Търсене в текстове за 'Недоволство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи.
Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
към текста >>

4. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие.
И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме.
към текста >>

5. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици.
Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
към текста >>

От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
към текста >>

6. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>

7. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката.
Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
към текста >>

Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо.
Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо. Где са психологическите основания на тия различия? Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека.
към текста >>

8. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти.
Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало.
към текста >>

Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение.
към текста >>

Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>

9. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят?
Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат! Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят? Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви! Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява! Човек трябва да влезе в живота на радостта!
към текста >>

10. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов!
към текста >>

Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!...
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал.
Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
към текста >>

Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост.
При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши. Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост. Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.
към текста >>

12. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мрачните мисли, недоволството, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото. Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести. Мрачните мисли, недоволството, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб. Тези, които са много чувствителни и от най-малко нещо се обиждат, разстройват своя стомах. Меланхолията действува върху далака. Забелязано е, че болните от гръдна болест са големи фантазьори. Те имат планове много фантастични. Злобата се отразява върху бъбреците.
към текста >>

13. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта.
към текста >>

14. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват.
Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят. Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват. Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден. Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината? Досега медицинската наука се занимава постоянно как да лекува болестите.
към текста >>

15. ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" Недоволството - това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо.
Неизвестното с известното се мери. Затова, известното търси! Търси себе си! Познай се! И питай: „Защо съм недоволен? " Недоволството - това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо. Не го търси у другите. И те са като тебе бедни. Търси богатите - с въздух, светлина те имат и за тебе, и за всички като тебе. Търси ги! Не спирай бедния!
към текста >>

Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост. Т.
А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе. Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си. Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост. Т.
към текста >>

16. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост.
В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет.
В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън.
към текста >>

Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта.
към текста >>

18. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист, недоволство, скъперничество и пр.
Чрез вярата в себе си, той развива и своя ум. Защото тогава той знае да преценява правилно и добре своите мисли и идеи. Той не подценява и не надценява себе си защото човек вярва, че може да развие своите способности, щом работи. Чувството за малоценност в човка, който вярва в себе си, не може да съществува. А това чувство за малоценност е страшен угнетител. Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист, недоволство, скъперничество и пр. Вярата в себе си освобождава човека от всички тия отрицателни качества. човек, който вярва в себе си, в своите способности, в своето развитие, е винаги с повдигнат, извисен дух. Който иска да постига в живота, трябва да има вяра в себе си; който иска да бъде здрав, трябва да има вяра в себе си; който иска да има радост и смисъл в своя живот, трябва да има вяра в себе си. Няма сила, която може да спъне онзи човек, който има разумна вяра в себе си. Вярата в себе си отрича всякаква екзалтация.
към текста >>

19. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата.
Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания.
към текста >>

20. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура.
Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува?
към текста >>

21. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От едно само трябва да се пази човек - от недоволството.
Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето. Когато човек навлезе съзнателно в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества. Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука.
към текста >>

22. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание.
И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем? Ако житото, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем? Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим? Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога. А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога. Болестите, запример, идват с единствената цел да познае човек Бога. Щом си болен, старай се да познаеш Бога зад болестта си.
към текста >>

23. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>

24. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Недоволство в него няма.
Съвършеният никога не се извинява за погрешките си, защото той никога не си позволява да направи погрешка. Той изправя погрешките си още в своята мисъл. Съвършен човек е онзи, който не прави никакви погрешки. През целия си живот той е доволен. Той има всичко и от всичко е доволен. Недоволство в него няма. Той никога не роптае. Съвършеният човек прави всяко нещо навреме и на място,нито по-рано, нито по-късно. Обикновеният човек или закъснява, или избързва. Съвършеният поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на тяхното място. Той има в себе си един ритъм, който регулира мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>

25. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си.
Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат. Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен. Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част. От благоденствието на тялото зависи и нашето благоденствие.
към текста >>

26. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство.
Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта.
към текста >>

27. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва.
Като премине токът на любовта през човека, той съвършено се променя. Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са. Колко от хората в света днес благодарят? Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва. Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии. Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство.
към текста >>

28. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12).
С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото.
към текста >>

29. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо.
към текста >>

30. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр.
Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили.
към текста >>

31. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство.
Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение.
към текста >>

32. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари.
Затова, гледайте с благоговение на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая. Така ще добиете сила и мъдрост и ще разберете, че болестите, страданията, сиромашията представят едни от проявите на Бога. С тях Той ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина.
към текста >>

33. ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Човек трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал. Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си.
към текста >>

34. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота.
Ек. М-ва Изпълни сърцето си с благодарност Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот. Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта. Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов. От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота. „Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица".
към текста >>

„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството.
„Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица". „Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше.
към текста >>

И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше.
„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше. Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни". Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа. Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето.
към текста >>

В живота ми цари хармония, в която недоволството и смъртта нямат власт.
Но светлината на Твоето слово проникна в моя дом. И в глъбините на моето сърце, аз чух гласа на Непобедимия да ми говори. — „Изпълни сърцето си с благодарност и ти ще разбереш вълшебната игра около безкрайното Единство". Ти запали светилника на Любовта в моето сърце, Повелително мой! И сега, отново душата ми почива в светлина. В живота ми цари хармония, в която недоволството и смъртта нямат власт.
към текста >>

35. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него.
Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това! Някой може да каже: „Ако всички работят така, тогава как ще поддържат те живота си? " На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура! Някой ще каже: „Как е възможно туй?
към текста >>

36. ПОСВЕЩЕНИЕ НА ХРИСТА - Е. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Научи хапливите мухи да забравят своето недоволство и гордост, защото това е израз на слабост.
Впрегни хапливите мухи на работа. Нека те да работят, да помагат на живота. Така те ще се научат да работят. вместо да хапят; да се хранят, вместо да ритат; да говорят, вместо да злословят. Научи хапливите мухи да станат ученици на добрите хора, да станат ученици на живота. Научи хапливите мухи да забравят своето недоволство и гордост, защото това е израз на слабост. Когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния, краката му се изкълчват; когато слабият се бори с силния. ръцете му се осакатяват; когато слабият спори с силния, той оглупява. Стани силен, като възприемеш живота на Любовта, знанието и светлината на Мъдростта и свободата на Истината. Запомни: Не се опитвай да победиш Всесилния. — Той е непобедим.
към текста >>

37. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения.
Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а съграждане на своето духовно тяло. Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя? Колкото и да страда 3а умрелия си син, бащата е принуден да го изостави.
към текста >>

38. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен.
Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че някой счупил крака, или ръката си, или друго подобно нещо. И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен. Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н. И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. Щом видя един човек, аз се интересувам от него, в смисъл, дали той обича, дали той мисли. Щом обича, щом мисли, той ще учи и постоянно ще работи.
към текста >>

39. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Има едно недоволство у човека, което е от невежество, а има и едно Божествено недоволство, когато човек знае, че е вечен ученик и че усъвършенстването е безкрайно.
Като че ли съм минал един 48 годишен сън! Имам ли право да помисля малко за себе си, или трябва да работя и след 80-та си година! За работата си не сме получили никога от никъде парична подкрепа. Всякога само сме давали! Повярвайте, ние живеем много икономично, и правим това, за да предадем Словото на тези, които го заслужават! Има едно недоволство у човека, което е от невежество, а има и едно Божествено недоволство, когато човек знае, че е вечен ученик и че усъвършенстването е безкрайно. Всеки ден трябва да се прибави нещо ново. По този начин пътя е отборен и води към Бога! Моята чувствителност все расте и средата, която върви на зле, ми действа неприятно. Тогава мисля за Учителя, приближавам се до Него и питам какво да правя. И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо!
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина.
Човек, който не е зърнал вечната, непреходящата цел, се губи в нашия хаотичен свят, както кораб без компас се губи в океана. Както капитанът, с помощта на компаса, определя пътя на своя кораб и го направлява в бурните нощи по тъмните вълни, така и човекът, който е познал своята цел, направлява живота си, ползвайки се от компаса на разбирането. Поради това, че човек не знае своята цел, той се намира в състояние на хаотична неувереност. Поради това че отделния човек не е разрешил своята собствена проблема, не е разрешена и световната проблема. Индивидуалната проблема е световна проблема. Ако индивида е разочарован, нещастен и неудовлетворен, то и целия свят около него е потънал в скръб, недоволство и тъмнина. Ако индивида не намери своята цел, то и света не може да намери своята. Индивида не може да бъде отделен от света. Света и индивида — това е едно. Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием.
към текста >>

41. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

" Човекът се обръща и казва с недоволство: „Какво?
Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна. С други думи, Оомото е едно окултно движение, напълно сходно с това не Бялото Братство и проповядва издигането на Духа до състоянието на пълен господар на материята, нещо което ще се изрази в загиването на днешната материалистична цивилизация от нейната естествена смърт и реализирането на Царството Божие на земята! Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Из 10-та глава на 47-ия том) Харукуниуаке и Тацукоо са угощавани гостоприемно с чай и баница при бариерата на бога — съдия, където си почиват няколко време. В това време покрай тях минава с бързи и живи крачки пълен мъж, който изглежда около шестдесет годишен. Един пазач с червено лице веднага го спира, извиквайки; „Стой! " Човекът се обръща и казва с недоволство: „Какво? Никак не е прилично да ме спираш, когато си вървя по пътя. Знаеш ли ти кой стои пред тебе? Чуй тогава, — аз съм вицграфа Господин М. Н. Авар, член на Дома на благородните. Ако ти ми пречиш, ще те пратя в полицията. ПАЗАЧА.
към текста >>

42. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща.
Хидемару Дегучи Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят. Скритият извор За да открием наново един пресъхнал извор, за да освободим затрупаната струя, необходимо е да копаем дълбоко и да превърнем земята. По същия начин, и със същата цел, трябвa да преобърнем всичко в себе си, за да намерим Истината. Както водата е скрита в дълбочините на изсъхналата земя, така и Истината е скрита в дълбините на вашето сърце. Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои. Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината.
към текста >>

43. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им.
И всички хора сега са обременени. Някой казва, че вярва в Бога. Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят.
към текста >>

Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството.
Че да вярваш в Бога тъй, както днешните хора вярват, е едно бреме! Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят.
към текста >>

44. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>

45. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Изходният път (The Temple of The People, Halcyon, California Нуждата от прераждане (Мах Heindel) - Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! (Учителя И.) - Из „The Temple Artisan" Към учителя! (Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние. Проблемите на живота с извънредно трудни, неспокойствието е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна. Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път!
към текста >>

46. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието.
младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот. Два пътя се откриват пред вас, младежи: пътя на себелюбието и пътя на човеколюбието. Кой ще изберете вий ? По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.
В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов. Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва.
Д-р Пол Картон Словото на Учителя Тайната на дългият живот Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат. Някои са доволни от това, което учат, други са недоволни. Доволни са онези, които правилно са учили, а недоволни са тези, които не са учили правилно. Но каквото и да правим тука на земята, все трябва да учим. Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва. Но и доволството не разрешава въпроса. То е друг подтик. И тези подтици трябва да се сменят. Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения. За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А щом липсва тая връзка, щом липсва любовта, тогава липсва щастието, тогава няма смисъл и радост в живота, тогава има болести и страдания, има недоволство, безпокойство и отчаяние.
Природата е велик организъм, а хората, животните и растенията, това са органи и клетки от тоя организъм. Любовта е основния закон в живота на тоя организъм. Любовта е връзката, която съединява както отделните органи и клетки, тъй и тия органи и клетки с целия организъм. И само там, дето има тая връзка, дето има тая любов, само там има хармония, съгласие, мир, взаимопомощ, както в живота на всеки орган и клетка, тъй и в общия живот на организъма. Има ли тая връзка, има ли тая любов между хората, животните и растенията — органи и клетки съставящи едно цяло — тогава има радост, има смисъл и благо в живота; има ли тая връзка, има ли тая любов от хората към природата, тогава в живота има пълна свобода и най-висши блага. А щом липсва тая връзка, щом липсва любовта, тогава липсва щастието, тогава няма смисъл и радост в живота, тогава има болести и страдания, има недоволство, безпокойство и отчаяние. Всичките наши страдания идат от това, че слаба е връзката, че малко е любовта ни към хората, към животните и цялата природа. Да се усилва тая връзка, да се увеличава любовта, ето къде с нашето спасение от всяка мъка и скръб ето къде е нашето щастие и свобода, нашето благо в живота. Т. Ч.
към текста >>

51. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля.
Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво.
Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“.
Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот.
А ний виждаме че организма се усеща подкрепен и ободрен още в момента на яденето. Друго правило. — Когато човек яде, трябва да бъде доволен от храната, която употребява. Той трябва да обикне храната, която яде. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос.
към текста >>

И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари.
— Когато човек яде, трябва да бъде доволен от храната, която употребява. Той трябва да обикне храната, която яде. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има.
към текста >>

Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила.
Той трябва да обикне храната, която яде. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат.
към текста >>

С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност.
Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари. Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната. Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“ При яденето.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения.
Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното. Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от тук произтича нашето недоволство, нашия песимизъм.
Не, той ни е дал правото на свободен избор. на свободни движения — той ни е оставил свободно да се отдалечаваме и свободно да отиваме при Него. И не насилието, не механичната връзка, — а само своята безгранична, всеобгръщаща Любов е оставил Той като една неразривна, неунищожима връзка между нашите души и Него. И тази именно Любов е, която, в края на краищата превръща всичко във добро. Ограниченият човешки ум в своето късогледство, не винаги може да схване това. И от тук произтича нашето недоволство, нашия песимизъм. нашето страдание, нашия бунт против Бога. Ние се бунтуваме, ние роптаем против Него, а Той превръща дори и нашия бунт, нашето роптание за наше добро. Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново. Всички наши грешки Той превръща в безценни уроци за нас. Всички наши падения Той поставя за пиедестал на нашата бъдеща твърдост и неотстъпчивост пред нападенията на злото, всички наши поражения Той превръща в победи, всичката омраза в любов, всичкото зло в добро.
към текста >>

58. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма.
Това е едно средство да се справи човек с тях. Постът, обаче, не трябва да бъде само на физическото поле, пост само от храна. Човек трябва да се въздържа и от лоши помисли и желания. Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова.
Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си.
Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество. Из неделната беседа „ Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие.
Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“. Така и става. Джалма е радостен.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания.
Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си. Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си. Но ако живеем само за себе си, за другите не можем да живеем. И ако можем да живеем за всички, това е признак, че ние имаме вече единството с Бога. Мнозина има, които се жертват за всевъзможни дребнави теории, но това не дава разширение на човешката душа.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек.
и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко нейно недоволство предизвиква във редакцията криза.
— Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен. Още тая заран обявявам чрез печата, че възлюбленате моя е Лъжата. Твое е от нине всичко мое мило, а след три дни ний сме под венчило! И от онзи ден жена на вестникаря е Лъжата. Вестникът му без върховна нейна виза, не излиза. Всяко нейно недоволство предизвиква във редакцията криза. Само златото я укротява, за което тя на всичко се преобразява. А той, вестникарят, обезличен и обезчестен от нея благодарен й е, че го учи без душа, нещастник да живее. Па бои се да я не загуби, като гледа колко нравите са груби. Та, горкия, тича всъде и по всяко време, да я пази, някой де му я не вземе. _____________________________________ Мнозина като вестникаря се влюбват глупаво в лъжата; желая да ги не постигне на вестникаря наш съдбата.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първото нещо, когато човек изгуби магнетизма си, това се познава по недоволството, което настава в него.
Който нема този магнетизъм в себе си, той не може да живее добре, не може да бъде доволен. Магнетизмът е сила, която съдейства за развитието във вселената, за развитието на всички живи същества. Учените казват, че магнетизма е причината за движението във вселената — движението на електроните в атома се дължи на него, движението на луната около земята, на земята около слънцето, на слънцето около други слънца, всичко това се дължи на магнетизма. Магнетизмът подържа хармонията в живота, в цялата вселена. Ако магнетизмът изчезне, животът не може да се проявява. Първото нещо, когато човек изгуби магнетизма си, това се познава по недоволството, което настава в него. Като изгуби магнетизма си, човек става мрачен, песимист, недоволен от живота. Някой казва: „Не зная какво ми е. Добре ям, спя добре, мисля добре, но нещо ми е криво“. Това показва, че нямаш достатъчно магнетизъм в себе си. Който име малко магнетизъм, и на топло да седи пак трепери, все му е студено.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недоволството у човека се отнася към същата категория.
Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една подбудителна причина. Детето плаче, защото му липсва нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че, за да стане човек ученик. сълзите му трябва да пресъхнат.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо.
Щом не се разбират, ще се проучат. Следователно, неразбраното, незнайното, непроученото ще изучаваме. А онова, което знаем и разбираме, ще приложим. Едно трябва да знаете: природата може всичко да ни даде, но едно нещо не може да направи заради нас — природата зароди нас не може да яде, не може да диша, не може да мисли, природата заради нас не може да спи, нито да почива. Това са работи които ние сами трябва да извършим. Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги уважават и почитат или, че нямат любов към тях. Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце. с отлични дробове и стомах.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си.
Всичко замръзне, стане твърдо. Какво те ползват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе. Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен.
към текста >>

Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има.
Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе. Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен.
към текста >>

Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб.
Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която е в състояние да внесе малко топлина в студа, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало и да направи окръжаващата среда приятна за тебе. Недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно все се нуждаете от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която той има. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовен свят на този човек е слаб. Някой казва: аз обичам всички хора. Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Някой казва, че вярва в Бога.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята.
За вас ли? — Не, те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас? И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: Понеже тези твои деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам. Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене.
към текста >>

Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората.
— Не, те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас? И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: Понеже тези твои деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам. Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене. Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: Втори път ще бъдеш ли недоволен?
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността.
Само на Великата и Вечна Разумност, която е създала и устроила вселената — на Бога — Любов и Мъдрост, всичките слънца доброволно се подчиняват и всичката светлина с радост служи. Любовта е майка на слънцето, Мъдростта е негов баща, а Истината живее в сърцето му. Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му, умовете им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта. Не е потребно человеците да се покланят на слънцето, да му четат молитви и да му строят храмове, защото всичко това е безполезно. Слънцето изпраща светлината си, която всеки ден донася богати дарове и прави живота красив, радостен и смислен на тези человеци, чиито умове познават и слушат словото на Любовта, а сърцата им служат на Мъдростта. Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността. Всяка пролет върху крилете на слънчевата светлина се носи Любовта и донася хиляди Божии благословения за земята и за нейните жители. Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на младостта, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето. Всяка сутрин ставайте в ранни зори и тичайте към високите места да посрещнете Любовта, защото тя идва и отминава с първия слънчев лъч. На тези, които я очаквай с будни умове и пълни с обич и благородни копнежи сърца, Любовта оставя Божиите благословения, а на спящите същества тя не оставя нищо. Всички вие, които дирите в живота щастието, ще го намерите да шества с колесницата на любовта, която идва от слънцето.
към текста >>

В противен случай се раждат противоречия, недоволство, борби.
Без спазването на тия условия движението си остава чисто механическо, и може да ползва разбира се само физическото ни тяло (преимуществено мускулите). В такъв случай те приличат на действията на човек, който е видял как се пълни акумулатор, но не знае точно как — той прави движения, които само наподобяват нещата, а няма закономерната връзка, която ще му даде възможност да влезе в контакт с енергията (електричеството). Такива са почти всички досегашни гимнастически упражнения, които са крайно механически, не засягат съвсем, или пък засягат даже отрицателно — огрубяват психическият живот на тия, които ги правят. Ето защо преобразованията в една държава трябва да се почнат с една разумна систематична гимнастика — панееритмични движения, които преди всичко ще внесат здраве и живот, след което всички други разпоредби и изисквания ще могат да бъдат правилно схванати, преценени и изпълнени. Само здравия човек е полезен, защото може да разбере какво искат от него, как да го направи и правилно да го извърши. В противен случай се раждат противоречия, недоволство, борби. Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит. Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на децата и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства. В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот и сигурен път към успех и щастие. Л. Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа.
към текста >>

72. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него.
Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, когато свещеният огън гори в света, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет.
В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря — той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в света, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта.
към текста >>

Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря — той образува дим, сажди и пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в света, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел без свещения огън.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем.
Тази любов трае само месец, два, три, година, най-много десет години. Повече от десет години тя не може да отиде. Защо е така? — Защото няма материя, с която да се поддържа. Не е добре да лъжете Бога, който ви обича. Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем. Той никога няма да каже че Го лъжем, но Той, който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да лъжете като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е престанал да се грижи за вас. Какво сте му дали в замяна на това? И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И нито един от тях не разбира, че това, което имат, е най-доброто за тях и че недоволството е най-нехармоничната песен, която звучи в тяхната бедна страна.
„Защо ми я отне, крещеше той“. „Аз, видях, братко мой. „Всичките други бяха недоволни. Един беше недоволен от званието си, друг от къщата, трети от жената, четвърти от децата, от майка си, от сиромашията, от богатство си, от знанието си. Те бяха толкова много. И нито един от тях не разбира, че това, което имат, е най-доброто за тях и че недоволството е най-нехармоничната песен, която звучи в тяхната бедна страна. Да вървим сестрице, ти си много изморена и печална като никога. Ние тръгнахме бавно към мястото, където трябваше да се съберат всички и да вземат някакво решение, за да се помогне на жителите на земята. На уречения час ние бяхме вече на определеното място. Моя брат каза: „Братя, ние бяхме днес на земята и видяхме всичко. Жителите на земята са недоволни от това, което имат.
към текста >>

Нека хората видят и разберат урока на недоволството.
Моя брат тогава заговори, гласът му трепереше от вълнение. За първи път аз почувствах скръб и сълзи на очите си. Разбрах , че това, което той ще каже, ще бъде съдбоносно. Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята.
към текста >>

Казва се човешко недоволство.
Хиляди години минават като миг. Върху тях планинския агент снове и рисува вечна покривка. Планинския мъх слуша потайния говор на своята любима сестра. Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина. Казват, че когато хората се качват по шеметните върхове на планините, се освобождават от едно бреме и се излекуват от една отвратителна болест по-лоша от проказа. Казва се човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които се скитат, по планината и обичат нейната дивна красота, знаят най-добре това. Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест. Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това?
към текста >>

Тя се казва човешко недоволство.
Казват, че когато хората се качват по шеметните върхове на планините, се освобождават от едно бреме и се излекуват от една отвратителна болест по-лоша от проказа. Казва се човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които се скитат, по планината и обичат нейната дивна красота, знаят най-добре това. Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест. Тя се казва човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които пътуват със своите мудни кервани, жадни и морни, знаят най-добре това. Защо ли става то? Може би те се питат; „Как живее, съществува и твори планинския мъх върху една твърда канара, лишена от влага, почвай храна, от необходими условия за живот? “ Може би се питат другите: „Как живее и съществува това дивно дърво, тая стройна палма, която ражда толкова вкусни и сладки плодове, лишена от влага и храна?
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как ще си обясните недоволството на човека?
Следователно, човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. Днес всички хора са недоволни, но ако ги питаш защо са недоволни, и те не знаят. Вие имате цял свят на разположение, и пак сте недоволни. Сега религиозните хора казват, че са чада Божии, Синове Божии, които се движат в света, създаден от Бога, но пак са недоволни, че техният Баща не се е погрижил за тях. Те са обиколени от множество светове, по-големи от нашата земя, и пак са недоволни. Как ще си обясните недоволството на човека? Запример, мъжът е недоволен от жена си. Защо? Защото много събира. Жената пък е недоволна от мъжа си. Защо? Защото много харчи. Аз засягам сегашния живот в неговите прояви.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие.
които е създал. Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия.
Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени? Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар? Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни. Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни. Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост. Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н.
към текста >>

79. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество.
Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората сами са причина за своето недоволство.
Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Но ти закла бялата кокошка, говори пак оня от левия ъгъл, но този път от срещуположната страна, който отиде там, за да подчертае своето недоволство.
— Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл. — Не мога, господарю, казва този. който стои на десния. — Добре отговаряш ти, момче, аз ще те възнаградя! — Тези думи ги казва човекът, който стои в центъра. — Но ти закла бялата кокошка, говори пак оня от левия ъгъл, но този път от срещуположната страна, който отиде там, за да подчертае своето недоволство. — Да, господарю, но тогава се зарекох, че вече няма да правя това, отговаря този, който стои на десния, но също така от противоположната страна, за да бъде по-добре разбран от другия. — Отлично, момче, аз ще те възнаградя, казва този, който се намира в центъра. А ти там от левия ъгъл, който издават такива заповеди, да си вървиш, чуваш ли? Аз съм господар тук, аз! Едва сега човекът, който изрече тия думи, разбра какво става с него.
към текста >>

82. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби.
Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си.
към текста >>

83. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството?
Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце. веднага турете второ яйце, то да се измъти. Второто яйце, което туриш да се мъти, ще го вземеш от добра кокошка. Следователно, искаш ли да придобиеш нещо, ще вземеш една мисъл от един гениален ум, едно чувство от едно гениално сърце и една постъпка от една гениална воля. Има гениални умове, гениални сърца и гениални воли.
към текста >>

84. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои небесни аспекти сочат, че този мир щял да предизвика недоволство в известни среди.
Такава хармония се среща рядко. Същите аспекти са и в небето на Париж, Берлин и Рим. Но мирът не ще дойде така лесно. Има указания за тежки борби и жертви. Но мирът ще дойде също така внезапно, както войната. Някои небесни аспекти сочат, че този мир щял да предизвика недоволство в известни среди. Но все таки, разумът ще надделее . . . Войната която личеше на 21 март 1939 година избухна в края на август. Възможно е, че влиянието на новата карта ще се прояви не по-рано от няколко месеца. Във всеки случай небето обещава мир.
към текста >>

85. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене.
Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата. Мислите ли, че онзи. който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света? Знаете ли колко милиарда заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички го критикуват, но той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога?
към текста >>

86. -

Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство.
То е приемен изпит. Вторият изпит ще бъде щедрост. Третият изпит е кротостта, въздържанието. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: „Докато изведа съд“. Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство. Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата. Та казвам: Ще имаме една светлина.
към текста >>

87. -

Всичкото нещастие седи именно в това вътрешно недоволство.
Той казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някого да отнема благата, да видя какво ще кажат за мене. Сега хората се изпитват. без да им дава блага Господ, да се види колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората „мърморковци“. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи именно в това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни. Даровитите хора по сърце и те са недоволни. Здравите по тяло също са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен, иска два. Който има два милиона, не е доволен, иска три.
към текста >>

Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство.
Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта. Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта. и когато в нас не боравят божествените мисли и чувства на истина, ние се обезобразяваме. Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено. Кой как срещнеш, казва: Лоша работа. Кашкавал няма. — Във въздуха има доста масло. Онези които дълго употребяват по 50, по 100 грама ориз на ден и са здрави.
към текста >>

88. -

Заради недоволството на Адама.
Всичко това е добро. Тези неща може да са като на представление. Представлението не е живот, то е сянка на живота. Та ние трябва да благодарим за онова, което е станало, понеже се стремим към онова, което не е станало. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Когато Бог прекара всичките животни пред него този учен човек им тури на всичките имена. Животните минаха две по две, мъжко и женско. А той беше сам. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“.
към текста >>

Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева.
Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Когато Бог прекара всичките животни пред него този учен човек им тури на всичките имена. Животните минаха две по две, мъжко и женско. А той беше сам. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“. Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море. Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива.
към текста >>

89. -

Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека.
Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“. Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“. — Който не Го обича, не може да Го види. За да Го видиш, трябва да Го обикнеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сили. Само тогава ще Го срещнеш и ще Го видиш.
към текста >>

90. -

Да няма мизерия, да няма глад; да няма гонения, да няма причини за недоволство... Това иска Бог от нас: Мир и любов!
Това иска Бог от нас. Той иска още: Да дадем свобода. Да управляваме с мъдрост. Да бъдем майка за всички. Да създадем условия за всички. Да няма мизерия, да няма глад; да няма гонения, да няма причини за недоволство... Това иска Бог от нас: Мир и любов! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това ся. повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат!
към текста >>

