Търсене в текстове за 'Омраза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес.
Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза?
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си?
От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.
към текста >>

4. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа.
към текста >>

Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа.
към текста >>

5. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Омраза има между хората.
Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил. В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно.
към текста >>

За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново.
Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща.
към текста >>

Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави.
към текста >>

Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек. Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл!
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг.
Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове. Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни. Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд.
към текста >>

7. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Напр. усещате омраза към някого.
Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие. Навсякъде се проповядва: „не лъжи", „не прави зло", „не мрази" и т.н., но все пак хората продължават да вършат всичко това. Защо? Защото в тоя морал няма творчество на нещо ново, а само рушене на старото. А да рушиш, без да твориш, в това няма никакъв резултат. Питам: на мястото на разрушеното какво ще остане? Напр. усещате омраза към някого. Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ? Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново. Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал.
към текста >>

Опитате се да унищожите тази омраза.
Навсякъде се проповядва: „не лъжи", „не прави зло", „не мрази" и т.н., но все пак хората продължават да вършат всичко това. Защо? Защото в тоя морал няма творчество на нещо ново, а само рушене на старото. А да рушиш, без да твориш, в това няма никакъв резултат. Питам: на мястото на разрушеното какво ще остане? Напр. усещате омраза към някого. Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ? Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново. Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал. И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка.
Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство?
към текста >>

9. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността.
към текста >>

Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение.
към текста >>

10. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека?
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо.
Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не.
към текста >>

12. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защо да не изоставим омразата и лъжата!
– И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото. Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си? Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили? Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице? Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата. Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота? Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот?
към текста >>

13. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело.
Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми.
към текста >>

14. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
към текста >>

15. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце.
Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада.
към текста >>

Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет.
към текста >>

Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света.
Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден!
към текста >>

16. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
към текста >>

17. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

18. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея.
Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

19. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види.
Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина.
към текста >>

20. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш.
Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла.
към текста >>

Това беше едно време твоята омраза.
Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си".
към текста >>

Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба?
И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си". За щастието Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието.
към текста >>

Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство.
И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън.
към текста >>

" Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре.
Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
към текста >>

Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали.
Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те.
към текста >>

„Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света.
Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят.
към текста >>

Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината.
- Боже, какво е това? – Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца?
към текста >>

която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората.
– Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява?
към текста >>

21. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания.
Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо.
към текста >>

Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено.
Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>

22. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И това са създания на вашата омраза на лоши човешки мисли.
Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий! Сега в бъдеще той ще придобие по-висше самосъзнание - и ще се знае едно с всеки живот. Тогава той не ще прави вече злото, което е вършил в миналото. Тогава той ще научи всички да обича, както сега само себе си обича. Да, - дори и насекомите, презрените! И това са създания на вашата омраза на лоши човешки мисли. Не мислете, че с изтреблението им ще се избавите от тях. И тия ще вземат нови форми - и още по-отровни (ядовити), благодарение на отвратителните чувства, с които вие все още можете да убивате. Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате.
към текста >>

Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли.
Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате. Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.
към текста >>

Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят.
Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество. Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса. Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда.
към текста >>

23. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила.
Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос. Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли?
към текста >>

Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали?
Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли? Може би те се виждат безвредни - ала те не създават един свят, в който аз ще се изявя. В същност те са по-лоши, отколкото мислите. Тия безбройни, милиони, съвсем малки, неясни мисли, които биват изпращани от вас непрестанно, биват съединявани чрез закона, според който лика прилика се привличат. Те се засилват взаимно и образуват, би могло да се каже, големи складове от сила.
към текста >>

24. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>

25. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
към текста >>

26. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата.
Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови.
към текста >>

Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват.
Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново!
към текста >>

27. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят.
Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото. Животът е в любовта. В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят. Паметта им ще изчезне. Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато човек урежда частично отношенията си към този или онзи човек, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение. Въпросът ще се разреши изцяло. Какво трябва да бъде отношението към Цялото? И от това отношение към Цялото ще зависи отношението към всички същества.
към текста >>

омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили.
- Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога. Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото.
към текста >>

28. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.
Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова.
към текста >>

29. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца.
към текста >>

30. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани.
Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10.
към текста >>

31. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
към текста >>

32. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите.
към текста >>

Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава.
Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство.
към текста >>

Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство.
Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр.
към текста >>

Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза?
Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира. То ще възрасне и ще стане в бъдеще единствения начин за национална отбрана. То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си! Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза? Край на лъжата! Народите трябва да разберат, че всички те са братя, дошли да живеят в радост. И че взаимната, братската помощ е едничкото оръжие, достойно за човека. Защото човек е роден да помага и работи, а не да убива и руши. И ето дошло е времето да се сбъдне пророчеството на Исайя: „и ще прековат копията в сърпове, а мечовете в орала." „Мотика вместо пушка" - това е лозунгът на активните, дейните миротворци, които са решили да не убиват братята си.
към текста >>

Любов, а не омраза.
Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира. Повечето са били вегетарианци, всички са били пацифисти, възторжени идеалисти. Мир, а не война! Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве.
към текста >>

33. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не за война и омраза.
Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение – напр. както бе в България в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляди доброволци от съседните държави (или от по-далечните), работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов?
към текста >>

Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията.
Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
към текста >>

34. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно.
към текста >>

Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината.
към текста >>

35. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма.
Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта!
По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека.
към текста >>

37. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>

38. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите.
към текста >>

39. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл.
към текста >>

40. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество?
По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме.
към текста >>

41. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв.
към текста >>

42. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло.
към текста >>

Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Ето защо всички общественици, ръководители и пр. трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
към текста >>

Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората.
В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува.
към текста >>

44. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат.
Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им. Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм. И обратно, онзи народ, който работи както за своето лично благо, така и за благото на другите народи, се повдига. Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него.
към текста >>

А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение?
Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло. „Частично щастие не съществува", казва Учителят.
към текста >>

От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер.
Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата.
към текста >>

45. Тази твоя постъпка Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете.
и т.н. Не бил пожален Адат-Махри и от медицинските дружества. В ужас, треперещ, слушал поетът всичките тези наказания. Кой може да го защити? Той започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета.
към текста >>

46. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието".
Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието.
към текста >>

47. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа.
И тогаз те отгоре, от невидимия свят ще преследват тия, които са ги насилвали. А горе те разполагат с повече и помощни оръжия, отколкото тук! Ето защо един народ, който върши насилия, ще мине през небивали катастрофи. Той отива към своя разгром и даже самоунищожение ! 2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
към текста >>

48. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост.
В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли.
към текста >>

49. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза.
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта".
към текста >>

Тая омраза и страх внасят отрова в теб".
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука.
към текста >>

50. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие.
Когато думите не достигат, когато те спрат, окото все още продължава да говори и да разкрива това, който се крие в глъбините на душата. Окото, казва Петерс е онзи орган в човешкото тяло, който последен умира. Когато всичко спре, в този последен миг, тогава и окото спира да върши своята тайнствена служба. Окото е огледалото на душата. Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят.
към текста >>

51. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е да знае човек да превръща своите състояния на злоба, угнетение и омраза, свързани с тялото и личността, в светли изживявания на музикален полет.
Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а сърцето ти ще трогва и привлича. Защото душата ти е богата, защото тя разлива хармония навсякъде, защото тя е пропита от музика, тя е музика. Колко далеч е човек от това висше състояние на своя живот! Ала никой не пречи на пробудения да живее вечно в музика. Има един ключ и човек трябва да го намери в себе си. Той е да знае човек да превръща своите състояния на злоба, угнетение и омраза, свързани с тялото и личността, в светли изживявания на музикален полет. Това ще рече, да има малкото, скромното желание да дава място на музиката, на дивната хармония на живота в себе си. Живей в музика! Изящество. Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек.
към текста >>

52. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това са омразата, завистта, злорадството, клюката и много, много други, които създават изморителния шум около човека.
Да си създадеш часове на тишина в живота, значи да си създадеш апарати за отстранение, за освобождение от шума на всекидневието, който ни заобикаля навсякъде. Тази идея на вътрешния живот ще намери може би приложение в света на техниката и тогава ще настъпи една ера и на външно заздравяване на човека. Да живееш в тишина не ще рече да заспиш. Напротив, то е най-активното състояние. Това е един дълбок процес, при който ти се освобождаваш от всевъзможни паразити на живота. Това са омразата, завистта, злорадството, клюката и много, много други, които създават изморителния шум около човека. И вижте, хората живеят все в този шум. А той създава всичките останали злини. Накрая, той парализира човека и го прави една играчка на случая. Ето, тишината е онзи миг в развитието на човека, когато той се освобождава от този празен свят на шум и нищета и намира себе си, чист и способен за един творчески, хармоничен, музикален живот. Но това не е само един миг в развитието на човека.
към текста >>

53. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей.
Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин. Трябва да знае човек, каква вражда - на религиозна почва - е съществувала между юдеи и самаряни, за да долови дълбокия умисъл, с който Христос избира за носител на милосърдието един самарянин. За юдеите този самарянин е бил „еретик", едва ли не „езичник" и „идолопоклонник". Следователно, ако този самарянин, познавайки в лицето на пострадалия един юдей - пътникът е пътувал от „Иерусалим за Иерихон" - се подадеше на своята племенна омраза, на своята религиозна нетърпимост, той с още по-голямо равнодушие и дори презрение би отминал пострадалия юдей. Ала тъкмо в избора на тия контрасти: свещеник - юдей самарянин - седи дълбокият замисъл, която Христос иска да прокара, за да осветли естеството и същината на милосърдието. Това възвишено морално чувство има универсален характер - то действува вън и свръх народностни, верски и расови различия. То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон.
към текста >>

54. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те.
И ето един неизбежен път към страдания. С голямо благоразумие трябва да пристъпва човек към благата в живота за да не си създаде излишни страдания. Но човек е лаком, ненаситен... Страданията, които идат в живота от загуба на нещо, от недоимък, са винаги по своя характер по-поносими. Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи.
към текста >>

55. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.
Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
към текста >>

56. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост.
За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията. За подготовката на идващото зло си служат с методите на внушението, които, не може да се отрече, са доста тънки и майсторски. Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия. В живота има закони, които работят безшумно, но чиято работа е могъща и неотменна. Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост. Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие. Човек, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
към текста >>

57. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата.
Да кажем, че някой е болен от някоя органическа болест. Да почне да се лекува чрез пение. Също тъй, да кажем, че някой е скръбен. Има песен за скръбта, чрез която тя се отне¬ма. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждването, злобата, омразата. Като си изгубиш Любовта, ще пееш и Любовта ще дойде. Чрез пението всичко идва! Няма някое състояние в човека, което да не може да се лекува с музика. Някой може да каже: „Ние сме вече стари. Нека младите да пеят".
към текста >>

58. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации.
В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си!
към текста >>

Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести.
Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот. Ако човек има светли, хармонични, възвишени, чисти и прави мисли и чувства, той е акордиран с божествения свят и затова е възприемчив към тая вълна на живот, която иде от тия висши сфери Една аналогия. Ако божествения свят си представим като един мощен радиопредавателен център, то в горния случай човек като жив радиоапарат има антена на гласена в хармония с този център и приема от него животворни сили. Ако човек има отрицателни мисли и чувства, те турят преграда между него и божествения свят и тогаз той не може да получи тая животворна струя. Затова органите обедняват на живот и.
към текста >>

