НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
95
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Следователно тя се явява същински
певец
.
Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Следователно тя се явява същински
певец
.
В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана.
към текста >>
2.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на
певеца
с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея.
В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на
певеца
с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето. Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата.
към текста >>
3.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един
певец
, носещ някакъв музикален символ.
Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци.
Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един
певец
, носещ някакъв музикален символ.
По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа.
към текста >>
4.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
чудесните резултати получени от прочутия
певец
Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци.
През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например.
чудесните резултати получени от прочутия
певец
Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци.
Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело.
към текста >>
5.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на
певеца
, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на
певеца
, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
към текста >>
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема,
Певецът
ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот.
Той ще напише с пламъка на звездите нова поема,
Певецът
ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
към текста >>
6.
Музиката в живота - Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за
Певеца
-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин.
Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за
Певеца
-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана.
Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край.
към текста >>
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния
Певец
-свръхчовек.
Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния
Певец
-свръхчовек.
Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
към текста >>
Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-
певец
- душа на Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима.
Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-
певец
- душа на Балкана.
Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
към текста >>
Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на
Певеца
-свръхчовек!
Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева!
Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на
Певеца
-свръхчовек!
Благословен Богът на Любовта! Gis Moll
към текста >>
7.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока обич към индуския мистик и
певец
.
КАБИР На запад почти всички познават Рабиндранат Тагор, ала малцина знаят нещо за Кабир, един от живите извори, от които индуският поет обилно е черпил. Малцина знаят, макар че сам Тагор е превел на английски, заедно с М.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока обич към индуския мистик и
певец
.
За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи.
към текста >>
8.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б.
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
" извика
певецът
на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов!
" извика
певецът
на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù.
Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот?
към текста >>
Младият
певец
гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов! " извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед.
Младият
певец
гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало.
Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот? " - запита го един от онези, чието слово е светлината, която говори на събудените. „Онзи, който е вложил себе си в любовта на безсмъртните и когото душата ми познава като непреривен копнеж!
към текста >>
Скръб се роди тогава в сърцето на
певеца
и той го повика със скръб на сърцето си.
Научи ме да обичам като тебе с вечна любов! " извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му.
Скръб се роди тогава в сърцето на
певеца
и той го повика със скръб на сърцето си.
„Кого дириш с виковете си в този живот? " - запита го един от онези, чието слово е светлината, която говори на събудените. „Онзи, който е вложил себе си в любовта на безсмъртните и когото душата ми познава като непреривен копнеж! " - рече поетът и зарида в скръбта си. „Непреривният копнеж, за който говориш, е истинският път към онзи, когото търсиш, каза този, словото на когото е светлина, която говори на събудените.
към текста >>
9.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Един
певец
, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Един
певец
, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник.
към текста >>
10.
Философия
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Певецът
от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс.
Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите.
Певецът
от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс.
Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития.
към текста >>
11.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Овчар бвше... И
певец
беше.
И направи Айя царица там. Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну.
Овчар бвше... И
певец
беше.
Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината.
към текста >>
– Един беден овчар –
певец
, – отвърна На-Ну.
Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар. Огненият цар стана юноша. – Кой си ти? – рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство? Кой си ти?
– Един беден овчар –
певец
, – отвърна На-Ну.
– Кой те изпрати в моето царство? – Айя. – Какво искаш? – Струна за лирата ми, кована на огън. – Дайте му, – рече Хел-О, царят на огъня.
към текста >>
певец
, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път.
певец
, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
към текста >>
Когато чуеш
певец
с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Когато чуеш
певец
с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.
към текста >>
А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва
певецът
към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва
певецът
към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.
* * * Има връзка, съотношение между материалните и духовни работи на човка. Какви са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи. * * * Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания- Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Плътта и духът са в постоянна борба.
към текста >>
12.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нека всяка нота, изпята от гласа на
певеца
, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.
Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата.
Нека всяка нота, изпята от гласа на
певеца
, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.
Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?
към текста >>
13.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа,
певец
за всеславянско единение.
"Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.
Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа,
певец
за всеславянско единение.
"Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно.
към текста >>
14.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така мисли на много места в псалмите си
псалмопевецът
, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон.
Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек.
Така мисли на много места в псалмите си
псалмопевецът
, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон.
Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
15.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той бе
псалмопевец
на вечните неща и умен съветник за временните.
И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май).
Той бе
псалмопевец
на вечните неща и умен съветник за временните.
"Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той. Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите. Тишина, умение в ръководството на живота, вярност в малкото и голямото, вярност към дребното и великото, знание и дело, дело и знание. Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него. „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори".
към текста >>
16.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен
певец
Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух.
Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен
певец
Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух.
Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух. Черна като земята отвън, от стиховете на „12 баби" расте златната пшеница на скритата народна мъдрост Затова съм чувал някои от сюжетите на „12 баби" като илюстриращи примери из устата на един мъдрец.
към текста >>
17.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Книгопис Посвещение на
Певеца
от Мария Радева.
Книгопис Посвещение на
Певеца
от Мария Радева.
Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното. „Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл.
към текста >>
„Посвещение на
Певеца
” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия
Певец
, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
Книгопис Посвещение на Певеца от Мария Радева. Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното.
„Посвещение на
Певеца
” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия
Певец
, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко.
У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
към текста >>
В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на
Певеца
”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота.
В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на
Певеца
”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение.
И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди.
към текста >>
18.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен
певец
и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре.
„Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици.
От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен
певец
и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре.
Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност.
към текста >>
19.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Стига се до това положение, че някой
певец
съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си.
Това идва вече и от обстоятелството, че в обикновения език свързваме възприятията на тоновете с различията в светлината. Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва.
Стига се до това положение, че някой
певец
съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си.
Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери.
към текста >>
20.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако поет -
певец
се бях родила, кат славея бих пяла също аз.
Д. Антонова АКО БЯХ ПОЕТ Вий питате, какво бих писала, ако поет се бях родила ? При слънцето бих отишла да уча, кат него аз бих писала тогаз. Че вижте вий, какво богатство, какъв разкош от багри, тонове, нюанси! Така бих писала и аз - кат светлата дъга. Така, че никой да не сети студ, нито тъга, стихът ми слънчев кат чете.
Ако поет -
певец
се бях родила, кат славея бих пяла също аз.
Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза? Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра.
към текста >>
21.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и
певеца
.
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика".
По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и
певеца
.
За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития.
към текста >>
22.
ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния
певец
в пролетната нощ.
Тази илюстрация представяше едно оръдие, изоставено и затрупано наполовина с пръст, по която времето е направило да прорастат треви и шубрачки. Очевидно, на това място някога се е водил кървав бой. Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка.
Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния
певец
в пролетната нощ.
Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята.
към текста >>
23.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Най-добре изразено е това схващане у
псалмопевеца
.
Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина. Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон.
Най-добре изразено е това схващане у
псалмопевеца
.
Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).
към текста >>
В пълна хармония с тия схващания на
псалмопевеца
, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1).
Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).
В пълна хармония с тия схващания на
псалмопевеца
, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1).
Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината! В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко.
към текста >>
24.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
НА СЪН Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш прескочила прага на приказен дворец, Аз следвам те покорна, вярваща, любеща повярвала на теб — „Любимия
певец
".
Д. А-ва. СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви, и ги чакай тез свещени и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. Събери ги, запази ги, докогато с топлина, със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семената. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи.
НА СЪН Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш прескочила прага на приказен дворец, Аз следвам те покорна, вярваща, любеща повярвала на теб — „Любимия
певец
".
И пееш ти и слушам песента ти. Тя нежна е и тиха, пълна с красота. Душата ми се пълни с вра и надежда Сърцето ми — с живот, любов и доброта. И виждам се тогава ангел лъчезарен, облечен във одежди леки кат воал, и няма вече в мен невяра и съмнение ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш, прескочила прага на приказен дворец.
