Търсене в текстове за 'Охлюв'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 38 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е".
към текста >>

А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите.
към текста >>

2. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване.
към текста >>

3. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

ТОМ 5

От дъното на избата като охлюва ще изпълзиш малко по малко и ще се изкачиш на Мусала - това е Високият идеал.
" „Ти няма да обръщаш внимание на настроенията. Трябва да се определиш. Не може и на Бога, и на хората да се уповава. Какво ще уповавате на хората? " „Учителю, аз мисля, че вече съм се определила, но не мога да се справя с лошите си качества." „Ти ще започнеш незабелязано да работиш. От дъното на избата като охлюва ще изпълзиш малко по малко и ще се изкачиш на Мусала - това е Високият идеал. Затова учи, аз ще ти помагам. Да видим сега какво можеш да направиш сега." Учителят искаше да опита на какво съм способна и беше много строг към мен, но аз през всичкото време изпитвах една вътрешна радост. Душата ми беше радостна и виждах, че той действува така пак, за да ми помогне и че нападките срещу мен се отнасят до нисшите духове, които бяха в мен, но не и до душата ми, която имаше такъв силен стремеж към него, който бе моят Господ. От време на време като го поглеждах и виждах Божественият му поглед отправен някъде далеч, строг и сериозен душата ми се свиваше от болка. Изпадах в смешното положение от една страна исках да изкажа съчувствие на този, който не се нуждае от него, който уповаваше единствено на Бога.
към текста >>

4. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

ТОМ 5

Достатъчно е да пъплиш, пъплиш като охлюв от долу нагоре, за да излезеш на върха.
Учителю, какво искате от мен да направя в този живот? " „Да ме слушаш." „Учителю, но какво трябва да науча от този урок? " „Ще се научиш да любиш Бога. Ще опитам Любовта ти. Аз не искам да тичаш. Достатъчно е да пъплиш, пъплиш като охлюв от долу нагоре, за да излезеш на върха. Аз искам да се държиш така щото да бъдеш за пример." „Аз не се държа лошо." „Не казвам, че се държиш лошо, но все таки не си светия." „Учителю, но в дадения момент ми е мъчно и трудно." „Ще се помъчиш малко. Аз съм ви дал толкова правила и обяснения и сега ще ги приложиш. Човек трябва да има основен стълб, върху който да гради. Нали всяко здание си има основни стълбове? Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с надежда." „Не само с надежда, но и с вяра и любов.
към текста >>

5. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 6

Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят.
към текста >>

Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед.
Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам. Той е брат с големи и физически, и духовни сили и възможности, затова му се възлагаха и големи, и тежки задачи. Тук е мястото и сега е времето да разкажа някои спомени и за него, върху когото незаслужено се изви такава страшна буря и се изсипа толкова много кал.
към текста >>

6. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

" Още тогава в един дванадесети час на деня, когато слънцето беше на зенита си и ни обливаше със своята мека, топла милувка, ние бяхме около Учителя събрани пред лъчезарящия от чистота и блясък охлюв, чакайки обеда да бъде готов, Учителят каза: „Слънцето сега е на зенита си, нали?
Но аз не вярвам да не са останали души, в които семенцата посети тогава с толкова любов да не дадат рано или късно своя плод. Бъдещето е пред нас. Още всичко не е загубено. Велик е Бог! Казано е в Писанието: „Няма да се върне Словото Божие, от да не принесе плод! " Още тогава в един дванадесети час на деня, когато слънцето беше на зенита си и ни обливаше със своята мека, топла милувка, ние бяхме около Учителя събрани пред лъчезарящия от чистота и блясък охлюв, чакайки обеда да бъде готов, Учителят каза: „Слънцето сега е на зенита си, нали? И вие всички се радвате. Но то не може да остане все там. Ще почне да слиза. Тридесет и девета година е зенитът на братския живот. Но тя ще остане неповторима.
към текста >>

7. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри.
Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри. Викам: „Аз отдавна съм го свалил пръстена“. А тя носи пръстена си, който беше хвърлила на земята. Като седнах при нея тя започна да ми разправя какви мармалади правила, какви компоти, нали знаеше какво обичам аз. Все едно, че нищо не е станало. Добре, но като излязохме от сладкарницата, отидохме покрай Дунава, седнахме на една пейка и тогава аз й хванах ръката и си вземах пръстена.
към текста >>

8. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата.
И оттам се върнах на езерата и казах на Кънчо, че съм ходил в Говедарци и съм срещнал председателя на партийния комитет и че съм му казал това, което Кънчо ми е казал и че председателя в отговор ми е казал да предам на Кънчо, че той е дал съгласието си да останем на Рила и да си летуваме. Кънчо каза: „Щом председателят е наредил, ще останете“. Казах му, ако иска да провери, нали? Да не мисли, че го лъжа. „Няма какво да ме лъжеш“, отговори Кънчо. Тогава развалиха кухнята, развалиха и охлюва... Но ние от работната група и брат Крум Въжаров - няколко души направихме мозайката на хижата. Значи изпълнихме си обещанието. Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те.
към текста >>

9. 12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ.
12. ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ През лятото на 1942 г. само няколко души братя и сестри имахме щастието да бъдем с Учителя на рилските езера. По цели дни бяхме все около Него. Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце. Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в манастир. Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана.
към текста >>

10. 74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО

ТОМ 8

На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро.
Добре ли съм? Аз не изпитвам радост както би трябвало. Разбирам, че този жест на Учителя означава друго. Това не е привилегия, а една бъдеща отговорност пред Учението и Школата на Учителя. Дано мога да си свърша работата. На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро. Учителят се задава към нас, а ние Го посрещаме с песен "Добре дошъл, Учителю на Любовта". Когато песента завърши Учителят ни поглежда един по един. Той е тъжен и казва: "А сега изпейте песента със следните думи: "Добре дошли вий, ученици". Изпяхме я. Оглеждаме се и се питаме къде ли са учениците, за които изпяхме тази песен.
към текста >>

11. 31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

А след това като охлюв се виеше нагоре и отгоре имаше един камък сложен.
В.К.: Това съм го виждал на снимка. Е.А.: По-широк беше от моята стая. В.К.: Четири на четири метра. Е.А.: Сигурно, сигурно. И това бяха редове под формата на пейки с камъни плоски. А след това като охлюв се виеше нагоре и отгоре имаше един камък сложен. Това беше. На Спиралата - каменните пейки сядаха всички, когато се хранят и в ръцете си държаха чинийката за обед. Защото, нали за да не седнат на земята, които не могат да се сгъват, сядаха така по него. В.К.: По тази спирала? Е.А.: По тази спирала, да.
към текста >>

12. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира.
Тези ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът. Това е онзи ангел, който ще ни научи на милосердие. Това е Христос. В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание. Вие казвате: „Ние се скриваме да не ни демагнетизират, да ни ограбят." Отворете вашите каси, вашите сърца, всичко отворете. Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира. Вие трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви, на миди. Аз говоря на хора, които се питат: „Какво трябва да мисля, какъв е смисълът на моя живот в този Божественен свят, какво е моето предназначение, какво трябва да направя аз? " Аз казвам: Трябва да се научи Божественото милосердие. Колкото пъти съм говорил за милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Вие ми мислите зло, не ме разбирате." Аз ви разбирам, че обичате истината, правдата.
към текста >>

Аз не говоря на охлюви, на миди.
Това е Христос. В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание. Вие казвате: „Ние се скриваме да не ни демагнетизират, да ни ограбят." Отворете вашите каси, вашите сърца, всичко отворете. Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира. Вие трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви, на миди. Аз говоря на хора, които се питат: „Какво трябва да мисля, какъв е смисълът на моя живот в този Божественен свят, какво е моето предназначение, какво трябва да направя аз? " Аз казвам: Трябва да се научи Божественото милосердие. Колкото пъти съм говорил за милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Вие ми мислите зло, не ме разбирате." Аз ви разбирам, че обичате истината, правдата. Разбирам ви, но не съм срещнал още между хората милосерд човек. Ето в какво е спасението.
към текста >>

13. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачу- вала.
Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“ „Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст. 14] От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.“ Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачу- вала. Тя се много разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, за което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко е виждала за другите, а не могла да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
към текста >>

14. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Той казва: „Вие сте много жестока към мене, аз без Вас не мога.“ Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв.
Началото на всички страдания на жената е слабата сегашна нейна вяра. Запример майката, бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш.“ А тя казва: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра! “ Така вярва тя. Като се ожени за него, след 2 години казва: „Умирам от него.“ Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртяни мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той казва: „Вие сте много жестока към мене, аз без Вас не мога.“ Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й каже: „Ти си ангел, ти си богиня! “, тя се отвори. После, след брака, той казва: „Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, чети по ангелски не постъпваш. Забелязвам, някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят.
към текста >>

15. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

Гадаеше с един голям морски охлюв.
Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек! “ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото.
към текста >>

Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат.
Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек! “ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат.
към текста >>

16. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка.
" - запитала се болната учудена. - „Ще се мъчиш, с ръце, с крака, с пълзене, ще стъпиш по някакъв начин на пода, макар и на колене." - Дал й този съвет Учителят и си отишъл. Мисли тази жена, чуди се какво да прави, иска й се някой да й помогне, но казано й е сама да прави усилия. Както и да е, иска й се да живее, а около нея няма никой. Прави опит да проточи единия крак, прави опит за втория, все не може. Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка. Тя по-долу ли е от охлюва? Не, тя е човек. Пак проточва единия крак, после втория крак, докато странно за нея, се намира долу на пода, седнала на седалището си. И тя сама не знае, хлъзнала ли се от леглото, стъпила ли е на крака си, нищо не знае. Седи, седи, чуди се и мисли: Ами сега кой ще ме вдигне на леглото?
към текста >>

Тя по-долу ли е от охлюва?
- „Ще се мъчиш, с ръце, с крака, с пълзене, ще стъпиш по някакъв начин на пода, макар и на колене." - Дал й този съвет Учителят и си отишъл. Мисли тази жена, чуди се какво да прави, иска й се някой да й помогне, но казано й е сама да прави усилия. Както и да е, иска й се да живее, а около нея няма никой. Прави опит да проточи единия крак, прави опит за втория, все не може. Мислила за охлюва как пълзи на някаква си опашка. Тя по-долу ли е от охлюва? Не, тя е човек. Пак проточва единия крак, после втория крак, докато странно за нея, се намира долу на пода, седнала на седалището си. И тя сама не знае, хлъзнала ли се от леглото, стъпила ли е на крака си, нищо не знае. Седи, седи, чуди се и мисли: Ами сега кой ще ме вдигне на леглото? Вслушва се, дано чуе стъпки, но минават и отминават, никой не отваря вратата на бараката.
към текста >>

На втората седмица тръгва вече с красивите шарени стомнички, но бавно, много бавно, стъпка след стъпка като охлюв.
На третия ден е вън на прага, седнала свита, прегърбена, да се грее на слънце. Синовете я наглеждат, носят храна и наблюдават какво става с нея. Какво ще стане, тя не знае още, но гледа пред леглото две малки стомнета с около един литър вместимост. Гледа ги и си мисли: „Може би един ден ще дойде да ги вдигне празни, но да отиде с тях до изворчето, дето цял ден отиват младите и здравите, пък и пълни с вода, в това не вярвам." Така измина цяла седмица - разказва сестрата - стъпих на краката си, но още слаба, прегърбена. От време навреме Учителят я посещава, окуражава я и тя бавно укрепва. На втората седмица тръгва вече с красивите шарени стомнички, но бавно, много бавно, стъпка след стъпка като охлюв. Колко време е пълзяла, не знае, но след дълго пътешествие се видяла в бараката с двете стомнички, пълни с вода. „Пих вода, благодарих и легнах на дълга почивка с благодарност и любов. Доволна бях, че завърших задачата си и предчувствувах удоволствието, че ми предстои дълга почивка, без никакви усилия и мъка. Но ето че се чука на вратата, отваря се и влиза Учителят. Мисля си, че иде да ме похвали.
към текста >>

17. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече.
Разбирам съзнателния материален живот. Имаше един брат Дързев, който живееше в лоша стая тук. Дадох наставления, настани се по-добре, по-хигиенично, но волята му излезе слаба и аз занят с други работи не можах да проследя до колко се изпълняват наставленията ми, и той си замина. Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана. Иска се послушание и помощ от приятелите, от братята и сестрите. Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще?
към текста >>

18. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

След бурята в 1949 г., обядват на "охлюва" с диня.
Изкачване на багажа за Рила до Полечица до 1944 г. Снимка 134. Буря и сняг през 1949 г., палатките са зарити със сняг. Теодорица е разрязала дина. Снимка 135. След бурята в 1949 г., обядват на "охлюва" с диня. (Бурята на Рила е 1949 г. - бел. ред.) Снимка 136. Теодорица с дъщеря си Жени. Снимка 137.
към текста >>

19. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

ТОМ 15

Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае.
към текста >>

20. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI

ТОМ 16

В средата са камъните на огнището за лагерния огън вечер, Учителят е в средата, вдясно е „Спиралата с охлюва", върху която е сложена шапката на Учителя.
Учителят играе упражнението „Красота" от Паневритмията. На единия крак се пружинира, този, който държи тялото, а другият крак, десният, е във въздуха. Снимка 48. Паневритмия на второто езеро „Елбур", Рила - 19.VII.1939 год. Паневритмия на второто езеро - Елбур. В средата са камъните на огнището за лагерния огън вечер, Учителят е в средата, вдясно е „Спиралата с охлюва", върху която е сложена шапката на Учителя. Дата: 19.VІІ.1939 год. Снимка 49. Учителят играе Паневритмия при второто езеро - Пеню Гаиев, отдясно, свири на цигулка. Учителят играе „Паневритмия" при второто езеро. Вляво свирят: Ангел Вълков, до него - Кирил Икономов, а отдясно е Пеню Ганев.
към текста >>

21. 45. УСТРОЙВАНЕ НА ЛАГЕРА

ТОМ 16

Имаше и един кръг, „Охлюва" му викахме, който се извиваше нагоре и най-горе имаше вече един голям камък.
Пък за готвенето сестрите се събираха, понеже си разговаряха, пееха песни. Отиваха дори и други, които не са дежурни. Но имаше дежурни сестри, които разнасяха храната. Направихме после и маси, и пейки, та насядвахме всички. Много удобства бяхме направили. Имаше и един кръг, „Охлюва" му викахме, който се извиваше нагоре и най-горе имаше вече един голям камък. Сутрин отивахме на Молитвения връх, Учителят изнасяше лекцията Си и след това слизахме и закусвахме. По-късно отивахме на Паневритмия, когато вече Слънцето е огряло. А когато беше дъждовно, правехме само упражнения. Понякога и Паневритмията правехме пак там, на второто езеро, всред палатките. Носеха чадъри, даже бяха направили сушина, така че цигуларите можеха да свирят на закрито.
към текста >>

22. 81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ

ТОМ 16

ПГ: Имаше един голям камък долу, при „Охлюва", всички наши братя го знаят.
" А пък той каза: „Знаеш ли на какво прилича моето ясновидство? Имам бинокъл и гледам отдалече как убиват жена ми, обаче в момента аз съм физически далеч. Аз предвиждах и я предупреждавах жена си, да не ги вика. А тя не ме послуша и затова те я убиха. Карма." ВК: Сега искам да ми разкажеш един случай горе, на Рила, когато сте били с Учителя и какво каза Учителят за така наречените „Упанишади", когато покрай Учителя минал Лулчев с цялата група. ПГ: Имаше един голям камък долу, при „Охлюва", всички наши братя го знаят. И този камък нашите братя казаха, че „ще го дотъркаляме, да отиде до долу". И няколко дена с лостове го помествахме, бяхме донесли чак от долу дебели лостове от изсъхнали дървета от първото езеро. И както и да е, успяхме камъка да го залостим и да го турим, където Учителят искаше. И веднъж, като се нахранихме, всички си отидоха да си спят из палатките, пък аз всякога вземах брадвата и отивах да сека клекове. ВК: И сте застанали там до скалата и минава Учителят.
към текста >>

23. 60. Условията на живота

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали.
Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка", че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част. Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът. Ние, съвременните хора, много страдаме. Като кажат: еди-колко къщи изгорели, много избити, и ти се безпокоиш, а то нищо не е станало. Знаете ли закона на внушението?
към текста >>

24. 34. Природата обича само ония, които имат висок идеал...

