Търсене в текстове за 'Нектар'

По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи.
12. СВИРЦИТЕ Беше през пролетта на 1934 г. Оказа се, че пчелите на Изгрева са останали без човек, който да се занимава с тях. Възложи се тази работа на мен, въпреки че нямах никакво познание по този отдел. По това време моя баща работеше в пчеларската кооперация "нектар", обичаше пчеларството и ме насърчи. Първо ме записа в един съответен курс и едновременно с това аз започнах да отварям кошерите и да подреждам инвентара. И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града. Един ден ми донесе някаква мрежеста кутийка и ми каза, че се казва "тьртоловка" и че службата й оправдавала това име. Аз се изненадах, но тъй като и други пчелари се отбиваха при мене с мнение, аз се убедих, че трябва да влезе тази кутийка в употребление на своето време.
към текста >>

7. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята".
Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята". И Учителят, нашият любим Учител, беше устроил нашият живот така, че ние да можем да възприемаме от живителните струи на природата по възможност най-много. Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза. Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше Зорницата. И аз забързвах към центъра на нашето селище, пред стаята на Учителя, където беше уговорено да се съберем.
към текста >>

8. 85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО

Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6.
А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5. Понякога поляната обхожда -походката пластична, лека, всекиго привлича. Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря. Словото само говори - океан от Мъдрост, Знание, от Красота.
към текста >>

9. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление.
И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление. Да, музика, песен! 2. Хиляда и триста! Да, века тринайсет! Живяла живота със пролет, без пролет, урока вековен е учила, учи, но днес е свободна. Благата получи - 3.
към текста >>

10. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

"Това значи: Нектар на боговете." Настана мълчание.
Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му. Учителят веднага ми отговори, като че е чакал моя въпрос. "Това значи: Нектар на боговете." Настана мълчание. Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене. Това и сега забравям, за което моля и тебе. Прочети цялото писмо, затвори го и забрави съдържанието му. След това съм мислила често по въпроса за имената на душите. Всяка душа си има име, но Учителят няма възможност всички да ги изнася, по Негови съображения.
към текста >>

11. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян.
Великият Баща, възлюбил своя син, и към безсмъртие повел го през творчество и красота. Зимата, 1940 г. Благодаря 1. Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. 2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта, зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта. 3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. По мистичната пътечка 1. На небето със усмивка август метнал е воал. От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3.
към текста >>

12. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може.
Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.
Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

13. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар.
Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
към текста >>

14. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това.
Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост. Той най-сетне й позволил да се ожени за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.
Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост. Той най-сетне й позволил да се ожени за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

15. 2. ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ

И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората.
Питам се: Защо още тогава, 1915 г., не съм започнала да пиша своите бележки, впечатления, спомени, преживявания, а едва сега, когато от горната дата досега са се изминали вече 50 години? Ето как си отговарям на зададения въпрос. Ако бях започнала да описвам своите спомени, опитности и преживявания около Учителя, Неговия живот, Неговото дело, както и моята микроскопична работа около това дело, в края на краищата всичко щеше да представя сбор от факти, които минават и заминават през съзнанието на човека без да оставят следа. Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с един обективен език, с мисъл, минала през съзнанието ми, през мозъка и през сърцето ми, за да могат тия трима свидетели да се подпишат едновременно под печата на две незаличими и във вечността думи ВЕРНОСТ и ИСТИННОСТ. В тия две думи влизат като съдържание други три думи: отговорност, добросъвестност и искреност. И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха си от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират. Днес, когато минах едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1964 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата - за себе си - аз изнасям пак същия нектар, но не само за хората на формите, но и за ония, които, недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират. Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание.
към текста >>

Днес, когато минах едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1964 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата - за себе си - аз изнасям пак същия нектар, но не само за хората на формите, но и за ония, които, недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират.
В тия две думи влизат като съдържание други три думи: отговорност, добросъвестност и искреност. И тъй, когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха си от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират. Днес, когато минах едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1964 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата - за себе си - аз изнасям пак същия нектар, но не само за хората на формите, но и за ония, които, недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират. Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание. Като намерят и смисъла, те започват да мислят право и дълбоко. Така задоволяват своя двустранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си. Това са ония човеци, за които Христос е казал „Богове сте", и Бог, т.е. Божественото начало живее у вас.
към текста >>

Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот.
Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тази форма и нейното съдържание. Като намерят и смисъла, те започват да мислят право и дълбоко. Така задоволяват своя двустранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си. Това са ония човеци, за които Христос е казал „Богове сте", и Бог, т.е. Божественото начало живее у вас. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Най-после пристъпвам към заглавието „епохалното посещение". Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името господин Дънов - непознато за мене лице, но особено ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на един мой колега, и мой бивш учител, историк, Иван Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на моя колега, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие също моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и с готовност да чуят защо ги търся. На въпроса ми: „Какво ще кажете за господин Дънов", когото те познават, първа проговори госпожа Радославова.
към текста >>

16. 6. ВЕЛИКДЕН

Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята.
Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си.
към текста >>

Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н.
към текста >>

И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат.
Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна.
към текста >>

И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е.
При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми.
към текста >>

17. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов.
Той разбра, че човек се лекува не когато е болен, но когато е здрав. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено разрешение на всички социални въпроси. Педагогът откри вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. При новата светлина на вечногорящата свещ, музикантът промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен на благодарност към онзи, който го е дарил с този Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас и потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата, разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечното зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува; здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият - смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ.
към текста >>

18. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен.
към текста >>

19. 20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА

Гена Папазова

Какво точно значи „Аверуни", не знам, но „Амриха" значи „нектар на боговете".
Ако не беше туй тефтерче, нямаше да ви викам. То вече ясно говори, и виж, гледай съм го записала. В.К.: Сега тука сте записали. Г.П.: Това тефтерче, в което съм записала по искане на Паша двете имена, едното на Савка - Аверуни и другото на Паша - Амриха, дадени от Учителя. Това са техните духовни имена. Какво точно значи „Аверуни", не знам, но „Амриха" значи „нектар на боговете". Това става през 1922 година при една среща на Паша на 14 април, след завръщането й, уволняването й от Русе. Тя казва, че пък Учителят й е казал, че имената са на ватански език, езика, на който са записани и някои от песните, дадени от Учителя. В.К.: Сега Вие казахте, че Паша, когато е работила, не е търсила някаква обстановка. Сяда, работи, пише. А първият път, когато дойдох, вие споменавахте за Савка, как винаги е търсила условия.
към текста >>

20. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Едва долавям някои нежни думи: Елате при нас, елате Забравете всички грижи, елате Пийте небесният нектар, пийте Дишайте, пейте с радост.
Бавно, бавно, сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух. А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка. Едва долавям някои нежни думи: Елате при нас, елате Забравете всички грижи, елате Пийте небесният нектар, пийте Дишайте, пейте с радост. Понякога Учителят застава и ни чака. Лицето му е тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от небето. Где са годините му? Где са белите му власи? Не, няма ги.
към текста >>

21. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Николай Дойнов

Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
От 22 март Земята работи по- творчески. Творческите й сили са в действие. Затова имаме тогава този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целият месец април, май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Пролетно и лятно време от 22 март, всяка година за препоръчване е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приема човек своят дял от това, което то ни носи, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опит ред години, за да се убеди в тази истина. Не е необходимо тук сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия, за благотворното влияние на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране на основният закон на Великата природа. Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашият живот.
към текста >>

22. 34. МЕЗОНИ

Николай Дойнов

Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие.
В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението. Легендата изнесена от Лев Толстой, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина. Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото. Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие. На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава. Те са известен род материя, с която той си служи. В отношенията на хората има обмяна и на частици от по-висши състояния на веществото. Значи, ние приемаме и даваме нещо. Връзката, обмяната не е само тук между хората на земята.
към текста >>

23. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

24. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
2 - рубрика Нова естетика ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов!
към текста >>

25. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>

Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!...
10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!...
към текста >>

Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там!
Свързаните души, обаче, не се разделят нито в тоя, нито в другия свят... СЪН В ЛЕТНА НОЩ "Сине мой, дай ми сърдцето си"... Притчи - 23 : 26 Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шъпатати там, при здравеца, посред ухание благо... И, под окото бдеще на Властител свят, изтръпваше сърдцето в сладка мъка... "Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка..." Но ти изле през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам - и отлете мечтата бързокрила... Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (Х.1923), с. 33 КЪДЕ Е ТОЙ? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипни, дори и дето свети - преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания - не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там! " А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите очи, В която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е.
8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Пс. 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15).
към текста >>

26. 3. POESIA MYSTICA

Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амри-та" - безсмъртният Христос (Ев.
Страданието и горестта са "висши прояви на любовта", небесни пратеници, за да ни заведат при Бога. Само онзи, който люби, т. е. който е възприел и оживил в себе си принципа на Божествената Любов и плода на Духа - милосърдието, само той може да се жертвува и да се издигне до Бога под тихия Му напев, т. е. под тихия говор на Любовта. Чудото със слепородения (Йоан - 9; 3) показва частично учението на Христа за кармата, защото: "нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата божии на него". Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амри-та" - безсмъртният Христос (Ев. Йоана - 6; 33 и след.), той е чаровната светлина - "аз съм виделина на света", истината, която дава свобода върховна - "ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни" (Йоан - 8; 32 и 36). "И рекох: дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата.
към текста >>

27. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът.
към текста >>

28. 3. Сп. „Всемирна летопис, г. IV, кн. 9 (IX,1926 г.)

ТОМ 17

На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят новородена... УЧИ СЕ... Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком в висини цъвти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути.
IV, кн. 9 (IX,1926 г.) НОВОРОЖДЕНИЕ Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, - душа ми, пълна с обич свята. На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят новородена... УЧИ СЕ... Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком в висини цъвти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева
към текста >>

29. 60. През съборите. (Каню Величков Христов). 60.3. Салонът на Изгрева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И наистина, отивайки си по домовете, ние бяхме тежки, тежки, натоварени кат пчелици с мед и нектар, носехме го в дома, в семейството, в своя кошер.
Запознавах ги бързо и видях: тук много от стоящите с молив и тетрадка бяха зидари, строители, инженери, прости дърводелци, работници, занаятчии, как преди 3 дена строиха салона, месиха вар, цимент и пясък, нареждаха тухла след тухла, с мисъл и песен. С една мисъл, с една идея, със сърдечна готовност, със своя свещен труд за изграждането на тоя свещен храм, в който Учителят ще ни събира като ученици, като Свои деца, като братя и сестри. И наистина, при изграждането, варта спояваше тухлите, а любовта съединяваше сърцата на тия, що бяха строители, с любовта, що Учителят ни имаше към нас. И наистина, отпосле разбрах, че този салон и храм стана свещено и желано място за всички, които идваха да се учат, от разните краища на България, да се срещаме в него и слушаме Словото Му. Получавахме светлина и сили-за през цялата преминаваща година, във вид на задачи, наряди, гимнастични упражнения, песни и молитви. И наистина, отивайки си по домовете, ние бяхме тежки, тежки, натоварени кат пчелици с мед и нектар, носехме го в дома, в семейството, в своя кошер. Много по-късно ми стана ясно, че от този салон ще се струи велика светлина, лъчите на която ще проникнат по всички краища на земята. От този салон и Амвон, Учителят подготвя новите хора, които ще работят и ще подготвят условия за нова раса, за нова култура, която ще приложи Неговото Учение и ще преобрази света. В този салон Той ни подготвя и ни учи, давайки ни начини и методи как да работим в света, как да мислим, действаме и постъпваме при всяко дадено положение, учейки ни законите на любовта, мъдростта и истината. И как някога, слушайки как се радват някои братя и сестрички, че и ние ще вземем участие в тоя градеж, в тия Учителюви замисли, колкото и малки и нищожни да сме, все ще заемем по едно мъничко местенце и ще се вградим кат малка тухличка и ще изпълним нашата задача, за която Учителят ни е призовал. Прощавайте, много се отклоних.
към текста >>

30. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове „наслада на момента” - ето стихията на Венера.
Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Те искат да им се даде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседки в тях - това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти - това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото - балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове „наслада на момента” - ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора.
към текста >>

31. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар.
Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съвета на Баща си. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държат здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочи.
към текста >>

