Търсене в текстове за 'Облекло'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания.
В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес.
Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева.
към текста >>

5. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло.
Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено.
към текста >>

6. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

7. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище.
към текста >>

Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него.
Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично.
към текста >>

8. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му.
Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него. След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого".
към текста >>

9. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността.
земетръси, наводнения, горещини и мразове да разрушават това, което човек е придобил. Човек сам е предизвикал тия катастрофи: чрез своите опустошения всред природата, както и чрез своите мисли. В новата раса, за новите открития ще си служат с грамадни сили, които - открити в природата, ще бъдат на разположение на човека за осъществяването на едно дело с широк размах. Тях още ги крият, защото в ръцете на една разрушаваща раса те биха били само опасни. Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят.
към текста >>

В облеклото ще има малка разлика.
В новата раса, за новите открития ще си служат с грамадни сили, които - открити в природата, ще бъдат на разположение на човека за осъществяването на едно дело с широк размах. Тях още ги крият, защото в ръцете на една разрушаваща раса те биха били само опасни. Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън.
към текста >>

Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания.
По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели. Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята.
към текста >>

10. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нямаше нищо особено в облеклото му, но имаше походка на благородник.
Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час. Аз бях твърде индиферентен към всичко, за да помисля да откажа. Тръгнах с него, Част беше два след полунощ. На улицата пред нас видяхме едного, идещ срещу нас. Той беше с висок ръст, но с голяма пропорционалност на частите. Нямаше нищо особено в облеклото му, но имаше походка на благородник. При срещата неволно дигнах очи към него и получих погледа му, който беше като пламък от мека светлина. Беше ни отминал вече, когато се обърнах назад към него. Едновременно се обърна и той. Тогаз без да мисля повече, се упътих към него. Той взе шапката в ръцете си и каза: – Докторе, мисля, че ви познавам, — извинете ме за не-скромността ми, — не сте ли приятел на Андреас?
към текста >>

11. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му.
Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша мисъл. Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина.
към текста >>

Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка.
Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина. И какво зрелище представляват повечето от вас? Един неопределен, запуснат вързоп от мръсни парцали с тъмни краски. Скърпени и снадени, без определен план, от много и премного аз-ове, пълни с дупки и цепки, които показват празнотата на вашето съществувание, вашата безсмисленост. В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат.
към текста >>

Но никой не ще влезе в нея, който не си е променил облеклото - достойно и прилично за ясновидското око.
И какво зрелище представляват повечето от вас? Един неопределен, запуснат вързоп от мръсни парцали с тъмни краски. Скърпени и снадени, без определен план, от много и премного аз-ове, пълни с дупки и цепки, които показват празнотата на вашето съществувание, вашата безсмисленост. В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат. В новата раса всички ще виждат. Но никой не ще влезе в нея, който не си е променил облеклото - достойно и прилично за ясновидското око. Само, който си е пречистил мислите и ги е одухотворил с любов, ще бъде приет в моята раса на бъдещето. Чрез вашите мисли си образувате собственото бъдеще: което мислите, това ставате! Чрез успокоена концентрирана мисъл образувате една форма от това, което желаете да постигнете. По тоя образ, ако го направите доста силен - ще се образуват условията и телата ви. Това е едно опасно знание.
към текста >>

12. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.
Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога. Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото. — Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен. И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там. Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път".
към текста >>

13. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата.
И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители.
към текста >>

14. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др.
По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения.
към текста >>

15. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде.
Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват.
към текста >>

16. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека.
Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото.
към текста >>

17. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене.
Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му. Когато Сафиус погледнал хубавата тога, здравите сандали, пресния хлебец и гозбите, наредени на златни и сребърни подноси, сърцето му се зарадвало и той си рекъл: „Ех, най-после желанието ми се изпълни. Ще мога и аз да си похапна като хората, да се пооблека и обуя." Но както още си думал тия думи, ето че при него се явил един бедняк. „Гол см, му рекъл той, нямаш ли някоя дрешка за мене? " Погледнал, погледнал Сафиус, въздъхнал си, па станал, та дал на бедняка новата тога и го изпроводил.
към текста >>

18. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното.
към текста >>

19. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр.
Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците. Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави. Ала крайният национализъм внася само зло.
към текста >>

20. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него.
към текста >>

21. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката.
В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира. Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и".
към текста >>

22. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото?
Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.
към текста >>

23. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата.
А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване! Ако погледнем на всичко в неговото символично облекло, ние ще съумеем да схванем законите на вечната хармония в природата. А няма по-велик смисъл и по-велика цел в живота от тази да познае човек законите на хармонията в природата. Само когато ние познаем тези закони на хармонията в живата природа, ще можем да оправим нашия личен и обществен живот, ще можем да излезем из този животински свят на проява - лична и обществена, символ на която е нашата всекидневна духовна нищета и да заживеем човешки като разумни мислещи същества. Няма по-велик символ на земята от този, човек да се чувствува мислещо същество. Тогава той чувствува и съзнава себе си като същество, което само „връзва и развързва", което гради истински блага и което никога не спира в своя път, защото е в пълна хармония с всичко. Към този жив символ на мислещия човек е нашата цел в живота.
към текста >>

24. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо.
Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>

25. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева.
към текста >>

26. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери.
То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота. И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица. В духа на нашето време има все пак една скрита, едва доловима тенденция.
към текста >>

В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите.
И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица. В духа на нашето време има все пак една скрита, едва доловима тенденция. Тя е в стремежа към голямото, грандиозното. Този стремеж към грандиозното се долавя във всички насоки на техниката. Израз на това можем да видим в големите постижения, посочени в ланшното международно изложение в Париж, и в това изложение, което се създава сега в Ню Йорк.
към текста >>

27. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Затова, защото на учения знанието е занаят, а на простия малкото знание, което е придобил парадно облекло.
Д-р Ел. Р. Коен ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ Погледнете потайната мисъл на беден и богат; всеки мисли да се докара, да се облече, да вкуси и опита, колкото се може повече от благата на живота. Нещата днес стават еднакво достъпни и за бедни, и за богати. Бедният иска да догони възможностите на богатия, да се изравни с него поне в онези мигове на лична свобода. Погледнете към света, към хората, с погледа на знаещия, на мъдрия, и ще видите, че днес не можете да теглите линия между простия и учения. Затова, защото на учения знанието е занаят, а на простия малкото знание, което е придобил парадно облекло. И двамата инак се изравняват в живота по своите нужди, по своите страсти и слабости. Не беше така в недавнашното минало дори. Днес общественият живот върви с бързи крачки напред. Политическите събития изравниха хората. Изравниха ги не материално, но обществено.
към текста >>

Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората.
Знанието е импулсът на живота. в него седи развитието на човешкия дух. По него хората мерят културата на народите. Знанието е духовният барометър на еволюцията на отделната личност, на отделни общества, на дадени народи, на човечеството изобщо. В едно направление хората днес са изравнени - всички добиват лесно и еднакви знания чрез вестниците. Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието - защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство - трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората. То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота.
към текста >>

28. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом.
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му.
към текста >>

Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината.
Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>

29. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка.
Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е защото един от основните принципи, които действуват във венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света – хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и "шик". За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети – меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Tе искат да им се създаде колкото красива, толкова и приятна обстановка.
към текста >>

30. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл.
От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител. Той със своето влияние освободил Фридберг. Предсказателни сънища Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат.
към текста >>

31. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка.
Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре. Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен. Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата. Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото. В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
към текста >>

Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни.
към текста >>

Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии.
Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного.
към текста >>

Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището.
Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен.
към текста >>

В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище.
И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество. Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа.
към текста >>

32. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е.
Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е. възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. За това загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните", ту към „вътрешните" планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява.
Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт. Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява. Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми. Интересна е проявата на електричеството и магнетизма при оформяване на планинските масиви. Много планински върхове, например в Рила, от едната страна са скалисти и стръмни - просто голи скали, а от другата страна се спущат постепенно, като образуват често пъти изящно моделирани криви повърхнини, обрасли с трева.
към текста >>

34. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи.
Попадията го вид още от пътната врата и си рече: "Има нещо, случило му се е нещо, каква ли неприятна работа ще е". И току се приготви да го попита, каква е работата, когато той затвори вратата след себе си, влезе в стаята си и рече на жена си: "Остави ме, зает съм! " Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите на мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си помисли: "Нещо се е случило, но ще му мине". Тая заран поп Грую бе тръгнал за града. Наближаваше Възкресение, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща. Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи. Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора. Тръгнаха заедно, като разбраха, че и двамата отиват в града. Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер.
към текста >>

35. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото.
Ако надеждата на човека е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба и духът му е слаб. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази велика сила човек нищо не може да постигне. ясно е, че между тази любов и човешката смесица от чувства и желания, която хората наричат любов, има грамадна разлика. Човек трябва да бъде вътрешно облечен с три облекла: любовта представя божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата - човешкото. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Само който е облечен с ангелска дреха, може да разбере, какво е служене в света. Който не може да слугува на всички хора, той не знае, що е вяра. И човек, който не е готов да люби всички хора, не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>

36. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Метагномът го вижда в странно облекло.
Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия.
към текста >>

37. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр.
Г. С. Г. ПОДРАЖАНИЕТО Способността да подражаваме, както и всички други способности, има свой център в главния мозък. Този център, според изследванията на френолозите, се намира между центъра на милосърдието и тоя на идеалността. Развитието на центъра на подражанието създава у човека склонността да имитира, една способност, необходима за всички хора, които работят по модел, по образец. Тя е особено силно развита у актьорите, които трябва да предадат било чрез мимики, било чрез маниери или тон качества и преживявания на други хора. Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че дори и известен процент от браковете се сключват пак по подражание. От данните на специални изследвания върху подражанието се вижда, че близо 30% от хората избират и бъдещата си професия пак по подражание на някой свой близък — чичо, вуйчо или някое друго лице, стоящо по-горе от тях. Това не ще рече, че лицата не правят предварителна преценка. Те почти винаги имат свои лични съображения за едно или друго решение. Но в случая подражанието е несъзнателно и за това трудно уловимо, но все пак то упражнява своето влияние.
към текста >>

38. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд.
От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук. Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца. Когато бях готов да потегля обратно, заявиха ми, че мога да изнеса в своите лекции и да напиша всичко, каквото съм видял, само при условие, че няма да изнеса някои от окултните теории, над които още работят мъдреците на този център.
към текста >>

39. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг.
след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия. Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни. Те създават работа на халос на безработни богослови да спорят, кое е по-автентично.
към текста >>

40. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло.
Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид.
П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа. Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.
към текста >>

42. DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

След това физикът дал на музикантите металическо облекло.
С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената. И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си. Така ги виждали зрителите в салона. А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло. Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло. Апаратът още не е усъвършенствуван. С него могат да се правят за сега опити само с металически предмети. Ултракъсите вълни Знае се, че човешкото ухо възприема звукови вълни от 16 трептения в секунда до 20,000 и най-много до 40,000 трептения в секунда. Извън тия граници има още звукови вълни, които не може да възприемаме!
към текста >>

Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло.
И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си. Така ги виждали зрителите в салона. А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло. Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло. Апаратът още не е усъвършенствуван. С него могат да се правят за сега опити само с металически предмети. Ултракъсите вълни Знае се, че човешкото ухо възприема звукови вълни от 16 трептения в секунда до 20,000 и най-много до 40,000 трептения в секунда. Извън тия граници има още звукови вълни, които не може да възприемаме! Обаче има звукови вълни с такава голяма честота, че не се чуват от човешкото ухо, но се чуват от някои животни.
към текста >>

43. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата.
А когато не сторят някому добро — не поясняват защо. Те напътствуват себе си право и вярно, обаче в тях няма никакво желание да се бъркат в работите на други и да ги урегулират по своя мярка. Те обичат хората. От всеки срещнат научават по нещо. В тях няма презрение и към най-долното човешко същество. Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението. Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-човеколюбиви растат те от ден в ден. Прев.
към текста >>

44. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния.
Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст. Учителят говори още в беседите си, че особено е важен периодът на бременността за жените. Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния. Защото само при такива условия майките ще могат да раждат здрави, силни, красиви, дълголетни, способни, даровити, с висши стремежи, идеали и добродетели деца. И само такова поколение би могло всякога да е радостно и щастливо. Само народ с такива люде може да има светло бъдеще. Учителят казва още, че ако майката през време на бременността си най-много се възхищава и вълнува от музиката, стреми се да се занимава с музика и най-силно желае детето й да бъде музикант, непременно това и ще стане. Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности.
към текста >>

45. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението е облеклото, без което не може.
Той става част от Цялото, но също той се задължава да изпълнява съзнателно и с Любов всички изисквания и правила в тази свещена игра. Силата на Паневритмията зависи от правилното й изпълнение. Ще има полза от нея само онзи, който съзнава, че тя е една Работа за повдигането на всички, и я изпълнява с внимание и с любов. ТАЙНИ И ОТКРОВЕНИЯ Трябва да имате ясна представа за света, за да не се заблуждавате. Знаете, че мисълта, чувствата и движението са важни неща. мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението е облеклото, без което не може. Упражненията, които играете трябва да се коригират. Тъй както ги правите вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате я губите. в тези движения има движения на растенията, на животните, на човека - те са свързани и преплетени в живота. В гимнастическите упражнения трябва да се възстанови първоначалното движение.
към текста >>

46. Ролята на гимнастическите упражнения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Облекло по изискванията на природата * * * Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
Цялото в нас трябва да превърнем в едно живо, ритмично движение. * * * Колкото пo-съзнателни са движенията, толкова по-правилно се регулират енергиите в организма на човека. * * * Когато правите някакви упражнения, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да се съвпада с центъра на слънцето. Облекло по изискванията на природата * * * Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. * * * За да влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва да изучи всички сили на природата, както и тия, които действат в неговия организъм. * * * Мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си, и да се ползва от нея. * * * Природата е вложила в човека повече възможности отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да може да развие дарбите и способностите си.
към текста >>

47. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

– С какво облекло ще отидем?
Докато мислеше, Адам беше в рая.Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая. Казвате: Как ще се върнем в рая? - Като се научите да мислите. – Кога може да стане това? - Още днес, още в този момент. – С какво облекло ще отидем? С какъв костюм ще бъдем облечени? - С официален костюм. Дрехите, които днес носите, са работни, с тях не можете да влезете в рая. Тези дрехи ви са дадени, след като сте престанали да мислите. Отново трябва да започнете до мислите, за да получите нов костюм - костюмът на мисълта.
към текста >>

48. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана.
От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея. Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема тяхните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение. Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание: МОЯТА ПРОГРАМА измолена от Учителя Съм на 21 г. - до 28-та си година: 1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път. 2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо 3) Храна - най-необходима 4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана. 5) Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце. 6) Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува. 7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII.
към текста >>

49. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да наредиш съществуването си така, че винаги да имаш достатъчно хубава храна, облекло по последна мода и възможност да вкусваш изобилно от „сладостите на живота"?
Към коя цел да отправи стремежа си! За какво да употреби силите си! Приятелю мой! — за кого и за какво, наистина, ти живееш? — За себе си — за да се обезпечиш материално? Да наредиш съществуването си така, че винаги да имаш достатъчно хубава храна, облекло по последна мода и възможност да вкусваш изобилно от „сладостите на живота"? — Да приемем, че всичко това си има своето място, — но нима то може да бъде идеал на твоя живот? Нима то може да даде удовлетворение на духа ти? Но за какво тогава ти живееш? За близките си — за жената и децата си, за родителите си? За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и дедите ти?
към текста >>

50. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица!
И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо.
към текста >>

51. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека носим облекло от материя, която задържа и запазва произведеното от тялото електричество!
Войниците скоро изпитаха значението на слънчевите лъчи, а ранените — удивителното въздействие на солния разтвор. Истина е, че храната е главният доставчик на енергия на теклото, обаче несъмнено е и това, че кръвта и нервите са силни и издържливи само когато тялото разполага с обилен запас от електричество, който светлината, въздухът и топлината усилват. Може би, изследователите някога ще успеят да произведат слънчева храна, с което ще спестят много труд и грижи на човечеството. До тогава обаче нека всекидневно потапяме тялото си в слънчева светлина! Нека в избора на храната си винаги да предпочитаме ония плодове и продукти, които са богати със слънчева енергия! Нека носим облекло от материя, която задържа и запазва произведеното от тялото електричество! Нека жилищата ни бъдат потопени в слънчева светлина! Ние всички жадуваме слънчеви лъчи, понеже сме деца на слънцето. Който желае да води чист и красив живот, не трябва да пренебрегва слънчевата светлина. Това нехайство винаги скъпо се плаща, понеже човек, подобно растенията, зрее и се усъвършенства само под въздействието на слънчевите лъчи.
към текста >>

52. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи.
А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина. Цветя, цветя, цветя ... пролет, лете, есен, зима! Аромат и красота! Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват. Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи. Тук има постоянни и сменящи се, любители работещи. По нататък са обущарницата, дърводелницата, железарницата и пр. и пр. Там се изработват най-изящни мебели и покъщнина, с вкус и разбиране. Строи се или се поправя някое здание: там са братята строители.
към текста >>

53. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние.
Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали. и всички лудуващи и възбудени — в сините. Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние. Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ. Синьо тихо море — колко спокойствие създава във възбудената нервна система на човека. Нека използваме широко и тия чудни лекарства Из в. „Добро здрав“ Себевладеенето Себевладеенето е изкуство, чрез което човек може да се извиси до най-красивите върхове на живота. Чрез себевладеене човек може да пести своите сили, ако ги има и да ги увеличава, да ги спечели, ако ги няма; може да запази своето здраве, ако го има и да го възобнови, око го е изгубил; може да достигне всички радости и блага и да ги увеличава все повече и повече.
към текста >>

54. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има много стари заблуждения, които, променили само външното си облекло, се явяват пред нас с нова форма, която е изпълнена със същото съдържание.
Желае се и се правят усилия да се създаде нещо ново и по-хубаво от старото. Да се замени гнилото, порочното, отживялото, с нещо здраво, истинно и разумно. Пред българския народ и пред неговите управници се отварят различни пътища, всеки от които мами окото и привлича към себе си. По кой път ще тръгнем? Има много стари пътища, които, забулени с маската на новото, искат да минат за нещо наистина ново. Има много стари заблуждения, които, променили само външното си облекло, се явяват пред нас с нова форма, която е изпълнена със същото съдържание. Има много злини на миналото, които трансформирайки се, ще поискат да продължат своето съществувание и дори да вземат надмощие. Нужна е една абсолютно безкористна, смела, самобитна мисъл, нужно е едно високо издигнато и всеобгръщащо съзнание и непоколебима воля, за да се прозре вътрешното съдържание и смисъла на нещата и да се отдели безпогрешно това, което е наистина ново и хубаво, от това, кое то е старо и гнило. Да не подражаваме! Това е първия, и върховен дълг на всички, които искрено се стремят към обновата, и преди всичко на тези, в чиито ръце се намират днес съдбините на народа ни. Да отбягваме отъпканите, откритите и следвани преди нас пътища, не само в страната ни, но и вън от нея.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV.
Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета. Надувал се, накокошинял се, разширявал опашката си, погледвал горделиво надясно, наляво, и самодоволно се усмихвал. Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV. Но случайно свел очи към краката си. А те — сухи като клечки. голи като жабешки и черни като кюмюрджийски. Тогава свил опашката, отпуснал перушината си и проточено извикал: „Мя-у! “ Девойчето, което всеки ден редовно носело храна и вода на пауна било наблизо, в градината.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Както беседите, по сила. дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които и да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мориа немат равни на себе се. И едното и другото са откровения, нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и. влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и тия на Учителя Мориа, са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т. е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките. Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище.
Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ?
към текста >>

Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище.
Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ? Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците?
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан. Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха!
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно.
Но, от нашия край на галерията, тъмнината си оставаше пълна и аз не дочувах никакъв звук, никакъв знак на живот, като изключим слабото и задържано дишане на хората, които ме заобикаляха. След няколко минути аз затворих очите си, защото бях гледал с такава напрегнатост в тъмнината, че те се измориха. Когато ги отворих, аз видях една форма, която се намираше отвъд вратата. Контурите й се различаваха, но фигурата бе неопределена, защото светлината идваше из отзад; колкото безсмислено да бе това, но аз веднага се почувствах изпълнен с ужас, аз треперех и трябваше да употребя големи усилия, за да се въздържа да извикам с висок глас. Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина.
към текста >>

Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й.
Когато ги отворих, аз видях една форма, която се намираше отвъд вратата. Контурите й се различаваха, но фигурата бе неопределена, защото светлината идваше из отзад; колкото безсмислено да бе това, но аз веднага се почувствах изпълнен с ужас, аз треперех и трябваше да употребя големи усилия, за да се въздържа да извикам с висок глас. Това чувство на непоносим ужас се усилваше все по-вече и по-вече, защото фигурата са движеше към мене, бавно по един начин, подобен на хлъзгане, който нямаше в себе си нищо земно. Сега, когато тя бе вече близо до мен, аз можах да видя, че тя бе забулена в някакво тъмно облекло, което я загръщаше почти напълно. Но аз не можах да различавам ясно, защото светлината, която идваше от вратата, се проектираше само на много малко разстояние. Моята агония се увеличи внезапно, когато, при приближаването на фигурата, аз видях, че от нея излизаше някаква светлина, съдържаща се в самата нея, която осветляваше облеклото й. Но тази светлина не правеше нищо друго видимо. С едно отчаяно усилие, аз отклоних вцепенения си поглед от тази тайнствена фигура и обърнах главата си, надявайки се да видя жреците зад себе си. Но там бе само тъмнина. Тогава аз не можах повече да владея ужаса си и издадох един страшен вик, хващайки главата си с ръце. Гласът на Агмад прозвуча в моите уши.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й.
Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й. Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й. Тя съедини ръцете си високо над главата си и ужасните животни паднаха от ръцете й, като се извиваха. Но аз не бях изплашен. Страхът като че ли завинаги ме бе напуснал. Внезапно аз почувствах едно ново присъствие в светилището.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си.
За да се запази човекът от атмосферните влияния, направил си е дрехи, построил си е къщи. Чрез тях той се изолира от тия вредни за него влияния. С тия средства той, от една страна, се пази от тия неблагоприятни влияния, но същевременно се и отдалечава от средата на живота, живата природа. Така, неговата кожа трябва да е в съприкосновение с чистия въздух, със слънчевата светлина. Той трябва да диша чистия, свежия въздух. Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина.
към текста >>

От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце.
Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно.
към текста >>

Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете.
3) Организмите (в случая житният стрък или квасните гъбички) приемат етерни строителни сили било направо от околната среда или чрез хранителните продукти. Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят. Мейбъл Колинз (18) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 150) Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята. Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от младост и красота. Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете. Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах. Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане. Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато!
Всички хора трябва да мислят, в това е спасението на света. Това е, което носи бъдещето. Из неделната беседа „ Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта.
Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост. мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта. Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това. крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят.
И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си. Ако се опиташ да я задържиш, ще забележиш, че около тебе са останали само следите й. Тя не остава за дълго при хората, понеже се страхува да я не осквернят. И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят. И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя. Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“.
Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“. Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ний, хората, също се приготвяме за това време, набавяме си храна, гориво, облекло и т. н.
Забелязва са, кок всичко се приготвя за зимния живот. Земеделеца чака дъжд, за да разоре земята докато дойде пролетния слънчев лъч и издигне от него стълбче. Същото това е и с другите семена, които вятърът разнася навсякъде. Животните и те ще се скрият в скривалищата си, някои от които ще заспят, за да се събудят на пролет, а други ще се свиват на зимния студ. особено тези които нямат зимнина. И ний, хората, също се приготвяме за това време, набавяме си храна, гориво, облекло и т. н. Природата е щедра, тя всяко лято ни дава в изобилие всичко, от което се нуждаем. за да имаме и за през зимата. Защото през зимата не може да се живее и работи така, както през лятото. Лятото е време за физическа работа, а зимата е повече време за работа над ума и сърцето. Учениците на Братството знаят това и те често си устройват духовни братски срещи през есента и зимата.
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче.
Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави. Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче. — Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино.
“ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата?
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите.
И двамата са бедни хора. Каквото изкарат с труда си,едва покрива разходите по обикновените им нужди. Радиолюбители са, без особени технически познания. Твърде посредствени са, за да могат да организират и изнесат едно такова гениално мошеничество. — Какви предохранителни мерки взехте при анкетата? Основно обискирахме помещението и облеклото на присъстващите. След това ги изолирахме и поставихме в положение да нямат възможност да се съединят с някой скрит електропроводник. Въпреки всичко, невероятното и необяснимото се реализира. След личната подготовка, високоговорителят, който бяхме донесли със себе си, се обади. Започна се хващането на станции по желание. Това именно е най-голямата мистерия.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух.
Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух. Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери!
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В редакцията се получи брой 43, съдържащ последните модели за дамско и детско облекло, модели за най-модерни ръкоделия, статии съвети, рецепти и много други.
А ние и идеите сме едно. Книгата „Отче наш“ е под печат и се работи усилено. До края на месеца ще бъде готова. Подписката й се продължава, събирайте абонати. Домакиня и майка. В редакцията се получи брой 43, съдържащ последните модели за дамско и детско облекло, модели за най-модерни ръкоделия, статии съвети, рецепти и много други. Със същия брой се получиха и пет безплатни приложения. Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес: Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. Избрани ръкоделия. В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“.
към текста >>