към текста >>
25.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и
певец
, и художник, и учен.
Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и
певец
, и художник, и учен.
Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Бъди
певец
и слушател.
Всички слънца, безброй планети са на различни гами, с особени тонове. Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив. Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта. Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей. Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота.
Бъди
певец
и слушател.
Пей без колебание, и ще доловиш великата хармония на Всемира.
към текста >>
27.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Славеят пък, който минава 3а отличен
певец
е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици.
Какъв е животът между всички тия животни ? - Живот на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със Зърнена храна.
Славеят пък, който минава 3а отличен
певец
е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици.
Той е доволен от положението си, още повече, когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта,не мислят като него. Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат? Каква е тази наука, която не може да им покаже начин, как да живеят правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законите на човешката мисъл, нито да обясни причините 3а съществуването на злото и на доброто?
към текста >>
28.
Възпитание на човешката воля - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И
псалмопевецът
какво казва?
Та, аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън. Не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си.
И
псалмопевецът
какво казва?
- "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако аз бих писал, щях да прибавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. Ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката. Peзюмe от лекция на общия окултен клас, държана от Учителя на 22. X.
към текста >>
29.
Два разговора с Учителя за музиката
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Истински
певец
или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно.
Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона РЕ. Защо? Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона ДО, трети СИ или други някои тонове.
Истински
певец
или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно.
Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пеене или свирене. В такъв случай, и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично.
към текста >>
Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че
певецът
или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете.
Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона РЕ. Защо? Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона ДО, трети СИ или други някои тонове. Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно.
Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че
певецът
или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете.
Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пеене или свирене. В такъв случай, и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си.
към текста >>
Не взима ли тя участие
певецът
е обикновен.
Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата.
Не взима ли тя участие
певецът
е обикновен.
Добрият певец пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна.
към текста >>
Добрият
певец
пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н.
Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие певецът е обикновен.
Добрият
певец
пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н.
Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отворя касата си и пита: Колко ти дължа?
към текста >>
30.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И затова
псалмопевецът
казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси.
Той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли; този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно. Вие ще кажете: “Ама да не направи той някаква погрешка! ” Историята, която ние знаем от хиляди години, казва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно. Те никога не са създали някаква катастрофа.
И затова
псалмопевецът
казва “Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси.
Не видях човек с разумно сърце да проси, да е излязъл на поругание.” Ако някой път праведните са били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнат на своите братя. И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към Този живият Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем.
към текста >>
31.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Псалмопевецът
нарича това Семейство - “Дом Господен” - “Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си”.
Будни и разумни трябва да бъдат всички приятели, верни и истинни! Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по Цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат неговият път, са членове на това велико Семейство.
Псалмопевецът
нарича това Семейство - “Дом Господен” - “Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си”.
Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
към текста >>
32.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един
певец
на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
“По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея.
Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един
певец
на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски.
към текста >>
33.
Мисията на изкуството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Псалмопевецът
казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря, да живея в Дома Господен, през всичките дни на живота си!
Вие работите добре с твоята другарка, вие имате ръководство, следвайте Него. Едва тези дни видях книгата за Учителя,която сте издали, и то за малко време. Останах с хубаво впечатление, бих искал да я имам. Ако може да я изпратите на Ана, и тя да ми я донесе - добре ще бъде. Ние, учениците, принадлежим на Големия всемирен Живот - „Живота за Цялото“, както го нарича Учителя!
Псалмопевецът
казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря, да живея в Дома Господен, през всичките дни на живота си!
“ Предай моя братски поздрав на Твоята Другарка. Ще държа връзка с Тебе! Поздрав, бр.Борис Факсимиле от писмото на Борис Николов
към текста >>
34.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Искам да бъда
певец
, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея!