(В. «Живот», г. I, бр. 20, 2.VIII.1929 г., стр. 1)

ТОМ 20

Даже един от най- забравените в дъното на тази изба, ако един ден си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре.
Те са бракувани, оставени в нейните изби за далеч- ни дни, за далечни времена. Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не обръща внимание на вас, като че вие сте изоставени от природата, ще знаете, че погрешката е във вас: нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки може да излезе от тази забравена изба. Даже един от най- забравените в дъното на тази изба, ако един ден си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И природата ще каже: «Ето едно от моите деца, което възкръсна чрез високия идеал.» Що е смъртта в света? - Смъртта, това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението, това са децата на високия идеал, които излизат из дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнем, или изпъплим от такава изба, се изисква воля, се изисква безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни. Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света?
към текста >>

25. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

ТОМ 20

Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

26. (142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта

ТОМ 20

», и казвала: «И ние така.» И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура.
Кирил трябва да слуша сестра си, която има доста опитности.638 Много богата (Германия), казва, а дали има пари, те си знаят. Севов разсъждава по германски, щом е инженер. Сега трябва най-малката помощ, да остане един сантиметър до сблъскването. От философия страдат българите, искат да не се наруши нищо от църквата, когато целият свят се обръща... Златото е благородно, но е напластено в рудите, та трябва да се освободи. Българската политика прилича на оная домакиня, която не знаела да готви и все питала: «Как готвите това или онова? », и казвала: «И ние така.» И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура. - «И ние така.» ... В Библията Бог позволи да убият Авеля, но не даде Каин да убият, а каза, че печат ще му удари, та да не смее никой да го убие, и който го убие, ще бъде седмократно наказан. Лошите хора да се не убиват, а да се турят на работа, да видят следствията от последиците. Лошите хора са енергични и трябва да бъдат туряни на работа, а не убивани.639 Малките работи може да имат големи последици. Един много добър свещеник удря на един дякон плесница за погрешка. После дяконът става владика и 25 години гони свещеника.
към текста >>

27. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

» Догде измени своята форма, охлювът да държи черупката си.
Вие не сте научили да констатирате вашето тяло. В духовния свят - и там ще пеете, само - по друг начин. Никога не се спъвай с външния свят! Когато възприема Божественото, тогава ще разбера. Трябва да си кажа: «Аз трябва да стана музикант, аз трябва да пея! » Догде измени своята форма, охлювът да държи черупката си. Нашите форми трябва да ни помагат. Ако милосердието, вярата, любовта и други не ми помагат, защо ми са? Ако всички добродетели не ми помагат, защо ми са? Ако Господ пробуди съзнанието ви, вие ще сте нещастни. Например поканят ви на някой обяд, вие нямате органи и не можеш да ядеш; има отлична библиотека - не можеш да четеш.
към текста >>

28. 3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Наблюдението става вече невъзможно, но храбрецът не се отказва, а излиза из окопа и се повлича из дълбокия сняг напред и макар с бързината на охлюва, той печели нов терен, а това го приближава към целта.
Гъмзово, Видинско, се изправи из снега, готов да отиде на опасното разузнаване напред, за да види лично що става там в безредната лутаница из окопите на I дружина. Получил ясна заповед, храбрецът с едно "слушам" се спусна като орел надолу към празната ниша II линия окопи, посрещнат от силния огън на противника - артилерийски и картечен, и се загуби зад снежната завеса. Пъргав, енергичен и безстрашен, той се хвърля с няколко скока в един от празните там окопи на около 200 кр. пред позицията на I дружина и почва да наблюдава блуждаещите снежни силуети; обаче, открит от противника, мястото му се запалва от огъня му. Маса снаряди се изсипват със страшен трясък върху това място, за да се накаже чудното презрение към французката мощ от този герой. Наблюдението става вече невъзможно, но храбрецът не се отказва, а излиза из окопа и се повлича из дълбокия сняг напред и макар с бързината на охлюва, той печели нов терен, а това го приближава към целта. Добре заровен в снега, отрупан отгоре с такъв, той е маскиран и продължава да наблюдава, като успява лично да види с очите си, че белите силуети са французи, които се събирали от разни посоки, за да настъпят напред и че от I дружина нямало никакви следи та Намерен и тук от окото на противника, той бива обсипан отново с огъня му, но това не го смущава вече; той е изпълнил задачата си и без това готов да отстъпи, защото застояването му в този снежен гроб го води към "бялата" смърт. Запазил достатъчно още сили, храбрецът напуща бързо мястото си и със силен бяг на скокове се насочва по обратния път. Но огънят на противника го съпътства, като се стреми да го унищожи. Гонен така от смъртта, след тежки усилия из дълбокия сняг, героят пристига в дружината и прави лично доклада.си на к-ра на полка. Положението е вече изяснено и контраатаката се насочва правилно.
към текста >>