91. -

Във всички има едно вътрешно недоволство.
Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието, в крайния му предел, аз го наричам радост. Какъв смисъл би имал вашия живот без страдания и радости? — Това са методи в природата. Духовните неща само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. Във всички има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: не ми харесва тази книга. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи.
към текста >>

92. -

Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство.
В течната материя молекулата играе роля. В газообразната материя атомът играе роля. В етера йонът играе роля. Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света.
към текста >>

Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство.
В газообразната материя атомът играе роля. В етера йонът играе роля. Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света. Ако ви питал, защо Господ създаде очите на човека, какво ще кажете?
към текста >>

93. -

Всичкото недоволство в света произтича от там.
Ева в новото човечество, което иде сега, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хора на братство. Първата Ева роди вън от рая. Единият брат уби другият брат. Сега родените са от първата Ева; всеки гледа да убие другиго. Всичкото недоволство в света произтича от там. Има нещо от майката. Новата Ева, която иде в света трябва да изяви роденото от Бога. Първата Ева, която Бог създаде, по образ и по добие свое, сега слиза на земята. Първият човек, когото Бог създаде и той сега слиза на земята. Дето се казва: второто пришествие, възкресението.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение.
Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни.
към текста >>

В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.
Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания.
По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ „Церителят“ потрепери от главата до краката си с отвращение и недоволство, като че ли бе се докоснал до някое гнусно влечуго.
Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си! “ „Церителят“ потрепери от главата до краката си с отвращение и недоволство, като че ли бе се докоснал до някое гнусно влечуго. Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник. Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко.
към текста >>

Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност.
Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти. Когато му припомнили известни събития от близкото минало, за които той сам бил говорил, той казал, че лекарят трябва да е луд, и му препоръчал да направи разходки с колело на чист въздух, за да си разхлади разгорещения и объркан мозък. След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови. Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност. Д-р Харт нарича това явление един вид физиологически образ и резултат на съпротивата срещу разкриването на известни спомени. Тази съпротива се явява донякъде като кристализирана в жива форма и втората личност е нейно въплъщение. От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Причините за болестите тук с обезсърчението и недоволството, които могат да бъдат отстранени чрез сношение с приятно общество и с надеждни погледи.
Същевременно старото понятие за материята бива отхвърлено, и става ясно истинското значение на материята в зависимост от духа. Първият деканат има за владетел Сатурн, вторият Венера (), а третият има като съвладетел Меркурий (). Митологическото значение на този знак още не е напълно уяснено. Някои са склонни да видят в него горския бог Пан, а други считат, че той е символ на козата Амалтеа, която в остров Кипър кърмела Зевс (Юпитер). Това тълкуване не е твърде вероятно, защото , в започва да пада. Причините за болестите тук с обезсърчението и недоволството, които могат да бъдат отстранени чрез сношение с приятно общество и с надеждни погледи. Трябва да се избягва самотността, ако искате да се чувствате щастлив. в М. С. дава силно желание да се издигне над обстоятелствата. Услужлив и съгласен със стоящите по-горе и често високомерен и небрежен към стоящите по-долу. в десц.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си!
Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
към текста >>

Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си.
Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво!
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак.
В устата му се нижеха два реда ситни бели зъби, като бисери, а по-широко издутите му бърни гореше вечния огън на бурното сладострастие. Цялата му вънкашност дишаше сила и грубо величие на гордост, злоба и отмъщение. И научен бе Каен от своя велик баща на всички най-скрити и тайни закони, по които се движат и развиват най-низшите форми в световете, И използва ги той, за да си достави всички възможни блага и удоволствия, що носеше и криеше в себе си материята. И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“.
към текста >>

Обаче, това недоволство не е неоправдано.
6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите. Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание.
към текста >>

Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо?
Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика. Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот.
към текста >>

В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища.
Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика. Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
към текста >>

Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа.
Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед. Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето.
към текста >>

Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате.
Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44120693206787