Търсене в текстове за 'Обичаме'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 180 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
към текста >>

Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
към текста >>

Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>

Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.
Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
към текста >>

3. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само тези можем да познаем, които обичаме.
Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
към текста >>

4. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот?
Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога! Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота. Има една магия, чрез която той може да излезе от това отрицателно състояние. Как? - Ще накарам да минат пред него десет красиви моми.
към текста >>

5. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов.
Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате. Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот!
към текста >>

Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен.
към текста >>

„Когато обичаме, Бог обича чрез нас.
Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат.
към текста >>

6. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем.
За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот.
към текста >>

Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад.
Ние сме пред един процес, който може да се сравни с превръщането на бубата в пашкул и на последния в пеперуда. Бубите се завиват всички, но едни по-рано, а други по-късно.Така е с днешната раса, с днешните хора. Рано или късно всички ще се завият. Но ние ако можем да направим това по рано, да не отлагаме, нито да се безпокоим за закъсняващите, били те роднини или приятели. Щом можем да направим крачка напред, трябва да я направим. Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота.
към текста >>

Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота.
Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка.
към текста >>

7. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече.
Те трябва да предадат нашите външни постове на света, като се стремят непрестанно да им пояснят, че нашата работа е да доведем човечеството до по-добро положение. Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия.
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях.
към текста >>

За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме.
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие.
към текста >>

Кои хора обичаме?
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае.
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения.
Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo".
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>

12. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко.
Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите. Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно любовта. Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта.
към текста >>

13. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме.
Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма.
към текста >>

Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма. Това е заблуждение.
към текста >>

14. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като обичаме, ние търсим Бога.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
към текста >>

15. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око.
Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

16. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си.
съзнателно към всичко, което ни заобикаля, защото всичко е ценно на своето време и всичко е важно на своето място. Не огорчавай Бога у съществата. Не отричай тяхната душа и не отнемай тяхното свещено право на живот. — „Животът е „един", тайнствен дар свещен. На всички еднакво драгоценен. Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава. От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият прогрес. Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване.
към текста >>

17. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение.
Той с нищо не е виновен за тази смърт, а е само външен механически фактор за предаване само на печалната за тебе вест. Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота.
към текста >>

18. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме!
С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по-жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си!
към текста >>

19. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят.
Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта.
към текста >>

20. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нещата, които обичаме, ние ги учим.
Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява!
към текста >>

А което не можем да обичаме, не го учим.
Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение.
към текста >>

Да обичаме всички!
Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта. Ако ти обичаш, то и растенията, и животните, и минералите, и всички ще те разбират и обичат. Да обичаме всички! Онзи, който не обича, той не е човек, той няма бъдеще. И няма по-лесно нещо от този закон на любовта. Като дойде любовта, всичките ви страдания, които имате, ще изчезнат, ще се стопят, Цялата земя ще се запали чрез нея и ще гори. Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца.
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята!
Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение. Чрез тях човек се приучва да бъде внимателен и към най-дребното нещо в живота. А в живота малките неща имат голямо значение. Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота. Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори. Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
към текста >>

22. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Велик е Твоят път, защото Ти ни научи, как да работим и как да обичаме!
В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю! Защото Ти ни даде живот, светлина и смисъл. Велик е Твоят път, защото Ти ни научи, как да работим и как да обичаме! Е.
към текста >>

23. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защо обичаме слънцето?
И ако днес хората нямат, то е защото нямат любов! Всяко същество обича слънцето! Колко е радостен човек, когато види животворните слънчеви лъчи! Когато небето е затворено, човек копнее за слънце! И даже когато само за миг между облаците се покаже слънцето и прати лъч, то затупва радостно човешкото сърце! Защо обичаме слънцето? Защото то дава! И затова всеки, който дава, както слънцето дава, той има нещо слънчево в себе си. Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде. Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране.
към текста >>

24. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.
Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот.
И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

26. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
към текста >>

27. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин?
При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш. Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда!
към текста >>

28. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Когото обичаме, ще му дадем правото.
Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат.
към текста >>

Когото обичаме, ние сме справедливи към него.
Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието?
към текста >>

А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата.
Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес.
към текста >>

29. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва.
Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колко малко ние хората обичаме музиката!
Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика! Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите. На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството.
към текста >>

Те ни дават прозрението – да обичаме истината и свободата.
Онзи импулс, що събужда в човека любовта, е най-великият импулс в живота. Защото само с любовта се постига всичко. Благословени са импулсите в живота! Те ни издигат, те ни създават благата, те ни дават светлина, те ни дават благородство, обич, любов, те правят успеха и постижението винаги неразделна част от нашия живот. Те ни водят към мъдрост. Те ни дават прозрението – да обичаме истината и свободата. Те събуждат в нас любовта, която ни приближава до Бога Малките импулси! Трябва винаги да бъде отворено сърцето ни за тях. Те ще ни посетят и при пукването на зората, при изгрева на слънцето, през светлия ден и през тъмната нощ, през всичките времена на годината. Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас.
" Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода.
към текста >>

Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата.
А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени. Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции.
към текста >>

Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта.
Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва.
към текста >>

32. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме!
Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме.
Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

А когато не обичаме, не можем да четем.
Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

33. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас.
Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас.
– Вие още не се познавате. За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш. Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали.
към текста >>

Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния!
Това става чрез любовта. Така вие повдигате техните акции във вас. Тогава хората и отвън ще се повдигнат. Като давате цена на нещо, то е вече любов! Като дойде любовта, вие имате светлина и всичко ви става ясно. Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая. Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат. Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава.
към текста >>

– Кого трябва да обичаме?
Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Ще възприемете любовта и тогава ще проявите своята любов. Първом вдишвам въздух и след туй го издишвам. Ако не приемам въздух, ако не дишам, ще мога ли да говоря, ще мога ли да ви кажа нещо? Първом ще приемем божествената любов, и тогава ще я проявим. – Кого трябва да обичаме? – Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят.
към текста >>

35. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Щом обичаме всички, няма да имаме врагове.
И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията.
към текста >>

Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво.
Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва.
към текста >>

36. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите.
Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие. Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите.
към текста >>

37. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме.
Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена. Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена. Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука".
към текста >>

38. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим.
Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
към текста >>

39. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човекът, когото обичаме.
Това е нов том есета от Томалевски. Като добър есеист ние го познаваме още от книгата му „Човек, Природа и Бог", излязла преди няколко години. В това ново съчинение са изнесени есетата: С кервана на вековете. Човекът – епизод и човекът – съдба. В лабиринта на човешката душа. Човекът, когото обичаме. Исус от Назарет. Неизвестните ръце. Наука и индустрия. Полюси в изкуството. Изкуството да слушаме Славянската стихия.
към текста >>

40. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но и ние я обичаме.
За пръв път отиваме там тая пролет. Как тя винаги ни се представя в нов лик. Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток.
към текста >>

41. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози.
За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там!
към текста >>

42. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя.
Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето. Когато се чувствуваме нещастни, то е животът на миналото. Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага.
към текста >>

Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си.
Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага. Ако едно разумно същество може да ни помага в живота на мисълта, това същество може да ни бъде полезно. Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас. Тогава всички положения на света ще могат да се поправят.
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нуждата да обичаме и да ни обичат. 2.
Събудената душа излъчва любовта и оживява околните много по-мощно от всяко външно въздействие. Да оставим делата да говорят, да оставим да говори любовта, която се излъчва от човешката душа. Делата на любовта имат език, който не се нуждае от доказателства. В царския палат или в бедната хижа на селянина, в града или в забутаната колиба, любовта прониква вред и ни въвежда в света на идеите си. Пътищата, по които проникват в нашата душа възвишените творчески идеи, са 1. Нуждата да обичаме и да ни обичат. 2. Психологичният интерес. Животът е многолик и разнообразен и като така трябва да познаваш тия, които обичаш, за да не им навредиш със своето невежество. Човек винаги се интересува и изучава тези, които обича. 3. Вътрешната свобода. Ние се смятаме за деца на Великата Разумност в света, която всичко ни дава, което поискаме.
към текста >>

44. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях.
Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта. Тя ще научи хората, как да работят. Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях. Майката, която обича своето дете, работи за него. Всички, които не обичат, не работят. Те се мъчат или трудят. Ако хората могат да научат, какво нещо е любовта и я приложат, ще почне новият живот на земята. Ако стотици милиарди клетки в човешкия организъм могат да се кооперират и да образуват едно цяло, защо да не могат хората на едно общество да се свържат в едно чрез любовта?
към текста >>

45. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защо трябва да обичаме?
В това седи изобилието на Божията любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите. Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора.
към текста >>

Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи.
Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички.
към текста >>

Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени.
Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство.
към текста >>

За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора.
Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство. Всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени.
към текста >>

Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички.
Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство. Всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени. Непреривно да се стремим да бъдем съвършени!
към текста >>

46. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си!
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща. Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син.
към текста >>

Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си!
То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща. Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син. Винаги е бил готов да слуша, каквото баща Му каже.
към текста >>

Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове.
В нас е вложено семето на добрия син. Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения свят, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
към текста >>

Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения свят, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
към текста >>

47. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>

48. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние първи трябва да започнем да обичаме, да почитаме, да даваме, тъй както слънцето грее, тъй както изворът извира и дава изобилно.
И всеки от нас може да заживее с висок идеал и да се избави от тъмницата на личния егоизъм, да излезе на слънце и въздух и да се преобрази в нов човек, почитан и обичан от всички. Но кога? Когато вместо да поставя себе си център на живота, той постави цялото, Бога средоточие и пожелае на всички да бъдат добре; когато вместо да се грижи за своето лично щастие, той започне да мисли за благото на другите, на народа си, на човечеството, на всичко живо; тогава светлината на живото слънце ще го озари и ще го изведе към висините на едно ново знание. Той ще намери себе си — своето истинско аз. Иначе, тъй както ние сега живеем — чакаме другите да ни обичат, почитат и да ни помагат, а ние да се радваме на тази обич и почит, без да им дадем в замяна нещо, — това е живот без смисъл и съдържание. Ние първи трябва да започнем да обичаме, да почитаме, да даваме, тъй както слънцето грее, тъй както изворът извира и дава изобилно. Това е високият идеал: да бъдем като Слънцето, да бъдем като Извор. Слънцето грее и не иска нищо да му се плаща. Изворът дава и се радва на всички, които дойдат да пият от него. Цветето разлива своето благоухание наоколо и радва очите ни със своята неземна красота. По ум да бъдем като слънцето, да носим светлината на знанието на всички наши братя; по сърце да бъдем като извор, като чист планински извор, да утоляваме жаждата на всички жаждущи души с живата вода на любовта; по душа — да бъдем като цветята — красиви и благоуханни, разнасящи великото благословение на небето!
към текста >>

49. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като обичаме другите, ние търсим Бога.
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото.
към текста >>

За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
Всички противоречия изчезват.(13). Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани. Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички.
към текста >>

Това значи да обичаме самия Бог.
Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани. Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога.
към текста >>

Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10).
към текста >>

Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа.
Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния.
към текста >>

Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни.
към текста >>

Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>

50. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите.
При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си.
към текста >>

Когато обичаме Бога, Той е врата за нас.
Любовта е виждане на Божественото! Велик е светът от това гледище! Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога! Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа! Любовта е единственото нещо, което свързва душите. Бог е вътрешна връзка между душите, понеже в Любовта е Бог. Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна.
към текста >>

51. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>

Това значи да обичаме самия Бог.
Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта.
към текста >>

52. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да се учим да обичаме.
Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта.
към текста >>

Цяла наука е да знаем, как да обичаме.
Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.
към текста >>

Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща.
На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата. Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда.
към текста >>

Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него.
Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата. Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда. Ако сме гладни, ще ни даде хляб.
към текста >>

53. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят.
И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари.
към текста >>

Когато обичаме, ние сме в него.
Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.
към текста >>

54. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица.
Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сили, за да имаме по-чисти, по-хубави и по-здрави тела. Ако наблюдаваме дърветата като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тази си любов един елемент, която ще го проникне с онази мъдрост, в която всяка определена форма взема участие и чийто жив отпечатък е тя. Всяка една от тия форми на живот в природата има свой специален вид сила, която се пренася в нас посредством симпатията. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Ние ще разберем, че когато обикнем дърветата, цветята, тревите, насекомите, птиците и пр., част от безкрайното, която образува тяхната същина, ще премине в нас". Именно този дух, това ново отношение към природата трябва да има детето при своята работа всред природата. То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета.
към текста >>

55. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме.
Любовта е това, което дава условия за живеене в света. Ония, които обичат, са силни хора. И всички вие трябва да станете силни. Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме. Двама души, които не се обичат, създават ада, в който и двамата се мъчат. А пък като се обичат, живеят в рая. Какво значи да любиш: да съединиш трите свята в едно — да познаеш човека в Божествения свят, в духовния и във физическия. Като възлюбиш някого, ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги.
към текста >>

56. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защо обичаме нещата?
Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение. Хората искат много малко да плачат. Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари обуща или две три парцаливи банкноти. Искат евтино да минат. Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им. Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека". Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта. Истината това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е Любов.
към текста >>

57. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат.
към текста >>

58. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко.
Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие". И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога. Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства.
към текста >>

Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме.
Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея. Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си. Тогава ще познаем Бога и Той, ще ни се изяви и благослови. И ще дойде вечен мир и братство между човеците на земята".
към текста >>

Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си.
Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си. Тогава ще познаем Бога и Той, ще ни се изяви и благослови. И ще дойде вечен мир и братство между човеците на земята".
към текста >>

59. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те.
Господ е оправил света. Щом кажеш, дотегна ми да бъда здрав, Господ казва: повалете го, дайте му болест. Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях. Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво.
към текста >>

Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях.
Щом кажеш, дотегна ми да бъда здрав, Господ казва: повалете го, дайте му болест. Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях. Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво. Затова не се борете със злото.
към текста >>

Затова ние трябва да обичаме Бога.
При вашето положение, постоянно се питате, какво е Господ? Какво ще ви каже слепият, глухият, немият за Господа? — Те не могат нищо да ви кажат. Защото, като дойде Господ при вас, ако сте роби, освобождава ви от робството; ако сте слаби, ставате силни; ако сте болни, оздравявате; ако сте мъртви, оживявате. Всички работи се нареждат там, гдето е Господ. Затова ние трябва да обичаме Бога. Когото и да обичате, светът няма да се поправи. Но, ако обичате Бога, светът ще се поправи. Ние съществуваме, понеже Бог е мислил заради нас. Той е мислил и измислил най-хубавото заради нас. Тия блага, които съществуват в нас се дължат на Божията мисъл.
към текста >>

60. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И Исус ясно и положително ни каза: "Ако Ме обичате" - а трябва да Го обичаме - никак не каза: "Горко вам, ако не Ме обичате!
" А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни каза: "Ако Ме обичате" - а трябва да Го обичаме - никак не каза: "Горко вам, ако не Ме обичате! " Не! Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ не оправи света? " - Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката".
към текста >>

У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има.
Равновесието - това е добродетелта, законът - това е знанието, условията - това е силата, зародишът - това е богатството. Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, пo кoйто трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна".
към текста >>

61. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим.
Само по този начин може да се разбиете и повдигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа, защото Бог е любов. Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания - под "ближни" разбирам и Всички млекопи-тающи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също паши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта е, непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар.
към текста >>

62. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Питате: Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме?
Никой не може да ти отнеме изработеното и придобитото от тебе. Онова, което изучавате от другите, ще помогне 3а развитието ви. Обаче, важно за вас е това, което вие сами придобивате. Само така човек става силен, само така той се усъвършенства и става свободен. Мнозина идат при мене, задават ми различни въпроси, но аз всякога не отговарям. Питате: Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме? На този въпрос не отговарям. - Защо? - Според мене той е много естествен. Да обичаш Бога и да вярваш в Него, това е в реда на нещата. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни".
към текста >>

63. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тези песни ние харесваме, обичаме, стремим се да ги разберем, но стигаме до смисъла им само когато сме в единство с Бога.
НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСНИ ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ Има един дял в музиката на Учителя, който всякога ще бъде обект на търсене , на изследване, но истината за произхода му ще се открива на малцина. Това е свещената музика на Учителя музика, създадена от душите на посветените, на онези, които от векове са тръгнали по пътя на самоусъвършенстването. Езикът на тези песни е странен, неразбираем. Част от тълкуванието му Учителят е дал в своите беседи, но голямата част е останала скрита за нас. До нея всеки ще стигне по свой вътрешен път. Тези песни ние харесваме, обичаме, стремим се да ги разберем, но стигаме до смисъла им само когато сме в единство с Бога. Това са молитви на един велик Дух. Това са канали по които тече гигантска енергия, на която малцина устояват. Свещените песни на Учителя можем да пеем всички, но те ще бъдат истински разбрани само от онези, които съзнателно са тръгнали към Светлината. Защото те знаят, че пътят към нея минава през Голгота и никога не спират в своя път нагоре. Музиката на тези песни е съкровения свят на техните души.
към текста >>

64. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас.
Ако обичаш някого, той ще стане проводник на Божественото. Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича. При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота.
към текста >>

И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят.
Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича. При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума.
към текста >>

Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота.
Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи. Преди всичко, той трябва да изучава науката за движенията. Различните занаяти представляват различни движения, но който разбира смисъла на движенията, той ще събере движенията на всички занаяти в едно и така ще ги прави. Той ще прави всеки ден упражненията на всички занаятчии.
към текста >>

65. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ама да се обичаме, да правим добро.
Който и да е сгрешил, това е все някой мой брат, или някоя моя сестра. Следователно, все едно, че съм аз. Важното е, че всеки, който няма търпение, той греши. Нетърпението пък се дължи на отсъствието на мисъл. Аз не се спирам върху погрешките на хората, но казвам, че по този път, по който сега вървят, светът не може да се изправи. - Ама да се обичаме, да правим добро. - Това са стари методи, по които светът не може да се изправи. Светът може да се изправи чрез мисъл - нищо повече. Ще мислите така, както Бог мисли. И при най-големите противоречия ще мислите. Когато учителят дава една мъчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича.
към текста >>

66. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя ни обича и ние я обичаме.
Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа. Очарована е от Учителя. Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света. Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас. Тя ни обича и ние я обичаме. Какво повече мога да желая, ако мога да помогна за повдигането на една душа? Тя е единственото момиче до чието сърце достигна изкуството ми. За 45 години не можах да срещна друга душа като нейната. Дано да се утвърди в тесния път. 19 юли 1995 За девойката, която ти писах, че ни я изпратиха от Небето, мога да ти кажа, че е запалена отвътре.
към текста >>

Много я обичаме.
Какво повече мога да желая, ако мога да помогна за повдигането на една душа? Тя е единственото момиче до чието сърце достигна изкуството ми. За 45 години не можах да срещна друга душа като нейната. Дано да се утвърди в тесния път. 19 юли 1995 За девойката, която ти писах, че ни я изпратиха от Небето, мога да ти кажа, че е запалена отвътре. Много я обичаме. Тя дойде вътрешно подготвена, жалко че живее на 10 000 км от нас. Два пъти дойде за два дена, да й дам небесна храна. Каза ми, че откак се е срещнала с нас - животът й се е променил. Това за мене е премия от небето. Каква е тази среда, че за повече от 40 години срещнах само една жадна душа?
към текста >>

67. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си.
Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта. Но как да се разбере любовта, като начина, по който се изразява е изопачен от мнението на масата?
към текста >>

68. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения.
И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице. Ще трябва да бъдат употребени само личните местоимения: mi — аз: vi (ci) — ти; li, si, gi — той, тя, то; ni — ние; vi — вие; ill — те. И тъй. сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения. Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения. И въпреки тази си опростеност, есперанто е гъвкав, звучен. логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот. Това е доказано от създадената до сега литература на езика.
към текста >>

69. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържание: Да обичаме!
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 15 февруари 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Да обичаме! Ний всички сме едно! Мироносци. Кой е създал света? (Д. С.) Пътят на историята. (Ст. К.) Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой) Из Беседите Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) Фонд „Братство“ Да обичаме! Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце.
към текста >>

