Търсене в текстове за 'Оцет'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет.
Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея.
към текста >>

В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват.
Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят. Но засега все още се разминава. Дано се сбъднат думите на Учителя, за да си изкарам живота си тук. Когато Учителят беше вече болен, изнемощял много лично ме караше да му варя яйца на очи във вряла вода, в която се слага сол и оцет. В една тенджера с вряла вода, сол и оцет се чукат и изсипват яйцата, те се варят, след това се изваждат с решетъчна лъжица, слагат се в тиган с предварително стопено масло и се запържват. Така обичаше да ги яде. Обикновено ми подаде няколко яйца и каже: „На вземи и направи тези яйца на очи" и аз ги правех. Идеалната чистота на Учителя - така може да се оприличи изобщо об-ходата на Учителя към себе си и към останалите. Той обичаше много чистотата, държеше за нея. Говорим сега за външната чистота.
към текста >>

2. 19. При възрастните приятели

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет.
Обаче каква беше работата с нея. Тя имаше комерчески отношения и заради това се съгласяваше. Нищо. При нас стоически понасяше тая атака. Защо? Аз съм от Русе. А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“.
към текста >>

И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса.
Тя имаше комерчески отношения и заради това се съгласяваше. Нищо. При нас стоически понасяше тая атака. Защо? Аз съм от Русе. А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо.
към текста >>

И аз й донасям оцет.
При нас стоически понасяше тая атака. Защо? Аз съм от Русе. А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет.
към текста >>

Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям.
Аз съм от Русе. А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем.
към текста >>

Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка.
А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“.
към текста >>

И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“.
Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме.
към текста >>

Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет.
И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане.
към текста >>

Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем.
Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш.
към текста >>

При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме.
И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет.
към текста >>

Те ти русенски оцет.
А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет. Тя обаче си го приема като хубав, русенски.
към текста >>

За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш.
Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет. Тя обаче си го приема като хубав, русенски. Това ни е една от шегите, които ние си правехме и със Стоянка, и с Петър Филипов, и с всички останали образи, които живееха тогава. А те бяха страхотни.
към текста >>

На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет.
При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет. Тя обаче си го приема като хубав, русенски. Това ни е една от шегите, които ние си правехме и със Стоянка, и с Петър Филипов, и с всички останали образи, които живееха тогава. А те бяха страхотни. Пък за коя изгревянка ли с усмивка да не говорим. Един интересен образ на Изгрева беше сестра Севда.
към текста >>

3. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

ТОМ 8

Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет.
38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ Беше месец юли, ученическата ваканция беше започнала отдавна и аз като учителка бях свободна и пристигнах на Изгрева. На една беседа Учителят спомена за едно лечение за онези, които страдат от гръдна болест. А тогава вилнееше охтиката или туберкулозата на белия дроб. Много млади братя си заминаха от тази болест, макар че бяха ученици от Школата. Учителят ни каза рецептата. Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет. Ето, това е лечение за хора, които страдат от гръдни болести. До мен бе седнал един гърбав брат Руси, който кашляше непрекъснато. И като чух беседата си казах в себе си, че ще направя тази рецепта на Руси. След беседата отидох при Учителя и Му казах за намерението си. Той ме огледа внимателно и рече: "Добре, направи го!
към текста >>

Та аз го направих този чесън на каша и го залях със зехтин и оцет, но нямаше вече кой да го вкуси.
" На следващия ден сутринта станах рано и го занесох. Приближих се до барачката му и там научих, че той вече е бил умрял преди няколко часа. Така че той си замина от този свят без да може да вкуси от лекарството, което направих по рецептата на Учителя. Оставих чинийката до леглото му и отидох при Учителя. Той знаеше от вчера, че Руси ще си замине, но беше оставил да се реализира подтика, който изникна в мен. Та аз го направих този чесън на каша и го залях със зехтин и оцет, но нямаше вече кой да го вкуси. Руси си бе заминал. Тялото му бе оставено на леглото му и приятелите отиваха и се прощаваха с него. Споделих с Учителя огорчението си. Каза ми: "Нали направихте рецептата и лекарството? Опитът е сполучлив".
към текста >>

4. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Така процетно.
през пролетта Учителят сам предложи: „Съгласни ли сте да идвате на клас сутрин в пет часа? " „Разбира се". Учителят като предложи, всички казахме -да. И ние всички идвахме в началото от града на беседа на Изгрева, защото имаше малко хора, които живееха в 1928 год. на Изгрева. Така процетно. Тогава на нас Учителят стегна бараката ни „Парахода", за да може и зимата да караме и останахме зимата да караме, защото вече беше време, когато и електричеството се внесе -1928 год. Имахме и ток, и осветление, и всичко се пренесе в 1928 год. на Изгрева. И класовете, и всичкото, целият братски живот се пренесе на Изгрева, защото салона го загубихме на ул. „Оборище" 14, нямахме друг център къде да се събираме и така естествено се пренесохме.
към текста >>

5. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ТОМ 9

Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет.
Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право. Но в свободата да бъдем разумни, защото свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, любовта, обичта е основа на разумността, а разумността е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трябва да се даде на земята. Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът. Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден и скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти слънцето ще изгрее и ще залезе.
към текста >>

Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино.
Но в свободата да бъдем разумни, защото свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, любовта, обичта е основа на разумността, а разумността е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трябва да се даде на земята. Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът. Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден и скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти слънцето ще изгрее и ще залезе. Тогава „Наближило е Царството Божие".
към текста >>

6. 09 - 220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Срещнах се и му казах болката си, а той ми каза като си отида да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, без хляб, а вечер краката до глезените в топла вода и с канче поливаш краката си с топла вода от коленете надолу.
220. ЛЕКУВАНЕ НА СЛАБО ЗРЕНИЕ През 1935 година работех на Горска индустрия, село Кочериново в Рила като магазинер. От преумора очите ми отслабнаха. Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: „От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с него. Срещнах се и му казах болката си, а той ми каза като си отида да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, без хляб, а вечер краката до глезените в топла вода и с канче поливаш краката си с топла вода от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това обуваш чорапи или терлици и си лягаш. Това продължи 30-40 дни, но аз още на седмицата почувствах голямо облекчение. Опитност на П. Терзистоев.
към текста >>

7. І.02.08. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият.
". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прекрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. Зажребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18). Под стълбата има дреха светла, за която също е хвърляно жребие.
към текста >>

8. Наряди за 1927 г.

ТОМ 12

чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук.
Никой да не разчита, че тук ще намери братски прибори, понеже Братството не разполага с никакви съдове. Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма стомна за носене вода. Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат. Всички да си донесат храна за три дена, понеже общата храна ще почне да се дава от 19 август. Братята ръководители да донесат по 5 кил. чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук. Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път. станция, ще иска курортен билет за София, който билет ще задържи у себе си при слизанието в София, понеже със същия билет ще се завърни, като при тръгването от София ще се завери отж.п. станция.Това добре да се разправи на всички от брата ръководител. Тези младежи, които ще тръгнат на 12 за Младежкия събор, ще се снабдят за София с курортен билет. Съборът ще трае 7 дена: от 19 август до 26 включително. След това ще има екскурзия до Мусала, която ще продължи до края на месеца.
към текста >>

9. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка.
А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря. Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка. Говорихме, пяхме и в 12 ч си потеглих за Крепча, като ги поразсърдих, защото не останах да спя у Янкови или Митюви. Дойдох си в 1 ч и легнах къде 2 ч, защото топлих вода, за да се измия. 31.май 1929 год., петък Станах. Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си.
към текста >>

10. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя.
Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна. Тая вечер вечерях у бай Илкови. 17.IV.1935 год., сряда Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя. Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка. 18.IV.1935 год., четвъртък Сняг вали вън и западен вятър вее. Целият ден мина почти във валене и се топеше снегът. 19.IV.1935 год., петък Пратих Зара за Годеч, та е я намокрил снегът и силен дъжд.
към текста >>

11. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Към 1 ч отидохме долу, на извора, след като направихме няколко снимки и направихме хубава салата с оцета и марулите и се наобядвахме.
А за белег оставили тамо наблизо една плоча с 3 дупки и една голяма желязна халка. Миналата година са дохождали французи с карта на самата местност, обаче не са в състояние да отрият пещерата. Накладохме огън. Направихме чай. И сладко закусихме. Към 1 ч отидохме долу, на извора, след като направихме няколко снимки и направихме хубава салата с оцета и марулите и се наобядвахме. Понеже занаизкачаха бели и после кълбести облаци и започна впоследствие да гърми, то ние се отправихме към северната страна на Устра при два големи гьола. Слязохме при тях и започна да вали. Особено много валя към върха Алада, а то впоследствие, като слязохме в Шейх-Джумая, се научихме, че имало компания екскурзианти от Шейх-Джумая. След преставането на дъжда се напътихме надолу. Към 5 ч бяхме в Шейх-Джумая и на края на селото срещнахме Кърджалийските: г-жа Чапкъ-нова, г-ца Дочка Духнева, учителка в Саторлер, г-ца Дешка Нанкова - учителка в Отоманкьой, Диман Диманов, учител в Терзикьой, Дочка Духнева е от гр.
към текста >>

12. 13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира.
Расте и развива се само този, при когото те присъствуват. И казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира в човешките сърца." Когато Христос на кръста поиска вода и каза: „Жаден съм", Той поиска това, в което животът се проявява. Думите „жаден съм"... Защо умря Исус? Защото не Му дадоха вода. Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата.
към текста >>

И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота.
Защото не Му дадоха вода. Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса. Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от тръни и го слагаш на главата Му.
към текста >>

И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава.
Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса. Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от тръни и го слагаш на главата Му. И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава. А когато умира Божественото у тебе, умираш и ти. Защо разпънаха Исуса? За да се покажат какви са хората пред Бога и колко изпълняват Неговия закон. Защо умря Исус? За да покаже какъв трябва да бъде човек - човек на послушание, който и от смъртта не се бои.
към текста >>

13. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек.
Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия?
към текста >>

14. II. БУНТ

ТОМ 20

Тя е ни жива, ни мъртва, че нали господаря го арестуваха... Час по час й турям кърпи с оцет, че и младата господарка... - и тя излезе, без да довърши.
Стара жена, не бях яла бой от дете, се казва - биха ме, че и вратата счупиха! Ама и видя ли бял вълк и тоя баласурин - като го хванах ей-тъй, прескъмбичнах го от стълбите чак долу. - «Ще те обесим» - казва ми. - «Ами, ще ме обесят за такъв скамбил като тебе» - думам му. Седни, аз ще ида да викам господарката. Тя е ни жива, ни мъртва, че нали господаря го арестуваха... Час по час й турям кърпи с оцет, че и младата господарка... - и тя излезе, без да довърши. Генко искаше да пита, но тя тропаше вече по стълбата нагоре и бъбреше нещо. След малко слезе госпожата и от прага още започна да се вайка: - Брава, брава, господин Генко! Да знаете всичко и да не ни кажете ни една дума! И това било приятел! - и тя заплака и се тръшна на един мокър стол.
към текста >>

15. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>

16. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет.
И като питам Светозар: „Още колко ще живее Истиан? ” А той ми отговаря: „Още ще живее. От теб зависи! Ако го обичаш, ще живее! ” И на Рила разтрива Истиан, лекува го, дава му разни рецепти за лекуване. Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин! 14. Светозар и астрологията Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам.
към текста >>

17. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

Правел фрикции на тежко болните с оцет и вода всеки ден следобед, до вечерната визитация.
се задомил. Дотогава завеждал и хирургическото, и инфекциозното отделения. В инфекциозното отделение имало 24 тифусно-болни, от които 14 - тежко. Той спял до тях. Пак постел в сряда и петък. Правел фрикции на тежко болните с оцет и вода всеки ден следобед, до вечерната визитация. Това преживяване - не заболял от никаква болест. Но му станало ясно, когато се пробудил в духовния път през 1919 година. През 1906 г. у него се породил копнеж да следва по-нагоре, но не му оставало време. Той, като се справил с всички болести като фелдшер от Александровската болница, заминал да следва зъболекар в Киев и Харков, гдето завършва на 37 години.
към текста >>

18. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

ТОМ 24

Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста!
Виждам как той гордо марширува с кървав факел в ръка и с остра коса на смъртта всред човешките тълпи, като че ли после в гроба всичко земно там се слага при самия мъртвец!... И все пак, учените - мислители, философи, учители, непрестанно семе сеят, слова пръскат те навред за идеален братски живот, за съзнание, ум и разум на заспалите души, но кой чува!? Така человека, роб на сатаната, на тъмните слепи мисли и дела, следва вековете и по техния път отъпкан крачи и върви!... Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи! О, управляющи политически и духовни фактори на народите, дайте тоя пример на младата генерация: Стига гонения, препирни и надумвания, стига кърви, стига жертви, стига конференции!... Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста! Днес Христос иска и да го живеем, а не само да го проповядваме!... Премахнете и вие, политически властници, международните граници! Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре! " Обърнете затворите в учебни заведения, казармите в приюти и болници; оковите в чукове и наковални; оръжията в рала, сърпове и мотики! Приложете, всички вие, любовта в живота, истинската божествена любов; защото повикът за всеобщо опрощение и побратимяване тропа вече на вратите ни.
към текста >>

19. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

(Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата.
"Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате. Весела: Вътре е перото, което ми е подарено от Учителя.
към текста >>

20. 9. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 година

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода.
Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на мозъка изчезват.
към текста >>

21. 39. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 28 септември 1916 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото.
Вижда се, че има силно главоболие в предната част на главата - челото и слепоочията. Пулс - чест - 120-130 и много силен. Крайниците - краката му ледено студени. Освен малко мляко, друго не яде. Неспокойствието е най-вече кога има температура и нощем от 11-2 часа. На 25 и 26-того бе лекуван в къщи със синапизми на шията - гърба и краката - жабите[1], компреси - оцет по челото. Нека постоянно вода да пие - сухи му са устните, нередовно ходене по вън. По причина на непрестанния огън, t, домашните искаха лекар. Повикаха медик. Дали се правят подобни синапизми по кръпка напоена с йод и се слага под плешката - последователно под едната и другата. Дал и вода за облекчение дишането, а днес и за задръжка възкачването на температурата.
към текста >>

22. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар.
Слънцето пече, а мен - студено, като в хладен гроб. Той ме оставя при брат Величко в Бъта Баня и с хиляди извинения заминава в Панагюрище. Кораво легло. Не ща да видя зеленото биволско мляко, зелената диня, зеления пъпеш. Огън и студ, огън и студ и воняща пот от горкото ми тяло. Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар. Само това мога. 20 СЕПТЕМВРИ [1920 г.] Не умирам, не здравея. Все по-зле. Дрехите ми мокри от пот - вонят, преобличам се с други, а тия - вънка на слънцето... Кръвта се обръща на вонящи потоци и излиза от порите ми. Оцет и захар; дядо Петко, милият, гърбавият дядо Петко!
към текста >>

Оцет и захар; дядо Петко, милият, гърбавият дядо Петко!
Дядо Петко, баща на Величко - протестантин се досеща - оцет и захар. Само това мога. 20 СЕПТЕМВРИ [1920 г.] Не умирам, не здравея. Все по-зле. Дрехите ми мокри от пот - вонят, преобличам се с други, а тия - вънка на слънцето... Кръвта се обръща на вонящи потоци и излиза от порите ми. Оцет и захар; дядо Петко, милият, гърбавият дядо Петко! Как бил пъргав, здрав левент момък, и как така го грухали православните му братя за протестантството, че го изгърбавили, направили го „половинствен”. Тогава отглеждал гълъби. Всякакви гълъби: бели като сняг, сиви, бакърени, червени, с лъскави гердани, гладки и с качулки - пъстри, едри и дребни. С каква любов ги отглеждал! Деца нямал, а деца му били гълъбите, с тях живял, за тях се грижил.
към текста >>

Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар.
Нищо не искал, само лично да ги предаде на княза и наистина, дали му желаната среща. Той сам отворил и предал своето съкровище в царските ръце. Монархът обожавал птиците. Стиснал горещо ръката на левента Петко от Бъта Баня и го изпратил до вратата. Там го срещнал чиновник и му връчил царска милост - пет златни наполеона. Разказва ми дядо Петко и разбърква в паницата моя елексир - оцет и захар. И снахата, и синът се грижат за мене, но кой може да сподели мъките ми - и да се досети, че тия вонящи дрехи трябва да се операт. Студ, огън, студ, огън и пот, отвратителна пот. Смъквам се до стола и пиша отчаяно писмо до Учителя в Търново. О, само Той! Че нали веднъж Той вече ме спаси; Той и сега може, стига да иска.
към текста >>

23. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Само оцет.
И Той ми става сроден като Павла - близък, познат. Капки червена кръв се струи под острите бодли. Очите Му тъй жално гледат, Той още е жив. Нозете Му няма вече да стъпят по земята. Престанал е да приема храна и вода. Само оцет. А за да поиска да пие, значи е имал жажда - страшна жажда, моята жажда. Унасям се в картината и неволно броя дните. Да, сега е седмия ден - още три дена и ще отпостя. Но внезапно се питам защо искам да живея, нужна ли съм някому? Ето Савка и Паша изкараха, но що грижи по тях, що радост, когато отпиха първата глътчица вода.
към текста >>

24. 5.2. Трите чудеса с Борис

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

По-късно той си набави лютеница, слагаше в нея малко вино и оцет, и така взимаше от време на време с една супена лъжица, и глътваше по някоя супена лъжица.
И Борис отстъпи, а тя тогава отиваше да се помоли в своята стая, че все пак е успяла да победи и да убеди. Така, че тя имаше отношение както към съвременната медицина, така и към природолечението, което тя употребяваше. Така, че Борис отстъпи и аз като лекар можех спокойно да предоставям много неща, защото по онова време тези наглед прости лекарства ги нямаше, и ги нямаше по аптеките. А аз като лекар ги взимах и си ги заплащах от аптеката, която беше към моята болница, или пък ги взимах от познати аптекари. Така, че той започна да ги поема, почувства подобрение, усети че има подобрение и ги приемаше спокойно. По-късно той си набави лютеница, слагаше в нея малко вино и оцет, и така взимаше от време на време с една супена лъжица, и глътваше по някоя супена лъжица. Или пък взимаше хляб, натопваше го и след това го поемаше. Така, че с това нещо той си подпомагаше храносмилането. Но Борис не обичаше да взима редовно тези неща. Аз бях поел задължението да ги нося, да им ги давам, защото трудно се намираха. Намирах ги с голяма мъка.
към текста >>

25. 342. Как може да търсиш щастие в брака

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

- И въпреки това продължаваше да продаваш някой стоки на по-високи йени, да поставяш в оцета вода?...
Отдавна беше са мръкнало. Христов беше решил за днес с Андрей стига, затова запита: - После какво стана? - Андрей си отдъхна, че най-после пак ще почне да разказва. - В съседство с магазина, на който бях управител, бяха отворени два нови, модерни магазина от частници, които бяха по-гъвкави, по-отзивчиви към нуждите и изискванията на клиентите, по-подвижни в асортимента на стоките и др., затова почнаха успешно да ме конкурират. Оборота на магазина спадна, управата искаше непременно да го покача. - И въпреки това продължаваше да продаваш някой стоки на по-високи йени, да поставяш в оцета вода?... - Вие пък откъде се сетихте това, то няма нищо общо! — И го загледа в очите изпитателно, като си мислеше: „Изглежда и той е член на управителния съвет, откъде инък ще знае тези неща, или пък е самия председател на управителния съвет? ” - Христов го остави да мисли, каквото можеше. - Има много общо. Ако беше продавал по цените, които кооперацията ти нареждаше, щеше да бъдеш най-малко при същите условия, при които бяха двамата частни магазина и жирото нямаше да спада, защото магазина ти е по-стар и разработен, хората вече са научени да идват в него.
към текста >>