59. ПРОШКАТА - Е. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя дава светлина в живота му, тя увенчава всяко дело с търпение и успех, тя сгрява сърцето и му дава трайна топлина да издържа на всякакъв студ и омраза.
Ти си господар. Пред тебе се изреждат събитията, ти взимаш живо участие в тях, ала нищо не е в състояние да те смути. Ти виждаш цялата преходност на всичко, работиш за да дадеш друг ход на нещата, но неуспехите и скърбите не отнемат дълбокото спокойствие на твоето сърце. Взимаш участие, пълно участие във всичко в живота, ти си с плен разум, даваш насока на нещата, течението на живота не може да те завлече Това е вътрешен мир. Вътрешният мир събужда в човека дълбока, дълбока радост. Тя дава светлина в живота му, тя увенчава всяко дело с търпение и успех, тя сгрява сърцето и му дава трайна топлина да издържа на всякакъв студ и омраза. Вътрешният мир дава на човека възможност да мисли право и да бъде справедлив към себе си и към всички други. Твоето истинско богатство, това е вътрешният мир. – Пази го като зениците на очите си!
към текста >>

60. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан.
Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада.” "Водолей – характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората.
към текста >>

61. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич.
Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>

62. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура.
Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува?
към текста >>

63. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта.
После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни. След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения. В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта. В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си. Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol.
към текста >>

64. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести.
Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта. Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което човек става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер. Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага. Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял.
към текста >>

65. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление.
И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр.
към текста >>

Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр.
Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време.
към текста >>

И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически.
към текста >>

66. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Даже много пъти, когато един народ върши насилия, то това му е присадено от фалшивото възпитание, давано от ръководните кръгове, но когато отидете всред широките народни маси, когато отидете при един, който оре земята, той не храни омраза към никой народ и не иска на никой народ да отнеме земята за своя полза.
Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица. От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - излезе новият човек - строителят на новите форми на живота. Един от основните принципи на новия човек е: Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли! Даже много пъти, когато един народ върши насилия, то това му е присадено от фалшивото възпитание, давано от ръководните кръгове, но когато отидете всред широките народни маси, когато отидете при един, който оре земята, той не храни омраза към никой народ и не иска на никой народ да отнеме земята за своя полза. Всеки народ по естество е ценен, има възвишени божествени заложби, понеже всеки народ е орган на Безграничния! Казано по-ясно, ако си представим цялото човечество като един велик човек, то всеки народ представлява орган в този големия организъм. Затова всеки народ е нужен, необходим. Без никой народ не може! Всеки народ е проводник на специфични космични енергии, които идат от целия всемир: видим и невидим, и после се предават от него на другите народи и стават достояние на цялото човечество.
към текста >>

67. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза.
Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх. Ако хлопне нещо, ако вятърът тракне клон или по покрива се търкулне нещо, в тъмнината на нощта дебнат две стреснати очи и бие едно ужасено сърце. Животът на такъв човек е усложнен, затворен в една малка сфера, пълен със съмнения. Както Самсон, останал без сила, след като жената му е отрязала косите, така и оня, който има богатство и после го загуби, остава безпомощен и жалък. Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури.
към текста >>

68. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа.
Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък.
към текста >>

69. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести.
Душевните преживявания поставят в движение сложни механизми. Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана. Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви. Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето. Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират млади. Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата.
към текста >>

70. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят.
Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
към текста >>

71. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи.
единство по същина, разнообразие по проява. Любов към себе си, към народа и към човечеството. Цялото развитие на отделния човек е разширение на любовта и на съзнанието. Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството.
към текста >>

72. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Злото се побеждава с добро, омразата – с Любов, неправдата –с правда, лъжата – с Истина!
Раздвоението днес е от това, че ние ги признаваме като задължителни в личния и семейния живот, а в обществения, икономическия и международния живот се ръководим от отживелите, езически, предпотопни схващания, че „правото е в силата", че „борбата е закон на съществуване", че „целта оправдава средствата". Няма сила по-велика от силата на Духа. Борба трябва, необходима е, но не взаимно изтребление кърваво във войната, а борба против невежество, егоизъм, робство – за повече светлина, за повече братство, за повече свобода. Такава борба е необходима! И тази свещена борба се води и със свещени, чисти средства. Злото се побеждава с добро, омразата – с Любов, неправдата –с правда, лъжата – с Истина!
към текста >>

73. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза?
В безкрайния друм на хилядолетия вървят тези две съвършено различни същества, идещи от различни сватове, с различни цели и идеали. Неуморен в своя възход, човекът пита: „Защо ме гониш, какво искаш от мен, до кога тази борба? " „Да те подчиня, да ми се поклониш. Да ти отмъстя! " „Каква вина имам аз – рожба на Всевишния който ме е създал. Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза? " Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд.
към текста >>

74. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите?
Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две отделни омрази, а синори на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото семейство. Изводът, който следва да направим от данните на социологията, ни показва, че нацията е една „реална абстракция" толкова необходима, колкото е необходимо тялото на човека, за да може чрез него да се прояви една по-велика реалност – духът. Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се мисли като едно от многочислените прояви на абсолютното". Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драгоценните перли на духа, родени при специални условия.
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
към текста >>

76. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

77. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич.
Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света. Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич. Не че любовта е причина за това, но животът има изкуството да обърне любовта в омраза. Човек може да запита, как става това. То е изкуство на живота, което само той знае. Не е нужно човек да знае, как животът обръща злото в добро и доброто в зло. Живот, който обвързва човека, е лош живот който освобождава човека, е добър живот който внася светлина в ума, е добър; живот който внася тъмнина в ума, е лош.
към текста >>

Не че любовта е причина за това, но животът има изкуството да обърне любовта в омраза.
Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света. Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич. Не че любовта е причина за това, но животът има изкуството да обърне любовта в омраза. Човек може да запита, как става това. То е изкуство на живота, което само той знае. Не е нужно човек да знае, как животът обръща злото в добро и доброто в зло. Живот, който обвързва човека, е лош живот който освобождава човека, е добър живот който внася светлина в ума, е добър; живот който внася тъмнина в ума, е лош. Живот, който внася сила в човека, е добър живот; който внася безсилие и слабост е лош.
към текста >>

78. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме.
Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието.
към текста >>

79. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота.
Днес безразличието се шири навсякъде. Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти политиката, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми. Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното.
към текста >>

80. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата.
Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право. Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света! " Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож. огън на Любовта, който вече се разгорява в света, ще го пречисти и преобрази.
към текста >>

81. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Омраза в любовта не съществува.
Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива. Тя носи три неща: светлина, топлина и сила. – Дали в основата на това учение стоят естествените науки?
към текста >>

82. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Омразата създава сърцебиене.
В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен.
към текста >>

83. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта никога не може да остане при омразата, защото те се взаимно изключват.
Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот. Ако в даден момент един човек или група от хора поемат даден път, резултатите, които ще се получат, ще определят качеството на тоя път и възможностите, които може да се очакват от него. Никога Бог не участвува без наше желание в избора на нещата, както не участвува и в печалните им последици. Неговото присъствие се усеща само, когато Го позовем пред някое дело на светлината, и в момента, когато от огъня на страданията в душата ни се ражда мъдростта. Присъствието на Бога е неминуемо, когато с милостиво сърце приемаме в себе си някоя страдаща душа, но Той липсва, когато ръката ни е свита за мъст. Любовта никога не може да остане при омразата, защото те се взаимно изключват. Защо Бог допуска това? – питат някои с горчиво сърце, гледайки нерадостната картина на човешките отношения. Защо е толкова жесток. Абсолютният и Вечният? Когато хората решат да вършат престъпления, тогава Бог изчезва.
към текста >>

Винаги лошите неща идват, след като са били пренебрегнати някои добри; всякога една омраза идва, след като е била отхвърлена една обич.
Защо е толкова жесток. Абсолютният и Вечният? Когато хората решат да вършат престъпления, тогава Бог изчезва. Той остава невидим и велик в търпението си, защото преди всичко е Любов. Всяко отрицателно дело би могло да бъде друго, – положително и светло. Винаги лошите неща идват, след като са били пренебрегнати някои добри; всякога една омраза идва, след като е била отхвърлена една обич. Какво искат от Бога лишените от Мъдрост? Защо упрекваме Бога, Който ни подканяше с тихия глас в сърцето да постъпим така, както повелява любовта? Какво могат да искат хората от Бога, щом като те съзнателно отхвърлиха Неговата намеса и избраха коравия и страшен път на мъстта? Ако човек драсне кибритена клечка и подпали купа сено, защо ще казва, че Бог е жесток заради вредите, които е причинил пожарът? Бог е присъствувал, преди да пламне стихията.
към текста >>

84. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33).
Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (УИ1,92). След това Луи Филип се качва на трона. 1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12). 2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73). Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.). 3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33). Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е.
към текста >>

Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4.
След това Луи Филип се качва на трона. 1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12). 2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73). Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.). 3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33). Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes.
към текста >>

85. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм и пр., това изменя електромагнитните течения, отклонява ги от естествения им ритъм, а това се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите.
Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма, упражняват голямо въздействие върху тях. Характерът на тяхното влияние зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако последните са правилни, то те благотворно влияят на електромагнитните течения: последните запазват своя естествен ритъм. А това е важно условие за здравето. Ако мислите, чувствата са отрицателни, напр. ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм и пр., това изменя електромагнитните течения, отклонява ги от естествения им ритъм, а това се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Електромагнитните течения, отклонени по горните причини от своя естествен ритъм, причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и пр. А тези неправилности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. 3. Има съответствие между известни психични процеси и определени електромагнитни течения и определени органи в тялото. Ето защо, не е случайно, дето един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, а друг вид – белия дроб, сърцето и пр. Горните три закона са основните такива, които обясняват нормалните и болезнените процеси в организма.
към текста >>

86. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Отмъщението винаги е съпроводено с омраза, а омразата никога не носи добро.
Само слабите и бедни духом отмъщават. Ако прощаваме и нямаме добри резултати, това показва, че сме простили привидно, без любов, или много бързо искаме да видим резултатите. Който люби Бога, той никога не отмъщава. Който отмъщава, не седи по-високо от онзи, на когото отмъщава. Хората, които прощават, са от новата култура, която се ражда сега. Отмъщението винаги е съпроводено с омраза, а омразата никога не носи добро. Опрощението е дете на любовта. Ако искаш да отмъстиш, отмъсти с любов. Само посветените отмъщават с любов. На хората е дадено да градят своето величие и свобода чрез прощението. Прощаването е най-късият път, който води към царството на абсолютната свобода.
към текста >>

87. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза".
Този закон хвърля светлина върху закона на възприемчивостта. Към човека идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла". Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието. При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята. А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме.
към текста >>

Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост.
А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие. От този закон следва, че ние сами със своите мисли и чувства определяме, към кои влияния ще бъдем отзивчиви и ще ги привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на нашата душа ще затрептят в отговор само на влияния от висшите сватове, само към тях ще бъдем отзивчиви и ще ги възприемем. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към земята?
към текста >>

88. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска.
към текста >>

89. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя търси успехи, правда и добро, а жъне нещастия, неправди и омраза.... Така загива рожбата на ума, културата на днешния "разумен" човек.
Умът, който живее окован в железни закони и обръчи, мисли само за лична угода, стреми се към успехи и външен блясък. Той създава черупки без живот, създава собствената си гробница. Какво може да се очаква друго от него, от една егоцентрична култура на ума? – Тя сее безумие и ражда смърт. Тя сее бодили и събира тръни. Тя търси успехи, правда и добро, а жъне нещастия, неправди и омраза.... Така загива рожбата на ума, културата на днешния "разумен" човек. Из глъбините на човешката душа по цялата земя се повдига зов: стига тоя луд набег навън, край на тази външна динамичност, обърнете погледа си навътре, към себе си! Погледнете към душата си, към сърцето си! Обърнете очите си навътре и извадете безчетните ценности, които се таят в техните глъбини. Всичко там е чисто, красиво и вечно. Само в недрата на душата и сърцето хората, човеците на земята, могат да се обединят, да намерят единството на своя произход и да видят, че са братя.
към текста >>

90. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Такива състояния са гняв, страх, униние, съмнение, обезверяване, омраза, завист и пр.
Дисхармонията в ритъма на умственото и астралното тела се предава по-долу на етерното тяло, от дето трябва само една крачка, за да се прояви и във физичното тяло поради някоя външна причина. А кой орган във физичното тяло ще бъде атакуван, това зависи от характера на отрицателната мисъл, чувство и пр. Тук има строга зависимост между опреден вид психични състояния и определени органи и системи на физичното тяло. Този въпрос има и една друга страна, която ще разгледаме тук. Това е тъй нареченото демагнетизиране Има известни отрицателни психични състояния, които демагнетизират. Такива състояния са гняв, страх, униние, съмнение, обезверяване, омраза, завист и пр. При тях в астралното и етерното тела се образуват пукнатини, през които изтича човешкият магнетизъм и други енергии. Това именно се нарича демагнетизиране. А това има голяма важност за здравето. Демагнетизираният е податлив към болести, понеже изтича жизнената му сила; органите обедняват на нея. А знае се, че здравното състояние на органите и тяхната устойчивост към болести зависи от количеството на жизнената сила или праната в тях.
към текста >>

91. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина.
Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава. Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
към текста >>

92. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род?
Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото.
към текста >>

Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро.
В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля. Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват. Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро.
към текста >>

93. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес.
— Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота! Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят човека и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи. Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес. А идеалът, той е в това велико пророчество. — Ще дойде ден, когато най-непримиримото, вражеското ще се обедини в едно цяло и ще заживее в живот на творчество и хармония. Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни. Ала те движат света към напредък. Ако те биха били пророчество или морал за зло, те биха умрели при първата си проява, щом като им се изпитат последствията.
към текста >>

Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро.
По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора? Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае. А щом ги знае, това показва, че те ще отидат още по-надолу и ще завладеят с време, с поколения целия му живот и естество. А пътят седи в съзнанието и работата, невидимата неусетната работа на всички големи идеалисти през вековете от две хиляди години насам. И тия всички идейни хора през своето време са бивали наричани утописти и са бивали осмивани. Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро. Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал свят. И „утопията" ще се превърне в реалност. Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде.
към текста >>

94. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост.
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи.
към текста >>

95. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем.
Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея. Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни.
към текста >>

96. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението.
В тях няма презрение и към най-долното човешко същество. Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението. Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-човеколюбиви растат те от ден в ден. Прев. Гео Чачаров
към текста >>

97. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго.
Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго. През това лице прозира нашето сърце, нашият ум, нашата душа и най-после духът на всекиго от нас. То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа. Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света.
към текста >>

Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове.
Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание. Как става това предаване върху лицето ни? Седмият мозъчен нерв, който ние казахме, че е моторният лицев нерв, инервира всички мимични мускули.
към текста >>

98. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза.
Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил. Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане. В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък. Невидимият свят даде на хората доста време да поразмислят и да се учат. Сега почти няма вече време. Часовете отбелязват новата епоха на еволюцията и в кърви и хаос гине старият свят. Остава само малко време още.
към текста >>

99. ПОДПИШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При човека с новото съзнание омразата в света ще изчезне.
Но отгде да знаем, че тази духовна вълна е именно, която носи бъдещето със себе си? Който е изучил законите по които се развива човешкото съзнание, знае, че тази духовна вълна днес не е нещо случайно, а иде по законите на развитието. Тя е знак на зазоряване в живота на човечеството, за изгрева на нещо красиво в общочовешката култура. Влизаме в една нова епоха, епоха на събудената човешка душа. Пробуждането на човека — това е характеристика на днешната епоха. При човека с новото съзнание омразата в света ще изчезне. Човек трябва да излезе от подземията, в които е живял досега, в един нов красив свят на слънце, светлина и свобода. Всичко в света, което е смъртно, небожествено ще се разруши. А всичко, което е безсмъртно, божествено ще остане.
към текста >>

100. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов.
Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отбори път към новото,към любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. Влезте в пътя на любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Онзи, който носи любовта в себе си от сутрин до вечер е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24663901329041