Търсене в текстове за 'Необходимост'

Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството.
Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието.
към текста >>

7. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич.
Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно. То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич. Лагерът заспива. Приспан от единствената песен на вечерния полъх, веселото шумолене на поточета и водопади, или от неритмичния плясък на палатъчните платна, които се разиграват от най-малкия ветрец. Слънчевият ден е преминал в звездна нощ, прелюд към бъдното утро.
към текста >>

8. І.9. ЕЛАТЕ С МЕН!

... От опит знаехме, че за да подчертае необходимостта от по-голяма близост, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
Вие по-лесно ще ме познаете. По-трудно аз ще ви позная, защото още не сте собственици на съдбата си, не вървите винаги по вашата собствена пътека, не винаги давате израз на собствените мисли и чувства, ставате проводници на родови духове и други невидими същества. Аз трябва да различавам тяхното присъствие и затова е трудна задачата ми. В такива случаи помагам не само на вас, но и на онези обитатели, които живеят, макар и временно, във вас. - Вие елате с мен в домът ми, елате с мен, да възлезем по планинските пътеки, елате и опитайте моето бреме и, ако ви хареса, тръгнете с мен. ... От опит знаехме, че за да подчертае необходимостта от по-голяма близост, за да поиска с такава бащинска топлота, почти синовно общуване, УЧИТЕЛЯТ имаше повод - може би не само един, а много.
към текста >>

9. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

10. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата.
Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена. Необходим бе макар и малък дом, годен да приютява за повече дни онези, които обитаваха в палатки. За добрите майстори не бе трудно и те построиха малка стаичка, която в последствие бе приемна на УЧИТЕЛЯ и стана пристройка към големия салон, широката трапезария, добре обзаведената кухня. За няколко години Изгревът бе превърнат в голям приветлив и слънчев дом -място за работа и отмора, кът за величествена духовна дейност, оазис в пустинята на живота, китна градина - средище на много срещи между земята и небето! Когато запитах УЧИТЕЛЯ как така се забави заселването на Изгрева, когато повече от 20 години приятелите са били притеснявани да търсят салони за беседи из кварталите на столицата, Той ми отговори така: - Никак не бе лесно да се породи чувството за необходимост от място и среда за духовната дейност на школата. Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото. Опитите на така наречените "братски комуни" бяха първа стъпка и приятелите се увериха, че е назрял момента да имат свои места и свой дом за учение и работа.
към текста >>

Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа.
Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа. По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи. Изучава себе си.
към текста >>

11. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието.
към текста >>

12. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

13. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост.
32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги. Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост. А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно. Подобен зимен ден ни събра наново в салона.
към текста >>

14. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи.
Изпълнителите: музикантите, играещите и незримото присъствие на разумните същества, ликуват и се радват на звучната и магнетична Паневритмия. През последните времена, поради това, че музикалните изпълнители са недостатъчни, се прибягва до магнетофонни записи. Това е едно улеснение за пожелалите да играят паневритмичните упражнения. За отбелязване е, магнетофонният запис е по-практичен за целта, отколкото изпълнението на двама или трима цигулари, които трудно могат да се явяват през целия сезон. Ако от музикантите отсъства някой, качеството на изпълнението значително се влошава, което от своя страна се отразява и на кръга от играещите. Именно това налага необходимостта от ползването на магнетофонни записи. Дали Паневритмията ще се изпълнява на „живо" или при магнетофонни записи, проблемите пред изпълнителите музиканти са едни и същи: ПРЕЦИЗНО МУЗИЦИРАНЕ, ЧИСТОТАТА НА ТОНА И ВЕРНИ ТЕМПА, отговарящи на отмерените пластични движения. В това отношение най-големият съдник е магнетофонният микрофон, който отбелязва най-неумолимо всяко отклонение от високите изисквания на музикалното изпълнение. Ето защо, неотменно се налага добра подготовка на изпълнителите и технически издържана апаратура. От значение за добрия запис е затвореното помещение с добра акустика. Наличието на пиано оцветява звучността и поддържа ритъма, а участието и на контрабаса е най-добрата гаранция за здрав и стабилен ритъм.
към текста >>

Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас.
Но и при най-доброто съчетание от изпълнители подобен запис ще звучи бледо и незадоволително. На „живо" ние сме практикували едногласното изпълнение, но тогава когато на поляната, в гората, или на планината не е имало кой да изпълнява вторият глас. През годините, по времето на Учителя, Паневритмията се изпълняваше от внушителен брой цигулари (6-7 души), подготвени на професионално ниво. Импровизираният от тях двуглас бе доста сполучлив. Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно.
към текста >>

Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа.
Така и стана. При най-редовни занимания на поляната и в салона на Изгрева, при изпълнение на музиката на „живо" под прякото наблюдение на Учителя, групата усвои най-добрите темпа и впоследствие те станаха неоспорима норма. От гледна точка на сравнението, утвърдените темпа, изразени вече с метрономни стойности за определени ноти, бяха с минимални отклонения в плюс, или минус от първообразната редакция. Така, още през времето на Учителя, проблема за темпата бе разрешен и утвърден. Изводът от въпросния опит засяга всички изпълнители на Паневритмията, било на „живо", било при магнетофонен запис. Неотменна необходимост при всички случаи е справката със зафиксираните темпа. Още няколко думи по отношение на бъдещите магнетофонни записи. Освен споделените по-горе изисквания да се има предвид, че не са за предпочитане нито „случайни записи", нито „случайни хрумвания" на неподготвени инструменталисти. Паневритмията е свещен предмет от висок разред в Школата на Учителя и всички ученици и привърженици трябва да се отнасят сериозно и задълбочено към нейните музикални мотиви и ритмични движения. Не са за препоръка записите с недобри и некачествени магнетофони, които много често имат ограничен обхват на звуци. Едни от тях не долавят добре ниските тонове, а други не се справят с по-високите, а трети имат недобра центровка и са с лоши оборотни възможности.
към текста >>

15. 4.25. Опасни истини

ИЛИЯ УЗУНОВ

Това беше необходимост за нашия път и ние осъзнавахме това.
Ние знаехме от опит, че Учителят понякога казва много строги и силни думи. Тогава се обръщаше към стенографите и казваше: „Да не се записва това! " И те не го записваха. Слушахме и го запомняхме. Беше опасно да се слуша, а камо ли, да се записва. Това беше необходимост за нашия път и ние осъзнавахме това. Имаше екскурзия на Мусала и там, високо в планината, Учителят казваше неща, на които не позволяваше да се записват. Това бяха Истини от един друг свят, високо стоящ над нас и идеите на този свят, ако се записваха, то се омърсяваха от нашите съзнания и се получаваше дисхармония в този свят. Затова Учителят спазваше чистотата на тези светове и съхраняваше нашите души да не се опетнят от несъвършенството на възприемането на светлината в нашето съзнание. А тази светлина идваше от идеите на този високо организиран свят. Затова Учителят пазеше чистотата на онзи висок идеен свят, така и пазеше нашите съзнания - да не опорочим тези идеи с нашето несъвършенство.
към текста >>

16. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него.
към текста >>

17. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

18. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство.
По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г.
към текста >>

19. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

„Бог е една необходимост", казва Учителят.
А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим. Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата.
към текста >>

20. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Ето, това бе смирение по необходимост от моя страна и ако щете по принуда от друга гледна точка.
Това беше и в живота му и това го видяха всички. Имаше мъчнотии, които лично аз самата изпадах в състояние на лично отношение, че съм малко повече от другите и че ми се прииска понякога да ги поглеждам отгоре, отвисоко. Тогава Учителят ме погледне, но така строго, че аз се смирявах тутакси и си тръгвах смирено като кротка овчица. Учителят по този начин ме контролираше и ми показваше по какъв път да се движа. Това го разказвам, че след оценката на Учителя за моя изпит аз като че ли придобих увереност в себе си и точно исках да си издигна главата над другите и ето Учителят ме погледне строго и аз си сниша главата и си тръгна кротичко по моя път. Ето, това бе смирение по необходимост от моя страна и ако щете по принуда от друга гледна точка. Един път в разговор с две сестри аз си отворих сърцето и душата си и исках да ги направя съпричастни и съучастници в моя път и да ги направя духовни сестри на самата мен в този изблик на въодушевление. Случайно поглеждам Учителят, който бе на около десет метра от мен и разговаряше с една група приятели. Той ме погледна и с погледа си искаше да каже да не се отварям толкова, защото нищо добро няма да излезне от това. Впоследствие не само, че не излезе добро, но едната сестра веднъж се обърна към мен и заядливо ме захапа: „Ти какво си мислиш, че си светица ли, не те ли знаеме каква си отвътре? " Ето така завърши моят опит за духовно приобщаване с някои сестри на Изгрева.
към текста >>

21. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Чак когато човек влезе в този път ще разбере защо Божият огън е една необходимост за човека - да се изчисти от вътре, да се прочисти, да се избели от вътре и да стане бял с избелени одежди от светлина.
Страданието обхвана чувствения свят, а мъчнотиите - умствения свят. Едното дава храна за душата, а другото укрепва духа. Но за вас това са думи, а за мен не са думи, а жив огън, който гори непрекъснато, ден и нощ, години наред. Тук разбрах какво значи, че Словото на Бога е огън, който пояжда и че нашият огън на Словото е огън, който пояжда. Затова влизането насила в Царството Божиее минаването през огън - страдание и мъчнотии. Чак когато човек влезе в този път ще разбере защо Божият огън е една необходимост за човека - да се изчисти от вътре, да се прочисти, да се избели от вътре и да стане бял с избелени одежди от светлина. Но аз като минавам през този огън не съм се избелила, да не смятате, че съм приключила със своят път? Напротив, сега го почвам, в началото съм щом се запали огнището на огъня в мен - гори, гори и ден и нощ огън, който не тлее, а гори и изгаря. И много трудно, и много усилия и колко мъки и сила ти е необходима, за да превъзмогнеш всичко това и да се справиш със задачата си, с основната си задача, за която си дошла на земята, за да я разрешиш. Имах такава опитност на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

22. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни.
На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист.
към текста >>

23. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец. Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението". Една беседа от него дадена на 22 януари 1920 г. Там трябваше да намеря разрешение на всичко онова, което ме спираше. На стр. 52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване.
към текста >>

24. 12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?

Петър Камбуров

ТОМ 6

Вторият въпрос бе за революцията като социална необходимост, сваляне на господствуващата класа на експлоататорите и издигане на класата на потиснатите - класата на пролетариата.
Всички тия 400 души в това число и Учителят, с голям интерес наблюдавахме в продължение на около два часа този голям двубой между двамата учени мъже. Чичо ми, който много добре познаваше козовете на материализма умело противопоставяше новото окултно знание. Но и противната страна - Кириловски - не отстъпваше. Най-после решиха да отнесат някои въпроси за окончателно разрешение от Учителя. Първият въпрос беше относно възпитанието на децата, на който Учителят отговори с няколко думи напълно изчерпателно. Вторият въпрос бе за революцията като социална необходимост, сваляне на господствуващата класа на експлоататорите и издигане на класата на потиснатите - класата на пролетариата. Учителят посочи едно черешово дърво и заговори: „Ето, вижте това дърво. То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва.
към текста >>

25. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

ТОМ 6

И тях търпят по необходимост, както и нас.
Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и студено да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания. Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
към текста >>

26. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта.
Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават.
към текста >>

Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия.
Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
към текста >>

27. 5. Уважението

Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително.
Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката. Сам Учителят издялал шиничка и сестрите Р. Давидова и Р. Манолова превързали пръста му под Неговите нареждания. Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано. Но човек не мисли, не разсъждава и забравя и тогава се учи от своята опитност. Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя.
към текста >>

28. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Като пораснах тя по такъв начин оформи у мене едно особено чувство на необходимост от музиката.
Ту тъжни, ту весели. Пък аз не зная защо, но бях като малък все в скута на майка ми и прости съм като част от тялото й. Тя се събуди и аз се събуждам. Тя заплаче и аз заплаквам. Почне да пее и аз почвам да пея. Като пораснах тя по такъв начин оформи у мене едно особено чувство на необходимост от музиката. Например, аз не се моля като Гради, но пея. Пея, като че това е зелената улица за мене, защото музиката е голяма сила. Може би молитвата е по-голяма. Но за мен музиката е нещо като религията. Чичо ми Драган емигрира в Белгия.
към текста >>

29. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Атанас Минчев

Сашо Попов, като че ли разбра моята необходимост, накара детето да свири и още току-що започнало му каза: „Не си готов!
Той пак: „Но за Бога, какво има? “ Отговарям: „Господин Попов, искам да разбера как се настройва цигулка? “ Аз стоя вънка, за да не му изцапам килимите, защото съм с работни дрехи. Той ме взема за ръка и ме вкарва в хола и каза на децата да покажат какво са научили за днес. А тези деца се оказаха Любчо Янков, сегашния цигулар, който живее в Париж и Петю Христосков, сегашния професор по цигулка в консерваторията. Сашо Попов, като че ли разбра моята необходимост, накара детето да свири и още току-що започнало му каза: „Не си готов! “ Удари го с лъка по главата и каза: „Утре ще дойдеш! “ Същото повтори и с другото детенце. Тогава разбрах, че това той направи само заради мен, защото видя, че аз съм работник и трябва да ми спести времето и каза на Петю Христосков: „Петю, вземи този чичко със себе си, заведи го у вас, дай му моята цигулка и го занимавай по цигулка. Ще го водиш веднъж в седмицата при мене“. И действително тръгваме ние с Петю, отиваме на ул.
към текста >>

30. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост.
Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града. Бях затворена, самотна, предпазливо пристъпвах към всичките нови хора, сред които трябваше да живея и работя.
към текста >>

31. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

Това за тях бе една вътрешна необходимост.
Срещам я веднъж и я запитвам: "Катя, защо не пеете в операта? Та там с вашият глас ще направите оперна кариера". Отговори ми: "Моето място е на Изгрева". И там остана. Заедно с още няколко сестри бяха непрекъснато около Учителя, стояха и седяха всеки ден пред салона или пред приемната на Учителя с единствената цел да Го зърнат и да проговорят някаква дума с Него. Това за тях бе една вътрешна необходимост. За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им. Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха. Но Учителят разреши този проблем с чакащите сестри поотделно строго индивидуално с всяка една от тях. Катя Грива не можеше да се справя сама с финансовия си бюджет. Ако имаше пари можеше да ги похарчи много бързо.
към текста >>

32. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

Ще дойде едно поколение, една такава вътрешна готовност, такава настройка вътрешна, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми.
Така че мен ми се струва, че той на тази тема крачи. Всякой един народ сам ще си търси пътя за реализацията на Учението. Мен ми е неприятно, че ние трябва да издаваме книги в чужбина, аз съм направил нещо, видях и много други хора, но като че ли това, че всяко едно общество, всеки един народ трябва сам да си го направи. И добре е, че идва една епоха, 21.век ще бъде един духовен век. Да не мислиш, че пак ще се занимаваме с тия боклуци, които сега ги хвърляме, кой знае какво ще оставим накрая между двата века, нали? Ще дойде едно поколение, една такава вътрешна готовност, такава настройка вътрешна, че за него ще бъде необходимост да се занимава с духовни проблеми. Социалните проблеми трябва да се разрешат. Действително на земята не може да има гладни и сити. Социалните проблеми ще се решат. Войните може би ще изчезнат, но има един друг - духовния глад, ще започне от 21.век. Това ще бъдат души, които ще бъдат отворени към духовните проблеми.
към текста >>

Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение.
Те не стават с пропаганда. Социалните проблеми и учения може да имат нужда от пропаганда. Истината няма нужда от пропаганда. Няма нужда да гърмят, че повече да грее слънцето. То си изгрява и всички ще го видят. Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение. Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече.
към текста >>

33. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Д: С Георги Томалевски се запознахме след операцията. Аз живеех на Изгрева вече, това беше някъде 1936-1937 г. той получи някакво възпаление на вътрешното ухо и една опасна операция му правиха с трепанация на черепа и т.н. и когато лежеше в болницата помня, че Учителят му изпрати по Буча Бехар томчето "Отец ме люби". Той си го държал под възглавницата в болницата това нещо и когато оздравя дойде на Изгрева. Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива. И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни характери, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни.
към текста >>

Такава необходимост се яви от срещи, такова едно въодушевление.
Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива. И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни характери, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни. С една такава идея, такова сцепление се получи. Такава необходимост се яви от срещи, такова едно въодушевление. Когато всичките ни разговори и там именно, на тези срещи се реши Георги да напише книгата за Учителя. Него малко, той беше малко засегнат, когато книгата "Учителят" излезе в 1946 г. ще бъде, защото той не участвува в нея. В края на краищата в тази Школа имаше един писател български, член на писателския съюз, той трябваше да си каже мнението. Борис даваше обяснение, че трябваше така бързо да се работи, така нелегално, че действително тази книга,поне като материал е ценна.
към текста >>

Но за хората, които познаваха Учителя беше даже необходимост, създаде даже една радост, че излезе една такава книга в такива едни времена.
Него малко, той беше малко засегнат, когато книгата "Учителят" излезе в 1946 г. ще бъде, защото той не участвува в нея. В края на краищата в тази Школа имаше един писател български, член на писателския съюз, той трябваше да си каже мнението. Борис даваше обяснение, че трябваше така бързо да се работи, така нелегално, че действително тази книга,поне като материал е ценна. Общо като книга има да се обработва, но те нямаха претенции, това не бяха нито белетристи или писатели, това бяха едни съвременници и книгата им има такава една мемоарна стойност. Но за хората, които познаваха Учителя беше даже необходимост, създаде даже една радост, че излезе една такава книга в такива едни времена. И тогава решихме Георги да напише. Това му тежеше на него. За най-голяма изненада, за толкова малко време, за няколко месеца от всички братства от провинцията тръгнаха материали към Георги. Георги събра толкова много материал, за толкова кратко време, аз смятах, че това ще трае може би две години, то стана за няколко месеца. И Георги започна, но мене ми се струва обаче, че той е завършил за една година.
към текста >>

34. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала.
10. МИХАИЛ ИВАНОВ Няколко думи и за Михаил Иванов. Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър. Всъщност той има много последователи от различни страни във Швейцария, в Белгия, в Англия и в Америка. Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала. Достатъчно ми беше да гледам тези негови дебели издания, подвързани хубаво и навсякъде с неговия образ. Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител.
към текста >>

35. 14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО

Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство.
Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
към текста >>

36. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум.
Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения.
към текста >>

Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене.
Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за повдигане на общата музикална култура на нашите приятели. Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен.
към текста >>

37. 57. ОТХОДНОТО МЯСТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА( 1899-1990)

Пък естествено е че това е една необходимост за човека.
„И затуй казвам Учителю, не се съгласих да ги затворят". Заминат приятелите остават отходното място както не трябва. Аз обещах, че аз ще ги мия и ще ги чистя. И вярно е, че аз ги чистех две, три години. На никого не направих забележка защо друг не чисти, само и само защото много съм се мъчила. Пък естествено е че това е една необходимост за човека. Но аз викам: „Учителю, ще оправя работата". Вярно е че аз след това я извиках у дома и й казах: „Виж казвам, ти ми каза така и така, затова аз казвам не те поздравлявам". Щото тя ми каза: „Ами ти казва, каквото ми кажеш-все ме тровиш". „Ами рекох аз няма дати говоря тогава. Щом смяташ така".
към текста >>

38. 78. АНРИЕТА МАРКОВА

По необходимост трябваше да престане да работи и дойде на Изгрева и за лечение Учителят й е дал да си вземе стомничка и да ходи на изворчето на Диана Бад за вода.
В гимназията ние учехме три пъти в седмицата френски. Пет години го учихме и излизахме без да кажем едно изречение на френски език. В нейните курсове учеха три пъти в седмицата, за същото време излизаха и говореха френски. Знаеше, метод имаше и умееше. Та сестра Маркова от преумората, щото много години е работила, заболя нещо от тумор на мозъка. По необходимост трябваше да престане да работи и дойде на Изгрева и за лечение Учителят й е дал да си вземе стомничка и да ходи на изворчето на Диана Бад за вода. И тя си направи една барачка и там остана на Изгрева доста време. Значи от първите години от 1925-1926 год. вече тя си бе направила къщичката, купила си едно местенце от 200 м. и си имаше къщичка. Тогава тя ли е пожелала, Учителят ли е предложил, друг някой ли й е казал, предлагат й да превежда Словото на Учителя, щото тя знае хубаво френски, преподавала е.
към текста >>

39. 4.Учителят не проповядваше

Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост.
Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото и сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота.
към текста >>

При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост.
Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота. Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това.
към текста >>

40. 10.Учителят ни води по нов път

Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина.
Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му.
към текста >>

Страданията са необходимост в живота на човека на земята.
Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота. Чрез страданията ние се повдигаме, растем. Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат.
към текста >>

41. 12.Учителят е помагал на приятелите

Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така.
Много напреднали същества в своето развитие стоят над човека, за които той още няма сетива, за да направи съзнателна връзка. Тези напреднали същества са разположени към човека и му помагат в неговото еволюционно развитие. Човекът не е изоставен, не е сам, безброй същества има, които са готови да му помагат. За да получи помощта, той трябва да спазва законите на живата природа. При това той трябва сам да дойде до това разбиране, без никакво насилие, без усещане, сам да израсте и да разбере, че само по този начин може разумно да живее. Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така. Веднъж дошъл до такова развитие, да бъде във връзка с Разумната природа ще се ползува от нейните закони и блага. Природата не е враждебно разположена към човека, но той като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, да й господарува. В природата съществуват разумни закони, които управляват цялото битие. Всичко действува в съгласие и хармония и няма сила, която може да наруши порядъка в Битието, да наруши равновесието в него. До това разбиране човек трябва да израсте, той трябва да съгласува своя живот с природата и да не противодействува на нейните закони, интуитивно, вътрешно да схване, че така е устроен животът на земята.
към текста >>

42. 18.Учителят не говореше за изпитанията и страданията

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Значи това е станало по закона на необходимостта.
Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не. Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта. Ако някой е направил зло на някого съзнателно или несъзнателно, за да избегне действието на кармичния закон, трябва да е готов да направи при дадени условия такова добро, от което другият човек има съществена нужда.
към текста >>

Значи това е станало по закона на необходимостта.
Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не. Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта. Ако някой е направил зло на някого съзнателно или несъзнателно, за да избегне действието на кармичния закон, трябва да е готов да направи при дадени условия такова добро, от което другият човек има съществена нужда.
към текста >>

43. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

А това е необходимост.
Учителят не изискваше, а ние не се сещахме. Може би причината затова лежи в мисълта, която имахме за Учителя. Ние Го мислехме за духовно същество и никак не сме мислили, че Той има физическо тяло, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела. Значи и Той има същите нужди. И целият живот Учителят живя при такива условия, лишен от най-елементарни удобства. А това е необходимост. Той никога не поиска да Му се създаде каквото и да е удобство. Моето дълбоко впечатление е, че Учителят нито изискваше, нито очакваше нещо от нас. Живееше както може при най-малките изисквания. И в обходата си към нас беше винаги внимателен. Понеже Учителят познаваше нашето естество, знаеше нашите възможности и добре е виждал какво трябва да прави, за да не съблазни никого.
към текста >>

Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост.
Всички знаем какво трябва да правим. Защо не го правим? Защото не го искаме достатъчно, защото се изискват усилия, да приложим знанието дадено ни от Учителя. Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили. Будното съзнание никой няма да ни го даде наготово. Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост. Кое ни пречи? - Мързелът. Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто. Ние още не сме се научили да мислим правилно. За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си".
към текста >>

44. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Освен това, съобщава се на братята и сестрите, че книжките са напечатани по необходимост в повече екземпляри, та могат да притежават от тях и ония братя и сестри, които нямаха възможност да присъстват на събора.
Раздаванието им се проектираше да стане на Събера в Търново, обаче след запрещението на последния налага се да бъдат изпратени в провинцията. За да може това да стане, а същевременно - комисията да се издължи, умоляват се братята и сестрите в НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ да изпратят списъците на желающите да притежават тия книжки, заедно със сумата в препоръчено писмо по 12лв. на книжка. Тая сума е най-долната, на която можеше да стане напечатванието. Желателно е сумата и списъка да се изпратят общо за всеки град, нещо което ще улесни комисията. Освен това, съобщава се на братята и сестрите, че книжките са напечатани по необходимост в повече екземпляри, та могат да притежават от тях и ония братя и сестри, които нямаха възможност да присъстват на събора. От същите книжки може да се раздаде и на по-възрастните братя и сестри, споделящи идеите, които ни занимаваха през този събор. Адрес: Георги Томалевски- ул.„Веслец" №47 София. От Комисията * * * До братята и сестрите в гр. Орехово 1 2. Н. Л. К. Б. А.
към текста >>

45. 09 - 353. ГЛОБАТА

ТОМ 10

След ден-два се върнах в София, където останах по необходимост при един болен брат, на когото и аз нещо бях длъжен.
Всички погледи се насочиха към мен, макар че ми беше неприятно, се съгласих. Това почти бе равносилно на кражба. Неприятна работа. „Ако ние не ги вземем, ще ги вземе хижарят. Защо да е той, нека сме ние." Всеки си получи дяла и се забрави, но сега да видим кой ще плаща за сторената неправда. След ден-два се върнах в София, където останах по необходимост при един болен брат, на когото и аз нещо бях длъжен. Грижих се за него три дни. Дойде време за пътуване. Отидох на ж.п. бюро, взех си билет и се връщам на Изгрева. Проверявам за билета, няма го, заедно с паспорта и портмонето с 200 лева, Портмонето ми бе откраднато.
към текста >>

46. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него.
И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
към текста >>

47. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него.
И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
към текста >>

48. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ Отдавна вече народните водачи в Цариград чувствували и изтъквали пред своите съотечественици в провинцията необходимостта от изпращане представители в Цариград от всички български епархии, които съвместно с цариградските да действуват с по-голяма тяжест пред правителството за задоволяване на българското искане за независима църква.
10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ Отдавна вече народните водачи в Цариград чувствували и изтъквали пред своите съотечественици в провинцията необходимостта от изпращане представители в Цариград от всички български епархии, които съвместно с цариградските да действуват с по-голяма тяжест пред правителството за задоволяване на българското искане за независима църква. Така в 1859 г. такава покана е била отправена от Цариград до пловдивската община, която от своя страна е трябвало да покани съседните епархии да изберат и пратят представители в Цариград, Когато народните работи след акта от З. април се усложнили, нуждата от изпращане на представители станала още по-чувствителна и от Пловдив тая идея била подета. На 10. януарий 1861 г.
към текста >>

49. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества.
Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили. Нуждата от напредък, която не е наложена от непрекъснатите съществувания, е избегнала от нашия разум.
към текста >>

Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления.
Всяко въплътение е, следователно, едно ново поверено средство и благоволение от върховната справедливост, за да послужи на личния ни напредък. Действително ние сами сме творителите на нашето бъдаще и собственно благополучие. Защо се мамим? Ако Божественната справедливост е доволно милосърдна да ни наложи лекарството, което лекува нашите собственни рани; тя не може в нищо се сравни със земната справедливост, понеже нищо не й избягва: ни едно от нашите дела, ни една от нашите мисли, както и нашите престъпления, не са скрити за нея, нито пък са ненаказуеми. За нея всичко е явно, всичко е видело; най-дълбоките скрити вгъвки на нашето сърце, както и най-скритите прибежища са за нея явни. Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
към текста >>

Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота.
Ако Божественната справедливост е доволно милосърдна да ни наложи лекарството, което лекува нашите собственни рани; тя не може в нищо се сравни със земната справедливост, понеже нищо не й избягва: ни едно от нашите дела, ни една от нашите мисли, както и нашите престъпления, не са скрити за нея, нито пък са ненаказуеми. За нея всичко е явно, всичко е видело; най-дълбоките скрити вгъвки на нашето сърце, както и най-скритите прибежища са за нея явни. Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления. Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим.
към текста >>

50. IV.18 август, събота

Постенето е една необходимост за уякчаване на волята.
В този ден, петъка, няма да се яде нищо готвено и никого няма да задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено, без да сте го искали, може да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, но ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето. В З и половина часа подир обяд събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Ан. Желязкова, на която пред всинца каза: - Всички неща, които Ви спъват, да не Ви смущават, защото духовният свят работи за Вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от Вас, е за Ваше добро: умствено, духовно и физическо. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме от горе да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък и тогава той добави: - Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или един чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякването на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във Веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва.
към текста >>

51. IV.11 август, понеделник 1914г.

Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост.
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всички лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне нашето бдение от 5 часа до 7, а утре от 12-ого, вторник, от 5 часа сутринта до 9 - по трима. Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед. В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка: Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота.
към текста >>

52. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

53. IV.16 август, събота 1914г.

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение.
към текста >>

54. IV.5 август, сряда 1915г.

Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене.
Ама ще кажете: „Това тяло е изгнило." То ще ви трябва за бъдеще. Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми. Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползуват, поне да се ползува Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа.
към текста >>

55. IV.7 август, петък 1915г.

Ние сме имали вече един отлив и сега по необходимост на закона ще имаме прилив.
Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в затвора." Обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след това ще настане прилив. Ние сме имали вече един отлив и сега по необходимост на закона ще имаме прилив. Няма никоя сила, която може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък на нещата в умовете и сърцата на всички хора и ще ги преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която ще тури малко вода и ще замаже къщата. Сега засега се образува тази каша от вар. Сега растат плодовете на дърветата.
към текста >>

Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос.
(Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов.
към текста >>

56. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Значи, като се моли, човек се разговаря със същества от Божествения свят Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие.
Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със същества от Божествения свят Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането чувствуването и мисленето. Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА, КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОТПРАВИ КЪМ БОГА, Е ДА ИСКА СВЕТЛИНА И РАЗБИРАНЕ, ДА ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Който изпълнява Волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения.
към текста >>

57. НАРЯД за събора 1907 година

Постенето е една необходимост за уякчаване на волята.
5) ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1907 ГОДИНА „За всяка седмица трябва да си избираме по един ден за молби (молитви), така щото 52 седмици като са в годината, ще имате 52 дни за молитви. Тия дни ще бъдат петъците. В този ден - петъка, няма да се яде нищо готвено и никого няма да задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено, без да сте го искали, може да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага; но ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на небето." В 3 и половина часа следобед събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Анастасия Желязкова, на която пред всинца каза: „Всички неща, които ви спъват, да не ви смущават, защото духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро: умствено, духовно и физическо." Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискаме отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявихме желание за петък, и тогава той добави: „Трите първи петъка от месеца да бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се каза преди малко, а последният петък ще бъде за пост. През първите три петъка може да употребявате и стоплено вино по малко, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи, може и едно кафе или чай. Това е хигиенично правило за укрепване на физическото ви тяло. И така, за през тази година остават следните правила: всеки петък през седмицата ще се молите за уякване на веригата, като в молитвата си прекарвате в ума имената на всички, които сте във веригата, а последният петък се определя само за пост и молитва. Които пък искат да се молят за умрелите, да сторят това в петъка преди Рождество, петъка преди Великден и в петъка преди Голяма света Богородица.
към текста >>

58. Наряди за 1922 г.

Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата.
Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и д а възприеме Божествената Истина. Затуй, в дадения момент, едновременно и учителят, и ученикът, и двамата, трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за абсолютната чистота, не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате.
към текста >>

59. Наряди за 1929 г.

сутринта.„Духът Божи".„Бог е Любов".„В начало бе Словото".Добрата молитва.Триединният Бог.Хвалата (Царят на всичките векове).Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога".Отче наш.„Великото Славословие" (песента).
Божията Любов носи пълния живот! Любезни брат По нареждане: Тазгодишната братска среща ще стане в центровете на съответните кръжоци за членовете на обществото на Всемирното Бяло Братство за следните дни и по следния ред: Първи ден, неделя, 25 август 1929 г. В 5 ч. сутринта, събрани в салона на Братството, а започване точно в 5 ч. 30 мин. сутринта.„Духът Божи".„Бог е Любов".„В начало бе Словото".Добрата молитва.Триединният Бог.Хвалата (Царят на всичките векове).Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога".Отче наш.„Великото Славословие" (песента). Общ обед в салона на Братството. След пладне: четене и размишление върху 3 гл. от Ев. на Йоана. Втори ден, понеделник, 26 август 1929 год.
към текста >>

60. Наряди за 1945 г.

Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония.
За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял.
към текста >>

61. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри.
Което в миналото е расло за 1000 години, сега става за 10 години, което е расло за 100 години, сега - за 1 година. Да образуват жените един съюз, да си помагате, а сега, като седнете вкъщи, еди-коя си такава, онакава, въпроси и критики - не може тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа. С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят. Това става навсякъде, все одумване. Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици. Ще варим домати и от 100 килограма ще извадим 9 или 10 килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие да ги сварите, а който не иска да ги вари, аз ще ги сваря, но ще искам от него домати и дърва.
към текста >>

62. 6. ПРОСТОТА

Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа.“ Гответе се да сеете; дойде първо добро желание - посейте го; и в една година като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се оЛГите.“ Като стане човек богат, отварят му се очите. Например някой сиромах, беден човек, направи си колиба без прозорци. Като поразбогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие. Като казвате: „Така да изгрее моето слънце“, това показва въплотения човек на Земята. Вие трябва да използувате това слънце, което изгрява. Всяка сутрин човек като се събужда, той се ражда, а вечер, като заспива, умира. Затова сутрин ако не станете навреме, за да родите детето си, то ще умре. Забележете: хора, които стават късно, не са разположени през целия ден.
към текста >>

63. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Яденето е една необходимост само докато имаш кола.
Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума. Ако ви заговоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли? “ Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня. Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват 3 катраника: за колата, за коня и за себе си.
към текста >>

64. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.“ Някой като се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите.
Затова, като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е? “ - „Да.“ Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде с оглед на френологията. Сега, като ви говоря, вие се ритате, защото не сте добре наредени, теченията ви не са еднакви. Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.“ Някой като се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите. Това показва, че вашите мисли са различни. Не съм против ръкуването, но и многото ръкуване е вредно. Но ако кажете да не се ръкувате, това е още по-лошо. Бедният човек трябва да има при кого да работи, за да разбогатее. Някой казва, че е глупав, но той не говори истината, защото ако това някой друг му го каже, той ще се разсърди.
към текста >>

65. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Това е една необходимост.
Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползува; това, което ние ядем, то ни ползува. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме! “ Всеки сам ще се Хармонизира.
към текста >>

66. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост.
Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание.
към текста >>

67. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Туй е на първо време една необходимост.
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност! Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически.
към текста >>

68. ВТОРИ МЕСЕЦ

То е от първа необходимост при закона на растенето.
Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица, натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата. Затуй трябва да бъдем чисти и силни, за да преодолеем всичко, което се случи при нашето растене. За да бъдем чисти трябва да се освободим от всяко съмнение, страх и егоизъм. Милосердието трябва да лежи в основата на всички Добродетели. То е от първа необходимост при закона на растенето. Докато тази Добродетел не се всели в сърцето и го обсеби никакво растене не може да има. Вътрешно Милосердие ни трябва, то се състои в това - да признаваме слабостите на другите и да прощаваме тяхните погрешки. Елена Х.Григорова 22.08.1923
към текста >>

69. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Първата необходимост е преобразованието на сърцето.
При развитието на душата трябва да се урегулират двата полюса на човешкото Битие. Това са сърцето и умът. Сърцето трябва да стане чисто, а умът светъл. Само тогава животът може да добие своя вътрешен смисъл. Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето. Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът. И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото попросите, ще ви бъде. Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него.
към текста >>

Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото.
Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Търново, 7/ VII1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих вашето писмо от 24.06.
към текста >>

70. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО изразено чрез различни методи и светли прояви Много изкуства има в света: художество, музика, поезия и ред други. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиката всеки вижда, но малцина ги разбират. Стихотворенията на поета всеки слуша, но малцина ги разбират. Обаче има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по- малцина виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш кога и как да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето братство.
към текста >>

71. 27. МОМИНСКИ СВЯН

Паша Теодорова

Обаче за случая те са били една необходимост.
Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение. Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ. Не е лесна задачата на един Велик Учител да подпомогне ученика си по един обикновен начин с пари, които като материална стойност са изгубили отдавна своята чистота. Обаче за случая те са били една необходимост. Погледнах внимателно отново лицето на Учитиля и сега проследих и своето състояние. Толкова светъл и свещен беше този момент, че сега се чувствувах излишна, да не би с нещо да наруша неговата цялост. Искаше ми се да преместя стола още повече до стената, но той беше плътно допрян до нея. И тогава си помислих: Каквото е отношението на съвършената и чиста дева към Духа, такова е отношението на Великия Учител към душата на неговия ученик. Дали случайно се появи тази сестра или подчертано от по-високо място бе организиран този урок?
към текста >>

72. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Аз търсих любовта, тя ми бе една необходимост в света и вярвах на всеки, който отваряше сърцето и казваше: „Ела!
Не съм първа нито последна вече, що дирят неизменната и безгранична Божествена Любов. 30.IV.1964 г. ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Възлюбленият на човешката душа, това е Бог. Така говори Мъдростта. И тези слова проникват в сърцето и питат що съм правила досега. Аз търсих любовта, тя ми бе една необходимост в света и вярвах на всеки, който отваряше сърцето и казваше: „Ела! " Колко скръб, колко сълзи съм проляла за любовта на братята, които жестоко са наранили сърцето ми досега. Защо беше така? Защото не знаех къде да търся любовта. Богатството го дадох на братята да пият. Украшенията - на моите съперници, да се радват, а за мене остана нараненото сърце и опитностите, и сълзите.
към текста >>

73. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е.
Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, оттам става ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е. строга закономерност), в тях е проявен Бог." Линкей казва (във „Фауст"): „Красотата укротява всеки гняв." Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променяват низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя.
към текста >>

74. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Поправянето на грешките е една необходимост!
В Неговия Дух няма да се съмнявате! 3. В себе си няма да се съмнявате! Всичко имам! Всичко е вложил Бог в мене! Смел ще бъдеш! Поправянето на грешките е една необходимост! Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил. * * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек.
към текста >>

75. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

И ще види, как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието.
267.Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268.Малката бубулечица. Когато ученикът се почувствува много от- паднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види, как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. - И той да изяви Великото в Битието! 269.Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата - и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият - друго.
към текста >>

76. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му.
481.Познание на Господа. Това е познание на Бога: Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482.Правилно отношение Когато обичаш някого, обичаш всичко, ко- ето Той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! 483.Важното. Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му. 484.Източната школа. На ученика от източната школа са създава- ли изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом! " 485.С Бога. Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога.
към текста >>

77. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 781-800

795 Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха.
Човек, който не пей в себе си, той не може да се възпитава, не може да чувства правилно, не може да мисли правилно, не може да постъпва правилно. Всяка една работа ще й пееш в себе си. Божественото. 794 Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича, се благославя. Знанието. 795 Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него. 796 Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Обичайте! 797 Обичайте Господа, за да приемете Божието благословение.
към текста >>

Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш.
Всяка една работа ще й пееш в себе си. Божественото. 794 Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича, се благославя. Знанието. 795 Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него. 796 Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Обичайте! 797 Обичайте Господа, за да приемете Божието благословение. Нашият Баща.
към текста >>

78. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 861-880

В този смисъл тя не е изкуство, тя е една необходимост, както въздуха.
То е живот на Бога, скрит във всяко едно зърно. Скръбта и радостта 868 Скръбта, която приемаш с любов - от Бога е. Радостта, която приемаш с Любов - от Бога е. Скръбта, щом я възлюбиш, тя се превръща в радост. Музиката. 869 Музиката съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. В този смисъл тя не е изкуство, тя е една необходимост, както въздуха. Без тази музика, никакви постижения не може да имаш. Един. 870 В този свят има Един, Който ви обича. Трябва да Го намерите. Музика. 871 В музиката трябва да се съедини човешкия ум, човешкото сърце, човешкото тяло в едно. Навсякъде по земята трябва да има хубави мисли, хубави чувства, хубави постъпки. Пейте.
към текста >>

79. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 901-920

Бог 913 Бог е една необходимост в света.
Тази светлина ще проникне във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло - това е присъствието на Бога. Духът. 911 Не огорчавай Духа, който те ръководи. Когато лягаш и когато ставаш, и когато говориш, когато мислиш и чувствуваш, Той да бъде доволен. Метод. 912 Хубавите чувства и мисли, хармоничните постъпки, те моделират едно хубаво лице. Ако вярата ви е слаба, дружете с хора, в които вярата е силно развита. Бог 913 Бог е една необходимост в света. И понеже е съвършен, когато мислим за Него, придобиваме това, което нямаме. Ти си жаден, изворът е, който може да задоволи твоята нужда. Божествено даване. 914 Туй даване, при което ти се радваш като да- ваш, аз го наричам Божествено даване. Слънцето е модел.
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1141-1160

Праната е една необходимост.
1141 Да обичаш хубавото, което Бог е създал и най-после да обичаш и хубавото, което ти си създал. Слушането. 1142 Слушането е едно качество на човешкото съзнание. Прана. 1143 Човек, който има един здрав организъм, светли мисли, свежи чувства, има доста злато в кръвта си. Златото е символ на Слънчевата енергия. Индусите я наричат прана - сатва. Праната е една необходимост. Праната е онази чиста енергия, която човек възприема. Сутрин има повече прана, затова, излизайте сутрин. Вслушвайте се в Божествените мисли. Облеклото. 1144 Всички Добродетели, всички благородни и хубави мисли и чувства, това е облеклото на човека. Те образуват ореол около човека: Червеният цвят, който носи Божествения живот.
към текста >>

81. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1181-1200

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Хората сега се бият - човешката кръв е една необходимост за развитие на човечеството - за да могат да растат човешките мисли.
Ако не дойде краят, началото не идва. Свършване века на престъпленията. Шестата раса ще даде импулс на другите раси. Възможни и невъзможни неща 1197 Тази война(1940)ще стане за побратимава- не на народите.Комунистите ще се изменят, Нещо по-голямо от Пан Европа ще стане. Невъзможните неща ще станат възможни. Хората сега се бият - човешката кръв е една необходимост за развитие на човечеството - за да могат да растат човешките мисли. Като се бият, ще се опознаят, ще си предадат добродетелите. Колкото славяни избият германците, ще се преродят в Германия, да се учат там. А германците ще се преродят в Русия. Коприва. 1198 Като се храниш една цяла година с коприва по три пъти на ден, ще се почернят космите ти. Начало. 1199 Начало наричам, когато почне растението.
към текста >>

82. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1781-1800

Ето защо, молитвата е необходимост.
1796 При сегашния живот, невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необхо- димост за човека. За да се освободи от страданието, човек дълго време трябва да се моли на Бога, да изпрати Духа си да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде - той пак ще се моли да дойде Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо, молитвата е необходимост. Всеки човек, светия или обикновен, трябва да се моли. Кармата. 1797 Когато добрите хора надделяват в един град над лошите, техните молитви могат да отменят лошата карма на този град. Добродетелите. 1798 Търпение, милосърдие, любов към Бога - влязат [ли] тия добродетели във вашия дом, животът ви коренно ще се измени. Благородството 1799 Бъдете внимателни към вашите братя и сестри, да не накърните с нищо душата им. В това седи благородството на човека. Смъртта.
към текста >>

83. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 21-40

А който не ги разбира, по закона на необходимостта му се налага Мъдростта.
Любов. 21 Най-велика е Любовта на Учителя. Най-предана е Любовта на ученика. Ученикът, 29.Х.1921 г. София Законите. 22 Който разбира законите на природата, по закона на Свободата приема Любовта. А който не ги разбира, по закона на необходимостта му се налага Мъдростта. 27.Х.1921 г. София Милост. 23 Само Милостта слиза долу, за да помага. 30.X.1921 г. София Любов.
към текста >>

84. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

При известни периоди от нейния живот, тя е живяла много усамотено и имала контакт само с тези, които я обикалят по необходимост.
Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на някои стихове, тя е имала духовни опитности. Тя се е лекувала със стихове от Евангелието. При един от случаите й бил възпален апендикса и тя се е лекувала със стихове от Евангелието и Завета на Цветните лъчи със спектъра. Друг случай е имало при ослепяването й, дето тя се е лекувала по същия начин. Учителят й дал форми как да се облича, как да се реши и какви дрехи да носи. При известни периоди от нейния живот, тя е живяла много усамотено и имала контакт само с тези, които я обикалят по необходимост. На 23 годишна възраст, на един Петровден на Рила тя поднася на Учителя подарък една своя книжка - „Свещените думи на Учителя към ученика". Това са разговори на Аверуни с Учителя. Отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси и Учителят отхвърля книгата. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля.
към текста >>

85. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Квасът е една необходимост в света.
От архива на Тереза Керемидчиева . 1. ОТ БЕСЕДАТА „ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 21.03.1921 г. 16 глава от Ев. от Матея, 6 ст.; 1-во Послание Солуняном, 5:21 ст. Квас, това е символ. Квасът е една необходимост в света. Човек е фарисей по ум, а садукей по сърце, фарисеите минават за много набожни в света, те са мерила в света. А садукеите са хора, които не вярват за нищо. Нито верующите, ни безверующите ще оправят света. На земята има други человеци, по-културни, които ние не ги виждаме. Сегашните хора минават през дъното на ада.
към текста >>