В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“.
В редакцията се получи брой 43, съдържащ последните модели за дамско и детско облекло, модели за най-модерни ръкоделия, статии съвети, рецепти и много други. Със същия брой се получиха и пет безплатни приложения. Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес: Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. Избрани ръкоделия. В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“. Абонамент 80 лв., платим и на два пъти по 40 лв., с право на два подаръка. Парите се изпращат по пощенска чекова сметка 2,300 на адрес: Списание „Избрани ръкоделия“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. в. Здравец, бр. 2. год. 5-та.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали.
Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос. Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората спокойно и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде. А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Получи се в редакцията октомврийския брой (52), съдържащ най-новите модели за дамско и детско облекло, множество модели за ръкоделия, статии, съвети и рецепти по домакинство, козметика, цветарство, готварство, медицински и др.
Българска общественост — в защита на въздържателното движение. Наредил: Г. Ангелов, цена 1 лв. Доставя: Българска въздържателна федерация, София. Домакиня и майка. Получи се в редакцията октомврийския брой (52), съдържащ най-новите модели за дамско и детско облекло, множество модели за ръкоделия, статии, съвети и рецепти по домакинство, козметика, цветарство, готварство, медицински и др. Безплатни приложения: 1 роман, 1 вестник „Семейна беседа”, 1 детско списание „Градинка“, 1 приложение с кройки и 1 приложение с увеличени модели. Год. абонамент до 5 ноември 155 лв. и 5 лв. пощ. разноски за подаръците. Адрсс: София—ул.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не се грижеха за своето облекло.
Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици. Те не се грижеха за своето облекло. Бяха голички, като еднодневно птиченце. Храстът не беше голям, зла за тях бе достатъчен. Постлан със сухи листа и покрит с преспа сняг. Понякога в него влизаше и някое насекомо, изпълзявайки някъде от земята. когато се постопляше за малко.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едно леко облекло, в зависимост от температурата, не е пречка за използване на слънчевите лъчи.
Тъкмо това е и времето, когато човешкото тяло, като един максимално изпразнен съд поглъща с най голяма жадност, и с най-голяма способност за абсорбираме, слънчевите енергии. След изгрева, постепенно, паралелно с увеличаването на топлината земята, а заедно с нея и човешкото тяло, което е свързано с нея, намаляват своята отрицателност, а следователно, намаляват и възприемчивостта си по отношение на слънчевите енергии. Затова слънчевите бани трябва да се правят по възможност по рано. Не е необходимо човек да бъде съвършено гол, за да може да възприе ма слънчевите енергии. Кожа та трябва да се пази от загрубяване. И едно леко облекло, в зависимост от температурата, не е пречка за използване на слънчевите лъчи. С една дума, най-мощният лечебен фактор при слънчевите бани е именно сутринното слънце. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Божественото право (из неделната беседа „Божественото право“– 7. V. 1939 г.) От какво зависи благоденствието на един човек, на едно семейство, на едно общество, на един народ и на цялото човечество? В всички векове хората са имали разни възгледи. Някои са вярвали в силата, някой са вярвали в правото.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат.
От сега започва един богат, творчески период в живота на чаровния тракиец, така картинно описан от старите писатели. Но преди да минем към тях, да видим как си представяли в древността образа на Орфей, такъв привлекателен сюжет за старинното изкуство. Така интересен е Орфей, млад, строен красавец (образ върху ваза от 430 год. до Р. Хр., Берлин), свирещ на лира, в екстаз. Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат. Като тракиец, Орфей пее и свири пред траки и то в своята тракийска родина. Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира. Той е роден с хубаво тяло, красиво лице, върху което падат гъсти кичури коси. Движенията му са плавни и говорят за финес. Орфей свири.
към текста >>

79. -

С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло.
Бай Нено не е учен човек — завършил е само първоначално училище в родното си село, но, надъхан с напредничави идеи, благодарение на постоянно и системно четене, той можа да придобие едно завидно самообразование. Въпреки напредналата си възраст, бай Нено остана неженен и сам вършеше както домакинската си работа, така и дребната си търговия, от която изкарваше препитанието си. В 1928 год. падна люта, тежка зима. През лятото бай Нено не можа да спечели достатъчно пари за да си набави всичко необходимо за през зимата. С онова, което бе припечелил, едва можа да набави някой неща от първа необходимост, предимно храна, облекло. Книги за четене и хартия за писане, тъй като през свободното време бай Нено пишеше доста сполучливи стихове, но той бе забравил, че трябваше да набави 1 — 2 кубика дърва за отопление. През месец януари падна голям сняг. Настана силен мраз – до 30 градуса под нулата. Всичко живо се бе изпокрило в жилищата си — около топлите соби, а бай Нено без клечка дърва се свиваше денем и нощем под юргана. Какво да се прави?!
към текста >>