Да бъдеш достатъчно спокоен вътрешно, за да се измъчваш; да бъдеш достатъчно благороден, за да се гневиш; достатъчно силен, за да се страхуваш и достатъчно щастлив, за да се безпокоиш. Да мислиш добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела. Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб. Христиан Д. Ларсон Ти пееш!
Искам да бъда
певец
, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея!
Вътрешен шепот изрече: желанието да си певец е най-красивата песен, която малцина разбират. Желанието да пееш е най-красивата песен, която ангелите с наслада изслушват. Птичките пеят, цветята пеят, вятърът пее, светлинният лъч пее, — всичко пее! ... О! вярвай: и ти си певец!
към текста >>
Вътрешен шепот изрече: желанието да си
певец
е най-красивата песен, която малцина разбират.
Да мислиш добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела. Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб. Христиан Д. Ларсон Ти пееш! Искам да бъда певец, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея!
Вътрешен шепот изрече: желанието да си
певец
е най-красивата песен, която малцина разбират.
Желанието да пееш е най-красивата песен, която ангелите с наслада изслушват. Птичките пеят, цветята пеят, вятърът пее, светлинният лъч пее, — всичко пее! ... О! вярвай: и ти си певец! — Ти можеш да пееш!
към текста >>
вярвай: и ти си
певец
!
Искам да бъда певец, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея! Вътрешен шепот изрече: желанието да си певец е най-красивата песен, която малцина разбират. Желанието да пееш е най-красивата песен, която ангелите с наслада изслушват. Птичките пеят, цветята пеят, вятърът пее, светлинният лъч пее, — всичко пее! ... О!
вярвай: и ти си
певец
!
— Ти можеш да пееш! Ти пееш! Погледа и думите, движенията и формите са жива музика. Ти можеш да пееш! Ти пееш!
към текста >>
И тя ще те научи, че ти си дете на великия
певец
, че ти можеш да пееш; че ти пееш.
Погледа и думите, движенията и формите са жива музика. Ти можеш да пееш! Ти пееш! Думите: „Аз искам да пея" са песен която само големите певци проумяват. Безспир нека се носи песента: „Аз искам да пея“.
И тя ще те научи, че ти си дете на великия
певец
, че ти можеш да пееш; че ти пееш.
„Изгрев“ Книжнина Житно Зърно, месечно списание, бр. 4, год. VI съдържа: Творческите сили на природата — ***; Учението на Бялото Братство през вековете, от В. Пашов; Вечната справедливост, от Прентис Мълфорд; Земетресенията и слънчевите петна, от Любомир Лулчев; Що е графология? от Инсаров; Ходът на човека от Анри Рем; Първият лъч, от Боян Боев и др.
към текста >>
35.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние и днес можем да се запитаме, като
Псалмопевеца
на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие?
Само това може да реализира вашето щастие. *** Вие винаги трябва да ставате рано и до посрещате слънцето. Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята.
Ние и днес можем да се запитаме, като
Псалмопевеца
на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие?
Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим.
към текста >>
36.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова
псалмопевецът
казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс.
Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е слънцето.
Затова
псалмопевецът
казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (пс.
92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и да чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую. Защото „верую" в света — това е Истината; същината на живота — това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта.
към текста >>
37.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имате например дарбата на
певец
- развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие.
В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в главата ви, в сърцето ви и във волята ви - вярвайте и работете. И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си.
Имате например дарбата на
певец
- развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие.
Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя. Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички. По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за
псалмопевеца
Давид.
И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна къща. Почука, но никой не се обеди. Напипа ключа под килимчето и отвори. Студента си взе сбогом и забърза към гарата, за да вземе втория влак. Стругов остана сам, седна на миндерчето а кухнята и си припомни за своята майка, която е седяла тук, отгледала го здрав, а сега сляп да го посрещне, тогава когато трябва най-много да му се радва.
И я вижда как некога при камината му е разправяла за малкия Йосиф, що братята му го продали, за младенеца Исус, за
псалмопевеца
Давид.
А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само един отличен
певец
като пее, може да направи грешка.
Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши.
Само един отличен
певец
като пее, може да направи грешка.
Който не знае да вземе нито един верен тон, каква грешка ще прави? Само отличния певец може да направи грешка, а който не пее, не може да направи грешка. Това е истината по въпроса. Онези съвършени хора, които живяха в рая, направиха една грешка. Не е въпрос грешката голяма ли е.
към текста >>
Само отличния
певец
може да направи грешка, а който не пее, не може да направи грешка.
Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши. Само един отличен певец като пее, може да направи грешка. Който не знае да вземе нито един верен тон, каква грешка ще прави?
Само отличния
певец
може да направи грешка, а който не пее, не може да направи грешка.
Това е истината по въпроса. Онези съвършени хора, които живяха в рая, направиха една грешка. Не е въпрос грешката голяма ли е. Не, малка е грешката, но с течение на времето се увеличава и мъчно се изправя. Един съвременен математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума.
към текста >>
40.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър
певец
си, попей ми малко!
Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър
певец
си, попей ми малко!
Но петела мълчал. — Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: — Миналата година пях преди да изям сиренето и го изпуснах, но сега ще изям сиренето и после ще пея. * * * Някой път хората пеят преди да са развили своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. (Из Беседите) СТРАДАНИЕ Когато бях млад, сърцето ми бе обгърнато от голяма тъга.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В това състояние човек запява —
певец
става.
Който иска мир да, приготвя Миротворци! Любомир Лулчев Словото на Учителя Пробуждане на съзнанието Днес ще говоря върху пробуждането на съзнанието. Това пробуждане си има методи и пътища. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние.
В това състояние човек запява —
певец
става.
Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота. Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова
псалмопевеца
казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс.
Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето.
Затова
псалмопевеца
казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс.
92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато музикантът свири и
певецът
пее, те дават хиляди от себе си.
Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари. И ако вие вършите волята Божия, вие постоянно ще имате пари на разположение. Благата в света са божествени и трябва да се оценяват и употребяват за благото на всички хора. Когато срещнете един талантлив човек, което е едно благо, вие трябва да оцените това благо, а самия човек, който има този талант, трябва да има идея и желание да употреби този талант за благото на човечеството.
Когато музикантът свири и
певецът
пее, те дават хиляди от себе си.
От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение. Това разположение не може да се купи с никакви пари. Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ За да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени.
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а
псалмопевецът
казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва.
На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре.
Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а
псалмопевецът
казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“ Търсим много неща и все пак нещо ни липсва.
Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и докосва Леко цвят цветеца — Пак дошъл е, глас извил е, От сърце
певеца
.
* И забила смукалцето, Пие до насита. После бръмне, хвръкне с радост, Друга там долита. * Тъй до слънце е, а вечер Роен шум заглъхва, Спят пчелите. От цветята Сладък лъх полъхва. * — Слушай, спиш ли?
и докосва Леко цвят цветеца — Пак дошъл е, глас извил е, От сърце
певеца
.
* — Песента му е от Бога, Сладост ни налива. Утре заран, рой пчелица Пак ще се опиват. * * * Към ябълковия цветец Ти защо, цветеца мъничък, На пчелицата остави Твойта сладост да отнеме? Своя плод защо забрави? * Ах.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ми е брат, сестра и майка (из неделната беседа „Той ми е и брат, и сестра, и майка“ – 5.09.1937 г.) Важното за един
певец
е да пее добре и да има добра основа.
Залей с вряла вода яйцата (на 1 яйце – 1/2 литър вода) и ги остави на края на печката 3 минути. След това са готови за ядене. Прев. П. Димков ____________________________ *) първоизточника на стомашните язви. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Той ми е брат, сестра и майка (из неделната беседа „Той ми е и брат, и сестра, и майка“ – 5.09.1937 г.) Важното за един
певец
е да пее добре и да има добра основа.