29. 2.1.52. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.
Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала! Отгоре й зазиждаме голям кварцов къс. Там по компаса на Учителя вдълбаваме „север - юг”. Около скалата нареждаме камъни за сядане. Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним. Прекрасни са Рилските беседи. Те не са същите, говорени в низината. Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят.
към текста >>

30. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Върху каменното кръжило доле, при стъпаловидния Охлюв с астрономичния знак отгоре, на огнището - гори буен огън.
На главата му сияе слънцето. Неволно пееш: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Въпреки земния рай що ни обикаля, сякаш сме гузни - тъга и мъка, че сме Го оскърбили и ний, може би. Но на 7 август стана нещо неочаквано. Вярвам, че в този ден и час, всички хора по света, па макар и най-нещастните, са усетили една велика радост. Защото Той си дойде при нас. Върху каменното кръжило доле, при стъпаловидния Охлюв с астрономичния знак отгоре, на огнището - гори буен огън. Пейките са наредени за сядане. Отгоре по стръмната пътека светна голям ацетиленов фенер; след него други, други. Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим. Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига. Пелерината Му-ямурлук загръща раменете Му, та чак до земята.
към текста >>

31. 5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

ТОМ 26

Друг път: „Няма преграда, която ........ " да не може да премине." Погледна върха на показалеца на дясната ми ръка, охлювчето там е отворено: „Душа, която се развива", каза Той. 16.
Екатерино, и света Евдокио, тук ли да се срещнем пак?! " След много години приказах туй на Учителя. Той каза: „Ако вярваш, ти си! " 14. Учителят ми каза винаги да нося със себе си молив и бележник. 15. Друг път: „Няма преграда, която ........ " да не може да премине." Погледна върха на показалеца на дясната ми ръка, охлювчето там е отворено: „Душа, която се развива", каза Той. 16. Друг път, когато на една ваканция си дойдох за Великден и донесох четвъртата основна преработка на Химавата, която завърших зимата 1962 г. - цели 40 години - четиридесет години работа, Той каза: „Ако вървиш все така, хе-е-е! " 17. Сестра Арабова ми уши бяла копринена рокля, цялата изкусно изработена с българска шевица, Учителят каза: „Слънцето те е накичило с всичките си цветове". 18. „Ти си трета на майка си, но първа на баща си." 19.
към текста >>

32. 2. Човекът и планината - нашия живот

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата.
Да, там нямаше хижа. Не съжаляваме, сега хижата обслужва най-много нас, ала това ни най малко не пречи да разгънем тези страници и да продължаваме да се възхищаваме на ония безименни творения на природата, чисти и недокоснати от нашата цивилизация. Мястото беше прекрасно - на тази височина растяха клекове - декорът откъм двете страни беше възхитителен - гъста мрежа от преплитащи великани, свежи и ухаещи. Пестеливо и внимателно, твърде скържаво трябваше да нарушаваме техния покой, когато трябваше да се намерят места за построяване на палатките. В центъра на това място беше огнището а околовръст грубо сковани пейки за сядане, а встрани една скулптурна група - изникнала по чудо, спонтанно. Един одър с форма на кръг, своеобразна идея, спираловидно иззидана настилка от бели камъни - всичко това имаше форма на охлюв и на най-горната част огромен рилски камък, изваян и бял, взет направо от многовековното легло - много мишци трябваше да се напрягат докато да го откъснат от каменното му корито и бъде пренесено тук - наричахме го царицата. В центъра на тази поляна се обядваше, а вечер се палеше огън - тогава рилският бивак се устройваше. Рила сякаш ни принадлежеше, приличаше на роден дом и упорито се стараехме да не променим профила, мъчехме се да запазим нейния стил и всичко, което се правеше там за улеснение на пребиваващите трябваше да не нарушава красотата на планинския релеф. Когато напущахме планината, нямаше никакви следи, че тук са прекарали толкова много хора - оставахме всичко чисто като в един дом в който пак ще се върнем. Снеговете, валежите и бурите щяха да направят останалото, за да се възстанови първоначалната красота и свежест. Лагерът от година на година се разрастваше, палатките се увеличаваха и всеки жадуваше за красота, хармония и тишина.
към текста >>

33. XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.

ТОМ 30

в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността.
Това е правило, това е закон. Така седи Истината. Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня. в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: „Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе, или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи.
към текста >>

В деня, в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността.
Тъй щото, когато човек понякога чувствува, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи Истината. Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: „Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя." Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца. на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят.
към текста >>

34. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Борис Николов

ТОМ 32

Охлювът долавя мислите.
Казах й мислено на нейния език: „Не стой тука на пътя, ще те претрепят! Хората не разбират твоя поздрав! ” И тя си отиде. Ако има мухи в стаята и отвориш прозореца, и им говориш с мисълта си, няма да мине [........], и всички излезят навън. Аз им казвам, че вън има хубава храна за тях. Охлювът долавя мислите. Казвам им: „Яжте долните листа, а не горните.” Те тогава отиват при долните листа и ядат. А някой път, когато не казвам това, те отиват при по-горните листа. Правил съм опити, от които се вижда, как животните приемат мислите на хората: една буболечка влезе в една дупка, за да изкара един червей. Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката, и тя не ще може да излезе. Тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние и чакаше.
към текста >>

35. 377 Боклуците на Изгрева трябва да изгорят чрез страданията на хората

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Той се движи в науката като охлюв, но се движи напред, въпреки че възможностите му са малки.
Търси навсякъде хубавото, красивото, градините със свежи и ароматни цветя. На Изгрева има много красота, но ти нямаш очи да я видиш, защото в самия тебе я няма чистотата. Красивото и чистото като премине през твоето кално съзнание, нацапва го и ти виждаш нацапаното. Изчисти си съзнанието, и тогава ще видиш много чистота и красота. Ти казваш „орангутан”, но знаеш ли този брат какъв тежък път е изминал докато намери Учителя? Той се движи в науката като охлюв, но се движи напред, въпреки че възможностите му са малки. Но човекът работи, занимава се и то при лоши условия, и сега не е това, което беше някога и няма да бъде това, което е сега. Помъчи се да видиш в него благородния стремеж, който той отвътре има, сега му предстои и отвън да го придобие. Той паднал в нищетата на живота, защото си помислил, че е нещо особено - вирнал си главата! Тогава живота го изпратил на мястото му. Учителя го повдигна, но той пак се сеща, спомня си старите си навици, мисли и почва да рита срещу ръжена.
към текста >>

36. 188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова

ТОМ 34

Тука се намирам на „Охлюва” на Рила, на върха.
А мене ме турят първа. В.К.: Да. Л.Т.: Въпреки! В.К.: Сега тука отзад. Л.Т.: Ето Учителя и брат Христов. Тука се намирам на „Охлюва” на Рила, на върха. На тази спирала се нареждахме да се храним на обяд. Тя е направена от бели мраморни камъни, които братята са носили на ръце, за да направят спиралата, а отгоре сложат камък наподобяващ черупката на охлюва. Аз съм на върха и пея. В.К.: Сега тука виждаме... Л. Т.: Учителят дава песни.
към текста >>

Тя е направена от бели мраморни камъни, които братята са носили на ръце, за да направят спиралата, а отгоре сложат камък наподобяващ черупката на охлюва.
Л.Т.: Въпреки! В.К.: Сега тука отзад. Л.Т.: Ето Учителя и брат Христов. Тука се намирам на „Охлюва” на Рила, на върха. На тази спирала се нареждахме да се храним на обяд. Тя е направена от бели мраморни камъни, които братята са носили на ръце, за да направят спиралата, а отгоре сложат камък наподобяващ черупката на охлюва. Аз съм на върха и пея. В.К.: Сега тука виждаме... Л. Т.: Учителят дава песни. В.К.: „Духай, ветре” пише, „Духай, ветре”. Л. Т.: Той е написал на черната дъска.
към текста >>

