НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
63
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и
пеперуди
и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и
пеперуди
и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>
2.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи
пеперуди
и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия.
Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи
пеперуди
и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници.
към текста >>
3.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на
пеперуди
- това е първото възкресение.
Три вида ангели са минали. На земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора. Небето си има план. Който влезе в новия живот - това е възкресение.
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на
пеперуди
- това е първото възкресение.
От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват. При скръбта ти придобиваш условия за нови придобивки. Аз мога да стана художник, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
към текста >>
4.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и
пеперудите
, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово.
Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и
пеперудите
, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер.
Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
към текста >>
5.
2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните
пеперуди
, които са привлечени от блясъка на запаления огън.
2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА След като Учителя работи около три години с мен като частна ученичка като ме приемаше редовно два пъти в седмицата аз постепенно се въвеждах в пътя на ученика. Част от този път се намира в моите спомени, които по-късно ще дам. От 1916 година до 1920 година Учителя ме държа настрана, за да ме подготви и за да провери дали мога да схвана онези основни идеи, които Той ми дава, за да разработя у дома. Освен това аз бях много чувствителна, бях неподготвена и непременно щях да изгоря, ако той беше ме въвел неподготвена.
Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните
пеперуди
, които са привлечени от блясъка на запаления огън.
А въвеждането ми става съвсем простичко и съвсем обикновено. Учителят се обърна един ден към мен: „А готова ли сте довечера да дойдете на беседа, която ще имам с приятелите? " „Готова съм." „Хубаво, елате довечера". Аз отидох вечерта, влезнах в салона, видях един свободен стол, единственият свободен стол, а залата беше препълнена. Без да искам отдадох се на своя вътрешен порив, насочих се към този единствен свободен стол и седнах.
към текста >>
6.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Така
пеперудите
, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната.
Така както онези крушки светят по същия начин светят онези човешки глави, в чийто мозък се е пробудило съзнанието му и е направило връзка с Бога. Така те светят за Невидимия свят. Та за невидимия свят е много лесно да се ориентират и да ви намерят. Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре.
Така
пеперудите
, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната.
Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми. Ние го приемахме това за нещо напълно нормално. Ето това е една аналогия и съпоставка, която е необходима в случая. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна.
към текста >>
7.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с
пеперуди
и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули.
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила".
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с
пеперуди
и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
към текста >>
8.
198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като
пеперуди
.
Божиите по Бога. Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето.
Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като
пеперуди
.
На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина.
към текста >>
На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на
пеперудите
соковете на красивите цветя.
Градете живота си върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Негова Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди.
На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на
пеперудите
соковете на красивите цветя.
Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина.
към текста >>
9.
6. КАКАВИДАТА И ПЕПЕРУДАТА
,
,
ТОМ 6
От пашкулите остават какавиди и те пробиват пашкула и излизат като
пеперуди
.
6. КАКАВИДАТА И ПЕПЕРУДАТА Преминавах през големи вътрешни тревоги. Не можех да се справя. Отидох при Него и ми каза: „Безпокойството, което изпитвате иде от това, че вие започвате да се увивате на какавида". Не разбрах точно какво искаше да каже с тези думи, но изпитах приятно чувство, защото подразбрах, че иска да каже, че съм на път да премина от сегашното си състояние в друго по-горно, пък каквито и да бъдат тези състояние. Той често даваше този пример как от яйцата се излюпват гъсеници, които се хранят с черничеви листа, порастват, завиват се на пашкул, стопанката го взима и от него изтъкава коприната.
От пашкулите остават какавиди и те пробиват пашкула и излизат като
пеперуди
.
От едно състояние преминаваш в друго.
към текста >>
10.
33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Царството Божие е на
пеперудите
.
Шестата раса е започнала вече в своето най-слабо начало. Представители на шестата раса са вече навсякъде, в Америка, в Европа и на всякъде другаде. Те са пръснати в разни народи и вече постепенно ще вземат ръководството в ръцете си. В света ще има оставени малко гъсеници. Те ще вървят по стария начин.
Царството Божие е на
пеперудите
.
От квакерите, които са много добри хора, ще излезат хора за шестата раса. Хората от шестата раса ще имат много правилен череп с 90 градуса камперов ъгъл. Хората в бъдеще ще имат правилни черти. Типът на шестата раса е почнал да се оформява вече. Навсякъде вече по земята се явяват такива типове.
към текста >>
11.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Той имаше една разкошна колекция от
пеперуди
в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил.
Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг. Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В. Радев с колело. Често ходехме при него на гости.
Той имаше една разкошна колекция от
пеперуди
в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил.
Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка.
към текста >>
12.
11. Никола Антов
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и
пеперуди
в главите на българите.
Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове. Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места. И тогава няма да има червиви плодове. А вие, анархистите, заради червивите плодове искате да отсечете дървото. Като отсечете дървото няма да получите нищо от живота.
Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и
пеперуди
в главите на българите.
Провери това.“ Никола Антов отива при анархистите и им разказва тази приказка. Онези му казали: „Това човешка глава не може да измисли. Кой ти го каза? “ Никола Антов отговорил: „Каза ми го Учителят Петър Дънов“. Онези замълчали и нищо не казали.
към текста >>
13.
33. ЧИСТОТАТА
,
,
ТОМ 8
Заповядано е гъсениците да станат
пеперуди
.
В човека има едно чувство да прави добро, но остави го свободен. Ако богатите се бяха отрекли от богатството, нямаше сега да бъде така зле с тях. Денят постепенно се увеличава. Това е закон. На онзи свят не можеш да крадеш.
Заповядано е гъсениците да станат
пеперуди
.
Разбира се, не всички отведнъж ще станат."
към текста >>
14.
IV.13 август, сряда 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Играем си с
пеперуди
, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.
Играем си с
пеперуди
, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
" И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.
към текста >>
15.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи
пеперуди
и насекоми.
Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят.
Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи
пеперуди
и насекоми.
Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена.
към текста >>
16.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви
пеперуди
има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи.
Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво.“ Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна из пътя и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черния връх.
Като тръгнеш за Черния връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви
пеперуди
има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи.
Така бих желал на всички да са отворени очите. Казвате: „Какво да направим, за да се спасим? “ Как да се спасиш? Че, като ти са отворени очите, ти си спасен. Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва - той се дави.
към текста >>
17.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в
пеперуди
, докато не се изпълни времето, необходимо за този период.
Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Запитват: - Може ли чрез усилено работене върху себе си да изменим положението на душата си?
Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в
пеперуди
, докато не се изпълни времето, необходимо за този период.
И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положение на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за 100 години, както и в един момент може да напредне за 100 години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен.
към текста >>
18.
20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
Те са като
пеперуди
, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят.
Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са: Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини.
Те са като
пеперуди
, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят.
Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук.
към текста >>
19.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 12
Паякът се сърдил на мухите, на
пеперудите
, че те ходят дърветата.
“ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят.
Паякът се сърдил на мухите, на
пеперудите
, че те ходят дърветата.
Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова.
към текста >>
Ако Бог облякъл
пеперудите
, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите.
Ако главата няма хубава мисъл, тогава шапката не е на място. Ние изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас. Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади за дрехите, които искате.
Ако Бог облякъл
пеперудите
, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите.
Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък.
към текста >>
20.
23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Пчелички,
пеперуди
, мухички летят свободно, весело прехвъркват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети.
Понякога на нас, обикновените хора ни досаждат мухите, буболечиците, с една дума по-малките същества от нас, но не е така и за мъдреца. Той използува малките същества в своята велика работа. За него те са символ. С тях той се разговаря, вместо да говори на по-големите същества - хората. Вън е топъл, хубав юнски ден, но не и за мене.
Пчелички,
пеперуди
, мухички летят свободно, весело прехвъркват от цвят на цвят, но на мене като е топло нито весело, някакво особено психическо състояние ме гнети.
Ден, два, три, не мога да се освободя от това състояние. С когото и да споделя, няма да ме разбере - за мене сложно положение. Няма изходен път, не зная как да изляза от това състояние. В един от тези прекрасни дни съм при Учителя на „Опълченска", дошла по работа. Свърших работата си и влязох за малко в стаичката при Учителя, но не с намерение да споделя с него състоянието си.
към текста >>
21.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 901-920
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
В Любовта щом влезете, изучавате закона на
пеперудите
.
Новата дреха. 901 Туй знание, което ви давам сега, ще ви послужи да си направите пашкула, както гъсеницата. Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като пеперудата. Нова наука ще имате.
В Любовта щом влезете, изучавате закона на
пеперудите
.
Трябва да престанем да мислим като гъсеници. Свещената книга. 902 Главата е свещената книга; хиляди поколения са писали в нея. Какво е написано в тази книга? В Библията се говори за книга, запечатана със седем печата.
към текста >>
22.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и
пеперуди
, и навсякъде виждаме движение.
Също и вашите разбирания стават по-широки вече. Вие не се задоволявате вече с онези тесни разбирания, широк става ума ви. Освен това във вас се заражда едно неспокойствие, вие не сте тъй спокойни както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: „Тъй не се живее вече".
Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и
пеперуди
, и навсякъде виждаме движение.
Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня.
към текста >>
23.
68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И когато отидохме на Рила и ги построихме по склона край езерото, гледката беше красива с накацалите, като
пеперуди
бели подслони.