26. 230. Песента „Химнът на слънцето”

ТОМ 34

А той ми каза: „Дай една пахарка236 тури вода и тури оцет вътре.
Л.Т: А, няма да го снемам още. В.К.: Че Вие нали сте го напечатали на пишеща машина? Или това е друго? Л. Т: Той, брат Христов, когато издъхна, аз извиках брат Пеню Ганев, доди, той да го измие и да го облече. Аз никога не бях мила умрял човек. А той ми каза: „Дай една пахарка236 тури вода и тури оцет вътре. Ти ще миеш отзад, аз ще мия отпред.” И това минах. „Давай дрехи! ” Започнах. Брат му предната вечер, като доди, лекарят по нервни болести каза: „Не я оставяйте тая жена сама с тоя човек.” Той вижда, че си заминава. Те ме оставиха сама, но донесоха дрехи за преобличане.
към текста >>

27. 293. Опит да се работи с неподходящи лица

ТОМ 34

Л.Т.: Ме накара и аз да мия: „Ще дадеш една пахарка с вода и оцет.
Но тя при положение че не желае, не иска да дойде, нали, тогава ще го викнем него, той ще дойде. Значи има резервен вариант. Л.Т.: Сега, неговият баща Пеню Ганев, той като умреше някой на Изгрева, все той отиваше да ги мие, да ги облича. И той облече и изми брат Христо. В.К.: Това е много трудна работа, не всеки може да издържи. Л.Т.: Ме накара и аз да мия: „Ще дадеш една пахарка с вода и оцет. Ти ще миеш отзад, аз ще мия отпред.” И той на много умрели ги измиваше и обличаше. Така че аз с всички съм в хармония и нямам лошо чувство към никого. Напротив, щом чуя за наши хора, готова съм и двете ръце да туря в огъня за тях. Макар че човешкият свят е такъв, че ни поставя на такива изпити, че някой път правим и грешки. В.К.: Да, това е така.
към текста >>

28. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Тая сутрин накараха, още беше тънко по сила и с заплашване на владиката, че който не пусти по един човек от сека къща да бере за владиката дренки и трънки за сладко и диво грозде за оцет, то в тая къща владиката нема да стъпи и ще да я анате-моте (сиротата жена не може да каже анатимише).
Аз попитах жената за това дете чие е, защо плаче и кому носи това грозде. Тя ми каза: „на проклетия владика. Нека той бъде проклет и от мене и от Бога! Ние се плачехме от гръцките владици, а тоя не е и за пара по-добър от тех, и той е езедник и кръвопиец, каквито беха и гръците. Тоя изедник не остави никого на мира и това дете му е събирало трънки и дренки за сладко и си е изболо краката по чалтите, та затова плаче. Тая сутрин накараха, още беше тънко по сила и с заплашване на владиката, че който не пусти по един човек от сека къща да бере за владиката дренки и трънки за сладко и диво грозде за оцет, то в тая къща владиката нема да стъпи и ще да я анате-моте (сиротата жена не може да каже анатимише). А па, знаеш ли, че не е само нашето село накарано да работи за владиката, ами сичките села около Стара планина! Защо са г. Доротея токова дренки и трънки, това не можа ви каза.” Да кажа сега как отец Доротей печели парички. Най-напред, когато дойде г. Доротей в нашата епархия, той повика неколко души наши граждане и изпитва ги кой кога е болял и кой не е, кой е стар и нема деца, кой е вдовец и кой не живее добре с първенците наши!
към текста >>

НАГОРЕ

0.97282600402832