Да пее добре и да знае как да пее и какво да пее. Също така важно е за онзи, който говори, да знае какво да говори и добре да го говори. Добри неща са само онези, които носят живот, които носят светлина и които носят свобода. Това са три неща, които човек трябва постоянно да държи в ума си. Но щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си.
към текста >>
В какво се заключава работата на един
певец
, който е пял цели 30 години?
Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно, всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго.
В какво се заключава работата на един
певец
, който е пял цели 30 години?
Какво е допринесъл на света? От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото. А певците, които имаме днес, ще определят бъдещия живот.
към текста >>
От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този
певец
е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.
Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, една реалност. А ти трябва да знаеш, дали нещата са реални или не. Ако някой те обича, ти трябва да знаеш дали те обича заради самия тебе, или за знанието ти, или за парите ти, или за силата ти, или за нещо друго. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? Какво е допринесъл на света?
От гледището на днешните хора той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този
певец
е създал в идеалния свет редица красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.
В това отношение, всички певци са пионери на бъдещата култура. Сегашният живот е определен от певците на миналото. А певците, които имаме днес, ще определят бъдещия живот. Ще кажете; отгде накъде певците да определят живота? — Ние не разглеждаме музиката като чувстване, а като основа на човешката мисъл.
към текста >>
Според Учителя, болестите на сърцето се лекуват с тона „до,“ тия на дихателната система — с тона „ре,“ на черния дроб може да се въздейства с тона „ми,“ на бъбреците—с тона „фа,“ на далака — с тона „сол,“ на жлъчката — с тона „ла“ и върху храносмилателната система — с тона „си.“ Разбира се, не всеки случаен цигулар и
певец
може да лекува чрез повърхностно изпълнение на каква да е музика.
VII. 1937. П Г. Пампоров Д-р Манима Лекуване чрез музика (Продължение от бр. 195) От Астрологията знаем, че всичките части на човешкото тяло и физиологическите процеси, които се развиват в тях, са под влиянието на една или друга планета, а всека планета си има свой основен тон, който носи и засилва влиянието на тая планета. Посредством тия основни тонове може да се въздейства целебно върху съответните органи, когато те заболеят.
Според Учителя, болестите на сърцето се лекуват с тона „до,“ тия на дихателната система — с тона „ре,“ на черния дроб може да се въздейства с тона „ми,“ на бъбреците—с тона „фа,“ на далака — с тона „сол,“ на жлъчката — с тона „ла“ и върху храносмилателната система — с тона „си.“ Разбира се, не всеки случаен цигулар и
певец
може да лекува чрез повърхностно изпълнение на каква да е музика.
Музикантът, който ще лекува чрез музика, трябва преди всичко да бъде високо издигнат и в морално и в интелектуално и в духовно отношение; той трябва да умее да свири или да пее, схващайки тоновете като живи елементи, изпълнени с енергия и да знае как да насочи и как да използва потенциала на даден тон или на някое тоново съчетание. От друга страна и пациентът трябва да умее да разтвори душата си за тая музика, да й даде възможност, тя да му въздейства от вътре и от там да даде своето отражение върху съответната част на тялото. Като основно правило, обаче, което трябва да се спазва от всеки болен, е той да си пее вътрешно, дори и в момент на тежка криза; да си тананика некоя любима мелодия и с това той ще създаде и подържа едно благоприятно условие за въздействие на музиката върху него. Когато човек е болен и си пее, подържа едно жизнерадостно и оптимистично настроение, което ще въздейства извънредно благотворно при процеса на лекуването и заздравяването. Музиката е космично явление, проява на един принцип, който лежи в основата на живота.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* За да пее добре,
певецът
трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Който влезе в Божественото училище той ще използва възможностите които му са дадени. * Трябва да знаете, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красива дреха. Щом свърши работата си както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха — дрехата на възкресението. * Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик.
* За да пее добре,
певецът
трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Същото се отнася и до музиката — за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне. * Това, което те смущава е по-силно от тебе.