И при най-силен проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под и тук геният се прояви, създадоха уютност, сигурност и при най-неблагоприятните промени на времето, дъжд, хлад, вятър. Това беше един голям успех и улеснение за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри, шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела палатки, за да може всеки по свой вкус и нужда да си направи. Всички си направихме такива палатки.
И когато отидохме на Рила и ги построихме по склона край езерото, гледката беше красива с накацалите, като
пеперуди
бели подслони.
Така този най-важен въпрос беше сполучливо разрешен.
към текста >>
24.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Също тъй, най-хубавите и пъстри
пеперуди
не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават.
Също тъй, най-хубавите и пъстри
пеперуди
не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на земята има и Южен полюс.
към текста >>
25.
5. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1
,
V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Молитви към олтаря му висок, летят огромни пъстри
пеперуди
и вият се над златния поток.
5. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева АПРИЛ Денят във тишината се пробуди.
Молитви към олтаря му висок, летят огромни пъстри
пеперуди
и вият се над златния поток.
А черни връх отсреща руменее, топи се на зората във дъхът. Криле отърсили петлите пеят април се е възмогнал на върхът! Със чист детински поглед той поглежда, усмихва се на птички, дървеса, очи му - животворните надежди в мъртвилото възкръсват чудеса. Работника Април, в зърите ранни, оре земята с бързи плугове, примамя пъпчици на будни грани, на служба в храма птиците зове. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с.
към текста >>
26.
9. Седемте езера
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Кацаха и минаваха като
пеперуди
, за да дойдат други.
Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг.
Кацаха и минаваха като
пеперуди
, за да дойдат други.
Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб и при радост.
към текста >>
27.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
Третата категория са хора, които не им е мястото в школата, но по силата на привличането от светлината са дошли в школата, както
пеперудите
се привличат от светлината на лампата и си изгарят крилата.
Те вървят по пътя на Любовта и сърцето. На тях е достатъчно да съзерцават в размишленията и медитацията си Христа и да се стремят да му служат всеотдайно. Втората категория хора са също, които се стремят към връзка с Христа и са готови на жертви и служене като първите, но същевременно се стремят да проникнат по-дълбоко в тайните на Битието. Стремят се да проучат законите и принципите, легнали в основата на Битието на живота. Те вървят по пътя на Мъдростта, като не пренебрегват развитието и на сърцето и приложението на Любовта.
Третата категория са хора, които не им е мястото в школата, но по силата на привличането от светлината са дошли в школата, както
пеперудите
се привличат от светлината на лампата и си изгарят крилата.
Те са онзи антипод, който уравновесява първите две категории, за да се спази закона на полярността, който е основен закон за съществуване на всяка форма. Там, където няма две противодействащи сили, не може да се създаде никаква форма. Те са онзи процент от десет на сто от черните в средата на Бялото братство, за да може да съществува школата на физическото поле. Но те не трябва да се допускат до ръководни места в живота на школата. Школата, основана от Учителя, е създадена по образец на великата окултна школа на Бялото братство на Слънцето.
към текста >>
28.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
” Учителят се усмихва и му отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора са малки
пеперуди
и се хвърлят в огъня, като мислят, че ще го загасят и загиват.” Аз съм описал много случки в книжката „Светъл лъч към човешките души”.
Последният се ядосал и го затворил в килия и поставя полицай пред вратата да го пази. Идва градоначалникът, брат Начо Петров и го заставя веднага да го освободи. Отварят килията, но Учителят го няма там. След един месец става сбиване, при което началникът е убит. При поредно повикване новият началник му казва: „Вие, господин Дънов, сте човек на доброто, проповядвате за любовта и хармонията, защо, когато някои явно се опълчи срещу вас, след няколко дена умира без никаква външна причина?
” Учителят се усмихва и му отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора са малки
пеперуди
и се хвърлят в огъня, като мислят, че ще го загасят и загиват.” Аз съм описал много случки в книжката „Светъл лъч към човешките души”.
Учителят виждаше всичко и навсякъде. Виждаше плановете на враговете на братството и вземаше своевременно мерки и е спасил България при междусъюзническата воина, Изгрева от пожар и много хора от смъртна опасност. Например Николай Дойнов. Марс в Телец. Учителят ще има непобедима вътрешна сила, която ще му позволява да постига своите цели на всяка цена, с голяма решимост.
към текста >>
29.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
от гъсеници в
пеперуди
.
Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи! ” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те.
от гъсеници в
пеперуди
.
Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества: честност, справедливост, доброта и разумност.” 5. ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: 22 беседа от Учителя, държана на 10 ноември 1918 г., София. В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с. 350 ÷ 353 „Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглени уши, за които се говори в Писанието.
към текста >>
30.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Съвременната медицина лови привидения със сакове за
пеперуди
!
