Търсене в текстове за 'Обоняние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти си само апетит и не правиш подбор, кога минаваш през поле покрито с (летове), но горко на мене, защото аз съм обоняние.
Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея! Тя е там горе, на оня връх, що се извисява над облаците.– Когато ти слезе тук долу, в низините, дето във водите на нечисти блата се разлагат телата на животни, умрели от лакомство, аз дойдох след тебе, но тя остана там. – Ти не можеш да разбереш дълбината на своето безумие, когато сведеш поглед надолу – поглед на пожелание. Но разбрах я Аз! Ти си само апетит и не правиш подбор, кога минаваш през поле покрито с (летове), но горко на мене, защото аз съм обоняние. Бъди разумен, брат! Да идем при нея. Стръмнината е голяма, но облегни се на тоягата на отречението и бъди смел. Аз съм твоя компас. Тежките изпарения на блатата ще разядат магнитната стрелка и тогава знай, че душата ти е загубена за тебе.
към текста >>

2. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр.
И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение.
към текста >>

3. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето.
От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние.
към текста >>

4. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им.
Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди, каквито почти не е могло да се намерят в цялата околност, идвали други пеперуди от същия вид от съвсем друга местност и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които нарочно се разпространявали от експериментатора, за да внесат смущение. И за това най-естествено е – казва Лаковски – да се приеме, че ориентацията им става чрез радиовълни. Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича?
към текста >>

5. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието.
Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята? Просто оттам, че същата сила, която ни е дала живот и дихание, е създала и цветята. Всичките творби на природата са създадени по един чудесен план. Всяка една показва своето особено назначение и всяка е пригодена за своята задача.
към текста >>

6. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви.
Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината.
към текста >>

Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието.
Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата.
към текста >>

7. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма.
Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти. Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили. Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека.
към текста >>

8. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него!
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън?
към текста >>

9. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието?
Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето.
към текста >>

Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението.
– Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е.
към текста >>

10. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр.
към текста >>

11. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н.
Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка.
към текста >>

12. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.).
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.
към текста >>

13. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.
Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини.
към текста >>

15. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея.
При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер. А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания.
към текста >>

16. Паневритмия - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
Можете ли да повлияете на човешката воля? - И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да се влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората, това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например, някое дете не стои мирно. Как ще го усмириш? - Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление, или ще му издекламираш нещо, или ще му кажеш някоя хубава дума, или ще му дадеш някоя хубава ябълка, или ще му дадеш да помирише нещо - всички това действува възпитателно върху неговите чувства. Следователно, хората работят с числото 5, то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих.
към текста >>

- Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието.
- Ние не можем да му заповядаме да чувства другояче. - Защо еди-кой си постъпва така? - Ние не можем да му заповядаме да действа другояче. Каквито са нещата по своето естество - по ум, сърце и воля - те всякога се проявяват съобразно него. Какво може да направи човек за себе си? - Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието. По такъв начин, косвено той може да събере факти или материали, с които да работи. Разбиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път.
към текста >>

Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действуват в цветята.
Така действа и Бог, това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства, там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да разбиете художество. Слухът ще ви помогне да разбиете музика. Езикът ще ви послужи да разбиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действуват в цветята. И най-после чувствителността или осезанието, ще ви помогне да схващате различието между телата, какво положение заемат, какви сили действат между тях и т.н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин, именно, да разбиете най-първо вашите сетива. вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате пентаграма?
към текста >>

17. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За това се изисква добре разбито чувство на обоняние.
Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях.Училището е само за онези, които мислят. Докато мислеше, Адам беше в рая.Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере. „Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието.
Силите, които действат чрез положителния полюс са тези, които се проявяват в организма на жената през време на бременността. Те му дават възможност да извърши положителната, съграждащата работа, в резултат на която се явява един нов организъм, едно ново същество - от друга страна, силите, които действат чрез отрицателния полюс на животоносния етер, са причина за образуване на сперматозоидите в организма на мъжа. От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното животинско или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3. Светлинен етер. Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на кръвта в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма. Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото. В студенокръвните животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на кръвта, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека. Когато очите липсват, отрицателните течения на светлинния етер изграждат и поддържал другите органи на чувствата. В растенията положителните течения на светлинния етер причиняват циркулацията на соковете. Така, през зимата, когато светлинният етер не действа тъй енергично, както лете, поради намаление силата на слънчевите лъчи, соковете престават да текат, докато пролетното слънце наново засили светлинния етер.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата.
Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една активна психика, която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно пасивна психика, която ги долавя. Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усещани. Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива. С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата. Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н. Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не е нито зрението, нито обонянието.
като напр. у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха. Когато става дума за звук, не трябва да мислим, че необходимо трябва и ние да го чуваме. В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем. Нашето ухо възприема най много до 40.000 материални трептения в секунда. А около нас се произвеждат ултразвуци със стотици хиляди трептения в секунда.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието.
Ефремов Словото на Учителя Петте врати От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения. Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието. Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие. Дали по атавизъм, съзнателно или несъзнателно човек върши престъпления? Причините съществуват, но как да се справим с тях? В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено кучетата обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му.
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап. ще паднете в него и ще си счупите крака. И този човек предвижда всичко това. На вас ви се вижда чудно как могат да се предвиждат нещата. Има си начини за това. Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено кучетата обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще обясните това? Има и хора. които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след 10 години и повече години. Има хора които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други?
Неща за които хората нямат никаква опитност, никога не могат да се доказват. И поради това, много работи които ни се виждат невъзможни, са възможни за Бога. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това? Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други? При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме.
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си.
Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва да разбирате какво е астрономията. В сегашния век не е както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно, днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти казват. Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си. Това са пет естествени мерки, чрез които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Водолей с чувството за мириса, Риби с чувство за обонянието И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното.
Дева с чувството за вкус. Везни с чувството за пипане. Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка. Стрелец с чувството за движение. Козирог с чувството за равновесие. Водолей с чувството за мириса, Риби с чувство за обонянието И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. (следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 219) О, сине на смирението! Знаеш ли що значи това? — Да съм далече от теб? „Знаеш ли що значи това?
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо.
В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние. Сатурн.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;.
Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им.
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си . . . През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“.
Дългите носове са малко съобщителни и се държат обикновено в резерва; също казва се на прост език за някого, който се мъчи да скрие мисълта си и да покаже друга неистинска: „той показва носа си“. Кжсите носове са абсолютно както късите палци, добри, обичливи, но капризни и своенравни. Те изобразяват една експанзивна натура, всякога готова да се предаде, пълна със занемаряване и наивност; характерът е смешлив, шумен, игрив, пълен с лудории и непоследователности. За такива случаи не може да се каже: „липсва му нос“. Късият нос е често знак на доброта и добродушие, но също и на непостоянство и липса на съпротива против всички инстинкти и страсти. Предпочитайте всякога големите носове пред късите за всяка дълга работа: има големи носове с търпението на бобъра, те имат ред и силно обоняние и за тях казват: „има нос“. Късите, напротив, са роби на своите впечатления и действат по вдъхновение. Те могат да бъдат полезни в късите и бързи операции, дето интуицията и чувстването са необходими. Само средните носове представляват сила и равновесие! Също е по-осъдително да имате твърде дълъг нос, отколкото твърде къс: народната поговорка потвърждава това, като употребява безразлично изразите: „има дълъг нос“ или „чипия нос“, за да означи заядливия човек. Но как да се познае точно, кой нос е много дълъг и кой е много къс?
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.
Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации.
Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото. При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв.
към текста >>

Обонянието на животните се различава от човешкото.
Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения. Окото ни възприема това, което наричаме светлина, само чрез съдържащите се етерни вибрации между 380 трилиони в секундата (крайното червено) и 760 (крайното виолетово? ; но бавните вибрации на инфрачервеното, под 380, съществуват и действат в природата също както и бързите вибрации, над 760, на ултравиолетовото, невидими за нашата ретина. Ухото ни възприема това, което наричаме Звук от 32 вибрации в секундата, от най тежките звукове до 36000 (най- острата свирня). Нашето обоняние възприема това,което наричаме мирис, от твърде близко разстояние и само за известен брой еманации. Обонянието на животните се различава от човешкото. При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв. Миризмите произлизат от частички, които се носят във въздуха и които възбуждат специално обонятелните нерви.
към текста >>

Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние.
Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер. Казват, че Цицероп имал такъв навик; ние сме склонни да вярваме, че има нещо истинско в това твърдение. Остава ни да отбележим още една твърде изразителна черта, която не трябва да се изоставя при наблюдението — онази, която тръгва от ноздрите и се простира до краищата на устата. Чрез различните си вълнообразни движения, тази черта определя много нюанси на характера, от интелигентността и добротата до глупавината и лошотата. ГЛАВА IX. Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот.
към текста >>

Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата.
Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието.
Умствената основа на двата тия остатъци е в неговото низше естество. Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си? Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран?
Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55157709121704