Търсене в текстове за 'Обичаме'

" „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално".
Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално". Или пък ще им кажеш истината: „Аз не искам да приемам мисли и чувства, които помрачават ума ми". Законът е: Божественото, то винаги разширява и дава подтик за работа". „Учителю, набирането на енергии у човека естествено състояние ли е? " „То е естествено състояние. Това са Божествени енергии, които се проявяват според степента на развитието у човека.
към текста >>

6. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога.
Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим. Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата. Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас.
към текста >>

7. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Та, когато обичаме някого, намираме пари.
На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля.
Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
към текста >>

9. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас".
А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров. Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София.
към текста >>

10. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме.
Тя не е права мисъл. Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието.
към текста >>

А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме.
Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието. Отивате при един грънчар.
към текста >>

А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме.
Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието. Отивате при един грънчар. Той се е оцапал от мачкането на калта.
към текста >>

Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение.
561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод. Всички религиозни вярвания са статистически. Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също. - Непреривно да желаем добро на всички хора. Законите на Любовта Беседа от Учителя на 23 юли 1940 г., от 9 ч. вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала.
към текста >>

Защото не обичаме!
Тогава лицето ти потъмнее. Да не съжаляваш, че си обичал някого! Всички хора се мъчат. Онзи, който обича се мъчи понеже се съмнява дали онзи го обича, а и онзи когото обича и той се мъчи и съмнява дали го обичат. Защо се съмняваме? Защото не обичаме! Защото като обичаш, ти си доволен, че обичаш, ти си благодарен от факта, че обичаш. Закон е: Когато обичаш едного и тая любов те направи да обичаш всички хора, тогава тая любов е истинска. Когато обичаш едного, ти да се радваш, че ставаш причина хиляди други хора да обичат! Невъзможно е онзи, когото обичаш и той да не те обича. Когато и да е, той ще ти се отплати!
към текста >>

Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото.
Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко.
към текста >>

Защо ние жените да не може да обичаме жени?
Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня? Един ден тия дървета, които сега горят в този огън, ще ги срещнете и ще им направите една услуга, понеже сега сте ги отсекли. Ще им кажеш: Много ти благодаря, понеже ти един ден заради мен стана жертва, за да се топлим на връщане от Мусала! Някой път вие искате да се специализирате в най-хубавата наука - науката за любовта - и после изоставите! Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата.
към текста >>

Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството.
Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате.
към текста >>

И обичаме някои неща заради някого.
Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер.
към текста >>

11. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

От такива хора ние се отдалечаваме и не ги обичаме.
Това показва ли, че тя не те обича вече. Не. Не винаги човек чувствува присъствието на Бога, но това не значи, че Бог го е оставил сам. Ти не си видяла още хората, ти виждаш техните отражения. То е естествено обичаш някой приятел, защото ти като вложиш нещо и той ти дава. Но има някои, които ти като им дадеш отговарят ти с по-малко и ти се чувству-ваш изпразнена. От такива хора ние се отдалечаваме и не ги обичаме. То е право човек да се стреми към този, който да му даде. Затова се стремим към Бога. Той е най-богат и всякога може да даде повече от тебе и те задоволи. Обича се този, който има какво да даде. Всяко положение, в което човек е поставен, всяка сила, която преминава през него е за негово добро.
към текста >>

12. 39. ПОЛЯНКАТА

Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно!
С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа.
към текста >>

13. 79. В МЪРЧАЕВО

Не тъй обичаме светлината, а не мрака.
От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина. Не тъй обичаме светлината, а не мрака. И Учителят го беше променил в Светляево. Тогава аз още не знаех това. Селото също не ми вдъхна някакво очарование. Малко, прихлупено, сенчесто. Слънцето изгрява късно към 10 часа и залязва рано.
към текста >>

14. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!
Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните! " Или: „Някъде на топличко, на топличко! " Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние!
към текста >>

Ами, че Ние те обичаме!
" Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние".
към текста >>

" От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме!
" Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние". Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз!
към текста >>

15. 23. ГНИЛИЯТ ПЛОД

Мария Райчева

" Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него?
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява. Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>

16. 2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ

Райна Каназирева

Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме".
Ако някой опитваше да Го бутне, Той тъй трепваше и лицето Му изразяваше като че се пробужда от красив сън. " Като каза това адвокатът аз не можах да се стърпя и се разплаках. Той се зачуди и попита защо се разплаках. „Благодаря Ви, г-н Желязков, казах аз през сълзи, аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като Него няма. Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.
към текста >>

17. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

Ние обичаме музиката въобще".
Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места. А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше. Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще". И аз казвам: „Добре", ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе... И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе. А пък аз си казах, дали и мен няма да ме омагьоса, да ме хипнотизира. Така долу в града говореха за Него.
към текста >>

18. 8. Родовата карма

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

Викам: „От далече да се обичаме“.
Викам: „Далеч от мене. Аз ти прощавам, защото на онзи свят като си замина трябва да простя на всички“. Нали така казва Учителят, аз го четох това, колкото и да си работил духовно, трябва да се помириш с всички. А Вера първо не се помирява, не се признава, и после си призна. Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е. Знаеща, а това е най-лошия характер. Това е мръсен характер.
към текста >>

19. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме.
и тогава почва зазоряване на епохата Сатия-Юга или светлата епоха. Това ще бъде придружено с една промяна в човешката Сатия душа: Космичната любов ще почне да разцъфтява в нея! Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя от последните беседи и лекции, и разговори с него: „Ако изхвърлите от вас всички други желания и оставите само любовта, то всичко ще бъде възможно за вас. И даже ще се издигнете 4 сантиметра над земята и ще ходите по въздуха - левитация. Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта. Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме. Щастието е в любовта към Бога! Ти живееш, значи Бог те е възлюбил. Този живот, който Бог ти е дал, прояви го спрямо другите. Пожелай животът на другите да бъде такъв, какъвто искаш да бъде твоят. Всеки ден трябва да се стараем, по който и да е начин, да възприемем любовта и по който и да е начин, да я проявим!
към текста >>

20. 17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА

Предавам ги и на вас, които идвате след нас, за да изпълня повелята да обичаме ближния си и да търсим съвършенството.
Но когато отидох вкъщи и реших да си послужа с този ключ, с написаните слова в моето тефтерче, разбрах че този ключ не е у мене, не е в написаното тефтерче, а този ключ е невидим и недосегаем и се намира в Невидимия свят. Понякога се добирах до него и успявах чрез него да отключа Небесната съкровищница. Тогава върху мен се изсипваше онази светлина, която проясняваше съзнанието ми и аз виждах ясно очертанията на моят земен път. Но това ставаше в много редки случаи. А в останалото време аз трябваше да работя с тези методи, които Учителят ми връчи. Предавам ги и на вас, които идвате след нас, за да изпълня повелята да обичаме ближния си и да търсим съвършенството.
към текста >>

21. 43. НАЙ ДОБРИЯТ ПОДАРЪК

И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане.
Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене. Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава? Асен Арнаудов ще заминава? " "Да, и се тревожи сега." "Ами, Учителю, аз бях намислила да му подаря една Библия от по-рано още. И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане. Всяко нещо нито по-рано, нито по-късно."
към текста >>

22. 47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА

Когато обичаме, ако неговото добро не расте в нас, ние не го обичаме.
Хората не разбират правилно. Когато се каже любов, те разбират еротичното. А то не е така. Винаги трябва да се мисли за отношението към една душа. Любовта като отношение между две души. Когато обичаме, ако неговото добро не расте в нас, ние не го обичаме. И ако нашето добро не расте в нас, и той не ни обича. Ако някой ме обича, но не предава любовта такава, каквато е, и ако аз не оценявам любовта такава, каквато е, това не е правилно. Когато говорим за жената, която ревнува мъжа си. Ако аз съм посял една нива, трябва ли да се сърди другата нива за това? Да обичаш някого, значи да посееш в него семената на доброто, да се съберат волята на ума, на сърцето и на действието.
към текста >>

23. 48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА

Защо трябва да обичаме?
"Как може човек да измие своите погрешки и престъпления? -Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. Защо трябва да обичаме? Да придобием онова, което нямате и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате известни хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после от любовта си към четвърта категория хора ще светнете/красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите." ("Човешки и Божествен свят", стр. 325-326) 9.I.1942 г.
към текста >>

24. 55. СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЛЮБОВТА

Сега ний ще обичаме.
" При Него бяха Теофана Савова и Маргарита Мечева. Той почистваше едно дърво. Той продължи: "За да дойдем на земята, ний сме били обичани. Бог ни е обичал и ни обича. Ний не трябва да чакаме да ни обичат, защото никой не може да ни обича повече отколкото Бог ни обича. Сега ний ще обичаме. И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов. Нашата задача при любовта е да проявим Бога, а не себе си. Не нарушавайте свещения трепет на любовта! Пазете оня трепет, който сте имали, когато за първи път любовта ви е посетила. Твоята любов трябва да бъде такава, че оня, когото обичаш, да го накараш да повярва в Бога.
към текста >>