Гледах неговото красиво лице, високо чело и ореола от бяла коса и брада. Какво спокойствие дишаше то! Как нечовешко изглеждаше всред тая преливаща се светлина, ту ясносиня, ту слаборозова! Като че ли тая светлина не го огряваше само отвън, а течеше под кожата на лицето му, като да бе негова кръв. - Вашите средства против тия малки животинки - продължи той - са смешни.
Съвременната медицина лови привидения със сакове за
пеперуди
!
Разберете ме добре. Бактериите и бацилите, т.е. това, което вие наричате така, представляват особена култура на същества, чиято еволюция е съвършено странична и няма нищо общо с човешката. Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя път, видими и невидими, знайни и незнайни. Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии козмични, от които черпят и те, прекръстосали са своите пътища и сега те искат да си послужат с человеците, като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание.
към текста >>
31.
68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме
пеперуди
.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота.
68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 2) „Необходимо е да се започне с живота.
Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме
пеперуди
.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота.
Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо. И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек. И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора.
към текста >>
32.
81. ДНЕШНИТЕ КРАДЦИ И РАЗБОЙНИЦИ (бр. 23, 16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките,
пеперудите
и птиците?
1) „Истина, Истина Ви казвам, Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.” Глава 10, ст. 1, Евангелие от Йоана „Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският живот - това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат живота си за своите овци. Днес хората са се отклонили от истинския източник на живот - Бога. Те поменуват само името Му, или Го отричат - отричат Го тъй, както понякога се отрича и бакалинът, на когото има да се дава... А всичко хубаво, което има в човека, това е само Божественото.
Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките,
пеперудите
и птиците?
Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството. Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат. Ако в човека доброто не се увеличава всеки ден - то не е добро. И ако Любовта, която имаш, не се увеличава всеки ден - и тя не е Любов.
към текста >>
33.
90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони
пеперуди
.
” Във всяко начинание на разумния човешки живот трябва да се тури едно здраво основание. Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!...
Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони
пеперуди
.
- Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен Живот. И ако Той твърди това, кой е, който може да докаже противното? Кой е, който смее да дръзва да мисли, че человек трябва да избере други пътища освен тия, които му са дадени от Върховния водач на человечеството - Христа? Върху гнила основа здраво зданието не се гради, Человечеството трябва да надживее вече своя детски период. С кръв не се гради.
към текста >>
34.
9. ОТНОШЕНИЕТО НА ВЛАСТТА КЪМ УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 22
" Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки
пеперуди
, и се хвърлят в огъня, за да го загасят.
Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит. *** При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина?
" Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки
пеперуди
, и се хвърлят в огъня, за да го загасят.
Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън? " Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно.
към текста >>
Могат ли
пеперудите
да загасят с телата си един голям буен огън?
Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит. *** При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина? " Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят.
Могат ли
пеперудите
да загасят с телата си един голям буен огън?
" Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта.
към текста >>
35.
3. Задачи и правила в планината
,
Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите,
пеперудите
и цветята.
Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с. 249/ „Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." /"Добри и лоши условия", с.248/ „Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон на природата, който регулира явленията и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." /"По Бога направени", с. 32/ „Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи.
Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите,
пеперудите
и цветята.
Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/ „За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях.
към текста >>
36.
6. Гости в лагера
,
,
ТОМ 22
Често се срещат калинки и пъстроцветни
пеперуди
.
През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид, Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря.
Често се срещат калинки и пъстроцветни
пеперуди
.
Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско,към Вада е пълно с малини.
към текста >>
37.
II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Чуйте, о вие, които живеете по-безгрижно от
пеперудите
, за които светът е забава и животът е даден само за наслада: за всичко се плаща.
II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА Невена Неделчева. Подбрани приказки: Чута молитва. Издава книжарница «Братство», Севлиево.
Чуйте, о вие, които живеете по-безгрижно от
пеперудите
, за които светът е забава и животът е даден само за наслада: за всичко се плаща.
Чуйте и вие, които тъгувате, скърбите, роптаете и негодувате: след всяка скръб иде радост, но и скръбта, и радостта сами си създавате... Родих се веднъж син на цар. Гледан бях като зеницата на окото и думата ми бе закон за околните ми. Аз растях, ставах силен и смел, и не знаех що е препятствие - пред моята воля и власт отстъпваше всичко. Аз знаех само едно - «искам» - и пред него се прекланяха всички. Там, където не достигаше силата, насилието правеше необходимото.
към текста >>
38.
III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
И тогава идва ред на
пеперудите
и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея.
Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни.
И тогава идва ред на
пеперудите
и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея.
Затова има доказателство, което ще дадем по-късно. 3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията.
към текста >>
39.
6. Бащата пуритан
,
,
ТОМ 24
Момичетата носеха разноцветни панделки като големи
пеперуди
на главите си.