към текста >>
48.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но вътре ще ви свети и пламти, И царят — времето, щом каже свойта дума Цветец след цвет ще почне да цъфти.“ * Разказваше мълчанието, скрило се в мъглата, А бурята — тоз странствуващ
певец
, Припяваше със припев многогласен, И падаше звездистия снежец.
Нищо на света не може да отмени това! Дървото Сега стоеше то обрулено и право Под зимното небе. Последният му лист окапа тази заран, И вятърът далече го отве. * Мъгла обви оголените клони, Мълчанието седна в своя трон, И приказка кат старец дълголетен Започна то с проточен бавен тон: * „Не знай се от кога, но тъй е наредено: След дълги дни на радостен живот В безмълвие да минете и мъка По новия красив а сладък плод. * Ще спуснете завесите на вашите прозорци.
Но вътре ще ви свети и пламти, И царят — времето, щом каже свойта дума Цветец след цвет ще почне да цъфти.“ * Разказваше мълчанието, скрило се в мъглата, А бурята — тоз странствуващ
певец
, Припяваше със припев многогласен, И падаше звездистия снежец.
__ __ __ __ __ __ __ __ __ 1. XII. 937 г. — Изгрев Д. Антонова П. Г. Пампоров ДУШАТА НА СЛАВЯНСТВОТО И ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ (резюме от сказката, държана в Белград на 14. XII.
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И аз тръгвам пак
певец
унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в.
Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта.
И аз тръгвам пак
певец
унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в.
„Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети. Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори. сп. „Природа и наука“ год. XIII. кн. 4.
към текста >>
50.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия
певец
.
То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш.
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия
певец
.
* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д.
към текста >>
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия
певец
. Д.
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш.
Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия
певец
. Д.
Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й.
към текста >>
51.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален
певец
, но ходи с мотика и лопата да копае земята.
Понякога човек почва да си задава въпроси: добър ли е той, има ли някакви дарби или няма. Да се задават такива въпроси, това значи да се блъскате като пеперудата в стъклото на прозореца Аз ви казвам: Вие имате повече дарби, отколкото трябва. Ако нямахте дарби, вие щяхте да бедете щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Понякога капиталът, който имате, може да бъде много ценен, но вие не знаете как да го използвате.
Някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален
певец
, но ходи с мотика и лопата да копае земята.
Най-после той казва: Дотегна ми вече да ровя, да копая земята. Друг некой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата, без да знае това. Казвам на този, който копае, и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество.
към текста >>
52.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова казва
псалмопевецът
, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост.
Всички майки и бащи ще образуват само един Баща. Сега вие ще запитате — от къде ще дойдат тези братя на любовта? — Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат.
Затова казва
псалмопевецът
, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост.
И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре.
към текста >>
53.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* На
псалмопевеца
спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен!
Безбройни върволици плахи братя — хора с несигурна походка се взират в бъднините. * Един мираж злокобен в далнината заканва се и съска тъй зловещо! Той жаден е за жертви, за кървава Голгота и остри, бие глухо желязото горещо. * Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света! Бог бди над нас, над хода на земята — не ще остави Той разумната душа!
* На
псалмопевеца
спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен!
“ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост!
към текста >>
54.
 
-
Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или
певец
, родено е за такъв.
В какво седи новият свят? Новият свят седи в новото разбиране на нещата. Ние казваме, че работите ще се уредят, но как ще стане това? Ние имаме пред вид един разумен начин за уреждане на работите. Срещам едно малко, но бедно дете.
Виждам, че главата му е добре оформена, то има условия да стане музикант или
певец
, родено е за такъв.
Тогава аз ще му кажа, че неговото щастие е в самия него, и трябва да вярва в себе си, да работи, за да си пробие път. Щом му се дадат малко условия, то започва да работи и в скоро време се проявява. Някои религиозни хора искат да бъдат обичани от Бога. Кого може да обича Бог? Кого може да обича професорът по музика?