32. 2. Пробуждане, разширение на съзнанието и спасението на България

ТОМ 22

Учението,което внася всеки ден този Божествен нектар на живота, учението, което внася в тебе този импулс да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение.
По целия свят, навсякъде по света има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и в другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички, и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: Не бойте се, има добри хора на земята, има добри хората и на небето. Та казвам: някои от вас сега седят на кръстопът и мислят, кое учение в света е право. Учението, което дава разширение на твоята душа , разширение на твоя ум и разширение на твоето сърце, то е Божествено учение. Учението,което внася всеки ден този Божествен нектар на живота, учението, което внася в тебе този импулс да преодоляваш всички мъчнотии и да растеш, то е Божественото учение. Учението, при което не остаряваш, не губиш смисъла на живота, но всеки ден се подмладяваш, разбогатяваш и растеш, това е Божественото учение. Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам; те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не ги знаете какви са горе на небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години.В Писанието се казва, че хора, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на земята най-малко около 120 години и когато се наситят на този живота, целокупно ще напуснат земята и ще се преселят гора на небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба и ще ходят, ще обикалят света на където искат, докато се наситят. Това е животът.
към текста >>

33. 3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов

ТОМ 22

Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е.
- Защо? - Много естествено. На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. Знаете ли какво е отношението по тегло между соковете, които пеперудата изсмуква и листата които гъсеницата изяжда? На ония, които са в пашкула, не им трябва храна. Те минават известно време без храна, и след това започват да се хранят с новия нектар на живота, т.е. с храната, на новото учение. Ако сегашните хора постоянно усещат глад и жажда, причината за това е, че те събират материал за съграждане на своето бъдещо тяло, което никога няма да умре. ... . ..Иде Божествената вълна, която ще разтопи човешките езера; от тях помен няма да остане. Ти вече няма да бъдеш лед, но ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по целия свят, да разнася новото учение.
към текста >>

34. 2. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ЗАДУШАВА ЧОВЕКА

ТОМ 22

Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята.
Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост . Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владеене. Казвам: пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения.
към текста >>

35. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на живота.
Защо ядеш? Защото си слаб. За да се избегне тази слабост, непременно трябва вяра. Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила вътре в душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на живота. Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили.
към текста >>

36. 3. Аз бях...

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
Цялото ми сърце трептеше по нея, а тя безгрижно се люлееше по вълните ми и никога не разбра, че корените й бяха в моето сърце и пиеше живот от моята безгранична обич към нея. Аз бях великан. Имах грамаден палат от сив гранит, в който влизах само аз и слугите ми. А тя бе малка плаха птичка, която кацаше на ръката ми, кълвеше зрънцата, които й подавах с устните си, и литваше отново. И тя никога не разбра моята голяма любов към нея, защото аз не й направих кафез и не я затворих в него - както правеха другите. Аз исках без страх да идва тя при мен и от обич да остане... Но тя не разбра тая обич, родена и откърмена в свободата, и пожела да бъде обичана както обикновените обичат - да бъде затворена в златен кафез... Аз бях люляков цвят, а тя - златокрила пеперуда, която пиеше нектара на живота от устните ми и цяла заляна от светлина и усмивка, отлиташе от мен - други цветя я мамеха и зовяха...
към текста >>

37. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

ТОМ 23

Защото зная, ще дойде ден, не отричай това, когато очите ти ще се спират с обич върху друга и устните ти ще пият нектар от други устни... и тогава, ако за мен всичко това е било щастие - мъка и скръб ще настъпи в душата ми, когато няма да го имам вече.
Чуй ме, аз нищо човешко не искам от теб, но мислиш ли, че всъщност не искам нищо? О, вярвай ми, аз искам най-хубавото и най-красивото. Искам да имам хубавата радост да мисля за тебе и да виждам лъчезарната ти усмивка. Искам да имам красивата радост, че ти успяваш в живота и работиш за доброто на човеците. Уверявам те, тази е най-хубавата радост, която никой не може да ми отнеме. Защото зная, ще дойде ден, не отричай това, когато очите ти ще се спират с обич върху друга и устните ти ще пият нектар от други устни... и тогава, ако за мен всичко това е било щастие - мъка и скръб ще настъпи в душата ми, когато няма да го имам вече. Ще дойде ден, когато ръката ти ще се преметне през друго рамо и главата ти ще се склони на друга гръд, тогава изгубила бих своята радост, заедно с изгубването и на нежната твоя ласка. А така, кажи ми, кой би могъл да ми отнеме възможността да ти се радвам, както се радвам на трепкащата звездица, на синьото небе, на грейналото слънце, на високия планински връх?... 5.7 Невидимият певец Откакто те видях, невидим певец запя в сърцето ми. Моля те, не го изпъждай с желанието си да сведеш дружбата ни до обикновения човешки живот. Защото знай, певецът на сърцето ми е гост, дошъл от светлите чертози на небесата и той не може да живее всред обикновения човешки живот... и желания... Сърцето ми трябва да бъде храм и в него трябва да обитава само обичта, която е чиста и светла като слънчевата светлина.
към текста >>

38. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Едвам долавям някои нейни отделни думи: „Елате при мене, елате - Забравете всички грижи, елате, Пийте небесния нектар, пийте, Дишайте, пейте, радвайте се !
Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола. Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи: „Елате при мене, елате - Забравете всички грижи, елате, Пийте небесния нектар, пийте, Дишайте, пейте, радвайте се ! ” Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му? Где са белите му власи? Не, не няма ги! Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.
към текста >>

39. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.
Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода. Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно. Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени. - Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа. - Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището. - Как, какво огнище, чудим се.
към текста >>

40. 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]

Те са сладки, както е сладък нектара за пчелите.
Здравец, вредом здравец! По скали, храсти, на припек и по усои, при води, поточетата, сам и с други цветя, винаги бодър и весел. Изворите бликат, пеят, говорят. Те са бистри и чисти, като поривите на младо сърце, което още мъка не знай. Те са прозрачни, както усмивката на малко детенце към майката закрилница. Те са сладки, както е сладък нектара за пчелите. Гледай как тече поточето! То пее весела, безгрижна песенчица, скача по измитите камъчета и носи със себе си суха шума, мушици, листица, перца. Где отиваш, миличко? Кой те изпрати от висините и накъде те изпрати той? Кой те очаква, кажи ми?
към текста >>

41. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

Глава 3. Принципите на Учението.

