Търсене в текстове за 'Нектар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина.
към текста >>

2. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя.
– Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път.
към текста >>

3. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар.
Слав Бели Из „МЛЕЧЕН ПЪТ" (Поеми за красотата на живота.) І Красота, красота! Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята прелест по целия свят. Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава. Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака. Видях светлина... Видях твоята чудната прелест, богиньо, красота. Красота, красота! Ти висша, царице, на света.
към текста >>

4. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо.
към текста >>

5. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда.
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда. Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето. Реки на благодат текат из Него! (Следва)
към текста >>

6. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар.
Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра. Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина. Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù? Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз.
към текста >>

7. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

8. ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар.
Чашката, в която ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта.” Когато Христос слезе на земята, той слезе именно да помогне на човешката душа. Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. А за човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Само души, които любят, които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята.
към текста >>

9. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар.
И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д.
към текста >>

10. ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вълни ароматни преливат, нектар Пчелиците пият, туй радост зове се Велика любов, засмей се, ела!
* * * Набъбна земята, разтвори недра, поникна стъбълцето, Поникна, погледна на божия свят. Усмихна се, цъфна цветеца в полето. Април е, живота танцува и кани и теб! Не радва те сякаш теб пролетний чар, Незряща, кат птица ранена отпускаш крила. Вълни ароматни преливат, нектар Пчелиците пият, туй радост зове се Велика любов, засмей се, ела! Гальовен и сладък гласът занарежда: Живееш не жива сред живия свят. Разкрий си сърцето, да грейне надежда, Да цъфне цветеца, да пръсне свещен аромат! Любов, ти я имаш, таи се тя в тебе, Момента ли чакаш? Но цял е той зов! Виж, пролет е вече, потънали в цвят Стеблата преливат от жива любов, И сокове тичат, наливат пчелиците мед, Ще бъдат дърветата пълни със сладостен плод!
към текста >>

11. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера.
Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Tе искат да им се създаде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседи в тях – това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти – това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото – балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове "наслада на момента" – ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора.
към текста >>

12. Притчи и приказки Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки с нектар на капчици налян, и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми, чрез пламъка на чудото прелян.
Закорени го Ти с години, и го научи да расте, и плодове да връзва сладки, за всички да са те! На бурите да устоява, на студ, и дъжд, и пек, и погледа му да измерва, лазурите далек! Закорени в земята твърда дървото, Боже Ти, и го научи в дни и нощи да вярва и търпи! БЛАГОДАРЯ Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка - ръка на щедростта, зърна, с обилен сок от слънцето наляни, разкошен дар на любовта. Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки с нектар на капчици налян, и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми, чрез пламъка на чудото прелян.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Пчели бръмчат и събират сладкия нектар от цветовете.
Изпитах тогава и радост, и тъга... Пролет, пролет, какво си ти, откъде идеш и къде си ти сега? И ти като Любовта идеш тайно и пак тайно си отиваш. Аз тръгвам по твоите чудни стъпки, търся те и мисля за тебе. Където и да погледна, виждам твоята вълшебна следа. Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря. Пчели бръмчат и събират сладкия нектар от цветовете. В разлистения лес радостно пеят птички. Навсякъде се говори за тебе. За тебе всичко пее и слави слънцето, което щедро облива земята със светлина. Вървях по твоите следи. В гората се заслушах с затаен дъх.
към текста >>

14. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.
Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма, (т. н. етер Б. Р.) Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в нас да се роди една вътрешна радост, в нашите осиромашали души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тая животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Bcеки трябва да направи опит ред години, за да се убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
Някои учени подържат, че тая именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава деня на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Затова е препоръчително пролетно и лятно време, от 22 март да се ляга и става рано, за да се посрещне слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.“ *) Който иска по обстойно да се запознае с въпроса за слънчевата енергия нека прочете книгата — Из Царството на живата природа — от Учителя.
Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната а от 9—12 часа — за уякване на стомаха. А след обед, изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати.“ И през различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. Най-добри месеци за обновяване са от 22 март през целия месец април и май до 22 юни. „Затова е препоръчително пролетно и лятно време, от 22 март да се ляга и става рано, за да се посрещне слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.“ *) Който иска по обстойно да се запознае с въпроса за слънчевата енергия нека прочете книгата — Из Царството на живата природа — от Учителя. Това са четирите основни пътища за придобиването на жизнена енергия. Но не е въпроса само да се придобие тази енергия, но трябва и да се запази и използва. А въпроса за запазването на жизнената енергия е въпрос за запазване на пътищата по които тя минава. Във физическото тяло тя се разнася чрез кръвоносните съдове и симпатичната и главно мозъчна системи. Затова необходимо е тези системи да бъдат в изправност.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят.
(следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра. Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно?
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.
Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя.
От това гледище, основата но това духовно Божествено учение, което залива днес света, не е в Индия, а в дълбаните на божествения дух, който а настоящето се проявява между славяните. Следователно, културите се зараждат под импулса на Божествения дух — а като огнища, като центрове на тези импулси са окултните школи, които пребъдват винаги в сърцето на всяка култура. А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи. В. П а ш о в ЛОЗАТА Под слънцето роди се и порасна Зелената и хубава лоза. И днес зрънцата светят като слънце И бистри са и чисти кат сълза. * И светла реч усещам да се лее: „От слънцето и чистата земя, Ний идваме с нектара си да влеем В душата ви божествена струя. * Ний идваме искрите да запалим На чист живот и огън негасим. От слънцето самите закърмени. За слънчев ден ний вас да закърмим. * Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод! “ * Те бяха малки, едрите зърна, На грозда сладък, тежък и прозрачен.
към текста >>

* Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар.
От слънцето самите закърмени. За слънчев ден ний вас да закърмим. * Че слънцето когото закърмява, Избран ще е за новия живот, О, сока ни вий чист го възлюбете, Че сок е той на слънчевия плод! “ * Те бяха малки, едрите зърна, На грозда сладък, тежък и прозрачен. Но ден след ден големи и красиви Те раснаха под дъжд и светлина. * Те раснаха, наливани с нектар, С прозрачен сок, и сладък н божествен, И мит след миг приготвяха тържествен Те празника на своя господар. * И дойде ден, и тежки плодове Потрепнаха, големи н красиви,^ Берачите засмени и щастливи Ги слагаха в големи кошове. * Те бяха малки, едрите зърна, А днес тежат от сладък сок налени. На тях очи се спират възхитени: „О, сладък плод, божествена храна“. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Раждането на новия свят (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.) „Видях ново небе и нова земя.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт.
* Подозрението е болезнено състояние на чувствата. Който започне да не вярва на своите подозрения, той скоро ще се освободи от тази болест. Който подозира, той вижда себе си в подозрението. Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето изправление. * Ние познаваме до къде сме достигнали в знанието, силата и любовта по това какви вътрешни отношения имаме с Бога и каква ни е обходата с хората, когато сме в тежки изпитания. * Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт. * Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага. Г. Т. ЕДНО ПСИХИЧЕСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА Л. Н. ТОЛСТОЙ Четири дена преди изчезването на вуйчо ми Л. Н.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце.
Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи! Очите блестящи гледат лъчезарните багри. Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни! Изкачете се рано на планината и вижте безкрайният простор, как от светозарния изток излетява хвърковатата, колесница носена върху крилете на Пролетния Дух. И от нея ще слезе при вас на планината, Богинята на Пролетната любов; нежно и топло ще ви целуне, прегърнати от нейното Велико сърце.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията.
Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията. науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година препоръчително е да се ляга и да се става рано, да се посреща слънцето, за да приеме човек своя дял от него, (тъй както малките пчелички събират нектар от цвят на цвят през ранните сутринни часове.) Винаги да бъдем в съгласие със законите на живата природа В тях се съхраняват истинските методи и закони за нашия живот.
Някои учени поддържат, че именно тая енергия е, която движи земята около дейната ос. Когато растенията усетят, че тая оплодотворяваща енергия започва да се проявява и да приижда към земята - те напъпват, приготовляват се, а когато тя се усили, те се разлистват, разцъфтяват и завързват плод — като се стремят да съберат достатъчно енергия, необходима им за оползотворяване. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова именно, когато видим растенията да напъпват и цъфтят и в човешката душа се появява една вътрешна радост, че наближава денят на нашето освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване и обновяване на своите мисли, чувства, сили и пр. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година препоръчително е да се ляга и да се става рано, да се посреща слънцето, за да приеме човек своя дял от него, (тъй както малките пчелички събират нектар от цвят на цвят през ранните сутринни часове.) Винаги да бъдем в съгласие със законите на живата природа В тях се съхраняват истинските методи и закони за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, силни, здрави, щастливи и пр. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре с цялото си съществуване. Един от тези служители е слънцето. Когато природата започва работата си, тогава трябва и ние да започнем нашата. Това е то Божественото, Великото в живота т. е.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце.
S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце. Тя е на планината и всред полските цветя, пръска багрите си в чиста пролетна роса. И очите гледат как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни. Нежната и топла целувка събужда чувството на радост, щастие и очакване за подем. Всички да отворим утринната врата и във висините на планината да съзерцаваме пролетната зора. Да подадем ръката си на Богинята, да ни отведе в градината но красотата — где безмълвно работят девите на пролетта.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г.
* * * Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме съзнанието на честен платец. Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало. * * * Ако изпитаме съжаление към нашия неприятел, ние живеем в любовта и силата, и този неприятел утре ще бъде един добър наш приятел. До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат. * * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен смисъл. От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г. Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си. за да се влее струята на великия живот във вас.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът на преходните илюзии е училище за човешката душа, чиято задача е да смуче нектар и да пълни своите медени пити често и от това, което утре ще увехне.
Как да ги отличиш, как да ги разграничиш? Нещо повече — понякога дори тъкмо в онзи видимо бързопреходен цветец, който пред очите ти увяхва, се крият семена на безсмъртие. И обратно — това, което изглежда вечно и безсмъртно, осветено от религия, традиции и обществено мнение, общоприето и неоспорвано от никого — е често безсъдържателно и безплодно. Затова, — търсете ядката на нещата, а не тяхната видима форма. Илюзиите съществуват, за да ни научат да различаваме, да откриваме всред тяхната необикновена пъстрота, това, което носи в себе си семената на реалността. Светът на преходните илюзии е училище за човешката душа, чиято задача е да смуче нектар и да пълни своите медени пити често и от това, което утре ще увехне. С. К. ____________________________ Сегашният живот е резултат на редица опити, които природата е правила в течение на хиляди години. Ако речете да измените този живот в един ден, това значи да предизвикате цяла катастрофа. За да се измени света, от всички хора се иска съзнателна, вътрешна работа. Никакъв закон не може да измени света.
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар.
* Очаквана с трепетна надежда, проблясва във всичката си красота човешката душа във цвет-одежда, где Бог е влял любов и светлина. * Трептят възрадвани, ликуват с песен и всички възвишени същества като пчели покрай цвета й пресен и лумват в хор вселенски тържества. * Те знаят, на проявите безброя че там е вложен с багрено везмо, че Бог, незнайно как, е вплел развоя на цялото всебитие в писмо. * Те знаят, че е тя свещена книга: човешката душа, че онова, което е било и става в мига, записано е там с порой слова. * Те знаят. че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар. * И духом носят Новата епоха, епоха на Божествена любов, где нивга не вирее суматоха, а само слънчевият благослов. Елвилюри СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ТОВА, КОЕТО СТОИ НАД НЕГО Има свещени неща, за които никак или съвсем рядко трябва да се говори, защото огромното болшинство от хората още не са способни да ги разбера г и ще ги отхвърлят и охулят, като струпат собствената си кал върху тях. Има свещени истини, които трябва да бъдат скривани от недозрялото и закостеняло в своите догматични схващания човечество. Защото да дадеш тия истини на хората преждевременно, би било същото, като да караш един плод да зрее преди да му е дошло времето, т. е. да му повредиш.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят!
* Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар! В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини. Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет.
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