Злото в света, че е допуснато, то е една необходимост.
Грешенето е туй цапането с кашата. Каши ще правим - всевъзможни каши ще правим. Ще правим мъжки и женски каши. Като казвам мъжка каша, аз разбирам каша на ума и женска - на сърцето. И ако вие си зададете въпрос защо живеем, няма да ви се даде отговор. Злото в света, че е допуснато, то е една необходимост. Страданието на едни е щастие на други, а щастието на едни е страдание на другия. Щом можем да наместим нещата на местата няма зло, а щом не можем само ще цапаме. Сърцето на човека разваля работата на ума. Сърцето на човека разваля живота. А ума е само един отглас на сърцето.
към текста >>

86. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе.
Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си той ще го яде. Някои казват: „Да учим хората как да любят". Любенето е ядене. Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби. Неудоволствието, което вие усещате от какво произтича?
към текста >>

Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност.
Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 4. Окултният закон за противоречията Беседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братя Тайна молитва. Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: Да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница. После ще трябва да се съобразявате със средствата.
към текста >>

87. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота.
Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес, сила.
към текста >>

88. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Това състояние е една необходимост за растене.
Жената е сърцето на човек. Някъде мъжът е недоволен - това е умът. Докато твоят ум и твоето сърце не дойдат в хармония ти не можеш да изпълниш Божията воля. Как ще посрещнете един дошъл гост, ако мъжът и жената в една къща са скарани? И у нас, ако умът и сърцето не са хармонични как ще посрещнете Господа като ви дойде на гости? Това състояние е една необходимост за растене. Сега друг пример ще ви преведа: както един допотопен човек като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел? Може ли да направите това? Ще бягат от вас, но и той се чуди защо бягат и от него. На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо. От мое гледище всичко, което става е от добро.
към текста >>

89. 51. ПОГРЕБЕНИЕТО

Жечо Панайотов

Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение.
Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66. Решават братята да се подаде телеграма от брат д-р Иван Жеков, което той веднага направил. Отговора за съгласие дойде навреме и Министерството на вътрешните работи изпрати писмено разрешение.
към текста >>

90. 55. ОТПЕЧАТВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ

Жечо Панайотов

Първата необходимост за нас учениците, бе да продължим подвизаването си по същият начин, както по времето на Учителя.
55. ОТПЕЧАТВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ И така, Братският съвет си вършеше работата хармонично: стопанисването на имотите, работата на печатницата, всичко беше с добри резултати. Да отправя поглед и към функционирането на Школата, на беседите в неделните дни и т.н. Първата необходимост за нас учениците, бе да продължим подвизаването си по същият начин, както по времето на Учителя. А това значи, в обичайните седмични дни и часове, да присъствуваме в братския салон на Изгрева, за да слушаме съответната за деня беседа или лекция. Братският съвет съдействуваше затова: в сряда сутринта в 5 часа, събрание за школата на общия окултен клас. В петък - същият час, събрание на младежкия окултен клас; а в неделя сутринта - 5 часа, прочитане беседа от „Утринните слова", включително и граждани от града, както и гости дошли от провинцията. Започнахме четене собствените лекции и беседи, от първата годишнина, когато Учителя ги е говорил. За общия клас се изреждахме 67 души, които четяха правилно и красиво.
към текста >>

91. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

„Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов.
„Под сянката на Всемогъщаго" - Разбираме да имаш пари в някоя банка или приятел на който да разчиташ. Стих 7. „Тисящи ще падат от страна ти." Това значи като познаеш силата на Бога, ще бъдеш свободен от хилядите мъчнотии. Том „Божествената мисъл": Лекции на Младежкия окултен клас, год. VII /1927-1928 г./, том I, лекция „Будният ден", стр. 232-233. „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него, Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце, като израз на велики мисли и чувства, като потик на добри и възвишени дела. Оттам, погледнете вън, на окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво; в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долини и планини. Вслушвайте се в гласа на пойните птички, в шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог.
към текста >>

92. 5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Затова се приемаше по необходимост и най- неподходящата за живеене.
5. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ И СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО В София, моят брат Борис ме заведе в квартирата си, един не много голям хол, в една стара занемарена постройка на улица „Кракра" срещу Турската легация. В този хол, през които се минаваше за съседна стая и в друга една до него, се бяха настанили още пет-шест души наши съмишленици, все студенти. Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания. След Първата световна воина, София преживяваше тежка жилищна криза. Мъчно се намираха квартири, а пък и наемите бяха високи, когато се намереше такава. Затова се приемаше по необходимост и най- неподходящата за живеене. Първото нещо, което направихме, след като се установих, беше приятелите и моят брат Борис да ме заведат на улица „Опълченска" N 66, където живееше Учителя. С идеите на братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия. Една от ученичките на Учителя, Елена Казанлъклиева, начетена, интелигентна и енергична жена с голямо умение увлекателно да говори, беше дошла в Габрово и успя да образува, както за възрастните - школата на Общия клас, така и за младежите - школата на Специалния клас. В младежката школа влязох и аз. Елена Казанлъклиева се беше омъжила за един човек, които разбираше от пивоварните фабрики и в Габрово имаше бирена фабрика, и затова той дойде при нас с жена си.
към текста >>

93. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост.
На другия ден се запознахме с новата обстановка, при която щяхме да живеем. Къщата беше стара, но здрава, имаше няколко стаи, обширен хол и в него огнище. Навън чардак - тераса, а пред къщата голям двор от три-четири декара. Имаше обор и в него два коня, две крави и телета. Ние мислехме и искахме, че ще можем да съчетаем простият физически труд, усилените грижи и работа, които изискваше едно крайно примитивно, устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, каквото беше стопанството на Жечо. Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост. Ще работим, ще четем, ще свирим, ще пишем. Преставяхме си живота там като песен. Но още на другия ден, ни посрещна коравата действителност. От управлението на селската община, отпущаха на селяните за изсичане участъци за дърва, млади горички почти храсти. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден.
към текста >>

Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него.
Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад. Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи. Не се ли задоволят, той страда. Незадоволени бяха тези наши духовни нужди, незадоволени бяха и нуждите на физическото ни тяло.
към текста >>

Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло.
Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад. Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи. Не се ли задоволят, той страда. Незадоволени бяха тези наши духовни нужди, незадоволени бяха и нуждите на физическото ни тяло. Без една домакиня или човек с домакински похват, който да създаде ред и уют в дома и добра топла храна.
към текста >>

Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи.
Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад. Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи. Не се ли задоволят, той страда. Незадоволени бяха тези наши духовни нужди, незадоволени бяха и нуждите на физическото ни тяло. Без една домакиня или човек с домакински похват, който да създаде ред и уют в дома и добра топла храна. Какво в това направление е можел да направи Жечо, този примитивен селянин? Пък и кой от тези осем души, които всякога са били далеч от такава дейност е можел да направи нещо в това направление.
към текста >>

Минава по една програма, на една необходимост за изправяне, получаване опитности и знание.
От гледището на Земята взимаш силовите течения, влиянията на силовите течения на небесните образования, планетите, Слънцето и Луната, и зодиакалните съзвездия. Мнозина биха запитали, нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесвал своевременно, за да предотврати, страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случая да се убедя по един безспорен начин, че Учителят не обичаше, спазвайки някакъв висш закон, да се меси в личните подтици, устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, определен път, път в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Минава по една програма, на една необходимост за изправяне, получаване опитности и знание. Учителят не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, неговото предупреждение, това, което Той му казва, едно такова намесване е безпредметно. Най-после както вече споменах, често пъти устрема към дадена цел, който се създава у даден човек е с такава сила, че е опасно да се възпре. При такъв един устрем, едно спиране би създало непоправимо сътресение и би оставило нещо неудовлетворено, което ще тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо преживяно от ученика ще му донесе опит поне малко знание, мъдрост и освобождение от ограниченията.
към текста >>

94. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Учителят казваше, че събитията, които човек има да мине са едни от тях неизбежни, такива, които са по закона на необходимостта или както се казва, по закона на КАРМАТА, трябва да станат.
Аз го погледнах и разбрах, че всичките ми тези състояния на мъка и тежест, не са нищо друго, освен предчувствия, за тежката съдба, която имам, суровият път по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите му грижи към мене, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. Тук ще изнеса някои от спомените си свързани с намесата на Учителя. Това бе третото чудо за мен. Учителят казваше, че събитията, които човек има да мине са едни от тях неизбежни, такива, които са по закона на необходимостта или както се казва, по закона на КАРМАТА, трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия. При такива случаи, имал съм опита да се убедя, че човешкият мозък, става изцяло проводник и в служба на това, което трябва да стане. Той е просто влачен от стихията и нищо не е в състояние, да го накара да вижда, да разбира или да може да вземе някакво решение, което може да предотврати, това събитие. При такива случаи, само Великите Разумни братя, които бдят над човека, могат да направят промени, които да облекчат удара и само в краен случай, да го отменят, да го отмахнат.
към текста >>

95. 49. ШВЕЙЦАРИЯ

Братът въздъхна с облекчение, че се отърва от необходимостта, да се задълбочава и рови в прашасалите томове в библиотеките, една доволна усмивка грейна по лицето му.* Разбира се, всеки ще схване, че не става въпрос за седалище на разумни същества, облечени във физически тела като нашите.
Този негласен диалог беше мигновен. Учителят се обърна към брата и каза: „Из книгите в библиотеките, разрешението на този въпрос вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях". Всички се спогледахме с приятна изненада от неочаквания, кратък, ясен и убедителен отговор, който Учителя даде. Братът въздъхна с облекчение, че се отърва от необходимостта, да се задълбочава и рови в прашасалите томове в библиотеките, една доволна усмивка грейна по лицето му.* Разбира се, всеки ще схване, че не става въпрос за седалище на разумни същества, облечени във физически тела като нашите. Мисля си след това: Нима не биха могли да живеят така и всички народи по лицето на Земята, в мир и разбирателство, както тези три народности в Швейцария? Тази страна е дадена от Разумният свят, като модел за съвместно съществуване на различните народи. И човечеството трябва да се поучи оттам. ------------------- * Този брат е Моис Басан - евреин, комуто Учителят подарява една жълтица. Благодарение на нея той става милионер, но задържа богатството за себе си и не издава нито един ред от Словото на Учителя в Европа 1938 - 1990 год.
към текста >>

96. 51. ОСКУБАН

По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена и те бяха под пълния контрол на тогавашното тъй наречено комисарство.
" - „А, не, не, този път ще бъдеш оскубан". Добави Учителят със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение задълбочен, да разбера думите му и какво да правя. Разбрах само, че думите и предупреждението Му се отнасят до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена и те бяха под пълния контрол на тогавашното тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни нужди: четки, дребна железария, дребни дървени изделия и някои домакински потреби, предимно лъжици и вилици. Производството на тези стоки, беше обект преди всичко на занаятчийство, което използуваше само отпадъчни материали за неговото производство. Редовни материали нямаше. С това тези отпадъчни материали намираха своето най-добро оползотворение. Тези трудолюбиви, сръчни, с голямо умение и находчивост, хора постигаха с най-примитивни средства и съоръжения похвални резултати и с това внасяха голямо улеснение в задоволяването на второстепенните нужди на народа.
към текста >>

97. 57. ПИСМОТО

Мислех също, сега при тази необходимост за начина, по който щях да влезна във връзка с Него, дали да похлопам на вратата, или да чакам, когато Той излезе.
Нейните родители бяха заможни хора и не бяха пожалили средствата за да я заведат и при най-големите специалисти. Но никой от тях, не само, че не й помогнал, но не са могли да определят и естеството на болестта й. Сестра ми молеше да отида при Учителя и да поискам помощ и съвет за този случай. Тръгнах за Изгрева с неохота, не обичах да занимавам Учителя с такива въпроси. Тъй като мислех, че Неговата задача не е да оправя физическите недъзи на хората, а да им донесе светлина и да им покаже пътя и смисъла на човешкия живот. Мислех също, сега при тази необходимост за начина, по който щях да влезна във връзка с Него, дали да похлопам на вратата, или да чакам, когато Той излезе. Всичко това ме вълнуваше из целия път, докато стигнах дотам. Тъкмо завивам на ъгъла, покрай стаята на Бай Ради, вдигнах глава и гледам Учителя е на балкона пред стаята си, стои изправен и гледа към мене. Въздъхнах с облекчение, че това, което най-много ме измъчваше, начинът по който ще влезна във връзка с Него изведнъж, неочаквано и най-благоприятно се разреши. Тръгнах бавно за да стигна под балкона и Му кажа за своето идване. Ясно беше за мене, че Той ме очакваше.
към текста >>

98. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим.
Буйната река, която се изтичаше от езерото за да хвърли своите води, на многобройни водопади към първото езеро намиращо се под нас, на около 150 метра във височина, разположено на обширно плато, потънало също в зеленината на клековете, беше гледка, която също приковаваше със своята величественост. На източния бряг на езерото, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от мощните прегръдки на зелените клекове. Малката полянка, единственото свободно място от клекове, непосредствено до самото езеро, създаваше условия най- подходящи да се установим там на лагер. Минахме бистрата игрива река малко трудно и установихме лагера си на тази полянка. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха. За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим. Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме един или два дена в почивка и недалечни обиколки, приятни и полезни разговори, а вечер буйният огън под звездното небе, внасяше своят принос, към много богатите преживелици. Времето беше хубаво, ясно-синьо небе над нас и това ни даде възможност, да приемем по-добре и по-пълно цялата прелест на този Рилски кът. У мене, пък вярвам у всички, тази екскурзия остави незабравими скъпи спомени. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме с цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, то у всички се събуди желанието, следващото лято и те да дойдат.
към текста >>

99. 71. ВОДА ЗА КУХНЯТА

И човек само при крайна необходимост, трябва да се намесва в това единство, като това става най-внимателно и с най-малък ущърб за него.
Бях близо до Него и разпалено, полунашега, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място за една такава пътека, а с такава работа не бяхме се занимавали. Изложих моят проект, но когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна, искаше да ми каже колко далеч съм отишъл, усмихнах се и аз малко, и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителят не обичаше да се осакатяват дадените от природата форми, без особена и належаща нужда. В природата съществува едно разумно и хармонично единство между формите създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква, създадените от природата архитектурни форми, чистотата на въздуха и водата, естествените насъждения от растенията областите, в които се развиват различните видове от животинския свят по възможност да се запазят. И човек само при крайна необходимост, трябва да се намесва в това единство, като това става най-внимателно и с най-малък ущърб за него. Събудилият се сега устрем у човека, към една безпределна лакомия към всички блага на нашата Земя, го тласка към една най-жестока ликвидация на това единство, което непремено ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно, нашият много добър майстор-дърводелец и човек с богати идеи Боян Злата рев, със съдействието и на други братя се направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода. Но това беше по-скоро романтика, отколкото разрешение. Остана пак носенето на вода с ръце.
към текста >>

100. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