Търсене в текстове за 'Неизменност'

Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.

Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината. Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
към текста >>

Слугувай само Нему, който ти показва пътя на Истината. Неизменност.

Слугувай само Нему, който ти показва пътя на Истината. Неизменност.
Водата тече за тези, които жадуват. Всичко е за тези, които Бога любят. Онзи, който те обича. 518 Обичай Онзи, който те обича! Мисли за Този, който те има предвид. Слугувай само Нему, който ти показва пътя на Истината. Неизменност. 519 Аз съм това, което се не мени! 1923 г. Възходящият път. 520 Водата извира - тече, край нея всичко расте. Свещта гори - свети, край нея се чете.
към текста >>

Неизменност. 541 Само Бог остава неизменяем, понеже е навсякъде. Ограждане.

Неизменност. 541 Само Бог остава неизменяем, понеже е навсякъде. Ограждане. 542 Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре - ти ще бъдеш вътре, кажи: „В името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и със силата на Духът Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всички лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах." Жертвата. 543 Бог е Единственият, за когото човек трябва да пожертва живота си. Вяра. 544 Жива Вяра - знаеш каква Вяра, която създава основа за един добър ум, който ще съгради основа за едно сърце към Бога. В школата. 545 Ученикът трябва да защищава правата на Учителя си, а Учителят - правата на ученика. Съвет.
към текста >>

2.IV.1926 г. Неизменност.

Само Божията Любов! 3.ІІ.1926 г. Идеите на Бога. 58 Бог е вложил идеите в душата от самото начало. Духът е, които развива способностите в човека, а човек слуша и се учи от всичко. 2.IV.1926 г. Неизменност. 59 Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. Много добра да бъдеш. Ще бъдеш Добра! * Бог е всякога верен и истинен. Той не се мени.
към текста >>

Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя - започна да се мени в зависимост от скоростта на движението.

Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака”, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия”, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mс2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо, с каквито да било живи същества - това са прости измерими величини: m е белег на масата, a c2 e квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя - започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с - скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината. ---------------------------------------------------------------------------------------------- *Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето” (издание на „Водолей”).
към текста >>

Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм.

да продължи работата си като окултен ученик. ЛУНАТА в опозиция, квадрат и полуквадрат с УРАН Според силата на дисхармонията между Луната и Уран човек бива повече или пo-малко нетърпелив, прибързан, сприхав, рязък, избухлив, припрян, своеволен, непокорен, несклоним, презиращ всякакви наредби, всичко критикуващ, мнителен, подозрителен, поддаващ се на съмнения, недоверчив, отегчаващ се, непостоянен в мисли, чувства, намерения, стремежи, поддаващ се на отрицателни чужди влияния. Такъв човек в миналите си животи е бивал окултен ученик, но е пропуснал да приложи много от придобитото знание, отлагал е приложението на задачите, не е използвал благоприятните условия и възможности за прилагане на окултните знания. Според силата на дисхармонията между Луната и Уран, въображението на такъв човек е повече или по-малко дисхармонично, неточно, несигурно, преувеличаващо, затъмнено, изопачено, безпокойно и изпълнено с отрицателни смутни образи. Впечатлителността е също болезнена, неестествена, примесена с неприятни усещания. Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм. Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие. Пламенни и предприемчиви, те лесно угасват и се разочароват при първите затруднения, губят бързо вярата и надеждата си и изоставят толкова бързо начинанията ей, колкото бързо са ги захванали. Дисхармонията между Луната и Уран е най-неблагоприятна и съдбоносна главно в мъжки хороскоп. В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут.
към текста >>

Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите.

Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота.
към текста >>