:Очаквай Госта си с нектарена съдина.
:Наситен с росен мед ще бъдеш ти духовно :И житен клас ще лей злато в сърце оловно. * — Беседва ш ли с Учителя на Любовта? — Каза ли ти: „чети, прилагай! “ — с яснота? :Душата ти е в пеперуди рой градина. :Очаквай Госта си с нектарена съдина. * — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта? :Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи. :И люшва ни към Бога със святите копнежи. Елвилюри ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя. Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им.
към текста >>

31. -

Планинският нектар от чайниците врящи се лей за отдих и почивка там сме наредени; пием с благословение, в тиха радост душата пей!
С възхитени очи, усмихват се полята; ручеят ромоли; брези сребристи наредени, като пазители на тайните световни, вдълбочени! * Ето скалата, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай! Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна! Пий и Бога познай! * Пламти огнището, извива пушек с дъх на клей! Планинският нектар от чайниците врящи се лей за отдих и почивка там сме наредени; пием с благословение, в тиха радост душата пей! * Край нас мъдрецът е! О, мигове блажени От мирове небесни, очи сияйно вдъхновени греят с любов Божествена, дълбоко озарени! Кат бисери слова му мъдри нижат се и светят във души ни! * Ведро поглежда окото Божие, синьо небето! Ресница златна, пладне в пътя си бележи; Тъй жадни сме, във тайните небесни къпе се сърцето!
към текста >>

32. -

Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата!
II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива. Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“.
към текста >>

33. -

„Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез “ „Аналогично нещо става и през течение на годината. Земята (в същност дадено место), в началото на пролетта е по-вече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно, най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира“. „Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина“. Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни от живота. Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата!
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
* * * ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! * И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, * не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! * Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... Иван Толев К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

. .. Неговите пламенни лъчи ще изсушат брилянтните сълзи и те ще станат ароматен нектар; те ще оживотворят нашите души и име ще цъфнем в сияйна красота.
Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат: — Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!. .. И жадно простират дървесата нежни вейки към светлите лъчи. Цветята в полусънна нега издигат своите пъстри главички и в безмълвен трепет повтарят: — Слънцето изгрева! . .. Неговите пламенни лъчи ще изсушат брилянтните сълзи и те ще станат ароматен нектар; те ще оживотворят нашите души и име ще цъфнем в сияйна красота. ... И славеят с нежни звуци събужда своята любима другарка и до върха на стройна трепетлика поднасят те своите хубави песни — радостни привети към Великия Живот-Слънце. Трепетна радост изпълва целия мир и Лъчът, затворен у нас, изнемогва в копнеж да се слее с божествените Слънчеви Лъчи. 0! Вие, които сте почувствали тоя копнеж към свобода, вие, които жадувате да се слеете с Великото Едно, отворете своя храм за светлите лъчи, налейте в угасналия олтар елея на любовта, запалете факлата в непрогледната нощ и там тя ще бъде пътеводна звезда на жаждущите души, там тя ще стопли изстиналите сърца, там тя ще освети стръмния нанагорен път към шеметния връх между бездънни пропасти ... Тогаз ще засияй угасналия олтар и жертвения огън тихо ще се възйеме към светлите висини, дето слънце не залязва и дето светли ангели ще окичат вашата душа с най-красивите цветя.... Е. Г. ЛЕТХЕ. РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок).
Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички.
към текста >>

Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16.
Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички. Името си е добило от формата на плодовете.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете.
Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“. „С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш! “ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете. Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи!
към текста >>

Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки!
. . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!...
„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!... И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
. . В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта! . .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината.
към текста >>

* Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!
. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот! . .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта. . . * И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . .
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар .
. . 10. X. 1922 г. ПРИСЪДАТА „Само Ти ме познаваш“ Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор — затуй ли че, във дружба със звездите, копнее тя за волност и простор? .. * Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен — затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен? . . * Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар . . . * И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар! . . Иван Толев. КЪМ ВЪРХА Преминах морето, сломена от бури, в пустинен оазис почивах, и галена нежно от светли лазури, безспирно към върха пътувах.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек!
А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там!
Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там! “ А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли не коя душа в сърдечен зов — една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите ечи, в която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и — кой е Той?.,. II. Къде е тя?
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена .
(Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята. * На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена . . . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева. Боян Планински ПРОБУЖДАНЕ В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.314288854599