Но един ден, нежното земно тяло се прекърши, съсъда на душата се счупи, изтече божествения нектар - душата отлетя.
Тя галеше, утешаваше, бършеше сълзи. В едната си ръка носеше словото, а с другата - хляб и дрехи за гладните и голите. Тя радваше, облекчаваше товар на всяка страждуща душа с всичко, каквото можеше. Често, сама обременена, тя извиваше глава из под тежкия си кръст, за да насърчи, утеши, подкрепи, помогне. Със сетни сили тя летеше тук и там, ръка да подаде, ласкава дума да каже, да насърчи; небето да посочи, за ангелите да разкаже, за Бога да напомни. Но един ден, нежното земно тяло се прекърши, съсъда на душата се счупи, изтече божествения нектар - душата отлетя. - Ела, чедо мое! - грабна си я Той, Бащата над бащите, Господаря над господарите. - Ела, моя радост, чудна украса на моята вечна градина. И ето от Божественото сърце потекоха към нея струи светлина, която я облече с неизразимо прекрасна дреха. Тя беше несравнимо по-светла и по-прекрасна от предишната, преди да слезе на земята, с което се потвърждават думите в апокалипсиса; дрехите им бяха по-бели от снега, защото се опраха в кръвта на агнето.
към текста >>

42. 3. Родена през вечността

Глава 3. Принципите на Учението.

Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота.
А любовта стои и гледа и се чуди, аз ли съм или не. Всичките конфликти в семейството и между младите хора стават все за любов. Любовта причинява страдание, мъка, ревност, отчаяние и хиляди още недоразумения. Валят я в праха, в калта, тъпчат я, обезобразяват я и накрая я изглаждат. И като я изглаждат систематически, бавно смъкват всичките й скъпоценности. Защото, какво е тя, ако не цяла съкровищница, великолепен съсъд изпълнен с нектар, вълшебен елексир на живота. Нищо друго не подарява на човека радостта, светлината, мира, вдъхновението,импулса, здравето на човека - цяла безбрежна гама, недостижима по своята тоналност, за да се превърне всичко на живот, истински живот, който блика като извор; водите са чисти, бистри, сладки. Любовта е силна, динамична и носи факлите си: милосърдието, чистотата, светлината, безкористието, справедливостта. Превръща се на жрица и подарява на човека есенцията на онова, което наричаме духовна култура, възпитание, благородство. Тази любов няма нищо общо с всичките ония изобретения на хората, с всичката оная излята отливка на която си позволиха да прикачат името -любов. Да чувствуваш е едно нещо, да обичаш е друго.
към текста >>

43. 9. Гладът

Глава 6. Разкриване на реалността

Любовта е нектара на живота по скъп и по драгоценен от всичко, което има някаква цена на земята - сила, богатство, слава, красота.
Любовта вече не е дума, понятие. За да я разбере, трябва да я почувствува, за да я почувствува трябва да е гладувал за нея, за да я опита трябва да е преживял полярна зима - другояче той не може да преживее животворната й топлина. Любовта е всичко, най-голяма между трите велики принципа, които стоят в основанията на цялата Вселена. Тя е начало и край на нещата. Един миг преживян в любовта струва повече от всичките земни радости и богатства, които могат да се предложат на човека. Любовта е нектара на живота по скъп и по драгоценен от всичко, което има някаква цена на земята - сила, богатство, слава, красота. Тя е несравнима и неизмерима. Човек трябва да разсъждава като гладния, за да разбере любовта не само в хилядите й нюанси, не само за да я види как влиза и излиза през милионите врати и прозорци, но за да преживее краткия миг на любовта, която стои зад всичко и мълчаливо тъче дрехата на съвършенството. Човек живее от лъчите и от плодовете на любовта. Любовта стои зад мисълта, зад интелигентността, зад голямото изкуство, зад голямата красота и музика, зад голямата наука, зад живота, тя го вае непрестанно, тя го ражда - твори, подържа. Без любовта всичко моментално пресеква.
към текста >>

44. 2. Един пасаж от Словото на Учителя

Глава 6. Разкриване на реалността

Бихме могли, като че ли тогава да свалим Божествения свят при нас, поне в нашата интимност и бихме преживяли макар и секунда под лъчите на нейното слънце и бихме отпили глътка от вълшебния й нектар.
Ние все пак много я обичаме. Липсва й само едно, за да бъде и тя угледна като този свят за който за сега само можем да мечтаем. И дали не можем да го приближим поне до своята лична земя, вътре в себе си. Защото, виждате ли, не е нещо далечно, недостижимо, несъществуващо, което се иска като единствено условие - Любовта. Защо не, защо да не отворим вратите си поне за тая снизходителна, вярна, добра, великодушна приятелка, светеща и богата, застанала ежеминутно на прага, претоварена от блага!? Бихме могли, като че ли тогава да свалим Божествения свят при нас, поне в нашата интимност и бихме преживяли макар и секунда под лъчите на нейното слънце и бихме отпили глътка от вълшебния й нектар. Като, че ли тогава думите на онзи дръзновен певец на любовта, живял преди две хилядолетия Павел, не биха звучали далечно и нереално. Биха се приближили до нас и биха ни разкрили реалността в своята първична чистота и красота. През очите на Учителя думите му добиват своя дълбок мистичен смисъл. "Нито око е видяло, нито ухо е чуло, онова, което Бог е приготвил за тия, които Го обичат.” Спираме се с всичката си почит като пред картина на велик художник и съхраняваме дълбоко в сърцето, красотата на целия пейзаж. Изпитваме чувство на величавост и хармония, когато съзерцаваме идеята за този свят за който Учителят казва: “Той е по-реален от този в който вие живеете."
към текста >>

45. 8. Невидимото слънце

Глава 6. Разкриване на реалността

Дали в него Безконечността не е изляла капчица от своя нектар, не е ли вложила искра от вечния огън?
Такъв е законът. Но Земята, Земя ли е само - планета случайно спусната от небесното пространство - море и океан да плава от бряг на бряг, от пристанище на пристанище без цел и без посока, без капитан и без компас и разписание! Учените така казват - случайността, или по закона на необходимостта съществува тя, следователно и човек съществува по същия начин. Човекът дали е само тяло? В него не тече ли друг живот, който не се храни с хляб и чийто нужди коренно се различават от тези на тялото и като Земята случайно ли пътува и той като пилигрим без цел и без посока, без идеали и стремежи? Дали в него Безконечността не е изляла капчица от своя нектар, не е ли вложила искра от вечния огън? И копнежът за нетленността не е ли заключен някъде дълбоко в него? Странни въпроси и странно звучат и никой не би се заел да отговаря или да се спира на тях по време, когато те са изтласкани назад и настрана. Четири агента неуморно сноват, работят без отдих и покой, слагат и вдигат трапези, за да живее човекът. Но дали всичко това му е достатъчно, стига ли му тая грижа?... Въпросите продължават.
към текста >>

46. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 1. Разговор с великото

Той беше отпил глътка от нектара на любовта и знаеше защо живее и за какво умираше.
Странни понятия и разбирания за реалния живот и за истината. Павел обичаше Христа и преживяването му на път за Дамаск никога нямаше да престане да искри в сърцето му и да го облива в пламъци, дали би се задоволил да почива сега в ненарушим покой без да гори от същия пламък да помага на християните по време на най-големите страдания и противоречия? Павел не може да бъде заключен в някакъв рай, достоен за него след големите жертви и страдания понесъл заради Христа. Невъзможно е той да остане в забвение в момент, когато Неговият Учител продължава да работи, да учи, да се подвизава. Навремето той не се уплаши от никого, нито от палачите, които сложиха главата му на дръвника. Той беше отпил глътка от нектара на любовта и знаеше защо живее и за какво умираше. По същия начин, нека не бъдем подробни, живяха и работиха много, между които нека кажем беше Илия. Тоя стълб на Библейското сказание, който заради любовта и ревността си към Бога, потопи ръцете си в кръв и потока Кедрон почервеня от кръвта на лъжливите пророци, които се състезаваха с него. Илия изкупи по-късно грешката и се увери, че светът нямаше да се спаси с насилие и когато като Йоан Кръстител трябваше да изкупи погрешката, той не се поколеба и не каза дума, прие насилствената смърт и падна като узрял плод в света на хармонията. Йоан за когото се казва, че “нямало по-голям от него на земята роден от жена” - тоя Предтеча, който подготви пътя за идването на Христа, би ли останал и той далеч от Христа? Или пророците, или всичките ония ратни мъже, които са били всичко да пожертвуват заради любовта си към Единния Бог, Данаил, трите момци хвърлени в огнената пещ, Стефан убит със камъни, Симон - Петър, Йоан, който беше дал най-проникновеното Евангелие и най-забележителното сказание - пророчество Апокалипсиса, където в символи е дадена история и болезните през които човечеството щеше да мине?
към текста >>

47. 6.3. В начало бе Словото”

Глава 1. Разговор с великото

Следващите щяха да образуват разкошен букет, чийто аромат те отнася в друг свят, където те посрещат със скъпоценен съсъд пълен с нектар.
За текст на тази песен са взети първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана - един свят се разкрива и новата светлина, която го осветлява ни води в светилището на Словото: мелодията разбулва великата тайна и животът получава своя ярък и реален образ. Великото е слязло при човека, за да му подари онова, което тепърва, както и през всичките времена ще охранява, ще напоява, ще възраства духовния кълн в човека - “светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обвзе." Никъде другаде - на земята никой до сега не е дал в този сбит и кратък вид идеята за вечното, за мощното, което в пазвите си таеше живота не само на Цялата Вселена с милионите галактики, а и живота на отделния човек -“Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана.” “В начало бе словото” бе първата среща с музиката, която се раждаше, забележително нова и дълбока - тепърва тя щеше да ни обогатява и вдъхновява. Песните щяха да долитат до нас и всяка по отделна преди да ни разкрие съдържанието си, щеше да ни разкаже за великолепния миг, когато е била сътворена, за голямата радост и благодарност с които тя биваше посрещната. Песента “Фир-фюр-фен” щеше да ни разкаже за красотата и мистиката на Търновските събори. Следващите щяха да образуват разкошен букет, чийто аромат те отнася в друг свят, където те посрещат със скъпоценен съсъд пълен с нектар. Една чистота и красота, които нямаше да престанат да се наливат като два тона в душата, когато запяваш “Аум”, "Изгрява Слънцето” - този химн на Слънцето, с което органически бяхме свързани, Слънцето, което ни привличаше, ранното ставане, за да не пропуснем първия лъч и песента, която нанасяше последния тон, за да се получи импозантната картина на пролетното утро. В този пръв цикъл на песни щяхме да намерим “Духът Божи” тази молитва и зов на душата, израз на най-съкровеното. “Скръбта си ти кажи”, когато душата е готова да се разтовари от скръбта си, за да приеме сила и утеха от слънчевите лъчи, щедро раздадени на тия, които ги обичат. “Мусала” песен, която винаги щеше да те отнася на Рила, стъпил на шеметния връх, за да му изпееш най-хубавото сътворено, за да изразиш интимната идея за величието и красотата на земята и на живота. “Махар Бену Аба” - тази съкровена молитва на ученика и “Венир Бенир” -тая събрана нежност, за да стигнеш до "Бог е Любов” - най топлата мелодия, която извисява сърцето и го изпълва с обич и покой, за да стигнеш след това до всичките песни - наречени от Него “упражнения”, разкриващи многообразния лик на една музика, която в зазоряването на епохата получаваше своя превод и своята оригинална специфика - окултната музика за която малко се знаеше.
към текста >>

48. 6.4. “Духът Божи”

Глава 1. Разговор с великото

Не съществува друг извор, няма друг път и отникъде човек не може да си достави този скъпоценен нектар - нектара на Любовта.
Духът Божи като Мощ, като Любов намерил е време и начин да слезе до човека, до малкия и незначителен на вид човек и не само, за да запали искра от този Дух, не само, за да вложи частичка от своето дихание, а да благоволи към него и направи достояние Любовта си. “Духът Божи” е молитвен зов и израз на съкровеното в човека. Текст и мелодия се сливат в един синтез, който отнася душата в сферата на неземното - величествен миг, когато душата се пълни със светлина, а сърцето с любов - втората част на песента, където ярко е дадено отношението на Духът Божи към човека. Срещата е реализирана и благоволението се излива - “Кой пълни сърца ни с любов”. Любовта е цялостното съдържание на тази песен -Любовта е същността на този Дух - Любовта е която Го изпълва - Духът Божи пълни и сърцето на човека - никой друг. Не съществува друг извор, няма друг път и отникъде човек не може да си достави този скъпоценен нектар - нектара на Любовта. На земята никой не може да му я даде. “Духът Божи пълни сърцата с любов.” Човекът можеше да пропътува света, можеше да обиколи цялата Вселена, да търси Любовта - Само Божия Дух, Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, единствено можеше да му даде от тази есенция на живота, от този скъпоценен сок, от тази магическа сила - Любовта. Като кръговрата на водата човекът щеше да отива и да се връща, да се насища на драгоценния нектар, за да твори и съгражда, за да живее и благославя и когато съсъдът му се изпразни, наново да отиде при Оня, Чийто име е свещено, за де напълни наново сърцето му с живата вода, с Любовта. “Духът е разумното, мощното Начало, което въвежда човека в Царството Божие. Онова, което Духът може да извърши за човека, никой не е в състояние да го направи.
към текста >>