А баща ми реши да ми купи обувки, защото краката ми винаги бяха мокри от старите скъсани подметки и ми купи високи мъжки обувки с кукички. Приличах в краката на Мики Маус, тънки като свирки крака в тежки кондури! Плаках, но напразно. Трябваше да понеса присмеха на децата в училище. А моите съкласници бяха дъщери и и синове на министри, генерали и богати хора.
Момичетата носеха разноцветни панделки като големи
пеперуди
на главите си.
Тази обстановка още по-силно подчертаваше бедното ми облекло и ме караше да страдам непрестанно.
към текста >>
40.
14. Фотографската снимка с класа ни
,
,
ТОМ 24
Повечето имаха големи бели панделки, като
пеперуди
на косите си, а роклите им блестяха, целите обсипани с волани, като моята мечтана рокля, която никога не облякох.
14. Фотографската снимка с класа ни През онези последни дни на раздяла с любимия ми учител - човек с кротък и благ израз на лицето, стих глас и бащински обноски към всички, когото обожавах ' и обичах с всичката сила на сърцето си, бяхме събрани в едно фотографско ателие да направим последен портрет на класа заедно с учителя Владислав Алексиев. Аз не можех да си представя да се фотографирам далеч от него. Обаче, когато се явих в ателието и се озърнах наоколо си, видях не предишните си съкласнички, които бяха добре облечени, а някакви прекрасни бели феи.
Повечето имаха големи бели панделки, като
пеперуди
на косите си, а роклите им блестяха, целите обсипани с волани, като моята мечтана рокля, която никога не облякох.
На краката си носеха черни лачени пантофки с каишки и копченца отстрани. Те ме гледаха с насмешка и погледите им ме пронизваха като стрели. Как да не ми се подиграват, като се бях явила в най-тържествения ни ден с черните кондури на краката - същите онези момчешки обувки, които татко ми бе купил по погрешка, и с които от години ходех на училище. А вместо нова бяла рокля носех няколкократно обърнатата вълнена рокля, която се впиваше с тясно изрязано деколте във врата ми, а на главата нямах никаква панделка. Учителят ни избра двете най-добре облечени момичета с пеперудено вързани бели панделки на главата да седнат от двете му страни, а аз се скрих зад декора в дъното на ателието и горко заплаках.
към текста >>
41.
237. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Пеперудите
са само шофьори и аероплани на други същества, които влизат в тях.
Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания. Културата отгоре слиза, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува горе, като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе на животните. Престъпните хора влизат в телата на животни и дървета, които им служат като възпитателни институти.
Пеперудите
са само шофьори и аероплани на други същества, които влизат в тях.
Една идея не е реална, когато се възприема, но когато се прилага. Един ангел дума не може да каже, ако не е помислил, почувствал и приел сила за тази дума. Камъните са деца на възвишените същества, изпратени тука да се възпитават."
към текста >>
42.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Гората - цялата е моя, заедно с птичките, с мухичките, с
пеперудите
.
Небето ме милва, слънцето ме гали. И то е мое. Нямам нищо ли!? Не, не! Слънцето е мое, небето - всичко е мое, с изключение на 1 чифт хубави обувки.
Гората - цялата е моя, заедно с птичките, с мухичките, с
пеперудите
.
Тук чувствувам присъствието на Вечния. Тука съм си у дома. Сандалите нанизани на пръст, а нозете ми газят меката трева, топлата земя. Откакто четох стихове пред Него, в мен се възстанови отново връзката ми с Музата. Благодарността у мен и Доверието ми върнаха тия нежни крилца на душата.
към текста >>
43.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Слънцето ги грабна, вятърът ги издуха, сякаш са бели
пеперуди
.
Пия гореща вода, отговарям на въпроси. С. Динова се моли за мене, Сийка също, Райна също. Но никому не идва на ум да опере вонещите ми дрехи. Хубава е софийската вода, хубаво е и слънцето. Опрах се, ни жива, ни умряла.
Слънцето ги грабна, вятърът ги издуха, сякаш са бели
пеперуди
.
Умих болното си измърсено тяло. Но... треската отново ме поваля, потта престана, но далакът ми се поду като краставица. И все на гръб - не мога да се преместя. И всеки ден към три часа студ, студ, ужасен студ и после огън, горя, горя, изгарям. Лицето ми в рани, струпеи и по челото, и по брадата, и по бузите.
към текста >>
44.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Споменаха някакви „
пеперуди
” и св.
Дафинка ми подари сребърна верижка за него. Но тя се чудеше на сандалите ми. Никога тя не би могла даже да помисли такова нещо, камо ли да го направи. След вечерята Андрей Стоянов свири нещо от Шумана. После свири свои композиции.
