Търсене в текстове за 'Облекло'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
към текста >>

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана. В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло. Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр. Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави. За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон. Неговата впечатляваща фигура се открояваше. Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.
към текста >>

2. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло".
А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане?
към текста >>

3. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа.
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло.
Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки. Те живееха от скромно по-скромно. Задоволяваха се с много малко.
към текста >>

5. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

ТОМ 2

Здраве, храна, облекло.
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
към текста >>

6. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ Учителят живееше в скромна обстановка на Изгрева. Облеклото на Учителя беше скромно, но винаги биваше спретнато облечен, чист и изгладен. Имаше хубав вид. В беседите има съвети какви да бъдат дрехите на ученика. Те трябва да бъдат широки, удобни и със светли тонове. Дрехите Му се шиеха по Негови идеи и костюмите Му бяха малко оригинални. Така сакото Му беше по-дълго от обикновеното и беше 10-15-20 см по-дълго и слизаше почти до колената Му.
към текста >>

Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
Помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант.
към текста >>

7. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Борис Николов

ТОМ 2

Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни.
Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд.
към текста >>

8. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане.
Той отговаря: „С тази трикратна доза по-голяма от вашата аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат. Брат Георги и останалите като станат сутрин, закусят и се облекат със специално облекло в стаята за преобличане. И целия ден не ядат, нито пият вода, понеже пипат холерно болни. Чак вечерта, чак като се погрижат за болните, като ги изкъпят и преоблекат и ги турят по леглата им, тогава се оттеглят. Имат си специална баня, хвърлят холерните дрехи, изкъпят се, преоблекат се и тогава пият преварена вода и ядат само преварена храна. Така се запазват от заразяване. А да не ядеш и де не пиеш цял ден, това не е лесна работа.
към текста >>

9. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА Тя беше от Айтоските села и живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Петко Гумнеров, в сутерена, където се намираше и кухнята. Тя се грижеше за бита на Учителя. Переше, гладеше дрехите Му и беше домашна помощница на леля Гина Гумнерова. Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му.
към текста >>

10. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили.
Имаше един брат Атанас Димитров, който се подвизаваше с нас в Младежкия Клас, ние бяхме на едни години с него. Той беше преминал през Теософската ложа и имаше диплом. След като научи за Теософския конгрес, реши и той да замине. Но понеже беше беден и нямаше пари тръгва пеш. Той пропътува 40 дни пешком до холандския замък „Ерде" и пристигайки там бил в такова окаяно положение, поради което го бяха настанили и му дали да се грижи за градината на този замък. Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
към текста >>

11. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода.
Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище". Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба.
към текста >>

12. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие.
Разбра се, че един български полк се бе разбунтувал през втората фаза на войната когато български войски бяха в Унгария, за да се бият срещу германците. Този полк се върна до югославската граница и благодарение на един подполковник Младенов, съпруг на нашата сестра Мария Младенова, който отиде да разговаря с войниците, за да ги разубеждава, той ги спря сам, но накара Генералният щаб да удовлетвори желанията на разбунтувалия се полк, останал без продоволствие. Те се бунтуваха, че бяха гладни, боси, без всякакво обезпечаване от военното интендантство. А в София имаше една руска батарея с катюши, които чакаха заповед за стрелба и целия този полк щеше да бъде изгорен и изпепелен с ракетен огън ако бяха настъпили към София. Подполковник Младенов разговарял с генералния щаб на армията, обяснил причините, предал ултиматума на войниците и накрая се върнал с разрешение за случая. Полкът бил зачислен на редовна храна, облекло и др. продоволствие. А думите на Учителя: „От София нищо няма да стане" се сбъднаха. Така бяха спасени хиляди българи и бе избегната възможността руско военно оръжие да бъде употребено срещу българите. А тогава в България не пукна нито една пушка срещу руснаците. Така също не пукна нито една руска пушка срещу българите. Учителят спаси двата народа от братско кръвопролитие.
към текста >>

13. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има.
Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас.
към текста >>

Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща.
В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас. На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на гръб.
към текста >>

14. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
към текста >>

15. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Донасяше ми и вещи за облекло.
Всичко това стана за секунди. И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново.
към текста >>

16. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят.
Всички трябва да видят на Изгрева колко знае Михаил и колко е умен и какво може да направи. Но Учителят ги изхвърля от стаята си изключително възмутен от опита да се променя Словото Му. Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят. И така започва да им обяснява. В следващият етап той се провъзгласява за Учител на Бялото Братство. Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят. Оставаше да дойде в България, да протегне ръка и всички да му целуват ръката. Но неговите съвременници го знаеха какво представлява, а освен това Новата комунистическа власт не го допусна в България в онзи етап. На Изгрева се случва почти същото. Защото всичко това е задействувано от едни и същи Сили, които воюват срещу Словото на Учителя и търсят подходящи проводници и осъществители, за да се проявят. Ето какво се случва: Издига се идеята, че вместо да се четат беседите на Учителя по четири пъти седмично, както е било по времето на Школата, то днес е по-добре някой брат или сестра да прочетат предварително беседата и след това пред всички да обясняват, да тълкуват какво е искал да каже Учителят с нея.
към текста >>

17. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното.
От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели. Безспорно, този творчески акт не е еднократен, той е дълговечен.
към текста >>

18. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием!
Поогледа небето, поогледа земята и се прибра. Помислих си - може би е поканен на вечеря. Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си.
към текста >>

Официалното облекло респектира!
Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди.
към текста >>

19. ІІ.33. ЛУНАТА

Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра.
Тя изплува над хоризонта като огромно светило и за кратко време се извиси на небосвода. С мекотата на своя поглед, тя се взираше по лицето на земята и търсеше да поздрави тези, които до скоро се радваха на слънчевите зари. Преди да заслизам към града, реших да намина край салона - може би вечерта носеше очакван дар - среща с УЧИТЕЛЯ! Така и стана. Пред приемната се белна Неговата фигура. Бялото Му облекло, осветено от пълноликата луна, лъчеше светлина и не бе трудно, макар и отдалеч да позная, че разговаряше с една сестра. Когато се приближих видях, че Цанка Екимова оживено разговаряше с УЧИТЕЛЯ. Бях готов, преминавайки край тях, само да поздравя УЧИТЕЛЯ и да отмина, но Той ме изпревари - протегна десницата, която целунах, а това бе повече от покана да остана при тях. А Луната бе вече доста високо по небосвода и така светла и приветлива, изглеждаше така близо, като че ли всеки момент можеше и тя да вземе участие в импровизираната и непринудена среща. А за това Луната имаше пълно право, защото разговора бе именно за нея. Останах да слушам.
към текста >>

20. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път.
Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.
към текста >>

21. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя.
Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов.
към текста >>

22. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи.
Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ.
към текста >>

23. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло.
Озадачен от себе си и от обикновеното равнодушие към заповедта, реших да отскоча до Изгрева и да уведомя Учителя за неприятната вест. Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде.
към текста >>

24. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците.
През пролетта на 1940 година германските войски влезнаха в България и заставиха нашето правителство да вземе участие в предстоящите бойни действия. Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри.
към текста >>

Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло.
Аз бях мобилизиран като обикновен войник и никой не знаеше пътищата на мобилизационните войски. Бяхме събрани в казармите. Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри. Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища.
към текста >>

25. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря.
От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям!
към текста >>

26. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
към текста >>

27. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

ТОМ 5

Тя го следваше непрекъснато, грижеше се за него, за неговата обхода, грижеше се за неговото облекло, за стаята му, за нещата му, грижеше се за всичко, което се отнасяше до това Учителят да може да се движи, да живее и да се среща с приятелите и да може безпрепятствено да дава Словото на учениците си от Школата.
И те се определиха всяка по своему, но всички се определиха по свой вътрешен избор. За този избор ще чуете друг път, но сега думата ми е за другата страна на нещата, за тяхната външна изява. Учителят даде първото място на Савка Керемидчиева. Как й даде мястото ли? Държеше я близо при себе си и където беше той, беше и тя. Тя го следваше непрекъснато, грижеше се за него, за неговата обхода, грижеше се за неговото облекло, за стаята му, за нещата му, грижеше се за всичко, което се отнасяше до това Учителят да може да се движи, да живее и да се среща с приятелите и да може безпрепятствено да дава Словото на учениците си от Школата. Не че за всичко се грижеше тя. Грижеха се другите, но тя настояваше за някои неща. или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси. Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес.
към текста >>

28. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5

Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната.
Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала. А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с реда и порядъка на това общество и за неговите изисквания. Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани среди на висшето общество,, защото минах през тези среди, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи. Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за някои неща от неговия бит. С нея бяхме в едно съперничество, понякога скрито, понякога открито, преминаващо границите на допустимото. Но това бе Школа както за нея така и за мен. Така на Рила след един разговор със Савка на дадена тема, която Савка изнесе пред мене с тон неподлежащ на никакво съмнение, защото тя имаше в този момент безотказен достъп до Учителя и винаги се движеше с тефтерче и си водеше бележки. И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва.
към текста >>

29. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

Не бях добре облечена.'Бях свалила празничното си облекло.
Носи и тя в един вестник ла-коства и казва, смеейки се: „Е, какво е това от тебе, Наталия? Учителят да те вика и да не отиваш. Каза веднага да отидеш." Аз още повече 4. Изгревът..., т. 6 заупорствувах. Не бях добре облечена.'Бях свалила празничното си облекло. Но Катя настойчиво ме задърпа както съм и почти влачейки ме, като дете, ме завлече при Учителя. Сама тя беше скромно облечена. Като ни видя от прозореца Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току-що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник.
към текста >>

30. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване.
Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре. Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
към текста >>

31. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Цанка Екимова

И аз се включих в групата с раница на гърба и с подходящо облекло.
Учителят разпусна Школата и каза, че всички сме свободни и можем да отидем там, където желаем". Бях опечалена, смазана, съкрушена, защото това бе за мене най-важното ми преживяване тук при идването ми на Изгрева - да видя Учителя, да чуя Словото Му и да присъствувам на общия братски празник. Уви! Бях закъсняла. Онези там от Габрово бяха сполучили с плана си и бяха ми попречили. Приятелите на Изгрева сформираха група, която трябваше да се изкачи на Витоша до Черни връх. И аз се включих в групата с раница на гърба и с подходящо облекло. Аз тук имах оставен у една сестра екип за екскурзии. Из пътя към Витоша ние тръгвахме пеша от Изгрева, а аз си вървях сама в края на групата и ми беше много мъчно, че няма да чуя Словото на Учителя и Неговия глас. Та аз очаквах този ден година почти. Вървя, изкачваме стръмнините за Черни връх и през всичкото това време.ми звучеше в съзнанието: „Хималаите, Хималаите". Чудех се, откъде на къде, нали се качвам на Черни връх?
към текста >>

32. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Човек се познава по облеклото.
Ние един ден може да чувствуваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божите благословение. Когато главата страда, причините са материални. Когато стомахът страда, причините са духовни. Стомахът страда, когато не е набожен, не върши Волята Божия. Човек се познава по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Не е лесна работа да знаеш как да се облечеш. Очаквате, като идете в другия свят да се изправите между ангелите, ангели да станете. Между ангелите ангели не може да станете. Трябва да се учите.
към текста >>

Каквото е облеклото, такъв е човекът.
То е Божите благословение. Когато главата страда, причините са материални. Когато стомахът страда, причините са духовни. Стомахът страда, когато не е набожен, не върши Волята Божия. Човек се познава по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Не е лесна работа да знаеш как да се облечеш. Очаквате, като идете в другия свят да се изправите между ангелите, ангели да станете. Между ангелите ангели не може да станете. Трябва да се учите. Всичкото добро се дължи на добрите хора, които работят.
към текста >>

33. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на гръб.
А там вече ни чакаше първата група, която беше пристигнала със Симеон Симеонов. На второто езеро избрахме място за лагер. Значи ние двамата с моят приятел бяхме на първото езеро и там престояхме около една седмица, а след това като дойде групата се качихме на второто езеро. Тези приятели, които Симеон доведе не носеха със себеси почти нищо. Само за най-възрастните сестри ние построихме от две платнища навес, направихме го добре и те там спяха под него. Онова, което трябваше за храна, облекло и завивки, всичко се носеше на гръб. Учителят ни оставяше свободно да се проявим такива, каквито сме. Не искаше да се налага. Оставяше ни ние сами да се организираме. Ние искахме, но не можехме. Като виждаше нашият подтик, то Учителят по вътрешен път ни помагаше.
към текста >>

34. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

А бялата кошуля беше част от женското облекло.
Спряхме го, той ни позна, защото ние бяхме същите, които бяхме построили тази хижа. Разказа ни какво се бе случило. Попът от селото насъскал селяните да я изгорят, да не би да стане дъновистко свърталище. Попът им разказвал, че ние ще им крадем жените, после щели сме да ги караме в хижата и да правим с тях, каквото си искаме. И после те щели да се върнат в селото боси и по бели кошули. А бялата кошуля беше част от женското облекло. Тя бе скроена от горе до долу свободно и представлява нещо като днешната нощница, но е направена от бяло платно. А това бе най-ужасяващото за селото, че ще пристигнат боси и по бели кошули в селото. Така че селяните отишли, запалили хижата, напили се и играли хоро около запалената и горяща хижа. Вместо жените да играят хоро боси и по бели кошули в хижата, то селяните решили те да изиграят едно хоро на хижата след като я подпалят. Така бяха решили и така бяха го сторили.
към текста >>

35. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

" А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата.
С вашите камъни по вашата глава. Това е резултат на вашето богословско учение". Баща ми се примири, прибра се у дома, но ми разказа разговора с Учителя. След това аз отидох при Учителя, за да чуя и Неговото мнение. Бяхме на полянката и Учителят каза: „Аз се чудя, чудя, как стана така, че те, свещениците да сложат тези корони на главите си? " А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата. А това са били първоначално символи. Но по-късно тези символи са се превърнали на окултни мантри и картини и тях ги използват владиците, за да могат да държат в подчинение онези, които влизат в църквата. Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто.
към текста >>

36. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо".
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ Учителят ми бе казал, че аз имам три златни мини, които трябва, да разработя. Едната бе религията - за нея говорихме. Втората бе медицината - за нея споменахме, а третата бе изкуството и музиката. Аз се втурнах с голяма жар да разработвам тази златна мина на творчеството. Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо". Така ми каза Учителят. Но аз напуснах Духовната академия, не я завърших и не можах да дам този концерт, нито да пея три години облечен с бял подрастник и със синьо расо. Непослушание от моя стана и провал също от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Другите възрастни приятели се чудеха защо Учителят ме приема по всяко време и винаги разговаря с мене.
към текста >>

37. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Учителят ми бе дал правила и съвети как да пея и с какво облекло да се облека в църквата, когато пея, както и на обикновени места.
Отивам и се оплаквам на Учителя във връзка с това. Казва ми: „Е, рекох, когато човек прави една къща ще се изцапа - и краката, и ръцете, и дрехите. Като свърши работния ден, ще хвърли омърсените дрехи, ще ги съблече, ще се изкъпе, ще се измие и след това ще се облече с чисти дрехи. Важно е през деня да работи и да вгражда тухла след тухла в своя живот". Ето как Учителят гледаше на грешките и на така нареченият грях, че той не е нещо съдбоносно. Учителят ми бе дал правила и съвети как да пея и с какво облекло да се облека в църквата, когато пея, както и на обикновени места. Но аз нищо не изпълних от това, което Той ми каза. Не можах да се справя с моите вътрешни противоречия. Не че не вярвах в това, което Той ми казваше. Вярвах, но когато трябваше да го изпълня се явяваха хиляди препятствия, с които не можех да се справя. Не че нямах сила и воля.
към текста >>

38. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Учителят му каза как да работи в църквата, да сложи специално облекло, състоящо се от бяло расо и син подрастник.
Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше. Изобщо никъде не заставаше, не се спираше и все намираше кусури. Учителят му каза как да работи в църквата, да сложи специално облекло, състоящо се от бяло расо и син подрастник. И в църквата му обещаваха много неща, защото те нямаха тогава такива хора, които да имат такъв глас и му разрешиха едновременно да бъде дякон и в същото време да следва музикалната академия. Дори му обещаха да го пратят на запад да учи и щяха да го направят, защото нямаха такива подготвени хора. Но той не се вслушваше в съветите на Учителя нито в нечии други. Имаше един много дребнав случай, беше се скарал с касиерката за някаква дребна сума и напусна - излезна по-рано от църквата и изгоря. А ние бяхме четири души на Изгрева и бяхме голям товар за всички.
към текста >>

39. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Марийка Великова Марашлиева

След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони.
Опитвах се да стоя настрана. Дори веднъж при една Паневритмия минах при Амелия и й казах: „Всичко прави със Симеон - дружба, приятелство, но не и да искаш да имаш деца от него". Само това казах, а тя ме изгледа кръвнишки. Но понеже Учителят бе казал, че връзката между Симеон и нея ще трае осем години на Изгрева и „след това ще се сдобриш". Тя продължаваше да живее на Изгрева. След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото. Аз имах правото да определям кому да дам най- напред. Първом трябваше да се задоволят най-нуждаещите. А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло. Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло.
към текста >>

Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото.
Дори веднъж при една Паневритмия минах при Амелия и й казах: „Всичко прави със Симеон - дружба, приятелство, но не и да искаш да имаш деца от него". Само това казах, а тя ме изгледа кръвнишки. Но понеже Учителят бе казал, че връзката между Симеон и нея ще трае осем години на Изгрева и „след това ще се сдобриш". Тя продължаваше да живее на Изгрева. След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото. Аз имах правото да определям кому да дам най- напред. Първом трябваше да се задоволят най-нуждаещите. А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло. Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло. Нито дума не се отрони между двете ни.
към текста >>

А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло.
Тя продължаваше да живее на Изгрева. След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото. Аз имах правото да определям кому да дам най- напред. Първом трябваше да се задоволят най-нуждаещите. А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло. Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло. Нито дума не се отрони между двете ни. Така приключи развръзката между мен и Амелия Надзор. При един случай на недоразумение между мен и мъжът ми Симеон, когато не знаех дали съм му необходима като съпруга или пък съм му излишна, бях принудена да отида при Учителя да видим какво ще каже по тоя въпрос. „Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон?
към текста >>

Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло.
След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото. Аз имах правото да определям кому да дам най- напред. Първом трябваше да се задоволят най-нуждаещите. А такива бяха много на Изгрева, Амелия пристъпи към мен да търси купон за облекло. Тя не продума нито дума и аз безмълвно протегнах ръка и й подадох купон за облекло. Нито дума не се отрони между двете ни. Така приключи развръзката между мен и Амелия Надзор. При един случай на недоразумение между мен и мъжът ми Симеон, когато не знаех дали съм му необходима като съпруга или пък съм му излишна, бях принудена да отида при Учителя да видим какво ще каже по тоя въпрос. „Учителю, има ли смисъл така да се продължава след като сме разделени със Симеон? " Той ме изгледа продължително и каза: „Когато една прашинка влезе в окото на човека, то той мисли, че е греда, а то е само една прашинка".
към текста >>

40. 8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление.
Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно. Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление. По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се простудявала. Учителят може би е искал и да се изпоти? Или пък се е облякъл така, за да не се простуди. Също по това време аз се хранех на братския стол на обед. Навярно съм помагала при сипването, защото аз се навъртах около мястото, където беше Учителят, където седеше.
към текста >>

41. 3. ПРОФЕСОРЪТ

Люба Стойкова

Мислех върху облеклото му.
Срещнахме се и се ръкувахме. Каза ми да се върна. Повървяхме малко, влязохме в двора и се заизкачвахме по стълбите. Толкова беше. Събудих се. Мислех върху облеклото му. То все пак значеше нещо. На другия ден, връщайки се от Школа му разказах съня си. Той ми отвърна: „При разговор с Учителя Той ми каза, че някога съм бил професор в един окултен университет в Александрия". Мина доста време. Брат Велко си беше вече заминал.
към текста >>

42. 12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Люба Стойкова

Преди 2 - 3 месеца по телевизията бяха предали горе-долу следното: Срещат се двама души в планината и тръгват заедно, единият богат - личи си по облеклото, а другият беден селянин.
Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски. Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на лозе, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен. Брат Велко ми даде урок за цял живот: вземай повече където и да бъдеш, да не се случи така, че някой да остане гладен. Преди 2 - 3 месеца по телевизията бяха предали горе-долу следното: Срещат се двама души в планината и тръгват заедно, единият богат - личи си по облеклото, а другият беден селянин. Бедният изважда от торбичката си едно парче сух хляб, изял половината, а другото парче пъхнал в торбичката си. „Защо не изяде цялото парче? То не беше много? " „Може да срещна по пътя друг гладен, да има какво да му дам да хапне", отговори селянинът. Много бях трогната.
към текста >>

43. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години.
Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си. На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието. На следващия ден през нощта той има сън, където му се явява Учителят и му казва: „Аз дойдох заради теб в Ксанти“. До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години. След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя. Като Го зърнал, веднага Го познал, че това е същото лице от неговия сън в Ксанти и разбира вече думите на Учителя какво значи случайно преместване от Ксанти в България. Така той идва в България и ако не му се бе явил Учителя на сън, той окончателно би се загубил в Гърция. Като малък е учил в българско училище в България, но понеже баща му е грък, смята че бъдещето на синът му е в Гърция. Но се оказва обратно, че неговото бъдеще е в България.
към текста >>

44. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си.
Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата.
към текста >>

Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение.
към текста >>

В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен.
Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: „Чистота! “ Но онзи брат не проумял нищо, а Учителят забелязал това и добавил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията! “ Аз бях свидетел да видя и да опозная чистотата на Учителя, така както я виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела дошли от един свят на Чистотата, идващ чрез Виделината на Словото Му.
към текста >>

45. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Учителят беше винаги много изряден в облеклото си.
13. ЗА КАКВО СЛУЖЕХА ЗЪБИТЕ НА УЧИТЕЛЯ? Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка. Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
към текста >>

Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах.
Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия. Това ми беше чудновато, защото знаех, че по облеклото на Учителя и по самият Него нямаше дори и прашинка прах. Това ми направи впечатление и аз Го казах на моят брат Гради, че Учителят е ял яйце с кисело мляко и че си е изцапал брадата. Като чу това Гради, скочи и махна с ръка: „Това не е възможно. Той не се храни с храна. Той се храни с прана, с аура и с кислород“. Гледам аз Гради и тогава изведнъж ми просветна в съзнанието защо Учителят си беше оставил нарочно от киселото мляко по брадата.
към текста >>

46. 36. Северният и южният учител

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Който не присъства, не му даваха купон за облекло.
През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло. Да, точно така. В тая връзка за себе си трябва да кажа, че аз нито един път не отидох на никаква манифестация, нито като ученик, нито студент, нито като работник впоследствие или чиновник какъвто съм бил и където съм си изкарвал хляба. Не отидох никъде, просто така съдбата ме покровителствуваше и не съм имал неприятности. Как стана, не знам. лоши последствия не съм имал в туй отношение.
към текста >>