Като кръговрата на водата човекът щеше да отива и да се връща, да се насища на драгоценния нектар, за да твори и съгражда, за да живее и благославя и когато съсъдът му се изпразни, наново да отиде при Оня, Чийто име е свещено, за де напълни наново сърцето му с живата вода, с Любовта.
Срещата е реализирана и благоволението се излива - “Кой пълни сърца ни с любов”. Любовта е цялостното съдържание на тази песен -Любовта е същността на този Дух - Любовта е която Го изпълва - Духът Божи пълни и сърцето на човека - никой друг. Не съществува друг извор, няма друг път и отникъде човек не може да си достави този скъпоценен нектар - нектара на Любовта. На земята никой не може да му я даде. “Духът Божи пълни сърцата с любов.” Човекът можеше да пропътува света, можеше да обиколи цялата Вселена, да търси Любовта - Само Божия Дух, Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, единствено можеше да му даде от тази есенция на живота, от този скъпоценен сок, от тази магическа сила - Любовта. Като кръговрата на водата човекът щеше да отива и да се връща, да се насища на драгоценния нектар, за да твори и съгражда, за да живее и благославя и когато съсъдът му се изпразни, наново да отиде при Оня, Чийто име е свещено, за де напълни наново сърцето му с живата вода, с Любовта. “Духът е разумното, мощното Начало, което въвежда човека в Царството Божие. Онова, което Духът може да извърши за човека, никой не е в състояние да го направи. Духът дава всичко на човека” - казва Учителят. “Плод на Духа е Любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с плодовете на Духа, човек не може да се домогне до тайната на Царството Божие.” Да се изпее тази песен с вътрешно разбирание е мистичен момент, който подарява на човека най-възвишеното състояние - готов всичко да направи заради Любовта.
към текста >>

49. 6.6. Алилуйя

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура.
предлагали, виждаме музикалната атмосфера всред която той живя и музиката в която той беше потопен. Под ръка винаги ще са били инструментите отзвучавайки всеки миг на неговите радости и скърби, на неговите противоречия и борби. Чрез музиката той не само славословеше Своя Бог, чрез музиката не само гонеше лошите духове, чрез музиката той живееше, управляваше, разрешаваше държавните си задачи, чрез музиката той се мъчеше да затвърди в душата на народа си най-същественото, което за него беше мисия. Не се съмняваме, че в неговата бойна торба винаги е стояла и неговата гусла, защото той живееше чрез музиката, която лежеше в него несъкрушимо и прекрасно, което той съумя да отлее и включи за вечни времена в малката думичка от седем букви - неговото последно Алилуйя. Не можем и не желаем да спрем до тука. Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура. Но нека не се отклоняваме - еднакво като Давид усещаме непобедимата нужда да редим псалми, да редим песни и стихове, да пеем и песнопем, за да се отдалечим и издигнем над гъстите пари на нашето време. Неутолима е нуждата да дишаме друг въздух и всред тъмата на отрицанието да съзерцаваме друго небе и се изкачим на високи върхове. в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг. Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия студ на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед. Учителят я каза: “Пейте, песнопейте.
към текста >>

50. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака.
Да, всичко още беше спокойно “тихо”, мирно временно с определения ритъм на живот, който ти позволяваше да мечтаеш, как ще прекараш лятото. Разбира се за нас този въпрос беше точно определен - на Рила. Никой не се двоумеше, никой не беше раздвоен и не се безпокоеше откъде ще намери пари, ако нямаше. Рила за нас беше място на отдих и летуване. Рила за нас беше нещо извънредно, великолепен свят, широко разтворен пред нас, за да се превърне мигом на школа и храм, където те чакаше чин и катедра. През тази последна година от “старото хубаво време”, което безвъзвратно отлетя, беше събрано за нас всичкото великолепие на двадесетия век, всичката красота на необикновеното събитие, което отшумяваше, изцедил скъпоценния си нектар, разливащ се сега с всичката напираща сила, която вече не искаше да чака. Това беше богатата 1939 година, чийто неповторим блясък, щеше да изчезне зад ония тъмни и мрачни облаци, които предвещаваха апокалиптична буря през която човечеството щеше да мине. Годината не беше пределна само от политическо и военно гледище, тя не беше пределна само за човечеството, в частност и за нас - една кулминационна и един връх, който се издига като пламтяща факла, за да се разпръсне след миг на хиляди искри, стигащи до всичките краища на нашата изтръпнала земя. Дали стигаха тътнежите на онова, което летеше вече към земята, обезпокояващи и криещи смъртна уплаха? Нацизмът шумно и нагло развяваше своите знамена и се готвеше с едно махване на железния си пестник да промени не само географската карта на света, но да въведе нов нечуван “ред” на земята. Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали.
към текста >>

51. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове.
Небето се откроява като огромен купол, чийто глъбини дълбоки и недостижими се превръщат на вълшебни светове от които до будното ухо и сърце достигат нечути гласове на непозната музика - развълнуван си до дъното на сърцето и душата, трогнат си от разливащата се красота за която нямаш думи, тонове и краски да изразиш. Когато слънцето се издига високо и вече започва да топли - на Мусала се е случвало дни температурата да стигне до 20 градуса. След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега.
към текста >>

52. 3. Среща

които бяха отпили глътка от нектара на Неговото Слово стояха прави като канара, стъпили здраво.
3. СРЕЩА Годините минаваха неброени, мълчаливи, обвити в някаква далечна и неподозираща тъга. която бавно накрая извая образа на нещо устойчиво и нерушимо. Минахме напред и знаехме, бяхме уверени, че на Земята беше настъпило сериозно време, изпълнено за нас с много изпитни. Образите се сменяха светкавично, дните, часовете не си приличаха, невъобразим шум изпълваше света, ала вечните ценности стояха недокоснати и непоклатими в своето величие И ония. които бяха отпили глътка от нектара на Неговото Слово стояха прави като канара, стъпили здраво. Много води щяха да се разбият о тях, много бури щяха да ги шибат - времето и ударите нямаше да ги докосне. Всяка епоха крие в пазвите си съкровищата - силното. здравото, благородното като ония метали, които не се окисляват. Беше прекрасно да се живее, удивително интересно да се следят меняващите картини, драматичните действия и се извлече утаена мъдрост от всяко събитие. Човекът научи изкуството да размишлява дълбоко, за да стигне до изводите - финалните действия винаги поднасят скъпоценното зърно на творческата мисъл и топлия полъх на една бленувана пролет, която неизбежно идва след дългата и сурова зима.
към текста >>

