Търсене в текстове за 'Необходимост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията.
Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека. Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни. Още повече, че у животните се прибавяте и т.н.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

4. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Храната, това е първата необходимост.
Тя казва на човека така: „Аз искам да ти направя добро и това ми е достатъчно. По-нататък от твоите разсъждения не се интересувам. Ако слушаш гласа ми, ще ти бъде добре, ако не го слушаш ти ще бъдеш нещастен човек". И така, първото нещо, което трябва да дадеш на детето, е да го научим да слуша гласа на истината в себе си. Първото нещо, което трябва да направим, е да дадем на детето да яде от най-хубавата храна и да пие от най-чистия извор. Храната, това е първата необходимост. Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде. Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето. Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си. Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете. Но има два вида сърдечна храна.
към текста >>

5. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля.
Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие. Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр. Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия. Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия, за които споменахме. Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини. Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено. Тогава где е гаранцията за това щастие? Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар. Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни.
към текста >>

6. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
към текста >>

Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък.
към текста >>

7. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.
към текста >>

сдружение ще има като необходимост физ.
Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача.
1 и 2. 8. в. Устрем, год. I, бр. 19-22. Отзиви „Еделвайс", списание издавано в гр. Казанлък. Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн.
към текста >>

9. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
към текста >>

Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони. И в това именно е и залогът на новия духовен мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>

10. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството.
Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
към текста >>

И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
към текста >>

11. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили.
към текста >>

12. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение.
Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека? Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва.
към текста >>

13. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват.
Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др.
към текста >>

14. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата.
Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни". И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати.
към текста >>

15. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

16. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>

17. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота.
към текста >>

И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия.
За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н.
към текста >>

И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях.
Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония.
към текста >>

Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота.
Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение. Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота. Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството. Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота. Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира.
към текста >>

18. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си?
Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за доброто и красивото. Всеки умен човек започва да се радва и цени доброто и ако то е една необходимост сега за всички разумни човеци и хора на 20 век, защо да не отворим вратите си? Защо да не изоставим омразата и лъжата! Като сме ратували толкова на тях, какво сме придобили? Нима не чувствуваме, или не виждаме техните отпечатъци на нашето лице? Дошло е вече време, когато човек трябва да погледне по-трезво на нещата. Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота?
към текста >>

19. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието.
– Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение.
към текста >>

20. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята.
към текста >>

21. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са.
Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област.
към текста >>

Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека.
Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата.
към текста >>

22. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант.
Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания.
към текста >>

Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно".
- Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

23. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1.
към текста >>

24. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието.
Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5.
към текста >>

25. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура.
Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото.
към текста >>

26. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат.
към текста >>

27. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

28. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши. Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите източни религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни. Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже.
към текста >>

29. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В науката гладът наричат „закон на необходимостта".
Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло. Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено.
към текста >>

30. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение.
към текста >>

31. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо.
Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец. Нейната работа е еднообразна, тя е апатична км работата си. Счита я за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна. Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздала. С каква любов се заема тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва! С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна.
към текста >>

32. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение.
И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5].
към текста >>

33. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗМ Из „Belisima" — Друидическа Минерва (Продължение от кн. 5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8.
към текста >>

И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14.
Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини.
към текста >>

Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество.
Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта.
към текста >>

Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини.
И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
към текста >>

Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид.
Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано. Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно. Виж „La doctrine esoterique".
към текста >>

34. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане.
към текста >>

35. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Храната е една необходимост, но храната е и отрова.
Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр. се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек. Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма.
към текста >>

36. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за съдии - като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора.
„Ние си заминаваме от този свет непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота". Така започна сказката си бр. Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за съдии - като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна в характера, която, трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации).
към текста >>

37. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им.
Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена.
към текста >>

38. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим.
Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
към текста >>

39. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др.
към текста >>

40. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие.
В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
към текста >>

41. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
към текста >>

42. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът.
Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това? Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества.
към текста >>

43. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>

44. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека.
Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим.
към текста >>

Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее.
към текста >>

45. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището.
Горната книга може да се достави от Гудков (срещу 1 шв. фр.) или направо от редакцията (срещу 30 лв.). Реакция и просветна политика В седмичника „Литературен глас", № 126 от 25 окт. т.г. Д. Б. Митов е поместил уводна статия под горното заглавие. Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители. Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си. Тези мисли не са само на „Литературен глас", те са мисли, те са желания на всички идейни, напредничави хора у нас. Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез. За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми.
към текста >>

46. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител!
Освободи вечния човек в себе си! Тогава твоята воля е по-силна от света ! 7. Още веднъж: Претвори себе си! Само претворбата на мисълта води към обрат на нуждата ! Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване.
към текста >>

47. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина дори ще се върнат и се връщат по необходимост към стари обществени форми, само че малко преобразени, прекроени.
Знам, че на верующите от двата фронта, – „леви" и „десни-низходящи" няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания – иначе какво ще им остане! Сега обаче е време, когато ще се изпита всичко – бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания. Мнозина дори ще се върнат и се връщат по необходимост към стари обществени форми, само че малко преобразени, прекроени. (Разните „фашистки" диктатури!) Защото няма среден път сега, нито „пасивен неутралитет": надясно или наляво, нагоре или надолу! Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи." Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на Светлината. Г.
към текста >>

48. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието!
Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>

49. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения.
И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
към текста >>

50. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява.
После правите редици образуват двойни и тройни кръгове. Посред кръговете стои Учителят; там се нарежда и един малък струнен оркестър. Започват се упражнения със странна метрика и ритмика в кръгови движения, под звуковете на още по-странна музика Странна е музиката, всеки тон, всеки звук се забива в душата ти. С думи никой не ще смогне да я изрази, защото тя събужда душата, защото тази музика раздвижва въздуха и всяко покоящо се нещо. А упражненията в тия кръгови движения не могат да се определят с никакъв сорт пластика. Сякаш всяко движение отговаря на една душевна необходимост, сякаш душата намира своя първичен ритъм на проява. Това е същинска евритмика, която събужда душата у човека, която дава възможност да се прояви мощната сила на човешкия дух. Близо час продължават тия кръгови евритмични упражнения под звуковете на най-различна, дълбока мощна и действаща до глъбините на душата музика. Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София.
към текста >>

51. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен.
„Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления.
към текста >>

52. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва.
Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията. При тях човек е лишен от някакво благо - той скърби за нещо, което е изгубил. В съзнанието му отново изпъква неговата ценност. И когато пак го придобие - той вкусва от това благо с едно ново, свежо чувство и го оценява. Човек се подмладява само чрез страданието, което му се налага по необходимост отвън, или чрез подвига, с който той сам драговолно се нагърбва. Този подвиг в духовния живот го наричат жертва. Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм. Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува.
към текста >>

53. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение.
И странно как днешните хора във века на физиката, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания! Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля.
към текста >>

Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа.
Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин.
към текста >>

54. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта.
Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина.
към текста >>

55. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

- Някаква необходимост може би?
Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога. * * * Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите?
към текста >>

Това не е ли необходимост?
И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност? Един пулс има. Това е пулсът на Бога. Мировият пулс. Той нито се усилва нито отслабва.
към текста >>

56. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират.
Характерологичното на днешното време трябва да се дири в онези общи насоки, присъщи на цялото човечество, в онзи целокупен стремеж на хората да вървят напред. Всички хора и народи днес чувствуват повече от всякога голямата нужда от мир и братство на земята. Затова, божем, е създадено Обществото на народите, Арбитражният съд и пр. Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството.
към текста >>

57. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост.
И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините.
към текста >>

58. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол.
Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му.
към текста >>

59. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон.
Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тя може да бъде проведена спонтанно, незабележимо, ала може да се прокара и явно - там вече има по-голяма необходимост това да се направи с художествен усет.
Д-р Е. Р. Коен ОКУЛТНИ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА Художествената литература, в каквато и насока да се изрази, крие в себе си извънредно много елементи, които са от чисто окултно естество. Има писатели, които като пишат, държат точна сметка за окултното и се стремят по един или друг начин да го изнесат. В тяхното си творчество те влагат тенденция. Прочее, истинското художествено творчество трябва да има тенденция, следователно идея, линия в дадена насока. Тя може да бъде проведена спонтанно, незабележимо, ала може да се прокара и явно - там вече има по-голяма необходимост това да се направи с художествен усет. Днес световната литература е в голяма безпътица. Нито описанието на национален бит, нито плоското изнасяне на рутината на съвременния живот, може да задоволи някого. Най-после - то е много естествено - националното не може никого да задоволи в днешно време поради това, че западната култура даде на човечеството нещо особено, което се нарича универсалност. В историята на човечеството никоя друга култура не донесе чувството за универсалност, както това направи западната култура. И сега, когато много народи повдигат глас за „националното", все пак, зад това национално, колкото и да бъде то кресливо има нещо повече - това е универсалното.
към текста >>

61. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време.
Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности.
към текста >>

62. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана.
Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване.
към текста >>

63. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава.
Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика.
към текста >>

64. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота.
Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват. Този свят на хармония, на идеите сам се налага на човечеството чрез тия единици, които са съградили своите правилни отношения с себе си. Тези единици са творци, те не признават чуждо мнение когато творят, те се явяват със своите идеи диктатори в живота на своите подобни. И това е естествено. Те постъпват така както природата постъпва. Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота. Ала слънцето не пита никого и не признава никакви спънки, кога да грее. Напротив, то се налага винаги на всичко. И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на влагата в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата. Но кое друго явление или фактор в природата не върви все по този път на налагане своята стихия. И в своята крайна цел, всички природни явления са съзидаващи.
към текста >>

65. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания.
Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят. Като се има пред вид този факт, въпросът за новораждането добива особено значение. Още повече, че човечеството е изправено пред прага на една нова епоха, в която ще царува един нов ред на нещата, коренно различен от сегашния. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания представят една мъглива област, в която не личат ясно нито очертанията на предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота. А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел. Той има един велик общ център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката си с него. Те отричат този център, те отричат Бога.
към текста >>

66. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн.
Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер.
към текста >>

67. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Самоопределянето е път на Божествена необходимост ".
Върху вярата Учителят е говорил твърде много. За него тя няма нищо общо с вярата на черквата и с вярването на обикновения човек. Тук не му е мястото да правим разбор на всичко, което намираме в беседите върху вярата. Напоследък, Той даде едно ново определение за вярата, което хвърля нова и голяма светлина. „Вярата самоопределя. Самоопределянето е път на Божествена необходимост ". А човек, който е самоопределен, той има знание и сила. Затова У. казва, че силата и знанието зависят от вярата на човека. Вярата е израз на едно дълбоко вътрешно знание и опитност. Нищо не е постижимо в живота без жива вяра.
към текста >>

68. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
към текста >>

69. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека.
към текста >>

70. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Рекордът не е една духовна необходимост.
Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът. Едното - движение чисто анимално, вегетативно. Другото - движение целесъобразно, духовно, пълно с вътрешна радост и смисъл. Някъде по средата на тези два рода движения се намира туй, което в модерния свят се нарича рекордност. В днешния свят на опошляване и изглупяване, един фактор от голямо значение се явява рекордът. Рекордът не е една духовна необходимост. Той се явява като резултат от празното време на хората, от чувство за сензация, от егоистични подбуди и мисъл за лека слава. Инак, в природата няма човешки тип рекордност. И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех.
към текста >>

71. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост.
Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си. Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота.
към текста >>

72. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата.
Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество. Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека. Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път.
към текста >>

73. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека.
Защото ще сбъркаш и създадеш крива представа за всичко. Не само беднотията създава условия за отлив в човешкия живот. Наистина страданията и недоимъкът са лош съветник. Ала силата на духа стои над всичко. Недоимъкът и страданията са спънка за този, чието съзнание не е развито и гледа на живота само егоцентрично, без проникновение и разбиране и без жива вяра. Дните на отлив са една жива необходимост в живота на човека. Защото те са условие да се прибере човек в себе си. Защото те са пътепоказатели на всички отклонения от онзи път, който подържа вечно тока на свежестта и творческия импулс. Дните на отлив са пътеки, чрез които човек се добира до великата мъдрост на живота. В дни на отлив прибери се в скритата и свещена стая на твоята душа, и ти ще видиш самия себе си. УТРИННАТА ПЕСЕН И всеки ден нашият живот се повтаря еднообразно и незвучно - ставаме, храним се, работим, спим и пак ставане, ядене, спане.
към текста >>