Споменаха някакви „
пеперуди
” и св.
Франциск ходи по водата... Нищо не разбрах. Като слушах и гледах този музикант, почувствувах се тъй да се каже във висок стил. Пораснах. Почетох себе си. Нещо неземно, чисто и красиво лъхаше от него. Стори ми се, че не съм на земята.
към текста >>
45.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като разноцветни
пеперуди
нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим.
Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата. Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето.
Като разноцветни
пеперуди
нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим.
Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен. Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно!
към текста >>
Сега, като пъстроцветни
пеперуди
тичахме по пищната ливада.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя. Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета.
Сега, като пъстроцветни
пеперуди
тичахме по пищната ливада.
После Учителят даде нова песен: „Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2) В живота радост носи” и т.н. Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем.
към текста >>
46.
2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нежно зелените листенца като зелени
пеперуди
излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.
Задълбочен в някаква книга на чужд език. Цялото му внимание е съсредоточено там. Мисля, че това са Тагоровите поеми на английски. Слънцето го облива. Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка.
Нежно зелените листенца като зелени
пеперуди
излитат от пухкавите пашкулчета на роговата обвивка на пъпките.
Слънцето е в своя зенит. Възвестяват обяд. Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва. Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден. Всички в кръга. Молитва.
към текста >>
47.
2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
,
ТОМ 26
Пеперудите
прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Леките облачета ни правят сянка и ни пазят от прижурящите юнски лъчи. Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност.
Пеперудите
прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита. Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости.
към текста >>
48.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери,
пеперуди
, птички сладкопойни.
Слизането сега и за коне, и за нас е по-леко, защото нашите, не малко труд - дни на ред, подредиха калните и неравни пътища. Часове слизане, дълги часове. Ту в ляво, ту в дясно, но все слизане по стръмното. Водите на Черни Искър блестят. В тях се белеят скални уломъци, валчести камъни със слънчеви искри по тях.
Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери,
пеперуди
, птички сладкопойни.
Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни. Слънцето би ни опалило, ако не беше хладния сенчест път. Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга. Рупите изчезват под облаците, а пред нас все път, все дълъг път. Провиждат се покривите на Говедарци.
към текста >>
49.
3.2.1.5. Писмо
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като
пеперуди
, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога.
На сочни зелени листенца висят розово цветове и обкичват дивното му чело... Той е облечен в бяло, в чисто бяло. Дрехите му блестят от златоткани звезди и въздушни цветя се преплитат в ефирната му тога. Препасан е с морав колан пронизан с милионни сапфири на неизплаканите му геройски сълзи... И невъобразимо бели са неговите криле... Той е млад Бог. И сега той се поучава между строителите на Великото царство - всички любимци на Бога. Не скърбете за него - той е млад Бог.
Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като
пеперуди
, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога.
Той ще разбере, а не онези доле в света, които никога не са видели тази красота, в която само живее Той. Тогава, ти имаш единение с Божествената Му душа, тогава той слиза при тебе и тез, които го жалят, повява белоснежните си криле и слухтящите усещат близостта на близка красота, а това е Той. Там, там в тази красота ще отидем и ний. Ще отидем при нашия Отец в светлата дивна градина при златните струи на сладкозвучния ручей, измежду сребърните палми, из висящите златни рубинени гроздове, измежду зреющи слънца с крилати ангели и херувими, облечени в безсмъртна хубост, изпълнени с непреходна Любов, осенени от радостта на Раздавачът на Вечната Правда... И когато ще ни зърнат из млечните облачни вълни, ние ще паднем на колене пред тях, ще прострем ръце за помощ и ще се изкачим на последната стълба при подножието на Царя. И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола... Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов.
към текста >>
50.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания -
пеперуди
, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни.
Законът действува неумолимо. Учителите дори нищо не могат да направят, защото те не засягат Него, а Великото, Мощното, Божественото. Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък. По-добре е за ония, които искат да попречат, да разрушат или да похулят Учението или Учителя навреме да се дръпнат настрана, да се оттеглят на разстояние, да не се опитват дори да се преборят с тези Велики мъже, които наглед приличат на земни жители, ала се различават коренно от тях, притежават голяма сила,топлината и светлината са неудържими, жители са на друга държава, живеят по други закони и като идея дори те стоят толкова далеч от обикновеното съзнание, и не подозират величието пред което стоят, и великата жертва, която те са направили като са приели проста човешка форма и са слезли на Земята с известна мисия. Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само живота на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена.
Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания -
пеперуди
, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни.
Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди. Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него. Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от живота и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно.
към текста >>
51.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Никога преди и след това не сме били свидетели на присъствието на толкова електричество, което кацаше като блескави
пеперуди
по нашите коси и дрехи.