53. 21. Изворите

Глава 2. Образи и идеи

Водата приличаше на божествен нектар, извиращ от глъбините на земята с неземен произход, елексир, който не търпеше никакъв примес, за да си остане такава, каквато природата в своята щедрост ни я поднасяше.
Никой друг преди Учителя не бяхме слушали да говори толкова много за значението на чистата вода. За нас тя беше нещо като идеал. На тази магична рецепта ние много държахме. С водата ние се лекувахме. За нас водата, тая неделима част от планината, участвуваща във всичките процеси, това вълшебно питие, без мирис, без цвят и вкус, беше най-ароматното нещо, най-вкусното и най-свежото. Водата приличаше на божествен нектар, извиращ от глъбините на земята с неземен произход, елексир, който не търпеше никакъв примес, за да си остане такава, каквато природата в своята щедрост ни я поднасяше. Всичко това ние го знаехме, успели бяхме да го научим. Но ето, че три дни наред, не направихме нищо да намерим чистата изворна вода. Казаха ни, че наблизо извор няма, освен този малкия, горския. Ние пиехме вода лишена от всичките ония качества, които ние премного обичахме. Водата се изцеждаше от корените на дърветата и не беше качествена.
към текста >>

54. 27. Стани, стани

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Човечеството ожидаше нектара на истината.
Не се опитваме дори да направим това; позволихме си само да си спомним за първата част на една драма разиграла се през първата половина на нашия век, позволихме си да погледнем и на онова, което се случи през втората половина на същия. Видяхме, че светът беше премного обременен, хората премного изстрадали, за да могат да бъдат вече мамени и заробени от празни думи лишени от благородни дела. Човечеството не можеше повече да се задоволи с примеси и сурогати. Лъжата беше станала най-противната стока, която се силеше чрез блестящи опаковки да мине за истина. Хората вече мислеха, преценяваха и виждаха скритото в думите и в пакетите. Човечеството ожидаше нектара на истината. Човекът беше застанал на прага на епохата и чакаше пролетта. Часът на тази пролет беше оповестен. Камбаните звънтяха и първата птичка летеше по нашия небосклон - пролетта бе оповестена не само от духовните хора, а и от хората на науката. Пръв Той каза, че злото е оковано, втори хората на науката потвърдиха това. На земята трудно вече хората можеха да бъдат лъгани.
към текста >>

55. 1. Пролетта на един живот

Глава 2. Ученикът - път и живот

Усещаме нектара на младостта, жаждата към познания, към съвършенство, към красота - идеалите, които сякаш са прерогатив на младостта с които тя опреснява живота и света, като дава тласък на културата, тоя чист и силен копнеж да станеш човек, ученик във великото училище на живота.
Детството на човека трае като пролетта в зодиакалния знак на годината - определени дни, казват философите. Не искаме да приемем това твърдение, ние го опровергаваме, законът при човека е друг, законите на живота са други, пролетта на човешкия живот може да се продължи - годините могат да спрат до младенческата възраст и човекът да си остане до края на живота си млад - сиянието на младостта да изпълни целия човешки живот и уханието на тази пролет да се разпростре до всичките възрасти. Какъв блян, каква недостижима мечта, какъв идеал на всички мъдреци, които са учили хората на магическото изкуство да бъдат вечно млади, да си останат деца през един дълъг човешки живот. Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим характерното, забележителното, което е дало основния тон и колорит на прекрасното и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството. Всичко това ние го намираме, то ни чака, протяга ръце към нас и простичко ни говори и въвежда в залите на нашето детство, когато дълбоко в нас цъфтеше непобедимия копнеж да учим, да разбираме, да откриваме, да се обогатяваме непрестанно. Усещаме нектара на младостта, жаждата към познания, към съвършенство, към красота - идеалите, които сякаш са прерогатив на младостта с които тя опреснява живота и света, като дава тласък на културата, тоя чист и силен копнеж да станеш човек, ученик във великото училище на живота. Школата чака човека, една учебна стая, един учебен чин и Великия Учител, Който най-вече от всичко като начално правило на ученичеството иска от човека да стане като детето. Това е скритата идея на Христа: “Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” То не означава нищо друго, а съхраняването и поддържането неутолимата жажда да учиш, да придобиваш нови знания, да печелиш съкровища, които не губят никога своята цена - ценности за които единствено заслужава да се живее, необходими не само за един живот. Детето е дете само защото носи непобедим в себе си копнежа - огромния интелектуален глад да знае и разбира всичко и доколко този копнеж е силен, доколкото тази жажда е неутолима, дотолкова детето напредва и се обогатява духовно. В момента, когато ограничението на големите и условностите на живота не кажат: стига, до тука беше всичко -човекът вече се е простил с младостта остарява преждевременно, и за един свят той е вече пенсионер. Пролетта е вече отлетяла.
към текста >>

56. 5. Ученикът и изпитите

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата.
Искам да държа изпит за Любовта.” Цяла градация от добродетели, които се превръщат на искрящо огърлие - бисери, за които ученикът винаги е копнял. Образът на ученика е нарисуван, релефно е очертан от майсторска ръка - такава е програмата на школата, най-сериозния университет, където се преподават знания за векове, изработват се добродетели, валидни за вековете, знанието на школата надвишава всичко, което на земята носи името наука, философия, религия - окултното познание обгръща всичките тия стръкове. Школата е най-висшето училище в живота и не само на земята. Ученикът който минава през това познание, не може да не бъде подложен на изпитания. Проверката си остава най-вещественото доказателство, че под покривката на пашкула кипи един живото и ако този живот не приключи със светлия миг на пробиването на пашкула и да излезе на свобода, ученикът трябва да разкъса веригите на невежеството, на себичността, на гордостта и на ред още наследствени труфила, които го държат в плен. Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата. За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото. “Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога? Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не характеризира ученика, както изпитите. Слушател ли е, професорът не се интересува, студент ли е осторожно следи книжката му. На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик.
към текста >>

57. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Една куха черупка представлява тя, изпразнена откъм съдържание, отживяла история, изцеден плод, защото всичкото ценно съкровище бе вече вдигнато и съхранено в друг свят - ние с музейни вещи не се занимаваме, в тленни форми подлежащи на разрушение, не отливаме чистия нектар на живота и строгата принципност на идеите.
За нас този кът никога нямаше да изчезне, не в света на спомените, а в топлия дъх на нашите преживявания, в скрития динамичен удар на нашия живот, неразривно свързан не с къщата само, а с всичко, което бе символ и азбука на онова, което Той вече изкусно изпробваше и още по-изкусно изграждаше. По едно странно обстоятелство, когато всичките следи на Неговия живот и дело упорито и старателно, дори и жестоко бихме казали се мъчеха да ги заличат, както и стана, защото Изгрева бе иззет, унищожен, преобразован така, че никога да не го познаеш, това парче земя, това жилище на “Опълченска” 66 оцеля. Следите на живота му там, разбира се бяха старателно изтрити, но постройката остана, поради факта само, че в съседство с Учителя живя видния лидер на комунистическата партия Г. Димитров. На това място на тази улица постройката оцеля. Тя сега лежи непокътната като мъртав паметник, който за нас няма никаква цена. Една куха черупка представлява тя, изпразнена откъм съдържание, отживяла история, изцеден плод, защото всичкото ценно съкровище бе вече вдигнато и съхранено в друг свят - ние с музейни вещи не се занимаваме, в тленни форми подлежащи на разрушение, не отливаме чистия нектар на живота и строгата принципност на идеите. “Опълченска” 66 за нас е минало, отдалечено вече за което не бихме си мръднали пръста да запазим една керемида дори. Всичко е вече много ефтино, елеят не е вече там. Уханието се носи не от мястото, а от един друг свят, който не е свят на спомените, нито на настоящето. Той оцеля и никога не ще престане да ухае и да се излъчва от страниците на онова Слово, което се изля там, превърнало малките стаи и двора на акустичен салон, където една идейна и жадна за духовни съкровища публика, се събираше права или седнала, за да слуша “Беседата”. Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките сезони, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време.
към текста >>

58. 22. Алеята: поема

Един извор бълбукаше, ненаситно пиехме от нектара на мъдростта.
22. АЛЕЯТА поема Тогава - през оная година, една от ония - слънчеви, светящи - близо половин век оттогава... Тази лятна нощ, това връщане от клас, през този вечерен час - притихнал бе града и скъдана светлината бе - София тогава!... Една школа - Един Учител - група ученици след лекция връщат се на Изгрева. Тръгнали са пеш, тръгнали сме след Него и вървим по улици - : слабо осветлени - навлизаме в голямата градина. Посрещна ни ароматния въздух, нощната свежест ни гали и дъха на цъфнали липи... Романтиката ни понесе, носени сме на криле, летяхме ние към една съкровена мечта. Учениците следваха Учителя си - равномерна и твърда стъпка и бе щастие да вървиш все така през тази нощ, безгрижни в младостта, покъртени от чудото, разгънало се пред нас в безброй светлини. Един извор бълбукаше, ненаситно пиехме от нектара на мъдростта. Връщане от клас; по безлюдни, тихи улици - от Оборище до Опълченска от Оборище до Изгрева Изгрева - поляната - ухаеха тревите - гушеха се борчетата там. Изгрева незастроен, Изгрева чист - една безбрежност тиха като море с нежния шепот на меката нощ... Тая нощ - безлунна, звездна - стволите, цветята и главната алея - останала след нас... Пред тебе е нощта, неравните пътеки нагоре... Коя ли води до Изгрева?... Не знаеш - ала вървиш сигурно, един младеж взел преднина е големи крачки тръгна начело и проправя уверено пътя към Изгрева. И алеята, виждаш я, виждаш я до днес и големите стъпки - твърдите стъпки - уверени и леки и Той с нас... Тръгнали сме към Изгрева от Оборище след клас, прибираме се на Изгрева. Чакат ни - незастроени къщички, палатки направени просто, една обширна поляна, електричество няма още, нито вода, а ти се струва, че си в рай - един свят вълшебен, приказен.
към текста >>

59. 30. Страдание и любов: есе (17.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Искам да опитам твоя Божествен нектар!...
Тя минаваше само по пътя на страданието. И понеже тя беше най-високия връх на земята, Учителят през този събор каза: “Бъдещето е на страната на страждущите”. Другояче казано: Бъдещето е на светящия стан на Любовта. Страдание, ела! Само разумния, само високо надарения, само благородния, преживял страданията дълбоко и съзнателно, само ученика можеше да каже: Любов, ела!... Искам да опитам твоя Божествен нектар!...
към текста >>

60. 42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].

Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия душата!
За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: “Далеч, далече някъде, там де човешки крак не ще во век да стъпи в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива. В хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия душата! тоз, който го достигне слънчев лъч от Бога става! Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине - кой носи златна чаша в ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе.”... Затварям в захлас очи: стенания, люта болка, кървава борба -герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща на злото; в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи.
към текста >>

61. 1.11. Еделвайс (1925 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия - душата!
Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте, и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори. Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат тихо своите дивни слова. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира, и пие той от ясната синевина до сита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогава, който го достигне! Безсмъртие дарява! Човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия - душата! Изпълва с красота, с поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре, всред скали и снегове вледени. И - страшни бездни веят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на гоя Път, готови да разкъсат всеки, кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине, кой носи златна Чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе"... Затварям във захлас очи: Стенания, люта болка, кървава борба!
към текста >>

62. 3.13. Гледай небето!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

От Чашата свещена нектара чист на безсмъртието ще вкусиш.
Гледай небето! Гледай синьото небе! Мир и спокойствие на твоята душа, на твоя ум, на твоето сърце то ще даде: велик живот, в потоци буйни, в твоето съзнание ще протече. Велика красота в живота ти то ще внесе. И Дух крилат ще литне, ще потъне в неизгледните простори. От Чашата свещена нектара чист на безсмъртието ще вкусиш. Гледай небето! Гледай синьото небе! Душата ти е гладна! - Ти знаеш ли това? Душата ти е гладна за синьото небе.
към текста >>

63. Отворените двери

3. Живот за всички