И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов.
Той почистваше едно дърво. Той продължи: "За да дойдем на земята, ний сме били обичани. Бог ни е обичал и ни обича. Ний не трябва да чакаме да ни обичат, защото никой не може да ни обича повече отколкото Бог ни обича. Сега ний ще обичаме. И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов. Нашата задача при любовта е да проявим Бога, а не себе си. Не нарушавайте свещения трепет на любовта! Пазете оня трепет, който сте имали, когато за първи път любовта ви е посетила. Твоята любов трябва да бъде такава, че оня, когото обичаш, да го накараш да повярва в Бога. Да бъдеш един художник и непрекъснато да работиш върху собствения портрет, защото с него ще се представиш на Божествената изложба.
към текста >>

25. 70. ЧИСТОТА И ХАРМОНИЯ

Мисли от Учителя

1-во условие: Да обичаме съществата, които живеят в планините.
Аз отивам, за да говоря с ангелите. Поета, който иска да пише нещо Божествено, да дойде на планината. Учителя: Един ученик трябва да прекара дневно 2 часа в размишление и молитва. Учителя: Защо сме дошли тук? - За да изпращаме всеки ден към човечеството една вълна на обич. 1-во условие: Да обичаме съществата, които живеят в планините. Тогава те ще се изявят. 2-ро условие: да имаме идеи, подобно на техните, на техния идеал."
към текста >>

26. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат.
Когато дойде Духът да говори в човека, тогаз ще се образуват истинските връзки с другите хора, в които Духът говори. И тогаз ще се яви истинският живот тук на земята. Съществуват два закона: Щом любиш брата си, с това познаваш, че Бог те обича. А пък щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. Преведено това е - Бог те обича, когато ти обичаш някого; - Когато хората те обичат, значи ти обичаш Бога. По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат. - По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух.
към текста >>

По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро.
Съществуват два закона: Щом любиш брата си, с това познаваш, че Бог те обича. А пък щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. Преведено това е - Бог те обича, когато ти обичаш някого; - Когато хората те обичат, значи ти обичаш Бога. По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат. - По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела.
към текста >>

27. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

Ние ви обичаме като братя и сестри." Арлет и Жан-Луи П.С.
Аз не се страхувам! Драга Величка, ако Вергилий Кръстев не желае да пази парите, може да ти ги даде. Пази ги за себе си, ако желаеш. Във всички случаи, бъди сигурна в нашето приятелство. Ние ти го повтаряме, Арлет и аз, че ако ти се намериш в затруднение, един или друг ден, нашата врата ще бъде винаги отворена за теб и Християн. Ние ви обичаме като братя и сестри." Арлет и Жан-Луи П.С. Това е превода на писмото, което Жан-Луи ми изпрати, и което е единственият му отговор. Тука има три проблема: 1. За тези пари - говорих ти по телефона и считам въпроса за уреден -ще ги пазиш и използваш, те ги дадоха преди тази история и с любов! Пък и ти им изпрати толкова книги! Изпрати им обезателно и 8-ми том - ще им прочета, където ще пише за тях.
към текста >>

28. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Едно от нещата, които Учителят ми е говорил, така много и за които смятам, че мнозина от нас в някаква форма са го приели, това е да обичаме Истината и никога да не говорим лъжата.
Да ви кажа, когато това го чух казах си, значи колко загубено време имаме ние. Защото ние се занимаваме безкрайно много с обикновени работи. Колко малко работим ние, за ума, за сърцето, за укрепване на душата и волята. Значи, ето пак това е знание, което Учителят ни даде от рода на жалоните за ориентация в нашата вътрешна работа. Това е много, такива неща са много ценни за нас и полезни са били за нас, и за всички след нас, защото всеки, който работи в този път ще ги срещне и на него ще послужат както са послужили на мен и на всички мои съработници. Едно от нещата, които Учителят ми е говорил, така много и за които смятам, че мнозина от нас в някаква форма са го приели, това е да обичаме Истината и никога да не говорим лъжата. Учителят с такова отвращение говореше за лъжата. Казваше, тя вони, тя е отвратителна. И така го казваше, че така човек потръпваше, потърсваше се от това. И тези образи оставаха в съзнанието и ако рече, нали някога да ни каже как се радва Истината, това нещо вътре веднага у нас, този образ изпъква и това беше помощта, която Учителят ни даваше със знанието си за говоренето на Истината. Разбира се Учителят казваше: „Истината, цялата истина ще я кажете на Бога.
към текста >>

29. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

Първият, Който ни е научил да обичаме ида любим, това е Бог.
Любовта всякога полива. Тя не гори, но подържа горението. Това, което гори и изгаря е материалната любов. Радвайте се, когато човешката любов стане слугиня. Радвайте се, когато Божествената любов стане господарка. Първият, Който ни е научил да обичаме ида любим, това е Бог. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Тя е слуга само на Духа. Днес доброто и злото се проявяват в различни форми, от тях изобретени. Която от двете сили се прояви в най-хубавата си форма, тя ще спечели. 25.01.1944 год.
към текста >>

30. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Аз не можех да разбера, нали трябва да се обичаме, като се обичаме защо да ми се кара?
Е.А.: А пък Той като се свърши войната и Той избяга. Замина си. В.К.: Разкажете за обичта. Е.А.: Учителят на мен ми се кара, че обичам. Кара ми се и аз си викам, абе защо Учителят ми се кара. Аз не можех да разбера, нали трябва да се обичаме, като се обичаме защо да ми се кара? Много по-късно го разбрах. Щото така: „Ами ти си готова да умреш за Него" -така ми каза Учителят. И аз като помислих, помислих, викам: „Ако трябваше сигурно щях да се пожертвам". До такава степен привързаност имах. Сега, каква беше тая връзка не мога да знам, колко вече 40 години откак си е отишъл той.
към текста >>

31. 2.Гласът на Учителя

Ние се чувствахме, че можем да правим добро и че е лесно да се прости, и че е лесно да обичаме.
Мнозина можеха да разрешат някои мъчни въпроси за тях, някои противоречия и го разбираха как трябва да постъпят, ако имаха някакво колебание. Словото на Учителя омекотяваше човека, той беше готов да прости някакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро. Може би след като излезехме от салона и човек останеше сам със себе си, да не може да направи това, което е почувствал, когато беше под прякото действие на Словото му. Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас, и докато бяхме в него всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро. Ние се чувствахме, че можем да правим добро и че е лесно да се прости, и че е лесно да обичаме. Още на първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли. Казах си: „Значи може да се живее добър и възвишен живот". Такава радост бликна в сърцето ми, че цялото ми същество в мен се радваше, усещах един радостен трепет в цялото си тяло, всичко в мен ликуваше. Тази радост продължи цели три дни.
към текста >>

32. 10.Поради работата която имах

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Нали така трябва да обичаме, защо Учителят ме упреква?
Поради работата която имах, аз имах възможност да се срещам често с Учителя и естествено, когато имаше условия Учителят ми говореше, обясняваше ми как да изляза от това положение. Веднъж като ми говореше, ми каза: „Ти си готова да умреш за него". Направи ми впечатление тази мисъл. Нали така трябва да обичаме, защо Учителят ме упреква? Нали и Христос е казал, че няма по-голяма жертва от тази, да пожертвува човек живота си за приятеля си. Това изказване на Учителя не го разбрах на времето. Вярно беше, че аз бях готова всичко да жертвам за Любомир, аз исках и да му помогна да се повдигне, да излезе от този свят, в който живее. Не харесвах грубостта и дързостта му и начина, по който живееше. Аз желаех да му помогна да се свърже с Учителя и с Христа, да изправи живота си и така силно беше това желание, че можех да понасям много оскърбления и грубости.
към текста >>

33. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

от тефтерчето на Елена Андреева

Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа?
Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си? Светлина на съзнанието ни е нужна.
към текста >>

34. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога.
Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там дето не е. Грехът е нещо външно. Аз като погледна на света виждам Божията Любов, която се оглежда в него. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича, понеже се оглежда във вас, приятно му е. /10. Утринно слово. 18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината.
към текста >>

Сега на нас предстои да Го обичаме.
- Рила/ Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душата ви и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С Любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си.
към текста >>

Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.
Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С Любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Любовта освобождава човека.
към текста >>

Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме.
Общия клас, 28 лекция/ Да познавате Бога като същество, което обича всички, в което всички живеем. И То ни обича без разлика. И най-малките и най-големите същества Той еднакво ги обича, понеже то е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, Той го обича. Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме всички в Бога, Който обича всички. Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе.
към текста >>