80. -

Облеклото, оръжието и украшенията на съдбата се намират в нашия вътрешен живот.
Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по-малко ще преживеем и пак няма да умрем! Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите: не в увеличение заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешният мир у човека, по-голямо производство и запазване стойността на лева. МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие. Но тези събития са роби на справедливостта, та затова всеки човек има частица от плячката, що откриваме в щастието и нещастието, които ни сполетяват; и най-неочакваните прищявки на съдбата вземат форма сродна на нашите мисли. Облеклото, оръжието и украшенията на съдбата се намират в нашия вътрешен живот. Ако Сократ и Тереза изгубят в един и същи ден своя едничък син, то Сократовото нещастие не би било еднакво с нещастието на Тереза. И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа. Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече избягваме понякога от нашите инстинктивни съдбини. В всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота.
към текста >>

81. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14.
Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.). 12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13. Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло.
Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека.
6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие.
Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие. Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14.
Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.). 12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13. Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата.
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад.
Липсват, следователно, всичко 6 знака. Знаковете на зодиака се издигат на източния хоризонт, следователно, хороскопът се върти по означеното от стрелата направление, от изток през юг на запад. Планетите се движат в противно направление, от изток през север на запад и от запад през юг на изток. Явно е, че причината за първото се намира във въртенето на земята около собствената й ос, а на второто в самото напредваше движение на планетите. На това трябва да се внимава при поставянето на планетите в къщите. (Следва). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност.
към текста >>

Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол.
На това трябва да се внимава при поставянето на планетите в къщите. (Следва). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини.
към текста >>

Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Облеклото Мнението на писателя Ледбитър по въпроса за облеклото е следното: „Тук ние зачекваме един предмет, върху който всички съображения, вдъхнати от познанието на висшите полета и от допълнителните познания, които ни дава окултизмът, са почти напълно противоречиви с обичаите, които са в сила днес на запад. В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда.
към текста >>

Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата.
Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал. Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата. От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае.
към текста >>

Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват.
От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят.
към текста >>

Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок.
Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре!
към текста >>

Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани.
И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.).
към текста >>

Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
към текста >>

Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото.
Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище.
към текста >>

В същност, шапката е съвършено излишна част от облеклото и във всяко отношение е по-полезно да се мине без нея.
В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза. От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина. В същност, шапката е съвършено излишна част от облеклото и във всяко отношение е по-полезно да се мине без нея. Но вероятно е, че и тук глупостта на модата ще се противопостави на здравия смисъл. А представете си паричните икономии, които биха се направили, ако се изхвърлят от употребление всички тези непотребни вещи, като шапки, обуща чорапи, яки, ръкавели и корсети. Глупостта да носим шапка става съвсем явна, щом си представим, че даже и в най-студеното време оставяме лицето си съвсем открито, макар че то обикновено е малко брадясало, до като големи грижи полагаме да турим една значителна тежест, и то нездравословна, на горната част на главата си, която, при това, природата е предостатъчно покрила с косми. Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора.
към текста >>

Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“ _______________________ 1) Теософското общество — Б. Р.
Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие. Светът търси у нас това, което счита за една умерена доза от ексцентричност и при това се показва разположен да слуша нашите доктрини. Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да мисли повече, да слуша това, което искаме да го научим. Ето защо, като поддържаме без колебание нашите принципи по важните въпроси, съгласяваме се да пожертваме нашите удобства в дребните неща и, до известна степен, даже да паднем в обществената глупост, до тогава, до като тя е само смешна, но не и положително лоша, за да не лишим слабите духом и тези, които са роби на условностите, да чуят истините, които биха могли да разберат. Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“ _______________________ 1) Теософското общество — Б. Р. Диагнозата на болестта „рак“. Френският лекар Р. Робинзон открил едно лесно и сигурно средство за диагнозиране на рака, чрез което с една абсолютна сигурност може да се установи дали току що появилия се оток или втвърдяване, колкото и незначителен да е тон. представлява начало на рак или не. Рано установената диагноза.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица.
И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в царството на духа. Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет. Набожните разбираха със сърцето си и украсяваха храмовете си със знаковете на животинския кръг, представлявайки възвисяването на духа по интуиция, по вътрешен напор на природата. Три се наричат божествени: Ариес — мислителят, Таурус — думата, Гемини — духът. Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света. Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината!
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хляб, пари и облекло има и ще има за всички.
И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! “ Също както в международната война. Всичко това е много несериозно, ако не беше толкова печално. Хляб, пари и облекло има и ще има за всички. И няма нищо по-лесно от това, да нахраниш гладния и да облечеш голия. Щом го нахраниш и задоволиш, не само борбата ще престане, но и ще изчезне дори и всяко желание за борба. Станалото ще се забрави и ще се смята, че никога не е станало. По-проста философия от тая има ли? Държавното и частното наемничество в България, както и всякъде другаде, страда по настоящем от недоимък.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина.
към текста >>

Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки?
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло.
Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството.
Това е интересно за изучване в езотерическата астрология. Нептун е най-добър във водния знак, особено в Писцес (Риби). Той остава в един зодиачен знак около 13 години. Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание.
Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед. Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва. Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект). Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред. Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение. Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма. Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания.
Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo).
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа.
към текста >>

Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост.
Обаче, недостатъците обикновено вземат предимство. При ъглестите типови ръце имат значение, както и при другите типови ръце, обоснованите общи правила за тази форма на ръката. Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената. Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство. Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с кухнята. Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост. Но и самият съпруг, който има за жена една такава образцова домакиня, не е свободен пред нейния режим. Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе обущата, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни обуща е най-строго запретено. Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия. Младежи! Ако сте настроени малко идеално, пазете се от момичета с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката! За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите.
Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните.
към текста >>

Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце.
французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език. Материализирана Мери Браун при пианото. Но най-интересната проява е била тази на съществото Мери Браун. Г-н Алберто Бренес се е разговорил с видението на английски, танцувал няколко крачки с него и като помолил да му подари няколко косми от нейните, тя му дала една малка къдрица, на цвят кестенява, която ни най-малко не се различавала от естествените. Мери Браун говорила и френски и представлявала разни сцени : при затворени врата, тя пренасяла двойника на медиума отвън на вътре в стаята, донасяла букети от цветя, движела се свободно из стаята, цяла в бяло, въздухообразно облекло, и даже предала на г-жа Коралес, като живо, наскоро умрялото й детенце. Майката, силно развълнувана от радост, се опитала да притисне до гърдите си любимото си същество и направила усилия да го задържи, но след няколко минути то изчезнало. По некога Мери Браун се подразделяла на четири отделни същества, три от които вземали под ръка присъстващите и се разговаряли с тях, а четвъртата форма пеела отделно. След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й. Операцията траяла три четвърти час, през което време видението стояло материализирано.
към текста >>

По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр.
Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето. Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни. Тях не може да повреди ни водата, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор. Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града.
Нейното отвращение към мене, за дето се възпротивих на молбата й, бе тъй голямо, че тя казала на мои познати, че не ще купува нищо от братовия магазин, додето и аз работя там. Понеже не желаех да преча на братовата си работа, без да му кажа защо, аз напуснах и магазина и къщата. Не след дълго, обаче, аз огладнях. Тогава аз седнах на един камък пред вратата на една хлебарница. Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня. „Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града. Аз драговолно приех условието, но скоро се разкаях за това. Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба. Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време. „Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена.
към текста >>

„Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена.
„Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града. Аз драговолно приех условието, но скоро се разкаях за това. Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба. Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време. „Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена. Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете. великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта. „Аз паднах на колени и заявих, че те погрешно ме вземат за хлебар и че аз никога не съм месил, нито пекъл хляб. Аз казах, че само за днес съм сменил дрехите си с един хлебар и че аз съм сторил това пак тласкан от злата си съдба.
към текста >>

6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото.
Окръжаващите ни в края на нашия живот. Недвижим имот Означава тоже бащата и нашето отношение към него. Окултна къща, която стои в връзка с физическата смърт и живот. 5 - та къща има връзка с удоволствията, любов, радости, спекулации, игра, деца. Тя е срещуположна на 11 та къща и, тъй да се рече, е изпълнение на същата (надежди и желания). 6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади.
Ил. Гудев. Сливен, 1923. ц. 5 лв. При сегашните условия на книгопечатането у нас, цял подвиг е да се издаде някоя книжка по най-капиталните въпроси от научно-духовен характер. Изисква се високо съзнание за нуждата на народа от такива книги, истинска любов към непросветените братя и чувство на самопожертване, за да се извърши тоя подвиг, с риск на очевидна материална загуба. Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно.
Този, когото и най-големите пречки не могат да отклонят от веднъж избраният път, е непобедим. Борейки се против ударите на съдбата, неговата вяра расте и се проявява в очакване на по-добро време, в което може да достигне сигурна победа в своята решителност. Ще победи този, който издържи. Волята в известен смисъл е инстинкт за самозапазване. Този инстинкт съществува и се грижи за продължение и запазване на живота. На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг. Стремежите и усилията, които имат своя източник в тази висша цел, създават условия и сили за успех. Пречките не могат да отклонят ни най-малко непоколебимите решения на една воля, чиято опора е в доброто. Нейната сила е безгранична. Защото това е съединение на личната воля с Божията, изразена във всеобщите мирови закони.
към текста >>

Размислих за причината и предположих, че дрехите трябва да са откраднати или пък да са били облекло на лица, които са умрели от някоя заразителна болест.
Когато взехме да говорим по сделката, аз бях учуден като го видях така умерен в печата. В едно нещо само ние не се съгласихме. Аз пожелах не само да видя дрехите, които ми предлагаше, но и да ми каже, от де ги е взел. По последната точка той почна да шикалкави. Тогава аз заподозрях, че има нещо криво. Размислих за причината и предположих, че дрехите трябва да са откраднати или пък да са били облекло на лица, които са умрели от някоя заразителна болест. Евреинът ми показа едно сандъче, от което, той каза, мога да избера това, което ми се хареса. Аз забелязах, че когато щеше да отключи сандъчето, той напълни носа си с някакви ароматични треви. Той ми каза, че сторил това, за да не мирише мускуса, с който сандъчето било парфюмирано: Мускусът влияел много зле на нервите му. Аз го помолих да ми даде някои от тревите, с които той си послужи. като му казах, че мускусът е вреден и за мене.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр.
Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр. Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне. Във втория възпитателен период (от 7. до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3).
към текста >>

НАГОРЕ

0.99583792686462