихнато минава край цветята. Несетно Той настъпва мравка. Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи.
към текста >>

Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят. Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава всред цветята, Усмихнато минава всред цветята. Г.
към текста >>

10. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им.
Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича?
към текста >>

Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение.
Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието.
към текста >>

11. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите".
През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
към текста >>

12. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач?
Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха! Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен!
към текста >>

13. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата.
Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца.
към текста >>

14. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ПЕПЕРУДИ Защо не можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Caligo brasiliensis.
ПЕПЕРУДИ Защо не можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Caligo brasiliensis. Да я видите кацнала, но не права, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка - толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък?
към текста >>

15. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците.
За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм.
към текста >>

В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота.
И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес.
към текста >>

Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници.
Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството.
към текста >>

16. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя.
Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква.
към текста >>

17. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Наблюдавате много такива пъстри пеперуди.
Имате едно първично, непревзето, без прищевки отношение към една първична нужда – хляба. И му давате своята истинска цена. А какъв сладък, отморителен сън бихте спали след подобна разкошна трапеза! Вашите възобновени сили ще ви подскажат за цената и нуждата на онзи сън, който не е предшествуван от нищо болно. Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко. Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот.
към текста >>

18. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни.
Човекът, който събуди сърцето Кой си ти? Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти. Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше. Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми? Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни.
към текста >>

По дърветата ще зреят сочни плодове и пеперудите ще пърхат по цветята.
4. Пролетта, която идва Сега е зима над света. Дебел, хладен покров лежи над полята, и песните на птиците са замлъкнали. Ледовете са сковали земята и житното зърно заровено в нея, търпеливо чака звъна на пролетните утрини, за да подаде кълн към слънцето. Ние ще бъдем будни тогава. Небето над нас ще бъде синьо, а по него ще пътуват облачета, като стадо агънца, поведени от пастир. По дърветата ще зреят сочни плодове и пеперудите ще пърхат по цветята. Деца ще пеят, а въздухът ще звъни със звънтежа на златокрили пчелици. Кой вярва сега в тая пролет? Искам да бъда между малцината, които я чакат с обич и копнеж. Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита. Ще запее въздухът, водата, земята и огънят.
към текста >>

19. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите.
През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове. Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец.
към текста >>

с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот.
Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима.
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И как чрез тия образи детето се въвежда във вътрешния живот на природата и у него се събужда ново отношение към нея: към цветя, тревички, дървета, птички, пеперуди, извори и пр.
Цена 5 лева. Стр. 32. Доставя се от авторката, квартал „Изгрев", София, или от книгоиздателство „Братство" Севлиево. Ето една книжка, от която вее духът на новото. Как цялата природа оживява с тия образи, с които е тъй богата тя! И как чрез тия образи детето се въвежда във вътрешния живот на природата и у него се събужда ново отношение към нея: към цветя, тревички, дървета, птички, пеперуди, извори и пр. Ето това са новите пътища на художественото творчество. Този нов начин на творчество въвежда читателя в храма на любовта, светлината, чистотата, радостта и свободата! Как с тия картини детето неусетно се запознава с основите на великата мъдрост! Тая книга свързва детето с любовта, която е разляна в цялата природа. Тая книжка събужда у детето любовно отношение към всичко живо.
към текста >>

21. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно.
Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата.
към текста >>

22. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние.
да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване.
към текста >>

Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират.
Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма.
към текста >>

23. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света. То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>

24. DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Други опити са правени с пеперуди.
Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки. След това се дига и по най-късия път по права линия отлита към женската. С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени.
към текста >>

Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат.
Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки. След това се дига и по най-късия път по права линия отлита към женската. С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин.
към текста >>

25. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него!
Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи! Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима! Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните тела! Каква е радостта на човека, който излиза от дългия тунел на слънце и простор! В тунела го е притискал непрогледен мрак от всички страни. Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него! Този процес, който забелязваме в разните области на природата, сега става и в колективната душа на човечеството! Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа! Тя с векове е била затрупана, подтисната и пренебрегната. Но сега тя заговорва и ще поведе човечеството към нови хоризонти, Този велик момент — пробуждане на човешката душа — ще намери своя израз във всички области на живота, и ще се отрази между другото и във формите на труда. Ако направим анализ на труда от гледището на неговите подбуди, ще различим три основни негови форми: 1. Мъчение.
към текста >>

26. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък.
Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми. Безжичното предаване на думи и образи с помощта на бобини и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения. Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите.
То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане. Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно. — Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал!
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас.
Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител. От една страна тя съдейства на човека да се пробуди съзнанието му, за да разбере красотата и величието на Божественото в света и от друга страна го нагажда да прозре вътрешната красота на живота и да го възпее. Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия. От нас се иска прозорливост и повече внимание, за да можем да видим Неговия пръст навсякъде в нашия живот.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място.
След това незнайна ръка ще палне жълти свещици по росни и свежи ливади, ще блъснат като звезди, златни пламъчета и палави деца ще викнат: „Минзухари“! После следват други, много събратя на едно вълшебно царство, които се надпреварват да покажат своя неземен чар. Идват по същото време, много, много гонени гости сладкогласни певци; прииждат на рояци, огласяват простора и започват своите вълшебни концерти из пустите дъбрави. Само това ли знаем за нея? Доста е да надзърнем в природата, за да видим, колко е безкрайна приказката, която всички разказват. Тревици, пеперуди, птици, всичко, дори и малките камъчета, които пролетните води носят от място на място. Кой на земята не познава пролетта? Няма живо същество, което не е сещало животворния й дъх през ранен ден на пролетта. Тогава всички и малки и големи, и млади и стари навеждат глава, разтварят сърцата си, като цветни чаши и смирено казват: „Ти си мощна и вечна, ние сме под твоята власт, прави, каквото знаеш! “ И пролетта, тоя велик майстор, пред когото всички са равни, шумно и безпрепятствено влиза навсякъде. За нея всичко е отворено, всичко е готово да я посрещне и приеме.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди.
О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар, че на близо имало много други пеперуди, нито една от тях не се приближавала до кутийката.
Но при разработването на въпроса излязло, че влечението, което изпитва пеперудата към светлината не е само светлинно. Пеперудата се подчинява още и на един вид „радиовълни“, трептенията на които по своята скорост отговарят на светлинните. Чрез тези вълни се сношават помежду си мъжката пеперуда с женската, както впрочем правят и много други насекоми. Светулките се привличат една към друга чрез светлинни вълни, комарите — чрез звукови, до толкова микроскопични, че едвам може да ги чуе човешкото ухо. За да се докаже, че насекомите се привличат едно към друго именно вследствие на такива лъчи или вълни, направян бил следния опит: турили една пеперуда в кутийка, направена от цинк. Макар, че на близо имало много други пеперуди, нито една от тях не се приближавала до кутийката. Причината е тази, че цинкът е един от най-съвършените изолатори на радиовълните. След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“. Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Житно Зърно“) Benitta Истинска приказка Чуйте, о вие, които живеете по безгрижно от пеперудите, за които светът е забава и живота даден само за наслада — за всичко се плаща.
По такъв начин музиката може да служи на висшите форми на духовния живот, а може да служи не по-малко и на медицината, педагогиката и т. н. Ето магичната страна на музиката, към която трябва да се насочат усилията на музикалните творци. В това отношение музиката на Учителя съдържа ценни елементи, които, вярно доловени, могат да се използват за изграждане на истинската музика на бъдещето — магичната музика на Любовта. Ас. А. (Из сп. „Житно Зърно“) Benitta Истинска приказка Чуйте, о вие, които живеете по безгрижно от пеперудите, за които светът е забава и живота даден само за наслада — за всичко се плаща. Чуйте и вие, които тъгувате, скърбите, роптаете и негодувате — след всяка скръб иде радост, но и скръбта и радостта сами си създавате. . . . Родих се веднъж син на цар. Гледан бях като зеницата на окото и думата ми бе закон за околните ми. Аз растях, ставах силен и смел и не знаех що е препятствие — пред моята воля и власт отстъпваше всичко.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други.
То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар.
* Очаквана с трепетна надежда, проблясва във всичката си красота човешката душа във цвет-одежда, где Бог е влял любов и светлина. * Трептят възрадвани, ликуват с песен и всички възвишени същества като пчели покрай цвета й пресен и лумват в хор вселенски тържества. * Те знаят, на проявите безброя че там е вложен с багрено везмо, че Бог, незнайно как, е вплел развоя на цялото всебитие в писмо. * Те знаят, че е тя свещена книга: човешката душа, че онова, което е било и става в мига, записано е там с порой слова. * Те знаят. че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар. * И духом носят Новата епоха, епоха на Божествена любов, где нивга не вирее суматоха, а само слънчевият благослов. Елвилюри СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ТОВА, КОЕТО СТОИ НАД НЕГО Има свещени неща, за които никак или съвсем рядко трябва да се говори, защото огромното болшинство от хората още не са способни да ги разбера г и ще ги отхвърлят и охулят, като струпат собствената си кал върху тях. Има свещени истини, които трябва да бъдат скривани от недозрялото и закостеняло в своите догматични схващания човечество. Защото да дадеш тия истини на хората преждевременно, би било същото, като да караш един плод да зрее преди да му е дошло времето, т. е. да му повредиш.
към текста >>

35. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване.
Сега някои, които слушат да говоря така, се безпокоят. Да. Но безпокойството нищо не разрешава. Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш. Но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът й, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т. н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее. Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване. Значи, всяка погрешка ще я разглеждате като една пеперуда, царски облечена. Сега някой дойде при мене и ми казва: Слушай, сега искам да ти разкажа какво каза ти. И той започва да пее като грамофон. Аз не искам да слушам какво съм казал. Аз изслушвам ученика си само тогава, когато е направил опит с това, което ще ми говори и е дошъл до някакъв резултат.
към текста >>

36. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

:Душата ти е в пеперуди рой градина.
' — Отнесе ли в гръдта си нежна топлота? :Наситен с росен мед ще бъдеш ти духовно :И житен клас ще лей злато в сърце оловно. * — Беседва ш ли с Учителя на Любовта? — Каза ли ти: „чети, прилагай! “ — с яснота? :Душата ти е в пеперуди рой градина. :Очаквай Госта си с нектарена съдина. * — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта? :Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи. :И люшва ни към Бога със святите копнежи. Елвилюри ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя.
към текста >>

37. -

И пеперуди играха — най-личните моми на селото.
Помниш ли преди две години, каква суша беше, изгори всичко тревата стана пепел, земята се напука, цяла бъчва да напъхаш в пукнатините. Зърното се опече в земята. Па като излезе цяло село на полето, па като заплакахме — и поп, и селяни, и деца, и жени. — Каква молитва беше то, какви сълзи се изляха да зароси дъждец, да напои горката земя — челядта ни от глад да спаси. Помниш ли? И пеперуди играха — най-личните моми на селото. А че после като рукна оня ми ти дъжд, не друго, но още до вечерта заваля като из ведро. Ако за всичко сме така сговорни, няма да ни тегли главата. И за болно можем да се по-молим здраве да получи. Може. може, и за всяко нещо, което е добро. — Не знам, викна сопнато Нонко — аз не вярвам в тия работи.
към текста >>

38. -

Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди.
Тяхната неумолима игра на редуване върху екрана е, обикновено, чужда на нашето „будно съзнание“, защото тяхното седалище е подсъзнателното. В наше време много се говори за това подсъзнание, и адептите на тая нова психологична наука, представят човешкото подсъзнание като тъмна, нерадостна долина, като царство само на смущаващи сенки, тъй като според тях, там. в това подсъзнание, се укрива само подтиснатото. Това, обаче, според нас, не отговаря на истината. Царството на подсъзнанието е много богато и разнообразно. Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди. Там се таи страхът, но там грее и надеждата. В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата. Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до жестокост. Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не.
към текста >>