47. 58. Дългоочакваната среща

Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си.
Вергилий Кръстев 58. ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С Тодора Юрданова и Ангел Вълков се познавам от 1968 г., тогава бях на 30 години, още млад, як, здрав, кръвта ми кипеше и да я усмирявам се занимавах активно със спорт. Играех футбол, плувах и правех дълги кросове в парка с топката. Така веднъж излезнах на Изгрева откъм западната му страна, минах през една разградена вратичка и без да искам влезнах в една овощна градина. Бях облечен с анцуг, това е спортно облекло и леко подкарвах топката пред себе си. Там в далечината на 50-60 метра двама възрастни хора копаеха пред себе си. Без да знам, защо то аз се приближих към тях. По едно време жената захвърли мотиката, с която копаеше и тръгна към мене заканително. Аз се спрях, понеже помислих, че ще ми се скара, че съм влезнал в чужда градина и то с топка. Тя наближи на десетина метра от мене и се спря.
към текста >>

48. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето.
Но нека кажа няколко думи за онова, което виждаха физическите ни очи, като обект на обичта ни. Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и походка и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено. Леката Му подвижна походка аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира. Походката му биваше бърза като на юноша. Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето. Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество, простота и одухотвореност. Нямаше с кого да бъде сравнен. Когато нещо си отиде, то дълго още в нас звучи в мелодия душевна претворено.
към текста >>

49. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение.
И все пак в известни случаи бе изказал категорични, неопровержими определения за себе си, за мисията си. Познаваше и човешкото веселие и хумор и си служеше така непринудено! Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше.
към текста >>

50. 13. ШАПКАТА

Изисква топло облекло.
13. ШАПКАТА Хубав ден, но февруарски. Слънцето грее и радва, но студът зимен. Изисква топло облекло. Аз отварям гардероба в хижата и търся подходяща шапка. Намерих една не особено подходяща спортна такава, останала от моя брат, отдавна не гладена и не употребявана, сложих я на главата и по вътрешен усет излязох бързо и се отправих за "горе", за Центъра, за при Учителя. По Изгрева аз не ходех с шапка, но с нещо по-подходящо и практично. Но в момента аз бях с шапка. Когато пристигнах в двора видях, че пред стаята на Учителя има група, готова за фотография.
към текста >>

51. 64. НА ВИТОША

Всеки свободно се присъединява към група, свободно навлиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло, но над всичко личи Твоята ръка, която топли, която учи, която и изисква.
Да бъде благословено Великото ви дело, Учителю благ и велик! Колко забавен е такъв ден. Ти вървиш с една от най-големите групи, а други - по-малки или единични бързат напред или остават назад. Нали тук личи свободата, в която сме потопени при Тебе! Свободата проличава навсякъде. Всеки свободно се присъединява към група, свободно навлиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло, но над всичко личи Твоята ръка, която топли, която учи, която и изисква. Колко е хубаво, че Ти изискваш! Ти само едно изискваш от нас. Да учим. И то така усърдно да учим. Земята е училище за човека и място за приложение на знанието му.
към текста >>

52. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си уреди някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки.
Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай предвид, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти. Нали след 9.1Х.1944 г. много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха. Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а преди това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите. И това е първия човек след министъра. Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си уреди някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки. Той се сконфузил много, разбира се така, че тези всички неща както виждаш не са случайни. Имаше хора обаче в Школата, които преодоляваха тия неща. Аз мога да ти кажа, че един Борис Николов не се влияеше от тези неща. Имаше хора, които им беше по-лесно и те нямаха такива опитности, защото беше може би излишно. Но който държеше за общественото мнение изпадаше в тази безизходица, преживяваше тези тежки опитности на тъй наречената Питагорова школа, още повече, че те не бяха съзнателно нагодени както е било на времето при Питагора, ставаха от само себе си така както Духа ни ги създава.
към текста >>

53. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Всички музиканти трябваше да имат специално облекло.
Много спорове имаше, Много грешки се правеха. Но бях доволна, когато бях вътрешно уравновесена, вътрешно спокойна и можех да бъда еднаква и с двамата. Тогава имахме такова хубаво задружно чувство. В такова едно съзвучие на тримата, ние сме в салона и си говорим за Учителя. Трябваше да има голям салон с пиано, много инструменти и бял роял. Всички музиканти трябваше да имат специално облекло. Всеки в разговора си се стремеше да направи на Учителя нещо най-хубаво. Мечти и блянове. Така увлечени ние не сме забелязали, че часът е 12 през нощта. Горе Учителят скръцна с вратата. Ние се ослушахме.
към текста >>

54. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло.
В поза на размисъл, съзерцание. Виждам разстоянието между главата и облегалото зад него. Очаква нещо, някого, или изслушва... Пред него на колене... Смъквам се по-надолу. Виждам стар баща, по-долу от него девойка. Слизам още по-надолу. Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло. Спрял, замислен. По-долу от Него глава на древен Бог, после Омир. Същата фигура, която по-рано взех за стар баща. Тук, където пиша, Учителят не виждам. Само главата, лицето на древния философ.
към текста >>

55. 18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА

Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите.
През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съобщение за много мъчителната предсмъртна агония и на 28.август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт. Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28.август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си.
към текста >>

56. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

- Знание, храна, облекло?
Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
към текста >>

57. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ТОМ 9

В.К.: А за облекло, за рокли, за обувки?
После почна да ни дава пари. Даде в плик пари: „Хайде казва, да си купувате каквото ви е нужно". В.К.: И парите вие ги разпределяхте? Е.А.: Не, не сме ги разпределяли. Той ги даваше на мене и аз купувах продуктите и се грижех за всичко. В.К.: А за облекло, за рокли, за обувки? Е.А.: Ами пак ни даваше. Пак ни даваше пари. Помня 1931 год. беше, даде ни по 1000 лв. за пръв път на всяка една.
към текста >>

Щото и облеклото като е скромно и то не е скъпо.
Даже, щото като стенографка бях, в недоимък бях. Именно тогава пак шиех така и не чаках Учителят да ми дава. В.К.: А обувки купувахте? Е.А.: А, обуща си купя за една година. То не е много скъпо нали? Щото и облеклото като е скромно и то не е скъпо. Не е скъпо. В.К.: Разказваха ми, че Учителят давал някаква задача на Савка да носи мъжки туристически обувки и то посред лято? Е.А.: Вижте какво, Той й даде веднъж Негови обуща да носи. Тя носеше 38 или 39 номер. Учителят носеше N 41 и 42.
към текста >>

58. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

ТОМ 9

Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах.
Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете. И през време на пеене децата почват да пишат. И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното. Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах. Беше така: Да си представиме, че всички един от нас е като слънце и тази светлина облива всички от групата които сме. В определен час това упражнение го правим, не определен, а десет или пет минути обливаме, това го правим към целия свят, към българския народ, или към цялото човечество. Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение.
към текста >>

59. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Искам да ми разкажете за обходата на Учителя към себе си: Хранене, облекло, при какви условия живееше и т.н. Е.А.: Учителят живееше при най-обикновени условия.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Искам да ми разкажете за обходата на Учителя към себе си: Хранене, облекло, при какви условия живееше и т.н. Е.А.: Учителят живееше при най-обикновени условия. На ул. „Опълченска" 66 Той имаше една стаичка югозападна. Нищо особено, една стара къщичка, скромна, нищо особено. В стаята си имаше легло, едно бюро, долапи с книги и нищо друго. В единия долап бяха „Заветът на цветните лъчи", които ги даваше лично на учениците, а другият, не знам имаше ли гардероб Той и един сандък, кана с вода, къде се миеше не зная.
към текста >>