Никой не питаше и никой не коментираше, а поднасяше си канчето и пиеше вода. Времето по това време не винаги се задържаше слънчево и топло. Една година се случи в планината имаше депресия - буря и дъжд, небето се тресеше от гръмотевици, а плана беше непременно да се изкачим на Мусала. Тръгването започна призори. Беше още съвсем тъмно.
Никога преди и след това не сме били свидетели на присъствието на толкова електричество, което кацаше като блескави
пеперуди
по нашите коси и дрехи.
Пътят представляваше поток от светлини, една извиваща линия - пътеката към Мусала извиваше и ние вървим нагоре един след друг на известно разстояние, за да се избегне евентуално някое срутване. Изкачването се състоя бавно и спокойно с ненарушима дисциплина. Екскурзията остана незабравима - заслужаваща перото на поета. Всички се върнахме бодри, весели и пълни с жизненост. Калеше се не само тялото, но и душата сякаш крепнеше вярата в ония неразривни връзки между природата и човека.
към текста >>
52.
25. Да знаеш и да можеш
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид
пеперуди
, или нервните влакна на мозъка.
Казват на Учителя: Накратко с няколко изречения кажете ни, в какво собствено се състои Вашето учение? Това прилича досущ на желанието на учените лесно и бързо да открият тайните на Вселената, на битието и на още много други неща, които лежат в природата. В това отношение материалистите са най-припрените, те за един живот искат всичко да научат, да открият, да опитат. Те от всички най-много бързат. И за това си има разбира се причина.
Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид
пеперуди
, или нервните влакна на мозъка.
Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни учението с две думи. На такива Учителят отговаря и отговорът е толкова ясен и прост, колкото лаконичен и правдив. Ние, които сме любители на острата и правдива мисъл, не можем да не се вслушаме с вълнение в разговора на учения мъж и Учителя. Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден. Да, истината трябва да докосне всички.
към текста >>
53.
4. Школата на Христа
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Ония, които стояха и си губеха времето в питане и търсене виждаха или по-скоро опипваха слепешката събитието, което се бе случило, подозираха, че нещо ново, необикновено беше настъпило на Земята, смущаваха се като
пеперуди
привлечени от светлината, терзаеха се в съмненията и неспокойно се чудеха, какво да предприемат.
Той ги познаваше и те Го познаваха. Връзката беше далечна и силна, чакаше само последния зов, както през пролетта, когато цветята и дърветата цъфтят. Забележително време, когато нищо не бе по-лесно да чуеш за Великото и да се отзовеш пред Нея и нищо не беше по-трудно да направиш крачка напред към великата възможност. Колкото приближаването до светлината за едни бе леко и естествено, толкова за други бе мъчно, непостижимо, далечно. Като тежки неповратливи коли се движеха по този друм едните, където другите летяха с леката походка на хора, които имаха полет и криле.
Ония, които стояха и си губеха времето в питане и търсене виждаха или по-скоро опипваха слепешката събитието, което се бе случило, подозираха, че нещо ново, необикновено беше настъпило на Земята, смущаваха се като
пеперуди
привлечени от светлината, терзаеха се в съмненията и неспокойно се чудеха, какво да предприемат.
Той говореше на език, който им звучеше чужд. Такова нещо до тогава те не бяха слушали. Беше премного светло за техните очи. Учението на Христа за тях беше твърда храна, а школата стоеше затворена и неразбрана. Къде лежеше причината?
към текста >>
54.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Тогава пролетните цветя започват да цъфтят, дърветата се покриват с листна премяна,
пеперудите
напущат своите затвори и литват волно, големите хора съзерцават трепета на този безконечен кортеж на живот и свеждат глава пред тази сякаш непозната и никога непреживяна красота.
Такъв извор винаги има какво да даде, на много пътници ще задоволява жаждата, много цветенца ще полее и накрая вероятно ще се влее в някой от ония притоци, които гонят големите реки. Ти си ученик и разбираш цената на едното и другото. Сам ще си направиш избора и сам ще си определиш програмата. Знаеш, какво се очаква от тебе и какво се цели да бъде изградено, не за един живот. Напролет, когато започват да се топят снеговете по планините и ледовете се пукат на часове, поточетата тръгват на дълги пътешествия и оповестяват идването на пролетта.
Тогава пролетните цветя започват да цъфтят, дърветата се покриват с листна премяна,
пеперудите
напущат своите затвори и литват волно, големите хора съзерцават трепета на този безконечен кортеж на живот и свеждат глава пред тази сякаш непозната и никога непреживяна красота.