39. -

От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та.
Какво разбирате вие под думата ангелско дете? Ангелите са съвършени хора, които са излезли от първата човешка раса, за която Бог казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое. Мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е Божествено творение. След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна после в него дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та. Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги. Този дух се усмихне, и си мисли: Много има да пати главата ти. Кой стои по-високо, млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16.
Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички. Името си е добило от формата на плодовете.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наблюдавани са яйца на птици, пеперуди и пр.
Растенията най-много изпускат одични изпарения в топло време, особено когато е и влажно. Това е особено важно от медицинско гледище. Райхенбах споменава, че още дъщерята на Карл Линей е видела светенето на цветовете у латинката (tropaeolum majus). И в корените се забелязва светене. Яйцата на животните са светещи. Наблюдавани са яйца на птици, пеперуди и пр. В птичите яйца светят белтъкът и жълтъкът, но най-силна светлина изпуска зародишното петно. И животните имат одична светлина. Боите на кристалите — Спектър Боята на кристалната одична светлина е различна. Напр. опушеният топаз и планинският кристал са сини, турмалинът — жълт, сярата — синя и пр. Одичната боя на кристала е съвсем различна от обикновената му боя.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13).
Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките. Това е животът. Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество. Това е смъртта. Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15.
към текста >>

при пеперудите.
пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно.
към текста >>

Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града.
Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива.
към текста >>

Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра.
Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Разкошна колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода.
. . . Много отдавна познати ми са те . . . — И той се загледа дълго, тъй дълго и безмълвно, че аз се сетих, че ставам излишен, и въпреки любопитството си да разменя някоя и друга дума още с тоя стар и тъй странен познат, трябваше да стана. Той стана също. — Разкошна колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода. Аз си отидох, но да си призная, доста много от тая случка ми остана не ясно. Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак. Но той не ме по вика и аз не смеех. Минаваше ден след ден. Нареждането на новото ми място, работата, новите болни и позна ти ме развлякоха доста дни, преди да помисля отново, въпреки всичко, да отида под предлог, че ме интересува положението на Дик в Америка.
към текста >>

Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано.
Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа. — Странно писмо — каза Белингтон — нито дори мисъл ми е дохождало, че човешката фантазия може да допусне подобно нещо. Какво стана после?
към текста >>

— След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар.
След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване. Той отнесе тайната си в гроба, ако не смятаме писмото, което ви четох. — Но нима това е тайна некаква, докторе? — запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже! Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар. Хазяйката беше наистина предупредена· Тя, заедно с колекцията, ми даде и едно писмо, което по марките познах, че е от Дик. Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една . . . странна хипотеза, почти безумна.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата!
По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика на природата и вниква във висшия смисъл на всичко това! Понеже детето ще работи всред природата, то ще има постоянно случай да приема тези красиви образи в себе си. Всеки миг от дейността му всред природата ще се свързва с незабравими спомени. То ще се разговаря с цветята, ще приема в душата си техните красиви образи, ще бъде милвано от слънчевите лъчи, ще се радва на играта на цветовете на изток при зазоряване, ще следи разнообразните форми и цветове на облаците, ще чувства пулса на цялата природа. От друга страна, как хубаво може да се свърже цялото обучение с дейността му всред живата природа, и цялото обучение да се проникне от художествен елемент!
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр.
А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“. В приказките цялата природа трябва да оживена: птици, пчели, пеперуди, вятър, извори говорят, те си имат свои радости, скърби, грижи, надежди и пр. Д-р Щайнер казва: „Обучението по естествена история преди 9 години трябва да бъде такова, че всичко трябва да се превърне в образи: растенията и животните трябва да говорят. Трябва да се разкажат на децата много, такива приказки. След 9-та година характерът на приказките ще се измени“. Връзката на разните предмети с работата всред природата „Паралелно с естествознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но пак във връзка с живата природа. Ще се започне с упражнение на сетивата; ще се наблюдава формата и големината на предметите, тежест, брой, ред и цвят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4220929145813