60. 01 - 46. ИЗЧЕЗНАЛАТА БЯЛА РИЗА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Въпреки дъжда, в градината пристигнал непознат човек с просто селско облекло и ямурлук.
На градината нямало никой. Пазачът брат Васил отсъствал. Отишъл някъде по работа. Нали е валяло дъжд? Кой ще тръгне по дъждовно време да посещава братската градина? Въпреки дъжда, в градината пристигнал непознат човек с просто селско облекло и ямурлук. Никой не го посрещнал. Той събрал трески и запалил огън на камъните пред вратата на мазето. В едно канче си варял чай. Току-що се разгорял огънят, от канчето се издигала пара и ето, пристигнал пазачът, брат Васил. Като видял непознатия, веднага се развикал и го изгонил с думите: "Я такива не приемем, отгдето си дошъл, там да си идеш.
към текста >>

61. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителю, а ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло.
Изобщо контраст по всички правила за случая, който трябва да се случи. Всичко преминало от добре, по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра разказва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: . Учителю, а ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло. " Учителят ги изглежда и казва: „Това са души, които са в почивка. " Всички се оглеждат. Нещо ги попарва и техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята му, като му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане?
към текста >>

62. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бяхме в бяло облекло: бели панталони, бяла риза, бяхме боси тогава - нали лятно време.
Тук виждаме някои маси направени, сервирани. Кой ги строеше тия маси? Г. С.: Братята от провинцията идваха няколко дена преди да започне съборът, приготовляваха тези подвижни масички. Те бяха ниски масички, около 30-40 см над земята, тук както се вижда от самата снимка. Край тях насядвахме, младите хора разнасяха яденето, младите хора сервираха, те бяха като келнери така, между които бях и аз на времето. Бяхме в бяло облекло: бели панталони, бяла риза, бяхме боси тогава - нали лятно време. Така разнасяхме храната и се радваме. В. К.: Виждам тук едни големи бидони, грамадни чайници, с които наливат вода. Г. С.: Това са чайници за вечерно време, за чая. В. К.: Как преминаваше един събор тогава? Г. С.: Ами как?
към текста >>

63. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Местото, дето били спрели, било пряспа, а тя била с леко лятно облекло, ето защо напипала в тъмното клек, накършила си клонки и седнала върху клека и зачакала.
Сам човек, сама жена в тъмна като в рог нощ в Мечата долина...Това умът й не можел да побере. Страх свил сърцето й. Но какво да се прави сега? Да и повече ще се обърка. Ето защо намерила тя за най-разумно да остане там и да чака, макар може би и до сутринта. Местото, дето били спрели, било пряспа, а тя била с леко лятно облекло, ето защо напипала в тъмното клек, накършила си клонки и седнала върху клека и зачакала. „Какви ли мисли не ми минаваха... Но сетих се, че най-добре ще бъде да се моля, разправяше ни тя. „Обърнах се с гореща молитва към Учителя и към брат Куртев за помощ." Спомнила си тя, че той веднъж бил казал, преди да се помине: „Аз ще си отида, но няма да ви оставя сираци. Когато се намерите в затруднение, пътърсете ме, аз ще ви помогна." И взела да се моли тъй: „Бай Георге, ти нали ни каза, че когато имаме нужда, може да ни помогнеш, помогни ми сега..." През това време групата пристигнала в лагера на Езерата, където били радушно посрещнати и угостени с чай. След вечерята те били разквартирувани за нощуване. Едва сега се сетил някой, че един човек от групата отсъства.
към текста >>

64. 09 - 257. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло.
" И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича „Изгрев". Видях, че влизатхора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е, който говори. Отговориха ми: „Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: „Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили. Аз намерих Учителя.
към текста >>

65. 09 - 268. КОЙ Е ИЗВЪРШИЛ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Вървя си аз из пътя към дома и си мисля: кой извърши Божията воля, богатият ли, който ми каза: „Кредит никому", или бедният, простият вехтошар, който само с една дума ми даде облекло на децата?
Съдържателят ми бе познат. Казах му какво е положението ми, че съм без работа и децата ми са оголели. „Добре, братко", ми каза той. „Ела си вземи дрешки за децата си, каквито харесаш, а за плащане, когато имаш ще платиш." Взех дрешки, каквито харесах, съобразно възрастта на всяко дете, благодарих му и си излязох облекчен и зарадван. Облекчен, че нося дрешки за децата, а зарадван от това, че все пак има добри хора, чрез които Господ помага на бедните и нещастните. Вървя си аз из пътя към дома и си мисля: кой извърши Божията воля, богатият ли, който ми каза: „Кредит никому", или бедният, простият вехтошар, който само с една дума ми даде облекло на децата? Вървя из пътя и си мисля колко трудно е да влезе богат в Царството Небесно. Разказал: Росен Караиванов.
към текста >>

66. 09 - 278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО

Онова, което на пръв поглед му направи впечатление, бе външният вид на Учителя - дълга, прошарена коса, подстригана до над раменете, облеклото изрядно чисто, по европейски образец, само дето не носеше връзка.
Беше неделен ден, когато бай Георги от Аврамово пристигна на Изгрева, където Учителят живееше, и където Братството имаше салон, в който Учителят държеше своите беседи. Когато той пристигна, намери салона пълен със слушатели от различни съсловия, възраст и образование. Беседата бе почнала. Влезе в салона и се заслуша в Словото. Учителят говореше тихо, но се чуваше добре. Онова, което на пръв поглед му направи впечатление, бе външният вид на Учителя - дълга, прошарена коса, подстригана до над раменете, облеклото изрядно чисто, по европейски образец, само дето не носеше връзка. Беседата протичаше спокойно и с благ тон. Вече наближаваше обяд, когато тя завърши и Учителят се прибра в стаята си. Някои от слушателите веднага си тръгнаха за града, а други се разхождаха по поляната и споделяха мисли от беседата. На бай Георги му направило силно впечатление още и това, че Учителят се движел с голяма лекота, неприсъща на възрастта му. В двора, пред салона, имаше еднокраки маси, на които се сервираше обяд.
към текста >>

67. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Например, по отношение на облеклото, на нравите на времето.
Най-голямата му дъщеря, моята майка, е починала много рано. през 1925 година и въпреки това той е преживял тази скръб, която засилва вярата му в Бога. Всички те са приели Учението на Учителя от него и са предани на Учителя. Като ги възпитавал в тоя дух, той е обръщал много малко внимание на преходните неща в живота. Понеже се е родил в турско време, отнасяше се с по-малко внимание към външните неща. Например, по отношение на облеклото, на нравите на времето. Обаче с течение на годините той е виждал как се променя животът. Той естествено не можел да стои на едно и също място и се е променил много. Отношението към баба ми. Те се обичаха много и добре се гледаха двамата. Тя му готвеше хубаво.
към текста >>

68. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Справка в народните обичаи, бит, песни, предания, носии, облекло и пр. 4.
Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и съдава дух на обновлението. Кое е свързващото начало на това население с останалото в страната? Справка в народните обичаи, бит, песни, предания, носии, облекло и пр. 4. На северозапад от града се издига скалисто образование и възвишение „Хисар", височина 322 м. Какво значение има тя за култовите потребности на населението през време на траките, славяните и българите? А през време на турското робство? А след това? За какво е използвана от населението?
към текста >>

69. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Поканен транса да произнесе молитва, след туй той вижда духа на Ненча, личен негов приятел, със светло облекло дошел с мисия да бъде ръководител.
Ботев, който между другите съобщения казва: „Преди 38 години аз се борих за правда и свобода, а днес искат да проливат българска кръв само за един." Като натърти последните думи! Медиумът е дете без образование, занимава се с домашна работа, от политика не отбира, не познава Ботева и неговия живот-, а говори с него и то като го описва предварително! Това дете е здраво и до днес, върши си обикновените домашните работи, без всякакъв признак на лудост. Как си обяснявате това? На 20 октомври в сеанс заспа войник, когото пръв път виждам, на когото името и лицето и сега не зная. Поканен транса да произнесе молитва, след туй той вижда духа на Ненча, личен негов приятел, със светло облекло дошел с мисия да бъде ръководител. Попитахме духа на какво дължи честа да бъде дух ръководител. Отговори: Аз съм прераждай 4 пъти физически и 5 духовно: 1) във време на татарското нашествие в Русия - роден арапин, живях 62 години; 2) в Индия от арийско племе, живял 40 години; 3) в Америка от италианско произхождение живял само 7 години; и най-после в България - Чирпан, гдето умрял на 18-20 годишна възраст. Тези прераждания са му помогнали да се издигне духовно и заедно с 5-тях духовни прераждания след смъртта е можал да се издигне до положение да стане ръководител. Войникът - медиум не знае нищо за теорията метапсихоза - превъплащение. Отде накъде да говори за това?
към текста >>

Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави.
Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището. Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави. Духовете от първа категория гледат нагоре, от втора - пред себе си, от трета - малко по-нагоре към светлината, а от четвъртата - с поглед право в светлината, идуща от горе! Всички коленичили са непрестанно на молитва към Бога. Св. Дух благослови всички присъствующи в чистилището и си отива. - С какво въображение може да се създаде това, което медиумът няма такива убеждения? В тъмния сеанс Д. 3.
към текста >>

М вижда Руска, нейна съседка с тъмно облекло, проси молитва и си отива.
Дух благослови всички присъствующи в чистилището и си отива. - С какво въображение може да се създаде това, което медиумът няма такива убеждения? В тъмния сеанс Д. 3. Вижда св. Дух как пречиства стаята от всички нечестиви духове, спира се над всички и ги благославя. М вижда Руска, нейна съседка с тъмно облекло, проси молитва и си отива. Д. 3. вижда как събличат кремавото облекло на баща му и го обличат по-светло и преминава в светлината. А-в усеща лъхът на вътре през лицето си, а М. казва, че духът на покойния Ат. Драгиев желае духовна песен; удовлетворен - благодари и си отива. М.
към текста >>

вижда как събличат кремавото облекло на баща му и го обличат по-светло и преминава в светлината.
В тъмния сеанс Д. 3. Вижда св. Дух как пречиства стаята от всички нечестиви духове, спира се над всички и ги благославя. М вижда Руска, нейна съседка с тъмно облекло, проси молитва и си отива. Д. 3. вижда как събличат кремавото облекло на баща му и го обличат по-светло и преминава в светлината. А-в усеща лъхът на вътре през лицето си, а М. казва, че духът на покойния Ат. Драгиев желае духовна песен; удовлетворен - благодари и си отива. М. Вижда духът на Ст. Атанасов, който поздравлява и си отива. М.
към текста >>

Дражева със светло облекло. Г.
Вижда духът на Ст. Атанасов, който поздравлява и си отива. М. вижда покойната М. П. Гакева в полумрак: желае молитва; удовлетворена - става, благодари и си отива. М. вижда духа на М. Дражева със светло облекло. Г. Б-в пожела да го опише; това медиумът направи с поразителна точност! Същият вижда духа на Керанка, нейна приятелка, която дава наставление на своите да живеят в братолюбие; казва, че поради молитвите в сеанса й е помогнато да излезе 6 месеци по-рано от чистилището. Вие, които не вярвате ни в чистилище, ни в моление за мъртвите, как ще обясните тия случаи? На 15 ноември същият медиум вижда св. Дух, който я изобличава, че не правила всяка вечер по три поклони, както й е поръчал насън!
към текста >>

Вижда три жени, облечени в бяло облекло: Майката Господна, Мария Магдалина и Ружка, покойна жена на Г. М-в.
Що значи: „въздавам беззаконието... до трети и четвърти род." Не се ли въздават и добрите така - от чадата на родителите? В тоя сеанс Д. 3. вижда Иисуса придружен от Мохамед, но последният не е такъв блясък, а само светъл; задължава Д. Д. да каже на ходжата с по-голяма енергия да проповядва вечния живот-„поканете го на сеанс" - Д. 3. вижда видение: Иисус разпнат на кръст, М. К. Вижда три жени, облечени в бяло облекло: Майката Господна, Мария Магдалина и Ружка, покойна жена на Г. М-в. Що значат думите: „Дето има двама или трима в мое име, аз съм там? " На 22 ноември спящият медиум М. вижда духа на Аника Андонова да придружва Майката Господна, която накара медиума да стане, да земе кандилница с огън и тамян, които като й се дадоха, заобиколи цялата стая - без да се събуди - под ръководство на Духа, който казва, че така се почиства стаята от нечестивия. След това М. коленичи и пак под ръководството на Духа произнесе молитва със следното съдържание: О, пресветая Богородице, предобра моя Надеждо, Дево, ти като знаеш моите скърби, сега ела ни на помощ ти, покровителка на скръбни, страни и бедни, ела ни благослови и помогни за упрощаване на греховете ни.
към текста >>

70. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Накрая Ангел Господен слиза от небето, наглед като светкавица, и облеклото му бяло като сняг, отваля камъка на гроба на Исуса и оповестява, че е възкръснал.
На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва. По това време завесата на храма, която отделя Светая Светих от святото място се раздира на две, земята се потресва и камъните се разпукаха. Тези събития преповтарят писанията, когато облакът Господ е стоял над скинията с часове, че от едната страна е била тъмнина, а от другата страна в Светая Светих на Скинията е била огнена виделина. Защото, когато Славата Господня посещава планината, то гърмове, светкавици се изливат върху земята, която се тресе. Накрая Ангел Господен слиза от небето, наглед като светкавица, и облеклото му бяло като сняг, отваля камъка на гроба на Исуса и оповестява, че е възкръснал. Това е същият Ангел Господен, който преминава през къщите на евреите и не ги погуби, защото те бяха помазани от кръвта на пасхалния агнец. Тогава за тях Той бе Ангел Спасител, а за египтяните - Ангел Поразител. Тук пасхалният агнец бе кръвта, пролята от Исус при разпятието, а тялото Му го нямаше, защото Ангел Господен извърши знамението - възкреси Го от мъртвите в Дух Животворящ.
към текста >>

71. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията.
към текста >>

72. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Не ли за храна и облекло се луташ постоянно?
В това Бог се весели, да Го любим, да Му служим от душа и сърдце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега и до века да се възвеличи името Ти. Ей, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си? Не ли затова се трудиш постоянно да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Не ли за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си.
към текста >>

73. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Здраве, храна, облекло.
Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
към текста >>

74. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя.
Не си туряйте в ума, че с тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една война на Балканския полуостров, в която възможно е да се ангажира и цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обяд, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да регулират с материални и оттуй, че първия ден беше топло, показва, че има първо изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: - Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате.
към текста >>

75. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа.
Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци.
към текста >>

76. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа.
Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!
към текста >>

77. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.
- С развратницата. - Ще падне, доде се скарат. - Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях). П.
към текста >>

78. 10. МАЛЪК РАЗБОР

ТОМ 12

„Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница.
Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея. „Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, Когато стои между старейшините на мястото си.“ „Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша. На такава жена мъжът й не е почтен.
към текста >>

79. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне!
Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои богове, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане. Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя! “ Значи имат понятие за княгиня. Казвате: „Туй бедното детенце! “ Няма какво. Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне! Ще каже: „Не съм разположен.“ А туй „не съм разположен“, то е театрално представление. Е, сега аз искам да видя колко души от вас, ако им кажа: „Дигнете си пръста и кажете: решаваме“, всички ще го дигнете, но аз искам да дигнете ума си, да дигнете сърцето си, да дигнете воля Та си. Ще направите един опит - вечерно време, като си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото братство, ще отида при Господа.“ Първото нещо, ще кажете: „Аз чист ли съм? “ Хубаво, тия разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че „аз съм болен, дали трябва да дойда при тебе?
към текста >>

80. 10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА

Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета.
към текста >>

Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните.
Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните. Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен. Донесе ми се от граждани, че друг началник на отделение „Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това отделение), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин. Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай.
към текста >>

81. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана.
" С Учителя минахме през пустеещите тогава еврейски гробища и от там излязохме на улица „Пиротска" и покрай гимназията отидохме до портата на Учителя, дето се разделихме. От улица „Опълченска" 66 аз трябваше да отида в квартирата си на ул. „Хаджи Димитър" 6 - близо до Народното събрание и до Зоологическата градина. Пешком преминах почти цяла София в центъра й. На няколко места минах покрай тройки войници, които следяха за спазване полицейския час. Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана. Отидох си след среднощ в квартирата си. Друг един случай. Това беше в началото на 1914 г. В студентското християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството. Стана избор за ново настоятелство.
към текста >>

82. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

" Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа.
Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Еванг. Лука 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие? " Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще слеза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията. Един ден през 1918 г. отидох от Русе в Търново по служба.
към текста >>

83. 27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

- Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим.
27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща. Давам един цитат от Учителя (из сб. „Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример. В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по чудесен начин - като отговор на мои молитви.
към текста >>

84. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

" - „Нищо, никакъв сигнал." Един ден тя ми казва: „Знаеш какво сънувах - като се наредили две по две млади жени, облечени в гълъбово облекло, сиво-небесно облекло с дълги рокли и две по две, казва, вървят тихо, спокойно, и като поглеждам, едната е без партньор и аз, вика, влязох в редицата и й станах другар, да станем две по две." Тя ми го разказва и не го е разбрала.
Значи едновременно съня и тя го вижда. Г.П.: Нали беше останала една стена отпред, една до нея. Паша, тя хиперболи не употребяваше. Но какво е изживяла, когато Аня потвърждава моята картина? Когато Паша беше вече в последните си дни: „Гена, какво виждаш? " - „Нищо, никакъв сигнал." Един ден тя ми казва: „Знаеш какво сънувах - като се наредили две по две млади жени, облечени в гълъбово облекло, сиво-небесно облекло с дълги рокли и две по две, казва, вървят тихо, спокойно, и като поглеждам, едната е без партньор и аз, вика, влязох в редицата и й станах другар, да станем две по две." Тя ми го разказва и не го е разбрала. Аз изтръпнах, но и аз не й казах какво значи това. В.К.: И тя след колко време си замина? Г.П.: Не съм броила дните, но тя предсказа края си. В.К.: Да. Г.П.: Тези жени, млади, аз ги видях втори път.
към текста >>

85. 2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

Когато влезнахме в салона, един мъж в тъмно облекло приказваше с едни пътници.
2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ Срещата ми с Учителя, мисля че бях на 4-5 години. Пътувахме с баща ми от Видин за Русе, да ме остави при баба ми. Когато влезнахме в салона, един мъж в тъмно облекло приказваше с едни пътници. Когато ние влезнахме, този мъж дойде при мен. Даде ми една лупа да се огледам, видях се така обезобразена и с отвращение извърнах главата си. Той ми рече: „Не си толкова грозна." И се отстрани. Това беше Учителят. Първата ни среща.
към текста >>

86. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Та сегашното модно дамско облекло не е ли една порнография, която обществото търпи с тъпота?
„Да не замърсяваме и увреждаме околната среда! " Та ние без задръжки увреждаме и замърсяваме нашата вътрешна среда! Как ще опазваме външната среда, като не се грижим за вътрешната! На обществени места се ругае и псува свободно, като да се казва „добър ден"! Алкохол се продава и консумира поголовно навсякъде, а той отприщва низшите животински течения в човешката вътрешност и изнася на показ всички извержения от миналото в съзнанието на човека. Та сегашното модно дамско облекло не е ли една порнография, която обществото търпи с тъпота? Как ще очистваме отвън, когато се омърсяваме отвътре? Не проумявам това. Ако нямаме в душата си идеал за чистота, то как ще култивираме такъв за външна чистота? Това бяха общи бележки, свободни и безсистемни щрихи, така, както се появиха спомените в паметта ми. Искам да завърша тези кратки бележки с нещо колкото бегло и непълно, но синтетично очертание образа на Учителя и облика на обществото, възникнало около него.
към текста >>

87. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет.
Когато отивах (към 10 часа сутрин), печката вече гореше, известяваха му, идваше от стаята си горе, с бързи стъпки. След поздрава отиваше зад малка завеса, чувах шумолене от дреха, звук от вода. Яви се наметнат с бял копринен шал, с добре сресана коса. Каза, че държи на този шал, защото е изтъкан за него специално и му е подарен с вложени в него най- чисти мисли и чувства. Пита дали го одобрявам. За мен беше изненада, но не можех да си представя по-подходящо облекло за този портрет. Избрахме как ще седне, осветлението, дистанцията, помолих погледа да бъде обърнат към мене - т.е. към зрителя. Той одобри. Помолих да разговаряме по малко, за повече жизненост, а не скованост на лицето. Тогава той ми препоръча някои неща за изкуството, записала съм всичко в отделна тетрадка - ще Ви го препиша.
към текста >>

88. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Красотата е облекло на Истината. 404.Престореност.
401.Строг. Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си. Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг. Ученикът трябва да схваща и разбира това. 402.Езикът. Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери. 403.Красота. Красотата на ученика трябва да седи в това - той да говори Истината! Красотата е облекло на Истината. 404.Престореност. У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено. 405.Растеж. Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте.
към текста >>

89. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1141-1160

Вслушвайте се в Божествените мисли. Облеклото.
Златото е символ на Слънчевата енергия. Индусите я наричат прана - сатва. Праната е една необходимост. Праната е онази чиста енергия, която човек възприема. Сутрин има повече прана, затова, излизайте сутрин. Вслушвайте се в Божествените мисли. Облеклото. 1144 Всички Добродетели, всички благородни и хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека: Червеният цвят, който носи Божествения живот. Портокаленият, който носи Божествената личност. Зеленият - Божествената енергия за растене. Жълтият - Божествената Мъдрост.
към текста >>

1144 Всички Добродетели, всички благородни и хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека.
Индусите я наричат прана - сатва. Праната е една необходимост. Праната е онази чиста енергия, която човек възприема. Сутрин има повече прана, затова, излизайте сутрин. Вслушвайте се в Божествените мисли. Облеклото. 1144 Всички Добродетели, всички благородни и хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека: Червеният цвят, който носи Божествения живот. Портокаленият, който носи Божествената личност. Зеленият - Божествената енергия за растене. Жълтият - Божествената Мъдрост. Тези цветове подкрепят неговия живот.
към текста >>

90. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1361-1380

Красотата 1374 Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло.
Възходящият път. 1372 Всяко него трябва да се постави на своето място и всяка идея трябва да дойде на своето време. Започнете с Надеждата, после минете към Вярата и от Вярата към Любовта. Това е възходящият път от старото към новото. Здравият човек 1373 Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала - магнетична дреха. Красотата 1374 Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло. Всички хора ще те обичат. „Красотата ще спаси света." Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки ще спасят всички хора „Ако ме обичате, ще опазите моя закон." 1375 Ти отиваш да изтръгнеш едно цвете от земята - Господ чувства болка. Откъснеш клонче от едно дърво - Господ чувства болка. Кажеш някому една обидна дума - Господ страда. (Една хубава мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло.) Истината.
към текста >>

(Една хубава мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло.) Истината.
Красотата 1374 Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло. Всички хора ще те обичат. „Красотата ще спаси света." Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки ще спасят всички хора „Ако ме обичате, ще опазите моя закон." 1375 Ти отиваш да изтръгнеш едно цвете от земята - Господ чувства болка. Откъснеш клонче от едно дърво - Господ чувства болка. Кажеш някому една обидна дума - Господ страда. (Една хубава мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка, това е най-хубавото облекло.) Истината. 1376 Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е Истината. Същественото. 1377 Същественото е да имаш една малка топлинка в сърцето си. Да имаш една малка светлинка в ума си. Щом имаш малка топлинка, никога няма да бъдеш болен. Ако имаш тази малката светлинка, всички мъчнотии в живота ще разрешаваш.
към текста >>

91. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1401-1420

Всяка скръб, всяка болка е облекло на една радост.
Пеене и пробуждане. 1402 Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една малка надежда турена, че да има едно разширение. За да почнеш да пееш, трябва да се пробуди ума ти. В ума вече работи Божественият Дух. Оценявай! 1403 Ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост. Всяка скръб, всяка болка е облекло на една радост. Скръбта е едно условие да се роди нещо хубаво във вашия ум. Аз говоря за разумната скръб. Музиката и Божествената сила. 1404 Ако по три пъти на ден пейте, от каквато и да е болест ще оздравеете. Не говоря за музи- ката като едно изкуство, а за онази Божествена сила, която минава по закона на музиката.
към текста >>

92. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1561-1580

Тоновото изкуство е облекло на музиката. Ближният.
Когато човек придобие съзнателно отношение към Бога, той принадлежи вече на Бога, на Великия живот. Тогава човек общува с Бога, Бог е неговия Възлюблен и животът му се осмисля. - „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум, с всичката си сила и да възлюбиш ближния си като себе си." Това е смисълът на живота! Тоновото изкуство. 1569 Тоновото изкуство е носител на музиката, но самото то не е музика. Тоновото изкуство е облекло на музиката. Ближният. 1570 Ближният, това е човешката душа. Няма по- хубаво нещо от това да обича човек Бога. Това е естествения живот. Велико и славно е да обича човек Бога и да пребъдва в Любовта му. Всеки друг живот е неестествен. Любовта.
към текста >>

93. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I141-160

151 Красотата е облекло на Истината. Любовта.
147 Може и без страдания в живота, когато има разбиране. Строгост. 148 Когато погледът на човек прониква в пространството, тогава се вижда строг. 12.II.1922 г. Ръцете. 149 Ръцете са създадени за работа. Езикът. 150 Езикът не трябва кости да троши, но рани да цери. Красота. 151 Красотата е облекло на Истината. Любовта. 152 Любовта трябва да се разбира и изучава, както се изучава природата, не само с едно цвете. 13.II.1922 г. Истинско знание. 153 Знае този, който може едновременно да се проектира и да живее в цялата Природа. Душата. 154 Човек трябва да пази душата си свободна!
към текста >>

94. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо. 3.
Люби, мисли, действувай. 3 Люби без страх, мисли без противоречие, действувай без извращение. Началото е Любовта. Програмата на ученика: 4 1. Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да те отклони от правия път. 2. Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо. 3. Храна - най-необходимата. 4. Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре стой настрана.** Правила за ученика. 5 Правило I: Не се поддавай на чужди воли ученика. абсолютно. Не угаждай на хората. Правило II: Никое същество на земята не може да ти даде щастие, само Бог е, който дава щастие.
към текста >>

95. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Бъдещата култура ще даде облекло, според тялото.
Дъската е една Божествена нишка, пусната в материята. Бог е Любов, хората не са Любов. Когато се каже великата Истина, човек изпитва приятно чувство. Хубавите дрехи имат значение, когато твоето дете е здраво, но ако е болно, хубавите дрехи ще те разтъжат. Дрехите да бъдат семпли, за да изпъкват не те, а лицето. Бъдещата култура ще даде облекло, според тялото. Класическата носия, и на нея и липсва нещо. Малката светлина, докато не е свързана с голямата светлина, тя се изгубва при нея, а като се свърже, ще се усили. Затова Бог иска да се свържем с Него. Черната ложа е създала много заблуждения и ученикът трябва да се освободи от тях. И от черната ложа се хранят със същите блага, с които и ние се храним.
към текста >>

96. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо.
И у нас, ако умът и сърцето не са хармонични как ще посрещнете Господа като ви дойде на гости? Това състояние е една необходимост за растене. Сега друг пример ще ви преведа: както един допотопен човек като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел? Може ли да направите това? Ще бягат от вас, но и той се чуди защо бягат и от него. На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо. От мое гледище всичко, което става е от добро. Небето ще го обърне в добро. Винаги благодарете Богу за всичко, което става. Дойде ви безверие, възложете го на Бога и вижте какво Бог ще направи от вашето безверие. В духовния свят изключение няма, там всичко е за добро.
към текста >>

97. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани.
Ние, обаче ги ценяхме само затова, че до тях се беше докосвал Учителя! Бяха „реликви" на Братството! След приключване работата с паричните средства, което стана набързо, на Финансовия съвет предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и на множество домакински вещи на Братството, оказали се на тавана над братския салон на Изгрева. Ключовете на всички помещения, стаите на Учителя и други, се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празничен ден и в свободни часове, преглеждахме къде каквото се намери и съставяхме описи. Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани. Имаше и доста нови одеала, домашно тъкани или фабрични, напълно запазени. Впоследствие, определихме на всички членове от Братския съвет по един комплект нови, неупотребявани долни дрехи, шалчета, кърпи за лице и за нос, които им се предадоха за спомен от Учителя. По-късно, когато се явиха наследниците на Учителя /четири дъщери на сестра Му Мария/, на тях се предадоха подарък по едно одеало и други дребни неща от подаръците. Всичко, което беше из стаите на Учителя, остана по местата си. И в този вид се предостави на Музейния съвет при Братството.
към текста >>

98. 56. НИКОЛА АНТОВ

Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др.
56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и характера му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет. Първо трябва да кажа, че по времето на Учителя, Антов почти не се мяркаше на Изгрева. В последните години бе купил място в близост до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски. Там впоследствие си построи дъсчена къщурка, гдето живя до отчуждаване имотите, които се предадоха за строеж на Съветска легация. След 9 септември 1944 година, изведнъж той се изтъкна като голям комунист, със заслуги към партията - подпомагал бил съпротивата. Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др. Заминаването на Учителя и предстоящето образуване на Братски съвет, отвори апетита му да заеме важно място в братския живот. Около дните при заминаване на Учителя, отива при някои от старшите братя /предполагам - при Стоименов и Боев/ , като им заявява да го приемат в състава на Братския съвет, а също и да се образува финансов съвет, на който той да бъде председател. Не стане ли това, ще поиска от комунистите Братството да бъде разтурено. Тези братя, имайки предвид възможността на такава опасност, като са споделили идеята и с братя от провинцията, намериха за добре да изпълнят желанието на Антов. Както писах по-горе, Антов бе включен както в братския съвет в София, така и във финансовия съвет.
към текста >>

99. 68. ПЪРВО ГЛЕДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ

/За нея, облеклото, което носи човек в такива дни, е прието със страдалчески вибрации - нека се пази чист поне единственият по-спретнат костюм, който съм имал тогава/.
68. ПЪРВО ГЛЕДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ При тия обстоятелства, стана явен и деня за насрочване и гледане делото ни - 19 март 1959 г., пред Софийския областен съд. Преди тази дата, следователят ни се погрижи, да ни се донесат по-нови дрехи от дома, за да бъдем добре облечени, когато ще се появим в съда. За мен, изпратили у дома да поискат новият ми костюм. Веска се изненадала и казала, че не дава новият ми костюм - имал съм костюм, с който в момента съм облечен и друг не дава! /За нея, облеклото, което носи човек в такива дни, е прието със страдалчески вибрации - нека се пази чист поне единственият по-спретнат костюм, който съм имал тогава/. При нейният отказ, наредиха ми да предам панталона, с който бях облечен, та го позакърпиха в шивалнята, поизгладили го добре и като се облякох с него, станах по-представителен. В деня на делото изглежда, че някой от адвокатите е говорил на Веска и тя се съгласила да изпрати по-новият ми костюм, та на делото бях облечен с него. Сутринта, на 19 март, когато трябваше да отидем в съда, отведоха ни в изходните помещения на затвора. Там за пръв път се видяхме с Борис. Докато очакваха да дойде колата да ни отведе, останахме за момент сами.
към текста >>

100. 82. 91 ПСАЛОМ