НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
116
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списание нова светлина 3-та година
 
Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896
V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват
самостоятелността
си и имат своя отделна номерация.
2.
Обща информация
 
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
Християнска
духовност
.
3.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Настава като че ли време за преоценка на
ценностите
.
Окултизмът, който поради своята
многостранност
мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.
4.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои
подробности
и пр.
Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата
действителност
.
Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната
действителност
, може да се стори само като далечен идеал.
Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите
способности
.
И тая
естественост
трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
5.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Природата е проникната от дълбока
разумност
.
И за да схванем тази
разумност
, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.
А това ще ни избави от
опасността
да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от
склонността
едно да надценяваме, а друго да подценяваме.
Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има
способността
да твори форми.
Ще рече, че окото се явява един от най-верните
диагностични
апарати.
Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно,
всъщност
е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши
способности
, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.
Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна
разумност
.
Те излизат из приказните одежди на мита и
иносказанието
и встъпват в нова фаза на развой.
6.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще
носят
името история.
7.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето,
кръвоносните
съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др.
С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната,
кръвоносната
и
храносмилателната
система.
Освен това изпраща и много разклонения, по
кръвоносните
съдове, които хранят мозъка.
От страна на белите дробове, сърцето,
кръвоносните
съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Гняв, злоба, завист,
ревност
, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на
кръвоносната
система като се нарушава
правилността
на дихателния процес и кръвообращението.
Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и
ревността
ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
А благодарение изтъкнатата
особеност
в нервното устройство, респ.
Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към
дейност
много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна
дейност
В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и
опитности
на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Но въпреки всичката
относителност
при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Една величествена симфония, написана в мажорна
тоналност
и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и
самоувереността
, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава
възможност
да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити
възможности
и те не ще останат завинаги затаени у него.
8.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Вслушайте се в себе си, вгледайте се в
безкрайността
на пространството и на времето.
Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране
същността
на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в
древността
, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
И колкото всяка нова форма
носи
в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта.
И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената
вечност
във вселената, това е животът.
И
всъщност
, те се бяха усетили за живота от собствения си живот.
На много скакалци били извадени всичките
вътрешности
, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.
Затова костните клетки, например, имат своя
особеност
, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с
течността
на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и
чувствителност
.
Но какво бяха
всъщност
тия елементи?
Тя загуби своята
константност
и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята.
Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата
чувствителност
.
Следващите гами остават тайна за човешката
чувствителност
.
Със следващия пример аз желая да очертая една от
възможностите
за едно такова движение.
Но при известни ерупции тази маса излиза на
повърхността
и образува планинските скали.
И би могъл да обвини човек природата в
неразумност
, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
Без
подробности
ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в
частност
, а донякъде и за животните изобщо.
В
действителност
всичките хора имат
носове
, но не всички
носове
са еднакви.
Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с
положителност
.
Целесъобразността
на всяка форма показва
разумността
, легнала в основата на това мирово движение.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова
разумност
, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса.
суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се
носят
из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.
Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват
особености
каквито в колонията ние не намираме.
При това, наравно със строгата
планомерност
в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная
разумност
, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Всъщност
, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата.
Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата
разумност
, легнала в основата на всяко движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова
сложност
във физическо, физиологическо и психологическо отношение.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за
наследствеността
и естествения подбор.
Но
всъщност
, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето
инертността
се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
9.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Помни, че аз съм тука, държа те за ръка и
нося
светилник.
10.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Обичам забравата в
безпределността
, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.
А лодката се
носи
далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна...
11.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И
дейността
на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това.
12.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това доведе до
едностранчиво
и то предимно умствено развитие на съвременния човек.
Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават
основателността
на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.
А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу
едностранчивото
развитие на съвременния човек.
В него мнозина, недоволни от официалната духовна
ограниченост
на запада, намират нещо твърде близко и сродно.
с вътрешната връзка и
последователност
на големите религии и култури), а и практически.
Защото
всъщност
тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
Окултната наука
носи
ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни
гносеологични
, етични и исторични схващания.
13.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които
всъщност
е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.
Говорим не за оня живот: „
съвкупност
от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот.
Макар и старо, това правило не
носи
временната
стойност
на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.
Живеем, за да добиваме
разумност
.
А добиваме
разумност
, за да познаем Бога".
14.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А жреци и
свещенослужители
са му поднасяли жертвоприношения.
Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за
същността
на светлината, царувала толкова дълго време.
Никога статистиките не са показвали по-голяма
престъпност
от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес.
Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и
интензивността
на светлината.
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по
възможност
по-голямо количество лъчи.
Известно е също, че у слепородените тая
чувствителност
е изумителна.
Относително
психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
Съпоставете всичката тая грозота със
симпатичността
, която вдъхва овцата,
величествеността
на лъва, и красотата на американските колибри.
Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в
обилност
от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота,
носят
и един характер, отличаващ се с една голяма
хищност
, грабливост и лакомство.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола,
наивността
на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
Подробностите
по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат.
В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в
частност
на човека.
И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и
свещенослужители
, както някога; и днес има учени и маги, както някога.
Жреците и
свещенослужителите
под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Всичко друго:
личност
, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч.
15.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на
дейността
, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания.
Защото установява се, че първите две смени на луната
носят
по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина.
Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават
реалността
на тези влияния.
Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната
полярност
на слънчевата енергия?
Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства,
носят
специфични, индивидуални
особености
.
Положението на планетите
относно
земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм,
всъщност
една още твърде малко позната
съвкупност
от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават.
И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна
точност
ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония
възможности
що се представят на човека в даден миг.
Всъщност
астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.
Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез
съвкупността
на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на
вероятностите
той научно показа не само
реалността
на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
„Астрологията може лесно да разбули всичката си
убедителност
за математика, отдаден на психологични издирвания. "
„Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите
способности
и неговата съдба. "
1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена
личност
, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането.
2-ро. Астралната
наследственост
, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.
От тия изследвания с научна
очевидност
произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно).
3-то. Статистики на хора, чийто характер
носи
известни ясно определени, отличителни черти.
4-то. Планетни преходи (транзити), които показват
важността
от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта).
„Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от
фаталност
и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението."
„Последният фактор изисква
компетентност
от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други."
16.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някой дава клетва за
вярност
и той прекрасно знае дали може да бъде верен и т.н.
Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока
длъжност
.
Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята
личност
, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?
17.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му
носи
онова, което му вещае смисъл, радост.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го
действителност
, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Отчаян стон на ридание се
носи
в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта.
Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се
носи
от нечии в други уста.
От дълбините на Своята
предвечност
Той слезе и в Своето велико творчество ни извая.
18.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата
деятелност
и увеличи неговото могъщество.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със
закономерността
на явленията, които се наблюдават в него.
Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата
деятелност
на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем...
Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което
всъщност
той винаги е
носил
в себе си.
Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха
истинността
на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
19.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Същността
на първия процес се заключава в свързването на известни енергии със съответните материални субстанции, т.е.
Каква е
същността
на самия живот, ние днес за днес не знаем.
Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната
същност
.
Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната
съвкупност
.
За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и
храносмилане
.
По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната
приятност
, а главно на нейната
здравословност
, т.е.
да може да дава предимно ползотворни материи, а по
възможност
и по-малко вреди.
Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор –
храносмилането
, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
Такива на първо място са:
умереност
в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр.
Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение,
раздразнителност
и пр.
Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве,
енергичност
, желание за работа и пр.
Интелектуалните
способности
отслабват.
Подобно нему, то непрекъснато цял живот праща все нови и нови струи на
жизненост
, които поддържат живота на целия организъм.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна
дейност
.
Ето защо неговата
дейност
е свързана непосредствено с чувствата в човека.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като
случайности
в живота, незаслужаващи внимание.
Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни
способности
, липса на желание към интелектуална
дейност
, неясна мисъл и пр.
20.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята
личност
по-горе от всичко, единствен подтик за
дейност
у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от
личности
– семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.
Подтик за
дейност
на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Подтик за
дейност
в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни
личности
, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
21.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И второ - като отливка от индивидуалната
същност
на неговия творец.
Реалност
ли е материята - свят?
Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да
носи
трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
И което ги кара да дирят вечната установена
стабилност
в нещата.
Те никога не са си поставяли за цел
подробностите
на видимият свят - той за тях е илюзия!
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на
вечността
.
Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите
същности
, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни.
Изтокът в
древност
и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души.
Западният мироглед считаше природата за откровение, което
носи
своята
завършеност
и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства.
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната
симетричност
- техните
подробности
.
Яви се епохата (ако може да
носи
това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По.
Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе
геометричността
и симетрията на видимото.
В
древността
, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".
Неземност
и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота,
концентрираност
абсолютна, освободена от всичко земно.
22.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за
личността
на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов
нос
, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
Самите приказки, които
носят
името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна.
Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се
носят
напеви за древните дни.
И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная
тържественост
при блясък на злато и скъпоценни камъни.
Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити
носове
, с мечтателни очи.
Те слагали ръце върху
носилките
и момите оздравявали.
23.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се
носеха
над стихналите тълпи.
24.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички
способности
, на всички заложби.
А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по
възможност
сегашните ограничени условия на умиралката.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент,
носител
на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата
външност
, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и
случайност
, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и
благодарност
зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима
стойност
.
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е
ценността
, която ние представяме за другите.
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата
способност
да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от
възможност
да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече
способност
да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние
носим
своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински
склонности
, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той
носи
в себе си в даден миг.
Суетност
ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това
всъщност
е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
25.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сам себе си – подари на Безграничното като
драгоценност
!..
Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на
вечността
!
26.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към
нежности
и клетви.
Оковите на земните страсти, земната
привързаност
отслабват все повече и повече.
И пак се
носят
чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие.
27.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от
действителността
.
28.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нататък ние ще се върнем към тях по
възможност
в отделни статии.
29.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова
действителност
, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна
реалност
.
И ако някой би попитал какво
носи
новото учение отговаряме: то
носи
учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в
неизвестност
— не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме.
30.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в
безпределността
е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път.
Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока
личност
и живеят сред другите.
1) Знаят, че не може да се бори никой срещу настъпващото ново, което
носи
свобода.
То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне
стойността
на друга
ценност
, забравена сега.
Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата
действителност
.
31.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сложността
на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време.
И наглед тоя дух на „
общественост
", „
социалност
", „
колективност
" е проникнал навсякъде.
Повечето от днешните обществени деятели служат в
същност
не на другите, а чрез другите на себе си.
Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А
всъщност
, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното.
Ние познаваме днешната
действителност
и отвън и отвътре.
Но тия методи си остават
всъщност
опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън.
Условните различия на
народност
, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата...
32.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност
само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон.
Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и
потенциалностите
на онова, което пък него е извикало на живот.
Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот,
експанзивност
, здраве, творчество.
Смяната на тоновите
трайности
, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време.
докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна
периодичност
.
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и
стойността
на вече изказана и завършена мисъл.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката
сериозност
и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата
впечатлителност
или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб,
болезненост
и довеждат до отчаяние.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на
приятност
, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него
способности
и потенциални
възможности
, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на
мелодичността
на ритмичните елементи.
Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната
способност
на човека.
И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната
активност
и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù
особености
и тях именно са се стараели да възпроизведат.
Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа
правилността
на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една
приятност
, лекота, разведряване.
Всеки по инстинкт, от вродена
опитност
се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея.
И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична
правилност
при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.
33.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска
действителност
, да разбира и следва с пълно съзнание.
И тази литература расте всеки ден и
носи
все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г.
Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото,
ценност
.
И ние поставяме този въпрос така:
Интелигентността
е качество на ума.
Но от тази негова
интелигентност
ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива.
Също тъй, както отчасти и съвременната човешка
интелигентност
.
Това е съвременната
интелигентност
, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи
ценност
сами за себе си, са готови за продан дори и на злото.
Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка
интелигентност
и едно добро, благородно сърце.
Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива
опитност
.
А подобни
възможности
в отделния живот са почти изключени.
Плюс това физическата работа обикновено
носи
едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически
трудности
не се забелязваха.
Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем
важността
и
истинността
на мисълта.
„Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно
сериозността
, а не „страшното" в този живот.
Истинността
на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей.
Уважение,
нежност
,
искреност
, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.
сдружения е поставен духовен елемент, такава
опасност
е почти изключена.
А то е: ненасилена
готовност
за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
Заради това, когато многобройните
трудности
на физ.
Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне
опасността
от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло.
Ний сме убедени при опит, че насилието
носи
отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още
носим
– ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими.
Във всяка работата е необходима
умереност
и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване.
И в това изречение стои
всъщност
окултният метод за превъзмогване на страха от тежестите на новия живот.
Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и
носи
притоци на сили за доизграждане на новия човек.
34.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За
същността
и причините на болестите съществуват различни схващания.
Например едно чувство на
ревност
не може да породи в нас радостно настроение.
Ревността
ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни.
Че това е така показва ежедневната ни
опитност
. Напр.
Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата
повърхност
като заглушават всички по-крехки растения.
В
действителност
обаче едно такова строго разграничение не съществува.
При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане
носител
на висшия живот.
35.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се
носи
далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Желал бих да за питам, защо се
носи
облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е
Вечност
!
Нататък мравинки забързаха и
носеха
задружно клечица в своя мравуняк...
И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката
носи
елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш.
36.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едностранчивото
материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.
Нравствеността
, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота.
От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета –
неустановеност
в етичните понятия и норми.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в
искреността
и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни
ценности
– ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните
едностранчиви
идеи и блянове.
Всеки човек като
личност
, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни
наклонности
и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
Като запазва своите естествени индивидуални
особености
и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна
искреност
, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
37.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия:
народност
, религиозни вярвания, кръвни връзки?
На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и
народност
и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята
първичност
– две живи човешки души.
Всекидневния живот на човека често
носи
такива случки.
Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна
действителност
на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си
народност
или религия – там те се явяват в своята чиста
първичност
.
Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената
личност
и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата.
Ала Толстой не е
всъщност
в онова, което той написа.
Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за
разумността
на метода по който е бил отгледан.
Плодът ще покаже тяхната вътрешна
стойност
И разумният човек, който е разбрал
ненужността
на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
38.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната
опитност
.
Основния елемент, който светлинния лъч
носи
, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч
носи
.
Тук именно се корени специфичното, което
носят
червените лъчи, сините, жълтите и пр.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население
носело
големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
Освен това той забелязал, че и турците
носели
червен фес, арабите също, индусите
носели
червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя.
Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се
носят
в тропичните страни.
Те са
носители
същевременно и на топлинната енергия.
А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които
носят
едновременно и т.н.
Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е
носител
на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение.
Една храна може или изкуствено да бъде
носителка
на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
Вместо червен цвят, такива хора виждат
тъмносив
или сиво-чер оттенък.
Други имат същата
склонност
към зеления цвят.
Без да се впущам в
подробности
по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др.
Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат
способността
да стимулират растежа у някои растения.
Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна
способност
и по друг път.
Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща
способност
.
Но за хора, страдащи или склони към
леност
и отчаяние, той може да бъде много полезен.
Нюансите на червения цвят също тъй представляват
важност
, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние.
Това е въпрос на
подробностите
, принадлежащ на бъдещето.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към
дейност
.
Докато червените лъчи
носят
чрез зрителните възприятия топлота, сините
носят
студ.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата,
нервност
.
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена
дейност
, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената
дейност
.
Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се
възможност
на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
Относно
жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.
Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при
мрачност
.
Според някои, той отстранявал
разсеяността
, умората.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични
склонности
.
Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят
носи
в себе си.
Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни
подробности
от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в
действителност
имат приложение в живота още от утробата на човека.
39.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата
същност
.
До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия,
капилярност
,
еластичност
, светлина топлина и други.
Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „
единността
" на материята дойде да заключи и за „
единността
" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия.
Теорията за „
единността
" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се
носят
като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток.
40.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която
всъщност
е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без
опитност
, без никакъв метод за прилагане.
Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена
дейност
на човека.
41.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
се
носят
пъстър рой благоухания -
42.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Влаги се
носят
и застилат по низините.
Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките
носят
след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо?
В нас са се явили въодушевления и желания,
носещи
в себе си дълбочина и воля за изпълнение.
43.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена
предвечност
, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон.
Тая музика се
носеше
по
повърхността
на разбушувалото море.
Тя се
носеше
на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Кой ще покаже колко дълбочина, колко
тайнственост
има в живота, ако не си ти.
Музиката е първото слово в
предвечността
.
Тя се е родила в първия ден на
предвечността
, когато Той е пожелал да сътвори живота.
44.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Трагедията на
съвременността
" – статия, поместена в кн.
45.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на егоизма, на
алчността
и невежеството.
Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя
собственост
, като оставя палачи да ги пазят?
Да
носите
тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат!
46.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние всички сме
носители
на учението на Всемирното Бяло Братство.
Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно
носим
в себе си още следите на други учения и други разбирания.
Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на
специалността
си, изпълняват добре своето призвание на учени.
Тя признава
учеността
на учения, преживяванията на религиозния, социалните
наклонности
на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора.
Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от
специалността
си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени
наклонности
и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите.
То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни
специалности
, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо.
Ученият – продължава да държи за опита и
последователността
в изследването, но той признава вече
ограничеността
на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и
едностранчиви
мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.
Те еднакво се възхищават и от всички прояви на
религиозност
и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас.
В това отношение ние дължим на теософското общество
благодарност
, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната
действителност
.
Ревностните
теософи се отличават по
едностранчивата
изтънченост
на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на
толерантността
престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
Подозрението към
учеността
, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
47.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито
възможности
са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната
реалност
и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната
реалност
, включена в човешките пет сетива.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички
възможности
и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява
реалността
,
истинността
на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали
действителност
.
Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични
способности
на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и
способности
на възприятие, еволюира и тази
възможност
за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и
ограниченост
, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква
сложност
,
закономерност
,
точност
и
целесъобразност
, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната
реалност
.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна
същност
, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
Ако този разум не беше определил с математическа
точност
законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях
способността
да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази
способност
на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича
разумността
на източника, от който черпи?
Каква е
реалността
, която материалистът вижда?
Може ли да се вземе
съвкупността
от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ?
След
закономерността
,
планомерността
и
целесъобразността
на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с
вечността
на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
Колкото повече човекът
едностранчиво
развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух.
Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне
повърхността
на живота и да вникне в неговата
вътрешност
, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
48.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
До недавна считаха
музикалността
присъща само на „високо" културни хора.
Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна
музикалност
у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.
Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим
периодичност
в движението, има ритъм.
Това последно положение дава
възможност
на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на
наследствеността
, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова
музикалност
в птичките, животните и човека.
Всекиму е известна оная
приятност
, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
При тихи дни, когато се
носи
глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината
Мемноския
колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки.
По-нататък за
музикалността
в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни.
От насекомите е известна голямата
музикалност
на паяка.
Не вярвам някой да се съмнява в музикалните
способности
на магарето.
в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават
музикалността
им.
Множество наблюдения ясно потвърждават силната
музикалност
на кучетата.
Бъдещата
дейност
в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална
впечатлителност
у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Ценността
на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя".
49.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща
особеност
в начина на живеене.
От време на време отделни
личности
са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
Ала самата
действителност
ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни
всъщност
.
50.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата
повърхност
на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на
носа
на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка.
Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска
повърхност
, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна.
Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във
вечност
, за да познаем щастието.
Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна
неизвестност
!
51.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни
носи
от небето.
Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която
носи
на своя лик тихата усмивка на творението.
52.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки нов ден ни
носи
нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни
личности
, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата
безчовечност
, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена
потребност
.
Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с
личността
.
Кога е по-голяма
вероятността
да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е
принос
към общото човешко подобрение.
Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на
личността
за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са
скромността
, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".
Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная
взаимност
между нас?
Защо са опънати до
болезненост
нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?
Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във
взаимност
, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Човекът е същество, което знае, то е същество, което
носи
в себе си в потенциално състояние знанието за живота.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка
каузалност
на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
53.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да може един зародиш да прояви вложените в него
възможности
, необходими са известни външни, обективни условия.
Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична
опитност
, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Те нямат една обективна
реалност
, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена
дейност
.
Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най разкошни ястия, а аз нямам
възможност
да вкуся от тях?
Мога да им се възхищавам, да проучвам в най-големи
подробности
техния химически състав, но каква полза от всичко това?
Аз не им давам условия да проявят всичко онова, което те
носят
в себе си.
Един морален принцип, колкото и възвишен да е той, докато стои в ума само като един факт не ползва нищо, защото не му даваме условия да прояви онова, което
носи
в себе си.
54.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна,
кръвоносна
, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява.
Човечеството има много народи и много
личности
, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила
носи
живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
Единството е истината,
реалността
.
55.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на
музикалността
у него да се явява в много по-съвършена форма.
Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до
безконечност
.
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и
монотонност
.
От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат
верност
на тона,
точност
на размера и на такта.
Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална
склонност
.
Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец,
носещ
някакъв музикален символ.
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна
дейност
, за да се постигне един голям резултат.
Оказало се, че работниците почват своята
деятелност
по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год.
На
наследствеността
ли?
Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за
наследствеността
е млада и не изготвена в окончателните си форми.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за
наследствеността
, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Познавам неколцина цигани с висока
виртуозност
на цигулка.
Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна
виртуозност
свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка.
Такива
личности
се срещат доста из обикновените хора.
Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с
известност
и култура, които също не обичат музиката.
Това са
странности
, които за голяма радост, се констатират тверде рядко.
56.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени",
свещенослужители
в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи".
Та когато дойдоха следващите учени, те
всъщност
погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи".
Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени
ценности
и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
57.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защо при
наличността
на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в
частност
.
Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква
стойност
, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
Наопаки, аз съм на мнението на д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка
вероятност
на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма.
Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози, трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в
древност
като злотворни планети,му са се показали наистина активни планети.
Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за
искреността
на д-р Romaiy.
58.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Морето, царството на
необятността
ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.
59.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във
възможност
да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония.
Плясъкът на вълни, леко
носени
от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост.
Те идат от
повърхността
на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от
повърхността
на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума,
носеща
в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята
същност
.
Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от
вечността
, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз.
Велик е животът в неговата пълнота,
многостранност
и разнообразие...
А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се
носят
към висините и ведно с химните на пеещите птици.
60.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Черни и
буреносни
, те се срещнаха и настана тъмнина.
С грамадна бързина се
носеше
то и в него аз прочетох: Гордост,
алчност
, суета.
61.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то
носи
на себе си отпечатъка на субективната природа на художника.
Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една
хармоничност
.
Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна
закономерност
и
хармоничност
, между тях. Не.
Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на
причинност
, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига.
И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на
причинност
, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата
ценност
на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
Такова творчество е имало в
древността
: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията.
В
древността
науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват.
62.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност
обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.
Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна
толерантност
, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички.
63.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
са свикнали да виждат
пасивност
и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество.
Всъщност
, това са два различни акта – рушенето и съграждането.
– Живеят живот на абсолютна
пасивност
и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за
личността
и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането.
Ние често пъти грешим, защото сме в
невъзможност
да определим кога човек живее върховния момент на своя живот.
Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои
ценности
и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз.
Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата
инертност
в общия живот.
В тях е имало повече
самоотверженост
, повече геройство.
Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия
смъртоносни
ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те
носят
със себе си от своя Творец.
64.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за
относителността
на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга
потребността
на сърцето".
В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни
възможности
разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за
безспорност
, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и
възможностите
на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те
всъщност
съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки
носители
– тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
Метафизическата страна на въпроса тук в
подробности
не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот.
Четвърта
възможност
, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата
възможност
, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
Тая
възможност
нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
Или с други думи, у човека има вложени
възможности
за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова
действителност
– не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни
способности
не можем да схванем като нещо външно.
Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за
повърхностното
критично ухо не тъй хармонично.
65.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия комбинации
носят
името гами според общия дух на вибрационната постановка
носят
различни имена: минорна, мажорна и пр.
И всяко музикално творение
носи
вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
Например мажорните гами винаги
носят
в себе си едно повишение на настроението, една
жизнерадостност
, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
Самите гами могат да
носят
свои още по-типични
особености
във вибрационно отношение.
Тия
особености
се изразяват с такта.
По тоя начин всяко музикално парче се явява
носител
на свои характерни, специфични трептения в общия си вид.
Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма
важност
блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло .
На второ място, тя засяга чувствата и
чувствеността
, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.
Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма
сигурност
тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на
възможност
да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.
Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи,
носи
печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма
важност
, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Особено се явява музиката от голяма
важност
за религиозния живот на хората.
Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и
приятност
в отделното изпълнение.
Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации
носят
една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
Относително
теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без
подробности
.
Но онова, което с
положителност
можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани.
66.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната
дейност
, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира.
Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на
разумност
, сир.
Животът и
интелигентността
налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.
Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че
агностикът
, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината.
За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната
способност
да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна
ясност
и красноречие,
носещи
строгото величие и голота на чистата истина.
Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час
относителните
им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса.
След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и
условности
не ще може вече да ни следва.
Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и
повърхностен
), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято
съвкупност
образува потока на всекидневния ни живот.
Планетите от своя страна образуват светлините и сенките –
подробностите
на картината.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е
всъщност
отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
67.
*** - Цветан
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната
суетност
.
От
вечността
се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
Из тайната на
вечността
извират тия суетни образи.
Дали тия малки точици на нашето настояще не
носят
тайната на
вечността
?
В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига
вечността
.
Във
вечността
суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг...
Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във
вечността
, в настоящето.
68.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Във вас самите държите вие
безкрайността
.
Само там може да се добие
вечността
.
Всяко отделно битие е
всъщност
цялото битие.
69.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бог също дава на Себе си израз в безкрайното разнообразие на творението и нашата задача е изразът, що трябва да дадем на нашата
индивидуалност
в безкрайното разнообразие.
70.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за
повърхностния
интерес на нашата ежедневна
действителност
.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна
потребност
от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но
трудността
, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната
действителност
, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
При
наличността
на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили.
Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за
духовност
, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
– На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата
действителност
такава, каквато си е.
И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим
крайностите
в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг.
И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при
наличността
на
действителността
, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и
едностранчиви
идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
71.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до
безкрайност
".
„След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна
действителност
и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. "
„Когато
способността
бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... "
„Нашата
способност
да си представяме е ограничена в триизмерното пространство.
Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се,
релативността
на интелектуалното познание.
Но както листата и цветовете имат
относително
значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
Може човек да не знае що е
всъщност
глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява.
Тя е още
всъщност
за човека само едно понятие.
И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни
принадлежност
на тази или онази религия.
72.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката
повърхност
на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „
способност
за подражание" и пр.
И тук „
способност
за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя.
И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай,
всъщност
са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
Това е организиращата сила на тялото, която е причината за
стойността
на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е
носителят
на жизнената душа, в чиято
дейност
се съдържа и самият вегетативен живот.
73.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и
плодоносно
развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
С трескава
прибързаност
се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи!
Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки
наклонности
и пороци.
Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска
културност
.
74.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на
действителността
,
Всъщност
, що е окултизъм?
Той
всъщност
е естествознание, разширение на естествознанието.
Всъщност
днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Ако искаме да разберем
действителността
, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията.
Всъщност
, какво нещо е религия?
Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от
невинността
на детето, ти си в контакт с Бога.
Така че и този, който се мисли за нерелигиозен,
всъщност
пак проявява
религиозност
... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
Една от първите стъпки в това отношение е чувството на
благодарност
.
Но това чувство на
благодарност
трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират.
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава
възможност
да живеем и да се развиваме.
Всъщност
, в тяхната
дейност
се проявява Бог.
Това чувство на
благодарност
към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата.
Отначало можем да почнем с това чувство на
благодарност
.
Когато това чувство на
благодарност
преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие.
И след известно време ще видим, че
благодарността
в нас неминуемо ще премине в любов към Бога.
И в двата случаи той гледа
едностранчиво
.
Който чувствува любов и
благодарност
към Бога, той вече знае молитвата.
Значи, след всяко преживяваме на гняв,
ревност
, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна.
Всеки цвят е
всъщност
особена проява на енергията.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока
дейност
, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
Синята светлина в духовния мир е израз на
религиозност
, висша любов.
Защо да имаме
благодарност
към Бога?
На Бога нашата
благодарност
сама по себе си не му трябва.
Той живее в пълнота и без нашата
благодарност
.
Тая
благодарност
е нужна за нашата еволюция.
Когато имаме
благодарност
към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа.
Молитвата е важно средство за развитие на всички висши
способности
, за развитие на интуицията и творчеството.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите
длъжности
пред Бога и Неговия закон.”
Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на
действителността
.
Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата
действителност
.
Но за да бъде човек способен за целесъобразна
дейност
в живота, трябва да се мобилизира.
75.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност
, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето.
От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли
възможностите
за нашия живот.
Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични
особености
, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята
опитност
: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма
ценност
за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид.
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната
дейност
на човека, други храни имат отношение към
кръвоносната
и сърдечна
дейност
, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към
храносмилателната
система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през
храносмилателния
канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система.
Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите
особености
от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна.
В своето творчество тя е предвидила
възможностите
и е създала условията.
Тия условия хората неразумно използваха и живота стана
непоносим
.
76.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на
повърхността
, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор .
Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая
действителност
.
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и
очевидността
са били всякога едничките бази на нейните решения".
Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и
носят
всичката
прецизност
, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години.
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна
опитност
и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от
повърхността
абсолютно не могат да бъдат разпознати.
Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката
местността
, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.
Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една
местност
, покрита с трева.
Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в
действителността
.
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по
възможност
високо.
Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни
разновидности
би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни
повърхности
, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
5.Тази вибрационна
повърхност
трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава
възможността
да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на
идентичността
.
Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването
идентичността
на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва
повърхността
на тялото и може да бъде констатиран.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават
възможност
не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна
точност
.
През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от
повърхността
на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав.
77.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но всички тия системи идваха до
едностранчивост
, която и ги довежда до тяхното израждане.
Със своята философска система достига до една друга
способност
на познанието и изгражда интуицията.
И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и
действителност
, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е.
Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на
действителността
.
Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на
действителността
.
Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална
същност
само безличното и общото.
Ние притежаваме друга
способност
, посредством която навлизаме в самия живот, в непосредствения опит на нашето съзнание.
Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически
способности
?
Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към
действителността
и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство.
Тая
способност
е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват
реалността
във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната
идентичност
на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи.
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за
реалността
– тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Интуицията е оная
способност
, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на
действителността
и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Наистина, в своята
същност
интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията.
Тя ще противоречи на интелекта, и нейната
компетентност
ще се ограничи само в непосредствения опит.