Каква непреривност представлява живота на едно дърво,на един ручей, на една пеперуда. Нанизани малки приказки, тонове на един живот, които вибрират живо и дълбоко. Дървото никога не съжалява, че сезоните се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо. Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято. Законът властвува точно и неумолимо в цялата природа и би казал човек, че в това има нещо жестоко и болезнено тъжно, ала нито следа, красотата, смисълът, музиката, поезията, тая фантастична премяна на природата си остава недокосната, неувяхваща, вечно млада и жизнена, вечно свежа и ухаеща на различни аромати.
към текста >>
55.
21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Светлината, която се разля безмерно привлече ония, които разбираха цената на светлината, привлече еднакво и ония, които бяха я загубили и сега като
пеперуди
се стрелкаха към нея.
Нямаше желание да обърнеш гръб на едно явление, една история от тъмни краски, която паралелно с всичко светящо стои там и ни разкрива отношенията на учениците към Учителя. Неговата школа беше отворена /за първи път в историята на окултните школи/. Той не тури брава и ключ. Наглед всеки можеше да влезе без ценз и препоръка. Опитът, Неговият опит, както изобщо всичките опити бяха епохални.
Светлината, която се разля безмерно привлече ония, които разбираха цената на светлината, привлече еднакво и ония, които бяха я загубили и сега като
пеперуди
се стрелкаха към нея.
Никой никога не питаше откъде и за кого идваш. Законът за процентите беше неумолим - злото макар с 10% беше неизбежно. И Той не застана на прага на школата и не рече: “Ти влез, ти не." Затова и не се знаеше, кой с какво лично богатство идваше и с какви цели - съзнателно или безсъзнателно 10% - Живей своя живот, други край тях по отражение и внушение. Затова, в тая първа по рода си школа на свободата и желанието, се смесваха ученици, застанали зорко и нащрек, не само какво и как да използуват благоприятните условия - не, те гледаха, следяха дори и критикуваха Учителя - Него. Който нито се спираше на това, нито спираше своята работа.
към текста >>
56.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Ние не сме
пеперуди
да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си.
Той е носител на живота. Времето е сила. Тя се акумулира в живота и пак се освобождава. В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието.
Ние не сме
пеперуди
да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си.
Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае.
към текста >>
57.
2.63. Животните - нашите по-малки братя
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Човек не може да измисли такива бои, каквито са краските по крилата на
пеперудите
, и в перата на птиците.
И като отиде при морския таралеж, излива върху него киселината и чака от известно разстояние. След това налива втори път. И варовитата черупка на таралежа се разяжда от киселината. Образува се дупка, рибата си завира в дупката муцуната и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки.
Човек не може да измисли такива бои, каквито са краските по крилата на
пеперудите
, и в перата на птиците.
Онези краски са по-трайни. Човек стои от тях по-високо в това отношение, че в него има много възможности. Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи.
към текста >>
58.
148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Бяха престанали да тичат по пъстрите
пеперуди
на живота, но още от време на време се заглеждаха в тях.
Те и смъртно пронизваха, можеха и да смразяват, но вече бяха се научили и да възкресяват. Между многото мисли, които навяха на Андрей, беше и тази: „Пред тези очи, не може да се лъже! В тях всяка лъжа се стопява, изгаря, нищо не остава! ” С тази мисъл той предварително беше предупреден, да не си прави илюзии да лъже! Но най-важното и най-интересното в тези очи беше, че те виждаха в един друг свят, недостъпен за обикновените очи - те бяха преодолели границите на миналото, бъдещето, на времето и пространството и на смъртта.
Бяха престанали да тичат по пъстрите
пеперуди
на живота, но още от време на време се заглеждаха в тях.
Те бяха повече насочени навътре - към дълбините на душата, и служеха като мост между двата свята - стария и новия. Носът му не беше дълъг, нито къс, нито издаден напред. Желанията му бяха ограничени до най-необходимото. Ръбът му отгоре беше леко изпъкнал като гръб на охранен кон, което показваше добре овладяна нервна система. Перпендикуляра на интелигентността - спуснат от челото до носните отвори, беше дълъг.
към текста >>
59.
188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
В.К.: [Чете] „Честит първи сняг, честит първи, сребърни
пеперуди
, вали снежен прах от небесата, над вейките тежи, трепкат златни спомени, лекичко снегът вали и Вие.
Един пожела да нарисува брат Христов и го нарисува. В.К.: Да. Л.Т: Сега тука, който ми подари тоя албум, ми написа нещо за мене. В.К.: Да. Л.Т.: Той ми е подарен.
В.К.: [Чете] „Честит първи сняг, честит първи, сребърни
пеперуди
, вали снежен прах от небесата, над вейките тежи, трепкат златни спомени, лекичко снегът вали и Вие.
(подпис) Кръстеняков. Л.Т.: Да, той ми подари целия албум. В.К.: Да. Л.Т.: Ето Ивон Депорт. В.К.: А, Вие имате тази снимка.
към текста >>
НАГОРЕ