К.) Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой) Из Беседите Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) Фонд „Братство“ Да обичаме!
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Да обичаме! Ний всички сме едно! Мироносци. Кой е създал света? (Д. С.) Пътят на историята. (Ст. К.) Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой) Из Беседите Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) Фонд „Братство“ Да обичаме! Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце. В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи. Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа.
към текста >>

Да обичаме!
Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце. В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи. Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях!
към текста >>

Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва.
В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи. Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят!
към текста >>

Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ!
Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром!
към текста >>

Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен!
Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич!
към текста >>

Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата.
Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас !
към текста >>

Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях!
Да обичаме! Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас ! ... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи!
към текста >>

... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи!
Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ... Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас ! ... Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи! Ний всички сме едно! Какво значат за нас вашите граници? — За сърцето граници не съществуват! — Ний всички сме едно! .. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло.
към текста >>

За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме!
Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя. Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове? За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме!
към текста >>

Ние се обичаме!
За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ... И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим! На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят. Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта. Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя!
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим.
Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне. Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати.
към текста >>

71. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме.
Също така, ако живота във вас е силен, чист и животрептущ, вий ще достигнете безпределна и неподаваща се на ограничение Истина. Опитвайки се да я ограничите, вий я предавате. Вас ви занимава външния вид на дървото, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото дърво с неговите благоухания, клони и листа. Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада. Така е и с човека, който не поставя на първо място живота и не го освобождава от свързващите го ограничения и от наслоилите се на него дребнавости. Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме. Но вий предпочитате да се прекланяте пред изображението на живота, а не пред самия него. Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране. Вий не ще намерите Истината, ако сте пълни с предубеждения, ако сте решили да извратите живота, приспособявайки го към вашите особени вярвания, към вашата собствена сфера на неговото проявление. За да освободите извора, който ще се превърне в поток и ще ви понесе към свободата, която е Истина и увенчание на живота, нужно е да разберете, кое именно е важно, и да отхвърлите всичко, което има второстепенно значение. Предпочитайки несъщественото пред същественото, вий ще бъдете нещастни, живота ви ще бъде изпълнен с борби, ще изпитате разочарования, тревога, големи страдания.
към текста >>

72. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът има смисъл, когато обичаме и сме обичани.
Те виждат последствията от своите постъпки, знаят какво правят, откъде идат и къде отиват. Те разбират смисъла на живота като постепенно развитие за достигане на Божественото съвършенство. Сега в България има сума хора и партии, които спорят кой да управлява. Който има повече опитност, повече разум и любов, той ще управлява. Който е готов да работи със себеотрицание за общото добро и най-добре предвижда бъдещето, той трябва да ръководи. Животът има смисъл, когато обичаме и сме обичани. За да те обичат, трябва първо ти да обичаш. „Но те са нечестни, коварни“. — Работи над тях да ги възпиташ и облагородиш. Прави това, което прави овощаря с ашладисването. Работи постоянно в това направление, и ти ще си създадеш, чрез твоите добри мисли, чувства и действия, една райска градина.
към текста >>

73. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да обичаме всички, понеже Бог живее във всички.
Най-първо човек трябва да се свърже с онези елементи, които носят безсмъртие. И всеки един човек трябва да действа със закона на Любовта. Това е мощния закон на безсмъртието, закона, който ще ни отърве от всички недъзи. Човек трябва да живее за Бога и за цялото човечество. И поговорката казва: „Глас народен, — глас Божи“. Трябва да обичаме всички, понеже Бог живее във всички. Бог се изявява във всички форми на битието. В човека Бог се проявява чрез едно специфично чувство. Когато в човешкото съзнание проникне идеята за Бога, тя се отличава по-това, че премахва всички недъзи и противоречия. Когато Бог дойде, човек е силен, гениален и син Божи. Щом Той се отдалечи, ние сме слаби и можем да извършим всички престъпления.
към текста >>