Ние трябва да обичаме цялото.
И То ни обича без разлика. И най-малките и най-големите същества Той еднакво ги обича, понеже то е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, Той го обича. Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме всички в Бога, Който обича всички. Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята любов ще зависи изявлението на Бога.
към текста >>

Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас.
И най-малките и най-големите същества Той еднакво ги обича, понеже то е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, Той го обича. Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме всички в Бога, Който обича всички. Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята любов ще зависи изявлението на Бога. Колкото повече Го обичаш, толкова повече ще станеш по-благороден, по-силен, толкова умът ти се разширява.
към текста >>

Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас.
Всичко онова, което е в Него, Той го обича. Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме всички в Бога, Който обича всички. Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята любов ще зависи изявлението на Бога. Колкото повече Го обичаш, толкова повече ще станеш по-благороден, по-силен, толкова умът ти се разширява. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любов към Бога, никого не може да обичате.
към текста >>

Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде.
Никой не ви обича, както Бог ви обича. Той ви е обикнал тъй, че кой друг би ви дал това, което Той ви е дал. Кой би ви дал такова тяло, такова сърце. Бог каквото е казал, ще го направи. Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов. То е Бог, Който се изявява в този човек. Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава.
към текста >>

35. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето.
Лекция от Учителя Бяхме около 50 души и Учителя. Той ни говори бавно и на често имаше мълчание. Тайна молитва. Аз бих желал да зная каква е идеята вътре във вашия ум. Вие искате или да посеете, или да ви се посее, може ли да го запазите? То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето. В неделните събрания, ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място. Вземете думата „наука". Тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука има две различния понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса, техният ум е насочен в науката, да изучава (науката да изучават) отношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата.
към текста >>

36. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме.
И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала). .....Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие". Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право. Но в свободата да бъдем разумни, защото свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, любовта, обичта е основа на разумността, а разумността е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трябва да се даде на земята. Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът. Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода.
към текста >>

37. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Да обичаме Тополица!
Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 15 юли 1968г. Братската градина -Айтос
към текста >>

38. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

"Учителят помълчал и казал: „Той е хубав и ти си хубава, но не сте един за други." - „Ама, Учителю, ние се обичаме." Учителят повече нищо не казал.
По едно време се върна от Париж Асен Вапурджиев, човек от братството. Може да са се познавали от по-рано, обаче връща се и посещаваше беседи, а в града даваше концерти. Той е професор по контрабас. Прочут, с влияние, с признание и пр. Радка Давидова и той се харесват и отива Радка Давидова при Учителя и му казва: ..Учителю, с този брат се харесваме, искаме да се оженим. "Учителят помълчал и казал: „Той е хубав и ти си хубава, но не сте един за други." - „Ама, Учителю, ние се обичаме." Учителят повече нищо не казал. Те се оженили, но след един месец тя се връща при Учителя и му казва: „Учителю, ние се разделихме." - „Как се разделихте! Този въпрос е ваш самостоятелен и трябва да го проверите." Тя се връща при него. Но не можаха да живеят и тогава се разведоха официално. Учителят предварително й казал: „Вие сте добри, но не сте един за друг! Не сте за семейство," Асен Вапурджиев имаше желание да остави свой заместник, да обучи някого на контрабас и се обърнал към Учителя с молба да му прати някой ученик, който той безплатно ще учи при него.
към текста >>

39. 09 - 172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза.
" Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: „Защо вие, г-н подполковник, така упорито защитавате Дънов? " - „Знаете ли какво приказвате? Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но от никъде помощ, от никъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението и все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде до там, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. От никъде помощ.
към текста >>

40. 09 - 338. ЖИВИЯТ ХРИСТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

- „Вярвам в живия Христос, който не е на небето, а тук, на земята и ни учи да се обичаме и да си помагаме, да се жертваме за ближните си.
След като свърших обясненията си, тя ми каза: „Защо се заблуждавате? Защо не дойдете при нас, в църквата, за да получите дух святи и да сте готови, че вече е близо второто пришествие..." Видях, че има желание да се наддумва, ето защо я запитах: „Вие, сестра, кой Христос проповядвате? Този, който е умрял на Голгота и ще дойде да съди хората? Аз не вярвам в мъртвия Христос." - „А в какво вярвате? " - запита ме тя. - „Вярвам в живия Христос, който не е на небето, а тук, на земята и ни учи да се обичаме и да си помагаме, да се жертваме за ближните си. Живият Христос е вече на земята и работи за повдигането на всички души, независимо дали те принадлежат към някоя църква или са извън нея." Разказал: Петко Камбуров - кв. Прослав.
към текста >>