Само по този начин ще могат да се избегнат тия
крайности
, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм.
78.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Майката
носи
душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя
носи
в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се
носел
високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле.
И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който
носел
със себе си деня.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да
носи
в новия свят, гдето отивала да царствува.
Велика радост се
носела
по цялата земя.
79.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр.,
носят
най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна.
Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската
действителност
.
„Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава
възможност
да живеете, коя е силата, що ви подържа"...
Толстой, който се роди и отгледа също в руската
действителност
, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ.
80.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Детинство с неговите радости и
буйност
, възмъжаване, отричане, детинската
наивност
, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна
действителност
.
Реалната психологична и етична
стойност
на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови
опитности
в пътя на съвършенството.
Той има в своите схващания широтата и непринудената
толерантност
, свойствени в обикновения живот само на децата.
81.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нито сухите религиозни догми на църквата, нито
консервативността
на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота.
Абсолютността
се отнася само до времето, знанието и условията.
Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна
стойност
.
Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си
стойност
и минава в лоното на
относителното
знание.
В този смисъл,
абсолютността
е
относителна
.
А на човека е дадено да борави с
относителните
абсолютности
.
При
наличността
на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота.
Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за
относителността
.
Обикновено се празнува и то с особена
тържественост
21 май (3 юни н.с.), празникът на Св.
Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец
Дионосий
(1903 г.).
Този факт не се е потвърдил с
положителност
.
Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в
носията
им личал конопът.
Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени
особености
, местното население ги смята да са от особен „джинс".
Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за
наследственост
.
Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална
заинтересованост
и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Р Славейков дава нови
подробности
по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите
обрядности
.
Русев *) дава някои нови
подробности
:
стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които
носят
„опашатите" икони на Св.
В това време, младежите, които
носят
иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка.
Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой
смъртоносен
удар.
82.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който
носи
названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон.
Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната
достоверност
и да ни подтикне към самостойни проучвания.
Въпросът за
истинността
на астрологията днес е разрешен чисто научно.
И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна
достоверност
, която сама ще определи своята
стойност
с правдивия език на числата.
(Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и
всъщност
представят зодиака).
В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение
относно
хоризонта и меридиана е вече друго.
И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е
равносилно
на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр.
При денонощното движение планетите,
носени
от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат.
Но за да се определи с по-голяма
точност
положението на планетите
относно
хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос.
Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение
относно
хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София).
Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма
важност
за научната астрология.
83.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той изследва
действителността
и знае, че няма граници в растежа на познанието.
Те са изучени в
подробности
от окултизма.
Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите,
носа
и пр.
контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на
чувствителността
; 4) чрез електроскоп.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите
специалности
в светлината на окултното познание.
84.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Безчислено много слова на
благодарност
изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Вечно биещо сърце,
носител
на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на
вечността
да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що
носи
вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък.
Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга
повърхността
на водата.
След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна,
носейки
нещо в ръка.
Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста
повърхност
и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите.
Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката
опитност
!
Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на
неизвестността
, облечено в плащаницата на тайна.
Няма сила по-примамлива от великата, световна
неизвестност
...
– Оня който
носи
най-пресен споменът в душата си за чистотата на нашата небесна родина.
Детето всякога държи отворена устата си за непорочно слово и неговата
невинност
е, която ни привлича, която ни сдружава с него.
Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата
личност
, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг.
И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива
невинност
.
В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата
невинност
и чистота ...
Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна
стойност
и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове.
85.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днес с
положителност
се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава.
В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на
относителността
, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване.
В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за
възможността
за мислено предаване.
Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен
принос
в тази област на човешкото познание.
В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на
древността
не са нищо друго, освен тогавашните учени.
Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи
разноски
.
86.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ВЪЗМОЖНОСТИ
И ПРОТИВОРЕЧИЯ
Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна
несъразмерност
в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху
повърхността
на земята за него има само един път – да се учи.
Детето не може да прояви качества, стремежи и
способности
, които не са вложени от майката и бащата.
И както корените дават
стабилност
на дървото, така и търпението у човека дава
стабилност
в развитието на неговия живот.
Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие
самоувереност
в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето.
Търпението е базата върху която изниква
самоувереността
и върху
самоувереността
се гради вярата.
87.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята
личност
, която желае благо за себе си.
Тъй се пораждат противоречията в живота на
личността
.
Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и
отделеност
– като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и
склонности
, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
Той е поставял своята
личност
за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата.
Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята
личност
, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите
личности
, семейства и народи.
Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата
личност
; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота.
Само тогава човек намира себе си, познава
същността
на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
Всъщност
противоречия няма.
В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на
личността
, на семейството, на класите, народите и човечеството.
И наистина ние виждаме навсякъде една
несигурност
, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята
личност
.
И като се отделя по този начин от другите
личности
– предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж.
Всъщност
тук има едно непознаване на себе си.
Каквито са
личностите
, такива са и групите, съставени от тези
личности
, такива са семействата и народите.
Реалното в едно общество е
личността
.
В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на
личността
.
По този начини те омаловажават значението на
личността
.
Всъщност
– онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека.
Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с
възможност
за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин.
88.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим
дейността
си ?
Дейността
на Кортиевия орган в човешкото ухо.
Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за
действителността
.
Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата
дейност
е напразна.
Всъщност
, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот.
зад видимите материални явления има духовна страна, има
дейност
на висши разумни същества[2].
Всъщност
физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата.
Навсякъде трябва да се внесе
разумност
.
Всъщност
не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи.
Стойността
на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до
течностите
: те трябва да се пият полека, на глътки.
Значи формата на тялото не е плод от
съвкупността
на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на
храносмилането
, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила,
увереност
, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
[1]За този и следващите опити виж по-големи
подробности
в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke.
[2]За тях по-големи
подробности
виж в „Die Geheimwissenschaft" (тайната наука) от д-р Р.
89.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена
личност
.
Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в
неизвестност
водите не буйния пролетен поток.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена
протяжност
, в пространството, образува материално тяло.
За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма
проницателност
.
(Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята
плътност
, т.е.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните
особености
(скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи.
Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и
невъзможността
да се превърне едно химическо вещество в друго.
Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска
реалност
е това, че мáгите на
древността
са знаели ключа – тайната на материята.
По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички
подробности
, които са от интерес за специалисти само.
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и
безчовечност
, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление.
И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната
разумност
?
Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата
разумност
на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
90.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната
личност
, но и на цялото село.
В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без
правилност
.
Жеко Стоянов за някои по-големи
подробности
по тия нестинарски игри.
Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които
носеха
иконите на св.
Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат
победоносния
марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита
носилка
от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
Зад покрива на
носилката
стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба.
Към нея се присъединяват и други селяни,
носещи
черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище.
Двама селяни
носят
знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата
тържественост
и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония...
В
околността
на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава).
Това с категорична
положителност
твърдят всички наблюдатели.
Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние,
невъзможността
да се повреди кожата от огъня.
[4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за
подробностите
по нестинарските игри, но н като твърде ценен
принос
за изучаване българските обичаи.
91.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената
активност
на растението и животното.
Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с
чувствителност
, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във
вътрешността
на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на
активността
на една жива тъкан във
вътрешността
на дървото.
Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от
дейността
на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки.
Движението на сока във
вътрешността
на дървото е невидимо.
Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на
активността
на живи клетки във
вътрешността
на растението.
Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във
вътрешността
на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации.
За записване пулсациите във
вътрешността
на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на
кръвоносната
циркулация у животните.
Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на
течност
под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
92.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на
вероятностите
.
В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни
възможности
.
И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно,
вероятностите
.
Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични
подробности
, с които е свързано прилагането на теорията на
вероятностите
в астрологията.
Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и
вероятностите
, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат
вероятността
, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е
вероятността
, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия).
При това ще се разграничат три вида
вероятности
, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна.
По един-два примера за всички тия категории
вероятности
ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото.
Астрономичната
вероятност
произтича от собственото движение на 11-те елемента.
каква е
вероятността
да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
Това зодиакално положение е
равносилно
на съвпад.
Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че
вероятността
е 20/360 или 1/18.
Следователно астрономичната
вероятност
в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°.
Такава е астрономичната
вероятност
напр.
Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична
вероятност
.
Общата
вероятност
пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи.
Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата
вероятност
съвпада напълно с астрономичната.
общата
вероятност
възлиза пак на 5•5%.
Т.е., да си зададем въпроса каква е
вероятността
при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°).
Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна
вероятност
.
В много случаи частната
вероятност
се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата
вероятност
, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.
Специалната
вероятност
на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е.
случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата
вероятност
, както видяхме, не надхвърля 5.5%.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната
наследственост
– именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Само този факт вече е достатъчен да потвърди
истинността
на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото.
И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата
вероятност
и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
Няколко примера още за частни
вероятности
, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай:
Общата
вероятност
да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%.
Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска
известности
), добиваме като специална
вероятност
77.2%.
Общо казано – без да се впущаме в повече
подробности
и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти.
наследствеността
,
дълготрайността
на живота,
смъртността
(също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща
вероятност
: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща
вероятност
1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща
вероятност
1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща
вероятност
1/18).
(Тъй като
вероятността
, както се лесно изчислява, е 1/34992).
Изобщо, изследванията в областта на астралната
наследственост
изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за
реалността
на звездните влияния.
93.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Музиката
носи
идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и
дейност
и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа.
И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя
носи
зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония,
правилност
,
разумност
и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика.
Музиката
носи
идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя
носи
със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма.
Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се
носят
около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
Човек усеща твърдината му и се уверява че това е
реалност
.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според
възможностите
, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които
носят
в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката.
Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са
носители
на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като
носи
със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които
носят
в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават
възможност
за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от
възможности
, които тя
носи
.
Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и
дейност
.
94.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Търсейки нови
ценности
, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му
деятелност
.
За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята
деятелност
и на своя живот.
Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна
искреност
и прямота.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на
действителността
и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека
любознателност
към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо?
Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена
действителност
– предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и
повърхностно
тълкува от гледище на своето опростено учение.
– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и
истинност
, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-
повърхностен
изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи.
И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и
възможност
да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството.
Какъв ще бъде точният изход от него в
подробности
не можем да кажем.
95.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната
личност
, така и на обществото.
В зависимост от различните схващания, стремежи,
потребности
, начин на живеене н културата на
личността
или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и
възможности
да постигне своята цел.
Обаче със сполучливо подбраните средства, при
наличността
на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата
дейност
до еднообразна работа,
едностранчивост
– тия средства остават безплодни.
Но все пак радостно явление и възродително движение в
личността
е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна
потребност
.
Схващайки така, неизбежно се налага на
личността
да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния.
Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната
важност
, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
96.
*** - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава и твоята земя ще обхване със своята
лъчезарност
слънцето!
97.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме
носи
моят размисъл в тихите самотни часове.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото
тъмносиньо
небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят
верността
, чистотата и свободата.
Синовете, що се раждат там,
носят
в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Звездите там пътуват на околовръст по
тъмносиньото
небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се
носи
като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход.
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и
преданост
; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
98.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В идната книжка ще дадем специална статия за живота и
дейността
на Щайнер.
Стоянов и е доста ценен
принос
към литературата от клона на практическите окултни науки.
Тия изникващи понякога стремежи са
всъщност
повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна
наследственост
.
Третата си е поставила за цел проучването проблемите на
медиумичността
и спиритизма.
Четвъртата е била натоварена да изнесе по-тънките психични феномени и
способности
.
уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят
чувствителността
на човека.
И той съзира истинската човещина в онази съзнателна
способност
на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните
разноски
и глоби.
99.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние вярваме в
разумността
на битието от начало до край.
ние засега по
възможност
по малко теоретизираме.
В тия възгледи може да има
крайности
и
неточности
в
подробностите
, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави.
Днес хората имат много
ценности
– научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия
ценности
остават като че ли дребни и разпилени.
– Окултната наука разкрива творчески
възможности
в всички области на човешкото знание и
дейност
.
Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната
дейност
.
Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата
дейност
.
Последните винаги
носят
разочарование.
Но на това се поддават само хора с
повърхностно
любопитство.
[1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква
тайнственост
около нашите разбирания.
100.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Индивидуалност
и
личност
Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра
Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята
индивидуалност
, а вътрешното отказване, непризнаване на
личността
, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "
личност
", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на
личността
са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "
индивидуалността
".Който иска да се запази като
личност
, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И
индивидуалността
и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува,
индивидуалността
знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
- Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния
носител
като вечна
индивидуалност
.
