Търсене в текстове за 'Охлюв'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт.
Това е важно обстоятелство. Представете си, каква изненада ще бъде това за непосветения: макар и вълните да блъскат всички струни, само струните ла на пианото се разтреперват и идва тонът ла в отговор на нашето пеене. Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас.
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

3. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган.
Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон. Значи тук забелязваме същото явление, каквото забелязахме при опита с пианото.
към текста >>

Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси.
Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон. Значи тук забелязваме същото явление, каквото забелязахме при опита с пианото. Трептенията на нишките чрез други посредници се предават на нервите.
към текста >>

Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа.
Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон. Значи тук забелязваме същото явление, каквото забелязахме при опита с пианото. Трептенията на нишките чрез други посредници се предават на нервите. Те препращат дразнението по-нататък.
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада.
Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен.
към текста >>

5. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тук трябва да се споменат и множество житни растения, които за да се предпазят от охлювите, имат вар в своите тъкани.
Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците. Но най-странни са тези средства, чрез които растенията механически се защищават. Тук ще спомена хвоща, който има в стъблото си истинска броня от микроскопически кремъчни телца. Тук трябва да се споменат и множество житни растения, които за да се предпазят от охлювите, имат вар в своите тъкани. Нека изложа няколко примера и за опрашването. Седефчето (Ruta graveolens) е доста миризливо лечебно растение. В жълтото му венче спокойно седят тичинките в кръг около дебелия усукан пестик. Когато узрее цветният прашец, всяка една от тичинките поред се допира до муцунката на пестика: навежда се една тичинка, после втора, трета и т.н. И после по същия ред пак се изправят.
към текста >>

6. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зная само, че тя се смееше на птиците, на охлюва и на мене.
– Видял ли си я? – Видели са я звездите. Аз см чул само гласа ù. – Щастлива ли е? – Не зная. Зная само, че тя се смееше на птиците, на охлюва и на мене. Пееше весело. После запя тъжно. Сега вече не пее. Ако това е някакъв знак, не зная. – Жива ли е?
към текста >>

7. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв.
Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло.
към текста >>

В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни.
Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки.
към текста >>

8. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон!
Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата. Даже намират и в органическите форми кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон! Също се доказва, че в разстоянията на планетите до слънцето са изразени музикални закони. Всичко е музика около нас! Радиовълните, които изпущат цветята, дърветата, звездите и пр., са музикални. В бъдеще, когато се усили човешката възприемчивост и усетливост, той ще възприема, тая музика, която излиза от растенията, от звездите, от слънцето! Що е светлината!
към текста >>

9. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Един охлюв за колко време ще измине 100 километра?
Вас са ви излъгали, че нищо не сте. Един ден ще светнете! Някои хора са вече напъпили и след няколко години ще цъфнат. И тогава ще дойдат пчелите. – За колко време човек може да се избави от своите заблуждения? – Един охлюв за колко време ще измине 100 километра? За стотина години. А пък един автомобил за 1-2 часа. Ако си разумен, този път, който ти предстои, ще го изминеш за една година, а пък ако не си разумен, за стотина години. – Как може човек да развие поетичната страна на своето естество? – За да стане човек поет, той трябва да благодари за всичко.
към текста >>

10. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В по-късна епоха, след няколко милиона години, те преминават в амонити, чиито черупки са завити спиралообразно, подобно на охлювите.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА Боян Боев Аналогични прояви срещаме в разните области на природата. Напр. нека проследим някои вкаменелости. В палеозойската ера срещаме останки от главоноги, наречени ортоцерас. Те имат прави черупки. В по-късна епоха, след няколко милиона години, те преминават в амонити, чиито черупки са завити спиралообразно, подобно на охлювите. След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години! Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват!
към текста >>

11. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

нашата храна, както и храната на нашите кокошки, да знаем че охлювите, гъбите, както и червеите съдържат значително количество ергостероло.
Нарича се ,калчифероло". Неговото действие е от голямо значение поради това, че улеснява всмукването от червата на калция и фосфора (които са най-важните вещества на скелета) и им уравновесява връзката в серума, а от там в скелета. Той се разтваря в мазнините, т.е. липоразтворим; най-важни негови извори са: жълтъка на яйцето, който го съдържа близо 20 милионни от грама в сто грама, рибено масло 400 милионни от грама в 10 грама и кравето масло 60 милионни от грама също в 10 грама Витамин Д2 може да бъде заместен от слънчевата светлина, нещо, което на родителите ще изглежда баснословно, защото една определена дължина на вълната от тая светлина може да преобрази една съставна част от нашето тяло, „ергостероло", в антирахитичен витамин. Може да ни интересува нашата кухня, т.е. нашата храна, както и храната на нашите кокошки, да знаем че охлювите, гъбите, както и червеите съдържат значително количество ергостероло. Липсата или недостатъчността на витамин Д2 причинява рахитизъм; по тоя повод трябва да знаем и да имаме пред вид, че рибеното масло, което се вкарва в организма не действува чрез маслото си, но чрез витамини А и Д, на които е доста богато. Нуждата на един индивид от витамин Д2 дневно е от 10 милионни от грама. * Витамин Е е тоя на възпроизвеждането. Причините на стерилност в двата пола са толкова различни, че се мисли, че съществуват два вида витамин Е, един за мъжки пол и друг за женски пол. Липсата на витамин Е води до атрофия на половите жлези.
към текста >>

13. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи.
А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от природата, и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него- няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и, няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава природата ще каже: Ето едно от моите възкръснали деца! Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е.
- Олга Славчева) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище.
към текста >>

За пояснение да вземем примра с един охлюв.
Окултистът, обаче, знае нещата другояче. За него те не са две съвсем различни и отделни субстанции, но са двата полюса на единия и същ дух. Материята е кристализиран дух. Силата, това е същия дух, без да е още кристализиран. Това е казано и по-рано, но то не може тъй силно да се отпечата върху ума. За пояснение да вземем примра с един охлюв. Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава.
към текста >>

Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв.
За него те не са две съвсем различни и отделни субстанции, но са двата полюса на единия и същ дух. Материята е кристализиран дух. Силата, това е същия дух, без да е още кристализиран. Това е казано и по-рано, но то не може тъй силно да се отпечата върху ума. За пояснение да вземем примра с един охлюв. Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия.
към текста >>

Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия.
Материята е кристализиран дух. Силата, това е същия дух, без да е още кристализиран. Това е казано и по-рано, но то не може тъй силно да се отпечата върху ума. За пояснение да вземем примра с един охлюв. Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание.
към текста >>

Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията.
Силата, това е същия дух, без да е още кристализиран. Това е казано и по-рано, но то не може тъй силно да се отпечата върху ума. За пояснение да вземем примра с един охлюв. Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност?
към текста >>

Мидълбийк Из „Amor est Justicia“ (Превод от есперанто) о Рак и охлювица (б а с н я) Едно благоразумно морско раче намерило на пясъка красива празна охлювица.
Тя отговори: Любовта, докосната от Бога, който вижда Истината в хората. И думите бяха вече излишни. Докато те заедно почиваха в Чашата, нейната белина очисти всяка нечистота и изпълни душите им със сладостен аромат. Минаващите се чувстваха радостни и благословени от тоя аромат. А Бог се усмихваше над тях и Неговата усмивка бе Съвършена Светлина. И. Мидълбийк Из „Amor est Justicia“ (Превод от есперанто) о Рак и охлювица (б а с н я) Едно благоразумно морско раче намерило на пясъка красива празна охлювица. Празна, та току за него—примка и съблазна. Приближило се полека, поразгледало я и допаднала му твърде много, да си я направи крепост и защита: вечер безопасно да се пригодява, денем от врагове да се защищава. Присвоило я, заселило се в нея. А тя час за час по хубост пред очите му растяла. Струвало му се че тайно някъде за него е изляна, та за туй е хубава и бяла, като морска пяна.
към текста >>

Рачето тогава цяло скрито в охлювицата несъкрушима, просвало навънка яките си щипци и заставало във поза като мечка на излизане от своята бърлога.
Струвало му се че тайно някъде за него е изляна, та за туй е хубава и бяла, като морска пяна. А кога излизало храна да дири, все си мислело за хубавата своя къща, та по-скоро гледало да се завръща. Зер, страхувало се, някой някак да го не издебне, красотата незаконно да му грабне. А тук с часове стояло в дрямка и почивка. Случвало се нявга пред голямата таз крепост да мине жабка, рибка, или бубулечка. Рачето тогава цяло скрито в охлювицата несъкрушима, просвало навънка яките си щипци и заставало във поза като мечка на излизане от своята бърлога. Страх и ужас да те вземе! (Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в торба не туря. То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица. Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе.
към текста >>