Спасителният път е: да любим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, да обичаме ближния както себе си, да обичаме всичко в света — това е пътя на спасението.
Онзи момент, в който схванете, че всичко е за Бога създадено и вие живеeтe за Него, — това е което ще ви спаси. Денят в който решите да служите на Бога, тогаз Бог ще ви каже в душата тъй: „Всичко туй, което виждаш, е заради теб“. А ти ще кажеш: „Господи, всичко каквото правя, за теб ще го правя“. Тогаз когато Бог ти проговори, ще се облечеш в новия човек. Тогаз ще тръгнеш с Бога да посещаваш всички светове, и ще видиш какво отношение имат към теб. Спасителният път е: да любим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, да обичаме ближния както себе си, да обичаме всичко в света — това е пътя на спасението. Това е една велика истина, в която живеят всички възвишени и велики същества. Любов към Бога, любов към ближните като наши братя и сестри и любов към всичко, което има дихание. — Това значи да се oблечeм в новия живот и да наследим това, което Бог е създал за нас. „Изгрев“, 4. X. 1931 г.
към текста >>

74. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита.
Създайте я! Разгорете я! Тя създава човека в човека. Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля умовете ви, нека ней предоставим спасението на човечеството. Никола Т. Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита. И вярвайки, че само с оръжие в ръка ще можем да обезпечим сигурността на нашата страна, ние изразходваме стотици милиони лева за военни снаряжения, за поддържане силна армия. Впрочем по настоящем, по силата на мирния договор, ние не можем да поддържаме многобройна войска, но вярно е, че при първия удобен момент ще увеличим и засилим военните си сили. Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита. И ние вдъхновени от любовта към нашите близки — родители, жени, деца, към нашата скъпа Родина, ще полетим към бойните полета, готови да купим с цената на нашия живот сигурността на нашите мили. Обаче едва ще изминат няколко часа откак войната се обяви, едва що ще сме потеглили по бойните полета, когато неприятелските аероплани ще прехвръркнат високо над нас и ще се извият над градете и селата, където са нашите близки и с бомби ще разрушат китните ни домове и със задушливи газов ще изровят нашите скъпи.
към текста >>

75. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия.
Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили. които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки.
към текста >>

И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави.
Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството.
към текста >>

76. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас.
Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа.
към текста >>

77. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“.
Бялото Братство в странство Великата роля, която Всемирното Бяло Братство има да изиграе в живота, съвсем не ще се ограничи само в нашата малка България. Учението на Бялото Братство е универсално. То засяга всички хора и всички народи и ние виждаме вече как от разни части на света редица будни души се обръщат към него като към единствена спасителна светлина в нашите дни. Особено много допринасят за това есперантските издания „Nova Kulturo", „Frateco" и др. Ето няколко писма от чужбина, свидетелстващи за искрения интерес и влияние на движението в чужбина. Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“. Л и о н , (Фракция) 14. юни 1932 * „Извънредно заинтересувана от първата серия на библиотека „Nova Kulturo", която си купих на миналогодишния есперантски конгрес в Краков от г. Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в Париж, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам. Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича. Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ.
към текста >>

78. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме.
Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

79. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение.
Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — написани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна. във втория — ободрителна, a в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което в религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди. Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кога трябва да обичаме един човек?
Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно.
към текста >>

81. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага.
Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи. Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят. В щастливите епохи има всичко в изобилие, а в нещастните - хората едва преживяват. Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна. На всички хора, които са паднали в нещастните епохи, трябва да се благовествува, че има едно щастливо число в живота им. Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага. В природата съществува един закон, по който благата се разпределят. Това е, както казах, в зависимост от Слънцето. След две години отсега нататък, ще настане една малка криза в плодородието. Същият този закон за разпределянето на благата има отношение и към вашия личен живот. Известни периоди от вашия живот може да бъдат щастливи, а други - нещастни.
към текста >>

82. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат.
И този подтик, в края на краищата, със своята Божествена сила, ще застави всички хора да се разберат и заживеят като братя. Този, който има тази любов, той се радва на успеха и придобивките на всички хора, като на свои. В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете?
към текста >>