Това е хубаво, ала е само необходимост.
А радостта, вътрешната радост прави човека крилат - дава му толкова много сили, толкова сръчност и умелост, че целият ден, всичката работа на деня минава незабелязано. Денят е смислен, животът пълен. Вечер лягаме да спим под тежкия гнет на умората на дългия ден. И спим безсъдържателен сън. Защото е сън само за отмора. Това е хубаво, ала е само необходимост. Ние трябва да лягаме да спим с дълбок отзвук на радостта в нашата душа. Тогава нашият сън ще бъде смислен, обновителен и творчески. Ще се събудим наново с радост, с вътрешна лекота и с песен ще почнем новия ден. Спонтанно, непринудено ще се лее утринната песен на нашето пробуждане из нашите уста. И целият ден ще мине в един дъх с низ от бисери, изнизани като дело на нашата ръка, на нашия живот пропит, богат на радост.
към текста >>

74. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2.
към текста >>

75. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот.
в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие.
към текста >>

Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината.
Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
към текста >>

76. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Някои от надписите изтъкваха необходимостта от свързване на труда с радостта: "Радостта и трудът ще прекратят социалните борби.
Тая изложба събуди доста голям интерес в обществото. Ще споделя с читателите мислите, които се явиха в мен във връзка с тая изложба. Всичко беше направено в изложбата, за да се покаже, що е сторено до сега, за да се свърже труда с радостта. Всичко беше представено с вкус, с художествен усет. Изреченията, които красяxa тук-там стените, също така показваха основната идея на тая организация, нейните стремежи и идеали. Някои от надписите изтъкваха необходимостта от свързване на труда с радостта: "Радостта и трудът ще прекратят социалните борби. С това се обяснява световното значение на тая идея. И ония. които служат на тая идея, служат на мира, толкоз необходим за живота на човечеството". (Д-р Вълчев - България) "Работата се тълкува като нещо, което органически е свързано с душата" (Проф. Луварис - Гърция).
към текста >>

77. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба.
Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир. плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаковете Близнаци и Стрелец.
към текста >>

78. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство.
към текста >>

79. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив.
Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения. Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите. Обратното, разбира се, също така е вярно. Един невъздържан човек, който с всички се спречква, ако иска да не бъде отхвърлен от обществото, ще трябва малко да "омекне", да придобие по-учтиви обноски, по-вежлива обхода. Ако това стане, бездруго ще намери отражение в ъгловатия му почерк, в който ще се появят смекчаващите и пластични криви. Най-"долнокачествен", от психологично гледище, е смесеният почерк с променлив наклон, в който ъглите гледат в разни посоки.
към текста >>

80. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове.
Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях.
към текста >>

81. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват.
Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления. Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет. __________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита човека. Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора. Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците.
към текста >>

82. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас.
към текста >>

83. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Търговията е резултат само на необходимостта да се задоволи личната нужда и да се придобие по голямо лично благо.
Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна. Грижата за другите се ограничава пак в рамките на кастовото съзнание и принадлежност. Идеята за любовта, за единството между човеците, е нещо чуждо за обществото, за народите, за цялото човечество. Затова развитието на народите върви по пътя само на личното добруване, чрез разрушаване и изземане на чуждото благо. Развитието на търговско-стопанските връзки между народите ни най-малко не допринасят пряко за прилагане на любовта и мисълта за другия между народите. Търговията е резултат само на необходимостта да се задоволи личната нужда и да се придобие по голямо лично благо. Под лично благо разбираме благото не само на дадена личност, но и на по-голяма обществена единица. В обществения живот личното благо се изразява в търговията. А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал.
към текста >>

84. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта.
Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите – към нещо по-велико. Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има.
към текста >>

85. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки.
Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе?
към текста >>

86. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво.
към текста >>

87. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма.
Според мен реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони. Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: – Естествените науки ме доведоха към материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини.
към текста >>

88. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.
Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката.
към текста >>

89. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но злото е една необходимост в света.
Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката. Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света. В днешния културен свят хората се бият за преимущество. Хората на земята мислят, че те ще оправят света. Светът е свободен. Хората не са господари на света. Те са само слуги.
към текста >>

90. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота.
– За глупавите хора това са проявите на „съдбата", срещу която те не могат да се борят. За умните, обаче, те са малки задачи за разрешение. Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има. За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване. За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята. Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините.
към текста >>

Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота.
У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех.
към текста >>

91. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— Животът е тъй бърз и тъй пълен с грижи и необходимости, че не остава всекиму време да мисли върху проблемите на живота.
За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата. За учениците на древните религии и окултни школи усамотението е било необходимо за проверка на придобитите знания — доколко те са останали жива същност. Трябва да се съжалява — или това може би е било също необходимо в развитието на човечеството, че от чистата форма на усамотение, която древните религии и окултни школи са предлагали като метод за себеизучване и познание, се е създало калугерството, което повече или по-малко е едно извращение на дълбоката вътрешна нужда от временно усамотяване. Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно откъсване от живота, по право от външния свят, с цел да намери себе си — кратко казано, за днешния страшно динамичен свят, това е досущ невъзможно, освен за малцина. Това е така, защото за мнозинството от хората не съществува никак въпросът за нуждата от усамотение. — Животът е тъй бърз и тъй пълен с грижи и необходимости, че не остава всекиму време да мисли върху проблемите на живота. Тия проблеми са за философите и религиозните пастири и отчасти за учените! За болестите, които раздрусват нашия живот има лекари — те трябва да мислят за нас. С една реч, за всичко днес си има специалисти и всеки трябва да мисли върху специалността си. Животът днес е разкъсан на специалности и частности и сякаш човек принадлежи на някаква само частност. Загубено е чувството и мисълта за целостта на самия живот.
към текста >>

Днес е предоставено на старите хора да мислят върху въпросите на живота, сякаш това е признак на остаряване, на „сенилна дегенерация", а не една дълбока необходимост.
Загубено е чувството и мисълта за целостта на самия живот. Затова човек не си поставя за разрешение проблемите за живота. То е за философите! Прав е един писател, който казва, че днес няма философи. А когато някой днес си постави някой дълбок въпрос за себе си, за живота и търси да му даде разрешение, за него хората казват, че е остарял. Днес е предоставено на старите хора да мислят върху въпросите на живота, сякаш това е признак на остаряване, на „сенилна дегенерация", а не една дълбока необходимост. И доколко светът е потънал в излишна външност, в излишна динамичност и специалност, сведочи пълното безсмислие, което цари навсякъде. Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта !
към текста >>

92. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията.
Основата на неговата философия е духовното. То е първично, действителното в света. Със своята философия, той се стреми да превъзмогне механистичното и материалистичното схващане на естествознанието. Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност. Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност.
към текста >>

93. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите.
В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света".
към текста >>

94. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка.
Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете.
към текста >>

95. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях.
Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9). Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката. Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в Колеж дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество. „Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде. Под влиянието на тая именно доктрина, според Питагор, седмострунната лира на Хермес е символизирала седемете планети, а самото небе е било уподобявано на една лира" (Комбариьо, Музиката и магията, Париж, 1903 г. стр. 195). Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на небесните тела... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус. Така може да се установи, че различните формули на сидералната гама съответствуват на разните строеве на лирата, които са се практикували у гърците от шестия до първия век преди нашето летоброене.
към текста >>

96. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта.
Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата. Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди.
към текста >>

97. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности.
фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св.
към текста >>

98. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар. Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план. При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната?
към текста >>

99. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата.
И новият съюз одобрен (Предсказ. 51). Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8. До пет последния... (VIII, 38) Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA". Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя. 9. Две беди заедно, за да умре от жестока смърт (I, 35). Това е смъртта на Лудвик XVIII след една жестока болест.
към текста >>

100. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.47375011444092