То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица.
А тук с часове стояло в дрямка и почивка. Случвало се нявга пред голямата таз крепост да мине жабка, рибка, или бубулечка. Рачето тогава цяло скрито в охлювицата несъкрушима, просвало навънка яките си щипци и заставало във поза като мечка на излизане от своята бърлога. Страх и ужас да те вземе! (Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в торба не туря. То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица. Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила. А като го обезобразила и оса катила, най-подир го задушила уморила.
към текста >>

Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша.
Страх и ужас да те вземе! (Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в торба не туря. То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица. Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила. А като го обезобразила и оса катила, най-подир го задушила уморила. * * * Залюбиш ли се в земните стежания, ще осакатиш мили дарувания. Дядо Благ
към текста >>

Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила.
(Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в торба не туря. То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица. Еднаж нещастното със мъка се нагнездило едвам, като оставило навън едната си щипка, двата крака и прозирка за едното око и устата. Понаместило се горе долу, но на заранта не могло да излезе. Оттогава вече почнало да лази само със два крака, да си къса мъх и тревки само със една щипалка, за да храни душа, що се в охлювицата задуша. Растло пак, но охлювицата корава ни се пукнала, нито се разширила. А като го обезобразила и оса катила, най-подир го задушила уморила. * * * Залюбиш ли се в земните стежания, ще осакатиш мили дарувания. Дядо Благ
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина.
И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха. А така, както днес някой се мъчат с изкуствена светлина да внесат промяна и подобрение в живота на тия блуждаещи сенки в долината на страданията, създавайки за тях ограничение, това е невъзможно, това са палиативи. По тоя начин те не могат да се възпитат. Не изкуствена светлина, а истинска слънчева светлина, и то приета не външно. а вътрешно, може да измени техния живот и да ги направи истински служители на живия Бог, на човечеството. Град.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила.
През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната. Петелът показва, че идва хубаво време, когато се качва по горните клони на дървото, а лошо — когато стои по най-долните клони. Охлювът, когото е неспокоен, по бреговете на блатата, предсказва слана, когато е по-подвижен от обикновено—предизвестява идването на дъжд; паунът каца по-високо и повтаря силно своите викове; гаргите на групи се отправят към горите; лястовиците започват да хвърчат на групи около гнездата си; косът издава звуци, подобни на стъргането на пила. Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време.
към текста >>

17. -

Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени.
Ако такива скитници се някои прашинки от булеварден паваж, — едва ли ще се заинтересуват чуждоземци от подобни посетители, но ако това са организми, които в скитането си намерят негде на някоя планета благоприятни условия за развитие?! Не е ли възможно по този начин разпространението но живота из космоса?! Този въпрос е вече сериозно поставен от учени като Арениус Плотников и др. И действително нищо не пречи на съвременната наука да счита такава една възможност за крайно вероятна. Низката междупланетна температура едва ли може да е пречка, защото има множество нисши и микроорганизми, издържащи неимоверно низки температури стига при замръзването да се манипулира бавно и внимателно. Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа. В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми. Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа.
Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди.
Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава.
към текста >>

Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това изпъква при разглеждането на вкаменелостите от животни, риби, охлюви и миди.
В тясна връзка с шистовата формация се намират въглищата и графита, чиято съставна част въглеродът, както споменахме, е сроден на силиция. Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр. В по-младите пясъчници се срещат и вкаменели растителни стъбла, клони от дървета и др. Тъй че, изхождайки от тая база, ние можем да кажем, че растението дължи своето съществувание, като растение, на шистите. Варовитата формация, която е застъпена в исполинските планински маси, също съдържа остатъци от изчезнали животински видове и се намира към техъ1 в същото отношение както шистите към растенията. Това изпъква при разглеждането на вкаменелостите от животни, риби, охлюви и миди. По всяка вероятност, същото това развитие се извършва и в наше време в кораловите образувания в морето. В главата на човека най-силно е изразено втвърдяването на физическото вещество; мозъкът е вложен като в костна стена. Тук са застъпени най-много веществата, които най-малко вземат участие в жизнения процес — черепа, преди всичко, костите и зъбите. Главната съставна част на космите и зъбите са калциевите съединения; костите съдържат около 93 на сто от тях и само 2 на сто други съединения. Виждаме от това, че при образуването на черепа са се извършвали същите процеси, които са се извършвали и при образуването на минералите в природата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50660705566406