И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата.
В този подтик седи щастието на човека, но ние сега го прекъсваме и затова сме нещастни. Любовта действа непрестанно, но когато нашата канализация се повреди, тя не може да се прояви. Като направим канализацията си, Любовта пак ще тръгне. И ако искаме да ни обичат, трябва и ние да обичаме; и колкото ние обичаме, толкова и нас ще обичат. Когато хората възприемат любовта, ще хармонират и отношенията си и ще бъдат братя. И само когато обичаме някого, можем да му слугуваме, без любов не можем да слугуваме; слугуване без любов е робство и насилие; само поради тази любов майката служи на децата. Този, който обича, вижда душата на този, когото обича и затова му слугува, защото душите и на двамата живеят заедно и като слугува, той слугува като на себе си. И ако душата на този, когото обичате и вашата душа не могат да живеят заедно, не може да постигнете нищо. И ако душата на Христа и вашата душа не могат да живеят заедно, какво ще постигнете? Ако не можем да бъдем там, където е Той, какви слуги ще му бъдем? А къде е Христос сега?
към текста >>

Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме.
Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот.
към текста >>

И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората.
Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота. И Любовта влиза в една нова фаза на проява и всеки от вас трябва да знае, как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме безсмъртния живот.
към текста >>

83. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас.
Но щом в любовта си имаме каква и да е користна мисъл, тогаз се раждат обратни реакции и тогава законът се изменя. Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света?
към текста >>

Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме.
И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява?
към текста >>

84. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>

85. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме?
Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството. При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон. Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота.
към текста >>

Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота.
При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон. Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е.
към текста >>

Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен.
Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините. Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон. Словото на Учителя Вътрешното ръководство на човека Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е. да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота.
към текста >>

Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е.
Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е. да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот.
към текста >>

За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни.
Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека. За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот.
към текста >>

Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме?
Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания. Сега да се върнем към стиха, изречен от пророка „Обичай я и тя ще те води“. Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме? - Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме.
Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява.
Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка. Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите.
към текста >>

88. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят.
дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя.
към текста >>

Ще кажете, не обичаме ли себе си?
Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона.
към текста >>

89. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане.
А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността. Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви.
към текста >>

Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме.
Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността. Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви. С тия мисли той забрави как ще срещне жена си и детето си.
към текста >>

90. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем.
Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“.
Р.) в 1931 год. Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на Христовата мъдрост и любов. Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината. Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето. Михаил Никитин
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа.
Това е Божественото. Всеки от вас има този вътрешен глас. Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди. Животът трябва да го обичате в цялото негово разнообразие. И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света.
към текста >>

Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания.
Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си.
Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището.
към текста >>

Нима не можем да обичаме, да съчувстваме?
Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята? Пътя на нашата дейност трябва да бъде служене. Да служим на брата човек, затънал в мрака на света. — Да служим в името на правдата и любовта.
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казват, че в това царство трябва да се обичаме.
Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си.
Науката трябва да се приложи опитно. Но това от един път няма да стане. Не мислете, че е лесно да се възпита един човек. Един учител, за да възпита своите ученици, най-първо трябва да разбира техния характер, трябва да ги обича. Защото Любовта е велика сила, с която може да се моделира човек. И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си. Ако не обичате, ще останете един посредствен човек. Прогресът е възможен само при Любовта. Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта. Без тази вътрешна Любов не може да направите една крачка напред, не може да направите промяна в себе си. И всякога, когато човек съжалява, че е любил, ще остане разочарован.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си.
Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме.
Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето.
към текста >>

98. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки.
Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж.
към текста >>

Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път.
Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея. Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън.
към текста >>

Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли.
Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно.
към текста >>

Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме.
Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено. Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото.
към текста >>

99. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората.
Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това. Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт.
към текста >>

Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме.
за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта. Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега. Любовта е Сила, която подмладява.
към текста >>

Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме.
А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта. Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега. Любовта е Сила, която подмладява. Любовта е това.
към текста >>

100. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние трябва да обичаме Бога заради Любовта, която той ни е дал; трябва да имаме вяра, че онова, което той е промислил, ще бъде на твоето си време.
Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората. Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов. Ние трябва да обичаме Бога заради Любовта, която той ни е дал; трябва да имаме вяра, че онова, което той е промислил, ще бъде на твоето си време. Ние сме заобиколени от тези същества на светлината и Любовта; и затова никога не трябва да лъжем. Може да ви дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата ви да няма нито помен да напакостите някому; а напротив да имате желание да помагате на другите. Тогава тези светли същества ще ви бъдат всякога в услуга. Тях ще ги срещнете навсякъде — те живеят и на земята, и на небето и в пространството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23341608047485