41. 12 - 25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Надка: Не съм и после ние не обичаме тъй.
1907, 1906 или 1905 година. В.К.: Значи онези години. Надка: Да. Когато този сеанс е станал в Айтос, гдето ви казах, тогава се запознава В.К,: Той записвал ли си ги в тефтерче, неговите спомени? Не сте проверявали. Надка: Не съм и после ние не обичаме тъй. Той не обичаше всичко да разправя. И така премина животът ни.
към текста >>

42. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Веднъж началникът на милицията го запитва: „Как се получава, че вместо вие да се страхувате от нас, ние започваме да ви обичаме?
Идва си татко от работа и казва: „Наде, еди-кое си момче е сирак и е абитуриент, няма костюм, а няма и средства. Какво ще кажеш..." И още недоизрекъл, мама спонтанно: „Разбира се, Добри, ще му купим плата и ти ще го ушиеш." Цитирам само два случая, а те са много. През периода като ръководител на Братството в Айтос, а и преди това, татко често биваше привикван в милицията и разпитван за братския живот в града. Не се страхуваше от нищо. Стоеше спокоен, силен, непоклатим. Веднъж началникът на милицията го запитва: „Как се получава, че вместо вие да се страхувате от нас, ние започваме да ви обичаме? Откъде идва тази сила? " Отговорът бил: „Нашата сила идва от правотата на нашето дело, делото на нашия Учител, от чистотата и почтеността на нашия живот. Ние служим на Истината, стоим на здрави основи и не се боим от нищо." Моят баща, Добри Ганев, беше много специална личност. Това се усещаше от всички около него. Достатъчно беше да погледне някого с дълбоките си сини очи и този човек биваше окрилен и успокоен.
към текста >>

43. 23 - 10. ИЗ БЕСЕДАТА „И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКАТА ГАЛИЛЕЯ ОТ 5 ЮЛИ 1925 ГОДИНА, СТР. 35 ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Ако Бог е във всинца ни, ние ще се обичаме!
И като казвам, че светя като Христа, аз се радвам, защото това е Божията светлина. Не, Божия Светлина е тя! Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене. И вие можете да светите като Бога. Ако Бог е във всинца ни, ние ще се обичаме! Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима аз мога да ви заблуждавам? Засега всинца трябва да се стремите към абсолютната свобода. Не разбирам слободията, но абсолютната свобода. Аз съм за нея.
към текста >>

44. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Да обичаме ближния като себе си!
За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството. В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас! Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни. Но страшното минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата. И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало.
към текста >>

Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си.
Този процес е започнал още от създаването на слънчевата система и зараждането на елементите. Ето защо този комплекс от процеси са дело на човешкия дух през вековете. Но и самият човек не принадлежи на себе си, той е продукт на цялото битие, рожба на мировия Дух. Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум. Човек принадлежи на цялото, защото усилията на цялото е проектирано и живее в него, свързано е с него и не може да живее извън него. Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си. Тази любов ни задължава да бъдем искрени, честни, справедливи, да помагаме на слабите. Любовта, това е езикът на живата природа, говор на мировия дух в човека. Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот. Зазорява се, пролетното слънце изгрява, ледът ще се стопи и то ще стопли сърцата на човеците. Царството Божие ще слезе на земята и ще настане Царството на Любовта.
към текста >>

45. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа.
Това показва, че има недоимък в червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани без системност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, на който може да му дадем и да направим обмяна. Много пъти ние трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, положете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недоимъка на краските. Който мрази, има недоимък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през която ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и человек ще се върне към първоначалния източник. Затова Исус Христос слезе, за да научи човека.
към текста >>

Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките.
Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките. Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината. Ако страдаме в живота, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се разотидохме, за да се съберем в 10 часа сутринта. Към 9 часа вечерта (днес) заваля дъжд, който през цялата нощ спираше и почваше, като осъмнахме на 16 август с облачно дъждовно Време.
към текста >>

46. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме.
Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си. Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме. Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува фактът, че почти всички пътници при потъването пеели духовни, религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че духът в тях съзнава, че те са заслужавали да потънат. Виждаме, че в този момент се родило и заработило свръхсъзнанието.
към текста >>

47. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
(Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
към текста >>

48. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече.
Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата. И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.
към текста >>

49. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ние не обичаме сиромасите хора.
Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие".
към текста >>

50. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова