Търсене в текстове за 'Неизменност'

В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството.

Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен.
към текста >>

Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност.

Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора. Тя е линията, по която лъвът се втурва към своята жертва, детето към новата играчка, гладният към хляба. Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура.
към текста >>

Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност".

Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.
към текста >>

Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност.

„жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше.
към текста >>

Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.

Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния.
към текста >>

Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.

Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>

Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.

Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.
Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. Г.
към текста >>

Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак — започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.

Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака“, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интроатомна енергия“, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества — това са прости измерими величини: m е белег на масата, а с2 е квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак — започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с — скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. „ТАЙНСТВЕНОТО“ Един напълно трезв световен град като Лондон притежава не по-малко от стотина от така наречените къщи, посещавани от духове, които трудно се продават и дават под наем. На годишните събрания на лондонските домопритежатели всякога е бил поставен въпросът — как да се отстрани „духа“ или неговата естествена причина, за да не оставим неизползвани ценни капитали. Такива къщи се срещат и в други страни. Европа е пълна с такива къщи, които гонят своите притежатели.
към текста >>

Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.

Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.
Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си.
към текста >>

Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота.

Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота.
Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си.
към текста >>