към текста >>
55.
 
-
* Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около
Певеца
.
През света минава Самотен, непознат и чужд за всички. Природата и Бога с лира Той възпява в’едно с потоците и с божиите птички. * В потаен друм Той своя кръст изнесе, далеч от злобата на века. Със лира леко скърбите понесе, със лира буди Той душата на човека! * Живее тъй и пее — богатства не очаква; Дори едничка само пробудена душа, откупена от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света!
* Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около
Певеца
.
О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога?
към текста >>
56.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Лошото око“ или
певецът
със „злия поглед“.
(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III.
„Лошото око“ или
певецът
със „злия поглед“.
— IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I. В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител. — I.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Лошото око“ или
певецът
със „злия поглед“.
(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III.
„Лошото око“ или
певецът
със „злия поглед“.
— IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I. В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител. — I.
към текста >>
„Лошото око“ или
певецът
с „злия поглед“ —
Певецът
от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов.
„Лошото око“ или
певецът
с „злия поглед“ —
Певецът
от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв.
към текста >>
Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали
певеца
.
Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали
певеца
.
Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време.
към текста >>
Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато
певецът
отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля.
Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него.
Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато
певецът
отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля.
Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял.
към текста >>
Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път
певеца
, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика.
Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път
певеца
, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г.
към текста >>
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път
певеца
, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона.
Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път
певеца
, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона.
Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г. в Европа ще настъпят опасни кризи.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За това
псалмопевецът
казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс.
Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето.
За това
псалмопевецът
казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс.
92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На там, на там във всякой миг Върви о,
Певец
Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата.
__________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават.
На там, на там във всякой миг Върви о,
Певец
Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата.
Изидо, В слънцата ела в тоз миг, Море звездно де те чакам о, Създание мило; За шар огнен тоз любовен вик Ти изпращам, моето жарко сърце леко. Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори. И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава? Не вълни в тез кръгозори Ги плискам сега тез от цветя греблата, А съвсем нечути отвори Там негде де се раждат между устни слънцата, От Теб — Красотата. Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на мечтите.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един
певец
съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи.
Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена.
Един
певец
съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи.
Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки
певец
Орфей.
. . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки
певец
Орфей.
И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Певец
ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе.
Но това само изглежда. В действителности чрез него действат висшите сили. „Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас.
Певец
ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе.
Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и
певец
на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината.
* Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и
певец
на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината.
Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
към текста >>
Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на
псалмопевеца
Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера .
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст.
Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на
псалмопевеца
Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера .
. . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ромоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира опива със своя сладък ше- пот . . .
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Танцът на
псалмопевеца
Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека.
Танцът на
псалмопевеца
Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един
певец
от Народния театър, който беше главният в хора, беше си изгубил гласа и имаше от 4 до 5 на сто захар.
След малко извика: „аз вече виждам един образ на стената“. Веднага се затърча в чакалнята и съобщи това на присъстващите. В Крапов Двор синът на един богат селянин беше парализиран с двата крака, и след малко подир лекуването той тръгна с нас по града и никой не позна, че той е бил някога болен. В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше кръвоизлив от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля. След третото лекуване ми каза, че няма вече кръвоизлив, че е съвършено здрав.
Един
певец
от Народния театър, който беше главният в хора, беше си изгубил гласа и имаше от 4 до 5 на сто захар.
Искал вече да се хвърли в Вълтава, и някой му препоръчал да се обърне към мене, — при първото лекуване му се повърна гласът, при второто се изгуби тъгата на душата му, и когато дойде трети път, призна се, че имал захарна болест. Чул бил, че мъчно лекувам захарната болест, защото не зная, на кое място трябва да търся болестта. Болният, следователно, дойде с нервозност, а след това ми съобщи, че захарта току-речи изчезнала с остатък 0-1 на сто. И на всякъде се хвалеше, как го спасил г. Кочи. Една госпожа от Табор дошла при професор Едличка.
към текста >>
НАГОРЕ