Търсене в текстове за 'Оцет'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

сяра, арабска гума, оцет, азбест и др.
Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр. сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък.
към текста >>

След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля.
Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени.
към текста >>

Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях.
Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани.
към текста >>

Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам.
Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци. Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка.
към текста >>

Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи.
към текста >>

3. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни.
Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката. — Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече: — Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме. — Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз. — Вода, промълви Той, дайте ми вода. Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни. Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две.
към текста >>

4. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима.
Доматът, може да се каже, съвсем не съдържа оксална киселина и никога не причинява отделянето на пикочни киселина в организма. В реда на зеленчуците и плодовете, които се препоръчват за ставноболните, ревматиците, на страдащите от пясъци, доматът трябва да заеме почетно място. Той трябва да се препоръчва на тия болни, стига само добре да го смилат. Той опреснява кръвта на уморения работник. Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди. Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима. Яжте домати! Д-р Луй Делатр Книжнина Житно Зърно, кн 9—10. С тази двойна книжка сп. „Ж. Зърно“ завършва своята седма годишнина. Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение.
към текста >>

5. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта. Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час. С получената вода се измива главата всяка сутрин. Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са винаги готови да го нападнат и разложат на по-прости и вредни за човека течности — вино, оцет и пр.
И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни. Защото, безбройните негови любители из невидимия с просто око растителен свят ферменти, плесени и пр. са винаги готови да го нападнат и разложат на по-прости и вредни за човека течности — вино, оцет и пр. Ето защо, една от най-важните проблеми е, по какъв начин, с какви средства да се запази гроздовия сок по възможност, най-близо до неговия естествен състав. Разбира се, че и въпросът за запазване но самото грозде в най-прясно състояние и в сушено състояние и за най-дълго време, представлява голям интерес. В това отношение е поправено вече доста. На такова запазване се подават съвсем малък брой сортове грозда. Грамадна част от лозята на почти всички лозарски страни — както и у нас — са от винени сортове и гроздето от тях може да се преработи само на гроздов сок и др.
към текста >>

7. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*.
възраст не само имат нужда от повече белтъци, за градеж на тялото, но те са и без ущърб за организма и повече се усвояват от клетките. Разбира се, многото белтъци са пак вредни. 2. Лишните белтъци не увеличават силата на организма, особено от 25 год. възраст нагоре; а против, става ненормално затлъстяване на тялото, макар наглед човек да не е пълен. Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи 3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*. Ние описахме по-рано картината как се образуват тия киселини 4. Сярната, фосфорната и пикочната киселини, преди всичко, движейки се в кръвта, правят я от алкална и нормална на кисела, която е много годна почва за микробите и болестите 5. Всички тия киселини, особено пикочната, свиват кръвоносните съдове, особено капилярите, и кръвното налягане става голямо, понеже кръвта мъчно се движи. Вследствие на това явява се главоболие, виене на свят, болки по ставите, нервни разстройства и парализи. — те като се вземе пред вид и злоупотреблението с повече готварска сол и други соли.
към текста >>

8. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

оцет и оставете тенджерата настрана, докато непотребните вещества — киселини и соли — се утаят на дъното на тенджерата.
Станчев по въпроса за олиото, поместена в миналия брой на в. Братство, ето една сигурна рецепта за пречистването му, дадена ни от Учителя: Налейте два литра вода в една тенджера. В тази вода сипете един литър слънчогледово масло. Турете тенджерата на огъня да ври 5- 15 минути. След това прибавете 50 гр. оцет и оставете тенджерата настрана, докато непотребните вещества — киселини и соли — се утаят на дъното на тенджерата. Най после внимателно отлейте маслото и го турете на страна. Така ще получите чисто безвредно масло.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран.
Кратка биография на Райхенбах Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788. година в Щутгарт. Следвал е по право и естествознание в Тюбингенския университет. След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики. После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот. В геологията е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си. Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет.
Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи! Като разгледахме с него внимателно сандъка, ние намерихме на капака му думата „Смирна“, написана и полуизтрита. Ние знаехме, че не отдавна грозна чума бе върлувала в онзи град, та търговецът предположи, че тия дрехи са принадлежали на хора, които са умрели от тая болест. Сега аз разбрах, че тази бе причината, поради която евреинът бе готов да ми продаде дрехите тъй евтино, и поради тази причина той не искаше да остане в Кайро и да тегли последиците от своята спекулация. Сега аз видях, че ако на време бях обърнал внимание на всичко, едно малко обстоятелство би ми открило истината. Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет. Той ми каза, че правел това, за да не поема мириса на мускус, който винаги му причинявал тръпки. Аз бях ужасен, когато разбрах, че бях разпространил заразата на чумата и че, навярно, и сам аз бях заразен от нея. При мисълта за всичко това, обля ме студена пот и аз припаднах над капака на фаталния сандък. Казват, че страхът предразполага хората към възприемане на зарази. Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нема нищо по-предпазително от оцета.
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета. Всеки тръба да си има своя аптека. Всеки трябва да си има свои символи. Ето някои от тях: В храма забрави живота. Ходи повече бос. Напущай големите пътища и върви по пътеките.
към текста >>

0.41517996788025