37. 264. Разбор на снимките

ТОМ 34

Ето тук е „Охлювът” на Рила, знайте ли го?
Даже някой път, когато влизах при Него, а той оставаше отвън (То беше един път само), Учителят ме попита: „Къде е братът? ” Аз казах: „Той пожела аз да вляза сама при Вас.” А той чака, сега, където съм аз, стои отвън и седи прав, и пише: „Днес, еди-коя дата, еди-колко часа сестра Лилиана влезе сама при Учителя.” Защото те все го упрекваха защо все с мене ходи. Даже Методи Константинов го упрекваше защо ходи все с мене. Месеха се в тези работи, в които не трябваше. Ето тука, на тази снимка, пак Венцислав Янков, Учителят и аз. Ето тук е „Охлювът” на Рила, знайте ли го? В.К.: Да. Л.Т.: На гърба на „Охлюва” съм застанала, преди да почнем да слизаме вече от Рила, напущаме Рила. И пея в момента много висок тон и са ме снели, някой ме снел. В.К.: Обаче не е оригинална, тя е преснета тая снимка. Л.Т.: Бившият „Охлюв”.
към текста >>

Л.Т.: На гърба на „Охлюва” съм застанала, преди да почнем да слизаме вече от Рила, напущаме Рила.
Даже Методи Константинов го упрекваше защо ходи все с мене. Месеха се в тези работи, в които не трябваше. Ето тука, на тази снимка, пак Венцислав Янков, Учителят и аз. Ето тук е „Охлювът” на Рила, знайте ли го? В.К.: Да. Л.Т.: На гърба на „Охлюва” съм застанала, преди да почнем да слизаме вече от Рила, напущаме Рила. И пея в момента много висок тон и са ме снели, някой ме снел. В.К.: Обаче не е оригинална, тя е преснета тая снимка. Л.Т.: Бившият „Охлюв”. В.К.: Да. Тука са репродукции, но те не са оригинали.
към текста >>

Л.Т.: Бившият „Охлюв”.
Ето тук е „Охлювът” на Рила, знайте ли го? В.К.: Да. Л.Т.: На гърба на „Охлюва” съм застанала, преди да почнем да слизаме вече от Рила, напущаме Рила. И пея в момента много висок тон и са ме снели, някой ме снел. В.К.: Обаче не е оригинална, тя е преснета тая снимка. Л.Т.: Бившият „Охлюв”. В.К.: Да. Тука са репродукции, но те не са оригинали. Някой се е опитвал да ги преснема, обаче не са хубаво направени. Л.Т.: А тази не е преснета, тази е оригинална. В.К.: А, това може вече да се преснема.
към текста >>

38. 4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).

ТОМ 35

Къс, дебел, червендалест, с мандаринско „благоутробие” (признак на високозанемаемата от него длъжност), с охлювообразни очи, с голяма и угоена глава (знак на тъпост), пълна с чиновнически и житейски предразсъдъци; училищно образование има никакво.
Ето, сега това ще ви разкажем, любезни читатели! Майте само търпението да ни изслушате. „Чрезвичайната” доде от Едирне. Съставена бе от следующите „високо-поставени персони”: бей-зааде Абдулла, председател, Вели ефенди и Нури бей, членове на комисията. Да ви запознаем: 1) Абдулла бей-зааде заема длъжността главен секретар (тефтердар- бей) при областното управление на Едирненския велият (губерния). Къс, дебел, червендалест, с мандаринско „благоутробие” (признак на високозанемаемата от него длъжност), с охлювообразни очи, с голяма и угоена глава (знак на тъпост), пълна с чиновнически и житейски предразсъдъци; училищно образование има никакво. Отраснал между алаиците на харема и слугите на селямлъка. Произхождение - от висока аристокрация, с каквато аллахът бе удостоил Едирне. По ум, по чувства и желания е чист турчин. В отношение към подчинените си е зъбест грубиянин; към слабите на деня - жестокосърдечен, а към силните - принижен до земята. Чрез „високи връзки”, чрез конашка протекция и чрез дълго пълзение по корем той бе се качил тъй високо върху стълбата на турската бюрокрация.
към текста >>

НАГОРЕ

0.72260999679565