Индивидуалността
търси само ония
ценности
, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна
индивидуалност
и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.
Личността
е тясно ограничена!
А
индивидуалността
е безкрайна по време и пространство.Ни една
индивидуалност
не може да попречи на друга да се развива.Затова всяка си има своето безкрайно царство!
Съединена с другите
индивидуалности
, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.
101.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека –
всъщност
, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.
Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече
волност
.
Те никога не се спират да изпитат ония
ценности
, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви.
Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка
стойност
, а реална цена в живота.
Това някои наричат преценка на
ценностите
– сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен.
Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи,
иносказания
, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота.
Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално
носят
неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
И по него минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към
Вечността
.
102.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по
възможност
материално осигурен и господар.
А
всъщност
, всички живущи днес хора на земята са „слуги".
Създава се вече мироглед, убеждение за
истинността
на идеята за доброто и красивото.
Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който
носят
хилядите нещастия на нашия живот?
— Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда
едностранчиво
нещата.
Опитността
и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят.
Новото иде като сила, която отвежда мисълта от всека суета, предава качества на
способностите
, с които се проявява човек като разумен деец.
103.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Същото е и
относно
планините.
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради
разредеността
си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
В
същност
цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е
същността
на човешкото естество".
Аз съм за
искреността
.
Трябва да има в нас една вътрешна
готовност
.
Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма
стойност
, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини?
Винаги връзката с Бога
носи
подем, радост, светлина, разширение на душата.
Едно лице, което е наистина с престъпни
наклонности
, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло.
„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов
носи
още не е приложен".
Това е само един от многото примери за
стойността
на днешното възпитание.
104.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са само известни
личности
от едно село или околия и то на брой няколко само души.
Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която
носи
вдъхновение.
Нейните вибрации
носят
нейната сила.
Това хармонично и правилно движение на тялото
носи
в себе си особена вибрационна сила.
И в обяснение на
ненормалността
на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр.
Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои
смъртоносен
удар".
„Но всички тези манипулации помагат
всъщност
малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество".
Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае
същността
на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди.
И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята
гениалност
.
Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които
носят
отрицателен характер.
За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са
наследственост
, душевни предразположения, психическа
неуравновесеност
, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска
същност
, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една
същност
, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
Тогава чак музиката ще бъде оценена като
носителка
на възвишени чувства, светлината – като
носителка
на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.
105.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нека кажем няколко думи за
дейността
му във връзка с днешната епоха.
Влизаме в една епоха, в която постепенно започват
дейността
си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир.
Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни
крайности
в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.
С любовта, която
носи
Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
Те се занимават само с
повърхността
на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха.
Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на
непрактичността
на днешния човек!
Всъщност
, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота.
106.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В гората имаше цветя, а във въздуха се
носеше
плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна
ненаситност
да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят.
107.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговата електрическа
дееспособност
се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
Житно Зърно да изпратят по
възможност
в най-скоро време своите абонаменти, тъй като излизането на списанието е възможно само при редовно издължаване на абонатите.
108.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Живот и
дейност
.
Четиво „Великани на човечеството" № 2 ,,Цицерон – живот и
дейност
" от Е.
109.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Биологът разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата
специалност
поставя.
От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа
самотност
.
Колкото едно дело има повече правда, повече
истинност
, толкова то е по-трайно, по-велико.
Никога. Тя свети някъде във
вечността
и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път.
110.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.)
относно
произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща
относително
слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни
особености
на една слънчева система.
Тази теория е още един
принос
към идеята за родството между природните явления.
Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска
стойност
на космогонията на Бело.
Както физиологичната
сексуалност
е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична
сексуалност
не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.".
344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии,
носещи
артерии,
носещи
материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази
солидарност
, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации".
Така се подкрепя идеята за
населеността
на небесните светове.
Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената
способност
изменя безкрайно условията.
Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за
интелигентността
".
111.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална
стабилност
, онези морални устои.
112.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази
интелигентност
и
разумност
, която тя проявява".
По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник
относно
слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията.
Но това, до което достигаме с логическа
последователност
, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
целесъобразността
, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията.
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил
способността
да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на
храносмилателния
канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2]
Значи, формата не е плод от
съвкупността
на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в
безчувственост
.
113.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески
възможности
разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата
интернационалност
и, даже бихме казали, неговия космополитизъм.
Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени
наклонности
и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много
възможности
(според индивидуалните
особености
) има у всяко дете.
Новото, което
всъщност
окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане.
114.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите
повърхностни
учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания.
Животът е устроен според онази
разумност
, откъдето се дирижират съдбините на човечеството.
Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на
невъзможности
да прояви своята творческа
дейност
.
Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си
способности
.
Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото
способностите
и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.
Обаче Христос като светлина, включва всички
възможности
и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие.
115.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла
вечност
!
Една свещена ръка го изтегли към
безконечността
и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола.
Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и
нося
в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела!
Безкрайността
ме е сътворила и
безкрайността
може да задоволи душата ми.
Пред очите ми се разстла моят друм, що води в
безконечността
и тръгнах по него.
Вечен друмник по
безконечността
е човек.
Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната
тленност
!
Безкрайността
ме е сътворила,
безкрайността
може да задоволи душата ми.
Цяла
вечност
лежи пред мен...
Да бъде благословен гласът, що изрече словото на
Вечността
и пусна нас по нея.
Цяла
безкрайност
ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си!
Кой разбира това що
носят
облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби?
116.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна
способност
станала наистина чудна.
На нея е дадена чудната
способност
да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
5) Той трябва да бъде
носител
на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
Ден след ден той трябва да става по-силен и по-
ревностен
.
И на всяко местопребивание, силните в
околността
се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена.
Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на
еднокръвност
и
солидарност
.
Да кажем нещо за
същността
на Оомото, т.е.
Всеки трябва да заляга
скромността
, която винаги да го подтиква към въздържание.
Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с
искреност
, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта.
Човешката природа има пет нравствени черти именно:
хуманност
, справедливост, достойнство,
интелигентност
и
верност
и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние,
скромност
и самосъзнание.
Божията
благосклонност
е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
НАГОРЕ